Държавна комисия за енергийно регулиране



Home
Description
Publications

Available Resources
Text Acknowledgements
Related links


Events


CLaRK System

CLaRK System Online Manual


Bulgarian dialects'
electronic archive




eXTReMe Tracker

 

 

 

 

 

 

 


Държавното ценово регулиране на естествения монопол в енергетиката се осъществява от Държавна комисия за енергийно регулиране

Документи - ДКЕР

ОБЩИ УСЛОВИЯ

НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ МЕЖДУ ПРОИЗВОДИТЕЛ И ТОПЛОПРЕНОСНО ПРЕДПРИЯТИЕ

Предмет и срок на договора

Чл. 1. Предмет на договора е продажбата на топлинна енергия посредством топлоносител - гореща вода или пара от производител на топлопреносно предприятие, наричани съответно "продавач" и "купувач". Топлоносителят е собственост на производителя.

Чл. 2. (1) Купувачът заявява пред продавача писмено планираните минимални и максимални количества топлинна енергия за годината, разпределени по тримесечия и месеци, както и графика за потреблението и ремонтите, не по-малко от 90 дни преди началото на всяка година.

(2) Продавачът представя на купувача график за разполагаемите мощности на централата и инсталациите за производство на топлинна енергия в срок от 30 дни след получаване на заявката на купувача, както и оперативно - при промяна на разполагаемите мощности.

(3) Страните договарят параметрите на топлоносителя и температурния режим за отоплителен и неотоплителен период.

Чл. 3. (1) Договорът за продажба на топлинна енергия е със срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора.

(2) Количеството и параметрите на топлинната енергия се договарят ежегодно между страните по тримесечия и месеци и се посочва в Спесификация, неразделна част от договора за продажба.

Права и задължения на страните

Чл. 4. (1) Страните договарят график за планираните престои на централата или на инсталацията за производство на топлинна енергия и на топлопреносната мрежа.

(2) Купувачът може да поиска от продавача да промени предварително одобрен планиран престой по договорения график с 30 дневно предизвестие

(3) Продавачът уведомява купувача в срок от 15 дни от получаване на искането. Двете страни договорят взаимно приемлив период.

Чл. 5. (1) Продавачът е длъжен да уведоми купувача за максималната продължителност на всеки принудителен престой или принудително намаляване на производството на топлинна енергия и за невъзможността да гарантира спазването на договорените параметри на топлоносителите и количества топлинна енергия, при възникване на непреодолима сила, при неспазване от купувача на договорената максимална и минимална часова консумация на топлинна енергия, както и при невръщане на договорените количества кондензат.

(2) Продавачът е длъжен да отстранява повредите в своите съоръжения в срок до 48 часа след възникването им, ако те са предизвикали или могат да предизвикат нарушения в режима на топлоснабдяването на купувача.

(3) Купувачът е длъжен да уведомява незабавно продавача за отклонения от режимите на топлоснабдяването, както и при опасност от нанасяне на материални щети.

Чл. 6. (1) Продавачът и купувачът са длъжни взаимно да опазват намиращите се на тяхна територия съоръжения и/или инсталации, както и да не допускат по трасето на топлопреносната мрежа и на присъединителните топлопроводи изграждането на постройки, складирането на други материали и да не извършват под, над и около тях изкопни работи без предварително разрешение на страната, на която те принадлежат.

(2) Продавачът е длъжен да поддържа централата или инсталацията за производство на топлинна енергия, включително и свързващия топлопровод и съоръженията към него, които са негова собственост и да упражнява контрол върху тях, в съответствие с установените технически правила и норми.

Чл. 7. Продавачът е длъжен да уведомява писмено купувача за всякакви планирани изменения в централата или инсталацията или в свързващия топлопровод и съоръженията към него, ако това е свързано с изменение на производствените съоръжения и на основните им характеристики. Посочените промени трябва да отговарят на действуващите технически стандарти и норми, както и на изискванията за сигурност на купувача.

Чл. 8. Купувачът е длъжен да връща кондензат в количество и с качество, определени в договора.

Чл. 9. Продавачът изпълнява задълженията си по договора в съответствие с разпорежданията на оператора на топлопреносната мрежа на купувача.

Измерване и отчитане на топлинната енергия

Чл. 10. (1) Измерването на продадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, собственост на продавача, монтирани на границата на собственост или на място съгласувано между страните в договора за продажба.

(2) Параметрите на топлоносителя, предмет на договора, се отчитат от регистрирани контролно измервателни прибори.

(3) Продавачът няма право да изключва контролно-измервателните прибори за измерване параметрите на топлоносителите, които са предмет на договора.

Чл. 11. (1) Продавачът е длъжен да проверява средствата за измерване, контролно измервателните уреди и средствава за телеконтрол по всяко време, когато купувача обосновано поиска това. Разходите за проверката са за сметка на купувача, когато отклоненията са в границите на допустимите по стандарта.

(2) В случай, че някои от измервателните уреди не отговарят на изискванията на съответните стандарти, те трябва да бъдат ремонтирани или заменени незабавно за сметка на собственика.

Чл. 12. (1) Топломерите, както и всички други измервателни уреди, които служат за измерване на продадената топлинна енергия и за пресмятане на дължимите плащания, трябва да бъдат пломбирани.

(2) При повреда на топломер или разходомер, количеството топлинна енергия за съответния отчетен период се определя от продавача по изчислителен път, предвиден в договора.

(3) При повреда на топломера, продавачът определя количеството топлинна енергия по реда на ал.2, за период не по - дълъг от един месец от констатирането на повредата. До изтичане на този период, продавачът е длъжен да отстрани повредата или да замени топломера с друг.

Чл. 13. (1) Продадената топлинна енергия се отчита ежемесечно. Представител на продавача отчита показанията на измервателните уреди през първия календарен ден на всеки месец, за което купувачът трябва да бъде уведомяван писмено най-късно 48 часа преди отчитането. Купувачът има право да изпрати свой представител, който да присъствува на отчитането.

(2) За отчитането се съставя протокол, подписан от двете страни или само от продавача, ако купувача, който е бил своевременно уведомен, но не е изпратил представител.

Чл. 14. (1) Количеството топлинна енергия с топлоносител водна пара, се определя за сто на сто невърнат кондензат.

(2) Количеството топлинна енергия по ал.1се намалява с количеството топлинна енергия на върнатия от купувача кондензат. Тази топлинна енергия се определя като произведение на разхода на кондензат и разликата между температурата на върнатия кондензат, когато тя е в границите от +30оС до +70о С, и температурата на водата от водоизточника на производителя.

(3) Топлинната енергия на върнатия кондензат с температура под +30оС не се приспада.

(4) Когато температурата на върнатия кондензат е над +70о С, не се приспада частта на топлинната енергия, съответстваща на количеството върнат кондензат и разликата между температурата на върнатия кондензат и +70о С.

Чл. 15. (1) Количеството топлинна енергия с топлоносител гореща вода се определя за сто на сто върнат топлоносител.

(2) Невърнатото количество топлоносител - гореща вода се заплаща от купувача.

Заплащане на топлината енергия

Чл. 16. (1) Купувачът е длъжен да заплаща в срок дължимите суми за топлинна енергия.

(2) Топлинната енергия се заплаща от купувача на две текущи плащания през месеца на доставката и изравнително плащане на дължимите суми.

(3) Изравнителното плащане на дължимите суми е до 5-мо число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадената от продавача фактура.

(4) Начините за и сроковете на текущите плащания се договарят между страните в договора за продажба на топлинна енергия.

(5) При промяна на цените текущите плащания се преизчисляват в съответствие с изменението им.

Чл. 17. (1) Плащането се счита за извършено на датата на постъпване на сумата по сметката на продавача.

(2) Възраженията на купувача по размера на начислените суми не го освобождава от задължението за заплащането им.

(3) Начините за плащане и сроковете за междинните плащания се договарят между страните в договора за продажба на топлинна енергия.

Чл. 18. (1) В случай на грешки при отчитане и фактуриране на продадените количества топлинна енергия, купувачът и продавачът съставят двустранен констативен протокол.

(2) Дължимите и надвзети суми се уреждат с изравнителното плащане за периода.

Чл. 19. (1) Когото страните имат насрещни изискуеми и ликвидни вземания за определени суми без значение на основанието им, може да се извършва прихващане до размера на по-малкото от тях.

(2) Когато платената сума е недостатъчна да покрие дължимото плащане се спазва реда за погасяване, указан в Закона за задълженията и договорите.

Чл. 20. В срок от 30 дни от подписване на договора за продажба на топлинна енергия продавачът и купувачът могат да договарят обезпечение съгласно Търговския закон, Закона за задълженията и договорите или Закона за особените залози за гарантиране на задълженията им по договора

Отговорности при неизпълнение

Чл. 21. (1) В случай на възникване на форс мажор засегнатата страна няма да се счита отговорна за неизпълнение на своите задължения по договора за срока на форсмажорното събитие и доколкото то засяга възможностите й да изпълнява задълженията си.

(2) Засегнатата страна е длъжна да уведоми другата страна писмено за настъпването на форсмажорното събитие веднага щом бъде възможно, но във всички случаи не по-късно от 24 часа след като засегнатата страна е разбрала за форсмажорното събитие.

Чл. 22. (1) При неизпълнение в срок на задълженията си по чл. 16 купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимите суми.

(2) Купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.

Чл. 23. (1) Когато продавачът не изпълни задълженията си да достави топлинна енергия в договореното количество и/или със съответните договорени параметри на топлоносителя по периоди, дължи на купувача неустойка за недоставената, или доставена с влошени параметри топлинна енергия, за времето от установяване на неизпълнението на договора до възстановяване на нормалното топлоснабдяване.

(2) Количеството недоставената, или доставена с влошени параметри топлинна енергия по ал. 1 и причината за това и периода на неизпълнение, се установяват с констативен протокол между страните, който се съставя по искане на купувача в деня на установяване неизпълнението по договора.

Чл. 24. (1) Когато продавачът не уведоми купувача за времето и продължителността на прекъсване на производството на топлинна енергия поради планиран престой или не спази уговорения срок за предварително уведомяване, дължи неустойка за недоставената топлинна енергия.

(2) Когато по предходната алинея продавачът не спази уговорения срок за предварително уведомяване, дължи неустойка за недоставената топлинна енергия за дните на закъснение.

Чл. 25. (1) Когато по вина на продавача, повредите в неговите съоръжения не са отстранени в срок до 48 часа от възникването им, и това е довело до нарушения в работата на мрежата на купувача, продавачът дължи неустойка за недоставената топлинна енергия за периода на закъснението.

(2) Продавачът не дължи неустойка ако преди изтичане на срока по ал.1 е въведен ограничителен режим по реда и условията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 26. При неизпълнение от продавача на оперативните разпореждания на оператора на топлоснабдителната мрежа, той дължи неустойка за всяко неизпълнение.

Чл. 27. Когато не е спазен срока по графика за планиран престой или друг срок, определен по взаимно съгласие между страните, неизправната страна дължи на изправната страна неустойка за всеки ден на просрочие.

Чл. 28. (1) Размерът на неустойките по чл.23-27 се определя от страните в договора.

(2) Страните могат да договарят и други неустойки за неизпълнение на договора за продажба на топлинна енергия.

Прекъсване на топлоснабдяването

Чл. 29. (1) Продавачът има право да ограничи или да прекъсне снабдяването на купувача с топлинна енергия без предварително уведомяване, когато:

1. е възникнала авария или за предотвратяване на авария в централата и по съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа;

2. има опасност за здравето или живота на хора.

(2) По нареждане на оператора на топлоснабдителната мрежа продавачът е длъжен да ограничи или да прекъсне производството на топлинна енергия в следните случаи:

1. въведен ограничителен режим за ползване на топлинна енергия;

2. съществуваща опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;

3. опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата, на купувача или на други купувачи.

Чл. 30. Продавачът има право да прекрати подаването на топлинна енергия към топлопреносната мрежа след предварително 7- дневно писмено предупреждение, когато купувачът:

1. не е заплатил дължимите суми за топлинна енергия за срок от 1 месец следващ периода на доставката;

2. директно ползва гореща вода от топлопреносната мрежа;

Чл. 31. Възстановяването на снабдяването на купувача с топлинна енергия се извършва от продавача по писмено искане на купувача след отстраняване на причината, която го е наложила.

Изменение на договорите

Чл. 32. (1) Изменение на клаузите на договорите може да поиска всяка от страните в срока на действието му.

(2) Изменение на договорите може да се извърши и при наличие на форсмажорно събитие, при промяна на законодателството или при разпореждане на компетентен орган, действуващ в рамките на дадената му от закон компетентност.

(3) С писмени допълнителни споразумения страните могат да правят изменения и допълнения на договорите.

Прекратяване и разваляне на договорите

Чл. 33. (1) Договорите за продажба на топлинна енергия могат да се прекратяват преди изтичане на срока на действието му в следните случаи:

1. по взаимно съгласие;

2. с писмено предизвестие от всяка една от страните със срок не по-малък от 6 (шест) месеца;

3. с едномесечно предизвестие от страна на продавача, при неизпълнение на задълженията на купувача за своевременно плащане;

4. без предизвестие от страна на купувача, когато продавачът системно не изпълнява задълженията си за доставка на топлинна енергия по видове топлоносители с договорените параметри, в т.ч. количества, качество, режим на работа и по този начин нарушава нормалната работа на топлопреносната мрежа.

5. при прехвърляне правото на собственост върху имуществото на продава или на купувача;

6. едностранно от всяка страна с 20 дневно предизвестие, в случай, че форсмажорно събитие продължи повече от 6 месеца;

(2) Договорът може да бъде прекратен преди изтичането на срока на действието му в случай на извършване на реорганизация на някоя от страните - сливане, вливане, отделяне, ликвидация, ако всички задължения на страната не бъдат прехвърлени или поети от лице, което притежава лицензия да извършване на дейността, предмет на този договор (в случаите, когато се изисква лицензия по Закона за енергетиката и енергийната ефективност).

(3) Договорите могат да бъдат прекратени преди изтичането на срока действието им в случай, че:

1. някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност или ликвидация

2. има решение на собствениците за доброволно прекратяване;

3. лицензията за извършване на съответната дейност бъде отнета или изменена така, че да не дава право на страната да извършва дейността, предмет на договора.

Чл. 34. (1) Договорите могат да бъдат развалени преди изтичането на срока на действието им от изправната страна с писмено предизвестие към неизправната в случай на неизпълнение на договорните задължения.

(2) Ако продавачът не изпълнява своето задължение да доставя топлинна енергия в договорените количества и/или параметри на топлоносителя в продължение на 7 последователни дни и това е довело до нарушение на топлоснабдяването, купувачът изпраща писмено предупреждение за отстраняването на неизпълнението в 7 дневен срок.

(3) Ако и след изтичане на срока по предходната точка, продавачът продължава да не изпълнява задължението си да предоставя топлинна енергия в договорените количества и/или параметри на топлоносителя, купувачът има право да развали договора с 30 (тридесет) дневно предизвестие.

Чл. 35 В случаите по чл.33 и 34 страните подписват двустранен протокол, в който отчитат състоянието на договора до момента на прекратяването или развалянето му и уреждат отношенията помежду си.

Допълнителни условия

Чл. 36. (1) Приложение, неразделна част към договора е техническата идентификация на продавача и купувача, която се извършва чрез описание на вида на производствените им съоръжения и на основните им характеристики, в т.ч:

1. топлинна мощност, минимални и максимални часови разходи по видове топлоносители;

2. режими на топлопроизводство, нормални и пределни параметри на топлоносителите;

3. максимално допустими загуби на топлоносител - мрежова вода или кондензат;

4. месторазположение на регистриращите контролноизмерителни средства и техния режим на работа.

Чл. 37. (1) Страна по договор за продажба на топлинна енергия няма право да бъде заместена в договора или по някакъв начин да прехвърли част или всички права и/или задължения по него или по друг начин да се освободи от изпълнението му без предварително писмено съгласие на другата, което не може да му бъде отказано неоснователно.

(2) Във всеки случай на прехвърляне на права и задължения по този Договор или на промяна в собствеността на съоръженията, чрез които той се изпълнява от продавача и купувача, страните са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и действащото законодателство.

Чл. 38. (1) При преобразуване на търговско дружество, страна по договора, по писмено искане на правоприемника, към договора се сключва допълнителното споразумение, към който се прилага актът за правоприемството.

(2) При прехвърляне правото на собственост, по писмено искане на новият собственик или ползвател, към договора се сключва допълнителното споразумение, към който се прилага актът за прехвърлянето.

(3) При смърт на страна по договора - физическо лице, с писмено заявление до другата страна, към договора се сключва допълнително споразумение с наследниците на лицето, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 39. (1) В случаите по предходния член, лицата са длъжни в 30- дневен срок от настъпване на посочените факти, да уведомят за това другата страна. Те имат право да заместят страна по договора, като сключат допълнителни споразумения към договорите, да сключат нов договор за продажба на топлинна енергия или да подадат заявление, че не желаят да са потребители на топлинна енергия.

(2) Лицата, които встъпват в правата на страна по договора за продажба на топлинна енергия, писмено декларират, че приемат условията по сключения договор и представят документи, удостоверяващи правата им, в т.ч и нотариално заверено споразумение на останалите наследници (съсобственици).

Чл. 40. При изпълнението на договора, купувачът и продавачът са длъжни незабавно да уведомяват другата страна за всички настъпили промени по неговата идентификация и техническите характеристики на производствения обект или на преносната мрежа.

Чл. 41. (1) Всички предизвестия и уведомления по договорите за продажба на топлинна енергия следва да бъдат в писмена форма, подписани от страните или упълномощените от тях лица и се изпращат на адреса на всяка една от страните, посочен в договора.

(2) Срокът на предизвестията и уведомленията започва да тече от момента на получаването им от страната по договора, към която са отправени при спазване на разпоредбите на ГПК.

(3) В случай, че купувачът не е уведомил продавача за промяна на адреса си за кореспонденция, счита се,че предизвестията и уведомленията са редовно връчени, ако са изпратени на посочения в договора адрес.

Чл. 42. Всички спорове по договорите за продажба на топлинна енергия се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните.

Чл. 43. За неуредените в договорите въпроси се прилагат разпоредбите на действащото гражданско законодателство в Република Бьлгария.

Настоящите Общи условия са приети от Държавната комисия за енергийно регулиране с решение по т. 3.1 б."а" от протокол № 13 / 14.07/2000 год. на основание чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ МЕЖДУ ТОПЛОПРЕНОСНО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПОТРЕБИТЕЛИ, КОИТО ПОЛЗВАТ ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ЗА ОТОПЛЕНИЕ, КЛИМАТИЗАЦИЯ И ГОРЕЩО ВОДОСНАБДЯВАНЕ

Предмет и срок на договора

Чл. 1. Предмет на договора е продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители за битови нужди и на потребители, извършващи стопанска дейност, в т.ч и организации на бюджетна издръжка, или потребители упражняващи свободна професия, които ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване посредством топлоносител - гореща вода или пара, наричани съответно "продавач" и "купувач".

Чл. 2. Договорът за продажба на топлинна енергия е за срок от една година.

Права и задължения на страните

Чл. 3. (1) Продавачът доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, съгласно заявените топлинни товари на сградните инсталации.

(2) Продавачът трябва да задоволява нуждите на потребителите от топлинна енергия за отопление от 1 октомври до 30 април, в зависимост от температурата на външния въздух.

(3) По искане на всички собственици на имоти в сграда-етажна собственост Продавачът може да предостави топлинна енергия за отопление на сградата извън периода по ал.2.

(4) Самостоятелен потребител може да поиска да му се предостави топлинна енергия за отопление на сградата в рамките на периода извън общия ред.

Чл. 4. (1) Продавачът трябва да осигурява нормативно определена температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване на сградата в количество и с параметри на изхода на подгревателя към сградната инсталация при изчислителен режим на потребление на гореща вода.

(2) Продавачът е длъжен да осигурява необходимата температура и количество на топлоносителя в абонатната станция за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление с оглед поддържане на нормативно определената температура в отопляваните помещения на купувача.

(3) Продавачът е длъжен да уведоми писмено купувачите за невъзможността да гарантира спазването на нормативно определените температури в помещенията на сградата при възникване на следните обстоятелства:

1. поради възникване на непреодолима сила;

2. при изменение на сградната инсталация за отопление спрямо проекта;

3.при намаляване на отоплителния товар на сградната инсталация с повече от 25 на сто спрямо проектния,

Чл. 5. (1) За да осигури редовно и качествено топлоснабдяване на купувачите Продавачът трябва да поддържа в техническа изправност топлопреносните мрежи и абонатните станции и да поддържа параметрите на топлоносителя съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа и да отстранява повредите в топлопреносната мрежа и в абонатните станции в срок до 48 часа след възникването им. Разходите за отстраняване на повредите са за сметка на собственика на мрежата или на собственика на абонатната станция.

(2) Когато поради вида на повредата същата не може да бъде отстранена в срока по ал.1, Продавачът задължително уведомява Купувача за срока на отстраняване и взема мерки при необходимост от въвеждане на ограничителен режим на топлоснабдяването.

Чл. 6. (1) Продавачът е длъжен да обяви на подходящо място или в средствата за масово осведомяване телефонен номер за информация вьв врьзка с топлоснабдяването на купувачите.

(2) Продавачът разглежда и отговаря на вьзражения на купувача по изпьлнение на договорните задьлжения в 30-дневен срок от получаването им.

Чл. 7. При извършване на ремонтни или други подобни действия, които подлежат на планиране, продавачът е длъжен да уведоми купувачите най-малко 15-дни предварително, писмено или чрез съобщение в средствата за масово осведомяване, за началото и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването.

Чл. 8. (1) Купувачът по договора е длъжен:

1. да осигури на продавача постоянен достъп до сградата и до помещението на абонатната станция;

2. да осигури на продавача достъп до помещенията в своя имот за времето от 8 до 20 часа;

3. да не допуска ползване на топлинна енергия преди топломера и директно ползване и/или изтичане на топлоносител от топлопреносната мрежа и от абонатната станция;

4. да не включва самоволно в действие сградна инсталация или част от нея и да не допуска включването на нови потребители на топлинна енергия, без да е получил писмено разрешение от продавача;

5. да уведомява незабавно продавача за нарушения на топлоснабдяването в сградата, както и при опасност от нанасяне на материални щети на мрежата или на други купувачи;

6. да уведоми писмено продавача при промяна на собствеността на топлоснабдявания имот и/или характера на ползване на топлинната енергия и да уреди взаимоотношенията си с продавача;

(2) Купувачите в сграда-етажна собственост са длъжни да определят лице, което да бъде инструктирано и обучено от Продавача за допълване на сградната инсталация, както и за действия при аварийни ситуации. Това лице може да бъде и топлоснабдителния агент.

Чл. 9. (1) Купувачът няма право да извършва изменения на сградните инсталации, както и други действия, водещи до нарушаване на топлоснабдяването, да извършва промени в отклоненията от сградните инсталации за своя имот без предварително съгласуван проект с продавача.

(2) Купувачът няма право да променя настройката на вътрешните инсталации, освен в случаите, когато се използват индивидуални разпределителни устройства.

Чл. 10. (1) При отказ от ползване на топлинна енергия за отопление в жилището или в част от него и/или за горещо водоснабдяване, Купувачът трябва писмено да декларира това пред продавача.

(2) При подаване на писмената декларация страните съгласуват датата, на която продавачът да прекъсне топлоснабдяването на имота. Прекъсването не може да бъде извършено по-късно от 15 дни от датата на декларацията и при осигурен достъп до имота.

(3) В срока по предходната алинея купувачът може да извърши сам прекратяване на топлоснабдяването без участие на продавача. Купувачът е длъжен да уведоми за извършеното продавача и да осигури достъп на упълномощени техни представители да констатират прекъсването.

(4) На съгласуваната между страните дата, представител на продавача отчита използваната до този момент топлинна енергия и прекъсва или констатира прекъсването на топлоснабдяването на имота в присъствието на купувача или на негов представител. За прекъсването на топлоснабдяването на имота се подписва протокол между страните.

(5) Прекратяването се извършва чрез прекъсване на връзката между общата сградна инсталация и отклоненията от нея за съответния имот, като разходите по прекратяването са за сметка на потребителя.

(6) В случай че купувачът не осигури достъп до жилището или до имота си той дължи плащане на топлинната енергия за периода до прекратяване на топлоснабдяването или до осигуряване на достъп за проверка. Неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на Продавача и от двама свидетели.

(7) Купувач, който се е отказал от отопление в жилището си, остава купувач при продажба на топлинна енергия за общите части на сградата.

Чл. 11. (1) При отклонения от нормативно-определените темтератури в отопляваните помещения на имота, извън допустимите граници, осигурени с проекта Купувачът, има право да поиска проверка. Продавачът е длъжен да извърши проверка в 3 (три) дневен срок от подаване на заявлението. За резултатите от проверката се съставя протокол между страните.

(2) Продавачът е длъжен да отстрани отклоненията ако те се дължат на дефекти в неговите мрежа и съоръжения и/или отклонения в режима на топлоподаване към сградата, в срок до 7 дни от констатирането им.

(3) Когато отклоненията по ал.1 се дължат на несъгласувано с Продавача изменение в сградната инсталация, на дефекти или на повреда в сградната инсталация, те се отстраняват от Купувача за негова сметка.

Измерване, отчитане и разпределение на топлинната енергия

Чл. 12. (1) Търговското измерване и отчитане на използваните от купувача количества топлинна енергия се извършва чрез приети по установения ред средства за търговско измерване, монтирани в абонатната станция на границата на собственост на топлопреносната мрежа или на друго място, съгласувано между страните в договора за продажба.

(2) Купувач в сграда - етажна собственост има право да монтира за своя сметка помощни средства за измерване и разпределение на топлинната енергия за отопление и горещо водоснабдяване в имота си при прилагане на система за дялово разпределение на разходите. Помощните средства се определят в договора между Купувача и лицето, което извършва топлинно счетоводство.

(3) Дялово разпределение е система за разпределяне на топлинната енергия между отделните потребители на топлинна енергия в зависимост от индивидуалното им потребление за отопление и гореща вода, която се прилага при наличие на топломер, измерващ общото потребление на топлинна енергия в абонатната станция, разпределителни устройства, монтирани върху индивидуалните отоплителни тела и водочерпещи устройства, отговарящи на българския стандарт.

Чл. 13. (1) Купувачът няма право да изключва контролно-измерителните и търговските уреди и тяхното захранване.

(2) Купувачът е длъжен да опазва маркировките и целостта на пломбите, поставени от продавача и да го уведоми в случай на нарушаване на тяхната цялост.

Чл. 14. (1) Измерването и отчитането на продадената топлинна енергия за сграда - етажна собственост или на самостоятелните потребители се извършва ежемесечно от продавача, съгласно график за отчитане, определен от продавача. Графикът за отчитане се обявява от Продавача по начин достъпен за всички купувачи и при поискване се предоставя на купувача по договора.

(2) Отчитането на продадената топлинна енергия на купувачи в сграда етажна собственост, извършващи стопанска дейност, на самостоятелни потребители и на потребители в сгради етажна собственост, ползуващи топлинна енергия за битови нужди, се извършва:

1. към дата, определена в наредбата по чл.95(3) от ЗЕЕЕ - при ползване на топлинна енергия целогодишно;

2. в началото и края на периода на ползване на топлинната енергия - при ползване на топлинна енергия нецелогодишно;

(3) Купувачът има право да участва лично или чрез свой представител при отчитане на топломера, водомера и индивидуалните уреди за разпределение

Чл. 15. (1) Продавачът определя количеството на продадената топлинна енергия за съответния календарен месец.

(2) Топлинната енергия се фактурира от продавача ежемесечно на равни месечни вноски по прогнозни количества за сградата-етажна собственост и за самостоятелни потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди.

Чл. 16. (1) Купувачът или съответното упълномощено лице е длъжен да съобщи незабавно на продавача за открити от него грешки, дефекти или други недостатъци в средствата за търговско измерване, собственост на продавача.

(2) Продавачът е длъжен да организира проверката на средствата за търговско измерване в 7 (седем) дневен срок от уведомяването. При необходимост, продавача организира такава проверка и по молба на купувача.

(3) Разходите за проверката на средствата за търговско измерване са за сметка на купувача, когато установените отклонения са в границите на допустимите грешки съгласно стандарта.

(4) Грешките на топломерите и/или водомерите за гореща вода се считат за допустими, ако не излизат извън границите на допустимите грешки съгласно стандарта. В този случай не се прави преизчисление на използваните количества топлинна енергия.

(4) Ако установените при проверката грешки в измерването са по-големи от допустимите по стандарта, продавачът преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не повече от тридесет дни.

Чл. 17. (1) При отсъствие или при повреда на топломер, количеството топлинна енергия за сградата за съответния отчетен период се определя от продавача по изчислителен път на база средни стойности за съответната сграда, измерени при аналогични условия и в съответствие с режима на потребление.

(2) При повреда на топломера продавачът определя количеството топлинна енергия по реда на ал.1, за период не по - дълъг от два месеца от констатирането на повредата. До изтичане на този период, продавачът е длъжен да отстрани повредата или да замени топломера с друг.

Чл. 18. Разпределението на топлинната енергия между отделните купувачи в една сграда - етажна собственост се извършва от продавача, ако купувачите не са упълномощили топлоснабдителен агент.

Чл. 19. (1) Купувачът има право при поискване да получава информация за измерените количества топлинна енергия в абонатната станция, за начина на разпределение на начислените количества топлинна енергия, за цените на топлинната енергия и за цените на предоставяните услуги.

(2) Продавачът е длъжен да предостави информацията по ал.1 в срок до 15 дни от получаване на искането.

Заплащане на топлината енергия

Чл. 20. (1) Купувачът е длъжен да заплаща ежемесечно в срок дължимите суми за топлинна енергия.

(2) Месечната прогнозна консумация за топлинна енергия за купувачите в сграда-етажна собственост и сграда на самостоятелен потребител, се определя в индивидуалните договори между страните.

(3) Месечната дължима сума на купувача се определя на база определената прогнозна месечна консумация на купувача и действащата за периода цена на топлинната енергия.

(4) Прогнозната месечна консумация се определя както следва:

1. Определя се прогнозна едногодишна консумация на топлинна енергия общо за сградата като средно количество топлинна енергия, ползвано от сградата през предходен тригодишен период и/или по проектни данни или по договореност.

2. Прогнозната едногодишна обща консумация на топлинна енергия за сградата се разпределя на равни месечни количества за периода на ползване на топлинната енергия;

3. Прогнозната месечна консумация на сградата се разпределя между купувачите в сграда-етажна собственост пропорционално на топлинния товар за горещо водоснабдяване и отопляемия обем на имота им.

(5) За определените в индивидуалния договор равни месечни дължими суми по ал.2 продавачът изпраща писмено съобщение на купувача.

Чл. 21. (1) Купувачът заплаща дължимите суми за използваната топлинна енергия, както следва:

1. при целогодишно топлоснабдяване:

а) на 11 равни месечни вноски - платими до 30 дни след месеца на доставката;

б) последна 12-та вноска за изравняване на платеното и действително консумирано количество топлинна енергия, платима до 30 дни след месеца на 12-та доставка.;

2. при топлоснабдяване само през определен период на годината - на равни месечни вноски за периода на ползване, платими до 30 дни след месеца на доставката, като с последната се извършва изравняване на платеното и действително консумирано количество топлинна енергия.

(2) Изравнителните вноски в случаите по ал. 1, т. 1, б."б" и т. 2 се уреждат без лихва в посочените срокове, след което се начислява лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД.

(3) Началният период на заплащане на равните месечни вноски при целогодишно топлоснабдяване се определя в съответствие с наредбата по чл. 95(3) от ЗЕЕЕ.

(4) При промяна на цените, месечните вноски се преизчисляват в съответствие с изменението на цените. Продавачът уведомява писмено купувача за промяната на размера на дължимите месечни вноски до края на периода.

(5) Когато при отчитане на топлинната енергия се установи, че изплатените на продавача суми са по-големи от дължимите за продадената топлинна енергия, сумата в повече се възстановява или се приспада за следващия отчетен период.

Чл. 22. (1) Плащанията на дължимите суми за продадената топлинна енергия се извършват:

1. от купувачи за битови нужди - в брой или чрез разплащателна сметка;

2. от купувачи, извършващи стопанска дейност - в брой, чрез директен превод (вирмент) или незабавно инкасо.

(2) Конкретната форма на плащане се договаря между страните в писмения договор.

(3) Плащанията в брой се извършват в касите на продавача.

(4) Продавачът е длъжен да издава на купувача индивидуален документ за платените от него месечни суми, както и сметка за начислените от продавача количества топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в края на отчетния период при изравняване на сметките.

Чл. 23. (1) Когато купувачът има две или повече дължими вноски, при плащане се погасява най- старото задължение, като първо се погасява лихвата и след това - главницата.

(2) Плащането се счита за извършено на датата на постъпване на сумите в касите или по сметките на продавача.

(3) Възраженията на купувача по размера на начислените суми не го освобождават от заплащането им.

Чл. 24. (1) За обезпечаване на плащането на дължимите суми за топлинна енергия купувачът, извършващ стопанска дейност, може да даде обезпечение съгласно Търговския закон, Закона за задълженията и договорите или Закона за особените залози във вид на: безусловна банкова гаранция, особен залог или залог върху определена вещ, запис на заповед, ипотека върху недвижим имот.

(2) Конкретната форма на обезпечение се определя между продавача и купувача в договора за продажба на топлинна енергия.

Чл. 25. (1) В случай на грешки при отчитане и фактуриране на използваните количества топлинна енергия, купувачът е длъжен да уведоми писмено продавача в срок до 5 (пет) дни след срока за плащане.

(2) В 7 (седем) дневен срок от получаване на уведомлението по предходната алинея представител на продавача е длъжен да провери показанията на топломерите и/или издадената фактура в присъствието на купувача или на негов представител.

(3) За резултата от проверката се съставя протокол между страните.

(4) В случай, че е налице грешка при отчитането и/или фактурирането в двустранния протокол се описва начина и срока за разплащане на дължимите или надвзетите суми. Във всички случай този начин трябва да съответства на договорения между страните начин на разплащане, а срока за разплащане не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Отговорности при неизпълнение

Чл. 26. (1) При неизпълнение в срок на задълженията по чл. 20, купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимите суми, на основание чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.

Чл. 27. (1) Когато продавачът не изпълнява задълженията си по чл.4, ал.1 и 2, причината за това се установява с протокол между страните по искане на купувача в деня на установяване на нарушението. Възстановяването на нормалното топлоснабдяване се установява с констативен протокол между страните по договора.

(2) За виновно неизпълнение на задълженията по ал.1 продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 20 на сто от стойността на недоставеното количество за дните от установяване на неизпълнението до отстраняването му.

Чл. 28. (1) Когато продавачът не уведоми купувачите петнадесет дни предварително, писмено или чрез съобщение в средствата за масово осведомяване, за началото и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването поради извършване на ремонтни работи, реконструкция или въвеждане в експлоатация на нови съоръжения, или други подобни действия, които подлежат на планиране, дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия.

(2) Когато по предходната алинея продавачът не спази уговорения срок за предварително уведомяване дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за дните на закъснение.

Чл. 29. (1) Когато повредите в топлопреносната мрежа не са отстранени в срок до 72 часа от възникването им, продавачът дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за периода на прекъсване на доставката на топлинна енергия.

(2) Продавачът не дължи неустойка, ако преди изтичане на срока по ал.1 е въведен ограничителен режим.

Прекъсване на топлоснабдяването

Чл. 30. (1) Продавачът има право временно да ограничи или да прекъсне снабдяването на купувача с топлинна енергия без предварително уведомяване, когато:

1. е възникнала авария или за предотвратяване на авария;

2. има опасност за здравето или живота на хора;

3. съществува опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;

4. има опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата или на други купувачи.

(2) Ограничаването или прекъсването на топлоснабдяването в случаите по ал.1 продължава до отстраняване на причината, която го е наложила. Продавачът е длъжен да уведоми купувача по подходящ начин за причината за ограничаване или прекъсване на топлоснабдяването и за продължителността на ограничението или прекъсването.

(3) Продавачът не носи имуществена отговорност за щети, нанесени на купувача при прекъсване или ограничаване на топлоснабдяването в случаите по ал.1.

Чл. 31. (1) Продавачът има право временно да ограничи или да прекъсне снабдяването на купувача с топлинна енергия поради извършване на ремонтни работи, реконструкция, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения или други подобни действия, които подлежат на планиране.

(2) Продавачът е длъжен да уведоми купувача 15 дни предварително, писмено или чрез съобщение в средствата за масово осведомяване, за началото и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването по ал.1.

Чл. 32. Продавачът има право да прекъсне снабдяването на купувача с топлинна енергия след предварително писмено предупреждение, когато купувачът:

1. не е заплатил дължимите суми за топлинна енергия за срок от 1 месец следващ срока на плащане по чл.20;

2. е допуснал ползване на топлинна енергия преди топломера;

3. директно ползва гореща вода от топлопреносната мрежа;

4. е допуснал да се включват нови потребители на топлинна енергия, без да е уведомил продавача;

5. не осигурява достъп на длъжностни лица на продавача до своето жилище, а когато е самостоятелен потребител - и в абонатната станция. Неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на Продавача и от двама свидетели.

Чл. 33. (1) Преди прекратяване на топлоподаването продавачът изпраща на купувача писмено предупреждение за отстраняване на неизпълнението по чл.32.

(2) Писмената покана за плащане задължително съдържа размера на неплатените дължими суми, начислените лихви и срока, в който следва да се изплатят сумите.

(3) Срокът по ал.1 и 2 не може да бъде по-малък от 7 дни от датата на изпращане на писменото предупреждение и/или поканата.

(4) В случай, че купувачът не заплати сумите или не отстрани неизпълнението в посочения срок, продавачът уведомява писмено купувача за датата на прекратяване на топлоснабдяването. Уведомлението се изпраща 15 дни преди датата на прекратяването.

Чл. 34. (1) Възстановяване на топлоподаването за отопление и/или горещо водоснабдяване в случаите по чл. 32 се извършва от продавача по писмено искане на купувача в срок до 24 часа след отстраняване на причината, която го е наложила.

(2) Прекратяването и възстановяването на топлоподаването по чл.32 се извършва срещу заплащане.

Чл. 35. (1) Когато купувачът е извършил несъгласувани изменения на сградните инсталации, както и други действия, водещи до нарушаване на топлоснабдяването, продавачът има право да прекрати топлоснабдяването на всички купувачи от абонатната станция на сградата не по-рано от една година след писмено предизвестие.

(2) Продавачът има право да прекрати топлоснабдяването на всички купувачи от абонатната станция на сграда-етажна собственост с шестмесечно писмено предизвестие, когато:

1. топлинния товар на сградата е намален под 50 % от проектния, поради прекратяване на топлоснабдяването на отделни потребители в сградата или

2. броят на потребителите, които купуват топлинна енергия за отопление е не повече от 50 % от всички потребители в сградата.

(3) Топлоснабдяването в сграда - етажна собственост не се прекратява когато в срока на предизвестието по ал.2 всички оставащи в сградата потребители на топлинна енергия декларират писмено пред продавача, че ще разпределят помежду си и ще заплащат измереното по показанията на топломера количество топлинна енергия,.

Чл. 36. Купувачът има право да прекъсва и да възстановява сам снабдяването с топлинна енергия в имота си, като декларира това писмено пред продавача, без да нарушава правата на останалите купувачи с сграда -етажна собственост.

Изменение на договорите

Чл. 37. (1) Изменение на клаузите на договорите може да поиска всяка от страните в срока на действието му.

(2) Изменение на договорите може да се извърши и при наличие на форсмажорно събитие, при промяна на законодателството или при разпореждане на компетентен орган, действуващ в рамките на дадената му от закон компетентност.

(3) С допълнителни писмени споразумения страните могат да правят изменения и допълнения на договорите.

Прекратяване на договорите

Чл. 38. Договорите за продажба на топлинна енергия се прекратяват:

1. по взаимно съгласие на страните;

2. с 15 дневно писмено предизвестие от страна на продавача, при неизпълнение на задълженията на купувача за плащане на дължимите суми в срок;

3. с 30 дневно предизвестие от страна на купувача и след осигуряване на достъп за прекратяване на топлоснабдяването;

4. при смърт на купувача;

5. при смяна на собствеността на имота;

6. при прекратяване на юридическото лице.

Допълнителни условия

Чл. 39. (1) В договора страните се идентифицират както следва:

1. продавачът - с наименование (фирма), адрес на управление, адрес за кореспонденция, съдебна регистрация, лицето представляващо продавача, номер по БУЛСТАТ, данъчен номер и банкова сметка;

2. купувачът:

а) физическо лице - с име и ЕГН по документи за самоличност, адрес на топлоснабдения имот и адрес за кореспонденция, а при необходимост и документ за представителна власт (нотариално заверено пълномощно, съдебно решение и др.);

б) юридическо лице, търговец - с наименование (фирма), адрес на управление, адрес за кореспонденция, съдебно удостоверение за актуално състояние, номер по БУЛСТАТ, данъчен номер и банкова сметка и лицето, представляващо купувача;

в) едноличен търговец или лице, упражняващо свободна професия - освен с данните по б."а" се идентифицира и с ЕГН;

г) юридическо лице, което не е търговец - с адрес на управление, адрес за кореспонденция, актът за създаване на юридическото лице и името на представляващото го лице.

(2) Когато договорът се сключва чрез топлоснабдителен агент или чрез друго упълномощено лице, те се идентифицират с данните по ал.1, т. 2, като задължително представят и нотариално заверено пълномощно.

Чл. 40. (1) Неразделна част от договора са приложения за:

1. описание и топлотехническа характеристика на сградата, на отделните имоти в сграда-етажна собственост и характера на потреблението на топлинната енергия;

2. решение на собствениците в сграда-етажна собственост, за определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия за отопление на общите части

(2) Описанието и топлотехническата характеристика на сградата включват:

а) топлинен товар за отопление, топлинен товар за вентилация и/или отопляем обем на сградата и топлинен товар за горещо водоснабдяване;

б) отопляем обем на стълбища, фоайета и др. общи помещения в сградата;

в) категория на самостоятелния потребител;

(3) Описанието и топлотехническата характеристика на отделните имоти в сграда-етажна собственост включват:

а) инсталираната мощност на отоплителните тела - общо и по отделни помещения и/или отопляем обем на имота, общо и по отделни помещения - по проект и на помещения с изключени отоплителни тела;

б) помощните средства за разпределение на топлинната енергия - индивидуални топломери или радиаторни разпределители;

в) наличие на водомер за гореща вода и брой на лицата, потребяващи гореща вода в имота;

г) топлинен товар за вентилация;

д) идеалните части от общите части на сградата за всеки купувач;

е) нормативно определената температура в различните помещения, по проект;

(4) Характерът на потреблението на топлинна енергия определя вида на използването на топлинната енергия - от физически лица за битови нужди или от лица, извьршващи стопанска дейност, за отделните имоти в сградата или от самостоятелните потребители.

(5) Обстоятелствата по ал.2 се посочват от купувача и се описват във формуляр -образец, изготвен от съответното топлопреносно предприятие, а при невъзможност да бъдат канкретизирани от него - от продавача.

(6) Когато в сграда - етажна собственост се прилага системата "Топлинно счетоводство" собствениците представят нотариално заверено решение за определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия за отопление, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации. Решението трябва да е взето с единодушие.

Чл. 41. (1) Тези Общи условия се прилагат и за заварените потребители на топлинна енергия към датата на влизането им в действие.

(2) В срок до 30 дни след влизането им в действие потребителите, които ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване имат право:

а) да заявят, че се отказват от топлоснабдяване, като посочат дата за осигуряване на достъп до жилището си или

б) да приведат търговските си взаимоотношения с топлопреносното предприятие в съответствие със Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(3) За изпълнение на процедурата по ал.2, б."б" продавачът предлага на купувачите формуляри за описване на топлотехническтаа характеристика на сградата и на отделните имоти в сграда-етажна собственост и на характера на потреблението на топлинна енергия.

(4) След изпълнение на изискванията по ал.2 и 3 страните сключват писмен договор за продажба на топлинна енергия. В случай че не се подпише договор до началото на отоплителния сезон, топлоснабдяването на потребителя се прекратява в срок до 7 дни от изтичане на срока.

(5) Потребителят на топлинна енергия е длъжен да осигури достъп на продавача до жилището си за прекратяване на топлоснабдяването.

Чл. 42. Заварените потребители на топлинна енергия, извършващи стопанска дейност, които избират да плащат задълженията си чрез "Незабавно инкасо", в 30-дневен срок от влизане в действие на Общите условия, следва да представят на продавача писмено съгласие да извършват плащането чрез незабавно инкасо от банковите им сметки по искане на продавача, в съответствие с чл. 18 от Наредба N 3 за плащанията.

Чл. 43. (1) Страна по договор за продажба на топлинна енергия няма право да бъде заместена в договора или по някакъв начин да прехвърли част или всички права и/или задължения по него или по друг начин да се освободи от изпълнението му без предварително писмено съгласие на другата, което не може да му бъде отказано неоснователно.

(2) Във всеки случай на прехвърляне на права и задължения по този Договор или на промяна в собствеността на съоръженията, чрез които той се изпълнява от продавача и купувача, страните са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и действащото законодателство.

Чл. 44. (1) При реорганизация на учреждения и организации или при преобразуване на търговски дружества, по писмено искане на правоприемника, към договора се сключва допълнителното споразумение, към който се прилага актът за правоприемството.

(2) При прехвърляне правото на собственост, по писмено искане на новият собственик или ползвател, към договора се сключва допълнителното споразумение, към който се прилага актът за прехвърлянето.

(3) При развод, когато купувач е съпругът, който напуска семейното жилище, допълнителното споразумение към договора се сключва със съпруга, оставащ в жилището, ако той пожелае това. Към заявлението се прилага препис от бракоразводното решение.

(4) При смърт на страна по договора - физическо лице, с писмено заявление до другата страна, към договора се сключва допълнително споразумение с наследниците на лицето, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 45. (1) В случаите по предходния член лицата са длъжни в 30- дневен срок от настъпване на посочените факти да уведомят за това другата страна. Те имат право да заместят страна по договора, като сключат допълнителни споразумения към договорите, да сключат нов договор за продажба на топлинна енергия или да подадат заявление, че не желаят да са потребители на топлинна енергия.

(2) При отказ от топлоснабдяване, в заявлението лицата задължително посочват датата, на която ще осигурят достъп до имота или до жилището за прекратяване на топлоснабдяването.

(3) Лицата, които встъпват в правата на страна по договора за продажба на топлинна енергия писмено декларират, че приемат условията по сключения договор и представят документи, удостоверяващи правата им, в т.ч и нотариално заверено споразумение на останалите наследници (съсобственици).

Чл. 46. При изпълнението на договора, купувачът и продавачът са длъжни незабавно да уведомяват другата страна за всички настъпили промени по неговата идентификация, характеристиките на топлоснабдявания имот и на сградата и на характера на ползването на топлинната енергия.

Чл. 47. (1) Всички предизвестия и уведомления по договорите за продажба на топлинна енергия следва да бъдат в писмена форма, подписани от страните или упълномощените от тях лица и се изпращат на адреса на всяка една от страните, посочен в договора.

(2) Срокът на предизвестията и уведомленията започва да тече от момента на получаването им от страната по договора, към която са отправени при спазване на разпоредбите на ГПК.

(3) В случай, че купувачът не е уведомил продавача за промяна на адреса си за кореспонденция, счита се,че предизвестията и уведомленията са редовно връчени, ако са изпратени на посочения в договора адрес.

Чл. 48. Всички спорове по договорите за продажба на топлинна енергия се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните.

Чл. 49. За неуредените в договорите въпроси се прилагат разпоредбите на действащото гражданско законодателство в Република Бьлгария.

Настоящите Общи условия са приети от Държавната комисия за енергийно регулиране с решение по т.3.1 б."в" от протокол №13/ 14.07.2000 год. на основание чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ МЕЖДУ ТОПЛОПРЕНОСНО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПОТРЕБИТЕЛИ, КОИТО ПОЛЗВАТ ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ЗА СТОПАНСКИ НУЖДИ

Предмет и срок на договора

Чл. 1. Предмет на договора е продажбата на топлинна енергия посредством топлоносител - гореща вода или пара от топлопреносно предприятие на потребител, който ползва топлинна енергия за стопански нужди, наричани съответно "продавач" и "купувач".

Чл.2. (1) Според характера на потреблението, потребителят е:

I-ва категория - когато задължително трябва да има резервно захранване с топлинна енергия;

II-ра категория - когато няма необходимост от резервно захранване.

(2) Потребител от I-ва категория осигурява резервното захранване за своя сметка.

Чл. 3. (1) Договорът за продажба на топлинна енергия е със срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора.

(2) Годишното количество топлинна енергия, което продавачът ще доставя на купувача за съответната година, разпределението му по тримесечия и месеци, максималните и минимални часови разходи, параметрите по видове топлоносител и процента върнат кондензат, се договорят между страните за всяка година и се посочват в спесификация, която е неразделна част от договора за продажба.

Права и задължения на страните

Чл. 4. (1) Купувачът представя на продавача писмено предложение за планираните минимални и максимални количества топлинна енергия за годината, разпределени по тримесечия и месеци, както и графика за потреблението и ремонтите, не по-малко от 60 дни преди началото на всяка календарна година.

(2) Графиците за спиране на топлоснабдяването при извършване на ремонтни работи, реконструкция, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения или други подобни действия от продавача или купувача, се посочват в спесификацията.

Чл. 5. (1) Купувачът има право да поиска изменение на договореното годишно количество топлинна енергия не по-късно от 20 септември на календарната година, когато изменението е с повече от 10 % от годишното количество.

(2) Купувачът има право да поиска от продавача преразпределение на договорените количества топлинна енергия по периоди не по-късно от 20 (двадесето) число на последния календарен месец от договорния период.

(3) Изменения за изтекли договорни периоди не могат да се правят.

(4) Двете страни подписват допълнително споразумение за изменение на договорените количества.

Чл. 6. (1) Количеството топлинна енергия, което купувачът може да използва различно от определеното в договора, без да носи отговорност, не може да надвишава 10 % и се прилага в рамките на съответния договорен период - тримесечие, месец или година.

(2) При промяна на договореното годишно количество топлинна енергия процентът се определя съобразно новото количество и важи от момента на корекцията.

(3) Допустимите отклонения от договорения максимален или минимален часов разход се определят от страните в договора.

Чл. 7. (1) Продавачът осигурява редовно и качествено снабдяване с топлинна енергия на обекта на купувача, съгласно категорията му, като поддържа в техническа изправност топлопреносните мрежи и поддържа параметрите на топлоносителя съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Категорията на купувача, както и параметрите на топлоносителя - нормални игранични стойности, се определят между страните в договора.

(2) Продавачът не гарантира параметрите на топлинната енергия при топлоносител пара, когато купувачът ползва топлинна енергия в количества под минималния или над максималния часов разход, при невръщане на договорените количества кондензат и при възникване на непреодолима сила.

Чл. 8. (1) В случай, че купувачът иска да присъедини външни потребители към системата си, той трябва да изпрати писмено искане на продавача.

(2) В 30-дневен срок от датата на получаване на искането продавачът трябва да се произнесе относно техническата възможност и целесъобразност за присъединяване на външния потребител към системата на купувача.

(3) В случай, че присъединяването е технически възможно, двете страни подписват допълнително споразумение към договора, а самото присъединяване се извършва в присъствието на представител на продавача.

Чл. 9. (1) При извършване на действия, съгласно графика за спиране на топлоснабдяването, съответната страна е длъжна най-малко 15 дни предварително да уведоми другата страна за времето и продължителността на прекъсването.

(2) При възникване на повреди в топлопреносната мрежа продавачът е длъжен да ги отстрани в срок до 48 часа след възникването им. В случай, че отстраняването на повредата не може да бъде извършено в посочения срок, продавачът уведомява купувача.

Чл. 10. (1) Купувачът е длъжен да осигури постоянен достъп на персонала на продавача на негова територия, винаги и по всяко време през срока на валидност на договора за продажба, с цел монтиране, изпробване, проверка и отчитане на средствата за търговско измерване, на контролните уреди и/или поддържане, поправка, подмяна на друго оборудване, използвано за доставката на топлинна енергия.

(2) Купувачът осигурява постоянен достъп на представители на продавача и до намиращите се на негова територия енергийни обекти и съоръжения на продавача.

(3) Купувачът, безплатно за продавача и без разноски от негова страна, му предоставя сервитутно право за преминаване с цел монтаж, ремонт, подмяна, експлоатация и поддръжка на енергийните си обекти и съоръжения, разположени на територията на купувача, за да даде възможност за доставка и измерване на договорената топлинна енергия.

Чл. 11. (1) Продавачът и купувачът са длъжни взаимно да опазват намиращите се на тяхна територия съоръжения и/или инсталации, както и да не допускат по трасето на топлопреносната мрежа и на присъединителните топлопроводи изграждането на постройки, складирането на други материали и да не извършват под, над и около тях изкопни работи без предварително разрешение на страната, на която те принадлежат.

(2) Купувачът е длъжен да експлоатира, поддържа и ремонтира собствените си инсталации и съоръжения и абонатната станция, да спазва оперативната дисциплина и да изпълнява всички предписания на оператора на топлоснабдителната мрежа, дадени в рамките на неговата функционална компетентност

Чл. 12. При нарушения на топлоснабдяването в обекта, както и при опасност от нанасяне на материални щети на мрежата или на други купувачи, купувачът трябва да уведоми незабавно продавача.

Чл. 13. (1) Купувачът има право на възражение за отклонения от договорените параметри и начислените количества топлинна енергия.

(2) Когато топлоносителят е пара продавачът е длъжен да организира проверка и да отстрани причината, ако дефектите са в неговите съоръжения. Продавачът дава задължително предписание на купувача, ако причината за отклонението от договорените параметри е в съоръженията и инсталациите на купувача.

(3) При топлоносител гореща вода продавачът е длъжен да извърши проверка в срок от 48 часа от подаване на възражението. Продавачът е длъжен да отстрани отклоненията ако те се дължат на дефекти в топлопреносната мрежа и/или отклонения в режима на топлоподаване към обекта до 72 часа от констатирането.

(4) За резултатите от проверките и извършените работи се съставя протокол между страните.

Измерване и отчитане на топлинната енергия

Чл. 14. (1) Измерването на продадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост или на място съгласувано между страните в договора за продажба.

(2) Средствата за търговско измерване се доставят, монтират и ремонтират от собственика им. Продавачът ги поддържа и отчита.

(3) Параметрите на топлоносителя, предмет на договора, се отчитат с регистрирани контролно измервателни прибори.Количеството на върнатия кондензат при топлоносител водна пара се измерва с разходомер.

(4) Купувачът няма право да изключва сам контролно-измервателните прибори за измерване параметрите на топлоносителите, които са предмет на договора.

(5) Отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва от продавача ежемесечно съгласно график за отчитане, съгласуван между двете страни. Купувачът има право да участва при отчитане на приборите за търговски и контролни измервания.

Чл. 15. (1) Всички топломери, използвани за измерване и отчитане на доставената по този договор топлинна енергия и разходомерите, трябва да са приети и да са пломбирани по установения ред.

(2) Купувачът няма право да заменя средствата за търговско измерване на топлинната енергия без писмено разрешение и без участие на представител от страна на продавача.

(3) Купувачът е длъжен:

1. да опазва маркировките и целостта на пломбите на средствата за търговско измерване и на контролно-измервателните прибори, поставени от продавача или оторизиран държавен орган.

2. да не изключва контролно-измерителните и търговските уреди и тяхното захранване.

Чл. 16. (1) Купувачът е длъжен в срок от 24 часа да уведоми продавача, в случай, че топломерите, разходомерите или регистриращите манометри и термометри се повредят или са негодни за използване.

(2) В срок от 48 часа от уведомлението представител на продавача извършва проверка и издава задължително предписание за купувача, в което определя срока за ремонт или за замяна.

Чл. 17. (1`) Купувачът има право да поиска проверка на средствата за търговско измерване и на регистриращите уреди. Разходите за проверката са за сметка на купувача, когато констатираните отклонения са в границите на допустимите по стандарта.

(2) Проверката на топломера не освобождава купувача от задължението му да заплати в срок отчетената топлинна енергия.

Чл. 18. (1) Когато при техническа проверка, извършена от представител на продавача се установи неправилно и/или неточно измерване и изчисляване на количествата използвана топлинна енергия, двете страни изготвят протокол, в който се преизчисляват използваните количества. В тези случаи продавачът е длъжен да коригира сметката на купувача за неправилно отчетената топлинна енергия най-много до предишната проверка на топломера.

(2) Страните по договора се уведомяват взаимно, в случай, че е налице съмнение относно измерването и/или изчисляването на количествата използвана топлинна енергия. Продавачът е длъжен в 7 (седем) дневен срок да извърши техническа проверка по случая.

Чл. 19. (1) При повреда на топломер, количеството топлинна енергия за съответния отчетен период се определя от страните с протокол, а в случай че не се постигне договореност - на база консумираната топлинна енергия за съпоставим период, предшестващ повредата. Продавачът преизчислява фактурата за топлинна енергия за период най-много до предишното отчитане на топломера.

(2) При повреда на топломера продавачът определя количеството топлинна енергия по реда на ал.1, за период не по - дълъг от един месец от констатирането на повредата.

Чл. 20. (1) Количеството топлинна енергия с топлоносител водна пара, се определя за сто на сто невърнат кондензат.

(2) Количеството топлинна енергия по ал.1 се намалява с количеството топлина на върнатия от купувача кондензат. Тази топлинна енергия се определя като произведение на разхода на кондензат и разликата между температурата на върнатия кондензат, когато тя е в границите от +30оС до +70о С, и температурата на водата от водоизточника на производителя.

(3) Топлинната енергия на върнатия кондензат с температура под +30оС не се приспада.

(4) Когато температурата на върнатия кондензат е над +70о С, не се приспада частта на топлинната енергия, съответстваща на количеството върнат кондензат и разликата между температурата на върнатия кондензат и +70о С.

Чл. 21. (1) Количеството топлинна енергия с топлоносител гореща вода, се определя, като към подадената за купувача топлинна енергия, се прибави топлинната енергия на добавъчната вода за допълване на мрежата на купувача. Топлинната енергия на добавъчната вода се определя като произведение на разхода на добавъчна вода и разликата на температурата на водата във връщащата магистрала и температурата на водата от водоизточника на производителя.

(2) Невърнатото количество топлоносител - гореща вода се заплаща от купувача.

Чл. 22. Купувачът има право при поискване да получава информация за измерените количества топлинна енергия и за върнатия кондензат по средствата за търговско измерване.

Заплащане на топлината енергия

Чл. 23. (1) Купувачът е длъжен да заплаща ежемесечно в срок дължимите суми за топлинна енергия.

(2) Купувачът извършва не по-малко от две текущи през месеца на доставката и изравнително плащане на дължимите суми за топлинна енергия.

(3) Изравнителното плащане на дължимите суми е до 5-то число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на издадената от продавача фактура.

(4) Начините за и сроковете на плащанията се договарят между страните в договора за продажба на топлинна енергия.

(5) При промяна на цените текущите плащания се преизчисляват.

(6) Възраженията на купувача по размера на начислените суми не го освобождава от заплащането им.

Чл. 24. (1) Плащането се счита за извършено на датата на постъпване на сумата по сметките на продавача.

(2) Когато купувачът има две или повече дължими вноски, при плащане се погасява най- старото задължение, като първо се погасява лихвата и след това - главницата.

Чл. 25. (1) В случай на грешки при отчитане и фактуриране на продадените количества топлинна енергия, купувачът и продавачът съставят двустранен констативен протокол.

(2) Дължимите и надвзети суми се уреждат с изравнителното плащане за периода.

Чл. 26. Продавачът може да поиска от купувача обезпечение съгласно Търговския закон, Закона за задълженията и договорите или Закона за особените залози за гарантиране изпълнението на задълженията на купувача по договора за продажба на топлинна енергия.

Чл. 27. Купувачът има право да получава информация за цената на топлинната енергия, да получава от продавача документ за платените от него текущи суми, както и сметка за стойността на начислените от продавача количества топлинна енергия след изтичане на месечния отчетен период при изравняване на сметките.

Отговорности при неизпълнение

Чл. 28. (1) При неизпълнение в срок на задълженията си по чл. 23, купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на продавача.

(2) Купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.

Чл. 29. В случаите когато купувачът е платил в повече от дължимите суми за топлинна енергия, продавачът дължи на купувача обезщетение, в размер на законната лихва върху надплатената сума от деня на постъпването й по сметка на продавача до деня на възстановяването и по сметката на купувача.

Чл. 30. (1) Когато за съответен договорен период купувачът използва топлинна енергия в количества извън рамките на определения процент на допустимо отклонения дължи неустойка за използваната в повече или в по-малко топлинна енергия.

(2) Когато купувачът използва топлинна енергия под договорения минимален часов разход, количеството топлинна енергия за времето на отклонение се определя на база на договорения минимален часов разход.

(3) Когато купувачът използва топлинна енергия над договорения максимален часов разход дължи неустойка за използваната над максималния часов разход енергия за периода на отклонението.

(4) Заплащането на дължимите суми се извършва от купувача срещу издадена от продавача фактура на основание приключителен протокол за съответния месец.

Чл. 31. В случаите когато продавачът виновно не изпълни задълженията си да достави топлинна енергия в договорените количества и със съответните параметри на топлоносителя по периоди, продавачът дължи неустойка за недоставената или доставената с влошени параметри топлинна енергия, за времето от установяване на неизпълнението на договора до възстановяване на нормалното топлоснабдяване.

Чл. 32. (1) Продължителността на работа на обектите на купувача с топлинна енергия с отклонения в договорените параметрите се определя по монтирани регистриращи средства за измерване, одобрени за използване.

(2) Използваните количества топлинна енергия с отклонения от договорените параметрите и причината за това се определят с двустранен протокол между страните.

Чл. 33. (1) Когато продавачът не уведоми писмено купувача за времето и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването, поради извършване на ремонтни работи, реконструкция или въвеждане в експлоатация на нови съоръжения, или други подобни действия, които подлежат на планиране, дължи неустойка за недоставената топлинна енергия.

(2) Когато по предходната алинея продавачът не спази уговорения срок за предварително уведомяване дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за дните на закъснение.

Чл. 34. (1) Когато по вина на продавача повредите в топлопреносната мрежа не са отстранени в срок до 48 часа от възникването им, продавачът дължи неустойка за недоставената топлинна енергия за периода на закъснението.

(2) Продавачът не дължи неустойка ако преди изтичане на срока по ал.1 е въведен ограничителен режим.

Чл. 35. За неизпълнение на оперативните нареждания на оператора на топлоснабдитебната мрежа Купувачът дължи на продавача обезщетение за всяко неизпълнение.

Чл. 36. (1) Размерът на неустойките по чл.30-34 се определят от страните в договора.

(2) Страните могат да договарят и други неустойки за неизпълнение на договора за продажба на топлинна енергия.

Прекъсване на топлоснабдяването

Чл. 37. (1) Продавачът има право да ограничи или да прекъсне снабдяването на купувача с топлинна енергия без предварително уведомяване, когато:

1. е възникнала авария или за предотвратяване на авария;

2. има опасност за здравето или живота на хора;

3. съществува опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;

4. има опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата, на купувача или на други купувачи.

Чл. 38. (1) Продавачът има право да прекъсне подаването на топлинна енергия, когато купувачът:

1. не е заплатил дължимите суми за топлинна енергия за срок от 1 месец следващ периода на доставка;

2. е допуснал ползване на топлинна енергия преди топломера;

3. директно ползва гореща вода от топлопреносната мрежа;

4. е допуснал да се включват нови потребители на топлинна енергия, без да е уведомил продавача;

5. е извършил несъгласувани изменения на абонатната станция и/или на топлоизползващите инсталации, както и други действия, водещи до нарушаване на топлоснабдяването;

6. не допуска длъжностни лица на продавача в обекта, в абонатната станция и/или до топлоизползващите инсталации.

(2) Преди прекратяване на топлоподаването продавачът изпраща на купувача писмено предупреждение за отстраняване на неизпълнението по ал.1.

(3) Писмената покана за плащане задължително съдържа размера на неплатените дължими суми, начислените лихви и срока, в който следва да се изплатят сумите.

(4) Срокът по ал.2 и 3 не може да бъде по-малък от 3 дни от датата на изпращане на писменото предупреждение и/или поканата.

(4) В случай, че купувачът не заплати сумите или не отстрани неизпълнението в посочения срок, продавачът прекратява топлоснабдяването на купувача.

Чл. 39. (1) Възстановяването на снабдяването на купувача се извършва от продавача по писмено искане на купувача след отстраняване на причината, която го е наложила.

(2) Възстановяването на топлоподаването по чл. 35 се извършва срещу заплащане.

Изменение на договорите

Чл. 40. (1) Изменение на клаузите на договорите може да поиска всяка от страните в срока на действието му.

(2) Изменение на договорите може да се извърши и при наличие на форсмажорно събитие, при промяна на законодателството или при разпореждане на компетентен орган, действуващ в рамките на дадената му от закон компетентност.

(3) С допълнителни писмени споразумения страните могат да правят изменения и допълнения на договорите.

Прекратяване на договорите

Чл. 41. (1) Договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди могат да се прекратяват без предизвестие преди изтичане на срока на действието им:

1. по взаимно съгласие;

2. при прекратяване на юридическото лице;

3. някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност или ликвидация;

4. има решение на собствениците за доброволно прекратяване;

5. лицензията за извършване на съответната дейност бъде отнета или изменена така, че да не дава право на страната да извършва дейността, предмет на договора.

(2) Договорите могат да бъдат прекратени преди изтичането на срока на действието им в случай на извършване на реорганизация на продавача - сливане, вливане, отделяне, ликвидация, ако всички задължения на страната не бъдат прехвърлени или поети от лице, което притежава лицензия да извършване на дейността производство и/или пренос на топлинна енергия.

(3) Договорите могат да бъдат прекратени с писмено предизвестие преди изтичането на срока на действието:

1. от всяка една от страните със срок на предизвестието не по-малък от 6 (шест) месеца;

2. от продавача, при неизпълнение на задълженията на купувача за своевременно плащане с едномесечно предизвестие;

3. едностранно от всяка страна с 20 дневно предизвестие, в случай, че форсмажорно събитие продължи повече от 6 месеца.

Чл. 42. (1) В случай продавачът не изпълнява своето задължение да доставя топлинна енергия в договорените количества и качествени пораметри в продължение на 2 последователни месеца, купувачът има право да изпрати писмено предупреждение за отстраняването на неизпълнението.

(2) Ако продавачът и след изтичане на срока по писмено предупреждение продължава да не изпълнява задължението си да предоставя топлинна енергия в договорените количества и качествени пораметри, купувачът има право да развали договора с тридесет дневно предизвестие.

Чл. 43. (1) Когато продавачът доставя топлинна енергия с качество, което не съответства на стандарта или на уговореното, купувачът има право да даде 15 дневен срок за отстраняване на неизпълнението.

(2) Ако и след изтичане на срока по по-горната точка, продавачът не доставя топлинна енергия с качество съгласно стандарта/уговореното в продължение на 1 месец, купувачът има право да развали договора с 30 дневно писмено предизвестие.

(3) Продължителността на доставката на топлинна енергия с влошено качество се определя по монтирани регистриращи средства за измерване, одобрени за използуване и проверени по установения ред.

Чл. 44. Страните подписват двустранен протокол, с който се отчита състоянието на договора до момента на прекратяването или развалянето му и се уреждат отношенията помежду им във връзка с това.

Допълнителни условия

Чл. 45. (1) Приложение, неразделна част от договора е техническата идентификация на топлоснабдяваните промишлени и други стопански обекти на продавача и купувача, чрез описание и топлотехническа характеристика на инсталациите, използващи топлинна енергия, които за всяка инсталация или група инсталации включват:

1. топлинен товар, вид на топлоносителя, режими на потребление и предназначение на топлинната енергия;

2. категория на потреблението;

3. изисквания към качеството на топлоносителя, на неговата температура и налягане;

4. количество и качество на връщания кондензат;

5. месторазположение на регистриращите контролноизмерителни уреди и техния режим на работа.

(2) Обстоятелствата по ал.2 се посочват от страните във формуляр за идентификация на обекта и топлоизползващите инсталации, изготвен от продавача.

Чл. 46. Заварените потребители на топлинна енергия, извършващи стопанска дейност, които избират да плащат задълженията си чрез "Незабавно инкасо", в 30-дневен срок от влизане в действие на Общите условия, следва да представят на продавача писмено съгласие да извършват плащането чрез незабавно инкасо от банковите им сметки по искане на продавача, в съответствие с чл. 18 от Наредба N 3 за плащанията.

Чл. 47. (1) Страна по договор за продажба на топлинна енергия няма право да бъде заместена в договора или по някакъв начин да прехвърли част или всички права и/или задължения по него или по друг начин да се освободи от изпълнението му без предварително писмено съгласие на другата, което не може да му бъде отказано неоснователно.

(2) Във всеки случай на прехвърляне на права и задължения по този Договор или на промяна в собствеността на съоръженията, чрез които той се изпълнява от продавача и купувача, страните са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и действащото законодателство.

Чл. 48. (1) При реорганизация на учреждения и организации или при преобразуване на търговски дружества, по писмено искане на правоприемника, към договора се сключва допълнителното споразумение, към който се прилага актът за правоприемството.

(2) При прехвърляне правото на собственост, по писмено искане на новият собственик или ползвател, към договора се сключва допълнителното споразумение, към който се прилага актът за прехвърлянето.

(3) При смърт на страна по договора - физическо лице, с писмено заявление до другата страна, към договора се сключва допълнително споразумение с наследниците на лицето, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 49. (1) В случаите по предходния член лицата са длъжни в 30- дневен срок от настъпване на посочените факти да уведомят за това другата страна. Те имат право да заместят страна по договора, като сключат допълнителни споразумения към договорите, да сключат нов договор за продажба на топлинна енергия или да подадат заявление, че не желаят да са потребители на топлинна енергия.

(2) При отказ от топлоснабдяване, в заявлението лицата задължително посочват датата, на която ще осигурят достъп до имота за прекратяване на топлоснабдяването.

(3) Лицата, които встъпват в правата на страна по договора за продажба на топлинна енергия писмено декларират, че приемат условията по сключения договор и представят документи, удостоверяващи правата им, в т.ч и нотариално заверено споразумение на останалите наследници (съсобственици).

Чл. 50. При изпълнението на договора, купувачът и продавачът са длъжни незабавно да уведомяват другата страна за всички настъпили промени по неговата идентификация и характеристиките на производствения или на топлоснабдявания имот.

Чл. 51. (1) Всички предизвестия и уведомления по договорите за продажба на топлинна енергия следва да бъдат в писмена форма, подписани от страните или упълномощените от тях лица и се изпращат на адреса на всяка една от страните, посочен в договора.

(2) Срокът на предизвестията и уведомленията започва да тече от момента на получаването им от страната по договора, към която са отправени при спазване на разпоредбите на ГПК.

(3) В случай, че купувачът не е уведомил продавача за промяна на адреса си за кореспонденция, счита се,че предизвестията и уведомленията са редовно връчени, ако са изпратени на посочения в договора адрес.

Чл. 52. Всички спорове по договорите за продажба на топлинна енергия се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните.

Чл. 53. За неуредените в договорите въпроси се прилагат разпоредбите на действащото гражданско законодателство в Република Бьлгария.

Настоящите Общи условия са приети от Държавната комисия за енергийно регулиране с решение по т.3.1 б."б" от протокол №13/ 14.07.2000 год. на основание чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

В ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Глава първа

Общи положения

Чл.1(1). С тези условия се определят общи положения, свързани със сключването, изменението и прекратяването на договорите за продажба на електрическа енергия.

(2). Общите условия сe прилагат за страните (Продавач и Купувач) по договорите за продажба на електрическа енергия, посочени в чл. 80 ал.1 от ЗЕЕЕ.

Чл.2. (1). Договорите за продажба на електрическа енергия по чл.80 ал. 1 точки 1 и 3 от ЗЕЕЕ се предлагат от преносното предприятие.

(2). Договорите за продажба на електрическа енергия по чл. 80 ал. 1 точки 2, 4 и 5 от ЗЕЕЕ се предлагат от разпределителните предприятия.

(3). При сключване и изпълнение на договорите се гарантират равнопоставеността и недискриминацията между страните спрямо останалите Продавачи и Купувачи от същата категория на територията, върху която извършват дейността си.

(4). Страните по договорите за продажба на електрическа енергия договарят условия за спазване на поверителност относно факти, документи и договорености, станали им известни при или по повод упражняването на правата и изпълнението на задълженията им по договорите, представляващи търговска тайна.

Глава втора

Общи условия за всички договори за продажба на електрическа енергия

Чл. 3.(1). Страните по договора се идентифицират, както следва:

1. Продавачът и Купувачът - юридически лица - търговци - с наименование (фирма), адрес на управление, адрес за кореспонденция и съдебна регистрация, съдебно удостоверение за актуално състояние, лицето, което го представлява, идентификационен код по БУЛСТАТ, данъчен номер и банкова сметка;

2. Купувачът:

а/ юридическо лице, което не е търговец - с адрес на управление, адрес за кореспонденция, актът за създаване на юридическото лице и името на представляващото го лице;

б/ едноличен търговец - освен с данните по точка 1 и с ЕГН;

г/ физическо лице или лице, упражняващо свободна професия - с име и ЕГН по документи за самоличност, адрес на обекта, подлежащ на снабдяване с електрическа енергия и адрес за кореспонденция.

(2). Когато договорът се сключва чрез други упълномощени лица, те се идентифицират с данните по ал. 1, т. 2, като задължително представят и нотариално заверено пълномощно.

Чл.4.(1). При подписване на договора, Купувачът, търговско дружество, задължително представя и:

1. Удостоверение от компетентен орган, че дружеството не е в производство по несъстоятелност към датата на договаряне;

2. Съгласие на синдика за сключване на договора (ако е постановено решение за откриване производство по несъстоятелност на Купувача);

3. Договор за наем на обекта, подлежащ на снабдяване с електрическа енергия, нотариален акт за учредено вещно право на ползване или друг документ, удостоверяващ правата на Купувача върху обекта, подлежащ на снабдяване с електрическа енергия (в случай, че Купувачът не е собственик).

(2). При подписване на договора, Купувачът, физическо лице, задължително представя:

1. нотариален акт, удостоверяващ правото на собсвеност върху подлежащия на снабдяване с електрическа енергия обект или

2. в случай, че Купувачът не е собственик - договор за наем на обекта или нотариален акт за учредено вещно право на ползване или друг документ, удостоверяващ права на Купувача върху обекта, подлежащ на снабдяване с електрическа енергия.

(3). Страните по договора следва незабавно да се уведомяват за всички допълнително настъпили промени по фирмената и данъчната им регистрация, наименованието, адреса, номера на банковата сметка и други данни, свързани с търговската им регистрация.

Чл.5. В договорите Продавачът се задължава да:

1. доставя електрическата енергия на Купувача в съответствие с изискванията на действащото законодателство и останалите условия на договора (за качество на електрическата енергия - БДС 10694-80);

2. осигурява безопасността, надеждността и качеството при снабдяването на Купувача с електрическа енергия;

3. уведомява, в т.ч. и чрез средствата за масово осведомяване, за времето и продължителността на прекъсването на снабдяването с електрическа енергия при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

Чл.6. В договорите Купувачът се задължава да:

1. заплаща на Продавача използваната електрическа енергия по определените цени, начини и срокове;

2. носи отговорност за изправността на всички електрически съоръжения след границата на собственост.

Чл.7. (1). Продавачът и Купувачът следва взаимно да опазват намиращите се на тяхна територия съоръжения и/или инсталации, както и, без предварително разрешение на страната, на която те принадлежат, да не допускат по трасето на преносната, съответно разпределителната мрежа и на присъединителните съоръжения изграждането на постройки, складирането на други материали и да не извършват под, над и около тях изкопни работи.

(2) Дейностите по предходната алинея се извършват в съответствие с техническите изисквания на действащото законодателство."

Чл.8.(1). Всяка от страните може да поиска изменение или допълнение на клаузите на договорите в срока на действието им.

(2). Изменение или допълнение на договорите може да се извърши и при наличие на обстоятелство на непреодолима сила, при промяна на законодателството или по разпореждане на компетентен орган, действуващ в рамките на дадената му от закон компетентност.

(3). Изменения и допълнения на договорите се извършват с писмени допълнителни споразумения между страните.

Чл.9. Продавачът е длъжен да уведоми Купувача за очакваната максимална продължителност на всеки принудителен престой или за невъзможността да гарантира спазването на договорените параметри по доставката на електрическа енергия, както и за всеки случай на възникване на опасност от нанасяне на материални щети, свързани с изправността на системата, за която той отговаря.

Чл.10. (1). Купувачът извършва междинни и окончателни плащания на дължимите месечни суми за получена електрическа енергия.

(2). Потребителите, ползващи електрическа енергия само за домакински нужди, не дължат междинни плащания.

Чл.11. В договорите с потребителите задължително се договаря категорията на сигурност на Купувача според изградеността на връзките му за електрозахранване, както и продължителността на прекъсване при доставката на електрическа енергия, поради планов или авариен ремонт, при която Продавачът не носи отговорност.

Чл.12. Поддържането на средствата за търговско измерване е задължение на техния собственик.

Глава трета

Договори между независимите производители и преносното предприятие, съответно между независимите производители, които продават електрическа енергия само на средно или ниско напрежение и разпределителното предприятие, към чиято разпределителна мрежа са присъединени тези производители

Чл.13.(1). Договорите за продажба на електрическа енергия между независимите производители (Продавач) и преносното, съответно разпределително предприятие (Купувач) се сключват за срок, не по-малък от една година, освен в случаите когато Законът за енергетиката и енергийната ефективност предвижда друго.

(2). За първоначално сключените договори срокът може да бъде до края на текущата календарна година.

Чл.14. Договорите задължително съдържат следното:

1. Предмет на договора, а именно доставяне и продажба, съответно купуване, получаване и заплащане на продадена електрическа енергия и/или разполагаема електрическа мощност и/или допълнителните (технологични) услуги;

2. Количествени и качествени показатели на електрическата енергия и условия за тяхното изменение и предоговаряне;

3. Точно описание на използваните технически понятия;

4. Описание на местоположението на електропроизводственото съоръжение (централата);

5. разполагаема максимална и минимална мощност;

6. Експлоатационните технически условия и ограничения за централата и за системата (мрежата), граници на собственост и на задължения за обслужване;

7. Място на присъединяване и доставка на електрическа енергия от електропроизводственото съоръжение (централата) на Продавача към мрежата на Купувача;

8. Ред и начин за отчитане на средствата за търговско измерване и контрол на електрическа енергия, предоставената мощност, и допълнителните услуги, както и електрическата енергия за собствени нужди на електропроизводственото съоръжение (централата) - място на търговско измерване; срокове; уведомления; констативни протоколи; технически проверки; установяване на грешки и други обстоятелства от съществено значение за точността и правилността на измерването и отчитането;

9. Ред и начин за регистриране и обработка на данните от средствата за търговско измерване, както и за тяхната проверка и калибриране;

10. Ред и начин за достъп съгласно чл. 61 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и осигуряването на сервитутни права съгласно действащото законодателство, в това число контрол и отчитане на средствата за търговско измерване, за диспечерско управление, за защита и противоаварийна автоматика;

11. Задължения и отговорности по предоставяне на разполагаема мощност, електрическа енергия и допълнителни услуги (първично и вторично регулиране, резерви на мощност и енергия);

12. Цени за енергия и/или мощност и/или допълнителни услуги;

13. Задължения на Продавача относно снабдяването с гориво и необходимите запаси за поддържане на продължително и надеждно производство на електрическа енергия;

14. Ред и начин за уведомяване в случаите на реконструкция, ремонт и модернизация и ликвидиране на аварийни ситуации по съоръженията на Продавача и Купувача;

15. Процедура за планиране и диспечиране на разполагаемата мощност, производството на активна и реактивна енергия, както и за регулиране на напреженията;

16. Ред и начин на действие при настъпване на производствени аварии (авариен план и възстановяване на захранването на собствените нужди на централата), както и мерки за сигурност и надеждност;

17. Задължения на страните за експлоатация, ремонт, изпитване и управление на производствените съоръжения;

18. Правила и съдържание на обема необходима информация, подлежаща на документиране за установяване на непрекъснатите взаимоотношения между страните;

19. Срокове и начин на плащане на количествата електрическа енергия и/или мощност и/или допълнителни услуги;

20. Обезпечения съгласно действащото законодателство, гарантиращи изпълнението на задълженията на страните по договора;

21. Отговорности и санкции в случай на неизпълнение на задълженията на страните по договора, в това число и неустойки за използване в по-малко или по-голямо количество от договореното такова електрическа енергия;

22. Ред и начин на действие при обстоятелства на непреодолима сила;

23. Ред и начини за прекратяване на договора и уреждане на спорове между страните.

Чл.15. Купувачът отчита показанията на електромерите по предварително съгласуван график с Продавача.

Чл.16.(1). Страните договарят реда и условията за извършване на изпитания на съоръженията на Продавача.

(2).Изпитванията за разполагаемата мощност на централата, съответно блок не могат да се извършват по време на принудителен престой, непреодолима сила, планиран престой, престой за поддръжка или ограничения в системата на Купувача.

(3) Произведената по време на изпитванията електрическа енергия се заплаща от Купувача.

Чл.17. Страните договарят срокове на ремонтните програми (планирани престои) по производствените агрегати (блокове) в периода от месец април до месец септември.

Чл.18(1). Купувачът диспечира централата на Продавача в съответствие с принципите на икономичния диспечинг съобразно експлоатационните граници и характеристики на централата.

(2) Задаването на диспечерските графици, коригирането им, контрола по тяхното изпълнение и правата и задълженията във връзка с тях се договарят от страните.

Чл.19(1). Купувачът има право на достъп до съоръженията на Продавача, с които той изпълнява задълженията си по договора с цел извършване на визуален оглед на състоянието на централата, контрол и отчитане на средствата за търговско измерване, за диспечерско управление, за защита и противоаварийна автоматика.

(2). При проверка с цел извършване на визуален оглед на състоянието на централата, средствата за диспечерско управление, за защита и противоаварийна автоматика, Купувачът отправя писмено искане до Продавача, в което посочва датата, срока и членовете на инспектиращия екип.

(3) Купувачът има право да се запознае с методите и правилата на опериране, които Продавачът използва.

Чл.20. За нуждите на оперативното управление на електроенергийната система страните уточняват необходимите технически средства за комуникация, измерване, сигнализация и противоаварийно управление, които Продавачът е длъжен да монтира в централата.

Чл.21(1). Страните определят местата на търговско измерване на предоставената мощност и продадената електрическа енергия.

(2). Продавачът е длъжен да води дневник за всички отчитания на показанията на средствата за търговско и контролно измерване.

Чл.22(1). Двете страни изготвят и водят редовно по отношение на централата:

1. Дневник за показанията на електромерите и за другите данни, свързани с произвежданата и доставена активна и реактивна мощност, активна и реактивна електрическа енергия;

2. Дневник за разполагаемата мощност, планирания престой, престоя за поддръжка, принудителния престой или принудителното отклонение на мощността и за други ограничения, които се отразяват на разполагаемата мощност и продадената енергия;

3. Дневник за диспечерските разпореждания;

4. Други документи - по взаимна договореност.

(2). Всички документи, свързани с изпълнението на договора, в т.ч. и протоколи, заповеди, местни инструкции и други, се съхраняват най-малко 12 (дванадесет) месеца след изтичане срока за актуалността на съответния документ, доколкото няма нормативно установени изисквания за друго.

(3). Страните осигуряват достъп до документацията си, свързана с изпълнението на договора, през работно време при писмено поискване от другата страна.

Глава четвърта

Договори между преносното предприятие и разпределителните предприятия

Чл.23.(1). Договорите за продажба на електрическа енергия между преносното (Продавач) и разпределителните предприятия (Купувач) се сключват за срок не по-малък от една година.

(2). За първоначално сключените договори срокът може да бъде до края на текущата календарна година.

Чл24.(1). Договорите задължително съдържат следното:

1. Годишно количество електрическа енергия по тримесечия;

2. Местата на доставка и измерване на продадената електрическа енергия и мощност, както и описание на средствата за търговско измерване;

3. Декларация от Купувача за инсталираната трансформаторна мощност и максимално допустимата работна мощност за всяка подстанция, чрез която ще се продава електрическа енергия;

4. Ред и начин на отчитане на средствата за търговско измерване на продадените количества електрическа енергия - място на търговско измерване; срокове; уведомления; констативни протоколи; технически проверки; установяване на грешки и други обстоятелства от съществено значение за точността и правилността на измерването и отчитането; ред за компенсации при установени грешки в измерванията и отчитанията;

5. Ред и начин на отчитане на продадените количества електрическа енергия и мощност, както и на количествата електрическа енергия за собствени нужди на Продавача и използваната електрическа енергия от трети лица (потребители, снабдявани с електрическа енергия от подстанции ВН/СрН, които не са собственост на Продавача);

6. Ред и начини за изменение на договореното годишно количество електрическа енергия и мощност и тяхното преразпределение;

7. Ред и начин за достъп, съгласно чл. 61 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и осигуряването на сервитутни права съгласно действащото законодателство, в това число контрол и отчитане на средствата за търговско измерване, за диспечерско управление, за защита и противоаварийна автоматика;

8. Ред и начин за уведомяване в случаите на реконструкция, ремонт и модернизация и ликвидиране на аварийни ситуации по мрежите и съоръженията на Продавача и Купувача;

9. Ред и начин на действие при настъпване на производствени аварии (авариен план и възстановяване на захранването на собствените нужди на подстанциите), както и мерки за сигурност и надеждност;

10. Задължения на страните за експлоатация, ремонт, изпитване и управление на производствените съоръжения;

11. Правила и съдържание на обема необходима информация, подлежаща на документиране за установяване на непрекъснатите взаимоотношения между страните;

12. Задължение на Купувача, ежемесечно до 20 (двадесето) число, да представя на Продавача информация за извършените от него продажби на електрическа енергия по нива на напрежение и по тарифни зони за предходния месец (хил. КВтч.);

13. Срокове за междинните и окончателно плащания на електрическата енергия.

14. Форма на плащане на електрическата енергия;

15. Обезпечения съгласно действащото законодателство, гарантиращи изпълнението на задълженията на страните по договора;

16. Отговорности и санкции в случай на неизпълнение на задълженията на страните по договора и на забава при извършване на междинните и окончателното плащания, в това число ред и начин за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия, както и неустойки за използване в по-малко или по-голямо количество от договореното такова електрическа енергия;

17. Ред и начин на действие при обстоятелства на непреодолима сила;

18. Ред и начини за прекратяване на договора и уреждане на спорове между страните.

(2). Обстоятелствата по точки 1, 2 и 3 се посочват в приложения, неразделна част от договорите.

Чл.25. Продавачът е длъжен:

1. Да доставя електрическата енергия на Купувача в мястото на доставка в съответствие с изискванията на действащото законодателство и договореното между страните;

2. Да осигурява безопасността, надеждността и качеството при снабдяването на Купувача с електрическа енергия;

3. Да поддържа електропреносната мрежа, чрез която се доставя договорената електрическа енергия до мястото на доставка;

4. Да поддържа и развива електропреносната си мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа с оглед сигурността на доставката на електрическа енергия на Купувача;

5. Да не отказва необосновано на искане на Купувача за промяна на разпределението на договореното количество електрическа енергия по тримесечия;

6. Писмено да уведомява Купувача най-малко 7 календарни дни предварително за времето и продължителността на прекъсването на снабдяването с електрическа енергия при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране;

7. Да осигурява условия за безопасна работа и да допуска представители на Купувача за извършване на ремотни и експлоатационни работи по съоръжения на Купувача, намиращи на територията на Продавача;

8. В най-кратки срокове (по оперативен път) да уведомява оператора на разпределителната мрежа за настъпили крупни аварии в системата на Продавача, които го възпрепятстват да доставя електрическата енергия, и за които той не носи отговорност.

Чл.26. Купувачът е длъжен:

1. Да инсталира, монтира и поддържа всички електрически съоръжения след мястото на доставка, използвани от него за получаване на доставяната от Продавача електрическа енергия;

2. Да експлоатира технически правилно собствените си електрически уредби и съоръжения и да спазва оперативната дисциплина ;

3. Да изпълнява всички предписания на Продавача, дадени в рамките на неговата функционална компетентност;

4. Да извършва необходимите ремонти, реконструкции и модернизации на електрическите си уредби и съоръжения с оглед нормалното им функциониране;

5. Да изпълнява разпорежданията на оператора на преносната електрическата мрежа, при спазване на изискванията за безопасност;

6. Да предоставя на Продавача ежемесечно до 20 (двадесето) число информация за извършените от него продажби на електрическа енергия по нива на напрежение и по тарифни зони за предходния месец (в хил. КВтч);

7. Да опазва съоръженията на Продавача при извършване на ремонтни и експлоатационни работи по собствените си съоръжения, намиращи се на територията на Продавача;

Чл.27. (1). Използваните от Купувача количества електрическа енергия се измерват със средства за търговско измерване, монтирани на място, съгласувано между страните.

(2). Продавачът отчита показанията на средствата за търговско измерване по определен от него и предварително обявен график.

Чл.28(1). Никоя от страните няма право да преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване на електрическата енергия без предварително писмено съгласуване с другата страна.

(2) Страните са длъжни в срок до 24 (двадесет и четири) часа от установяването да се уведомяват, в случай, че някои от елементите на средствата за търговско измерване се повредят и/или станат негодни за използване.

(3) Страните нямат право да повреждат и/или унищожават пломба, знак или друго контролно приспособление, поставени от тях или от оторизиран държавен орган.

(4) В случай, че някоя от страните е поискала проверка на елементите на средствата за търговско измерване, разходите по поисканата проверка са за нейна сметка.

Чл.29.(1). Продавачът има право да разпореди чрез оператора на преносната мрежа да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с електрическа енергия на Купувача без предварително уведомление, в случай на възникване или за предотвратяване на аварии, когато съществува опасност за здравето или живота на хора, за целостта на електроенергийната система и при опасност от нанасянето на значителни материални щети.

(2). Прекъсването или ограничаването на снабдяването с електрическа енергия се извършва съгласно норми, установени с акт на Министерския съвет.

Чл.30(1). Във всички случаи, когато Купувачът извършва ремонт, реконструкция и/или модернизация на електрическите си уредби и съоръжения, които се намират на територията на Продавача, работите по ремонта, реконструкцията и/или модернизацията трябва да се съгласуват с Продавача.

(2) В случаите по предходната алинея, когато се налага и изключване на присъединяването от електропреносната мрежа, Купувачът е длъжен да уведоми писмено Продавача най-малко 7 (седем) календарни дни предварително, като съобщи датата, часа и продължителността на прекъсването на присъединяването.

Глава пета

Договори между преносното предприятие и потребители, присъединени към преносната мрежа (потребители – високо напрежение)

Чл.31. (1). Договорите за продажба на електрическа енергия между преносното предприятие (Продавач) и потребителите (Купувач), присъединени към преносната мрежа (потребители - високо напрежение) се сключват до края на съответната календарна година.

(2) Договорите автоматично се продължават за всяка следваща календарна година, в случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване най-късно до 30 ноември на текущата година.

Чл.32. Продавачът отчита показанията на средствата за търговско измерване по определен от него и предварително обявен график.

Чл.33.(1). Договорите задължително съдържат следното:

1. Годишно количество електрическа енергия по тримесечия и тарифни зони;

2. Местата на доставка и измерване на продадената електрическата енергия за всеки обект поотделно, както и описание на средствата за търговско измерване;

3. Декларация от Купувача за инсталираната трансформаторна мощност, максималната работна мощност, минималната работна мощност и инсталираната компенсираща мощност за всеки от обектите, които ползват електрическа енергия;

4. Категорията на сигурност на захранването на обектите на Купувача, които използват електрическа енергия;

5. Ред и начин за резервно захранване;

6. Ред и начини за изменение на договореното годишно количество и преразпределение на същото по тримесечия и/или тарифни зони;

7. Ред и начин за осигуряване на достъп, съгласно чл. 61 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и осигуряването на сервитутни права съгласно действащото законодателство, в това число контрол и отчитане на средствата за търговско измерване, за диспечерско управление, за защита и проти+воаварийна автоматика;

8. Ред и начин за уведомяване в случаите на реконструкция, ремонт и модернизация и ликвидиране на аварийни ситуации по съоръженията на Продавача и Купувача;

9. Ред и начин на отчитане на средствата за търговско измерване на продадените количества електрическа енергия по графика на Продавача - място на измерване; срокове; уведомления; констативни протоколи; технически проверки; установяване на грешки и други обстоятелства от съществено значение за точността на измерването и отчитането;

10. Срокове за междинни и окончателни плащания на електрическата енергия;

11. Начин на плащане на количествата електрическа енергия;

12. Ред и начини за уведомление от страна на Купувача за освобождаване или ликвидиране на свои обекти или прехвърляне на собствеността на такива, ползващи електрическа енергия;

13. Задължения на страните за експлоатация, ремонти управление на техните производствени съоръжения;

14. Ред и начин за присъединяване и отчитане на продадената електрическа енергия на други Купувачи, които са в договорни отношения с Продавача или с разпределително предприятие. Тарифността на измерване на другите Купувачи трябва да съответства на тази на Купувача по този договор;

15. Правила и съдържание на обема необходима информация, подлежаща на документиране за установяване на непрекъснатите взаимоотношения между страните;

16. Обезпечения съгласно действащото законодателство, гарантиращи изпълнението на задълженията на страните по договора;

17. Отговорности и санкции в случай на неизпълнение на задълженията на страните по договора, в това число и неустойки за използване в по-малко или по-голямо количество от договореното такова електрическа енергия както и при забава за извършване на междинните и окончателните плащания. Прекъсването на снабдяването с електрическа енергия става с писмено предизвестие, със срок не по-малък от 5 работни дни.

18. Ред и начин на действие при обстоятелства на непреодолима сила;

19. Ред и начини за прекратяване на договора и уреждане на спорове между страните.

(2). Обстоятелствата по точки 1, 2, 3 и 4 се посочват в приложения, неразделна част от договорите.

Чл.34. Продавачът е длъжен:

1. Да доставя електрическата енергия с договорените технически характеристики на Купувача в мястото на доставка в съответствие с изискванията на действащото законодателство, разпределението на договореното годишно количество и останалите условия на договора;

2. Да гарантира сигурно и надеждно снабдяване с електрическа енергия на Купувача до мястото на доставка на електрическа енергия, съобразно изградените и действащи електрически съоръжения за свързване на обектите на Купувача с електрическата мрежа на Продавача и категорията на сигурност на захранването на тези обекти;

3. Писмено да уведомява Купувача най-малко 7 (седем) календарни дни предварително за времето и продължителността на прекъсването на снабдяването с електрическа енергия при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

Чл.35. Купувачът е длъжен:

1. Да инсталира, въведе в действие и поддържа в техническа изправност за своя сметка техническите средства за защита и противоаварийна автоматика (релейна защита, автоматика за автоматично повторно включване - АПВ, автоматично честотно разтоварване - АЧР, автоматично честотно отделяне - АЧО и други подобни);

2. В случай на аварии в електроенергийната система свързани с нейното частично или пълно разпадане, да участвува активно в процеса на възстановяване на електроенергийната система (осъществяването на коридори за подаване на захранване на отговорни потребители или предоставянето на електрически товар) в съответствие с исканията на Продавача в оперативен порядък.

Чл.36. Използваните от Купувача количества електрическа енергия се измерват със средства за търговско измерване, монтирани на място, съгласувано между страните.

Чл.37(1). В случай, че Купувачът иска да присъедини външни потребители към съоръженията си, то той изпраща писмено уведомление на Продавача.

(2) В 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на получаване на уведомлението по предходната алинея Продавачът се произнася относно възможността за присъединяване на външния потребител към системата на Купувача.

(3) В случай, че присъединяването е технически възможно, двете страни подписват допълнително споразумение към договора.

Чл.38(1). Когато Купувачът чрез своите съоръжения снабдява с електрическа енергия външни потребители и електрическата енергия се измерва от електромерите на Купувача, същата се приспада от количествата на Купувача.

(2) Тарифността на измерване на външния потребител трябва да съответства на тази на Купувача.

(3) В случай, че външните потребители са присъединени без съгласието на Продавача, Купувачът заплаща цялото количество отчетена електрическа енергия, което се счита за продадено договора.

Чл.39. Когато Купувачът извършва ремонт, реконструкция и/или модернизация на електрическите си уредби и съоръжения с оглед на нормалното им функциониране и това налага прекъсване на снабдяването с електрическа енергия или изменение на условията за ползуване на електрическата енергия по договора, работите по ремонта, реконструкцията и/или модернизацията трябва да се съгласуват с Продавача най-малко 14 дни предварително.

Чл.40. Използваните от Купувача количества електрическа енергия се измерват със средства за търговско измерване, монтирани на място, съгласувано между страните.

Чл.41. За този вид договори се прилага и разпоредбата на чл. 29 от тези Общи условия относно прекъсването или ограничаването на снабдяването с електрическа енергия.

Чл.42(1). Продавачът може да прекъсне електроснабдяването на Купувача най-малко 7 календарни дни след документирано получаване от страна на Купувача на съответно писмено уведомление в следните случаи:

1. Забавено плащане на дължимите суми за консумирана електрическа енергия;

2. Неизпълнение на предписания на Продавача, дадени в рамките на неговата функционална компетентност.

(2) В случаите по предходната алинея снабдяването с електрическа енергия се възстановява само от Продавача в срок до 24 (двадесет и четири) часа след заплащане на дължимите суми и/или отстраняване на друга причина, която го е наложила, и заплащане на разходите по възстановяването му. Страните при необходимост договарят конкретни технически условия, свързани с възстановяване на снабдяването с електрическа енергия; Продавачът може да изиска от Купувача представяне на декларация за обезопасено включване.

Глава шеста

Договори междуразпределителните предприяти я и потребители, присъединени към отделните разпределителни мрежи (потребители – средно и ниско напрежение)

Раздел I

Общи положения

Чл.43. Договорите между разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към отделните разпределителни мрежи се разделят на две групи:

1. договори с потребители, използващи електрическа енергия за стопанска и обществена дейност;

2. договори с потребители, използващи електрическата енергия за домакински нужди.

Чл.44.(1). Договорите за продажба на електрическа енергия между разпределителните предприятия и потребители по предходния член, присъединени към отделните разпределителни мрежи се сключват до края на съответната календарна година.

(2) Договорите автоматично се продължават и за следващата календарна година, в случай, че никоя от страните не е поискала писмено тяхното прекратяване най-късно до 30 ноември на текущата година.

(3). Договорите по чл. 43 т.2 могат да бъде прекратени по искане на Купувача с писмено предизвестие не по-малко от 14 (четиринадесет) календарни дни.

Чл.45. Продавачът отчита показанията на електромерите по определен от него и предварително обявен график.

Раздел

Договорите между разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към отделните разпределителни мрежи ползващи електрическа енергия за стопанска и обществена дейност

Чл.46. За дължимите суми за използвана електрическа енергия, Купувачът извършва в полза на Продавача междинни и окончателни плащания.

Чл.47(1). Сроковете за плащане се посочват в договорите за продажба на електрическа енергия.

(2) Купувачът се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната електрическа енергия в тези срокове.

Чл.48. Продавачът има право да прекъсне снабдяването с електрическа енергия на Купувача, след 7 (седем) дневно писмено предупреждение след изтичане на срока на плащане.

Чл.49. Договори за продажба на електрическа енергия се сключват и в случаите на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за извършването на строителство, реконструкция или ремонт, като страни по него са разпределителното предприятие и инвеститора, съответно собственикът на сградата.

Чл.50. За всички неуредени в този раздел отношения се прилагат разпоредбите на глава пета от тези Общи условия.

Раздел II

Договорите между разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към отделните разпределителни мрежи, ползващи електрическата енергия за домакински нужди

Чл.51. Продавачът е длъжен:

1. Да доставя електрическата енергия с договорените технически характеристики до границата на собственост между мрежата на Продавача и инсталацията на Купувача в съответствие с изискванията на действащото законодателство и условията на договора за продажба на електрическа енергия;

2. Да осигурява безопасността, надеждността и качеството при снабдяването на Купувача с електрическа енергия;

3. Да уведомява най-малко 7 календарни дни предварително чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез обява на видно място по подходящ начин за началото и продължителността на прекъсването на снабдяването с електрическа енергия при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

4. Да контролира часовниковите механизми към средствата за търговско измерване.

Чл.52. Купувачът е длъжен:

1. Да заплаща на Продавача използваната електрическа енергия в съответствие с определените начини и срокове;

2. Да поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно собствените си електрически уредби и съоръжения след границата на собственост.

Чл.53(1) Купувачът съобщава на Продавача при забелязване на неизправност на средствата за търговско измерване и/или съоръженията за присъединяване.

(2) Продавачът е длъжен в срок до 7 (седем) календарни дни след уведомление от страна на Купувача да поправи или замени средството за търговско измерване, ако то е негодно да отчита използваната от Купувача електрическа енергия поради независещи от Купувача причини.

Чл.54(1) Купувачът няма право да поврежда и/или унищожава пломба, знак или друго контролно приспособление, поставени от Продавача или компетентен държавен орган.

(2) Купувачът няма право да уврежда, преустройва, ремонтира или да заменя средствата за търговско измерване, схемите за свързването им и/или съоръженията за присъединяване.

Чл. 55(1) Купувачът може да иска от Продавача извършването на проверка на средствата за търговско измерване.

(2) Поисканата по ал.1 проверка се извършва от Продавача в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на уведомлението от страна на Купувача. За периода на проверката Продавачът е длъжен да осигури средство за търговско измерване, което да отчита използваната от Купувача електрическа енергия.

(3). В случай, че по искане на Купувача е извършена проверка на средствата за търговско измерване, при която е установено, че те са в класа на точност, разходите по тази проверка са за негова сметка.

(4) Количеството използвана електрическа енергия не се преизчислява, когато отклоненията в точността на средствата за търговско измерване са в класа на точност.

Чл.56. (1).Във всички случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, страните подписват споразумителен протокол относно дължимите суми.

(2). Уравняването в случаите по предходната алинея се извършва при следващото плащане.

Чл. 57(1) Отчитането на показанията на средствата за търговско измерване се извършва съгласно график, определен от Продавача.

(2) В случай, че графикът за отчитане на средствата за търговско измерване не е посочен в индивидуалните договори, в началото на всяко тримесечие Продавачът е длъжен да го оповести чрез средствата за масово осведомяване, както и да го постави на видно място.

(3) Графикът на Продавача се изготвя по населени места; райони; общини; жилищни квартали и др.

(4) Представителите на Продавача, изпълняващи дейността по отчитането и контрола на средствата за търговско измерване, следва да се легитимират.

Чл. 58. Когато средствата за търговско измерване се намират след границата на собственост в имота на Купувача, той осигурява достъп за тяхното отчитане и контрол в съответствие с действащото законодателство в периода от 08.00 до 20.00 часа.

Чл. 59(1) Заплащането на дължимите суми за използвана електрическа енергия се извършва веднъж месечно в срокове, определени от Продавача.

(2). Сроковете, по преценка на Продавача, могат да бъдат посочени в индивидуалните договори за продажба на електрическа енергия или в месечните съобщения за дължимите суми.

(3) В случаите, когато сроковете за плащане са посочени в договорите, Купувачът се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната електрическа енергия в тези срокове.

(4). Посочването на сроковете за плащане в договорите не освобождава Продавача от задължението за своевременно изпращане на съобщения за дължимите суми.

(5) Периодът за плащане на използваната електрическа енергия не може да не бъде по-малък от 10 (десет) календарни дни и следва да бъде еднакъв за всички клиенти на Продавача.

(6) Формата на плащане на дължимите суми за използвана електрическа енергия се избира от Купувача в съответствие с действащото законодателство.

Чл. 60. При обективна невъзможност за отчитане на показанията на средствата за търговско измерване за продължителен период от време поради предназначението на имота, страните уговарят начина за отчитане и плащане на използваната електрическа енергия в индивидуалните договори.

Чл. 61. При обективна невъзможност за отчитане на показанията на средствата за търговско измерване поради отсъствие на Купувача за повече от един месец, страните уговарят допълнително начина за отчитане и плащане на използваната електрическа енергия.

Чл.62.(1) В случаите, когато срокът за плащане не е указан в договорите, Продавачът може да прекъсне снабдяването на Купувача с електрическа енергия най-малко 7 календарни дни след документирано получаване от страна на Купувача на съответно писмено уведомление.

(2) Продавачът има право да прекъсне снабдяването на Купувача с електрическа енергия без да дължи уведомление, когато срокът за плащане е посочен в договора и Купувачът не е заплатил дължимите суми 7 календарни дни след изтичането на срока.

Чл.63. (1) Продавачът може да дава задължително предписание на Купувача относно промяна на мястото на монтиране на средствата за търговско измерване с оглед тяхното отчитане и контрол, когато те се намират след границата на собственост в имота на Купувача, в следните случаи:

1. при констатирано електрическо или механично увреждане, довело до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия;

2. при констатиране на нарушения на схемата на свързване, които могат да доведат или са довели до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия чрез средствата за търговско измерване;

3. при констатиране на повредена и/или унищожена пломба, знак или друго контролно приспособление, поставени от Продавача или компетентен държавен орган;

4. при системно (два или повече пъти) неосигуряване на достъп до средствата за търговско измерване в съответствие с член 58 от тези Общи условия.

(2). За установеното по посочените в ал.1 случаи се изготвя констативен протокол, който се подписва от страните или от съответното служебно лице и двама свидетели, които не са представители на Продавача.

(3) В случаите по ал.1, промяната на мястото на монтиране на средствата за търговско измерване е за сметка на Купувача. Срокът за изпълнение на задължителното предписание не може да бъде по-малък от един месец.

(4) Когато Купувачът е собственик на средствата за търговско измерване, след изпълнение на предписанието Продавачът му предлага тяхното изкупуване.

(5) В случай на неизпълнение на предписанието по ал. 1, Продавачът има право без предизвестие да прекъсне снабдяването с електрическа енергия на Купувача 7 календарни дни след изтичане на срока за изпълнението му.

(6) Продавачът не може да се позовава на неосигурен достъп за контрол при отсъствие на Купувача.

Чл. 64. Във всички случаи, в които Продавачът е прекъснал снабдяването с електрическа енергия на Купувача съгласно тези Общи условия, то се възстановява само от Продавача в срок до 24 (двадесет и четири) часа след заплащане на дължимите суми и/или отстраняване на друга причина, която го е наложила, и заплащане на разходите по възстановяването му.

Чл. 65. В случаите на неспазване на сроковете по чл.51 т.3 и чл.64Продавачът дължи неустойка на Купувача в размер на продажната цена на недоставената електрическа енергия за периода на забавата. Конкретният размер на неустойката се изчислява на база на последния отчетен период.

Чл.66. Продавачът не носи отговорност пред Купувача за недоставяне или при частично доставяне на електрическа енергия в случаите на наличие на обстоятелства:

1. по чл. 63 и чл. 87 от Закона за енергетиката и енергийната ефктивност;

2. наличие на обстоятелства на непреодолима сила.

Глава седма

Договори между две съседни разпределителни предприятия

Чл.67. (1). Договорите за продажба на електрическа енергия между две съседни разпределителни предприятия се сключват за срок не по-малък от 1 календарна година.

(2) Договорите автоматично се продължават и за следващата календарна година, в случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване най-късно до 30 ноември на текущата година.

Глава осма

Договори между независими производители и привилегировани потребители

Чл.68. Договорите между независимите производители и привилегированите потребители се сключват съгласно Наредби за поетапно въвеждане и директен достъп до привилегировани потребители, предложени от ДКЕР и приети от Министерски съвет, в съответствие със Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Преходни и заключителни разпоредби

¶ 1 За неуредените в договорите въпроси се прилагат разпоредбите на действащото гражданско законодателство в Република Бьлгария.

¶ 2 Настоящите Общи условия се издават на основание чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Държавната комисия за енергийно регулиранее създадена с Постановление 181 на Министерски Съвет на Република България от 10/09/1999 г. на основание чл.11 ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ).

Проф. д.т.н. Никола Стоичков

Председател на ДКЕР

Завършил е Техническия университет със специалност "Топлотехника". Специализира в областта на определяне и намаляване на енергийните разходи. От 1963 е преподавател по отоплителна, вентилационна и климатична техника в ТУ София. През 1992 г. става председател на Националната агенция по енергийна ефективност и е на този пост до нейното закриване. Ползва английски и руски език.

Никодим Стамов

Заместник председател на ДКЕР

Икономист. Завършил е Университета за национално и световно стопанство, има специалиализации по енергийното регулиране в САЩ. Работил е като научен сътрудник и консултант в областта на финансиите и приватизацията, бил е началник управление "Финанси" на НЕК. Ползва английски и руски език
Той наблюдава и оказва помощ на дирекция " Икономика и финанси".

Нина Хаджиева

Член на ДКЕР

Икономист. Завършила е Университета за национално и световно стопанство, има специализации в Астрия и САЩ. Работила е дълги години в отдел Финанси на НЕК. Ползва английски, немски и руски език. Тя наблюдава и оказва помощ на дирекция " Икономика и финансии".

Валерий Влъчков

Член на ДКЕР

Инженер, специалист по електрически централи и подстанции. Завършил е Техническия университет. Има дългогодишен опит като ръководител в "Електроснабдяване" - София и НЕК. Ползва английски и руски език. Той наблюдава и оказва помощ на дирекция "Лицензии".

Славчо Нейков

Член на ДКЕР

Юрист. Завършил е юридическия факултет на Софийския университет Специализирал международни икономически отношения в Школата за следдипломна квалификация към Министерство на външноикономическите връзки и Висшия икономически институт в София и европейска интеграция в Университета Лимерик, Република Ирландия

Работил като прокурор и юрисконсулт. От 1992 г. е в системата на енергетиката. Бил е ръководител на правната служба и началник управление "Европейска интеграция и международни програми" на Комитета по енергетика. През периода 1996-1998 г. е работил в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел. Ползва английски, немски, руски и френски език.

Той наблюдава и оказва помощ по решаването на всички правни въпроси.

Тома Гьорчев

Член на ДКЕР

Специалист по топлоенергетика, инженер, завършил е Техническия университет. Има специализации в Япония и Дания. Работил е "Енергопроект", ТЕЦ - София и Държавната агенция по енергеника и енергийни ресурси. Ползва английски и руски език.

Той наблюдава и оказва помощ на дирекция "Контрол".

Ангел Семерджиев

Член на ДКЕР

Специалист по добива, преноса и разпределението на природен газ. Има висше образование, завършил е физическия факултет на Софийския университет и финансов мениждмънт на нефтената и газова индустрия в унивеситета в Тексас, има специализиализация в областта на петролното и минерално право в Шотландия.Ползва английски и руски език.

Той наблюдава и оказва помощ на дирекция "Лицензии".

Първостепенна задача на комисията е изработването на подзаконовите актове по прилагане на ЗЕЕЕ. Основните актове са свързани с определяне на правилата на енергийния пазар – общи условия на договорите за продажба на електрическата, на топлинната енергия и на природния газ, правилата за образуване и прилагане на цените на енергоресурсите, редът и условията за издаване, изменение и отнемане на разрешения и лицензии за извършване на дейности в енергетиката. Разработването на актовете се извършва от работни групи, с активното участие на независими експерти и на експерти от заинтересовани министерства и ведомства, на представители на неправителствени организации на потребителите и на търговските дружества от отрасъла

След приемане на нормативните документи по прилагане на ЗЕЕЕ ще се създадат всички необходими условия за осъществяване на регулаторните правомощия на комисията, очертани закона. Съгласно чл.16 комисията:

1. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на разрешенията и лицензиите, предвидени в този закон;

2. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения за изграждане на производствени мощности, на топлопреносни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, на обекти за съхранение на природен газ, на преки електропроводи и газопроводи и за извеждане от експлоатация на енергийни обекти;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за производство на електрическа и/или топлинна енергия, за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ, за разпределение на електрическа енергия и природен газ и за съхранение на природен газ за извършване на дейностите в енергетиката, предвидени в този закон;

4. издава разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт;

5. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проект на Наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензии по този закон и на други нормативни актове, предвидени в този закон;

6. определя общи условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

7. разглежда искания за неизпълнение на условията на издадена лицензия;

8. контролира спазването на условията, предвидени в разрешенията и лицензиите, и на принципите и правилата на ценообразуването;

9. (в сила от 1.01.2002 г.) разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на наредби за поетапно въвеждане на директен достъп до привилегировани потребители;

10. утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.

УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА

ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО РЕГУЛИРАНЕ И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Глава I

Общи разпоредби

Чл.1. С този правилник се определят организацията на работа и редът на дейност на Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък "комисията", както и структурата, организацията на работа и числеността на персонала на нейната администрация.

Чл.2. (1) Комисията е държавен орган към Министерския съвет, който осъществява държавното регулиране в енергетиката.

(2) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл.3. (1) Комисията издава лицензионен бюлетин най-малко веднъж на 6 месеца.

(2) В лицензионния бюлетин се публикуват решенията на комисията за издаване, изменение, прекратяване и отнемане на разрешения и лицензии, издадените разрешения и лицензии, както и други актове и документи, свързани с прилагане на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(3) Разходите по отпечатване на информационния бюлетин се поемат от бюджета на комисията.

(4) Комисията формира и провежда информационна стратегия и политика, които при спазване разпоредбите на Конституцията и законите гарантират откритост и достъпност на дейността на ръководената от нея администрация.

(5) Комисията организира предоставянето на редовна и изчерпателна информация на средствата за масово осведомяване и на правителствената информационна служба за своята работа.

Глава II

Дейност на комисията

Чл.4. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от седем членове, в това число председател и заместник-председател.

(2) Комисията се представлява пред трети лица от нейния председател.

Чл.5. (1) Комисията упражнява правомощия, определени със Закона за енергетиката и енергийната ефективност и други нормативни актове.

(2) Комисията обсъжда проектобюджета си и приема отчети за своята дейност.

Чл.6. (1) Председателят на комисията организира и ръководи дейността й съобразно закона и нейните решения, взети в кръга на нейната компетентност.

(2) Председателят:

1. свиква и ръководи заседанията на комисията;

2. назначава и освобождава държавните служители от администрацията и сключва, изменя и прекратява трудовите договори с останалите служители в администрацията;

3. командирова служителите от администрацията в страната и в чужбина;

4. разрешава отпуските на служителите от администрацията;

6. утвърждава щатното разписание и длъжностните характеристики на служителите в администрацията на комисията;

7. образува преписки и ги възлага на членовете на комисията, подписва документацията по преписките, освен в случаите, когато е упълномощил за това със заповед съответните членове на комисията ;

8. представя на Министерски съвет, ежегодно или въз основа на направено искане, отчет за дейността на комисията.

(3) Функциите на председателя в негово отсъствие се изпълняват от заместник-председателя или от определен със заповед на председателя за всеки конкретен случай друг член на комисията.

(4) Заместник-председателят подпомага председателя при изпълнението на неговите функции.

Чл. 7. (1) Членовете на комисията са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват тайната на заседанието при вземане на решения, както и служебната тайна.

(2) Членовете на комисията могат да правят изявления пред средствата за масова информация само ако са изрично упълномощени за това от председателя.

Чл.8. (1) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие и да предоставят необходимата информация на комисията при осъществяване на нейните функции.

Чл.9. (1) Комисията има право да изисква от енергийните предприятия необходимата информация във връзка с осъществяването на функциите й.

(2) При осъществяването на контролните си функции членовете на комисията и определените от нея лица имат право:

1. на свободен достъп до служебните помещения на всички контролирани от нея лица;

2. на свободен достъп до информационна база данни на всички контролирани от нея лица;

3. да изискват документи и писмени обяснения от проверяваните лица;

4. да изпращат свои представители на заседанията на управителните и контролните органи на контролираните от нея лица.

Глава III

Структура и функции на администрацията и на административните звена

Чл. 10. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация, организирана в дирекции.

(2) Общата численост на комисията е 85 щатни бройки, в т. ч. и членовете на комисията, разпределена по звена, съгласно приложението.

(3) Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане дейността на комисията, администрацията е обща и специализирана.

(4) С решение на комисията могат да се създават, преобразуват и закриват отдели и сектори в рамките на дирекциите.

(5) Функционалните връзки на звената на администрацията се определят с вътрешни правила за работа в администрацията, приети от комисията по предложение на главния секретар.

Чл. 11. Комисията може да привлича външни сътрудници и консултанти.

Чл.12. (1) Административното ръководство на администрацията на комисията се осъществява от главен секретар, назначаван за срок от 5 години от председателя.

(2) Главният секретар организира, ръководи, контролира, планира, координира, отчита и носи отговорност за дейността на администрацията и за изпълнението на задачите на администрацията пред председателя на комисията.

(3) Главният секретар:

1. организира подготовката на заседанията на комисията;

2. оказва съдействие на членовете на комисията при изпълнение на техните задължения;

3. отговаря за условията на работа на комисията и нейната администрация и за организационно-техническото обслужване на звената на администрацията;

4. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на комисията;

5. организира контролира и отговаря за работата с документите, регистрите и архива на комисията,съхраняването им и опазването на служебната тайна;

6. осъществява общия контрол за изпълнението на възложените задачи;

7. осъществява контакти с министерствата и другите администрации на изпълнителната власт;

8. изпълнява и други задачи, възложени му от комисията чрез председателя на комисията.

Чл. 13. Дирекциите се ръководят от директори, които организират, контролират, планират, координират, отчитат и носят отговорност за дейността и за изпълнението на задачите на съответната дирекция, съгласно с определените в този правилник функции.

Чл. 14. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията, изпълняват възложените им задачи точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и настоящия устройствен правилник и отговарят за изпълнение на работата, съобразно длъжностните си характеристики, пред прекия си ръководител.

(2) Служителите и другите лица, участващи в дейността на комисията, са длъжни да пазят служебнита тайна.(3) Служителите при встъпването им в длъжност подписват декларация, че ще пазят служебната тайна. Съдържанието на декларацията се определя с решение на комисията.

Чл. 15. (1) Общата администрация на комисията подпомага технически дейността на комисията и на специализираната администрация и е организирана в дирекция "Административно-правно и информационно обслужване и финансово-стопанска дейност и управление на собствеността".

(2). Дирекцията осигурява:

1. правното обслужване на комисията и процесуалното представителство;

2. изготвяне на документите по трудовите и служебните правоотношения и подбора на кадри в администрацията на комисията;

3. финансово-счетоводното обслужване на комисията, съставяне на бюджета и контрол по правилното изразходване на средствата;

4. изграждане и поддържане на информационните фондове на комисията;

5. деловодната и архивната дейност и вписване в регистрите на комисията;

6. запознаване на обществеността с приоритетните задачи на комисията, с издадените разрешения, лицензии и други решения на комисията;

7. отбранително-мобилизационната подготовка;

8. охранителния и пропускателния режим в сградата на комисията, поддържането и ремонта на сигналноохранителните и пожароизвестителните системи.

Чл. 16. Специализираната администрация подпомага комисията при осъществяване на правомощията й по Закона за енергетиката и енергийната ефективност и е организирана в следните дирекции:

1. Дирекция "Икономика и финанси";

2. Дирекция "Разрешения и лицензии";

3. Дирекция "Контрол".

Чл. 17. Дирекция "Икономика и финанси":

1. извършва анализи и прогнози за състоянието и развитието на енергийния пазар;

2. извършва анализ и оценка на финансовото състояние и финансовите прогнози на енергийните предприятия;

3. осъществява контрол на финансовите отчети на енергийните компании от гледна точка на съответствието на приетите правила и изисквания за правилно отразяване на приходите и разходите по дейности;

4. подготвя предложения за определяне размера на нормата на възвръщаемост на енергийните предприятия;

5. изследва и анализира отражението на цените и тарифите върху финансовите показатели на енергийните компании и на енергийния сектор като цяло;

6. участва в изготвянето на тръжните документи и извършва анализи на инвестиционни проекти и оценки на бизнес планове на потенциалните инвеститори при провеждане на тръжни процедури по реда на чл.36 ал.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност;

7. извършва проучвания и анализи на правилата за ценообразуване и подготвя предложения за тяхната промяна и усъвършенствуване, съобразени със състоянието на пазара, техническото състояние на съоръженията и необходимостта от технологично обновяване, балансиране на търсенето и предлагането, създаване на благоприятни условия за инвестиции, повишаване на ефективността на енергийните компании, осигуряване равнопоставеност на производителите и потребителите, недопускане на кръстосано субсидиране;

8. извършва контрол на образуваните от енергийните компании цени по отношение тяхното съответствие на задължителните правила, приети от Министерския съвет и на принципите по чл. 22 от ЗЕЕЕ;

9. разработва и внася за утвърждаване от комисията на изисквания и форма за информацията, която следва да се предостави от енергийните предприятия, както и указания за изготвяне на предложенията за образуване на цените ;

10. подготвя и внася за разглеждане проект за решение на комисията за утвърждаване на предложените от енергийните компании цени;

11. участва в подготовката на проектите на нормативни актове.

Чл. 18. Дирекция "Разрешения и лицензии":

1. осъществява проучвания и проверки, свързани с критериите за издаване на разрешения и/или лицензии;

2. подготвя документите и извършва необходимите действия за издаване, изменение, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на разрешения за изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство на електрическа енергия с мощност над 5 мВт и за производство на топлинна енергия с мощност над 1 мВт, на топлопреносни и газоразпределителни мрежи, на обекти за съхранение на природен газ, на преки електропроводи и газопроводи и за извеждане от експлоатация на енергийни обекти;

3. участва в подготовката на тръжните документи за провеждане на търг за изграждане на нови производствени мощности над 25 мВт и на обекти за съхранение на природен газ, както и в определяне на критериите за подбор на участниците в търга;

4. извършва необходимите действия по обявяване и провеждане на тръжната процедура в съответствие с условията по наредбата по чл.29, ал.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност;

5. подготвя документите и извършва необходимите действия за издаване на разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната;

6. подготвя документите и извършва необходимите действия за издаване, изменение, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на лицензии за извършване на дейностите в енергетиката, предвидени в Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

7. подготвя документите и извършва необходимите действия за издаване на лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт през територията на страната;

8. анализира общите условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ и прави предложение за изменение;

9. участва в подготовката на проектите на нормативни актове.

Чл. 19. Дирекция "Контрол":

1. извършва текущ контрол относно:

а) спазването на условията по издадените разрешения и лицензии;

б) качеството и сигурността на производството, преноса и доставките на електрическа и топлинна енергия и на природен газ;

в) образуването и прилагането на цените.

2. изисква от енергийните предприятия доказателства за техническото състояние и въздействието върху околната среда от експлоатираните от тях енергийни обекти в случай, че има рекламации или лошо качество на предлаганите услуги, и ако се налага, изисква външна намеса за извършване на проверката от специализираните органи;

3. извършва периодични и извънредни проверки на енергийните предприятия и на енергийните обекти;

4. по искания на засегната от неизпълнение на условията на лицензията страна, извършва проверки относно:

а) отказ за присъединяване към съответните енергийни системи;

б) отказ за сключване на договори за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

в) отказ за достъп до системите за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на топлинна енергия;

5. дава задължителни указания за отстраняването на установени при извършена проверка нарушения на условията на издадено разрешение или лицензия. При неизпълнение на тези указания, предлага на комисията да наложи на съответното енергийно предприятие предвидените по Закона за енергетиката и енергийната ефективност санкции;

6. участва в подготовката на проектите на нормативни актове.

Чл. 20. Освен определените с настоящия правилник функции дирекциите изпълняват и други функции, възложени им от комисията в кръга на дейността й чрез председателя на комисията.

Глава IV

Организация на работата на комисията

Чл. 21. (1) Комисията е постоянно действащ орган.

(2) Комисията разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания.

(3) Главният секретар присъства на заседанията на комисията без право на глас. Той организира воденето на протокол и/или магнетофонен или видеозапис.

Чл. 22. Комисията разглежда преписки, образувани по:

1. писмени заявления за издаване на разрешения или лицензии;

2. писмени заявления от енергийни предприятия за утвърждаване на цени по глава трета, раздел втори от Закона за енергетиката и енергийната ефективност;

3. писмени искания на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност;

4. решение на комисията по чл.24 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 23. (1) Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване и финансово-стопанска дейност и управление на собствеността" проверява заведените заявления и искания относно редовността им, освен в случаите, когато заявленията са подадени за участие в търг.

(2) Проверката на подаденото заявление или искане и приложенията към него от формална страна се извършва в тридневен срок от получаването му.

(3) Когато се установи нередовност на заявлението (искането) и приложенията към него, по резолюция на председателя на заявителя (искателя) се изпраща писмено съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности.

(4) При условие, че в срока по ал. 3 заявителят (искателят) не отстрани нередовностите, преписката се връща в деловодството за архивирането й.

Чл. 24. (1) По редовните заявления и искания председателят на комисията с резолюция образува преписка и я възлага на член на комисията (докладчик).(2) При самосезиране на комисията по реда на чл. 24 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност решението на комисията се отбелязва в протокола от заседанието и в тридневен срок председателят на комисията възлага преписката на член на комисията - докладчик.

Чл. 25. (1) Докладчикът извършва проучване на обстоятелствата, съдържащи се в преписката.

(2) Докладчикът периодично информира председателя на комисията и комисията за хода на проучването по възложената му преписка.

Чл. 26. (1) Ако по време на проучването по чл.25, ал. 1 се установи, че заявителят - физическо лице, е починал или юридическото лице е било заличено или че комисията не е компетентна да се произнесе, докладчикът изготвя проект на решение за прекратяване на преписката.

(2) По време на проучването, по преценка на докладчика може да бъде сформирана работна група за осъществяването му, като съставът й се съгласува с председателя на комисията.

Чл. 27. (1) Проучването по преписките се извършва в срокове, определени от председателя, които не могат да бъдат по-дълги от::

1. по чл.22, т.1 - шестдесет дни;

2. по чл.22, т.2 - тридесет дни;

3. по искания по чл.17 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност - петнадесет дни.

(2) При случаи с фактическа и правна сложност сроковете по ал.1 могат да бъдат продължавани с не-повече от 10 дни с разпореждане на председателя на комисията.

Чл. 28. (1) Когато се установи, че цените и тарифите, предложени от енергийните предприятия, не отговарят на принципите и задължителните правила, докладчикът предлага на комисията да върне преписката на енергийното предприятие, като прилага и проект на задължителни указания за преработване на цените в съответствие със същите принципи и правила в определен срок.

(2) Енергийното предприятие е длъжно да преработи предложението си съгласно дадените от комисията указания и в определения срок. В противен случай преписката се прекратява.

Чл. 29. В седемдневен срок от приключване на проучването докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя заедно със списък на лицата, които трябва да бъдат уведомени за откритото заседание на комисията.

Чл. 30. (1) В седмичен срок председателят насрочва заседание на комисията и възлага на главния секретар да уведоми лицата по списъка за уведомяване.

(2) На лицата по ал. 1 се изпраща писмено съобщение за датата и часа за провеждане на заседанието.

Чл. 31. (1) Комисията разглежда преписките по чл.22 на открито заседание. В определени случаи комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

(2) Комисията може да разпореди на заседанието да присъстват само членовете на комисията. В такива случаи също се води протокол.

(3) На откритите заседания на комисията могат да присъстват лицата, по искане на които са образувани съответните преписки.

(4) Лицата по предходната алинея се представляват от лицата, които имат представителна власт или от изрично упълномощени представители.

Чл. 32. (1) Заседанията на комисията са редовни и извънредни.

(2) Комисията заседава редовно най-малко веднъж седмично по предварително оповестен дневен ред.

(3) Материалите по дневния ред се предоставят на членовете най-късно два дни преди заседанието.

(4) Комисията се свиква на извънредно заседание от председателя по негова инициатива или по предложение най-малко на двама от членовете.

(5) На заседанията могат да се обсъждат въпроси, невключени в дневния ред, които имат неотложен характер, ако на заседанието присъстват всички членове на комисията и никой не възрази допълнителните въпроси да бъдат обсъждани на заседанието.

Чл. 33. (1) Член на комисията може да отсъства от редовно заседание, единствено в случай, че той е:

1. в служебна командировка;

2. в отпуск, разрешен по съответния ред.

(2) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, се прилагат към протокола от съответното заседание.

Чл. 34. (1) Заседанията на комисията се откриват и провеждат в присъствието на най-малко две трети от общия брой на членовете й.

(2) Заседанията на комисията се ръководят от председателя, а при негово отсъствие - от заместник-председателя или от друг член на комисията, изрично упълномощен със заповед от председателя.

(3) Председателят проверява редовността на уведомяването и представителната власт на съответните лица, и дава ход на заседанието по преписката.

Чл. 35. (1) Разглеждането на преписката в заседание започва с доклад на члена на комисията-докладчик.

(2) Въз основа на доклада, председателят предоставя възможност на страните за изразяване на становища по събраните материали и провеждане на разисквания.

(3) Когато обстоятелствата по преписката не са изяснени пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.

(4) След изясняване на всички обстоятелства по преписката от фактическа и правна страна, председателят закрива заседанието и съобщава деня за постановяване на решението на комисията, като присъстващите се считат за уведомени.

Чл.36. (1) Решенията на комисията се постановяват в закрито заседание с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете на комисията.

(2) Никой от присъстващите членове на комисията не може да се въздържи от гласуване.

Чл. 37. (1) За всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички присъствали нейни членове. В протокола се включват разискваните въпроси от дневния ред и приетите по тях решения. Вписват се също и имената на присъстващите на заседанието, изказванията на членовете на комисията, на страните по преписката, представените доказателства, становищата на експертите и др.

(2) Към протокола се прилага докладът на докладчика по преписката.

(3) При необходимост въз основа на протокола се изготвя препис-извлечение, което се подписва от председателя и от главния секретар.

Чл. 38. (1) Решението на комисията по дадена преписка се прилага към протокола от съответното заседание и се подписва от всички членове, участвали в гласуването. Когато някой от членовете не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това.

(2) Членът на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение. Особеното мнение се мотивира в тридневен срок и се прилага към решението.

(3) Решение, с което се отказва издаване на разрешение или лицензия или се отказва утвърждаване на цена, задължително се придружава от мотиви. Мотивите към решението се изготвят от докладчика в двуседмичен срок след постановяване на решението.

(4) Комисията обявява решението с мотивите в открито заседание. На страните по преписката се изпраща писмено съобщение за деня и часа на заседанието.

(5) Разрешението /лицензията се изготвя и връчва на заявителя в седемдневен срок от влизане в сила на решението за издаването му.

Чл. 39. (1) При обжалване на решението, когато преписката съдържа и материали, съставляващи защитена търговска или служебна тайна на страните, те се изпращат в отделна папка с изрично указание за това.

Чл. 40. (1) Издадените от комисията разрешения и лицензии се вписват в публични регистри, които се водят в комисията, и се публикуват в лицензионен бюлетин на комисията и в един централен всекидневник.

(2) Цените и тарифите се публикуват от енергийното предприятие в един централен и в един местен всекидневник след утвърждаването им с решение от комисията.

Глава V

Деловодна дейност

Чл.41. (1) В администрацията на комисията се водят следните книги:

1. входящ и изходящ регистър;

2. описна книга за образуваните преписки;

3. протоколна книга за заседанията на комисията;

4. книга за наложените санкции;

5. книга за преписките, изпратени на Върховния административен съд;

6. архивна книга за предаване на приключилите преписки в архив.

(2) Всички книги трябва да бъдат номерирани, подпечатани с печата на комисията и заверени с подписа на председателя на комисията.

Чл. 42. (1) Постъпилите молби, искания и заявления се вписват във входящия регистър в деня на получаването, като върху тях се отбелязват входящият номер и датата.

(2) На получените по пощата книжа се запазва пликът с марките и клеймото.

Чл. 43. (1) Образуваните преписки и писмата по тях се вписват в описната книга.

(2) Книжата по образуваните преписки се поставят в папки, оформени по утвърден от председателя на комисията образец.

(3) Книжата, съдържащи търговска или друга защитена тайна за страните по преписката, се съхраняват в отделни папки и при специален режим, утвърден от председателя на комисията.

Чл. 44. В изходящия регистър се вписват всички писма, които не са свързани с образуваните преписки. Писмата по преписките се вписват в книгата за образуваните преписки.

Чл. 45. (1) Преписките могат да бъдат давани само на членовете на комисията и служителите от администрацията.

(2) По разпореждане на председателя на комисията приключилите преписки могат да бъдат предоставяни в канцеларията на комисията за справки и на други лица.

Чл. 46. (1) Приключените през текущата година преписки се архивират най-късно до края на месец март следващата година и се вписват в архивната книга.

(2) Изнасянето на преписки и други книжа от архива за служебно ползване от служители се разрешава от главния секретар на комисията.

(3) В описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирана преписката.

(4) При приключване на преписката председателят разпорежда с резолюция документите, съдържащи факти и обстоятелства, които представляват търговска или служебна тайна на страните, да се съхраняват в отделна папка.

Чл. 47. (1) Към комисията се създават регистри за издадените разрешения и лицензии за дейностите в енергетиката съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

(3) Регистърът се води от определено длъжностно лице от администрацията на комисията.

Чл. 48. (1) Регистрите по чл.47 съдържат партиди за всяко отделно разрешение и лицензия, със следните данни:

1. номер на вписването;

2. регистрационен номер и дата на разрешенията и лицензиите;

3. обекта на разрешението или на лицензията с последващи промени; данни за местонахождението на обекта; описание на дейността;

4. срока на разрешението и лицензията;

5. данни за притежателя на разрешението, съответно за лицензианта - наименование, седалище, адрес на управление, представителство, данни по регистрация, както и настъпилите промени;

6. датата, акта и основанието за изменение, допълнение, отнемане подновяване или прекратяване на разрешението или на лицензията;

7. забележки по вписаните обстоятелства;

8. датата на всяко вписване и имената на длъжностното лице, направило вписването;

9. данни, необходими за осъществяване на връзка с архива към регистрите и книгите на разрешенията и лицензиите.

(2) В регистрите не се допуска унищожаване или заличаване на записите, както и изтривания и зачертавания. Поправките се извършват по реда на вписването.

(3) Титулярът на разрешението, съответно лицензиантът, е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на изменение на обстоятелствата, подлежащи на вписване по реда на тази глава, писмено да уведоми комисията за промените и да представи съответните оригинални документи или надлежно заверени копия на документи, удостоверяващи настъпилото изменение.

(4) Вписването на обстоятелствата по ал.1 се извършва от компетентното длъжностно лице в 14-дневен срок от влизане в сила на съответното разрешение или лицензия, респективно от получаване на уведомлението по ал. 3.

Чл. 49. (1) Към всеки регистър по чл.47 се води специален архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени разрешения и лицензии.

(2) Досиетата се подреждат по партиден номер и номер на вписването, който отговаря на съответния номер в регистъра.

(3) Досиетата съдържат:

1. заявлението на кандидата за издаване на разрешение или лицензия;

2. екземпляр от разрешението или лицензията с приложенията към него;

3. решенията за изменение, допълване, подновяване, прекратяване или отнемане на разрешението или лицензията;

4екземпляр от наказателните постановления във връзка с разрешението или лицензията;

5. други документи, които се отнасят до титуляра на разрешението или лицензията.

(4) Досието се съхранява за срока на разрешението или лицензията и най-малко три години след това, доколкото не е предвидено друго в действащото законодателство.

(5) Архивът към регистрите е предназначен само за служебно ползване за нуждите на органите на държавната администрация и органите за защита на националната сигурност и обществения ред, съобразно тяхната компетентност.

Чл. 50. Регистърът се поддържа и като автоматизирана база данни.

Глава VI

Работно време

Чл. 51. Работното време на комисията и на служителите от администрацията е от 9.00 часа до 17.30 часа в работните дни при 5-дневна работна седмица.

Чл. 52. (1) Работното време се прекъсва с една почивка от 30 минути на обяд от 12.30 часа до 13.00 часа.

(2) Почивката не се включва в работното време.

Чл. 53. (1) Приемното време на председателя, членовете на комисията и на главния секретар, както и на дирекциите, се оповестява на специално обозначени места в сградата на администрацията на комисията.

Чл. 54. Лицата, които искат среща с председателя на комисията, правят писмена или устна молба за това до главния секретар, който съставя график за срещите за приемното време.

Чл. 55. (1) Достъпът на външни лица в сградата на комисията се разрешава след издаване на пропуск от охраната или след представяне на документ, разрешаващ влизането.

(2) Пропускът съдържа трите имена на лицето, при кого отива и часа на влизане. След приключване на посещението служителят, провел срещата, разписва пропуска и вписва часа на излизане.

Глава VII

Отличия и награди

Чл. 56. За образцово изпълнение на задълженията председателят на комисията може да награждава служителите от администрацията с предметни и парични награди в размер до пет минимални работни заплати.

Заключителна разпоредба

¶ 1. Правилникът се приема на основание чл.15, ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ДВ., бр.64 от 1999 год., изм., бр. 1 от 2000 год.) и чл.51 от Закона за администрацията (ДВ.,бр.130 от 1998 год., изм., бр.8 и 67 от 1999 г.).

Държавното ценово регулиране

Съгласно Закона за енергетика и енергийна ефективност Държавната комисия за енергийно регулиране осъществява държавното регулиранена естествените монополи в енергийния отрасъл.

Комисията е държавен орган към Министерския съвет, който:

осъществява разрешителния и лицензионния режим по Закона за енергетиката и енергийната ефективност;утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени;определя общи условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;провежда контрол за качеството и сигурността на производството, преноса и доставките на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, за спазването на условията по издадените разрешения и лицензии и за образуването и прилагането на цените.разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове.налага предвидените по Закона за енергетиката и енергийната ефективност санкции.

Дейностите в енергетиката, определени в ЗЕЕЕ, се извършват от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, само въз основа на разрешения и лицензии, издадени от комисията.

Разрешения се издават за:

изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство на електрическа енергия с мощност над 5 МW и за производство на топлинна енергия с мощност над 1 МW;изграждане на нови топлопреносни и газопреносни мрежи;изграждане на нови газоразпределителни мрежи;изграждане на обекти за съхранение на природен газ;изграждане на преки електропроводи и газопроводи;изграждане на транзитни газопроводи и нефтопроводи през територията на страната;извеждане от експлоатация на енергийни обекти.

Лицензии се издават за:

производство на електрическа и/или топлинна енергия;пренос на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;разпределение на електрическа енергия и природен газ;съхранение на природен газ;транзитен пренос на природен газ или нефт.

Комисията регулира:

Цените на електрическата енергия при продажба от производителите.Цените на топлинната енергия при продажба от производителите и от топлопреносното предприятие.Цените на природния газ при продажба от преносното предприятие и от разпределителните предприятия.Цените и тарифите за пренос на електрическа енергия и природен газ по преносните и разпределителните мрежи и на топлинна енергия по съответната преносна мрежа.Цените и тарифите за присъединяване към съответните мрежи.Цените и тарифите за съхранение на природен газ.Цените на въглищата, местно производство, за електрическа и топлинна енергия.

Основните принципи, от които се ръководи Комисията при изпълнение на регулаторните си функции са:

Осигуряване на баланс между интересите на производителите и потребителите.Създаване на стимули за ефективна дейност на предприятията, които са обект на ценово регулиране.Осигуряване на равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители.Съобразяване с икономически обоснованите разходи.Осигуряване на възвращаемост, съобразена с условията на капиталовия пазар.Забрана за кръстосано субсидиране на потребителите и производителите.

Дейността на Комисията се осъществява при условията на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

В ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ПРИРОДЕН ГАЗ

Чл. 1.(1)С тези общи условия се определят изискванията, на които трябва да отговарят договорите за продажба на природен газ между ДОСТАВЧИК, наричан "ПРОДАВАЧ", и ПОТРЕБИТЕЛ, наричан "КУПУВАЧ", при договори между:

1. Предприятие за добив и преносно предприятие

2. Предприятие за добив и потребител;

3. Преносно предприятие и разпределителните дружества;

4. Преносно предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. Разпределителните предприятия и потребители, присъединени към съответните разпределителни мрежи.

(2). Общите условия за задължителни са страните по договорите.

Чл. 2.(1)Договорите за продажба на природен газ се предлагат от Продавача, като предложенията следва да бъдат в съответствие с тези Общи условия.

(2) Продавачът е длъжен да гарантира недискриминацията на газоснабдяването на купувача спрямо останалите купувачи на територията, на която извършва дейността си.

Чл.3.(1)Договорите за продажба на природен газ са писмени и доставките се извършват след изпълнение от Купувача на техническите условия за присъединяване към съответната мрежа, съгласно действуващите нормативни актове.

(2)Договорите за продажба на природен газ са със срок на действие от 1 до 10 години, с изключение на договорите с потребителите на природен газ за битово потребление.

Чл. 4. (1)Страните по договора се идентифицират, както следва:

1.Продавачът - с наименование (фирма), адрес на управление, адрес за кореспонденция, съдебна регистрация, лицето представляващо продавача, номер по БУЛСТАТ, данъчен номер и банкова сметка;

2.Купувачът:

а/ юридическо лице, търговец - с наименование (фирма), адрес на управление, адрес за кореспонденция, съдебно удостоверение за актуално състояние, номер по БУЛСТАТ, данъчен номер и банкова сметка и лицето, представляващо купувача;

б/ юридическо лице, което не е търговец - с адрес на управление, адрес за кореспонденция, актът за създаване на юридическото лице и името на представляващото го лице;

в/ едноличен търговец или лице, упражняващо свободна професия - освен с данните по Търговския закон се идентифицира и с ЕГН;

г/ физическо лице - с име и ЕГН по документи за самоличност, адрес на газоснабдения имот и адрес за кореспонденция, а при необходимост и документ за представителна власт (нотариално заверено пълномощно, съдебно решение и др.);

д/ Консорциум - с предвидените в нормативните актове документи.

(2)Когато договорът се сключва чрез друго упълномощено лице, те се идентифицират с данните по ал.1, т. 2, като задължително представят и нотариално заверено пълномощно.

Чл. 5.Купувачът, при поискване от Продавача, представя копие от документите за приемане на съоръженията и разрешението за ползване, издадено от компетентните органи.

Чл. 6.При подписване на договора, Купувачът, с изключение на потребителите на природен газ за битово потребление, задължително представя:

1.Съдебно удостоверение за актуалното състояние за вписаните в Търговския регистър данни по партидата на Купувача към момента на подписване на договора;

2.Копие от удостоверение за данъчна регистрация,издадено от съответната данъчна служба, актуализирано към датата на подписване на договора;

3.Копие от удостоверение, издадено от Националния статистически институт за регистрация по "БУЛСТАТ";

4.Удостоверение, че дружеството не е в производство по несъстоятелност към датата на договаряне;

5. Съгласие на синдика за сключване на договора /ако е постановено решение за откриване производство по несъстоятелност на Купувача;

6. Договор за създаване на консорциума.

Чл. 7.Купувачите се идентифицират и чрез:

1.Описание и техническа характеристика на монтираните мощности, работещи на природен газ, във вид и съдържание - Приложение III.

2. Заявление и описание на монтираните уреди, вида на отделните имоти на битовите потребители и предназначението на природния газ. -Приложение А.

Чл. 8. (1)В договора за продажба страните задължително посочват количествата, обект на договора, които се документират:

1. За периода на доставка - по години и тримесечия - Приложение I,

2. За съответната година на доставка – Приложение I и Приложение IIR.

(2).Страните договарят и срока за представянето на Приложение I и IIR за количествата за всяка следваща година.

(3).Ал.1 и ал.2 не се прилагат за битовите потребители.

Чл. 9. (1).В договора се посочват задълженията на страните, свързани с доставка и приемане на договорените количества със съответните качествени показатели и параметри природен газ, като:

1. предаването и приемането на природния газ се извършва в пункта на доставка, съоръжен със средства за измерване на природен газ, съответствуващи на действуващите нормативни актове.

2. времето и мястото за прехвърляне на отговорността по риска от случайно погиване или увреждане качествата на природния газ от страна на Продавача към Купувача;

3. за целите на приемането и предаването на природния газ, както и за други случаи, страните упълномощават свои представители;

4. количествата доставен природен газ се отчитат по показанията от измерителния уред на Продавача;

5. при неизправни или по други причини неработещи измервателни уреди на Продавача, страните се договарят за начина на отчитане на количествата в съответствие с действащото законодателство.

(2). В договора се посочват и задълженията на страните, свързани с безопасността и безаварийната работа на газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 10.Страните договарят и задължения, свързани с:

1. Наличие на алтернативно гориво като резерв за аварийни ситуации, спиране или намаляване на газоподаването.

2. Предизвестие при извършване на планови ремонти на газовите съоръжения.

3. Ликвидиране на аварии по съоръженията на Продавача или Купувача.

4.Реда и сроковете за уведомяване, отговорностите, мерките за безопастност и опазване на съоръженията, мерките за предотвратяване на загуби.

Чл.11.Страните договарят конкретно:

1. съдържанието на форсмажорните обстоятелства, реда за оповестяването им, както и други условия, свързани с тяхното настъпване;

2. реда и сроковете за възобновяване доставките на природен газ след форсмажорни обстоятелства.

Чл. 12.Природният газ се измерва в стандартни кубически метри съгласно БДС 17400.1998 г. Под "стандартен кубически метър природен газ" се разбира количеството природен газ в обем един кубически метър при температура 293,15 К /200С/ и абсолютно налягане 0.101325 МРа.( 1,01325 Bar).

Чл.13. (1)Купувачът, в зависимост от потребителската група, в която попада, заплаща природния газ по утвърдена от компетентния държавен орган цена.

(2)Цената на природния газ се определя за 1000 стандартни кубически метра (м3) и долна топлина на изгаряне 8000 ∓100 килокалории за стандартен кубически метър, която се определя по БДС ISO 6976.

(3)При доставка на природен газ с по-ниска или по-висока топлина на изгаряне, цената се преизчислява пропорционално на договорената калоричност.

Чл.14. (1)В договора се определят редът, сроковете и начините за плащане на количествата природен газ за съответния месец и за окончателно разплащане на цялото доставено количество при отчитане на качествените показатели.

(2)Месечният акт, съгласно Приложение IV, се съставя и подписва на място, посочено в договора, до 12 часа на първия работен ден след изтичане на съответния месец.

(3)Неявяването на представителя на Купувача е основание Продавачът да изготви и подпише месечния акт едностранно.

(4)Доказаните отклонения от договорените качествени показатели се документират.

(5)За обезпечаване на плащанията, Купувачът при поискване, представя банкова гаранция в полза на Продавача - Приложение VI, в срок до 10 банкови дни или други приемливи за страните обезпечения.

(6).За битовите потребители не се съставя месечен акт. Заплащането на доставеното количество природен газ се извършва на база показанията на измервателните уреди.

Чл.15. (1)За доставените и потребени количества природен газ през съответната година страните ( с изключение на битовите потребители) подписват годишен акт - Приложение V.

(2)Годишният акт се съставя и подписва на място, определено в договора, до 15 (петнадесет) дни след изтичане на съответната година по договора.

(3)Неявяването на представител на Купувача е основание за едностранно подписване на годишния акт.

Чл. 16.(1).Страните определят в договора процедурата за уреждане на спорове помежду си.

(2).В случай на спор, страните подписват споразумителен протокол за обстоятелствата, които не са предмет на разногласия.

(3).Страните договарят срокове за постигане споразумение относно обстоятелствата – предмет на разногласия.

Чл.17. (1)За неизпълнение на договореностите, свързани със сроковете за плащане; недоставяне, неприемане или надвземане на количества природен газ; отклонения от качествените показатели на природен газ и други, страните, задължително договарят реда на тяхното доказване, видовете санкции, неустойки, последващите срокове за плащане и техните размери.

(2).Купувачът може да откаже доставката, при условие, че доставеният му природен газ не съотвества на договореното.

(3).Никоя страна по договора не може да търси отговорност от другата страна за неизпълнение на задължения по доставяне респ. приемане на договорени количества природен газ, което неизпълнение е свързано с изменение на времето за извършване на плановите ремонти, в случай, че заинтересованата страна уведоми другата най-малко 15 дни преди началото им.

Чл.18.Страните договарят основанията за прекратяване, изменение или разваляне на договорите, както и последиците от откриване на производство по несъстоятелност, на процедура за приватизация или при ликвидация.

Чл.19.За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на действуващото законодателство на Република България..

Преходни заключителни разпоредби

Общите условия в договорите за продажба на природен газ са определени от Държавната комисия по енергийно регулиране на основание на чл.16,ал.1, т.6 от ЗЕЕЕ и се прилагат от …..........................

Нормативни документи

Закон за енергетиката и енергийната ефективност(ЗЕЕЕ)

Обнародван, ДВ, бр. 64 от 16 юли 1999 г изм., бр. 1 от 4 януари 2000 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения в енергетиката,свързани с държавното управление и регулиране, както и правата и задълженията на правните субекти при осъществяване на дейностите по производството, вноса,износа, преноса, разпределението и реализацията на електрическа и топлинна енергия и природен газ, увеличаване на енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 2. (1) Целта на този закон е да гарантира предпоставките за енергийното развитие и енергийната сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и за задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива.

(2) С този закон се осигуряват условия за:

1. развитие на съвременен конкурентен енергиен пазар;

2. привличане на инвестиции и приватизация в енергетиката;

3. енергийни доставки при минимални разходи;

4. увеличаване на енергийната ефективност;

5. насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

6. интегриране на българската енергийна система и енергиен пазар с

европейските.

(3) При производството, вноса, износа, преноса, разпределението и продажбата на енергия и горива се гарантира защита на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.

Глава втора

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Раздел I

Органи на управление

Чл. 3. (1) Енергийната политика на страната се разработва и провежда от председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси към Министерския съвет, назовавана по-нататък ДАЕЕР.

(2) Министерският съвет с решение определя председателя на ДАЕЕР.

(3) При осъществяване на своите правомощия председателят се подпомага от двама заместник-председатели.

(4) Председателят и заместник-председателите се назначават от министър-председателя.

Чл. 4. Председателят на ДАЕЕР:

1. внася за приемане от Министерския съвет стратегия за развитие на енергетиката и ефективното използване на енергията и енергийните ресурси, която се одобрява от Народното събрание с решение;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни планове за общия енергиен баланс на страната в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия;

3. одобрява програми за енергийната ефективност в енергетиката, за опазване на околната среда, за преструктуриране и приватизация в енергетиката и за необходимите инвестиции;

4. приема план за привеждане от мирно към военно положение и военновременен план в енергетиката;

5. внася за приемане от Министерския съвет на подзаконови нормативни актове за дейностите в енергетиката;

6. утвърждава нормативи за резервите на горива, реда и начина за набиране, ръководство и контрол на състоянието им;

7. одобрява и публикува на всеки две години в специален бюлетин на ДАЕЕР опис на необходимите нови производствени мощности над 25 MW, нови топлопреносни мрежи, нови газоразпределителни мрежи и обекти за съхранение на природен газ, които трябва да се изградят с оглед на общия енергиен баланс на страната;

8. предлага на Министерския съвет за одобрение изграждането на електропроизводствени мощности над 200 MW или на атомни електроцентрали;

9. управлява фондовете "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация";

10. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;

11. осъществява взаимодействие с областните управители по въпросите на планирането и развитието на териториално и технологично обособените мрежи за доставка на енергия и горива;

12. осъществява взаимодействие с другите държавни органи;

13. упражнява правата на държавата като собственик на дялове или акции в търговските дружества от енергетиката;

14. обосновава и внася предложения в Министерския съвет за субсидиране и подпомагане на определени дейности в енергетиката;

15. прави предложение пред Министерския съвет за създаване на специализирани организации за оперативно управление на електрическата система и за търговия на едро с електрическа енергия, обособени от производството и разпределението на електрическа енергия;

16. организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси;

17. организира подготовката на мерки за хармонизиране на българското с европейското законодателство и за прилагане на общите правила на Европейския съюз за вътрешния енергиен пазар;

18. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на ДАЕЕР;

19. има и други правомощия, възложени му с този закон или с други нормативни актове.

Чл. 5. (1) В своята дейност председателят се подпомага отадминистрация, организирана в ДАЕЕР към Министерския съвет.

(2) Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София.

(3) Структурата, дейността и организацията на работа на ДАЕЕР се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

(4) Министерският съвет определя числеността на персонала на ДАЕЕР.

Чл. 6. (1) Областните управители съдействат за изпълнението на енергийната стратегия и политика на страната и на плановете за енергийния баланс на страната в границите на областта.

(2) Областните управители са длъжни да вземат необходимите мерки, за да гарантират сигурността на снабдяването с енергия и горива на територията на областта по всяко време в рамките на плановете по чл. 4, т. 4.

Чл. 7. (1) Общинските съвети приемат програми за благоустройствените работи на територията на общината във връзка със снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(2) Кметът организира провеждането на благоустройствените работи по ал. 1 за снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ в рамките на общината и осигуряването на външното осветление на територията на общината.

Раздел II

Енергийно прогнозиране и планиране

Чл. 8. (1) Дългосрочните прогнози и планове за развитие на общия енергиен баланс на страната, разработени от ДАЕЕР, съдържат:

1. прогноза за крайното потребление на всички видове енергоносители;

2. прогноза за развитие на енергопреобразуващите процеси -производство на електрическа и топлинна енергия, производство на брикети, кокс и течни горива, и за емисиите на вредни вещества;

3. прогноза за развитие на първичните енергоносители, включително на възобновяемите енергийни източници;

4. програма за ефективно използване на енергийните ресурси;

5. инвестиционни програми;

6. други необходими програми.

(2) Дългосрочните прогнози и планове се актуализират най-малко на пет години.

Чл. 9. (1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия:

1. извършват проучвания и анализи на потреблението и разработват

краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на енергия и горива и приемат съответни планове за осигуряването им;

2. организират извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за рехабилитация на съществуващите и за изграждане на нови производствени и преносни мощности с минимални разходи, придружени от технико-икономически, финансов и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване;

3. при равностойност на вариантите за енергоспестяване с вариантите за рехабилитация или нови мощности реализират вариантите за енергоспестяване.

(2) Дългосрочните планове по ал. 1 заедно с изготвените предварителни проучвания и списък за необходимите нови производствени мощности над 10 MW, междусистемни електропроводи, нови топлопреносни и газоразпределителни обекти и обекти за съхранение на природен газ се представят за утвърждаване от председателя на ДАЕЕР веднъж на две години със съответния акт.

Чл. 10. Председателят на ДАЕЕР приема и средносрочни и краткосрочни планове, прогнози и програми за енергийния баланс на страната, програмите за добива, производството, вноса и износа и ефективното потребление на необходимите енергийни ресурси, електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и свързаните с това инвестиции.

Глава трета

ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ

Раздел I

Държавна комисия за енергийно регулиране

Чл. 11. (1) Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък "комисията", която има компетентност по този закон.

(2) Комисията е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 12. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, в т. ч. председател и заместник-председател.

(2) Членовете на комисията и председателят се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок 5 години и могат да бъдат назначавани за още един мандат.

Чл. 13. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани:

1. с висше образование;

2. с трудов стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години стаж в енергетиката;

3. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(2) Членове на комисията не могат:

1. да бъдат лица, които са еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, които извършват дейност в енергетиката;

2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(3) Членовете на комисията се освобождават предсрочно само:

1. по тяхна молба;

2. при извършване на грубо нарушение на този закон;

3. при извършване на груби и/или системни нарушения на служебните задължения;

4. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;

5. при невъзможност да изпълняват задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца.

(4) В случаите по ал. 3, както и при смърт или поставяне под запрещение на член на комисията Министерският съвет избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.

Чл. 14. (1) Комисията е постоянно действащ орган. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете на комисията.

(2) Заседанията на комисията са открити. Комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

(3) Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в срок 30 дни от датата на издаване на решението.

Чл. 15. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.

(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на работа на нейната администрация се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 16. (1) Комисията:

1. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на разрешенията и лицензиите, предвидени в този закон;

2. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения за изграждане на производствени мощности, на топлопреносни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, на обекти за съхранение на природен газ, на преки електропроводи и газопроводи и за извеждане от експлоатация на енергийни обекти;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за производство на електрическа и/или топлинна енергия, за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ, за разпределение на електрическа енергия и природен газ и за съхранение на природен газ за извършване на дейностите в енергетиката, предвидени в този закон;

4. издава разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт;

5. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проект на Наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензии по този закон и на други нормативни актове, предвидени в този закон;

6. определя общи условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

7. разглежда искания за неизпълнение на условията на издадена лицензия;

8. контролира спазването на условията, предвидени в разрешенията и лицензиите, и на принципите и правилата на ценообразуването;

9. (прилага се от 1 януари 2002 г.) разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на наредби за поетапно въвеждане на директен достъп до привилегировани потребители;

10. утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.

(2) Разрешенията по ал. 1, т. 2 и 4 се издават в съответствие с одобрения с акт на ДАЕЕР опис по чл. 4, т. 7.

(3) При изпълнение на регулаторните функции по ал. 1 комисията се ръководи от следните принципи:

1. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите;

2. създаване на стимули за по-ефективна дейност на енергийните предприятия, които са обект на ценово регулиране;

3. осигуряване на равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители;

4. съобразяване с икономически обоснованите разходи, включително разходите за:

а) поддържане на резервните мощности, необходими за надеждно снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

б) доставка и поддържане на резервите от горива;

в) постигане на енергийна ефективност, опазване на околната среда и ядрена безопасност;

г) съхраняване на радиоактивни отпадъци и извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;

д) ремонти и икономически обосновани инвестиционни програми;

5. осигуряване на възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар;

6. забрана на кръстосано субсидиране на потребителите и производителите.

Чл. 17. (1) Комисията извършва проверки по изпълнението на условията за издадена лицензия, включително по искания на засегната от неизпълнението на условията на лицензията страна, относно:

1. отказ за присъединяване към съответните енергийни мрежи;

2. отказ за сключване на договори за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. отказ за достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на топлинна енергия.

(2) Когато в резултат на проверката се установи нарушение на условията на издадена лицензия, комисията дава задължителни указания за отстраняването им в срок, определен от нея. При неизпълнение на тези указания комисията налага предвидените по този закон санкции, включително и отнемане на лицензията.

Чл. 18. Председателят на комисията:

1. организира и ръководи дейността на комисията съобразно закона и решенията на комисията и отговаря за цялостното изпълнение на задълженията й;

2. представлява комисията пред трети лица;

3. назначава и освобождава служителите от администрацията;

4. представя на Министерския съвет ежегодно отчет за дейността на комисията или въз основа на направено искане.

Чл. 19. (1) Комисията има право да изисква от енергийните предприятия необходимата информация във връзка с осъществяването на функциите й.

(2) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на комисията при осъществяване на нейните функции.

(3) Членовете на комисията и служителите от администрацията са длъжни да пазят производствените и търговските тайни, които са им станали известни служебно.

Раздел II

Цени и тарифи

Чл. 20. (1) Министерският съвет определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата и топлинната енергия и на природния газ по предложение на комисията.

(2) Регулирането на цените в енергетиката се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите.

Чл. 21. На регулиране подлежат:

1. цените на електрическата енергия при продажба от производителите, от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

2. цените на топлинната енергия при продажба от производителите и от топлопреносното предприятие;

3. цените на природния газ при продажба от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

4. цените и тарифите за пренос на електрическа енергия и природен газ по преносните и разпределителните мрежи и на топлинна енергия по съответната преносна мрежа;

5. цените и тарифите за присъединяване към съответните мрежи;

6. цените и тарифите за съхранение на природен газ;

7. цените на въглищата, местно производство, за електрическа и топлинна енергия.

Чл. 22. (1) Енергийните предприятия образуват цените и тарифите по чл. 21 съобразно задължителните правила, приети от Министерския съвет, и при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите;

2. съобразяване с икономически обоснованите разходи, включително разходите:

а) за поддържането на резервните и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване с електрическа и топлинна енергия и с природен газ;

б) за доставката и поддържането на резервите от горива;

в) за опазването на околната среда и за ядрената безопасност и извеждане на АЕЦ от експлоатация;

г) за възстановяването на икономически обоснованите инвестиции, в т. ч. и за ремонтни и рехабилитационни програми и енергоспестяване;

3. икономически обоснована печалба;

4. разходи, произтичащи от допълнителни задължения, наложени от компетентните държавни органи;

5. забрана за кръстосано субсидиране между отделните групи производители.

(2) Преносното или съответното разпределително предприятие изкупуват електрическата и топлинната енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и от централи за комбинирано електро- и топлопроизводство, в количества и по преференциална цена, определени при условия и по ред в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 23. (1) Енергийните предприятия представят образуваните по чл. 22 цени и тарифи за утвърждаване в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуването.

(2) В случай, че цените и тарифите не отговарят на принципите и задължителните правила, комисията задължава енергийните предприятия да преработят цените в съответствие със същите принципи и правила.

(3) Цените по ал. 1 се публикуват от енергийното предприятие в един централен и в един местен всекидневник след утвърждаването им от комисията.

Чл. 24. Комисията може да задължи енергийните предприятия да образуват и представят предложения за цени съгласно процедурите по чл. 22 и 23.

Раздел III

Контрол на счетоводните баланси

Чл. 25. (1) Енергийно предприятие, което осъществява едновременно повече от една от дейностите по производство, пренос и разпределение - вертикално интегрирано предприятие, води отделни счетоводни сметки във вътрешното си счетоводство за всяка дейност и изготвя консолидиран счетоводен отчет и баланс съгласно Закона за счетоводството.

(2) Когато едно енергийно предприятие осъществява едновременно повече от една от дейностите по разпределение на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ - хоризонтално интегрирано предприятие, за всяка от които има съответна лицензия, то води отделни счетоводни сметки във вътрешното си счетоводство за всяка дейност и изготвя консолидиран счетоводен отчет и баланс съгласно Закона за счетоводството.

(3) Интегрираните предприятия могат да водят отделни или общи счетоводни сметки за останалите дейности, непосочени в ал. 1 и 2.

(4) Алинея 1 се прилага и за реда, по който се водят счетоводните сметки на клоновете на интегрираните предприятия.

Чл. 26. Енергийните предприятия са длъжни да предоставят годишните си счетоводни отчети на комисията, като задължително прилагат:

1. справка за приходите и разходите отделно за всяка дейност по чл. 25;

2. справка за приходите и разходите, разпределени по клонове;

3. справка за правилата, по които е извършено разпределението на приходите и разходите, активите и пасивите по клонове и дейности.

Чл. 27. Енергийните предприятия при поискване са длъжни да предоставят на комисията цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация, включително сключените договори, която позволява да се контролират техните приходи и разходи.

Глава четвърта

РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ

Раздел I

Общи положения

Чл. 28. (1) Дейностите в енергетиката, определени в този закон, се извършват от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, само въз основа на разрешения и лицензии, издадени от комисията.

(2) Разрешенията и лицензиите по този закон са индивидуални административни актове.

(3) Издаването на разрешения и лицензии се осъществява при условията на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 29. (1) Разрешенията и лицензиите се издават, изменят, допълват, подновяват, прекратяват, отнемат и контролират от комисията при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет.

(2) Комисията издава и разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет.

(3) С наредбата по ал. 1 се установяват и критериите за издаване на разрешения и лицензии, които трябва да са свързани със:

1. безопасността, надеждността и качеството при снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. опазването на околната среда;

3. ползването на земя и на обектите, в т. ч. и ползването на земя - държавна или общинска собственост;

4. енергийната ефективност;

5. естеството на първичните енергийни източници;

6. особените характеристики на кандидата, като технически, икономически, финансови и организационни възможности за осъществяване на съответната дейност;

7. задълженията за обслужване на обществото;

8. насърчаване на конкурентен енергиен пазар при равнопоставеност на производители и потребители и минимални разходи за енергийна доставка.

Чл. 30. (1) В срок до 3 месеца от получаването на заявление за издаване на разрешение и/или лицензия с всички необходими документи комисията издава или мотивирано отказва издаването на разрешение или лицензия.

(2) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение или лицензия не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на акта за отказ.

Чл. 31. Отказът на комисията да издаде разрешение или лицензия, изменението и отнемането на разрешението или лицензията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 32. (1) Отнемането на разрешение или лицензия не изключва търсенето на административнонаказателна или наказателна отговорност за извършено нарушение, ако съществуват предпоставки за това.

(2) Отнемането на разрешение или лицензия се извършва след писмено предупреждение от комисията за отстраняване на нарушенията в определен срок.

(3) Решението на комисията за отнемане на разрешението или на лицензията подлежи на незабавно изпълнение, но може да се обжалва по съдебен ред пред Върховния административен съд.

Чл. 33. (1) В комисията се води регистър, в който се вписват всички лицензианти и издадените лицензии, както и свързаните с тях обстоятелства по изменението, допълнението, прекратяването, подновяването и отнемането на лицензии.

(2) Издаваните разрешения се вписват в регистър на комисията.

(3) Регистрите по ал. 1 и 2 са публични.

(4) Лицензиите и разрешенията се публикуват в лицензионен бюлетин на комисията и в един централен всекидневник.

(5) Комисията предоставя информация за всички издадени разрешения и лицензии на ДАЕЕР най-малко веднъж на 6 месеца.

Чл. 34. (1) За издаване на разрешения и лицензии по този закон се заплащат държавни такси.

(2) Размерът на държавните такси се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Раздел II

Разрешения

Чл. 35. (1) Разрешения се издават за:

1. изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство на електрическа енергия с мощност над 5 МW и за производство на топлинна енергия с мощност над 1 МW;

2. изграждане на нови топлопреносни и газопреносни мрежи;

3. изграждане на нови газоразпределителни мрежи;

4. изграждане на обекти за съхранение на природен газ;

5. изграждане на преки електропроводи и газопроводи;

6. изграждане на транзитни газопроводи и нефтопроводи през територията на страната;

7. извеждане от експлоатация на енергийни обекти.

(2) Разрешения по ал. 1, т. 3 се издават само при наличие на капацитет и мощност на преносната мрежа.

(3) Разрешения по ал. 1, т. 5 се издават на категории потребители и на предприятия за добив на природен газ, определени в наредбата по чл. 29, ал. 1. Комисията отказва издаването на разрешение, когато предоставянето на такова разрешение е в противоречие със задълженията за обслужване на обществото.

(4) Не се изисква разрешение за изграждане на централа за производство само на топлинна енергия за собствено потребление.

(5) Получателите на разрешения по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 получават и лицензия за съответната дейност при условията на чл. 39, ако са поискали това в заявлението за издаване на разрешение и са изпълнили условията на разрешението.

Чл. 36. (1) Само чрез търг се определя инвеститор за изграждане на:

1. нови производствени мощности над 25 МW;

2. нови топлопреносни мрежи;

3. нови газоразпределителни мрежи;

4. обекти за съхранение на природен газ.

(2) Търгът се провежда при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 29, ал. 1, и се обявява в съответствие с публикувания по чл. 4, т. 7 опис от:

1. комисията - по ал. 1, т. 1 и 4;

2. съответната община след одобряване на тръжните книжа от комисията - по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) На лицето, спечелило търга по ал. 1, т. 1, се издава разрешение за изграждане на обекта, лицензия за производство на електрическа и/или топлинна енергия, ако такава е поискана, и се осигурява договор за продажба на произведената електрическа и/или топлинна енергия с преносното предприятие за срок не по-малък от 10 години.

(4) На лицето, спечелило търга по ал. 1, т. 2, 3 и 4, се издава разрешение за изграждане на обекта и съответната лицензия за пренос на топлинна енергия, за разпределение или съхранение на природен газ, ако такава е поискана.

(5) Лицата по ал. 3 и 4 трябва да отговарят на изискванията за получаване на съответната лицензия.

Чл. 37. (1) Разрешение се издава на всяко лице, което отговаря на критериите, установени с наредбата по чл. 29, ал. 1, или е спечелило търга по чл. 36.

(2) Разрешение не се издава на лице:

1. което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. на което е отнето разрешението за същата дейност и не са изтекли 5 години от отнемането му.

(3) Комисията отказва издаването на разрешение, когато извършването на съответната дейност може да доведе до възникване на опасност от:

1. увреждане на живота и здравето на гражданите, увреждане на околната среда, имуществото на трети лица и интересите на потребителите;

2. нарушаване на обществения ред или на надеждното снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Комисията отнема разрешението, когато:

1. при осъществяването на дейността възникнат опасностите по ал. 3;

2. се нарушават изискванията в разрешението.

Чл. 38. (1) В разрешението се определят изпълнителят, обектът, срокът за изпълнение, видът и обемът на дейността, изискванията за осъществяването й, както и допълнителните условия и правила за преустановяване на дейността.

(2) Сделки за разпореждане с незавършени обекти, за които е предоставено разрешение, се извършват само със съгласието на комисията.

(3) Издаване на ново разрешение в случаите по предходната алинея се извършва по реда на издаване на първоначалното разрешение за същия обект.

(4) Сключените в нарушение на ал. 2 сделки се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.

Раздел III

Лицензии

Чл. 39. (1) Лицензии се издават за:

1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;

2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

3. разпределение на електрическа енергия и природен газ;

4. съхранение на природен газ;

5. транзитен пренос на природен газ или нефт.

(2) Лицензия за пренос на електрическа и топлинна енергия или на природен газ и лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ се издава на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон.

(3) Изискването по ал. 2 се прилага и когато едно енергийно предприятие осъществява едновременно повече от една от дейностите по производство, пренос и разпределение.

(4) За пренос на електрическа енергия или на природен газ се издава лицензия само на едно лице.

(5) За една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.

Чл. 40. (1) Юридическите лица, получили лицензия за пренос или разпределение, могат да извършват само дейностите, предмет на лицензиране по този закон.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, получили лицензия за производство на електрическа енергия за собствено потребление.

Чл. 41. Не се изисква издаването на лицензии:

1. за производството на електрическа енергия с мощност до 5 МW;

2. за производство на топлинна енергия от отоплителна централа с мощност до 1 МW;

3. за производство на топлинна енергия за собствено потребление.

Чл. 42. Издадените лицензии за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа енергия и природен газ предоставят права на лицензианта и върху по-късно изградените енергийни обекти - елементи на съответните мрежи.

Чл. 43. (1) Лицензията се издава за срок до 35 години.

(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от този по ал. 1, ако лицензиантът изпълнява всички задължения и изисквания по нея и е направил писмено искане за продължение най-малко една година преди изтичането на срока на първоначалната лицензия.

Чл. 44. (1) Лицензия се издава на лице, което отговаря на критериите, установени с наредбата по чл. 29, ал. 1.

(2) Лицензия не се издава на лице:

1. което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. на което е отнета лицензията за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 3.

(3) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, околната среда, имуществото на трети лица и интересите на потребителите, от нарушаване на обществения ред и надеждното снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) За осъществяване на повече от една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, от едно и също лице се издават отделни лицензии. Комисията е длъжна да следи за недопускането на противоречия в режима на осъществяване на отделните лицензирани дейности.

Чл. 45. (1) Лицензията съдържа:

1. наименованието на лицензианта, предмета, обекта (обектите) и/или територията и срока на лицензията;

2. условията за осъществяване на лицензионната дейност;

3. правата и задълженията по лицензията;

4. изисквания за сигурност на доставките на електрическа, топлинна енергия или природен газ и за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;

5. изисквания, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, собствеността, живота и здравето на гражданите, обществения ред и опазването на околната среда и на защитените със закон територии и обекти;

6. изисквания за предоставяне на информация от лицензианта на ДАЕЕР относно технико-икономическите показатели и инвестиционната дейност, както и за осигуряване на възможност за контрол и проверка на обектите;

7. изисквания за предоставяне на комисията на технико-икономическа информация и счетоводната документация, включително и за сключените договори от лицензианта за контрол над техните приходи и разходи, както и за осигуряване на възможност за контрол и проверка на обектите, в които се извършва лицензионна дейност;

8. задължителната информация, която енергийните предприятия трябва да предоставят на съответното преносно предприятие във връзка с неговите задължения по проучването на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ и енергийното планиране;

9. допълнителни правила и условия за преустановяване на дейностите на лицензианта след изтичане на срока на лицензията или при отнемането й;

10. вида и размера на гаранциите за изпълнение на задълженията по лицензията;

11. вида и размера на отговорността при неизпълнение на задълженията по лицензията, в т. ч. и условия за застраховане;

12. задължения за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на производствените, преносните и разпределителните мрежи в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

13. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии;

14. възможност за спиране на доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ при неплащане на дължими суми или при договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

15. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;

16. изисквания, свързани с прилагането на градоустройствените планове на съответните територии.

(2) В лицензията на лица, които предоставят услуги от общ икономически интерес, освен изискванията по ал. 1 се съдържат и:

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлаганата услуга при условия на равнопоставеност на потребителите;

2. задължение за развитие на производствените мощности, преносните и разпределителните мрежи в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. задължения за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на преносните и разпределителните мрежи и предоставяните чрез тях услуги.

(3) В лицензията на преносното или на съответното разпределително предприятие се включва задължение за изкупуване на електрическа и топлинна енергия, произведени от възобновяеми източници в централи с мощност до 10 МW и от централи за комбинирано топло- и електропроизводство при условията на чл. 22, ал. 2.

Чл. 46. (1) В двуседмичен срок от влизането в сила на решението на окръжния съд за вписване на разделяне, отделяне, вливане или сливане на лицензианта, намаляване или увеличаване на първоначалния му капитал с повече от една четвърт лицензиантът или заинтересуваният правоприемник е длъжен да поиска от комисията промяна на лицензията при новите условия и/или издаване на нова(и) лицензия(и).

(2) Сделки на разпореждане с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършат само в неговата цялост след разрешение на комисията, освен в случаите на подмяна или модернизация, които не водят до влошаване на количеството и качеството на това имущество.

(3) Комисията разглежда исканията по ал. 1 и 2 в едномесечен срок от получаването им.

Чл. 47. Сключените в нарушение на чл. 46 сделки се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.

Чл. 48. (1) Комисията може да измени издадена лицензия:

1. по предложение на лицензианта;

2. за осигуряване на безопасността и отбраната на страната и обществения ред съгласувано със съответните компетентни държавни органи;

3. за осигуряване на сигурността или за непрекъснатото снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(2) Комисията уведомява лицензианта за изменението на лицензията в 15-дневен срок от постановяване на решението.

Чл. 49. Лицензията се прекратява:

1. поради изтичане на срока;

2. по искане на лицензианта;

3. поради отнемане.

Чл. 50. (1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди изтичането на срока на лицензията:

1. да подаде заявление за продължаване на срока или

2. да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната дейност след изтичането на срока.

(2) В случая по ал. 1, т. 1 комисията е длъжна да вземе решение за продължаване на лицензията за нов срок или да откаже продължаване на срока.

(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи срока на лицензията лицензиантът има право да прехвърли на трето лице - купувач собствеността си върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност само в неговата цялост, при условията на чл. 46, ал. 2 или да осигури лицензиран ползвател, който да отговаря на условията за получаване на същата лицензия.

(4) Ако в едногодишния срок лицензиантът не прехвърли собствеността при условията на ал. 3 и от прекратяването на лицензионната дейност може да възникне опасност за сигурността и отбраната на страната, обществения ред и непрекъснатото снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия или с природен газ, след изтичането на срока на лицензията комисията назначава особен управител, който:

1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като встъпва във владение на същите обекти и

2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на бившия лицензиант до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.

(5) В случаите на обжалване на отказа на комисията лицензиантът продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда по жалбата.

(6) Установяването на обстоятелствата по ал. 4 се извършва съгласувано със съответните компетентни държавни органи.

(7) За особен управител може да бъде назначавано лице, което има висше образование и професионален опит в управлението на енергийни предприятия.

Чл. 51. (1) Лицензиантът има право да се откаже от лицензията не по-късно от една година преди изтичането на срока й, като уведоми писмено комисията за това.

(2) Лицензията се прекратява с решение на комисията в едногодишен срок от уведомлението по ал. 1.

(3) Лицензиантът е длъжен да продължи осъществяването на лицензионната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по реда на чл. 46, ал. 2 в случаите, когато при прекратяване на лицензионната дейност може да възникне опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, околната среда, имуществото на трети лица, обществения ред, непрекъснатото снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Ако в срока на предизвестието не бъде определен нов лицензиант, се прилага съответно процедурата по чл. 50, ал. 4, 6 и 7.

Чл. 52. (1) Комисията след писмено предупреждение с определен срок отнема лицензията, когато:

1. при осъществяването на лицензионната дейност възникнат обстоятелствата по чл. 44, ал. 3;

2. лицензиантът не изпълнява или нарушава условия или задължения, включени в лицензията;

3. се прекратява дейността на лицензианта чрез обявяване в несъстоятелност или ликвидация;

4. лицензиантът е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;

5. лицензиантът не изпълни задължението по чл. 46, ал. 1 и 2.

(2) Лицензията се отнема, ако лицензиантът не е отстранил нарушенията в определения срок.

(3) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(4) При констатиране на нарушения в случаите по ал. 1 на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания.

Чл. 53. (1) При отнемане на лицензията при условията на чл. 52, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се прилага процедурата по чл. 50, ал. 3, 4, 6 и 7.

(2) В случаите на отнемане на лицензията при условията на чл. 52, т. 3 особеният управител се назначава за срок до назначаването на ликвидатор или синдик съгласно правилата на Търговския закон.

(3) Разпоредбите на чл. 46, ал. 2 са задължителни за ликвидатора или синдика.

Глава пета

ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО

Чл. 54. (1) Енергийните предприятия са длъжни да обслужват интересите на отделните потребители и на обществото, като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата, топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите.

(2) На енергийните предприятия могат да бъдат налагани допълнителни задължения за обслужване на обществото, свързани със сигурността, включително сигурността на снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ и опазването на околната среда при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(3) Извършените от енергийните предприятия разходи по предходната алинея се признават за обосновани съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4.

Чл. 55. Енергийните предприятия, които осигуряват услуги от общ икономически интерес и имат господстващо положение на пазара, по смисъла на Закона за защита на конкуренцията се подчиняват на неговите разпоредби, доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени.

Чл. 56. (1) Предприятията, свързани с доставката и преработката на нефт, са длъжни да поддържат резервни запаси от нефт и петролни продукти при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на

председателя на ДАЕЕР.

(2) С решение на Министерския съвет задължението на предприятията за поддържане на резервни запаси по ал. 1 може да бъде прехвърлено на специално създаден за целта от Министерския съвет орган.

(3) Министерският съвет взема решение за използване на резервните запаси, за да се осигури снабдяването на потребителите по недискриминационен начин при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(4) Разходите за поддържането на резервни запаси трябва да се вземат предвид при определяне на цените на петролните продукти за потребителите.

Чл. 57. Енергийните предприятия за пренос на електроенергия и природен газ са длъжни да поддържат такова съотношение между обемите на производството и вноса и износа на енергия и горива, което да осигури както пълно задоволяване на потребностите в страната, така и енергийната независимост в съответствие с приетата Национална енергийна стратегия.

Глава шеста

ВЕЩНИ ПРАВА

Чл. 58. (1) Лицензиантът трябва да е собственик или ползвател на енергийните обекти, чрез които се осъществява лицензионната дейност.

(2) Средствата за търговско измерване на електрическа и топлинна енергия и на природен газ са собственост на енергийните предприятия.

(3) По желание на потребителя и за негова сметка могат да се инсталират контролни средства за измерване, собственост на потребителя.

(4) При разлика в отчетените измервания между средствата по ал. 2 и 3 извън класа на точност потребителят има право да се обърне към независим лицензиран еталонен измервателен орган, определен от държавния орган по стандартизация.

Чл. 59. (1) Изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия или на природен газ се извършва върху земя - собственост на енергийното предприятиеили върху която има учредено право на строеж.

(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя - частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на председателя на ДАЕЕР учредяват на енергийните предприятия възмездно или безвъзмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.

(3) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя - частна собственост, собственикът на земята може да я прехвърли на или да учреди възмездно право на строеж в полза на енергийното предприятие.

(4) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата.

Чл. 60. (1) Около енергийните обекти се създават сервитутни зони.

(2) Сервитутното право възниква:

1. за съществуващите енергийни обекти - по силата на този закон;

2. за нови енергийни обекти - по силата на този закон с отреждане на терена.

(3) За учреденото сервитутно право за нови енергийни обекти енергийното предприятие заплаща на собственика еднократно обезщетение.

(4) Условията и редът за определяне на местоположението, размерите, границите и режима на сервитутните зони, правата и задълженията на собственика на земята, на титуляря на сервитутното право и на третите лица и определянето на еднократните обезщетения се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 61. (1) Представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.

(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушния и подземния електропроводи, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(3) Собствениците на имотите по ал. 1 и 2 имат право на обезщетение за нанесени щети.

Чл. 62. Собствениците на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат с тях, не могат да препятстват упражняването на учредените сервитутни права.

Глава седма

ОГРАНИЧИТЕЛЕН РЕЖИМ

Чл. 63. (1) Председателят на ДАЕЕР определя ограничителен режим за ползване на електрическа или топлинна енергия и/или природен газ, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа и/или топлинна енергия, и/или природен газ за време, по-дълго от 48 часа, на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ;

3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;

4. разпоредителни мерки на държавни органи за военна готовност или при военни действия;

5. терористични действия.

(2) Председателят на ДАЕЕР определя ограничителни условия за ползване на петролни продукти, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването или съществува риск от дефицит на нефт и/или петролни продукти в страната.

(3) Председателят на ДАЕЕР обявява чрез средствата за масово осведомяване въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия.

(4) Видът и начините на ограниченията на производители и потребители на електрическа енергия, топлинна енергия, природен газ и петролни продукти се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

(5) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия на територията на общината в съответствие с наредбата по ал. 4.

(6) Енергийните предприятия нямат задължения за изплащане на обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ в случаите по ал. 1, с изключение на тези, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.

Глава осма

КОНТРОЛ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Чл. 64. (1) Председателят на ДАЕЕР провежда контрол за:

1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти;

2. реда, начина за набиране и съхраняване на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия.

(2) Държавната комисия за енергийно регулиране провежда контрол за:

1. качеството и сигурността на производството, преноса и доставките на електрическа и топлинна енергия и на природен газ;

2. спазването на условията по издадените разрешения и лицензии;

3. образуването и прилагането на цените.

(3) Специализиран контрол може да се осъществява и от други органи съобразно специалните закони.

Чл. 65. (1) Председателят на ДАЕЕР упълномощава определени длъжностни лица да осъществяват контрол по този закон в съответствие със своите правомощия.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. безпрепятствено да посещават контролираните от тях енергийни обекти;

2. да извършват проверки за техническото състояние и безопасността на енергийните обекти периодично или при необходимост;

3. да съставят актове за нарушение на закона и на издаваните въз основа на него други нормативни актове;

4. да разпореждат спирането на енергийните обекти, когато констатираните нарушения налагат това;

5. при режим на допускане, определен от органите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, да извършват проверки на енергийните им обекти.

Чл. 66. Предписанията на длъжностните лица, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Глава девета

ФОНДОВЕ

Чл. 67. (1) Създадените със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" са на самостоятелни извънбюджетни сметки с приходна и разходна част и се управляват от председателя на ДАЕЕР.

(2) Средствата на фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" се набират от:

1. вноски от физически и юридически лица, които в резултат на своята дейност получават радиоактивни отпадъци;

2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране на фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци", които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;

3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;

4. дарения, помощи и др.;

5. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(3) Средствата по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" се разходват за:

1. финансиране на дейности по безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци;

2. финансиране изграждането на хранилища за съхраняване на радиоактивни отпадъци;

3. други разходи, предвидени в нормативен акт.

(4) Средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се набират от:

1. вноски от юридически лица, които използват ядрени съоръжения;

2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране и на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;

3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;

4. дарения, помощи и др.;

5. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(5) Средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се разходват за:

1. финансиране на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;

2. други разходи, предвидени в нормативен акт.

(6) Средствата по фонд "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци" и по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" се съхраняват в Българската народна банка.

Глава десета

ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА

Раздел I

Електроенергийна система

Чл. 68. (1) Всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

(2) Електроенергийната система обхваща електроцентралите, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.

(3) Всяка от разпределителните мрежи е разположена на територия, определена с издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия.

Чл. 69. (1) Електроенергийната система на страната се свързва с електроенергийните системи на други страни чрез междусистемни електропроводи, които се изграждат съгласно решение на Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

(2) Паралелната работа на електроенергийната система с други електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в съответствие със сключените международни публичноправни актове в областта на електроенергетиката и при спазване на техническите норми и изискванията за безопасна работа.

Чл. 70. (1) Устройството и техническата експлоатация на електроенергийната система се осъществяват на основата на наредби за:

1. устройство на електрическите уредби;

2. техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи;

3. техническа експлоатация на енергообзавеждането.

(2) Наредбите по ал. 1 се приемат от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

Раздел II

Производство на електрическа енергия

Чл. 71. (1) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда на чл. 39.

(2) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват и лица без лицензия, когато производствената мощност не е по-голяма от 5 MW.

Чл. 72. (1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия не могат да отказват присъединяването на електроцентрала на независим производител към преносната, съответно към разпределителната мрежа, когато производителят отговаря на условията по този закон.

(2) Разширението и реконструкцията на преносната или разпределителните мрежи, свързано с присъединяването на електрическа централа на независим производител, е задължение на преносното или на съответното разпределително предприятие.

Чл. 73. (1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира продължително и надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

Раздел III

Пренос на електрическа енергия

Чл. 74. Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, което е получило лицензия за извършване на дейност по преноса на електрическа енергия.

Чл. 75. (1) Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. централизираните покупки и продажби на електрическа енергия;

3. вноса, износа и транзита на електрическа енергия;

4. снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката;

7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.

(2) Преносното предприятие е длъжно да сключи дългосрочни договори за продажба на електрическа енергия по чл. 36, ал. 3 и по чл. 45, ал. 3 и съгласно условията на лицензията.

Чл. 76. (1) Преносното предприятие:

1. извършва текущ контрол, проучвания и анализи на потреблението на електрическа енергия;

2. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на електрическа енергия в страната;

3. организира извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за изграждане на нови производствени и преносни мощности, придружени от технико-икономически, финансов и екологичен анализ;

4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за разширение и модернизация на преносната мрежа за развитие на спомагателните мрежи;

5. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с минимални разходи;

6. въз основа на прогнозите, проучванията и плановете по т. 1 до 5 най-малко на всеки две години изготвя списък с необходимите за задоволяване нуждите на страната нови производствени мощности и междусистемни електропроводи.

(2) При разработването на прогнозите и плановете по ал. 1 преносното предприятие се основава и на прогнозите и плановете, разработвани от останалите енергийни предприятия.

(3) Преносното предприятие предоставя на председателя на ДАЕЕР за утвърждаване плановете по ал. 1, т. 5 и списъка по ал. 1, т. 6.

Раздел IV

Разпределение на електрическа енергия

Чл. 77. Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на електрическата енергия за определена територия.

Чл. 78. За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. доставката и продажбата на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;

2. управлението на разпределителната мрежа;

3. поддържането на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания;

4. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на електропотреблението в района;

5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи;

6. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на продаваната електрическа енергия;

7. други услуги за потребителите.

Чл. 79. (1) Разпределителното предприятие:

1. проучва перспективите за икономическо развитие и за изменение на електропотреблението на съответната територия;

2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа, като ги съгласува с органите на местното самоуправление от общините;

3. подпомага органите на местното самоуправление при изготвянето на техните планове, програми и стратегии за развитие на съответната община.

(2) Разпределителното предприятие е длъжно да предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по ал. 1, т. 1 и 2 на разположение на преносното предприятие.

Раздел V

Търговски взаимоотношения

Чл. 80. (1) Търговските сделки с електрическа енергия на територията на страната се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени:

1. между независимите производители и преносното предприятие;

2. между независимите производители, които продават електрическа енергия само на средно или ниско напрежение, и разпределителното предприятие, към чиято разпределителна мрежа са присъединени тези производители;

3. между преносното предприятие и разпределителните предприятия или между преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. между разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към отделните разпределителни мрежи;

5. между две съседни разпределителни предприятия;

6. (прилага се от 1 януари 2002 г.) между независими производители и привилегировани потребители.

(2) Договорите по ал. 1 трябва да осигуряват равнопоставеност между производителите, между разпределителните предприятия и между потребителите.

Чл. 81. (1) Независимите производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои подразделения или обекти, разположени на територията на страната:

1. през преносната и/или разпределителните мрежи, като сключва договор за пренос с преносното и/или съответните разпределителни предприятия;

2. като изграждат за своя сметка преки електропроводи до своите подразделения или обекти.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 се издават разрешения за изграждане на преки електропроводи по реда на чл. 35, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване с електрическа енергия на останалите потребители.

(3) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват сключването на договор за пренос чрез съответните мрежи в случаите по ал. 1, т. 1, когато преносните възможности на мрежите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигури надеждна работа на електроенергийната система и сигурността на снабдяването за останалите потребители.

Чл. 82. Търговските сделки по внос, износ и транзит на електрическа енергия се сключват от преносното предприятие.

Раздел VI

Оператор на преносната и разпределителните мрежи

Чл. 83. (1) Централизираното оперативно управление, контрол и координиране на режима на работа на електроенергийна система се осъществяват от оператори на преносната и на всяка от разпределителните мрежи.

(2) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.

(3) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 84. (1) Операторът на преносната мрежа е длъжен да осигурява:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;

3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори;

4. сигурно електроснабдяване на потребителите при спазване на изискванията за качество на електрическата енергия;

5. недискриминационна доставка на електроенергия, осигурявайки равнопоставеност на електроснабдителите и потребителите, свързани към системата;

6. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.

(2) Разпорежданията на оператора на преносната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електроенергия, присъединени към преносната мрежа, и привилегированите потребители.

Чл. 85. (1) Операторът на преносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електроцентралите по технически и икономически критерии, като осигурява спазването на сключените договори за изкупуване на електрическа енергия от производителите.

(2) При разпределението на електрическия товар операторът на преносната мрежа трябва да дава приоритет на електроцентралите, използващи възобновяеми енергийни източници или отпадъци или с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

(3) По съображения за сигурност за снабдяването приоритет може да се дава при оперативното управление на съоръженията за производство на електрическа и топлинна енергия, ползващи местни и първични енергийни източници (на гориво) до степен минимум 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа и топлинна енергия, консумирана в страната за всяка календарна година.

Чл. 86. (1) Операторите на разпределителните мрежи са длъжни да осигуряват:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на съответната разпределителна мрежа;

2. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. недискриминационна доставка на електрическа енергия, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към мрежата.

(2) Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти и производителите на електрическа енергия, свързани директно към съответната разпределителна мрежа.

Чл. 87. (1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система;

4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на системата или на потребителите.

(2) Операторите са длъжни предварително писмено да уведомяват потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на електроснабдяването, които подлежат на планиране.

(3) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на електроснабдяването.

Чл. 88. Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 89. Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

Раздел VII

Снабдяване на потребителите с електрическа енергия

Чл. 90. (1) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на съответната територия, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е изпълнил условията за присъединяване към разпределителната мрежа.

(2) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват електроснабдяването на потребителите съобразно техните нужди при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност, качество на електрическата енергия и безопасност.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и относно преносното предприятие в случаите, когато потребителят се присъединява към преносната мрежа.

Чл. 91. (1) При изграждане от физически или юридически лица на обекти, които се нуждаят от снабдяване с електрическа енергия, се сключва писмен договор за присъединяване към разпределителната, съответно към преноснатамрежа.

(2) Условията и редът за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

Чл. 92. (1) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител - търговец по смисъла на Търговския закон, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.

(2) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия на повече от един потребител, както и трансформаторните постове за средно напрежение, предназначени за снабдяване само на един потребител, който не е търговец, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост.

(3) Електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.

(4) Електропроводната линия и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на потребителя към разпределителната или към преносната мрежа, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост.

(5) В случаите, когато изграждането на електропроводна линия и други съоръжения, чрез които се извършва присъединяване към разпределителната или към преносната мрежа на жилищни и вилни сгради, болници, училища и други социални обекти, е икономически нецелесъобразно за енергийното предприятие, финансирането може да се осъществява със средства, осигурени при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

(6) При липса на възможност за осигуряване на средства по ал. 5 необходимите съоръжения за присъединяване могат да се изграждат от съответния потребител.

(7) Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда чрез договор за лизинг за срок не повече от 5 години при условията на Търговския закон.

(Ал. 8 и 9 отм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.)

Чл. 93. (1) Електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени на границата на собственост.

(2) Границата на собственост се определя от шините (клемите), разположени непосредствено след средството за търговско измерване.

(3) Разпределителното, съответно преносното предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и на управляващите и комуникационните устройства към тях.

(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на потребителите от дадена група да избират начина на измерване на електрическата енергия, разпределителното, съответно преносното предприятие е длъжно да монтира или пренастрои измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на потребителя.

(5) Подмяната на измервателен уред по искане на потребител в случаите по ал. 4 се извършва за негова сметка.

Чл. 94. (1) Разпределителното, съответно преносното предприятие определя техническите условия за инсталиране на собствен източник на резервно захранване и условията, на които трябва да отговаря резервният източник. Условията са задължителни за потребителите.

(2) Потребител, който желае да инсталира собствен източник за резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено разпределителното, съответно преносното предприятие и да осигурява достъп на техните представители до резервния източник за извършване на проверки.

(3) Разпределителното, съответно преносното предприятие има право да преустанови електроснабдяването на потребителя в случай, че той не спазва задълженията си по ал. 1 и 2.

Глава единадесета

ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 95. (1) Топлоснабдяване е производството, преносът и разпределението на топлинна енергия с топлоносители гореща вода или водна пара за производствени и битови нужди на потребителите.

(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение, свързани в топлоснабдителна мрежа.

(3) Условията и редът за топлоснабдяване и прекъсването му, за оперативното управление на топлоснабдителната мрежа и за присъединяването на потребителите се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

Раздел II

Производство на топлинна енергия

Чл. 96. (1) Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на чл. 39.

(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица без лицензия, когато топлинната мощност е под 1 MW.

Чл. 97. Производството на топлинна енергия се извършва във:

1. топлоелектрически централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

2. отоплителни централи;

3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия, на възобновяеми енергийни ресурси и за изгаряне на отпадъци.

Чл. 98. (1) Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредбата по чл. 73, ал. 2.

Чл. 99. Топлопреносното предприятие не може да отказва присъединяването към топлоснабдителната мрежа на производител по чл. 97, когато той отговаря на условията по този закон.

Чл. 100. Електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран принцип на производство на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия за нуждите на топлоснабдяването, се изкупува задължително от лицензираните енергийни предприятия, които експлоатират електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа.

Раздел III

Пренос на топлинна енергия

Чл. 101. (1) Експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие, получило лицензия за извършване на дейност по пренос на топлинна енергия.

(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производството на топлинна енергия.

Чл. 102. Топлопреносното предприятие е задължено:

1. да снабдява с топлинна енергия потребителите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия;

2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие.

Раздел IV

Оперативно управление

Чл. 103. (1) Оперативното управление на топлоснабдителна мрежа се извършва от оператор.

(2) Оператор на топлоснабдителна мрежа е специализирано звено на топлопреносното предприятие.

(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и потребителите на топлинна енергия.

Чл. 104. (1) Операторът на топлоснабдителната мрежа е длъжен да осигурява:

1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението;

3. координация с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори - в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

4. координация с оператора на газопреносната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори - при използване на природен газ.

(2) Операторът на топлоснабдителната мрежа регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия по технически и икономически критерии, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 105. (1) Операторът на топлоснабдителната мрежа може да разпореди да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с топлинна енергия без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;

4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата или на потребителите.

(2) Операторът е длъжен предварително да уведоми потребителите за времето и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

(3) Топлопреносното предприятие носи имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на оператора при прекъсване или ограничаване на топлоснабдяването.

Раздел V

Търговски взаимоотношения

Чл. 106. (1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:

1. топлопреносното предприятие и независимите производители;

2. топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност;

3. топлопреносното предприятие и самостоятелните потребители;

4. топлопреносното предприятие и потребителите, собственици в сграда - етажна собственост.

(2) Договорите за продажба на топлинна енергия не трябва да съдържат условия, дискриминиращи едни производители спрямо други или едни потребители спрямо други.

Чл. 107. (1) Потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 могат да определят физическо или юридическо лице, наричано по-нататък "топлоснабдителен агент", което да осъществява в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие.

(2) Топлоснабдителният агент е легитимен, ако в заседанието на потребителите са участвали лично или чрез представители три четвърти от потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 и решението е взето с обикновено мнозинство от присъстващите.

(3) Всички или част от потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 могат с нотариално заверено пълномощно да упълномощят съответния топлоснабдителен агент да сключи от тяхно име и за тяхна сметка индивидуалните им договори. Ако условията позволяват, това може да бъде извършено с един договор.

Чл. 108. (1) Собствениците в сграда - етажна собственост, които не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да осигурят достъп до имота си за прекратяване на топлоподаването.

(2) Собствениците по ал. 1 се считат за потребители при условията на останалите до датата на прекратяване на топлоподаването от упълномощено от топлопреносното предприятие лице.

(3) В условията по ал. 1 собствениците на тези имоти се считат за потребители на топлинна енергия при условията на останалите потребители в сградата до датата на осигуряване на достъп и прекратяване на топлоподаването им.

(4) Топлоснабдителното предприятие е длъжно да извърши декларираното прекратяване по ал. 1 в срок до 15 дни при осигурен достъп.

(5) Отказалите се от отопление в жилището си остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата.

Чл. 109. (1) Потребителите ползват топлинна енергия за отопление и топла вода в количество и срокове в съответствие с потребностите си при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

(2) Потребителите са длъжни да заплащат в срок консумираната топлинна енергия.

(3) Потребителите - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си за консумираната топлинна енергия, като дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечението от сметките.

Чл. 110. (1) Договорите по чл. 106, ал. 1, т. 3 и 4 се сключват по прогнозна едногодишна консумация на топлинна енергия.

(2) Заплащането на топлинната енергия от потребителите се извършва на равни месечни вноски за периода на ползване, като с последната от тях се извършва изравняване на предплатеното и действително консумирано количество топлинна енергия.

(3) Изравняването се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 111. (1) Топлоснабдителният агент е длъжен:

1. да полага грижата на добър стопанин за сградните инсталации за отопление и топла вода;

2. да създава нова или да актуализира съществуващата документация с данни за отопляемите обекти на потребителите и за консумацията на топла вода;

3. да снема показанията на средствата за измерване и разпределение в отделните жилища и да ги предоставя на топлопреносното предприятие;

4. да упражнява контрол върху запечатаните отоплителни тела и водомери за топла вода;

5. да придружава длъжностните лица от топлопреносното предприятие за извършване на проверки на измервателните уреди и инсталациите за отопление и топла вода в жилищата;

6. да следи за изправността на абонатните станции и средствата за измерване и регулиране и своевременно да уведомява топлопреносното предприятие за констатирани неизправности;

7. да отчита показанията на прибора за търговско измерване, по който се извършва продажбата;

8. да осигурява своевременен обмен на информация между потребителите и топлопреносното предприятие.

(2) Когато е надлежно упълномощен за това от потребителите, топлоснабдителният агент може:

1. да извършва разпределение на ползваната топлинна енергия за отопление и топла вода между отделните потребители;

2. да събира от потребителите и да заплаща на топлопреносното предприятие месечните дължими суми;

3. да организира извършването на ремонти на потребителските инсталации за отопление и топла вода за сметка на потребителите.

(3) Топлоснабдителният агент получава за дейността си възнаграждение по договор с топлопреносното предприятие, формирано на базата на отстъпка от крайната цена за потребителите. Размерът на възнаграждението, редът и общите условия на договора се определят в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 112. (1) Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване и се продава на границата на собственост.

(2) Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост, начинът на отчитане на топлинната енергия се урежда в договора за продажба при зачитане на принципите на справедливост и равнопоставеност.

(3) Самостоятелен потребител или потребител в етажна собственост с индивидуални средства за търговско измерване отчитат и заплащат топлоенергията по тях.

(4) Разликата между измерената топлоенергия със средствата за общо измерване и сумата от индивидуалните се заплаща от останалите потребители.

(5) Разходите за отопление на общи идеални части от етажна собственост се разпределят пропорционално на идеалните части от собствеността.

Чл. 113. (1) Сградните инсталации за отопление и топла вода са обща етажна собственост.

(2) Отоплителните тела, спирателната и регулиращата арматура към тях, разпределителите на разходите за отопление, отклоненията от сградните инсталации за отопление, водомерите за топла вода и инсталациите за топла вода са неразделна част от собствеността на съответните недвижими имоти в сградата.

(3) Нови инсталации се присъединяват към топлоснабдителна мрежа само когато позволяват разпределение и търговско измерване на ползваната топлинна енергия за отопление и топла вода по отделните имоти.

(4) Разпределението на топлинната енергия в сградите се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

(5) При разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите част от топлинната енергия за отопление се разпределя пропорционално на отопляемия обем на потребителите при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

(6) Топлопреносното предприятие е длъжно да вземе предвид показанията на индивидуалните търговски средства за измерване на топлинната енергия в жилищата, монтирани от съответни фирми, и да регламентира отношенията си с тях.

Раздел VI

Прогнозиране и планиране на дейността

Чл. 114. Енергийните предприятия, които извършват дейности по производство и/или пренос на топлинна енергия:

1. извършват текущ контрол, проучване и анализ на потреблението на топлинна енергия в населеното място;

2. разработват краткосрочни и дългосрочни прогнози за потреблението на топлинна енергия в населеното място;

3. изготвят краткосрочни и дългосрочни планове за развитие;

4. представят за одобрение в общините и в ДАЕЕР изготвените по т. 3 планове;

5. подпомагат общините при изготвяне на общия план за енергоснабдяване на населеното място.

Глава дванадесета

ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 115. Газоснабдяването е съвкупност от дейностите по доставка, внос, пренос, съхранение, разпределение и продажба на природен газ за осигуряване на нуждите на потребителите.

Чл. 116. (1) Обектите и съоръженията за пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на цялата страна се свързват и функционират в единна газоснабдителна система с общ режим на работа.

(2) Газоснабдителната система обхваща преносната мрежа, хранилищата на природен газ и разпределителните мрежи.

(3) Всяка разпределителна мрежа е разположена на територия, определена с издадената лицензия за разпределение на природен газ.

Раздел II

Внос и износ на природен газ

Чл. 117. (1) Търговските сделки по внос и износ на природен газ се осъществяват от преносното предприятие.

(2) Всяка сделка по внос или износ се регистрира в ДАЕЕР.

Раздел III

Пренос, транзит и съхранение на природен газ

Чл. 118. Преносът на природен газ се извършва по преносна мрежа по газопроводи с високо налягане от газоизмервателна станция до газоразпределителна станция.

Чл. 119. (1) Транзитен пренос на природен газ през територията на страната за трети страни се извършва от преносното предприятие на основата на договор.

(2) Транзитен пренос може да се извършва и по транзитни газопроводи, изградени за тази цел от лице, получило разрешение за тази дейност от комисията.

(3) Условията и редът, по които се издават разрешения и лицензии по ал. 2, се определят в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 120. Съхранението на природен газ е дейност по нагнетяването му в хранилище за природен газ и обратното му извличане за целите на сигурността на доставките на природен газ за потребителите.

Чл. 121. (1) Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, получило лицензия за пренос на природен газ.

(2) Експлоатацията на съоръжения за съхранение на природен газ в хранилища за природен газ се осъществява от предприятие, получило лицензия за съхранение на природен газ.

(3) Преносното предприятие може да притежава и да експлоатира съоръжения за съхранение на природен газ.

Чл. 122. Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. централизираните продажби на природен газ;

3. снабдяването с природен газ на потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. резерви от природен газ чрез съхранение в хранилища;

5. поддържане на обектите и съоръженията на преносната мрежа;

6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на газоснабдяването;

7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи и съоръжения.

Чл. 123. (1) Предприятия за добив на природен газ в страната и потребители, разположени на територията на страната и отговарящи на определени условия, могат да сключват помежду си договори за продажба на природен газ през преносната и/или разпределителните мрежи за задоволяване на собствените нужди на тези потребители.

(2) Потребители и предприятия за добив на природен газ в страната могат да изграждат помежду си преки газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ чрез тези газопроводи.

(3) В случаите по ал. 2 се издават разрешения за изграждане на преки газопроводи по реда на чл. 35, ал. 1, т. 5, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване на останалите потребители с природен газ.

(4) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват достъп до съответните мрежи за осъществяване на продажби в случаите по ал. 1, когато преносните възможности на мрежите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигурят надеждна работа на газоснабдителната мрежа и сигурността на снабдяването за останалите потребители.

(5) Условията, на които трябва да отговарят потребителите и предприятията за добив на природен газ по ал. 1 за осигуряване на достъпа до преносната и/или разпределителните мрежи, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Раздел IV

Разпределение на природен газ

Чл. 124. Разпределение на природен газ се извършва по газопроводи от газоразпределителната станция на преносната мрежа до газоизмервателния уред на потребителя.

Чл. 125. (1) Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на природен газ на потребители, разположени на определена територия, с изключение на потребителите, пряко свързани към преносната мрежа.

(2) Преносното предприятие може да извършва и разпределение, ако е получило лицензия за това.

Чл. 126. За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. управлението на разпределителната мрежа;

2. поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания;

3. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на потреблението на природен газ;

4. поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи;

5. снабдяването с природен газ на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;

6. други услуги за потребителите.

Раздел V

Търговски взаимоотношения

Чл. 127. Търговските сделки с природен газ се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:

1. предприятия за добив или за съхранение на природен газ и преносното предприятие;

2. преносното предприятие и разпределителните предприятия;

3. преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към съответните разпределителни мрежи.

Раздел VI

Оператор на преносната мрежа и оператори на разпределителните мрежи

Чл. 128. (1) Централизираното оперативно управление, координиране и контрол на режима на работа на газоснабдителната мрежа се осъществява от оператора на преносната мрежа.

(2) Оперативното управление на всяка разпределителна мрежа се осъществява от оператор на разпределителната мрежа.

(3) Техническите и технологичните разпореждания на оператора на преносната мрежа са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите и потребителите на природен газ.

(4) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.

(5) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 129. Операторът на преносната мрежа осигурява:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на газопреносната мрежа;

2. поддържане на баланса между вноса, добива и потреблението на природен газ;

3. надеждно снабдяване на потребителите с природен газ при спазване на изискванията за качество;

4. недискриминационна доставка на природен газ, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към преносната мрежа;

5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

6. оперативно ръководство на режима за отделяне на газа от газопровода за нагнетяване в хранилище и изпомпване от хранилището към газопровода.

Чл. 130. Операторите на разпределителните мрежи осигуряват:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на разпределителната мрежа;

2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. недискриминационна доставка на природен газ, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към съответната мрежа.

Чл. 131. (1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с природен газ без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на газоснабдителната мрежа;

4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на мрежата или на потребителите;

5. при ограничаване на доставките на природен газ по независещи от преносното предприятие обстоятелства.

(2) В случаите по ал. 1 операторът е длъжен във възможно най-кратък срок да уведоми потребителите за причините и времетраенето на прекъсване на снабдяването с природен газ.

(3) Операторите са длъжни предварително да уведомят потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на снабдяването с природен газ, които подлежат на планиране.

(4) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на снабдяването с природен газ.

Чл. 132. Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 133. Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

Раздел VII

Измерване на природния газ

Чл. 134. (1) Измерването на природния газ от местен добив и от внос се извършва с уреди за търговско измерване в газоизмерителните станции при пункта на получаване.

(2) Измерването на природния газ за разпределителните предприятия и за потребителите се извършва в газоразпределителни станции и пунктове от уреди за търговско измерване - собственост на продавача.

(3) Потребителите на природен газ или собствениците, в чиито имоти са монтирани уредите за търговско измерване, са длъжни да осигуряват достъп на упълномощени представители на продавача до тях за контрол, отчитане и обслужване на измервателните уреди.

Раздел VIII

Присъединяване към газопроводната мрежа

Чл. 135. (1) Газопреносното предприятие е длъжно да присъедини към своята мрежа всяко лице, получило разрешение по чл. 35.

(2) Средствата за изграждане на газопроводното отклонение се осигуряват от този, в чиято полза е изграденото.

Чл. 136. (1) Собственикът на газопроводното отклонение е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт.

(2) Газопреносното предприятие може, по искане на собственика, срещу заплащане, да обслужва, поддържа и ремонтира газопроводните отклонения.

Чл. 137. (1) Газоразпределителното предприятие е длъжно да осигурява снабдяването на потребителите с природен газ съобразно техните нужди при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност и безопасност.

(2) Отклоненията и съоръженията за присъединяване на потребителите към съответната газоразпределителна мрежа се изграждат от газоразпределителното предприятие.

Чл. 138. Устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ се регламентират с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР и на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

Глава тринадесета

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Раздел I

Държавна агенция по енергийна ефективност

Чл. 139. (1) Държавната политика по енергийна ефективност се осъществява от председателя на Държавната агенция по енергийна ефективност към Министерския съвет, наричана по-нататък "агенцията".

(2) Министерският съвет с решение определя председателя на агенцията.

(3) При осъществяване на своите правомощия председателят се подпомага от заместник-председател.

(4) Председателят и заместник-председателят се назначават от министър-председателя.

Чл. 140. (1) В своята дейност председателят на агенцията се подпомага от администрация, организирана в агенцията.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София.

(3) Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет, по предложение на председателя. Министерският съвет определя числеността на персонала на агенцията.

Чл. 141. (1) Председателят на агенцията:

1. участва в разработването на Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност в страната, за увеличаване на енергийната ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

2. предлага на Министерския съвет програми за енергийна ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и отговаря за реализирането им;

3. координира провеждането на държавната политика за увеличаване на енергийна ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници от министрите и ръководителите на други ведомства, от областните управители и общините;

4. издава и отнема разрешения на експерти за извършване на експертизи и обследвания за енергийна ефективност;

5. осъществява контрол в предвидените в този закон случаи;

6. организира и ръководи дейността на агенцията и отговаря за осъществяването на функциите й;

7. представлява агенцията пред трети лица;

8. упълномощава за определени действия длъжностни лица от агенцията;

9. представлява държавата в международни организации и програми по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;

10. внася за приемане от Министерския съвет проекти за подзаконови нормативни актове за дейностите по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;

11. предлага и участва в подготовката на мерки за хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на енергийната ефективност;

12. събира и анализира информация за енергийната ефективност в страната и за използването на възобновяеми енергийни източници;

13. осъществява и други дейности, възложени му с нормативни актове.

Чл. 142. (1) Агенцията създава и поддържа информационна система за състоянието на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на национално и регионално равнище.

(2) Условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по ал. 1 се определят в правилника по чл. 140, ал. 3.

(3) Служителите на агенцията са длъжни да пазят търговска тайна за сведения и обстоятелства, станали им известни при осъществяване на техните функции.

(4) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на агенцията при осъществяване на нейните функции и да предоставят при поискване информация във връзка с енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 143. (1) Министрите и ръководителите на други ведомства, областните управители и общинските съвети в рамките на своята компетентност провеждат политика за увеличаване на енергийната ефективност и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, за намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт и съгласувано с агенцията разработват и осъществяват програми за енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници.

(2) За подпомагане дейността на областните управители, кметовете и общинските съвети по ал. 1 могат да се създават областни и общински центрове по енергийна ефективност.

Раздел II

Стандарти и маркировка

Чл. 144. Отчитането на показателите за разход и/или за спестяване на енергия и горива при производството на стоки или извършването на услуги е задължително и се извършва по ред, описан в стандарт или нормативен акт.

Чл. 145. (1) Продукцията и стоките - местно производство и от внос, както и сградите, които при използване по предназначение потребяват електрическа и топлинна енергия и природен газ, твърди и течни горива, трябва да притежават маркировка, указваща експлоатационните им енергийни показатели.

(2) Начинът на маркиране по ал. 1 се определя със стандарт.

Чл. 146. (1) Забраняват се производството, вносът и търговията със стоки, които са без маркировка за енергийна ефективност.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат за нуждите на отбраната и сигурността на страната, изискващи специален режим на работа.

Чл. 147. (1) Вносът на стоки, употребяващи, произвеждащи, преобразуващи или съхраняващи енергия, се разрешава само след издаване на сертификат за съответствие с установените стандарти за енергийна ефективност.

(2) Не се изисква издаване на сертификат за стоки, които отговарят на въведени европейски или международни стандарти.

(3) Сертификат по ал. 1 се издава от акредитирани за това лаборатории по ред, определен с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 148. Физически и юридически лица, които осъществяват стопанска дейност, предоставят ежегодно на Националния статистически институт, а при поискване - и на агенцията, информация за енергоемкостта на производството им като цяло, както и за енергоемкостта и енергийната себестойност за единица произведена продукция или предоставена услуга през предходната година.

Раздел III

Експертизи и обследвания

Чл. 149. (1) За оценка на разходите на горива и енергия и за съответствието на проектите за изграждане, реконструкция, модернизация или разширение на обекти или на изградени обекти с действащи норми и стандарти се извършват експертизи и обследвания за енергийна ефективност.

(2) На експертиза за енергийна ефективност подлежи всеки проект за изграждане, реконструкция, модернизация или разширения на обекти, чието годишно потребление на горива или енергия е над определени граници, при условия и по ред, установени в наредба, приета от Министерския съвет.

(3) На обследване за енергийна ефективност подлежи всеки обект, чието годишно потребление на горива или енергия е над определени граници, при условия и по ред, установени в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 150. (1) Когато експертиза или обследване за енергийна ефективност установи нарушение на показатели, установени с нормативи или стандарти относно енергийна ефективност, лицето, извършващо експертизата или обследването, задължително уведомява агенцията и предоставя необходимата документация.

(2) Предписанията на контролните органи за преработване на проекта и за отстраняване на констатираните при енергийното обследване нарушения са задължителни.

(3) Забранява се одобряването или реализирането на проекти, въвеждането в експлоатация и разрешаването на ползването на сгради, промишлени, селскостопански, транспортни и други съоръжения и обекти, ако експертиза или обследване установи нарушение на стандарти или нормативи по енергийна ефективност, до привеждането им в съответствие.

(4) Временно ползване на съществуващи обекти на енергийни потребители по ал. 3, за които обследване е установило несъответствия с нормативи или стандарти относно енергийна ефективност, може да се разреши за определен от контролните органи срок, в който собствениците или ползвателите са длъжни да отстранят допуснатите нарушения.

Чл. 151. (1) Обследванията и експертизите за енергийна ефективност се извършват от експерти, които са получили разрешение за извършване на оценки по реда на този закон.

(2) Оценките за извършените експертизи или обследвания се представят за сведение на председателя на агенцията.

Раздел IV

Разрешения

Чл. 152. (1) Разрешения за извършване на експертизи и обследвания се издават и отнемат от председателя на агенцията на български или чуждестранни физически или юридически лица.

(2) Отказът на председателя, съответно отнемането на разрешението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(3) Условията и редът, както и изискванията за квалификация и професионален опит се установяват в наредба, приета от Министерския съвет.

(4) За издаване на разрешенията се събират държавни такси в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 153. Председателят на агенцията се произнася по искането в срок до три месеца от получаване на заявлението с приложенията към него, а когато са били поискани допълнителни сведения - от получаването им. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в седемдневен срок.

Чл. 154. (1) Председателят на агенцията отказва издаването на разрешение, когато:

1. не са представени изискуемите по наредбата по чл. 152, ал. 3 документи;

2. лицата не притежават необходимата квалификация и професионален опит за дейността, която ще изпълняват;

3. е било установено по съответния ред, че се извършва дейност без регистрация;

4. по административен ред или чрез присъда е отнето правото му да извършва дейността.

(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 на заявителя се дава определен срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-кратък от един месец.

(3) Ако в определения срок заявителят не отстрани несъответствията, председателят на агенцията отказва издаването на разрешение с писмено мотивирано решение.

(4) В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за получаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 155. (1) Председателят на агенцията отнема издаденото разрешение, когато:

1. са предоставени неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

2. при извършване на оценките се нарушават изискванията, предвидени в този закон и в актовете по прилагането му;

3. след проверка от агенцията се констатира, че действителното състояние не отговаря на установеното от оценителя;

4. експертът разгласява данни и обстоятелства, съставляващи служебна и търговска тайна на потребителите, станали му известни при или по повод извършване на оценките, ако от това са произлезли или могат да настъпят щети.

(2) Агенцията уведомява писмено оценителя по енергийна ефективност в седемдневен срок от вземане на решението за отнемане на разрешението.

(3) Лице, на което е отнето разрешението, може да кандидатства за ново разрешение не по-рано от една година от решението за отнемане на разрешението.

Чл. 156. Агенцията вписва издадените и отнетите разрешения в специален регистър.

Раздел V

Енергоефективни услуги

Чл. 157. (1) Енергоефективни услуги са: консултиране, проучване, измервания, проектиране, инсталиране, модернизация, поддръжка, управление или експлоатация на машини, съоръжения и сгради, водещи до намаляване потреблението на енергия и горива при тяхното нормално функциониране.

(2) Енергоефективните услуги се извършват на основата на писмени договори при общи условия между предприятия за енергоефективни услуги и енергиен потребител.

(3) Договор по ал. 2, който не съдържа базисното енергопотребление, описанието на услугата, очакваните икономии и редът за установяването им, е недействителен.

Чл. 158. (1) Предприятието осигурява енергоефективните услуги изцяло или частично със свои средства или поема задължение да осигури финансирането им от трета страна.

(2)Възнаграждението на предприятието за енергоефективни услуги е за сметка на постигнатите икономии.

(3) Енергийният потребител придобива правото на собственост върху инсталираните за сметка на предприятието машини и съоръжения или извършените подобрения съгласно договора.

(4) Предприятията оказват енергоефективните услуги в съответствие със стандартите и предоставят на енергийния потребител предвидените в нормативните актове и в договора гаранции за инсталираните машини и съоръжения.

Чл. 159. Предприятията за енергоефективни услуги уведомяват Държавната агенция по енергийна ефективност в четиринадесетдневен срок от започване на дейността си.

Раздел VI

Контрол за енергийна ефективност

Чл. 160. (1) Председателят на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица упражняват контрол върху дейността на потребителите на енергия и на получилите разрешение по тази глава експерти в защита на обществения интерес за увеличаване на енергийната ефективност.

(2) Контролната дейност по спазване на изискванията за енергийна ефективност при проектирането и строителството на строежи се извършва от органите на Дирекцията за национален и строителен контрол и независимия строителен надзор съвместно със специалисти от агенцията.

(3) Контролната дейност над обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се извършва съвместно с техните органи, а върху моторните превозни средства - съвместно с органите на Министерството на транспорта за контрол на автомобилния транспорт.

(4) Контролните органи по този закон взаимодействат със специализираните органи на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 161. (1) При извършване на проверките контролните органи на агенцията имат право:

1. на свободен достъп до служебните и производствени помещения и съоръжения на проверяваните лица и обекти;

2. да изискват документи, справки и писмени обяснения от проверяваните лица и да събират сведения във връзка с проверката;

3. да изискват осигуряването на подходящи условия и отстраняването на възникнали пречки при осъществяване на контролната си дейност;

4. да назначават експерти, да провеждат изпитания и да назначават енергийни експертизи и обследвания за сметка на контролирания енергиен потребител.

(2) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на агенцията при осъществяване на контролните й функции.

(3) Когато се налага промяна в производствения процес на контролирания обект, проверката се осъществява по предварително съгласувана програма.

Чл. 162. Когато се установи, че физическо или юридическо лице или негови служители извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на действащите стандарти и други нормативи по енергийна ефективност или на издадено разрешение, председателят на агенцията може:

1. да отправи писмено предупреждение със задължителни предписания за отстраняване на нарушенията в определен срок;

2. да отнеме издаденото разрешение;

3. да наложи административни наказания и имуществени санкции по реда на този закон;

4. да сезира други компетентни органи за предприемане на мерки извън кръга на компетентността му и да информира обществеността за неправомерната дейност.

Глава четиринадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 163. (1) Който извършва дейности по този закон без разрешение или лицензия в случаите, когато се изискват такива, или наруши условията на разрешението или лицензията, се наказва с глоба от 10 000 лв. до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от физическо лице - търговец, се налага имуществена санкция от 15 000 до 50 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата е в петкратен размер на санкцията по ал. 1 и 2. В този случай на виновното лице се отнема издадената лицензия.

Чл. 164. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. самоволно снема или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от съответен орган;

2. се присъединява към електропроводни, топлопроводни или газопроводни или към електроразпределителни или газоразпределителни линии - собственост на енергийно предприятие, без да спази условията за това;

3. ползва електрическа или топлинна енергия или природен газ, без те да се отчитат от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване или препятства правилната им работа;

4. нарушава нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или газоснабдяване;

5. причини въвеждането на ограничителен режим.

(2) При повторно извършено нарушение се налага глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 165. (1) Който пречи на длъжностните лица и на контролните органи да изпълняват задълженията си по този закон, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

(2) Който не изпълни предписанията на длъжностните лица и на контролните органи, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 166. Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 167. При повторно извършване на нарушенията по чл. 165 и 166 наказанието е глоба в троен размер.

Чл. 168. (1) Когато нарушенията по чл. 164 и 165 са извършени от юридическо лице или от физическо лице - търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в петкратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 169. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностните лица по чл. 65.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на ДАЕЕР или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 170. (1) Който предлага за продажба енергопотребяващи стоки и/или продукция без маркировка или без сертификат по чл. 145, 146 и 147, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

(2) Който не проведе предписани изпитания, експертизи или обследвания, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

(3) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по глава тринадесета за извършване на енергийна експертиза или обследване или допусне внедряването на проекти и/или въвеждането в експлоатация на промишлени, селскостопански, транспортни съоръжения, обекти и сгради, които не са били утвърдени или приети по надлежния ред във връзка с показателите за енергийна ефективност, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.

(4) Когато нарушенията, посочени в ал. 1 и 2, са извършени от юридическо лице или от физическо лице - търговец, се налага имуществена санкция в троен размер на санкцията по ал. 1.

(5) При повторно извършено нарушение глобите и имуществените санкции са в петкратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 171. (1) Нарушенията по чл. 170 се установяват с актове на длъжностните лица на Държавната агенция по енергийна ефективност.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по енергийна ефективност или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

¶ 1. По смисъла на този закон:

1. "Пренос" е транспортирането на електрическа енергия, топлинна енергия или на природен газ съответно по преносната електроенергийна мрежа, топлопреносните мрежи и газопреносната мрежа.

2. "Разпределение" е транспортирането на електрическа и топлинна енергия и на природен газ по съответните разпределителни мрежи с оглед доставка до потребителите.

3. "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо напрежение, която служи за пренос на електрическа енергия с цел доставка на разпределителните предприятия и на потребителите.

4. "Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно и ниско напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите.

5. "Топлопреносна мрежа" е съвкупност от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите.

6. "Газопреносна мрежа" е мрежа от магистрални газопроводи и съоръженията към тях за пренос на природен газ до газоразпределителни станции, която е различна от добивна газопроводна мрежа.

7. "Газоразпределителна мрежа" е мрежа от газопроводи и съоръжения към тях за доставка на природен газ до съответните потребители.

8. "Спомагателни мрежи" са управляващите, регулиращите, защитните, комуникационните и информационните мрежи, необходими за ефективното функциониране на преносните и разпределителните мрежи.

9. "Електроснабдяване" е съвкупност от дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия.

10. "Производител е енергийно предприятие", което произвежда електрическа и/или топлинна енергия.

11. "Независим производител" е производител, който не осъществява пренос на електрическа и/или топлинна енергия и продава част или цялата произвеждана енергия на преносно или разпределително предприятие.

12. "Производител за собствено потребление" е независим производител, който произвежда електрическа енергия и/или топлинна енергия предимно за собствена употреба.

13. "Потребител" е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди.

14. "Самостоятелен потребител" е потребител на топлинна енергия в сгради, които не са етажна собственост.

15. "Привилегирован потребител" е потребител, който отговаря на определени условия, определени от Министерския съвет.

16. "Енергийно предприятие" е юридическо лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхраняването и разпределението на електрическата, топлинната енергия или природния газ на основата на издадена лицензия по чл. 39 с цел продажба.

17. "Енергиен обект" е обект, в който или посредством който се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, без сградните инсталации на потребителите.

18. "Пряк електропровод" е електропровод, който свързва директно независим производител с потребител.

19. "Пряк газопровод" е газопровод, който свързва директно предприятие за добив на природен газ с потребител.

20. "Хранилище за природен газ" е съоръжение, използвано за складиране на природен газ и притежавано и/или експлоатирано от предприятие за природен газ, изключвайки частта, използвана за експлоатационни операции.

21. "Дългосрочно планиране" е планирането на нуждата от инвестиции в мощности за производство, пренос и разпределение на дългосрочна основа с оглед задоволяването на търсенето на електрическа, топлинна енергия и природен газ в страната и осигуряването на доставките за потребителите.

22. "Прогнозна едногодишна консумация" е средното количество топлинна енергия, което сградата е ползвала през предходен тригодишен период или определено по проектни данни.

23. "Разпределители на разход на топлинна енергия за отопление" са уреди, които не измерват топлинната енергия във физически мерни единици, а само в т. нар. потребителски стойности (деления или редове от числа).

24. "Газоразпределителна станция" е крайният обект на транспортирането на природния газ с високо налягане.

25. "Газоизмерителна станция" е инсталация, съоръжена със средства за търговско измерване на количествата природен газ по сключени договори за продажба, в която става прехвърлянето на собствеността на природния газ от продавача на купувача.

26. "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите.

27. "Електрическа уредба" е съвкупност от електрически проводи, машини и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия.

28. "Средства за търговско измерване" са средствата за измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната средства за измерване, които се използват при продажбата на електрическа, топлинна енергия или природен газ.

29. "Вертикално интегрирано предприятие" е енергийно предприятие, което осъществява повече от една от дейностите:

а) производство, пренос и разпределение на електрическа енергия;

б) производство и пренос на топлинна енергия;

в) добив, пренос, разпределение и съхранение на природен газ.

30. "Хоризонтално интегрирано предприятие" е енергийно предприятие, което осъществява повече от една от дейностите по разпределение на електрическа енергия и/или природен газ и/или по пренос на топлинна енергия.

31. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

32. "Топлоснабдителен агент" е физическо или юридическо лице, надлежно упълномощено от потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, да осъществява в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие.

33. "Енергийна ефективност" е степен на:

а) оползотворяване на горива и енергия при преобразуването или употребата им за производство на продукция, стоки и услуги, или

б) запазване на полезната енергийна стойност на енергийни носители при добива, извличането, преобразуването, съхранението, производството, преноса и разпределението им, или

в) съхраняване полезността на изтощимите енергийни източници и находища.

34. "Увеличаване на енергийната ефективност" е дейност за произвеждане на една и съща продукция, стока и/или услуга без намаляване на качеството или други характеристики, в т. ч. условията на труд, при намален разход на енергия за същото произвеждане.

35. "Енергоемкост" е енергопотребление за единица произведена продукция, стока или услуга.

36. "Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)" са източниците, използващи слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, енергията от растителна или животинска биомаса, в т. ч. биогаз, енергията от индустриални и битови отпадъци, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им с определена мощност.

37. "Енергийна експертиза" е експертен анализ и оценка, основани на безспорни научни и опитни факти и методи за определяне на показателите за разход на енергийни носители.

38. "Енергийно обследване" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в промишлена или друга система на енергиен потребител.

39. "Услуги от общ икономически интерес" са дейностите, осъществявани възмездно по транспортирането и доставката на енергия и природен газ, независимо от териториалното разположение на потребителите.

40. "Всеобщо предлагана услуга" е транспортирането и доставката на енергия и природен газ с определено качество, регулирана цена и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

¶ 2. Този закон отменя Закона за електростопанството от 1975 г. (ДВ, бр. 95 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1986 г., бр. 12 от 1988 г. и бр. 11 от 1998 г.).

¶ 3. Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона преобразува Комитета по енергетика в Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, Националната агенция за енергийна ефективност в Държавна агенция по енергийна ефективност и урежда трудовоправните отношения на служителите от агенциите.

¶ 4. (1) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона определя членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, приема правилник за устройството и дейността й и утвърждава нейния бюджет.

(2) Членовете на комисията при нейното създаване се назначават, както следва: председателят и един от членовете - за срок пет години, двама от членовете - за срок три години, и трима от членовете - за срок две години.

¶ 5. (1) Средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени в двугодишен срок от влизането на закона в сила.

(2) Енергийни обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребители, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени.

(3) Енергийните предприятия не могат необосновано да отказват изкупуване при условията на ал. 1 и 2.

¶ 6. (1) Заварените търговски отношения в електроенергетиката се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от определянето на общите условия на договорите, но не по-късно от 18 месеца от влизането в сила на закона.

(2) До 1 януари 2000 г. заварените към момента на влизането в сила на закона потребители на топлинна енергия са длъжни да приведат търговските си взаимоотношения с топлопреносното предприятие в съответствие с чл. 106. В противен случай топлопреносното предприятие може да прекъсне топлоснабдяването към абонатната станция на сградата.

(3) До 1 януари 2001 г. заварените към момента на влизането в сила на този закон потребители на топлинна енергия са длъжни да комплектуват топлителни тела в жилищата си с разпределители за разхода на отопление и термостатични вентили, а водомерите за топла вода се монтират от топлопреносното предприятие.

(4) При липса на измерител(и) на разхода на отопление в имоти - частна собственост, топлинната енергия за отопление се начислява пропорционално на отопляемия обем със специфичен разход, завишен с 10 на сто спрямо този на сградата.

(5) При липса на водомер за топла вода в имоти - частна собственост, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода.

(6) Разпоредбата на чл. 114 се прилага една година след влизането в сила на този закон.

¶ 7. Не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в сила на този закон.

¶ 8. В Закона за концесиите (обн., ДВ., бр. 92 от 1995 г.; изм.,бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм.,бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) чл. 4, ал. 1, т. 9 и чл. 5, т. 1 се отменят.

¶ 9. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.;изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2, ал. 1, т. 7 думата "енергийната" се заличава.

2. В чл. 70 т. 2 се отменя.

¶ 10. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; изм., бр. 19, 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 23, ал. 3 се създава т. 15:

"15. средствата за придобиване на дълготрайни материални активи във вид на оборудване и материали за възобновяеми енергийни източници (кули, слънчеви колектори и панели, топлинни акумулатори, термопомпи, сондажи и инсталации за използване на геотермални води или биогаз, вятърни и водни агрегати до 10 МW), както и за топлоизолация на сгради".

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава ¶ 15а:

"¶ 15а. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г."

¶ 11. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 52а:

"Доставка на машини и съоръжения за възобновяеми енергийни източници

Чл. 52а. Доставка на машини, технологично оборудване и съоръжения за възобновяеми източници на енергия по този закон е вносът на онези от тях, които отговарят на стандартите и не се произвеждат в страната."

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава ¶ 13а:

"¶ 13а. Разпоредбата на чл. 52а се прилага от 1 януари 2000 г."

¶ 12. (1) В срок една година от влизането на закона в сила лицата, които осъществяват дейности в енергетиката дори когато са преобразувани, без лицензия или когато са започнали процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори или по действащото законодателство, са длъжни да поискат издаване на лицензия по реда на този закон. В случай че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват тези дейности.

(2) Лицата, които извършват дейности в енергетиката въз основа на издадена лицензия или концесия по реда на друг нормативен акт, запазват правата си, но са длъжни в срока по ал. 1 да подадат заявление за привеждане на лицензията в съответствие със закона.

¶ 13. Строителство на енергийни обекти, започнало преди влизането в сила на този закон, се довършва по досегашния ред.

¶ 14. (1) До 31 декември 2001 г. се прилагат определените от Министерския съвет цени на електрическата и топлинната енергия и на природния газ.

(2) За брикетите от местно производство за битови нужди до 31 декември 2001 г. се прилагат определените от Министерския съвет цени.

(3) За цените по ал. 1 след 31 декември 2001 г. се прилагат разпоредбите на глава трета, раздел II от този закон.

¶ 15. Съществуващото към момента на влизането в сила на този закон подземно хранилище за природен газ, състоящо се от технически съоръжения, е собственост и се експлоатира от преносното предприятие - собственик на съществуващата газопреносна система.

¶ 16. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 9 и на чл. 80, ал. 1, т. 6 се прилагат от 1 януари 2002 г.

¶ 17. Изпълнението на този закон се възлага на председателите на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, на Държавната агенция по енергийна ефективност и на Държавната комисия за енергийно регулиране.

¶ 18. Министерският съвет в деветмесечен срок от влизането в сила на закона приема наредбите за неговото прилагане.

ЗАКОН за държавния бюджет на Република

България за 2000 г.

(ДВ, бр. 1 от 4 януари 2000 г.)

................................

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

................................

¶ 46. Вноските по чл. 67, ал. 2, т. 1 и ал. 4, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност се признават за необходимо присъщи за дейността разходи.

Наредбата е приета с Постановление № 259 на Министерския съвет от 30 декември 1999 г. (приложение № 6), обн., ДВ, бр. 2 от 7 януари 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.

НАРЕДБА

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ, НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ, НА БРИКЕТИТЕ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО И НА ПРИРОДНИЯ ГАЗ ЗА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР

Раздел I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се регламентират условията и редът за прилагане на определените от Министерския съвет цени на електрическата енергия, на топлинната енергия за битови нужди, използвана от физически лица, на брикетите за населението и на природния газ за вътрешния пазар.

Чл. 2. (1) Цените на електрическата енергия при продажбата й между независими производители и вертикално интегрираното предприятие или преносното предприятие, между преносното предприятие и разпределителните предприятия и между независимите производители и разпределителните предприятия се договарят в договорите за продажба на електрическа енергия.

(2) Цените на топлинната енергия при продажба между топлопреносните предприятия и потребителите извън тези по чл. 1 се договарят в договорите за продажба на топлинна енергия.

Раздел II

ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 3. (1) Електрическата енергия се измерва по нива на напрежение и по зони в денонощието.

(2) Нивата на електрическото напрежение, на които се измерва електрическата енергия, използвана от държавните и общинските органи, от юридически и физически лица за стопанска и обществена дейност, са:

1. високо напрежение (ВН) - 110 кВ и повече, и генераторно напрежение;

2. средно напрежение (СрН) - от 1 кВ до 60 кВ;

3. ниско напрежение (НН) - под 1 кВ.

(3) Зоните в денонощието са:

1. дневна и нощна - за използвана електрическа енергия от населението за битови нужди;

2. върхова, дневна и нощна - за електрическата енергия, използвана от държавните и общинските органи, от юридически и физически лица за стопанска и обществена дейност.

(4) Началните и крайните часове на зоните по ал. 3, т. 1 и 2 са определени съгласно приложение № 1.

Чл. 4. (1) Количествата активна електрическа енергия, използвана от населението за битови нужди, се заплащат по цени, както следва:

1. цена на електрическата енергия, използвана през дневната зона (дневна електрическа енергия), и

2. цена на електрическата енергия, използвана през нощната зона (нощна електрическа енергия).

(2) Количествата активна електрическа енергия, използвана от държавни и общински органи, от юридически и физически лица за стопанска и обществена дейност, се заплащат по цени, както следва:

1. при измерване с електромер с една скала - по цена за използвана електрическа енергия съответно за високо, средно и ниско напрежение;

2. при измерване с електромер с две скали - по цени за:

а) електрическата енергия, използвана през дневната зона (дневна електрическа енергия), съответно за високо, средно и ниско напрежение, и

б) електрическата енергия, използвана през нощната зона (нощна електрическа енергия), съответно за високо, средно и ниско напрежение;

3. при измерване с електромер с три скали - по цени за:

а) електрическата енергия, използвана през дневната зона (дневна електрическа енергия), съответно за високо, средно и ниско напрежение;

б) електрическата енергия, използвана през нощната зона (нощна електрическа енергия), съответно за високо, средно и ниско напрежение, и

в) електрическата енергия, използвана през върховата зона (върхова електрическа енергия), съответно за високо, средно и ниско напрежение.

(3) Търговските дружества "Водоснабдяване и канализация" заплащат използваните количества активна електрическа енергия, изразходвана за доставяне на вода на населението и на организациите на бюджетна издръжка, без производствените структури към тях, по цени по ал. 1. Тези количества се определят пропорционално на базата на продадената вода по правила, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.

Чл. 5. (1) Използваните от населението за битови нужди количества активна електрическа енергия се измерват с електромери с една или две скали по избор на купувача.

(2) Когато активната електрическа енергия се измерва с електромер:

1. с две скали - заплаща се по цените за дневна и нощна електрическа енергия по чл. 4, ал. 1;

2. с една скала - заплаща се по цените за дневна електрическа енергия по чл. 4, ал. 1, т. 1.

Чл. 6. (1) Използваните количества активна електрическа енергия от държавните и общинските органи, от юридическите и физическите лица за стопанска и обществена дейност се измерват с електромери с една или две, или три скали по избор на купувача.

(2) Когато количествата активна електрическа енергия по ал. 1 се измерват с електромери:

1. с три скали - заплаща се по цените за върхова, дневна и нощна електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 3;

2. с две скали - заплаща се по цените за дневна и нощна електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 2;

3. с една скала - заплаща се по цената за електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 1.

Чл. 7. (1) Купувач, който използва активна електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, сключва писмен договор с продавача.

(2) Липсата на договор е основание за продавача да изключи електрическите уредби на купувача от електроенергийната система.

(3) В случаите, когато използваните от купувача количества активна електрическа енергия за стопанска и обществена дейност се измерват заедно с тази за битови нужди, той заплаща цялото количество електрическа енергия по съответните цени по чл. 4, ал. 2 до обособяването на отделни измервания.

Чл. 8. (1) За обекти на държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица, използващи електрическа енергия за обществена и стопанска дейност, с разрешена електрическа мощност 100 кВт и повече, председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси по предложение на вертикално интегрираното или преносното и разпределителните предприятия одобрява границите на средномесечния фактор на мощността (косинус фи):

1. долна граница на средномесечния фактор на мощността - през дневната и върховата зона;

2. горна граница на средномесечния фактор на мощността - през нощната зона.

(2) Границите на средномесечния фактор на мощността по ал. 1 могат да бъдат определени:

1. по райони на електроенергийната система;

2. за отделни обекти;

3. за отделни измервателни групи, всяка от които включва:

а) електромерите за измерване на използваната или отдаваната активна и реактивна електрическа енергия към дадено електрическо присъединение;

б) измервателните трансформатори (ако има такива);

в) часовников превключвател за скалите на електромерите.

Чл. 9. (1) Показанията на електромерите за активна и реактивна електрическа енергия в измервателната група се отчитат едновременно.

(2) Скалите на електромерите от една измервателна група се превключват едновременно от един часовников превключвател.

Чл. 10. (1) Купувачите, които заплащат използваната електрическа енергия по съответните цени по чл. 4, ал. 2 с разрешена електрическа мощност 100 кВт и повече, измерват:

1. използваните количества реактивна електрическа енергия - с електромери за реактивна електрическа енергия с две скали;

2. отдаваните количества реактивна електрическа енергия в електроенергийната система - с електромери за реактивна електрическа енергия с една скала.

(2) Изискването по ал. 1, т. 2 не се отнася за купувачи, които нямат монтирани кондензаторни батерии, синхронни двигатели или други източници на реактивна мощност.

Чл. 11. Средномесечният фактор на мощността се изчислява чрез отчетените за съответния месец количества активна и реактивна електрическа енергия по зона/зони за купувачи, които заплащат използваната електрическа енергия по съответните цени по чл. 4, ал. 2 с разрешена електрическа мощност 100 кВт и повече.

Чл. 12. (1) Когато използваните количества активна и реактивна електрическа енергия се измерват с електромер за активна електрическа енергия с три скали и с електромер за реактивна електрическа енергия с две скали, средномесечен фактор на мощността се изчислява за дневната и върховата зона и за нощната зона.

(2) Средномесечният фактор на мощността за дневната и върховата зона се изчислява чрез сумата на количествата активна електрическа енергия, отчетени по скалите за дневната и върховата зона на електромера за активна електрическа енергия, и чрез количествата реактивна електрическа енергия през дневната и върховата зона, отчетени общо на едната скала на електромера за реактивна електрическа енергия.

(3) Средномесечният фактор на мощността за нощната зона се изчислява чрез отчетените количества електрическа енергия на скалите на електромерите за активна и реактивна електрическа енергия през нощната зона.

Чл. 13. (1) Когато използваните количества активна и реактивна електрическа енергия се измерват с електромери с две скали, средномесечен фактор на мощността се изчислява за дневната и за нощната зона.

(2) Средномесечният фактор на мощността за дневната зона се изчислява чрез отчетените количества през дневната тарифна зона от електромерите за активна и реактивна електрическа енергия, а средномесечният фактор на мощността за нощната зона - чрез отчетените количества през нощната зона от електромерите за активна и реактивна електрическа енергия.

Чл. 14. Когато използваните количества активна електрическа енергия се измерват с електромер с една скала, средномесечен фактор на мощността не се изчислява.

Чл. 15. Купувачът по чл. 8, ал. 1, който измерва използваната електрическа енергия по описаните в чл. 12 и 13 начини:

1. при отчетен по-нисък средномесечен фактор на мощността (косинус фи) от определената долна граница за дневната и върховата зона заплаща използваните количества активна електрическа енергия през дневната и върховата зона с увеличение, определено по таблица № 1 от приложение № 2;

2. при отчетен по-нисък средномесечен фактор на мощността (косинус фи) от определената долна граница за нощната зона заплаща използваните количества активна електрическа енергия през нощната зона с намаление, определено по таблица № 2 от приложение № 2.

Чл. 16. Купувачът, който измерва използваните количества електрическа енергия съгласно описания в чл. 14 начин, и купувачът, който не измерва използваната реактивна електрическа енергия, заплаща 10 на сто допълнително увеличение върху стойността на използваната активна електрическа енергия във всички зони.

Чл. 17. Когато купувачът измерва отдаваната реактивна електрическа енергия в електроенергийната система, той я заплаща по цени за върхова активна електрическа енергия за съответното ниво на напрежение.

Чл. 18. Когато купувачът има инсталирани източници на реактивна мощност и не измерва отдаваната реактивна електрическа енергия в електроенергийната система, той заплаща увеличение в размер 10 на сто върху стойността на използваната във всички зони активна електрическа енергия.

Чл. 19. Изискванията на чл. 10, 16, 17 и 18 не се прилагат за здравни заведения, за детски градини, за учебни заведения, без техните производствени бази, независимо от разрешените им електрически мощности.

Чл. 20. Когато продавачът използва електрическите мрежи и уредби на един купувач за електроснабдяване и на други купувачи, които са в договорни отношения с него, редът и начинът за определяне на използваните количества активна и реактивна електрическа енергия за изчисляване на средномесечните фактори на мощността за различните купувачи и отдаваната от тях реактивна електрическа енергия в електроенергийната система се определят с протоколи.

Чл. 21. Когато по искане на продавача купувачът отдава в електроенергийната система реактивна електрическа енергия, продавачът я заплаща по цени, определени с допълнително споразумение.

Чл. 22. В зависимост от състоянието на електроенергийната система продавачът може да предписва на купувачите да изключват своите източници на реактивна електрическа мощност.

Раздел III

ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ЗА БИТОВИ НУЖДИ, ИЗПОЛЗВАНА ОТ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Чл. 23. (1) Разпоредбите на този раздел се прилагат при продажба на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносни предприятия със 100 на сто държавно или общинско участие на физически лица.

(2) Количеството топлинна енергия се измерва с приетата в системата SI единица Джаул. За търговски плащания се използва единицата Ватчас (Втч) и кратните й. Коефициентите на превръщане на досега ползваните единици в новата 3 единица са: 1 кВтч = 3600,10 Джаула; 1 Гкал. = 1163 кВтч.

Чл. 24. (1) Предоставянето на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и потребителя.

(2) Потребителите на топлинна енергия, които получават захранване от една абонатна станция или от нейни самостоятелни отклонения, могат да упълномощят писмено физическо или юридическо лице да сключи от тяхно име договор с топлопреносното предприятие.

(3) Упълномощеното лице може:

1. да предоставя ежемесечно данни за ползваните от потребителите количества гореща вода;

2. да събира и заплаща дължимите от тях суми за ползваната топлинна енергия, ако е упълномощен от всички потребители за това.

(4) Топлопреносното предприятие заплаща на упълномощеното лице по ал. 2 комисиона общо до 5 на сто от дължимата сума за топлинна енергия при заплащането й в срок и/или предоставянето на данните за ползваната гореща вода.

Чл. 25. Топлопреносните предприятия продават топлинната енергия с топлоносител гореща вода или водна пара.

Чл. 26. Потребителите, които използват жилище или части от него за нежилищни нужди, заплащат топлинната енергия по цени за нежилищни нужди съгласно договор в съответствие с използвания от тях отопляем обем и/или инсталирана мощност.

Чл. 27. (1) Инсталираната мощност за отопление включва мощността на всички монтирани в жилището отоплителни тела и припадащата се част от мощността на отоплителните тела в общите части. При демонтирани отоплителни тела инсталираната мощност е проектната.

(2) Отопляемият обем включва обема на всички собствени и/или ползвани от потребителя помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Чл. 28. (1) Потребителите могат да се отказват от ползването на топлинна енергия за отопление за цялото жилище или за част от жилището.

(2) Потребителите могат да се отказват от отопление на общите части на сградата (стълбища, коридори, фоайета и др.) по решение на общото събрание на етажната собственост.

(3) Потребителите могат да се отказват от ползване на гореща вода.

(4) При отказ от ползване на топлинна енергия за част от отопляемия обем на жилището отопляемият обем на индиректно отопляемите помещения, без монтирани отоплителни тела, като антрета, коридори и др., се редуцира пропорционално на изключения от отопление обем.

Чл. 29. (1) При отказ от ползване на топлинна енергия за част от жилището потребителите заплащат сума за ползваната топлинна енергия за фактически отопляемия обем или инсталирана мощност.

(2) При отказ от ползването на топлинна енергия за отопление за цялото жилище потребителите не заплащат топлинна енергия за отопление на жилището си.

(3) При наличие на отказ от отопление за цялото жилище и отоплително тяло - щранг лира в сервизно помещение в жилището на потребителя се прилага разпоредбата на ал. 2.

(4) При отказ от ползване на топлинна енергия за отопление на общите части на сградата (стълбища, коридори, фоайета и др.) или когато в тях по проект няма отоплителни тела, потребителите не заплащат топлинна енергия за отоплението им.

Чл. 30. (1) Дължимите суми за ползването на топлинна енергия от потребителите се изчисляват въз основа на количеството доставена енергия през отчетния период по показанията на топломер.

(2) При ползване на общ топломер за една абонатна станция от няколко потребители дължимите суми от всеки от тях за отопление се изчисляват по един от следните начини:

1. по договор за прилагане на системата "топлинно счетоводство";

2. въз основа на съотношението между показанията на топломера и съответната за потребителя част от общия отопляем обем;

3. по договор въз основа на съотношението между показанията на топломера и инсталираната мощност за отопление за всеки потребител, включен към абонатната станция.

(3) Разпределянето на доставената топлинна енергия за отопление и за подгряване на водата за битови нужди при отчитане с топломер се определя в договора.

Чл. 31. (1) При липса на топломер дължимата сума за ползване на топлинна енергия за отопление се определя съобразно отопляемия обем по реда на Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия от 1976 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1993 г.).

(2) При липса на топломер и при наличие на индивидуален водомер за гореща вода топлинната енергия за подгряване на 1 куб. м вода за битови нужди - q (кВтч/куб. м), се определя съгласно таблицата.

(3) При липса на индивидуален водомер за гореща вода през отоплителния сезон топлинната енергия за подгряване на вода за битови нужди е 8,0 кВтч за едно лице за едно денонощие, а извън отоплителния сезон се определя по реда на Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия от 1976 г. или по ред, предвиден в договора.

(4) При липса на топломер и при смесено потребление на топлинна енергия за битови и други нужди количеството на потребяваната енергия за отопление на нежилищни части на сградата (магазини, складове, кантори, офиси и други помещения, използвани за нежилищни нужди) се определя въз основа на отопляемия обем и мощността на монтираните в тези помещения отоплителни тела.

Чл. 32. (1) Топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец на доставката й.

(2) Потребителят има право да предявява възражения за стойността на ползваната топлинна енергия в 15-дневен срок, следващ периода по ал. 1.

(3) При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1 на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавянето до момента на заплащането на ползваната топлинна енергия.

Чл. 33. При констатирана повреда в топломер количеството потребявана топлинна енергия за периода на повредата се определя въз основа на данни за базови периоди за съответната абонатна станция при съпоставими условия. Топлопреносното предприятие е задължено да отстрани повредите в срок до 2 месеца от тяхното констатиране.

Чл. 34. При констатирани повреди на индивидуален водомер за гореща вода или при неосигурен достъп за неговото отчитане потребената топлинна енергия за гореща вода се определя съобразно броя на лицата, декларирани от потребителя.

Чл. 35. Контролът върху техническото състояние на топломерите се извършва от топлопреносното предприятие за негова сметка.

Чл. 36. Топлопреносните предприятия са длъжни да започнат търговско отчитане на ползваната от потребителите топлинна енергия по показанията на топломера в абонатната станция не по-късно от 60 дни от датата на монтажа на топломера.

Раздел IV

ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА БРИКЕТИТЕ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО

Чл. 37. Разпоредбите на този раздел се прилагат при продажба на брикети за населението, произведени от търговски дружества с господстващо положение на пазара.

Чл. 38. Продажбата на брикети за населението на търговци по смисъла на Търговския закон се извършва на основата на писмен договор.

Чл. 39. (1) Цената на брикетите е определена франко вагон товарна жп гара на производителя или франко транспортно средство на мястото на търговско мерене на производителя.

(2) При продажба на брикети на физически лица за собствени нужди, които не са търговци, определената цена включва разноските по тегленето при склада на производителя.

(3) Количеството брикети при продажбата им се измерва в метричен тон.

Раздел V

ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕНИ НА ПРИРОДЕН ГАЗ

Чл. 40. (1) Продажбата на природния газ за вътрешния пазар се извършва на основата на писмени договори.

(2) Цените на природния газ са определени до мястото на търговско измерване в пункта на получаване на природния газ.

(3) Предаването и приемането на природния газ от газопреносното предприятие на газоразпределително предприятие или потребител, присъединен към газопреносната система, се извършват в пункта на получаване - изхода на газоразпределителна станция, съоръжена със средства за търговско измерване на разхода на природен газ - собственост на продавача.

(4) Предаването и приемането на природния газ от газоразпределителното предприятие на потребител се извършват в пункта на получаване - изхода на газоразпределителен пункт, съоръжен със средства за търговско измерване на разхода на природен газ - собственост на продавача.

(5) При предаването и приемането на природния газ между газопреносното предприятие и потребители, присъединени към газоразпределителна мрежа на газопреносното предприятие, се прилага ал. 4.

Чл. 41. Цената на природния газ е определена за 1000 нормални кубически метра (хнкуб. м) природен газ.

Чл. 42. Стойността на природния газ, който купувачът получава през съответния месец, се заплаща съгласно договора за продажба.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

¶ 1. "Топлинно счетоводство" е система за разпределяне на топлинната енергия между отделните потребители на топлинна енергия в зависимост от индивидуалното им потребление за отопление и гореща вода и на дължимите от тях суми, която се прилага при наличие на топломер, измерващ общото потребление на топлинна енергия в абонатната станция, и разпределителни устройства, монтирани върху индивидуалните отоплителни тела, и водочерпещи устройства, отговарящи на българския стандарт.

¶ 2. "Нормален кубически метър (нкуб. м) природен газ" е количеството природен газ в обем 1 кубически метър с калоричност 8000 с 100 килокалории при температура 20 градуса по Целзий и абсолютно налягане 0,101325 мегапаскала (МРа).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

¶ 3. Разпоредбите на чл. 24, 27, чл. 28, ал. 4 и чл. 30-34 се прилагат до влизането в сила на наредбата по чл. 95, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Copyright © 2000 ДКЕРПоследна актуализация - 22/05/2000 г.e-mail: dker@dker.bg