ВСИЧКО, КОЕТО ЕДНО МОМИЧЕ ИСКА ДА ЗНАЕ



Home
Description
Publications

Available Resources
Text Acknowledgements
Related links


Events


CLaRK System

CLaRK System Online Manual


Bulgarian dialects'
electronic archive




eXTReMe Tracker

 

 

 

 

 

 

 


ВСИЧКО, КОЕТО ЕДНО МОМИЧЕ ИСКА ДА ЗНАЕ

КАРЪЛ УЕСТЪН

Превод от английски: © Ани Харалампиева (гл. 1 - 4), © Евелина Ненкова (гл. 5 - 9)

СВЕТЛОСТРУЙ

СОФИЯ

Книгата е издадена благодарение на помощта на ЛИТЕКС КОМЕРС ООД.

GIRLTALK (THIRD EDITION)

© 1997 by Carol Weston Published by agreement with HarperCollins Publishers, Inc.

ISBN 954-9866-04-1

Редактор Владимир Абазов

Технически редактор Симеон Айтов

6. Образование

Да преминеш през гимназията, да постъпиш в колеж

Сякаш миналата година беше в детската градина и мисис Куинтано караше целия клас да се врича във вярност и да пее: "Добро утро, добро утро на всички; по местата сме с весели, щастливи очички..." Ти гледаше към петокласниците и се правеше, че имаш много домашни, защото това те караше да се чувстваш по-голяма.

Сега наистина имаш много домашни. Това кара ли те да се чувстваш по-голяма? Не. По-скоро ти се повдига. Имаш учител, когото не понасяш, и друг, който си има любимци. Притисната си от въпроси - за колеж и за кариера. Понякога те спохождат неспокойни сънища. Стоиш гола върху пиедестал по време на забавата по случай срещата на випускниците, съчинявайки лесни отговори на въпроси по математика от SAT.

В тази глава ще намериш съвети как да се справяш възможно най-добре в училище, дори ако то е затвор, зоологическа градина или тенджера под налягане. Какво би трябвало да знаеш за училищните навици, за учителите, за училищния тормоз, за смущенията при овладяването на знания; как да се прехвърлиш в друго училище, да учиш в чужбина, да се подготвиш за колеж и да плащаш за обучението там.

Училището - непобедимо или непоносимо?

Възрастните са склонни да обгръщат с романтика своите дълги, изгубени училищни години. Много от тях забравят как са се ужасявали от първия учебен ден след лятната ваканция. Как са се борили да заловят онова първо изпратено по пощата вкъщи съобщение за успеха им. Как са се молили за дървени ваканции. Как изобщо не им е пукало какво се получава при полуразпадането на радиоизотопа Как са се чувствали като в капан по време на час и са били затрупвани с домашни след това.

Училището не е пикник. Аз помня това. И ако някога го забравя, винаги мога да погледна назад - в дневника си от девети клас съм записала неща като: "Училището деформира съзидателността." или "Някой ден ще стана политик, за да мога да изразявам мнението си относно образованието. То смърди."

Честно казано, училището има много положителни страни, много от които винаги съм ценяла. Беше страхотно да обядваме всеки ден с Джуди или Джен, или с гаджето ми. Обожавах дискусиите по английски за Селинджър, Мили, Уортън и Фитцджералд. Липсват ми двама или трима учители, които бяха наистина страхотни. Липсва ми още разнообразието на гимназията, начинът, по който сменях учителите всеки час и курсовете всяка година. Понякога ми липсва даже усещането да се чувствам на върха, когато достигам до решението на геометрична задача или когато анализирам неясен стих.

Знаеш ли, че една трета от хората по света са необразовани? Не си ли благодарна, че си между останалите две трети?

Вярваш или не, ученето е много по-забавно от печеленето на пари. В много отношения училището е пикник - пикник, пълен с мравки.

Защо изобщо трябва да учиш всички тези ненужни неща?

"В академиите учат прекалено много неща, а прекалено много е безполезно." Така е казал Гьоте. Но докато си в училище, е трудно да съдиш кое е необходимо. Когато записах психология в колежа, мислех за нея просто като за още един учебен час. А тя се превърна в един от най-полезните курсове, които някога съм посещавала - полезен за писането и за социалния ми живот. Когато съпругът ми записа геометрия, той нямаше представа, че години по-късно ще я използва всеки ден в работата си. Една приятелка се присъедини към сценичен екип в гимназията. Дали стана актриса? Не. Тя се заинтересува от конструирането на сценично осветление и е един от най-ревностните (и добре платени) млади физици, които познавам.

Училището те излага на толкова много изпитания - от изчисленията на Айнщайн до картините на Пикасо и "Тиха пролет" на Рейчъл Карсън. Рано или късно, докато пишеш програма по информатика, правиш опит с плодова мушица по биология, пееш в хора или слагаш гърне в пещта, ще се почувстваш пълна с енергия и ентусиазъм. Ще започнеш да определяш какво би искала да правиш, в какво си най-добра, какви полета да изследваш или към каква кариера се стремиш. Това е вълнуващо откритие. Ще научиш още в какво не си толкова добра и от какво не се интересуваш, което също ще ти помогне да планираш бъдещето си.

Без значение дали си в прогимназията или в гимназията, занимавай се по малко с незадължителни неща, спорт и извънкласни дейности. Балансирай плановете си, без да ги претоварваш. Колкото повече учиш, толкова повече неща ще ти харесват и толкова повече незадължителни неща ще правиш. Ако не можеш да работиш с компютър, ограничаваш маркетинговите си умения. Ако не обичаш четенето, театъра или скулптурата, имаш няколко възможности по-малко да се забавляваш, отколкото другите, които харесват това. Знаеш ли основни неща за автомеханиката? Тогава си едно стъпало по-нагоре от този, който се панира всеки път, когато колата му се развали.

Никога няма да съжаляваш за образованието, което си получила. Училището те учи да мислиш, да анализираш, да решаваш проблеми и да работиш, съблюдавайки дисциплина. Не всички учители са брилянтни и мили, но и всичките ти работодатели в бъдеще няма да бъдат такива. Не всяка задача е увлекателна и важна, но в Истинския Свят има мръсни чинии за миене и досадни сметки за плащане, без значение каква е професията ти. Освен това най-добрият билет за излизане от скучно училище е да се справяш добре там.

Образованието ти (във и извън училище) е за тебе - така ще можеш да управляваш живота вместо да се оставяш той да те води.

Ускорен курс по изграждане на навици за учене

Учениците, които винаги питат: "Колко имаш, колко имаш? и учителите, които връщат тестовете, започвайки с резултат от 98 и свършвайки с 38 точки, не са в коледния ми списък. Мисля, че да учиш за оценка, а не за знания, е срамно. Но оценките имат значение. Особено ако искаш да отидеш в колеж. Ако имаш отлични оценки, вероятно учиш много и се чувстваш добре, а докато си в училище, трябва да даваш най-доброто от себе си.

Неколцина природно надарени мозъци завършват с отличие, без дори да отворят книга. А аз? - Имах добри оценки благодарение на това, че си скъсвах задника от учене. Някои предмети ми се отдаваха повече от други, но не чета бързо и не можех да карам по инерция във всичко. На моменти не можех да повярвам по колко много домашни съм имала на ден - някои гимназиални курсове са по-натоварващи и от тези в колежа - но успях да мина през тях и имаше полза. Радвам се, че научих много в гимназията , както се радвам, че успях да постъпя в колежа, който исках.

Има много начини да научиш повече и да повишиш оценките си.

1.Цели се високо - стреляй за 100 и може да получиш 90. Ако стреляш само за да изкараш, можеш да потънеш. Няколко минути преди всеки час преглеждай домашното и уроците. Ако се съсредоточиш, водиш си записки и вземаш участие, часовете ще минават по-бързо. Не се отпускай. И не гледай часовника си, и недей да се разсейваш, така че, когато те вдигнат, да питаш: "На коя страница сме?" Опитай да се изявиш най-малко по един предмет. Доброто представяне по един може да те вдъхнови да се изявиш по други предмети. Клишето е вярно: Колкото повече влагаш в училището, толкова повече извличаш от него.

2.Прави списъци. Подреждането на задачите по важност те спасява в трудни моменти. Записвай кои страници трябва да прочетеш по история и кои задачи трябва да решиш по тригонометрия. Понякога аз даже си записвах неща като "работи" или "изпрати на дядо картичка за рождения ден". Не че системно забравям, но записването на задачите освобождава ума ми да мисли за други неща. Това се прибавя и към чувството ми за изпълнителност по-късно, когато задрасквам вече направеното. (Дали не звуча като безпомощна гимназиална глупачка? Не бях. Кълна се. Попитайте Джуди.)

3.Учи активно за тестове.Пасивно учене означава да преглеждаш записките си и да прелистваш книгите. Активно учене означава да правиш бележки по записките си, да ги осмисляш, да преразказваш информацията, да правиш планове. Ако книгата е лично твоя, подчертавай важните неща с жълт маркер. Прави проверки в речника или решавай трудни задачи. Помоли някой да те изпита за спрежението на чужд глагол или го напиши на празен лист. Когато учех за контролното есе за Ренесанса на мистър Уайдман, измислих думата пракехплимим да ми напомня за перспектива, религия, анатомия, класически езици, хуманитарни науки, природа, литература, интелектуалност, материализъм и младост.

Слушай внимателно, когато учителят обяснява какво ще включва тестът и така ще знаеш точно какво да учиш. Учех за тестове предишната нощ, след това преглеждах материала отново, преди да вляза в клас. Рискът да разчиташ в последната минута "да натъпчеш" нещо в главата си е, че нещо може да застане между тебе и книгите. Момчето, което харесваш, може да избере точно този ден да седне до тебе в залата, докато учиш. Или учителят може да ти възложи да раздадеш тестовете, когато разчиташ на тези две минути да запомниш стих от поема или формула.

Преди да започне изпитът, прегледай теста добре. Внимателно. Прецени колко дълъг ще бъде. Прочети въпросите за есето. Задай си ритъм на работа, като предвидиш време да го провериш или да сравниш отговорите. Ако имаш много време за кратък тест по математика, можеш да го решиш дори два пъти, след това сравни резултатите. Приемай тестовете като спортни събития - настройвай се за победа.

4.Пиши и преписвай това, което учиш. Вторите чернови са по-добри от първите. Не предавай наполовина скалъпено съчинение, което си надраскала един час преди да влезеш в клас. Не импровизирай, пишейки, докато измислиш това, което искаш да кажеш. Първо мисли, после пиши. След това направи нещо друго. Отново се върни към написаното, провери го и го преработи. Преписването е много по-лесно, ако имаш достъп до компютър и тъй като ще ти се наложи да го правиш в колежа или в работата ти, най-добре е за започнеш отсега.

Бъди изразителна и избягвай формалните думи като "така" и "следователно", както и сладникави, изтъркани думи като "хубав" и "интересен". Изразявай се кратко и ясно: не пиши "в значително по-голяма степен", когато искаш да кажеш "повече" или "в настоящия момент", когато искаш да кажеш "сега". Бъди прецизна: не казвай "много, много притеснена", когато искаш да кажеш "обезумяла". Бъди оригинална: не казвай "Пуерто Рико е забавно място за вакнации", когато можеш да нарисуваш следната картина: "Карахме водни ски, посетихме крепости и даже правихме излет в гората." Елиминирай ненужни или повтарящи се думи. Прочети написаното на глас - звучи ли добре? Провери за правописни грешки (опитай се да намериш "одавена" или "помалко" в речника). Обърни внимание на граматиката - "между той и мен" е грешно.

Ако искаш да придобиеш по-добри писателски умения, прочети "Елементи на стила" от Уилям Стрънк младши и Е.Б.Уайт.

Не можеш да започнеш? Представи си, че това е въпрос за есе на едночасов изпит. Или си представи, че пишеш писмо на приятелка. ("Скъпа Джен, въпреки че Ван Гог е умрял на 37, неговите картини...")

5.Мами и плагиатствай. (Шегувам се!) Проблемът с измамата е, че ти само м.... с... си (попълни празното място). Докато оценките ти се повишават, самочувствието ти пада. Да, можеш да получиш отличен, но ти знаеш, че не си изкарала оценката си с честен труд.

Пледирам с чувство за вина. Често се насаждах до някой всезнайко, така че можех да проверя многобройните възможни отговори. Един ден спрях. Вече не ми изглеждаше достойно. Исках да завися от себе си. Както е казал Софокъл: "Предпочитам да падна с чест, отколкото да спечеля с измама."

Ако излъжеш по френски през септември, ще съжаляваш цяла година, защото няма да си научила основните неща. Как можеш да се справиш с pasй composй, ако дори не знаеш сегашното време на avoir? Същото e с математиката. Освен това ще се почувстваш като идиот, ако ти и Анди сте единствените, написали 23,964, когато отговорът е 12.

Не че измамата не е често срещана. Статистиката показва, че над половината от запитаните гимназиални ученици са признали,че преписват. Много колежи се опитват да решат проблема, като използват система на честта: никой не те следи на изпитите, защото учителите ти имат доверие; само неколцина завършват мамейки, защото искат да предадат това доверие.

Помни, че измамата и плагиатството са незаконни. Ако те хванат, някои учители автоматично ще ти пишат единица, а в някои училища ще те изключат или накажат. Плагиаторите, които крадат от "записките на длугарчето" или предават на изпит написани вече от завършили ученици неща, често ги хващат. Изритаха за една година едно момче от колежа, защото беше плагиатствал. Беше преписвал направо от един малко известен том - оказа се, че авторът е приятел на учителя му!

6.Предпочитай библиотеката. Дори ако бюрото ти вкъщи е голямо и добре оборудвано с всичко необходимо, винаги има неща, които да те разсеят - от телефона до телевизията. Някои хора могат да се концентрират навсякъде. Не и аз. Обичам да уча на тихо място, където необходимите книги са под ръка, а бюрото е достатъчно голямо, за да се разположиш удобно. Библиотекарката може да ти помогне да намериш статии от списания и стари вестникарски публикации в компютъра.

В гимназията често оставах след училище, киснех в класната стая или в библиотеката, за да направя нещо по домашното си. Така трябваше да нося вкъщи само няколко книги и имах повече свободно време вечер. Определи къде ти е най-удобно да учиш.

7.Изключи телевизора и компютъра. Няколко думи за изкушението. (Е, може би цял параграф.) Повярвай ми: много по-лесно е да устоиш на изкушението един път в магазина, отколкото 45 пъти вкъщи.

Същото се отнася за телевизията, компютърните игри и Интернет. Не докосвай бутона, защото е по-трудно да изключеш машината, отколкото да я включиш, и освен ако не си кралицата на Самодисциплината, можеш да изгубиш двата часа за домашни, които ще минат като няколко минути.

8.Учи, когато си с най-бистър ум. Спомням си, че прекарах около час да чета - или в опити да чета - писмото на Скарлет до към 2 часа през нощта. Идиотско, защото нищо не проникваше в съзнанието ми. Ако не работиш ефективно късно през нощта, легни си и стани рано. Ако се носиш като призрак сутринта, не очаквай да научиш нещо преди училище. Да бъдеш добре подготвена, е решаващо, но трябва и да си добре отпочинала. Давай си почивки и превключвай на различни предемети, ако ти се доспи. Може да ти помогне следното: занимавай се с книгите около час, след това се поразходи 15 минути, а след това отново учи, като определиш друг отрязък от време. Това може да ти помогне да си изработиш режим на учене и да се придържаш към него. Би могла също да направиш преговор на автобусната спирка, в учебната зала или като влезеш в клас преди учителя. Понякога учех в библиотеката през първите 10 минути от времето за обяд - всичко, което пропусках, бяха дългите опашки в стола.

9.Не отлагай. Тъй като трябва да си напишеш домашното, така или иначе трябва да приключиш с него. Определи приоритетите си. Не чакай достатъчно свободно време, за да свършиш всичко с едно сядане. Вместо това разпредели работата си на малки порции и започни. Можеш дори да нагласиш кухненския часовник на 30 минути и направи сделка със себе си, че няма да станеш от бюрото, докато не зазвъни. Започнеш ли веднъж, няма да ти е трудно да продължиш. Обещавам. Начинът да се настроиш за ритъма на работата е да започнеш да работиш. Понякога да седнеш зад бюрото е по-трудно от самата задача. Често съм писала увода, преди да изляза. Когато се връщах, есето ми беше започнато и беше по-лесно да се върна отново към нагласата за работа.

Правиш ли срочните си проекти в последната минута, обзета от паника? Взимаш ли хапчета, които да те държат будна цяла нощ? Опитай да започнеш работата си по проекта отрано и да го правиш стъпка по стъпка, за да не се претовариш. Може би ще ти е по-леко, ако си съставиш план: първата седмица да завършиш с проучванията; втората седмица да нахвърлиш с едри щрихи нещата; третата седмица да изгладиш проекта.

Писала ли си някога домашни през ваканцията? Обзалагам се, че не си го правила и си се чувствала виновна или си го правила и си се чувствала възмутена. Следващия път се опитай да ги завършиш предварително или да бъдеш реалистка, когато отлагаш.

10.Потърси помощ, ако се нуждаеш от нея. Повечето учители са щастливи да обяснят урок след училище или да отговорят на въпроси в час. Можеш също да получиш помощ от приятели, роднини или родители. Изостанала си по математика? Не се поддавай на безпокойство по отношение на математиката, което може да те подтикне към грешна стъпка. Разбира се, че си в състояние да научиш математиката - просто при тебе може да не е така бързо, както при други. (Уил Роджърс пише: "Всеки е невежа, само че по различни предмети.") Уреди се с частен учител; след това поработи върху разбирането на основните неща - не само да получаваш верните отговори. Аз взимах частни уроци и знам, че това може да направи чудеса. Кажи на учителя си допълнителните занимания. Той или тя вероятно със задоволство ще отбележат напредъка. Училището може да ти препоръча някого, може би учител от по-горните класове, който дава частни уроци. В някои градове дори има горещи линии за домашни работи, на които ще ти помогнат да се справиш с трудните въпроси. Не чакай, докато останат две седмици до края на срока - започвай с ученето сега, преди нещата да се задълбочат.

11.Приспособявай се. Не си помисляй и за секунда, че си ужасна ученичка. Може би си била ужасна ученичка, но сега си добра ученичка. Никога не си била тъпа: просто не си постигала това, което е трябвало да постигаш. Върви напред, вместо да заобикаляш отстрани, защото умните хора (като Дариа от телевизията) често се смеят последни. (Опитала си да дадеш всичко от себе се, но налице няма почти нищо? - Прочети следващата глава с освободено съзнание.)

И не обръщай внимание на разни изказвания, че момичетата не били добри по математика, или че момчетата предпочитат тъпи момичета. Няколко неуверени в себе си тъпи момчета може и да го правят, но е по-добре да се срещаш с уверени умни момчета, нали?

От друга страна, ако си перфекционистка, успокой малко топката. Светът няма да се срути, ако получиш много добър. (Дори може да ти се отрази добре!) И ако не правиш нищо друго освен да учиш, рискуваш да експлодираш. Стремящите се винаги към шестици ученици трябва да се опитат да не парадират с оценките си и да не се вайкат: "Провалих се на теста!", когато са пропуснали само два въпроса. Много от тях се нуждаят от критика. Повечето от тях са овладели изкуството да учат, но не и изкуството да се отпуснат.

Неспособност за учене: знаеш, че си умна, но...

Едно е да имаш проблеми с работата си в училище, защото бягаш от часовете и не вземаш насериозно домашните. Съвсем друго е да имаш проблеми, когато наистина се стараеш да се справиш.

Може би се нуждаеш от частни уроци. Или от по-тихо място, където да учиш. Или от по-добри организационни умения. Има вероятност обаче при теб да става нещо друго. Много деца срещат затруднения при овладяването на знания. Те не са глупави и не са мързеливи, но постоянно им се натяква, че са такива и някои от тях започват да вярват в това.

Не съм лекар, психолог или учебен специалист, не съм толкова добра в определенията и в поставянето на диагнози. Но ако си в състояние (леко или тежко), което изключително затруднява ученето ти, е важно да се опиташ да откриеш причината за това. Майка ти може да казва: "Просто имаш нужда да се съсредоточиш." Баща ти може да мисли, че смущенията, които ти пречат да учиш добре, са "фалшиви" - оправдание за небрежна работа.

Ако имаш Дефицит на внимание - Разстройство поради хиперактивност (ДВРХ), би трябвало да се насочиш към лечение, а не към по-добра организация на учебните си навици, не и просто да махнеш с ръка. Или ако имаш дислексия и страниците ти изглеждат като лабиринти, а правописът - като шега, за тебе ще бъде облекчение да овладееш нови пътища към четенето и писането.

Около 15% от американското население вероятно има проблеми с ученето, определени като неочаквана неспособност за учене въпреки интелигентността, обучението и мотивацията. Тези проблеми не са нещо необикновено и веднъж открити, могат да бъдат отстранени. Ако постоянно имаш затруднения с писането, с математиката, с паметта или с "усвояването", консултирай се с училищния психорог или със здравен специалист. В масовите училища можеш да бъдеш освободена от оценки и имаш право на специално образование. Едно момиче, което познавам, каза, че когато е загубвала нишката, сякаш се е спускала някаква завеса. Друго описваше съзнанието си като пълно с врати; лечението търсеше точната комбинация от ключове ( терапия? медицина? частни уроци?), за да ги отворят.

Хиляди енергични момчета - доста непослушни и незаинтересовани в гимназията - получават отрано определение ДВРХ. Но момичетата, които са замечтани и разсеяни, и които имат същото разстройство (или имат ДВР - ДВРХ без хиперактивността), често бягат от училище, понякога внимават, друг път - не, а никой не осъзнава, че те ще пропуснат прекалено много в следващите години.

Умът на всеки лъкатуши, така че недей веднага да правиш генерални изводи, о"кей? Но ако винаги си имала проблеми със съсредоточаването; хронично дезорганизирана си и не постигаш желания ефект; а съучениците ти те подиграват за това, че си замаяна и отнесена в облаците, тогава защо не поговориш с училищната сестра или с психолог? Всеки се отнася на моменти, но ако ти е трудно да оставаш на вярната честота, разбери защо - ДВРХ не е извинение за лошата работа в училище, но може да бъде обяснение. И има лечение за това.

Риталинът (метилфенидат) съществува от 1937 г. Дали се използва прекалено много в САЩ? Някои казват "да". Безброй други, между които много тийнейджъри и родители, казват, че когато се вземат правилно (без пристрастяване!), риталинът и други лекарства могат да предизвикат положителна промяна.

Какво да кажем за дислексията, най-честото разстройство, засягащо четенето, писането и правописа? За дислектиците "отварям" може да изглежда като "отравям", "вол" като "лов", "б" като "д".

Може би си чула за трагично убития син на Бил Косби, който взе своя М.А. (Master of Arts - образователна степен в университета - б. пр.) от Колумбийския университет. Години наред той бил ужасен и ужасно неосъществен ученик. Той знаел, че провалът му не е негова грешка и че оценките му не отразяват усилията или интелигентността му. Но не знаел защо е така. "Най-щастливият ден в живота ми - пише Енис Косби - беше, когато разбрах, че съм дислектик."

Надявам се, че нещата вървят достатъчно гладко при тебе и че не се нуждаеш от някаква намеса. Но ако имаш ДВРХ или дислексия, или някакъв слухов или говорен проблем, или невропсихологично разстройство, или даже социална фобия, която пречи на изявата ти в училище, потърси съвет от професионалист. Ако нещо те прави нещастна или неспособна, потърси помощ. (За съжаление някои деца с проблеми при овладяването на знанията употребяват наркотици, като спийд или кокаин, като опасен опит за самолечение.)

Обади се на горещите линии, провери в библиотека или книжарница и прочети за трудности при ученето или за психологичните синдроми. Потърси подкрепата на родител или възрастен приятел. И продължавай да следиш за новаторски програми като Рийднет, която може да помогне на децата да четат и да се преборят напълно с необразоваността.

Може би мислиш, че за преодолямането на твоите проблеми с овладяването на знания е необходимо лечение, което не можеш да си позволиш. Но цената да не правиш нищо е по-голяма и лечението може да бъде безплатно в твоето училище или покрито от застраховката на родителите ти.

Може би си суперученичка, но имаш приятел или член от семейството с учебни проблеми. Казвала ли си някога: "Много бавно загряваш!" или "Чук, чук, има ли някой тук?", или "К'во направи, забрави си хапчетата?" Надявам се, че не. Химията на мозъка е даденост; безчувствеността - избор.

За повече информация се свържи с Националния център по смущенията в ученето - http://www.ncld.org

Учителите: те не са в училище само заради парите

Гласувай им доверие. Много учители обичат предметите си и могат да ти предложат свят от знания, учение, напътствия и приятелство. Но учителите, както и учениците, биват всякакви - можеш да попаднеш на голям досадник или на учител, който никога не се престава да те сравнява с брилянтната ти по-голяма сестра.

Имах учител по история, който не спираше да дрънка, но не казваше нищо важно. Той гледаше втренчено в стената, докато от устата му се изливаше монотонен поток от думи. Показваше ни филм за инките в понеделник; в петък ни съобщаваше, че ще ни покаже филм за инките. Гледахме филма отново. И пак. Той знаеше, че е разсеян, но това само влошаваше нещата. "Не съм ви давал този тест досега, нали?"- питаше той по време на изпитите. "Да, да! Правихме го вчера"- лъжехме всички заедно. Много от нас разчитаха през неговия час да си напишат домашното по математика. (Сега обаче бих искала да знам повече за Първата световна война!)

Имаш ли неприятности с някого от учителите си? Запитай се дали си "нарочена". Може би учителят ти нежно нарича всеки "дръвче". (Ама че лесовъд!) Или може би е строг с тебе, защото си била шумна и неуважителна, или те е хванал да преписваш, или да пишеш бележки. Или може би те вдига често, защото разчита, че ти знаеш отговора. Или пък би искал да не казваш "ъ-ъ-ъ" и "нали" на всеки три секунди.

Ако чувстваш, че специално ти си третирана нечестно, опитай да се справяш възможно най-добре или поговори с учителя си насаме. Не питай: "Защо винаги се заяждате с мене?" Би могла да кажеш: "Наистина се опитвам, но чувствам, че все още мислите за мене като за клоуна на класа, който бях миналата година. Пораснала съм оттогава."

Повечето учители ще са поласкани, че идваш да говориш с тях и ще направят усилие да прпеценят работата и действията ти в нова светлина. Така че поговори, ако мислиш, че не заслужаваш 10 точки по-малко, защото си написала неправилно думата мир (peace на англ.) като парче (piece). Аз даже съм ляла сълзи пред няколко учители и въпреки че ми беше неудобно, оцелях.

Какво да правиш, ако учителят ти изисква прекалено много? Ако мистър Кастел те задължава да възпроизведеш на изпит точно думите му, както той ги е казал, когато защитаваш своя собствена идея? Обсъди въпроса предпазливо - с родителите си, с директора или с училищния съветник.

Пренебрегва ли твоя пол училището ти? В статия на Американската асоциация на университетските жени - "Как училищата ощетяват момичетата" - се казва, че в училище момичетата получават по-малко внимание от момчетата. Ако момчетата искат да кажат нещо, учителите ги изслушват, а ако момичетата искат да кажат нещо, учителите често ги карат първо да вдигнат ръка.( Не е ли жалко?) Пропастта между половете все още зее и в математиката, и в други точни науки, но много учители не правят достатъчно, за да окуражат момичетата в избора им на техническа или научна кариера. Ако се чувстваш затруднена от подобни пристрастия на учители, можеш да поговориш със своя или с друг учител, или с училищния съветник, с директора или с класния ръководител.

Глава IХ от Образователните поправки забранява половата дискриминация в училищата, които получават федерални средства. Ако мислиш, че училището ти, например, дава повече пари за момчешкия футбол, отколкото за момичешкия хокей на трева, или отделя повече място на трофеите в момчешките спортове, отколкото в момичешките, можеш да говориш и за това. Според Опра Уинфри: "Съвършенството е най-добрият начин да спреш расизма и сексизма."

Някои учители безогледно фаворизират момичета или момчета. Ако някой учител те подценява, опитай да се мотивираш, като учиш повече и се чувстваш по-сигурна. Но не допускай това да те завладее напълно и да ти причинява огромно напрежение, за да изкараш отлична оценка всеки път.

Проблем може да бъде ситуацията, в която учителят открито дава душа за тебе, а ако други ученици, чувствайки се пренебрегнати, те дразнят или те наричат натегачка. Виж, ако искрено харесваш мистър Улънбърг, защото е вдъхновяващ, това е чудесно. Но ако се подмазваш, защото се надяваш, че ще ти пише висока оценка, или се сприятеляваш с учителите, а се отчуждаваш от другите като тебе, кой може да вини съучениците ти за възмущението им?

Натъкнах се на тази бележка в един от старите ми дневници: "Знаеш ли кого презирам и в червата си? Мира! Тя е жалка. Тя е голям мозък и любимка на всеки учител, но не чувствам никаква завист - просто отвращение." Сега мога да призная, че вероятно съм завиждала малко, но ако Мира беше толкова приятелски настроена към учениците, колкото към учителите, тя и аз може би щяхме да бъдем приятелки.

Ами влюбванията? В пети клас аз бях влюбена в няколко учители и гледах с уважение няколко учителки. Здравословно е да имаш модели за подражание освен родителите си и е добре да си влюбена - въпреки че аз не бих го показвала пред всички. Да си влюбена в учител, както в певец или актьор, е доста сигурен начин да се почувстваш романтично. Това дори може да ти даде енергия в иначе скучното учебно всекидневие.

В девети клас се влюбих в учителя по биология. Можех да живея с това - докато не признах на майка си, която в Деня на бащата го попита дали е женен. Можете ли да си представите? Когато той се пошегува с мене на следващия ден, едва не умрях. За щастие скоро след това ми стана по-интересно да излизам със студенти по биология.

Невинното влюбване може да стане вредно, ако някой учител се опитва да го използва, като се обвърже сексуално с ученичка. Не признавай за любовта си пред учителя (това те поставя в неловко положение). Повечето учители биха приели твоето възхищение и не биха имали никакво намерение да позволят на приятелството ви да излезе извън контрол. Но във всеки камион с пъпеши няколко се оказват изгнили. И въпреки че сексът с малолетни според закона е изнасилване, някои учители излагат на опасност работата и достойнството си, за да се възползват от млади жени. (Ти, скъпа моя, си стръв за затвора.) Ако някога бъдеш жертва на сексуален тормоз - например ако учителят каже, че ще ти повиши оценката или ще ти напише блестящи препоръки в замяна на сексуална услуга - -съобщи за инцидента на член от семейството, училищния психолог, директора или класния. (Чувстваш се притеснена не от учители, а от ученици? Ако момчета правят постоянно унизителни и нежелани коментари или жестове, които тезатрудняват да вършиш работата си, това е сексуален тормоз. Кажи: "Не ми говори така!" или "Ще те обадя, ако ме пипнеш още веднъж!" Пази записа (ако има такъв) на натрапчивото и оскърбително държане, за да имаш доказателства, когато говориш с психолога или директора. Забележка: някои училища реагират много по-бързо от други.)

Последни думи за учителите. Скучният учител може да отнеме удоволствието от курса по модерно кино. Страхотният учител може да направи всеки предмет увлекателен. В поготвителните класове записах курс по испански, който започваше в 8,30 ч. сутринта и ще повярвате ли, че Хесус Фернандес направи така, че да се чувствам абсолютно задължена да го посещавам? (От друга страна, не започвай да мразиш компютрите, само защото мразиш учителя по компютри.)

В гимназията може да нямаш възможността да избираш учители, но ако я имаш, хвани се за нея. Ако учителите по френски са ужасни, а учителите по испански са чудесни и ти се чудиш кого да избереш, избери учителя по испански. Ако можеш да избираш факултативно и всеки обича мистър Стаут, запиши неговия курс - дори ако за тебе археологията не е нищо друго освен дупка в земята.

Добри филми за незабравим учители, които можеш да гледаш: "Обществото на мъртвите поети"; "Стани и кажи"; "На учителя с любов"; "Довиждане, мистър Чипс"; "Облегни се на мен"; "Джунглата на черната дъска", "Ловът на хартия", "Опусът на мистър Холанд"; и защо не - "Матилда".

Кога имаш нужда от промяна

Никаква почивка? Отвратена от училище? Някои ученици, също като батериите, трябва да бъдат презареждани от време на време. Какво можеш да направиш, за да двъхнеш живот на образованието си?

Много. Пътувай, сменяй училища, планирай необикновено лято, карай курс в местния колеж, разнообрази всекидневието си.

Не всеки има търпение да получи диплома от гимназията. Хиляди деца напускат училище всяка година. За всички гимназии в САЩ това се случва средно на всеки пети ученик. Процентът е по-висок при смятаните за "рискови" групи: деца от семейства с ниски доходи или с един родител, или от някои малцинства. При испаноезичните процентът достига до 32. От друга страна, процентът на неуспелите чернокожи ученици е наполовина по-малък, отколкото е бил през 1970 г.

Първо, отпадането може да изглежда като добър ход. Ще правиш големи пари, като продаваш или опаковаш кутии. Но какво ще стане, когато поискаш да опиташ по-предизвикателна работа, да срещаш нови хора, да правиш повече пари? Тъй като повечето длъжности изискват диплома, ти можеш да останеш на сухо.

Изследванията показват, че завършилите гимназия печелят хиляди долари повече средно всеки месец, отколкото отпадналите. Завършилите колеж често печелят над 1000 долара повече всеки месец. Но ние не говорим само за пари. Да нямаш диплома, може да подкопае самочувствието ти. А образованието отваря врати и те научава да стреляш високо. (Разбира се, че е страхотно да продаваш джинси през лятото, но наистина ли искаш да правиш това завинаги?) Даже ако си бременна или имаш семейни проблеми, помисли още веднъж, преди да се откажеш. Изследване на института "Луис Харис" откри, че от жените, завършили колеж, 95% са казали, че нещата вървят доста добре, докато при незавършилите гимназия такъв отговор са дали само 3%. Замисляш се, нали?

Ако напуснеш гимназия сега, можеш да се върнеш по-късно, но ще ти бъде много по-трудно. Ще трябва да посещаваш вечерно училище с хора на различни възрасти и може да имаш проблем да свикнеш да учиш дисциплинирано, след като години си била далеч от книгите. Дори ако покриеш теста GED (Браво!), това не не струва колкото дипломата от гимназия.

Някои нетърпеливи ученици напускат, за да станат певци, актьори, модели, атлети или предприемачи. Но ако мечтите им не се осъществят? В определена степен това е разбираемо. Не се самозалъгвай. Близо 77% от американците над 25 години имат най-малко гимназиална диплома. Напускането на училище не е единственият начин да разнообразиш живота си.

През третата година започна да не ме свърта в гимназията. Учех в същото масово училище от седми клас и бях убедена, че вече имам най-добрите учители и съм избрала най-добрите курсове. Брат ми Марк беше в колеж, а брат ми Ерик и гаджето ми бяха на път да влязат в колежа. Притеснявах се, че всичко, към което трябваше да се стремя, беше задаващата се четвърта учебна година.

Тогава майка ми откри примамлива обява за учебна година в чужбина (Академия "Филипс", Андовър, Масачузетс) - малка програма, която даваше възможност на десетки ученици от масови и частни училища да учат във Франция, Испания или Китай през тяхната трета или четвърта година в гимназията. Явих се, бях приета и прекарах четвъртата си гимназиална година във френско семейство.Беше скъпо, но четири от курсовете се зачитаха в колежа, така че компенсирах парите. Беше трудно, но занятията при истински френски учители и професори от Ексетър и Андовър улесниха влизането ми в колежа. Най-вече, беше чудесно. Страхотно!

Ако искаш да пътуваш през лятото или по време на учебната година, горещо (горещо!) ти го препоръчвам. Тийнейджърите могат да пътуват по-лесно от възрастните, защото имат повече време, могат да уредят пребиваване в семейства и могат да печелят допълнително. Да се потопиш в атмосферата на една страна, е чудесен начин да пораснеш. Докосваш се непосредствено до друга култура. Знанията ти по история стават изведнъж по-живи. Далеч от семейството и старите приятели ставаш по-незивисима. И тъй като се срещаш с други национални стойности, преосмисляш и придобиваш по-широко разбиране за собствените си виждания и произход.

Поговори с училищния съветник за възможностите за пътуване. Твоят местен Ротари клуб вероятно има контакти с дружества за образование в чужбина. Или се обади на организации за обмен на образователни програми за 15-18-годишни. Получих 500 долара стипендия от търговско предприятие и прекарах "домашно лято" с очарователно фермерско семейство в Южна Франция, където оцелях без топла вода, без вътрешна тоалетна, без английски. Оцелях? Беше страхотно! Помагах при ваксинирането на овцете, събирах охлюви, косях сено, хранех зайци... Ако искаш да изследваш Франция, Кения или Япония, свържи се с организациите, които ще ти помогнат.

Какво да правиш, ако оценките ти са били посредствени и не мислиш, че ще бъдеш приета в тези програми (да не говорим за стипендия)? Искаш да изработиш свой собствен маршрут? Започни работа през лятото. Може би това, което ти трябва, е вълнуващо лято, по-точно огромна промяна в твоята академична пътека. Познаваш ли някого, който познава някого, който познава чуждестранно семейство? Вероятно можеш да уредиш да живееш в чужбина и да бъдеш помощничка на майката в семейството. След това, ако искаш да се върнеш към училището с доверие, позволи на Айфеловата кула или на Ватикана да бъдат твоят стимул да повишиш оценките си. Светът е безкраен!

Сега, когато съм омъжена и имам две дъщери, както и професионални задължения, за мене ще бъде почти невъзможно да планирам лято в чужбина, още по-малко цяла година. Но ти можеш да го направиш.

Дали няколко седмици катерене по скалите или каране на колело през лятото биха ти допаднали? Потърси програми за екскурзионно летуване - по Инернет или в училищната билиотека.

Ако не можеш да учиш още една година в същото училище, но не си готова за нещо толкова драматично като отпадане или заминаване? Прехвърли се в друго училище, масово или частно.

Частните училища са скъпи. Например за "Ема Уилард" или "Дийрфийлд" годишната такса е над 20 000 долара. Обаче съществуват финансови облекчения; дори семейства със средни доходи могат да получат и 10 000

долара отстъпка. Кандидатстването в частно училище може да бъде също толкова сложно, колкото кандидатстването в колеж, така че ако това е твоят избор, прочети следващата глава.

Не отивай в частно училище само за да увеличиш шансовете си да влезеш в добър колеж. Възможностите ти да получиш добро образование и да се разгърнеш интелектуално ще нараснат, но между учениците от частните училища сървнованието за колеж с "име" е жестоко. Вместо да бъдеш блестящата звезда на твоето масово училище и единствената, която кандидатства за Принстън, можеш да откриеш, че си още една кандидатка сред десетки от частното училище.

Все още искаш да отидеш в друго училище? Първо го посети, за да бъдеш сигурна, че предлага нещо, което го няма в твоето училище, без значение дали това означава по-добри условия за спорт и изкуства или по-добра учебна атмосфера. Би ли искала да запишеш по-трудни курсове, да отговаряш на по-високи изисквания, да носиш униформа, както може би ще ти се наложи? Ако е така, лансирай идеята пред родителите си.

Би ли се чувствала удобно да преминеш от съвместно обучение на деца от двата пола към девическо училище? Аз учех в смесено училище през цялото време, но някои харесват девическите училища, защото дават на момичетата шанс да усвоят всички лидерски позиции и да учат, без да бъдат разсейвани от момчета. Девическите училища често успяват по-добре от смесените да формират отношение към женските въпроси, депресията, дискриминацията, насилието. Въпреки това, ако отидеш в девическо училище, и особено ако нямаш братя, опитай да се присъединиш към спортна или театрална група, към проект в сферата на обществените услуги, религиозна общност или иди в смесен лагер, за да се срещаш с момчета. Момчетата са половината от популацията и е важно да се чувстваш удобно с тях - не заплашена, не склонна към флирт, не срамежлива, просто удобно. (Децата, които се обучават в частни училища, също имат нужда да се "поразтъпчат" с момчета, момичета, съседи, спортни отбори.)

Вместо да се местиш в друго училище, смесено или не, не е ли по-добре да подобриш нещата в твоето? Включи се в ученическия съвет и се бори за промени. Раздвижи някоя група, която е станала досадна. Запиши се за нови незадължителни предмети, спортове, извънкласни дейности. (Какво ще кажеш за уроци по пеене, танци, изработване на годишник, шах, доброволка в кухня за бедни?) Или притисни администраторите да организират семинар по проблемите на околната среда или семейството. Искаш да подобриш испанския си? Започни с разговор-упражнение веднъж в седмицата по обяд и уведоми всички желаещи cuando (кога) и donde (къде) ще се събирате. Или организирай дискусия на тема оцеляване след развод или каквото те интересува.

Какво да правиш, ако през последната учебна година родителите ти се местят, а ти не искаш да ходиш в друго училище? Виж дали не можеш да уредиш оставането си при роднини или при най-добрата си приятелка.

Какво да правиш, ако си удивителна музикантка и си готова да се посветиш на това, даже с риск да ограничиш избора си? Кандидатствай в музикално училище. Познавам актьор, напуснал масовото училище след девети клас, за да отиде в училище по изкуства. Той получи гимназиална диплома, но имаше възможност да посвети много време на таланта си и да се среща с хора със същите стремежи.

Струва си да проучиш фирмени училища, производствени училища, професионални училища и колежите с ранен прием, както и програмите за професионално образование, предлагани от някои училища. Консултирай се с училищния съветник или с билиотекар, или провери в информационната мрежа.

Ако искаш да пропуснеш четвъртата си година, оценките ти са високи и разчиташ на себе си, адаптираш се бързо, помисли за възможността да постъпиш в колеж по-рано. Питаш се колко ли е тежко в колежа и дали си готова за един наистина тежък курс? Посети един или два часа в местния университет след училище. Или изкарай лятна програма в подготвително училище - като "Дана Хол", или в колеж - като Роуд Айлънд скуул ъф дизайн, Сиракуза, университета в Джорджтаун, Северозападния университет или университета в Пенсилвания.

За повече идеи иди в библиотеката или в книжарницата и провери "Наръчник на Питърсън за възможности през лятото за деца и тийнейджъри". Хвърли и един поглед на "Най-нов наръчник за ученическите конкурси, 7 - 12 клас".

Ако все още не се чувстваш готова за колежа, кандидатствай за отложено приемане, вземи гимназиалната си диплома и си дай почивка. Някои ученици извличат полза от една година в Истинския Свят. Мнозина си намират редовна работа, печелят пари, осъзнават, че не биха искали цял живот да бършат маси и започват да приемат и ценят образованието. Други работят безплатно или на непривлекателни длъжности, които им помагат да определят интересите си за бъдеща кариера. Можеш също да прекараш допълнително година в частно училище, за да се подготвиш академично по-добре за колеж. Или да попътуваш и да се подготвиш в емоционално отношение.

Родителите ти може да се мръщят, но ако се чувстваш под натиск и не искаш да ходиш от гимназия в колеж без почивка, няма нужда да го правиш. Проучи алтернативите. Мисли както за непосредствените, така и за дългосрочните си цели. Не се претоварвай. Не участваш в състезание, в което дипломата е финалът.

Колежът: избери и бъди избрана

Марк Твен, който не е завършил основно училище, е казал: "Никога не съм позволявал на училището да се меси в образованието ми." Съгласна съм, че знания се натрупват извън класната стая. И свалям шапка на всички съвършени хора, които никога не са извлекли полза от четири години в колежа - от Хенри Форд, Томас Едисън, Елинър Рузвелт до Ейбрахам Линкълн и баща ми.

Въпреки това мисля, че да продължиш официалното си образование, означава да се възползваш от полезна привилегия. Може би в твоя квартал почти всеки отива в колеж или почти никой не го прави. Над 60% от завършилите гимназия в САЩ отиват в колеж. Преди години жените не са имали право на образование в колеж. Едва през 1837 г. е било разрешено на жена да завърши американски университет. Днес, тъй като само около един на пет американци на 25 или повече години има диплома от колеж, този лист хартия все още има значение при търсенето на работа. Този лист не гарантира незабавно доходна служба, но увеличава възможностите и ще те улесни при намирането на работа. Освен това, кариерата настрана, времето в колежа е ценно с това, че израстваш. Имаш целия си живот да печелиш пари и да бъдеш домакиня, но твърде малко време да се посветиш изцяло на разширяването на умствения си кръгозор. И може да бъде невероятно забавно да срещаш млади мъже и жени, които се интересуват от същите неща като тебе, независимо дали това са филми, морска биология, психология, немски език, медицина или графичен дизайн.

Ако искаш да отидеш в колеж, помни, че комисиите по приема пресяват златото, така че работата ти трябва да блести.

1.Мисли отрано. Това не означава, че трябва да посветиш четирите години в гимназията на подготовка за следващите четири. Но ако си впечатляваща само в 12. клас, това може да не впечатли училището, което си избрала. Внимавай за онова, което повечето комисии по приема изискват: оценки, извънкласни дейности, препоръки, есета, интервюта. Те разглеждат подробно досиетата от първите години и изучават характеристиките на първокурсниците, второкурсниците и третокурсниците, като търсят разнообразието от интереси и конкретното влечение или занимание.

Включи се в сериозни, а не разводнени курсове и работи упорито. Най-взискателните колежи изискват три години математика, четири години английски, две или три години история, природни науки и чужд език. Ако си се справила добре в някой курс, който няма да записваш по-нататък (американска история, физика), яви се на SATII (Тестове по предмети, наречени тестове на постижението) веднага след приключването на съответния курс - не две години по-късно. Ако се справяш добре с тестовете за напреднали - АРТ, може да успееш да впечатлиш академичните светила, да се включиш във въвеждащи курсове в колеж и дори да набереш кредитни точки*.

*Всеки завършен курс по някаква учебна дисциплина в американските колежи носи определен брой кредитни точки. Сборът от точките определя достигнатата степен на образование.(Б. пр.)

Какво още за другите национални, стандартизирани тестове? Много второкурсници и третокурсници се явяват на PSAT(Предварителни оценъчни тестове), резултатите от които се изчисляват по скала от 20 до 80 точки. PSAT служи като подготовка за SAT и ти помага да определиш къде си (средното ниво е 50 точки). PSAT не се изисква за постъпване в колеж, но остава в досието ти. Ако издържиш PSAT, добиваш необходимите качества да заслужиш стипендия - някои колежи може да започнат да се свързват с тебе.

Много гимназии предлагат подготвителни часове, обикновено безплатни, за SAT и ACТ. ACT е тест, популярен в западните и северозападните щати, и се изчислява по скала от 1 до 36 точки; средното равнище е над 20.

Всяка година 1 800 000 ученици покриват тричасовия SAT 1: мотивиращ тест. Състои се от два раздела: устен и математика, всеки от които съдържа две 30-минутни части и една по-дълга част. (Може дори да се изпотиш по време на "експерименталната част"). Всеки раздел се изчислява по скала от 200 до 800 точки, така че средният брой точки е 500 (над 430).

Как да се подготвиш за първите си изпити? Можеш да намериш съвети и примерни изпити в работни тетрадки и софтуер като Road Trip for the SAT/ACT. Подготвителни програми като Kaplan и Princeton Review са скъпи, но ефективни. Най-добрият уеб сайт за това е www.kaplan.com. Добър е и www.collegeboard.org.

Важно е да знаеш какво те очаква, преди да седнеш с наострен молив N2. Например в устния раздел на SAT 1 ще трябва да намериш аналогии и да довършиш изречения, а при четене с разбиране ще направиш по-добре, ако научиш въпросите, преди да се заровиш в текста. За раздела по математика можеш да носиш калкулатор и ще има въпроси "попълни-в-празните-места", също както "избери-верния-отговор". Експертите по SAT 1 препоръчват да се успокоиш, да посочваш правилния отговор мотивирано, а не произволно, и внимателно да попълваш листа за отговори. В бъдеще вместо лист за отговори, тестовете могат да бъдат осъвременени и компютризирани, така че всеки ученик да има клавиатура и въпросите да стават все по-трудни - докато се даде грешен отговор.

Не можеш да анулираш резултата си от SAT1, след като веднъж е записан, но можеш да пребориш теста в рамките на четири дни, като се явиш отново и издържиш успешно изпита. Около половината от учениците се явяват на SAT1 повторно. Две трети от тях подобряват резултата си, а останалата една трета се справя по-зле. Колежите обикновено взимат под внимание най-високите резултати. Ако планираш да вземеш изпита от втория път, обади се на Образователни тестови услуги, за да помолиш да купиш копие от първия си SAT1. Прегледай го и виж къде си сгрешила - след това наваксай пропуснатото.

Знаеше ли, че когато някои колежи съобщават резултатите от SAT1 на своите ученици, всъщност те съобщават средноаритметичния резултат, а не резултата, достатъчен за приемане. С други думи, резултатите на много ученици са по-ниски от средния резултат, и ако твоят също е такъв, но всичко останало в досието ти впечатлява, можеш да бъдеш приета, защото колежът има намерение, например, да разшири оркестъра си, да засили баскетболния отбор, да зарадва своите бивши възпитаници или да постигне по-голямо разнообразие. (Ако си атлетка, флейтистка, дъщеря на възпитаник или спонсор на колежа, ако си чужденка или ескимос, виж дали не можеш да накараш това да заработи в твоя полза.)

И така, опитваш се да се справяш с трудни курсове и стандартизирани тестове. Какво друго можеш да направиш?

Насочи енергията си в различини посоки. Аз не мисля, че би избрала някаква дейност, просто защото това ще изглежда добре в молбата ти - сега е моментът да задоволяваш интереси и да разшириш хоризонтите си. Ако единствената причина да се присъединиш към музикална група, да водиш кампания за рециклиране, да бъдеш касиер на класа или да събираш одеала за бездомните или средства за пострадали при наводнения е да впечатлиш академичните светила, това все още няма да те отдалечи от лениво прекарваните следобеди и лета. Намери си работа, обади се на гореща линия, отиди в музикален лагер, учи деца да четат, работи за опазване на околната среда или изкарай курс в близък колеж. Направи го за себе си - тук и сега, и за своето бъдеще.

И накрая, насочи се към учителите, които харесваш най-много. Учител, с когото се разбираш добре, ще се съгласи да работите в извънкласно време и по-късно ще ти даде блестящи препоръки. При равни условия това може да бъде решаващо.

2.Проучи финансовите възможности, които ти се тредлагат. Да, колежът е скъп. Стая, бюро, книги и образование в частните колежи може да излязат около 20 000 долара. В най-скъпоплатените частни колежи (като "Бенингтън" и "Сара Лоренс") таксите могат да бъдат над 30 000 долара годишно. Дори щатските училища (като университета във Върмънт или Калифорнийския в Сан Диего) могат да струват 10 000 долара за учениците от щата. Но таксите обикновено не са толкова високи. Годишната такса е средно около 3000 долара. (Стаята и бюрото струват допълнителни 5000 долара всяка година.) И седем от десет ученици отиват в държавни колежи.

Потърси информация за финансова помощ по Интернет. Или се консултирай с училищния съветник или с библиотекаря за дългосрочните студентски заеми и помощи за социално слаби и за висок успех както и за стипендии, субсидии, програми на колежите за работа по време на следване и за почасова работа. Заделени са много средства за финансова помощ и много студенти не плащат пълна такса. Родителите ти могат да попълнят молба за федерална ученическа помощ и да я подадат през януари на четвъртата ти година.

Обади се и в Информационния център за федерална ученическа финансова помощ, за да проучиш условията за заемите. Помоли определени колежи да ти изпратят техните специални бланки с молби за финансова помощ. Някои училища имат богати фондации; Масачузетският технологичен институт например има над един милиард долара. Други могат понякога да отпускат определени суми, защото са получили големи дарения: Робър Уудруф, шефът на Кока кола, дари 105 милиона долара на "Емъри", а Бил Косби даде много милиони на "Спелман".

Клубове, граждански формирования, фондации и компании също могат да предложат пари. Говори с родителите си да помолят в отделите за хуманитарни средства в компаниите, където работят. Ученици, издържали успешно PSAT, могат да получат пари от награден фонд чрез "Национални стипендии за успех". Ако си блестяща ученичка и искаш да станеш учителка, помоли за Програмата за учителски стипендии на Пол Дъглас - може да става въпрос за 5000 долара на година.

Потърси в библиотеката на колежа литература или компютърна информация за финансова помощ. Научи повече за "екзотичните" стипендии. Някои необикновени източници на помощ предлагат стипендии на стъклолеяри, на фермери, които отглеждат прасета, или на потомци на изключителни семейства. Ако живееш в Джорджия и семейството ти има годишен доход, по-малък от 100 000 долара, а ти имаш среден успех 3,00 (по американската скала - б. пр.), можеш да посещаваш безплатно Обществения институт в Джорджия. През 1981 г. Юджийн Ланг основа фондация "Аз имам мечта", която се разрасна и плати образованието на много деца в неравностойно положение. За да научиш повече за "изстраданите" стипендии, провери "Книга за стипендиите". Търсиш спортна стипендия? Спортисти-тийнейджъри се награждават с хиляди милиони долари - престижен подарък, който не трябва да връщат! Вероятно ще ти трябва комбиниран SAT1 резултат от 820 точки, за да бъдеш подходяща за спортна стипендия.

Повечето колежи не позволяват на обстоятелството, че получаваш помощ, да повлияе на решенията им - те искат ученици от различни икономически слоеве. Надявам се, не смяташ, че всеки в "Айвис" е богат? Помисли отново. Почти 60% от учещите в "Айви Лийг" получават някаква финансова помощ. Дори през 1807 г., когато "Дартмаут" струвал само 20 долара на година, 33 от 39 четвъртокурсници, които са завършили, го дължат на парите на колежа.

Най-лесно ще получиш финансова подкрепа, ако подадеш молба по-рано и посочиш изрично, че се нуждаеш от средства. (Ако имаш братя или сестри в колежа, подчертай го!) Училищата ще искат да знаят колко може да си позволи семейството ти, преди да ти предложат "пакет". (Избери най-добрия вариант.) Дар или заем предлагат? За една или за повече години? В какви срокове трябва да върнеш сумата? Ако едно училище ти предлага пари, а ти предпочиташ друго училище, сравни офертите. Някои училища набират ученици активно и настойчиво.

Аз спестих един пълен учебен семестър, като превръщах моите резултати от теста за напреднали (АРТ) в заверка за завършен курс в колежа и взех диплома за три години и половина. АР курсовете могат да те освободят от задължителните курсове в колежа и/или да ти спестят хиляди долари. Много ученици избират да учат повече от четири години, вероятно за да използват времето между сроковете, за да печелят пари за образованието си.

Ти също можеш да спестиш пари, като живееш вкъщи или извън университетския комплекс. Според изследване на американското Министерство на образованието почти 30% от незавършилите живеят с родителите си.

Какво? Спечелила си от лотарията? Забрави молбите за помощ и наеми елегантен (и почтен, моля) колежански консултант, за да ти помогне да стигнеш там, където отиваш.

3.Определи колежите, които ти харесват най-много. Можеш да избираш от около 3000 в Щатите. Искаш да отидеш близо или далеч? На юг или на север? В град или село? Искаш училището да е голямо или малко? Две- или четиригодишно? Частно или масово? Смесено или девическо? Трябва ли да има силен факултет по английски или по физика? Братства или сестринства (мъжки или женски клубове в университет или колеж - б. пр.)? Религиозно ориентирано? Ако сега посещаваш малко девическо подготвително училище, наистина ли искаш да отидеш в малък девически колеж?

Какво има значение за тебе? Не отивай някъде, защото приятелите и гаджетата ти кандидатстват там. Колежът е твоята възможност да посрещнеш предизвикателствата сама. Приятелствата и истинската любов могат да устоят на раздяла, но ако ги последваш в училище, което не ти подхожда, можеш да завършиш, негодувайки срещу гаджето си (или вече бившето си гадже!).

Посещавай информационния офис в гимназията, където учиш, или библиотеката; присъствай на изложенията на колежите, гледай видеопътеводителите за колежи, прелиствай домашните страници и прави виртуални разходки из университетския комплекс и сред студентската общност. (Щракни www.nyu.edu за кратки сведения или www.collegeview.com за основна интерактивна информация.) Купи си справочници като "Най-добрите колежи в Америка" или справочниците на Фиске или Питърсън. В тях се описва атмосферата в съответния колеж; посочва се колко първокурсници са преминали във втори курс (95%? 50%?), както и броя на студентите във факултетите, съотношението младежи - девойки, процентът на учениците от малцинствата и на получилите финансова помощ. Наръчниците отразяват и средните резултати от ACT и SAT, числеността на класовете, по-популярните абсолвенти и статистиката колко кандидатстват и колко ще бъдат приети всяка година. В тях се предлага информация за крайните срокове и откъде би могла да получиш стандартна молба и каталог. (Училищата обичат да изпращата брошури, които показват привлекателни ученици, играещи фрисби; весели професори, водещи задълбочени дискусии, и потънали в бръшлян сгради, облени от слънчеви лъчи.)

Самото кандидатстване в колеж изисква много време и няколко двайсетачки, така че взимай решения внимателно. Знаеш ли, че университетът в Индиана е пристан за музиканти? Че "Тъфтс" има езикови къщи? Че колежът в Колорадо предлага програми с интензивни курсове? Че можеш да специализираш моден дизайн в "Парсънс"? Че Мидълбъри има собствена ски-писта и програма, която ти позволява да прекараш третата учебна година в Москва? Че "Йейл" има официален период на сравняване, през който можеш да изпробваш класовете за седмица, преди да решиш кой да избереш? Знаеш ли, че някои училища, като Уилям Смит, имат по-малко от 1000 ученици, докато други, като университета в Минесота, имат над 50 000. Знаеш ли, че що се отнася до антропология, не можеш да победиш университета в Мичиган, а университетът в Чикаго е най-добър за религиозни науки?

Все още търсиш начини да намалиш разходите? "Макгил" в Канада е добро училище, по-евтино от повечето американски колежи. И можеш да спестиш хиляди (хиляди!), като отидеш в страхотно щатско училище, дори ако живееш извън щата. Обърни внимание на "Уилям и Мери", университета във Вирджиния, университета в Уискънсин, Калифорнийския университет в Бъркли, SUNY в Бингамтън или Нов колеж към университета Южна Флорида.

4.Сравни различни колежи. Ограничила си избора си. И дълбоко в себе си знаеш, че вероятно ще се забавляваш и ще получиш страхотно образование където и да е. Но как да избереш между "Станфърд" и Кал Тек? Кениън и Джорджтаун? "Агнес Скот" и "Дрейк"? "Колби" и "Колгейт"? "Уитман" и "Уустър"? "Бейтс" и "Бъкнъл"? Продължавай да четеш и се опитай да се срещаш с вече завършили студенти. Ако е възможно, разходи се до университетския комплекс, докато тече сесия, може би през уикенда или през пролетната ваканция на третата ти година. Иди сама, със семейството си или с приятели. Записвай си или прави снимки, за да не объркаш спомените си. "Посети" отново кампуса в Интернет.

Да се разхождаш из колежа за първи път, е едновременно познавателно и ободряващо. Приятелски настроени ли са учениците? Хубав ли е кампусът? Вкусна ли е храната? Харесваш ли библиотеките? Чувстваш ли, че мястото ще ти пасне? Питай учениците какво харесват и какво не в училището. (Разбира се, че са доволни, но равнодушни ли са или го превъзнасят?) Ако можеш, преспи една нощ, за да добиеш възможно най-добрата представа за Суортмор или Тулан. Дори ако нямаш приятел в колежа, когото да посетиш в колежа може да има програма за достъп, която да те настани като гост в ученическа стая за ден или за уикенд. (Опаковай джинси, спален чувал и благодарствен подарък (шоколад), и ако не харесаш училището, запази оплакванията за родителите си, тъй като твоята щедра домакиня вероятно се гордее с колежа си.)

5.Проведи интервю. Интервютата обикновено са по желание, но ако се представиш добре, това е чудесна възможност за тебе да научиш повече за училището и училището да научи повече за тебе. Ако се готвиш да посетиш някой колеж, уговори си предварително интервю. Ако не, уреди си интервю в твоето училище или с местен възпитаник на колежа, който работи като негов представител. Кажи на доброжелателните си родители да те пуснат да отидеш сама. И се опитвай да не насрочваш първото си интервю с първия избран колеж; натрупай малко практика преди това.

Не позволявай на впечатленията от интервюто да повлияят прекалено много на впечатленията ти от училището. Когато посетих Харвард, беше дъждовен ден и човекът, който ме интервюираше, беше мрачен. Така че не кандидатствах. Когато посетих Йейл, беше слънчев ден и човекът, който ме интервюираше, беше очарователен. Отидох в Йейл и много ми хареса, но работата е там, че не трябваше да позволявам на времето през деня или на нечие настроение да повлияе върху решенията ми.

Как да се подготвиш за типичното 20- или 30-минутно интервю? Облечи се спретнато и достатъчно официално, прочети нещо за университета, пристигни рано и бъди възможно най-уравновесена и уверена в себе си, очевиден и приятен лидер. Успокой се! (Не те интервюират по телевизията!) Помисли за бъдещите въпроси. Ако искаш да станеш лекарка, не питай колко ще бъдат приети в медицинското училище, защото отговорът е в училищния каталог. Вместо това попитай какво е работното време на лабораториите и дали е възможно да ги разгледаш. Попитай за ролята на студентските братства. Или за ученическия живот във и извън кампуса. Или за сигурността. Или за програмите за образование в чужбина. Или за работа по време на следването. Или каквото те интересува.

Бъди готова и да отговаряш на въпроси. Той или тя може да те попита защо искаш да посещаваш "Браун" или "Бригам Йънг". (Бъди ентусиазирана!) Други възможни въпроси: Къде другаде ще кандидатстваш? Какви извънкласни дейности ти допадат най-много? Какви са недостатъците ти? Какво можеш да предложиш на училището? (Това е важно!) Ако те попитат дали си се занимавала с обществена работа, а ти не си, но възнамеряваш, не казвай просто "не". Кажи нещо като: "След ученето, плувния отбор, свиренето на цигулка и работата в копирния магазин нямам много свободно време, но планирам да кандидатствам в ASPCA това лято. (Това ще им скрие шайбата!) Интервюто предлага шанс да обясниш защо оценките ти напоследък падат стремглаво (преместила си се, била си болна, родителите ти са се разделили) и да попиташ (освен ако си такава пъзла, каквато бях аз): "Ще ме окуражите ли да кандидатствам?"

Изтъквай достойнствата си, но не надувай тръбата много силно. Жената, която ме интервюираше в "Уелъсли", ми направи комплимент след това за проявена скромност. Повярвай ми, казах всичко, което исках тя да знае, но деликатно изтъкнах какво съм научила от поражението си в ученическия съвет. Не бъди прекалено скромна, но и недей да се самоизтъкваш непрекъснато.

След интервюто напиши благодарствено писъмце. Не може да навреди - освен ако не е блудкаво и пълно с грешки.

6.Кандидатствай рано в предпочитаното училище. Съобщи в "Ню Трайър", "Хайленд Парк" или Харвард-Уестлейк колко добра ученичка си и остави сърцето си в "Джон Хопкинс" или "Уитън" и не мисли, че можеш да чакаш до април, за да разбереш дали те са обрекли сърцето си на теб. Действай! Ако кандидатстваш в едно училище през ноември, може да ти отговорят през декември. Може да те приемат (ура!), да отложат (решението се отлага до април) или да те отхвърлят (глупаци - училището не знае какво изпуска!).

Повечето от училищата, които приемат ученици рано (като "Амхърст", "Къпнъл", "Дюк", "Принстън", "Йейл"), очакват в замяна задължение от твоя страна ("ранно решение"). Други (като "Браун", Харвард, Mасачузетския технологичен институт, Мичиган) са съгласни да те мотаят известно време ("ранно действие" или перманентен прием).

Приета си? Решиш ли да се запишеш, уведоми училището и всички останали - после скачай от радост!

Отложена си, но колежът все още е първият ти избор? Попитай училището и себе си дали има нещо друго, което можеш да направиш, за да покажеш, че си достойна.

Отхвърлена си? Е, поне знаеш къде си и се заеми с кандидатстване в нов набор от училища.

7.Насочи се към други училища и кандидатствай. Повечето ученици нямат определени любими училища през ноември - нито пък са готови за ранните приеми през декември. Повечето кандидатстват в четири до шест колежа или университета преди първи януари. Сред тях има един от много висока класа (може да не те приемат, но си заслужава да опиташ) и един "подсигуряващ" (другите може да те пренебрегнат, но тук сигурно ще те приемат). Не забравяй, че училищата основават решенията си не просто на възможностите ти като ученичка, лидер, спортистка, хуманитарно насочена и индивидуалност, но и на други неща - дали търсят отчаяно обоист или вратар за лакрос*. Ако всичките ти

*Игра, популярна в Северна Америка, която се играе с топка, която се хваща, носи и хвърля, и ракета с мрежа, наречена крос (б.пр.).

приятели кандидатстват в Кал Тек (или "Карлтън", или "Уеслейан"), шансовете ти може да намалеят. Ако всички деца от училището ти, постъпили в даден колеж, са се преместили или отпаднали, колежът ще те проучи по-внимателно. Ако кандидатстваш в щатско училище в друг щат, шансовете ти са по-малки от шансовете на местните деца.

Повечето ученици изискват през последната ваканция седем или осем бланки за молби от различни колежи и през четвъртата година решават коя да попълнят. Пази записи и копия къде и какво си изпратила (една папка-хармоника може да помогне). Молбите могат да са различни или да следват един общ модел, който можеш да попълниш на компютър. Формулярите могат да включват въпроси за работата и образованието на родителите ти, но тази информация сама по себе си няма да те изстреля напред или да те остави назад (освен ако майка ти не е известна, обичана милионерка, която е изпращала тлъсти чекове на училището след завършването си). Там ще има място да пишеш за някои отличия и награди, които си получила, и може дори да изпратиш публикувани статии, снимки, диапозитиви за своята творческа работа или касета със свои изпълнения на тромбон. (Направи го само ако си сигурна, че си суперталантлива.) Ще има въпроси дали се нуждаеш от финансова помощ и какви успехи имаш в областта на избраната от тебе кариера.

Добре е да кажеш, че бъдещата ти специализация е все още "неустановена". Може да бъде плюс да се насочиш към ориенталистика, вместо да бъдеш още една от многото, специализирали английски. Но не лъжи! Ако кажеш, че искаш да специализираш геология, а едва си се справила с природните науки, ще изглеждаш глупаво. А ако започнеш като бизнес-специализант само защото мислиш, че това е начинът да забогатееш бързо, може да съжаляваш, че си се ограничила. Какво ще стане, ако се насочиш към университета в Минесота заради превъзходството му в химичните технологии? Изтъкни това!

Препоръки? Намери учители (за предпочитане по различни предмети), които те харесват и те познават добре и ги попитай дали биха ти написали положителни и подкрепящи писма. Помоли за това най-малко месец преди крайния срок; след това две седмици по-късно учтиво попитай дали са ги изпратили. Във формулярите, които ще попълнят, ще има въпроси за академичното ти представяне, както и за личността ти, и за способността ти да работиш с другите. Освежи паметта на учителите, като им припомниш проекти, по които си работила в техните курсове, както и за някои други свои дейности. Помоли ги да пазят копие от писмото в случай, че се нуждаеш от още едно. След това им благодари!

Какво да правиш, ако братът на бившия съквартирант на втория съпруг на леля ти е градски кмет и може да бъде убеден да напише писмо за тебе? Не го притеснявай. Писмата трябва да идват от учители, работодатели, свещеници - хора, които наистина те познават и уважават. Горе-долу-препоръка може да те закопае, така че намери човек, който ще похвали интелекта и характера ти, а няма да пише каквото му хрумне.

8.Отдели време за писане и преработване на есета. Колежите могат да помолят за лично изявление, дълго 200 - 250 думи. (Една страница съдържа около 250 думи.) Помисли за повратните точки и най-силните влияния в твоя живот. За любимите си книги и списания. За извънкласната работа, която цениш най-много. За политическите проблеми и, да кажем, как работата в склад за хранителни стоки е променила вижданията ти за бездомниците. Много колежи задават само един или два предсказуеми въпроса, докато други задават няколко, провокиращи мисленето. Колежите обикновено задават накрая отворен въпрос от типа "кажи ни повече за себе си". Отговорът ти трябва да бъде смислен, личен, честен и ясен. Не нахален, помпозен, дървеняшки или объркан. Пази се от празнословие и от многосрични думи. Не казвай: "Аз съм задълбочена, прилежна и дисциплинирана" или "Аз напълно отговарям на изискванията". Не пиши просто онова, което те искат да чуят. Това няма да оживи написаното и няма да постави молбата ти по-напред от молбите на другите петдесет кандидати

Когато аз написах есетата си, родителите ми ги провериха. Можеш да помолиш член от семейството или учител да прегледа твоите. Добра идея е да направиш фотокопие от оригиналния формуляр, да напечаташ есето си на това копие и да направиш някои промени в последните минути по съдържанието или формата (полета, интервали), преди да попълниш оригинала.

Ето част от едно есе и още едно - цяло - есе, които ми помогнаха да вляза в "Йейл" от "Байрам Хилс", моето училище в предградията на Армонк, Ню Йорк. Предлагам ги не защото биха могли да бъдат модел за отговори, а защото могат да ти помогнат да измислиш нещо. (Дали ми се иска да ги публикувам сега? - Разбира се! Но отбелязвам, че вероятно ще се убедиш, че не е задължително да попълниш формуляра като за Нобелова награда.

Разкажи ни за себе си

Трудно е човек да анализира собствения си характер, особено когото все още се развива. Казват ми, че обичам да се съревновавам - аз бих казала, че се старая много. Но така и трябва да бъде. В ролята на бебето в семейството трябваше да настигам двама по-големи братя, а надпреварата беше доста трудна. Едва четиригодишен, Марк написа поема, която беше публикувана в "Джак и Джил"; Ерик знаеше имената на всички от "Янкис"!...

След това открих френския и в осми клас получих наградата "Най-добра по френски"

Казват, че съм пестелива - братята ми биха ме определили като скъперница. Обичам да имам пари и време за нещо. Но не съм скъперница, защото се разделих с всичките си спестявания преди две лета и си подарих пътуване до Франция...

Коментирай преживяване, което ти е помогнало да откриеш или да определиш ценност, на която държиш

Нещата се ценят най-много, когато се загубят. Докато живееш на къмпинг, осъзнаваш разкоша на течащата вода. Когато спре електрозахранването, човек вярва, че никога повече няма да приема електричеството за даденост. След като някой си намери работа, започва да цени почивката.

С живота не е така. Не може да го загубиш временно, за започнеш да го цениш по-добре. Научих се да ценя живота чрез смъртта. Когато бях на 9 години, се сприятелих с един съветник в местния дневен лагер. Той винаги ме носеше на раменете си и си разказвахме вицове и истории. Мисля, че бях почти влюбена в "Чичо Норм".

През онова лято той отиде във флота. Писах му и той ми отговори от Вирджиния, Гуатемала Бей и накрая от Виетнам. Чичо Норм е бил учител и е учил в Сорбоната. Писмата му винаги бяха изключително образни. Винаги започваха с: "Не съм ти писал от толкова дълго време; знам, че сигурно си ми много ядосана. Ако е така, просто хвърли това писмо на пода и го стъпчи, преди да го прочетеш." Той пишеше за паяците в дупките, където се криел, за звездите, а веднъж и за "бумкането" на пистолетите и "тупкането" на бомбите.

Бях изненадана и притеснена, когато едно загрижено писмо завърши с: "В действителност войната не върви съвсем добре; въпреки това нещата могат да бъдат и по-зле."

Нещата наистина се влошиха, а това беше последното писмо, което получих от моя приятел. Той беше убит от Виетконг в Южен Виетнам.

Ценях неговата любезност, интелигентност и любопитство към света. Смъртта му ме накара да ценя човешкия живот много повече.

Предлагам и едно леко съкратено есе, което помогна на жена на име Джасмин да влезе в Харвард от "Тринити", претенциозно частно училище в Ню Йорк сити.

Опиши забележително преживяване или постижение, което има особено значение за тебе

"Фа ла ла ла, фа ла ла ла." "Зинг-бинг-ринг, алоа, а йеа, куку, а йеа." Тази скороговорка е по-смислена, отколкото изглежда. Повтарях си тези думи всеки ден в продължение на две години като израз на интереса ми към преживяване, което винаги ще бъде забележително за мен - да бъда в хора в Тринити.

Станах хористка в десети клас, за да сменя обстановката. Първия път, когато посетих хора, беше просто желание да опитам нещо ново. Не ми ли хареса, винаги можех да се откажа.

Първият ми ден в хора беше шокиращ. Слушах тези абсурдни думи и ми се струваше смешно да ги пея. Не можех да си предствая как хората могат да харесват това занимание. Но онези, които са пели в хор, го обичат и му остават верни завинаги.

С времето дори аз открих забавление в пеенето на безсмислени думи. Обикнах пеенето и станах "човек на хора", човек, който би бил щастлив да пее където и да е. Хористите от "Тринити" винаги са си тананикали, общували са помежду си, пеели са или просто са слушали музика. Сприятелих се с други хористи. Обикалях залите на "Тринити", пеейки песни - от "Хор Алилуя" до "Бурно време". През коледната ваканция онази година се научих да чета ноти, за да мога да разбирам музиката по-добре.

Един ден моя приятелка ми каза, че изглеждам по-щастлива от преди. Защо? Не мога да обясня, но бях по-щастлива, откакто бях в хора.

Хорът ми даде нещо много по-важно - дарът на изявата. До 10.клас мразех да излизам на сцена. Притесняваше ме вниманието на публиката. Хорът вдъхна у мен желание за изява. Вълнението и нервността на хората зад кулисите, прибавени към чувството на удивление и щастие от присъствието на сцената.

В хора се научих да слушам внимателно какво става около мене. Усетих голямото значение на съвместната работа с другите. Най-важното е, че научих как да се забавлявам с хора, с които ме свързва само едно нещо.

Бих искала да пея в хор и в колежа. Но независимо дали ще продължа да пея в бъдеще или не, винаги ще си спомням за това преживяване, което буквално промени живота ми.

9.Гледай на нещата в перспектива. Освен ако вече не си подала документи за "ранно решение", "ранно действие" или перманентен прием и не си получила добрата новина, сигурно ще ти се наложи да чакаш до ранния април, за да разбереш кои колежи ще ти предложат подслон. Естествено, очакването те тревожи, стресира, СЪКРУШАВА. Успокой се. Не прекарвай тези месеци, като си гризеш ноктите от притеснение. Не се травматизирай и не драматизирай. Не мисли, че това е въпрос на живот и смърт. В името на здравия разум поговори за нещо друго. (Не ти ли се иска и аз да започна да говоря за нещо друго?)

Когато писмата пристигнат, си дръж езика зад зъбите. Ако си отхвърлена, може би не е защото не притежаваш необходимите качества. Може да бъде лош късмет: още трийсет кандидати са си съперничили за същото място. И не е настъпил краят на света, ако "Райс Помона", Станфърд, "Вандербилд" или "Боудойн" те отхвърли. Други училища ще те грабнат. В списъка на чакащите си? Почукай отново на тази врата. Засвидетелствай предаността си; попитай какво още би могла да направиш. Въпреки че има разлика между колежите, можеш да се обградиш с приятелски настроени, мислещи хора и да получиш страхотно образование където и да е. (Ако е необходимо, можеш и да се прехвърлиш. Попитай за условията и бъди сигурна, че записваш сериозни курсове, които ще се превърнат в кредити.)

Средата на април може да предизвика напрежение в отношенията с приятелите ти. Трябва да го преодолееш - без значение дали ти или приятелите ти получавате дебели или тънки пликове. Внимавай с кого говориш, когато изразяваш радостта си. Би се побъркала, ако някой е във възторг от Маунт Холиоук, а Маунт Холиоук току-що те е отхвърлил.

Засега се чувствай ентусиазирана, не стъписана. Обзалагам се, че ще влезеш в училище, което обожаваш. Така че, когато добрите новини дойдат, празнувай!

Скъпа Каръл...

Скъпа Каръл,Учих в това училище седем години, а сега трябва да си тръгна. Толкова съм привързана към него, че да кажа "сбогом" е едно от най-трудните неща, които могат да ми се случат на този свят. Учителите фактически са едно семейство. Страхувам се да отида в гимназия, с други деца и учители, които не познавам. Знам, че не мога да спра да раста - но се чувствам така, сякаш започвам отначало и не искам да изгубя приятелите си.

Скъпа Каръл,Семейството ми често се мести и аз се притеснявам за училището. Ще бъда второкурсничка, а не познавам никого. За мен е трудно да се срещам с хора, защото съм много срамежлива. Страхувам се дори, че ще се изгубя. (Това училище има три етажа, а в предишното имаше само един). Най-много се страхувам, че никой няма да ме хареса. Какво да правя?

Без значение дали започваш в нов клас или в ново училище, ранният септември може да те изнерви. Срещай се с хора, които споделят твоите интереси, включи се в спортен отбор, в музикална група, в клуб за опазване на околната среда или нещо друго, което те привлича. Бъди непредубедена и общувай повече. (Но не говори непрекъснато колко велико е било предишното ти училище.) Обиколи новото училище преди да отвори вратите си. А ако се загубиш? Това ще ти даде възможност да попиташ за посоката - и може би ще спечелиш приятел.

Преходите са трудни, но всеки по някакъв начин започва отново всяка година. Освен това ти не просто се отдалечаваш от удобния стар живот - ти се приближаваш към вълнуващ нов живат. Качествата, които са очаровали старите ти приятели и учители, ще ти послужат добре отново.

Скъпа Каръл,На 11 години съм. Отивам в средно училище и съм доста изплашена. Тринадесетгодишният ми брат не престава да ми говори за "ритници по задника", "булеварда на насилието", "залата на мъртвеца", където децата те бият. Освен това се страхувам, че ще ми си подиграват заради гърдите ми. Плоска съм като тебе.

Плоска? Аз?

Първо, стряскащата новина: въпреки че рискът да притежаваш оръжие често надвишава защитата, която може да ти предложи - над 125 000 ученици носят пистолети в училище всеки ден, а много други носят ножове, боксове, бръснарски ножчета или бухалки. Една четвърт от градските училищни райони използват метални детектори, наречени магнетометри или "магове". Много други имат бодигардове. Тийн-насилието действително нараства, особено в градовете във вътрешността. След катастрофите оръжията са втората водеща причина за смъртни случаи сред младежите между 10 и 19 години.

За щастие в повечето училища няма "булеварди на насилието", да не говорим за въоръжени главорези. Ужасяващите истории на брат ти вероятно са по-лоши от реалността и можеш да бъдеш приятно изнанадена през септември. Училищните статистики показват, че нараняванията в спорта са много повече, отколкото в резултат от насилие.

Но какво да правиш, ако твоята сладка гимназия е рай за бандите и насилието? Можеш ли да поговориш с родителите си за преместване? Момичетата, които се присъединяват към банди, обикновено искат да ги напуснат, но се сблъскват с натиска да продължават да крадат, да пият или даже да правят секс с други чланове на бандата. Най-добрата позиция в трудно училище: остани назвисима. И продължавай да говориш за преместване!

Скъпа Каръл,Искам да постъпя в частно училище, защото моето не е много добро в академично отношение. Но нямам много пари. Доста по-скъпо ли ще бъде? Все още не съм говорила с майка си. Тя работи като сервитьорка след развода с баща ми. Той отказва да плаща за образованието ми, а аз нямам 16 години, така че не мога да си намеря работа.

Скъпа Каръл,Искам да се прехвърля от масово училище в частно. Можем да си го позволим, така че това не е проблем. Майка ми не е против; проблемът е баща ми. Той смята, че всички, които ходят в частни училища са сноби. Искам да се преместя, защото училищната ни система е ужасна и искам да получа по-добро образование от това, което могат да ми дадат там.

Посещавате най-трудните курсове, които гимназията ви предлага, и все още не сте заинтригувани? Можете да допълните образованието си с извънкласни занимания или с курс в местния колеж.

Но може би решението е преместване от масово в частно училище (или в друго частно училище). Повечето дневни училища и интернати предлагат финансова помощ, а по-голямата част от тях се стремят към етническо и икономическо смесване, така че ако си подходяща (добри ли са оценките ти?), проучи и посети училищата. Библиотекари, учители и училищни съветници могат да ти помогнат.

Дали всички ученици в частни училища са сноби? Не! Някои водят по-уединен и/или по-привилегирован живот в сравнение с техните връстници в масовите училища, но кого заблуждаваме? Навсякъде има различни деца.

Ако наистина смяташ, че ще ти се отрази добре по-тежко натоварване и ново място на действие, прецени възможностите. Ако предоставиш на родителите си достатъчно информация и демонстрираш желание да подобриш образованието си, могат да се отнесат към желанието ти с уважението, което то заслужава.

Скъпа Каръл,Дори когато сестрите ми ги нямаше, имах твоята книга. Благодаря! Когато смених училището в 9.клас, си помислих: "Трябва да съм единствената първокурсничка, която си седи вкъщи в петък вечер!" Но четейки твоята книга осъзнах, че не съм била прокажена, просто не съм се заемала с нищо - така че как можех да се срещам с нови хора?Сега съм трета година в масова гимназия. Оценките ми са добри и мечтая да уча в Испания през четвъртата си година. Адресите в книгата ти ме накараха да разбера, че е възможно. Първото препятствие, което трябва да преодолея, е да убедя родителите си (и самата себе си напълно), че това е най-доброто за мен. Наистина ли е такова невероятно приключение? Не си ли имала усещането, че пропускаш скитането с приятели през четвъртата си година? Не си ли се чувствала загубена там? Не си ли изпитвала носталгия? Как си взимала стандартизираните тестове и си кандидатствала в колежите в Европа? Добрите страни повече ли са от проблемите? Живяла съм винаги в този град, в тази къща и изпитвам нужда да опитам повече, преди да вляза в колеж.

Скъпа Каръл,Мислих доста за образование в Англия. Ти говориш само за предимствата на образованието в чужбина. Какви са недостатъците? Би ли го направила отново, ако се върнеш назад във времето?

Да! Да! Да! И тъй като не мога да се върна назад във времето, много се радвам, че съм живяла с други семейства в други страни и че съм срещала толкова много ужасно готини френски, испански и американски ученици. Животът в чужбина не е за всеки, но ако си дръзка, гъвкава, приятелски настроена, непредубедена, любопитна да опиташ нови храни, да очакваш неочакваното и (най-трудното за мен) да бъдеш далеч от семейството си, направи го!

Пропуснах скитането с четвъртокурсниците, но скитах с Хана, Норма и Сет (които все още са мои приятели) и все още съм приятелка с Джен и Джуди (не се забравихме за една година). Молби за колежа? Попълних възможно най-много от тях, преди да замина през септември, след това изпратих останалите отдалеч. (Напаст, но вероятно чуждестранните марки върху молбите ги направиха впечатляващи.) Програмата, която избрах, учебната година в чужбина, ме улесниха да се справя успешно с тестовете. И тъй като бях далеч през четвъртата учебна година, връщането вкъщи не беше прекалено разочароващо - не трябваше да приспособявам новото си "аз" в старото си училище, въпреки че се върнах тъкмо навреме - малко преди завършването.

Разбира се, понякога изпитвах носталгия по семейството си, приятелите и гаджето. Но вкъщи също ми се е случвало да бъда мрачна и отегчена. А пътуването обогати живота ми.Френският ми доби живот, когато се разходих по улиците. Историята оживя, когато обикалях плажовете на Нормандия (мястото на англо-американския десант през Втората световна война - б. пр.). Светът изведнъж стана едновременно по-голям и по-малък. Ако имаш възможността да пътуваш и да откриваш нови хоризонти - скачай!

Скъпа Каръл,Притеснявам се, че няма да задоволя очакванията на родителите си. Майка ми е била в "Барнард" (тя го нарича Барнярд), баща ми е бил в Принстън, а повечето от братовчедите ми са в "Айви лийг". Родителите ми казват да дам всичко от себе си, но аз чувствам, че необходимостта да се справям добре ме побърква.

Скъпа Каръл,Четвъртокурсничка съм. Моят общ успех не е най-добрият - 2,5. Искам да отида в един колеж, писах до отдела за приемане и получих отговор. Почти съм сигурна, че ще вляза, но не съм сигурна, че съм готова за това. Бих искала да да го раздавам по-бавно, нали знаеш - да вляза в колеж за две години, а след това да се прехвърля. Но това не може да бъде чуто тук! Приятелите ми смятат, че ако не отидеш в престижен университет, си неудачник. Знам, че в живота си не трябва да следвам чужди мнения, но го правя.

Натиск! Не искате да ви принуждават да бързате..., но искате да се целите високо, защото винаги можете да отстъпите надолу. Причината да отидеш в добро училище не е, защото е престижно, а защото известните училища привличат най-добрите ученици и професори. Вече има хиляди отлични училища. Можеш ли да дадеш най-доброто от себе си, без да бъдеш завладяна от някаква мания? Тъй като растеш, осъзнаваш, че да доставяш удоволствие на себе си, е по-важно от това, да доставяш удоволствие на семейството и приятелите си. И без значение къде ще отидеш, ще пожънеш това, което си посяла.

Скъпа Каръл,Някои от приятелките ми се подиграват на момчетата заради краката им или други неща. Понякога и аз го правя. Но когато някое момче ме пипне по гърдите или направи гаден коментар, полудявам. Това двоен стандарт ли е?

Разбира се. Сексуалният тормоз върви и в двете посоки. Ако ти и приятелките ти искате момчетата да се отнасят към вас с уважение, не казвайте "хубав задник", когато имате предвид "здрасти". Това просто обърква и замъглява границата между грубия флирт и сексуалният тормоз. Ако си жертва на неприлични коментари или докосвания, кажи неприятното "не ми говори така" или "престани да ме пипаш". (И не си отмъщавай със сексуални обяснителни бележки и жестове.) Ако неприличните забележки идват от учител или шеф, направи запис и се консултирай с възрастен, в когото имаш доверие.

Скъпа Каръл,Имам много странен проблем. Уча прекалено много. Едва в 7.клас съм, а всеки ми казва: "Успокой се, няма значение!" Искам да им вярвам, но когато уча по-малко, започва да ме свива стомахът. Ужасно е, че уча по час и половина за най-простите тестове. В училище съм известна като "зубърката". Някакви предложения?

Бъди сигурна, че не си "зубърка". Добре е да цениш образованието, но не е добре да се тормозиш прекалено. Защо го даваш толкова тежко? Ако в училището ти има психолог, поговори с него за напрежението и за начините да се успокоиш и да бъдеш по-мила към себе си. Може да помогне, ако отделиш някакво време за разтоварване - готвене, колоездене или извънкласна дейност. Накрая, но не на последно място, представи си най-лошия сценарий: проваляш се на тест. Какво би се случило? Слънцето ще продължава да грее, кучето ти ще продължава да върти опашка, а родителите ти ще продължават да те обичат.

Скъпа Каръл,В последно време не се справям много добре в училище и учителите ми възнамеряват да ме оставят да повтарям. Знам, че се опитват да ми помогнат, но не искам да бъда отделена от приятелите си. Страхувам се, че ще ми се подиграват, понеже ще повтарям.

Ако вървиш надолу, не можеш ли да поправиш оценките си? Не можеш ли да взимаш частни уроци? Или да изкараш лятно училище? Възможно ли е да имаш проблеми с ученето? Дали лични проблеми не стоят на пътя на успеха ти в училище? Открий защо не се справяш добре в училище и какво можеш да направиш по въпроса (освен да потваряш годината). Ако все пак останеш да повтаряш, моля те, знай, че много деца го правят и много жънат успехи, като създават нови приятелства и се радват на доверието да бъдат успешни - вместо изтормозени ученици.

Скъпа Каръл,Опитвам се да уча повече, но имам приятелка, която не престава да говори и да ми пише бележки в час. Как да я накарам да спре, без да нараня чувствата й?

Ако изкрещиш: "Престани да ме занимаваш!, ще я нараниш. Вместо това опитай с: "Искам да се съсредоточа. Хайде да поговорим след часа или за обядваме заедно."

Скъпа Керъл,Всички момчета от класа ми са расисти и правят наистина доста груби коментари. Когато ги попитам защо се шегуват с хора от различни раси, те казват: "К'во ти пука?" Опитвам се да ги накарам да спрат, но те продължават да го правят.

Трудно е да промениш хората, но ти препоръчвам да го направиш. Ако расистите свалят капаците си, ще видят, че има добри и лоши хора от всички цветове. На твоите ограничени съученици може дори да направи впечатление фактът, че помятанията и глупавите шеги могат да накарат едно толкова специално момиче като тебе да загуби уважение към тях.

Скъпа Каръл,Видях две момичета от класа да хвърлят лепкави топчета по тавана в банята. Какво трябва да направя?

Тъй като поведението им не е опасно, не трябва да правиш нищо. Но защо не поговорите? Вместо да ги поучаваш, кажи:"Знаете ли, просто създавате допълнителна работа на чистача." Някои деца правят глупости, за да впечатлят приятелите си.Така че ще помогне, ако приятелите ги уведомят, че не могат да бъдат впечатлени от вандализъм, измами, пушене, наркотици или плюнки.

Скъпа Каръл,Частна ученичка съм и това ми допада, но понякога се притеснявам, че имам пропуски и ще се издъня, когато отида в колеж. Какво мислиш?

Много деца на твоята възраст се притесняват, че имат пропуски и са нервни относно колежа - без значение какво училище посещават или не посещават. Тъй като се обучаваш вкъщи, е много важно да излизаш с други деца и да познаваш академичните стандарти за твоята възрастова група. Поддържаш ли връзка с деца на твоята възраст? Родителите ти запознати ли са добре с учебната програма? Взимаш ли стандартизираните изпити или се явяваш индивидуално? Учителят, който оценява работата ти всяка година, може да те уведоми как напредваш. Стотици хиляди деца (много от тях в Тексас, Калифорния и Охайо) опитват плюсовете и минусите на образованието вкъщи и се справят по-късно добре в колежа. Все още си притеснена? Изкарай курс в местния колеж сега.

Скъпа Каръл,Аз съм петнайсетгодишна третокурсничка в Гимназията на Антилите във Форт Бюканън, Пуерто Рико. Насочила съм се към колеж в северната част на щата Ню Йорк, но това е много далеч от Пуерто Рико и вероятно ще виждам семейството си само два пъти в годината. Какво ли е да се върнеш вкъщи през ваканцията? Дали се променяш? Разкажи нещо за съквартирантите, класовете, храната и т.н.?

Скъпа Керъл,Подготвям се за първата си година в университета Ричмънд. Бих искала да включиш глава за живота в колежа. Бих прочела дори цяла книга по въпроса.

Всеки очаква годините в колежа с известно безпокойство, но да живееш и да учиш сред равни, може да бъде наистина забавно. Не мога да включа цяла глава тук, а само 15 бързи мисли:

1. Запиши се за първокурсна ориентация - без значение дали е двудневна програма в кампуса или четиридневно разтоварващо приключение. Веднъж приел те, колежът ще иска да те запази. (Някой трябва да плаща заплатите на учителите; само един от трима първокурсници не се завръща за втората си година в предишното училище.)

2. Не решавай веднага, че мразиш съквартирантката си. Направи усилие да се разберете и да се поучите от различните си виждания. След неблагоприятно начало аз и моята съквартирантка Хелън останахме заедно цели четири години.

3. Не трябва да изядеш всичко, което ти се изпречи пред очите, само защото храната е изобилна и на разположение.

4. Бъди на върха на работното си натоварване. Не е зле да кривваш от време на време, но не е добре да загърбваш задачите.

5. Бъди доволна, че си момиче. По-големите от тебе ще те забелязват, докато момчетата от секси абитуриенти се превръщат в незабележими първокурсници. (Но бъди придирчива, умна и внимателна!)

6. Не бързай да "порастваш". Ако проявяваш сексуална активност, използвай презервативи. Един от петстотин ученици в колежите е HIV-позитивен, а седем от 100 колежанки имат хламидиа. 60% от ученичките със сифилис в колежите са били пияни, когато са се заразили. (Защо не си изненадана?)

7. Не започвай да пушиш (около 15% от американските първокурсници пушат) и не се пропивай (насилието в резултат от алкохолно опиянение се сочи като проблем N1 в кампусите).

8. Консултирай се с ученическото здравно обслужване за каквото и да е - от хронична кашлица до остра депресия. Няма нужда майка ти да ти казва кога си болна.

9. Занимавай се с театър, журналистика, гребане, водно поло, Фактът, че вече си влязла в колежа, не означава, че трябва да пренебрегваш извънкласната дейност.

10. Без значение колко компютри има в кампуса, не общувай само чрез тях. Всеки праща съобщения по електронната поща на гаджета, професори и приятели отблизо и далеч. Но колежите са за общуване тет-а-тет, така че не се губи в кибрепространството.

11. Записвай се в най-добрите курсови при най-динамичните професори. Ако предпочиташ мелодрамата в сапунените опери вместо класически курс, по-късно можеш само да мечтаеш за пропуснатото предизвикателство да избереш вълнуващо пътешествие из света на Флобер и Достоевски. (Можеш да гледаш "Общинска болница" и сама.)

12. Не полудявай по кредитните карти - можеш да затънеш в дългове и да съсипеш кредитния си рейтинг. Кредитните карти не предствалялват свободни пари, а заеми, които трябва да се връщат.

13. Стой в кампуса. Много ученици (не непременно първокурсници) живеят извън кампуса, но ти трябва да водиш нормален живот, като готвиш собствените си ястия.

14. Иди в чужбина за един или два семестъра. Австралия? Китай? Чили? Коста Рика? Присъедини се към 850 000 студенти, които всяка година живеят и учат отвъд океана и продължават да получават кредит в техните американски колежи.

15. Поддържай връзка със семейството и приятелите си от гимназията и очаквай момента, когато ги видиш отново. Всички ще бъдете развълнувани и ще имате много истории за разказване. Може дори да започнеш да се разбираш по-добре с роднините си. Дали си се променила? - Да. Ще си пораснала. Те също.

7. ПАРИТЕ

И отговорността започва оттук

Парите не са всичко, но ако обичаш музиката, филмите, компактдисковете, книгите и пътуванията - колкото повече пари, толкова по-добре.

Проблемът? - Някои хора са обсебени дотолкова от парите, че броят всяко пени. Други забравят, че как печелиш, е по-важно от това, колко печелиш, и заемат високоплатени служби, които не могат да понасят.

Ето защо в тази глава се чувствам вътрешно раздвоена. Парите са билет за забавления и свобода, но 'любовта към парите е коренът на всяко зло'. От една страна, искам да знаеш как да печелиш и да спестяваш пари, как да гледаш бебета по-добре, да намериш подходяща работа, да напишеш резюме, да се представиш добре на интервю, да използваш връзките си, да бъдеш наета и да получиш работа не случайно, а по избор. От друга страна, искам да бъдеш спокойна. В училище повечето от вас се наслаждават на приятен лукс: не трябва да се притесняват за сметки и такси. Гледай напред, но бъди и спокойна. Можеш да станеш каквато си поискаш и разполагаш с години, за да решиш.

Бъди по-добрата (и по-добре платената) детегледачка

Гледах деца денонощно. Гледах детето на едно семейство следобед и друго вечерта. Гледах деца, за да спестя пари за пътуванията ми из Европа, а в Мадрид - като помощничка на една майка. Гледах деца, докато ми писна.

През първите години, когато гледах деца (когато бях във възрастта между 12 и 16 години) обикновено харесвах това. Беше ми забавно да отговарям на въпросите на децата. Четиригодишният Адам ме беше попитал: 'Имаш ли големи цици?' А Джон каза: 'Учихме, че във въздуха има вода. Защо тогава всичко не е мокро?'

Обичаш ли децата? Търпелива ли си? Отговорна? Дипломатична? Ако отговорът е 'да', би могла да се справяш добре с гледането на деца. Разбира се, това е голяма отговорност. Да гледаш бебе, да държиш бебе, да нахраниш бебе, да изкъпеш бебе, да смениш пелените на бебе, да го сложиш да спи...

Ето някои неща, които трябва да знаеш:

- Когато приемаш работата, убеди се, че родителите на бебето знаят до колко късно можеш да останеш и колко ще искаш. Запиши си часовете и датите, когато ще работиш; имената на родителите, техния адрес, телефонния номер.

- Не се отказвай в последния момент. Обади се на родителите колкото е възможно по-рано и им предложи да намериш заместничка - най-добрата ти приятелка или някой друг, на когото можеш да разчиташ.

- Преди да тръгнеш, кажи на своите родители къде си и кога ще се върнеш.

- Преди да излязат родителите на детето, вземи телефонния номер на мястото, където ще бъдат, както и номера на полицията, на лекар, на съседи. Помоли за някои специални инструкции като правила за заспиване, лекарства, телефонни съобщения; какво да правиш, когато на вратата се позвъни или как да се спавиш с алармената система.

- Не кани приятели, освен ако имаш разрешение за това.

- Заключи всички врати.

- Погрижи се за сигурността. Прибери играчките от стълбите. Не вдигай телефона, докато къпеш детето. Не давай лекарства на болно дете без указания за това.

- Бъди забавна, но и безкомпромисна, когато трябва. Ако времето за лягане е 20,30 ч., не позволявай бой с възглавници. Кажи 'стига толкова' с нетърпящ възражение тон.

- Децата са заспали? Подреди пъзелите, играчките и чиниите, но няма нужда да се престараваш: не е твоя работа да миеш пода.

- Не тършувай. Вземи си хубава книга и почети, докато децата спят.

- Не си позволявай телефонни или хладилникови волности.

- При спешен случай се обади на Бърза помощ, полицията или пожарната. При пожар вземи децата и бягай; от съседите повикай пожарната и родителите на децата.

- Опитай да останеш будна, докато се върнат родителите. Тихата къща ти предоставя възможност да ти платят за времето, през което си пишеш домашното.

- Когато родителите се върнат, разкажи накратко как е минало, но си спести обясненията за разсипаната плодова салата, която вече си почистила. Кажи: 'Децата ви са страхотни и се надявам пак да ме повикате.'

Искаш повече работа? Поговори с родителите си, приятелите, семействата, чиито деца си гледала. Изпрати обява в местния магазин, клуб, църква, синагога, детска градина, начално училище или педиатричен кабинет.

Ако станеш любимка на някое семейство, попитай ги дали биха желали да те наемат за всяка събота или сряда.

Дали си била добре платена? Разбери как е другаде от приятелите си. Когато се грижиш за три палави деца, заслужаваш повече, отколкото ако стоиш със сияещ мързеланко. Уведоми родителите предварително колко би искала да вземаш допълнително за повече деца или ако останеш след полунощ. Повечето родители ще те потърсят отново, ако децата им те харесат и си разумна - дори ако живееш по-далече или ако искаш да ти плащат малко повече от общоприетото.

Не се минавай! Веднъж помагах за едно празненство по случай рождения ден на едно петгодишно момченце. Донесох на Скот малък подарък и направих всичко възможно да забавлявам неговите дванадесет палави приятелчета. След това майката ми написа чек с минималната почасова такса. Трябваше да попитам предварително дали ще ми плати повече от обикновено или да изразя разочарованието си в момента.

Ако родителите на детето се приберат пийнали, не им позволявай да те закарат вкъщи. Кажи, че си се уговорила с родителите си да те вземат, и се обади вкъщи.

Едно лято, когато приятелката ми Джен и аз бяхме на 16, се грижехме през уикендите за осем четиригодишни деца всяка сутрин в различни къщи. Децата си носеха обяд, а Джен и аз отивахме с игри и картинки. Забавлявахме се и спечелихме повече, отколкото, ако бяхме поотделно.

Ако не искаш да работиш в определена вечер, недей. Кажи: 'Благодаря, мисис Бренън. Имам планове. Много бих желала да бъде в друго време.' А ако не искаш да работиш повече там, кажи: 'Съжалявам, вече не гледам деца, но ви благодаря, че се обадихте.' Аз обикновено казвах: 'Ъ - ъ, не съм сигурна', а след това: 'Мамо, може ли да гледам едно дете довечера?', като и правех знаци и се надявах тя да ме отърве. Ти можеш да се справиш много по-добре.

След гледането на деца (но преди да тръгнеш към успеха)

Да намерят работа, е трудно и за възрастните; още по-трудно е да намериш работа, ако не си навършила 16.

Ако си на 14 или 15 години, вероятно можеш да получиш разрешително за работа (чрез училище) и социален осигурителен номер (чрез местната социална осигурителна служба). Подходяща си за някаква работа в дребния бизнес или в ресторант. В повечето случаи може би няма да можеш да работиш по време на училище или след 19 ч. (през лятото след 21 ч.), или на рисковани места като котелни помещения, хладилни отделения; места, където има експлозиви, алкохол или опасни машини.

Можеш да пакетираш стоки, да ги подреждаш, да бъдеш касиер, да разнасяш вестници, да помагаш в поддържането на къща, да придружаваш възрастна жена, да работиш във ферма, да помагаш при чистенето на магазини за домашни любимци или хотелски стаи или да бъдеш модел, актриса или олимпийска шампионка по фигурно пързаляне. Списъкът продължава... Следи за обяви във вестници или по магазини.

На всяка възраст можеш за печелиш пари, като правиш различни услуги в квартала, където живееш. Когато брат ми Ерик и аз бяхме малки, лъскахме обувки и продавахме ръчно изработени ръкохватки. Винаги се прибирахме вкъщи с пари за лакомства.

Добре ли се справяш в градината? Добре ли рисуваш? Какво мислиш за миенето на коли? Къпане на кучета? Разхождане на кучета? Боядисване на великденски яйца или опаковане на подаръци? Можеш ли да даваш уроци по китара? Да учиш деца да пишат или да смятат? Почеркът ти би ли изглеждал добре върху покана? Можеш ли да се грижиш за къща, докато собствениците са на почивка - да храниш котката, да поливаш цветята, да носиш пощата, да палиш или да гасиш електричеството - без да се изложиш...?

Да? Тогава ако искаш да работиш, недей да стоиш и да чакаш. Уведоми съседите си какви късметлии са. Вземи позволение от родителите си, напиши на лист хартия името, адреса, телефонния си номер и какво можеш да вършиш. Сложи снимка и го разлепи по вратите на съседите. Това е много полезно, но не рискувай в домове, където не познаваш никого.

През една зима всяка седмица едно момче звънеше на вратата ми и питаше дали може да изчисти заледената пътека за 3 долара. За да го насърча, винаги му казвах: 'Дерзай!' Ако не беше се появил с лопата в ръка, нямаше да го наема.Така той правеше пари за минути в много къщи на нашата улица.

Действай творчески. Можеш дори да предложиш да работиш безплатно определено време, за да види работодателят ти колко си полезна.

Хванеш ли се веднъж на работа, труди се здраво. Не бъди като младата домашна помощница, която майка ми беше наела - прекъсваше мама на всеки 10 минути, за да пита: 'А сега какво?'

Най-добре е, ако успееш да си уредиш няколко редовни, ежеседмични работи, всяка в различен ден от седмицата. Най-забавно и приятно е, ако можеш да работиш с някоя приятелка, въпреки че ще трябва да делиш печалбата.

Когато бях на 14, написах в дневника си: 'Бих искала да си намеря истинска работа и да направя много пари, работейки няколко седмици. Това ще бъде страхотно.' Да си намериш 'истинска работа', когато си много млада, не е лесно. Но ако знаеш какво искаш да правиш и го търсиш упорито, можеш да спечелиш наистина много пари. Номерът е да улучиш равновесната точка: да работиш, без да допускаш оценките ти да се понижат или приятелствата ти 'да потънат', или пък семейството ти да забрави как изглеждаш.

Всички в семейството

Всички семейства са различни; джобните, които отпускат на децата си, също са различни. Ако мислиш, че не ти дават достатъчно пари, помоли за повече (няма гаранции, че ще получиш). Направи списък за какво харчиш парите си и бъди разумна. Родителите ти вероятно не плащат за стая или пансион и може би се опитват да спестят пари за колежа и бъдещето ти.

Финансовото положение на всяко семейство е различно, така че е излишно да сравняваш. Както и да е, би могла да помолиш родителите си за повече пари, като ги увериш, че ще ги използваш разумно. Вероятно родителите ти биха желали да получаваш по-добри оценки в училище. Може би ти просто си разбрала, че на твоята по-малка втора братовчедка - онази, с перфектното дребно тяло и дългата руса коса - й дават по 25 долара всеки понеделник. Преди да вдигнеш пушилка, помисли добре. Може би тя плаща сама училищните обеди, подаръците за рожден ден, на фризьора, за кино, за дрехи, дори за училищни материали, докато твоите родители вероятно поемат някои или повечето от тези разходи. Или нейните родители просто имат повече пари.

Ако искаш да се научиш как да се справяш с парите, сега е моментът, а не когато си в колежа, три щата по-далече. Да се научиш да използваш разумно парите си, означава да харчиш за това, от което се нуждаеш, и да спестяваш за това, което искаш. Някой ден родителите ти могат да решат да ти дадат кредитна карта - особено ако си доказала, че можеш да поемаш отговорност (не да затънеш в дългове и да очакваш да те измъкнат). Освен джобните суми, родителите ти може да ти предложат да ти плащат, за да работиш за тях. Нямам предвид да те затрупат с пари, за да изпълняваш домашните си задължения. Съвсем редно е от страна на родителите ти да те помолят да почистиш стаята си, да подредиш масата или да измиеш чиниите. Но би могла да направиш нещо допълнително.

Ако родителите ти работят, а ти готвиш добре, сигурно ще можеш да приготвяш вечерята няколко дни в седмицата. Ако направят парти, може би ти ще изчистиш след това. Ако имаш шофьорска книжка, предложи да им помогнеш с покупките. Биха ли се съгласили да ти плащат, за да гледаш малкия си брат или сестра? Да боядисаш стария килер? Да изпереш? Да лъснеш среброто? По този начин работиш повече и получаваш повече пари.

Много тийнейджъри работят за родителите си извън къщи. Дали майка ти, която е доставчик на храни и напитки, има нужда от работна ръка през уикенда? Предложи и двете си ръце. Дали баща ти, собственик на магазин за обувки, се нуждае от помощ в натоварени дни? Ако е по силите ти, защо да не помогнеш.

Работата за родителите си има своите предимства. Няма нужда да обикаляш навсякъде в търсене на длъжност. Винаги можеш да ги помолиш да те освободят, за да учиш за изпит или за да отидеш някъде. Проблемът с транспорта изчезва. Би могла да навлизаш в тънкостите на работата. А разбирането на това, което майка ти и баща ти правят, може да ви сближи още повече. Има данъчни облекчения за всички, ако родителите ти пазят внимателно необходимите документи.

Недостатъци? Много. Хокането на дъщерятоа от родителя боли много повече, отколкото на служителя от началника. А останалите служители биха могли да негодуват срещу тебе или да странят от тебе, вместо просто да те приемат. Моята приятелка Лора сподели, че се почувствала твърде неудобно, когато работела за баща си. 'Хората, с които работех, се чувстваха толкова добре с мене, че злословеха против шефа - а шефът беше баща ми.'

Много синове и дъщери ще бъдат лишени от илюзии и ще влязат в семейния бизнес, защото родителите им се нуждаят от тях, и никога няма да развият собствените си умения или да се опитат да осъществят собствените си мечти. Ако работиш за родителите си и се чувстваш под натиск - уведоми ги. Както и ако се чувстваш щастлива и благодарна за работата.

Да определиш бъдещето си

Навършиш ли шестнадесет, можеш да намериш всякаква работа и да спечелиш много пари. Според проучвания почти половината от тийнейджърите на възраст между шестнадесет и деветнадесет работят. Все още в някои щати има ограничения, за да те защитят от работа, да кажем, повече от 28 часа в седмицата или след 22 ч. вечер. Понякога работа с придобиване на опит и възможности за израстване в магазин или верига за бързо хранене е идеалната стартова площадка. Но преди да рискуваш да кандидатстваш за касиер или за продавач, изчакай минутка - не, много минути, - за да отговориш на стария въпрос: 'Каква искаш да станеш, когато пораснеш?'

Не е задължително да имаш отговор незабавно, но сега е времето да си зададеш този въпрос, независимо дали си в колежа или не. Имаш ли краткосрочни или дългосрочни цели? Какви са интересите и възможностите ти? Някои от вас си мислят: 'Не съм добра в нищо.' А други са добри в едно определено нещо, но се разпиляват навсякъде. (Резултатите ми по математика бяха със 140 точки повече отколкото по словесните предемети, но тъй като ненавиждах числата, а обчах думите, избрах думите.)

Разполагаш с години, за да избереш дали да бъдеш учителка, хирург, литературен агент, компютърна програмистка, стюардеса, геоложка, пилот, социална работничка, вътрешна декораторка, адвокат или политик. ( САЩ трябва да изберат повече жени в Конгреса.) Прекалено рано е да се тревожиш за бъдещата си кариера, но не е твърде рано да помислиш за нея. Представи си огромна картина. Да решиш какво би искала да работиш, само по себе си е работа. Това предполага определяне на посока. Въпреки че целите се променят, щом имаш цел, това придава нови насоки в учението и в живота. Ако знаеш към какво се стремиш (аз не знаех), можеш да си намериш почасова или лятна работа в избраната област (аз не го направих). Не позволявай на родителите си или на когото и да било друг да ти избира професия. И не се притеснявай, че решението ти не е правилно.

Искаш ли да направиш кариера? Не съжалявай, ако не направиш, но аз се надявам да успееш. Кариерата предлага пари, удовлетворение и приятели. И дава на жената възможност за избор: тя може да бъде самостоятелна и независима; може да издържа себе си и децата си, ако съпругът й почине, бъде уволнен или поиска да се разведе; или пък би могла да го напусне, ако той прояви насилие или ако реши, че ще бъде по-щастлива без него. Нека се надяваме, че това никога няма да ти се случи, но 43% от женените двойки се разделят и много разведени жени живеят в благополучие. Освен това жените в САЩ живеят с 8 години повече от мъжете, 50% от всички жени, по-възрастни от 65 години, са вдовици. В света всяко едно от три домакинства се издържа от жена. Рисковано е да не знаеш как да се грижиш за себе си.

Цитирам:

Сюзън Б. Антъни: 'Жената не трябва да зависи от защитата на мъжа, а трябва да се научи да се защитава сама.'

Маргарет Бърк Уайт: 'Работата е нещо, на което можеш да разчиташ; доверчив, доживотен приятел, който никога не би те използвал.'

Глория Стайнем: 'Някои от нас се превръщат в мъжете, за които са искали да се омъжат.'

В едно проучване на общественото мнение в 'Ню Йорк таймс' половината от американските работещи жени заявяват, че дори и да могат да си позволят да стоят вкъщи, биха работили (въпреки че една трета от работещите жени биха избрали почасовата работа). Аз бих продължила да пиша, дори и да спечеля милион от тотото. Подходящо избраната работа може да бъде забавна и приятна. Ето защо богатите режисьори, бизнесмените и носителите на 'Пулицър' не се отказват и не отиват да играят голф. След като веднъж си успяла, можеш да опиташ да отглеждаш децата си в къщи или да бъдеш домакиня, но да запазиш възможностите, които имаш.

Днес можеш да търсиш просто работа. По-късно можеш да опиташ да направиш кариера. 'Просто работа' завинаги - би могло да бъде отегчително. Тъжно е да се помисли, че много хора прекарват почти 40 часа на седмица, като продават времето си за пари и нетърпеливо отчитат минутите до напускане на работното място. Когато някой те попита 'Какво работиш?', сигурно би искала да се почувстваш добре от отговора си.

Какъв тип кариера съответства на таланта и интересите ти? Към какво имаш склонност по природа? Обичаш ли да работиш с хора, числа или думи? Би ли харесала сигурността на работа от 9 до 17 ч. с колеги и социални и здравни осигуровки или имаш решителността и желанието да бъдеш самостоятелна? Аз обичам да работя на хонорар, да мога да лавирам между работата и семейството си. Искаш ли такъв тип работа, който да се съчетава добре със семейството? Искаш ли да спечелиш много пари, или да имаш много свободно време? Когато остарееш, какъв би искала да видиш живота си, обръщайки се назад?

Не те питам за всички тези неща, за да те разтревожа, а за да те вдъхновя. Когато бях в гимназията, не бях сигурна каква искам да бъда. Мислех, че искам да стана писателка или психолог, или учителка, или шеф, или... И признавам - в дневника ми пише: 'Вероятно ще се омъжа и т.н., вместо да направя кариера.' Сякаш въпросът беше или-или!

Вземи лист хартия и напиши любимите си предмети в училище. После прибави нещата извън учебната програма, които имат най-голямо значение за тебе. Ако не си звездата в отбора или водещата в мюзикъла, но обичаш да играеш и да танцуваш, напиши това. Какво правиш в свободното си време? Четеш? Изработваш бижута? Играеш тенис? Как би описала себе си? Открита? Активна? Методична? С какво се гордееш? Как изглежда стаята ти? Какво мислиш за модата? Как излагаш аргументите си? С кои свои постижения се гордееш и кои свои умения си използвала за това? Кои са ценностите в живота според теб? Приятелство? Знание? Сила? Да помагаш на другите? Запиши всичко това.

На път си да направиш резюме. Засега използвай този персонален профил и се спри на качествата и предпоставките за типа работа, свързана с продажби. В магазин за спортни стоки? За дрехи? Тихите организаторки могат да предпочетат чиновническа длъжност. В туристическа агенция? В радиостанция? Ако се справяш добре с числата, можеш да станеш архитект, финансов експерт на Уолстрийт, инженер. Науката е силната ти страна? Може би ще станеш океанограф или фармацевт. Експертите по чужди езици могат да се насочат към преподаване, дипломация или международен бизнес.

Включила ли си в списъка изкуство, посещение на музеи, изработване на портрети и глинени фигурки? Направи си услуга: забрави бързото хранене и потърси артистична реализация. Стреми се да бъдеш инструктор по изкуства или занаяти в лагер или попитай дали се нуждаят от помощ в галерии, фирми за графичен дизайн, музеи. Може би някой местен художник или занаятчия би приел ученик.

В списъка ти фигурират ли английски език, училищен вестник, четене, писане на писма? Ако си мотивирана, не търси работа като касиерка, както правех аз; дай ход на литературната си кариера. Работи в книжарница. Обади се в местния вестник и питай дали се нуждаят от дописник, който да им предлага училищни случки. (Джоди, четиринадесетгодишно момче, което познавам, се обади във вестник и предложи да пише за спортни събития. Издателите не само се съгласиха с идеята, но и платиха за текстовете.) Или опитай да продадеш нещо, написано от теб, в списание за тийнейджъри. Проучи списанието внимателно, преди да изпратиш копие от написаното; биха могли да ти го върнат. А ако това стане? Помни,че е по-добре да имаш нещо написано, макар и отхвърлено, отколкото да не напишеш нищо.

Може би (скромността настрана) всички се обръщат след тебе или имаш екзотичен или суперамерикански външен вид. Много тийнейджърки мечтаят да бъдат модели, но малко от тях успяват. Така че не се залъгвай. Ако си дребничка и прелестна, ти просто си дребничка и прелестна и вероятно не съвсем подходяща за модел. Но ако си здрава, красива, висока (говорим за 1,70 м минимум), фотогенична, имаш прави зъби и перфектна кожа, започни да проверяваш в местната агенция за модели. Вземи със себе си няколко снимки. (Ако кажат 'не', не се предавай. Ако кажат 'да', не ставай прекалено суетна.)

Твоят училищен съветник би могъл да ти осигури повече възможности за работа, както и повече информация. В много общини има клонове на федерални служби и центрове за настаняване на младежи на работа. Книжарницата също е златна мина. Продавачката там може да те насочи към някои полезни справочници, които се осъвременяват всяка година и в които се предлага сезонна работа в лагери, ранчо, увеселителни паркове, почивни станции и ресторанти. Възрастните не опитват различни работи всяко лято, но ти можеш. Така че експериментирай!

Ако можеш да си позволиш да се откажеш от заплата, не си затваряй очите за доброволна работа без заплащане. Предложи услугите си в кухня за бедни, обществена или частна болница, център за ветерани... Твоята отплата ще бъде хубавото чувство, че помагаш на другите безкористно.Освен това можеш да станеш по-задълбочена, по-уверена и по-зряла. Когато си прекарала следобеда в болница с момченце, сериозно обгорено при пожар, се чувстваш толкова кофти, че джобните на твоята братовчедка ти се струват жълти стотинки. Все още искаш да бъдеш сервитьорка? Направи всичко възможно да попаднеш в нова среда. Попитай леля си или баба си и дядо си дали би могла да прекараш едно лято при тях. И не забравяй, че да работиш каквото ти попадне, докато си по-млада, понякога означава по-високо заплащане. Имаш ли шофьорска книжка? Прибави в свая списък'доставка по магазините' и 'травспортна услуга до летището'.

Не чакай лятото, за да си потърсиш лятна работа. Ранно пиле рано пее.

Писане на резюме

Ако искаш работа, трябва да рекламираш уменията си. Това означава, че трябва да накараш шефовете си да разберат какви късметлии ще бъдат, ако те назначат. А това вече значи, че може да ти се наложи да пишеш резюме.

Резюмето е като вече готовия ти списък с интереси и умения, но е синтезирано - на една страница, и включва в обратен хронологичен ред твоя опит, образование (не забравяй годината, в която очакваш да завършиш) и курсовете, които си посещавала, както и качествата, които притежаваш. От резюмето работодателят ти ще може да добие известна представа коя си и какво си правила.

Когато пишеш резюмето, рекламираш себе си. Ако оценките ти не са добри, не ги споменавай. Ако имаш отлична оценка по физкултура, спомени го. Ако говориш японски, отбележи го. Може де имаш таланти, които приемаш за даденост, но това, че не ги споменаваш, може да ти отреже пътя към работата. Запомни: Никой не е започнал с опит. Запази резюмето си в компютъра, осъвременявай го и го попълвай често, като прибавяш нови дейности и награди.

Може да поискаш да имаш повече от едно резюме, ако се явяваш за различни видове работа. Например, ако искаш да работиш в летен театър, пиши до театрите през пролетта и разкажи за певческите и танцовите си роли в училищни постановки, за двегодишните си уроци по пеене и че си била разпоредителка в местния театър. Ако кандидатстваш едновременно за стажантка в корпорация и за асистентка на ветеринар, привлечи вниманието към други умения и интереси. Но се ограничи в една страница. Никой не би желал да знае за всяка точка, която си спечелила.

Може би си мислиш, че всичко, което си правила през последните няколко години, е било да ходиш на училище и да гледаш деца. Замисли се добре. Все има нещо, което можеш да включиш в резюмето си. Не? Сигурна ли си? Тогава си направи труда да отбележиш някои екстри. Не само да демонстрираш хъс между редовете, но да демонстрираш хъс и в живота!

Накарай родител, учител или съветник да провери резюмето ти, защото то трябва да бъде идеално, преди да направиш копия.

Изпрати го в старателно надписан на машина плик лично на различни работодатели. Ако работодателят е местен, напиши: 'Бихте ли желали да проведем интервю?' След това стискай палци. Ако минат две седмици и нямаш вест от него, можеш да му се обадиш. (Трябва да звучиш уверено, а не извинително.)

Ето образец на писмо и резюме, които момиче, търсещо лятна работа в лагер като треньорка по плуване, може да изпрати през пролетта.

(P. S. Ако чувстваш гъделичкане в стомаха и си мислиш: 'Та аз съм още хлапе!', може би всичко това все още не те интересува. Тази книга е личната ти енциклопедия, помниш ли? Така че знаеш къде да намериш как да напишеш резюме или молба за колеж, да прочетеш за секса или за алкохола - когато искаш да го узнаеш!)

10 Мейпъл Уей

Армонк, Ню Йорк 10504

месец/ дата/ година

Мисис Лайзъл Джефри

Лагер 'Клиъруотър'

19 Асбъри Авеню

Уайлдърнес, Върмънт 01010

Скъпа мисис Джефри,

Много бих желала да бъда треньорка по плуване във Вашия лагер това лято. Имам документ за оказване на първа помощ на давещи се, работила съм като спасителка и съм активен член на училищния плувен отбор. Обожавам деца и работя често като детегледачка.

Тук ще намерите и моето резюме. Благодаря Ви за оказаното съдействие. Ще чакам отговора Ви.

С уважение

Сю Деним

Сю Деним

10 Мейпъл Уей

Армонк, НЙ 10504

(914) 121 - 2121

Образование

Байрам Хилс (гимназия), клас...

Стаж по специалността

Спасител в Уиндмил клъб, летни сезони

Детегледачка, сутрин (децата на мисис Литъл, Ъпленд Лейн)

Армонк, Ню Йорк

Награди

Най-добър член на отбора, плувен отбор на Уиндмил; 3-то място на

шампионата на Уестчестър Каунти, 50 метра бруст

Квалификация

Документ за оказване на първа помощ на удавници, кану-каяк, гмуркане,

две години испански, шофиране.

Длъжности

Ученически съвет в Байрам Хилс, касиерка

Болница Маунт Киско, раздавачка на храна

Аутдоорс клъб, секретарка

Години

16 (навършени)

При желание препоръките са на разположение.

Да се представиш добре на интервю

Ако те интервюират за работа или колеж, би искала да се покажеш като зряла, интелигентна, ентусиазирана, учтива и трудолюбива. Правилата, дадени в глава 'Образование' важат също и при кандидатстване за работно място.

Не казвай: 'Хей, искам работа!' Вместо това:

- Прочети нещо за компанията и подготви своите въпроси.

- Предвиди въпросите на работодателя и бъди готова с отговорите.

- Облечи се спретнато и консервативно (и си махни обицата от носа).

- Иди рано и сама - помисли и за задръстванията по улиците.

- Представи се и стисни здраво подадената ръка, гледай право в очите, усмихвай се, стой изправена, използвай пълни изречения.

- Не жестикулирай, не дъвчи дъвка, не пуши, не говори дълго и несвързано.

- Доколкото е възможно, кажи какво би могла да предложиш на компанията, не какво се надяваш да научиш или да спечелиш от нея.

- Продавай се, без да звучиш арогантно. Вместо 'мога да правя всичко' кажи:'Много съм убедителна. Последната година продадох повече скаутски бисквитки от всеки друг в училище.'

- Не се стеснявай да обсъждаш работното време и заплатата. (Можеш ли да издържиш да работиш повече от 16 часа на седмица и да ходиш на училище? Минималната заплата устройва ли те или търсиш повече?)

- Не оплювай последния си шеф.

- Подай ръка отново, благодари учтиво и си тръгни.

Миналата седмица една приятелка имаше интервю в банка. Заедно разиграхме интервю. Тя измисли страхотни отговори за: 'Защо трябва да Ви наемем?', 'Какво очаквате да правите през следващите 10 години?' и 'Разкажете за себе си.' Но когато попитах: 'Кои са слабите ти места?', тя отговори:'Не съм добра с числата.' Една банка не би желала да чеу това! (По-късно приятелката ми осъзна, че изобщо не трябва да се явява за тази работа; това беше желанието на баща й, не нейното.)

Ако те попитат за твоите слаби места, не казвай, че бавиш нещата или си ужасно разсеяна. По-добрият отговор би бил 'аз съм перфекционистка' или 'понякога се обвързвам с някой проект толкова много, че не знам кога да спра'. Не лъжи, но изстреляй напред най-добрите си качества. Репетирай интервюто с майка си или с баща си и тогава поеми към работата.

Последно, но не най-маловажно: благодарността . Тя може да те лансира или да те провали. Пиши на всеки, който ти е услужил. Опитай се да запомниш името на помощника, после спомени колко високо оценяваш помощта на Тери. Благодарствената бележка може да бъде и възможност да кажеш нещо важно, което си забравила да споменеш.

Хей, и не се обезкуражавай, ако не успееш да получиш първата, втората, дори и третата работа. Имаш нужда само от един шеф, който да ти каже 'наета си'.

Никой не се хваща на въдицата? Тогава остави нещата и реши, че е по-добре засега да бъдеш звездата на хокейния отбор на Минесота, отколкото касиерка на алеята в парка 'Сейнт Джеймс' в Лондон.

Връзки

Когато сестрата на съпруга ми планираше да кандидатства в моя университет (Йейлския), аз реших да й дам положителни препоръки. Сали ми помогна да издам тази книга и аз нямах търпение да съобщя на Йейл колко способен и умен човек е тя.

Но тогава тя ме помоли да не изпадам във възторг от нея. Беше й неудобно от кандидатите, които нямат йейлски роднини, а освен това искаше да го постигне сама. Сали беше завършила страхотно училище, но работата е там, че не е толкова ужасно да позволиш на хората да ти помогнат, за да напреднеш. 'Връзки' не е мръсна дума.

Много ученици отказват да използват връзки. Но никой няма да иска да се окаже в неловко положение, ако трябва да похвали некадърник. Аз исках да напиша писмото не само заради Сали, но и заради Йейл. Връзката можеше да бъде двойна услуга.

Писмото ми само по себе си не би помогнало. Връзките помагат да влезеш с единия крак през вратата. С другия трябва да стъпиш, разчитайки само на себе си.

Заслужава ли си? Абсолютно.Да проникнеш в мрежата, като се вплетеш, и да използваш скрити механизми, не е мошеничество; това е умение - това е да бъдеш професионал.

Няма да умреш, ако бъдеш любезна с шефа, когото родителите ти познават (би могъл да ти предложи работа някой ден), както и ако си любезна с родителите на приятелите си. Ако нямаш никакви семейни връзки, осъществи ги сама. Срещай се с хора, които познават подходящи хора. Работи усилено и печели доверие в способностите си. Намери някого, от когото се възхищаваш, и му позволи да го разбере. Преодолей мисълта, че 'големите' са недостижими.

Трябва да си находчива. Никога не бях взимала интервю от никого, а после интервюирах Джоан Удуърд. Тя имаше представление в близкия Кениан Фестивал тиътър в Охайо и аз си казах 'няма какво да губиш', докато обикалях с телефона като пилот над летище. Накрая й се обадих и попитах: 'Мога ли да ви интервюирам?' - 'Да', каза тя. Просто така! (Даже се срещнах със съпруга й Пол Нюман.)

Моят съпруг, Роб, известно време работеше с бродуейския режисьор - Хал Принс. Как? Един ден Роб гледал и страшно харесал 'Мадам Бътерфлай' на Принс в Чикаго. На следващия ден той забелязал Принс в Североизточния университет и го поздравил. На третия ден Роб изпратил на Принс писмо и резюме. Право в целта: дори големите успели сигурно си спомнят, че някога някъде някой им е подал ръка. По време на последвалото интервю в Ню Йорк Принс попитал: 'Какво мога да направя за вас?', а Роб отговорил: 'Наемете ме.' Принс го направил. Просто така.

И ти можеш да направиш това. Всеки познава някого, който познава друг с възможности да помогне. А контактът, който осъществиш, може да доведе до нещо голямо или до решаващо събитие.

В бъдеще ти също може да подадеш ръка на хора, които да използват помощта ти. Засега, ако искаш работа, недей да чакаш да бъдеш открита.

Бъди настойчива и любезна. Напиши писмо на някого, от когото се възхищаваш. Уведоми всички, които познаваш, че би искала да се срещнеш с някого от определен кръг. Не се отказвай от мечтите си, преди да си дала шанс на самата себе си. Както Емили Дикинсън е написала: 'Късметът не е шанс,/ а тежка работа./ Скъпата усмивка на съдбата/ трябва да бъде спечелена.' А както казва Опра Уинфри: 'Късметът е подготовка да срещнеш възможностите.'

Успех без никакви връзки е чудесно нещо. Но е добре да поддържаш връзките си и да ги използваш без комплекс за вина или извинение. Така няма да останеш с чувството, че си се минала.

Веднъж наета, не бива да бъдеш уволнявана - или трябва ли да напуснеш?

Много по-забавно е да бъдеш издигната, отколкото отхвърлена, така че в работата опитай да бъдеш (поеми дълбоко въздух) последователна, отговорна, честна, заета, учтива, с отворено съзнание, спретната, демонстрираща професионализъм, способна да понасяш критики, желауща да направиш повече от очакваното и да не бъдеш първата, която си тръгва в края на работния ден.

Но ако решиш, че достатъчното е достатъчно? Не можеш да измиеш още една чиния, да сервираш още една салата или да направиш нещо друго. Ако работиш вече година, а все още взимаш минималната заплата, въпреки че си поискала увеличение (отбелязвайки не че се нуждаеш от него, а че го заслужаваш)? Ако си научила достатъчно за химическото чистене, а искаш да откриеш нови полета? Ако си опитала, но просто не можеш да се разбереш с Кати и Нют? Ако си се изморила от погледите на похотливия Лари? Ако не ти остава почти нищо, след като са ти удържали данъците (не допускам, че си освободена от тях)? Ако оценките ти се понижават, приятелите ти се отдръпват, а ти си винаги уморена и под напрежение? Накратко - какво да правиш, ако работата ти е пълен провал?

Напусни. Позволено ти е. (Даже Снупи помисли да напусне, когато се умори да работи за Пийнътс.) Подай молба с двуседмично предизвестие и напусни без тежки емоции. Кажи на шефа си, че ти е било приятно, научила си много неща и оценяваш работата. Последният ти работодател може да даде ценни препоръки за следващого ти резюме.

Кога можеш да минеш евтино, кога не можеш да минеш евтино

Преди много луни дядо ми ме друсаше на коленете си и казваше: 'Винаги пази парите си, бъди хитра като лисица и винаги ще имаш малко пари в старата табакера.'

Парите са за харчене и забавление, така че не бива да спестяваш всичко. И вместо в табакера, сигурно събираш парите си някъде другаде. Но посланието на дядо ми е много поучително - да бъдем икономични. Например:

- Ако пресмяташ всеки долар, а искаш кутия стафиди за филмовата прожекция, купи я от магазина, а не от киносалона. Ще избегнеш и опашките.

- Срявнавай цените, търси разпродажби и си купувай неща извън сезона.

- Търси дрехи и дреболии на приемливи цени от евтини магазини и антиквариати.

- За евтин шик си купи модерни изкуствени бижута вместо скъпи, които обаче утре няма да носиш.

- Чети списания и търси книги в библиотеката. (Освен ако, разбира се, книгата не се намира в колекцията на най-добрия ти приятел. Само се шегувам.)

- Разменяй дрехи, списания, видеокасети, дискове и аксесоари с приятели или братовчеди.

- Ако съобщението ти е кратко, пращай картички вместо писма.

- Изработвай сама подаръци, вместо да ги купуваш.

- Когато броиш всеки ден, поръчвай в ресторанта вода, а не сода или предястие вместо основното блюдо.

- Когато пазаруваш, винаги проверявай срока на годност. Няма смисъл да даваш днешни пари за вчерашно мляко.

- Не купувай рокля, която страшно ти е харесала, веднага след като си взела заплата. Помоли продавачката да я задържи. Иди вкъщи и претършувай килера. Ако все още искаш роклята, купи я. (Дали може да се поддържа само с химическо чистене? Прибави тези разходи към бюджета си.)

- Провери младежките универсални магазини за изгодни покупки на фланелки или други унисекс облекла. Дрехите за момичета са по-евтини от женските.

- Не търси маркови дрехи, ако и обикновените ще ти свършат работа.

- Когато отиваш да пазаруваш, вземи малък списък и сдържан приятел, и остави чековата си книжка или кредитната си карта (ако имаш такива) вкъщи.

- Без значение колко мил, търпелив или настойчив е продавачът, никога не си купувай прекалено тесни обувки или нещо, което не искаш.

- Помни, че един и същ ресторант е по-евтин на обяд, отколкото на вечеря, а в едно и също кино билетите са по-евтини следобед, отколкото вечер.

- Не харчи повечето от парите за гаджето си. Прекарвай повече време с него.

- Опитай се да не живееш според максимата 'Когато нямаш къде да отидеш, иди на пазар.' Вместо това обърни внимание на ямайската поговорка: 'Пести пари и парите ще те спасят.'

Другата крайност е да не бъдеш скъперница. Понякога не си заслужава да икономисваш. Например:

- Ако ти и две приятелки отидете на вечеря и техните поръчки са малко по-скъпи от твоите, разделете сметката на три. Ще изглежда грубо и може да развали настроението, ако извадиш калкулатор след приятната вечер. Ако твоята сметка е по-голяма от тяхната, добави допълнителните разходи.

- Ако паркираш само за десет минути, пусни монета в брояча. По-добре похарчи четвърт долар, за да избегнеш глобата.

- Ако изпращаш снимки или обемисто писмо, залепи достатъчно марки. Заслужава си още една марка върху писмото, за да пристигне без закъснение.

- Занеси копринената си блуза на химическо чистене и кожените си обувки на обущар. Така ще ги запазиш за по-дълго време.

- Ако правиш солидна покупка - кола, CD плейър, компютър, модем, може по-високата цена да означава по-добро качество. Провери 'Сведения за потребителя'.

- Ако си ограничена в парите, а бандата отива за бургери, не се прибирай вкъщи. Поръчай си питие или салата.

- Бакшиш. Като тийнейджърка вероятно се разсейваш за бакшиши, дори и да можеш да оставиш самотно пени до столчето на мелбата, но това определено не е хубаво. Ако някога си работила като сервитьорка, знаеш, че не е приятно да не получиш бакшиш. (Сервитьорките не са добре платени, защото шефовете им очакват те да наваксват от бакшиши.)

Колко да оставиш? За сервитьори - най-малко 15% от цялата сметка. За шофьори на такси: 15% от сметката. За фризьори: от 15 до 20% и дай долар на човека, който е сложил шампоан на косата ти. На летището дай долар за всяка чанта на носача, който ти помага за багажа. Какво да кажем за човека, който пази палтото ти? Камериерът, който паркира колата ти? Давай най-малко по долар. Жената в тоалетната? Можеш да я подминеш, но би ли желала работа като нейната? Сложи четвърт долар в чинийката. Когато даваш бакшиш, прави го от сърце. Ако си в клуб, не е задължително да оставяш бакшиши. А в някои ресторанти, ако се съберете осем или повече души за вечеря, бакшишът ще бъде включен в сметката.

Не бъди стисната. Парите не са забавни, ако се крият постоянно. Но ако си широкопръста и никога не гледаш цените, може да ти се наложи да си правиш бюджет на разходите.

Още за парите

- Едно от пет американски деца живее под границата на бедността.

- Почти една трета от получаващите минимални заплати са тийнейджъри.

- Жените представляват повече от половината американска работна ръка.

- Почти една трета от работещите омъжени жени печелят повече от съпрузите си.

- Една от всеки двадесет работещи жени е учителка.. Една от всеки пет е секретарка или чиновничка. Повече жени (отколкото мъже) работят като медицински сестри, библиотекарки, психолжки, работнички в хранителни услуги и банкови служителки.

- 75% от работещите жени все още печелят по-малко от 25 000 долара годишно.

- Когато един мъж и една жена упражняват една и съща професия, мъжът често печели повече. (Честно ли е? Не.)

- Никога не подписвай договор, без да го прочетеш внимателно и да се допиташ до компетентен възрастен. (Нищо не е валидно, докато не подпишеш.).

- Следи баланса на чековата си книжка.

- Провери обявите за свободни работни места и предлаганите надници.

- Помоли майка ти да те вземе със себе си на обявения през април ден 'Доведете дъщерите си на работното място', ако искаш да видиш какво прави тя, когато ти си на училище.

- Във всяка битка има победител. (Но твоето есе или снимка няма да спечелят, ако не участваш.)

- Надписът върху тениска: 'Всеки, който казва 'Парите не могат да купят щастие', ...не знае откъде да купува' е забавен, но погрешен. Същото важи и за онзи надпис, че 'който притежава най-много неща, когато умре, побеждава'.

- Песента, в която се пее: 'Всичко, от което се нуждая, е въздухът, който дишам, и да те обичам' е романтична, но нелепа.

- Ако гаджето ти няма градина, в която парите растат по дърветата, споделяй разходите с него. Просто така е честно.

- Ако гаджето ти е богато, изясни мотивите си. Бъди сигурна, че би го обичала и без това. Ходих за кратко с едно момче и винаги го карах да ми купува омари - омари! Мислех си: 'Ако се оженим, ще мога да пътувам до Рио, Кайро, Фиджи.' После се замислих: 'Ще трябва да ходя там с него.' Скъсахме. (Казват, че ако се ожениш за пари, си отработваш всяко пени.)

- Ако родителите ти са богати, недей да се чувстваш виновна или да приемаш материалните удобства за даденост. Черпи приятелите си от време на време, но не се опитвай да си купуваш приятели. Започни работа. И се надявай, че някой ден ще бъдеш щедра към децата си.

- Ако родителите ти нямат достатъчно пари, опитай се да не се възмущаваш, че приятелите ти имат пари, а ти трябва да работиш за тях. Сега се учиш как да поемаш отговорност и как да живееш. А след като осъзнаеш колко струва животът, няма да бъдеш шокирана от истинския свят.

- Спри да сравняваш. Винаги ще има хора, по-добре или по-зле осигурени от тебе.

- Когато за първи път заживееш сама, половината от заплатата ти сигурно ще отива за наем и храна. (Освен ако живееш в Манхатън, където тези пари ще отиват само за наем. Дали това не е причината нюйоркчаните да са слаби?)

- Колите 'ядат' пари. Не си купувай автомобил, освен ако не се нуждаеш от него.

- Хората, които правят бързи пари, пласирайки наркотици, често свършват в затвора.

- Внимавай да не те оберат. Портмонето ти може да бъде отмъкнато в ресторант, тоалетна или докато вървиш. Не носи повече пари, отколкото са ти нужни. Избягвай банкоматите нощем.

- Кражби стават често: гледай да не се привързваш прекалено много към материални неща. Помниш ли наследствения диамантен годежен пръстен, заради който спрях да си гриза ноктите? Е, аз често го носех на бижутер за дребни поправки. Когато веднъж отидох да си го взема, ми съобщиха, че е станал малка част от огромен брой откраднати бижута! Да, бях разстроена. Но пръстенът беше застрахован и накрая аз все още имах ноктите си - и съпруга си!

- Не тъпчи пари в насипно състояние в портмонето си; сложи ги в портфейл. Ако изгубиш 5 долара, помисли колко щастлив ще е човекът, който ги намери. А иначе бъди по-внимателна.

- От моя тийнейджърски дневник: 'Написах, че татко ми дължи 10 долара, но не си спомням защо, така че няма да ми ги върне.' Записвай 'АТД' (аз ти дължа) и 'ТМД' (ти ми дължиш) и допълвай с обяснения.

- Ако спестяваш по 1 долар на ден, ще имаш 365 в края на годината.

- Обикновено има достатъчно пари. Рядко обаче има повече от достатъчно.

- Не искай да ти издадат кредитна карта, докато и освен ако не си сигурна, че ще си в състояние да изплатиш сметките. Повече от половината колежани използват кредитни карти: много затъват в дългове далеч преди да завършат. Ако кредитната ти карта често е на червено, по-късно трудно ще си наемеш апартамент или ще си купиш кола. Кредитната карта не означава свободни пари.Това е заем, от който си твърде заинтересована и който трябва да върнеш бързо.

- Ако имаш кредитна карта, използвай я отоговорно, за да си изградиш добър кредитен рейтинг.

- Да имаш много кредитни карти, е покана за неприятност. Това, че някоя компания ти предлага карта по пощата не означава, че трябва да я използваш. Вместо това просто откажи.

- Опитай с дебитна вместо кредитна карта. Разходите идват директно в твоята чекова сметка и няма да получаваш месечна сметка.

- Не казвай: 'Мистър Холингс струва 43 милиона.' Ако той е нормално човешко същество, като тебе, струва повече от парите.

- 'Какво е циник? Човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо.' Така е написал Оскар Уайлд.

- Какво е успехът? Не планина от пари. Според Ралф Уолдо Емерсън: 'Да се смееш често и много; да печелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата; да печелиш одобрението на честни критици и да понасяш предателството на фалшиви приятели; да оценяваш красотата; да откриваш най-доброто у околните; да оставиш света малко по-добър - без значение дали като създадеш здраво дете, градина или стабилно социално благосъстояние; да знаеш, че дори един човешки живот е поел дъх по-лесно, защото ти си живял. Това е да си успял.'

Скъпа Каръл

Скъпа Каръл,В училище съм много популярна. Всичките ми приятели ме познават като красиво момиче, което носи хубави дрехи и има много пари. Аз не мисля, че съм хубава, дрехите ми са съвсем нормални, а последното нещо, което имаме, е много пари. Ето защо: преди около три месеца баща ми изгуби работата си. Не съм казала това на никого, даже и на най-добрите си приятели, защото бях притеснена. Не можем да задържим голямата си къща; трябва да наемем по-малка. А къщата, в която ще се преместим, е точно до авторемонтен сервиз - на една ръка разстояние! Какво ще си помислят приятелите ми, когато видят къде живея? Ще им бъде трудно да го повярват.

Парите укрепват ли приятелството? Аз не избирам приятелите си по големината на къщите им, а ти? Разбира се, не е зле приятелката ти да има басейн или вила (или готин брат, или фризер, пълен с 'Dove', или родители, които притежават площадка за кънки или са продуценти на известен музикант). Но не заради това сте приятели. Причината за отчуждението на приятелите ти би могла да бъде не това, че баща ти е останал без работа, а твоето поведение спрямо тях. Те могат да въздишат ден-два, но докато не станеш потайна, срамежлива и отчуждена, истинските ти приятели ще останат с тебе. А другите? Нима някой се нуждае от тях?

Скъпа Каръл,Богата съм, живея в голяма къща. Дрехите ми са ужасно скъпи. Приятелите ми обичат това, което ме заобикаля вкъщи, повече, отколкото мене. Притеснена съм от богатството си, но не знам как да кажа на родителите си.

Опитай да не се определяш с богатството си. Пишеш 'богата съм'. Но не си ли също забавна, умна, артистична, хармонична? Мисли за богатството си като за предимство, а не като за недостатък. Що се отнася до дрехите, кажи на майка си, че искаш да се обличаш като останалите, и идете за джинси и фланелки. Някои от приятелите ти може би предпочитат твоята къща пред техните, но защо предполагаш, че те използват - освен ако те избягват в училище или не разговарят с тебе по телефона.

Скъпа Каръл,Аз съм само на 15, но мисля много за бъдещето си. Вече съм 'устно' сгодена, знам точно каква ще бъде кариерата ми (модни стоки) и искам да знам къде ще уча, къде ще живея - всичко! Това странно ли е?

Зряло е да се мисли за бъдещето, но е добре да останеш отворена за нови възможности. Можеш да се влюбиш в някой друг. Можеш да избереш да учиш медицина (или кинознание, или маркетинг, или ландшафтна архитектура, или английски като втори предмет). Може да посетиш Калифорния (или Ню Мексико, или Нова Шотландия) и да решиш, че е страхотно да живееш там. Гледай напред, но не се ограничавай. Едно от най-страхотните предимства на младостта е в това, че бъдещето е отворено. (Това е вярно, дори и ако родителите ти са тези, които са планирали твоето бъдеще.)

Скъпа Каръл,Прочетох раздела 'Пари' и се чудя дали мога да включа в резюмето си чистене на съседска къща. Гледала съм деца на две различни семейства и искам отново да пусна обява, но родителите ми не ми разрешават. Когато получиш писмото ми, ще съм на дванадесет и половина. Какви други работи мога да върша?

Включи чистенето в резюмето си, ако възнамеряваш да правиш това. Недей, ако си решила да кандидатстваш в телевизионен канал. Резюмето ще се променя с опита и желанията ти.

Ако родителите ти не са склонни да обявиш публично способностите си във вестника, може би ще ти позволят да залепиш обява близо до частно медицинско училище. И помоли семействата, в които си гледала деца, да споменат за теб сред познати. Телефонът ти ще звънне!

Друга работа? Какво ще кажеш за улична продажба? С приятел, който има 'ценни вехтории' вкъщи, уведомете съседите, че правите разпродажба, например в събота следобед. Помоли за техните дарения - ще ги вземеш в петък следобед. (Ако имат големи неща, предложи им половината от това, което ще спечелиш.) Залепи обяви наоколо, постави цени на стоките, запаси се с дребни пари и монети за ресто и продавай пасти на тревопасни.

Скъпа Каръл,Родителите ми имат магазин и настояват да работя там от 11 до 13 ч. всяка събота. Става много натоварено и често стоя по-дълго, защото мама ме моли. Ако това продължава, оценките ми ще се понижат. А ако не ги запазя, няма да вляза в колеж. Други хора напускат работа. Защо аз да не мога? Дори съм написала молба, но ме е страх да я дам на родителите си.

Повечето родители биха били доволни да знаят, че дъщеря им се тревожи толкова за училището. Два часа седмично не са безпричинна прищявка. (Родителите правят толкова много за децата си.) Не можеш ли да обясниш на майка си защо ти е трудно да работиш в определеното време? Съмнявам се, че самотното хрускане на съботния обяд ще засегне твоето GPA - а може да ти даде ценен вътрешен поглед. Но определи точно какво искаш, преди да намекнеш за проблема, и виж дали заедно не бихте постигнали приемливо споразумение.

Скъпа Каръл,Живея в Никса, щата Мисури - малък град далеч от Ню Йорк. Мечтая да отида там и да започна кариера като модел. Да изпратя ли снимки и писма на агенции като 'Елит', 'Форд', 'Золи', 'Дженърейшън' или 'Вилхелмина'?

Трудно е да си намериш работа като модел - особено ако живееш далеч от Ню Йорк. Даже в Ню Йорк желаещите да станат модели повече обикалят агенциите, отколкото ги наемат на работа, а само някои правят големи пари. Периодично тийн-списанията обявяват, че търсят модел за корицата... Но най-често изборът е сред красавиците, които са им под ръка. Обезкуражаващо? Да. Но провери в местните модни агенции. (Порови се из Жълтите страници.) Можеш да си опиташ късмета в 'Биг епъл', когато пораснеш - или ако родителите ти поискат да се преместят в Ню Йорк някое лято или ако някоя агенция поиска да те наеме.

Скъпа Каръл,Аз съм само в осми клас, но искам да работя в зоопарка. Когато вляза в гимназия или колеж, какви предмети трябва да избера? Как да си намеря работа, свързана с животните?

Избери биология и зоология и помоли местната зоологическа градина за съдействие. Започни да работиш на входа, в магазина за сувенири, в кафенето, проверявай често при управителя на зоопарка за друга работа. И преглеждай Жълтите страници. Можеш да се насочиш към ветеринарна медицина, дресура на животни (има няколко шоу-бизнес агенции в Ню Йорк и Калифорния), обучаване на кучета (училищата за кучета се нуждаят от помощници), магазин за домашни любимци (може би търсят продавачка в магазина до вас) и изследователска работа (някои зоолози прекарват години в наблюдение на вълци, костенурки, бръмбари и др.).

Скъпа Каръл,Светлини, камера, действие! Да, ако още не си познала, искам да бъда актриса. Не просто актриса, а известна тийн-актриса. Откачено, нали! И родителите ми мислят така. Нямам истински опит, но съм играла в няколко училищни пиеси преди много време, а сега ще взимам уроци по актьорско майсторство. Какво ще стане, когато уроците свършат? Как ще си намеря агент? Знам, че да си актриса, не означава просто слънчеви очила и автографи, но как мога да убедя родителите си, че няма нищо друго в света, което бих искала да правя.? Нуждая се от подкрепата им, но те мислят, че просто мечтая. Може би е така, докато мечтите ми не се сбъднат.

Скъпа Каръл,Аз съм от семейство с един родител. Мама работи в лаборатория и парите едва стигат. Моята мечта за кариера не включва диплома от колеж. Искам да бъде актриса. Къде мога да получа образование, да разполагам с пари за уроци, да се явявам на прослушвания за роля и да имам време да дишам?

Хубаво е да имаш цел, но бъди реалистка. Повечето момичета искат да бъдат известни актриси, но повечето работещи актриси остават анонимни от прослушване до прослушване и работят като сервитьорки, за да свържат двата края. Много биха продали душата си, за да получат роля в реклама на дезодорант. Така че не се насилвай да ставаш тийн-идол, но ходи на прослушвания за роли в училище, в представление, в църква или синагога. Взимай уроци и учи каквото можеш от ученици и учители (помоли ги да те свържат с агенти). Играй, играй, играй до побъркване. Не отписвай колежа. Не само че ще ти бъде от голяма полза, но в много колежи има театрални занимания и предлагат театрално обучение. Можеш да се сдобиеш с диплома, докато учиш за театъра и играеш в пиеси и мюзикъли.

Скъпа Каръл,Мечтата ми е да стана писателка. Преди да умра, искам да напиша книга. Как да започна? Обожавам да пиша разкази, поеми, всичко, което може да се опише.

Скъпа Каръл,Амбицията ми е да бъда журналистка и в момента правя проучвания. Ти как влезе в бизнеса?

Скъпа Каръл,Печелила съм много конкурси с писмените си работи, които хвалят и учителите ми по английски. Мисля, че притежавам това, което се иска. Но съм само на 14. Достатъчно голяма ли съм, за да опитам да издам нещо? Би ли могла да ми помогнеш със съвет?

Скъпа Каръл,Аз съм вдъхновена писателка...

Вдъхновяващо, това е вдъхновяващо... Самата аз започнах, когато бях тийнейджърка, но бях все пак на 19, а не на 14, и дори тогава се чувствах доста млада. Изпратих статия за списание 'Севънтийн' - те пък ми изпратиха 100 долара за това. По-късно писах за други списания за тийнейджъри (като 'YM' и 'Тийн') и направих рубрика 'Помощ' за списание 'Гърлс лайф', след като списанието започна да излиза. Едва завършила книгата, наречена 'Само за момичета', писах за списания като 'Глеймър', 'Брайдс', 'Парентс' и даже говорих с Опра (Уинфри) да пиша тестове за 'Космополитън'. Писах и проза за възрастни. Обичам работата си. Ако обичаш да пишеш, насърчавам те да го правиш. Не бързай да публикуваш, защото писането ти ще се развива от детските ти години през училище до колежа. Ще имаш и повече време да пишеш. А ако мислиш, че ще се обезкуражиш от отказ (Аз все още се обезкуражавам от откази!), защо да си хвърляш в огъня?

Ако се чувстваш и умна, и талантлива, започни да изпращаш текстове на редактори на списания или на проза. Те ще прочетат твоите първи есета, разкази, писма, солени анекдоти или дори поеми. Изпрати екземпляр от написаното (запази копие за себе си) заедно със самоадресиран плик. Ако четеш списанието и знаеш какъв тип неща публикуват, шансовете ти се увеличават. Можеш да помолиш списанието за техните изисквания.

Други идеи?- Покажи работата си или писмото на редакторите в училищния или в градския вестник. Или просто продължавай да пишеш и четеш.

Постоянството може да бъде възнаградено. Певицата Ела Фицджералд е убедена: 'Просто не се отказвай да правиш това, което наистина искаш. Където има любов и вдъхновение, не би могло да се сгреши.' Писателката Ани Ламот твърди: 'Това е, което ни отделя от обикновените хора: вярата дълбоко в сърцата ни, че ако построим замъците си достатъчно добре, никакъв океан няма да ги разруши. Мисля, че е чудесно да бъдеш такъв човек.'

Аз също. А ти?