Решението на Европейския съюз да премахне визите за България ще облекчи Малта в нейното изискване за визи към българите
[2001-03-13 14:46:14|Решението на Европейския съюз да отмени визите за България ще облекчи Малта в нейното изискване за визи към българите. Това заяви днес президента на Малта Гуидо Де Марко, който пристигна на тридневно посещение у нас по покана на българският държавен глава Петър Стоянов.
На съвместна пресконференция след разговорите със своя български домакин двамата президенти съобщиха, че България и Малта са на път да подпишат още две важни споразумения – за обща борба срещу незаконния трафик на наркотици и психотропни вещества, и за сътрудничество в областта на туризма. Президентът Петър Стоянов информира, че страните имат готовност да обновят и споразуменията, които са в основата на всяка търговска дейност – за взаимна защита а инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане.
Двустранните отношения и тяхното развитие в контекста на общият стремеж на българия и Малта за членство в Европейския съюз са били сред основните теми на разговора на Петър Стоянов и малтийския му колега.
Президентът Стоянов изрази убедеността си, че в недалечно бъдеще България и Малта ще се срещнат в рамките на Европейския съюз. В отговор на журналистически въпрос за позицията на Малта по конфликта в Южна Сърбия и напрежението на границата с Македония г-н Де Марко изрази мнение, че ако международните организация не се намесят да за предотвратят ескалацията на напрежението може да се стигне до криза. Според президента на Малта основният фактор в решаването на този въпрос е Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа. Г-н Де Марко каза, че е сигурен и в намесата на ЕС да намирането на положително решение на проблема.
България е първата страна от обиколката на президента на Малта из страните кандидатки за членство в ЕС след промените в Източна Европа.
Веднага след разговорите на двамата президента малтийският министър на културата и образованието Луис Галеа и министърът на здравеопазването Илко Семерджиев подписаха междуправителствено споразумение в областта на здравеопазването и медицинската наука.
По-късно малтийският президент ще се срещне с министър-председателя Иван Костов и с председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Вечерта президентът Петър Стоянов ще даде официална вечеря в чест на малтийския гост.
В програмата на официалната визита на г-н Де Марко е включено посещение на Рилския манастир, лекция в СУ „Климент Охридски“ на тема: „Какво е бъдещето на ООН“ и среща с българския външен министър Надежда Михайлова.
„България е сред най-заинтересованите страни конфликтът на македонско-косовската граница да бъде потушен час по-скоро“, заяви президентът Петър Стоянов след днешното заседание на КСНС
[2001-03-12 17:16:33|„България е сред най-заинтересованите страни конфликтът на македонско-косовската граница да бъде потушен час по-скоро“, заяви президентът Петър Стоянов след днешното заседание на КСНС
Според него въпросът не е само в сигурността и ненанакърнимостта на границите на Мекодония, а опира и до българските национални интереси, като се знаят европейските и евроатлантическите приоритети на България. „Дестабилизацията на Македония и на района удря директно върху нашето желание за европейска интреграция“, изтъкна президентът Стоянов.
Той изрази опасенията си, че България може да се окаже в регион, за който няма да се говори като за регион с европейско бъдеще. Темата на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност беше „Новите предизвикателства пред България по пътя към европейската и атлантическата интеграция: Последното развитие на обстановката в Северна Македония и в Южна Сърбия; очаквания от Срещата на върха за разширяването на НАТО през 2002 година; предстоящите избори у нас – гаранции за необратимостта на стратегическата ориентация на България“.
По повод Националния празник на страната – 3 март, президентът Петър Стоянов продължава да получава поздравителни телеграми
[2001-03-09 15:24:05|В първите дни след наскоро отминалия национален празник на страната – 3 март, на „Дондуков“ 2 продължават да пристигат поздравителни телеграми до българския държавен глава.
„През изминалата година Вашата страна значително ускори приближаването си към Европейския съюз“, се казва в телеграмата на Президента на Федерална Република Германия Йоханес Рау:
„Започването на преговорите за присъединяване представлява ясен знак за желанието на Съюза да приеме България в своите редове, а същевременно е и признание за постигнатия напредък във Вашата страна. Германия и занапред ще подкрепя България в приближването й към евроатлантическите структури“, заявява Йоханес Рау в писмото си до българския държавен глава.
В телеграмата си до Петър Стоянов италианският президент Карло Чампи пише: „Нашите две страни са свързани със стабилни приятелски връзки и сътрудничество, пожелавам те все повече да се задълбочават в посока на общата европейска перспектива. Италия ще подкрепя усилията, които България полага за присъединяването й към Европейския съюз и към Североатлантическия алианс.“
„По случай националния празник на Република България, имам удоволствието да Ви поднеса своие най-сърдечни благопожелания. Използвам случая, за да пожелая на Ваше Превъзходителство лично щастие, както и щастливо бъдеще на народа на Република България“, се казва в поздравлението на австрийския президент Томас Клестил до българския президент Петър Стоянов.
Португалският президент Жоржи Сампайо в телеграмата си до Петър Стоянов казва: „По случай националния празник на България бих искал да предам своите поздравелния и най-искени пожелания за прогреса и просперитета на българския народ“.
„Приятно ми е да заявя, че традиционните българо-чешки отношения, базирани на споделени демократични ценности и общи интереси и цели, продължават да се развиват. Убеден съм, че сътрудничеството между нашите страни ще продължи в интерес на просперитета и приятелството между нашите нации и ще допринесе за задълбочаването на общоевропейския интеграционен процес“, се казва в телеграмата на чешкия държавен глава Вацлав Хавел.
Рудолф Шустер, президентът на Словашката република, пише до Петър Стоянов: „Искам да изразя убеждението си, че приятелските отношения и взаимоизгодното сътрудничество между Словашката република и Република България ще се развиват и в бъдеще в интерес на народите на нашите приятелски държави.“
В поздравителната телеграма на турския президент Ахмед Недждет Сезер се казва: „Бих желал още веднъж да Ви благодаря за гостоприемството, което ми бе оказано по време на тристранната среща на върха между Президентите на Турция, България и Румъния. Тази среща бе един от най-добрите примери за сътрудничество между нашите две страни и допринесе за утвърждаване на мира и стабилността в региона.“
„Вярвам, че и през следващите години приятелството и сътрудничеството между нашите две страни ще продължава да се развива на основата на взаимните ни интереси“, пише Ахмед Недждет Сезер до Петър Стоянов.
В телеграмата си до българския президент гръцкият му колега Константинос Стефанопулос пише: „Убеден съм, че взаимоизгодното сътрудничество и приятелските отношения между нашите две страни ще продължат да укрепват и обогатяват в интерес на народите на двете страни и на мира и стабилността в нашия регион.“
В телеграмата си до Петър Стоянов югославският президент Воислав Кощуница казва: „Използвам случая, за да изразя още веднъж своите уверения, че периодът, който е пред нас, открива широки перспективи за всестранно развитие на българо-югославските отношения и на добросъседското сътрудничество, с което нашите две страни по най-добрия начин ще допринесат за развитието на отношенията на партньорство в региона и интеграционните процеси в Европа“.
В своето поздравление до българския държавен глава председтателят на Китайската народна република Цзян Цзъмин пише: „През последните години традиционното приятелство между китайския и българския народ укрепва непрекъснато, приятелските отношения и сътрудничество в различни области между двете ни страни се задълбочават ежедневно. Аз съм готов, заедно с Ваше превъзходителство, да полагаме съвместни усилия за стимулиране на приятелските отношения и сътрудничеството между двете ни държави и на общото ни развитие през новия век.“
„По повод националния празник на България, моля да приемете моите най- сърдечни поздрави и най-добри пожелания за Вашето лично благополучие и за щастието и благоденствието на народа на България“, пише в поздравителната си телеграма до българския президент датската кралица Маргрете II.
В телеграмата на Кралят на Саудитска Арабия Фахд ибн Абдул Азиз Ал-Сауд се казва: „Щастлив съм по повод националния празник на Вашата страна да отправя към Ваше превъзходителство, от името на народа и правителството на Кралство Саудитска Арабия, както и от мое име, най-радушни поздравления и най-сърдечни пожелания за здраве и щастие на Ваше Превъзходителство и за напредък и разцвет към приятелския български народ“.
В първите дни на новата седмица своите поздравления до българския държавен глава изпратиха и кралят на Мароко Мохамед VI, Нородом Синуак – крал на Камбоджа, президентите на Словения – Милан Кучан, на Естония – Ленарт Мери, на Узбекистан – Ислам Каримов, на Азербайджан – Гейдар Алиев, на Молдова – Петру Лучински, на Литва – Валдас Адамкус, на Кипър – Глафкос Клиридис, на Чили – Рикардо Лагос Ескобар, на Бразилия – Фернанду Енрике Кардозу, на Монголия – Нацагийн Багабанди, на Ливан – генерал Емил Лахуд, на Република Южна Африка – Табо Мбеки, на Ирак – Саддам Хюсеин, на Гамбия – Яхия Джамалих, на Република Корея – Ким Те Чжун, на Лаос – генерал Кхамтай Сипхандон, на Тунис Зин ел Абидин бен Али, на Зимбабве – Робърт Габриел Мугабе, на Перу – Валентин Паниагуа, на Бангладеш – Шахабудин Ахмед, капитан-регентът на Сан Марино – Джанфранко Теренци, палестинският лидер Ясер Арафат и други държавни и правителствени ръководители от целия свят.
Президентът Петър Стоянов: Въпросът за изпращане на войски в определен формат в Македония трябва да се реши в България след задълбочен анализ
[2001-03-08 14:30:40|„Темата Македония ще бъде предмет на сериозни консултации в парламентарните комисии и в Консултативния съвет за национална сигурност“. Длъжен съм да чуя представителите на всички политически сили и в крайна сметка Народното събрание ще вземе решение“, каза президентът пред български журналисти в края на държавната си визита в Люксембург.
Той бе помолен да коментира последните събития в Македония. Българската реакция трябва да бъде най-адекватна и да отговаря на националния интерес на България – около това трябва да се обединят всички, за да се сложи край на тероризма и на конфликтите в района, защото България не може да осъществи европейските си цели в такава обстановка, каза Стоянов. Не става дума само да помогнем на Македония, колкото и важно да е това, важно е да помогнем на страната си, добави той. За визитата си в Люксембург Стоянов отбеляза подкрепата, която е получил за членството на България в ЕС и НАТО. В края на посещението Петър Стоянов посети Съда на Европейския съюз, където разговаря с неговия председател Родригес Иглесиас. Стоянов е първият чуждестранен държавен ръководител, който посещава съда.
„Няма да има промяна във външнополитическите приоритети на България след парламентарните избори“, заяви президентът Петър Стоянов на среща с шестима главни редактори на люксембургски вестници
[2001-03-08 14:27:51|„Няма да има промяна в приоритетите на външната политика на България след парламентарните избори в страната“ – Това заяви президентът Петър Стоянов на срещата си тази сутрин с шестима главни редактори на люксембургски вестници. Люксембургските журналисти проявиха интерес към вътрешнополитическата ситуация в България, към събитията в Македония и към българските реакции. България е остров на стабилност на Балканите и затова нейната позиция в района е важна и категорична, е каза българският Президент. Той отново заяви желанието на страната да бъде поканена за членство в НАТО през 2002 г., ако се вземе решение за разширяване на Северноатлантическия съюз. Според Стоянов е много важно България да стане член на съюза предвид размирната обстановка в района. „България няма лоби сред големите държави за членство в НАТО и затова всяка подкрепа за нейното присъединяване е важна за страната ни“, заяви Президентът. Той е отбеляза подкрепата, която България е получила от Люксембург за членство в ЕС и НАТО. Посещението на Петър Стоянов в Люксембург е централна новина в люксембургските вестници днес. Най-големият люксембургски вестник Тагеблад помества обширна статия, озаглавена „Петър Стоянов: България е стабилна държава“.
Българският Президент беше приет от Великия херцог и Херцогиня на Люксембург, които дадоха официален обяд в чест на българската президентска двойка
[2001-03-07 18:16:13|„България показа, че може да изпълни икономическите критерии за членство в Европейския съюз“, каза председателят на парламента на Люксембург
Според председателя на Камарата на депутатите на Люксембург Жан Шпаутц България вече е показала, че може да покрие критериите за членство в Европейския съюз. „За да влезете в семейството на европейските държави, трябва да изпълните икономическите критерии и вие показахте, че можете“, заяви Шпаутц пред президента Петър Стоянов. „Люксембург е страна на статистиката и ние съдим за успехите по статистическите данни – знаем за ниската инфлация в България и за икономическия растеж“, заяви Шпаутц по време на разговорите. Петър Стоянов заяви, че е в Люксембург, за да заяви пред страна, която е член на Европейския съюз и НАТО, стремежа на България за членство в двете организации. Официалната българска делегация обсъди на работен обяд с вицепремиера г-жа Лиди Полфер отношенията с Европейския съюз и обстановката на Балканите. На среща по-късно госпожа Полфер, която е и министър на външните работи и на външната търговия на Люксембург, и президентът Стоянов са изразили общата си тревога за ситуацията в Македония. В момента Петър Стоянов разговаря с премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, с когото по-късно днес ще дадат съвместна пресконференция.
Българският президент Петър Стоянов пристигна на държавно посещение в Люксембург
[2001-03-07 13:18:54|Българският президент Петър Стоянов пристигна на държавно посещение в Люксембург.
Първата среща на Петър Стоянов е с великия херцог на Люксембург Анри и съпругата му великата херцогиня Мария-Тереза Местри и Батиста, които след това дават официален обяд на българските гости.
Българският държавен глава имаше работна вечеря с председателя на Европейската комисия Романо Проди
[2001-03-06 22:50:18|Българският държавен глава имаше работна вечеря с председателя на Европейската комисия Романо Проди.
Той оцени много високо напредъка на България през последните години, особено на фона на ставащото в Македония. Председателят на Еврокомисията беше много категоричен в оценката си, че България прави изключително добро впечатление със стабилността си, с възходящото демократично и икономическо развитие. „На фона на ставащото на Балканите очевидно се разчита България да продължава да е фактор на стабилност в региона“, каза още Проди.
Председателят на Европейската комисия повдигна специално въпроса за транспортния коридор номер 8, като очерта значението му и в икономически, и в политически план на фона на днешната обстановка в Южна Сърбия и Македония. Най-голямо внимание беше отделено на събитията в Македония. Председателят на Европейската комисия отбеляза още, че България е сред сигурните кандидати за членство в ЕС. „Присъединяването ще стане, когато България изпълни критериите за членство“, коментира българският президент Петър Стоянов.
Президентът Петър Стоянов изрази убедеността си, че правителството и всички политически сили в България ще се обединят около една и съща кауза по ситуацията в Балканския регион и събитията в Македония
[2001-03-06 21:40:28|Президентът Петър Стоянов изрази тази вечер убедеността си, че правителството и всички политически сили в България ще се обединят около една и съща кауза по ситуацията в региона, свързана с усложнената обстановка на македонско-югославската граница. Очакванията си президентът, който е на официално посещение в Белгия, обяви пред български журналисти преди работна вечеря с председателя на Европейската комисия Романо Проди. Според Стоянов и изпълнителната власт и той са еднакво загрижени за ставащото в Македония. Той посочи още, че според него, ако съседите и международните организации се забавят с реакциите си, албанските терористи ще останат с впечатлението, че могат да продължават да вършат безнаказано това, което правят в северна Македония. „В понеделник ще има Консултативен съвет за национална сигурност, така че ще има възможност да избистрим това, което се дискутира в България“, посочи още Стоянов. Според него „фактът, че албанските терористи продължават да действат, означава, че очакват категорична позиция от всички. Затова съм готов да дадем тон за твърда и категорична позиция“, заяви Петър Стоаянов. „И колкото по-категорични сме в позицията си, толкова по-съм убеден, че няма да се стигне до изпращане на военен контингент“, каза Стоянов. Според твърдата позиция ще има превантивно действие. Основната тема на разговора на президента Стоянов с председателя на Европейската комисия Романо Проди е стремежът на България за пълноправно членство в Европейския съюз. По-рано през деня президентът разговаря с кмета на Брюксел Фреди Тилеманс. Тилеманс е похвалил България като реален, стабилизиращ фактор на Балканите. Официалното посещение на президента Петър Стоянов в Белгия приключва утре. След това той заминава на първото си държавно посещение в Люксембург.
Българският президент Петър Стоянов разговаря с краля на Белгия Н.В Албер Втори в двореца „Лакен“ в белгийската столица
[2001-03-06 16:40:28|Българският президент Петър Стоянов разговаря с краля на Белгия Н.В Албер Втори в двореца „Лакен“ в белгийската столица.
Разговорът е продължил 45 минути, два пъти повече от предвиденото.
В официалния обяд, който белгийската кралска двойка дава за българските гости в зимната градина на кралския дворец, участват и престолонаследникът принц Филип и съпругата му принцеса Матилда, белгийският премиер, външният и вътрешният министри на Белгия.
Българският президент разговаря с председателя на Камарата на представителите на белгийския парламент Херман де Кроо и с председателя на Сената Арман де Декер
[2001-03-06 16:35:02|Българският президент разговаря с председателя на Камарата на представителите на белгийския парламент Херман де Кроо и с председателя на Сената Арман де Декер.
На срещата бяха обсъдени ситуацията на Балканите, стремежа на България за членство в Европейския съюз и НАТО и реформите у нас. Петър Стоянов благодари за подкрепата на Белгия за отпадането на България от негативния шенгенски визов списък. Той каза, че България очаква подкрепа от Белгия за кандидатурата си за членство в НАТО. Кроо и Декер заявиха, че ще лобират за българската кандидатура за членство в пакта.
Българският държавен глава заяви, че България очаква да бъде поканена в Алианса през 2002 г. „България има великолепен президент, който с ентусиазъм и талант защитава каузата на България, която е кауза на обединена Европа“, заявиха представителите на двете камари на белгийския парламент. По-късно днес предстои подписване на споразумение за българското участие в културния фестивал „Европалия 2002“ в присъствието на съпругата на българския президент г-жа Антонина Стоянова. Тази вечер българският държавен глава ще има работна вечеря с председателя на Европейската комисия Романо Проди.
Българският президент поиска днес международната общност да даде твърд отговор на сблъсъците покрай границата на Македония със сръбската провинция Косово
[2001-03-06 14:21:41|Българският президент поиска днес международната общност да даде твърд отговор на сблъсъците покрай границата на Македония със сръбската провинция Косово,
Стоянов повтори предложението за българска военна помощ за Македония в рамките на евентуален международен контингент. „Една многонационална сила би била мярка за възпиране“, заяви българският президент на среща с чуждестранни журналисти в Брюксел.
България ще участва със свои войски в сили на ООН за защита на македонската граница, ако Съветът за сигурност изпълни тази седмица призива на Скопие за създаването на буферна зона по границата с Косово, каза още Стоянов
„Етническите албанци, които поставят на изпитание волята на на правителствата на Балканите, са политически изолирана група, чиито действия трябва да бъдат спрени. Посланието трябва да бъде твърдо и категорично“, заяви още Петър Стоянов. Според него НАТО и другите международни ораганизации нямат все още ясно виждане за това как да се справят с албанските провокации в Македония и Южна Сърбия. Постоянният съвет на ОССЕ ще обсъди днес във Виена отговора, който трябва да бъде даден на положението на място.
Българският президент Петър Стоянов покани краля на Белгия Албер Втори и престолонаследника принц Филип да посетят България
[2001-03-05 19:32:31|Българският президент Петър Стоянов покани краля на Белгия Албер Втори и престолонаследника принц Филип да посетят България.
На пресконференция след срещата Верховстат съобщи, че на 28 март ще посети България, където ще обсъди кои са проблемите и какво трябва да се направи за ускоряване на процеса за присъединяване към Европейския съюз.
Белгийският премиер съобщи, че на разговорите с Петър Стоянов е била обсъдена темата за разширяването на НАТО. Белгийското правителство няма официална позиция по този въпрос, каза Верховстат. Той посочи личното си мнение, че ако на срещата на върха на Алианса в Прага догодина се вземе решение за разширяване на НАТО, трябва да се даде възможност на желаещите страни да влязат в Пакта.
Българският президент заяви желанието на България да бъде включена във втората вълна на разширяването на НАТО, ако Алиансът вземе решение за разширяване.
Петър Стоянов и Ги Верховстат разговаряха за двустранните отношения, като са акцентирали на икономическите връзки между двете страни.
„Икономическите отношения са отлични. Белгия е вторият голям инвеститор в България“, каза белгийският премиер. Верховстат припомни, че от януари тази година е създаден българо-белгийски бизнес форум. Петър Стоянов и Ги Верховстат са обсъдили възможността форумът да заседава на всеки два месеца.
Българският президент каза, че в разговора е станало дума за културния фестивал „Европалия“, който ще даде възможност на България да представи културните си постижения.
Утре българският държавен глава ще разговаря с краля на Белгия Албер Втори, ще има срещи в белгийския парламент. След обяд в присъствието на съпругата на българския президент г-жа Антонина Стоянова ще бъде подписано споразумение за българското участие във фестивала „Европалия 2002“.
Българският президент се срещна с постоянните представители на НАТО и заместник-генералния секретар на Пакта Серджо Баландзино в Брюксел
[2001-03-05 17:41:01|Българският президент се срещна с постоянните представители на НАТО в заместник-генералния секретар на Пакта Серджо Баландзино
„България е наистина много разтревожена от това, което става в Македония, а също и от това, че конфликтите в региона продължават“, заяви българският президент Петър Стоянов. „Искаме най-после сигурност и стабилност, защото имаме достатъчно предизвикателства, свързани с посткомунистическата ни реформа“, каза българският държавен глава.
Според него това обяснява категоричността на българската позиция и готовността както да окажем помощ на Македония, такава каквато тя поиска, така и за помощ на всички международни организации, които са ангажирани със стабилността и сигурността на региона в юридическите аспекти и рамки, в които България може да го стори.
Заместник-генералния секретар на НАТО Серджо Баландзино каза, че всяка стъпка, действие или решение би засилило позицията на Македония и НАТО ги приветства. Според него ангажиментите на България за помощ на Македония са въпрос на отношенията между двете страни.
На срещата си в централата на НАТО Петър Стоянов запозна Постоянния съвет на Пакта със загрижеността на македонския президент Борис Трайковски около събитията в страната. „Тази тревога се споделя и от България“, посочи българският държавен глава, който разговаря по телефона с македонския президент снощи. Петър Стоянов каза, че до края на седмицата предстоят срещи между НАТО и македонското правителство и всички въпроси ще бъдат разрешени между Македония и НАТО.По време на срещата с Постоянния съвет на НАТО посланиците на страните-членки посочиха, че има напредък в плана за подготовка на България за членство в Пакта. Президентът отбеляза, че няма политическа сила в България, която да е против членството в НАТО.
Президентът Стоянов пристигна на тридневно официално посещение в Белгия
[2001-03-05 14:37:33|Президентът Стоянов пристигна на тридневно официално посещение в Белгия. Държавният глава заяви, че е изключително голяма вероятността в рамките на посещението му да не бъде подписан меморандум между България и НАТО, тъй като не е стигнало технологично време документът да бъде съгласуван с всички 19 страни-членки на НАТО. Приоритетни теми по време на посещението ще бъдат НАТО и Европейският съюз. Президентът е придружаван от съпругата си Антонина Стоянова. Първата среща на Петър Стоянов в белгийската столица ще бъде в Главната квартира на НАТО с Постоянния съвет на пакта, в състава на който са деветнайсетте посланици на страните-членки. Той ще ги информира за българската позиция по събитията в Македония. Президентът заяви пред журналистите, че снощи е провел няколко разговора с македонския си колега Борис Трайковски. Петър Стоянов каза, че позицията му трябва да се възприема като морално-политическа подкрепа за Македония. Предвиден е и кратък разговор на българския президент със заместник-генералния секретар на НАТО Серджо Баландзино.
Президентът Петър Стоянов проведе дълъг телефонен разговор с македонския си колега Борис Трайковски
[2001-03-04 22:37:33|Президентът Петър Стоянов проведе дълъг телефонен разговор с президента на република Македония Борис Трайковски.
Българският държавен глава изрази съболезнования за гибелта на тримата македонски войници, а Борис Трайковски осведоми българския си колега за ситуацията в северната част на Македония, както и за мерките, които смята да предприеме ръководството на нашата съседка за нейното овладяване.
Петър Стоянов увери Борис Трайковски, че България е много разтревожена от случващото се на границата между Република Македония и Косово и го уведоми, че страната ни е готова да помогне с всичко, от което македонското ръковоство заяви, че има нужда в момента.
Българският държавен глава заяви още, че е готов да постави пред Народното събрание и въпроса за изпращането и използването на български въоръжени сили , ако Република Македония поиска това от своите съседи и от международни организации, които имат ангажименти към стабилността и сигурността в региона.
Президентът Стоянов е обещал на Борис Трайковски, че ще изложи тази своя позиция и пред Североатлантическия съвет на НАТО при срещата си с него утре в Брюксел.
Държавният глава ще постави този въпрос и пред Консултативния съвет по национална сигурност на насроченото вече заседание за 12 март.
Президентът Петър Стоянов изпрати поздравителна телеграма до Главния мюфтия г-н Селим Мехмед
[2001-03-04 18:33:33|Президентът Петър Стоянов изпрати поздравителна телеграма до Главния мюфтия г-н Селим Мехмед
Ето пълният текст на телеграмата:
„Уважаеми господин Главен мюфтия,
Позволете ми чрез вас да се обърна с най-сърдечни поздрави към всички български граждани-мюсюлмани, които празнуват своя най-голям религиозен празник Курбан-байрам.
Като Президент на България винаги съм вярвал, че в основата на едно достойно и благоденстващо общество трябва да стои взаимното уважение и разбиране между различните вероизповедания, културни традиции и обичаи на всички негови граждани.
В тези празнични за вас дни бих искал да пожелая много здраве, щастие и по-добри дни – както на вас, така и за Република България.
Петър Стоянов
Президент на Републиката“
Президентът Петър Стоянов участва в тържественото честване на Националния празник 3 март на площад „Народно събрание“
[2001-03-03 19:05:00|В паметта на българския народ 3 март остава като една от най-големите исторически дати, защото българинът схвана много добре, че с нея започва новото национално летоброене, каза в словото държавният глава.
Независимо от всичко последвало, Трети март роди българската национална свобода, роди българската държавност и в крайна сметка роди европейската перспектива пред България и възможността страната ни отново да се върнем там, където през Средновековието жънеше успехи, допълни той.
Според президента руско-турската война от 1877-78 година завинаги ще остане в сърцата на българите като Освободителна. Той припомни, че са малко в Европа народите, оформили своята държавност не в резултат на война и не под уговорката на Великите сили.
Точно българската история показва, че след всяка трудност и всяко тежко изпитание България отново се е изправяла, за да тръгне напред, изтъкна в словото си Петър Стоянов, като уточни, че куражът и оптимизмът са правили от българите силен народ и от България – достойна държава.
Неколкостотин граждани дойдоха на площад „Народно събрание“ за тържествената заря-проверка по случай Националния празник на България.
Сред официалните лица бяха и председателят на Народното събрание Йордан Соколов, премиерът Иван Костов, патриарх Максим, министрите на външните работи -Надежда Михайлова, на вътрешните работи – Емануил Йорданов, на финансите – Муравей Радев, и на културата Емма Москова, столичният кмет Стефан Софиянски, депутати, дипломати.
Според Петър Стоянов Трети март е едно голямо начало на новата българска държава
[2001-03-03 12:30:00|Днес, на националния празник на България – 3 март, президентът Петър Стоянов присъства на церемонията по издигането на националното знаме на Република България.
На площад „Света София“ бяха дошли председателят на Народното събрание Йордан Соколов, патриарх Максим, депутати, министри, военни, много граждани.
Върховният главнокомандващ се поклони пред знамената-реликви и направи преглед на почетния караул. Президентът Петър Стоянов поднесе венец пред Паметника на
Незнайния войн. На венеца бе написано: „На достойните синове на майка България“.
Държавният глава разговаря повече от час с гражданите, дошли на тържеството по случай националния празник на страната.
Това, което искат всички, е добро бъдеще за България, България час по-скоро да преодолее днешните трудности, които има, заяви пред журналисти след церемонията президентът. Според него хората, дошли тук, имат и вяра, че това може да стане, но и без илюзиите, че ще може да стане без труд, без упорство. Това, което си пожелахме, е повече кураж, повече работа, за да вървим напред, каза Петър Стоянов. Независимо от това колко помпозно се чества, аз съм сигурен че всеки българин, където и да се намира днес – в България или в чужбина, в душата му нещо трепва винаги на 3 март, каза Петър Стоянов и допълни: Колкото и да е героична нашата история преди това, 3 март е едно голямо начало в новата българска държава. Ние, българите, носим 3 март в сърцата си. Той е наш празник, народен празник, подчерта Петър Стоянов.
Княз Кирил Сакс-Кобургготски се срещна с президента Петър Стоянов
[2001-03-02 17:38:13|Княз Кирил Сакс-Кобургготски иска да събере информация, за да поощри бъдещи инвестиции в туристическия бизнес в България. Княз Кирил, който е икономически съветник на президента Стоянов, заяви това след днешната си среща с държавния глава.
Княз Кирил съобщи, че е в България за заседанието на Съвета на директорите на международната туристическа компания ONLINE TRAVEL CORPORATION.
Всеки път компанията избира различна страна за това свое заседание, този път е избрана България, уточни княз Кирил. Според него това ще даде възможност за участниците в заседанието да придобият непосредствени впечатления от страната ни и да отклонят част от техния туристически бизнес към България, вместо към други страни.
Другата цел на посещението на княз Кирил у нас е участието му в предстоящия на 6 март конгрес на Съюза на работодателите. Князът информира президента Стоянов, че в Лондон е създадена малка инвеститорска група, чиято идея е да привлече вниманието към България на по-големи и важни инвеститори.
Искам да актуализирам информацията си за България, за да мога да имам аргументирана позиция пред международните компании, с които имам контакти, каза княз Кирил. Искам да поощря преките инвестиции за България, допълни той.
Президентът Петър Стоянов поиска от московския кмет Юрий Лужков да увеличи квотата за строеж на жилища от „Главболгарстрой“
[2001-03-02 16:58:23|Президентът Петър Стоянов поиска от московския кмет се срещна с Юрий Лужков да увеличи квотата за строеж на жилища от „Главболгарстрой“. Юрий Лужков отговорил, че в момента фирмата строи 60 000 кв.м. жилища, което е много повече от договореното.
Президентът Петър Стоянов е помолил московския градоначалник да предаде поканата му към руския президент Владимир Путин да посети България. Юрий Лужков съобщи, че руският президент е изпратил поздрави на Петър Стоянов.
„Зная, че вашият държавен глава е много ангажиран, но се надявам да се срещнем с него преди да ми изтече мандата“, каза Петър Стоянов.
Президентът Петър Стоянов получи писмо от краля на Испания Хуан Карлос Първи
[2001-03-02 14:58:16|Президентът Петър Стоянов получи писмо от краля на Испания Хуан Карлос I, в което испанският крал подновява уверенията за пълната подкрепа от страна на Испания за усилията на България за постигане на бързо присъединяване към Европейския съюз.
Публикуваме пълния текст на писмото:
„Господин Президент и скъпи приятелю,
Благодаря Ви за писмото, с което изказвате Вашето задоволство от премахването на досега съществуващите ограничения между България и Европейския съюз, по отношение на визовия въпрос.
Напълно споделям задоволството, което ми позволява, Господин Президент, да подновя уверенията за пълната подкрепа от страна на Испания за похвалната дейност на България в нейните усилия за постигане на бързо присъединяване към Европейския съюз.
Ползвам този щастлив повод да поднеса, Господин Президент и Скъпи приятелю, уверенията в дълбоката ми почит към Вас.
С уважение:
Хуан Карлос I“
Обстановката в Югоизточна Европа и разширяването на ЕС бяха основните теми на срещата между президента Стоянов и швейцарският външен министър Йозеф Дайс
[2001-03-02 12:58:16|Обстановката в района на Югоизточна Европа и отношенията на България и Швейцария към Европейския съюз обсъдиха днес президентът Петър Стоянов и швейцарският външен министър Йозеф Дайс. „До месец след като ЕС вземе решението да премахне визите за България, Швейцария също ще разреши този въпрос спрямо страната ви“, каза след срещата г-н Дайс. „България трябва да има активна политика по това, което продължава да става в Косово“, това заяви президентът Петър Стоянов пред г-н Дайс. Българският държавен глава заяви също така, че България е сериозно обезпокоена от събитията в Южна Сърбия. „Това, което се случва в Южна Сърбия разбива една илюзия – че демократизацията на Югославия ще намали желанието на албанците за собствена държава и спре въоръжените конфликт“, каза президентът. Президентът изрази убеденост, че ако европейските и съседните страни заявят, че са против въоръжените конфликти в Югоизточна Европа това би помогнало много за тяхното разрешаване и за предотвратяването на всички бъдещи конфликти. Това е позицията, която според българския президент е била изразена на последната среща на високо равнище на страните от Югоизточна Европа в Скопие в края на миналата седмица.
Президентът Петър Стоянов назначи с указ Стефан Любомиров Тафров за постоянен представител на България в ООН
[2001-02-28 17:29:08|Президентът Петър Стоянов назначи с указ Стефан Любомиров Тафров е назначен за постоянен представител на България в ООН.
Със същия указ Стефан Тафров е освободен от длъжността посланик във Франция и постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Изпълнението на указа е възложено на външния министър. Стефан Тафров е роден през 1958 година, завършил е Факултета по журналистика на Софийския университет. Бил е посланик на България в Италия и Великобритания.
Президентът Петър Стоянов свиква Консултативния съвет за национална сигурност на редовно заседание на 12 март 2001 г.
[2001-02-28 12:16:28|Президентът Петър Стоянов свиква Консултативния съвет за национална сигурност на редовно заседание на 12 март
Темите на заседанието са: новите предизвикателства пред България по пътя на европейската и атлантическата интеграция, последното развитие на обстановката в Южна Сърбия, очаквания от срещата на върха за разширяването на НАТО през 2002 г., предстоящите избори у нас – гаранции да необратимостта на стратегическата ориентация на България.
Френският президент Жак Ширак поздрави Петър Стоянов с писмо по случай националния празник
[2001-02-27 00:00:00|Президентът Петър Стоянов получи поздравително писмо от френския си колега Жак Ширак по случай националния празник – 3 март. Изминалата година отбеляза нов решителен напредък в придвижването на България в присъединяването й към Европейския съюз, за което се радвам много, се казва в писмото.
По време на френското председателство на ЕС през втората половина на 2000г. две събития потвърдиха едно след друго европейското призвание на България – принципното решение за отменяне на визите, Европейският съвет в Ница, който отваря пътя към разширяването, пише президентът на Франция. Според него занапред България сама трябва да придвижва своята кандидатура като продължи избраната посока и прилага придобитите вече опит и достижения на общността.
България винаги може да разчита на Франция в подкрепата на нейните усилия по пътя на интеграцията, завършва писмото на Жак Ширак до Петър Стоянов.
Президентът Петър Стоянов се срещна с лидерите на Международния ромски съюз
[2001-02-26 12:37:13|България ще подпише споразумение за сътрудничество с Международния ромски съюз. За това се споразумяха днес българският президент Петър Стоянов и членовете на делегацията на МРС начело с нейния президент доктор Емил Шчука.
Както съобщи след срещата генералният секретар на МРС Христо Кючуков, споразумението ще позволи на България да кандидатства по различни проекти, които биха могли да подпомогнат и подобрят положението на ромите в България. Проектите се финансират от международни финансови институции.
Споразумението с МРС ще бъде подготвено от съветниците на Президента и ще бъде готово през септември тази година, каза г-н Кючуков.
В началото на срещата президентът Петър Стоянов запозна представителите на МРС с направеното за ромите в България.
„Това, което в България съвсем сигурно не съществува, е институционална дискриминация по отношение на ромите“, каза Петър Стоянов. „В същото време няма да скрия, че ромите са сред хората, които изпитват най-тежко трудностите на днешната реформа“, допълни той.
Сред мерките за подобряване положението на ромите президентът посочи по-силната социална защита, включително социални програма за обучение, за квалификация и преквалификация на ромското население.
Балканските страни вече говорят на общ политически език и това е най-окуражаващото от срещата в Скопие, смята президентът Стоянов.
[2001-02-23 18:37:13|„С официалното присъединяване днес на Съюзна Република Югославия и на Босна и Херцеговина към Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа на практика всички страни от региона започнаха да говорят на един общ политически език и това е най-окуражаващото от срещата в Скопие“, заяви президентът Петър Стоянов пред българските журналисти. Четвъртата среща на лидерите на страните участнички в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа завърши днес с приемането на заключителна Декларация за сътрудничеството и сигурността в региона и на План за действие за регионалното икономическо сътрудничество. Петър Стоянов отбеляза, че приобщаването на Югославия и на Босна придава на процеса евроатлантически характер и вече няма страна в региона, която да не споделя тези ценности. „Всички ясно казахме, че нито една държава не е заинтересована от поддържането на огнища на напрежение и конфликти в Югоизточна Европа“, добави Петър Стоянов. Той изрази задоволство от факта, че тази позиция е била заявена и от югославския президент Воислав Кощуница и от албанския премиер Илир Мета. „България е наясно, че не може бързо да се придвижва по пътя към евроинтеграцията, ако в региона продължава да има огнища на напрежение, защото България се вписва в цялостния имидж на Балканите“, отбеляза българският държавен глава. Петър Стоянов подчерта, че на форума в Скопие всяка една от страните безрезервно е декларирала своето желание за европейска интеграция. Като обща българският президент определи и позицията, че регионалното сътрудничество в никакъв случай не бива да затваря региона, а напротив – трябва да го отваря към Европа и света. В тази посока беше и българската позиция, изразена от Петър Стоянов на форума. „Когато говорим за регионално сътрудничество трябва да имаме предвид, че си помагаме по пътя на нашата евроинтеграция“, заяви Петър Стоянов. Като общо той посочи становището, че процесите на политическо сътрудничество могат да вървят само ръка за ръка с процесите на икономическо сътрудничество. Лидерите на балканските страни бяха единодушни, че колкото повече са общите проекти, главно в инфраструктурата, толкова по-големи са възможностите за подобряване на политическия диалог и на доверието между отделните страни. „Всички възлагаме надежди Пактът за стабилност в Югоизточна Европа да стане още по-действен и да може да финализира част от инициативите, които започна“, заяви българският държавен глава. Предстоящото през май посещение в България на македонския президент Борис Трайковски българският държавен глава оцени като още една крачка в посока на отваряне на двустранните отношения в по-прагматичен план.
Последната двустранна среща днес на Петър Стоянов беше с председателя на председателството на Босна и Херцеговина Живко Радишич. Двамата са изразили общо мнение, че общата политическа ориентация на двете страни налага по-активни контакти в икономическата сфера. Петър Стоянов и Живко Радишич са се споразумели за организирането на съвместен бизнесфорум с участието на министрите на търговията, икономиката и промишлеността на двете страни.
„Регионалното сътрудничество не трябва да замества самостоятелния път на балканските страни към ЕС“, заяви президентът Стоянов на срещата в Скопие
[2001-02-23 16:40:23|На четвъртата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа президентът Петър Стоянов представи българската позиция, че регионалното сътрудничество, включително икономическото, трябва да се развива в светлината на европейските перспективи на всяка от балканските страни, а не като заместител на техния самостоятелен път към интеграцията в Европейския съюз. Българският държавен глава говори на втората пленарна сесия на форума на тема „Засилване на регионалното икономическо сътрудничество, насочено към ускорено и всеобхватно развитие на региона“. Петър Стоянов определи Пакта за стабилност в Югоизточна Европа като израз на уникална колективна воля на държави и международни организации Балканите да се превърнат в регион на демокрация, икономически просперитет и сигурност. Ето защо, според Стоянов особено важно е да се подобряват координацията и сътрудничеството между страните от региона по съществуващите инициативи и механизми в рамките на Пакта, за финализирането на ключови регионални проекти. „От съществено значение е да бъде установен по-добър синхрон между процеса на бюджетно планиране на страните донорки и селекционирането и финансирането на проектите“, каза българският президент. Според него Пактът за стабилност трябва да бъде инструмент който не разделя, а свързва държавите от Югоизточна Европа, „който не затваря, а отваря икономиките на страните от региона към обединеното икономическо пространство на Европа“. „В политически план ефектът ще е по-позитивен, ако Пактът за стабилност инвестира конкретни проекти, имащи пряко значение за улесняването на търговията на страните от региона, като проекти в експортното кредитиране, експортното насърчаване и експортното застраховане“, каза българският държавен глава. Като приоритетни за България той посочи проектите, свързани с изграждане на Коридор номер 4 – строителството на моста на река Дунав при Видин и Калафат, Коридор № 8 – жп връзката между България и Македония и свързването на електропреносните системи на двете страни с нов 400-киловолтов електропровод и Коридор № 10 – строителството на магистралата София – Ниш. Според Петър Стоянов модерната инфраструктура ще позволи Балканският полуостров да се превърне от „барутния погреб“ в „строителната площадка“ на Европа. Затова проектите по Пакта за стабилност трябва да са подчинени на идеята за отваряне на региона към света. „Според регионалната стратегия на Световната банка за развитие на Югоизточна Европа икономически неизгодно е да се разработват инфраструктурни проекти в национален мащаб“, отбеляза българският Президент. Ето защо, според него инфраструктурните проекти на Балканите са подчинени на логиката на трансевропейските мрежи. Това налага търсене на допирни точки в интересите на отделните държави и тяхната ангажираност в дългосрочен план. „Добрата новина от региона е, че лидерите в Югоизточна Европа вече възприеха такъв подход“, каза още Петър Стоянов. Българският президент отбеляза, че за осъществяването на инфраструктурните проекти правителствата трябва да синхронизират действията и да съчетаят интересите си. „Така се формира нов дух и култура на сътрудничеството, основани на европейските стандарти и измерения, а дългосрочният характер на проектите ще допринесе за приемственост и предсказуемост в политиката на отделните правителства“. Според българският държавен глава политическият образ на Балканите особено след изборите в Югославия започва да се променя към добро. „Темата за конфликтите все повече се измества от преговори за съвместни проекти и общи планове“, каза Петър Стоянов. „Не бива да позволяваме дори тревожни събития като тези в Южна Сърбия да ни отклоняват от общия път“, добави българският президент. Според него общата воля за регионално икономическо сътрудничество ще бъде най-добрият отговор на тези сили, които подклаждат напрежение в отделни части на Западните Балкани. Петър Стоянов изрази мнение, че в обозримо бъдеще частният сектор ще има все по-голям дял в икономиките на Югоизточна Европа, а това предполага утвърждаване на нова инвестиционна култура. Поведението на балканските страни трябва да стимулира доверието на чуждестранните инвеститори. „От своя страна международната общност трябва да помогне на балканските страни да навлязат по-бързо в тази роля, да стимулират частните инвеститори, да видят в Югоизточна Европа едно надеждно за инвестиции място“, заяви Стоянов. В края на словото си той изрази надежда, че на Балканите инфраструктурата ще изиграе роля, каквато имаха въглищата и стоманата за Западна Европа след Втората световна война.
Президентът Петър Стоянов разговаря със специалния координатор на Пакта за стабилност Бодо Хомбах в Скопие
[2001-02-23 14:40:23|В рамките на четвъртата среща на лидерите на страните, участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, президентът Петър Стоянов разговаря със специалния координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Бодо Хомбах. Президентът Стоянов подчерта специалното си желание за срещата, за да разсее всички съмнения за готовността на България да сътрудничи с Пакта за стабилност. „Затваряме една страница от сътрудничеството си с Пакта и отваряме нова, която ще пишем конструктивно заедно“, заяви българският държавен глава. Петър Стоянов изрази убеденост, че след като България започна активни преговори с Европейския съюз и след решенията от срещата на върха в Ница, нищо не би могло да отклони страната от европейския път. „Близкото сътрудничество с Пакта за стабилност може само да помогне за осъществяването на важни за европейската ориентация на България инфраструктурни проекти“, заяви Стоянов. Той подчерта желанието на българската и на македонската страна за ускоряване на проектите по изграждането на Коридор номер 8 – жп връзката София-Скопие и свързването на електропреносните системи на двете страни с нов 400-киловолтов електропровод. Президентът Стоянов изрази и българския интерес от изграждането на магистралата София-Ниш като част от трансграничния коридор номер 10. Бодо Хомбах отбеляза от своя страна, че вчера се е запознал с новия национален координатор на България по Пакта за стабилност Владимир Филипов и че е окуражен от неговия нов, конструктивен подход. Специалният координатор на Пакта за стабилност изрази своята убеденост в искрените намерения на България за сътрудничество с Пакта. „Предлаганите от България проекти са на вниманието на Пакта за стабилност“, каза Бодо Хомбах. Двамата събеседници обсъдиха инициативи, които могат да бъдат представени на предстоящата среща на върха на страните от Дунавската комисия, включително по проекта за изграждането на втория мост на река Дунав при Видин-Калафат.
„Дейността на въоръжените групировки в Южна Сърбия намалява ефекта от местните избори в Косово“, заяви Президентът Стоянов на първата пленарна сесия на форума в Скопие
[2001-02-23 12:30:00|„Дейността на въоръжените албански групировки в Южна Сърбия намалява ефекта от проведените местни избори в Косово и поставя под съмнение легитимната представителност на косовските албански лидери“ – това каза днес в словото си пред Четвъртата среща на лидерите на страните-участнички в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа президентът Петър Стоянов. Той произнесе реч на първата пленарна сесия на форума, посветена на перспективите за по-нататъшно укрепване на добросъседските отношения, стабилността, сигурността и сътрудничеството в Югоизточна Европа. Акцент в словото на българския президент беше обстановката в Южна Сърбия. Събитията в този район той определи като най-обезпокоителния елемент на обстановката през последните месеци. „Ние категорично осъждаме насилствените и незаконни действия на въоръжените групировки на етнически албанци, които създават опасност за демократичния процес в Югославия и сериозно застрашават усилията на международната общност за намирането на решение на Косовския проблем“, каза Петър Стоянов пред форума в Скопие. Според него дейността на въоръжените групировки в Южна Сърбия подкопават усилията на международната общност, включително и на страните от региона за стабилизиране на обстановката в Косово, както и за оказването на помощ за изграждането на мултиетническо общество. Българският президент призова участниците в срещата да подкрепят отново призива на Съвета за сигурност на ООН за незабавно прекратяване на насилието в Южна Сърбия. „Въвлечените страни трябва да проявят максимална въздържаност да разрешат различията по пътя на преговорите“, каза Петър Стоянов. „Трябва да изразим своята ясна решимост, че на Балканите няма да бъде допуснато повече етническото разделение да взима връх и да се стига до въоръжени конфликти“, бяха думите на българския президент. Той приветства установяването на пълноценен контакт между мисията на ООН в Косово ЮНМИК и държавното ръководство на Съюзна република Югославия. Според Петър Стоянов това е начинът да се сложи край на конфликтите и да се положи начало на конструктивен диалог за разрешаване на този етнически и конституционно-политически въпрос. Българският президент подчерта необходимостта от поддържане на присъствието на НАТО в Косово, независимо от настъпилите политически промени в СР Югославия. КЕЙФОР ще продължава да бъде сред основните фактори на стабилност в западната част на Балканите още дълго време, каза Стоянов. Според него основания за оптимизъм за региона дава развитието на ситуацията в Босна и Херцеговина, която днес ще се присъедини официално като пълноправен участник в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Предстоящото официално присъединяване и на СР Югославия към Хартата на Процеса за сътрудничество според българския президент ще отправи нов, положителен сигнал за стабилността, сигурността и добросъседските отношения в региона. В края на словото си Петър Стоянов изрази оптимизъм за европейското бъдеще на Балканите, което се гради в момента, въпреки множеството предизвикателства. „Никога в своята история тази част на света не е имала по-добри перспективи за уреждане на своето бъдеще – на основата на общите цели, стремежи и ценности, които изповядват страните от региона“, заяви Петър Стоянов. Той отбеляза, че днес на Балканите няма страна, която да не споделя европейските ценности.
Петър Стоянов разговаря с македонския президент Борис Трайковски и с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана
[2001-02-23 11:30:00|Петър Стоянов разговаря с македонския президент Борис Трайковски и с върховния представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана.
Президентът Петър Стоянов разговаря с македонския си колега и домакин на форума Борис Трайковски и с върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана. В разговора си президентите на България и Македония изразиха тревога от забавянето на проектите по изграждането на трансграничния Коридор номер осем. Петър Стоянов и Борис Трайковски ще инициират тристранна среща България-Македония-Албания по този въпрос. Тревогата от забавянето на коридор номер осем Петър Стоянов ще изрази по-късно днес на срещата си със специалния координатор на пакта за стабилност в Югоизточна Европа Бодо Хомбах. Македонският президент прие поканата на Петър Стоянов да посети България през май. За визитата се подготвят два двустранни документа – Декларация за приятелство и Споразумение за реадмисия. На среща на четири очи Петър Стоянов и Хавиер Солана изразиха безпокойство от обстановката в Южна Сърбия. „Ако конфликти като този продължат, ще се отдалечим от представата си за европейски Балкани“, заяви Солана. Друга тема на разговора е било отпадането на визовия режим за български граждани в страните от Шенгенското пространство. Хавиер Солана увери българския Президент, че ще положи всички усилия за по-ранното отпадане на визите. Петър Стоянов изрази благодарността на българската страна за активната роля на върховния представител на Европейския съюз за изваждането на България от негативния визов списък.
Президентът Петър Стоянов пристигна в Скопие за срещата на високо равнище на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Скопие
[2001-02-23 10:30:00|Президентът Петър Стоянов пристигна в Скопие, където днес ще участва в четвъртата среща на държавните и правителствени ръководители на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. В официалната българска делегация е външният министър Надежда Михайлова, която вчера участва в неформална среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа, организирана в рамките на форума. На първата пленарна сесия на срещата на високо равнище днес президентът Стоянов ще представи българските виждания за укрепване на добросъседските отношения, стабилността, сигурността и сътрудничеството в региона. Очаква се форумът да акцентира върху събитията в Южна Сърбия. Друг акцент ще бъде засилването на регионалното икономическо сътрудничество, насочено към цялостното развитие и просперитет на региона. На тази тема ще бъде посветено второто пленарно заседание, на което изказване ще направи и българският президент. Участници във форума ще бъдат президентите на Македония /Борис Трайковски/, Югославия /Воислав Кощуница/, Румъния /Йон Илиеску/, председателят на Председателството на Босна и Херцеговина Живко Радишич, гръцкият премиер Костас Симитис, турският премиер Бюлент Еджевит. Албания вероятно ще бъде представена от премиера Илир Мета. Освен лидерите на страните от региона, в срещата ще участват върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана, еврокомисарят по външните отношения Крис Патън и координаторът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах. Предвиждат се двустранни срещи на президента Петър Стоянов с македонския му колега и домакин на форума Борис Трайковски, с Хавиер Солана, Бодо Хомбах и Живко Радишич. Днес Югославия и Босна и Херцеговина официално ще се присъединят към Хартата за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 12 февруари 2000 г. в Букурещ. Така Югославия ще възобнови участието си в процеса, а Босна и Херцеговина ще стане негов пълноправен член. Заявяваната обща политическа воля и привързаност на балканските страни към европейските ценности създават за пръв път през последните 10 години благоприятни предпоставки за интензивно регионално сътрудничество и за осъществяване на големи инфраструктурни проекти от важно значение за развитието на Югоизточна Европа и за превръщането й в част от общото европейско икономическо пространство. Предвижда се форумът в Скопие да приеме два основни документа – обща Декларация за сътрудничеството и сигурността в региона и План за действие за регионалното икономическо сътрудничество.
Президентът Петър Стоянов се срещна с Александър Бръзицов, временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНР
[2001-02-19 10:15:00|Президентът Петър Стоянов се срещна днес с Александър Бръзицов, член на Управителния съвет на БНР и временно изпълняващ длъжността генерален директор на радиото. Държавният глава е потвърдил пред г-н Бръзицов желанието си да се срещне с представители на Българското национална радио и да изслуша всички гледни точки, но смята, че здравословното състояние на Иван Борислав, генерален директор на БНР, прави такава среща неуместна в настоящия момент.
Петър Стоянов и Александър Бръзицов са изразили своето общо пожелание за бързо възстановяване и оздравяване на Иван Бориславов.
Президентът Петър Стоянов върна за ново обсъждане Закона за политическите партии
[2001-02-17 10:35:00|Късно снощи Президентът внесе в деловодството на Народното събрание указ и мотиви към указа, с който връща за ново обсъждане Закона за политическите партии. Днес изтича 15-дневният конституционен срок, в който държавният глава може да върне закона за ново разглеждане.
Президентът Петър Стоянов ще прочете мотивите си за връщането на закона в парламента в сряда, 21 февруари, в 9.00 часа.
Народното събрание прие на второ четене Закона за политическите партии на 2 февруари тази година.
Президентите на България, Турция и Румъния ще продължават и в бъдеще тристранния политически диалог, започнал през 1997 година
[2001-02-16 11:30:00|Президентите на България, Турция и Румъния се споразумяха за необходимостта от продължаване на тристранния политически диалог, който започна през 1997 година. В съвместното заявление, с което приключи днес срещата им, те подчертаха, че партньорството между техните страни представлява принос за стабилността и добросъседството в Югоизточна Европа.
Държавните глави на България – Петър Стоянов, на Румъния – Йон Илиеску, и на Турция – Ахмет Недждет Сезер се събраха на четвъртата поред тристранна президентска среща в четвъртък в Пловдив.
Президентите Стоянов, Илиеску и Сезер обсъдиха възможностите за насърчаване на по-нататъшното сътрудничество във всички сфери от общ интерес, включително търговията, околната среда и развитието на регионалната инфраструктура. Те потвърдиха своята силна воля да подкрепят и развитието на паневропейската транспортна мрежа в района и съответно на коридорите 8, 9 и 4, включително и изпълнението на проекта за втори моста на река Дунав при Видин – Калафат.
Тримата президенти подчертаха необходимостта от засилване на съвместните усилия срещу всички форми на трансграничната престъпност и незаконни дейности и заявиха отново своята подкрепа за ефективното прилагане на тристранната спогодба за сътрудничество в тази област, подписана през 1998 година в
Анталия. Стоянов, Илиеску и Сезер потвърдиха желанието си да насърчат сътрудничеството си в рамките на регионалния център за борба с трансграничната престъпност в Букурещ и да поставят неговата дейност в европейски контекст.
Президентите подчертаха необходимостта от увеличаване на приноса на Пакта за стабилност за ускоряване на по-нататъшната стабилизация на страните от района и тяхното приобщаване към евроатлантическите процеси.
Те приветстваха заключенията на Европейския съвет от Хага, Фейра и Ница, потвърждаващи ангажимента на Европейския съюз за разширяване. Тримата държавни глави подкрепиха индивидуалното сближаване с ЕС на всяка страна-кандидатка за членство на основата на копенхагенските критерии.
На срещата в Пловдив бе обсъден и въпросът за разширяването на НАТО, като в съвместното си заявление тримата президенти посочиха, че възможно най-скорошното присъединяване на България и Румъния към НАТО ще допринесе значително за засилването на южния фланг на Алианса и за разширяването на демократичното пространство в страните, които споделят едни и същи евроатлантически ценности.
Тримата президенти изразиха също своята подкрепа за демократизацията в Съюзна република Югославия и за усилията на демократичното ръководство в Белград за предефиниране на стратегическата ориентация на Югославия към интеграция с европейските институции.
Тримата лидери отбелязват в съвместното си заявелние, че все още съществуват определени рискове за сигурността и стабилността в района. Те изразиха своята загриженост по-специално от неотдавнашното насилие на етническа основа в Митровица, Косово. Президентите осъдиха остро насилствените и незаконни действия на етнически мотивирани и въоръжени групи в Южна Сърбия и призоваха за незабавно и пълно спиране на насилието в този район.
Отчитайки големия интерес на Турция към река Дунав, президентите на България и Румъния категорично подкрепиха кандидатурата й за наблюдател в Дунавската комисия. Те отбелязаха също намерението на Турция да стана пълноправен член на комисията, когато това стане възомжно.
Общо е било становището на президентите, че е необходимо да се разработят програми и проекти между трите страни за сътрудничество при приемане на мерки за намаляване на последиците от природни бедствия, включително и земетресения, както и при оказването на съдействие на засегнатите райони. Те предложиха също да бъде разработен текст на протокол за сътрудничество в тази област, който евентуално да бъде подписан на следващата тристранна среща на високо равнище. Домакин на тази следваща среща през 2002 година ще бъде Турция.
На обща пресконференция след края на срещата президентът Петър Стоянов подчерта, че тя е завършила успешно. Като най-голямо достойнство на срещата в Пловдив той посочи, че тя продължава традициите, започнати през 1997 година.
Турция ще продължи да поощрява стремежа на България и Румъния към членство в НАТО
[2001-02-15 19:41:42|Турският президент Ахмет Недждет Сезер увери в това българския президент Петър Стоянов на двустранна среща в Новотел „Пловдив“. Членството в НАТО бе тема и на двустранни разговори на Петър Стоянов с новия президент на Румъния Йон Илиеску.
Членството в НАТО бе тема и на двустранни разговори на Петър Стоянов с новия президент на Румъния Йон Илиеску. Общо е било мнението, че България и Румъния не са съперници, а партньори по пътя си към НАТО и трябва съвместно да се борят със скептицизма по разширяването на пакта.
Румънският президент е поканил Петър Стоянов в Букурещ на 30 април за среща на държавните глави на дунавските и карпатските страни. Президентът Стоянов е изразил подкрепа за тази идея.
Президентът на Турция Ахмет Недждет Сезер е информирал Петър Стоянов, че по данни от края на януари тази година са били подадени 552 молби за събиране на разделени семейства от двете държави, които са били удовлетворени. Президентът Стоянов е получил уверения, че този процес ще продължи.
По предложение на Стоянов президентите на България и Турция са се обявили срещу проявите на радикалния ислям, който е забранен в Турция и търси привърженици и в България.
Президентите на България, Румъния и Турция ще отправят апел към Европейския съюз за инвестиции в Югославия
[2001-02-15 13:41:42|Президентите на България, Турция и Румъния възнамеряват да отправят апел към Европейския съюз идната седмица в Скопие на срещата на държавните ръководители на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, че няма нужда да се чака политическите процеси в Югославия да завършат, за да се инвестира там. Констатацията си президентите Стоянов, Илиеску и Сезер направиха на пленарните разговори на четвъртата тристранна среща днес следобед в Пловдив, когато обсъдиха ситуацията в Югославия и възможностите за инвестиции в региона.
Четвъртата среща на президентите на България, Румъния и Турция започна тази сутрин в Пловдив. Тя е и първа тристранна среща между Стоянов, Сезер, който встъпи в длъжност през май миналата година, и Илиеску, който положи клетва преди по-малко от два месеца.
Стратегическите инвестиции в Югославия още преди да са завършили политическите процеси там са полезни за всички и стабилизират целия регион е казал по време на вторите за деня пленарни разговори президента Петър Стоянов. Стоянов е посочил, че ако няма ясни гаранции, че в района няма да се допусне повече нестабилност, няма да дочакаме големите инвестиции.
Според румънския президент Йон Илиеску неоспоримата рамка на новото икономическо сътрудничество в региона е Пактът за стабилност. Той предложил идната седмица на срещата в Скопие да се стимулира реактивирането на някои от приоритетните проекти по Пакта.
Илиеску се е съгласил с мнението на Стоянов, че трябва да се направи приоритетна листа на общите проекти. В тази листа трябва да се включат такива приоритетни инфраструктурни проекти, които отварят региона към ЕС, е казал българският президент. Президентът Илиеску е посочил, че Пактът за стабилност трябва да разшири проектите си от бързия и средносрочния старт и върху Югославия, с което и другите двама президенти са се съгласили и са си обещали да поставят за дискусии в Скопие този въпрос.
Според турския президент Ахмет Недждет Сезер миналата година се е забелязал известен застой по Пакта за стабилност, може би свързан с промените в Югославия, но благоприятното според него е, че се е наложило преразглеждането на стартовите програми – бързи, средносрочни и дългосрочни. Според турския президент трябва да се продължи с икономическата помощ към Югославия.
Обсъждайки ситуацията в Югославия, тримата президенти са направили общия извод, че актуалните проблеми на положението там са свързани с отношенията между Сърбия и Черна гора и статута на Косово. Според тримата президенти за разлика от предишния режим в Югославия президентът Кощуница и новото югославско ръководство приемат съществуването на тези проблеми и се опитват да ги решават по международните стандарти. Изказани са били обаче и опасения, свързани с възможни нови преконфигурации, които биха довели до нови напрежения и от това да пострада стабилността в региона.
Тримата президенти са декларирали спазването на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, в това число и на тези, които се отнасят до Южна Сърбия.
Очаква се тази тема да бъде засегната и в съвместната декларация на тримата президенти, с която се очаква да завърши срещата утре.
Започна тристранната среща на президентите на България, Турция и Румъния
[2001-02-15 11:31:42|Започна тристранната среща на президентите на България, Турция и Румъния Петър Стоянов, Ахмет Недждет Сезер и Йон Илиеску. За четвърти път президентите на трите страни се събират на подобна среща, след като през 1997 година те разговаряха в Евксиноград по инициатива на Петър Стоянов. Това е обаче първата тристранна среща между Стоянов, Сезер, който встъпи в длъжност през май миналата година, и Илиеску, който положи клетва преди по-малко от два месеца.
Тримата президенти според предварителната програма се очаква да обсъждат на срещата си, която е двудневна, сътрудничеството в района след започналите процеси на демократизация в Югославия, обстановката в Южна Сърбия, разширяването на ЕС и НАТО, Пакта за стабилност, общите инфраструктурни проекти, борбата с организираната престъпност.
Стоянов, Сезер и Илиеску започнаха разговорите си на първо пленарно заседание в Балабановата къща в стария Пловдив. Следобед те ще имат още едно пленарно заседание, а за вечерта са предвидени двустранни срещи.
Над 220 журналисти отразяват срещата.
Президентите на България, Румъния и Турция ще отправят апел към Европейския съюз за инвестиции в Югославия.
Президентът няма да се поколебае да изрази позицията си, ако генералният директор на БНР не оправдае очакванията
[2001-02-14 20:43:38|„Аз няма да се поколебая да изразя позицията си, ако генералният директор на БНР г-н Бориславов не оправдае очакванията на цялото общество“, заяви днес пред журналисти президентът Петър Стоянов, който посети Асеновград с ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани в страната.
Петър Стоянов обясни, че досега се е въздържал от реакции, защото не е поставял под съмнение избора на НСРТ, нито е приемал крайните, понякога дори нихилистични, оценки за работата му.
По повод протеста на журналистите от БНР, президентът подчерта, че го приема като загриженост за съдбата на националното радио.
„Очаквах да видя какви ще са първите стъпки на новия генерален директор и ако тези стъпки противоречат на моите виждания и на вижданията на НСРТ за това, какво трябва да е националното радио, категорично ще изразя своето мнение“, каза още Петър Стоянов.
„Затова в следващите дни очаквайте и друго развитие на нещата“, каза президентът. „С удоволствие ще се срещна с представителите на БНР“, добави той.
Според него, ако новият генерален директор на БНР не е на нужната висота, няма защо да се измъчват и НСРТ, и радиожурналистите, и цялото общество.
Президентът се срещна с работниците от Комбината за цветни метали край Пловдив
[2001-02-14 20:38:38|Президентът Петър Стоянов посети днес преди обед Комбината за цветни метали край Пловдив. Придружен от директора на предприятието инж. Никола Добрев, държавният глава разгледа участъци за производство и експедиция на цветни метали и разговаря с металурзите.
Комбинатът за цветни метали, който е с лидерски позиции в производството на цветни метали в Централна и Източна Европа, от миналата година е частно акционерно предприятие. В него работят 2360 работници и специалисти, чиято средна заплата е 600 лева.
Ключов проект в мащабната инвестицонна програма на КЦМ е проектът за намаляване на индустриалното замърсяване от производствената дейност. Финансирането му с 5,9 милиарда йени от японското правителство бе осигурено и с личната подкрепа на българския президент. Оловото, цинкът, и среброто, произвеждани в КЦМ край Пловдив се изнасят от десетилетия на лондонската метална борса и имат най-високите проби за чистота в „металургичния свят“.
Тези факти бяха подчертани и на срещата на президента Петър Стоянов с колектива на КЦМ. В словото си пред работниците и специалистите от комбината държавният глава изтъкна, че КЦМ е един от добрите български примери за успешна работа в новите икономически условия. Той изрази увереност, че металургичното предприятие ще продължи да се развива успешно и в идните години.
По повод 40-годишният юбилей от създаването на КЦМ край Пловдив на президента Петър Стоянов бе връчен юбилеен знак, изработен от сребро с най-висока чистота, произведено от пловдивските металурзи.
Президентът Петър Стоянов назначи г-н Димитър Цанчев за свой секретар по външната политика.
[2001-02-12 14:07:51|Президентът Петър Стоянов назначи г-н Димитър Цанчев за свой секретар по външната политика.
Димитър Цанчев Цанчев е роден на 28 септември 1966 г. в София. Завършва 9-та Френска гимназия в гр. София и специалност „Арабистика“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира „Дипломатическа практика и международни преговори“ в Международния институт по публична администрация в Париж.
През 1992-1993 година Димитър Цанчев работи като редактор в Арабска редакция на Българското национално радио. През 1993-та година започва работа в управление „Близък изток и Северна Африка“ в Министерството на външните работи.
От 1996 до 1999 г. работи в Посолството на Република България в Израел, където е заместник-ръководител на мисията.
От 1999 до днес е началник на управление „Близък изток и Северна Африка“ в Министерството навъншните работи.
Владее френски, арабски, английски и руски език, ползва иврит.
Работил като хоноруван преподавател по История на арабските страни в Центъра за източни езици и култури при СУ „Св. Кл. Охридски“ (1992-1993 г.) Хоноруван преподавател по Политическа география на Израел в Нов Български университет (2000-2001 г.).
Президентът Петър Стоянов се срещна с представители на Националния комитет за честването на 125-годишнината от Априлското въстание
[2001-02-09 14:07:51|Президентът Петър Стоянов се срещна днес с Националния комитет за тържественото честване на 125-годишнината от Априлското въстание. Кметовете на селищата, в които е избухнало въстанието, потомци на въстаниците, историци и общественици разговаряха с държавния глава за предстоящите събития по повод годишнината.
Събрали сме се, за да обсъдим как по най-подходящ начин да честване 125-та годишнина от избухването на Априлското въстание – тази героична страница в българската история. С тези думи президентът Стоянов откри срещата с кметовете. Според него Априлското въстание не е просто епизод от нашата история, а показва как българският народ може да повярва в себе си.
Събитието заслужава да бъде отбелязано по най-достоен начин в цялата страна и ние получихме пълна подкрепа от страна на президента, каза след срещата кмета на Панагюрище Марко Мечев. Инициаторите имат намерение освен в известните от историята градове, в програмата на честването да присъстват и по-малко известни селища от Северна България и Разложкия край. Те възнамеряват също към тържествата да бъдат привлечени повече млади хора.
Според президента Петър Стоянов юридически казус по тъй нареченото „Царско дело“ няма и не може да има
[2001-02-09 12:17:23|Според президента Петър Стоянов юридически казус по тъй нареченото „Царско дело“ няма и не може да има. Държавният глава коментира вчерашното решение на Конституционния съд преди началото на срещата с кметове от общини, участвали в Априлското въстание.
Ако питате някой случаен минувач живял ли е царят през последните пет години в България, всеки ще ви каже „разбира се, че не е живял“, каза президентът Стоянов. Според него, България се е отнесла изключително цивилизовано със своя бивш монарх, включително и с връщането на неговите имоти. По думите на президента, трябва обаче да се прави разлика между цивилизовано отношение и накърняване на националното достойнство. „Защото, ако става дума да се спазват нашата Конституция и законите, става въпрос за националното ни самоуважение“, каза Петър Стоянов.
Всяка западноевропейска монархия изпълнява своята конституция и закони в името на своя цар, допълни той. Ние щяхме да се превърнем в единствената република, която ги нарушава пак в името на своя цар, посочи президентът. На въпроса дали той ще поиска промяна в Конституцията с оглед царят да се кандидатира за президент, президентът отговори: „По-скоро бих напуснал на секундата тази сграда, отколкото да положа на изпитание достойнството на България и да поискам от Народното събрание да нагажда Конституцията към царя, вместо то – Народното събрание, да поиска от царя да се нагоди към Конституцията“.
Моето уважение към царя ще нарасне още повече, ако той се разграничи от своите ласкатели, които искат в негово име да бъдат нарушавани българската Конституция и закони, каза президентът Стоянов.
Президентът Стоянов се срещна с родители на деца, станали жертва на насилие, и с представители на гражданското движение „Съвест“
[2001-02-06 12:33:26|Президентът Стоянов се срещна днес с родители на деца, станали жертви на насилие, и с представители на гражданското движение за защита на децата в България „Съвест“. Сред участниците в срещата бяха бащата на изчезналия Съвестин – Тодор Деянов, майката и бащата на убитата в началото на тази година
6-годишна Деница от Нови пазар Пламен и Елена Георгиеви, майката на 16-годишната Станиела, убита преди години от полицай край Сливен.
В началото на срещата президентът изказа съболезнованията си на родителите, загубили децата си, и изрази съчувствието си към родителите, чиито деца са станали жертва на насилие. Той високо оцени тяхното желание това, което се е случило с техните деца, да не се случва с други.
Председателят на движение „Съвест“ депутатът Христо Иванов представи на президента националната програма на движението, която обхваща няколко инициатива, свързани с осъществяването на една общообразователна програма в началните училища и детските домове. Ние искаме да въведем в училищата час на детския психолог, за да работи с най-рисковата група – децата на 4, 5,
6, 7 и 8-годишна възраст, каза г-н Христо Иванов. Той съобщи, че иска да бъдат предприети и промени в законодателството, свързани с наказателни мерки и с други процесуални действия на полицията, следствието и прокуратурата, за да бъде ефективно издирването на деца. Президентът Петър Стоянов каза, че преди още да е провел тази среща, е застанал зад програмата и зад всички ясни действия, които могат да доведат до решаването на проблема с насилието срещу деца.
„За съжаление, трябва да признаем, че българските деца не са обучени как да се държат в един враждебен за тях свят и имат прекалено доверие към всички“, допълни президентът. Той подчерта желанието да помогне и заяви, че за защитата на децата ще направи всичко, което е в рамките на неговите възможности,
Президентът Петър Стоянов предложи студенти да внесат свой законопроект за наградната система в България
[2001-02-05 15:30:00|Президентът Петър Стоянов предложи студенти да внесат свой законопроект за наградната система в България. Държавният глава направи това предложение днес на среща със студентите, работещи по програмата „Студенти на стаж към парламента“.
В програмата са включени студенти от IV и V курс в специалностите право, политология, икономика, социология, международни отношения, подбрани с конкурс. Първата група стажанти е от 18 души. До този момент в програмата са участвали 55 студенти на ротационен принцип и са извършили 15 законодателни проучвания, свързани с важни законопроекти.
Участници в програмата представиха на президента Петър Стоянов свое изследване на българската наградна система. Изследването е направено след проучване на историята и съвременното състояние на българските ордени, медали, почетни знаци и отличия и сравнителен анализ с чуждестранни наградни системи – в Дания, Русия, Испания, Полша и други страни. Целта на проучването е да се подготви стройна система на наградните отличия в България във връзка с член 98, точка 8 на Конституцията, като се разграничат заслугите на държавници, цивилни и военни лица, български и чуждестранни граждани. Към проучването ще се изготви концепция за законодателната уредба на наградната система на страната.
Програмата се осъществява под прякото ръководство на Народното събрание с финансовото съдействие на Американската агенция за международно развитие. Програмата бе представена от главният секретар на Народното събрание Валентин Георгиев.
Главният мюфтия Селим Мехмед е уверил президента Петър Стоянов, че ще съдейства за междурелигиозния диалог на Балканите
[2001-02-05 12:15:00|Главният мюфтия Селим Мехмед е изразил подкрепата на българските мюсюлмани към дейността на президента и го е уверил, че със своите позиции пред мюфтиите на съседните балкански страни ще съдейства за междурелигиозния диалог на Балканите и превръщането им в зона за религиозна толерантност и стабилност.
Президентът Стоянов е приел предложението на Главния мюфтия да покани на официално посещение в България генералния секретар на Организация Ислямска конференция Абдел Уахид Белкезиз. Поканата ще бъде изпратена по заместник-генералния секретар на конференцията проф.д-р Екмеледин Ихсаноглу, който е тук за да бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св.Климент Охридски“.
Тема на разговора отново са били вакъфските имоти. По думите на Селим Мехмед – болната тема на мюсюлманите в България. На срещата с премиера Иван Костов миналата седмица, ръководителите на Главното мюфтийство помолиха да бъде подкрепено искането им за по-бързо разрешаване на съдебните дела, свързани с връщането на вакъфски имоти.
Оттук нататък ще е все по-трудно една политическа сила да печели абсолютно парламентарно мнозинство, заяви Петър Стоянов на среща със Софийската организация на СДС
[2001-02-04 10:30:00|На среща днес със СДС-София президентът Петър Стоянов изрази мнение, че оттук нататък ще бъде все по-трудно една политическа сила да печели абсолютно парламентарно мнозинство. „Нито едно ръководство на политическа партия не може да си позволи да каже, че не е сигурно, че ще спечели изборите и че трябва да се прави коалиция с други политически сили. Всяко ръководство е длъжно да казва, че неговата партия ще спечели изборите, но интелигентното политически ръководство е длъжно, без да го казва на глас, да има един или два хода, с които би могло да тушира евентуалното неспечелване на абсолютно мнозинство“, заяви държавният глава.
Според него това, което ще стимулира гражданите да гласуват, би било едно ясно заявление на ръководството на СДС, че то има сили да спечели следващите избори и да формира кабинет, но че ако това не се случи, то е готово да влезе в коалиция с подходящи партньори на базата на категорични принципи и платформа на основата на всички демократични ценности, и да продължи успешното управление на България.
Президентът нарече примитивна идеята „който не е с нас, е против нас“. Преди избори като предстоящите у нас идеята трябва да бъде „всеки, който споделя моите ценности, моите принципи и който е готов да работи заедно с мен, е мой приятел и другар в общатата борба за продължаване на процеса на демократизация и присъединяване на България към евроатлантическите структури, коментира Петър Стоянов. „Преди изборите трябва да се обърнем и към нашите собствени недостатъци, трябва да отстраним онова, от което се срамуваме, когато говорим с нашите избиратели. По-добрата политика, печелившата, е тази, която прехвърля мостове, търси диалог с онези, които мислят като нас или не много по-различно от нас“, заяви още президентът.
Той увери, че е правил критиките си към управлението на СДС добронамерено. Доброжелателната критика удължава живота на всяка власт. В българската политика по всяко време е имало достатъчно ласкатели, трябва да се дава думата и онези, които мислят критично, каза Петър Стоянов.
На въпрос на какво се дължи разочарованието на младите хора в България президентът отговори, че вината за това до голяма степен носят политиците, които не са успели достатъчно добре да обяснят на хората, че демокрацията не обещава нищо, а дава равни възможности за всички. „Част от разочарованието идва не от параметрите на демокрацията, а от параметрите на нашето управление, от това, че ние с примера си не подкрепяме принципа, че всички сме с равни възможности, а някак си като че ли внушаваме, че онзи, който е по-близо до силните на деня, има много повече възможности и да се облажи, и да бръкне в общия казан. Това е нещо, с което ако не се преборим, трудно ще печелим избори в бъдеще“, заяви държавният глава.
Помолен от залата да коментира промени в закона за отваряне на досиетата, Петър Стоянов изрази мнение, че колкото и да е добър подобен закон, той няма да декомунизира България. „Над общественото съзнание ще остане да тегне съмнението, че част от досиетата са били унищожени още 1989-1990 година, и това е така. Компроматната война няма да спре, защото винаги някой ще обвинява някого, че е ченге, но досието му е унищожено и затова няма информация, или пък, че е действащ агент и затова не отварят досието му“, каза президентът. Според него декомунизация се прави не със закони, а с промяна на манталитета на цялото общество.
На въпрос как ще коментира публикации в печата за обособяване на различни групи в СДС, Петър Стоянов отговори: „Не мисля, че в СДС се случва нещо драматично“.
Според президента България след изборите ще се нуждае от правителство, което не само да продължи успешния път на страната към членство в евроатлантическите структури, но и което да се възползва максимално добре от една евентуална втора вълна на разширяване на НАТО през 2002 година.
„През 2002 година ще има среща на върха на НАТО, която ще реши дали да има втора вълна по разширяването на пакта. Тогава България все още няма да е завършила реформата в армията и няма да е постигнала оперативна съвместимост с НАТО, но ако има втора вълна, то страната има реален шанс да стане член на пакта още през 2002 година“, каза президентът. Според него при обсъждане на кандидатурата на България за членство в НАТО ще се гледат комплексни критерии, сред които най-важно място ще заеме стабилната външна политика, водена от страната през последните години, лоялността, показана от страната ни към основните принципи на демократичния свят.
На среща на президента Петър Стоянов днес със СДС-София с едноминутно мълчание бе почетена паметтта на трагично загиналата тази седмица Елеонора Димитрова, която бе покосена от куршум на стрелял случайно полицай.
На поставен от залата въпрос за проблемите с престъпността в страната Петър Стоянов заяви, че борбата срещу престъпността може да се води само при консолидация на всички политически сили и на цялото общество.
„На всички политически сили трябва да е ясно, че разрастващата се, голямата престъпност прави всички български политици нейни заложници, не само за това, че трябва да носят отговорност за нейните последици, а защото в един момент може да се стигне до там, че България да се управлява не от политиците и не чрез волята на народа, а чрез волята на многото пари и от волята на престъпен свят“, заяви президентът.
В този аспект той коментира отново отказа си да подпише указ за освобождаването на директора на ДНСП генерал Васил Василев от поста му след подадена от него оставка тази седмица. „Не е въпрос на чест в тежък момент да хвърляш оставката си, въпрос на чест е да работиш и да се доказваш“, каза Петър Стоянов.
На срещата днес СДС-София изрази днес категоричната си подкрепа за кандидатурата на Петър Стоянов за втори президентски мандат. Това стана на среща на членове на организацията с държавния глава по покана на столичния син актив. Лидерът на СДС-София Евгений Бакърджиев припомни, че преди пет години точно в същата зала на Университета по архитектура е била издигната кандидатурата на Петър Стоянов за президент. Вие ще бъдете нашия кандидат и на следващите президентски избори и отново нашия президент, обърна се Бакърджиев към Стоянов. Въпреки очакванията на залата, президентът не даде отговор дали ще се кандидатира отново или не.
„Не давам отговор на този въпрос не защото вдигам цената си. Бих го направил много по-лесно, ако беше в друга година и при други политически обсотятелства. Не забравяйте, че през юни ще има парламентарни избори и те ще бъдат по-важни за насоката, по която ще тръгне страната, отколкото следващите президентски избори. Не забравяйте, че усилията на всички българи трябва да бъдат насочени към парламентарните избори. Не забравяйте, че по време на избори в страната няма да има действащо Народно събрание, а действащото правителство ще бъде до голяма степен ангажирано с политическата кампания. По това време в България трябва да има една стабилна институция, която да вдъхва доверие на гражданите в тези предизборни времена, които често пъти са драматични“, заяви държавният глава.
Той изрази мнението си, че в такава ситуация трябва да бъде по-дълго президент, отколкото „човек, който се е отказал от втори мандат или който е кандидат-президент“.
Петър Стоянов посочи, че доверието, което е получил от СДС, ще бъде сред най-главните негови аргументи, когато взема решението си дали да се кандидатира за втори мандат.
В срещата участваха и представители на СДС-Пловдив и депутати от СДС, сред които Светлана Дянкова, Йордан Цонев, Иван Сунгарски.
Според Петър Стоянов в България се случва тревожни неща и не трябва да бъдат омаловажавани нито едно от случилите се деяния напоследък
[2001-01-30 10:30:00|Президентът Петър Стоянов смята, че в България има тревожни неща. Можем да спорим какъв трябва да бъде мащабът на нашата тревога, но според мен не трябва да бъдат омаловажавани нито едно от случилите се деяния напоследък, каза президентът, помолен да коментира вчерашен инцидент в центъра на София, при който беше убито 16-годишно момиче.
Колкото по-бързо и по-категорично се вземат мерки, толкова по-малко поводи ще имаме и да говорим за това, допълни Петър Стоянов.
Президентът бе помолен за коментар след откриването на годишната среща на Американската асоциация на юристите. В отговор на журналистически въпрос Петър Стоянов каза, че ще се срещне с министъра на вътрешните работи и с представители на органите за сигурност.
За обикновените хора е важна атмосферата на законност, която цари в една правова държава, смята президентът Петър Стоянов
[2001-01-30 10:15:00|Президентът Петър Стоянов смята, че за обикновените хора е важна цялостната атмосфера на законност, която цари в една правова държава. Той изрази това мнение в словото си при откриването на годишната среща на Американската асоциация на юристите – Правна инициатива за Централна и Източна Европа.
В срещата участват около 110 американски и български юристи на Асоциацията, които работят в 24 страни. Между тях са новият изпълнителен директор на Асоциацията Дейвид Толбърт и директорът за Централна и Източна Европа Скот Карлсон. Гост на годишната среща беше и посланикът на САЩ у нас Ричард Майлс.
Според президента през последните 10 години българската правна система, законодателният процес и правополагането в България са показали истински прогрес, който не може да не бъде отчетен по достойнство.
Като пример Петър Стоянов посочи приетите в България закони, много от които са адекватни на европейското законодателство. Без съмнение, че в България се направи много по реформирането на българската съдебна система, каза президентът. За обикновените хора не са толкова важни броят на законите, тяхното качество, нито пък по такъв начин се реформира съдебната система, а от цялостната атмосфера на законност, която цари в една правова държава, посочи той. По думите на президента тази атмосфера включва не само набора от закони и ефективността на съдебната система, но и чувството на сигурност на всеки гражданин на една държава.
От взаимодействието на съдебната система с останалите ангажирани български институции до голяма степен зависи не само успехът на българската правосъдна система, но и спокойствието на българското общество, каза президентът Стоянов.
Петър Стоянов призова на Икономическия форум в Давос да се изгради реалистична визия за разрешение на балканските проблеми
[2001-01-28 18:30:00|„На мястото на митовете и стереотипите, които до скоро обясняваха така наречения балкански манталитет, да изградим една реалистична визия за разрешение на балканските проблеми“, призова днес президентът Петър Стоянов в свой доклад в Давос. Българският държавен глава участва тази вечер със специален доклад в пленарната сесия „Възстановяване и стабилност на Балканите“ с колегите си от региона. „Тази визия трябва да лежи не само върху концепцията за предотвратяване на въоръжени сблъсъци или военни конфликти, нито дори върху концепцията за икономическо възстановяване на региона – колкото и важни да са тези две концепции за бъдещето на Югоизточна Европа“, заяви Петър Стоянов и подчерта, че основното е тази визия да включва идеята за европейски Балкани, за интеграцията на държавите от региона в една бъдеща обединена Европа.
В началото на своето изказване Петър Стоянов се спря на демократизирането на Югославия, въпрос, разглеждан досега като ключов за бъдещето на Югоизточна Европа. Не може кървавите развръзки на всеки спор да се оправдават просто с „балкански манталитет“, подчерта Стоянов. „Далеч по-очевидното обяснение е, че след Втората световна война Западна Европа освен че се освободи от фашизма, бе пощадена и от комунизма, докато част от балканските държави останаха заложници на една тоталитарна болшевишка система. Това им попречи да участват в общоевропейския интеграционен процес, а многонационална Югославия се превърна в лесна плячка на национализма, налаган така агресивно, както преди това комунизмът. Това е обяснението, но дали то е цялото обяснение“, запита президентът. „Да, демократизацията е най-изпитаното и основно средство за намаляване на етническото напрежение. Но неотдавнашните събития в Югославия показаха, че когато едно посткомунистическо общество трябва да избере между демократизация и самоопределение, изборът, който трябва да направи, не е никак лесен. Възлагаха се големи очаквания, че с демократичните промени в Белград въпросът за независимостта на Косово ще отпадне от дневния ред на косовските албанци“, подчерта българският президент.
„Предполагаше се, че за албанците не беше възможно да живеят в автократичната и националистическа Югославия на Милошевич, а че те ще могат да живеят в една истински демократична федерална Югославия, в която техните права ще бъдат защитени. Това звучи логично, но за съжаление не мисля, че дори и днес звучи достатъчно убедително за косовските албанци“, каза Петър Стоянов. „Ако предположението беше вярно, косовските албанци трябваше да гласуват за Воислав Кощуница в президентските избори и за Демократичната опозиция на Сърбия през декември миналата година. Но факт е, че албанците бойкотираха изборите – предполагам, не защото за тях демократизацията не е важна – но, изглежда, те я искат само в границите на една отделна тяхна държава, чието създаване продължава да се прокламира като основен приоритет на всички албански политически сили в Косово“, каза българският държавен глава.
По-нататък той отбеляза, че „днес сложното съотношение между демокрация и самоопределение го карат да поставя под съмнение своята вчерашна убеденост, че има единствена и пряка връзка между възходящото демократично развитие на Сърбия и намаляването на желанието на косовските албанци за създаване на самостоятелна държава. Напротив, страхувам се, че неразрешеният косовски въпрос може да се окаже пречка пред демократизацията на Сърбия. И това е един от проблемите, на които трябва да се търси решение сега“, обобщи тезата си Стоянов.
Българският президент изтъкна, че онова, което казва, в „никакъв случай не бива да се възприема като отказ на страната ни от позицията, която тя до сега неизменно е заемала по отношение неделимостта на СР Югославия и в подкрепа на Резолюция 1244 на ООН, нито дори като опит да се постави под съмнение тази резолюция. Точно обратното: това, което казвам, идва да подчертае пред колко много предизвикателства и отговорности е изправено новото ръководство на Югославия, но също и политическият елит на Европа. С падането на Милошевич десет години след Берлинската стена можем ли да обявим, че е паднала и стената, разделяща Балканите от останалата част на Стария континент?“, запита българският президент.
Той изведе идеята, че „историческият опит на Западна Европа след Втората световна война е показал, че помирението и икономическата и социалната солидарност са изключително важни условия за всяко следвоенно развитие. Точно тази идея трябва да бъде стимулирана от държавите, които искат, могат и смятат за свой интерес превръщането на Балканите от буре с барут в интегрална част от Европа – Европа, която в сложната си история помни и много по-драматични събития от случилото се около нас в последните десет години“, каза в заключение държавният глава.
Президентът Петър Стоянов се срещна в Давос със собственика на „Майкрософт“ Бил Гейтс
[2001-01-28 13:55:04|Президентът разговаря с най-богатия човек в света за технологичната революция и за възможностите за преодоляване на така наречената „информационна“ или „дигитална пропаст“ (digital divide) между развитите страни и страните в преход. Петър Стоянов покани Бил Гейтс да инвестира у нас с аргумента, че българските младежи са сред най-добрите компютърни специалисти в света. Тази констатация не е била изненада за собственика на „Майкрософт“.
Петър Стоянов специално подчерта пред Бил Гейтс, че опитът и инвестициите на най-голямата компютърна компания в света ще бъде съвсем на място в България, където предстои изграждането на високотехнологичните (дигитални) магистрали.
Българският държавен глава покани Бил Гейтс да направи посещение в България. Бил Гейтс с удоволствие прие поканата и се очаква в близко време да пристигне у нас.
Президентът Петър Стоянов и японският премиер Йоширо Мори разговаряха в Давос за проекти в областта на информационните технологии
[2001-01-27 16:54:19|През втория ден от участието си в Световния икономически форум в Давос българският президент Петър Стоянов се срещна и разговаря с японския министър-председател Йоширо Мори.
Акцент в разговора между българския президент и японския премиер е била Хартата за глобалното информационно общество, приета от Г-8 миналата година в Окинава и посветена на преодоляването на т.нар. „дигитално разделение“ (digital divide). Президентът Стоянов подчерта в разговора, че високообразованите и таланливи специалисти по информационни технологии у нас са много повече, отколкото работните места в предприятията и фирмите в тази област. Петър Стоянов поиска от японския премиер подкрепа за идеята за високотехнологични малки и средни предприятия за информационни технологии, както и за изграждане на предприемачески фонд за иновативни малки и средни предприятия в сферата на информационните технологии у нас.
Молбата на българския държавен глава срещна разбиране българският вицепремиер Петър Жотев и Хидехиро Коно – заместник-министър на търговията, икономиката и индустрията на Япония, разговаряха за конкретните възможности за инвестиции в тази област.
Япония отпуска за преодоляването на „дигиталното разделение“ 15 млрд. долара през следващите 5 години за проекти „страните в преход в областта на информационните технологии“.
Петър Стоянов е изтъкнал, че за България би било много важно да бъде осъществен наш проект в рамките на японския широкообхватен пакет за сътрудничество за преодоляване на дигиталното разделение /Japan’s Comprehensive Co-operation Package to address the International Digital Divide/.
Пресконференция в Давос на Гюнтер Ферхойген, Петър Стоянов и Александър Квашневски
[2001-01-27 13:50:00|Комисарят по разширяването на Европейския съюз Гюнтер Ферхойген, президентът на Полша Александър Квашневски и българският президент Петър Стоянов дадоха днес съвместна пресконференция в Давос, където участват в Световен икономически форум.
В изявлението си преди журналистическите въпроси Александър Квашневски каза по повод идеята на българския държавен глава за „шоково разширяване“ на ЕС още през 2004 година, че въпросът за разширяването е политически решен и неизвестните около осъществяването му са по въпроса „не дали, а как“, така че място за дебат винаги има.
Полският президент каза още, че институционалните реформи в Европейския съюз са подготвени добре и че актуалната задача пред Съюза е общественото мнение в страните от Западна Европа да разбере и да приеме ползата от разширяването.
Петър Стоянов, който говори след полския си колега, изтъкна, че България по разбираеми причини закъсня с няколко години в прехода си и безспорно не фигурира сред „отличничките“ в процеса на разширяването. Въпреки това, обаче, през последните 3 и половина години у нас бяха постигнати забележителни макроикономически и финансови успехи, при това – на фона на непрекъснатите кризи в региона и особено кризата в Косово. Днес е ясно, каза българският президент, че трябва да полагаме два пъти по-големи усилия, за да постигнем същите успехи, като нашите приятели от Полша, Чехия и Унгария. Но България е абсолютно решена да се справи с всички трудности в процеса на постигане на критериите за членство в ЕС.
Петър Стоянов подчерта, че идеята му за „шоково разширяване“ е въпрос на политическа визия за Съюза, която днес има повече шансове, отколкото преди срещата на върха в Ница. Българският президент отново изтъкна, че въпреки че процедурите по разширяването на ЕС са започнали, един такъв провокативен подход винаги трябва да се има предвид. В края на краищата, пошегува се Петър Стоянов, тъй като само Господ и комисарят Ферхойген знаят кога и как ще приключи разширяването на ЕС, едно такова предложение може да ни влезе в работа.
Комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген подчерта в изказването си преди журналистически въпроси, че срещата в Ница беше безспорен успех за разширяването. Според него трябва да се продължи с индивидуалния подход, което е много важно за страни като България.
В отговор на въпрос за идеята на Петър Стоянов еврокомисарят каза, че само може да насърчава страни като нашата. Сегашното правителство и президентът Стоянов поставиха България на правилния път, изтъкна Ферхойген, но аз не желая да избързвам с дати. Според Гюнтер Ферхойген „шоковото разширяване“ е интересна алтернатива, но може би трудна, тъй като вече са приети определените процедури за процеса.
В отговор на друг журналистически въпрос, комисарят по разширяването потвърди построяването на втория мост на българо-румънската граница по река Дунав при Видин-Калафат. В разговор с координатора на Пакта за стабилност Бодо Хомбах,
Гюнтер Ферхойген е получил всички уверения, че българо- румънският мост ще бъде финансиран и че по принцип мостовете на Дунав са основен приоритет на Пакта за стабилност. Българският президент е добавил, че независимо че пътят през Югославия вече е отворен, ние имаме 400-километрова граница с Румъния и построяването на втория мост над Дунав продължава да е много важно за нас.
Петър Стоянов поясни в отговор на други журналистически питания, че ранното политическо приемане на 12-те кандидатки в ЕС е една идея и такива провокативни идеи трябва да се поставят, защото могат да ни потрябват след време.
Българският президент изложи идеята всички кандидати за членство в ЕС да бъдат приети едновременно през 2004 г. вчера в речта си пред Световния икономически форум. В нея той уточни, че всяка страна ще има своя реалистичен период на адаптация към икономическите реалности и критерии на съюза. Смисълът на едновременният прием според Петър Стоянов е, че в политически план всички тези страни ще упражняват правото си на глас и ще имат свои еврокомисари.
Третата поред двустранна среща на президента Петър Стоянов в рамките на Световния икономически форум в Давос беше с президента на Киргизката република Aскар Акаев
[2001-01-26 22:30:05|Третата поред двустранна среща на президента Петър Стоянов в рамките на Световния икономически форум в Давос днес – 26 януари, петък, беше с президента на Киргизката република Аскар Акаев. Това е първата двустранна среща на Петър Стоянов и неговият киргизки колега. Съществуващият потенциал за сътрудничество между двете страни беше във фокуса на разговора между двамата президенти. Петър Стоянов и Аскар Акаев очертаха основните области, в които България и Киргизстан могат да си сътрудничат – това са леката промишленост, медицинското оборудване и стоките от хранително-вкусовата промишленост. Киркизкият президент специално подчертал високата репутация, с която се ползват българските марки вина и цигари.
Петър Стоянов и Аскар Акаев се ангажираха да дадат тласък на първото заседание на смесената българо-киргизка комисия за икономическо сътрудничество, която беше създадена през 1995 година. Според двамата президенти новото заседание на комисията трябва да е през втората половина на тази година. Комисията трябва да придвижи подготовката на отделни спогодби, които са в процес на съгласуване, а също така и да уточни конкретните области от взаимен интерес. Комисията трябва да даде възможност на български и киргизки фирми да установят преки контакти помежду си, подчертаха Стоянов и Акаев.
Всички страни-кандидатки за членство в ЕС да бъдат приети едновременно през 2004 година, предложи българският президент Петър Стоянов в доклад на встъпителната сесия „Разширяването на ЕС: формиране на бъдещето“ на Световния икономически форум в Давос
[2001-01-26 22:09:38|Петър Стоянов участва във встъпителната сесия на Световния икономически форум на тема: „Разширяването на Европейския съюз: формиране на бъдещето“.
По време на дискусията българският държавен глава представи пред колегите си своята идея за един нестандартен подход при разширяването на Европейския съюз.
Основната теза, която Петър Стоянов предложи за дискусия по време на сесията, е идеята за „шоков“ подход, според който всички 12 кандидати стават членове на ЕС в 2004 г. в политическия смисъл на това понятие.
Ето как българският държевен глава представи идеите си:
„Екстравагантната идея, която искам да лансирам пред вас е, че след Ница и привържениците на разширяването, и тези на задълбочаването на европейската интеграция, биха имали интерес от един „шоков“ подход, според който всички 12 кандидати да станат членове в 2004 г.“, заяви българският Президент. Според него реалистичния период за всяка страна за адаптация към икономическите реалности на ЕС трябва да се разграничи от политическия смисъл на идеята. „В политически план тези страни ще упражняват правото си на глас и ще имат свои комисари“, изтъкна държавният глава. Според българския Президент „същинската природа на Европа е и винаги е била политическа и тази идея всъщност е една политическа визия, един политически проект, политическа и духовна амбиция“.
Идеята си държавният глава разгледа в контекста на новата обстановка в Европейския съюз след решенията от Ница. „Днес подходът на „големия удар“ изглежда по-реалистичен“, твърди Петър Стоянов.
Основните аргументи на българския президент в полза на тази идея са:
„Този „шоков“ подход би помогнал на привържениците на разширяването, намалявайки риска едно евроскептично мнозинство да блокира процеса на разширяване по средата на пътя“, е първият аргумент на Петър Стоянов.
Второ – това е шанс и за привържениците на задълбочаването на Съюза. Основният им аргумент срещу разширяването е, че то отклонява Европа от една по-дълбока интеграция. „Това може би беше вярно преди Ница, но сега само радикалното разширяване може да принуди Европа да вземе решения, които мнозина се опитват да отлагат“, смята българският президент.
Третият аргумент на Петър Стоянов в полза на идеята е, че подходът на едновременно присъединяване би се отразил благоприятно и на развитието на евроатлантическите отношения. Българският държавен глава напомни позицията на САЩ, която по принцип е за разширяване на ЕС.
Като четвърти аргумент Президентът изтъква, че този подход ще придаде по-конструктивен дух на връзките на страните-кандидатки за членство с Русия, която също не се противопоставя на разширяването на Европейския съюз. „Чувството на несигурност у кандидатите понякога е източникът на напрежение в тези отношения“, твърди Президентът Стоянов.
Петият аргумент в полза на идеята, според българския държавен глава е, че преди да е приключил прочесът на икономическа адаптация към ЕС, „шоковото разширяване“ ще даде и необходимите политически гаранции на страните-кандидатки за необратимостта на геополитическата им принадлежност към обединена Европа.
Шестият аргумент на Петър Стоянов е, че тази идея може да се приеме по-добре и от Европейската общественост. „Присъединяването досега е само една политика, докато „големият удар“ е визия или, ако щете, кауза. А каузата е по-лесно защитима от политиката“, е мнението на българския държавен глава.
„Днес тази идея най-вероятно ще прозвучи екстравагантно. Но, сигурен съм, че без екстравагантни идеи не би се реализирал нито един от големите проекти на нашия век, включително самият Европейски съюз“, заяви пред държавните и правителствените ръководители, участващи в сесията, българският Президент.
За повече подробности погледнете нашата секция „Изявления/Слова“, където ще намерите пълния текст на доклада на Президента.
В рамките на Световния икономически форум в Давос президентът Петър Стоянов се срещна с първия заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд Стенли Фишер
[2001-01-26 21:23:29|В рамките на Световния икономически форум в швейцарския град Давос президентът Петър Стоянов се срещна тази вечер с първия заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд Стенли Фишер
Държавният глава гарантира пред своя събеседник, че ще осъществи специални срещи с представители на всички парламентарни политически сили, за да поиска тяхното съгласие по време на предизборната кампания, а и след нея, да не се поставят под съмнение основните приоритети на България. Един от тези приоритети са добрите отношения с международните финансови институции, в това число МВФ, подчерта българският държавен глава.
Петър Стоянов и Стенли Фишер обсъдиха и някои актуални въпроси пред България като борбата с корупцията и ефикасността на съдебната система.
На срещата присъства вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев, който поиска по-добра координация между мисиите на Световната банка и МВФ в България. Фишер и Жотев разговаряха и за приватизацията на Българската телекомуникационна компания и на българските банки, включително за следващите стъпки на българското правителство в тази област.
Стенли Фишер приветства промените в закона за приватизацията у нас, като подчерта, че по този начин процесът на приватизация ще стане по-ефикасен и прозрачен.
Българският президент Петър Стоянов се срещна с Eврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген в рамките на Световния икономически форум в Давос
[2001-01-26 16:19:57|Българският президент Петър Стоянов се срещна с еврокомисаря по разширяването Гюнтер Фехойген в рамките на Световния икономически форум в Давос. Българският държавен глава и г-н Ферхойген направиха преглед на отношенията между България и ЕС. Според Петър Стоянов страната ни възприема сериозно препоръките, включени в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, които се отнасят за политическата област: интеграцията на ромското население, усъвършенстването на съдебната система, борбата с корупцията. Що се отнася до констатацията в доклада, че „България все още няма напълно функционираща пазарна икономика“, българският президент и Комисарят по разширяването се съгласиха, че независимо от това, което все още има да прави страната ни в тази област, българската икономика бележи изключителен напредък през последните години и това трябва да е много важен сигнал за чуждестранните инвеститори.
В отговор на въпрос на комисаря Ферхойген за отношението на България към Пакта за стабилност, българският президент подчерта, че емоционалната реакция у нас по отношение на Пакта по време на дебата за визите в никакъв случай не променя цялостното ни отношение към Пакта и към неговите цели. Президентът заяви, че България няма намерение да преформулира своето основно виждане за Пакта за стабилност – а именно, че България не е страна – цел на Пакта за стабилност, а страна, която е фактор в реализацията на целите на Пакта. Комисарят по разширяването на ЕС се съгласи напълно с тази оценка.
Президентът Стоянов увери г-н Ферхойген, че България в най-скоро време ще назначи свой координатор на Пакта за стабилност, на мястото на подалия оставка Никола Карадимов.
Гюнтер Ферхойген оцени високо напредъка на страната ни през последните години. „България е направила една от най-големите крачки в процеса на догонване на страните-отличнички“, подчерта Комисарят по разширяването.
Президентът Стоянов предварително уведоми Гюнтер Ферхойген за намерението си следобед да лансира идеята за изпреварващо политическо членство на страната ни и другите кандидатки в Европейския съюз. Аргументите на Петър Стоянов са:
1) Това би помогнало на привържениците на разширяването, намалявайки риска евроскептично мнозинство да блокира процеса по средата на пътя;
2) Това е шанс и за привържениците на по-силната интеграция вътре в Съюза. Основният им аргумент срещу разширяването е, че то отклонява Европа от по-дълбока интеграция. Може това да е било вярно преди Ница, но сега само радикалното разширяване може да принуди Европа да вземе решения, които мнозина се опитват да отлагат.
3) Подходът на едновременно присъединяване би се отразил благоприятно и на развитието на евроатлантическите отношения, защото САЩ по принцип са за разширяване на ЕС.
4) Този подход на „шоково разширяване“ ще придаде по- конструктивен дух на отношенията с Русия. Именно чувството на несигурност у кандидатите понякога е източник на напрежение в тези отношения. Да не забравяме също, че Русия днес не се противопоставя на европейското разширяване.
5) Преди да е приключил процесът на икономическа адаптация към реалностите на ЕС, общественото мнение на страните кандидатки ще получи политически гаранции за необратимостта на тяхната геополитическа принадлежност към обединена Европа.
6) „Може би е учудващо, но стратегията на „шоковото разширяване“ може да се приеме по-добре и от европейската общественост, защото обикновено дръзките идеи завладяват въображението. От тази гледна точка присъединяването досега е само политика, докато „големият удар“ е кауза, а каузата е по-лесно защитима от политиката“.
Интервю на Петър Стоянов за испанското списание Диалого Еуропео
[2001-01-24 13:31:08|България е на добър път в своето политическо и икономическо развитие и в избора на стратегическите си цели – членство в Европейския съюз и НАТО. Това заявява българският президент Петър Стоянов в интервю за испанското списание Диалого
Еуропео, поместено под заглавие „България залага решително на интеграцията с НАТО“.
В интервюто президентът акцентира върху един от външнополитическите приоритети на България, каквото е членството в Северноатлантическия пакт. Стоянов обосновава стремежа към НАТО първо с географското положение на страната с желанието й да получи гаранции за сигурността и стабилността си в един размирен район. На второ място той изтъква убеждението на България, че членството в НАТО и ЕС е неин цивилизационен избор. Същевременно Петър Стоянов припомня, че стремежът за членство в пакта не е свързан със страх от съседите, с които България желае да поддържа най-добри отношения, нито е насечон към трети страни, включително Русия.
По-важно от всичко днес е да върнем доверието у хората, казва президентът Петър Стоянов в годишното си обръщение
[2001-01-22 20:15:00|По-важно от всичко днес е да върнем доверието у хората, че България се превръща в страна, в която с работа, предприемчивост и зачитане на закона можеш да успееш. Това казва в годишното си обръщение президентът Петър Стоянов по повод четвъртата годишната от встъпването му в длъжност.
Според държавния глава за последните четири години се е променил цялостният образ на България. Като доказателство на думите си президентът посочва: започналите преговори с Европейския съюз, полученото политическо разрешаване на визовия проблем и решенията от Ница, които окончателно поставят България върху картата на бъдеща Обединена Европа.
Президентът смята, че икономическите успехи на държавата се превръщат в успехи и за нейните граждани, едва когато повечето от тях ги усетят по джоба си. А това в България и през последната година не се случи.
Докато не повишим стандарта на живот, няма да постигнем изискванията на ЕС за пълноправно членство, но и ще разочароваме три поколения българи в очакванията им за предимствата на демокрацията, казва Петър Стоянов.
Обявената от правителството промяна на икономическата политика трябва да бъде подкрепена и реализирана чрез създаването на по-добър бизнес-климат, гъвкава данъчна политика, ограничаване на разрешителните и лицензионните режими, подпомагане на малкия и средния бизнес и селското стопанство.
Необходима е още ефикасна борба срещу престъпността от страна на изпълнителната и съдебната власт и безкомпромисна борба с корупцията, отбелязва държавният глава. Според него в най-голяма степен всички големи успехи постигнати през изминалата година се дължат на желанието на българите за промяна към по-добър живот.
Никакви политически и партийни пристрастия не трябва да поставят под съмнение развитието на демокрацията, етническата и религиозна толерантност на българското общество, развитието на пазарната икономика и стремежът на България за членство в ЕС и НАТО, казва Петър Стоянов.
Президентът Петър Стоянов прие акредитивните писма на новия пакистански посланик у нас
[2001-01-18 11:50:00|Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на новоназначения извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Пакистан у нас Назар Аббас със седалище в Букурещ.
Назар Аббас е посланик на Пакистан в Букурещ от юли 2000 г. България и Пакистан установяват дипломатически отношения с ранг посолства на 15 юни 1965 г. На 12 януари 1972 г. Пакистанн прекъсва дипломатическите си отношения с България. Те са възстановени с ранг посолства на 29 март същата година.
„Идеята за „балканския синдром“ в онази част, която е далеч извън истината, е изключително опасна не само за България, но и за целия регион, заяви президентът Петър Стоянов след работен обяд с посланиците на страните членки на Европейския съюз.
[2001-01-17 17:38:03|„Идеята за „балканския синдром“ в онази част, която е далеч извън истината, е изключително опасна не само за България, но и за целия регион“, каза пред журналисти президентът Петър Стоянов след работен обяд с посланиците на страните членки на Европейския съюз. Домакин на обяда беше шведският посланик Стен Аск, чиято страна председателства ЕС в момента.
На обяда присъства и ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в България Жак Вюненбюрже.
„Идеята за „балканския синдром“ е опасна от гледна точка на настроението на българската общественост по отношение на НАТО“, каза Петър Стоянов. Според него тази идея може да повлияе негативно и върху икономическото развитие на България и Балканите и върху привличането на инвеститори и туристи.
„Всички български институции, включително и аз като Президент и Върховен главнокомандващ, искаме категорично да стигнем до цялата истина“, каза Президентът.
Президентът определи разговора си с посланиците от ЕС като приятелски и откровен. По думите му основното послание от него е, че България ще получи подкрепа от страна ЕС по време на преговорите.
Стен Аск потвърди този извод и допълни, че България може да разчита на помощ, за да успее да се справи с преговорите по трудните глави, които предстои да бъдат отворени.
„Най-важният приоритет за председателството на Швеция е разширяването на ЕС“, каза Стен Аск. Това той определи като най-голямото предизвикателство, но и като най-голямата възможност за съюза. „От разширяването на Европейския съюз ще спечелят всички и шведското правителство ще направи всички възможно, за да ускори този процес по време на председателството“, подчерта Стен Аск.
Президентът и дипломатите са обсъдили и теми като положението на ромите в българия, както и функционирането на съдебната система.
Президентът Петър Стоянов назначи с указ за свой секретар по юридическите въпроси г-н Борислав Попов
[2001-01-17 12:55:39|Държавният глава Петър Стоянов издаде указ №2, с който назначава за свой секретар по юридическите въпроси г-н Борислав Кирилов Попов.
Борислав Попов е роден на 26 ноември 1955 година. Завършил е специалност право в Софийския университет. В продължение на 8 години е бил юрисконсулт, старши юрисконсулт и главен юрисконсулт на Столичната община. След това още 8 години е практикувал като съветник и старши съветник в правният отдел на Министерския съвет. През последните 3 години е бил юридически консултант. Г-н Попов е женен, има дъщеря – студентка, специалност право.
С указ №3 Президентът освободи от длъжност секретаря по външната политика г-н Владимир Иванов Филипов. Освобождаването е по взаимно съгласие.