СТЕНОГРАМИ



Home
Description
Publications

Available Resources
Text Acknowledgements
Related links


Events


CLaRK System

CLaRK System Online Manual


Bulgarian dialects'
electronic archive




eXTReMe Tracker

 

 

 

 

 

 

 


ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 4 юни 1999 г.

Открито в 9,08 ч.

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ(звъни):

Откривам заседанието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривайки днешното заседание, особено ми е приятно да приветствам в него председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън. (Всички стават прави. Ръкопляскания.)

Българските парламентаристи са особено щастливи, уважаеми господин председател, да Ви видят в България само няколко месеца след избирането Ви на председателския пост на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Във Вашето посещение виждаме израз на внимание и приятелски чувства към нашата страна, както и на загриженост за тревожните дни, които преживява Балканският регион.

С досегашната си активна дейност в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Асамблеята на Западноевропейския съюз лорд Ръсел Джонстън е добре известен на всички български парламентаристи, които участват в работата на тези парламентарни институции. Ще ми разрешите все пак да представя с няколко думи нашия именит гост.

Той е завършил висшето си образование в Единбургския университет с магистърска степен, с отличие по история. Активен участник в студентски организации, като е председател на Университетския либерален клуб през 1955-1956 г.

Завършва военната си служба през 1958 г. като заместник-командир на Британската разузнавателна част в Берлин.

Преподавател по история в Единбург през 1961-1963 г.

През 1964 г. е избран за член на парламента от Либералнодемократическата партия в избирателния район Инвърнес - Шотландия, където до месец юни 1983 г. е най-дългогодишният член на парламента в този район. След това, до 1998 г. се избира в други два шотландски района.

От 1961 г. е член на Изпълнителния комитет на шотландската Либерална партия, като се избира за неин президент през 1970 г. и за лидер на нейната парламентарна група през 1974 г.

Последователно е парламентарен говорител на Групата по въпросите на образованието, на отбраната, на външните работи и Британската общност, по въпросите на Шотландия и Европейската общност.

През 1988-1994 г. той е президент на шотландските либералдемократи и заместник-лидер на тяхната парламентарна група през 1986-1989 г.

Бил е говорител на Групата по външните работи и Британската общност, по европейските въпроси, отношенията Изток-Запад и по Централна и Източна Европа.

От 1973-1979 г. нашият гост е член на Европейския парламент, а след 1984 г. е член на Асамблеята на Западноевропейския съюз и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Той е бил председател на Комисията за връзки с парламента и обществеността на Асамблеята на ЗЕС, на Подкомисията за младежта и спорта и на Комисията по образованието и културата на ПАСЕ.

През 1994 г. е лидер на Либералната демократическа и реформаторска група към ПАСЕ.

През 1985 г. той получава рицарско звание, а през 1997 г. титлата пожизнен пер на Обединеното кралство като лорд Ръсел Джонстън от Макгиниш - Шотландия.

През месец февруари 1999 г. лорд Ръсел Джонстън бе избран за председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Уважаеми господин председател, Вие възглавихте Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в един много отговорен период от живота на най-старата европейска международна организация. Честването на 50-годишнината на Съвета на Европа, отбелязана преди един месец, стана повод за задълбочена преценка на досегашната дейност и на перспективите на развитието на организацията в началото на идващия век. Европейските държави гледат с надежда и увереност в бъдещето на Съвета на Европа.

Същевременно кризата в Косово изправи Съвета на Европа, както и другите европейски и евроатлантически организации, пред сериозни предизвикателства за по-нататъшната съдба на мира, стабилността и демокрацията в тази част на Европа.

Съветът на Европа се обяви решително в подкрепа на становищата, възприети от международната общност по отношение на Съюзна република Югославия, както това проличава в резолюциите по въпросите на кризата в Косово и положението в Съюзна република Югославия, приети на Априлската сесия на ПАСЕ. Тази резолюция напълно съответства на позицията, следвана от Република България по този въпрос и неколкократно изразена от правителството и парламента. Надяваме се, че на основата на условията, издигнати от международната общност и споделени в поменатата резолюция на ПАСЕ, ще се стигне до политическо уреждане на косовския конфликт. А новините от вчера са още по-оптимистични в тази насока.

Програмата за стабилност на Югоизточна Европа, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на юбилейната сесия в Будапеща, също е важен момент от дейността на тази организация.

Уважаеми господин председател, България е благодарна за подкрепата, която Съветът на Европа й оказва за нейното демократично развитие и за приобщаването й в Европа. Ние високо ценим сътрудничеството със Съвета на Европа и нейната Парламентарна асамблея. В тази връзка бих искал да изразя нашето удовлетворение от приемането на юбилейната сесия на Комитета на министрите на Декларацията и Програмата за обучение за демократическо гражданство, в основата на която стоеше и една българска инициатива за правата и отговорностите на гражданите. Предстои Народното събрание да се занимае с проекторешение, с което да възложи на Министерския съвет прилагането на тази програма в нашата страна.

А сега, разрешете ми да дам думата на уважаемия председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън. Заповядайте.

ЛОРД РЪСЕЛ ДЖОНСТЪН (посрещнат с ръкопляскания):

Господин председателю, скъпи парламентаристи, европейци, приятели! Много ви благодаря за вашата покана да говоря пред Народното събрание.

Днес ние празнуваме 50-годишнината на Съвета на Европа - организацията, създадена след Втората световна война с най-благородната задача - да утвърди и защити свободата, демокрацията и правата на човека в нашия континент.

През първите четири десетилетия от нашето съществуване ние успяхме да помирим Западна Европа. Никога не бива да подценяваме колко голямо постижение беше помирението между Германия и Франция, които в продължение на три войни сееха трупове на техните младежи по бойните полета. И това е забележително. Дори и днес е невероятно за чужденеца да пътува от Рейн, от Страсбург до Кил на германската страна без паспорт, без митническа проверка. Аз наистина се вълнувам, когато видя това. (Ръкопляскания.)

Разширяването на изток, което представлява второто историческо постижение на нашата организация, ни доближава бавно, но сигурно съвсем близо до идеала за една неразделена, свободна и стабилна Европа. Но нашата задача далеч не е изпълнена. Както Вие казахте, господин председателю, трагедията в Косово е може би най-драматичният, но не единственият пример за трудната задача, която ни предстои занапред, преди утрешна Европа, обединена и вдъхновена от ценностите на нашата организация, да се осъществи.

Тази Европа трябва да бъде щедра към нуждаещите се и готова да действа решително, когато са заплашени правата на човека. Една егоистична, ориентирана към себе си, разделена Европа никога няма да постигне нашите цели. Свободата, било то свобода от бедността или гнета, не може да бъде опазена в изолация или да бъде ограничена до едно тясно географско пространство. Благоденствието и бедността, демокрацията и диктатурата, свободата и потисничеството просто не могат да съществуват съвместно.

Откакто се присъедини към Съвета на Европа България отбеляза огромен напредък в изграждането на своята демократична система и във възстановяването на зачитането на върховенството на закона и правата на човека. В тази дейност ние оказахме помощ и се гордеем с това. И се радваме, че успяхме. Но вие сте парламентаристите, вие сте хората, които в действителност го направихте. И аз отдавам дължимото на вашите усилия.

Зная, че наскоро в Университета британският премиер г-н Блеър говори за Уйлям Гладстон и неговото близко приятелско отношение към България и българите. Несъмнено аз съм изцяло съгласен с това, което британският премиер каза за Уйлям Гладстон. В края на краищата той е най-великият британски либерал, може би ще ми простите една партийна бележка, въпреки че съм председател на ПАСЕ и по време на своя мандат трябва да оставя настрани партийната си принадлежност.

И все пак, ако по време на първите години след присъединяването си България по-скоро получаваше помощ, консултации, днес, както и Вие споменахте, господин председателю, везните се накланят в другата посока и Съветът на Европа се ползва от вашето членство най-малко толкова, колкото то ползва и вас. Декларацията и програмата за обучение за демократично гражданство, приета по българска инициатива на юбилейната сесия на Комитета на министрите в Будапеща само преди месец, е един от примерите, които потвърждават това. Разбира се, винаги има възможности за по-нататъшно подобряване. Проблемите не са решени изцяло. Подготвя се доклад на Комитета по мониторинг и аз съм сигурен, че той обективно, критично, но и чувствително ще отрази тези проблеми. Вашата страна днес е в един критичен период на утвърждаване на постигнатото през последните няколко години. В същото време вие сте изправени пред едни големи предизвикателства и се справяте смело и решително, за което заслужавате нашата подкрепа и възхита. В момента България създава стабилност в една част на Европа, в която отчаяно липсва стабилност.

Пред лицето на кризата в съседна Югославия вие не сте пасивен наблюдател. Вашите дипломатически усилия, както двустранни, така и многостранни, аз си спомням усилията на срещата в Анталия например, са голям принос за укрепване на диалога и сътрудничеството между страните в района. Вашата страна е спечелила всеобщо доверие и аз повтарям това, вашата страна е спечелила доверие. (Ръкопляскания.) Не подценявайте това! Не подценявайте и отговорностите, с които е свързано това доверие. Огромно е значението на вашите усилия. Сега Балканите се нуждаят от стабилност, ако кризата трябва да бъде овладяна, а след като конфликтът приключи, Балканите ще се нуждаят от стабилни котви, такива, каквито вие осигурявате. Конфликтът, разбира се, доведе до големи икономически загуби за българската икономика, както и за съседна Румъния, защото са прекъснати много търговски и транспортни връзки. И когато конфликтът приключи, непременно трябва да бъдете включени в програми за регионално възстановяване и развитие, които международната общност трябва да финансира със значителни средства.

Неотдавнашните споразумения с Македония, аз отбелязвам, че председателят на македонския парламент, с когото неотдавна се срещнах в Македония, е на посещение в България през тези дни, са един пример за другите страни в района как се решават проблемите преди те да се влошат и да стигнат до конфликт. Вие доказахте политическа мъдрост и смелост в интерес на вашите граждани, района и Европа като цяло. По същия начин извиненията на вашия президент и министър-председателя пред стотици хиляди етнически турци, прогонени от България през последните години на комунистическия режим, бяха според мен постъпки на истински държавници и вие трябва да се гордеете с това.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обединява народни представители с различни политически становища от 41 европейски държави. Нашата позиция по военните действия на НАТО естествено се проявява в разнообразни форми - от активна подкрепа до категорично отричане. Но никой, повтарям, никой не се радва от това, че се употребява сила. Като организация, която се занимава с правата на човека, ние можем да приемем такива действия единствено като последно средство. Не бива обаче да забравяме как започна този конфликт. След Словения, Хърватска и Босна режимът на Милошевич, използвайки етническата омраза и конфронтацията, реши да опразни един цял район от мнозинството от населението му, почти 1 милион души. Това беше направено хладнокръвно, пресметнато и планомерно. За всеки нормален гражданин е много трудно да си представи как един град като Печ на юг с 60 хил. души население е опразнен, къща по къща. Можете да си представите ужаса, писъците, страха! Ето оттам се започна. Ние всички искаме политическо решение и можем само да се надяваме, че инициативите през последните дни на господин Черномирдин и господин Ахтисаари ще донесат плодотворни резултати. Вчера чухме някои насърчителни новини, но все пак е твърде рано да се каже дали вече е близо най-сетне краят на кризата. Аз се надявам това да е така. (Ръкопляскания в мнозинството.)

Международната общност обаче не бива да приема никакви частични решения или частично изпълнение на споразуменията, които ще позволят на Милошевич да продължи със своята кампания или да укрепи това, което вече е постигнал. Не бива да забравяме, че през последните години отново и отново той използваше преговорите не като средство за постигане на решение, а като средство да продължава да върши това, което е решил. Спомням си споразумението, което той подписа с руския президент Елцин през юни м. г. Всички тогава мислехме и се надявахме, че това вече е решаване на проблема. А Милошевич просто печелеше време. Нуждаем се от ефикасна сигурност, която да позволи на бежанците да се върнат по домовете си. И нещо изключително важно - не бива да допуснем Черна гора, Войводина и Санджак да станат следващите жертви на разрушителната политика на Белград. (Ръкопляскания в мнозинството.)

Както ПАСЕ неуморно повтаря през последната година и половина, единственият начин да се постигне това е чрез истински и дълбоки демократични реформи в самата Сърбия. Само преди няколко дни, когато говорих пред румънския парламент, споменах голямата смелост и големите страдания на сръбския народ в историята и особено по време на Втората световна война. През пролетта на 1941 г. само за един ден, само за един ден 7 хил. души бяха екзекутирани в сръбския град Крагуевац. Седем хиляди в Крагуевац! Сред тях бяха 300 ученици, извадени на сила от класните стаи. Единственото, което беше останало от тях, са последните думи към техните семейства, надраскани по листчета от тетрадки. Има паметник, издигнат на това място, с настойчивото послание никога вече такова престъпление!

Как можем да си представим такова страдание, така дълбоко врязано в колективната памет на сръбския народ, с тяхното желание да пренебрегнат, да приемат и да извършват подобни престъпления срещу косовските албанци след половин век? Да не забравяме Сребреница, Германия. Германия на прекрасната музика на Бетовен - химнът на Европа е неговата музика. Бах, и просветени мислители като Кант се поддадоха все пак на Гьобелс. Също както Шешел в Сърбия има своите фанатични поддръжници, във всички страни, уви, във всички страни, включително и в моята, има догматици, малцина, които при конкретни обстоятелства могат да вземат превес и да заразят хора, които иначе са тихи, кротки и толерантни. Да ги заразят с колективна лудост. И да се изправиш срещу тази колективна лудост изисква голям кураж. Имаме много примери за това от комунистическите времена, от нацистките и отпреди.

Един български политик - Димитър Пешев, беше един от тях. Неговата смела намеса спаси българските евреи, почти 50 хил. души, от депортиране до нацистките лагери на смъртта. И той успя да направи това. (Ръкопляскания от мнозинството и част от Евролевицата.) И той успя да направи това, разбира се, поради своята лична смелост и решителност, но също така благодарение на реакцията на българите, които верни на традиционната си толерантност и решителното отхвърляне на антисемитизма ясно показаха, че те са загрижени за съдбата на своите съграждани. Толерантността на вашата страна често е била поставяна на изпитания, но никога не е била побеждавана. Примерът на Димитър Пешев и 42-та депутати от Двадесет и петото българско Народно събрание, според мен има особено значение за трагедията в Косово почти 60 години по-късно.

Пешев, разбира се, беше член на политическата върхушка, която сътрудничеше с нацистка Германия. Той дори е председателствал заседанията на парламента, които са приемали сегрегационните закони срещу евреите. Това е политически опортюнизъм. Разбира се, но това беше грешка. Грешка, за която той се разкая и я изплати многократно, когато най-накрая беше политически елиминиран от военното правителство и по-късно хвърлен в затвора от комунистите

Приятели мои, диктатурите отляво и отдясно не подбират средствата си и са безогледни. (Ръкопляскания от мнозинството и част от ЕЛ.)

За съжаление, като че ли няма хора като Димитър Пешев в белградския режим. Няма политици, които биха признали открито, че нищо, абсолютно нищо не може да оправдае етническото прочистване и престъплението и признавайки това да действат като почтени хора. Може би те не биха успели в своите действия както господин Пешев, но защо да не опитат? В крайна сметка ние сме отговорни пред себе си. Отговорни сме пред нашите народи. Отговорни сме пред целия свят, ако допускаме такива неща да продължават. И когато тази лудост най-накрая спре, а за това трябва време, ще трябват пари да се възстанови разрушеното. И нещо още по-важно, ще е необходима смелост за помирение.

Помирението е болезнен и труден процес, в който признанието на собствената вина е първата необходима крачка. Това е крачката, която сръбските граждани трябва да направят, за да бъде потърсена отговорност от тези, които планираха, заповядаха и извършиха тези престъпления. Събитията в Югославия повече от половин век след Втората световна война показват, че рисковете за демокрацията и хуманността са постоянни.

Ето защо Съветът на Европа има толкова голямо значение. Страни, които работят съвместно за поддържане и утвърждаване на общите ценности е най-добрата гаранция за всички нас. Утрешна Европа ще продължава да се нуждае от Съвета на Европа. Аз се надявам от един по-силен, по-дързък Съвет на Европа, който може да действа решително, когато нашите ценности - демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, са поставени на изпитание. Тъкмо това е посоката, в която аз се стремя да водя Парламентарната асамблея, според мен двигателят на Съвета на Европа. Никога самодоволство, винаги стремеж за по-доброто! Чрез упорита и търпелива работа, чрез програми за помощи и сътрудничество, чрез впечатляващото разнообразие от 170 конвенции и други международно-правни инструменти, чрез дейността на Асамблеята и съда по правата на човека Съветът на Европа дава решителен, макар и понякога подценяван принос към демократичната сигурност в Европа.

Точно преди да тръгна от Страсбург получих картичка от великотърновските деца от България. На картичката е изобразено едно дете с хвърчило, а на хвърчилото пише: "Европа" и "Мир". Разбрах, че на картичката е изобразена рисунка, спечелила конкурс, озаглавен "Децата на Велико Търново поздравяват Съвета на Европа за неговата 50-годишнина". С писмото децата ме молеха да я приема като символ на искреното уважение към Съвета на Европа, както те са се изразили, "нашият общ дом".

Тази картичка беше трогателно потвърждение, че последните 50 години нашата организация служи на демокрацията, на правата на човека и тя е била съдържателна, потребна и оценявана. Ние имаме задължението да продължим алтернативата.

Дългите опашки от изтощени, уплашени бежанци са просто неприемливи. Заедно можем да изградим утрешна Европа, която ще бъде по-добра, по-малко разделена, по-справедлива от днешната. Една Европа, която ние искаме да завещаем на нашите деца. Като политик, като европеец, като баща аз съм горд, че участвам в това усилие. И аз съм горд, че и България, която в трудности е показала спокойствие и толерантност, заслужава възхищение и поздравления. (Всички с изключение на част от ДЛ стават прави и с бурни и продължителни ръкопляскания изпращат председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън.)