Договорът с Ентърджи и AES за ТЕЦ Марица-Изток 1 и 3 е успешна сделка за България, смята Президентът

[2001-06-01 11:55:00|В отговор на журналистически въпрос днес държавният глава заяви, че без никакви колебания застава зад договора с двете американски фирми за ТЕЦ Марица-Изток 1 и 3. Според президента Петър Стоянов сделката с АЕS и Ентърджи кореспондира с желанието на България да привлича стратегически чужди инвестиции, от които България да има икономическа изгода и които да представят страната ни като един привлекателен партньор навсякъде по света. Считам, че това е една успешна сделка за България, изтъкна държавният глава. Президенът заяви, че няма опасения за прозрачността на сделката с американските фирми, като сподели, че той самият е бил сред хората, които много категорично са призовававали правителството да започне сериозни преговори с двете американски фирми. Нека не забравяме, че когато искаме да се борим със сенчестата икономика и мафиотския капитал, най-прекият път е да се привличат солидни, стратегически инвеститори, които имат наложена физиономия в света и които идват тук със своето реноме и главно – със своите големи икономически способности, които са зад гърба им, допълни президентът Стоянов.

Президентът откри международната конференция „Интелектуалната собственост, интернет, електронна търговия и традиционни знания“

[2001-05-29 12:00:00|Президентът Петър Стоянов откри международната конференция

„Интелектуалната собственост, интернет, електронна търговия и традиционни знания“.

Новият век ще бъде век на знанието и интелектуалния капитал, каза в словото си Петър Стоянов. Той посочи, че интелектуалната собственост придобива все по-тясна връзка с всички аспекти на нашия живот

С превръщането на интелектуалната собственост във важен инструмент за създаване на богатство, нейната защита придобива все по-голямо значение. Ефективността на системата за защита на интелектуалната собственост зависи от масовото разбиране както на тази система, така и на нейните предимства, каза президентът.

Президентът припомни, че в България вече са поставени основите на цялостно законодателство в тази област. България е член на Световната организация за интелектуална собственост и предшестващите я органи от 1921 г. Днес тя е подписала почти всички договори на Световна организация за интелектуалната собственост, каза Петър Стоянов.

Участниците в конференцията бяха приветствани от генералния директор на Световната организация за интелектуална собственост/СОИС/ Камил Идрис. Г-н Идрис приветства президента Петър Стоянов за ролята му на адвокат на интересите на региона в развитието на новите технологии, където България има водеща роля. Идрис каза, че подкрепя българския държавен глава в усилията му и високо оценява членството на Петър Стоянов в Консултативния съвет на СОИС. Президентът Стоянов е първият източноевропеец избран за член на съвета.

Форумът ще продължи до 31 май. В работната програма участват 68 члена на СОИС от 34 страни и 102 члена на Националната асоциация по интелектуална собственост в България.

Президентът Петър Стоянов поздрави участниците в Балканския политически клуб

[2001-05-27 17:57:55|Президентът Петър Стоянов поздрави участниците в Балканския политически клуб. Българският държавен глава изрази убедеността си, че големите общи инфраструктурани проекти и кооперираните балкански усилия за тяхното създаване ще имат много по-голямо значение от всеки политически диалог, защото в крайна сметка те означават общ интерес. Според Стоянов при реализацията на тези проекти всяка от заинтересуваните страни ще намери своята печалба и своя интерес – както балканските страни, така и държавите-донори. „Нещастието на балканските страни в много голяма степен се дължи на разделението на Европа, която вместо да им помогне в тяхното ново развитие и да ги направи нови членове на една цивилизационна общност, помага на една или друга балканска страна в раждащите се нови балкански конфликти“, припомни Стоянов думите на ръководителя на Карнегиевата комисия барон Дьо Констан. „Да живеем с надеждите и увереността, че тук на Балканите на фона на обезпокоителните събития на Запад от нас се ражда нещо ново, което може да концентрира политическата и интелектуалната енергия на страни, обитаващи тази част на Европа“, призова Президентът. Според него клубът може да помогне най-сетне Балканите да се превърнат в неразделна част от бъдеща обединена Европа, която ще бъде истинската и окончателна гаранция за просперитета на нашия регион.

След първото открито заседание на Балканския политически клуб президентът Петър Стоянов покани на кафе настоящия президент на Румъния Йон Илиеску и бившия Емил Костантинеску, бившия премиер на Албания Фатос Нано, председателя на Съвета на гражданите на югославския парламент проф. Драголюб Мичунович, бившите държавни ръководители – на Турция Сюлейман Демирел,и на Македония – Киро Глигоров. С тях той разговаря за обстановката в Македония.

Президентът Петър Стоянов и съпругата му Антонина Стоянова за пети пореден път бяха домакин на абитуриентския бал за сираци и младежи с увреждания

[2001-05-23 20:30:00|В Дом 2 на Резиденция Бояна президентът на Републиката и съпругата му за пети пореден път от началото на президентския мандат на Петър Стоянов бяха домакини на традиционния абитуриентски бал за младежите и девойките в неравностойно социално положение – сираци и инвалиди, завършили средното си образование тази година.

Искрено вярвам в бъдещето, във вашето бъдеще, каза в приветствието си държавният глава. Вярвам, защото когато говорим за социалната цена на българския преход, децата, които най-силно са го усетили на гърба си – това сте вие, посочи Президентът. Вярвам, защото едва ли има други деца в България, които отрано да са разбрали, че големият успех се постига с много труд и с голямо постоянство, каза Петър Стоянов.

Президентът пожела успех на всички деца в попрището, с което ще се заемат. За най-хубавата вечер от живота – абитуриентската, Петър Стоянов пожела много усмивки, щастие и радост. От името на всички той благодари и на спонсорите на празненството.

Този път в „президентския“ випуск 2001 бяха 200 момичета и 230 момчета от домовете в цялата страна. Абитуриентите пристигнаха в резиденция „Бояна“ благодарение на бензин, осигурен от „Шел“. Всяко дете си тръгна с подаръци – козметични комплекти от „Астера“ и „Ален Мак“, дрехи от „Руен“, „Рила стил“ и „Мануел“, чорапи от „Феникс“ и „Лейди София“ и дъвки от „Wrigley“. За храната ще бяха погрижили „Макдоналдс“ и „Самекс“- KFC, сладкишите бяха от „Маркрит“ и „Лъки“, а напитките – от „Кока кола“. Водещ на купона беше Тома Спространов.

Безвъзмездно за децата пяха Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Ирина Флорин, Ваня Щерева, Белослава, Тео Шишманов, а също и групите „Обратен ефект“, „Мастило“, „Латинопартизани“, „Биг мама скендъл“, „КГБ“, Христина Маркова, Кондьо, Кати, Софи Маринова, Таня Боева и Володя Стоянов и други звезди на рока, фолка и естрадата.

Президентът Петър Стоянов поздрави вестникарите с празника им

[2001-05-23 19:10:00|Президентът Стоянов поздрави днес вестникарите с първия им празник в историята на българското вестникоиздаване. Ако наистина за първи път в историята на българското вестникоиздаване се чества такъв Празник на вестникарите, то инициаторите на този празник заслужават истинско поздравление, каза тази вечер президентът Петър Стоянов, който посети вестникарския празник на площад „Александър Невски“ в София.

Президентът определи отношенията между властта и медиите като „сложна, често пъти неразбрана любов“. По-лошо от немотивираната критика на медиите към властта е мотивираната любов на медиите към властта. каза Петър Стоянов. Той пожела на вестникарите здраве, а на всички българи – едно по-добро бъдеще; бъдеще, което заслужават всички – и вестникари, и читатели.

Кавалери на орден „Стара планина“ – първа степен

[2001-05-23 16:04:24|В навечерието на 24 май Президентът на Републиката издаде укази, с които награждава с орден „Стара планина“-първа степен именити български творци и учени. Ето списъкът на наградените (по азбучен ред).

– Алексис Пол Вайсенберг – за изключителните му заслуги в областта на музиката като световно известен пианист, композитор и педагог.

– Антон Николов Дончев – за изключителния му принос към българската литература и по повод неговата 70-годишнина.

– Атанас Василев Славов – за особено големия му принос в областта на българската литература, изкуствознание и фолклор и по повод 70-годишнината му.

– Генчо Димитров Пирьов – за изключителните му заслуги в областта на психологията и по случай 100 години от рождението му.

– Генчо Динев Стоев – за извънредно големите му заслуги към българската литература и по повод неговата 75-годишнина.

– Дина Йосифова Шнайдерман – за извънредно големите й заслуги като забележителен цигулар, музикант и педагог и по повод нейната 70-годишнина.

– Йордан Атанасов Русков – за извънредно големите му заслуги като писател и гражданин и за неговата 75-годишнина.

– проф. Леон Митрани – за изключителните му заслуги в областта на науката и по случай 80 години от рождението му.

– Маргарита Спасова Дупаринова – за особено големите й заслуги в областта на българското театрално изкуство и по повод нейната 80 годишнина.

– Д-р Панайот Стоянов Панайотов – за особено големите му заслуги като публицист, историк и родолюбец за популяризиране на българската история и култура в чужбина.

– Съби Бочев Динов – учител от село Лесидрен, за изключителните му заслуги в областта на образованието и по повод 100 години от рождението му.

– проф. д.и.н. Тотю Косев Тотев – за извънредно големите му заслуги към българската археология и медиавистика и по повод неговата 70-годишнина.

Датата на връчването на ордените ще бъде определена допълнително.

Президентът участва в честванията на 125-годишнината от Новоселското Априлско въстание

[2001-05-22 10:55:07|Днес в град Априлци беше чествана 125-годишнината от избухването на Новоселското въстание. „Нека да си пожелаем винаги в моменти на изпитание и на предизвикателства България да има хора, които да водят своя народ напред, към онези идеали, за които дадоха живота си и новоселските въстаници“, каза държавният глава в словото си при откриването на паметник на летописеца на въстанието в региона Иван Марангозов.

„Страдайки в моменти на труд, на горчиви изпитания, на разклатено национално самочувствие, ние, българите, ще се връщаме към Априлското въстание, за да търсим оттам своето ново национално самочувствие, за да търсим оттам и своите старовечни национални ориентири“, допълни държавният глава.

Подвигът на въстаниците тук в Първи революционен окръг не е достатъчно известен. Събрали сме се, за да заявим своето преклонение тук, където въстанието се изля в своите най-вдъхновени форми, още Президентът.

По-късно той получи като подарък две картини, туристически проспекти и каталози за град Априлци.

В отговор на многобройни въпроси на журналистите по актуалната политика, държавният глава си позволи само един коментар с две думи: „В днешния ден, на 125-годишнината на Новоселското въстание, е кощунство да се съизмерват националните ни герои с актуалните български политици“.

Президентът Петър Стоянов беше гост на Международния карнавал на хумора и сатирата в Габрово

[2001-05-19 18:30:00|Президентът Петър Стоянов научи три нови вица от габровци в 20-минутната си разходка сред хората по централната улица преди откриването на карнавала. Това обяви самият той преди началото на кулминацията на Петнадесетото международно биенале на хумора и сатирата в Деня на Габрово.

Преди шествието, в импровизиран брифинг пред журналисти, на въпрос как определя парламентарните избори, които предстоят след месец, Президентът каза, че очаква те да бъдат по-малко драматични от всички досегашни избори в България. Според него хората са се научили да разпознават политиците. А самите политици вече изповядват едни и същи стратегически приоритети, смята Президентът. Вече ги няма драматичните битки между политиците отпреди 8-10 години, каза Петър Стоянов. По повод очакваното решение на Централната избирателна комисия във връзка с казуса с ДПС в Благоевградския регион Петър Стоянов обяви, че би се радвал, ако привържениците на ДПС там могат да гласуват за своята партия. В интерес на всички българи е българските турци да имат участие във властта на всички нива, аргументира се Президентът. Според него това е в интерес не само на българския етнически модел, не само в интерес на демокрацията, но и в интерес на очакваното от нас членство в Европейския съюз и НАТО. Районната избирателна комисия в Благоевград вчера отказа да регистрира кандидатдепутатската листа на коалицията ДПС за Благоевградския избирателен район заради пропуснат срок за заявяване.

Президентът Петър Стоянов призова ЦИК да преразгледа вчерашното си решение за гласуване в чужбина само с нов паспорт

[2001-05-19 13:36:48|Президентът Петър Стоянов призова Централната избирателна комисия да преразгледа вчерашното си (18 май, петък)решение № 214, съгласно което на парламентарните избори могат да гласуват само онези български граждани, живеещи в чужбина, на които вече е издаден нов паспорт. Според държавния глава, така се отнема възможността да гласуват на онези граждани на Републиката, живеещи в чужбина, които все още са със стар паспорт или в процедура на издаване на нов. Независимо от това какъв е техният брой и независимо от факта, че срокът на валидност на старите паспорти е изтекъл на 31 декември миналата година, всички тези хора продължават да бъдат български граждани и лишаването им от възможност да гласуват може да постави под съмнение честното провеждане на парламентарните избори.

Президентът и Върховен главнокомандващ откри нов навигационен симулатор във Висшето военноморско училище във Варна

[2001-05-18 12:30:00|Държавният глава беше гост на празненствата по повод 120-годишния юбилей на училището. По време на посещението си във Военноморското училище Президентът откри нов навигационен тренажор за подготовка на морски офицери. Преди това Петър Стоянов прие почетния караул и тъжествения марш на курсантите и разгледа базата на ВВМУ. Гости на юбилея на военноморската школа бяха и началникът на Генералния щаб ген. Михо Михов, министърът на отбраната Бойко Ноев и други висши офицери.

„Генералният въпрос, който витае във Висшето военноморско училище, е неговият бъдещ статут. Моето мнение е, че морското училище трябва да остане самостоятелно, за да продължи традицията, която вече има, извоюваните успехи и изградения международен авторитет“, каза пред журналисти Петър Стоянов. Според държавния глава ще бъде „национално късогледство, ако несъхраним този авторитет“. По-късно днес той ще произнесе слово на тържественото събрание-концерт на Военноморското училище, а преди това ще посети и центъра на Варна и ще разговаря с варненци.

Според президента Петър Стоянов има само една изненада в предизборните листи – неучастието на Симеон Втори

[2001-05-18 12:15:00|Според президента Петър Стоянов има само една изненада в предизборните листи – неучастието на Симеон Втори. Не мога да коментирам партийните листи. Аз съм президент на всички българи. В крайна сметка не съм водач на партия като Иван Костов, Георги Първанов, Симеон Втори, Ахмед Доган, тях трябва да питате. Искрено се надявам, че те са подбрали най-добрите личности, защото те ще попаднат един ден в парламента, каза днес на импровизиран брифинг във Варна президентът Петър Стоянов.

Според мен има една изненада само – и тя е неучастието на Симеон Втори в листите на неговото собствено движение, въпреки недвусмисленото му заявление, че ще даде възможност на българските граждани да гласуват за него. Струва ми се, че това е единственият факт, който може да породи известен дебат както сред привържениците на Симеон Втори, така и сред неговите политически опоненти, каза г-н Стоянов.

Българският президент се въздържа да даде прогноза за предстоящите избори. От позицията си на президент той пожела на всички политически сили успех след старта на предизборната кампания. „Ще ми се да пожелая успех и, което е най-важното – една честна предизборна кампания, в която всички политически партии да изложат категорично своите платформи, да изявят ясно какви ще бъдат техните приоритети. На основата на една честна предизборна борба ще се даде възможност на българските граждани да се ориентират към онази партия, към онова движение, което те предпочитат. Петър Стоянов смята, че това няма да бъдат много драматични избори, независимо от много прогнози. Българският политически живот върви към известно укротяване, защото на практика всички политически сили вече изповядват едни и същи стратегически приоритети. Не е както преди 5-10 години, когато имаше гигантски политически стълкновения за членството в Европейския съюз, за членството в НАТО. Очевидно политическите сили ще бъдат избирани по това, което са направили, и по доверието, което внушават тепърва, обобщи президентът Петър Стоянов.

Президентът Петър Стоянов се срещна с министър-председателя на Унгария Виктор Орбан

[2001-05-18 08:30:00|Днес сутринта българският президент Петър Стоянов разговаря с унгарския премиер Виктор Орбан. С тази „работна закуска“ започна официалното еднодневно посещение у нас на министър-председателя на Унгария. Петър Стоянов и Виктор Орбан обсъдиха ситуацията на Балканите и конкретно събитията в Македония, както и възможностите на международната общност да съдейства за стабилизиране на обстановката в региона. Двамата държавници се обединиха около мнението, че решението на проблемите в югозападната ни съседка може да стане само с политически средства. Сигурността и стабилността на Балканите ще бъдат най-важните условия за икономическото възстановяване на региона, смятат Петър Стоянов и Виктор Орбан. Българският президент и унгарският премиер се обединиха около мнението, че важно значение за укрепването на политическата стабилност е реализирането на инфраструктурните проекти на Балканския полуостров. Втората основна тема по време на срещата на президента Стоянов и премиера Орбан беше хода на икономическите реформи в двете страни. Премиерът на Репубика Унгария отбеляза „впечатляващите икономически показатели“ – както той се изрази, на нашата страна в последните години. Двамата държавници обсъдиха и спецификата на реформите в България и Унгария.

Важен акцент по време на срещата на Петър Стоянов и Виктор Орбан беше разширяването на НАТО. Българският държавен глава изложи пред госта си основните моменти в полза на българската кандидатура за членство в Североатлантическия алианс, между които и непосредствената близост на България до държавите от бивша Югославия. От своя страна премиерът Орбан изтъкна, че фактическото ни партньорство с НАТО – още преди България да членува в Алианса, е високо оценено от страните-членки на НАТО. Петър Стоянов и Виктор Орбан разговаряха и за предстоящата среща на 9-те страни-кандидатки за членство в НАТО през октомври в Българя, чийто домакин ще бъде българският държавен глава.

На 5 октомври България и Президентът на Републиката Петър Стоянов ще са домакини на Срещата на Върха на страните – кандидатки за членство в Североатлантическия алианс от така наречената Вилнюска група. Българският държавен глава очаква в нашата столица колегите си: Реджеп Мейдани – президент на Албания, г-н Ленард Мери – президент на Естония,г-жа Вайра Вике-Фрейберга – президент на Латвия, г-н Валдас Адамкус – президент на Литва, г-н Борис Трайковски – президент на Македония, г-н Йон Илиеску – президент на Румъния, г-н Милан Кучан – президент на Словения, г-н Рудолф Шустер – президент на Словакия. Основната тема, която ще се обсъжда на Срещата на върха през октомври, е „Приносът на новите демокрации за евроатлантическата сигурност“.

Главната посока, по която се движи България, е правилна, заяви президентът Петър Стоянов в Плевен

[2001-05-15 17:15:00|В поздравителното си слово за празника на града държавният глава подчерта, че главната посока, по която се движи България е правилна. Според него всички български граждани са убедени в едно – въпросът вече не е какъв път да изберем, а как да преминем по този път, давайки най-малко жертви, плащайки най-ниска социална цена.

След срещата си с гражданите на Плевен Президентът и Върховен главнокомандащ на Въоръжените сили посети Военния мотострелкови център за високо майсторство в Плевен. В Централният учебен център „Христо Ботев“ държавният глава обядва супа топчета, руло и паста „Отличник“ на една маса в компанията на трима редници – Божидар Иванов от Сливен, Румен Стоянов от Плевен и Николай Бошнаков от Бургас . Посещението на Петър Стоянов в Плевен завърши с разглеждане на новата мелница в циментовия завод. Там собствениците от фирмата „Титан“ са вложили близо 3 милиона лева за построяването на нова мелница и нови екологични съоръжения. След това Президентът отпътува за град Луковит.

*** Пълният текст на словото на Президента в Плевен можете да прочетете в раздел „Изявления“ на този сайт.

Българската реакция по либийския процес трябва да бъде единна и координирана, заяви днес в Плевен Петър Стоянов

[2001-05-15 12:45:00|Българската реакция по отношение на либийския процес трябва да бъде единна и координирана – това е печелившата позиция, заяви днес при посещението си в Плевен Петър Стоянов. Държавният глава допълни, че разчита на Междуведомствената комисия, която работи по случая. Според него тя трябва да изработи позицията, зад която да застанат всички – президентът, правителството, представителите на политическите партии и на неправителствените организации. Петър Стоянов оцени като обнадеждаващ знак за политиката, която води България през последните години, насрочената за есента в София среща на високо ниво на деветте страни-кандидатки за членство в НАТО. Според него това е едно голямо признание и много окуражителен знак по отношение на нашата военна реформа. Държавният глава посочи, че до края на 2002 година в армията трябва да бъдат постигнати много видими, осезателни резултати. Пожелавам успех на новия коалиционен кабинет в Македония, каза още Президентът, като допълни, че успехът на Македония е успех и за България, и за целия Балкански полуостров. Всички отдавна очакваме в Македония да има такъв положителен знак, чрез който да бъде сложен край на това нестабилно положение. Днес Президентът беше гост на празниците на Плевен. Той се срещна с жителитете на града, посети Клиниката по съдова хирургия в Институтската болница, Централния учебен център за подготовка на младши командири и новобранци „Христо Ботев“ и частния циментов завод „Плевцем Лимитед“, в който са вложени 22 милиона щатски долара – най-голямата инвестиция в града.

Президентът участва в тържествата в Брацигово, посветени на 125-годишнина на Априлското въстание

[2001-05-11 18:35:55|Посрещнат с военни почести край парка „Априлци“, държавният глава произнесе слово на официалното откриване на Мемориала на загиналите въстаници от Брациговския въстанически пункт, на който в камък са увековечени имената на 143 герои от април 1876 година. На мястото, където на клада е изгорен водачът на брациговските въстаници Васил Петлешков, президентът припомни безпримерната му саможертва и героизма на Брацигово, чието име историята нарежда редом с Копривцища, Панагюрище, Батак и Клисура. „Народ, който тачи историята си, е народ, който без съмнение има бъдеще“, каза Петър Стоянов, изтъквайки, че когато свеждаме глави за почит и признателност към падналите за българската свобода, трябва да свързваме миналото с настоящето и така да прекараме мост към бъдещето. Днес се иска да повярваме в своите сили, да избираме най-достойните между нас, които трябва да ни водят напред и да знаем, че голямото богаство, голямата надежда и голямата перспектива на България се корени винаги в българския народ и в неговата неизчерпаема енергия и жажда за по-добър живот, каза президентът. Петър Стоянов откри официално Мемориала на загиналите въстаници от Брацигово и околните селища, на който бяха поднесени венци и цветя в знак на преклонение и почит. С едноминутно мълчание участниците в тържеството почетоха паметта на героите от Априлската епопея. Петър Стоянов разгледа Историческия музей, в който е съхранено автентичното Черешово топче на брациговските въстаници. В Почетната книга на музея той написа: „Поклон пред родолюбието и саможертвата на Брацигово! Със своя героичен пример и подвиг по време на Априлското въстание, Брацигово се нарежда сред най-славните градове на България“. Пред сградата на музея кметът на Брацигово Костадин Стрезов връчи на държавния глава Ключа на града. В Брацигово президентът разговаря с жители на града. На път към Брацигово той спря за кратко в ромския квартал в Пазарджик, където жителите му го запознаха с проблемите си. След гостуването си в Брацигово президентът Петър Стоянов посети и Пещера. Тържествата в Брацигово, посветени на 125-годишнината на Априлското въстание, продължават днес следобед и утре.

***Можете да прочетете словото на Президента в раздела „Изявления“.

Президентът Петър Стоянов преподписа по електронен път Закона за електронния документ и електронния подпис

[2001-05-11 18:33:16|Президентът Петър Стоянов преподписа по електронен път Закона за електронния документ и електронния подпис

Президентът Петър Стоянов положи първия електронен подпис на държавен глава у нас. Той преподписа Закона за електронния документ и електронния подпис по време на Третата международна конференция „Бизнесът в Интернет“. Законът за електронния документ и електронния подпис е обнародван на шести април 2001 г. и влиза в сила на седми октомври 2001г.

Българският държавен глава прие акредитивните писма на новия посланик на Испания у нас

[2001-05-09 16:30:00|Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на новоназначения посланик на Кралство Испания у нас Хосе Хорин.

След официалната церемония президентът Стоянов и посланик Хорин разговаряха за отличните политически отношения между Република България и Кралство Испания, за засилването на икономическото сътрудничество между двете страни. Тема на разговор беше и подкрепата на Испания за българската кандидатура за членство в Европейския съюз и НАТО.

Държавният глава и посланик Хорин обсъдиха и идеята за откриване на Испански колеж в Дупница – проект, който се разработва от общинското ръководство в града с досегашното съдействие на испанското посолство. По време на вчерашното си посещение в Дупница Президентът пое ангажимент да поиска съдействието на новия посланик за откриването на Испански колеж в града.

Президентът Петър Стоянов присъства на откриването на честванията на Деня на Европа

[2001-05-09 11:10:00|Президентът Петър Стоянов присъства днес на официалното откриване на изложението „На Европа в единия край“, с което официално се откриват честванията за Деня на Европа – 9 май.

В организираната от Съюза на българските фондации и сдружения и Делегацията на Европейската комисия в България експозиция участват над 50 неправителствени организации. След официалното откриване Президентът заяви пред журналисти, че представителите на неправителствените организации са хората, които най-бързо са възприели европейските идеи и които са в основата на гражданското общество у нас.

Изложението, експонирано в Народния театър „Иван Вазов“, беше открито от ръководителя на делегацията на Европейската комисия в България Жак Вюненбюрже. На церемонията присъстваха и столичният кмет Стефан Софиянски и ръководителите на дипломатическите мисия на страните-членки на Европейския съюз и на САЩ.

Българският президент ще участва в срещата на върха на държавните ръководители на страните от Централна Европа

[2001-05-09 09:00:47|Президентът Петър Стоянов ще участва на 8 и 9 юни в срещата на върха на държавните ръководители на страните от Централна Европа в градчето Вербания и Стреза, разположено на езерото Маджоре в Италия.

Освен домакина на срещата, президентът на Италия Карло Чампи, се очаква да присъстват и повечето от държавните глави на страните от Централна и Източна Европа.

Срещата е повод страните-членки на Европейския съюз и страните – кандидатки за членство в ЕС да подчертаят принадлежността си към една обща европейска цивилизация и общия си ангажимент към нейните основни ценности – свободата и демокрацията. В рамките на форума ще бъде поставен специален акцент и на европейската културна идентичност.

Срещите на лидерите на страните от Централна Европа се провеждат всяка година от 1993-та досега. България е поканена за първи път в лицето на президента Петър Стоянов през януари 1998 г. в град Левоча, Словакия. Последната такава среща се проведе в унгарския град Секешфехервар в края на април миналата година. В нея участва и българският държавен глава.

Президентът Петър Стоянов свиква Консултативния съвет за национална сигурност

[2001-05-08 16:13:50|Президентът Петър Стоянов свиква на 10 май – четвъртък, Консултативния съвет за национална сигурност. Темата на заседанието е „Обстановката в Македония и отражението й в региона“.

По-рано днес, по време на посещението си в Дупница, на въпрос в какъв формат ще бъде свикан Консултативния съвет президентът отговори, че половината от обичайния състав на Консултативния съвет продължава да изпълнява своите функции – това са министър-председателят и министрите – членове на съвета, и началникът на Генералния щаб генерал Михо Михов. Държавният глава смята да покани и лидерите на всички парламентарно представени досега политически сили.

Мисля, че това е най-разумният формат, каза Петър Стоянов. „Може би по закон няма да бъде точно Консултативен съвет за национална сигурност, тъй като има разпуснат парламент, но вярвам в отговорното отношение на българските политически партии“, добави Президентът.

Бих искал да разглеждаме по-спокойно и хладнокръвно това, което става в Македония, каза Стоянов на краткия брифинг в Дупница. Според него ситуацията там дава достатъчно основания и за размисъл, и за тревога, но ще бъде намерена „точната българска политическа мярка“.

В Дупница президентът Петър Стоянов откри Мемориалния комплекс за загиналите във войните 1912 – 1918 година

[2001-05-08 12:15:00|В Дупница президентът Петър Стоянов откри мемориалния комплекс, посветен на загиналите във войните между 1912 – 1918 година. Ако имаше нещо, което да прослави България през тези войни, това бяха не действията на българските политици, това беше саможертвата и готовността на обикновените български войници и на славните български офицери да се бият до военната победа и да умрат за възраждането на националния идеал, подчерта в словото си пред Мемориала държавният глава. Дай Боже, с дружни усилия да върнем славата на нашата Родина, да я направим такава, че жертвата на тези хора, чиито кости лежат тук, да не бъде безмислена, призова Петър Стоянов.

Преди да открие обновения Паметник-костница на загиналите във войните дупничани, Президентът поднесе цветя пред паметната плоча в памет на загиналите във войните в двора на църквата „Света Богородица“ в града.

Въпреки дъждовното време над десет хиляди дупничани бяха излезли да посрещнат държавният глава и да участват в церемонията по откриването на Паметника-костница в местността „Кулата“.

След церемонията Президентът потвърди ангажимента си да съдейства на общинското ръковоство за откриването на Испански колеж в града. Президентът беше помолен за съдействие и за преустрояването на бившите военни поделения в складова база и военни поделения на НАТО и за откриване производство на части за Фолксваген.

***

N.B. Пълния текст на словото на Президента може да прочетете в раздел „Изявления“ на този сайт.

Петър Стоянов откри военния парад по случай Гергьовден

[2001-05-06 13:52:56|Президентът и върховен главнокомандващ на българските въоръжени сили откри първия от 15 години насам военен парад по случай Гергьовден – Ден на храбростта и празник на българската армия – на площад „Александър Батенберг“ в столицата.

За първи път в мандата си държавният глава прочете написано предварително слово за Гергьовден. Писаната тържествена реч е задължителна, за да се измери точно нейното време и да започнат навреме военните демонстрации.

Днес в Българската армия се провежда реформа, която има една единствена цел – да създадем армия, която да гарантира в новите променени условия суверенитета и националната сигурност на страната, каза президентът: Точно затова едно бъдещо членство на България в Северноатлантическия алианс не е самоцелно, то ще бъде най-добрата възможност, най- добрата гаранция за нашата национална сигурност, но също така и гаранция за бъдещия български просперитет.

По-късно държавният глава поднесе венец в памет на загиналите пред Паметника на незнайния войн в столицата. Следобед Петър Стоянов отиде в Централния военен клуб, за да поздрави лично българските армейци за празника.

* * *

N.B. Пълният текст на словото на президента може да прочетете в раздел „Изявления“ на този сайт!

Президентът и Върховен главнокомандващ присъства на прегледа на строевата подготовка и маршовата песен и на военните духови оркестри по повод празника на Българската армия

[2001-05-05 18:31:10|Стотици граждани бяха дошли на площад „Александър Батенберг“ пред Националната художествена галерия. „Радвам се, че имаше интерес от страна на гражданството“, каза президентът след края на парада пред журналисти. В прегледа участваха висшите военни училища от Велико Търново, Долна Митрополия, Варна, както и корпуси от София, Пловдив, Сливен, скаути, както и духови оркестри от Плевен, София, Горна баня, Благоевград, Карлово, Сливен, Пловдив, Варна. Стоянов каза, че идеята за голям военен парад е била взета миналата година. „А причината е доста е по-прозаична – Гергьовден рядко се случва в неделя“, обясни президентът. „Мислехме, че софийското гражданство ще разбере и оцени по достойнство такъв парад и хората ще дойдат с желание да видят българската войска в цялото й великолепие и достойнство“, каза Петър Стоянов. След това президентът свали сакото си и двайсетина минути се ръкува и разговаря с гражданите,някои от които размахваха трибагреници и знаменца на Европейския съюз.

Президентът Петър Стоянов пръв приветства Националната конференция на СДС

[2001-05-05 12:31:10|Президентът Петър Стоянов пръв приветства Националната конференция на СДС.

„Дванадесетата Национална конференция на СДС е единственият форум на на демократичните сили през последните 11 години, който ознаменува пълен мандат на СДС в коалицията ОДС. Това беше успешен мандат за България и българския народ“, заяви президентът Стоянов в приветствието си към форума на СД. Като говори за успехите на управлението- финансовата стабилизация, постигнатото в интеграцията към Европейския съюз и НАТО президентът посочи, че сянка върху тези успехите са хвърлили проявите на самовлюбеност и политически нарцисизъм в ръководството на СДС и по места.

Според Стоянов СДС трябва да продължи да управлява и след тези избори, защото дължи на България успешен завършек на реформата, която започна и дължи на България мястото, което й се полага в евроатлантическата общност. СДС има в капитала си две важни неща- успехите от четири годишния мндат и поуката от грешките си. Големият въпрос пред СДС е ще може ли въз основа на поуката от грешките си да върне доверието, което имаше преди четири години, каза Петър Стоянов. Наоционалната конференция започна в 10.15 часа с националния химн и химна на Обединена Европа. Форумът откри председателят на СДС Иван Костов.

***За повече подробности вижте раздела „изявления“ на нашия уеб-сайт.

Президентът обмисля всички възможни варианти, които могат да доведат до по-добър развой на процеса срещу медиците ни в Либия

[2001-05-03 10:35:00|Президентът Петър Стоянов обмисля всички възможни варианти, които могат да доведат до един по-добър развой на процеса срещу българските медици в Либия. Държавният глава заяви това днес в отговор на журналистически въпрос след церемонията по удостояването с генералски звания на трима офицери от Българската армия. Петър Стоянов беше попитан дали обмисля телефонен разговор с Муамар Кадафи или някаква друга инициатива след изявлението на либийския лидер в Абуджа.

Обмислям всички възможни варианти, които могат да доведат до един по-добър развой на процеса срещу българските медици в Либия, но считам, че трябва да има степенуване на усилията, заяви Президентът. И когато намеря, че моментът е подходящ, ще ви кажа точно какво ще направя и как ще го направя, добави той.

Президентът и Върховен главнокомандващ удостои със званието бригаден генерал трима български офицери по повод празника на Българската армия 6 май

[2001-05-03 10:30:00|Президентът Петър Стоянов удостои днес със званието бригаден генерал офицерите Владимир Василев Върбанов, Венцислав Георгиев Младенов и Евгени Петров Манев.

За мен е чест и удоволствие, че в навечерието на празника на храбростта и българската армия имам възможността лично да поднеса генералските пагони на трима български офицери, каза в приветственото си слово президентът Петър Стоянов.

Вие получавате своите генералски пагони във време, когато и пред Българската армия, и пред България има сериозни предизвикателства, които с труд, упоритост и воля трябва да преодолеем, заяви Президентът. Според него най-сериозното предизвикателство, пред което сме изправени, е реформата пред българската армия. Трябва да направим реформата така, че в един момент да имаме оперативна съвместимост със силите на Северноатлантическия алианс, което е наш политически приоритет, изтъкна Петър Стоянов.

Независимо от нашето желание за членство в НАТО, независимо от очевидните ползи, които ние виждаме за българската сигурност и стабилност от едно такова членство в Алианса – реформирането на Българската армия е една неизбежна необходимост, каза Петър Стоянов. По думите му реформата трябва да завърши, колкото се може по-скоро, с колкото се може по-добри параметри, за да се подготви Българската армия по най-добрия начин за изпълнение на това, което се счита за най-висш отечествен дълг – защита на суверенитета, териториалната цялост, свободата и независимостта на България.

От името на удостоените благодарност изрази бригаден генерал Васил Върбанов.

Президентът Петър Стоянов участва в тържественото честване на 125 годишнината от Априлското въстание в Копривщица

[2001-05-01 12:30:00|Президентът Петър Стоянов пристигна днес преди обяд в Копривщица, за да участва в националното честване на 125-та годишнина от Априлското въстание. На площада в града го посрещнаха стотици копривщенци и гости от цялата страна, пристигнали тук за тържествата.

Държавният глава, придружен от кмета на Копривщица Иван Кесяков и други официални лица, премина по легендарния Мост на първата пушка и се поклони пред паметната плоча на копривщенските въстаници. Петър Стоянов разгледа родната къща на коппривщенския водач на въстанието Тодор Каблешков и поднесе цветя пред паметника му. Президентът присъства и на панихидата на гроба на Тодор Каблешков в църквата „Света Богородица“. По пътя от църквата към централния площад той поднесе цвтя и на паметника на поета Димчо Дебелянов. На централния площад в Копривщица държавният глава прие построения тук почетен караул.

Тържественото честване край Мавзолея-костница на площада в града беше открито от кмета на Копривщица Иван Кесяков.

В словото си по случай 125-та годишнина от Априлското въстание Президентът припомни паметните събития от април 1876 година в Копривщица. Той изтъкна, че „историята е направила тъй, щото Копривщица да стане първият български градец, който въстана срещу Османската империя“. Априлското въстание, каза Петър Стоянов, ще остане в българската история като една не само величава епопея, но като един достоен завършек на българското Възраждане. Нека Копривщица и копривщенци бъдат горди, че останаха в българската история, като хората, които положиха основата на тази величава Епопея“. В словото си Петър Стоянов изтъкна още, че историческата памет за величавата априлска епопея и днес, в моменти на нужда и отчание, дава кураж и самочувствие на всички българи и е сигурен знак, че България ще пребъде.

Президентът Петър Стоянов и участниците в тържественото честване на 125-та годишнина от Априлското въстание се поклониха пред Мавзолея-костница на загиналите копривщенци и поднесоха венци и цветя.

След официалната церемония на централния площад в града бяха възпроизведени моменти от обявяването на Априлското въстание в Копривщица. Те припомниха на присъстващите събитията от онези дни – първата гръмнала пушка на легендарния копривщенски мост, завземането на Конака от въстаниците, прочутото Кърваво писмо на копривщенските въстаници до панагюрци.

Президентът Петър Стоянов участва в заседанието на Северноатлантическия съвет на НАТО в Брюксел, посветено на ежегодния Доклад за напредъка на България за присъединяване към Пакта

[2001-04-30 19:05:00|Президентът Петър Стоянов участва в заседание на Северноатлантическия съвет в централата на НАТО в Брюксел, посветено на напредъка на България в подготовката за членство в НАТО. Обсъден бе годишният доклад на НАТО за напредъка на България в изпълнение на Плана за действие за членство, в рамките на прегледа на напредъка на деветте страни кандидатки. Очаква се на срещата на високо равнище в края на 2002 г. в Прага НАТО да вземе решение за следващото си разширяване.

Заседанието вчера следобед протече във формат 19 плюс 1 – посланиците на 19-те страни членки на Северноатлантическия съюз и българска делегация, ръководена от Президента и Главнокомандващ въоръжените сили. В делегацията беше министърът на отбраната Бойко Ноев.

Преди това Президентът се срещна с генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън. Двамата са направили преглед на партньорските отношения между България и НАТО и са разисквали актуалните събития в Югоизточна Европа.

След заседанието президентът Петър Стоянов даде пресконференция в централата на НАТО за българските журналисти, отразяващи посещението в Брюксел. Отношенията на България със съседниите страни, гледната й точка за Балканите, отношенията с Русия и държавите от бившия СССР, хода на реформите са били основни акценти във въпросите, зададени на Президента от посланиците. В отговор на журналистически въпрос Петър Стоянов каза, че сме получили не толкова въпроси, колкото добри констатации и похвали за макроикономическата и финансовата стабилност, за обществените нагласи в България за членство в ЕС и НАТО. Обясних числото 58 процента подкрепа за членство в НАТО с това, че българското общество доста прагматично схваща желанието за членство – не като обем от привилегии, а като поемане на обем от отговорности. Така отговорих на въпроса защо 58 процента подкрепят членството – иначе щяха да го подкрепят 98 на сто, отбеляза Президентът.

Акцент бяха събитията в Македония, за всички това беше изключително важно, посочи държавният глава. Целият ни разговор с президента Трайковски в Букурещ тази сутрин беше посветен на обстановката в Македония. Той ме осведоми подробно за събитията, както и за намеренията на македонската политическа класа да се справи със ситуацията. И тук, в НАТО, са разтревожени от случилото се – това беше отвратително, всички го осъдиха. Говорихме за възможностите на НАТО и на международната общност да въздействат върху екстремистите, върху терористите, продължи г-н Стоянов.

Не бих се наел с претенциозната констатация, че става въпрос за ново качество на кризата в Македония – тук, в Брюксел, тя би изглеждала като много сериозна новина, каза Президентът в отговор на журналистически въпрос. На нас никак не ни се иска кризата в Македония да навлезе в ново качество. Без съмнение това би се отразило и на България, и на целия район. България трябва да положи максимум усилия, заедно със своите съседи и с международните организации, за да окаже влияние върху събитията в Македония, преди да е станало късно. А ще стане късно, ако македонското общество се раздели и се издълбае дълбока пропаст между македонци и албанци. Оптимистичнтаа вест засега е, че такава пропаст не съществува и че гражданите на Македония като цяло осъждат терористичните действия. Дано гражданите и политическите сили не се поддадат на провокациите, защото тогава кризата ще се превърне в лошо управлявана криза, добави Петър Стоянов. На Президента бе зададен въпрос дали членство в НАТО през 2002 г. ще ускори членството ни в Европейския съюз. По-дипломатичен отговор би гласял, че между двете неща няма много пряка връзка, защото ЕС има своя система от критерии, отвърна Президентът. Но откровеният ми отговор е: да, разбира се, че има връзка. Не казвам, че членството в НАТО ще ни даде неочаквани и неоправдани бонификации за Евросъюза. Но членство в НАТО ще ни включи в онези европейски цивилизационни и геополитически граници, които означават, че когато България изпълни критериите, ще стане член на Европейския съюз.

Оптимист съм от деня, в който положих клетва като президент и обявих, че приоритет на България трябва да бъде членството в НАТО, каза президентът. Тогава България все още официално не беше подала молба за членство – тя бе подадена чрез служебния кабинет, който току що бях назначил, в момент, който не беше лесен за нашата страна, напомни българският държавен глава. Той каза, че членството на България в НАТО е негов основен политически приоритет в цялата му президентска кариера. Ако то се осъществи през 2002 г., със сигурност ще бъда сред най-щастливите български политици – мисля, че членството на България в НАТО ще затвори много важна страница не само от новата българска история, то ще даде на България много повече сигурност, много повече стабилност, много повече възможности в икономическо отношение, ново самочувствие, продължи той.

На заседанието е бил разискван ходът на българската военна реформа. Министърът на отбраната Бойко Ноев каза, че констатациите на НАТО за изпълнението на плановете ни напълно съвпадат с нашите, което означава, че ние сме на прав път. Много ясно разбираме проблемите. Когато се констатира, че България има много тежка техника, това не е критика към правителството или към реформата, а констатация, по която ние работим, продължи г-н Ноев. Ще продължим с нарастващи темпове да се освобождаваме от това имущество, което не ни трябва. Друг въпрос е човешкият фактор – това е приоритет номер едно в реформата и ние се опитваме да решим проблема и за тези, които остават във войската, тяхната мотивация, тяхното качество на живот. Правим всичко възможно, инвестираме много пари за това. Полагаме специални усилия за хората, които напускат армията, защото това трябва да стане по достоен начин, не само със значително обезщетение, но и с възможностите за адаптиране към цивилиня живот. Но при това равнище на безработица и свиване на пазара на работната сила ние не можем да осигурим работа за всички, посочи министърът на отбраната.

На президента беше зададен въпрос разчел ли е ясен атлантически знак от формацията на Симеон Втори. Отговорът му бе: „От това, което чух, на мен ми се стори, че Националното движение е привърженик на атлантическата ориентация на България“. Изказана бе тезата, че евентуално членство на България ще струва скъпо, продължи президентът. Съвсем коректно изложих този въпрос и пред Северноатлантическия съвет. Така отговорих и в България преди няколко дни – да, разбира се, че ще струва скъпо. Но многократно по-скъпо ще струва България да организира своята сигурност и отбрана сама в размирния балкански район. Въпросът не е кое колко скъпо струва, а кое струва по-малко скъпо и кое е по-надеждно. Членството в НАТО ще ни струва по-евтино и ще бъде много по-надеждно и по-перспективно, отколкото илюзията, че можем сами да организираме своята отбрана и да защищаваме своята сигурност, каза г-н Стоянов.

На въпроса дали българската Конституция трябва да бъде променена, дали среди от НАТО ни оказват натиск за промяна на Конституцията или законите, облекчаващи транзитиране на войски и хора през България, президентът отвърна, че българската Конституция и българската правна система не препятстват по никакъв начин членство на страната в НАТО, нито сегашните ни отношения със Северноатлантическия съюз. Зададен бе въпрос дали след днешните срещи в Брюксел е по-близък денят, в който Президентът ще пледира пред парламента за бази на НАТО у нас. Той отвърна, че още никой не ни е поискал постоянни бази. След като България иска да стане член на НАТО, след като е готова да поеме отговорностите на такова членство, ако някога такъв въпрос бъде поставен, разбира се, че бих пледирал за неговото позитивно решаване от българския парламент, добави г-н Стоянов. Министърът на отбраната Бойко Ноев отбеляза, че когато България стане член на НАТО, на Президента изобщо няма да е необходимо да пледира пред парламента, тъй като този въпрос ще се решава по силата на договореностите между НАТО и България.

Българската делегация се представи достойно – усетих го по интереса на посланиците, по начина на задаване на въпросите, по уважението, с което правеха своите констатации, подчерта Петър Стоянов. Те задаваха конкретни въпроси, знаеха какво е не само състоянието на българските въоръжени сили, на какъв етап е българската военна реформа. Въпросите им показваха компетентност за икономическата ситуация в България, за политическата ситуация преди изборите, отбеляза той.

На връщане вечерта към София в самолета Президентът се присъедини към групата журналисти, които отразиха най-кратката му визита в чужбина – сутринта в Букурещ за участие в срещата на високо равнище за околната среда и устойчивото развитие в Дунавско-Карпатския район, а следобед в заседанието на Северноатлантическия съвет в Брюксел.

Президентът Стоянов оглави българската делегация на съвместното заседание със Северноатлантическия съвет в Брюксел

[2001-04-30 18:58:23|Срещата за приемане на доклада за напредъка по плана за действие за членство в НАТО става във важен за България момент, каза президентът Петър Стоянов на заседанието на Съвероатлантическия съвет в централата на НАТО в Брюксел. То протeчe във формат 19 плюс 1 – посланиците на 19-те страни от НАТО и България, чиято делегация ръководи Президентът и главнокомандващ въоръжените сили. Държавният глава напомни, че на 17 юни предстоят парламентарни, а до края на годината – президентски избори. Очакваме и срещата на високо равнище в Прага през 2002 г, на която ще бъде взето решение за бъдещото разширяване на Съюза. Потвърждаваме категоричния стремеж на България да направи всичко възможно, за да получи покана за членство в следващата вълна на разширяване на НАТО. С присъствието си тук искам да дам ясен знак за необратимостта на постигнатия в моята страна политически консенсус за НАТО и да гарантирам, че и след предстоящите избори стремежът за членство в Алианса ще продължи да е основен външнополитически приоритет на България, каза Петър Стоянов. Президентът подчерта забележителната политическа стабилност на България особено на фона на събитията на запад от нас. Той каза, че очаква свободни, честни и демократични избори, продължаване на икономическите реформи, завършване на реформите в съдебната и административната система, функционираща пазарна икономика, ускоряване и успешен край на военната реформа. Той напомни, че според данни на НЦИОМ през януари т.г. 88 процента от българските граждани подкрепят членство на страната в Европейския съюз, а 58,6 на сто членство в НАТО. Тъй като всяко членство е двупосочна улица, продължи президентът, и България, и НАТО биха спечелили, ако България се присъедини към Съюза. В НАТО ние виждаме гаранция за суверенитета, териториалната цялост и сигурността на нашата страна и осигуряване на благоприятен климат за чужди инвестиции. Бъдещото членство на България в НАТО ще подобри възможностите на Съюза да гарантира стабилността на Балканите, а оттам и сигурността в Европа. С категоричното си поведение в регионалните кризи на Балканите България показа способност да поема конкретни отговорности като фактически съюзник на НАТО, преди още да е станала неин член, каза президентът. Сега България отделя за военни цели бюджетни средства не по-малко дори от някои членки на НАТО – над 3 процента от брутния вътрешен продукт при годишен растеж на брутния вътрешен продукт от 5 процента до 2003 г. Ние поддържаме отлични отношения с всички наши съседи. По наша инициатива от четири години се свикват редовни тристранни срещи на най-високо равнище България-Румъния-Турция и България-Румъния-Гърция. Уредихме всички спорни проблеми с Македония и в момента имаме прекрасни отношения. След две седмици се очаква държавно посещение на президента Борис Трайковски в България. България неизменно подкрепяше демократичните промени в Сърбия и след падането на режима на Милошевич започна бързо подобряване на двустранните отношения с Югославия, продължи президентът. Българският етнически модел е пример за Балканите. Най-голямото етническо малцинство на българските турци е интегрирано във всички сфери на политическия и обществен живот. България работи изключително активно и за другия по-основен външнополитически приоритет – членството в Европейския съюз особено след започването на преговорите за членство от началото на 2000 г. Представили сме преговорни позиции по 22 глави, преговаряме по 14 и сме затворили 8 глави, каза по-нататък в експозето си президентът Стоянов. Стремим се да поддържаме приятелски и равноправни отношения с Русия. Убеден съм, че членството на България в НАТО ще направи отношенията с Русия още по-ясни, недвусмислени и прагматични. Съзнаваме, че пред нас има и не малко сериозни проблеми. Може би най-сериозният е превръщането на макроикономическата и финансова стабилност в по-висок жизнен стандарт и намаляване на безработицата. Един от проблемите, които трябва да се решават приоритетно, е ромският. Последствията на икономическата реформа се стовариха най-вече върху ромското население. Проблем, с който България категорично трябва да се справи в следващите години, е корупцията. Петър Стоянов подчерта, че предстоят още много усилия за успеха на реформата на съдебната власт и администрацията. Като страна-кандидатка за членство в НАТО си даваме ясно сметка за изключителната важност на военната реформа. Водени сме от стремежа да повишим оперативната съвместимост и да пренасочим ресурси в приоритетните области на отбраната с цел съществен принос за самоотбраната, съществен принос към колективната отбрана и разумен принос към ръководените от НАТО мироподдържащи операции. България отдава голямо значение на консултациите с НАТО по въпросите на военното строителство. Президентът каза, че е бил напълно открит пред Съвета по отношение както на положителните резултати, така и на трудностите. „Аз ще бъда радостен, ако съм успял да предам своето основно послание – желанието на България за членство в Алианса е толкова сериозно и силно, колкото са нашите намерения да се подготвим най-добре за това“, каза в заключение президентът.

Двустранни срещи на президента Стоянов в Букурещ

[2001-04-30 18:01:21|Стйепан Месич каза, че Хърватия иска да води същата активна политика като България. Той имал срещи с албански лидери във и извън Македония и в тези контакти досега албанските лидери не се показали като привърженици на „териториални игри“, по думите на Месич. Обстановката на Балканите беше тема на разговорите на Петър Стоянов и с колегите му от Албания и Румъния. В разговора с Реджеп Мейдани беше изтъкнато, че балканските страни се нуждаят от единна позиция, за да преодолеят проблемите. С Йон Илиеску констатираха, че за да тръгне реализацията на транспортните коридори, трябва да има стабилност. Обсъждани са също евроатлантическите стремежи на двете страни и кой какво е постигнал досега в тази насока. На срещата с президента на Молдова Владимир Воронин беше разисквано четиристранното споразумение за транзитно преминаване на отпадъци от ядрено гориво между България, Румъния, Молдова и Украйна, което досега не е ратифицирано само от Молдова, и което Воронин се ангажирал да прокара в парламента. Молдовският президент поставил пред Стоянов въпроса за визите за молдовски граждани, които според него са скъпи – 65 долара. Воронин поиска да бъде намалена тази тарифа и каза, че молдовските туристи предпочитат да ходят на курорт в Турция, където визите са шест пъти по-евтини – струват 10 долара. Българският президент се ангажира, че ще постави пред българското външно министерство въпроса да бъде определена по-ниска цена на тези визи, за да има по-голям оборот в туризма. В рамките на международната конференция по околната среда в Букурещ българският президент има и кратка среща с Единбургския херцог принц Филип.

Президентът Петър Стоянов изрази пред македонския си колега Борис Трайковски съболезнование за осемте убити македонски военнослужещи при терористичния акт в село Вейце

[2001-04-30 18:00:13|Президентът Петър Стоянов изрази пред македонския си колега Борис Трайковски съболезнование за осемте убити македонски войници и полицаи при терористичния акт в село Вейце. Трайковски благодарил на Стоянов за българската позиция, която Македония високо оценява, и изразил надежда, че България може да повлияе на други страни във и извън района, за да не се поставя под съмнение териториалната цялост на Македония. „Моментът, в който бе извършен терористичният акт, не е случаен, а премерен, и е повече от провокация, защото от месец в Македония се предприемат конкретни стъпки към възстановяване на спокойствието, водят се преговори за съставяне на коалиционно правителство и с терористичния акт се цели да се зачеркне всичко, постигнато досега“.

Изказване на президента Петър Стоянов на международна конференция в Букурещ

[2001-04-30 17:58:27|„Изработването на глобална стратегия за околната среда може да бъде осъществено само ако се опира на ефективно двустранно сътрудничество в интерес на хората от двете страни на всяка една граница“, каза президентът Петър Стоянов в изказването си днес в Букурещ пред международната конференция на високо равнище по околната среда и устойчивото развитие на Дунавско-Карпатския район. Срещата бе открита от двамата съпредседатели – румънския президент Йон Илиеску и Единбургския херцог принц Филип, почетен председател на Световния фонд за опазване на природата. Петър Стоянов подчерта готовността на България за активно сътрудничество с всички държави от района в областта на екологията . Той каза, че българското правителство е приело национален план за икономическо развитие за следващите пет години, в който са залегнали приоритети на опазването на околната среда – съхраняване на биоразнообразието, защита и разширяване на екологичночистите райони. „Това са ключови условия за процъфтяване на приоритетни икономически дейности като туризма и земеделието“, посочи президентът. „България полага максимални усилия за изпълнение на изискванията за присъединяване към ЕС и дава активен принос за спазване на европейските норми за екологична защита“, каза Петър Стоянов. Разработени са национални стратегии по околната среда и биологичното разнообразие и планове за осъществяването им. Басейнът на река Дунав в българската му част заема приоритетно място. За ефективно опазване на биоразнообразието по долното течение на Дунав България подписа декларцията за изграждане на зелен коридор „Долен Дунав“ заедно с Румъния, Молдова и Украйна.

Президентът Стоянов ще направи всичко възможно да не се хвърли сянка върху честното и обективно провеждане на предстоящите парламентарни избори

[2001-04-27 16:19:16|Президентът заяви, че ще направи всичко възможно, за да не се хвърли никаква сянка на съмнение върху честното, обективно провеждане на изборите. Според него това е най-важното условие, за успеха на тези избори, независимо от това в каква пропорция ще бъдат разпределени следващите депутати в Народното събрание. Запитан дали смята, че трябва да бъде отнет имунитетът на кандидат-депутатите президентът отговори: „Избягвам да давам становища, преди Конституционният съд да се е произнесъл.“ Помолен да коментира поисканата вчера оставка на и.д. председател на НСРТ Александър Томов от няколко членове на съвета, Петър Стоянов заяви, че искрено се надява това да е възможност за един цялостен преглед на всичко, което се случи в последните месеци – и с НСРТ, и с Националното радио, и мерките, които ще се вземат оттук насетне, да бъдат оздравителни и да бъдат приети с облекчение и със задоволство от българското общество. По повод предстоящото утре дело срещу българските медици в Либия президентът, отговори на журналистически въпрос, че според него този процес, трябва да завърши с една присъда, която всички ние очакваме – присъда, която в крайна сметка да отхвърли всички тежки обвинения, които нито един българин не може да приеме със сърцето си. Дай Боже, това да се случи, каза Петър Стоянов.

Президентът Стоянов заяви, че би върнал два текста от промените в Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/, но не го е направил защото това би означавало всички помени в НПК да не влязат в сила. В промените на НПК, приети буквално в последните дни на това Народното събрание, има два текста, които с най-голямо удоволствие бих върнал. Не ги връщам,защото това означава всички промени в НПК да не влязат в сила, каза президентът. Той съобщи, че във връзка с промените е провел сериозни разговори с главния прокурор, с председателя на Върховния съд за да ги попита, доколко тези промени в НПК в този им вид могат да помогнат на правосъдието да се справи с престъпността. Останах с впечатление, че в това НПК те виждат текстове, които ефективно могат да им помогнат, заяви Петър Стоянов. Нека да ви дам само един пример, в тези промени на НПК за първи път се дава възможност да се налага мярка за неотклонение и задържане под стража на подсъдим, който е обвинен за тежко умишлено престъпление и вече има зад гърба си няколко висящи дела и обвинения пак за тежко умишлено престъпление. Ако бях върнал сега НПК заради тези един или два текста, които на мен наистина категорично не ми харесват, щях да отнема и тази възможност за задържане под стража и тогава вие щяхте да пипате, защо върнахте един закон, който най-после дава възможност на българските магистрати да задържат, онези подсъдими, или онези обвиняеми, които имат зад гърба си едно, две три та и повече висящи дела по по тежки наказателни дела. Не е лесно, и не е елементарно да се дава оценка на промените в НПК. В крайна сметка подписах тези промени, с мисълта, че ако не всички, то поне част от тях ще дадат възможност за една по-ефективна борба с ширещата се престъпност в България, каза президентът.

Президентът Петър Стоянов присъства на откриването на международна конференция за ромските училища

[2001-04-27 16:00:57|Президентът Петър Стоянов присъства на откриването на международната конференция „Десегрегацията на „ромските училища“ в България – условие за равен старт на ромите в обществото“

Интеграцията на България в Европейския съюз минава през намиране на решение на ромския въпрос, каза в приветствието си към участниците в конференцията президентът Стоянов. Според него тази интеграция не е проблем само на ромите, а на цялото българско общество.

Държавният глава отново потвърди, че официална дискриминация на ромите в България не съществува. За съжаление, обаче, съществува скрита дискриминация, каза Петър Стоянов. По думите му ромите са онази част от българското общество, което е платило най-тежката социална цена в годините на прехода. България няма да изпълни критериите на ЕС без да реши „крещящите“ проблеми на ромите, изтъкна президентът. Според него една от големите задачи, която стои за тази интеграция на ромите, е задачата пред българското образование. Той приветства инициативата на град Видин за интеграцията на ромските деца в училищата, която дава положителни резултати. През септември Видин стана център на усилията на местната неправителствена организация „Фондация – Дром“, да започне десегрегацията на местното ромско училище чрез превозване с автобуси на децата роми до училища извън ромския квартал. Ромските експерти по образованието и активисти от движенията за човешки права смятат, че десегрегацията на ромските училища трябва да се случи и не подлежи на обсъждане. Единственото, което има значение , е кога и как да стане това. Това са и въпросите, на които ще се опитат да отговарят днес участниците в международната конференция, чийто организатор е институтът „Отворено общество“ и Европейският център за правата на ромите.

Президентът Петър Стоянов прие днес началника на Генералния щаб на Албания бригаден генерал Пелюб Газими

[2001-04-26 13:39:52|Сред основните теми на разговора бяха реформата в българската армия, включително общата работа в многонационалните сили и в провеждащото се в момента учение „Крайъгълен камък 2001“ в Албания. Българският държавен глава заяви, че България държи на териториалната цялост и суверенитета на Македония, тъй като от това зависи сигурността на Балканите. Едновременно с това Петър Стоянов подчерта, че България държи на историческото традиционно приятелство с Албания.

От своя страна генерал Газими заяви, че Албания подкрепя суверенитета и интегритета на Македония. По думите на висшия албански военен албанското ръководство нито веднъж досега не е поставяло под съмнение този факт. Събеседниците обсъдиха и желанието на България и Албания за членство ЕС и НАТО. „Констатирахме пълно единомислие по въпросите на сигурността в региона, каза след срещата началникът на ГЩ на БА генерал“ Михо Михов. „За нас е ясно, че завоюване, отвоюване на права и свободи за етнически и малцинствени групи не трябва да се постига чрез въоръжен конфликт“, добави той. Дискутирахме участие на България и Албания в програмата Партньорство за мир, бъдещето членство в НАТО и подготовката на това членство и по-нататъшната участие на части от въоръжените сили на двете страни в многонационалната бригада с щаб в град Пловдив, информира генерал Михов. Пред журналисти генерал Газими оцени като успешна своето официално посещение у нас, по време на което освен със президента Стоянов той разговаря с министъра на отбраната Бойко Ноев и посети щаба на многонационалните сили за Югоизточна Европа в Пловдив.

Президентът поднесе цветя на лобното място на капитан Въльо Вълчев и редник Митко Илиев, които загинаха след взрив на бойни противопехотни мини по време на учение

[2001-04-24 17:01:27|Президентът поднесе цветя на лобното място на капитан Въльо Вълчев и редник Митко Илиев, които загинаха след взрив на бойни противопехотни мини по време на учение

Пропускане на хора и техника пред КПП е темата на занятието, което наблюдава президентът Петър Стоянов във Втори механизиран батальон на Втора Тунджанска лека пехотна бригада. Батальонът се подготвя за учението „Седем звезди 2001“ на Многонациоалните мирни сили за Югоизточна Европа, което започва през юни. 250 кадровици са подписали едномесечен договор и се подготвят по специалности. До края на май те ще станат 343, съобщи пред главнокомандващият командирът на бригадата полковник Мирослав Маринов.

19-годишният Павел Пенев от Стара Загора, Адем Адемов от село Ресен, Великотърновско, и Пламен Марков от село Първомайци са имената на тримата редници, които ядоха на една маса с президента във войнишката столова боб чорба, печено пиле с картофи и компот от сини сливи.

Президентът Петър Стоянов присъства на откриването на нов филтрационен цех в пивоварния завод „Загорка“.

Петър Стоянов се срещна с членовете на Централната Избирателна Комисия

[2001-04-20 14:20:29|Президентът Петър Стоянов няма да назначи нов член на ЦИК на мястото на конституционния съдия Живан Белчев. Той съобщи това на срещата си с членовете на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Според държавния глава законът не го задължава да назначи нов член, тъй като в избирателния закон е казано, че ЦИК има до 25 члена. В момента те са 24.

Председателката на ЦИК Лена Джелепова каза след срещата, че се надява това да не пречи на работата на комисията. Според други членове на ЦИК няма опасност да се стигне до гласуване 12:12. Едно от първите решения на ЦИК беше, че решенията ще се взимат с обикновено мнозинство.

Регистрацията на партиите и коалициите за участие в изборите започва утре, 21 април от 9 часа сутринта.

Работен обяд с посланиците на страните-членки на НАТО

[2001-04-19 17:54:19|Петър Стоянов присъства на работен обяд с посланиците на страните-членки на НАТО в резиденцията на американския посланик у нас, Ричърд Майлс. По-късно домакинът и държавния глава направиха кратки изявления, последвани от брифинг с журналистите, който можете да видите в секцията ни „интервюта и брифинги“.

Указ за насрочване на парламентарни избори за 17 юни

[2001-04-19 17:09:22|Късно снощи /сряда, 18 април/ Президентът подписа Указ, с който утвърждава изборните книжа за произвеждане на парламентарните избори за 39-то Народно събрание на 17 юни. Държавният глава ще приеме целия състав на Централната избирателна комисия утре – 20 април, петък, на „Дондуков“ 2.

Петър Стоянов се срещна с ръководството на „Гергьовден“

[2001-04-18 00:00:00|Президентът Петър Стоянов разговаря с ръководството на движение „Гергьовден“. Гергьовденци запознаха държавния глава с резултатите от поръчаното от тях национално социологическо изследване на десет хиляди души, проведено от НЦИОМ. Разговорът беше съсредоточен върху тенденциите – политически и социални – които очертава изследването. Друг тематичен център на срещата беше активността на младите хора в предстоящите парламентарни избори.

Издание на Нюйоркския университет цитира изказване на българския президент Петър Стоянов

[2001-04-12 18:11:07|Представяме на вашето внимание фрагменти от книгата „Употребата и злоупотребата с власт. Многостранни аспекти на копупцията“ (Use and abuse of power. Multiple perspectives on the causes of corruption), издадена наскоро от Нюйоркския университет, САЩ. В книгата е цитирано и изказване на българския президент Петър Стоянов.

В сборника, посветен на различните проявления на властта, са използвани студии на редица автори, събрани от Анет Ли-Кай и Джон Барг. Амбициозният замисъл на съставителите на сборника е чрез тази книга да бъдат разкрити всички аспекти на понятието „власт“ и отношението на обществото към нея, за да могат хората по-добре да я използват и така да се ограничат проявите на корупция. Чрез представянето на властта от разглични гледни точки авторите се стремят „да разбулят мистерията на енигматичната сила на властта“ по собствените им думи.

Съставителите на книгата – Анет Ли-кай и Джон Барг разглеждат понятието „власт“, като използват четири основни подхода, обощени в отделни части на сборника. В първата част на книгата са разгледани вътрешноличностните проявления на властта и влиянието й върху познанието и мотивацията на хората; във втората глава властта е показана чрез аспектите на междуличностното общуване; третата глава фокусира вниманието върху проблемите на властта в рамките на групите и организациите; четвъртата глава анализира проявите на властта в цялото общество.

В първата основна глава от книгата, озаглавена „Властта в рамките на съзнанието“, в частта „Пътят към ада: Добрите намерения като несъзнателен стремеж за злоупотреба с власт“, за подзаглавие са използвани следните думи на Президента на Република България от юни 2000 година: „Моят най-голям страх е свързан с корупцията. Ако нашите реформи бъдат съпроводени от корупция, това би поставило демокрацията в опасност“.

Българският държавен глава е единственият политик, чието изказване е използвано в книгата.

Според президента Петър Стоянов Раковски е един от първите българи, които гледат на свободата като на всемирно завоевание

[2001-04-12 09:45:00|Президентът Петър Стоянов присъства днес на патронния празник на Военната академия „Г.С.Раковски“. Раковски е един от първите българи, които гледат на свободата като на всемирно завоевание, каза държавният глава в приветствено си слово. Днес сме се събрали, за да сложим начало на националните чествания по случай 180 години от раждането на големия българин Гeорги Стойков Раковски, каза Президентът.

Военна академия е достойно място за тези чествания, защото Раковски ще остане в съзнанието на милионите българи като блестящия идеолог на националноосвободителното ни движение, като българския революционер, който пръв заговори за стратегия и тактика на националноосвободителните борби, като човек, който създаде знаменитите български легии и с това се превърна с предтеча на организираната българска войска, посочи Петър Стоянов. Определяйки Раковски като широкомащабно скроена личност, президентът подчерта, че в основата на всичко, което прави Раковски, стои неговата любов към българщината. Раковски ще остане в нашата история като един от най-големите български революционери. Когато Раковски говори за национална свобода, той е един от първите българи, които излизат от понятието за националното, заяви Президентът.

Президентът припомни, че от края на април до края на май в много български градове и села ще се чества 125-годишнината на Априлското въстание. Когато се готвим за посрещането на този юбилей, трябва винаги да си спомняме, че един от хората, които подготвиха почвата за това въстание, е Раковски, заяви държавният глава в приветствието си.

Той поздрави преподавателския и слушателския състав на Военната академия за патронния празник и положи венец пред паметника на Георги Сава Раковски в двора на Военната академия „Г.С.Раковски“. На тържеството бе и министърът на отбраната Бойко Ноев.

Проявите, които са част от Националната програма за отбелязване на юбилейната годишнина, са под почетното председателство на вицепрезидента Тодор Кавалджиев.

Президентът Петър Стоянов няма да наложи вето върху Закона за избиране на народни представители

[2001-04-11 17:47:34|Президентът Петър Стоянов няма да наложи вето върху Закона за избиране на народни представители.

Той заяви това днес пред журналисти по време на посещението си в Кюстендил. Според президента в закона има текстове, които той „с удоволствие“ би върнал за ново обсъждане, ако законът е бил приет по-рано. „Налагането на вето означава провеждане на изборите при действието и при условията на стария закон“, каза държавният глава.

„Не мога да поема тази отговорност и да поставя под риск самото провеждане на изборите поради чисто технически причини, ако върна новоприетия избирателен закон“, допълни той. Запитан към кои текстове има резерви, Петър Стоянов посочи текста, предвиждащ в избирателните списъци да се заличат българските граждани, които живеят в чужбина и последните два месеца преди вота не са били в България. Президентът отхвърли съмненията, че някои разпоредби в новия избирателния закон го лишават от правото му да назначава ЦИК. Назначил съм ЦИК преди 4 години. На въпрос дали има доверие в ЦИК президентът отговори, че другото би означавало да няма доверие в собствените си действия. Разбирам аргументите на много политически партии, които апелират да върна този избирателен закон, но искам да кажа на българските граждани, че отговорността за провеждането на тези избори в крайна сметка нося аз, каза президентът.

***За повече подробности вижте секцията „интервюта/брифинги“ на нашия уеб-сайт.

„Начинът, по който се създава и се развива феноменът Национално движение „Симеон Втори“, е един много важен урок за всички български политици, за всички нас“, смята президентът Петър Стоянов

[2001-04-11 16:25:53|„Начинът, по който се създава и се развива феноменът Национално движение „Симеон Втори“, е един много важен урок за всички български политици, за всички нас“, смята президентът Петър Стоянов.

„Този урок е, че в България трябва да се управлява с повече морал, с повече честност, с повече отговорност, с по-малко самонадеяност, с по-малко самовлюбеност и с по-малко самохвалство…Аз съм Президент на България и като Президент се радвам на появата на всяка политическа партия или движение, което декларира, че ще работи за доброто на Родината ни. Движението на Симеон Втори вече направи тази декларация“, каза пред журналисти в Кюстендил президентът Стоянов.

Според българския държавен глава има два основни въпроса, които обществото основателно чака – как точно Национално движение „Симеон Втори“ ще работи за доброто на страната ни и кои ще бъдат личностите, чрез които ще се работи за това добро. „Но вие сами чухте отговора на този въпрос, който даде самият Симеон Сакскобургготски – когато му дойде времето, ще научим и това. Така че, нека да не бъдем нетърпеливи“, каза Петър Стоянов. „Във всеки случай положителното отношение, с което мнозинството българи посрещнаха появата на това движение, говори, че българският политически живот очевидно е имал нужда и от нови идеи, и от известно освежаване, може би и от нови личности“, добави българският Президент.

На журналистически въпрос дали според него Симеон Втори трябва да абдикира официално, след като е влязъл в реалната политика, и да стане партиен лидер в една парламентарна република, президентът Стоянов отговори, че напоследък не му е останало време да се задълбочи във всички сложни хипотези, които се въртят около личността на Симеон Втори и неговото движение. „Но пак казвам: досега чухме едни декларации, които са похвални, които са декларации, изказващи намерение да се работи за доброто, за България“, заяви Стоянов. „Проблемът не е дори в това какво точно казва Симеон Втори. Проблемът не е в какво ние, българските политици, през последните 10 – 11 години не успяхме да направим“, каза българският Президент.

Президентите на България и Македония обсъдиха аспектите на сигурността в региона

[2001-04-05 19:46:50|Обстановката в района и всички аспекти на сигурността обсъдиха днес президентите на България и на Македония Петър Стоянов и Борис Трайковски. Македонският държавен глава пристигна на еднодневно посещение в София и участва в срещата на върха на Европейската народна партия.

За всички нас – съседите на Македония и за всички международни организации, които имат интереси на Балканите, е много важно да заявим, че повече под никаква форма не бива да се допуска въоръжен конфликт или прибягване до оръжието за разрешаване на въпроси, които могат да бъдат решени чрез разговори. Това заяви президентът Стоянов в изявление пред журналисти след срещата. За мен това е най-ясният сигнал, който трябва да дадем, защото ситуацията в република Македония е важна както за нейните граждани и политици, така и за всички, които живеем на Балканския полуостров, посочи той. След като всички искаме да станем членове на ЕС – след няколко дни и Македония ще подпише споразумението за асоцииране с ЕС – очевидно е, че всички трябва да използваме европейските стандарти още от сега, каза Стоянов.

Според българския президент събитията в Македония от последните седмици са показали, че Македония има силна държавност, която може да се справя с проблеми и кризи. По думите му това е големият урок от всичко, което се случи. Стоянов изрази убеждението си, че държава, която уважава себе си, ще има сили и възможност да проведе необходимия разговор, така че повече никой не трябва да посяга към оръжието тогава, когато става въпрос за човешки права и свободи.

Г-н Трайковски изказа благодарност от името на целия македонски народ освен за политическата подкрепа на България, и за това, че беше сред първите страни, които дадоха помощ на Македония, за да може да се справи с екстремистите, застрашили териториалната цялост на Република Македония. Трайковски специално подчерта, че начинът, по който президентът Стоянов направи своето изявление, е накарал „по определен начин да бият камбаните в Европа“, за да могат всички единодушно да осъдят войнстващия екстремизъм и да дадат щедра подкрепа на политиката на Република Македония, както и помощ, за да се справи с проблема.

И този път България показа, че е не само добър съсед и искрен приятел, който следи отблизо събитията в Македония, но и остава вярна на общото желание да изграждаме заедно региона, като намираме общи пътища, които да ни доведат до просперитет и накрая да достигнем до европейска интеграция, подчерта Трайковски.

Република Македония се изправи пред голямо предизвикателство, беше атакувана нейната стабилност и сигурност, атакуван беше примерът, който тя даваше за съвместен живот. Македония беше последователна в отговора си срещу терористичните нападения, прояви решителност и показа, че всичко, което би представлявало проблем, би трябвало да се решава единствено на масата за преговори, изтъкна македонският президент. Той прикани всички македонски граждани да се включат в започналия преди десет години процес на демократизиране на страната. Република Македония направи това, което смята за най-добро и наистина победи тероризма, каза Трайковски. Нашата задача приключи, сега остава задачата на международната общност, допълни той.

Тъй като същността на проблема е в Косово и факторът за дестабилизация на региона се намира в Косово, ако ние разговаряме и се договорим, ще можем да победим войнстващия екстремизъм, идващ от Косово, заяви Трайковски. Тези екстремисти са дестабилизиращ фактор и в политиката в Косово, посочи той. Затова победата над екстремизма е победа не само за Македония, това е и победа на международната общност и помага на политическите структури в Косово, изтъкна Трайковски. Това, пред което се изправихме, има и добра страна, то беше предизвикателство и една възможност да говорим по всички аспекти на развитието на отношенията между всички граждани на Република Македония, за подобряване на живота, за правата в държавата, не само на определена етническа група граждани, каза още македонският президент. Той прикани всички граждани на Македония към диалог. Македония е един положителен пример за междуетническо съжителство, напомни македонският президент.

В отговор на въпрос ще купува ли македонската държава оръжие от България, Трайковски посочи, че Македония преди всичко изгражда своята система за сигурност и приема всяка предложена й помощ. Той отново изтъкна, че България беше сред първите, която предложи военна помощ.

Запитан дали е необходима промяна в конституцията на Македония, президентът Стоянов каза: „Ако има нещо, по което българските политици и общество не бива да водят дебат, това е въпросът трябва ли или не да се променя конституцията на Република Македония. Това е право на политиците и на гражданите на Република Македония“.

Президентът Стоянов: Изборът на София за срещата на Европейската народна партия е едно признание за постигнатото от страната през последните четири години

[2001-04-05 14:50:00|В приветствието си към участниците в срещата на Европейската народна партия, посветена на опита на ЕНП в областта на сигурността и разкриването на нови работни места, президентът Петър Стоянов благодари за избора на България за домакин на форума. Убеден съм, че изборът на София не е случаен. Лаская се да мисля, че това е признание за всичко, което постигна моята страна, благодарение на едно мнозинство, съставено от две партии – членки на Европейската народна партия, и от едно правителство, което не се поколеба да започне изключително важните, необходими и понякога непопулярни реформи, не се уплаши по средата на тяхното провеждане и е готово да ги завърши с цената на всичко, каза Петър Стоянов. Възприемам избора на София и като още един важен сигнал, който дава Европейската народна партия – сигнал, основан на цялостния фундамент на нейната политика по отношение на разширяването на Европейския съюз, каза Президентът. Той припомни приетия от конгреса на Европейската народна партия през януари в Берлин постулат, в който Евросъюза е наречен „Съюз на ценности“. Без съмнение България принадлежи към този съюз, посочи президентът Стоянов.

Той подчерта, че сега Балканите имат уникалния шанс да се превърнат в неразделна част от Европа и би било непростима грешка политическите елити и обществата в тези страни да пропуснат този шанс. Според Петър Стоянов още днес балканските лидери трябва да пренесат европейските политически стандарти на поведение във вътрешнодържавните си отношения.

Според мен една ще бъде точката на интерес, която ще събере днес вашите обсъждания – в геополитически план Европа е онова, което решат политиците и нейните граждани, заяви Петър Стоянов. Границите на Европа ще бъдат определени от европейските политици и от обществата в Европа – и в Западна, и в Източна Европа, тези общества, които ще продължат смелата идея за бъдеща обединена Европа, която ще бъде основния капитал на всички нейни граждани в бъдещето, каза държавният глава.

Преди началото на срещата президентът Петър Стоянов разговаря с министър-председателите на Испания – Хосе Мария Аснар, на Австрия – Волфганг Шусел, на Унгария – Виктор Орбан, на Полша – Йежи Бузек и на Словакия – Микулаш Дзуринда, които участват във форума на Европейската народна партия.

„Решаването на проблеми чрез въоръжени конфликти поставя под съмнение цивилизационните основи на европейския континент“, заяви днес президентът Петър Стоянов на срещата си с военния министър на Норвегия Бьорн Гудал

[2001-04-03 18:10:00|„Решаването на проблеми чрез въоръжени конфликти поставя под съмнение цивилизационните основи на европейския континент“, заяви днес президентът Петър Стоянов на срещата си с военния министър на Норвегия Бьорн Гудал.

Българският президент категорично изрази позицията, че проблемите в Югоизточна Европа, а и в целия свят, не могат да се решават чрез оръжие. Като най-добра новина той оцени факта, че нито албанското правителство, нито парламентът или политически партии не са подкрепили екстремистите, а са подкрепили решаването на конфликта чрез преговори. Петър Стоянов използва срещата си с норвежкия гост да лобира за отправянето на покана към България за членство в НАТО още на срещата на върха на Пакта в Прага през 2002 г.

Държавният глава изрази очакванията за норвежка помощ в социалната адаптация и реинтеграция на преждевремнно освободените военни от Българската армия. Той каза, че разчита на активна подкрепа и в областта на адаптацията на българската армия към стандартите на НАТО. По-рано днес Бьорн Гудал се срещна с домакина си Бойко Ноев, както и с председателя на парламентарната Комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов. Гостът и г-н Агов са обсъдили ситуацията в района и бъдещото членство на България в НАТО, съобщи на БТА парламентарният пресцентър. Г-н Гудал е бил впечатлен от консенсуса сред парламентарно представените политически сили за влизането на страната ни в Северноатлантическия пакт. Асен Агов е изтъкнал необходимостта дебатът за бъдещото разширяване на НАТО да започне още през есента. Бьорн Гудал е казал, че Норвегия ще подкрепи усилията на България по пътя към пълноправно членство в Алианса.

Президентът Петър Стоянов разговаря днес с министъра на външните работи на Люксембург Лиди Полфер

[2001-04-03 16:10:00|Президентът Петър Стоянов разговаря днес с министъра на външните работи на Люксембург Лиди Полфер.

Президентът Стоянов, който наскоро бе на официално посещение в Люксембург , поднови поканата си към стратегическите инвеститори да дойдат в България. Той даде много висока оценка на подкрепата на Люксембург за членството на България в ЕС и НАТО. Петър Стоянов подтвърди пред г-жа Полфер своята позиция, че от съседите на Македония и от международната общност се изисква активно и твърдо да се застъпят за политическия диалог, за да се изключат конфликти, подобни на този в Северна Македония.

Както заяви след срещата г-жа Полфер в разговора основно внимание беше отделено на събитията на Балканите. „Изразихме надежда, че народите от района ще намерят начин да разрешат проблемите си чрез преговори, с открития диалог, а не чрез въоръжен конфликт“, каза външният министър на Люксембург. Президентът посочи, че към всички балкански народи е необходимо да бъде отправен много ясен призив, че насилието няма да бъде толерирано по никакъв начин. Според Петър Стоянов в противен случай ще бъде застрашени фундаментът на европейската цивилизация и стремежът на всички страни от Югоизточна Европа за преговори и членство в ЕС. Президентът Стоянов изрази мнение, че арестът на Милошевич е закономерност. Според държавния глава след Милошевич в СР Югославия има солиден политически субект в лицето на новия президент Кощуница и новото сръбско правителство, с които цялата международна общност може да води преговори.

Президентът на Републиката подписа указ, с който определи Георги Ананиев за председател на Комисията за разкриване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на ГЩ

[2001-04-03 15:30:00|Президентът на Републиката подписа Указ, с който, на основание член 4г от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, определя за председател на Комисията за разкриване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб Георги Герванов Ананиев. Президентът подписа назначението на г-н Ананиев в Комисията, след като бяха изпълнени изискванията на параграф 29, алинея 2 и алинея 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Георги Ананиев е бивш министър на отбраната и настоящ секретар на Президента на Републиката по въпросите на националната отбрана.

Президентът Стоянов разговаря по телефона с македонския си колега Борис Трайковски

[2001-04-02 21:46:50|Президентът Стоянов разговаря по телефона с македонския си колега Борис Трайковски.

В телефонния разговор с македонския президент Борис Трайковски, българският държавен глава Петър Стоянов е бил информиран за успешно приключилата операция на територията на Република Македония. Българският президент е поздравил Борис Трайковски и министър-председателя Любчо Георгиевски за успешния завършек на операцията, която бе адекватен отговор на действията на екстремистите.

„Енергичните мерки на македонското правителство направиха възможен предстоящия политически диалог, за да не се допусне разделянето на македонското общество на етнически принцип“, подчертал българският президент. Петър Стоянов е изразил отново мнението си, че всички съседи на Македония и международните организации трябва да продължат категоричните си усилия, за да не се допускат подобни въоръжени инциденти на територията на Република Македония, които могат да поставят под съмнение европейското бъдеще на Балканите.

Енергичните мерки на македонското правителство направиха възможен предстоящия политически диалог, каза президентът Петър Стоянов в разговор с македонския си колега Борис Трайковски

[2001-04-02 10:30:00|В телефонен разговор с македонския президент Борис Трайковски, българският държавен глава Петър Стоянов е бил информиран за успешно приключилата операция на територията на Република Македония. Българският президент е поздравил Борис Трайковски и министър-председателя Любчо Георгиевски за успешния завършек на операцията, която бе адекватен отговор на действията на екстремистите.

Енергичните мерки на македонското правителство направиха възможен предстоящия политически диалог, за да не се допусне разделянето на македонското общество на етнически принцип – подчертал българският президент. Петър Стоянов е изразил отново мнението си, че всички съседи на Македония и международните организации трябва да продължат категоричните си усилия, за да не се допускат подобни въоръжени инциденти на територията на Република Македония, които могат да поставят под съмнение европейското бъдеще на Балканите.

Президентът Петър Стоянов прие днес на традиционна работна среща главния прокурор Никола Филчев

[2001-04-02 10:30:00|Президентът Петър Стоянов прие днес на традиционна работна среща главния прокурор Никола Филчев.

Обсъдени бяха хода на борбата с прeстъпността и с корупцията – като елемент на организираната престъпност.

93 свиленградчани са посетили временната приемна на президента Петър Стоянов, открита вчера в граничния град

[2001-03-30 16:31:59|93 свиленградчани са посетили временната приемна на президента Петър Стоянов, открита вчера в граничния град

Гражданите са поискали съдействие за решаването на проблеми, свързани с благоустрояването на Свиленград, безработицата, връщането на земеделските земи на собствениците им, както и дъмпинговите цени на селскостопанските продукти от безмитен внос. Това съобщи президентът Петър Стоянов на среща с общинската управа на Свиленград, в която участва и министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов.

Според държавния глава конкуренцията на вносна продукция след 10 април ще се увеличи и местните производители трябва да бъдат подготвени за това предизвикателство.

Според представители на местната власт проблемите се създават от липсата на производство заради разпокъсването на земеделските земи. Съживяване на производството може да настъпи само след приемане на Закон за комасация, смятат те. Кметове на населени места и общински съветници настояха пред президента и министъра на вътрешните работи за строги мерки срещу износителите на дървесина. Според тях този проблем е свързан с пожарите, бушували през миналото лято в този район. Преди срещата с общинската управа президентът положи цевтя пред паметника на Иван Вазов в Свиленград и се срещна с жители и гости на общината.

С военни почести посрещнаха държавния глава в град Любимец, където по-късно той се срещна с жители на града и общинската управа.

„Подценяването на македонския проблем може да донесе неизброими беди на Балканите“, заяви днес пред журналисти в Свиленград президентът Петър Стоянов

[2001-03-30 15:26:31|Подценяването на македонския проблем може да донесе неизброими беди на Балканите, заяви днес пред журналисти в Свиленград президентът Петър Стоянов.

Според него проблемът в Македония може да бъде решен само с активното съдействие на страните от региона и на международните институции. Петър Стоянов изрази надежда, че след мерките на македонското правителство през последните дни и по пътя на политическия диалог, ситуацията в Македония ще се нормализира.

„Проблемите трябва да бъдат решавани по един цивилизован начин. Това, което очакват Европа и светът от нашия регион, е да говорим с думи, а не с езика на оръжията“, подчерта държавният глава.

„Още с първото си изявление аз изразих изключителната тревога на България от това, което се случва в Македония. Бях убеден, че много фактори – и тук, на Балканите, и в Европа, а и в света, ще подценят това, което започна в Танушевци и няма да му обърнат достатъчно внимание. И точно поради това то би могло да се разрасне, което породи моята основателна тревога“, припомни президентът Стоянов.

„Учението на пожарникари от Балканите в Свиленград със сигурност е показало, че между огнеборците от съседни страни съществува воля и професионализъм да се справят с общи проблеми“, заяви президентът Петър Стоянов

[2001-03-30 13:31:59|Учението на пожарникари от Балканите в Свиленград със сигурност е показало, че между огнеборците от съседни страни съществува воля и професионализъм да се правят с общи проблеми, заяви президентът Петър Стоянов

Тристранното балканско учение на противопожарните служби от България, Гърция и Турция се състоя днес в петролната база край Свиленград. Държавният глава, министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов, представители на противопожарните служби от Румъния, Сърбия и Македония и други официални гости наблюдаваха днес как български, гръцки и турски огнеборци се справиха за около 20 минути със симулирана кризисна ситуация край граничния град.

„И тъй като ние, политиците, много често използваме пожара и в политически смисъл, търсейки политическа аналогия, мисля, че тук днес е удобно място да кажа: както огнеборците на Балканите работят заедно и солидарно при потушаването на пожарите в една или друга страна, за това са призвани и политиците. За да станат Балканите един все по-мирен регион, населен с приятелски държави, с хора, които се отнасят един към друг като приятели, открито и с най-добри чувства.“ Това добави Петър Стоянов.

Държавният глава, министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов, представители на противопожарните служби от Румъния, Сърбия и Македония и други официални гости наблюдаваха днес как български, гръцки и турски огнеборци се справиха за около 20 минути със симулирана кризисна ситуация край граничния град.

В учението участваха 50 български пожарникари с осем противопожарни автомобила и два аварийно-спасителни екипа. Участници бяха и 12 техни колеги от Турция с три противопожарни автомобила и 10 – от Гърция, с две коли.

За пръв път на това учение пожарникарите гасиха съвместно истински пожар в цистерна с бензин с вместимост 2000 куб. м.

Според сценария пожарът избухва след земен трус с магнитуд 4,8 по скалата на Рихтер. В резултат на труса се повреждат автоматичните гасителни и охладителни инсталации. Има и пострадал работник, притиснат от разкъсани метални тръбопроводи.

Със съвместните усилия на огнеборците от трите съседни държави огънят беше потушен за около 10 минути, като предитова “ спасиха“ пострадалия човек. След като „кризисната ситуация“ беше овладяна, над учебния резевоар бяха издигнати националните знамена на трите държави-участнички в учението.

Директорът на Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“ полковник Кирил Войнов подари на президента Стоянов след края на учението пожарникарска каска, изработена от старозагорските огнеборци специално за държавния глава.

Учението край Свиленград е четвъртото поред съвместно учение на огнеборци от балканските страни от началото на тази година. През януари български и гръцки пожарникари тренираха край Солун, а през февруари нашите огнеборци съвместно с македонските си колеги – в Сандански. Съвместно учение се проведе и с румънските пожарникари край Русе.

Преди да пристигне в Свиленград, президентът посети местността „Хасара“ край Любимец, където преди два дни изгоряха близо седем декара смесени гори. Близо хиляда декара боров масив беше спасен благодарение на бързата намеса на огнеборците от Любимец и Харманли.

Извън предвидената програма държавният глава провери готовността на граничните служители от ГКПП Ново село за свободното преминаване през българо-гръцката граница след 10 април тази година.

Досега граничните бариери бяха трудно преодолимо препятствие, а след отпадането на шенгенските ограничения, те се превръщат в символично понятие. Дай Боже, положението на Балканите да е такова, че да прекрачваме границата с мисълта, че отиваме при приятели, каза президентът при посещението си на граничния пункт.

Президентът Петър Стоянов подписа указ, с който насрочи парламентарните избори за 17 юни 2001 година

[2001-03-29 15:31:59|Президентът Петър Стоянов подписа указ, с който насрочи парламентарните избори за 17 юни 2001 година.

Президентът обясни, че е избрал датата 17 юни, тъй като иска да даде възможност и на политическите партии и коалиции да се подготвят както в технологичен и в организационен план, но и да подготвят предизобрните си тактики и стратегии, което е особено важно за непарламентарно представените партии, както и за тези, които тепърва ще правят коалиции. Държавният глава смята, че това е важно от гледна точка на принципа за равнопоставеност на българските политически субекти по време на парламентарните избори.

Президентът призова органите и институциите, които отговарят за провеждането на изборите да работят така, че да няма и сянка на съмнение върху обективното, честно и основано на Конституцията и законите провеждане на изборите.

България премина успешно един завършен парламентарен цикъл и аз мисля, че е много важно за демократичното самочувствие на българския народ и за демократичния образ на България изборите да бъдат проведени така, че да не дават повод на никого след тяхното провеждане да бъдат оспорвани, заяви Петър Стоянов.

Държавният глава призовава българските политически сили и коалиции, които ще участват в изборите да не забравят, че изборите са рутинна демократична процедура, призвана да покаже по какъв начин българското иобщество подкрепя една или друга политическа партия и дали и в каква степен ще даде своето политическо доверие. Изборите, в крайна сметка не са сражение, не са битка, не са война, която да разделя и противопоставя българските граждани един на друг, каза той.

Нека българските политически лидери не забравят, че изборите идват и си остават, но трайните национални интереси на България остават. Интересите, които трябва да бъдат насочени преди всичко към подобряване жизнения стандарт на българските граждани, но също така и общите ни интереси в областта на външната политика и сигурността, заяви Петър Стоянов.

Президентът призовава политическите партии и коалиции да проведат парламентарните избори така, че и след тях да могат да седнат около масата на общобългарските национални интереси, да работят заедно за единната българска национална кауза, което е особено важно тук на Балканите.

В отговор на въпрос Петър Стоянов каза, че няма никакви основания да се съмнява, че изборите ще се проведат честно. Моето желание за това е съвсем категорично и аз ще съдействам с всички възможни средства дадени ми от Конституцията и законите, провеждането на изборите да бъде честно и това е изключително важно не само за образа на България пред външния свят, но и за новото демократично самочувствие на българските граждани, каза той. Според него българските граждани трябва да знаят, че в парламента са попаднали хора, партии и коалиции, които точно отговарят на техния вот.

Според държаавния глава сегашното правителство ще управлява България не само по време на изборите, но и след тях, защото според Конституцията кабинетът трябва да подаде оставка пред новосформираното 39-ото народно събрание. Т.е правителството трябва да подаде оставка тогава, когато новият парламент се конституира и това не подлежи на никакво съмнение, заяви Петър Стоянов.

В конституцията ясно е казано, кога се прекратяват правомощията на правителството. В основния закон е записано, че правителството подава оставка пред новосформираното народно събрание и няма смисъл да бъде питан КС по този случай, каза Стоянов в отговор на въпрос.

Държавният глава обясни, че според решение на Великото народно събрание от 1991 година изрично се казва, че правителството и неговите членове запазвяат своите функции и по време на провеждане на избори, защото България не може да остане без управление. Това решение на ВНС е възпроизведено и в решение на КС от 1991 г. и в него се казва,, че ВНС основателно е приело, че членовете на кабинета запазават своите функции, ако участват в изборите, тъй като с оглед функциите и отговорността на неговите членове страната не може да остане без действащо правителство, каза президентът.

Като президент и юрист няма какво да добавя, мога да бъда разубен само от ново решение на КС по тезата, ако разбира се такова решение се появи, каза Петър Стоянов.

Държавният глава заяви, че предпочита парламентарните избори да се проведат по новия избирателен закон. Нямам никакво морално и политическо, а не юридическо основание да върна закона, тъй като това означава да поставя под съмнение провеждането на парламентарните избори, каза Стоянов в отговор на въпрос.

Ако имам право да давам съвет, то той е, че хората от правителството, които ще участват в предизборната кампания и това важи за министър-председателя евентуално и за вицепремиера, в максимална степен да се въздържат от ползването на такива облаги, които биха ги довели до неравнопоставеност по отношение на останалите участници в предизборната кампания, каза Петър Стоянов. Според него когато министрите действат като членове на кабинета, трябва да са със пълното съзнание, че продължават да изпълняват своите функции и в този предизборен период и да ги изпълняват така, както трябва. Когато те се представят като кандидат-депутати винаги трябва да имат едно наум, че обществото е изключително чувствително към смесването на двата типа правомощия, заяви Петър Стоянов.

Президентът посочи, че ако избирателният закон е бил предложен в началото или средата на мандата на 38-ото НС, то той би предложил много по-категорична позиция по някои негови текстове. При положение, че законът ще му представен за обнародване в началото на април, ако той наложи вето няма да има технологично време да бъде прегласуван от този парламент, обясни Петър Стоянов. Ако законът не влезе в сила, то изборите трябва да се проведат по стария закон, където има технолигични изисквания, които не само ще затруднят изборите, но могат да ги поставят под сериозно съмнение, каза президентът.

Държавният глава разглежда новият избирателен закон, който сега се гледа в Народното събрание в две части – процедурно-технологична и политическа. В процедурно-технологичната част бяха приети почти всички предложения на ЦИК, подкрепени от всичките й членове. В политическата част на избирателния закон според държавания глава няма нищо ново, което да поставя под съмнение закона.

Според Стоянов в политическата част на избирателния закон горещите точки са плащането на бюлетините и наименованието за България. Европейската практика по въпроса за плащането на бюлетините е разделена, посочи Петър Стоянов.

Нямам никакви съмнения относно бъдещата дейност на ЦИК, нито за професионалните качества, нито по отношение на поолитическата безпристрастност и обективност, заяви президентът Петър Стоянов Според него председател на ЦИК ще продължи да бъде Лена Джелепова, предложена от БСП. Нито за секунда не съм снел своето доверие от нея, защото е качествен юрист, професионалист, посочи държавният глава.

***За повече подробности, вижте обръщението на президента, с което той обяви датата на изборите в секцията „Изявления“.

Петър Стоянов се срещна с Управителния съвет на БНР и представители на протестиращите журналисти в радиото

[2001-03-28 14:24:58|Още в началото на срещата Стоянов каза, че е „безсмислено“ да му се излагат факти относно смисъла на назначаването или отстраняването на Иван Бориславов. „Няма да се произнеса по казуса БНР, защото нямам законно право за това“, каза президентът Стоянов. „Нямам основания да изказвам категорична позиция и не искам да си присвоявам правото на арбитър“, каза Президентът. Той обясни, че мотив за тази среща е загрижеността му за всичко, което става в радиото като на президент и човек, който слуша БНР. Президентът заяви, че „по всякакъв начин“ иска да стимулира преговори и да помогне за „запазване на авторитета на БНР в тази не много здрава обстановка“. „За два месеца не намерих аргумент, който да защити моето президентско достойнство и да помогне за разрешаването на конфликта“, каза Петър Стоянов. „Аз се противопоставям на уволнения, които не почиват на професионална основа или са по политически или реваншистки причини“, заяви Стоянов. „Никой не можа да види нито първите, нито вторите стъпки на Иван Бориславов – вината за това до известна степен е и на протестиращите, които не му дадоха тази възможност“, каза Президентът.

Президентът Петър Стоянов разговаря с посланиците на Албания и на Македония у нас

[2001-03-27 11:00:00|Президентът Петър Стоянов разговаря днес последователно с посланиците на Албания и на Македония у нас – Авни Джелили и Любиша Георгиевски. Българският държавен глава покани вчера на разговор дипломатите на двете страни, за да се запознае с последното развитие на кризата по границата на Македония. Държавният глава е оценил много високо позицията на албанския президент и албанското правителство в началото на кризата, които са осъдили екстремистките действия и са подкрепили териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Македония. Според президента Стоянов мирът и стабилността на Балканите са невъзможни без участието на всички балкански държави, сред които и Албания.

Петър Стоянов е посочил, че България държи и ще продължава да държи на своите приятелски отношения с Албания. Президентът е подчертал, че общите усилия на България и Албания за потушаване конфликта в Македония не трябва да пораждат каквито и да е взаимни опасания, напротив – те могат само да укрепват взаимното доверие.

Изразих пред Президента на България неизменната и твърда позиция на албанската държава по отношение на конфликта в Македония, каза след срещата посланик Джелили. Той потвърди позицията на Албания, че тя е против насилието с цел постигане на каквито и да било политически цели. Не може да кажем, че в Македония не съществуват проблеми за албанското население, което живее там, но считаме, че избраният път от група албанци със сила да се опитват да разрешат своите проблеми, не е правилен. Той не може да бъде толериран и ние го осъждаме, каза посланикът на Албания. Албанското правителство и албанската държава се придържат към становището, че трябва да бъдат прекратени военните действия, за да бъде открит пътят за разрешаване на проблемите, които вълнуват албанското население в Македония, добави г-н Джелили.

В Албания няма почва за антибългарски настроения и предпоставки за развитието на такива настроения сред албанския народ не съществуват, каза посланик Джелили. Според него българо-албанските отношения са най-освободени от балкански комплекси в сравнение с отношенията между останалите държави в нашия регион. Оценяваме позицията на България, която подкрепи усилията на международната общност по време на конфликта в Косово, за да бъде прекратен геноцидът от страна на сърбите срещу албанците в Косово, каза албанския посланик. Той изрази лично мнение, че в разрешаването на конфликти в района не трябва да се изпращат военни части от съседни страни. Според посланик Джелили албанците в Македония трябва да бъдат интегрирани в тази държава. Нещо, което по-късно ще отговаря и на регионалната интеграция и в по-далечен план – на европейската. Това не е проблем, поставен от екстремистките групи – това е проблем, който по време на изборите сегашното македонско правителство се ангажира, че ще разгледа, каза посланикът.

Позицията на България към кризата в Македония започна с храброто изявление на президента на България за военна помощ, което ние оценихме като много положително, защото то дойде навреме и даде едни истински измерения на това, което по-късно започна да се случва, каза след разговора с българският държавен глава посланикът на Македония Любиша Георгиевски.

Според него Македония е доказала, че може да реши сама военната част от кризата. Разбира се, с определена техническа и материална помощ и от нашите съседи, които показаха голямо разбиране, включително и албанското правителство.

И двамата посланици бяха на мнение, че преговорите за разрешаване на кризата в Македония ще бъдат продължителни и тежки. Но и двамата изразиха надежда, че ще имат успешен край и кризата в Македония ще се разреши по мирен път.

Президентът Петър Стоянов връчи днес орден „Стара планина“ – първа степен, на посланика на Испания у нас Хосе Кодерк по повод на окончателното му отпътуване от страната

[2001-03-26 14:00:07|Президентът Петър Стоянов връчи днес орден „Стара планина“ – първа степен, на посланика на Испания у нас Хосе Кодерк по повод на окончателното му отпътуване от страната.

„Ако мога с една дума да охарактеризирам вашата дейност, то това е съпричастност“, каза в приветствието си президентът Стоянов. Той припомни, че по време на своето пребиваване у нас посланик Кодерк е преживял едни от най-бурните и драматични години на България. „През това време се случиха много и важни събития, които белязаха пътя на възходящия политически, икономически и културен диалог между нашите две държави“, отбеляза българският държавен глава. Петър Стоянов благодари на посланик Кодерк за подкрепата, която Испания е оказвала на България при започването на преговорите за членство в Европейския съюз и за решаването на така наречен визов въпрос. Според българският държавен глава главен двигател на развитието на отношенията между България и Испания е имал именно посланик Кодерк. „Най-добрата характеристика за дейността на посланик Кодерк е онова, което той направи за развитието на отношенията между България и Испания“, каза президентът Стоянов. „Показвайки за сетен път, че в политиката и в дипломацията успехите стават по-забележими, когато към тях се прибави и доза човечност и всеотдайност“, допълни държавният глава. „Знаех, че този момент ще дойде, но не исках да идва“, каза посланик Кодерк. „Не намирам точните думи, за да благодаря на България за всичко, което тя ми даде, България винаги ще присъства в сърцето ми където и да съм“, заяви Хосе Кодерк. Според него днес България е много по-добра от страната, в която той е дошъл преди 4 години. „Ще бъда много щастлив когато България стане член на ЕС и достигне степента на благоденствието и жизнения стандарт на останалите страни-членки. Ще бъда щастлив като още един българин“, каза Хосе Кодерк.

Президентът Петър Стоянов се срещна с наградените деца, участвали в конкурса „Проекти за оцеляване“

[2001-03-23 17:24:11|Президентът Петър Стоянов ще срещна днес с част от наградените деца, участвали в конкурса „Проекти за оцеляване“.

„Във ваше лице искам да поздравя всички умни, талантливи, трудолюбиви деца на България“, каза Петър Стоянов. Държавният глава увери гостенчетата си, че всичко, което се прави в страната ни сега, се прави в името на децата. „Тези, които управляват днес България, трябва да бъдат максимално отговорни към това, което правят, защото вие го заслужавате“, заяви президентът.

Това е осмият поред традиционен конкурс, организиран от министерството на образованието и от движението за деца „Рицари на познанието“ със съдействието на агенция „София прес“ и с финансовата подкрепа на фондация „Еврика“. Конкурсът е включен в Националния календар на извънучилищните дейности на Министерството на образованието и се е състоял през октомври и ноември миналата година. Председателят на движението „Рицари на познанието“ Таня Желязкова информира президента, че в конкурса са участвали над 1400 ученика от 115 селища от цялата страна. Децата са представили 1150 разработки – рисунки, разкази, есета, албуми – в три тематични раздела: „Нашият 21-ви век“, „Природата за нас“ и „Ние за другите“. Децата връчиха на президента своя „Албум на детските идеи“, в който са включени информации и материали от конкурса „Проекти за оцеляване“. Самото движение за деца „Рицари на познание“ е основано през март 1993 година в София.

Ролите на България и на Европейския съюз в кризата, която се развива на запад от нас, обсъдиха днес президентът Петър Стоянов и комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген

[2001-03-23 17:20:22|Ролите на България и на Европейския съюз в кризата, която се развива на запад от нас, обсъдиха днес президентът Петър Стоянов и комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген

Президентът Стоянов оцени изключително високо демонстрирания от всички политически партии и всички български институции консенсус за членството на България в ЕС, и добави, че трябва да преодолеем всички препятствия по този път. „Консенсусът е най-голямото постижение през последните години на българската многопартийна демокрация“, каза след срещата българският Президент

Според Стоянов най-важното за България сега е постигането на по-висок стандарт на живота, който да стане част от битието на българския народ. Отдавам голямо значение на българския предприсъединителен процес, който ще стимулира нови успехи за българия и ще даде на българската икономика още по-големи възможности да заработи на още по-големи обороти, заяви държавният глава. Петър Стоянов изрази мнение, че България може да помогне за мирното разрешаване на събитията на запад от нас, като решава своите икономически проблеми, като изпълнява критериите за членство в ЕС, като показва, че и тук на Балканите може да има страна, която, устремена към своята основна стратегическа цел може да я изпълни, без да се поддава на „всички болести, които заразиха част от балканските страни в последните години“. Според комисаря Гюнтер Ферхойген ролята на България в кризата в региона е да продължи да бъде производител и източник на стабилност и мир. Сегашната криза не трябва да окаже негативно влияние на преговорния процес за присъединяването на България към ЕС, посочи еврокомисарят. По думите му конфликтът трябва да засили този процес. Много важно според Гюнтер Ферхойген е България да запази политическата и икономическата си стабилност. Той определи това като основа за гарантирането на бъдещето и страната и на нейната последователна политика към ЕС.

Петър Стоянов разговаря по телефона с македонския си колега Борис Трайковски

[2001-03-22 18:02:06|Днес, в ранния следобед,президентът Петър Стоянов проведе телефонен разговор с македонския си колега Борис Трайковски. Президентът на Република Македония е уведомил българския държавен глава, че в разговори днес с главния комисар на ЕС Хавиер Солана, с комисаря Крис Патън и с министрите на външните работи на Белгия и Швеция, е изразил отново загрижеността си от евентуалната ескалация на конфликта и от етническо разделение на македонското общество.

Петър Стоянов е уверил Борис Трайковски, че България следи много внимателно и със загриженост това, което става в Република Македония и е готова да помогне с всички допустими средства за решаването на проблемите там.

Президентът Стоянов коментира посещенията си в Сирия и Ливан

[2001-03-21 13:33:34|Той отклони отговор на въпрос за българско-руските отношения, след като България поиска няколко руски дипломати да си отидат заради дейност, несъвместима със статута им. Доводът му бе, че предпочита да коментира такива въпроси в България. От понеделник българският президент е на първото си официално посещение в Близкия изток. Днес той се срещна с премиера на Ливан Рафик Харири, с председателя на ливанския парламент Набих Бери и с председателя на Конституционния съвет Амин Насар. Той посети и ливанския парламент, а по-късно му предстои и втора среща с премиера Харири.

Според президента официалните му посещения в Сирия и Ливан дават ясен знак за желанието на България да се отвори към арабските държави. Показателно за посещенията е, че акцентът в разговорите е паднал върху икономическите и търговските отношения, посочи Стоянов.

Три споразумения бяха подписани в Сирия – за избягване на двойното данъчно облагане, за сътрудничество в областта на карантината и растителната защита и за сътрудничество в областта на защитата на националната сигурност и обществения ред. С Ливан бяха подписани осем двустранни споразумения – Споразумение за полицейско сътрудничество, Спогодба за търговско корабоплаване, Спогодба за комбинирани превози на товари, Договор за сътрудничество в горското стопанство и четири междуправителствени договора – за правна помощ по наказателни дела, за правна помощ по граждански дела, за правна помощ по екстрадиция и за трансфер на осъдени лица. На разговорите в Бейрут е обсъждана възможността България да бъде предмостието на Ливан към Източна Европа. Президентът Стоянов подчерта пред българските журналисти, че България има интерес от ливански инвестиции. Обсъждана е и възможността български предприятия да участват във възстановяването на Бейрут и в строителство на нови обекти в Ливан. Предпоставка според президента би била и активността на българските бизнесмени. И в двете посещения президентът бе придружаван от бизнеседелегация. В Сирия се състоя бизнесфорум и бе учреден бизнессъвет. На разговорите и в Сирия, и в Ливан е било разглеждано положението в Македония. Ливанският опит показва, че ако един конфликт не бъде потушен много енергично и навреме с участието на всички заинтересовани страни, той може да прерасне във война, посочи президентът. Според него от примера с Ливан може да се види какво биха означавали последиците от един конфликт или война за Балканите с техните икономически проблеми. Президентът Стоянов открои съвпадането на посещенията му с активното желание на Сирия и Ливан за по-тесни връзки с Европейския съюз и за участие в евро-средиземноморското сътрудничество. В отговор на въпрос за българската позиция по проблемите в Близкия изток, президентът каза, че на разговорите и в Сирия, и в Ливан, е подчертал, че тя съвпада с позицията на Европейския съюз. Искаме да поддържаме добри отношения както с арабските страни, така и с държавата Израел, каза президентът Стоянов. Прекомерната бъбривост по тази тема не помага на никого, каза отново президентът в отговор на въпрос дали в Дамаск и в Бейрут е поставял въпроса за шестимата български медици, изправени на съд в Триполи по обвинение, че умишлено са зарязавали либийски деца с вируса на СПИН. Президентът Стоянов покани президена на Ливан Емил Лахуд да посети България. Подновена е поканата към премиера Рафик Харири да посети България. Покани за посещения президентът отправи и към президентът на Сирия Башар ал-Асад, към премиера Мохамед Миро и към външния министър Фарук Аш Шараа.

България държи на сключване на споразумения в хранително-вкусовата промишленост и транспорта със Сирия, заяви президентът Петър Стоянов

[2001-03-20 12:15:00|България държи да бъдат сключени споразумения за сътрудничество в областта на транспорта и хранително-вкусовата промишленост, каза днес българският президент Петър Стоянов на среща с министър-председателя на Сирия Мохамед Мустафа Миро и на сирийско-българския бизнесфорум в Дамаск. Това според Петър Стоянов би могло да стане по време на визита на премиера на Сирия, към когото бе отправена покана да посети България. На днешните разговори, на които присъстваха сирийски министри и членове на българската делегация, освен споразуменията за транспорта и хранително-вкусовата промишленост, са обсъждани и възможностите за сътрудничество в областта на науката и на високите технологии. През втория ден от посещението на българския държавен глава в Сирия се подписват три спогодби: за избягване на двойното данъчно облагане, за сътрудничество в областта на карантината и растителната защита и за сътрудничество в областта на защитата на националната сигурност и обществения ред. Президентът Петър Стоянов е поставил въпроса за сирийския дълг към България, който надхвърля 82 милиона долара. Определени са групи, които ще координират решаването на проблема.

На днешния бизнесфорум, на който са присъствали 120 сирийски бизнесмени и българската делова делегация, е учреден българо-сирийски съвет на бизнесмените. Според президента Петър Стоянов и сирийския премиер Мохамед Миро, в близко бъдеще ще е готова юридическета база за сътрудничество между двете страни. Следобед президентът Петър Стоянов заминава на посещение в Ливан.

Активизирането на икономическото сътрудничество между България и Сирия – акцент в разговорите на президента Стоянов

[2001-03-19 20:30:00|Активизирането на търговско-икономическото сътрудничество между България и Сирия беше акцент на вчерашните разговори между президентите на двете страни Петър Стоянов и Башар ал Асад. Президентът Стоянов, който от вчера е на официално посещение в Сирия и президентът ал Асад разговаряха на четири очи, след което участваха в пленарно заседание, продължило два пъти повече от предвиденото. В разговора е заявено желание да се използват механизмите на евро-средиземноморското сътрудничество.

Президентът Петър Стоянов е казал, че България би могла да бъде подстъп на Сирия към европейските пазари, а Сирия – на България към Близкия Изток. Той е подчертал, че икономиката трябва да бъде основата на двустранните отношения.

Башар ал Асад е оценил първото официално посещение на президента Стоянов в Сирия като изключително важен сигнал за възобновяване на сътрудничеството между двете страни. По думите на президента ал Асад Сирия и България се нуждаят една от друга. Президентът Стоянов е говорил и за възможността да се използва потенциалът на трите хиляди сирийски специалисти, завършили образованието си в България. Петър Стоянов е предложил сътрудничеството между България и Сирия да обхване високите технологии, биотехнологиите, преработвателната и леката промишленост. Българският президент е лансирал идеята за създаването на смесени предприятия, чиято продукция да бъде изнасяна в трети страни. Днес предстои да бъдат подписани три спогодби – за сътрудничество в областта на защитата на националната сигурност и обществения ред, за избягване на двойното данъчно облагане, за сътрудничество в областта на карантината и растителната защита. Предстои и бизнесфорум.

Президентът Стоянов е потвърдил известната българска позиция за събитията в Близкия Изток и е посочил, че България се придържа към заявяваните от ЕС позиции по въпроса. Събитията в Югоизточна Европа и евроатлантическата ориентация на България също са били засегнати в разговора на двамата президенти. Двамата президенти са си обещали взаимна подкрепа за кандидатурите на своите страни за непостоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Президентът Петър Стоянов е поканил сирийския си колега да посети България. Покани са били отправени и към премиера Мохамед Миро и външния министър Фарук аш Шараа.

Президентът Петър Стоянов започна официалното си посещение в Сирия

[2001-03-19 14:36:31|Президентът Петър Стоянов пристигна днес на официално посещение в Сирия. Веднага след офицалното посрещане в Народния дворец се състоя среща на четири очи между Петър Стоянов и сирийския президент Башар ал-Асад.

По-късно двамата президенти ще разговарят отново насаме и към тях ще се присъединят съпругите им.

Вечерта предстои нова среща на Петър Стоянов и Башар ал-Асад, в която ще се включат министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов и заместник-министърът на външните работи Марин Райков.

През втория ден от визитата на Петър Стоянов е предвидена среща с министър-председателя Мохамед Мустафа Миро.В рамките на посещението на президента Стоянов се предвижда да бъдат подписани спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, споразумение за сътрудничество в областта на карантината и растителната защита и споразумение между министерствата на външните работи на двете страни.

Утре Петър Стоянов заминава за Ливан, където също ще направи официално посещение.

Изявление на българския държавен глава за бруталното убийство на малкия Петър Терзийски

[2001-03-16 15:13:30|Протестът на хората срещу подобни брутални убийства като днешното винаги е справедлив, а желанието за ред, законност и спокоен живот, е сред най-естествените човешки желания. За да се отговори обаче на тези очаквания, са необходими политическа воля, професионализъм и взаимодействие на всички институции, политически сили и на гражаните на България, е мнението на президента Петър Стоянов. Ето защо държавният глава смята, че оставката на правителството в този момент и предизвикването на политическа криза непосредствено преди изборите не само че няма да реши проблема с престъпността в страната, но може да доведе България до непредвидими последици. С проблемите на престъпността ще се сблъскват още много български правителства и солидарността на политическите сили в битката срещу нея е сред най-важните условия тази битка да бъде спечелена. Президентът призовава Министерския съвет да търси такава солидарност и диалог с всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили, че да се запазят сигурността и стабилността в страната.

Президентът разговаря с директора на Национална служба „Полиция“

[2001-03-16 11:23:20|Президентът на Републиката говори спешно с директора на Националната служба „Полиция“ генерал Васил Василев по повод трагичния инцидент с малкия Петър Терзийски тази сутрин и поиска от него обяснение по случая и информация за преприетите мерки.

Изявление на президента Петър Стоянов за отпадането на шенгенските визи

[2001-03-15 19:23:20|Президентът Петър Стоянов е изключително радостен от днешното решение на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на Европейския съюз за окончателното излизане на България от негативния визов списък.

Това е първата, много важна крачка към връщането на европейското достойнство на българските граждани – крачка, зад която стоят усилията на политици, дипломати и администрация, но главно – на българския народ, който плати висока цена за успехите на реформата и за постиженията, с които страната ни днес основателно се гордее, подчертава Петър Стоянов в специалното си изявление за медиите.

Истинското самочувствие на един народ не се гради само върху правото му на свободно придвижване, но най-вече – върху високото качество на неговия живот, изтъква държавният глава. Споделям радостта на всички българи от визовия успех и вярвам, че българското общество има сили да постигне и всичко останало, което ще направи от нашите граждани истински граждани на един демократичен и благоденстващ свят, допълва президентът Петър Стоянов.

Президентът на Републиката Петър Стоянов отправя покани към държавните глави на 8 страни от Източна и Централна Европа за среща на върха в София – на 5 октомври тази година

[2001-03-15 15:13:30|Българският държавен глава очаква в София колегите си: г-жа Вайра Вике-Фрейберга, президент на Латвия, г-н Валдас Адамкус – президент на Литва, г-н Ленард Мери – президент на Естония, г-н Милан Кучан – президент на Словения, г-н Рудолф Шустер – президент на Словакия, г-н Йон Илиеску – президент на Румъния, г-н Борис Трайковски – президент на Македония, г-н Реджеп Мейдани – президент на Албания. Основната тема, която ще се обсъжда в София, е: Приносът на новите демокрации за евроатлантическата сигурност.

Президентите на България и Малта изразиха съболезнования на близките на загиналия вчера офицер от Националната служба за охрана

[2001-03-15 08:30:00|Президентите на България и Малта Петър Стоянов и Гидо Де Марко изразиха днес пред журналисти съболезнования на близките на загиналия вчера офицер от НСО. „Бих искал да изкажа съболезнования на всички роднини и приятели на починалия Стефан Янчулев от НСО. Съжалявах, че един такъв нелеп инцидент се случи по време на дългоочакваното е толкова успешно посещение на президента на Малта професор Гидо Де Марко“, каза Петър Стоянов, след прощалната си среща с малтийския президент.

Искам да почетем паметта и да отдадем дължимото на уважение на офицера от НСО, който загина по време на инцидента, каза малтийския президент. Бих искам да предам, моите лични съболезнования на неговото семейство, допълни той. Малтийският президент благодари на всички служители на НСО, които придружаваха делегацията по време на посещението и у нас, за техния професионализъм, компетентност, хладнокръвие и отдадеността, с която работят. Професор Де Марко изрази специална благодарност на шофьора, който е управлявал неговата кола. Ако не бяха неговите бързи рефлекси, мисля, че нещата можеше да вземат по-сериозен обрат, каза малтийския гост.

Дойдох на държавно посещение – една изключително формална проява. Трагичният инцидент превърна това посещение в много повече от държавно посещение, каза професор Де Марко. Той даде високо оценка на разговорите си в София и изрази надежда, че те ще доведат по големи резултати. Малтийският президент беше на тридневно посещение у нас и освен с българският си домакин Петър Стоянов разговаря с премиера Иван Костов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов и с министъра на външните работи Надежда Михайлова.

Заради тежката катастрофа днес малтийският президент отмени приема в хотел „Кемпински – Зографски“

[2001-03-14 18:20:00|Заради тежката катастрофа днес на два автомобила от кортежа на малтийския президент Гуидо Де Марко, гостът отмени ответния прием, който тази вечер трябваше да се състои в хотел „Кемпински – Зографски“. Българският държавен глава отиде лично в резиденция „Бояна“ при своя малтийски гост и се присъедини към срещата на г-н Гуидо Де Марко с външния ни министър Надежда Михайлова.

Днес в ранния следобед, около 14.40 часа, на връщане от Рилския манастир катастрофираха две от колите, предоставени на малтийския президент, който е на тридневно официално посещение у нас. Катастрофата стана до село Мурсалево, близо до Дупница.

Тежко ранени са шофьорът и охранителят от НСО в пилотната кола. Официалният придружител на госта и главен административен секретар на президента Румен Христов и преводачката Илиана Сараулева са леко ранени. Ранен е и официалният фотограф на малтийския президент.

Президентът Петър Стоянов се свърза веднага по телефона с малтийския си колега, за да му поднесе своите съжаления за инцидента.

Българският държавен глава отиде лично в резиденция „Бояна“ при своя малтийски гост и се присъедини към срещата на г-н Гуидо Де Марко с външния ни министър Надежда Михайлова.

Катастрофираха две от колите, предоставени на малтийския президент

[2001-03-14 15:54:00|Днес в ранния следобед, около 14.40 часа, на връщане от Рилския манастир катастрофираха две от колите, предоставени на малтийския президент Гуидо Де Марко, който е на тридневно официално посещение у нас. Катастрофата е станала до село Мурсалево, близо до Дупница. Президентът Петър Стоянов се свърза веднага по телефона с малтийския си колега, за да му поднесе своите съжаления за инцидента.

Жертви няма. Малтийският президент не е пострадал. Шофьорът и охранителят от НСО в пилотната кола са тежко ранени и са настанени по спешност в благоевградската болница. Официалният придружител на госта и главен административен секретар на президента Румен Христов и преводачката Илиана Сараулева са леко ранени. Ранен е и официалният фотограф на малтийския президент.

Оперативната кола и автомобилът, в който е пътувал г-н Де Марко, са ударени от поднесъл в насрещното платно камион-влекач с благоевградска регистрация Е0077АВ. Оперативната кола се е ударила първа, защото се е опитала да предпази основната кола, в която е пътувал малтийският президент. Изключително майсторство е проявил водачът на основната кола на малтийския гост, благодарение на когото няма жертви в този кола.

Няколко коли от кортежа също са влезли във верижната катастрофа. Пострадали са и граждански автомобили. Леко ранено е момиче, което в момента се транспортира към Правителствена болница. Шофьорът на влекача също ще се лекува в Правителствена болница.

Хеликоптер на НСО е на мястото на събитието за първа помощ. Президентът Петър Стоянов се свърза веднага по телефона с малтийския си колега, за да му поднесе своите съжаления за инцидента.

Президентът Петър Стоянов ще направи официални посещения в Сирия и Ливан следващата седмица

[2001-03-14 15:30:00|От 19 до 21 март президентът Петър Стоянов ще направи официални посещения в Сирия и Ливан. Българският президент ще бъде придружен от съпругата си Антонина Стоянова. В делегацията са включени министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов и заместник-министърът на външните работи Марин Райков.

В Сирийската арабска република Петър Стоянов ще се срещне с президента Башар Асад и с министър-председателя Мохамед Мустафа Миро.

В Ливанската република българският президент ще има срещи с президента генерал Емил Лахуд, с министър-председателя Рафик Харири, с председателя на ливанския парламент Набих Бери и с председателя на Конституционния съвет Амин Насър.

Това е първото официално посещение в Близкия изток на българския президент Петър Стоянов. В началото на своя мандат Петър Стоянов беше на посещение в Кувейт. Българският държавен глава присъства на поклонението по повод кончината на предишния сирийски президент Хафез Ал Асад в Дамаск през юни 2000 година.

Целта на официалните визити в Сирия и Ливан е активизиране на търговско-икономическите отношения с тези две държави, с които България има дългогодишно сътрудничество в различни сфери. По време на посещението в Сирия ще бъдат подписани спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и споразумение за сътрудничество в областта на карантината и растителната защита.

В Ливан ще бъдат подписани споразумение за полицейско сътрудничество, спогодба за търговско корабоплаване, спогодба за комбинирани превози на товари и договор за сътрудничество в областта на горското стопанство.