Президент на Република България: Новини - Архив



Home
Description
Publications

Available Resources
Text Acknowledgements
Related links


Events


CLaRK System

CLaRK System Online Manual


Bulgarian dialects'
electronic archive




eXTReMe Tracker

 

 

 

 

 

 

 


Президентът Петър Стоянов награди с орден "Стара планина" посланика на Португалия у нас Антониу Карвалю де Фариа

[2000-10-31 12:15:12|Президентът Петър Стоянов връчи днес орден "Стара планина" първа степен на посланика на Португалия у нас Антониу Карвалю де Фариа. Награждавам посланик де Фариа за неговия изключителен принос за развитието на отношенията между България и Португалия по време на неговия престой у нас, каза президентът Петър Стоянов. През последните две години между нашите две държави имаше изключително добър и ползотворен политически диалог, допълни държавният глава.

Петър Стоянов благодари за категоричната подкрепа на Португалия за членството на България в ЕС и НАТО. Президентът подчерта, че фактическото начало на преговорите на България за присъединяване към ЕС са започнали по време на португалското председателство.

Петър Стоянов заяви, че България отдава голямо значение на принципната позиция на Португалия за решаване на въпроса за изваждането на България от негативния визов списък. Въпрос, който е особено актуален за българите днес, каза президентът.

Като истинска европейска партия СДС трябва да може да води всякакъв дебат, смята Президентът

[2000-10-29 13:30:00|Президентът Петър Стоянов заяви днес в Дряново, че категорично не приема тезата до парламентарните избори Иван Костов да излезе от изпълнителната власт, защото истински се страхува, че това може да доведе до национална дестабилизация.

Президентът Стоянов каза това, помолен да коментира актуалните събития в СДС и оставките на членове на НИС.

Според Петър Стоянов също толкова категорично не бива да се приема тезата, че една свободно изказана мисъл от член на СДС трябва да поражда драматичен дебат. Още по-малко човекът, който я е изказал, трябва да става мишена на партийни нападки, каза държавният глава, като визира изразеното от Христо Бисеров мнение.

Според президента СДС все повече се превръща в европейска партия, а една истинска европейска партия трябва да може да поема всякакъв дебат.

Президентът Петър Стоянов беше почетен гост на тържествата в Дряново за 200-годишнината от рождението на Майстор Колю Фичето

[2000-10-29 12:45:20|Когато майстор Колю Фичето научил, че в построения от него търновски конак властите ще съдят воеводите Цанко Дюстабанов и Бачо Киро, той хвърлил на земята и стъпкал присъдения му от султана най-висок орден "Меджидие". Този малко известен факт, документиран от писателя Цани Гинчев, припомни президентът Петър Стоянов в Дряново. Днес държавният глава бе почетен гост на националните тържества по повод 200-годишнината от рождението на възрожденския строител.

Президентът прие почетния караул, даден от представителна войскова част от Висшето военно общовойсково училище "Васил Левски" във Велико Търново, поднесе венец пред паметника на Колю Фичето и произнесе слово за Майстора на централния градски площад.

Гости на тържеството бяха посланиците на САЩ - Ричард Майлс, и на Япония - Акира Мацуи, министрите Евгени Чачев, Иван Нейков и Емма Москова, началникът на Генералния щаб на българската армия генерал-полковник Михо Михов, председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова, депутати, областни управители, кметове.

По пътя към строената през 1851 година от Колю Фичето църква "Свети Никола" президентът стисна ръцете на десетки дряновци и поговори с тях за предстоящата зима, за проблемите им. Във възстановения с дарителски средства храм държавният глава запали свещ. По-късно Петър Стоянов посети изложбата в строената от Колю Фичето Икономова къща и моста на Боюв яз над река Дряновска, строен също от възрожденеца.

Президентът представи пред депутатите в Народното събрание мотивите си за връщане за ново обсъждане на Закона за тълкуване на член 47 от Закона за чужденците

[2000-10-26 10:05:00|"С тълкувателния закон на чл. 47, ал. 1 и 2 от Закона за чужденците почти не остана основание, въз основа на което да се издаде заповед, подлежаща на обжалване. С него се изключват от кръга на обжалваемите заповеди, много заповеди, които нямат нищо общо с националната сигурност на страната". Така президентът Петър Стоянов обясни днес в парламента мотивите си да върне за ново обсъждане Законът за тълкуване на чл. 47, ал. 1 и 2 от Закона за чужденците, придобил популярност като закона "анти Чорни".

Това е десетото вето, което Петър Стоянов налага на приет от парламента закон.

Президентът предлага от кръга на заповедите за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците, които не подлежат на обжалване, да бъдат изрично изключени тези, които са издадени на основания, несвързани пряко с националната сигурност.

В приетия тълкувателен закон е вкарано едно основание за издаване на заповед, с 19 отделни компонента, повечето от които нямат нищо общо с националната сигурност, а са доста банални, каза той пред журналисти. Не твърдя, че на тези основания, българските органи на реда нямат право да откажат виза или да върнат от границата чужденец, но засегнатите трябва да имат право да обжалват, добави президентът. Петър Стоянов посочи, че не може с тълкувателен закон да се отнеме възможността на чужденците в България да обжалват почти всички заповеди, които се отнасят до тях.

В пленарната зала държавният глава заяви, че не оспорва тази част от тълкувателния закон, която предвижда да не се обжалват заповедите, с които се отнема правото за пребиваване в страната или издаването на входна виза на чужденци, които са поставили в опасност сигурността или интересите на България или за които има данни, че действат против сигурността на страната.

Президентът посочи, че атакува частта от текста, по която на обжалване не подлежат и заповедите, чиито основания не са свързани пряко с националната сигурност. Той посочи, че с тълкувателния закон сред основанията за издаване на необжалваеми заповеди са включени и случаите, когато при пребиваването си в страната чужденецът няма осигурена издръжка и задължителни застраховки, няма средства за завръщане обратно, когато при предишно пребиваване е нарушил българското трудово или данъчно законодателство, когато има съмнения, че иска да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и др.

Тази част от тълкувателния закон влиза в противоречие с Конституцията, смята Петър Стоянов. Приемането в тълкувателен закон на подобни норми, в които се ограничават вече установени в законодателството ни права на чужди граждани, не допринася за утвърждаване на образа на България като правова държава, заяви Петър Стоянов. Щом се стремим да станем част от обединена Европа и да докажем, че българските граждани не трябва да бъдат подлагани на унизителни визови ограничения, е необходимо да покажем категорично, че българската държава е отворена за всеки чужд гражданин, който идва с добри намерения при нас, добави той.

Президентът Стоянов: Винаги съм повтарял, че стоя зад легитимното правителство на България

[2000-10-25 19:35:00|Винаги съм повтарял, че стоя зад легитимното правителство на България. В момента това е правителството, чийто премиер е Иван Костов. Това каза президентът Петър Стоянов, помолен на летището при завръщането си от Скопие да коментира интервю на главния секретар на СДС Христо Бисеров, дадено за утрешния брой на вестник "Труд", в което той иска оставката на Иван Костов от премиерския пост.

Често казано, изненадан съм от това, което ми казвате, заяви Петър Стоянов. За разлика от героя на популярния сериал "Утрешен вестник" няма как да коментирам изявления, които не съм чел. Сигурен съм, че трябва да прочета цялото изявление, за да разбера контекста на изявлението на главния секретар. Дайте ми време, за да направя и това, каза президентът. Истината е, че по време на срещата ми с НИС на СДС в понеделник, 23 октомври, въобще не сме коментирали такова развитие на политическата ситуация в България, каза Петър Стоянов. Нямам престава какви коментари и какви дебати след това са се водили в ръководството на СДС, допълни той. По думите на президента това не е въпрос, който се решава на летището, а е въпрос на парламентарното мнозинство.

Българският президент Петър Стоянов и турският министър- председател Бюлент Еджевит се срещнаха в Скопие

[2000-10-25 17:53:27|Българският президент Петър Стоянов и турският министър- председател Бюлент Еджевит имаха двустранна среща днес в рамките на неформалната среща на лидерите на страните, участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Скопие. На срещата, на която присъства и турският външен министър Исмаил Джем, двамата ръководители се обявиха за интензивни отношения между България и Турция и за ускоряване на изграждането на съвместните проекти. Отбелязано беше, че българо-турските отношения са важен фактор за стабилността в региона на Югоизточна Европа.

Президентът Петър Стоянов произнесе слово на неформалната среща на високо равнище на страните, участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Скопие

[2000-10-25 15:52:21|След падането на Берлинската стена срещата на държавните и правителствени ръководители в Скопие е вторият исторически шанс за нашия район, който ние сме длъжни да използваме, каза днес българският президент Петър Стоянов в изказването си на неформалната среща на високо равнище на страните, участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

"Тази среща, каза Петър Стоянов, не може да реши проблемите на Югоизточна Европа, но ще влезе в историята, защото е първата среща, на която всички участници, макар че изповядат различни религии, имат една и съща политическа религия - демократичните стойности на върховенството на закона, на пазарната икономика, на свободата на словото и зачитането на човешките права. За първи път в този формат се събират държавни и правителствени ръководители, обединени от нещо важно - никой не би прибягнал към войната като средство за решаването на проблемите", посочи българският президент.

Петър Стоянов отбеляза, че балканските лидери дълго време са разговаряли какво ще правят след падането на югопрезидента Слободан Милошевич. "Сега всички са убедени, че общите икономически проекти, общият интерес и инфраструктурните проекти са най-важната част от политическия диалог", изтъкна българският президент.

"При новите условия чуждите инвеститори вече няма да се страхуват да дойдат в района", смята Петър Стоянов. "От много важно значение е обединението на нашия район", каза президентът. "Трябва да се гледа на обединените Балкани като на неразделна част от обединена Европа. Десет години след вдигането на желязната завеса не трябва да има съмнение, че балканите са част от обощоевропейския процес", заяви президентът.

"На Балканите са нужни мир и стабилност, а на Европа - мирни и стабилни Балкани. На Балканите не може да се гледа като на специфичен район, който трябва сам да решава своите проблеми", каза Петър Стоянов.

"Процесът на присъединяване към Европа зависи до голяма степен от бързината, с която се демократизират Балканите", каза Петър Стоянов. Той смята, че отсега нататък ще ни бъде по-леко и макар и изправени пред много предизвикателства, ще можем да гирешаваме с общи усилия. Той отбеляза, че Балканите са изправени пред проблеми, но оптимистичното е, че общите проблеми ще се решават чрез диалог, а не чрез конфронтация.

Петър Стоянов изрази увереност, че на срещата ще се стигне до нови важни изводи за бъдещето на района. Той смята, че всички проблеми могат да бъдат решени, защото в района има обща визия и обща воля, а това е най-оптимистичният начин за присъединяването на района към обединена Европа. "Освен усилията за привличане на солидни инфраструктурни проекти, за което разчитаме и на Пакта за стабилност, трябва да направим стъпки за обединяване на усилията в борбата с организираната престъпност и престъпността във всички нейни форми. Това е европейски и световен процес, но в нашия район трябва да имаме специфичен поглед за решаването му", каза българският президент.

В словото си Петър Стоянов поздрави новоизбрания президент на Югославия Воислав Кощуница и му пожела успех в предстоящата работа.

Президентът Петър Стоянов и югославският му колега Воислав Кощуница разговаряха преди откриването на неформалната среща на високо равнище на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Скопие.

[2000-10-25 12:50:50|Българският президент Петър Стоянов и югославският държавен глава Воислав Кощуница смятат, че общите икономически проекти и общите интереси са най-важната част от диалога между България и Югославия, каза прессекретарят на българския държавен глава.

На срещата си днес в Скопие двамата се договориха да се срещнат в скоро време в Ниш, където да продължат практическите разговори и да открият строежа на отсечката София - Ниш, която е част от международната магистрала, свързваща Близкия изток с

Европа. Това ще е много важен знак за гражданите на двете страни, че са вдигнати и последните бариери за общуването помежду им, смятат двамата президенти. Срещата в Ниш може да се състои до до десетина дни, веднага след формирането на федералното правителство на Югославия.

Според българския Президент отношенията между България и Югославия трябва да се превърнат в един от основните български външнополитически приоритети

[2000-10-25 12:42:57|Отношения между България и Югославия трябва да се превърнат в един от основните български външнополитически приоритети. Това заяви днес президентът Петър Стоянов преди отпътуването си за Скопие, където ще участва в неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

"Не е тайна, че България има прекрасни отношения с всички свои съседи, с Югославия обаче, по разбираеми причини отношенията ни бяха забавени и днес трябва да наваксваме", каза президентът. "За това основната тема на разговора ми с президента Кощуница ще бъде тази", допълни Петър Стоянов. Той съобщи, че рано тази сутрин е разговарял с външния министър Надежда Михайлова, която вчера вече има възможност да се срещне с Кощуница.

"Имам готовност и нагласа да разговарям с югославския президент по въпроси, които засягат главно двустранните отношения", посочи Петър Стоянов. "Не можем да не говорим и за цялостното развитие на процесите в Югоизточна Европа, но двустранните отношения между България и Югославия трябва да се превърнат в акцент на българската външна политика от тук насетне", каза президентът. Петър Стоянов изрази съмнение, че изборите в Косово ще присъстват като тема на нешната среща в Скопие. Според него има достатъчно други важни теми. Общите икономически интереси в много случаи предполагат и по-лесно съвпадение на политическите гледни точки, каза Петър Стоянов, помолен да конкретизира на кои аспекти от двустранните отношения ще акцентира при срещата си с президента на Югославия. "Това, за което ще говорим, е как развитието на двустранните отношения да ни приближи повече към общо участие в съвместни инфраструктурни проекти, как двустранните отношения да подобрят възможностите българските стоки, граждани и търговци да стигат по-лесно до пазарите на Централна и Западна Европа, минавайки през Югославия", каза президентът.

Президентът Петър Стоянов даде висока оценка на днешната среща в Скопие

[2000-10-25 00:00:00|Президентът Петър Стоянов даде висока оценка на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, която се състоя днес в Скопие.

В срещата участваха президентите на България, Албания, Македония, Югославия, Румъния и премиерите на Гърция и Турция. Босна и Херцеговина и Хърватия участваха като наблюдатели.

Давам много висока оценка на тази среща, защото на първи път в нея участва президентът на Югославия Воислав Кощуница, каза Петър Стоянов. Българският президент потвърди мнението си, че в рамките на Югоизточна Европа вече няма нито един държавен или правителствен ръководител, който да е склонен да решава националните проблеми в своята страна или пък регионални проблеми чрез насилие или война.

Петър Стоянов определи като изключително важен и общия документ, приет на срещата. Българският президент каза, че договореното между него и югославския президент Кощуница изграждане на участъка от пътя София-Ниш е първата практическа крачка между двете държави. Няма съмнение, че отношенията между България и Югославия в сравнение с отношенията ни с всички останали съседи изостават по разбираеми причини. Договорената между Петър Стоянов и Воислав

Кощуница среща в Ниш ще бъде символ, че двете страни отдават много голяма значение на съвместните бъдещи икономически проекти. Това ще бъде знак за гражданите на България и Югославия, че е затворена страницата на охладняване на отношенията, каза президентът. Българският държавен глава уточни, че участъкът София-Ниш се нуждае от сериозна рехабилитация и разширяване. Петър Стоянов припомни, че това е част от международната магистрала, която свързва Близкия Изток с Централна и Западна Европа.

Освен с президента на Югославия в Скопие Петър Стоянов е имал двустранни срещи с президентите на Македония и Румъния, с премиера на Турция и с върховния представител на ЕС за външните отношения и сигурността Хавиер Солана.

Президентът отлага пътуването си за Лондон, за да прочете пред Народното събрание мотивите за връщане на част от Закона за тълкуване на член 47 от Закона за чужденците в Република България

[2000-10-24 14:12:54|Президентът Петър Стоянов е поканен като специален гост на годишната среща на Академията за постижения на Съединените американски щати. Срещата ще се състои в Лондон от 26 до 28 октомври. Там българският държавен глава трябваше да получи Златната плоча на Американската Академия за постижения. Предишните носители на приза са Роналд Рейгън, Джими Картър, Джордж Буш, Андрей Сахаров, Хавиер Перес Де Куеляр, Бил Гейтс, генерал Уесли Кларк и др. Номинираните за тазгодишната Златна плоча, заедно с българския президент, са: сър Джордж Робъртсън - генерален секретар на НАТО, сър Джерами Айрънс, сър Пол Маккартни, Беназир Бхуто, София Лорен, както и последните носители на Нобелови премии за химия, медицина и мир (1999 и 2000 година).

В петък - 27 октомври, президентът Петър Стоянов ще прочете мотивите, с които връща за ново обсъждане в Народното събрание текст от Закона за тълкуване на член 47 от Закона за чужденците в Република България. Ето защо държавният глава няма да пътува за Лондон.

Съюзът на демократичните сили ще подкрепи Петър Стоянов за нов президентски мандат и като независим кандидат

[2000-10-23 13:46:08|Съюзът на демократичните сили ще подкрепи Петър Стоянов за нов президентски мандат и като независим кандидат. Това стана ясно след среща на Президента с представители на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили.

Според оценката на президента след края на срещата сегашното мнозинство и правителството ще изкарат своя мандат до края. "Мисля, че това е много добър атестат за българската демокрация. И кабинетът, и мнозинството не сбъркаха в големите неща, които определят основните насоки на България", каза президентът Стоянов.

Според него тази политика трябва да бъде гарантирана и след изборите. СДС оттук натакък трябва да гарантира приемствеността на тази политика и то с широко коалиционно управление с коалиционна политика, посочи президентът Стоянов.

"Единството на институциите е гаранция за успеха на България", посочи след срещата премиерът Костов.

Срещата, която бе при президента на "Дондуков"2, беше по молба на Националния изпълнителен съвет и е първа среща между тях за новия политически сезон. В началото на срещата Стоянов каза, че са се насъбрали много теми за коментиране, някои от които "плачат" за решаване.

Президентът Петър Стоянов смята, че солидарността на хората от Жълтуша може да послужи като пример за останалите селища в България

[2000-10-21 12:14:52|Президентът Петър Стоянов смята, че солидарността на хората от Жълтуша може да послужи като пример за останалите селища в България.

От вчера резидентът е на обиколка из Родопския край, като последна спирка беше сeло Жълтуша, пострадало през май миналата година от торнадо, при което бяха унищожени близо 400 къщи. Тази нощ президентът преспа в обикновена селска къща - на тракториста Сашо Александров. С прясно изпечена баница, сирене и кашкавал, собствено производство, нагостиха сутринта домакините държавния глава.

По-късно президентът откри компютърна зала в местното училище, което също бе пострадало при миналогодишното природно бедствие. Децата получиха от президента шест кашони книги с литература за работа с компютри. На електронната си поща те получиха и писмо от Стоянов. В него пише "Мои малки приятели, виждам, че вече се радвате на една нова вселена, която се отваря пред вас. Учете и се забавлявайте."

Петър Стоянов откри и традиционния местен събор в селото. В словото си той още веднъж изрази надежда, че направеното от жълтушенци по възстановяване на щетите от торнадото може да бъде добър пример за всички българи.

Президентът припомни, че въпреки бедствието хората от селото са изпратили миналата година три камиона картофи за дома за сираци и нечуващи деца от гр. Пловдив. От свое име той им благодари и затова, че въпреки лошата реколта, тази година те отново са решили да изпратят помощ на децата от дома.

В момента Петър Стоянов е в Кърджали по повод празника на града, където ще присъства на тържествената сесия на общинското ръководство. Президентът ще поднесе венец пред паметника на освободителите на Източните Родопи, след което ще посети търговското изложение "Кърджали 2000" - това е третото по ред изложение на български стоки на леката промишленост.

Предстоящата на 25 октомври в Скопие среща между балканските лидери трябва да даде нов старт на общуването между президентите на балканските държави, смята президентът Петър Стоянов

[2000-10-20 18:03:55|Президентът Петър Стоянов каза, че предстоящата на 25 октомври в Скопие среща между балканските лидери трябва да даде нов старт на общуването между президентите на балканските държави. Общуване, което да включва държавния глава на Югославия, подчерта Петър Стоянов. Той заяви това в отговор на журналистически въпрос при обиколката ми из родопския край.

По думите на българския държавен глава "...раждането на една демокрация е като раждането на дете, затова трябва да бъдем предпазливи в очакванията и претенциите, които биха могли да се предявят". Според Петър Стоянов най-важното е в момента на Югославия да се засвидетелства подкрепа от страна на балканските държави, за да може тя да тръгне по пътя на демокрацията и да реши всички оставащи въпроси. "Мисля, че не е необходимо да се очаква кой знае каква ефектна инициатива, защото очакванията на всички държави в региона са се сбъднали, а то е Югославия да започне това, което започна, каза държавният глава в отговор на въпрос какво ще предложи България на срещата". Това според Петър Стоянов е едно оптимистично начало, но западната ни съседка трябва да мине през доста трудности и предизвикателства по пътя на своето демократизиране. Президентът определи като симптоматичен факта, че Войслав Кошуница е юрист конституционалист и в региона вече няма нито един държавник, който да е склонен да използва насилие или война както за решаване на своите вътрешни, така и за решаване на регионалните проблеми. Всички държавни глави от региона ще използват цивилизовани методи за решаването на своите проблеми, а това според Петър Стоянов е оптимистичното начало от встъпването в длъжност на новия югославски президент.

Кралицата на Дания Н.В Маргрете II и Н.К.В Принцът Консорт Хенрик бяха гости на град Пловдив по време на третия ден от датската държавна визита

[2000-10-19 18:23:29|Кралицата на Дания Маргрете Втора и Принцът Консорт Хенрик посетиха днес по обед Търговската гимназия в Пловдив, където бяха посрещнати от президента Петър Стоянов и неговата съпруга Антонина Стоянова, от кмета на града Иван Чомаков, от ученици и учители.

Програмата на кралицата закъсня с повече от час заради интереса й към археологическите разкопки в Старосел. Докато чакаха, президентът Стоянов и г-жа Стоянова разговаряха със събралите се ученици и се снимаха с тях. След пристигането на кралската двойка директорката на гимназията Юлия Юрдекова разказа за 90-годишната история на известното пловдивско училище, където сега учат повече от хиляда деца и работят 80 преподаватели. Тя благодари за оказаната помощ от страна на датското образователно министерство в съвместен проект, с който е създадена нова специалност в гимназията - икономика и маркетинг. В нея се приемат ученици, завършили вече средно образование. Както разказа Юрдекова, три са изучаваните в двегодишното обучение по специалността дисциплини, които са особено атрактивни за младите хора - международно и търговско право, бизнесанглийски и информатика. Специалността е стартирала през учебната 1995-1996г., а от тази есен е започнало и задочно обучение. Модерната компютърна зала е обзаведена със средства от Дания, а датски специалисти са обучавали български преподаватели в спецификата на изучаваните дисциплини.

Училището подари на Нейно Величество и на Негово Кралско Височество мозаечно пано, на което е изобразена фасадата на гимназията, с автор художникът Владимир Дамянов, и луксозен албум за 90-годишната история на училището. Кралицата се разписа в почетната книга на Търговската гимназия.

По-късно Маргрете Втора и Принц Консорт Хенрик, заедно с президента Стоянов и г-жа Стоянова разгледаха Балабановата къща в стария град. Кралицата и Принцът Консорт се разписаха в почетната книга.

Те се отправиха пеш към църквата "Константин и Елена", където бяха посрещнати с църковни песнопения, а свещеникът ги запозна с историята на храма, строен миналия век.От тук Принцът Консорт и президентската двойка се разходиха пеш до Античния театър, а кралицата пристигна с кола. Пред Античния театър гостите бяха посрещнати от диригента на Пловдивската опера Борислав Иванов. Солисти на Пловдивската опера, която е имала турнета в Дания, изпълниха части от любима на кралицата творба - "Кармина Бурана" от Карл Орф. Гостите останаха в Античния театър, датиран от археолозите към II век преди Христа, около 10 минути, след което се отправиха към Антовата къща, където президентът Стоянов дава официален обяд на кралската двойка.

Следобед Нейно Величество и Принцът Консорт, който отглежда лозя в имението си във Франция, ще присъстват на презентация на български вина в къщата "Ритора". В списъка, който предлага регионалната лозаро-винарска камара "Тракия" с председател Константин Маджаров, са включени вина от "Ловико"- Сухиндол, "Винекс"- Преслав, "Пълдин"- Перущица, "Менада"- Стара Загора, "СНС"АД - Стамболийски, Винпром - Долна баня, "Розова долина"- Карлово, Винзавод - Асеновград и Винпром - Русе.

Кралицата на Дания Маргрете Втора посети разкрития от българските археолози през август тази година древен култов храм край Старосел, в района на град Хисаря.

[2000-10-19 17:13:25|Кралицата на Дания Маргрете Втора посети разкрития от българските археолози през август тази година древен култов храм край Старосел, в района на град Хисаря. Край археологическите разкопки Маргрете Втора бе посрещната от ръководителя на археологическата експедиция ст. н.с. д-р Георги Китов. Тя разгледа в детайли останките на най-големия откриван досега по земите на траките култов храм от V век преди Христа. Кралицата остана около час по-дълго от първоначално предвиденото. Около 200 души от Старосел се бяха събрали сутринта въпреки непостоянното време, за да посрещнат кралицата. Н.В Маргрете Втора, Принцът Консорт Хенрик, министърът на културата на Дания Елсебет Гернер Нилсен и останалите официални лица пристигнаха с хеликоптер. Местните хораподнесоха на Нейно Величество венец от лозови пръчки с гроздове, който тук се приема за символ на традициите на района влозарството и винарството. Датската кралица, която е археолог по образование и преди да бъде коронована е участвала в арехологически разкопки, прояви изключителен интерес към работата на българските археолози в Старосел. Тя се запозна детайлно с хода на разкопките. Влезе вътре в храма, задаваше професионални въпроси и разглеждаше и най-малките детайли. Археолозите й подариха парченце олово, с което са споявани камъните на стената, опасваща трайкиския храм. Датската кралица прие със задоволство обявяването й от д-р Китов за почетен член на "Тракйската експедиция за могилни поручвания". Нейно Величество прие с благодарност и поднесения й от д-р Китов подарък- археологическите шпакла и четка, с които тук бе открита една от най-ценните находки- златен пръстен, притежаван вероятно от древен тракйиски владетел. В края на посещението си Маргрете Втора изрази задоволството си и благодарността си за възможността да се запознае на място с откритията на арехолозите в Старосел и им пожела успешна работа в бъдеще. В края на посещението си гостите пиха по чаша вино от Карловския регион. Маргрете Втора имаше възможност да отпие виното от древен среберън съд.

Д-р Георги Китов подари на Принц Консорт Хенрик копие на древен тракийски пръстен с изображения на орел, лъв и констенурка, открит при друга археологическа експедиции в България. Д-р Китов обясни, че с тези символи древните траки вероятно са искали да кажат, че който пие вино е силен като лъв, волен като орел и ще живее дълго като костенурка. Принцът прие пръстена с благодарност и веднага го сложи на ръката си.

Срещи и посещения през втория ден от визитата на Датската кралица Маргрете Втора

[2000-10-18 18:30:23|Кралицата на Дания Маргрете Втора днес, втория ден от държавното й посещение в България, се срещна с председателя на Народното събрание и с премиера Иван Костов. Принцът-Консорт Хенрик участва в Българо-датски бизнес форум и откри фабрика в София за производство на термостати на датската фирма "Данфосс".

Маргрете Втора е споделила по време на разговорите с Йордан Соколов, че е трогната от приема в България. Тя казала, че й е направило впечатление извършваното широко обновяване на сградния фонд на столицата.

Маргрете Втора, в присъствието на външните министри на двете страни Надежда Михайлова и Нилс Хелвег Петерсен, откри новата сграда на посолството на Дания в България на бул. "Дондуков".

Принцът Консорт Хенрик в разговор с министъра на културата Емма Москова, по време на официалния обяд, даван от българския премиер в чест на кралицата, е поел ангажимент да съдейства за кандидатурата на България и за приемането й за член на Обществото за опазване на паметниците на културата, което той председателства в момента.

По-рано през деня Принцът Консорт откри Българо-датски бизнесфорум с участието на 18 водещи датски компании. Сътрудничеството в хранителната промишленост, управлението на природни ресурси, опазването на околна среда, са перспективните направления на сътрудничество между България и Дания, каза Принц Консорт Хенрик. Той се пошегува, че бизнесотношенията между България и Дания трябва да се развиват на основата на равнопоставеността и взаимната изгода, както това направиха двата национални отбора по футбол, завършвайки срещата си с равен резултат миналата седмица. България развива отрасъл със световна слава и потенциал и това е винопроизводството, каза още Принцът Консорт и изрази нетърпение да научи повече за постиженията на българските винопроизводители.

Министърът на външните работи на Дания Нилс Халвег Петерсен съобщи, че досега Дания е предоставила на България 13 милиона долара за финансиране на проекти за намаляване на замърсеността на въздуха в промишлеността, енергетиката и подобряване на управлението на водите и твърдите отпадъци. Други 25 милиона долара се предоставят за програми за опазване на околната среда и за управление на природните ресурси. Дания е готова да помага на България при приемането на законодателството на Европейския съюз, каза външният министър. Според него е перспективно и сътрудничеството по нови програми на ЕС, между които той посочи САПАРД.

Днес следобед Маргрете Втора разгледа Рилския манастир. Предиобед тя посети Центъра за образователни услуги и квалификации и Държавната университетска болница по ендокринология и гериатрия, където се запозна с изпълнението на проекти с датско участие. Нейно Величество разгледа изложба с находки от археологическите разкопки при Старосел, където ще бъде утре сутрин.

Довечера Кралицата на Дания и Принцът Консорт ще дадат прием в чест на президента Стоянов и съпругата му, който ще бъде предшестван от концерт на датското трио "Базаар".

През последния ден от визитата си Кралицата на Дания ще разгледа стария град в Пловдив, ще присъства на презентация на български вина и в края на посещението ще даде пресконференция.

Част от посещението на датската кралица Н.В Маргрете II беше излъчено в българското уеб-пространство

[2000-10-18 18:26:02|Посещението на датската кралица Н.В Маргрете II в Центъра за образователни услуги и квалификация, София, на 18.10.2000 беше излъчено на живо на уеб-страниците на Администрацията на Президента www.president.bg и на Министерството на образованието и науката www.minedu.government.bg благодарение на българския опорен доставчик "Орбител".В Центъра за образователни услуги и квалификация Н.В Маргрете II се запозна с неговата дейност по социална интеграция, обучение по изкуства и компютърна грамотност на млади хора. Центърът за образователни услуги и квалификация е включен в програма на датското Министерство на външните работи за подкрепа на интеграцията на владите роми в България и е част от проекта на МОН и програма ФАР "Училище за всеки". Фирма "Орбител" е партньор на Центъра за обучението по основи на Интернет-комуникацията в обучението на на неговите възпитаници.

Кралицата на Дания Маргрете Втора и принц-консорт Хенрик разговаряха с президента Петър Стоянов и неговата съпруга Антонина Стоянова.

[2000-10-17 18:05:01|Кралицата на Дания Маргрете Втора и принц-консорт Хенрик разговаряха с президента Петър Стоянов и неговата съпруга Антонина Стоянова. Разговорът продължи около половин час. В състава на официалната датска делегация са министрите на външните работи на Дания Нилс Хелвег Петерсен, и на културата - Елсебет Гернер Нилсен. Нейно Величество се придружава и от голяма бизнесделегация. Пред паметника на Незнайния войн Маргрете Втора бе посрещната с официална церемония от президента Стоянов. Тя бе поздравена с ръкопляскания от събралите се граждани на столицата.

Гледаме на тази визита като на много важен знак на кураж към народа на България в нашия път за връщане там, откъдето бяхме откъснати след Втората световна война, за интеграция на България с останалата част на Европа, каза президентът Стоянов в изявление пред български и датски журналисти след разговорите.

По думите на президента Стоянов визитата на Маргрете Втора, която ще бъде съпроводена и от редица съпътстващи прояви, ще даде много силен тласък за развитие на двустранните отношения в много области.

Попитах Нейно Величество колко трае полетът от Копенхаген до София и тя ми отговори- 2 часа и половина. Това е може би най-дългия европейски полет, но все пак това е една европейска дистанция, кратък полет, което говори, че в рамките на нашия континент интеграцията може да се осъществи сравнително бързо, ако всички на Изток и на Запад желаят това, ако всички на Изток и на Запад проявяват разбиране и подкрепа един към друг, каза Петър Стоянов.

Той посочи, че за него е много важно през очите на Нейно Величество и на Негово Височество, през очите на датските журналисти, придружаващи официалната делегация, обществото на Дания да може да види България такава, каквато е. България със своята антична култура, със своята стара християнска и европейска традиция и същевременно България, която има желание да излезе от този доста тежък период на преход; България, която желае наистина да изгради едно ново общество на демокрация, на свобода на словото, на върховенство на закона и в крайна сметка - на добър жизнен стандарт, добави Стоянов.

Решимостта и себеотрицанието, които българският народ показа при провеждането на реформите, са достойни за уважение и възхищение, според Кралицата на Дания Маргрете II

[2000-10-17 00:00:00|Кралицата на Дания Маргрете Втора каза днес, че решимостта и себеотрицанието, които българският народ показа при провеждането на реформите - предпоставка за неговия напредък, са достойни за уважение и възхищение.

Тези месец се навършват 11 години, откакто станахме свидетели на политическия обрат в Централна и Източна Европа. В Дания се радвахме на новите тенденции и новата отговорност към света, които преминаваха от една държава в друга. Това ни даде възможност отново да установим контакти с народи, от които бяхме отделени в продължение на почти половин век поради изкуственото разделение на Европа, каза Маргрете Втора в тост по време на официалната вечеря, дадена от президента Петър Стоянов в нейна чест.

В България политическият обрат прие спокоен и достоен ход. Но периодът, който последва, бе тежък, каза кралицата. Тя отбеляза, че провеждането на нужните реформи с всеобхватното приватизиране на държавните предприятия и преходът към пазарна икономика са били свързани с големи човешки и икономически усилия и са засегнали живота на всеки отделен човек. Решимостта и себеотрицанието, които българският народ показа и които бяха предпоставка за неговия напредък, са достойни за уважение и възхищение, продължи кралицата.

По думите й със своята външна политика България е заела своевременно своето място в широкото европейско сътрудничество, което все повече нараства. Като припомни основни моменти от процеса на интеграция на България към ЕС и НАТО Маргрете Втора отбеляза и личната ангажираност и принос на президента Стоянов за ускоряване на този процес. В течение на много столетия големите реки са свързвали България с далечните северни страни. Но поради последвалите драматични исторически промени реките "пресъхват" и огромните пространства стават почти непреодолими. Днес контактите са възобновени и ние, Принцът и аз, се радваме на многото възможности, които това посещение ни предлага да се запознаем с миналото и настоящето на България, каза Кралицата на Дания.

Президентът Петър Стоянов в тоста си на официалната вечеря говори за сходствата между България и Дания. Неголеми европейски държави, съизмерими по население, България и Дания се родеят преди всичко с древната история и богатата културна традиция на своите народи, каза Стоянов. Той припомни знаменателния, по думите му, исторически факт в съдбата на двата народа, отличаващи се с толерантност към етнически и религиозни различия. По време на Втората световна война България и Дания бяха единствените европейски страни, спасили своите евреи от депортация в "лагерите на смъртта", посочи Стоянов.

Днес, в навечерието на новото хилядолетие, нашите две европейски държави споделят общи демократични ценности, продължи той. По думите му България отдава голямо значение на сътрудничеството с Дания, защото, след рухването на комунизма в Източна Европа това сътрудничество приближава страната към стратегическата й цел - окончателно и безвъзвратно завръщане в голямото европейско семейство. Тъкмо общоевропейските цели откриват новите измерения в развитието на нашите двустранни отношения, смята президентът Стоянов.

Общоевропейската перспектива ускори сътрудничеството помежду ни и положи началото на редица съвместни проекти в областта на строителството, земеделието и преработвателната промишленост, екологията, енергетиката, туризма, в областта на науката, образованието и културата. Положително се развиват и търговско-икономическите връзки между нашите страни, каза Стоянов.

Вашето посещение възприемаме като признание за постигнатото от страната ни през последните години по пътя на демократичните реформи, обърна се президентът към Кралицата на Дания.

На вечерята присъстваха председателят на парламента Йордан Соколов, външните министри на двете страни - Нилс Хелвег Петерсен и Надежда Михайлова, министрите на културата Елсебет Гернер Нилсен и Емма Москова, столичният кмет Стефан Софиянски, лидери на парламентарни групи.

Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на четирима нови посланици

[2000-10-13 17:21:38|Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на четирима нови посланици. Пръв акредитивните си връчи новоназначеният посланик на Канада Рафаел Жирар. Държавният глава се срещна и с новия посланик на Суверенния Военен Орден на Малта - Родолфо Риналди. Президентът прие акредитивните писма на посланиците на Кралство Тайланд Сурия Роканабудхи и на Кралство Саудитска Арабия Абдалла Бин Саад Ал Мади.

НАТО ще продължи да държи Югоизточна Европа във фокуса на вниманието си, каза Джордж Робъртсън след среща с Петър Стоянов

[2000-10-12 19:54:53|Страните-кандидатки за членство в НАТО са направили много по пътя си към пакта, но още много остава да бъде направено. С това послание ще се обърне утре генералният секретар на Алианса Джордж Робъртсън към военните министри на държавите-кандидатки, чиято двудневна среща започна днес тук, съобщи самият Робъртсън пред журналисти след среща с президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Петър Стоянов.

Реформата във въоръжените сили трябва да бъде сърцевината на подготовката на страните за членство в НАТО, каза Джордж Робъртсън. Съкращенията в армиите са труден и болезнен процес, скъп в краткосрочен план може би, но с тях не трябва да се протака, посочи генералният секретар на Алианса.

Страните-кандидатки не трябва да забравят, че членството в НАТО не е политическа награда - организацията е военен алианс и членовете му трябва да дават принос в тази насока, каза Робъртсън.

НАТО ще продължи да държи региона във фокуса на вниманието си и след започналите демократични промени в Югославия, каза Джордж Робъртсън. Радвам се, че народът на Югославия най-после може да каже своята дума за бъдещето на страната си, добави той. България доказа в разгара на косовската криза миналата година, че може да бъде приятел не само в добри времена, но и в опасни обстоятелства и участничките в пакта са й много признателни, каза Робъртсън.

За мен бе много важно да чуя от генералния секретар, че независимо от започналите демократични промени в Югославия, България ще продължи да бъде много твърд и сериозен съюзник на Алианса и да се готви със същите темпове за бъдещо членство в НАТО, каза Петър Стоянов. Много важна според него е изложената от Робъртсън позиция, че значението на България не се изчерпва със съседството с бивша диктаторска Югославия - България се възприема като сериозен стабилизиращ фактор в региона. Всички политически сили у нас и обществото приветстват промените в Югославия и очакват България да има час по-скоро един демократичен и мирен съсед, който се вписва във всички международни структури - няма съмнение, че генералният секретар на НАТО е чул много ясно тази българска позиция, каза Петър Стоянов.

Според президента Стоянов дебатът за командировъчните на висшите държавници придобива нездравословен характер

[2000-10-12 17:09:37|Според президента Петър Стоянов дебатът за командировъчните на висшите държавници придобива нездравословен характер. Пред журналисти днес в Пазарджик президентът заяви, че постановлението, отнасящо се до размера на командировъчните пари, които получават висшите държавници, е ненужно секретно. На тази позиция е и премиерът Костов, с когото разговарях и по този въпрос по-рано днес, каза Петър Стоянов.

В отговор на журналистически въпрос президентът посочи, че е получавал командировъчните си в последния момент и дори и през ум не му е минавало дали въпросното постановление е секретно или не. Досега не съм и знаел, че постановлението е секретно, подчерта Петър Стоянов. Истерията около командировъчните обаче започва да ме смущава, не защото командировъчните са много или малко или защото пътувам много или малко, а защото дебатът придобива нездравословен характер. Аз се питам докъде ще достигне тази истерия около получаването на командировъчните, около частния живот на политиците и за какво те харчат парите си, каза държавният глава. Според него истерията около командировъчните преминава в известна степен чертата, зад която човек може да има личен живот. Трудно ще мога да ви кажа за какво съм харчил командировъчните си или за какво харча заплатата си и в известна степен смятам за обидно да давам такива обяснения, заяви още пред журналистите в Пазарджик президентът Петър Стоянов.

Президентът Стоянов допуска възможността за промяна на конституцията по въпроса за определянето на местните данъци и такси

[2000-10-12 17:07:19|Темата за местните данъци и такси бе един от акцентите в днешното слово на президента Петър Стоянов пред участниците в националното честване на Деня на българската община в Пазарджик. Според президента в рамките на Националното сдружение на общините в Република България се води много конструктивен дебат по въпроса за местните данъци и такси и по-голямата самостоятелност на общините при определянето им. Той изрази увереност, че в крайна сметка ще бъде намерен необходимият баланс между изискванията на конституцията на страната и това, което диктуват интересите на всички власти, на хората в общините.

В последвал коментар по темата пред журналисти държавният глава допусна и възможността въпросът да бъде решен чрез промяна в конституцията, но направи уговорка, че към подобни промени трябва да се пристъпва много внимателно.

Българският президент и главният одитор на Великобритания обсъдиха програмата за сътрудничество между сметните палати на двете страни

[2000-10-11 15:07:24|Президентът Петър Стоянов и главният одитор на Великобритания сър Джон Бърн обсъдиха днес програмата за сътрудничество между българската Сметна палата и Националната сметна палата на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Сър Джон е в България по покана на председателя на Сметната палата Георги Николов.

Президентът Петър Стоянов е изразил подкрепа към програмата за сътрудничество. Той е заявил, че вярва съвместната работа да допринесе за подобряване качеството на одитния сектор в България и за развитието на демокрацията, каза след срещата с президента сър Джон.

Целта на програмата за сътрудничество между двете сметни палати е българската институция да бъде подпомогната в присъединяването й към Европейския съюз /ЕС/, каза сър Джон. Програмата обхваща развитието на финансовия одит и одита на изпълнението, както и развитието на методология за обучение на персонала. Тя е по проект на програма ФАР за 2001-2003 г. на стойност 2 милиона евро, като ангажиментът на българската Сметна палата е да участва с 200 000 евро, каза Георги Николов.

Според сър Джон програмата ще бъде от полза, както за Сметната палата на Великобритания, така и за българската Сметна палата. Той допълни, че публичният сектор във всички демократични страни е много важен и е област на непрекъснато развитие.

Според Георги Николов българската Сметна палата и парламентът трябва да приемат механизми за по-активно ангажиране на парламента и на бюджетната комисия с резултатите от одита на палатата. Опитът на Великобритания показва, че 95 на сто от препоръките, които те дават за подобряване на управлението на публичните финанси, когато са обсъдени от парламентарната комисия, се реализират. Една пета от стойността на проекта ще бъде реални инвестиции, каза Георги Николов.

При тридневното си посещение в България сър Джон Бърн се срещна с председателя на парламента Йордан Соколов, с финансовия министър Муравей Радев, с председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, с членове на Сметната палата и други.

България ще подкрепи не само новия президент на Югославия, но и всички югославски власти, каза Петър Стоянов

[2000-10-10 14:18:26|България ще подкрепя не само новия президент, но и всички югославски власти. Това заяви президентът Петър Стоянов след днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Според Президента България трябва да има единна външна политика както по отношение на Югославия, така и по отношение на отражението на случилото се там върху Югоизточна Европа.

В тази политика според Петър Стоянов трябва да преобладава държавническият подход при решаването на проблемите. България трябва да продължава да има активна дипломация за процесите, които се развиват в района, каза президентът.

Той припомни, че всички политически сили са приветствали победата на Воислав Кощуница и неговото встъпване в длъжност като президент на Югославия.

Спирайки се на трудностите, които стоят пред Югославия, президентът посочи, че България се отнася към тях със симпания, подкрепа и желание тези процеси час по-скоро да намерят своето благоприятно развитие. Държавният глава съобщи, че на днешното заседание са били обсъдени въпроси, които биха имали влияние върху цяла Югоизточна Европа. Сред тези въпроси президентът посочи базите на КейФОР в

Косово и отношението на югославските власти към националните малцинства.

Петър Стоянов потвърди българската позиция, че малцинствените групи трябва да бъдат защитени по всякакъв начин, включително и българското национално малцинство, към което българската държава има ясни ангажименти и ще ги отстоява.

Убедени сме, че в избора на нов президент политическата класа в Югославия има и нагласа и сили да се справи с тези проблеми, каза Петър Стоянов.

Президентът се срещна с българските олимпийски медалисти

[2000-10-09 19:28:19|Президентът Петър Стоянов прие българските олимпийски медалисти от Сидни-2000 и класиралите се до шесто място, техните треньори и ръководители на отбори.

"Като президент на България и като българин, който изкара немалко безсънни нощи, за да видя вашите победи, искам да ви благодаря сърдечно за представянето ви в Сидни", каза Петър Стоянов, който подчерта, че "титлите и медалите са едно от най-светлите събития, които ни се случиха през 2000-та година".

"Аз бях сигурен, че ще спечелим тези медали на рекордната олимпиада", заяви Петър Стоянов. "Вие успяхте да сплотите всички българи. Вие сте шампиони на обикновените българи, на българския народ!", каза в заключение президентът.

"Изабела, Севдалин и Иван също трябваше да бъдат тук. Аз съм убеден, че техният труд и кураж ще бъдат възнаградени", заяви Петър Стоянов по повод щангистите Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев, чиито олимпийски медали - съответно златен, сребърен и бронзов, бяха отнети заради употреба на забранени субстанции. Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев също бяха поканени от Петър Стоянов на срещата, но не дойдоха на срещата с държавния глава.

От името на всички олимпийци носителят на златен медал от Сидни-2000 в стрелбата със свободен пистолет Таню Киряков благодари на Петър Стоянов за топлите думи и изрази надеждата, че "в Сидни нашите спортисти са зарадвали с успехите си българския народ". "Поклон пред българските данъкоплатци", каза олимпийският шампион Таню Киряков.

Президентът Петър Стоянов, олимпийските шампиони Тереза Маринова, Мария Гроздева, Гълъбин Боевски, Таню Киряков и Армен Назарян и останалите наши медалисти се снимаха за спомен, а след това с чаша шампанско поляха българските успехи на игрите на 27-та лятна олимпиада в Сидни.

Петър Стоянов поздрави Александър Квашневски за победата му на президентските избори

[2000-10-09 19:22:53|Българският държавен глава Петър Стоянов поздрави в телефонен разговор Александър Квашневски за победата му още на първия тур на президентските избори в Република Полша. Петър Стоянов пожела успешен втори мандат на г-н Квашневски.

Двамата държавници изразиха увереност в по-нататъшното задълбочаване и развитие на отношенията между България и Полша.

Президентът Петър Стоянов и генерал Хенри Шелтън обсъдиха План "2004"

[2000-10-09 13:17:18|"План 2004" за организационното изграждане на Българските въоръжени сили обсъдиха на среща днес президентът Петър Стоянов и председателят на Комитета на началник-щабовете на Въоръжените сили на САЩ генерал Хенри Шелтън.

След срещата гостът заяви, че президентът Стоянов е споделил с него вижданията на българската страна в областта на сигурността.

Разговорът потвърди, че нашите две страни са ангажирани с едни и същи демократични ценности, потвърдена бе взаимната ангажираност за политическата и икономическата стабилност в Европа, каза генерал Шелтън. Този общ поглед според него има голяма стойност на прага на 21-ви век.

Президентът Стоянов освободи с указ Румен Янков от длъжността председател на Върховния касационен съд

[2000-10-09 11:52:26|С указ на президента от 6 октомври Румен Янков е освободен от длъжността председател на Върховния касационен съд. Миналата седмица Румен Янков беше избран за конституционен съдия от квотата на съдебната власт.

Днес новоизбраните конституционни съдии - Христо Данов, Румен Янков, Людмил Нейков и Васил Гоцев ще положат клетва в присъствието на президента Петър Стоянов, председателя на Народното събрание Йордан Соколов и председателя на Върховния административен съд Владислав Славов.

Поздравление на Петър Стоянов до Воислав Кощуница

[2000-10-07 00:00:00|Петър Стоянов изпрати поздравителна телеграма до Воислав Кощуница, президент на Съюзна Република Югославия.

"Уважаеми господин Президент,особено съм радостен, вече официално, да Ви поздравя с полагането на клетва пред Скупщината на Съюзна Република Югославия. За мен и за българския народ Вашата победа беше безспорна от самото начало", се казва в поздравлението на държавния глава.

"Вярваме, че изборът Ви за президент е ново оптимистично начало на демократичните процеси в Югославия. Искрено се надявам, че по време на Вашия мандат нашите две съседни държави ще открият нова страница в отношенията си, обединени от общите идеи за изграждане на демократични общества и институции, върховенство на закона и зачитане на човешките права и свободи.

Гражданите и на България, и на Югославия искат да живеят като добри съседи и приятели, но също така, убеден съм, и като граждани на една просперираща и демократична Европа. Вярвам, че независимо от трудностите, ще съумеем да постигнем това, помагайки си взаимно и разчитайки на солидарността и подкрепата на европейската и световната демократична общност. Позволете да споделя с Вас готовността на Република България да развива активни и открити отношения на всички равнища с демократична и приятелска Югославия. Поздравявайки Ви още веднъж, в този толкова важен за Вас и за Вашата страна момент и в очакване на скорошна наша лична среща, Ви желая успех", пише Петър Стоянов.

Президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност

[2000-10-06 12:28:06|Президентът на Републиката свиква Консултативния съвет за национална сигурност на 10 октомври, вторник. Темата на заседанието е: "Новата обстановка в съседна Югославия и нейното влияние върху Югоизточна Европа".

Снощи - 5 октомври, четвъртък, в 23.30 часа, държавният глава изрази готовността си да свика Консултативния съвет, за да се обсъди отражението на последните събития в Югославия върху нашия регион.

Президентът следи внимателно обстановката в Югославия

[2000-10-05 23:35:14|Заради обстановката в Югославия, преди малко Президентът и Върховен главнокомандващ говори с началника на Генералния щаб на Българската армия Михо Михов, с началника на Главния щаб на Военновъздушните сили генерал Стефан Попов и с Директора на служба "Гранична полиция" Валери Григоров, за да се изключи всяка възможност за преминаване през българската граница на лица, търсени за военни престъпления, включително Слободан Милошевич.

Президентът следи внимателно това, което се случва в западната ни съседка и има готовност да свика Консултативния съвет за национална сигурност, за да се обсъди отражението на събитията в Югославия върху обстановката в региона.

Позиция на Президента Петър Стоянов за положението в Югославия

[2000-10-05 22:09:50|Последният развой на събитията в Югославия ме кара да вярвам, че поривът на югославяните към демокрация повече не може да бъде удържан. Съобщенията, че Конституционния съд на Югославия ще касира резултатите от първия тур на президентските избори, говорят за отчаян опит на режима в Белград да пренебрегне категоричната воля на югославските граждани за демократични промени. Ние, живелите при комунизма, знаем добре какви престъпления срещу собствените граждани могат да бъдат извършени под прикритието на така наречената законност.

Ето защо, като президент на съседна и приятелски настроена към съседите си България, изразявам надежда, че югославската армия и силите на реда ще проявят мъдрост и няма да застанат срещу народа си, заради една изгубена и отречена от историята кауза.

Президентът Петър Стоянов връчи орден "Стара планина" - първа степен на посланика на Израел у нас Давид Коен

[2000-10-05 14:48:01|Президентът Петър Стоянов връчи днес орден "Стара планина" - първа степен, на посланика на Израел у нас Давид Коен във връзка с неговото отпътуване от страната. Връчвам този най-висок български орден на г-н Коен за неговата неуморна, ползотворна дейност като посланик на своята страна в България, каза президентът.

Искам да благодаря на посланик Коен за неговата дейност, която се изрази и в съживяване на търговско-икономическите отношения между нашите две държави, в повишаване дела на израелските инвестиции в България, но най-вече за новия стил на отношение, който беше наложен между нашите два народа, каза Петър Стоянов.

Той припомни, че през този период на посещение в Израел са били председателят на Народното събрание, вицепрезидентът, външният министър. За мен ще останат незабравими спомените от времето на моето посещение в Израел през януари тази години, каза президентът.

Според него в основата на отношенията между народите на България и Израел стои спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Този факт ни задължава нашите отношения да бъдат издигнати на още по-голяма висота, да бъдат в още по-висока степен приятелски, открити и взаимоизгодни. За всичко това по време на своя мандат неуморно работеше посланик Коен, посочи Петър Стоянов. Давид Коен потвърди, че в момента официална делегация начело със заместник-външен министър г-н Райков е в Израел. В Израелския национален фонд според посланика е било обсъдено всичко, свързано с Гората на България и паметниците за българския народ - за спасяването на българските евреи, каза посланик Коен. Израел, няма да забрави този факт, допълни той.

България може да се справи с новите предизвикателства на прехода, заяви президентът Петър Стоянов пред студентите от Нов български университет

[2000-10-04 16:31:42|Според президента Петър Стоянов България може да се справи с новите предизвикателства на прехода. Той заяви това днес в лекция в Нов български университет на тема "Българските предизвикателства на прехода". Две неща ще дръпнат България напред: целенасочената политика за стимулиране на предприемчивите и скъсяването на дистанцията с развития западен свят, каза президентът.

Упрекът, който Петър Стоянов оправи към политиците на България, включително и към себе си, бе, че през последните 10 години не успели да създават условия за стимулиране онези, които биха могли поведат България напред. Демокрацията има много лица, каза президентът. Привлекателното е конституцията, свободата на словото, но и високият стандарт на живот. Той със съжаление констатира, че първите две придобивки на демокрацията нямат същата висока стойност както преди 10 години. Според Петър Стоянов преди 10 години никой в България не е имал смелостта обяви на българския народ, че да за да се изгради либерална демокрация и пазарна икономика, ще трябва да се премине през един период, който е по-тежък за обикновените хора, от живота по време на развития социализъм.

Петър Стоянов не отрече, че либералната демокрация има и своя мрачна половина. Там той постави недалновидни политици, корумпирани чиновници, откровени подлеци и хора, които злоупотребяват с политическата власт, която им е дадена, и с възможността за медийната изява. Президентът изрази убеденост, че България, която е въвлечена вече в този процес, ще го извърви докрай.

Президентът Петър Стоянов поздрави германския народ с 10-годишнината от обединението с писмо до своя колега Йоханес Рау

[2000-10-03 00:00:00|Пожелания към германския народ за бъдещи успехи по повод десетгодишнината от обединението на Германия от името на българския народ поднесе президентът Петър Стоянов в писмо до федералния президент Йоханес Рау. С подписването на Договора за обединение Германия отново постигна своето единство, при това в условията на свободно самоопределение. Този акт бе и венецът на уникалната по своята радикалност промяна в Европа, след като Берлинската стена - символ на разделението на един континент, рухна и бе сложен край на половинвековната студена война, пише Петър Стоянов.

Той изтъква, че днес, десет години по-късно, категорично се налага изводът, че обединението на Германия и обединението на Европа са двете лица на един и същ процес. Президентът Стоянов подчертава и водещата роля на обединена Германия като мотор на европейската интеграция, която е важен гарант за страните-кандидатки за членство в Европейския съюз, сред които и България.

Бих искал да вярвам, че Федерална република Германия и занапред ще продължи активно да подкрепя процеса на разширяване на Съюза и с това естественото и логично политическо и икономическо приобщаване на държавите от ЦИЕ към Европа, пише българският президент. Той изразява своята увереност, че приятелските отношения между България и Германия ще допринесат за процеса на европейското единение.

Президентите на България и Хърватия приветства победата на демократичните сили и техния президентски кандидат Воислав Кощуница на първия тур на изборите в СР Югославия

[2000-10-02 18:01:07|Президентите на България Петър Стоянов и на Хърватия Стипе Месич приветстват победата на демократичните сили на последните президентски избори в Югославия.

Общата декларация на държавните глави на двете страни бе приета днес по време на държавното посещение на Стипе Месич у нас.

В декларацията се подчертава, че волята на сръбските граждани, изразена чрез резултатите от изборите, трябва да бъде уважена, с което да се сложи край не само на режима на Милошевич, но и на неговата политика.

Президентите смятат, че избирателите в Югославия ясно и недвусмислено са се обявили за промени, затова приветстват тази тяхна ориентация като заявка за демокрация, просперитет, добросъседство и реинтегриране на страната им в международната общност.

Президентите изразяват надежда, че съседството с една демократична и миролюбива Югославия ще означава за целия район възможност за ускоряване на интеграцията в европейските структури.

Държавните глави на България и Хърватия призовават Европейския съюз и цялата демократична общност да задълбочат и разширят своите програми за възстановяване и развитие на страните от региона.

Президентът Петър Стоянов разгледа тракийския култов център в Старосел

[2000-09-29 13:10:26|Президентът Петър Стоянов разгледа днес тракийския култов център в Старосел.

Експедиция, ръководена от д-р Георги Китов, откри изненадващо това лято Четиньовата могила край Старосел, Хисарско, която представлява грандиозен тракийски храм от края на V и IV век преди Христа. Тя се състои от впечатляващи ограда с дължина 241 метра и запазена височина до 3 метра, централно и странични стълбища, коридор с фасада и правоъгълен и кръгъл куполен покрив.

Президентът Петър Стоянов смята, че неговото посещение ще помогне държавните институции да се погрижат находището да бъде запазено през зимата и в най-скоро време да придобие туристически вид.

Храмът е най-величественото откритие, направено досега по тракийските земи. Предполага се, че в него е бил погребан обожествен владетел. Според ръководителя на експедицията д-р Георги Китов владетелят е бил последовател на Орфей. Храмът е бил възлово място за голям култов център от много скални светилища и няколко десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани като гробници. 50 хиляди лева ще трябват за покритието на обекта, за да прекара зимата. Експедицията има дългове за около 35 хиляди лева.

Главният административен секретар на Президента ще посрещне българските олимпийци

[2000-09-29 12:27:41|Днес - 29 септември, се завръща част от българската олимпийска делегация. Тъй като президентът Петър Стоянов е вън от София в този ден, негов представител на летище София ще бъде главният административен секретар на държавния глава Румен Христов. Той ще поздрави олимпийците от името на Петър Стоянов. Президентът на Републиката ще приеме българските най-добре представилите се български олимпийци веднага след като всички се завърнат у нас.

Президентът декларира своето имущество

[2000-09-28 19:11:00|В изпълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Президентът на Републиката декларира своето имущество, доходи и разходи в Декларация по чл.4 ал.1 в срока по параграф 2 (до 30 септември 2000 година) от Заключителните разпоредби на същия Закон. Декларацията е депозирана при Председателя на Сметната палата днес - 28 септември 2000 година.

Държавният глава декларира своето имущество в личните си страници в Интернет (през 1998 и през 2000 година) и преди да има законово задължение за това. Данните оттам съвпадат с тези от днешната декларация. В раздела доходи, освен президентската заплата, в декларацията е посочен и получавания от съпругата на Президента наем от магазин в Пловдив - 12 квадратни метра, собственост на г-жа Стоянова. Доходът възлиза на 100 долара месечно, общо 1200 долара за миналата година. Освен това, Президентът няма собствено моторно превозно средство в този момент, както и водни и въздухоплавателни превозни средства, няма ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и кома ндитни дружества, поеменнни акции в акционерни дружества, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки, няма дадени обезпечения - все графи от декларацията.

Хърватският президент ще посети България по покана на Петър Стоянов

[2000-09-28 13:13:46|По покана на президента Петър Стоянов официално посещение в Република България на 2 и 3 октомври ще направи президентът на Република Хърватия Стипе Месич. Той ще бъде придружаван от министъра на външните работи на Хърватия Тонино Пицула и от министъра на морското стопанство, транспорта и далекосъобщенията Алоиз Тушек По време на посещението хърватският президент ще разговаря с президента Петър Стоянов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов и министър-председателя Иван Костов. Двамата държавни глави ще проведат разговор на "четири очи" и ще ръководят след него пленарни разговори на българската и хърватската делегации. Ще последва съвместна пресконференция. По време на визитата ще има и българо-хърватски бизнес форум. Българският министър на транспорта и съобщенията Антоний Славински и хърватският му колега Алоиз Тушек ще подпишат спогодба за морското търговско корабоплаване.

Българският президент Петър Стоянов присъства на инагурацията на Стипе Месич през февруари тази година и използва случая, за да покани хърватския държавен глава на официално посещение у нас.

Много важен политически знак нарече президентът Петър Стоянов международното учение "Седем звезди 2000"

[2000-09-27 13:23:00|Международното учение "Седем звезди 2000" на многонационалнитте мирни сили за Югоизточна Европа /ММСЮЕ/ е много важен политически знак за Балканите. Това заяви днес на брифинг пред журналисти президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили на Република България Петър Стоянов.

Той пристигна днес на полигона край хасковското село Корен, за да присъства на учение на многонационалната бригада, чийто щаб е в Пловдив.

В щаба на маневрите командирът на ММСЮЕ турският бригаден генерал Хюлми Акън Зорлу запозна Петър Стоянов с целите на учението. Президентът изтъкна важността на маневрите, като подчерта, че седем държави успяват да проведат учение под общо командване с ясна цел - поддържане на мира. Петър Стоянов благодари на военните министри на България, Турция, Гърция и Македония и на представителите на другите държави, които с присъствието си тук доказват голямото значение на "Седем звезди 2000".

Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа са приложими за всеки регион, но аз се надявам те никога повече да не се използват на Балканите, които, дай Боже, оттук нататък да са обречени само на мир, на едно добро съвместно съществуване, на просперитет, каза в заключение държавният глава.

Президентът и гостуващите военни министри наблюдават оперативните действия на формированията на седемте страни-участнички, които демонстрират мироопазващи операции.

Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на новоназначените посланици на Финландия и Унгария у нас

[2000-09-26 14:06:50|Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на новоназначените посланици на Финландия и Унгария у нас - Таисто Толванен и д-р Бела Коложи.

На церемонията по връчване на акредитивните си писма на д-р Бела Коложи предаде на Петър Стоянов писмо от президент на Унгария Ференц Мадъл, в което унгарският държавен глава благодари да българския президент за поздравленията получени при встъпването му в длъжност.

Нашите отношения се градят на една нова основа, обусловена на еднаквите стремежи на двете страни интеграцията в европейските и евроатлантическите структури, каза д-р Бела Коложи. Той изрази надежда, че по време на своя мандат е нас допринесе за задълбочаването на двустранните контакти.

Шведският крал Карл ХVI Густав и съпругата му ще посетят България през ноември по поканана президента Петър Стоянов

[2000-09-26 13:11:48|Шведският крал Карл XVI Густав и съпругата му - кралица Силвия ще направят държавно посещение в България от 9 до 11 ноември 2000 г. по покана на президента Петър Стоянов и на съпругата му Антонина Стоянова.

В писмо до българския президент, с което крал Густав XVI приема поканата на българския държавен глава се казва "Ваше Превъзходителство, предвид отличните отношения между България и Швеция и стабилното разширяване на контактите между двете ни страни в много области на живота, кралицата и аз с удоволствие приемаме поканата Ви да направим държавно посещение в България от 9 до 11 ноември 2000 година".

"Бих искал да се възползвам от възможността да Ви изкажа своите много добри пожелания за лично здраве и щастие и за траен просперитет на страната Ви и народа на България", пише още крал Густав".

Швеция поема председателството на Европейския съюз на 1 януари 2001 година.

Президентът Петър Стоянов поздрави офицерите от Випуск` 2000

[2000-09-25 15:50:31|Президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Петър Стоянов поздрави днес випускниците на висшите военни училища и Военната академия "Г.С.Раковски" по случай успешното завършване на обучението им.

От днес вие поемате нова отговорност - отговорността за успеха на българската военна реформа, за бъдещето на България, каза Петър Стоянов.

Според него офицерите от Випуск 2000 са призвани да преведат Българската армия в 21-и век така, че тя да отговаря на изискванията да защитава суверенитета, териториалната цялост и независимостта на отечеството.

Като президент и върховен главнокомандващ на въоръжените сили искам да кажа, че България ще направи всичко възможно условията ви за работа да бъдат по-добри, възможностите за реализация по-големи, а семействата ви да имат добър, спокоен и достоен живот, каза Петър Стоянов.

Президентът каза, че няма да прави компромис със съвестта си заради втори мандат

[2000-09-25 15:41:16|Президентът Петър Стоянов заяви, че заради втори мандат няма да направи компромис със съвестта си.

"Искам да подчертая, че няма да извърша нито едно политическо действие под натиск, независимо дали Лучников, Иван Костов или който и да е друг стоят зад този натиск, и до края на мандата си няма да направя нито един компромис със съвестта си и клетвата, която съм дал да служа на България, заради евентуален втори мандат, каза Петър Стоянов.

Той направи днес изявление пред медиите по повод обръщанието към него, което направи вчера депутатът от СДС Светослав Лучников в предаването "Гласове" на БНТ. Лучников го призова "да се разграничи от противонационалните сили в страната и да застане твърдо на страната на демокрацията и на Обединените демократични сили".

"Като президент на България винаги съм се старал да запазвам хладнокръвие при всички внушения, нападки, дори обиди. Атаката на г-н Лучников обаче продължи дълго - започна преди две седмици от вестник "Демокрация", през "Свободна Европа" до Националната телевизия снощи - макар и в най- мек вариант", каза

Петър Стоянов.

Президентът съобщи, че за последен път е видял с г-н Лучников преди около два месеца в болницата. Не ми каза каза нищо от това, което говори през последните две седмици, каза Петър Стоянов. Ако то беше приятелски съвет, както той го назовава, можеше да ми го каже в очите, а не чрез медиите, допълни той.

Според Петър Стоянов поводът да отговори на г-н Лучников е, че неговата атака може да сътвори една от големите провокации в историята на СДС - да бъде противопоставен Съюзът на демократичните сили на президента и така да се създаде конфликт там, където той не съществува.

"Ако е вярно, че СДС има толкова много врагове, както казва г-н Лучников, какъв е смисълът да се полагат усилия да бъде създаван още един в лицето на президента", попита Петър Стоянов. Той съобщи, че не е решил дали да издигне кандидатурата си за втори мандат. "Но ако го сторя, ще я издигна като независим и надпартиен кандидат. Бил съм президент на всички българи и искам да остана такъв", каза Петър Стоянов. "Но тъй като вярвам, че в политиката трябва да има морал, ще го направя, само ако получа за това ясната и категорична подкрепа на Съюза на демократичните сили - политическата сила, която ме издигна за президент на България преди четири години и чиято програма и идеали никога не съм преставал да подкрепям", посочи президентът.

Според него г-н Лучников е прав, че от политическото поведение на СДС днес в голяма степен ще зависи и съдбата на България.

"Една партия може да се идентифицира със своето ръководство и това обикновено става след успешни избори. Но преди избора, който ни очаква догодина, СДС трябва да се идентифицира преди всичко със своите избиратели. Нещо повече - за да спечели изборите, трябва да предложи на избирателите си темите, които истински вълнуват българския народ днес, а сред тях очевидно не са компроматните войни, политическите разправии или личните взаимоотношения между българските политици", каза Петър Стоянов.

Президентът поздрави сребърната медалистка от Сидни`2000 Румяна Нейкова

[2000-09-23 14:19:48|Президентът Петър Стоянов изпрати поздравителна телеграма до Румяна Нейкова, сребърна медалистка в дисциплината скиф на Летните олимпийски игри в Сидни.

"Честит сребърен медал! Радваме се за твоя успех и ти пожелаваме още много постижения и спортен шанс в бъдеще!", се казва в поздравлението на държавния глава.

Президентът разговаря с ръководството на българската олимпийска делегация по повод ситуацията с допинг-пробите на българските спортисти в Сидни

[2000-09-21 00:00:00|Президентът Петър Стоянов проведе днес два телефонни разговора с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Симон Спасов в Сидни, за да се осведоми лично за ситуацията, създадена след взетите от българските състезатели допинг-проби.

Държавният глава заяви, че всички в България ще бъдем много огорчени, ако се стигне до отнемане на спечелените медали. Президентът поиска от ръководството на българската олимпийска делегация да предприеме всички възможни мерки, за да се разкрие истината, защото продължава да вярва, че успехите на българските спортисти не се дължат на употребата на забранени средства.

Съболезнователна телеграма на държавния глава по повод кончината на Станислав Стратиев

[2000-09-21 00:00:00|Президентът Петър Стоянов изпрати съболезнователна телеграма до близките и роднините на Станислав Стратиев.

"Приемете моите най-дълбоки съболезнования за преждевременната смърт на Станислав Стратиев", се казва в телеграмата на държавния глава. "България загуби един от най-талантливите си творци и достойни хора. Поклон пред паметта му", пише още Петър Стоянов

Президентът поздрави медалистите ни от Олимпийските игри

[2000-09-20 14:32:29|Президентът Петър Стоянов изпрати две поздравителни телеграми до българските състезатели по вдигане на тежести Гълъбин Боевски и Георги Марков, които завоюваха две олимпийски титли и поставиха нови световни рекорди.

Ето и текста на телеграмата до световният шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски: "Честит златен медал! Гордеем се с теб и те прегръщаме! Петър Стоянов, Президент на Република България"

В поздравлението на държавния глава до носителя на сребърен медал Георги Марков се казва: "Честито сребро! Желая ти още успехи в бъдеще! Петър Стоянов, Президент на Република България".

Вчера държавният глава изпрати и телеграма до Таню Киряков, златен медалист по спортна стрелба на 27-мите летни Олимпийски игри. "Честито, шампионе! Горди сме с човека, написал нова страница в историята на българския спорт, спечелвайки медали от три Олимпиади!", се казва в поздравлението на държавния глава.

Среща на Президента със Славчо Босилков

[2000-09-19 19:11:08|Президентът Петър Стоянов разговаря с главния секретар на Министерството на вътрешните работи Славчо Босилков. Г-н Босилков изложи пред държавния глава своите виждания за евентуална реорганизация на систематата на МВР с цел да се подобри ефективността по опазването на националната сигурност на България и да се противодейства на престъпността. Полковник Босилков запозна Президента и със състоянието на оперативната обстановка в страната.

Петър Стоянов се завърна от Австралия

[2000-09-19 13:49:03|Президентът Петър Стоянов, който бе на посещение в Австралия по покана на Международния олимпийски комитет, кацна рано тази сутрин на летище София.

На летището Петър Стоянов заяви пред журналисти, че България няма желание да стане член на Европейския съюз преди да се е подготвила, така както и ЕС няма да приеме България "утре или вдругиден", преди тя да е изпълнила критериите за членство.

Стоянов бе помолен да коментира изказването на своя съветник Стив Ханке, че влизането на България в ЕС ще има катастрофални резултати за българската страна, защото икономиките са различни. Българският президент обаче изтъкна, че ако има нещо, зад което застават всички политически сили в България, това е желанието на България за членство в ЕС.

Петър Стоянов изрази умерен оптимизъм по повод на поредното отлагане на съдебния процес срещу българските медици в Либия. "До процеса ние трябва много внимателно да следим всичко, което се случва, и в крайна сметка да пожелаем либийското правосъдие да бъде обективно, да открие истината и българските медици да бъдат невинни и да се завърнат час по-скоро в Родината", посочи българският президент. Той отказа да съобщи дали в Австралия е имал срещи, на които е лобирал за България и по-конкретно за случая със задържаните в Либия медици.

Президентът няма да коментира делото срещу българските медици на 17 септември, преди да разбере юридическите подробности

[2000-09-17 17:01:33|Президентът Петър Стоянов научи веднага за развоя на делото срещу обвинените български медици в Либия днес. Държавният глава е насърчен от последните новини около днешното заседание на Либийския народен съд. Едновременно с това Петър Стоянов няма да оценява фактите около делото, преди да събере достатъчно юридически подробности и аргументи от заседанието.

В деня на поредното заседание на Либийския народен съд в Администрацията на Президента по въпроса работят юридическият секретар на Петър Стоянов - г-жа Бойка Янчева и специалният пратеник на държавния глава по делото - г-н Христо Данов.

Президентът ще отпътува от Сидни тази нощ (българско време). Той обяви това още преди да знае за развоя на събитията в Триполи. Очаква се Петър Стоянов да пристигне в София в нощта на понеделник срещу вторник (18 срещу 19 септември).

Среща на българския Президент със серкретаря на Австралийската парламентарна асоциация за приятелство с България

[2000-09-17 16:52:16|Днес в Сидни българският президент Петър Стоянов се срещна със секретаря на австралийската парламентарна Асоциация за приятелство с България - Бил Сърком. Г-н Сърком е и лидер на парламентарната група на Лейбъристката партия в австралийския парламент. През април т.г. той беше на посещение в България.

Петър Стояов и Бил Сърком разговаряха за австралийски инвестиции у нас и за Пакта за стабилност, както и за сътрудничество в областта на културата и историческите паметници.

Австралия е на първо място в света по обем на инвестициите в чужбина спрямо вътрешния си брутен продукт. За миналата година австралийските инвестиции в чужбина са в размер на 31.2 милиарда щатски долара.

Българският държавен глава използва срещата, за да благодари на австралийските власти за отношението им към българските емигранти. Асоциацията за приятелство в България в австралийския парламент е учредена през декември 1997 година. В нея членуват десет австралийски парламентаристи. Председател е ръководителката на парламентарната група на управляващата Либерална партия г-жа Кей Елсън.

Среща на Петър Стоянов с българите в Австралия

[2000-09-17 16:47:21|Днес -17 септември, неделя /в България - на 16 срещу 17/ Президентът на Републиката се срещна в Сидней с около 400 представители на българската общност в Австралия. Сънародниците ни се бяха събрали в църквата на Меркет плейс в Сидней, известна като място за срещи на стари и нови емигранти. Българската общност в Австралия наброява около 10-12 хиляди души, една трета от тях - с валидни български паспорти. Миналата година сънародниците ни създадоха първата в историята на Австралия българска православна църковна общност - "Свети Иван Рилски", в столицата Мелбърн, която наброява около 2500 души. В този град е и най-голямата българска православна църква в Австралия - "Св. Св. Кирил и Методий". Нашенци приветстваха българския държавен глава с родни песни, изпълнени от хор "Мартеница".

Хорът е формиран и ръководен от австралийската композиторка и певица от холандски произход Мара Кийк, под влиянието на българския композитор проф. Иван Спасов, на творчеството на когото са посветени редица концерти. Хорът "Мартеница" е съставен предимно от австралийски певици, солистката - Силвия Енчева, е българка. Той изпълнява произведеня на българска фолклорна основа с модерно звучене. Някои от песните са по стихове на българските емигранти в Австралия Стефан Кожухаров и Здравка Малинова.

Президентът говори пред сънародниците ни за прехода на България към демокрация и пазарна икономика през последните 10 години. След това Петър Стоянов даде половин-часово интервю за българския радиочас по станцията на Ес Би Си, което се излъчи пряко в ефир.

Съболезнователна телеграма на Президента Петър Стоянов до генералния секретар на МОК Хуан Антонио Самаранч

[2000-09-16 00:00:00|Тази нощ българският държавен глава Петър Стоянов, който се намира в Сидни, изпрати съболезнователна телеграма до Хуан Антонио Самарнч, генерален секретар на МОК.

В телеграмата се казва:"Приемете моите най-дълбоки съболезнования за кончината на съпругата Ви. Искрено съжалявам за сполетялата Ви лична трагедия и то - по времето на най-голямото спортно събитие в света, за организацията на което Вие имате толкова големи заслуги.

Поклон пред паметта на г-жа Самаранч.

Петър Стоянов, президент на Република България"

Срещи на Президента в Сидни

[2000-09-15 17:37:37|Час преди откриването на олимпиадата, на официалната трибуна на големия стадион в Сидни вече пристигнаха държавните глави и правителствени ръководители, които отговориха на поканата на МОК да присъстват на 27-те летни олимпийски игри. Българският президент Петър Стоянов е използвал възможността да разговаря с генерал-губернатора на Нова Зеландия Майкъл Харди Бойс, с президента на Литва Валдас Адамкус, с президента на Словения Милан Кучан, с полския президент Александър Квашневски, с македонския президент Борис Трайковски, с министър-председателя на Швейцария Адолф Оги, както и с генералния секретар на МОК Хуан Антонио Самаранч.

В ложата е пристигнала и Челси Клинтън с официалната американска делегация, която сърдечно поздравила и разговаряла накратко с българския президент.

Президентът Петър Стоянов се срещна с генерал-губернатора на Австралия сър Уилям Дийн

[2000-09-15 17:33:50|Българският президент Петър Стоянов беше гост тази сутрин /българско време/ на генерал-губернатора на Австралия сър Уилям Дийн в резиденцията му в Сидни. В продължилия 40 минути разговор българският президент подчерта, че българско-австралийските отношения биха могли да са част от приоритетите на азиатско-тихоокеанската политика на България. София се стреми да развива стабилни връзки с държавите от западния бряг на Тихия океан, посочи Стоянов. Той добави, че вече е бил на официални визити в Китай и Япония и че би желал да използва срещата с генерал-губернатора, за да стимулира и отношенията с Австралия.

България и Австралия имат голям потенциал за развитие на своите връзки заяви Петър Стоянов. Той добави, че според София двустранният стокообмен може да се увеличи и че австралийските инвеститори са добре дошли в България.

Австралия е на първо място в света по показателя съотношение между чуждестранните инвестиции и вътрешния продукт. Чуждестранните инвестиции на страната съставляват 8,2 на сто от вътрешния продукт и възлизат общо на 31,2 милиарда долара. В момента обаче австралийските инвестиции в България са незначителни, по-съществен е само австралийският проект за подпомагане на българското здравно осигуряване, осъществяван след спечелен конкурс на Световната банка. На срещата с генерал-губернатора на Австралия българският президент Петър Стоянов подчерта, че географското разстояние не е пречка за развитието на отношенията между двете страни. Той отбеляза, че основната външнополитическа цел на България е присъединяването към ЕС и НАТО, но добави, че това съвсем не намалява усилията на България за развитие на отношенията с Австралия.

Петър Стоянов благодари за условията, които австралийските власти предоставят на десетхилядната българска емигрантска общност на австралийския континент и за дългосрочната политика на правителството в Канбера за утвърждаване на принципа на мултикултурализма, за запазването и развитието на националните, етнически, културни и религиозни традиции на емигрантските общности в Австралия.

Президентът Петър Стоянов пристигна в Сидни

[2000-09-14 12:33:08|Късно тази нощ /българско време - рано сутринта австралийско/, след 26-часово пътуване с четири междинни кацания българският президент Петър Стоянов пристигна в Сидни, столицата на Двадесет и седмите летни олимпийски игри.

Българският държавен глава е придружен от най-малката делегация в сравение с всички останали държавни глави гости на Олимпиадата - тя включва само охрана и личен лекар.

Днес в 19 ч. австралийско време Петър Стоянов ще се срещне с с българските спортисти и с ръководството на Българския олимпийски комитет в хотел Ренесанс в Сидни. Утре той ще присъства заедно с колегите си от другите страни на официалното откриване на лятната олимпиада.

Президентът се срещна с българската олимпийска делегация в Сидни

[2000-09-14 00:00:00|Президентът Петър Стоянов, който пристигна рано тази сутрин в Австралия, се срещна в една от залите на хотел "Ренесанс" в Сидни с ръководствата на Българския олимпийски комитет, на Държавната агенция за младежта и спорта и с шефовете на отборите, които участват в състезанията на 27-мите летни олипийски игри.Президентът пожела успех на всеки един състезател поотделно и на българската олимпийска делегация като цяло. "Сега остава само да си пожелаем да няма травми, всичко останало е в ръцете на съдбата", каза Петър Стоянов в началото на срещата с българските участници в състезанията.

Държавният глава ще се срещне със спортистите, свободни от тренировки, в Олимпийското село на 17-ти септември. На 16 и 17 септември - първите дни на Олимпиадата, Президентът ще присъства на тези състезания по вдигане на тежести и стрелба, на които ще се изявяват български спортисти.

Петър Стоянов е първият български държавен глава, който лично ще подкрепя нашите състезатели на олимпийски състезания.

Повече медали пожела на българските спортисти в Сидни президентът Петър Стоянов

[2000-09-12 22:50:00|Президентът Петър Стоянов каза пред журналисти на летище София, че без колебание заминава за Сидни, за да присъства на откриването на 27-те летни Олимпийски игри и да подкрепи българските спортисти там. "Те ме поканиха най-искрено и съвсем искрено ми казаха, че имат нужда от моята подкрепа. Това не съм чул от политиците от април 97-а" - добави държавният глава.

"Искам да видя това, което искат всички българи - повече радост за българския народ, сиреч повече победи, повече медали" - каза президентът Стоянов.

Всички спортове според президента могат да поднесат на българите приятни изненади. Най-големите очаквания обаче са насочени към щангите, каза Петър Стоянов. "Ще стискам палци за всички" - увери той. Поне два дни след началото на игрите президентът възнамерява да наблюдава състезанията "на живо".

Петър Стоянов изрази надежда, че след Олимпиадата няма да има оплаквания от "обективни причини" и че българските спортисти няма да бъдат уличени в използване на непозволени средства. "Това е най-тежката беда... Дай Боже на нас да ни се размине" - каза президентът.

"Заминавам за Сидни със съзнание, част от което е обременено от тази тема" - отговори Петър Стоянов на въпрос за очакванията му преди процеса в Либия по обвиненията срещу български медици. "Стискам палци за нашите медици по начина, по който стискам и за победите в Сидни" - каза президентът. "Засега не съм обмислял такава възможност" - отговори той на въпрос дали е планирал посещение в Либия.

"Мрачната страна на един иначе забележителен посткомунистически процес" нарече Петър Стоянов формулираната от журналист "тема за Чорни, Бонев и Лучански".

"Нещата вървят, така или иначе" - добави държавният глава. "В СДС има достатъчно и умни, и отговорни хора... Това не е драматична ситуация, във всеки случай" - каза президентът в отговор на въпрос за положението в партията.

Находката на Староселския храм е сигурно от световно значение и държавата трябва да направи необходимото, за да се покаже тя по най-добрия начин и да стане "гвоздей" на така наречения културен туризъм, който страната ни развива. Това каза в отговор на журналистически въпрос държавният глава преди заминаването си за Сидни.

Президентът Петър Стоянов ще присъства на откриването на Олимпиадата в Сидни

[2000-09-12 16:45:05|Тази нощ - 12 срещу 13 септември, президентът Петър Стоянов заминава за Сидни, Австралия, за да присъства на откриването на Двадесет и седмите летни олимпийски игри и на първите прояви на българските спортисти там.

Българският държавен глава е поканен от Международния олимпийски комитет, от Държавната агенция за младежта и спорта, от Българския олимпийски комитет и, разбира се - от българските олимпийци.

На 15 септември сутринта Петър Стоянов ще се срещне с генерал-губернатора на Австралия сър Уилиям Патрик Дийн. Президентът ще разговаря и с австралийския министър-председател Джон Уинстън Хауард, с други държавни глави, които ще присъстват на Олимпиадата, както и с българската колония в Австралия.

Президентът Петър Стоянов се завърна от посещението си в САЩ, където участва в Срещата на хилядолетието на ООН

[2000-09-09 00:00:00|Президентът Петър Стоянов се завърна днес от САЩ, където участва в Срещата на хилядолетието на ООН.

Заминаването на много наши младежи след 1989 г. в чужбина не е сред най-приятните факти, които съпътстват нашата посткомунистическа действителност, но е глупаво от това да се правят трагедии - напротив, ако фактът е налице, трябва да се опитаме от него да извлечем някакви положителни дивиденти. Това каза Петър Стоянов, помолен да коментира срещата си с представители на българския Уолтстрийт клуб - Ню йорк.

Винаги съм твърдял, че нашите младежи е хубаво да работят, да учат и да трупат опит в чужбина и е най-хубаво след това да се върнат да прилагат този опит в България, посочи президентът. Но дори да не се върнат, те могат да работят за страната си там където се намират, създайвайки едно истинско българско лоби, допълни той.

По време на посещението си в САЩ за Срещата на Хилядолетието Петър Стоянов осъществи визитата си по Западното крайбрежие, отложена миналата година заради войната в Косово.

В Сан Франциско президентът се срещна с кмета на града Уили Браун и го покани на посети България, за да установи близки контакти с някои от българските градове. Уили Браун връчи на българския президент символичните ключове на града.

Президентът говори пред около 200 политици, бизнесмени и журналисти в Клуба за световна политика в Сан Франциско. Лекцията на Петър Стоянов бе на тема "След Косово: перспективи за мира и просперитета на Балканите". Словото на българския президент е било предавано по Националното обществено радио на САЩ.

След лекцията си Петър Стоянов се срещна с бившия държавен секретар на САЩ и ръководител на института "Хувър" Джордж Щулц. Двамата са разговаряли за обстановката на Балканите и са анализирали причините за възникването и развитието на конфликтите в региона.

В университета в Станфорд президентът има среща с 25 български студенти, повечето от Хасково и Стара Загора, които изучават бизнесадминистрация и компютърни технологии. За преки инвестиции на американската киноиндустрия в

България настоя българският президент, който заедно със съпругата си представи специална програма за възможностите на българските кинотворци в Юнивърсъл Студио в Холивуд. На срещата с българския държавен глава присъстваха 26 известни американски продуценти, президенти на компании.

Под заглавие "Българският президент е оптимист" в.Сан Франциско Кроникъл помести статия за посещението на Петър Стоянов в Сан Франциско.

"Президентът Петър Стоянов, оптимистичният лидер на дълбоко песимистичен народ, при визитата си в Сан Франциско миналата седмица описа България като остров на стабилност и толерантност на Балканите - и като земя на евтина, но компетентна работна ръка /включително компютърни инженери/, където признават, че има корупция и се борят с нея, а повече от две трети от приватизацията е приключила", пише вестникът.

На 5 септември президентът се срещна с българската колония в Лос Анжделис. Срещата бе организирана от един от най-големите клубове на българи в северна Америка - клубът Тангра, в който членуват около 300 български "стари" и "нови" емигранти.

По-късно пред американски сенатори, политолози, журналисти и политически коментатори в Лос Анджелис президентът Стоянов представи външнополитическите приоритети на страната. Той говори и за позицията на България по време на войната в Косово. Българският държавен глава запозна присъстващите на срещата бизнесмени с икономическата ситуация в България. Той направи преглед на резултатите от валутния борд и прикани американските индустриалци да инвестират в България.

В Ню Йорк Петър Стоянов присъства на работна закуска, организирана от двамата съпредседатели на срещата на Хилядолетието финландската президентка Таря Халонен и президента на Намибия Сам Нуйома.

В рамките на срещата на Хилядолетието българският държавен глава има редица двустранни срещи. За преговорите с ЕС Петър Стоянов разговаря с президентите на Чехия Вацлав Хавел и на Полша Александър Квашневски и със словашкия премиер Микулаш Дзуринда.

Актуални проблеми в Югоизточна Европа бяха сред акцентите на разговорите на Петър Стоянов с президентите на Хърватия Стипе Месич, на Албания Реджеп Мейдани, на Черна гора Мило Джуканович, на Македония Борис Трайковски и на Румъния Емил Константинеску.

Ръководителят на българската делегация за Срещата на хилядолетието разговаря с френския си колега Жак Ширак, с президента на Австрия Томас Клестил и с министър-председателя на Израел Ехуд Барак.

Официална покана да посети България президентът Стоянов е отправил по време на срещата си с новия унгарски президент Ференц Мадъл.

По време на работния обяд, даден от генералния секретар на ООН Кофи Анан на държавните и правителствени ръководители, участващи в сесията, Петър Стоянов разговаря и с британския премиер Тони Блеър и лично се запозна с руския президент Владимир Путин и с японския министър-председател Йоширо Мори.

Петър Стоянов благодари на Япония за подкрепата, която тя непрестанно дава за българската реформа.

Президентът Стоянов посрещна празника на Съединението на Княжество България с Източна Румелия заедно с част от българите в Ню Йорк в църквата "Св.Св. Кирил и Методий" на 50-а улица в Манхатън.

В Ню Йорк Петър Стоянов участва в срещата на около 50 държавни и правителствени ръководители на франкофонски държави, организирана и ръководена от френския президент Жак Ширак.

Президентът Стоянов се срещна в Ню Йорк с изпълнителния директор на Програмата на ООН за развитие /ПРООН/ Марк Браун, за да му благодари за финансирането на различни проекти в България и да го покани на специално посещение у нас.

В речта си на срещата на Сесията на Хилядолетието на ООН българският президент изрази подкрепата на България за нарастващата роля на ООН в развитието на демократичните процеси в света.

Президентът Стоянов заяви пред аудиторията, че българското правителство е взело решение да увеличи своята вноска за мироопазващите операции на ООН.

Държавният глава изрази надежда, че Срещата на хилядолетието ще създаде онези необходими предпоставки за ООН, които биха й позволили успешно да изпълнява своята мисия през 21 век.

В края на престоя си в САЩ Петър Стоянов се срещна с българския Уолстрийт клуб в Ню Йорк - независима организация, основана през юни тази година, в която влизат 35 българи, професионалисти на така наречената Улица на световния бизнес.

Членовете на клуба са на възраст между 28 и 40 години. Петър Стоянов обсъди възможностите за включването на България във втората вълна от разширяването на

Северноатлантическия пакт на среща с Брус Джаксън, председател на американския комитет за разширяването на НАТО.

В последния ден от пребиваването си в Ню Йорк българският държавен глава участва в заседанието на Бюрото на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/. По-късно той говори на форума на 30-те световни лидери, организиран от американската Асоциация за външна политика.

Петър Стоянов се срещна с представители на българския "Уолстрийт клуб" в Ню Йорк

[2000-09-08 00:00:00|Президентът Петър Стоянов се срещна с членовете на българския Уолстрийт клуб в Ню Йорк - независима организация, основана през юни тази година, в която влизат 35 българи, професионалисти на така наречената Улица на световния бизнес. Членовете на клуба са на възраст между 28 и 40 години. Те се изявяват професионално в сфери като банките и финансите, преки и портфейлни инвестиции, капиталови пазари и борсова търговия, икономически и финансов анализ и финансови информационни системи. Сред целите на клуба е да съдейства за развитието на връзките между България и американските финансови среди, да подпомага и българските делови среди и организации с професионални съвети в областта на икономиката, търговията и финансите. Някои от членовете на клуба работят в световноизвестни компании като Джей Пи Морган, Барклис, Сити банк, Прайсуотърхауз, Мирил Линч, Лемън бродърс и др. Освен това клубът участва в благотворителна дейност за България.

От името на участниците неговият председател Георги Стратев запозна бълграския дръжавен глава с намерението на младите българи професионалисти на Уолстрийт да са във постоянна помощ на България за актуални икономически и финансови въпроси в нейното развитие. Петър Стоянов изрази задоволството си от съществуването на тази организация и подчерта, че макар и нетрадиционен, този начин за лобиране на България е един от най-резултатните. "Вие сте новият имидж на България", подчерта българският президент.

Работният ден на Петър Стоянов завърши със среща с Брус Джаксън, председател на американския комитет за разширяването на НАТО. Двамата обсъдиха възможностите за включването на България във втората вълна от разширяването на Северноатлантическия пакт.

В последния ден от пребиваването си в Ню Йорк българският държавен глава ще участва в заседанието на Бюрото на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/. По-късно той ще говори на форума на 30-те световни лидери, организиран от американската Асоциация за външна политика. По обед Петър Стоянов ще поздрави македонския си колега Борис Трайковски по повод деня на независимостта на Македония, който се отбелязва в ООН с прием, даван от македонския държавен глава. След това президентът ще отпътува за България, където се очаква да пристигне в събота по обед /българско време/.

Президентът Петър Стоянов говори пред Форума на световните лидери

[2000-09-08 00:00:00|Президентът Петър Стоянов беше специален гост на Форума на световните лидери, организиран от америкаската Асоциация за външна политика днес сутринта в Ню Йорк. Аудитория на българския държавен глава бяха повече от 100 индустриалци, собственици на компании от Уол Стрийт /Джей Пи Морган, Американ експрес, Американ Сити Банк, Чейс Манхатън Банк/, специалисти по човешките права, журналисти /от Ню Йорк Таймс, списание Форбс, Файненшъл таймс/.

Пред аудиторията Петър Стоянов изнесе лекция, посветена на проблемите в района на Югоизточна Европа и възможности за тяхното преодоляване.

Още в самото начало президентът Стоянов подчерта, че смята за погрешно цялата Югоизточна Европа да се слага под общ знаменател. Той отново отбеляза, че краят на военната операция в Косово е бил ускорен благодарение на категоричното солидаризиране на съседните на Югославия страни с действията на международната общност. Според българския държавен глава тези страни трябва да бъдат подкрепени незабавно с ясна визия за приобщаване към ценностите на евроатлантическата общност. Петър Стоянов изрази увереност, че не става въпрос за "помощ за беден роднина", а за осъзнат общоевропейски интерес, който се дефинира по съвършено нов начин 10 години след падането на Берлинската стена.

"Западът и Изтокът се оказаха недостатъчно подготвени за новите предизвикателства", заяви българският президент. По думите на Петър Стоянов процесите на икономическа и политическа интеграция ще тръгнат толкова по-бързо, колкото по-бързо и ясно се осъзнае, че проблемът на Балканите не е само регионален, и дори не само общоевропейски, а проблем на целия демократичен свят. Президентът Петър Стоянов припомни на аудиторията, че България стриктно спазва наложеното над Югославия ембарго, което й донесе загуби, равняващи се на половината външен дълг на страната, а това е голяма загуба за страна в посткомунистическа реформа. Според държавния глава изключително важни и обнадеждаващи за региона са инициативи като плана "Шифтър" и Пакта за стабилност, които ще го изправят пред една нова историческа перспектива и ще открият нови въможности за страните от Югоизточна Европа. "Ключът към траен мир, стабилност и сигурност в Европа е в солидни стратегически инвестиции за икономическото възстановяване и развитие на Югоизточна Европа, от което ще спечели всеки", смята Петър Стоянов. "За бизнеса това са допълнителни възможности, а за държавите-донори - по-евтиния начин, отколкото разходите за военни операции или сини каски, допълни българският президент. Той изрази увереност, че мироопазващи операции водят до позитивен резултат, само ако са подкрепени от бързи действия за икономическо стабилизиране.

Българският държавен глава е на мнение, че процесите на глобализация са оказали много важно влияние за рухването на комунизма в Източна Европа. Използвани разумно, те могат да се окажат и най-силното оръжие на източноевропейците да намалят по-бързо и по-безболезнено дистанцията с развитите страни от Западния свят. Президентът Стоянов още веднъж припомни, че драматичните събития в региона се развиха в момент, когато България започна реално да излиза от кризата, наследена от комунистическото минало. Той отбеляза стабилизирането на българската икономика, очаквания растеж от 4-5% за годината, балансирането на бюджета, редовното изплащане на външния дълг, рязкото увеличаване темповете на приватизация и изпълняването на мащабна програма за структурна реформа. Петър Стоянов специално подчерта и оценката на междуните финансови инситуциии, че в страната действа успешен валутен борд.

"Всички български институции са убедени в необходимостта от преодоляването на наследството от миналото - то наранява престижа на България като страна, която приема и се придържа към модерните стандарти на междунардно поведение", заяви българският държавен глава.

В края на изказването си пред Форума на световните лидери Президентът подчерта, че страната ни бе спомената в доклад на комисия на ООН за доставка на оръжие на бунтовническата организация УНИТА. Той посочи, че след представянето на доклада на ООН правителството е назначило специална комисия, която установи слабите места в системата за контрол и лиценциране. "Комисията не установи нарушения", заяви държавният глава и отбеляза предприетите мерки за премахване на всякакво съмнение в това отношение:създаването на специален орган - Агенция за контрол и лицензиране; въвеждане на много строги изисквания при лицензирането на фирмите и разрешаването на сделките; разширяването на обсега на проверка на сертификата за краен ползвател с изискване за проактивна проверка - какво ще се прави с оръжието и дали то няма да се продава; въвеждането на нови процедури за продължаване на лицензите, които се дават за кратки периоди, като в резултат на това от 112 фирми е подновен лицензът на по-малко от 30. Петър Стоянов отбеляза инициирането от България създаване на център за унищожаване на запаси от леки оръжие в сътрудничество с други държави от региона и държави от НАТО и предложената също от нашата страна Декларация за продажбите на оръжие и унификация на сертификатите за краен ползвател още през миналата година.

В заключение държавният глава декларира, че България има ясна политическа воля да се справи напълно с този проблем и е открита за сътрудничество и с останалите демократични държави. "Тук, както и в другите области, които обсъждахме, международното сътрудничество е ключът за успеха в решаването на тези проблеми", добави Петър Стоянов.

На българския държавен глава бяха зададени много въпроси, между които за проатлантическата ориентация на страната и за подкрепата й по време на операцията на НАТО в Косово, въпроси за човешките права, за валутния борд у нас, за корупцията, за развитието на частния сектор в България. В отговор на въпрос коя е най-важната тема за българското общество днес, Петър Стоянов отговори: "Да намери нестандартния метод, чрез който бързо да достигне икономически Европа". Преди българския президент на Форума на световните лидери са говорили министър-председателят на Австралия, външният министър на Турция, премиерът на Испания, президентът на Южна Африка и други държавници.

Петър Стоянов участва в заседание на Икономическия и социален съвет към ООН

[2000-09-08 00:00:00|Българският държавен глава Петър Стоянов участва рано тази сутрин нюйоркско време в заседанието на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/, на чието Бюро тази година България е член.

Заедно с президентите на Австрия, Камерун, Коста Рика и Индонезия и в присъствето на генералния секретар на ООН Кофи Анан е била изразена загриженост, че потенициалът на информационните технологии не се използва пълноценно - мнозинството от света все още живее в бедност и е далеч от постиженията на научно-техническата революция.

В изказването си българският държавен глава е подчертал значението на информационните технологии във всички сфери на живота и е изразил задоволство от факта, че генералният секретар на ООН и ИКОСОС поставят ударение върху този въпрос. Днес ролята и мястото на отделните страни в световната икономика се определя до голяма степен от способността им да се ползват от възможностите на информационните технологии, е подчертал българският държавен глава. Той е изразил загриженост, че потенциалът на информационните технологии за развитие все още е неравномерно разпределен. Както и вчера от трибуната на Общото събрание на ООН, Петър Стоянов е акцентирал, че заплахата от дигиталното разделение е реална. Според българския президент ООН като универсална международна организация може да играе обединяваща усилията на всички роля в сферата на информационните технологии.

Държавният глава е завършил изказването си с мнението, че Икономическият и социален съвет на ООН може да бъде главно координиращо звено в тази област.

Основни акценти в речта на Президента Петър Стоянов пред Общото събрание на ООН

[2000-09-07 20:07:07|След около четири часа от трибуната на Организацията на обединените нации българският президент Петър Стоянов ще направи своето изказване.

Още в началото държавният глава ще изрази подкрепата на България за нарастващата роля на ООН в развитието на демократичните процеси в света. Президенът ще каже от трибуната на Общото събрание на ООН, че приоритетна област в бъдещата дейност на ООН трябва да са поддържането и укрепването на световния мир и сигурност. България е активно ангажирана в усилията на международната общност за регулиране на създадените конфликти, смята българският президент, и страната ни подкрепя ефективната реформа на ООН за мироопазващите операции. Петър Стоянов ще заяви пред аудиторията, че българското правителство е взело решение да увеличи своята вноска за мироопазващите операции на ООН.

След това Президентът ще говори за обстановката в Югоизточна Европа. Според българския държавен глава необходими са две неща - дългосрочна стартегия за икономическо стабилизиране на нашия регион и ускореното му интегриране в европейските структури. Ключов инструмент в тази област е Пактът за стабилност, твърди Петър Стоянов.

След това той ще се спре на глобализацията. През последните десетина години, ще каже Петър Стоянов, ние получихме достатъчно доказателства за потенциала на глобализацията в ролята й да решава съвременните проблеми и да отвори нови хоризонти пред човечеството, но също така и да породи трудности. Според него има начини за ограничаване на отрицателните ефекти на глобализацията - тя не трябва да бъде оставена да се развива стихийно, смята Петър Стоянов. Възможможностите да се влияе върху нея и върху тези отрицателни ефекти нарастват при участие в регионални интеграционни инициативи, но тези инициативи могат да бъдат успешни, ако са подчинени на цялостен глобален подход, твърди българският държавен глава. В това той ще потърси новата, изключително важна роля на Организацията на обединените нации. Петър Стоянов вярва, че ООН ще продължи да бъде съществен фактор за социално-икономическото и научно-техническо развитие, за опазването на околната среда и хуманитарното сътрудничество на национално, регионално и глобално равнище и ще подчертае, че основните цели в тази област трябва да са постигането на устойчиво развитие, решаването на проблемите на хората, редуцирането на бедността и намирането на нови източници на доходи за всички социални слоеве на нашата планета.

След това българският държавен глава ще говори за самата Организация на обединените нации, което е и темата на Срещата на хилядолетието. Според Петър Стоянов при реформирането си ООН трябва да вземе под внимание нарастналия брой на страните-членки и повишената роля - икономически и политически потенциал на някои държави, които биха могли с успех да поемат ангажиментите и отговорностите на непостоянни и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. /Държавният глава визира кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност/. Убеждението на българския президент е, че гарантирането и спазването на правата и на основните свободи на човека са съществен елемент в развитието на гражданското общество. Петър Стоянов ще поиска развитите страни да улеснят бързия достъп на развиващите се и на страните в преход към така наречените "информационни магистрали" (information superhighways).

В заключение президентът Стоянов ще изрази надежда, че Срещата на хилядолетието ще създаде онези необходими предпоставки за ООН, които биха й позволили успешно да изпълнява своята мисия през 21 век.