СТЕНОГРАМИ



Home
Description
Publications

Available Resources
Text Acknowledgements
Related links


Events


CLaRK System

CLaRK System Online Manual


Bulgarian dialects'
electronic archive




eXTReMe Tracker

 

 

 

 

 

 

 


ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ТРИСТА И ОСЕМНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 4 ноември 1999 г.

Открито в 9,02 ч.

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Александър Джеров

Секретари: Христо Димитров и Ивалин Йосифов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):

Откривам заседанието.

За процедура има думата господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС):

Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекъсване гледането на Данъчно- процесуалния кодекс и преминаване към т. 4, свързана с решение на Народното събрание относно преговорите с Европейската комисия и правителството във връзка с проблемите на АЕЦ "Козлодуй".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Има ли някой срещу това предложение? Няма.

Моля, гласувайте предложението.

Гласували 165 народни представители: за 156, против 7, въздържали се 2.

Предложението е прието.

За процедура има думата госпожа Светлана Дянкова.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение за директно излъчване на дебатите по приемането на проекта за решение по Националната телевизия и Националното радио.

Позволете ми, господин председателю, да направя още едно процедурно предложение - за поканването на господин Шиляшки и на господин Владимир Кисьов за участие в дебатите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Има ли някой срещу двете предложения? Няма.

Нека да ги гласуваме едновременно.

Моля, гласувайте предложението за пряко предаване на дебатите по Националната телевизия и Националното радио и за присъствието в пленарната зала на Иван Шиляшки и Владимир Кисьов.

Гласували 179 народни представители: за 169, против 10, въздържали се няма.

Предложенията са приети.

Моля квесторите да поканят господин Шиляшки и господин Кисьов в залата.

Има общо становище на Комисията по енергетика и енергийните ресурси и на Комисията по икономическата политика и отделно две становища - на Комисията по външна и интеграционна политика.

Кой ще изнесе становището на Комисията по енергетика и енергийните ресурси и на Комисията по икономическата политика?

Има думата председателят на Комисията по енергетика и енергийните ресурси господин Кирил Ерменков. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ

на Комисията по енергетика и енергийните ресурси и

Комисията по икономическата политика

ОТНОСНО: Проект за решение за провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1-2 и 3-4 на АЕЦ "Козлодуй", № 902-03-31, внесен от Министерския съвет на 28.10.1999 г. и проект за решение относно провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове номера 1-2 и 3-4 на АЕЦ "Козлодуй", № 954-02-43, внесен от Георги Седефчов Първанов на 2.11.1999 г.

На съвместно заседание, проведено на 3 ноември 1999 г., Комисията по енергетика и енергийните ресурси и Комисията по икономическата политика обсъдиха внесените проекти за решения относно провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1-2 и 3-4 на АЕЦ "Козлодуй".

В дискусията взеха участие заместник министър-председателят господин Александър Божков, заместник-министърът на външните работи господин Владимир Кисьов, председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси господин Иван Шиляшки, председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели господин Георги Касчиев, директорът на Черноморския регионален енергиен център в София господин Люлин Радулов, представители на КНСБ, експерти от енергийния сектор.

Докладът на Европейската комисия от 13.10.1999 г. констатира, че напредъкът, постигнат по време на преговорите между работната група и делегацията на правителството, водени през май - септември 1999 г., за присъединяване на Република България към Европейския съюз в частта й "ядрена енергетика" не са довели до двустранно приемливо решение относно приемането и прилагането на реалистични срокове и планове за спирането и извеждането от експлоатация на блокове 1-2 и 3-4 на АЕЦ "Козлодуй".

В провежданите досега преговори делегацията на правителството неотстъпно се е придържала към фиксираните графици в приетата Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. за извеждане от експлоатация на блокове I-IV на АЕЦ "Козлодуй", но с тази си позиция не е постигнала съгласие с работната група.

В проекта на Парламентарната група на Демократичната левица се потвърждава позицията за ползата от започването на преговори на България за членство в Европейския съюз, както и необходимостта от конкретизация на сроковете за извеждане на блокове I, II на АЕЦ "Козлодуй" въз основа на критерии, еднакви с тези, приложени спрямо други страни - кандидатки и провеждане на преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за актуализация на ангажиментите на банката и българската страна в съответствие с договорените с Европейския съюз срокове.

След проведената дискусия и предвид изложените аргументи, комисиите взеха следното решение:

1. Проектът, внесен от Министерския съвет, се приема:

а) от Комисията по енергетика и енергийните ресурси - с 10 гласа "за" и 4 гласа "против";

б) от Комисията по икономическата политика - с 15 гласа "за" и 5 гласа "против".

2. Проектът, внесен от председателя на Парламентарната група на Демократичната левица, не се приема. За него са гласували:

а) от Комисията по енергетика и енергийните ресурси - с 4 гласа "за" и 10 гласа "против";

б) от Комисията по икономическата политика - с 5 гласа "за" и 15 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се".

Двете комисии предлагат в пленарна зала да се обсъждат и двата проекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Ерменков.

Има думата председателят на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов да изнесе становищата на комисията по двата проекта за решение.

ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ:

Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще прочета двете становища за двата проекта за решение по реда, по който са постъпили в Комисията по външна и интеграционна политика.

"СТАНОВИЩЕ

на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за решение № 902-03-31

относно провеждане на преговори с Европейския съюз за

определяне на срокове и компенсации за спиране и

извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на

АЕЦ "Козлодуй", внесен от Министерския съвет

на 28 октомври 1999 г.

Въз основа на:

- Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и Република България;

- Решението на Народното събрание за предоставянето на официалната молба за членство на Република България в Европейския съюз от 1 декември 1995 г.;

- Декларацията на Народното събрание за национално съгласие от 8 май 1997 г., подкрепяща пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази посока;

- Декларацията на Народното събрание във връзка с кандидатурата на България за членство в Европейския съюз и предстоящите преговори за присъединяване на страните от Централна и Източна Европа от 23 юли 1997 г.;

- Решението на Народното събрание относно Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.;

- становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно изпълнението на Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз от 22 април 1999 г.

Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за решение относно провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на АЕЦ "Козлодуй" с участието на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков, министъра на външните работи Надежда Михайлова, председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки, заместник-министъра на външните работи Владимир Кисьов и народни представители от делегацията на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз" и прие следното становище:

I. Като взема предвид преговорите, водени от българското правителство с Комисията на Европейския съюз и доклада на Комисията относно напредъка на Република България за присъединяване към Европейския съюз от 13 октомври 1999 г., намира за необходимо продължаването на преговорите в частта им "Ядрена енергетика" за постигане на двустранно взаимно приемливо решение по сроковете и условията за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на АЕЦ "Козлодуй", позволяващо започването на преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз на Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември т.г.

II. Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме решение Министерският съвет:

1. Да проведе преговори и да договори с Европейския съюз компенсации за преките и непреките загуби, които ще понесе българската страна при по-ранно спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II на АЕЦ "Козлодуй" спрямо сроковете, определени в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., при спазване на изискванията за ядрена безопасност и осигуряване на взаимно приемливи условия.

2. Да проведе преговори до 2004 г. с Европейския съюз за определяне на окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове III и IV на АЕЦ "Козлодуй" при осигуряване на взаимно приемливи условия.

"За" гласуваха 12 народни представители (от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на Евролевицата и Парламентарната група на Народния съюз), "против" - 4 (от Парламентарната група на Демократичната левица и Парламентарната група на Обединението за национално спасение), "въздържал се" - 1 (независим)."

Ще ви прочета и становището по другия проект за решение:

"СТАНОВИЩЕ

относно проект за решение № 954-02-43 относно провеждане

на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове

за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III,

IV на АЕЦ "Козлодуй", внесен от Георги Седефчов Първанов

на 2 ноември 1999 г.

На извънредно заседание от 3 ноември 1999 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за решение № 954-02-43 относно провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на АЕЦ "Козлодуй", внесен от Георги Седефчов Първанов на 2 ноември 1999 г. и прие следното становище:

Като припомня проведените на 2 ноември т.г. дебата в комисията относно провеждането на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на АЕЦ "Козлодуй" с участието на заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков, министъра на външните работи Надежда Михайлова, председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки, заместник -министъра на външните работи Владимир Кисьов и народни представители от делегацията на Народното събрание в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз и приетото с писмено гласуване и голямо мнозинство становище в тази връзка, не приема посочените от вносителя мотиви и отхвърля така предложения проект за решение за провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на АЕЦ "Козлодуй".

Становището бе гласувано с 11 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се"."

Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Агов.

Определям по 30 минути на парламентарна група и по 5 минути на независимите депутати.

От името на вносителите някой желае ли думата?

Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството призовавам Народното събрание да подкрепи внесения проект за решение относно провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I, II и III, IV на АЕЦ "Козлодуй".

Защо се налага и защо се наложи правителството да предложи това решение, след като Народното събрание на 12 март даде зелена светлина за водене на преговори с Европейския съюз, приемайки Националната стратегия за развитие на енергетиката и на енергийната ефективност?

Първо, защото правителството, водейки тези преговори, в рамките на правомощията, които са зададени в решението от 12 март, не успя да постигне договаряне на срокове и компенсации за извеждането от експлоатация на реакторите 1, 2, 3 и 4. Причината е, че сроковете, които са определени като рамка в Националната стратегия, се оказаха неприемливи, поднесени по този начин, по който ние ги отстоявахме пред Европейската комисия.

Естествено, не липсата на желание, на енергия по време на преговорите, е причина да не се стигне до резултат. Многократно това беше заявено и всички, които са следили позициите на европейските комисари, отговарящи за тази тематика и за тези преговори, са се убедили в това, че неудовлетворителното в българската позиция са точно сроковете. Неслучайно Европейската комисия в окончателния си доклад за България посочва като предварително условие за започване на преговори с нашата страна договаряне на взаимно приемливи срокове. Точно сроковете се оказаха този труден момент и точно, защото сроковете, поставени по този начин като условия, като твърди условия, са причината да не може да се направи крачка напред.

Правителството представи цялата необходима информация и изискана от Народното събрание във връзка с този дебат. Дебатът на практика започна миналия петък с моите отговори на актуални въпроси на народни представители, така че аз няма да повтарям позициите, които изразих тогава. Дебатът се води - това трябва да се подчертае - много професионално, много компетентно във всички комисии на Народното събрание, които отговарят за тази тема: Комисията по енергетика и енергийните ресурси с Комисията по икономическата политика и Комисията по външна и интеграционна политика. По този начин правителството представи своята позиция, даде своите мотиви и аргументи. В дебатите участваха на най-високо ниво представители на нашето правителство.

Аз считам, че по този начин народните представители и особено тези, които участваха в дискусиите в комисиите, са абсолютно наясно с всички обстоятелства, свързани с вземането на това решение. Аз вярвам, че вие сте видели убедителни аргументи в полза на това решение.

Има въпроси относно това дали решението е достатъчно в този си вид, дали то дава възможност на правителството, преговаряйки с Европейския съюз, да направи своята крачка към постигане на споразумение. Ние считаме, че има такава възможност точно в проекторешението, което ви се предлага, и специално в това, че се разширява мандатът за преговори и за договаряне на условията, като се дава възможност да се водят преговори и да се договорят с Европейския съюз компенсации за преките и непреките загуби, които ще понесе българската страна при по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" спрямо сроковете, определени в Националната стратегия за развитие на енергетиката и на енергийната ефективност до 2010 г. Точно тук се дава възможност да се направи тази крачка, каквато се очаква от България, за намиране на взаимно приемливо решение. Без да се даде тази възможност - това изрично трябва да подчертая - българското правителство не е в състояние да измине своята част от пътя за договаряне на условията. По този начин отговарям на появилите се обяснения в пресата, че е възможно в рамките на решението от 12 март тази година да се стигне до договаряне с Европейската комисия. Ако това беше възможно, щеше да се е случило досега.

Всички политици от Европа, с които съм разговарял и които са приятели на българската кауза, които защитават каузата на България ни съветват да направим тази крачка по посока на исканията на Европейския съюз. Връщайки се вчера от посещение във Франция, искам да подчертая, че и там президентът Ширак и министър-председателят Лионел Жоспен най-приятелски посъветваха българската страна да направи своя ход по посока на Европейския съюз. Те казаха, че е необходимо да направим своята стъпка към договаряне на взаимно приемливи условия, едновременно с това убеждавайки ни, че те не са тези, които упражняват натиск върху България - напротив, подкрепят нейната кауза и каузата за развитието на нейната ядрена енергетика.

Защо ние смятаме, че не е възможно да се отстъпи по принцип от Националната стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност без компенсации? Защото си даваме сметка, че единственият отрасъл, за който няма въпроси по отношение на неговата конкурентоспособност, е енергетиката. Именно българската енергетика, произвеждайки с помощта на ядрените централи относително евтина електроенергия и то точно блоковете 1, 2, 3 и 4, дават възможност да се поддържа тази относително ниска цена на електроенергията, дават възможност да се сключат тези сделки, които ние имаме примерно с Република Турция и правят изгодни сделките за износ на електроенергия по отношение на Република Турция.

Ако си представим, че ние се съгласим извън тази Национална стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност и без компенсации да отидем към извеждане от експлоатация на блоковете, ние ще нарушим съществено конкурентоспособността на българската енергетика, тъй като атомните централи и специално блокове 1 и 4 произвеждат най-евтината електроенергия. Ще се промени цената, структурата на себестойността на произвежданата електроенергия в страната и това ще намали възможната доходност от сделките, които сме сключили с Република Турция, както и ще влоши финансовите параметри на Националната електрическа компания.

Ето защо ние считаме, че не е възможно България, особено в сегашните трудни месеци, които преживява, когато преживява всъщност най-големите загуби от затварянето на транспортните и търговските си връзки с Централна Европа и силното затрудняване на тези връзки, точно в този момент ние да получаваме и допълнителни загуби, свързани със затварянето. Ето защо ние считаме, че не може без компенсации да се отиде към съкращаването на тези срокове, тъй като това ще влоши макроикономическите условия в нашата страна и ще препятства изобщо реализацията на Националната стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност. Никой, вярвам, в това Народно събрание, както и в правителството, няма намерение да поставя бомба със закъснител под стратегията за развитието на българската енергетика.

Ето защо моментът е такъв, че ние не можем да постъпим, както са постъпили през 1993 г., ако допуснем, че през 1993 г. са били изключително умни политици и са действали с едно необикновено хитроумие по отношение на Европейския съюз, да допуснем, че те наистина са се договорили така, че са мислили, че няма да изпълнят договореното. Ако е имало такава възможност някога, през 1993 г., български политици и експерти да се направят на много умни и на много хитри и да измамят европейските институции, този момент отдавна е отминал, тази измама е станала факт, тя е нанесла щети върху образа на България и сега това нещо не може да се повтори.

Не е възможно и не е редно, и няма да бъде честно, и няма да бъде изпълнимо българската позиция да се крепи отново на някакви неизпълними обещания. Не е редно ние да поставяме българската политика върху такива подвижни пясъци. Ето защо ви призовавам Народното събрание да бъде единодушно, да гласува това решение и по този начин да направи много силна българската позиция. И това да бъде една позиция, към която българската страна да се отнесе максимално отговорно. Договореното да стане за нас част от българската политика, от българската енергийна стратегия - да бъде реализирано действително на практика, сериозно и солидно. Така да изтрие петното върху авторитета на България, което е нанесено през 1993 г., и едновременно с това да се постигнат и двете изключително важни за авторитета на България цели. Първата, да получим покана и да започнем преговори за членство в Европейския съюз. И втората, да продължим да развиваме конкурентоспособен енергиен отрасъл в Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на министър-председателя.

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ:

За процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

За процедура?

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ:

Това е от името на вносителя.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:

(ДЛ, от място): Това е от името на парламентарна група.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Не може от името на вносителя. Един е вносителят.

Вижте сега - дайте да не влизаме в излишни спорове. Съгласно Конституцията вносители на законопроекти и проекторешения е казано кои могат да бъдат - Министерският съвет и народните представители. Парламентарна група не може да бъде вносител на законопроект. Могат да бъдат членовете й. Пред мен е проект за решение, подписан от Георги Първанов. Мотивите са подписани от Георги Първанов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място):

За процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

За процедура има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):

Господин председател! Не мога да бъда съгласен с Вас в това, което Вие третирате тук. Член 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично повелява: "Проект за решение... могат да внасят народните представители - и, подчертавам - парламентарните групи." Проектът за решение е внесен от Парламентарната група на Демократичната левица и е подписан от нейния председател. Така че моля дайте думата за представяне на нашия проект за решение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Кой текст четете? Кой член?

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:

Член 73, ал. 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Да, прави сте.

От името на вносителите давам думата на господин Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Парламентарната група на Демократичната левица внесе свой проект за решение, основавайки се именно на тези два основни принципа на националния консенсус, утвърдил се в този парламент, които изтъкна и министър-председателят - колкото се може по-бързо подготвяне на страната и провеждане на преговори за присъединяване към Европейския съюз и развитие на конкурентоспособна българска икономика, където енергийният сектор е един от водещите сектори за това.

Ние считаме, че нашият проект за решение, ако бъде разглеждан именно в светлината на целите на националния консенсус, би трябвало да бъде приет като една възможност за допълнителна подкрепа за водещите преговори да постигнат взаимно приемливо с комисията решение.

Националната стратегия, която ние приехме през м. март, дава основа за такива преговори, защото тя цели именно това: да се намери взаимно приемливо решение, което не просто да търси компенсации, а да осигури условия за енергетиката. И ако някой вчера спомена тези точки в нашето решение - 3а: "Да се проведат преговори за модернизация на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ "Козлодуй", за рехабилитация на ТЕЦ "Варна", за рехабилитация и конверсия на ТЕЦ "София" и т. н. като хитроумни изисквания", това, което току-що цитира министър-председателят, ние през м. март считахме, че точката от решението на парламента за воденето на такива преговори е непременно условие за намиране на решение по края на сроковете.

Оказва се, че България според Европейската комисия не се е ангажирала с крайни срокове и не е могло да се проведат преговорите в нашето решение. Това много ясно е написано не само в доклада за България, но и в съвместния доклад за всички източноевропейски страни в частта "Енергетика". Така че сега да твърдим, че стратегията ни е виновна, според мен това е доста грубо нарушение на истината по този въпрос. Именно заради това като т. 1 от нашето решение ние констатираме, че при изпълнението на т. 2а от Решението на Народното събрание от 12.03. Министерският съвет не е постигнал взаимно приемливи условия в преговорите с Комисията на Европейския съюз и е допуснал значително по-неблагоприятно третиране в сравнение с други страни - кандидатки за членуване в Европейския съюз. Не са проведени и резултатни преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Ние си даваме обаче сметка, че обстановката днес е по-сложна, отколкото обстановката през м. март. И затова с нашата т. 2 даваме, също както и Министерският съвет иска, един по-широк мандат. Ясно ни е, че в новата комисия новият комисар по външните отношения настоява вече за по-стриктни решения по атомните централи, че изпуснатото време не може да се върне назад, че дори комисарят Ферхойген оспорва в дебата с Европейския парламент постигнатите решения със Словакия. Изпуснатото време не може да се върне. Ние сме реалисти. И затова призоваваме правителството да използва това, което винаги може да се използва от всяка държава в едни преговори - да настоява за равностойно третиране. Това е нашата т. 2, която, ако мнозинството приеме, и в рамките на нашето решение, и на своето решение, ще засили позициите на правителството. Защото тя изхожда от международните норми, от принципите, на които е изграден Европейският съюз. Тя казва: "Министерският съвет да проведе преговори и да договори с Европейския съюз срокове за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" въз основа на критерии, еднакви с тези, приложени спрямо други страни-кандидатки. Извеждане с една или две години преди края на реалния жизнен цикъл на реакторите." България следва да защити реалния жизнен цикъл на реакторите. Не случайно не работиха 1-и и 2-и блок. Не случайно се взимаха проби от корпуса на реактора, за да се установи този реален жизнен цикъл.

Вчера председателят на КИАЕМЦ господин Касчиев ясно заяви, че тази задача е поставена от две години и половина и не се изпълнява. И затова българската делегация, колкото и компетентна да е била, очевидно не е могла да договори с Европейския съюз и да докаже, че не трябва да се ръководим от календарния 30-годишен срок. И затова в сравнителния материал за реакторите изглежда, че България иска повече от другите страни. Истината е тази, че ние не сме провели преговори, с които да докажем пред Европейския съюз, че не искаме да сме шмекери или нещо да се измъкваме, а искаме равноправно да бъдем третирани. И затова мисля, че Министерският съвет би могъл да използва едно такова решение на парламента и да усили позицията на своите експерти.

Във всички страни, където се стремим към национално съгласие, се приемат идеите на опозицията и се водят съвместни преговори. Вчера текстът в нашите мотиви, че ние считаме, че реалният жизнен цикъл на реактори 1 и 2 е 2007 година, с пренебрежение и насмешка беше определен от заместник министър-председателя Божков като антиевропейска позиция. Кажете ми: има ли друга страна в света, където експерти-депутати се опитват да намерят най-доброто за страната, да засилят преговорните позиции на държавата и управляващите да нарекат това антиевропейска позиция?

Аз ви приканвам, уважаеми дами и господа, да се върнем към този дух, в който сме обсъждали проблемите на "Козлодуй", който ни даде възможност да подкрепим българската делегация.

В т. 3 на нашето решение ние настояваме правителството да се придържа именно към този мандат, който той поиска през месец март - "В изпълнение на т. 2 от решението на Народното събрание от 12 март 1999 г. Министерският съвет да проведе преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за актуализиране на ангажиментите на банката и българската страна в съответствие с договорените с Европейския съюз срокове въз основа на единните критерии за трите засегнати страни". Единните критерии за трите засегнати страни е да се намери решение, което както отговаря на повишената ядрена безопасност, за която България има програма и ръководителят на агенцията заяви, че тя ще бъде изпълнена до 2001 г., така и с възможности да се развиват заместващи мощности и да се запази енергийният потенциал.

Всички тези условия, включително и Споразумението с Европейската банка, - те са необходими да са налице, за да бъдат закривани 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй". И аз съм дълбоко учуден, че правителството в своето предложение в т. 2 говори само за компенсации. Не е възможно втори път правителството да води преговори. Сега то може да ги проведе. И е редно в тези преговори, като договори една или две години преди крайния жизнен цикъл, реалния жизнен цикъл, тогава да договори всички други въпроси, по които се водят преговори - рехабилитацията на 5-и и 6-и блок, заемът за това от "ЕВРАТОМ" и т.н. Сега да говорим просто и само за компенсации, това би означавало да отслабим позицията на българската страна и по същество да не отстоим тази позиция, която утвърдихме всички в пленарната зала на 12 март - да запазим българската енергетика, да я развием в съответствие със световните стандарти като един водещ отрасъл в българската икономика, гарантиращ нейната по-голяма конкурентоспособност, гарантиращ това България да се справи с конкурентния натиск в Европейския съюз. Това е смисълът на нашето решение и аз ви призовавам да го подкрепите, защото то само може да засили преговорните позиции на правителството и да отстои националноотговорната позиция, към която ние тук всички се стремяхме преди шест месеца.

Не е възможно експертите, колкото и гениални да са те, без тази обща подкрепа, с една силна позиция на страната да отстоят позициите в преговорите. И аз призовавам правителството да използва всички тези хора, независимо къде се намират те, които биха могли да допринесат за водене на тези преговори. И след като по един въпрос има национален консенсус, не е нормално от документите на Европейския съюз да знаем докъде са стигнали преговорите, да разбираме оттам, че имало три срещи, че имало три пъти затруднения и липса на съгласие и сега вече накрая, след като се е сменила и комисията, да ни се предлагат нови решения. Би следвало в течение на тези преговори правителството да води консултации и разговори с парламента, за да може днешното заседание да бъде оправдано.

В духа именно на решението от 12 март ние ви призоваваме да проведем една такава дискусия по същество, каквато практически се проведе и в Комисията по икономическата политика, и в Комисията по енергетика и енергийните ресурси, и да се търсят тези решения, за които говориха не само представители на опозицията, но и редица експерти и ръководители на звена в областта на енергетиката. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Папаризов.

Преминаваме към разискванията.

Има думата народният представител Димитър Абаджиев - Парламентарна група на СДС.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Броени дни преди началото на новото хилядолетие България се намира пред исторически момент. Европейската комисия даде ясен знак за възможност за начало на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. Моментът наистина е исторически затова, защото наистина единствената възможна перспектива за България е да стане част от европейската общност на свободно движение на хора, стоки и капитали. И това е признато с консенсус от всички политически сили, от цялото българско общество през последните десет години.

Нека да си спомним актовете на Народното събрание - Решението от 1 декември 1995 г. за подкрепа на официалната молба, да си спомним Декларацията за национално съгласие от 8 май 1997 г., с която се казва, че ще се подкрепят всички конкретни действия по присъединяването ни към Европейския съюз, Декларацията от 23 юли 1997 г. и още редица актове.

Наистина този консенсус е от изключително голямо значение затова, защото решението за членство в Европейския съюз и за преговори на Съвета на Европейския съюз е политическо решение и то е необходимо да бъде подплатено с вътрешен консенсус. Този консенсус от всяка страна - членка, е необходимо да се препотвърждава постоянно в целия процес на присъединяване към Европейския съюз.

Наистина становището на Европейската комисия също има своето много важно значение. В последния доклад Европейската комисия дава препоръка за България, но извежда напред и две предпоставки, едната от които е конкретна и е свързана с българската енергетика, с ясни ангажименти от българските власти за затваряне на реактори от 1 до 4.

Какъв е смисълът на тази предпоставка? За да се разбере той, е необходимо да се разбере смисълът на процедурата преговори за членство в Европейския съюз. Съгласно известния метод за присъединяване, разработен от Жан Моне, целта на преговорите за присъединяване в Европейския съюз е не това какво споразумение ще бъде изработено, а това какъв ще бъде начинът на спазване на правилата в клуба на Европейския съюз, защото Европейският съюз по своята същност е един клуб. Наистина, посочвайки тази предпоставка, Европейската комисия очевидно посочва темата, която ще стои в основата на преговорите при определяне на начина на спазване на правилата от страна на българското правителство и на българските власти.

Наистина Европейската комисия посочва в своето становище, че досегашният мандат на правителството, произтичащ от националната енергийна стратегия и от Решението на Народното събрание от 12 март, не е достатъчен. Ето защо съвсем коректно и съвсем основателно българското правителство, изхождайки от парламентарния характер на нашата държава, внася днешния проект за решение, за да поиска разширяване на този мандат, за да може да осъществи баланса между конкретния национален интерес, свързан с енергетиката, и стратегическия национален интерес, свързан с членството ни в Европейския съюз.

От друга страна е внесен друг проект за решение от Парламентарната група на Демократичната левица, напълно противоположен. В него на практика се казва, че не трябва да се съобразяваме със сигнала на Европейската комисия, българското правителство трябва да остане в мандата на националната енергийна стратегия и на практика се казва, че ние не трябва да започнем преговори за членство в Европейския съюз.

Какъв е смисълът на тази теза? Всъщност чрез нея се ревизират всички актове на Народното събрание по отношение на Европейския съюз, ревизира се и Европейското споразумение за присъединяване на България към Европейския съюз и най-вече чл. 80, отнасящ се за ядрената безопасност, по силата на който България е поела конкретни ангажименти. С този проект на практика се ревизира националният консенсус в България. Затова този дебат, който водим днес, е силен и много важен политически дебат, в който ще стане ясно кои политически сили с реални стъпки искат да изведат страната към членство в Европейския съюз и кои политически сили разбират интеграцията в Европейския съюз като един политически лозунг.

Не могат да се разделят проблемите! Не може да се раздели проблемът и дебатът за българската енергетика от дебата за членството ни в Европейския съюз. Когато се водят преговори, наистина преговорите се водят по конкретни теми. Същността на преговорите е адаптирането на конкретните национални интереси към общоевропейския интерес. Ето защо, наистина, решението, което трябва да вземем днес и което е свързано с подкрепа на проекта за решение от правителството, е наистина политическа подкрепа на правителството, политическа подкрепа за начало на преговори за членство в Европейския съюз.

Тези политически сили, които не желаят да подкрепят този проект, наистина ще подходят от вътрешнопартиен егоизъм за евентуално дестабилизиране на правителството, но на практика това няма да бъде подкрепа на България, а ще бъде дестабилизация на правителството. Аз разбирам, че тези политически сили желаят да възкачат едновременно два консенсуса - този консенсус, свързан с българската енергетика и консенсуса за членството ни в Европейския съюз.

Това много ми прилича на познатата история от приказката за Мечо Пух, в която той, искайки да яде мед от едно високо дърво, се държи за един въздушен балон. Оказало се, че трябва да пусне балона и да падне. Няма такива неща, както в приказките, така и в реалната политика. Затова ние днес трябва да подкрепим това решение, за да изразим една силна политическа подкрепа за България. Именно в намирането на баланса между двата консенсуса се състои националната отговорност на политическите сили. Затова ние днес трябва да подкрепим това решение, за да подкрепим по-доброто бъдеще на България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря.

За първа реплика думата има заместник-председателят господин Благовест Сендов. Втората реплика ще е на господин Янаки Стоилов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ):

Уважаеми господин Абаджиев, искам да Ви попитам. Вие слушахте ли изложението на господин Папаризов или имахте приготвени ругатни против Демократичната левица, подготвени предварително, за да взривите всякакъв опит за консенсус?

Ние сме се събрали тук всички с едно-единствено желание - България да се развива като европейска държава и да е просперираща държава. Ако Вие замахвате по този начин срещу всяко разумно предложение, аз смятам, че Вие сте този, който не търси консенсус. (Ръкопляскания от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Сендов.

За втора реплика думата има господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ):

Господин председател, господин Абаджиев!

Тук българските граждани очакват да чуят отговорите на няколко важни въпроса - ще изпитва ли България недостиг на електроенергия в следващите години; колко ще се повиши цената на електричеството за българските граждани; колко ще загуби България от намаления износ на електроенергия; ще бъдат ли покрити предварително всички претърпени вреди и пропуснати ползи за нашата икономика от евентуално по-ранно спиране на реакторите? Ето това са въпросите, а не тези балони, за които говорите, защото изглежда, вие в стремежа просто да запазите своята власт и да оставите вашите представители да продължават да ограбват страната, сте готови да продадете всичко, което е ценно за българките граждани и за България. Ето това е вашият балон, който е крайно време да се спука!

Трябва да ви припомня, че при около 4-процентен годишен ръст, ние ще достигнем нивото от 1989 г. след около десет години. Не искам да говоря след колко време ще достигнем наполовина брутния вътрешен продукт на човек от населението в Европейския съюз, така че когато говорите за този клуб, мислете как България ще живее в тези 10 години, в които води преговори. Затова ние говорим за нещата, които са реални днес и за това, което трябва да защитим като български интерес!

И ако има консенсус, той трябва да бъде консенсус в името на националните интереси, които ни водят реално към Европа, а не към нещо, което ние ще отстъпим в името на неясното бъдеще и в името на страданията на българските граждани.

Ето, срещу това сме ние, а вие, в името на собствения интерес и на собствените си изгоди знам, че ще искате пълен мандат, за да отстъпите от българските интереси! (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Янаки Стоилов.

Желаещи за трета реплика не виждам.

За дуплика има думата господин Димитър Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС):

Уважаеми колеги народни представител, уважаеми господин Сендов, уважаеми господин Стоилов!

Да, аз слушах изложението на колегата Папаризов, но аз коментирам конкретно проекта за решение на вашата парламентарна група. Там ясно съществува това противоречие, свързано с това, че от една страна не се одобряват действията на правителството в рамките на Националната стратегия, а от друга страна се иска поддържане на мандата за Националната стратегия.

Вие очевидно не сте слушали пък изложението на министър-председателя, в което ясно се каза, че всичко необходимо в рамките на този мандат, е направено и затова е необходим следващият мандат! (Шум на неодобрение от опозицията.)

Що се отнася до репликата на господин Стоилов - да, аз казах, че вие изхождате от вътрешнопартийни интереси, защото на вас ви е известно, че дебатът днес е политически. Това не е дебат за конкретните цени, не е дебат за технологията. Това е дебат, наистина, за политическа подкрепа, за общия политически консенсус, който е необходим за началото на преговорите ни с Европейския съюз и вие много добре знаете това. Вие сте тази политическа сила, която в интерес на запазването на своите вътрешнопартийни интереси е готова и да продаде националните интереси на България. Благодаря ви. (Шум на неодобрение, провиквания отляво.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Абаджиев.

Има думата... (Шум и реплики от опозицията.)

Моля за тишина! Господин Калчевски!...

Моля, тишина!

Има думата господин Румен Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник министър-председател!

Първо, едно процедурно предложение по повод изказването на господин Абаджиев. Ако той не е наясно по какъв начин България спазва изискванията за ядрена безопасност, предлагам да бъде поканен в залата господин Георги Касчиев, председател на комитета, който да му отговори дали България спазва тези изисквания или не ги спазва. Защото, подобни инсинуации като тази тука и като тази, която министър-председателят си позволи миналата седмица, говорейки, че България изостава с три години от други страни в изпълнение на мероприятията, водят до положението, в което сме дошли сега. Това ми беше процедурното предложение.

Сега - по темата.

Господин Абаджиев започна много правилно своето изказване - с националния консенсус. Той обаче пропусна два много елементарни факта. Пропусна да каже кое беше правителството през 1995 г., което подаде заявката за членство в Европейския съюз и кое беше парламентарното мнозинство в този парламент, което тогава подкрепи тази заявка. Кое беше това правителство, господин Абаджиев? Нашето, нали? Ами, защо тогава сега си позволявате такива евтини политически инсинуации, че Българската социалистическа партия има безотговорна и неевропейска позиция?

Как можете да казвате на черното - бяло, при положение, че Българската социалистическа партия и Демократичната левица извървя изцяло пътя си - и през 1997 г. подкрепихме Декларацията за национално съгласие? Забравихте ли това?

И през 1999 г., през март месец, подкрепихме стратегията ви, макар че знаехме, че тази стратегия е мъртвородена само и само, за да има национално съгласие по въпроса за евроинтеграцията. Но когато става дума за провал на политиката на евроинтеграция на българското правителство, ние повече не можем да подкрепяме тази политика. Защото, господин Божков вчера на заседанието на двете парламентарни комисии обоснова една теза - че ние не сме против АЕЦ, напротив, ние сме и за АЕЦ, и за евроинтеграцията. За съжаление, резултатите от тези две години и половина, в които управлявате, са по-скоро обратните - нито АЕЦ, нито Европейски съюз. Това ще бъде резултатът от вашата политика. Защо смятам така?

Първо, защото България се провали по време на тези преговори във външнополитически план. Ние сме единствената държава, на която се поставят условия извън всякакви критерии, извън Маастрихт, извън Копенхаген. Никъде няма критерии, предварителни такива, каквито се поставят на България. Ето, това е външнополитическият провал за България.

Вторият провал в преговорите се изразява в провала на преговорите с Европейската банка за възстановяване и развитие. През 1999 г. такива преговори на практика не са водени. Дедие Русо, един от администраторите на проекта за ядрена безопасност от Европейската банка, 3 дни вися пред кабинета на господин Шиляшки и на господин Шушелов и така и не беше приет от тях. Между другото, Литва, която също имаше такова споразумение с Европейската банка, успя да предоговори условията си и сега нейните срокове от 1998 г. са вече 2004 г. А ние отгоре на всичко се отказваме и от останалите условия, които са записани в споразумението с Европейската банка, тези, за които говори господин Папаризов преди малко - за 5 и 6 блок на "Козлодуй", за ТЕЦ "София", за ТЕЦ "Перник", за ТЕЦ "Варна". Ние и от тях се отказваме.

И третият провал е в чисто експертното защитаване на позициите на България по време на преговорите. Как така се оказа, че Словакия успя да защити 200 млн. долара инвестиции по време на тези преговори, а сред българските експерти не се намери човек, който да защити много по-голямата сума, която е вложена в атомната електроцентрала? Защото 140-те млн. екю са само средствата, които са вложени през последните години. А средствата, които са вложени за антисеизмичното укрепване в предните години, никой никъде не посочва. Словакия си ги отчита и тях. Защо така се оказа, че никой никъде не можа да защити позицията за реалния жизнен цикъл? Аз знам, че господин Шиляшки не знае какво значи "Plant Live Manegment", но има други хора, които знаят. И Литва на базата на тази оценка на реалния жизнен срок на своите реактори удължи срока си, защото той изтичаше през 1998 г. И го удължи до 2004 г. Защото там реакторите са канални и те са само за 15 години. Само че вие и това не направихте.

Защо беше допуснато в документа на Европейската комисия да бъде написано "Европейски стандарти по ядрена безопасност"? Къде прочетохте тези европейски стандарти? Може ли някой да ми покаже този документ? Няма такива документи, уважаеми дами и господа.

Защо беше допуснато отново да се казва, че нашите реактори не подлежат на реконструкция и модернизация, след като има документи на Международната агенция по атомна енергия още от 1994 г., които казват точно обратното? И казват мерките, които могат да бъдат изпълнени. Не знаете ли, уважаеми дами и господа, че в целия свят се експлоатират над 27 реактора, които се експлоатират повече от 30 години, 94 реактора, които се експлоатират повече от 25 години? Само в Англия тези реактори са 21. Четирите блока на "Колдър хол" се експлоатират от 1956 г. В Чейпъл крос се експлоатират от 1959 и 1960 г. Знаете ли това? Аз разбирам, че вие не го знаете. Но защо, след като министър-председателят на Великобритания господин Тони Блеър... (Шум и реплики от СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля за тишина в залата!

РУМЕН ОВЧАРОВ:

Аз виждам, че тези хора не разбират, но поне да чуят нещо, което не знаят, да го научат и да не говорят глупости повече. (Ръкопляскания от БСП.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Недейте да си служите с квалификации!

РУМЕН ОВЧАРОВ:

... но след като министър-председателят на Великобритания написа писмо на нашия министър-председател и предложи услугите на една от най-големите компании в ядрения бизнес "BNFL", вие какво направихте, как използвахте това? Как консолидирахте усилията на "Сименс", на "Фраматом"? Как консолидирахте усилията на Русия, на Съединените щати в защита на българската ядрена енергетика? Не си мръднахте пръста за това.

Ето затова сега отново да ни говорите за национално съгласие, след тези провали, трябва да ви кажа, че това е просто смешно. Провалът на Съюза на демократичните сили в най-важната - политическа, стратегическа, външнополитическа цел, европейската интеграция просто не може да бъде отминат с лека ръка. Затова преди да възродим политиката на национално съгласие, ние трябва да възродим политиката на търсене на политическа отговорност. Виновниците за тези провали трябва да си отидат. И аз, доколкото схващам, правителството вече ги е набелязало. Нещо не виждам господин Бакърджиев, макар че той беше един от яростните защитници на тази стратегия. Напоследък вече не я защитава така яростно. Господин Шиляшки вече се е впуснал в дълги и смешни защитни пледоарии за това какво е свършил и какво не е свършил през тези 2 години. Така че явно някои от тези, които ще си отидат, започват да се оправдават и са ясни.

Въпросът обаче е, че тук вече не може да става дума за едно или друго политическо лице, става дума за провал на политика, уважаеми дами и господа. А и в крайна сметка вие за какво ни искате национално съгласие? Стана ли ви ясно на вас самите за какво искате национално съгласие? Защо господин министър-председателят или господин Божков, който вчера обеща в комисията, че ще ни каже икономическите данни и резултати, не дойде и не каза нито в комисията, нито пък сега тук какво ще загуби и какво ще спечели България от това? Ще има ли това, за което попита господин Янаки Стоилов, ефект върху цената на електроенергията, върху износа на електроенергията, върху електроснабдяването в страната? Някой ще направи ли тези анализи? Всъщност вие за какво наистина искате национално съгласие - да защитите ядрената енергетика на България или точно за обратното? Според мен, а и според моите колеги вие просто си търсите алиби за политиката, която провеждате. От една страна, правите декларации, давате интервюта, правите се на много силни и много смели защитници на атомната енергетика, а от друга страна, на практика правите точно обратното - ерозирате и постепенно предавате позициите на българската енергетика, заменяте провала в политиката си срещу реактори, срещу срокове, срещу суми. Ето това е политика на национално предателство, която повече не може да бъде толерирана. Всъщност това предвиждат и решенията ви, погледнете ги. Къде там става дума за стратегията, за която толкова много приказвахте преди 6 месеца, къде? Вие на практика се отказвате от нея заради някакви компенсации. Какви са тези компенсации, защо не ги кажете колко са, кой ще ви ги даде? Наслушахме се на приказки за компенсации.

Уважаеми дами и господа, всъщност става дума за нещо друго. Вие сте наясно, че без покана за Европейския съюз си отиват не отделни министри, а си отива вашето правителство. Затова всичко, което правите в момента, е една битка за спасяване на собствените си депутатски и министерски кресла. Вие търсите алиби от българското Народно събрание, за да скриете собствената си отговорност за провалите, до които доведохте България. Само че АЕЦ "Козлодуй", уважаеми дами и господа, струва много повече от няколко депутатски или министерски кресла.

И аз сега ще завърша с това, с което завърших и преди 6 месеца, когато приемахте стратегията. И тогава на тези, които са подписвали договора през 1993 г., им се е струвало, че 1997-1998 г. са много далече. И на вас сега ви се струва, че 2001-2002 или 2003 г. са много далече. Само че те ще дойдат. Аз разбирам, че тогава друг ще бъде министър на енергетиката. Аз разбирам, че тогава друг ще бъде министър-председател или заместник министър-председател и вие няма да отговаряте за това. Но и тогава, и сега тези министри и тези министър-председатели, а и този народ ще бъде същият, той ще бъде българският и той ще плаща цената на сегашните ви безумия. Затова ви моля, днес разсъждавайте не като политически послушници, не като представители на една политическа сила, хванала се с всички сили за властта. Помислете и разсъдете като български народни представители. Помислете за интересите на България. Помислете и ако имате малко чувство за национална отговорност и доблест, гласувайте по съвест. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Овчаров.

Думата за първа реплика има господин Буров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място):

Имах процедурно предложение!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Да, преди това има ли някой срещу направеното процедурно предложение да поканим в залата господин Кашчиев?

Моля, гласувайте това предложение.

Гласували 167 народни представители: за 145, против 9, въздържали се 13.

Предложението е прието.

Моля квесторите да поканят господин Кашчиев.

Има думата господин Буров за първа реплика.

ЮЛИЯН БУРОВ (СДС):

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Овчаров! За първи път от падането на Римската империя ние имаме възможност да обединим Европа. (Смях в ДЛ.) И този път не със силата на оръжието, но на основата на споделени идеали и съгласувани общи правила и общи цели. Казано е от Романо Проди. Не зная защо се смеете на Романо Проди, не го казвам аз. Изчакайте да ви кажа от кого е казано. (Шум и реплики в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля! Моля, господин Корнезов!

ЮЛИЯН БУРОВ:

В действителност като физик, такъв, какъвто сте и Вие, аз също мога да оперирам с цифри. Цифрите обаче едва ли ще убедят твърде много потенциалната поляризация в тази зала. Касае се за нещо много просто за тези преговори - това, което го казва Проди: общи и споделени цели и общи идеали.

Следователно касае се за един разширен мандат, който при тези преговори при такъв мандат да постигне дори това, за което Вие говорите. Съвсем просто. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Буров.

За втора реплика има думата господин Наплатаров.

КОНСТАНТИН НАПЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа! Провокиран съм да взема думата във връзка с някои от казаните неща от преждеговорившите от опозицията, по-специално казаните думи от господин Овчаров и от господин Стоилов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Имате реплика на господин Овчаров.

КОНСТАНТИН НАПЛАТАРОВ: Искам да взема отношение по някои термини, по които се спекулира - жизнено важен цикъл, цена на тока, съсипване на българската енергетика. Всеизвестно е, че съветските реактори ВВР-440 имат два съществени недостатъка по отношение на тяхната ядрена безопасност. Първият от тях е липсата на стоманобетонна предпазна обшивка и вторият недостатък е ниската степен на максимална проектна авария. Тези недостатъци към този момент не могат да бъдат отстранени. Ето защо Европейският съюз постави едни твърди изисквания към страните, които желаят да се присъединят към Европейския съюз, а именно едно от важните условия е срокът за затваряне на тези реактори, които са разположени на техните територии, да бъде по-малък от 30 календарни години от техния пуск. Никъде не се коментира за жизнен цикъл и тем подобни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Времето изтече!

За дуплика има думата господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ):

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Буров! Аз нямам усещането и нямам самочувствието да бъда обединител на Европа. Но аз имам самочувствието да бъда български народен представител и се опитвам да защитавам интересите на България. Нямам нищо против обединяването на Европа. Напротив, вече Ви казах, че нашата политическа сила подкрепя всячески този процес.

Що се отнася до разширения мандат, не става дума за разширен мандат, господин Буров, а става дума за опити да се легитимира и да се оправдае един провал в преговорите. Става дума да се направи един политически цуг-цванг, в който е вкара България, успех или поне да се оправдае тази политическа сила, която е довела до този провал. За това става дума, за никакви разширени мандати! Тук става дума за политика.

Господин Наплатаров, двата съществени недостатъка. Вече казах няколко пъти, не влизайте в теми, от които не разбирате. (Шум и реплики в мнозинството.) Слушайте малко, казах Ви преди малко...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Недейте дава квалификации, изказвайте се спокойно.

РУМЕН ОВЧАРОВ:

Във Великобритания работят почти 30 бр. реактори от типа "Магнопс", които нямат такива оболожки, за които вие говорите. (Шум и реплики в СДС.) Слушайте още малко! В Европа, в Пач в Чехия и в Муховце в Словакия и Дуковане - Чехия, работят още 12 реактора, които нямат такива оболожки. Те имат други системи за локализация на авариите. Подобни системи имат и реакторите "Канду" в Канада. Затова не говорете, когато не знаете!

Що се отнася до максимално проектната авария, има ред технически прийоми, по които тя може да бъде направена такава, че да бъде приемлива. И те вече се реализират. Затова нека да не спорим на чисто техническа тема, тези въпроси са решени от значително по-компетентни и от Вас, и от мен. (Ръкопляскания в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Овчаров.

Има думата председателят на Комитета по енергетика господин Иван Шиляшки.

ИВАН ШИЛЯШКИ:

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Тук чувам думи, които ме навеждат на една особена мисъл - какъв морал и какво лице може да има един човек, когато може да каже вие не си мръднахте пръста, а ние направихме много. Тоест обратната теза е тази. (Реплики в ДЛ.)

Моля ви, аз мисля, че никого не репликирах и никой от нашите народни представители не изявяваха позиция (смях в ДЛ), но искам да кажа следното, господа: ние трябва да бъдем реалисти, а фактите за реалистите са пред нас. Фактите са пред нас, господа! Те ясно показват в тези години - от 1993 до 1997 - какво е свършено, защото действително България е подписала споразумение, което с решение на министър-председателя господин Беров е дала правото да се подпише това споразумение. То е обсъждано в Енергийната комисия на Република България на парламента и тогава е взето това решение. Така че искам да ви кажа, че в 1993 г. България е взела решение, в което е фиксирала конкретно срокове за затваряне на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Това е 1997 и 1998 г. На тази основа са поети и други ангажименти, които са били в полза да се осигури сигурност на нашето електроснабдяване с модернизацията на 5-и и 6-и блок, със заместващи мощности, с възможно изграждане и на нови мощности, които България трябва да извърши в този период и съответно да постигне един стабилен енергиен баланс на страната.

Аз няма да се спирам в подробности на това, което през 1993-1997 г. не е извършено, ще кажа само няколко факти, защото вчера достатъчно подробно и ясно изложих пред двете комисии това, което е споразумяно и което е извършено в тези години. Мога да ви кажа, че конкретно в 1995 г., на 1 декември правителството, което управлява по това време, с една стратегия, която е разработена от господин Шеваршидзе, господин Румен Овчаров и колектив, с тази стратегия, която е 29 страници, е внесено предложение за стратегия за развитието на Република България в областта на енергетиката до 2010 г. и с тенденция до 2020 г. с общи постулати и постановки. Без никакво обвързване на средства, на баланс, в което даже да казва ясно в записа, който има в стратегията, че е възможно затварянето на блоковете 1 до 4 в 2000 г., при условие, че бъде изградена АЕЦ "Белене".

Второто нещо. Говорим за преговори с Европейската банка, с която е подписано това споразумение за вземането на този кредит от 24 млн. екю, което е на база на решение на Г-7 в 1992 г. след прегледа, който е направен на ядрената централа в 1991 г. и ясно, съответно се казва кой е преговарял през това време за изпълнение на всички тези, поети в споразумението дейности. На тази основа виждаме писмото на господин Румен Овчаров - ето го писмото, с № 99-00-6 от 7.02.1997 г., в което в един особено високомерен стил - това е 7.02.1997 г., той изпраща до председателя на "Иберди" позицията на българската страна относно изпълнението на споразумението на България. В 1997 г., господа, когато 4 години е трябвало да се работи по този въпрос и то да се работи стъпка по стъпка за тези мощности и за модернизацията на 5 и 6 блок.

Какво е направено? Едва в 1996 г., дами и господа народни представители, се започва провеждането на един не много изяснен търг за тази модернизация. 1996 г.! Когато имаме подписано споразумение в 1993 г. и мислим за енергийния баланс на страната, за нашата стабилност в енергетиката. В 1996 г. се провежда, една цяла година, един търг, в който се взима една обща рамка за провеждане на модернизацията чрез Европейския консорциум "Сименс" и американската компания "Уестинхаус". И всичко замира.

Аз не искам да казвам какво сме направили, но искам да ви кажа, че ние започнахме от тази нула, която заварихме. Да, за съжаление, точно това беше. Аз не искам това да е било така. Действително!

Защо? Защото искам да ви кажа, че модернизацията въобще не беше подготвена да започне на 5 и 6 блок. А именно обвръзването на тази модернизация - на 5 и 6 блок, с 2 блока по 1000 мгв - професионалистът Румен Овчаров добре знае какво значи 2 блока по 1000 мгв. Той непрекъснато изтъква пред колегите колко професионално добре познава ядрената енергетика на България. - Едва в 1997 г. есента и началото на 1998 г. ние започваме активни преговори за въвеждане на тази модернизация в действие. Това е важният елемент. Какво е направено реално, а не какво някой е мислил да направи в тези години по това споразумение за стабилността на нашата енергетика, за стабилния енергиен баланс на страната, за действително тя да вземе това място, което й се полага в този регион, в тази област на енергетиката.

И в 1998 г. ние действително подписваме договор за техническите проекти, които да бъдат изготвени от Европейския консорциум с определен срок от една година и да бъдат изготвени договорите с "Уестинхауз", за да можем да определим именно необходимите по съответните нива на безопасност мерки, които трябва да бъдат въведени в 5 и 6 блок, и същевременно да оценим ясно и точно тази финансова част, която е необходима, за да може да бъдат покрити тези мерки и съответно да се даде гаранция за този кредит. И действително техническите проекти вече са пред завършване. Включително с една сложна система на UKTS на 5 блок, която се пое от "Уестинхауз", която е много важна за едно най-съвременно ниво на безопасна експлоатация на тези блокове.

На тази основа ние приключваме тази първа част и подписахме основните договори с Европейския консорциум и с "Уестинхауз" в средата на тази година за започване на истинската модернизация на 5 и 6 блок, за да можем действително с подготовката и приключването на тази модернизация да сме подготвили извеждането на 1 и 2 блок и съответно по стратегията - 3 и 4 блок в 2008-2010 г.

И мога да кажа, че следващата стъпка, която ние активно започнахме да подготвяме, това беше реалистичният график за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Тоест, ние с този дълбок анализ, който мога да ви кажа, е правен с всички експерти, включително и от БАН, и от "Енергопроект", от всичките браншови камари подготвихме този реалистичен график на база на международната практика за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация.

АЛЕКСКАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС, от място):

Това не е вярно.

ИВАН ШИЛЯШКИ:

Това са стъпките за първия етап, за втория етап, за третия етап, като в една обща рамка оценихме и необходимите средства за всеки първи етап и този реалистичен график беше приет от Министерския съвет. Това също е важен документ, за да можем да обосновем нашата позиция в стратегията. И аз смятам, че това са реалните неща, които всеки един преди нас е трябвало да направи, но, за съжаление, не е направил.

Следващото нещо, което искам да кажа, подготвихме - това е също започването активно на довършването на хранилище за отработено гориво, което сеизмологията беше започнала в някаква степен да се подготви и да се въведе в съвременните изисквания и то да се укрепи така, че да отговаря на тези изисквания и съобразно стандартите и нормите, които нашият регулиращ орган залага. И ние ускорихме този процес, който също беше забавен във времето. Определено това се знае и се знае от всички хора в АЕЦ "Козлодуй". Тук не става въпрос за някаква полемика и просто евтини изказвания, които не касаят реални неща. Напротив, това са чисто реални неща.

След това, за да можем да подготвим и да изпълним тези етапи на извеждане на блоковете от експлоатация, на нас ни трябва и съответно Цехът за радиоактивни отпадъци. За който, мога да ви кажа, че в 1993 г. е внесена инсталацията от "Уестинхауз" за преработка на радиоактивните отпадъци за милиони долари, господа, и тя стои 4 години без никой да започне активно да довършва този цех, който е необходим за едно реално извеждане на тези блокове от експлоатация. Имаме тази подготовка, която изисква АЕЦ "Козлодуй" след извеждането да бъде безопасна централа. И именно този Цех за радиоактивни отпадъци, ние активизирахме този процес с ясни работни графици, и той действително върви към завършване. Преразгледахме отново договорите с "Уестинхауз" за тази инсталация, защото те бяха забравени в тези години от 1993 до 1997 г. Господа, аз говоря с реалните факти, а не с друго. Да, бяха забравени и никой от тези, които разбират от енергетика, до 1997 г. не бяха казвали: Дайте да активизираме и да видим какво ще направим с тази инсталация. Как да я монтираме и как тя да заработи, за да можем да подготвяме тези дейности в АЕЦ "Козлодуй". Да, този процес също е активизиран и този цех, по всички наши графици и работа, която извършваме там, ще бъде приключена и пусната в експлоатация тази линия към средата на 2000 г.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място):

А кой я внесе?

ИВАН ШИЛЯШКИ:

На тази основа Вие попитайте кой я е внесъл 1993 г. Също по времето на споразумението.

На тази основа искам да ви кажа, уважаеми дами и господа народни представители, че тук е много съществен фактът да подготвим освен тези дейности, които касаят чисто ядрената енергетика, освен преговорите, които също трябваше активно да възвръщаме във времето, когато са подписвани споразумения още от самото изграждане със Съветския съюз, бившия Съветски съюз, да подписваме относно връщането на отработеното гориво. И този процес беше останал във времето. Защото действително имаше необходимост от изпращане на касети с отработено гориво в Русия вече, защото това беше необходимо, за да може атомната централа да работи безопасно. Това също беше процес, който беше оставен независимо от близките връзки, които вие, господа отляво, сте имали с колегите си от бившия Съветски съюз. Да, и ние активизирахме и този процес, за да можем да се опитаме да използваме тези условия, които са договорени тогава 1980-1986 г. по всички тези споразумения и да използваме това връщане на отработеното гориво в Русия при без връщане до първия етап на това връщане на тези касети, без връщане на високоактивните отпадъци. Това също е процес, който е важен за ядрената безопасност, за правилната работа. И върнахме 240 касети, господин Овчаров. Да! И намерихме пътя и подписахме 4-странното споразумение, господин Овчаров, но Вие това го премълчавате.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място):

Къде е това споразумение?

ИВАН ШИЛЯШКИ:

Именно на тази основа ние върнахме 240 касети. На тази основа ние подготвяме и следващата стъпка, която е много важна за енергийния баланс на страната, и която именно е разчетена години по години в нашата стратегия за разлика от тази стратегия, която аз имам пред себе си, от 1 декември 1995 г. Да, в нея много конкретно и точно са разчетени заместващите мощности, които трябва да осигурят чрез местните важни енергийни ресурси на страната - лигнитните въглища в енергийния комплекс "Марица-изток", рехабилитацията на ТЕЦ-овете, които, уважаеми дами и господа, са на 25 до 30 години и които трябва вече, то е било наложително преди това, да започне тази рехабилитация и тя да бъде икономически обоснована. Ние активизирахме този процес, за да може действително да намерим тази формула, тези обосновани икономически разчети, които да окажат до каква степен на рехабилитация и на модернизация трябва да достигнем за четирите блока на "Марица-изток-3". Една мощност, която е много важна за енергийния баланс на страната.

Същевременно започнахме много активно от есента на 1997 г. подготовка за привличане на инвеститори, на стратегически партньори, които да изградят и заместващата мощност при това окаяно състояние на нашата икономика в началото на 1997 г. по схемата Белоти, без държавата да се ангажира със средства, на 600 мегавата на ТЕЦ "Марица-изток 1" и вече сме в един процес на активни преговори и с един стратегически партньор за това изграждане, господа.

Именно тези факти, които са пред вас и които вие добре знаете, защото всичко това е представено не един и два пъти пред Комисията по енергетика и енергийните ресурси на парламента, в която господин Овчаров за съжаление много рядко присъства, той идва за 10-ина минути, напоследък пък и поради светската си ангажираност го прави съвсем рядко, действително на тази основа ние сме представили всички анализи и разчети и тази подготовка, която сме я извършвали. Защото тук става въпрос не за преговори за два месеца, а тук става въпрос за преговори, в които ние ще можем да сме се подготвили за изпълнение на всички тези дейности по стабилния енергиен баланс на страната, затова, че нашата структура на нашата енергетика позволява в тези условия на региона ние действително да застанем на едно важно място в региона като енергиен център. Това е важният елемент.

И аз смятам, че в трите месеца на преговори, бяха три срещи с работната група, която беше в голяма степен от Генерална дирекция 1-А, ние се опитахме и направихме едно голямо количество от икономически анализи, за да докажем и да обосновем именно, че икономически изгодно е в този срок - до 2004-2005 г., съобразно модернизацията на 5 и 6 блок, съответно да поддържаме тези блокове в експлоатация.

Също направихме и много икономически анализи и разчети, които ги има и те са много конкретни и точни, и няма смисъл тук някой да изказва такива приказки, че ще се повдигне токът с 2-3 пъти. Не, такова нещо няма, господа. Аз ви моля, като народни представители, които уважавате своите избиратели, това да не правите. Това е, за да се създава напрежение, а ние искаме да бъдем реалисти. Ние искаме в действителност на база на тези разчети да докажем, че можем да използваме при едни вложения в нашата комплексна програма, която сме разработили, която обаче непрекъснато се допълва с нови мерки и изисквания, които се изискват от международните и европейски институции, ние действително да поддържаме едно добро съвременно ниво. Но тук отново на преден план излезе от Европейската комисия въпросът с подписаното от 1993 г. Споразумение и то ясно се каза: господа, вие имате международен ангажимент. Затова именно ние внасяме това предложение в Народното събрание, което се състои, забележете, от две части. И ако вие сте хора, които добре оценявате именно този елемент и всичко това, което е трябвало да извършим от 1993 г. досега, и това, което е пропуснато от 1993 г. до 1997 г., и това, което сега е подготвено, да бъде реално извършено, ние затова сме внесли тези две точки в нашето предложение.

Първата част е действително, че в работната група постигнахме една позиция да приемат разделянето на блоковете 1 и 2 от 3 и 4. Това е важна стъпка, защото те досега навсякъде записваха опасните блокове от 1 до 4. Затова позицията ни е точно такава и тя е разумната, обоснована позиция - блокове 1 и 2, да се преговаря съответно по тях при ясни, много подробни разчети, които определено ние имаме, и аз мога да ви прочета определените направления, в които ние сме разглеждали тези икономически анализи и разчети. Ето, те са тук пред мен, мога да ви прочета конкретните точни направления и ако вие имате някои други да допълните, може допълнително да го кажете.

На тази основа именно 1 и 2 блок, спрямо сроковете в стратегията, говорим за година разчет, която сме направили за всяка една година по-рано извеждане както в преките загуби, които са в самата енергетика, така и в непреките загуби, които могат да бъдат в нашата икономика.

Това е ясно и добре разчетено и ние сме подготвени за тези дебати, но ние искахме мандат от вас, за да можем именно да встъпим в тези по-разширени срокове на разглеждане спрямо 2004-2005 г. за 1 и 2 блок.

Защото много важно и съществено е да се отбележи тук, че вие добре знаете, че всеки един срок, за който ние само да бяхме казали, че можем да разглеждаме извън това, което бяхме приели от март 1999 г. - 2004-2005 г., тук щеше да има страхотен бум от ваша страна и сред хората за това - с какво право вие поемате по-ранни срокове. Значи това е важният елемент и ние именно за това внасяме, за да можем да оценим заедно с вас и да не създадем обществено напрежение, защото то не е необходимо.

Вторият елемент е 3 и 4 блок. Тук предлагаме на база на много повечето средства, които са вложени в 3 и 4 блок, с приключването на триетапната програма, с изпълнението на мерките от комплексната програма, действително ние да ги изведем в един срок, който е близък до този реален, до този проектен срок на експлоатация на тези блокове. И на тази основа смятаме, че сме предложили към 2004 г. ние да преговаряме за окончателните срокове на извеждане на тези блокове от експлоатация.

Именно на тази основа смятам, че тази позиция, която нашето правителство е предложило, е много обоснована, много точна, много конкретна. Тя в максимална степен защитава националните интереси на нашата страна. България ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Шиляшки.

За процедура думата има господин Овчаров, но наистина да е процедура, а не да почвате да отговаряте.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ):

Съвсем процедура ще бъде.

Уважаеми господин председател, бих помолил господин Шиляшки не да ни разказва, че има някакви икономически анализи, а ако наистина има такива, да ги размножи и да ги раздаде на народните представители, за да бъдем наясно с това - какво губи и какво печели България от по-ранното спиране на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Защото единственият анализ, който съм виждал аз, показва, че след спирането на 1 и 2 блок при получаване от България на кредита за 5 и 6 блок, който благодарение на усилията на господин Шиляшки през последните две години от 280 млн. стана 470 млн. АЕЦ "Козлодуй" ще работи на загуба, което неминуемо ще изисква корекции, нека така да го кажем, в цените на електроенергията.

И вторият въпрос. Аз оставям настрана евтините опити на господин Шиляшки да хвърли цялата вина за енергетиката върху мен. Аз бях, господин Шиляшки, само 6 месеца министър, но това всичко е обидно за българските енергетици - виждате ли в България енергетиката започна да се развива от средата на 1997 г., когато Шиляшки станал председател на комитета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Това не е процедура.

РУМЕН ОВЧАРОВ:

Затова предлагам, ако ще обсъждаме състоянието и развитието на енергетиката от 1990 г. насам, да бъдат поканени в залата: господин Никита Шервашидзе - бивш председател на Комитета по енергетика, господин Константин Русинов - бивш председател на Комитета по енергетика, господин Кузманов - бивш изпълнителен директор на Националната електрическа компания, господин Красимир Николов - сегашен директор на АЕЦ "Козлодуй" - да дойдат и да разкажат те какво е правено в Атомната електроцентрала в този период, в който според господин Шиляшки не е съществувала нито атомна електроцентрала, нито енергетика в България. Тя започва да съществува след като той е станал председател на комитета. Това е толкова смешно, че не знам дали има нужда да го коментирам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Времето Ви изтече.

Поддържате ли си предложението?

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място):

Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Григор Стоичков да го поканим ли? (Смях от блока на СДС.)

Има ли някой срещу предложението да бъдат поканени посочените лица?

Първо поставям на гласуване предложението да бъдат поканени лицата, които изброи господин Овчаров.

Моля, гласувайте.

Гласували 171 народни представители: за 62, против 97, въздържали се 12.

Предложението не се приема.

РЕПЛИКА ОТ ДЛ:

А Вашето предложение няма ли да гласувате?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моето не е предложение, аз питах дали вие искате.

Другото предложение беше да се разпространят анализи, с които разполага Държавната агенция. Не знам сега, кажете кои анализи имате предвид?

РЕПЛИКА ОТ ДЛ:

Тези, за които господин Шиляшки говори.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Той може да има много анализи. Всичките анализи на агенцията ли ще разпространяваме? (Реплики от ДЛ.) Кажете кои. Аз не казвам, че няма.

Думата има господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ):

Господин Шиляшки току-що каза, че те са направили много анализи, с които анализират всички възможни варианти - за спирането на атомната електроцентрала от 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", за евентуалното влияние на тези процеси върху цената на електроенергията, върху платежоспособността на НЕК, върху конкурентоспособността на българското производство може би.

Ако ги имат тези анализи наистина, да бъдат така добри да ги размножат, за да ги видим и ние. Ако ги нямат, да не заблуждават народните представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Добре.

Има ли някой срещу това предложение за разпространяване на тези анализи?

Има думата господин Згурев.

НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Овчаров! Позволявам си да ви покажа един от въпросните анализи на Агенцията за икономически анализи и прогнози, в който са разгледани може би около 10 варианта - и с цените, и с изключването на реакторите. Просто опира въпрос на интерес към българската енергетика. Вие не сте се заинтересували. Ето го.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля, гласувайте предложението на господин Румен Овчаров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място):

Това процедура ли беше?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Това е изказване срещу предложението.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място):

Напротив, то е за, защото показа някакви анализи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Но той е против другите да се разпространяват.

Моля, гласувайте.

Гласували 182 народни представители: за 65, против 106, въздържали се 11.

Предложението не се приема.

За предложение за прегласуване има думата господин Корнезов. Заповядайте.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):

Моля Ви, господин председателю, да се направи прегласуване.

Всъщност господин Шиляшки от тази трибуна каза, че имате такива анализи. Защо гласувате "против"? Нека да ни се раздадат.

Моля за прегласуване и моля колегите да подкрепят това наше искане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Поставям на прегласуване предложението на господин Румен Овчаров.

Моля, гласувайте.

Гласували 194 народни представители: за 74, против 110, въздържали се 10.

Предложението не се приема.

Има думата господин Христо Стоянов за процедура.

ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ):

Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз слушах много внимателно изказването на господин Шиляшки и понеже влязох в залата след предварителен разговор в Парламентарната група да подкрепим проекта, но след като го чух, съм силно разколебан. Питам се на какво се дължи всичко това, което става в България в областта на енергетиката. Ами тя се управлява от човек, който не знае ни мяра, не знае и за какво става въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Каква Ви е процедурата, господин Стоянов?

ХРИСТО СТОЯНОВ:

Моята процедура е да се обърна към господин вицепремиера и към Вас, първо, да отложим разглеждането.

Второ, Министерският съвет наистина да ни представи човек, с който да може да се защитава този въпрос, който ние разглеждаме.

Ако не, към Вас моята процедура е следната: по-добре не давайте оттук нататък думата на господин Шиляшки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Господин Стоянов, направихте едно недостойно изказване, което си остава за Ваша сметка.

Има думата господин Александър Каракачанов.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър - само един на брой, за съжаление. Надявах се господин министър-председателят да остане да послуша малко, но уви!

Уважаеми колеги, аз се радвам, че моето изказване е след господин Шиляшки и особено след това, което стана ясно като факт - че някъде, някъде има някакви сметки, някакви цифри, числа, както е по-точно да се каже, може би, но те не могат по някаква причина да бъдат показани на народните представители. Това е много симптоматично и аз много се надявам да обърнат внимание тези, които слушат извън тази зала, как в България се прави политика, т.е. без цифри, без числа се иска да се вземе едно отговорно политическо решение, за което да носят отговорност всички. Тоест, продава се котка в чувал и даже не ни казват дали е котка, а може и да е змия.

Ние наистина в момента трябва да вземем едно сериозно политическо решение. Както подчертах - никакви цифри, никакви параметри, отказва се даже те да бъдат дадени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Не се отказва, господин Каракачанов. Ние гласувахме.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ:

Много моля да не бъда прекъсван, господин председател. Мисля, че имам право да изказвам своето мнение, без Вие да ме прекъсвате, особено когато то е очевидно подплатено с факти.

Искам обаче да тръгнем малко по-сериозно към въпроса, защото за разлика от това политическо решение, предишното, което беше взето през март - имам предвид пак във връзка с "Козлодуй" - беше внесена тук национална стратегия, т.нар., Национална стратегия за развитие на енергетиката. Все пак тогава имаше някакви цифри. Ето тук има даже една книжка, вътре има обосновки и пр., и пр. Сега обаче излиза, че не е необходимо да се внасят такива цифри, че ние трябва да гласуваме със затворени очи. Въз основа на какво се питам? В страната вече върви един дебат, че се очаква вдигане на цените на електроенергията. Управляващите не дават никакви доводи, че това няма да стане така. На какво основание? В крайна сметка ние уважаваме собствения си народ или не?

Но аз искам да подчертая и нещо друго. Срещу тази национална стратегия гласувахме "против" само двама човека - бяхме от Зелената партия. Цялата опозиция се обедини около нея. Аз разбирам тази част от опозицията, която гласува за тази стратегия. Единствено може би водена от страха, че ще бъде обвинена, че тя е за закриването на "Козлодуй", ако не гласува за нея. Така беше направена истерията около тази национална стратегия. Но истината е, господа, че именно тази национална стратегия ви изяде главата на преговорите с Европейския съюз. Именно тя. И аз след малко ще ви дам конкретни доказателства за това нещо.

Преговорите се провалиха благодарение на тази национална стратегия, съчетано естествено с това, че беше водена от човек и от хора, които не само не могат да приказват, а камо ли пък да водят преговори - тук се видя преди малко това нещо.

Какво имам предвид за тази национална стратегия?

Националната стратегия за развитието на енергетиката е един абсурд, в чиято основа на това абсурдно нещо е следното: че когато през 2006 г. се предполага ние да възстановим брутния си вътрешен продукт, какъвто е бил през 1990 г., ние да имаме енергийни мощности с 20 на сто повече в България. Това е един икономически абсурд, който всеки малко грамотен човек ще ви го каже. Не е необходимо да бъде професор. Естествено, че чиновниците в НЕК никога няма да го кажат, защото на тях им е спусната задачата от господин Божков, който вече го няма, и той излезе някъде. Тази задача те я изпълняват, защото иначе ще бъдат уволнени. Защото единствените, които бяха против тази стратегия - от чиновниците, пак казвам - това бяха хората от Агенцията за енергийна ефективност, които внесоха материал. Той е тук пред мен, мога да ви го покажа. Това е становище на Националната агенция за енергийна ефективност, в което е ясно обосновано, че тази стратегия е един абсурд. И тези хора бяха уволнени воглаве с председателя им Георги Стоилов. На улицата, като мръсни котета!

Трябва да ви кажа, господа, това и Живков не го правеше. Той се вслушваше, доколкото има интерес, в учените и оттам-нататък си правеше каквото иска, но поне не ги уволняваше. Тази стратегия не бе обсъждана в нито едно научно звено в България. Няма такова нещо. И това, което каза господин Шиляшки вчера на комисията, е просто една неистина. С никой не е обсъждана тази стратегия, в нито един институт на БАН.

Добре, извинявам се, пак ви повтарям - и Живков не правеше това нещо. Вие искате да приемем национална стратегия, а не питате мозъците в тази държава. Не народните представители, хората, които имат мозък в главата и могат да го докажат. И са го доказали за сто години.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място):

Всички имат мозък.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ:

Аз казвам за БАН и за институтите на БАН. Не беше направен експертен съвет, какъвто винаги се е правил в Министерския съвет по такива поводи. По същата причина - защото тази стратегия изразява интересите на НЕК и на групичка хора около него, може би на някои министри, чийто основен интерес е да се строи и да се строи, за да се получават по-големи премиални. Това беше нещо, което при социализма се правеше. Вие вече го направихте и държавна политика. Вие надминахте социалистическите постижения в това отношение.

Страшното обаче от цялата история е, че внесохте тук тази лъжестратегия, успяхте да принудите всички да гласуват за нея, с изключение на двамата от Зелената партия. И какво последва от това? Последва една андрешковска история. Андрешковска история, защото именно Андрешко е този, който лъже себе си и мисли, че по този начин ще излъже и Европа. Защото, господа, в Европа не са андрешковци. Те четат това, което им се дава от съответния орган - Народното събрание. И нещо повече, те бяха го прочели още преди да го внесете в Народното събрание. И комисията, която води преговорите за България, която внася доклада с председател Магда Аут - между другото също от Зелената партия, многократно съм се срещал с нея и тя ме предупреждаваше, че така ще стане - пише ясно и категорично следното, мога да Ви го дам после, господин Шиляшки, за да го прочетете всичко това, което в момента споменавам. Казва се: "Всички тези проблеми не бяха включени и обсъждани в националната стратегия до 2010 г. от Комитета по енергетика". И следващото изречение: "Те бяха дискутирани с Международния валутен фонд в пълна секретност, без всякаква публична консултация". Това не го пиша аз, не го казвам аз, казват го точно тези, с които после сте преговаряли.

По-нататък, аз ви споменах, че единствените чиновници, които имаха смелостта да кажат нещо, но истински учени, макар че бяха чиновници, вие ги изхвърлихте като котета. А за тях пише следното: "Голямо позитивно развитие за енергийния сектор е публикуването на Националната енергийна програма за ефективност на националната енергетика, на Националната агенция за енергийна ефективност" - понеже е от английски, затова малко се обърквам при превода. Ето в това изречение, ще ви го дам да го видите, по-нататък се обяснява защо това е постижение. Вие тези хора ги изхвърлихте.

Добре, аз ви питам: какво очаквате тогава при едни евентуални преговори, още повече, като са водени по толкова некадърен начин? Макар че аз разбирам, и да бяхте кадърни, пак нямаше да можете да ги водите, защото при този мандат, който ви е даден, мандатът е на принципа: ще стоите като на Ленинградската битка - зад нас е демокрацията, пред нас са враговете. Какво постигнахте с това? Постигнахте следното, защото пак ви казвам, в Европейския съюз не са андрешковци, те видяха, че в националната стратегия личи, първо, че имаме излишък от електроенергия в момента. Ужким изнасяме, а имаме енергийни мощности, които стоят и не можем да изнасяме. Защото няма какво да правим тази енергия. Второ, че не се предвиждат никакви реални мерки за енергийна ефективност. Нещо, което е основата в една съвременна енергийна политика в Европа. Вие сам много добре знаете, господин Шиляшки, колко енергия използваме за единица продукт производство. Два-три пъти повече от Европа. Затова почти не се говори в тази стратегия. Тя въобще е отритната. Само някъде се споменава, колкото да се замажат очите. Но е ясно, че никакви пари не се предвиждат.

На хората от Европейския съюз също така им е ясно, че отгоре на всичко това, което казвам, вие предлагате не интензивно развитие на енергетиката, тоест повишаване себестойността на продукцията, енергийна ефективност, - това не го предлагате, вие предлагате екстензивно развитие, разширяване на мощности, строене за сметка естествено на парите, които ще даде кой друг освен българският народ и евентуално европейците, ако се излъжат да ни дадат пари.

Коя нормално мислеща нация ще подкрепи такова нещо? Ще си даде парите за оня, който духа? Като още повече, вие знаете това вече от десетилетия, че има решение на Европейския съюз, в което категорично не са съгласни с този тип реактори, който има България. Аз между другото съм гласувал за това тези реактори да продължат да се експлоатират докогато е тяхната проектирана експлоатация, експлоатационния им срок. Но ако вие мислите, че ще излъжете Европейския съюз с такива стратегии, вие трябва да сте големи наивници.

Добре, това е истината. Затова се провалиха и преговорите. Затова и вие изгубихте три и повече години да надлъгвате себе си, да надлъгвате Народното събрание с надеждата, че ще излъжете Европа. Няма да мине този номер. Сега вие искате открит мандат. Вие искате индулгенция. Вие искате индулгенция за неясни неща, които ще направите в бъдещето, за да не кажа може би престъпления.

РЕПЛИКА ОТ СДС:

Защо индулгенция?

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ:

Защото е индулгенция. Защото вие казвате: "Дайте ни мандат да преговаряме без да казваме нито цифри, нито какво ще стане след това". Единствено после, когато се окаже, че се провалите на поредните преговори, когато провалите икономиката и когато наистина нараснат цените не само на електроенергията, вие ще кажете: "Ние не сме виновни, вие всички подкрепихте това, което правим". Това е вашата логика. Извинявайте, кой е този лук, който ще подкрепи такова нещо? Не е само за лудост. Кой има такова чувство за отговорност да подкрепяш със затворени очи едно правителство, което веднъж се провали, което се показа, че води невярна политика. И сега пак да го подкрепим със затворени очи?

Единственото, което ние можем да подкрепим - тук говоря не само от името на Зелената партия, а от името на ОНС, това е наше решение, - ние можем единствено да подкрепим да ви дадем възможност да преговаряте и след това да внесете това, което сте наговорили и договорили там тук, в Народното събрание със съответните цифри, със съответното доказателство и ние да преценим дали да го подкрепим. Това е единственото, което ние можем да направим. Нищо друго.

И последно, все пак ние искаме да излезем от това положение. Може би остана единствен начин, по който да се опита да се излезе от положението, но няма кой да ме чуе тук, за съжаление, включително и това, което предлагаме от групата на ОНС. Това е следното: вземете и отидете при господата от Европейския съюз, признайте, че сте приели една, хайде, няма да казвате некадърна стратегия, но погрешна. И им предложете заедно с тях, заедно с научния потенциал, който има в България, той не е малък, седнете и разработете една нова стратегия, с която по този начин ще обвържете и Европейския съюз. И там можете да искате някакви компенсации. Но в тази стратегия да личи какво ще стане с българската енергетика в бъдеще. Защото въпросът не е само в Козлодуй. Въпросът е в цял един основен отрасъл на икономиката. Начинът, по който вие се отнасяте към този отрасъл - аз преди малко казах, че това е симптоматично - това е за всички икономически отрасли в България, за всички отрасли. Няма един отрасъл, в който да е ясно какво се прави в тази държава и в който вие да искате да кажете какво ще правите. И слава Богу, че стигнахме до този скандал, за да може най-после това да го осъзнаете. Защото ако продължаваме в този стил, ние ще провалим себе си и ще провалим България. Затова аз ви призовавам: вслушайте се в това, което ви казва опозицията, да спрем с тази андрешковщина. Няма да влезем по този начин в Европейския съюз.

Искам и още нещо да кажа - това вече е лично мое становище, с което завършвам - не е въпросът, не може да бъде основна цел, както вчера ни каза господин Божков, отсъстващ пак оттук, че историческата задача било да започнем преговори с Европейския съюз. Това е абсурд! Историческа задача не може да бъде започване на преговори, а даже и влизане в Европейския съюз. Историческата задача е да изградим съвременно пазарно ефективно стопанство, при което да не могат да ни откажат да влезем. А вие правите обратното. Вие взехте като един тотем, вие взехте като една борба за комунизма, както навремето се бореха някои, борбата за влизане в Европейския съюз. Забравете това! Дайте да направим съвременна пазарна ефективна икономика и тогава няма къде да избягат господата от Европейския съюз и да не ни вземат. А вие правите обратното - вие разбирате икономиката и очаквате, че ще ви вземат. Няма да стане това.

Затова ви призовавам - вслушайте се в опозицията. Все пак има и полезни за България неща, които тя казва. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС и ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Каракачанов.

За първа реплика има думата господин Димитър Иванов.

ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС):

Господин Каракачанов, абсолютно сигурно е, че историческата задача пред България не е да не влезе в Европейския съюз - това, за което около 12 минути пропиляхте времето. Националната стратегия, която критикувахте така оживено, беше приета с гласовете на повече от 200 народни представители, доста отговорно и внимателно беше подготвена - тук може да се изложи целият период на подготовка. Но тази разпаленост, с която Вие критикувахте убедителните и твърдя единствените - затова тази стратегия беше подкрепена и от опозицията - единствените възможности за нормално, стабилно развитие на енергетиката показва, че за Вас - не говоря за вашата група - за Вас историческата задача е да не влезем в Европейския съюз и, видите ли, някъде отделено ние да изграждаме високоефективната и модерна икономика, за която искате да хвърлите прах в очите на българското общество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря.

За втора реплика - господин Христо Смоленов.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим):

Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители и гости! Историческата задача на българския народ винаги е била оцеляването. За мене лично е много важно да формулираме така задачата, че точно нашият народ да оцелее точно на тази територия, защото моето сериозно опасение е, че в резултат на поредния интернационализъм - олигархичен интернационализъм, който може да се маскира и като екологичен, задачата е да ни изтикат от тая територия.

СТОЯН КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място):

Много ясно е.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ:

Разберете го ясно и категорично. За нас затварянето на нашата ядрена енергетика срещу компенсации е все едно да си отрежем краката, за да ходим с патерици.

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място):

Главата, главата.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ:

За нас проблемът обаче е в следното: ние, които се хвърляхме от крайност в крайност, които прегръщахме зелени надежди, някои от които са химери (оживление) - забележете, не политизирам въпроса, а се опитвам да подходим държавнически, време е да разберем, че България ще има сериозно бъдеще като енергиен център на Балканите, какъвто е лозунгът от много време досега, ако ние съумеем да построим АЕЦ "Белене". И забележете: парадоксът е, че хора, дошли от Зеленото движение, като Соломон Паси - даже от Зелената партия, искат ядрени бази, а не искат ядрена електроцентрала. Това е парадокс, който аз не мога да разбера.

Всички аргументи в подкрепа на националната сигурност работят, когато имаме ядрена енергетика, защото в Кръшко - Словения, когато пукнаха първите пушки, се разшетаха из Европа и по света и отместиха театъра на военните действия на 600 км надолу. Иначе вместо Босна действията щяха да се водят около ядрената електроцентрала.

Уважаеми колеги, ако ние елиминираме ядрената си енергетика, за което призоваваха необосновано и много мои колеги от Зеленото движение, ние трябва да се готвим за театър на бъдещи военни действия. Искам да е ясно и категорично това. (Смях от СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Времето изтече.

ХРИСТО СМОЛЕНОВ:

Що се отнася до свободното пазарно стопанство, никъде няма свободен пазар. Това е поредната илюзия на олигархичния интернационализъм. Много пъти е жертван българският народ заради династичен, после социалистически, после демократически и сега екологически интернационализъм. Нашата историческа задача е да запазим жизнеспособността на българския народ тук, на тая негова родна територия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Друга реплика? Не виждам.

За дуплика има думата господин Каракачанов.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС):

Уважаеми колеги, понеже не разбрах каква е репликата на господин Смоленов към мене, ако имаше такава, за негово успокоение искам да му кажа, че както Мони Паси, така и Филип Димитров, така и Иван Костов отдавна не са наши членове. (Оживление.) За негово сведение и се радвам, защото в крайна сметка време беше да се разбере кой какви интереси има и за какво се бори в тази държава.

По въпроса за това дали искаме да влезем в Европа, ние искаме да влезем в Европа и то е ясно. Ние сме част от Европа - в случая говоря за Зелената партия. Нещо повече, Парламентарната група на зелените в Европейския парламент е четвърта по сила и ще стане още по-силна и затова ние имаме още по-голям интерес да влезем там, включително като партия. Така че това е дребна спекулация, която тук господин Иванов искаше да отправи към мене и аз не я приемам на сериозно. Но той трябва да приеме на сериозно това, което е казал докладчикът за България в Европейския съюз. Ще го прочета още веднъж, за да ви го напомня: За съжаление обаче всички тези неща, които аз бях изложил тук, а те се повтарят, не бяха разгледани в Националната енергийна стратегия, внесена от Комитета по енергетика. Нещо повече, те бяха дискутирани с Международния валутен фонд в пълна секретност без каквато и да е публична консултация.

Ако трябва да обясня какво е публична консултация, за тях означава включително това, което говорих: да се привлекат не чиновниците от Националната електрическа компания, които ужким имат някакво образование - сигурно някои от тях имат, но повечето ги разгониха, а да се включат научните среди, включително от БАН и от други институции, които имат отношение към въпроса. Това не бе направено. Ето това е страшното и хората в Европейския съюз знаят тези неща. Аз ви казах: Андрешковската политика там не минава. Дайте да я променим, господа. Иначе просто сами си режем клона, на който седим. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Каракачанов.

Има думата господин Иван Шиляшки. (Силно недоволство от ДЛ.)

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място):

Колко пъти, по каква процедура? Той не е министър. Само министър може...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Много пъти. Колкото пъти поиска, след като сме го поканили. (Шум и реплики, недоволство от ДЛ.) Поканили сме го.

ИВАН ШИЛЯШКИ:

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, две думи искам да кажа на господин Каракачанов, а това е следното...

ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ:

Той няма право. (Недоволство и тропане по банките от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля за тишина.

ИВАН ШИЛЯШКИ:

Уважаеми господин Каракачанов, тази стратегия е обсъждана с БАН, с един голям екип от учени още в началото на 1998 г. Има договор с водещите учени от БАН и е разглеждана вариантна стратегия, която те са разработвали по наша поръчка - заедно сме я разглеждали.

На тази основа ще кажа още две думи, защото виждам, че времето на уважаемите господа народни представители отляво е много скъпо - имат много важни задачи. Действително сме разглеждали нашата национална стратегия с международните институции, с представителите на Европейската банка, с представителите на институциите от Европейския съюз. Затова мога да кажа, че в един широк кръг от специалисти, от международни експерти, от нашите учени - включително сме канили и учените, които участват в Националния съвет по развитие на икономиката към президента - сме разглеждали всички аспекти на тази стратегия. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Шиляшки.

За процедура - господин Каракачанов, стига да не е отговор, защото ще Ви отнема думата.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС):

Господин Соколов, категорично възразявам един чиновник, който при това е виновен за провала на преговорите, да прави реплика...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Отнемам Ви думата. Не може да се обижда в Народното събрание. Отнемам Ви думата, господин Каракачанов. (Господин Каракачанов продължава да говори на изключен микрофон.)

Сега аз ще Ви обясня. После ще ми се обадите, ако не съзнавате с какво сте го обидили и ще Ви обясня. Седнете си на мястото. (Шум и реплики от ДЛ.)

За процедура - господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):

Господин председателю, моля точно да се спазват Конституцията и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. С всичките ми уважения към господин Шиляшки той не е член на кабинета, не е министър и не може да взима отношение тогава, когато си иска. Затова моля да не даваме оценки кой е добър и кой е лош - предполагам, че господин Шиляшки е добър човек, но така или иначе не е министър и не може да взема думата от тази трибуна.

Второ, моля Ви, господин председателю, поканете другаря или господин Иван Костов тук, тъй като той в края на краищата е министър-председател и носи отговорност за този батак, в който ни вкара. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Господин Корнезов, научете правилника. Когато ние поканим тук някого да присъства и когато той поиска думата, не той си я взима, а председателят му я дава. Колкото пъти аз реша, толкова пъти аз ще дам думата на тези хора, които сме поканили. (Ръкопляскания от СДС.) Това може да не ви се харесва, но така е в нашето Народно събрание съгласно правилника. (Реплики на недоволство от ДЛ.)

Има думата народният представител господин Кирил Ерменков.

КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз не мога да не изразя предварително някои съображения във връзка с дебатите, които се появиха тук, независимо че конкретната ни задача е различна.

Говори се много за Националната стратегия за енергетика и енергийна ефективност, за Програма за развитие на енергетиката и т. н. Казаха се много неистини, в това число от уважавани от мен колеги от Народното събрание, в това число и от председателя на довчерашния Комитет за енергетика.

Каква е истината? Националната стратегия беше приета от Министерския съвет, уважаеми колеги, през есента на миналата година. И едва през м. март т.г. се внесе за обсъждане в Народното събрание. Тя не е обсъждана в Комисията по енергетика и енергийните ресурси. И не може да се твърди, че е обсъждана нашироко и надълго, тъй като преди да се внесе даже в Министерския съвет, тя беше предложена за обсъждане на чист английски език в Щатите и в Англия. Аз още веднъж искам това да се знае от всички народни представители. (Реплики от всички страни в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля за тишина!

КИРИЛ ЕРМЕНКОВ:

Освен това искам да подчертая факта, че ние наистина гледаме два проекта за решение за разширен мандат на правителството, за водене на преговори за предсрочно или по-ранно спиране от експлоатация на 1-и, 2-и, 3-и и 4-и блокове от "Козлодуй". В никакъв случай тук не бива да се говори за ликвидация на атомната енергетика, за ликвидация на ядрената мощ на България и на националната сигурност, уважаеми колеги.

Вярно е, че ние сме в един кратък период от време, в едни клещи от време от един месец, когато наистина трябва да се преговаря. Трябва да се преговаря отговорно с Европейската комисия, с експерти и с представители на различни страни.

Аз тук бих искал да спра още веднъж вниманието ви върху няколко проблема.

Първо, уважаеми колеги, на 12 март т. г. Народното събрание не прие стратегията, тъй като много от вас говорят, че стратегията е приета от Народното събрание. На 12 март т. г. ние приехме решение, с което се одобриха принципите и необходимите мерки за постигане на основните цели, залегнали в стратегията. И тогава даде мандат на Министерския съвет да преговаря, да води преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие. Част от въпросите се коментират от известна част от депутатите. Преговори, разбирайте - по условията, сроковете, договореностите, приети със споразуменията от 1993 г. И да предприеме необходимите действия за постигане на взаимно приемливи условия за изпълнение на приетите ангажименти, за които вече ви казах.

Второ, с Решение № 217 от 14 април т. г. Министерският съвет одобрява реалистичен график за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2, 3 и 4 на атомната електроцентрала в Козлодуй, като основа за водене на преговорите с Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската комисия. Определена е и правителствена делегация за водене на преговорите. За председател на делегацията е определен председателят на Комитета по енергетика господин Шиляшки, а в нея са включени представители на Министерство на външните работи, на промишлеността, на финансите, на Комитета по енергетика, на КИАЕМЦ и на НЕК.

Трето, за периода април - септември т. г. българската делегация не е успяла да защити реалистичните срокове, реалистичния график - такъв график не е договорен успешно и на всички нива на преговорите. Можем да се запитаме, естествено, доколко реалистичен е бил графикът, приет от Министерския съвет. Тук си разрешавам, господин заместник министър-председател, още веднъж да поставя въпроса: този ли ще бъде правителственият екип, който ще преговаря следващия месец с Европейската комисия? Препоръчвам Ви да повишите нивото и отговорността!

Оценката за водените преговори е дадена и в Мотивите на Министерския съвет. Не е договорено двустранно приемливо решение относно приемането и прилагането на реалистични срокове и планове за спиране и извеждане от експлоатация на четирите блока. Такава е и оценката в Доклада на Eвропейската комисия относно напредъка на Република България за присъединяване към Европейския съюз от 13.10.т.г. Цитирам: "България е постигнала недостатъчен напредък в приемането и предлагането на реалистични срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове от 1-и до 4-и и поддържа твърде отдалечени срокове за спиране на тези блокове." Затова аз в голяма степен приемам и подкрепям оценките и констатациите на Парламентарната група на Демократичната левица за неизпълнението на Решението на Министерския съвет от 12.03.т.г., независимо от единната позиция на всички парламентарни групи тогава и готовността за извеждане от експлоатация на блоковете от 1-и до 4-и преди края на проектната им годност. Такъв е записът. Тук не искам да коментирам, господин Овчаров, употребяваните термини и определенията за проектния или жизнения цикъл на реакторите. Тук не е мястото ние да защитаваме едни или други критерии за определяне на експлоатационната надеждност и ядрената безопасност на блоковете.

Четвърто, в резултат на водените досега преговори не са достигнати условията и сроковете, подкрепяни от Народното събрание. Естествено е правителството да поиска разширен мандат за водене на преговори с Европейския съюз и за договаряне на компенсации за пропуснатите ползи от по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1-и и 2-и на атомната централа в Козлодуй, за преките и косвените загуби от това действие, спазвайки, естествено, изискванията за ядрена безопасност и осигуряване на взаимно приемливи условия. Разумното, силното от икономическа и политическа гледна точка е предложението преговорите за определяне на окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 в Козлодуй да бъдат проведени до 2004 г., тоест, след началото на преговорите за присъединяване, след навлизането на България в предприсъединителните програми на Европейския съюз и в съответствие с технологично достатъчното време за подготовка, спиране и извеждане от експлоатация на тези блокове.

И за да подкрепя необходимостта от модернизация и развитие на българската атомна енергетика, повтарям, не за ликвидация на българската ядрена енергетика, ядрената мощ, енергийния баланс в една по-далечна перспектива, Парламентарната група на Евролевицата предлага в т. 1 от проекта за Решение на Министерския съвет да се допълни мандатът на правителството "за водене на преговори и за технически и финансови компенсации за изграждане на заместващи енергийни мощности и за заместващи ядрени мощности". В Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност е предвидена необходимостта от нова ядрена мощ. Това изисква приключване, уважаеми колеги, лицензирането на площадката на АЕЦ "Белене" в съответствие със съвременните международни стандарти, отговорна и детайлна оценка на доставеното оборудване и изготвянето на проект за изграждането на централата. Инвестиционен интерес за изграждането на нова или заместваща ядрена мощност съществува. Необходимо е правителството да потърси и да използва авторитетна експертиза и експерти за доказване на резултатите от мерките за повишаване на ядрената безопасност и за безопасната експлоатация на блоковете от 1-и до 4-и на АЕЦ "Козлодуй", за изпълнение на комплексната програма за модернизация на 1-и до 4-и блокове, която трябва да приключи в края на 2001 г. Такива експертизи предлагат и Международната агенция за атомна енергия във Виена, и ТЮФ, Германия, и експерти от редица европейски страни.

И още нещо. Уважаеми колеги, с подкрепата на разширения мандат на правителството решенията на Народното събрание от 12.03. остават в сила. Никъде не е записано, че ние ревизираме или се отказваме от тези решения. Остават в сила за изпълнение решенията, и колегите от Парламентарната група на Демократичната левица са ги записали повече като констатации, а не като решения, за модернизация на блокове 5-и и 6-и на АЕЦ "Козлодуй", за рехабилитация на ТЕЦ "Варна", "София", "Република", за които следва да търсим отговорност за изпълнението.

Уважаеми колеги, аз считам, че Парламентарната група на Евролевицата и по време на дебатите в комисиите вчера показа, че има възможност, това е наше становище, реална възможност да бъдем поканени за преговори за присъединяване в Европейския съюз. И този шанс не трябва да се пропуска. Необходимо е заедно да защитим националните ни енергийни интереси, националната ни сигурност и да наложим политическата си воля за даване на този разширен мандат за преговори на правителството, в сравнение с дадения от 12 март тази година, и за търсене на икономическа и политическа отговорност при евентуалния неуспех в преговорите.

България ще загуби много повече, като не бъде включена в предприсъединителните програми на Европейския съюз. Това се отнася за около 400 млн. долара помощи още от началото на 2000 г., ако България бъде поканена, естествено, да започне преговорите. С началото на преговорите ще се подобри, очакваме, и финансовото състояние на България за подкрепа на атомната ни енергетика целево. Ще се увеличи и инвестиционният интерес не само в енергетиката, но и в другите отрасли на икономиката - в промишлеността, транспорта, телекомуникациите. Това е нашето становище и аз моля председателят на Народното събрание да се съобрази с проекта за решение, който му връчвам. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Ерменков.

Има думата господин Жорж Ганчев.

ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим):

Господин председател, вицепремиер, колеги! Отново със свито сърце заставам пред вас, тъй като един фатален за България въпрос се политизира и днес. Не ми е ясно как Евролевицата винаги играе и тако, и вако. Не ми е ясна позицията на тази партия изобщо днес.

Господин Соколов, не Ви прави чест, че Вие не поканихте Български бизнесблок, 7 депутати на срещи по такъв важен въпрос. Ние сме пратени тук от 278 000 избиратели. Това е направо престъпление.

Колегите говориха по професионалната част. Аз ще засегна само политическата част на проблема.

Разбира се, че искаме да влезем в Европа. Разбира се, че тази зала трябва да бъде пълна, когато проблем от такова естество се дебатира.

Разбира се, че компенсациите са смехотворни. Отгоре на всичко Източна Европа и Македония се напатиха от обещания, неизпълнени нито от Западна Европа, нито от Съединените щати. Справка - Любчо Георгиевски. 237 млн. бяха обещани, 32 млн. депозирани. Да се знае за какво иде реч тук.

Разбира се, че ситуацията на правителството е тежка. Разбира се, че ще им е много трудно на господин премиера и на другите негови колеги да измъкнат от тези с изцъклените погледи това, което е нужно на България.

АЕЦ "Белене" трябва да бъде завършена. Още когато господин Таджер хвърляше народни пари там, трябваше да направи 300 на сто повече от това, което той направи тогава. Никой не му потърси сметка.

Национални предатели, които подписаха, първо предложиха в правителството на Попов тази идиотска сделка с Европейската банка за възстановяване и развитие, която беше парафирана от правителството на Беров, трябва да им бъде потърсена отговорност. Нищо по-малко! Нищо по-малко! (Реплики от СДС: "Браво, Жоре!". Ръкопляскания.)

Когато знаем много добре, че ние ще влезем в Европейската общност между 2015 и 2020 г., ние трябва да сме наясно дали даваме кон за кокошка или танту за кукуригу, но поне да опитаме с достойни, проевропейски и демократични средства да убедим колегите, че ние сме една изконна стратегическа територия и сме нужни на Европейския съюз.

Знам, че правителството бърза. Знам, че господин Абаджиев като Раймонда Диен защити бъдещ втори мандат. Разбирам му въжделенията, човешки са. Само че партийната му страст и участието му в Страсбург редовно в делегациите не значи, че той защитава националните интереси.

На всяка цена трябва да се разбере, че токът ще поскъпне в България и бъркаме в джоба на обикновения човечец, който ще заклейми нашите неуспехи. Не казвам неуспехи на правителството и на управляващата партия, а нашите неуспехи, на политическата класа. Това трябва да бъде разбрано с днешна дата един път и завинаги.

Предприсъединителните програми на Европейската общност са фатални за нас. Тези пари, това рамо, тази помощ са фатални за нас. Ще дойдат ли? Ще дойдат ли, когато се държим като изтривалки, когато нямаме гръбнак? Кой се е скарал с Романо Проди официално, с Лорд Ръсел Джонстън, 3 пъти с Ван ден Брук освен мен - искам да му знам името и телефонния номер - за този казус и за казуса компенсации?

Ще ми е много интересно да знам също защо Европейската общност търси под вола теле за нещо, което не е минало и ратифицирано в Народното събрание - този абсурден документ от 1993 г.? Питам. Питам. Двадесет и четири кирливи милиона екю, когато само тогава НЕК тури 56 млн. долара за сигурността! Само тогава! Двеста милиона долара досега, инвестирани в сигурността!

На ниско ниво са водени преговорите. Господин Шиляшки като професионалист много добре знае, че господин Ла Морьо и господин Дьо Нюберже са ниска, ниска топка политическа. Те са политически хора, които преговарят на политическа основа. А тия горе - от наша страна и тяхна какво е правено, какво е говорено, за да са такива трагични резултатите за Република България?

И завършвам с моите мизерни 5 минутки, че на всяка цена, на всяка цена не може България да влезе в Европа от позиция на слабост, от позиция на политически раздор, от позиция на омраза и от позиция на размахан показалец към собствените ни велики умове, които построиха тази атомна енергетика. Те още са живи и здрави. Не ме интересува червени ли са, сини ли са. И трябва да си използваме професионалистите до дупка от всички партии тук и да застанем всички политици зад гърба на една национална идея, за да може да убедим Запада, че ние сме достойни да ги последваме в техния съюз. С паничката за просия ние няма да стигнем до никъде, освен до под кривата круша. Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Ганчев.

Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):

Заседанието продължава със същата точка от дневния ред.

Има думата народният представител Георги Манов от Парламентарната група на Народен съюз.

Да се готви Виктория Василева, Парламентарна група на СДС. (Възглас от ДЛ: "Е-е-е!"...)

Още един такъв възглас като чуя и някой ще се разходи навън... (Оживление в залата, реплики отляво.)

Да ви обясня ли какво имам против?! Като се разходите, ще ви стане ясно!...

Заповядайте, господин Манов.

ГЕОРГИ МАНОВ (НС):

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

Днес отново българският парламент и българското правителство са изправени пред решаването на въпрос с изключителна важност за бъдещето на България. Очакваната покана за започване на разговори за присъединяването ни към Европейския съюз се обвръзва със сроковете за затварянето на 1, 2, 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Всъщност, това не е неочаквано и не е изненада. Известна е политиката на Европейския съюз за затварянето на всички реактори от този тип във взаимно съгласувани срокове в Европа.

Оказа се, че още през 1993 г. правителството на проф. Беров със свое решение е упълномощило тогавашния председател на Комитета по енергетика да подпише договор с Европейската банка за възстановяване и развитие като представител на Европейския съюз, в който българската страна поема изричен ангажимент да затвори въпросните реактори до края на 1998 г. За сметка на това България получава смешната за мащабите на ядрената енергетика сума от 24 млн. екю и то за краткосрочно подобряване сигурността на блоковете от 1 до 4 за периода до тяхното договорено затваряне. Разбира се, в договора са записани и клаузи и за заместващи мощности, и за развитието на система от възобновяеми енергийни източници, и за енергийната ефективност, на която ние, за съжаление, все още не обръщаме необходимото внимание.

През периода 1993 - 1997 г. не е направено почти нищо за реализацията на клаузите, залегнали в това споразумение като изключим започналата тръжна процедура за модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ. Не само изключително трудно, направо казано е невъзможно, за 2 години да бъдат компенсирани 4 години бездействие. Към това мисля, че мога да прибавя и хиперинфлацията, и девалвацията на националната валута от края на 1996 г. и началото на 1997 г., които не само увеличиха вътрешния дълг и ликвидираха кредитния ресурс на българския народ, но и допълнително намалиха възможностите за инвестиране в националната енергетика.

Във връзка със събитията в Косово и усложнената обстановка на Балканите, същото може да се каже и за очакваните чуждестранни инвестиции.

Не е тук мястото да се сещаме за тези 24 млн. екю, да питаме дали те са изразходвани по предназначение и дали ако това не е така, ще се търси отговорност от съответните чиновници. Това е въпрос, който ще задам на министър-председателя по правилата на парламентарния контрол, за да може българската общественост да бъде пряко информирана за този, според мен, съзнателно неглежиран досега договор.

И така, проблемът, който днес трябва да реши българският парламент, е много ясно и точно формулиран - как да се пази националният енергиен потенциал; как да се гарантира енергийната независимост на държавата; как това да стане, без да се пречи на започването на преговорите с Европейския съюз.

Парламентарната група на Народен съюз е наясно, че решението на този проблем не е лесно, че той изисква максимален национален консенсус и този консенсус трябва да се базира на отчитането на редица обективни фактори, а именно - спирането на реакторите да бъде компенсирано с необходимите средства не само за тяхното окончателно затваряне, но и с програма за решаване на проблемите с отработеното гориво; компенсациите трябва да бъдат адекватни не само по отношение на понесените загуби, но и по отношение на пропуснатите ползи от намаления износ на електроенергия; спирането на съответните реактори да бъде съпътствано с пускане в действие на заместващи мощности, които да гарантират енергийната независимост на страната.

Имайки предвид, че спирането на реакторите е възможно да доведе до увеличаване на безработицата в регионален мащаб, също така трябва да се мисли за алтернативна програма за регионална трудова заетост.

По мое лично мнение, българският парламент досега не е отделял нужното внимание на националната енергетика и предварителното условие на Европейския съюз потвърждава това. Нещо повече, отново трябва да си припомним, че по показател "енергоемкост на единица брутен вътрешен продукт" ние сме на едно от последните места в Европа, но и отстъпваме неколкократно на развитите европейски държави. И тук се чуха изказвания в този аспект, които са верни и скоро ще дойде времето, когато ще разглеждаме държавния бюджет за 2000 г. и тогава ние трябва да обърнем сериозно внимание и на този проблем - да започнем работа във връзка с енергийната ефективност на страната.

Колкото и да е сложен проблемът обаче, той трябва да бъде решен. Трябва да бъде решен от българския парламент и от българското правителство!

Парламентарната група на Народен съюз ще подкрепи искането на правителството за даване мандат за преговори с Европейския съюз, които да гарантират енергийните интереси на страната и да осигурят поканата за присъединяването. Ще го направим с ясното съзнание, че стремежът на България към Европейския съюз няма алтернатива и че пътят към Европа не може да заобикаля проблемите на националната енергетика! Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Манов.

Има думата народната представителка Виктория Василева.

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС):

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги народни представители, много се надявах, че поне днес ще се опитаме да проведем, наистина, един обективен и конструктивен дебат. Темата за АЕЦ "Козлодуй" винаги е била много чувствителна и аз разбирам защо е тази чувствителност не само сред политиците и сред експертите, но и сред целия български народ. Не отричам, че това е една тема от изключителна важност за България. Най-малкото бих могла да го кажа аз като човек, който има, така или иначе, пряк досег и с хората, които работят там. Същото важи и за Вас, господин Овчаров, защото поне аз и Вие сме работили в АЕЦ "Козлодуй", независимо, че в съвсем различни сфери.

Много се надявах също така, че ще проведем един сериозен политически дебат, без да злоупотребяваме с непознаването сред голяма част от колегите на чисто техническите параметри на експлоатация, ремонт и т.н., но и това не успяхме да постигнем. Явно, все още в тази зала има хора, които прибягваха до услугите на евтиния популизъм, дори на някаква демагогия в известна степен. Аз не мога да ги оправдая, но не мога да приема, че това е нормално поведение, след като търсим, наистина, някакъв консенсус и някакви взаимно приемливи решения.

Бих искала, първо, да се опитам да опровергая някои от спекулациите, които доста щедро се раздаваха в тази зала. Започвам от първия много важен - за така наречения "провал на правителството и на управляващото мнозинство във външнополитически аспект" за началото на преговорите за членство в Европейския съюз.

Вие споменахте, че вашето управляващо мнозинство е било първото, което е подало заявка за членство на България в Европейския съюз още през 1995 г., когато беше вашето правителство и вашето мнозинство. Но има една малка разлика, че от 1995 г. до 1997 г. се постарахте много добре да управлявате страната, така че в началото на 1997 г. не само да не отговаряме на нито един от критериите за членство, та камо ли за начало на преговорите, а нещо повече, държавата беше изпаднала в абсолютна международна изолация, пред финансов и икономически срив и фалит.

Това, което беше направено за две години от това управляващо мнозинство, от неговото правителство, трябва наистина да не сте българи, за да не го признаете.

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място):

Сега цъфтим и връзваме!

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

Дали цъфтим или връзваме е друг въпрос, но е факт, че сме на крачка от началото на преговори, господин Такоров. И това е нещо много важно. И когато четете докладите на Европейската комисия, много ви моля да ги четете внимателно, а не както Дяволът чете Евангелието. Там много добре сте прочели, че Европейската комисия поставя като условие закриване на някои от блоковете в АЕЦ "Козлодуй". Но дали прочетохте онзи пасаж, в който се казва какво България е постигнала за две години като напредък, имайки предвид изключително ниското ниво, от което е тръгнала през 1997 г.? Та това означава провалът на българското правителство, господа. Това е провалът, че България е на крачка от започване на преговорите, за да влезе в Европейския съюз. Това вие наричате провал.

Другата спекулация е, когато говорим за компенсациите. Тук отново се подхвърлят реплики за жълтите стотинки и как едва ли не пак някой ще ни зароби, заграби и всевъзможни дивотии от този род. Когато говорим за жълти стотинки, някой обясни ли на българския народ и на българския парламент какви жълти стотинки бяха 24 млн. екю през 1993 г.?

РУМЕН ТАКОРОВ (ДЛ, от място):

Тогава да ги върнем!

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

Ще ви кажа, няма да ги връщаме, тези 24 млн. екю по курса на долара през 1993 г. се равняват на електроенергията, произвеждана от един от тези малки блокове за 99 работни дни. Това са наистина жълтите стотинки. И когато говорим за национално предателство и за предаване на българските национални интереси, много ви моля да не забравяме тези жълти стотинки от 24 млн. екю. А сега искаме наистина да дадем мандат на правителството да договори точно тези компенсации, които ще съответстват на реалните загуби на България от предсрочното извеждане на някои от блоковете.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място):

Кажете колко?

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

Аз не мога да ви кажа колко, господин началник, защото няма аз да водя преговорите. За разлика от вас ние не си бягаме от отговорността и тези, които ще водят преговорите, ще имат отговорността да договорят тези необходими средства.

Третата голяма спекулация, че виждате ли, за две години въобще никой не се е опитал да промени по един или друг начин становището на Европейската банка. Само че има една малка разлика - Европейският съюз е акционер на Европейската банка и много често не Европейският съюз казва какво ще става в банката, а точно обратно. И когато се говори, че не са водени разговори с Европейската банка, това е абсолютно невярно.

Пред мен е стенограмата на една от срещите, които са провеждани в България. Междупрочем, в нея са участвали освен представителите на Европейската банка, представители на Европейския съюз, на Комитета по енергетика, на НЕК, на АЕЦ "Козлодуй", господин Овчаров. Дори господин Ерменков е присъствал на тази среща. И ще си позволя да ви цитирам само думите не на кой да е, а на вицепрезидента на Европейската банка господин Йънг. Това е от 27-28 април 1998 г. Това е една от срещите, господин Овчаров. Ще ви цитирам абсолютно буквално неговите думи. Това все пак е вицепрезидент на Европейската банка: "Тази наша среща днес е много важна. Затова сме всички тук около тази маса, представители на Европейския съюз и банката, защото е поставен въпросът за приемането ви в Европейския съюз. От изпратените материали, с които се запознахме много внимателно, от всеки параграф лъха вашето силно желание за присъединяване към съюза. Запознахме се с цялата обемна документация. АЕЦ "Козлодуй" е голяма и модерна. И не говорим за цялостно закриване, а само на отделни мощности от нея". Затова, когато говорим за закриване на ядрени мощности, нека да не казваме веднага "Закриване на АЕЦ "Козлодуй". Говорим за предсрочно извеждане на 1-и и 2-и блок. А много добре знаете, че в предложението за решение на правителството се предлага предоговаряне на сроковете за 3-и и 4-и блок едва през 2004 г. И аз съм убедена, че започвайки преговорите за членство в Европейския съюз, вече ще бъдем в една много по-благоприятна обстановка за разговори не само с Европейската комисия, но и с Европейската банка. И тогава наистина бихме могли да постигнем далеч по-разумни решения за 3-и и 4-и блок. В момента говорим единствено за 1-и и 2-и блок.

Пред мен са и много други документи, но аз съм далеч от мисълта да ви занимавам с тях и да ги цитирам всичките. Този, който се е интересувал и е търсил тези документи, винаги е можел да ги намери. Странно защо примерно аз имам документацията относно заседанията на съвместната работна група. Защото се поинтересувах, поисках ги и ми бяха предоставени. Никой никога не е криел информация.

И тук стигаме до един друг въпрос. От началото на експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй" за АЕЦ "Козлодуй" винаги се е говорело като за покойник - или добро, или нищо. В продължение на дълги години темата АЕЦ "Козлодуй" беше табу - нито медии, нито обществени дебати, нито експерти бяха допускани дори до общественото пространство да говорят за проблемите на ядрената енергетика. В момента, в който всички тези бариери отпаднаха и ние решихме да водим този просветен дебат с обществото, обществото ни се оказа неподготвено. Защото над него тегнеше и фобията от аварията в Чернобил. И вече беше много трудно да обясняваме на хората, че нашите блокове в Козлодуй нямат нищо общо с централата в Чернобил, че са съвсем друга технология, съвсем друг тип и т. н. Но това е друг въпрос и той ще тежи на съвестта на тези, които са управлявали страната преди 1990 г. - защо винаги около АЕЦ "Козлодуй" е витаела някаква мъгла, някаква загадъчност, все едно, че нещо крием. Ние отворихме централата, отворихме нашата енергетика, специално АЕЦ "Козлодуй" за всички западноевропейски експерти, за Международната агенция, последните мисии на УНРА, за хилядите и стотици посещения на сериозни политици и хора, които имат отношение към евроинтеграцията, в АЕЦ "Козлодуй". За да се убедят на място, че това, което полагаме като грижи за ядрената безопасност, е приоритет № 1 и за това правителство. Но явно, че много хора нямат интерес да виждат фактите такива, каквито са. Явно все още се опитваме да извличаме някакви много евтини и краткотрайни политически дивиденти.

Когато говорим за евроинтеграцията, аз си позволих и в Комисията по външна и интеграционна политика да поставя въпроса по следния начин: вярно е, че губим от предсрочното закриване на блокове в АЕЦ "Козлодуй", аз не пледирам за тяхното закриване, но въпросът е не колко ще загубим от АЕЦ "Козлодуй", от предсрочното извеждане на блоковете, а колко ще спечели наистина България от започването на преговори.

РЕПЛИКИ ОТ ДЛ:

Нищо!

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

Затова накрая ще си позволя да ви перифразирам само това, което каза един виден американски сенатор в Комисията по външна и интеграционна политика. Вярно е, че то касаеше членството в НАТО, но мисля, че важи със същата сила и за целите в Европейския съюз: "Членството в Европейския съюз е като пътуване с влак първа класа. Ако искаме да пътуваме в първа класа, ще си платим билета. Но качвайки се на тази първа класа, ще ползваме целия комфорт и онези условия, които ни предлага първа класа". Но явно вие искате да пътуваме към Европа с теснолинейката от Оряхово до Червен бряг. (Ръкопляскания от СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на госпожа Василева.

Думата за реплика има господин Цонев.

ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ):

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги народни представители! Слушах внимателно моята колежка и землячка Виктория Василева. Разбира се, аз не споделям нейните позиции, но не затова заставам пред парламентарната трибуна. Моята реплика към колежката Василева е следната: госпожо Василева, знаете ли за становището на специалистите и ръководството на АЕЦ "Козлодуй" по проблема, който ние днес обсъждаме? Вчера късно те излязоха със своя позиция. Разбира се, те са категорично против предсрочното закриване на 1-и, 2-и, 3-и и 4-и реактори на "Козлодуй".

Моят въпрос към вас е: вероятно вие окачествявате това тяхно становище като непрофесионално, като некомпетентно или като антибългарско? Това е моят въпрос към вас. Разбира се, там са събрани най-добрите специалисти. Аз познавам тези хора, някои от тях работят там 15-20 и повече години. Нима те са антибългари? Нима те нямат професионално и компетентно отношение по въпроса? Чакам вашия отговор. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Борисов.

Думата за втора реплика има господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожице Василева, разбирам Вашето затруднение в тази зала едновременно да подкрепите и позициите на правителството, и да защитите интересите на работещите в АЕЦ "Козлодуй" като техен народен представител. Няма как да стане обаче тази работа. Няма как да стане! Затова не се опитвайте да съчетаете несъчетаемото, огъня и водата. Нещата са стигнали дотам, трябва да се заеме позиция и Вие като народен представител трябва тук да кажете защитавате ли интересите на хората, които Ви изпратиха в този парламент, или защитавате вашата политическа сила, която провали преговорите с Европейския съюз.

Що се отнася до евроинтеграцията, този материал, предполагам, сте го виждали, нали?

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС, от място):

Да.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ):

И тай като говорите за големите успехи, които сте постигнали за последните три години, аз ще Ви предложа да прочетете на страница 12, където се дава оценка за административната реформа в България и където се казва, че тя е още в началото; също на страница 12, където се казва, че съдебната реформа трябва да продължи в областта на осигуряване на независимостта и прозрачността на съдебната система; на страница 13, за корупцията, че са необходими общи мерки, за да се постигне някакъв резултат; на страница 14, за медиите, където се казва, че независимостта на медиите е проблем; и на страница 26, където се дава обща оценка за икономическото развитие на страната: не е в състояние българската икономика да се справи с натиска на конкуренцията и пазарните сили в средносрочен период.

Затова, когато говорите за големите си успехи, от време на време прочитайте и тези документи, които хората Ви изпращат. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

За трета реплика има думата господин Станимир Калчевски.

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ):

Госпожице Василева, дадоха се десетки, може би стотици милиони долари за 1 и 2 блок в АЕЦ "Козлодуй" досега. Какъв е поводът за това? Защо се дават тези долари, ако ние утре ще спираме 1 и 2 блок?

Вторият въпрос е към въпроса на господин Цонев. Красимир Николов, шефът на АЕЦ "Козлодуй", може би не упорито не се допуска да взема участие в тези дебати, но има причина, която го държи далеч от тези дебати.

И, най-накрая, аз попитах вчера и господин Божков, уважаемия господин Божков, колко време ще продължат преговорите с Европейския съюз? И дотогава какво ще стане с българската енергетика?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря.

За дуплика има думата Виктория Василева.

ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС):

Благодаря Ви, господин председател.

Първо, на въпроса на господин Цонев. Аз познавам много добре хората, които работят в АЕЦ "Козлодуй", господин Цонев, и дълбоко ценя техния професионализъм. И се надявам, че те ще продължават да бъдат лоялни единствено и само към своя професионализъм, а не към една или друга политическа позиция.

Познавам позицията на ръководството, господин Овчаров, но странно защо тя изведнъж се промени след Вашето посещение в АЕЦ "Козлодуй". (Шум и викове в ДЛ, ръкопляскания.) Много се радвам, надявам се това да е одобрение на това, което казах.

Колкото до другите въпроси на господин Овчаров, не смятам да му отговарям, защото аз тук просто си спестих да покажа едно писмо, което господин Овчаров е адресирал до Европейската банка, с цел не да задържам своите колеги в информационно затъмнение, а да не го дискредитирам пред неговите колеги, за да види как е воден диалогът с Европейската банка. И по този начин ли ние наистина ще водим диалог с европейските институции?

А колкото до въпроса на господин Калчевски колко време ще траят преговорите, господин Калчевски, този отговор е много добре известен: толкова, колкото трябва!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Има думата народният представител Петър Башикаров.

ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ):

Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз не бих желал да правя декларации във връзка с консенсуса на политическите сили, свързан с главната политическа и икономически стратегия на България - интеграцията в европейските структури.

Бих искал да поставя въпроса защо АЕЦ "Козлодуй" се превръща в политическа пречка пред преговорите за членство в Европейския съюз? Според мен това е проблем от друго естество, който може и трябва да намери своето решение извън контекста на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Вече десет години темата се разисква в нашето общество, разисква се и в нашите отношения с Европейския съюз. Вече десет години различни международни организации и експертни екипи правят редовни проверки на централата. Вложени бяха, както се изтъкна тук, над 200 млн. долара за повишаване степента на защита на централата от аварии. В резултат на тези усилия въпросът с безопасността се подобри значително. Нещо повече, разкриха се възможности и за по-нататъшна модернизация на централата.

На всички нас е ясно, че на този етап България няма заместител на ядрената енергия, която осигурява почти 45% от енергийния баланс на страната. Ръководни фактори от Националната енергийна компания оценяват, че реалният експлоатационен срок на първите четири блока е равен на 1 и 2 блок до 2010 г., а за 3 и 4 блок - 2015-2016 г., т.е. доста повече от това, което е заложено даже в енергийната стратегия, в резултат на приложените мерки.

Естествено тези реактори няма да работят вечно, но въпросът със закриването на тези блокове в централата не може да не се свърже с енергийния баланс, със заместващите мощности, включително дострояването на АЕЦ "Белене", модернизацията на 5 и 6 блок и др.

За мен, от всичко, с което се запознах, не съществуват убедителни аргументи нито от гледна точка на ядрената безопасност, нито от икономическа гледна точка за предсрочно извеждане на блоковете от експлоатация. Логично е тогава да зададем въпроса защо правителството допусна проблемът да бъде издигнат на политическо равнище и към България да се приложи такъв безпрецедентен политически натиск? Защо към България се прилагат изисквания в противоречие с принципите на пазарната икономика и с утвърдените в Европейския съюз принципи за суверенно право на всяка страна-членка да решава въпросите, свързани с количеството и източника на производства на електрическа енергия? Защо в Европейския съюз се поставя въпросът дали да има ядрени реактори изобщо в Източна Европа? Защо е спорен въпросът според мисленето на някои хора за износа на електрическа енергия от България за Турция и други страни? Мисля, че за никого вече няма съмнение, че зад този с нищо немотивиран жесток натиск стоят икономически и практически интереси, преди всичко на някои чужди енергийни производители. Ясно е също така, че европейските институции системно и добре защитават тези интереси. Големият въпрос пред нас е къде са българските интереси и защо те не се отстояват ефективно и активно? Или по-скоро, защо ние допускаме отстояване индиректно на чужди интереси?

Затова аз ще гласувам "против" предложението за решение, което е внесено от правителството, и вярвам, че верният вот на българския парламент е националната позиция и отстояването на сроковете, заложени в националните планове. Участието в Европа не е обезличаване на държавите, а равноправно обединяване на държави със собствена идентичност, суверенитет, независимост и икономически възможности, каквато, вярвам, е нашата България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Башикаров.

Има думата народният представител Венцеслав Димитров.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС):

Уважаеми господин председателю, колеги! Вярвам, че няма да възразите, ако започна с един проблем, който не касае въпроса, който обсъждаме.

Отворих официалния стенографски протокол на Народното събрание от 12 март. За съжаление, не можах да се осведомя кои са били министрите, които са присъствали на нашето заседание, господин председателю. Мисля, че ще е добре да се разпоредите за в бъдеще в стенографските протоколи да бъдат записани имената на онези министри и онези, които сме поканили - това все пак го гласуваме и сигурно може да се разбере, обаче не можем да разберем кои министри са присъствали и кои не. Мисля, че е важно не само за нас. Споделихме няколко думи и с господин Гиньо Ганев. Оказва се, че точният стенографски протокол може да освободи някои хора от отговорност, впоследствие тези, които са отсъствали. Знаем, че Народният съд не е осъдил на смърт онези народни представители, които са отсъствали от заседанието, в което се е гласувало присъединяването към Тристранния пакт. Не правя никакви импликации, но все пак мисля, че е важно да се знае.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

За народните представители няма как да не се знае.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ:

Но за министрите все пак е хубаво да се казва кои са присъствали или не. Мисля, че е добре.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

То не е въпрос на стенографски протокол.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ:

Е, точно от протокола трябва да се знае кой е присъствал и кой не е. Иначе мисля, че протоколът не е пълен.

Мисля, че на всички е ясно, че нашата парламентарна група е за бързо присъединяване към Европейския съюз. (Неразбираема реплика от народния представител Благой Димитров.)

Не е така, Благой.

Тук не може да става дума за някаква модификация на позицията. И мисля, че спекулират онези, които казват: или гласувайте за това решение, или сте против Европейския съюз. Това ми прилича на една кандидатка за кметица по времето на изборите между първи и втори тур. Тя е бивша партийна секретарка, ама казва: или за СДС, или за комунизма. Това е! (Весело оживление в блока на ДЛ.) Не бива спорът да се измества. Ние всички сме за Европейския съюз и сме го казвали нееднократно. Ние сме за бързо започване на преговорите с Европейския съюз и искаме това да стане. И ние сме "за" колкото се може по-бързо членство в Европейския съюз.

Ние дадохме мандат на правителството през месец март 1999 г. Имаше двама "въздържали се" от Зелената партия. Те изразиха вече своята позиция. Ние одобрихме тази стратегия, въпреки че тук виждам и моето изказване. Аз съм казал: ако ви трябва мандат за блоковете в Козлодуй, за да ги закриете малко по-рано, ви го даваме. Енергийната стратегия е нещо по-сложно. Обаче именно, за да не правите спекулации, гласуваме и за енергийната стратегия.

Сега, за съжаление, се оказа, че ситуацията не е точно такава. Аз запитах себе си дали в енергийната стратегия ние трябваше да заложим по-дълги срокове на затваряне на тия блокове, както каза господин Башикаров, за да можем утре, като седнем на масата за преговорите, да кажем: ето, ние отстъпваме от енергийната стратегия и договаряме едни по-приемливи срокове. За съжаление, това нещо не стана.

Сега обсъждаме не ние дали искаме да влезем в Европейския съюз или не, а не дали искаме да започнем преговори или не, а дали ние одобряваме това решение или не. На заседание на нашата парламентарна група ние решихме да не подкрепяме това решение в момента. Мисля, че съображенията бяха изложени частично от господин Каракачанов. Аз ще ги изложа и ще ги завърши господин Еюп малко по-късно от мен.

Ние не искаме с това решение да даваме бланков мандат, както колежката Виктория преди малко каза: има кой да мисли вместо нас. Тоест, ние гласуваме и натоварваме правителството да мисли вместо нас. Аз лично не мога да дам такава голяма свобода, още повече, че Министерският съвет е в доста съкратен състав в момента. И аз не знам от Министерския съвет, в този си състав, кой ще мисли вместо мен.

ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място):

Няма кой. Те не могат.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ:

Имало условие. Хубаво, има условие. Какво е това условие? Чухте ли от някого това условие? Кога трябва да закрием тези блокове, за да започнем преговорите? Лично аз такова условие не чух. И ако искате вие от мен или от моите колеги да гласуваме за това решение, вие го напишете. Примерно, както са написали решението, обаче да каже: не по-рано от 2003 г. Стиска ли им едно такова решение да бъде гласувано от парламента? Мисля, че това ще заздрави и тяхната позиция, защото ще им даде много по-малко възможности да маневрират утре на преговорите. Точната дата за спиране!

Разбира се, аз бих се съгласил и с нещо друго. Да кажем, спирането да го обвържем с нашето влизане в Европейския съюз. Утре, ако ни приемат в Европейския съюз, веднага спираме блоковете. Съгласни ли сте вие да запишем едно такова нещо? Защото иначе не се знае. Ето и негово величество цар Симеон II обърна внимание. Испания, дето беше много по-готова от България, когато започна преговорите, я мотаха десетина години. Може ли да каже някой - господин Божков или господин Иван Костов, който отсъства, колко време ще ни мотат нас? Или сега да ги закрием, пък да почнем разговорите?! Кога ще влезем обаче не се знае.

Как е обвързана националната стратегия с онова решение, което някой най-умен човек от правителството - аз предполагам, че даже и на заседание на правителството няма да се обсъжда това нещо - утре, като седне на масата за преговорите и каже: закриваме Козлодуй, да кажем, 2001 г. Тук е господин Шиляшки. Нека да вземе пак думата. Но, господин Шиляшки, Вие сам си обезценявате Вашата работа. Казвате, че сте направили добра стратегия. Нека да си мислим, че е много добра.

Ами, като се променят, като се извадят тези блокове две или три години по-рано, какво ще стане с тази стратегия? Затова, ако трябваше да се обсъжда нещо тук, това бяха промени в стратегията - да се променят еди кои си срокове и да знаем, че имаме други варианти, с които да запълним това, което й липсва. Енергията, която трябва да потребяваме, а може би и която трябва да изнасяме, защото междувременно може и да сме подписали договори или ще ги подпишем, което ни задължава да изнесем определено количество енергия, за да се правят други работи в тази страна. А вие сега как искате? Стратегията си седи, не я поправяме нея, а взимаме само тия блокове и казваме: ще ги затваряме. И някой ще мисли вместо нас на масата за преговорите.

Аз мисля, че правителството, тези, които водят преговорите или които ще ги водят, би трябвало да са наясно какво иска от нас Европейския съюз, кога да ги закрием. И да питате народните представители: вие съгласни ли сте 2002 г. или 2001 г. да ги закрие? Или, както ни каза господин Ерменков, той предполага, че e 2003 г. Ами, щом предполага той, че e 2003 г., ако искате да подкрепим това нещо и да го запишем - "не по-рано от 2003 г." Искате ли да го запишем или не? Все пак нали всички разсъждаваме тук?

ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място):

Те не знаят какво да кажат.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ:

А иначе ето примерно, казвам сега, че господин Божков щял да води преговорите с Европейския съюз. Той, въз основа на какви критерии ще отиде, ще седне на масата за преговорите и ще каже: две хиляди и не знам коя година. Аз не знам! Защото наистина ние отиваме дотам - точна дата не сме договорили, тя тепърва ще се договаря. Не знаем даже и кой ще води разговорите.

Защо? Защото аз, когато видя някой по-умен човек от мен, някой човек, на който да имам 100 процента доверие, аз ще кажа: по този въпрос те упълномощавам ти да мислиш вместо мен. Кажете кого да упълномощя? (Смях и весело оживление в опозицията.) Външния министър, която в момента я няма. Която, вместо да ходи да лобира за България, вместо да убеждава чуждите правителства, чуждите фактори, че трябва да ни приемат в Европейския съюз, тя ходи, за да храни журналисти. Извинете! Сигурно и това е важно за нея? Или господин Бакърджиев? Той поне беше тук за миналото заседание. Бога ми, и на него му нямам доверие. Или на господин Божков? На един човек, на който по джипа му пишат колко процента е, аз не мога да Ви дам бланково доверие, господин Божков, колкото и да Ви е мъчно. И съм сигурен, че е така и с една голяма част от народните представители от СДС, които обаче не искат да го признаят. Както стана същото с тези, които дадоха пари за кампанията на Добрин Митев във Варна, пък не гласуваха за него. Ето, така е. Сега, не знам! Аз лично не мога да давам бланково доверие на такива хора. Затова и неслучайно от нашата парламентарна група казаха, че на този, този и този човек в правителството ние доверие бланково не можем да дадем. Даже то е опасно и за него. Като знам как се водеха преговорите, примерно за продажбите на БТК, за продажбите на "Балкан" и на разни други много мощни предприятия, богати и смятахме, че ще вземем много пари. Аз, бога ми, доверие на този човек не мога да дам никакво.

ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място):

Прати Първанов! На него може да имаш доверие.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ:

Да представят хора, на които ще имам доверие и ще им дам бланково. Иначе, да представят точни срокове. Тогава ще дам. (Реплики от мнозинството.)

Петко Илиев знам, че е голям стратег в областта на енергетиката. За разлика от господин Божков, на Петко Илиев аз имам доверие, защото знам, че е честен човек. Другото обаче не може да се каже.

Защото ние не вярваме на тези хора, които сега се спрягат, че ще преговарят с Европейския съюз. И въпреки че не им вярваме, ние им пожелаваме пълен успех. Но бланково решение не можем да им дадем. Много съжалявам, те такова са си го постлали. Поне би трябвало да бъде предвидено в решението евентуална ратификация след сключването на договора, защото това ще е свързано с евентуални финансови задължения от страна на държавата, ще е по-тежко и токът ще стане по-скъп. И с тази ратификация ние пак ще можем да кажем одобряваме ли споразумението или не. И за тях ще е по-лесно, защото, ако са особено податливи на определени действия по време на преговорите, те ще кажат това, което другите им диктуват. Не знам как стана, обаче така се получава, че винаги продаваме нещо за най-ниската възможна цена, даже и за по-ниска от нея.

Така че аз не мога да гласувам бланково за некомпетентността, която досега е демонстрирана от управляващите и моля да бъда извинен от вас за това. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОНС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Димитров.

За реплика думата има господин Златев.

ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вземам повод от Вашето изказване, както и във връзка с това, което се каза до този момент от някои оратори, че на 12 март т.г. Народното събрание прие енергийната стратегия. Припомням още веднъж какво бе решението: "Одобрява принципите и мерките за постигане на основните цели за развитие на енергетиката и енергийната ефективност в националната стратегия до 2010 г., приета с решение № 543 на Министерския съвет от 9 октомври 1998 г." Става дума за тази страничка (показва я) .

На страница 13 от тази стратегия са визирани сроковете за затваряне на тези съоръжения, за които става дума тук. В този смисъл принципният въпрос сега е: защо българското правителство не е променило тези срокове в своя документ, а иска да ни занимава сега тук? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря.

Вие искате господин Венцеслав Димитров да отговори от името на българското правителство.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС):

Аз мисля, че с това, което каза господин Соколов, ми даде чисто и просто думата за дуплика.

Аз точно това казах: че ако трябва нещо да се обсъжда, това е да се промени националната стратегия и сроковете, залегнали там.

От друга страна, пак искам да обърна внимание на нещо друго, което сигурно не е разбрано добре. Аз съм член на съвместния Парламентарен комитет "България - Европейски съюз", господин Агов е един от съпредседателите и той може да ви каже, че ние никога не сме имали никакви разногласия по отношение на нашата стратегия по присъединяването към Европейския съюз и по отношение защита на българската позиция. Никога не сме искали и не сме разрешавали на някой да ни извива ръцете. А с това решение, което се предлага, мисля, че правителството точно се опитва да извие и да запуши устата на народните представители и на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря.

Има думата заместник министър-председателят господин Александър Божков.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ:

Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да изкажа благодарността си към народните представители Петър Башикаров и Венцеслав Димитров, защото те върнаха дебата на тази плоскост и на тази тема, на която според мен той би трябвало да се води.

Ние днес имаме пред себе си два проекта за решения, единият от които трябва да бъде одобрен или нито един от тях да не бъде одобрен. Това е темата на дебата. Не каква е българската ядрена енергетика, не каква е историята на "Козлодуй", не какви са компетентностите на Румен Овчаров в областта на ядрената енергетиката или на Иван Шиляшки, а две проекторешения, които трябва да изберат народните представители кое от тях да подкрепят. Тези две проекторешения отразяват два начина на мислене. И подкрепата на едното или на другото показва как мисли една или друга парламентарна група, или един или друг депутат по отношение на своята родина, на своите избиратели и на своята роля като народен представител.

В проекта на решението, предложено от правителството, се търси баланс между голямата консенсусна за българското общество цел - бързото присъединяване на България към Европейския съюз, която цел обаче има и един изключително важен начален момент, и този начален момент е на 10 декември в Хелзинки, когато ние или ще получим покана за започване на преговори, или няма да получим покана за започване на преговори. Ако ние пропуснем тази дата, ако на 10 декември ние не получим покана, ще останем вероятно единствената централноизточноевропейска страна, която няма да бъде поканена, поради което вероятно за дълго ще отпаднем изобщо от плановете на Европейския съюз за присъединяването ни. Тоест ние тук имаме изключително важна, отговорна задача пред народните представители да преценят важността на датата 10 декември и компромисите, които българската политическа класа, българското общество, българските народни представители, българското правителство са готови да поемат, за да не пропуснат тази историческа за България дата. (Смях в ДЛ.) А който се смее тук отляво и казва, че това не е историческа дата, значи изобщо мястото му не е в съвременния български политически живот. Той вероятно трябва да си мисли за влизане в Съветския съюз.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място):

Такъв няма.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ:

Не знам какво друго може да очаква той за България, ако не европейско бъдеще за България, ако не разбира, че 10 декември е ключова дата в историята на България. (Реплики от опозицията.)

Същевременно днес трябва да се прецени цената на компромиса. И това, което предлага правителството в проекторешението, е да поема отговорността и да получи правото да носи тази отговорност, не да се скрие зад гърбовете на депутатите, не да се крие зад нечий чужди решения, а да си поема отговорността, да търси онзи разумен компромис, който ще позволи да съществува българската енергетика, да се развива българската икономика съвместно, едновременно с воденето на преговорите и присъединяването ни към Европейския съюз.

Това е смисълът, простото и ясно съдържание на първия документ.

Срещу това имаме втори документ, който е написан и подписан от Парламентарната група на Демократичната левица и от нейния председател. Какво съдържа този документ? Той на първо място, като първа точка не поставя въпроса за европейското ни присъединяване, не поставя въпроса за ядрената енергетика, а той поставя въпроса правителството добро ли е или лошо и очаква българските депутати с тази първа точка практически да гласуват недоверие на правителството. Защото това означава първата точка - българското правителство не се справи. И тук в момента Венцеслав Димитров приглася точно на тази теза - аз не вярвам на българското правителство, българското правителство е некомпетентно, българското правителство е корумпирано, българското правителство разпродава държавата за дребни стотинки, българското правителство ще продаде и "Козлодуй" за дребни стотинки. Това каза Венцеслав Димитров в пълно съзвучие с Парламентарната група на Демократичната левица. Очевидно е, че идеите на Демократичната левица и на Българската социалистическа партия стават все по-близки до идеите на Венцеслав Димитров, за което аз много съжалявам. Някога той беше наш приятел.

Втората точка от предложението за решение на Демократичната левица на пръв поглед много добре и много спокойно и компетентно беше развита от господин Папаризов, който казва: да, ние сме готови да дадем мандат на правителството, ние разбираме, че правителството... След като в т. 1 ние казваме, че правителството е некомпетентно, в т. 2 все пак предрешаваме да му дадем мандат - така смята Демократичната левица - обаче да му дадем такъв мандат, който със сигурност ще провали преговорите. Така да го ограничим, така да го свием, че практически да не му дадем възможност да маневрира, за да може то да отиде там, да води преговорите в рамките на този мандат, който ние, от Демократичната левица му даваме, да се провали. Да се върне в България и ние да се върнем на бял кон във властта.

Това е краткосрочната, не българската, не патриотичната и недостойната цел на тези, които предлагат второто решение. (Ръкопляскания от блока на СДС.)

Интересно обаче е т. 3. Тя ни връща към темата за Европейската банка за възстановяване и развитие и директно ни връща към темата за договора от 1993 г.

И аз днес, наблюдавайки цяла сутрин банките в парламента, направих за себе си едно заключение, което ми се иска да споделя с вас. То е, че се образува една странна група на подкрепящи предложението на БСП, една странна група на отричащите правото на правителството да се пребори и за националното ни достойнство, и за европейското ни членство. Това е групата, карашък групата на мнозинството от Тридесет и шестото Народно събрание по времето на правителството на Любен Беров. (Ръкопляскания от блока на СДС.) В нея виждаме депутати от БСП, виждаме депутати от ОНС, които са точно това - ДПС плюс Луджев, плюс този, плюс онзи, изровеното и днес явяващо се на бял свят мнозинство, което иска България да няма ясна политика, което иска България да се управлява от групировките, което иска в България да няма ред и законност, което в продължение на 2 години търпя правителството на Беров, защото му беше удобно. Защото в кабинетите на правителството на Любен Беров, господин Димитров (обръща се към Венцеслав Димитров), беше създадена Г-13 и бяха легитимирани българските групировки, за които Вие непрекъснато лобирате в този парламент, защото най-после си намерихте мястото при тях. И ако много Ви е неприятно, ако изключително много Ви е тъжно, че не сте днес във властта, то е защото много би Ви се искало да управлявате, но някак си все попадате на тази страна, която е губещата. И днес отново попадате в едно малцинство, което за голяма радост вече не е мнозинство. Ако в Тридесет и шестото Народно събрание събраните гласове на хората, които искаха да няма ред, да няма европейска ориентация, да няма развитие на България, а да се разграбва държавата, ако тогава те бяха мнозинство, в днешното Народно събрание те са малцинство, за щастие, и разумните хора в това Народно събрание са много повече, българските патриоти са много повече. Хората, които уважават поста, който са заели с мандат на народния вот, са много повече и не служат на други, а служат на своите избиратели. И те днес ще си дадат гласа в името на своите избиратели и на европейското бъдеще на България и на енергийното бъдеще на България, а не в името на това да се върнем обратно към хаоса, към безсмислието на Беровите години и към тоталната разруха на Виденовите години след това. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Божков.

Има думата господин Владимир Кисьов, заместник-министър на външните работи.

Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЛАДИМИР КИСЬОВ:

Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господа депутати! Аз искам да се спра по няколко въпроса с конкретни данни и цифри. Много се говори тази сутрин за провала в евроинтеграцията и аз съм длъжен просто от уважение към моите колеги и от уважение към всички тези хора, които са ангажирани ежедневно и денонощно с работата по европейската интеграция, да взема думата от тази трибуна, да благодаря лично на тях за това, което е постигнато през този период - от 1997 г. досега - в областта на европейската интеграция - така, както е дадена и оценката в редовния доклад, това, което е написано, че България е постигнала значителен напредък, тръгвайки от много ниско ниво.

Искам да благодаря тук лично и на председателя на Народното събрание, на вас, господа депутати, които подпомогнахте в огромна степен дейността на тези хора, които никой не вижда, които ежедневно работят именно за по-раншното започване на преговори с Европейския съюз.

По отношение на това, което беше казано за министъра на външните работи, че вместо да е тук или вместо да лобира - искам за ваше сведение да ви кажа, че министър Михайлова днес е именно в Холандия за среща с външния министър и министър-председателя на Холандия именно, за да лобира по въпросите, които касаят България.

По отношение на това, което се спомена по въпросите за водене на преговорите и даване на мандат, аз бих искал да се спра на два факта. Тогава, когато се говори за водене по равнопоставен начин на преговори, трябва да се отчита и това, което беше раздадено на всички в Комисията по външна и интеграционна политика - на всички народни представители - именно тази извадка от документ на Европейската комисия, от който се вижда, че всички страни, към които е отправено искане за затваряне на атомните реактори, са третирани действително равнопоставени. И там се взима за база проектният живот на атомните централи и всички държави се третират по един и същи начин.

Така че би звучало вулгарно и несериозно, ако ние отново се върнем на масата и посочим някакъв друг срок или някакъв друг, оценен от нас, експлоатационен срок, което означава, че връщаме още по-назад преговорите.

В тази таблица също много бегло е споменато, но много пъти се подчерта за единствената държава, която е нарушила международен договор, обсъждайки този проблем. И много трудно в рамките на преговори се възстановя изгубено доверие. В момента целта е да възстановим доверието, че това, което поемеш, че ще го изпълниш като ангажимент. Разбира се, за всички е важно преди всичко защитаването на националните интереси, но не и за сметка на европейската интеграция.

Много се спекулира, и тук се каза за това какво получаваме, какво се дава и кой ни дава и че всичко, което е било отпускано за България, някой си го е взимал обратно. Ние сме длъжни да визираме точно тези цифри, да ги назоваваме ясно, да знаем и да изкажем към чуждите данъкоплатци съответната благодарност и съответното уважение за това, което са ни дали,.

За периода 1990 - 1997 г. включително на България са били отпуснати средства в размер на близо 590 млн., от които България е договорирала 490 млн. и е усвоила 403. Над 55 на сто от тях са усвоени за материални активи - 57 на сто, което означава, че те са директно инвестирани в определените сфери. За 1998 г. по националната програма ФАР са договорени 62,5 млн. екю. Около 70 на сто от тях са за инвестиции. В допълнение към тези средства по програма ФАР, по предприсъединителните фондове са отпуснати средства в размер на 10,5 млн., повечето от които са отишли за реални инвестиции по подпомагане на реформата. По трансграничното сътрудничество са 51 млн. и по широкомащабна инфраструктура за 1998 г. - 20 млн.

В следващите години по линия на програма ИСПА, която е за предприсъединителните фондове, се предвиждат за България 100 млн. годишно плюс 10 на сто в зависимост от нашата активност и усвояемост на тези средства. По програмата ФАР са 50 млн. годишно, по програмата ФАР - 100 млн. годишно, 20 млн. от които по програма ФАР са предвидени именно за решаване на проблемите на трудовата заетост и социални въпроси, 30 млн. от тях се предвиждат за регионално развитие и още между 40 или 60 на сто са предвидени за инвестиции от общата сума. Допълнително от тези цитирани суми се предвиждат средства за енергетиката, което се вижда и в отчетния доклад. В годишния доклад даже е казано, че са необходими повече от предвижданите средства в областта на енергетиката. За момента се споменава сумата по 25 млн. годишно, а се очаква да дойдат още. Освен това има още един абзац, че за България трябва да се предвидят допълнителни средства.

Това исках да внеса аз като уточнения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Кисьов.

За процедура - господин Стефан Стоилов.

СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, настоятелно Ви моля с оглед на буквата и духа на правилника на парламента да направите остра бележка на господин Божков затова, че разпределя депутатите по различни групировки. Това беше смисълът на неговото изказване. Той няма доказателства, няма факти. Точно обратното: и чужденци, и българи в негово лице виждат синонима на тъмните комисионни, на корупцията, но той с лека ръка ни разпределя по групировки. Вие сте длъжен да му направите остра забележка. ("Браво!" и ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

А Вие имате ли факти?

СТЕФАН СТОИЛОВ:

Това самодоволство, това самочувствие, което блика от него и тече през крачолите на панталоните му заслужава Вашата осъдителна позиция.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място):

Стига простащини!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Господин Стоилов, аз Ви правя бележка, защото не Ви приличат такива простащини в българското Народно събрание. (Силен шум и реплики.)

За процедура - господин Кирил Ерменков.

КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че вицепремиерът отсъства от залата. Моят процедурен въпрос също е към него. Когато един заместник министър-председател, започвайки нормално по темата, която обсъждаме, се отнесе в годините, когато е бил шеф на Агенцията за приватизация и когато провалите за преструктурирането започнаха, аз не мога да приема такива мотиви за сериозни. Освен това постоянното тиражиране на факти според него - аз факти не знам, че по времето на правителството на Беров (това стана вчера на заседанието на Енергийната и на Икономическата комисия) - днес отново в пленарната зала говори за това, че в кабинетите на министрите на проф. Любен Беров са се формирали групировки...

В моя кабинет, господин Божков, никаква групировка не се е формирала. И ако Вие говорите истината, моля да го кажете или да ми се извините. Благодаря. (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Ерменков.

Давам думата на господин Георги Касчиев - председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Заповядайте.

ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:

Благодаря, господин председател.

Уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Трябва да взема отношение по някои от зададените въпроси.

Първо, бих желал да поясня още веднъж на уважаемия господин Башикаров, въпреки че направих това вчера пред комисиите: по всички проектни документи, които имаме, проектният срок на реакторите от I до IV блок е 30 календарни години. Това трябва да се разбере от народните представители. Не бива да се спекулира с това, че той може би е по-голям. Това може да бъде доказано, но засега ние изхождаме от разбирането, че това са 30 календарни години.

На въпроса на господин Овчаров има ли закъснение спрямо Бухонице, ще отговоря, че действително има такова закъснение. Причините се коренят общо взето в две неща. Първо, има закъснение в изпълнението на програмата за модернизация, която е правена до 1997 г. Твърде много се проточи нейното изпълнение. Тази програма беше обект даже на подигравателно отношение от страна на представителите на Европейската банка за реконструкция и развитие, които в разговори с мен са споделяли следното: Господин Касчиев, Вие един пиклив проект за 24 млн. екю не можете да изпълните за три години вече, а ни убеждавате, че следващата програма за 100 млн. долара ще направите за три години?!... Оттам е натрупано най-напред сериозно изоставане спрямо подобната програма в Бухонице.

Следващото, което също доведе до известно изоставане, беше програмата за реконструкция и модернизация, която ние заварихме подготвена от централата и от руската страна. Тази програма за съжаление след обстойния преглед, който направихме, се оказа, че има твърде слаби цели - бих я нарекъл твърде импотентна програма. Ако ние бяхме се съгласили да бъде изпълнявана в такъв обем, с такива цели и такива технически мерки, сега щяхме да бъдем с констатацията, че след нейното изпълнение нивото на безопасност няма да бъде приемливо за нашите западноевропейски партньори. Струваше ни доста усилия да намерим с подкрепата на нашите западноевропейски консултанти такъв разумен компромис, щото сега да имаме тяхното разбиране и тяхната подкрепа, че когато изпълним тази програма, както те казват, вероятно нивото на безопасност ще съответства включително и на техните изисквания.

Бих искал да бъда достатъчно ясен, че ние наследихме един много лош имидж по отношение на това как взаимодействаме с Европейската общност. Мога да потвърдя това, което уважаемата народна представителка Виктория Василева сподели. Писмото, което е изпратил господин Овчаров до Европейската банка за реконструкция и развитие, е било в такъв надменен и ултимативен тон, че те са решили никога да не отговарят на такова писмо. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Касчиев.

За процедура - господин Благой Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС):

Благодаря Ви, господин председателю! Правя процедурното предложение за удължаване на времето с два часа до приключване на дискусията по темата и, разбира се, да приключим с гласуване на решение на Народното събрание. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря.

Има ли някой срещу това предложение? Не виждам.

Моля, гласувайте предложението.

Гласували 181 народни представители: за 143, против 33, въздържали се 5.

Предложението е прието.

Има думата народният представител Николай Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (ЕЛ):

Уважаеми присъстващи! Нямам никакви колебания по това, че днес Народното събрание трябва да даде възможност на правителството за преговори. Но това е технически въпрос и вярвам вие добре разбирате това.

Политическият въпрос е друг. И от тази гледна точка кой ще повярва на това решение, кой ще повярва, че за един месец ще успеем да защитим националните си интереси, след като не успяхме да направим десет години това? От тази гледна точка днешната дискусия е отчайваща. Дано да разбираме това. Защото никой навън, убеден съм, не ни разбира. Защото българското обществено мнение отсъства от тази зала, уважаеми колеги народни представители.

Преди няколко дни попитах министър-председателя защо от серия негови изявления излиза, че ние трябва да избираме между Европа и "Козлодуй"? Той обясни, че това не било така. Даже поиска да му се извиня за нещо, което е казал или не бил казал, но се оказа, че е забравил, че го е казал. И затова аз днес, макар че министър-председателят отсъства, очаквам неговото извинение, след като беше публикувана стенограмата от интервюто му в Радио "Свободна Европа".

Моят въпрос е към всички, впрочем и към всички правителства на България. Когато днес наистина ние сме изправени пред огромната - да не злоупотребяваме даже с тази дума - историческа перспектива на България като европейска страна да влезе в един печеливш проект на просперитета кой си направи труда през тези години да обясни на хората, на тези, които започнаха с ипотекиране на своето имущество малкия, гаражния, семейния бизнес в България, на тези, които успяха да реализират по-големи проекти, на чиновниците, на младежите какво всъщност представлява Европейският съюз? Какво означава това? Какви жертви, ако трябва да бъдат дадени жертви, си струва да бъдат направени в името на тази голяма цел и перспектива? Както и днес кой си направи труда да обясни на България за какво днес ние с вас спорим тук? И това решение, което ние трябва да приемем от немай-къде, защото вече всички други влакове са изпуснати, какво ще донесе? Кой ще носи отговорност за неговата реализация или не? Някой направи ли си труда да обясни на хората, на гражданите, които ние призоваваме да гласуват, да ни дават доверие? Мисля, че България, за съжаление, е едно голямо лошо изключение от това, което се случва в другите страни-кандидатки. И заради това ние днес не можем да проведем истински тази дискусия. Това произтича от модела на нашия преход, от модела на политическите ни отношения, когато по-важното е нашата партия колко е права, а вашата не е права, а не как всъщност стоят нещата.

Няма начин как това да не дойде до фатален за България край, рано или късно, ако ние продължаваме по този начин. И аз съм дълбоко убеден, че ако буквално минута след приемането на днешното решение преди всичко правителството не направи напълно прозрачна процедурата на преговорите, не съобщи още в понеделник - и аз настоявам за това, господин председател на Народното събрание, Вие да изискате от кабинета - още в понеделник публично да съобщи кой ще води преговорите в този малък кратък отрязък от време и пълна прозрачност в техния ход, да се организират и да се даде възможност на всички тези специалисти, за които стана дума тук, да кажат своето мнение, за да може обществото да подкрепи това решение, а не мнозинството в парламента, твърде откъснато от обществото. Кой ще носи отговорност при провала на мандата, персонална отговорност? Защото всички страни-кандидатки са изправени пред подобни проблеми. И нито една от тях не е в такова положение, в каквото е България. Защото там няма командири, а има министър-председатели. Защото там, когато се разкрие безобразие, не си отиват журналисти от медиите, а си заминават министри. И вие знаете това много добре, уважаеми дами и господа.

И все пак има някакъв малък шанс общественото мнение да влезе в нашата сграда. Преди час студенти от Движение "Гергьовден" ми връчиха тази изложба. Тя изразява нищо друго - професионално направена е - а снимки от обекта, за който днес ние с вас спорим. Аз ще я връча на председателя на нашия парламент, впрочем той е излязъл междувременно, и ръководството на събранието има две възможности. Първата е да се разпореди изложбата да бъде поставена в Клуба на народния представител, за да я видят всички. Уверявам ви, ще ви достави естетическо удоволствие. Втората възможност е да бъде хвърлена в коша, което още веднъж ще покаже, че управляващите се страхуват от общественото мнение.

Аз много бих искал тези студенти отвън да повярват, че ние сме защитили техните интереси, защото те са част от българската нация. Те сега не ни вярват. И аз се опитвам да ви обясня това. Няма начин да ни повярват, ако ние продължаваме по този начин, ако една малка прослойка, нарекла себе си политическа класа, се опитва без мнението на хората да решава проблемите. Десет години все едно и също. Няма начин, когато се командва, а не се управлява, хората да застанат зад нас. Защото вие добре знаете, когато ботушът започва да мисли, на мозъка не му остава нищо друго, освен да марширува.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Благодаря на господин Камов.

Не виждам желаещи за реплики.

Има думата народният представител господин Благой Димитров от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС):

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Днес ние имаме пред себе си две проекторешения. Едното е проекторешение на Министерския съвет и едно проекторешение от Парламентарната група на Демократичната левица, подписано от нейния председател господин Първанов. И всъщност това, както спомена и вицепремиерът, е нещото, което трябва да направим - да вземем едно политическо решение, обаче и в двете решения има неща, има различия, които вероятно дават различната визия на политическите сили, които са представили тези решения на вниманието на народните представител.

Тук беше споменато, че в правителственото проекторешение се иска един бланков мандат, широк мандат за продължаване на преговорите с оглед на това на 10 декември в Хелзинки ние да получим покана за началото на преговорите.

Аз мисля обаче, че нещо изключително важно е да се спомене това, че със създаването на този широк мандат на правителството ние, народните представители, ще изискваме от него, едновременното решаване на тези две цели, които бяха споменати тук и от вицепремиера. Едната цел е запазването на енергийния потенциал на страната в едно конкурентоспособно състояние, което пък е изключително важно за икономическия растеж. И, разбира се, изключително важно е и започването на преговорите за присъединяване още на 10 декември 1999 г. И двете цели са, бих казал, еднакво свързани с националните интереси на страната.

Аз искам да спомена и това, че тук бяха казани различни параметри, числа, виждания, технологични подробности около проблема. Но мисля, че не това е най-важното.

Бих искал да се спра на това защо е необходим широк мандат, да гласуваме един бланков мандат на правителството. Затова защото, колеги, според мен има обективни ограничителни условия. Например, едно от обективните ограничителни условия, това са например самите изисквания и препоръки в документа "Адженда-2000" по блоковете 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". Според мен има едно друго ограничително условие - това е малкият срок, до 10.01. Тук, разбира се, аз не възразявам на това, което беше казано от господин Камов, че трябва определена прозрачност. Но аз не виждам в технологичен порядък как това нещо лесно може да се случи.

Искам да спомена едно много важно ограничително условие, свързано с международни ангажименти на страната, а именно споразумението с Фонда за ядрена безопасност от 1993 г. по време на правителството на господин Беров. Това според мен е най-същественото ограничително условие, защото винаги, когато говорим за предсрочно затваряне на тези реактори от 1 до 4, става дума за това, че крайният срок съгласно това споразумение е 1998 г. Значи, ако ние в момента не дадем широк мандат на правителството, това означава, че това ограничително условие, тези международни ангажименти ще тежат при преговорите за започване началото на преговорите за присъединяване.

Така че аз мисля, че вероятно и опитът от мандата от 12 март с ограничителни условия показа, че е необходимо да има в някаква степен и свобода по отношение на възможностите на правителството във връзка с тези преговори.

Точно затова аз ще подкрепя проекторешението на правителството и в двете му точки. И искам да се спра с няколко думи на това какво ни предлага Парламентарната група на Демократичната левица.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място):

Няма смисъл! Нали ще гласуваш "против"!

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:

Има смисъл да си кажа мнението, затова защото оттам ще произтече и моят вот. Аз не мога да се съглася с т. 1, с една, бих казал, негативна оценка на преговорите дотук. И едва ли не в т. 1 аз съзирам оценка за провал на преговорите във връзка с мандата от 12.03. Това според мен е една, бих казал, опасна позиция на Демократичната левица, антибългарска позиция. (Шум и реплики от блока на Демократичната левица.)

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място):

Не е антибългарска, а антиправителствена!

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ:

Уважаеми колеги, искам да спомена, че този мандат с ограничителните си условия от 12 март и прякото придържане на Министерския съвет дотук в преговорите, нали, доведе до невъзможност за приключване дотук на преговорите. Значи точно тези ограничителни условия за мен са един фактор, който спря и не даде възможност за окончателно решаване до този момент. И ние точно затова в момента трябва да дадем един широк мандат.

Аз, разбира се, съзирам и опит за вътрешнополитически дивиденти от страна на Българската социалистическа партия, независимо че с това се трупа външнополитически пасив за България.

Споменава се, забележете, за различно отношение на Европейската комисия към различните държави. Аз бих казал, че това е една антиевропейска позиция от страна на Парламентарната група на Демократичната левица. И не знам с такава антиевропейска теза, свързана с вътрешнополитически цели, как може да претендира тази политическа сила за европейско мислене, независимо че тя декларира, че е "за" започване на началото на преговорите.

Няма провал в преговорите според мен. И аз съм против тези крайни оценки, затова защото вчера на съвместното заседание на Комисията по икономическата политика с Комисията по енергетика и енергийните ресурси беше споменато за това, и мисля, че то не беше казано дотук, че са разделени 1 и 2 блок от 3 и 4 блок. Това е нещо съществено и е принос в преговорите дотук. И нещо повече: има готовност на Европейската комисия за техническо и финансово съдействие при закриване на блоковете от 1 до 4. Посочват се, разбира се, съответно и конкретни финансови източници - донори. Който, разбира се, се интересува, чувам кои са те, има документи, може да се запознае. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)

По т. 2 от предложеното ни решение от Демократичната левица се въвеждат ограничителни рамки на мандата, което означава залагане на капан за правителството. Вие тук споменавате и аз ненапразно връщам мандата от 12 март, вие залагате капан на българското правителство с изискванията си по т. 2, целейки да се провалят преговорите до 10-и, да дестабилизирате политически страната и след това да стоварите отговорността на мнозинството и на правителството. И аз си мисля, че за всички, които следят този процес, тази политика на левицата е прозрачна. И в това е, според мен, антибългарската и антиевропейската позиция. И аз смятам, че в Европа точно това ще се оцени, ще се види, защото не може с такава политическа перфидност, говорейки едно във вътрешнополитически план и предлагайки такива решения, да се прокламират европейските ценности. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)

С това аз искам да свърша. И мен лично т. 1 и т. 2 от проекторешението ме притесняват. И затова аз няма да подкрепя, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, проекторешението на Парламентарната група на Демократичната левица. И призовавам всички, аз виждам, че вие пак оставате сами да гласувате за вашето проекторешение. Усещам, че Обединението за национално спасение няма да участва, а Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на Народен съюз и на Евролевицата ще подкрепят проекторешението на Министерския съвет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Благодаря на господин Благой Димитров.

Следва изказването на господин Георги Пирински от Парламентарната група на Демократичната левица.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божков, уважаеми дами и господа! Наистина дълго продължи този дебат, но струва ми се, че той все още не е изяснил достатъчно добре каква е реалната позиция, в която днес се намира България и по отношение на получаване на покана за начало на преговори, и за съхраняване на енергийния й потенциал, и какво е възможно оттук нататък, давайки си реална сметка за позицията, в която се намираме.

Така че аз ще се опитам, господин председателю, първо да дам своето разбиране за положението, в което се намираме, след това да кажа какво според нас е възможно да се направи в тази ситуация и накрая, разбира се, и аз ще направя някои изводи.

По първия въпрос. Нека да е ясно и на колегите народни представители, и на онези, които слушат и гледат, каква е точно позицията на Европейския съюз спрямо България днес. Тя е заявена в Доклада от 13 октомври и гласи така: "Откриването на преговори с България ще стане при условие, че българските власти преди края на 1999 г. вземат решение за приемливи дати за закриване на блокове от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй"."

Нека от тази светлина погледнем проекторешенията. Правителството ни е внесло един проект за решение с две точки, които разделят 1, 2, 3 и 4 блок, но аз смея да твърдя, че това решение, които ни предлага правителството, така както е записано, няма да свърши работа. Тук се говори за компенсации за преките и непреки загуби за българската страна при по-ранно закриване на блокове 1 и 2 и провеждането на преговори до 2004 г. за определяне на окончателни срокове за 3 и 4. Кой ще ви повярва, че вие тръгвате с такъв мандат да съгласувате такива срокове, за които се говори в позицията на Европейския съюз? Това е една много увъртяна, много неясна и в никакъв случай невдъхваща доверие, че вие сериозно тръгвате да получите съгласие за начало на преговорите.

Какво предлагаме ние? Много беше изприказвано, че нашето предложение е антиевропейско и т.н. Ние предлагаме проект за решение, който отговаря на подхода, за който говори тук и господин Кисьов, отразен в базата на преговори с трите страни, които Европейският съюз е водил досега. Тази база почива на три параметъра: колко е жизненият цикъл на реакторите, подлежат ли те на усъвършенстване от гледна точка на безопасността и има ли споразумение със сметката за енергийна безопасност?

Нашата основна теза е, че при положение, че се погледне реалният жизнен цикъл на блокове от 1 до 4 - за 1 и 2 те не са 2004 и 2005 г., защото бяха изключвани за една, две години - и бихме могли да обосновем, че реалният цикъл завършва 2007 г.

Вчера в комисията, доколкото разбрах, и господин Кашчиев е изразил сходно разбиране. Днес той тук не го потвърди.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място):

Напротив.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ):

Нека преценим следното. Дори вие да сте прави, че не може да се обоснове краен срок повече от 2004 и 2005 г., нека допуснем това, то тогава вие, уважаеми господа от правителството и от мнозинството, трябваше да дойдете тук и именно това, за което говори и господин Димитров, да кажете, че тези срокове, които са записани в стратегията, ви пречат и вие предлагате те да бъдат съкратени с една или две години; да обосновете положението, в което се намира страната, тъй като другите страни - Словакия и Литва, са приели закриване с една, две или три години по-рано, отколкото е техният жизнен цикъл.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място):

С девет години.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ):

Литва е друг въпрос. Словакия е 2006 и 2008 г. Годините са по две. Напълно защитима позиция.

Вие не правите това. Вие до последния момент криете от обществото и от парламента състоянието на преговорите.

Тук вече започвам да правя изводите. Вие реагирате на т. 1 от нашето решение - защо то е насочено срещу правителството. Ами, погледнете информацията, внесена от господин Иван Костов в отговор на въпроса, който ние зададохме с господин Папаризов миналия петък, и какво пише в тази информация! Че успоредно с преговорите въз основа на стратегията и сроковете 2004 и 2010 г., цитирам: "Успоредно бяха разгледани и други варианти, извън тези, посочени в стратегията, с оглед оценка на конкретни икономически аспекти по тях.". По-нататък: "Въз основа на вътрешните разисквания беше разглеждан и вариант с извеждане само на 1 и 2 блок с по една година по-рано. В обсъждането ние доказахме икономическите проблеми и необходимостта от значителни финансови компенсации.". И по-нататък: "На 17 септември, месец и половина преди днешната дата, беше изразена възможността в съвместната група за продължаване на нейната работа на базата на решение за международна финансова помощ за България.".

Какво означава това? Това означава, че мандатът, който вие днес искате от нас, вече е пост фактум. Всичко това, което вие сега искате - уж сега да одобри Народното събрание, вие вече сте го правили и то в продължение на месеци, без да счетете за необходимо, даже неформално да съобщите на опозицията, че се прави нещо друго от мандата, който ви е даден.

Затова, и завършвам, първият извод, който се налага от само себе си, е, че правителството е нарушило, не само не е изпълнило, а е нарушило решението от 12 март т.г. на Народното събрание.

Искам да ви обърна внимание: вие сега се позовавате на чл. 86, ал. 1, искайки ново решение. Погледнете ал. 2 на същата Конституция. Тя пише, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи. Какъв по-сериозен повод за остро недоверие към едно правителство, което пряко нарушава решение на Народното събрание, което действа отвъд правомощията си, в пълно пренебрежение на Конституцията?

Вторият извод. Вие може да спорите, но фактът е, че България е в по-неблагоприятно положение днес от Словакия, като случаите са абсолютно сравними. За Словакия такъв текст, какъвто ви прочетох, не съществува в доклада на комисията. Не съществува, защото те са успели да си защитят интереса - да приемат с 1-2 години по-ранно закриване, да не им се пишат подобни текстове и да имат спокойствие да отидат да преговарят. Това нещо българското правителство не го е направило. Мъчи се да се оправдава със стратегията, "с вързани ръце". Смешен аргумент, недостоен аргумент! По-добре да бяхте си сложили ръка на сърцето и да кажете: "Не успяхме". Но фактът е, че вие не сте успели да постигнете равностойно третиране за България.

Някои са склонни да подценяват този момент, да казват: е, да, добре, но сега трябва да приемем това, което се иска от нас, защото друг начин няма. Аз споря с тази логика.

Вижте, ние тръгваме на преговори, в които трябва при всички случаи да изискваме равно третиране на България с другите страни-кандидатки. Може да има диференциран подход, но той трябва да е само на обективни критерии. Там, където не сме постигнали напредък - да, няма да преговарят с нас, но там, където единните критерии изискват равно третиране, да приемем неравно третиране е пагубно. Това е гибелно, защото ние по-нататък по нито един въпрос не можем да се защитим, както трябва. Ние тръгваме, с извинение, с левия крак, въпреки че поначало левицата е нещо достатъчно добро. Но това не бива да допускаме.

И трето, правителството не е в състояние да постига национално съгласие. Това е тъжната истина. Национално съгласие, което се вади от време на време като някакво прикритие за някаква индулгенция, като някакво измиване на ръце, като някакъв опит да се разделя парламентът - това не е търсене на национално съгласие. Това е вкопчване във властта с цената на всичко, но с тежък удар към националните интереси на страната. Затова това правителство не може да има доверие. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Благодаря на господин Пирински.

Всъщност, Парламентарната група на Демократичната левица изчерпа времето за изказвания.

Следва господин Еюп. Заповядайте, господин Кемал Еюп.

КЕМАЛ ЕЮП (ОНС):

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Ние, депутатите от Парламентарната група на ОНС разгледахме внимателно предложения от правителството текст за решение на парламента. След задълбочен анализ решихме, че няма защо да го подкрепим, че няма нужда от нов мандат за правителството.

Какви са нашите мотиви?

На първо място, депутатите от ДПС подкрепиха предложената от правителството и гласувана от Народното събрание Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност. Тази национална програма, както мнозина добре помнят, беше със срок до края на 2010 г. Този документ беше приет на 12 март. Сега, само осем месеца след тази дата, която беше афиширана като нова победа на реформаторското мнозинство в парламента, ни се предлага решение, което трябва да отмени сроковете в тази програма и да я прати в небитието.

Какво толкова се промени за осем месеца? Преди 200 дни България по-малко ли желаеше да започне разговори за членство в Европейския съюз или преди двеста дни енергетиката ни беше по-различна от сегашната? Или за тези 200 дни ситуацията в АЕЦ се е променила коренно? Не, нищо такова не се е случило. Просто, тогава парламентът е бил подведен от правителството, което още тогава трябва да е било наясно за какво става дума.

Добре, да приемем, че сега подкрепим този документ и след седмица пристигне премиерът с ново решение, касаещо не само блоковете 1 до 4, ами и 5-и блок. Пак ли ще трябва да прегласуваме?

Напомням, че България е парламентарна република, а не премиерска! Тоест, върховният суверен на властта между избора е Народното събрание. Бяхме подведени веднъж, сега каква е гаранцията, че отново няма да се случи същото?

Правителството има гласуван мандат за преговори и то може и трябва да ги води с този мандат, а не веднага, щом се появи някакъв проблем, отговорността за неговото решаване да се прехвърля от изпълнителната в законодателната власт.

Напомням ви, че това не е първи прецедент. Подобен беше случаят и със Славянския университет. Има и други примери.

Задължението на правителството беше прехвърлено като отговорност на Народното събрание. Време е да спрем с подобен подход. Още повече, че става практика всички главоболни проблеми да се решават не с актове на Министерския съвет, а с решение на Народното събрание.

В страната ни има разделение на властите. Правителството има мандат за водене на разговори по присъединяването ни към Европейския съюз и - точка. Нека то си върши своята работа, а Народното събрание - неговата.

На второ място - тезата, която се изтъква сега, че вината била на кабинета на проф. Любен Беров, те били поели ангажимент. Възможно е. Този кабинет не е занимавал парламента нито с енергийната си стратегия, нито с мандата си за водене на преговори около българската ядрена енергетика. Това не е задължение на парламента. Но сега, когато се постави този въпрос, прегледахме документите от това време. Там се откриват прелюбопитни неща.

Например това - първите разговори по закриване на 1-и до 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" започва правителството на Филип Димитров. (Подвиквания от опозицията.)

Това е обсъждано в Министерския съвет още през 1992 г. Само напомням, че господин Костов тогава беше член на Министерски съвет и е бил отлично информиран по този проблем. Сега, да се прави на изненадан, е смешно. Кабинетът на Беров е довършил започнатото от Филип Димитров.

И още нещо любопитно - закриването на блоковете се обвързва с безлихвен заем за построяване на нова ядрена енергийна мощност. Началото по затварянето на блокове 1 и 2 би следвало да започне през 1998 г., но не е започнало. Разбираемо - предстояли са местни избори. Но, бяхме свидетели на резултатите от тях...

Сега проблемът става още по-тежък. Не са оползотворени тези средства за започване на строежа на нова енергийна мощност, а трябва да започне затварянето на блоковете. Гаф, сериозен гаф на кабинета!

Кабинетът на господин Костов е вече две години и половина във властта. Той не е ли знаел, че следва да започне затварянето на тези блокове и за възможностите за безлихвен кредит за строеж на нова мощност? Какво е направил по оползотворяването на този заем? Или господин премиерът сега чува за него?

Ако не е знаел, то парламентът ли е виновен, че, очевидно, неуспешните му кадрови решения с назначенията в енергетиката още веднъж са доказали непригодността си!

Това значи ли, че ако следващия път се окаже, че примерно, господин Шиляшки не е запознат с някой документ от неговия отрасъл, то за това виновен ще е парламентът, а не премиерът, който е негов работодател? Нека да видим поне един неуспял управленец, освободен за несправяне с работата. Точно за такива обещания ние подкрепихме през 1997 г. правителството на господин Костов.

На трето място - ние имаме много сериозни подозрения, че този документ, който ни се предлага сега да гласуваме, ще бъде използван като чисто политически ход. От една страна, афишираме пред света колко е огромна подкрепата на кабинета, сега, след катастрофата на СДС в местните избори, а, от друга - ако се провалят преговорите, за това ще е виновна опозицията, защото... Е, ще се намери защо. И то няма да мине. СДС и правителството в частност нямат солидна подкрепа от хората, особено по отношение на скорошно и безусловно затваряне на блоковете от 1 до 4 в АЕЦ "Козлодуй".

Има и други решения. Нека кабинетът да ни ги предложи като алтернатива. Нека да ги видим, да ги обсъдим, а после да решаваме как да загробим енергетиката си. Ние вече в тази игра не участваме! И точно заради това, че трябва всичко да е чисто, ясно, прозрачно и открито настояваме - кабинетът да поеме задачите и отговорностите си, произтичащи от тях без изрични правомощия за водене на безконтролни преговори; правителството да не води такива преговори, които биха довели до енергиен срив за страната, като сетне за това отговорен ще е не кабинетът, а парламентът; правителството да поеме отговорностите за неуспеха на преговорите по решението на Народното събрание от 12 март 1999 г. с произтичащите от това кадрови промени; правителството да актуализира разговорите за построяване на нови енергийни ядрени мощности с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Едва след изпълнението на тези пунктове би могъл да се постави въпросът за закриването на блокове в АЕЦ "Козлодуй".

Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Благодаря на господин Еюп.

Има думата народният представител господин Стефан Нешев от Парламентарната група на Евролевицата.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Бих искал да кажа и: уважаеми господин министър, уважаеми господа, представители на енергетиката в България. Но, съжалявам, нямам причинност да го кажа, защото няма никой от тях по един такъв важен въпрос, но си позволих да застана на трибуната по две причини - първо, като народен представител искам да остана верен на клетвата, че във всичките си действия като народен представител ще се ръководя от интересите на народа.

И второто е, че Верди беше казал, че истинските ценители на изкуството обикновено са в галерията, така че и без примадоните мога да кажа това, което искам, и народът да го чуе.

Ние имаме да решаваме, макар и в актуален план, две важни цели като държава и като нация - първата цел това е влизането ни в Европейския съюз и никой не я подлага на съмнение.

Втората цел, която е причинност да сме тук и да разговаряме, е закриване на мощности за производство на електрическа енергия чрез ползване на ядрено гориво.

В резултат на тези две цели, позволявам си да вметна, че говоря като технократ, като човек, който е подчинен на реализма, а не на волунтаризма, може да се появят три или една от трите целеви функции или крайни резултати.

Първото, което може да се получи, това е: влизаме в Европейския съюз и закриваме I, II, III и IV блок от АЕЦ "Козлодуй".

Втората целева функция, която може да се получи, това е: закриваме блоковете, започваме преговори, водим ги десет години и най-накрая в 2020 г. евентуално ставаме членове на Европейския съюз.

И третата целева функция, която може да се появи от причинността, за която днес дебатираме, това е: закриваме блоковете и никога не ставаме членове на Европейския съюз.

Това е важно и аз го изтъквам пред вас, защото и народът, и вие, а и аз трябва да знаем, че в резултат на управленчески функции ще се появи една от тези три целеви функции, една, не и трите. Всеки трябва да носи някаква отговорност за това каква целева функция ще се получи като продукт от нашето управление.

И аз поставям следното пред вас. Отварям решението, което трябва да гласуваме. По отношение на точките на решението не искам да се спирам, но отварям мотивите и трябва да ви кажа честно, гледам и като че ли виждам празен лист, защото там липсва нещо много важно, липсва ясно детерминиране на финансовите резултати от реализирането на поставените две цели, за които ви говорих. Те трябва да бъдат точно определени - какво печелим от това като влезем в Европейския съюз и не само в политически формулировки - колко е хубаво, колко искаме, а какво точно печелим, за какво се борим да влезем в Европейския съюз и срещу това какво точно ще получи обществото ни, какво ще получи моят народ, този народ, който аз с чувство на горест виждам как една достолепна жена на 70 години, с осанка, с чашка пред "Св. Неделя" казва: моля ви, дайте ми нещо, защото умирам от глад. И аз й казвам: да, госпожо, аз съм длъжен да ти дам, защото съм един от тези, които са виновни да си тук и да просиш. И всеки трябва да носи тази вина и да я осъзнава.

Аз искам да знам какви точно резултати ще се получат, както в съпоставими цени - за тези, които не са учили математика, защото май преобладават тук, има начини за събиране на величини, които не са с един и същи алгоритъм. Тоест, ние трябва да знаем какъв общ полезен ефект получаваме от влизането си в Европейския съюз. И трябва да знаем какво губим - ясно и точно, от закриването на ядрената си енергетика, за да знаем, че ние ще спечелим и да знаем кога ще спечелим.

Казвам това, защото в крайна сметка един мой колега на един наш политически съвет каза: стига само с приказки, трябва вече и отговорности. И аз казвам: когато аз ще дам подкрепата си, трябва да знам кой и по какъв начин ще носи отговорността си, евентуално, за провала на целите, които гоним с това решение. Отговорност не като химерно понятие, това е отговорност в точни категории - и материална отговорност, и правова отговорност. Трябва ясно да се знае - който отива да води от името на обществото преговори за защита или незащита на интересите, трябва да носи отговорности. Иначе, десет години гледам една формулировка, в която много добри начинания завършиха все в ада.

И накрая, ще си позволя да споделя две неща с вас.

Първото е във връзка с изказването на госпожица Василева. Госпожице, в коя класа ще се возим зависи от нас колко пари сме спечелили. А това, че има класи, е факт, че не можем да се возим само в първа класа. Защото никога тези идеалисти, които твърдяха, че обществото може да се вози в първа класа, не излязоха прави и загубиха политически спор, господин Пирински. Има първа, втора, имаше и трета класа. Сега останаха първа и втора класа. Зависи колко пари печелиш - в нея класа ще се возиш. Зависи нашата държава колко пари печели - в този влак ще пътува с Европа.

И второ, което искам да споделя с вас. Страшно съм притеснен от изказването на господин Божков. Господин Божков тук се държа не като министър и като заместник министър-председател на българското правителство, а като един долнопробен политически агитатор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Господин Нешев, моля Ви...

СТЕФАН НЕШЕВ:

Моля Ви се, това е мое мнение, господин председател, и аз имам право от тази трибуна да казвам това, което мисля.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Но не и да обиждате!

СТЕФАН НЕШЕВ:

Казах как се е държал. И искам да ви кажа, че след като слушах речта му, дълго мислих господин Доган дали не е прав: това правителство банкрутира, да дойде новото, на което да дадем мандат да води преговори. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ:

Благодаря.

Давам думата на господин Димитър Иванов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.

ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС):

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като чувам аплодисментите по повод изказването на господин Нешев, който постави под съмнение полезно ли е ние да се интегрираме с Европа, каква е цената на това, аз смятам, че би могло да се отдели като лайт мотив на днешния дебат. Ако колегите от лявата страна мислят по този начин, ако те не са осъзнали какво означава интегрирането на България към Европа, то този дебат мисля, че е пропиляно време. Аз дълбоко съм убеден, че тези аргументи, които те поставиха, тези тези, които изложиха, показват нещо съвсем ясно - ние сме изправени пред това да дадем оценка на извършеното през изминалия период и в много кратки срокове да решим най-важния проблем, който стои пред страната ни не за утре, а за години напред, това е стартът на преговорите.

Много съжалявам, че господата, които излагаха тезите, тези, които аз не мога да споделя, тези, които не бих искал да коментирам, тези, които съвсем ясно провокират европейското разбиране за политиката на ядрена безопасност. Европейската политика за ядрена безопасност е сред приоритетите на европейската политика. В Европа съществува също политика за ограничаване на използването на ядрената енергия в енергетиката, вие много добре знаете, и тази политика се коментира в редица страни, които имат голям брой ядрени централи. Това са ясни тенденции на последните години. Ако ние не се съобразяваме с тези реалности на европейската политика, ние не можем да водим европейски дебат. А днес ние трябва да водим европейски дебат. Защото това, което ние днес решаваме, позициите, което ние днес отразяваме, са тезите, с които ние отиваме да преговаряме пред Европа, тези, с които Европа трябва да ни приеме като своя неразривна част.

Има категорично европейско решение относно качеството на тези реактори. То беше изразено. Има категорично решение на Европейския съюз относно сроковете за възможната експлоатация. Аз се питам защо български депутати продължават да ревизират тези решения на Европейския съюз и как може ние да се превърнем в равностойни партньори в този диалог? Защо се изсипаха толкова огромни обвинения срещу правителството, при положение, че то водеше доста събрано и стриктно в рамките на националната стратегия преговорите? И защо един обвинява, че правителството води преговорите в рамките на националната стратегия, а след това казва: ами тези преговори не бяха успешни, а пък, видите ли, дадоха на други страни такива преимущества, които не дават на нас, значи ни считат за друга категория.

Всички останали страни, които договориха, направиха отстъпки. Всички останали страни, които водиха преговори, разбираха европейските позиции. Никой от тях не започна да говори, че срокът не е 30 години, а 32, че реакторите могат да работят още 5 години по-дълго. Защото това е ясно дескридитиране на европейската политика за ядрена безопасност.

Действително икономически загуби, преки и косвени, от едно по-ранно от предвиденото в нашата стратегия затваряне, ще понесем. Спекулира се с величината на тези загуби. Но ние сме готови да седнем на масата и с Европейския съюз да договорим партньорски отношения и компенсации, само тогава, когато ние имаме европейско отношение към политиката по отношение на ядрената енергетика, такова, каквото имат в Европейския съюз. Ако ние започнем да си изграждаме позиции, които блокират преговорите, ако ние започнем да даваме нови срокове от 1-2 години по-рано от реалния срок, това няма да бъде подходът, който ясно ще покаже на партньорите ни в преговорите, че ние имаме еднакво с тях отношение. Как да станем част от Европейския съюз, когато поставяме под съмнение, тук се излагат тези тези, че нашата политика към проблемите е европейска политика към проблемите?

Ето защо даването на мандата на правителството има две страни: това е първо доверието, че правителството достатъчно добре разбира проблема с щетите, които ще понесе българската икономика. И то в никакъв случай не е готово на големи отстъпки. И това го показа. И не е необходимо да критикувате, а да приветствате това.

Вторият момент е, че свободният мандат е действително този мандат, който може да доведе успешните, бързи преговори, да развърже възела и да започнем големия широк кръг от проблеми, който действително е много голям и европейската тема догодина ще присъства все по-често тук, защото се започва, това е стартът на реалния дебат. Защото ние не можем тук да си поставяме, господин Нешев, въпроса какво печелим от интеграцията с Европейския съюз. Този въпрос няма място в навечерието на 2000 г. в българския парламент. Този въпрос не е въпрос на евроскептицизъм, ще Ви кажа, съществуват такива политици в Европейския съюз, това е въпрос на евронегативизъм. Такъв евронегативизъм няма място в българския политически живот. Ако ние действително можем да напишем приоритетите си в политиката, ако ние действително съумяваме да дадем на българската изпълнителна власт този инструментариум в ръцете, с който тя да направи най-доброто, да избере по-малката вреда, да постигне по-голямата полза, то не бива хитричко да се крием зад някакви решения, които се предлагат, с ограничителни срокове и тук да ги засипваме с едни критики, които в крайна сметка са несъстоятелни.

Аз дълбоко вярвам, че поканата ще бъде отправена. Аз дълбоко вярвам, че днешното решение ще създаде представата и в Европейската комисия, и в Европейския парламент, че отношението към ядрената безопасност в България е адекватно на това, каквото е в европейското общество. Това е най-голямата победа на днешния дебат. Ето защо даването на мандат по този начин и преустановяването на спекулативните приказки би могло да направи най-голямата услуга не на правителството, не на която и да е политическа сила, а на България, защото действително на вратата ни чука решаването на този проблем. (Ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Иванов.

За реплика има думата господин Стефан Нешев.

СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин заместник министър-председател! Господин Иванов, първо искам да Ви кажа, че с интерес четох едно интервю, което Красимир Каракачанов даде след посещението си в Съединените американски щати, в което един висш сановник, председател на сенатска комисия му казва: никой не уважава държава, която няма претенции. Тъй че ние имаме интереси.

Второ, искам да Ви кажа, че знам, че в Европейския съюз страните-участнички участват с интересите си. Аз съм бил на заседание, за разлика от Вас, на управителното тяло на Европейския съюз.

И, третото, което искам да Ви кажа, нищо че господин министър-председателят ме смени като ръководител на една институция, аз достойно я защитавах. И господин Овчаров ще Ви каже, че не приех решението, което един кабинет взе, да вдигне цената на тока на 3,6 цента за квтч, защото смятах, че е противозаконно. И той имаше много противоречия с мен по този въпрос. Достойно защитавах българските интереси и българското общество.

И друго искам да Ви кажа, господин Иванов, ние, ако нямаме интереси, няма да бъдем държава! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Нешев.

За втора реплика има думата господин Кирил Ерменков.

КИРИЛ ЕРМЕНКОВ (ЕЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер! Аз естествено се обръщам с реплика към моя колега, заместник-председателя на Комисията по енергетика и енергийните ресурси Димитър Иванов, и искам да го помоля да не ни дели и да ни оценява на седящи в парламента отляво и отдясно. Той седи на заседанията вдясно от мен, но не значи, че винаги трябва да мисли като представител на дясна или лява политическа сила. Много Ви моля, господин Божков преди известно време ми доказваше как в моя кабинет по времето на правителството на Любен Беров са се формирали престъпни групировки, а не разказва как се формираха първите сделки за приватизация, как стартира приватизацията на Авиокомпания "Балкан", на СО МАТ.

Уважаеми колеги, моля ви, мислете по европейски!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Ерменков.

За дуплика има думата господин Димитър Иванов.

ДИМИТЪР ИВАНОВ (СДС):

Господин Нешев, днешният дебат го водим по една причина такава, че правителството беше абсолютно стриктно и неотстъпчиво от националните интереси. Тези, които Вие формулирахте така. Аз бих го формулирал по-широко, защото най-големият национален интерес действително е бързият старт на преговорите, старта през декември. Но през тези 4 месеца, през които се водеха преговорите, именно нашата позиция, че този срок, записан в стратегията, е срокът, който е приет от българския парламент, срокът, който е приет от българските държавни органи и не би могъл да бъде разгледан друг, е поводът днес тук да дебатираме 7 часа. Така че всякакво съмнение, че е направена отстъпка или че тези преговори са водени не в интерес на държавата, а в нечий друг интерес и тези обвинения, че правителството, виждате ли, не е способно вече да си върши работата, те или са нелогични, или са просто израз на огромното политическо желание, породено в последните дни у някои лидери да екзалтират обществото.

А що се касае за ляво и дясно, господин Ерменков, аз се обръщам към лявата страна, защото това е левицата в България. Тази българска левица днес изрази доста ясно позиции, конкретни тези, аз не съм съгласен с тях, аз смятам, че те не помагат на страната ни във воденето на тези преговори, не помагат на страната ни да лансира ясна европейска политика, от която имаме нужда, за да изградим авторитета така, както са сторили другите страни, кандидат-членки. Не гузно да се делим и да се питаме защо се случва едно или друго. Ами тези неща, които се говорят днес тук от представители на левицата, служат за аргументи на европейските институции да се съмняват в лоялното, искрено и добронамерено желание за интеграция на България. Нещо, което след днешното решение смятам, че ще бъде анулирано.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Иванов.

Има думата господин Христо Иванов.

ХРИСТО ИВАНОВ (независим):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители!

Може ли България днес да си позволи да бъде изолирана от преговорите за присъединяване и да постави под въпрос включването си в структурите на Евросъюза? Смятам, че в този парламент поставеният въпрос е риторичен. Вярвам, че ние всички сме за европейско бъдеще, без което България не може да стане нито просперираща, нито достойна държава.

Днес трябва да погледнем фактите такива, каквито са. Поканата за присъединяване налага да се договорят реални срокове за извеждане от експлоатация на част от ядрените мощности. За тази цел на българското правителство е нужен ясен мандат за договаряне на срокове и компенсации, свързани със затварянето на реакторните блокове 1, 2, 3 и 4. Решението е наистина много отговорно, защото то засяга преките икономически интереси на страната, както и нейната национална сигурност. Ясно е, че конкурентоспособността на българската икономика е в пряка зависимост от себестойността на електроенергията.

През 80-те години с мой колега от БАН, като редактори, издадохме книга със заглавие "Алтернативни енергийни източници". Тогава дискусията сред специалистите наложи становището, че при наличните национални ресурси най-ефективна и в бъдеще ще бъде ядрената енергия. Смятам, че и днес българските политици оценяват ролята на ядрената енергетика и още повече статута на България като ядрена държава.

Да си член на клуба на ядрените държави значи много. Преди всичко повишена степен на национална сигурност, а това е един привилегирован международен статут. За мен сериозното достойнство на енергийната ни национална стратегия беше именно факта, че ние не се отказахме от статута си на ядрена държава.

Но въпросът с ядрената енергетика е не само вътрешен въпрос на дадена страна. Ядрената сигурност, ядрената безопасност са винаги международен въпрос. И този въпрос между България и Еврокомисията не може да се реши без да дадем ясен мандат на българското правителство. А то ще носи отговорността да намери разумния компромис в името на големите национални цели и интереси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Иванов.

За процедура има думата господин Иван Бойков.

ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ):

Уважаеми господин председател, колеги!

Господин председател, моля Ви като се отнасят нещата към ляво, дясно, в средата да се споменават парламентарни групи и както е по процедурата на Народното събрание - за кого се отнасят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Е, аз не мога да задължа.

ИВАН БОЙКОВ:

Ако говорим за левица и десница процедурата ще стане много дълга.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Вижте, такава процедура няма.

ИВАН БОЙКОВ:

Ако обичате, ние тук сме регистрирани различни парламентарни групи, показваме различно отношение, затова Ви моля да правите забележка като се отнася към лява и дясна част на залата нещата да се изказват ясно и точно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Всеки народен представител може да визира и левица, и десница.

Парламентарната група на Демократичната левица е изчерпала времето си.

Парламентарната група на СДС има две минути. Господин Асен Агов се отказва, обаче.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място):

Илия Петров да се изкаже.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Госпожа Дончева, когато разискваме сериозни въпроси, хубавото си настроение го оставяйте навън. Защото иначе наистина оставам с впечатление, че когато дойдете тук, идвате повече да се забавлявате, отколкото да вършите сериозна работа.

ОНС има две минути досега.

Евролевицата - 30 минути.

"Народен съюз" - 6 минути.

Има думата госпожа Анастасия Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, министри, колеги! От името на Парламентарната група на "Народен съюз" бих искала да кажа няколко думи. Аз не съм специалист в областта на енергетиката, но ние всички се ползваме от необходимостта на този сектор и всички сме заинтересовани от това, което става.

Тук искам да спомена няколко неща съвсем накратко, защото доста се говори и, за жалост разделението, което тук проличава, не е добро за България. Но това разделение не е от вчера. Групата на Демократичната левица няколко пъти вече изтъкна, че нашето асоцииране, статута ни на асоциирана страна в Европейския съюз, е станало по времето на тяхното управление. Това е вярно. Но това е, разбира се, резултат и на усилията, които са били положени и преди това.

Жалкото обаче е, и аз това го споменах в Комисията по външна и интеграционна политика, че в момента, когато стана това асоцииране на България, статут на асоциирана държава, политиката на правителството на БСП стана такава, че тя изключи евентуално нашето приемане в тази организация. Икономиката на страната, от която зависи също така, не само от АЕЦ, но от цялото състояние, защото това е другото условие, което ние трябва да... (Неразбираема реплика от народния представител Янаки Стоилов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля за тишина!

АНАСТАСИЯ МОЗЕР:

Няма значение, мен не ме безпокоят тези приказки оттам.

Икономическото положение на страната е толкова важно, колкото и другите условия. А знаем много добре до какво икономическо положение, до какъв провал... Защото това е любимата дума на господин Овчаров. Той непрекъснато я повтаря. Аз пак ще кажа, аз съм литератор и много добре си давам сметка какво значи, когато някой непрекъснато повтаря за другите, за управляващ думата "провал". Но провалът в нашата държава го направи точно правителството на БСП. Нека каквото и да говорим днес, днес няма хиперинфлация. Днес резервите на страната не са изчерпани. Авторитетът на страната също не е изчерпан така, както бяха в края на управлението на БСП, което слава Богу продължи само толкова, за да не бъде унищожен. Да не говорим за зърнена криза, фуражна криза и т.н., които бяха тогава действителността. И аз, като повтарям тези неща, е, защото те бяха само преди две години и половина. И ако ние не ги помним има опасност да ги повторим. Точно това е, което е жалко, пак ще кажа, за България.

И сега, когато отново се тръгва на преговори, тази покана, която всички очакваме, за да бъдем доволни от факта, че ще имаме възможност да се присъединим в тази европейска общност, за която аз имам и даже лична ангажираност, защото за нея е работил моят баща д-р Г.М. Димитров още от 1949 г. Така че това е позиция и лична, и обществена, и на моите организации, и на нашата коалиция, и на по-голямата коалиция, в която в момента се намираме. Така че и когато сега вече тръгнахме в един друг много труден момент, труден поради всички тези проблеми, създадени преди това и само преди две години и половина, отново се повдигат въпроси и хора, които искат да попречат на започването на тези преговори. Защото тук тази загриженост, за която се говори, аз не й вярвам, защото я видяхме. Видяхме я в миналото.

Тук имаше няколко приказки за предишните правителства, за призивите на господин Доган в едно или друго отношение. Ами точно по времето на правителството, точно излъчено и с мандата на ДПС, станаха точно нещата, които попречиха и на приватизация, и на поземлена реформа, на застоя на цялостната реформа и оттам започна вече и тази инфлация, която впоследствие политиката на БСП развихри и унищожи и спестяванията на хората, и шансовете на България, които обаче сега само за две години и половина, не по моя преценка, по преценка на Европейския съюз, отново съществуват, да започнем тези преговори, от които зависи толкова много. Защото по този начин България ще има възможност не само да се приобщи към тази демократична Европейска общност, но и да получи тези финансови възможности, които в един много труден момент на нашата реформа да й помогнат да излезе от затрудненото положение, в което се намира по редица причини.

Тук искам да кажа, че Парламентарната група на "Народен съюз" подкрепя решението за даване на мандат на правителството на господин Иван Костов и на господин Иван Костов като министър-председател за тези преговори, защото ние имаме доверие в неговите усилия да защити националните интереси най-напред. Съдбата на това правителство зависи точно от тези преговори. Отговорната позиция на това правителство също трябва да се докаже точно в тези преговори и ние нямаме причина да мислим, че няма да се подходи отговорно.

Освен това, както го казах малко и на шега преди известно време, никой не може да обвини господин Костов в сантименталност. И аз съм сигурна, че той ще подходи на тези преговори абсолютно реалистично и в полза на целия български народ. В наша полза също така, независимо от това дали вие правите това, което зависи от вас, или не го правите.

Затова "Народен съюз" ще подкрепи, ще гласува за даване на този мандат с убеждението, че България има нужда от своето започване на тези преговори и че правителството ще направи всичко в полза на българския народ. Това, което е в нейните възможности. Възможности, които то наследи и сега трябва да ги разширява. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на госпожа Мозер.

Списъкът на записалите се за изказване приключи.

Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да призова отново да бъде подкрепено предложението, внесено от правителството за решение на Народното събрание, тъй като то е крачка напред за постигане на една изключително важна цел на България, а това е европейското ни приобщаване.

Чух за тези спорове за асоциирането и като говоря за Европа, според мен от тази трибуна трябва да се споменат имената на хората, които водиха преговорите за асоциирането, и тъй като те бяха мои колеги, аз искам да кажа тези имена. Преговорите се водиха и завършиха с успех от господин Илко Ескенази, който парафира споразумението за асоцииране, и Станчо Даскалов. (Ръкопляскания от СДС.) Формално статутът беше придобит по-късно от страната, но на тези хора ние дължим този статут. Те изчистиха въпросите за асоциираното членство на България.

Що се отнася до това дали е нарушило правителството решението на Народното събрание от 12 март. Аз си мисля, че абсолютно несправедливо е да се твърди такова нещо за едно правителство, което, ако питате мен, дори по-строго от необходимото спазва рамките, които му постави Народното събрание. Аз сега си мисля, че ако правителството беше проявило гъвкавост, беше проявило неискреност по отношение на Народното събрание и известна слаба дисциплина в изпълнението на решението от 12 март, ние може би сега щяхме да имаме споразумение, може би щяхме да сме договорили сроковете. Педантичността обаче, строгото съблюдаване на поставените условия, точното взиране в числата изглежда направиха недобра услуга на правителството. Но не може да се твърди, че това нарушава мандата, даден от 12 март. Напротив, това стана точно защото правителството изключително дисциплинирано следваше този мандат. (Реплики от ДЛ.) Аз казвам точно какво сме правили ние и какво сега долавям, че се казва правителството да е направило. Може би тази "гъвкавост", защото аз не виждам, че това е някаква почтена гъвкавост, защото гъвкавост е проявил от този тип и господин Шервашидзе, ако трябва да говорим. Този тип гъвкавост на мен никога не ми е била присъща, нито на правителството, начело на което стоя.

Дали Словакия и Литва са защитили интересите си и дали България има равнозначно третиране? Аз искам да кажа, че правителството винаги, когато е поставяло тези въпроси за преговаряне, винаги е настоявало за равнозначно третиране. Винаги сме считали, че ще бъде абсолютно несправедливо ние да бъдем отделяни от останалите страни, към които се предявява изискване да изведат от експлоатация атомни енергийни мощности. Но тук има едно, нека да го кажа така, утежняващо вината обстоятелство за България - България има споразумение с Европейската банка. В това споразумение тя срещу една наистина много дребна, смешна сума, се е ангажирала да затваря I и IV блокове на АЕЦ "Козлодуй".

Тогава, през 1993 г., българските интереси са били пропилени. Те са били оставени без защита. Ето сега всички видяхте и по време на комисията, че 25 млн. е производството на един блок за три месеца. Как може едно правителство да приеме условия да затвори четири блока на атомна централа срещу 25 млн., за мен остава тайна, освен ако не приемем, че то е проявило някаква лукавост по отношение на Европейския съюз. Но точно тази лукавост, аз и с това започнах днес дебата, тя нанесе тежки щети върху авторитета на страната. Трудно се преговаря с такова петно, залепено на челото. Защото те непрекъснато казват: да, но вие се съгласихте. И ние ги убеждаваме, че това са били слаби решения, но те казват: все пак вие имате договор.

Спомнете си последните думи на комисаря Ханс ван ден Брук, когато слизаше от поста комисар: да, но вие имате договор и трябва да се научите да изпълнявате договора. Защото цялата тази цивилизация, към която искаме да се приобщим, почива на спазването на договорите. (Ръкопляскания от СДС.)

И сега с това наследство, с този накърнен престиж, опитвайки се да решим тази изключително трудна задача, на нас ни се казва, че правителството не е способно да постигне национално съгласие. Правителството наистина се намира в необикновено трудни условия. Впрочем, нещо, което разбраха моите френски домакини и казаха: да, ние Ви разбираме, господин Костов, вие се намирате наистина в изключително трудни условия. Ние наистина се намираме в изключително трудни условия.

Обаче нека да видим защо няма съгласие в момента? Това, което чух днес по време на дебата, беше следното: едно силно желание от страна на опозицията правителството да бъде представено като провалено, преди да се яви на изпита на 10 декември, на нас ни казват: не, вие се провалихте. (Реплики от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Моля за тишина!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:

Това, уважаеми господа, е логика: лошо за правителството. Лошо за правителството и добре за опозицията. Нека се провали правителството - се казва в проекта за решение, предложен от Парламентарната група на Демократичната левица. Нека се провали, нека сега ние му поставим още по-вълчи условия, отколкото тези, които сме дали с националната стратегия. Нека му поставим още по-трудни, за да може то, ако е наивно, да предложи точно тези още по-неотстъпчиви условия, за да бъде задължително скъсано на изпита на 10 декември. Нека да го направим.

Добре, аз казвам: лошо за правителството, добре за опозицията, но много лошо за България. (Ръкопляскания от СДС.) Много лошо за България, защото си представете следната картина на 10-и. Поради неотстъпчивостта, България не получава покана. Получават покана всички останали страни, които желаят членство. Покана получава нашата северна съседка Румъния, която с неимоверни усилия успява някак си, ние виждаме и поздравяваме тези неимоверни усилия, да съблюдава условията и получава покана и ние не получаваме. Добре за опозицията, но много лошо за България - ще кажа аз още един път.

Ето това иска българската опозиция сега - иска лошо за своята страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС. Възгласи: "У-у-у!" от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Има внесени три проекта за решение: проект за решение, внесен от Министерския съвет, проект за решение, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица, и проект за решение, внесен от Парламентарната група на Евролевицата.

Ще прочета и трите проекта. Съгласно правилника - чл. 51, ал. 2 - гласуването става по реда на тяхното постъпване и се гласува, докато се приеме проекторешението.

Първият проект за решение е с № 902-03-31, внесен от Министерския съвет на 28.10.1999 г.

"РЕШЕНИЕ

относно провеждане на преговори с

Европейския съюз за определяне на срокове и

компенсации за спиране и извеждане от експлоатация

на блокове № 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй"

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Министерският съвет:

1. Да проведе преговори и да договори с Европейския съюз компенсации за преките и непреките загуби, които ще понесе българската страна при по-ранно спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" спрямо сроковете, определени в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. при спазване на изискванията за ядрена безопасност и осигуряване на взаимно приемливи условия.

2. Да проведе преговори до 2004 г. с Европейския съюз за определяне окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове № 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" при осигуряване на взаимно приемливи условия."

Вторият проект за решение е с № 954-02-43, внесен от Георги Седефчев Първанов на 2.11.1999 г.

"РЕШЕНИЕ

относно провеждане на преговори с

Европейския съюз за определяне на срокове за

спиране и извеждане от експлоатация на блокове

№ 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй"

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Констатира, че при изпълнението на т. 2а от Решение на Народното събрание от 12.03.1999 г. Министерският съвет не е постигнал взаимно приемливи условия в преговорите на България с Комисията на Европейския съюз и е допуснал значително по-неблагоприятно третиране в сравнение с други страни - кандидатки за членове в Европейския съюз. Не са проведени резултатни преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие.

2. Министерският съвет да проведе преговори и да договори с Европейския съюз срокове за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" въз основа на критерии, еднакви с тези, приложени спрямо други страни-кандидатки извеждане с една или две години преди края на реалния жизнен цикъл на реакторите.

3. В изпълнение на т. 2а от Решението на Народното събрание от 12.03.1999 г. Министерският съвет да проведе преговори и с Европейската банка за възстановяване и развитие за актуализиране на ангажиментите на банката и българската страна в съответствие с договорените с Европейския съюз срокове въз основа на единните критерии за трите засегнати страни."

Третият проект за решение е от Парламентарната група на Евролевицата.

"РЕШЕНИЕ

относно провеждане на преговори с

Европейския съюз за определяне на срокове и

компенсации за спиране и извеждане от експлоатация

на блокове 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй"

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на република България

РЕШИ:

Министерският съвет:

1. Да проведе преговори и да договори с Европейския съюз компенсации за преките и непреките загуби, за пропуснатите ползи, които ще понесе българската страна при по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блокове № 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" спрямо сроковете, определени в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. при спазване на изискванията за ядрена безопасност и осигуряване на взаимно приемливи условия, в това число за технически и финансови компенсации за изграждане на заместващи енергийни мощности.

2. Да проведе преговори до 2004 г. с Европейския съюз за определяне на окончателните срокове за спиране и извеждане от експлоатация на блокове № 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" при осигуряване на взаимно приемливи условия."

Поставям на гласуване проект за решение относно провеждане на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове № 1, 2, 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", № 902-03-31, внесен от Министерския съвет.

Моля, гласувайте!

Гласували 219 народни представители: за 146, против 68, въздържали се 5.

Решението е прието.

За първи отрицателен вот има думата господин Велко Вълканов.

ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ):

Уважаеми колеги! Не съм специалист по съответната материя, поради което няма да говоря със специфични цифри и данни. Но аз слушах много внимателно дискусията, консултирах се допълнително със своите колеги и можах да изградя своето убеждение по въпроса. Останах с дълбокото убеждение, че се проектира закриването на АЕЦ "Козлодуй" преди да приключи нейният жизнен цикъл. Ако това е така, какъв трябва да бъде нашият извод в този случай?

Изводът е, че ние ще режем здрава тъкан от нашата икономика. Всичко е разрушено. Разрушено беше нашето селско стопанство, разрушена бе голяма част от нашата промишленост. Сега предстои да разрушим единствената част от нея, която все още работи ефективно.

Без съмнение за страната ни ще настъпят тежки последици, много от които не могат да бъдат компенсирани с никакви парични суми.

На второ място, закриването на централата в Козлодуй ще направи нашия народ, нашата държава очевидно още по-бедни. Ние и сега сме достатъчно бедни. Това означава, че приемането ни в европейските структури ще бъде сериозно забавено, доколкото Европа не иска да приема бедни държави в своите структури.

Оказва се, следователно, че тази стъпка - закриването на АЕЦ "Козлодуй" вместо да улесни нашето приемане в евроструктурите, още повече ще го забави. Ето защо аз гласувах против проекторешението на Министерския съвет. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Вълканов.

За втори отрицателен вот има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):

Господин председателю, господа народни представители! Гласувах против това решение (реплики от мнозинството), защото, първо, кабинетът на господин Иван Костов доказа, че не може да води преговори и да защитава интересите на Република България. (Възгласи: "У-у-у!" от мнозинството.) То предава интересите на Република България и на обществото като цяло. Преди малко премиерът тук неколкократно каза: "Лошо за правителството, лошо за България". И, за да бъде добре за България, това правителство трябва да си отиде. (Възгласи: "Е-е-е!" от мнозинството, ръкопляскания от Демократичната левица.)

Второ, кабинетът на господин Иван Костов няма доверието както на обществото, така и на голяма част, по-точно на 73 народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание. Българският народ с недоверието си към СДС и към господин Иван Костов, което показа техният провал на местните избори. (Реплики от мнозинството.)

Трето, преждевременното затваряне на 1-и до 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" е технически необосновано. То е вредно. Тази тежка цена обаче ще трябва да плащате не вие, които сега викате тук, а българският народ.

Кой е изходът? Изходът е оставка на кабинета на Иван Костов, за да може България да има шанс да стане член на Европейския съюз. Благодаря ви. (Викове: "У-у-у!" от мнозинството, ръкопляскания от Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

За трети отрицателен вот, има думата господин Иванов.

ИВАН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми министър-председателю, дами и господа народни представители! Днес бяхме свидетели на една от най-големите манипулации, която направи министър-председателят, вашият заместник, господин Костов, и някои от ораторите за това, че Демократичната левица била против евроинтеграцията с това гласуване. (Реплики от ДЛ.) През м. март, когато вие предложихте стратегията за енергийно развитие на страната, ние ви подкрепихме с ясното съзнание, че това е необходимо за нашата страна, въпреки че тази енергийна стратегия беше несъстоятелна, с ясното съзнание, че искаме да подкрепим бъдещето на нашата ядрена енергетика. И винаги ще подкрепяме правителството в тези усилия.

Сега, седем месеца след това, след като ни бяхте уверили, че това е достатъчно за постигане на добър резултат в преговорите, се оказа, че нищо не сме постигнали и България е в унизителното положение да й бъде поставено единствено на нея като страна-кандидатка предварително условие. И Вие трябва да признаете, господин министър-председател, че това е Ваша вина, вина на Вашето правителство за това положение. Днес бяхме свидетели на какви ли не еквилибристики, че искаме свободен мандат, по-широк мандат, мандат за водене на преговори за компенсации и т. н. Защо откровено и ясно не казахте: българското правителство иска подкрепата на парламента, за да се съгласи малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат спрени преждевременно. Страхувате се да го кажете. Никой не отговаря на сериозните въпроси, които вълнуваха голяма част от народните представители - какво това ще означава за българската икономика, ще можем ли да изпълняваме външнотърговските си задължения по износ на електроенергия, дългосрочните, които вие сключихте? Каква ще бъде новата цена на тока след спирането на малките блокове?

Аз завиждам на народни представители, които без да са получили отговор на тези въпроси за интересите на България можаха да гласуват положително на искането на правителството. Кой може да прави такива предложения и да гласува за тях? Само този, който смята да плати всякаква цена, за да може да остане на политическия хоризонт, за да остане в управлението на държавата. В това безумие ние не можем да ви подкрепим. Затова гласувах против. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Иванов.

Има думата министър-председателят господин Иван Костов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на това внушително мнозинство в Народното събрание, което даде мандат на правителството, за да продължи преговорите с Европейския съюз за разрешаване на проблема за намирането на взаимно изгодни и договорени срокове за решаване на проблема с блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй".

Искам да уверя всички тези, които гласувахте, че ние съзнаваме много голямата отговорност, която пада върху нас оттук нататък. Едновременно с това обаче искам да кажа следното - ние ще договорим тези условия, благоприятни за България и тогава за пръв път ще излезем от този вълчи капан, в който се намираме, откакто през 1993 г. сме се съгласили и сме се подписали да изведем от експлоатация блокове 1-4 още през 1997-1998 г.

Ние разбираме колко важна нова договореност трябва да сключи България, така че да бъде изчистено петното, което тя е получила през 1993 г. и съответно в следващите години с неизпълнение на това споразумение. Тогава България ще се нормализира и по отношение експлоатацията на своите собствени ядрени мощности. Това е голямо предизвикателство.

Аз искам да ви уверя, че ние схващаме мандата точно така, както го дава Народното събрание. Точно в този вид, в който той е даден, той няма да доведе до преждевременно изваждане от експлоатация на блокове 1-4 без дори една-единствена година по-рано да не бъде компенсирана по подобаващия финансов начин. Така че вие в този случай подкрепихте едно решение, което беше в полза на българските интереси. България трябва да реши един висящ проблем - така трябва да разбираме всички проблема, който стои пред нас - един висящ проблем, който ще получи решение и то до 10 декември.

Що се отнася до гласуването, гласуването беше за българските интереси и срещу българските интереси. (Ръкопляскания от мнозинството.) Гласуването беше за европейската интеграция и против европейската интеграция на България. (Ръкопляскания от мнозинството.) Съвсем очевидно Българската социалистическа партия не желае европейска интеграция на България и това се видя от поведението й по време на дебата (ръкопляскания от мнозинството), и от начина, по който тя гласува. Впрочем тези доказателства са в повече на всички от Европа, защото никой от политиците в Европа няма друга представа за Българската социалистическа партия. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)

(Депутатите от Демократичната левица искат думата от името на парламентарна група.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Времето е изтекло. Правят се изявления в рамките на времето на парламентарната група. (Депутатите от Демократичната левица тропат по банките.)

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място):

Точката приключи с гласуването. Искам да направя изявление.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

По тази точка ли?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място):

По точката, която приключи.

(Ръкопляскания от мнозинството, тропане по банките от Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Не може да правите изявление. Престанете всеки път да правите скандали. Няма да Ви дам думата.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място):

Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

За процедура има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):

Господин председателю, моля още веднъж точно да спазите правилника. Член 40, ал. 6 казва следното: "Веднъж на заседанието председателят дава думата на парламентарна група - на председателя и нейните заместници, извън обсъждането на дневния ред, когато я поискат". Дневният ред по тази точка приключи с гласуването, включително с изявлението на министър-председателя.

Моля, спазвайте чл. 40, ал. 6 и дайте думата на господин Георги Първанов. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Ние взехме решение, че удължаваме работното време с два часа до приключване на точката. Щом Вие твърдите, че точката е приключила, значи и работното време е приключило. (Шум и реплики в залата.)

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място):

: Господин председател...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Съобщения за парламентарен контрол.

Не Ви давам думата. (Шум и реплики в залата.)

Вие бяхте ли, когато гласувахме? Не бяхте в залата. Такова ни е решението.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ, от място):

По всяко време мога да взема думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Не по всяко време. Заседанието приключи. Чета съобщенията.

Министър-председателят на Република България ще отговори на актуален въпрос на народния представител Атанас Папаризов.

Заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Костадинов Иванов и на две питания от народните представители Стефан Нешев и Руси Статков.

Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Пламен Славов.

Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински и на питане от народния представител Татяна Дончева.

Министърът на отбраната Георги Ананиев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Христо Смоленов и Ангел Найденов.

Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Нешев.

Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Ангел Малинов, Лъчезар Тошев и Иван Борисов.

Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Иван Костадинов Иванов и Иван Бойков.

Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Валентин Симов.

Министърът на транспорта Вилхелм Краус ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Борисов.

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Станимир Калчевски и Донка Дончева.

На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов е поискал отлагане със седем дни на отговорите на три актуални въпроса от народните представители Георги Карабашев, Жорж Ганчев и Кръстьо Трендафилов.

На основание чл. 76, ал. 4 от правилника, поради отсъствие на народните представители се отлагат отговорите на:

- министър-председателя на Република България Иван Костов на питане от народния представител Нансен Бехар;

- министъра на вътрешните работи Богомил Бонев на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова.

Поради излизане в отпуск заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев не може да вземе участие в заседанието за парламентарен контрол на 5 ноември.

Поради официално посещение в Холандия в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Надежда Михайлова.

Комисията по опазване на околната среда и водите ще проведе свое заседание на 10 ноември, сряда, от 15,00 ч.

Днес ще има заседание на Комисията по труда и социалната политика.

Комисията по външна и интеграционна политика няма да заседава.

Отлага се и заседанието на Комисия "Антимафия".

Следващото заседание е утре в 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,00 ч.)Председател:Йордан СоколовЗаместник-председател:Александър ДжеровСекретари:Христо ДимитровИвалин Йосифов