ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗОСТРЯНЕТО НА КРИЗАТА В КОСОВО И НАМЕСАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ
ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 25 март 1999 г.
Открито в 9,07 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):Откривам заседанието.
Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ:Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! След малко вие, народните представители, ще изслушате българското правителство и ще започнете обсъждане по един въпрос, върху който е приковала вниманието си обществеността не само в Европа, но и в света. Най-вероятно ще завършите своите обсъждания, дебати с документ – декларация или решение, в който документ ще изразите убеждението на Народното събрание каква трябва да бъде позицията на Република България по отношение на създалата се обстановка в съвсем близката ни Република Югославия.
Аз съм убеден, че вие ще сторите това с цялата необходима политическа отговорност, затова защото позицията, която ще изработи българското Народно събрание по този въпрос, ще се превърне в позиция на Република България. Затова съм тук, за да си позволя да изложа и своята гледна точка по всички тези въпроси, които днес основателно тревожат не само политиците, но и всеки един български гражданин.
Още в първата нощ, веднага след изявлението на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана, аз заявих по Българското национално радио, че в създалата се обстановка България трябва да следва политика на евроатлантическа солидарност, както и че България трябва да застане на страната на международната общност, която защитава хуманитарни принципи и идеали. (Реакция от Демократичната левица.)Вчера сутринта отново по радиото заявих достатъчно ясно, че Българската армия няма да участва във военни действия, както и че български младежи няма да участват под никаква форма във военни операции в създалия се конфликт. Целият вчерашен ден премина в обсъждане между политиците, премина в анализиране от страна на журналисти и политически анализатори съвсем основателно.
Главният въпрос, който витаеше във въздуха, беше: кое е това, което мотивира или ще мотивира позицията на България в конфликта в Косово? Кои са съображенията, които ще вземат предвид българските политици, за да направят ясна, разбираема и достойна позицията на Република България днес? Казано честно, мнозина питаха направо: защо или за кого правим всичко това? Съвсем откровено някои от политическите анализатори дори казаха: правим го заради НАТО. Отговорът на другите беше: не, правим го заради България.
Уважаеми госпожи и господа, без всякакво съмнение заради клетвата, която сме дали тук, всичко, което правим не само по отношение на ситуацията в Косово днес, го правим заради България. Но на мен ми се струва, че един такъв отговор, колкото и верен и да е той, колкото и абсолютен да е той, всъщност е срамежлив политически отговор. Затова защото по моему той крие само едната част на отговора. Истинският, целият отговор, който аз като президент на България съм длъжен да заявя днес пред вас тук, е: да, ние правим всичко това за своята сигурност и за своята страна, защото сме избрани да защитаваме нейните интереси. Но аз искам да вложа и втората част от отговора, а той е: уважаеми госпожи и господа, братя българи, сигурността на България днес минава през съюз със Северноатлантическия пакт. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
Аз искам да запитам тук: нека един български народен представител ми обясни смислено как икономически слабата България в момента, ограбена и разорена от една политическа класа, която ловко прехвърли националното богатство в собствените си джобове (бурни ръкопляскания от мнозинството),как една България, която има крещяща нужда да прави реформа в своята войска, и как една България, която се намира в географски регион, който всички вие без съмнение наричате деликатен, как по друг начин тази България ще защити своята национална сигурност? Кой е другият начин и на кого ще разчитаме?
Уважаеми госпожи и господа, не сме съизмерими с военната сила на нито една съседна на България държава с едно изключение. Веднага трябва да добавя и слава Богу, че сме в прекрасни приятелски отношения на доверие с всички съседни на България държави. Но тогава, когато мислим глобално и перспективно за своята национална сигурност, всеки един от вас и всички ние сме длъжни да гледаме напред и да разработваме и възможният най-лош вариант, казвайки, че ще употребим всички политически и дипломатически средства той да не се случи. Аз не мисля, че в политиката нещата трябва да бъдат прикривани и завоалирани, за да изглеждат по-мистериозни. Точно обратното, мисля, че в момент като този ние трябва да казваме ясно на българския народ това, което мислим.
Започнах и завърших своята кампания с едно ясно мото – стремежът на България трябва да бъде да стане член на Северноатлантическия пакт. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Това е единствената гаранция за националната ни сигурност. То отговаря и на политическата ценностна система, която аз изповядвах – свобода и демокрация, свободно пазарно стопанство, зачитане на човешките права. (Силен шум в блока на ДЛ, реплика: „Не предавайте България!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Тишина, моля!
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ:През всичките 2 години като президент на Република България аз отстоявах без колебание тази позиция. Отстояват я категорично и всички политически партии в парламента, с изключение на една, при която с радост в последните месеци забелязвам известни индикации за еволюция. (Смях и възгласи в блока на ДЛ.)
Спечелилата последните парламентарни избори политическа коалиция ОДС също защитаваше и продължава да защитава категорично тази платформа.
Ето защо на мен ми се струва, че ние не трябва да бягаме от честния и политически мотивиран отговор, а той е: да, България няма да изпраща свои войски за участие във военна операция – нито сега, нито докато трае този конфликт! Да, българските момчета няма да се бият и няма да участват във военни операции в този конфликт! (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Но освен това, уважаеми госпожи и господа, днес ние сме изправени пред един… (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина!
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ:Но, уважаеми госпожи и господа, днес ние сме изправени пред един политически избор. От едната страна е режимът на една държава, който аз няма да характеризирам, само затова, защото тя е съседна на България. (Реплики в блока на ДЛ.)
От другата страна е Северноатлантическият пакт, който започна тези операции след изчерпване на всички дипломатически средства. И става въпрос не за война срещу един народ, а за операция, която цели да предотврати една хуманитарна катастрофа и една бъдеща по-голяма нестабилност на балканския регион.(РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ:
„А кюрдите?“
)Нестабилност в региона, уважаеми госпожи и господа, която България плаща вече 8 години, която българският данъкоплатец плаща 8 години и която нестабилност, ако продължава да се разраства, ние ще продължаваме да плащаме.Уважаеми госпожи и господа, тук не става въпрос за изразяване на абстрактна позиция. Тук става въпрос за изразяване на позиция, която засяга пряко днес българския национален интерес. (Бурни ръкопляскания в блока на мнозинството.)
Затова аз ви призовавам днес да заявите ясно своя политически избор. Югославия е съседна нам страна. Никой повече от нас не искаше мирно разрешение на този конфликт. Ние всички съжаляваме за жертвите, които цивилното сръбско население дава при осъществяването на тези военни операции, така както съжаляваме и за жертвите на хуманитарната катастрофа, които в продължение на много месеци дава и албанската общност в Косово. На политическия избор на България трябва да бъде заявен ясно и без увъртания.
Как да го изразим ли? Всички политически партии в парламента без една вече го изразихте. Вие сте го заявявали многократно, казвайки, че членството на България в НАТО е стратегически, цивилизационен избор на нашата страна. (Шум и реплики в блока на ДЛ.)
Не участие във военните операции, уважаеми госпожи и господа! Никой днес не иска това от нас. Но при този политически конфликт ние трябва ясно да заявим, че потвърждаваме своя избор за членство на България в НАТО и продължаваме да подкрепяме моралната и ценностна система на Северноатлантическия пакт. (Бурни ръкопляскания в блока на мнозинството, силен шум и възгласи в блока на ДЛ.)
Уважаеми госпожи и господа, преди да изляза пред вас на тази трибуна, схващах много добре в каква лесна мишена на политически популизъм ще се превърна след като кажа всички тези думи. Няма нищо по-лесно днес от експлоатирането на този политически популизъм, който дава днес дивиденти, но за съжаление те не са дивиденти, които България може да използва утре, господа. Точно обратно. Аз мисля, че думите, които изрекох пред вас, изразяват един честен и същевременно националноотговорен подход. Честен към българския народ, чийто интереси всички ние сме призвани да защитаваме. Честен към избирателите на политическите партии, които в своите политически платформи по време на изборите заявяваха, че изборът на България трябва да бъде членство в НАТО. Честен към НАТО, към членство в който пакт ние се стремим. Честен и към Република Югославия, с чийто народ ние сме съседи и искаме и занапред да живеем в мир, да живеем в разбирателство.
И най-после, уважаеми госпожи и господа, винаги съм се предпазвал от исторически аналогии, които сравняват миналото с днес. Сега обаче съм изкушен да заявя, че чрез своите политически партии, които заявиха, че желаят България да стане член на НАТО и че ще работят за осъществяване, за реализиране на това членство, аз мисля че България направи своя верен политически избор.(Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина.
ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ:България избра да бъде съюзник на една силна с демократични принципи организация, която ясно заявява, че в платформата на нейната дейност стоят принципите на демокрацията, зачитането на човешките права, принципите на пазарната икономика и следователно на човешкия просперитет.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ви моля, не поставяйте днес под съмнение този избор на България! Благодаря ви.(Бурни продължителни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ. Народните представители от СДС и НС стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин президента.
Поканил съм правителството на Република България да информира Народното събрание за развилите се събития през вчерашния ден.(Реплики от ДЛ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ(ДЛ, от място):Като точка от дневния ред ли? По каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Точката ще дойде след това.(Реплики от ДЛ.)
Има думата за процедура господин Пламен Марков.
ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в пленарна зала по време на изслушването на правителството и предстоящия дебат, началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Михо Михов.(Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Има ли някой срещу това предложение?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ,от място):По коя точка е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Предложението няма защо да е по точка. Вие го чухте. (Реплики от ДЛ.) Ако сте против се изкажете, да ви чуем защо сте против.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 185 народни представители: за 183, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят генерал-полковник Михо Михов в залата.
За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ):Уважаеми господин председател, очевидно сте чули Демократичната левица, която вчера на обяд депозира искане за извънредно заседание с точка в дневния ред – изслушване на правителството и дебат върху неговите действия и намерения по кризата в Косово във връзка с възникналата за България и българската национална сигурност непосредствена опасност.
За нас е безразлично дали ще свиквате извънредно заседание или дали ще се възползвате от правата си по чл. 39, ал. 5 от правилника. Очевидно правите осъществяване на правомощия по чл. 39, ал. 5. Но молим ви да обявите темата на извънредната точка от дневния ред и освен това да оповестите регламента за парламентарните групи. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на госпожа Дончева. Това ще го направя, след като чуем информацията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място):Не можете след министър-председателя. Това е част от точката. (Шум в блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Това е извън дневния ред, защото министър-председателят и министър винаги могат да искат думата, не само по дневния ред.
Има думата министър-председателят на Република България господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Ще информирам Народното събрание за обстановката в Съюзна република Югославия към ранните часове на тази заран на днешния ден – 25 март 1999 г.
След провала на дипломатическите усилия за разрешаване на кризата в Косово, от 20,55 ч. на 24 март в изпълнение на разпореждане на генералния секретар на НАТО Солана въоръжените сили на съюза започнаха провеждането на операция „Решителна сила“. Целта й беше да предотврати по-нататъшно разширяване на военните действия в областта Косово, да се избегне хуманитарната катастрофа и да бъде принудена Сърбия да подпише споразумението.
В провеждането на операцията беше установено участието на 70 самолета F-15, F-18, F-118 от авиобазите в „Авиано“ и „Страна Пиаченца“ в Италия, 8 стратегически бомбардировача Б-52 на САЩ от авиобазата „Феерфорд“ във Великобритания, два стратегически бомбардировача Б-2 от авиобазата в щата Мисури – САЩ, 6 бойни кораба и една подводница от осем страни – членки на НАТО – САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Италия, Испания, Франция и Холандия.
За постигане на целта на операцията бяха нанесени удари с крилати ракети с въздушно и морско базиране – над 100, и авиационни бомби със сателитно насочване по над 40 военни и граждански обекти по цялата територия на Съюзна република Югославия. В това число бяха атакувани средства за противовъздушна отбрана, командни пунктове, летища, военни складове, войски и др.
Продължителността на ударите първоначално беше четири часа – от 20,55 ч. на 24 март до 0,55 ч. на 25 март. Има информация, че те са подновени рано тази заран.
В резултат на нанесените удари са били поразени централния команден пункт на ВВС и ПВО в планината Фрушка гора – Нови Сад, пунктът за управление на Генералния щаб, височините Кошутняк и квартал „Раковица“ в Белград, складовете на ПВО и ВВС в Бубан поток в района на Белград и летищата Батайница – Белград, Подгорица и Даниловград – Черна гора, Прищина – Косово, както и казарменият район и складовете за боеприпаси в Даниловград и др.
Значителни материални щети са причинени на авиационния завод в Панчево близо до Белград, автомобилния и оръжеен завод „Застава“ в Крагуевац и др. Според югославското военно ръководство значителни са и жертвите сред военнослужещите и мирното население.
В 0,30 ч. на 25 март Съюзна република Югославия обяви военно положение. Провеждането на операцията на НАТО е предизвикано от активизиране на бойните действия между формированията на армията за освобождение на Косово и сръбските сили в северните райони на областта. В прочистените от албанците райони, с цел да не се допусне завръщането на бежанци, на отделни направления силите за сигурност на Сърбия са започнали да създават контролно-пропускателни пунктове. Впрочем, през последните два дни бежанците се увеличиха в Косово от 70 на 270 хил. души.
След нанасянето на първите удари държавни и правителствени ръководители на водещи държави – членки на НАТО: САЩ, Великобритания, Германия и Франция, в специално обръщение към своите нации мотивираха необходимостта от провеждането на операцията.
Президентът на Съединените американски щати формулира три основни нейни цели: да се покаже сериозността на позицията на съюза срещу агресията в подкрепа на мира; да се попречи на президента Милошевич да продължи и разшири насилието срещу безпомощното цивилно население и да бъдат ограничени възможностите на Сърбия да води война срещу Косово.
При тези условия как правителството оценява рисковете?
Снощи, веднага след началото на ударите, беше свикан Съветът по сигурността към Министерския съвет на Република България, който, въз основа на чл. 55 от Концепцията за национална сигурност и Постановление № 216 на Министерския съвет от 1998 г., има за цел да оценява рисковете и динамиката на опасностите. Получената от различни източници информация недвусмислено показа, че НАТО осъществява въздушната операция от западно и югозападно направление. Ударите се нанасят прецизно, при което летателни апарати на НАТО и Съюзна република Югославия не доближават въздушните граници на Република България.
Министерският съвет оценява, че при тази ситуация не възниква военна опасност за сигурността на Република България.
Ние работихме върху следния план и следните сценарии за развитието на опасностите. Считахме, че за България могат да възникнат три вида рискове – политически, военни и хуманитарни. Изследвахме всеки един от рисковете тази нощ. За щастие, не се оправдаха очакванията, че ще има политически рискове. Всъщност, аз ще кажа за всеки от видовете рискове, но първо искам да обясня за сценариите.
Според документа, който разглеждахме, най-лошият възможен сценарий беше Сърбия да визира България като участник във военните операции…
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ:Това не е минало още.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:… като при това страната и не получи гаранции – допълнителни, засилени гаранции за своята сигурност от страна на Северноатлантическия договор. Този сценарий изцяло не се оправда.
Ние влязохме в значително по-благоприятен сценарий снощи късно. Първо, защото получихме вчера след обяд засилените гаранции, които господин Солана даде с писмо до мен…
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ:Гаранции с писмо!?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Получихме също гаранции, които даде правителството на Съединените американски щати – лично президентът, в секретно послание до мен и до президента на страната. (Реплики от ДЛ.)
От друга страна, от България не беше поискан транспортен коридор, логистична подкрепа. Казвам това съвършено ясно и недвусмислено. Това беше ситуацията снощи по времето на Консултативния съвет за национална сигурност. Това беше ситуацията до и след началото на ударите. Такава е ситуацията и в момента. (Реплики от ДЛ, силно недоволство от мнозинството.)
Аз описвам реално ситуацията и моля за внимание и за сериозно отношение.
И поради тази причина ние влязохме във възможно най-благоприятния сценарий. Впрочем, в 24,00 ч., изобщо малко след полунощ, се осъществи среща с временно изпълняващия длъжността посланик на Съюзна република Югославия по негово настояване, на която – сега искам много да внимават тези отляво: на българското правителство бе изразена благодарност за цялата досегашна позиция на България, която е балансирана като позиция на добър съсед. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)
Внимателното изследване на политическите рискове показа, че те не се оправдаха. Няма политически рискове. В Югославия няма кампания срещу България. Не се разпалват антибългарски настроения. Няма действия срещу български граждани на югославска територия. Няма провокации срещу български представители в посолството. Ние виждаме една наистина реална последица от тази оценка, която преди малко чухте.
Във военно отношение, отново повтарям, рискове не произтекоха за България. Очевидно има прецизност на тази военна операция. Очевидно се атакуват военни обекти. Очевидно това става далече от границите на Република България. Остават икономическите заплахи.
Аз съм радостен тук да кажа, че информацията, която се изнесе засега в медиите, че са прекъснати железопътните и пътните артерии, водните артерии, които, минавайки през Съюзна Република Югославия, свързват България с Европа, не се оправда тази заран от министъра на транспорта. Прекъснато е въздушното пространство – пространството за полети. И това засега е единственото ограничение, което е наложено върху транспортните трафици.
Искам да кажа с удовлетворение в този момент, че не се оправда едно от най-големите опасения на страната, че в момента на ударите ние фактически ще попаднем под ново югоембарго. Засега, казвам, тези най-сериозни наши опасения не се оправдаха.
Едновременно с това обаче се оправдаха другите опасения, че рязко спада доверието в страните от региона, в частност и доверието в България. За последните три-четири дни цената на българските брейди облигации или котировката на българския външен дълг спадна с 4 пункта, което е изключително много. Маржът между курс „купува“ и курс „продава“ се отвори като в изключително рискова ситуация. Финансовият пазар реагира по този начин на атаките в Съюзна република Югославия и това засега е единствената локализирана и фиксирана от нас реална опасност, а именно, затрудняване на инвестиционните потоци, затрудняване на котировките на българските ценни книжа. Евентуално може да се очаква, ако тази операция продължи дълго, да има отлив на инвеститори и изобщо да се затрудни процесът на преструктурирането.
Аз, заставайки тук пред вас, наистина се опитвам да защитавам изцяло и само българските национални интереси и да ориентирам Народното събрание към защитата на тези интереси в сегашния труден момент, но не мога да не прочета някои оценки, с които ние сме съгласни за ситуацията.
Аз ще прочета оценката на президента на Черна гора Мило Джоканович, който призовава Слободан Милошевич да спре неразумната си политика, която води до колективни страдания на невинни хора и застрашава оцеляването на Съюзна република Югославия.
Споделям неговата оценка, че ракетите на НАТО, които са причинили разрушения на военни обекти, са трагични и тези разрушения са трагичните последици от неразумната политика на конфронтация с целия свят, която, казва той, ни докара до опасна авантюра, чиято цена е мирът и животът на черногорските граждани, а очевидно и на гражданите на цялата Съюзна република Югославия.
Внимателното анализиране на досегашните реакции на българския парламент показва, според правителството, че е напълно актуална Декларацията на Народното събрание от 23 октомври 1998 г. Разбира се, право на парламента е да препотвърди тази позиция. Право на парламента е да оцени ситуацията отново. Вие ще прецените. Правителството е на ваше разположение.
Ние засега обаче не виждаме сериозна опасност, ескалираща опасност. Ние не виждаме рискове вън от тези, които докладвах на Народното събрание. Благодаря за вниманието.(Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
Преди да направя предложението си, има внесено предложение от 52 народни представители от Демократичната левица за извънредно заседание. Оказа се, че една голяма част от внеслите това предложение, включително инициаторите, са били съвсем наясно, че то противоречи на Конституцията и на практиката и на Тридесет и седмото, и на Тридесет и осмото Народно събрание, че по този ред може да се иска извънредно заседание само по време, когато българското Народно събрание не е в сесия.
Искам обаче да използвам правото си по чл. 39, ал. 5 и да предложа като първа точка в днешния дневен ред изготвяне и приемане на декларация на Народното събрание за кризата в Косово в светлината на последните събития.
Срещу това предложение има ли някой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ,от място):Искам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Срещу това предложение има ли някой?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ,от място):Вие коментирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Нищо не коментирам, а правя предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ,от място):Коментирате, при това в разрез с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Обяснявам, нищо не коментирам. Правете разлика.
Госпожо Дончева, ако сте против предложението, заповядайте, давам Ви думата.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 217 народни представители: за 211, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Давам половин час почивка. Моля представители на всички парламентарни групи да заповядат в кабинет № 7 за започване на консултации по изготвяне на декларацията.(Звъни.)
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 25 март 1999 г.
Открито в 16,05 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Калчо Чукаров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):Откривам извънредното заседание на Народното събрание с гласуваната точка:ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТО-ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИЗОСТРЯНЕТО НА КРИЗАТА В КОСОВО.За процедура има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС):Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение това заседание, предвид важността на проблема, който ще разискваме, да бъде пряко излъчван от Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Срещу това предложение има ли някой? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има внесени два проекта за декларация: декларация относно изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност, внесена от народните представители Христо Бисеров, Асен Агов, Димитър Стефанов, Борислав Китов, Николай Камов и Юнал Лютфи, и проект за декларация във връзка с нанасянето на въздушни удари от НАТО върху обекти на територията на Съюзна република Югославия, внесена от Парламентарната група на Демократичната левица.
Започваме разискванията по тези два проекта.
Аз искам да отправя един призив към всички народни представители – в изказванията си да се спират да взимат отношение към проектите за декларация, респективно към отделни точки, с които са съгласни или не са съгласни, защото след приключване на разискванията ще преминем към гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ,от място):По колко минути на парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:По 30 минути на парламентарна група и по 5 минути на независимите депутати, общо в рамките също на 30 минути.
От вносителите някой желае ли да се изкаже?
Има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС):Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както ви е известно, след направеното изявление от президента на републиката и от министър-председателя господин Иван Костов, председателят на Народното събрание насрочи консултации на представители на всички парламентарни групи, с оглед на това да се потърси разбирателство, разбирателство, което, позволете ми, е изключително необходимо на днешния ден за България. Тези консултации доведоха до общи усилия – и аз бих ги нарекъл максимални усилия, това съгласие и най-важното – спокойствие, което е така необходимо на България сега, да бъдат излъчени като послание не само към обществото на България, но и към международната общност.
Участниците в тези консултации са свидетели, че бяха положени всички усилия това съгласие и това спокойствие да бъдат осигурени. Всички работеха конструктивно. Но очевидно тази конструктивност, този дух на разбирателство, подчертавам, така необходим на нацията ни в този момент, не доведе до онзи резултат, който бихме искали да видим всички – Народното събрание по основния избор на България да бъде така единно, както, впрочем, го искат всички българи.
С тези встъпителни думи, господин председател, уважаеми госпожи и господа, аз искам да прочета онзи документ, който беше подготвен с усилията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на Парламентарната група на Народен съюз, на Парламентарната група на българската Евролевица и на Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
Ще кажа още, че по редица пунктове от преамбюла на този документ постигнахме съгласие и с Парламентарната група на Демократичната левица. Постигнахме съгласие и по един пункт от декларативната част на проекта, който ви предлагаме сега. А този пункт е, че Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. С това се изчерпа съгласието.
Аз, разбира се, съм последният човек, който от тази трибуна ще съди мотивите и аргументите за това защо има съгласие или защо няма съгласие. Аз ви предлагам документ на вашето внимание, който, надявам се, ще гарантира едно солидно, стратегическо мнозинство за бъдещето на България.
Ето и текста:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
ОТНОСНО: Изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност.
ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО
се съобразява с декларациите на Народното събрание от 29 април 1993 г. и 23 октомври 1998 г;
се солидаризира с позицията по кризата в Косово, изразена от Съвета на Европейския съюз от 24 март 1999 г. в Берлин;
изразява дълбоко съжаление, че дипломатическите усилия не доведоха до мирното решаване на кризата в Косово;
съжалява за огромната хуманитарна и човешка трагедия, съпътстваща кризата в Косово във всичките й етапи;
одобрява действията на българските държавни институции чрез активно участие в усилията за намиране на мирно решаване на кризата да се защити българският национален интерес;
потвърждава, че благодарение на тези действия са избегнати политическите и военните рискове за България;
изразява задоволство от заявената от генералния секретар на НАТО в писмото му от 24 март 1999 г. гаранция, че сигурността на всички страни-членки на НАТО, е неразривно свързана със сигурността на всички страни-партньори, и сигурността на България е пряка и съществена грижа на алианса,
ЗАЯВЯВА:
1. Република България, споделяйки принципите на демокрацията, правовата държава, защитата на човешките права, хуманитарните ценности и идеали, изразява своята солидарност с Евроатлантическата общност в усилията й да се предотврати по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово и призовава към нова политика на устойчиво развитие на Югоизточна Европа.
2. Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия.
3. Република България призовава правителството на Съюзна република Югославия да подпише споразумението за мир и с това да се предотвратят нови човешки жертви и разрушения.
4. Република България потвърждава цивилизационния си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО.“
Това, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, е текстът, по който беше постигнато едно широко съгласие. Вероятно онези, които държат в ръцете си проекта за декларация, внесен от Парламентарната група на Демократичната левица, ще забележат, че част от нашите текстове съвпадат. Аз обаче, господин председателю, ще се опитам да мотивирам защо ние сме предложили този текст и на каква база постигнахме своето съгласие. Искам да бъда абсолютно коректен към всички участници в трудните, на места мъчителни консултации, в които волята на Обединените демократични сили беше постоянно да се намери наистина онзи консенсус в този парламент, който ще даде възможност на България да гарантира и занапред своите национални интереси.
Ние като народни представители и уважавайки континюитета, приемствеността на Народното събрание, със сигурност потвърдихме онова, което вече сме гласували и в предишни народни събрания, и в това Народно събрание, чрез ясното вземане предвид на декларациите от април 1993 г. и октомври 1998 г.
Наред с другото, в драматичния, изключително бърз развой на събитията във вчерашния ден, в миналата нощ, в днешния ден ние останахме верни на онова, което сме заявили ясно и категорично в Декларацията за национално съгласие, гласувана тук с едно преобладаващо, наречено тогава „реформаторско мнозинство“ в този парламент – желанието ни да се интегрираме в Европейския съюз. Струва ми се, че тогава, когато страни-членки на Европейския съюз, като Швеция, като Австрия, като Финландия, като Ирландия – страни, които не са членки на Северноатлантическия съюз – така ясно заявяват своята позиция, България като асоцииран член, България като страна, която се стреми и дай Боже в скоро време да започне преговори за членство в Европейския съюз, не можеше да не се солидаризира с вчерашното важно и ясно решение на Европейския съвет, състоял се в Берлин.
По-нататък, ние сме абсолютно наясно, че онова, което следихме с толкова надежда, а именно преговорите да се изготви едно общо споразумение, да се стигне до мир, за да се избегне онова, на което сме свидетели през миналата нощ и на което сме свидетели днес, а именно усилията на контактната група, онова, което беше постигнато като текст в Рамбуйе и по-късно в Париж – ние смятаме, че това все още представлява базата, за да се прекратят военните действия. И това ясно е отразено в т. 3 на нашата декларация.
Най-накрая, ние сме направили ясен избор за себе си. Едно преобладаващо силно мнозинство в този парламент се опира на онова, което светът, проспериращият свят, светът, който върви напред, е приел като свои принципи. Това е защитата на правовата държава, демокрацията, защитата на човешките права. Ние заставаме зад тези принципи и ясно сме ги отразили в тази декларация. Тя е в солидарност с това. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Агов.
От името на Парламентарната група на Демократичната левица има думата господин Янаки Стоилов като вносител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ):Господин председател, господин министър-председател, уважаеми народни представители! Днес, а вероятно и в следващите дни, българският парламент е изправен пред решаването на съдбовни въпроси за българската нация и за българската държава. Надявам се, че все повече хора от вас си дават сметка за събитията, за трагичните събития, които се развиват днес на територията на Съюзна република Югославия. А те неминуемо влияят и върху развитието на обстановката върху целия Балкански полуостров. Тези събития са не по-малко драматични и могат да бъдат с не по-малко тежки последици от тези, които България е изживявала още в началото на века и в по-късни периоди.
Преди да обоснова проекта, който предлагаме, държа да отбележа два съществени факта:
Първият е, че ние отидохме в тези политически консултации с категоричното намерение и изразените усилия българският парламент да предложи на българската нация обединяващо общо решение – решение, което да бъде общо и за действията на политическите институции. Това беше декларирано от всички политически сили в началото на политическите консултации. Този наш стремеж продължи и при изготвянето на представения от мнозинството проект. До последния момент ние полагахме усилия съвпадащите позиции да бъдат повече от различията.
На второ място, искам да посоча, че наличието на политическа воля от наша страна се потвърждава и от това, че ако в същностната част на този документ залегне най-важната част от позициите на Демократичната левица, ние не бихме се притеснявали да изразим подкрепа за действията на българското правителство и на другите държавни институции в тяхната твърде отговорна и трудна мисия в този момент. Но тъй като това сближаване не беше постигнато по много от съществените въпроси, естествено е, че ние не можем да имаме доказателства, че днес или утре българските власти ще предотвратят най-тежките форми на развитие на кризата, които биха могли да засегнат България, или пък няма да ни оставят в инерцията на събитията, които се разиграват, без България да има своята ясна позиция, която е добра не само от гледна точка на днешния ден, но и на следващите месеци, ако искате и години.
Смятам, че ще бъде голяма грешка, ако парламентът оценява рисковете с оглед на това, което става само вчера и днес или в най-близките дни.
Освен това второто, което искам да отбележа, е, че този текст, макар и представен от нас, не е просто възпроизвеждане на нашата първоначална позиция. Ние сме се стремели да бъдат постигнати повече точки на съгласие в оценката на ситуацията и в произтичащите от това действия. Затова сме направили дори много по-големи компромиси, отколкото мнозинството, което представя своя първоначален вариант. Това се отнася и до съобразяването с изразените в декларациите на Народното събрание позиции, специално с тази от 23 октомври 1998 г. Ние държим сметка за наличието на тези документи, но българската позиция трябва да претърпи развитие и дори в някои отношения корекции, защото днес се намираме в нова ситуация и днес вече тогавашните намерения и декларирани позиции от мнозинството не могат да бъдат буквално следвани.
Освен това ние вземаме предвид позицията по кризата в Косово, изразена от Съвета на Европейския съюз от март 1999 г. Но България, без да има тази степен на обвързаност както към Организацията на Северноатлантическия пакт, така и към самия Европейски съюз, в който повечето от държавите дублират това членство, не може да се отъждествява изцяло с тази позиция. Тя трябва да има своя национална позиция, която да не се конфронтира с така изразените становища, но не бива да стеснява нашите възможности за бъдещи действия.
В оценката на ситуацията ние държим да бъде отбелязана голямата тревога на българския парламент от увеличаващите се рискове за стабилността и мира на Балканския регион, защото тези рискове имат както своите преки отражения, те при всички случаи и сега дават отрицателни последици в икономическата област.
Що се отнася до най-важната част на тези проекти, тя, за съжаление, съвпада само в една точка – тази, която българският парламент вече достатъчно категорично е заявявал при други подобни ситуации, а именно, че Република България няма да участва нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. Тук дори сме възпроизвели точно тази формула, която се съдържа още в българската позиция от 1993 г., че няма да участва под каквато и да е форма – нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия.
Този въпрос днес няма да раздели българския парламент, но това няма да е достатъчно, за да обедини и успокои българската нация. Затова ние предлагаме два съществени пункта.
Първият от тях е – българските власти няма да допуснат въвличане на България в конфликта чрез предоставяне на нейната територия и въздушно пространство за военни действия. Казано по друг начин това е обсъжданата неотдавна тема за предоставянето евентуално на въздушни коридори, на територия, на акватория и т.н.
Дори ние желаем българският парламент да поеме този тежък ангажимент, който няма да бъде аплодиран от значителна част от великите сили в момента, но той ще помогне на българското правителство да се позовава на парламента, на широкото обществено мнение, за да се потърсят максимални гаранции България да не бъде въвлечена в конфликта при негово бъдещо изостряне и разрастване на територията на региона, в който се намираме.
И другото съществено различие се съдържа в призива, който искаме да отправи българското Народно събрание за незабавно прекратяване на военните удари върху Съюзна република Югославия и подновяване на усилията за мирно решаване на кризата в Косово.
Тук мнозинството ни предлага България да се присъедини към един ултиматум, защото зад този ултиматум в момента стоят по-силните, но, уважаеми дами и господа, България в момента е от слабите. А слабите трябва да търсят повече гаранции не само днес, но и утре и да търсят намаляване на възможностите да бъдат дори против своята воля, но със свои действия, въвлечени във военен конфликт.
Накрая искам да отбележа, че тази наша позиция отново е един апел да се потърсят повече точки на сближаване и общо съгласие. Ние няма да бъдем затруднени да гласуваме проекта, който сме ви представили. Ако някой желае днес да покаже, че БСП и Демократичната левица са изолирани в българския парламент, може да го направи… (Шум и реплики на неодобрение от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина!
ЯНАКИ СТОИЛОВ:Но днес позицията, която ние предлагаме, се надяваме, че трябва да бъде преценявана не само в залата на парламента и че тази позиция, която предлагаме, съм убеден, се споделя от по-голямата част от българското общество. (Ръкопляскания от групата на Демократичната левица.)
От по-голямата част от българското общество! И затова ние се надяваме, че ставаме говорители на очакванията на повечето български граждани. И аз ви призовавам днес в българския парламент да гласува не някакво друго, а българското мнозинство по решаване на кризата в Косово. (Ръкопляскания от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Стоилов.
Има думата народният представител Александър Томов от Парламентарната група на Евролевицата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги!
Каква е целта на това заседание? Целта на това заседание е да формира позицията на Република България в една нова ситуация – ситуация, която е по-различна от тази, която имахме през октомври миналата година, когато обсъждахме този въпрос. Целта на това заседание е да постигне колкото си може по-голямо национално съгласие по конфликта, който има в съседна нам страна. Целта на това заседание е също така да внесе яснота сред българското население, да успокои българите, българския народ за това, че в нашата страна ще има мир и че България ще бъде наистина остров на стабилност и спокойствие.
Какъв е критерият за оценка на въпроса, който днес обсъждаме, на решението, което трябва да вземем и декларацията, която трябва да приемем?
Мисля, че в конкретната ситуация критерият за оценка е националният интерес на Република България, конкретния интерес, който в момента нацията ни има, не интересите на други страни и не интересите, които в момента могат по една или друга причина да се окажат конюнктурни или временно преобладаващи, дори от критерия да има стабилност на Балканите, защото ние разбрахме, че през тези 10 години без стабилност на Балканите няма и стабилност у нас; че когато има кризи и войни на Балканите страдаме и ние, ако не непременно политически, то икономически.
И накрая аз мисля, че критерият за оценка трябва да бъде и стремежът ни към стратегическа стабилност на България, който ние свързваме с членството си в Европейския съюз и НАТО.
Но има един много важен друг въпрос, а това е да си дадем сметка за това каква е ситуацията в момента и че тази ситуация не е вече стандартна. Тази ситуация не е вече прогнозируема, не е вече нещо, което тепърва ще се състои. Тя е факт – на 120 км. от София има военни действия, има загинали хора, има разрушения.
Няма съмнение, че ние трябва да изразим съжаление в този парламент за провала на мирните преговори в Рамбуйе. Ние трябва ясно да посочим защо тези преговори се провалиха. И ние трябва ясно да кажем в този парламент, че каквото и да се е случило, ние трябва да бъдем за мир – мир трябва да се постигне, трябва да има мирен изход в крайна сметка.
Да, трябва да се каже, защото всяка война, каквато и да е тя, е по-лоша от всеки мир! (Ръкопляскания от Евролевицата.)И всеки мир е по-добър от всяка война!
Ние трябва да изразим съжаление за жертвите, включително жертвите сред цивилното население, защото ако ние имаме различия с властите, това не означава, че ние имаме различия с интересите на обикновените граждани на Федеративна република Югославия. Това не значи, че ние имаме различия и че ние не съжаляваме за това, че има жертви сред цивилното население. Напротив, ние съжаляваме за това, искрено го правим това съжаление.
Каква трябва да бъде нашата позиция в тази ситуация? Аз мисля, че трябва още един път това да заявим в този парламент – по такива въпроси не може да има големи различия в парламента!
Аз моля всички ръководители на политически партии, представени тук, да не пришиват една или друга партия към една или друга позиция, а внимателно да видим и вземем полезното от всяко предложение, което се прави тук. Да се поучим от него. Не емоциите, а здравият разум, солидността в момента правят добро решението на въпроса, солидната, здрава национална позиция.
Аз категорично отхвърлям опитите тази ситуация да се използва за партийни изгоди и цели. Ние трябва да направим традиция в тази страна по такива ключови въпроси на войната и мира, на сигурността България да излиза с единна позиция. Там, където има различия, трябва да се тушират и да се търси здрав български национален интерес, здрава българска позиция, която ще бъде толкова по-здрава, колкото по-единно звучи, защото от това се определя стабилността на нашата политика и нашата държава.
Заедно с това трябва да кажа нещо, което не е казвано от тази трибуна. Ние трябва да признаем, дами и господа, че живеем в обстановка на глобален хаос, на неподредени институции, на много неизвестни, а това, че дори тази ситуация, която обсъждаме в момента, не завършва днес, че не се знае и оттук нататък какви точно решения ще последват, че имаме все още преходен период, в който живеем след разпадането на двублоковата система и сме в процес на установяване на нов световен и политически, и икономически ред. Правилна е обаче линията да бъдем вързани със стабилни структури, със цивилизационен избор, който носи прогреса на света. И смятам, че това не е конюнктурно решение, а избор, от който зависят икономическият просперитет в страната и нашата икономическа стабилност.
Аз смятам, че втори тип ключов елемент на позицията, която ще вземем днес, е позицията на ненамеса на България. Няма съмнение, че проблемът за неучастието на България е момент, който ще бъде оценен от историята. Първо, смятам, че той е вече разбран като проблем. Ние сме разбрани и в нашите дипломатически усилия – тук се обръщам и към министъра на външните работи, – ние сме разбрани като позиция, която изразявахме като политически партии. Но от България днес не се иска участие. Защото България е не само част от световната общност, България е съсед. Нещо повече, България е не просто съсед, България има директни връзки с Европа, с центъра на прогреса, към който се стремим, пряко преминаващи през страната, в която се водят военни действия. Ето защо ние искаме в тази страна и човешки права, и демокрация, и нормален ред, и уважение към народа, и уважение към всичко това, което може да ни даде бъдещето. Но заедно с това ние заявяваме – и слава Богу, че това присъства във всички декларации, – че ние няма да се намесваме нито пряко, нито косвено в този конфликт. Нито един български войник не бива да участва. И с това ние не само говорим на българския народ, но си правим поука от погрешните исторически решения, които са вземали наши предци в началото и средата на века. Защото точно такъв вид решения дават стабилност, една политическа традиция. И тук ще цитирам може би редица политици: България да бъде остров на стабилност, България да бъде фактор на стабилността на Балканите! И смятам, че това ще бъде оценено. И ще бъде оценено и като правителствена позиция. Ще бъде оценено като парламентарна позиция и като позиция на всяка отделна политическа партия. Това е здраво и това е разбираемо. Съчетанието между нашия цивилизационен избор и тази позиция прави тази политическа формула, която действително ни дава стабилност за бъдещето.
На следващо място аз искам съвсем откровено да кажа, че ние не бива в момента да правим трагедия и да казваме, че непременно икономиката ни е пострадала и ще пострада. Не е морално и етично в момента, в който има човешки жертви, падат бомби, води се война, ние да поставяме въпроса за икономически претенции и резултати. Казвам това, защото просто моментът не е този и защото това трябва да бъде свързано с много по-солидни действия в близка перспектива и свързано със самия тип изход към мир, който ще последва ситуацията.
Именно поради тази причина и от гледна точка на казаното аз искам да направя и някои предложения към декларациите, които са представени в този парламент.
Преди всичко аз смятам, че в тези декларации – и няма да направя разлика между политически партии – има сериозен опит за добра воля. Вчера ние предложихме, като Евролевица, да има днешното заседание и то да излезе с документ. Това е сериозното.(Шум и реплики от левицата.)Добре, приемам, че това беше предложение на Българската социалистическа партия. Приемам, че това беше предложение на други неназовани герои на това заседание. Искам обаче да ви кажа, че важното е не кой го е предложил, а важното е да се получи това, което трябва.
Аз правя две предложения по декларацията, която ни представи господин Агов, и една поправка.
Първо, смятам, че т. 2, която е предложена в тази декларация, а именно, че Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия, да бъде т. 1. Казвам, че това е въпрос не на проста смяна на местата на двата текста, а въпрос на това, което искат да се чуе днес от нас българският народ, нашите съседи и световната общност.
Второ, аз смятам, че в това решение, което иначе е балансирано достатъчно сериозно и в което отричам това нещо, което чух преди малко в кулоарите, че т. 1 означавала една едва ли не подкрепа за война, съвсем не е така. Обратно, аз намирам сегашната т. 1 за добре балансирана и за подчертаване точно на това, което е необходимо в конкретната ситуация. Но именно от гледна точка на този баланс правя едно предложение. Защото ние трябва да дадем отговор на въпроса: а какво оттук нататък? Трябва ли да говорим за мир? Трябва ли да търсим изход към мир?
Предлагам след сегашната т. 3 да влезе нова т. 4 със следния текст:
„4. Република България се обявява за свикване на контактната група с оглед постигане на мирен изход от кризата.“
Аз смятам, че тази точка е необходимото допълнение, което балансира цялото решение.
Заедно с това искам да кажа няколко думи по декларацията, която ни представи Социалистическата партия.
Преди всичко откровено искам да заявя това, което казах и на консултациите при председателя Соколов, че ние смятахме и смятаме, че най-добре беше парламентът днес, когато наоколо има война, а ние сме фактор на мира и стабилността, да излезем с общо становище. Искам да кажа, че т. 1 от декларацията на Социалистическата партия и Демократичната левица за нас е приемлива.
Що се отнася до останалите точки, аз смятам, че в тях трябва да бъде направена редакция. И тази редакция да бъде в посока на усилията за намиране на изход по един начин, който балансира отговорностите. Защото ние не можем да кажем, че световната общност не направи достатъчно усилия за мир. И не можем да кажем, че в Рамбуйе не беше предложен един достоен договор и разумен отговор за изход от мира. Ние можем да предложим такива решения. Би било добре да се направи този компромис. И ако някой не го направи, то това действително ще бъде достойно за съжаление.
Завършвам своето изказване със следното: на мен ми допада това, че днес и вчера в българския парламент се говореше за спокойствие, говореше се за солидност, стабилност и за това, че ние ще останем фактор на мира и стабилността. Аз мисля, че с подобен тип съждения, с подобна традиция, която установяваме в този парламент, ние можем само да се гордеем.
Завършвайки изказването си, искам още един път да призова колегите от Социалистическата партия, от Демократичната левица да приемат решение в рамките на решението, което беше прието тези дни от мнозинството, управлявани от социалдемократи и социалисти европейски държави, а именно решението от 24 март т. г. в Берлин, а също така решенията на Партията на европейските социалисти в областта на сигурността, приети в нарочна декларация в Милано тази година. Аз смятам, че подобен тип мостове, които прокарва между себе си, ще дадат тази стабилност на страната ни, която действително ще бъде добра за народа ни. Благодаря за вниманието.(Ръкопляскания от Евролевицата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Томов.
Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз малко се учудвам тук отново от казаното, и с това ще започна, от нашите колеги от Демократичната левица, защото въпреки че те изразиха своето желание да се постигне съгласие по тази декларация, това, което аз чух, е точно това, което беше представено сутринта на тази консултация от страна точно на БСП. И там няма никакво развитие, нито пък промяна в тяхното становище. И аз много съжалявам, но това, което на мен ми се стори, е че в случая тук те защитават не каузата на България, нито каузата на сръбския народ, а тази на господин Милошевич. (Ръкопляскания в мнозинството. Шум и тропане по банките в ДЛ.)И най-лесно, драги колеги, господин министър-председател и министри, най-лесно се демагогства на тема мир или война. И тази демагогия България е слушала толкова дълги години. И в името на мира се водеше война срещу българския народ, която завърши с поредната национална катастрофа. Аз съм я слушала, знам я, тя ми е много позната и искам да напомня, че това не даде онези резултати, които се надявахме, и тази демагогия трябва да престане.
Аз искам тук да напомня и понятието за отговорната свобода, за което много пъти сме говорили, и също така в този контекст и думите на френския адмирал, който, приближавайки се до бреговете на Франция в началото на инвазията в Нормандия, е казал: ние за да спасим Франция, трябва да стреляме срещу Франция. Затова нека да не демагогстваме с подобни понятия. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
Това е историческата истина и което доведе до онези резултати и до тази свобода и до края на един режим, който донесе много злини на цяла Европа и на целия свят.
За първи път от много години насам военни действия се развиват толкова близо до нашите граници. За огромно наше съжаление след провала на преговорите в Рамбуйе оръжията отново заговориха вместо политиците на Балканите и кръвта на близки нам народи се пролива по бойните полета. За кой ли път Балканите отново се оказват арена на сблъсък между демократични сили и недемократични идеологии.
Въпросът, пред който отново сме изправени, е каква е вярната позиция на България в тази изключително сложна и опасна за националната ни сигурност ситуация. Целта е не да извлечем полза, защото скъпо плащат онези, които търсят ползата от военните действия. Нека всички заедно намерим верния път на страната ни през минното поле, което представляват Балканите днес. Търсейки този път, ние като държавници трябва да останем верни на основните си цели и ангажименти днес и в бъдеще да не забравяме, че външната политика на България и националната ни сигурност имат своите ориентири и цели и те не подлежат на конюнктурно криволичене. Ние трябва да се солидаризираме с предложената от нас декларация, че ние се солидаризираме с демократичната общност, където ни е мястото и където са истинските интереси на България.
През последните няколко години Република България с цената на много усилия успя да намери своето място сред страните от демократичния свят и направи категоричната си заявка за членство в НАТО и Европейския съюз. Настоящият конфликт е може би най-значимият повод за България да демонстрира своята последователност и годност да изпълнява своите ангажименти в рамките на тези организации не за сметка на своите цели, а в полза на мира, стабилността и зачитането на човешките права в нашия регион. Със своята активна миротворческа позиция страната ни се превърна в истинска част от световната демократична общност, чиято цел не е да води война в Югославия, а да съхрани човешките права и националното достойнство на Балканите. България направи максимални усилия със средствата на дипломацията и в рамките на инициативите на ООН и световната общност да се реализират и последните шансове за мир. В същото време ние твърдо заявихме, че страната ни няма да участва във военните действия срещу нашата съседка. Това е единствено възможната позиция, при която можем да спазим напълно ангажиментите си към международните организации и да съхраним добрите отношения със съседните балкански народи. Колкото и грозни да са военните действия, те ще приключат и българският и сръбският народ ще продължат да живеят заедно като съседи. Този факт е от особено значение за всички действия, които предприема нашата страна.
Днешният ден ще покаже нашата съпричастност към ценностите на Евроатлантическата общност и нашата воля да застанем на ясни позиции. За първи път откакто България започна своя преход имаме възможност да покажем, че разбираме отговорностите, свързани с демократичното, европейското бъдеще на нашата страна. Нека спокойно и разумно подходим в този критичен момент. Това спокойствие може да бъде възнаградено само по един начин – с повече сигурност и спокойствие за всички българи и всички наши съседи. В крайна сметка това е и основната ни цел.
Ние подкрепихме декларацията от 23 октомври 1998 г. и оставайки на заявената тогава позиция, Народен съюз подкрепя и предложената днес проектодекларация, първата предложена проектодекларация Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на госпожа Мозер.
Има думата господин Александър Лилов.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и моите колеги от Демократичната левица подкрепяме категорично и без колебание необходимостта да бъде приета декларация на българския парламент за изострянето на обстановката на Балканите.
Аз съм един от най-възрастните народни представители тук и по волята на съдбата дълго време се занимавам с проблемите, които имат междудържавните отношения и Балканският регион като цяло. Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че след Втората световна война Балканите не са били изправени пред по-тежка, пред по-остра и пред по-опасна криза. Затова аз апелирам за едно колкото се може по-точно, по-отговорно и по-мъдро държавническо отношение при обсъждането на въпроса и при формирането на българската позиция по тази обстановка.
Аз и моите колеги също така съзнаваме значението на една парламентарна позиция на България, приета с консенсус. Ние работихме и сме готови да продължим до формирането на такава обща позиция. Само че вие не бива да искате от нас да се съгласим с всичко, което предлагате. Това не може да бъде коректно отношение към втората парламентарна сила в българското Народно събрание. Това не може да бъде понятие за диалог и единство в българския парламент.
Аз ви предлагам да не закриваме работата по изработването на единна позиция. Аз ви предлагам да се положат последни усилия за това и виждам възможност за това, въпреки че не съм краен оптимист, когато слушам заявените вече позиции.
Аз смятам, че има няколко неща, които не бива да са спорни в българския парламент. И аз смятам, че предлаганата декларация би могла да бъде модифицирана. Биха могли да се избегнат тези четири точки. Би могло да се сложи в ядрото и в основата на българската позиция това, което сложиха в основата и в ядрото на своите позиции Гърция, Македония, която е на седем години държавна независимост, Австрия, Унгария.
Аз смятам, че ние бихме могли да се обединим около позицията и тя да легне в темелите на нашата парламентарна позиция – че България по никакъв начин, пряко или косвено, няма да участва във военните действия в Югославия.
РЕПЛИКИ ОТ СДС:Нали това е записано?
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:Един момент, недейте да нервничите! Обстановката е прекалено сложна.
Смятам, че към тази обща, недискусионна, национално изгодна и държавнически мъдра позиция би могло да има няколко пункта, които не трябва да се означават в отделни точки. Би могло да присъства пунктът за българския войник, който не може да мине българските граници и да отиде да воюва в нито една съседна държава. Защо Македония може да го направи? Защо Гърция може да го направи? Би могъл да присъства пунктът, че от българска територия няма да се воюва срещу нито една съседна държава. Вчера министър-председателят на Македония направи тази декларация.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС,от място):А защо ги изпратиха в Чехия и Унгария?
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:Има разлика между македонската и нашата позиция, госпожо Мозер. Това не е като да хвърлите обвинението срещу БСП. Има известна разлика между тези работи.
Би могло да се включи най-сетне това, което беше предложено преди мен – да се обяви българският парламент за възстановяване на работата на Контактната група. Тоест, за възстановяване на мирните, на политическите усилия за решаване на кризата.
Трябва да кажа тук пред вас, че съм съгласен и оценявам положително информацията, която направи сутринта министър-председателят. Смятам, че тази информация беше сериозно подготвена, добре обмислена и съдържаше много верни преценки, особено в частта, където се преценяваше военнооперативната обстановка на Балканите към 5 ч. сутринта. Прави Ви чест, господин министър-председателю, че говорихте за обстановката към 5 ч. сутринта. Това е сериозен въпрос. Защото ние не знаем и вие не знаете как ще се развие тази обстановка. И аз подозирам, че дори силите, които са там, не знаят какво ще означава успех на войната в Югославия. Не могат да кажат към какво се стремят като военна цел, не могат да кажат какво би означавало успех на войната в Югославия. Не могат да кажат колко време ще продължи войната в Югославия. Това са въпроси, които трябва да интересуват българския парламент.
Като оценявам положително Вашата информация, аз, разбира се, съм на много различни позиции от вас по политическата част и то е естествено да изразяваме с Вас различни гледни точки. Ние изразяваме различни виждания за позицията на България.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС,от място):Никой не се съмнява в това.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:Това е естествено и това е нормално. Това е нормално, няма защо да се безпокоите от тези работи.
Аз например не съм съгласен нито с Вашата, нито с оценката на българския президент. Апропо, аз съм изненадан от речта на президента. Смятам, че тази реч не е достатъчно обмислена и подготвена. Смятам, че тази реч страда от сериозен дефицит на държавническа мъдрост, балансираност и далновидност. Но аз съм несъгласен с Вас, господин министър-председателю, че са преодолени опасностите за България. Нито политическите, нито още повече военните опасности са преодолени.
Защо? Ще се мотивирам. Ще говоря по съществото на въпроса. Ако желаете, слушайте ме, ако желаете, вземете ги предвид.
Най-напред аз смятам, че на Балканите няма военно решение на балканските проблеми. Това е голямо заблуждение. Всичките проблеми на Балканите, уважаеми дами и господа, са създадени от войните. Не са решени от войните – всичките до един. Балканите плащат тежък, кръвен, икономически, социален и всякакъв данък на това, че ни вкараха във войни през целия този период, който те наричат балканизация.(Ръкопляскания от ДЛ.)
Тази война също няма да донесе решенията на балканските проблеми. Тази война, господин министър-председателю, ще ни върне в началото на двадесетия век, а много е възможно да ни върне оттатък началото – при Балканските войни, при правенето на балкански граници, които никой освен тях не знаят на каква основа почиват. При противопоставянето, при сепаратизма, който на бял кон ще влезе сега на Балканите. А може би по-точно е да използваме метафората – „ще влезем на ракетата „Крус“ или „Томахоук“ – по избор“. Този сепаратизъм е опасен за Балканите. Защото аз не познавам нито една балканска държава, която да няма потенциално Косово. Затова аз не мога да се съглася, че са преодолени опасностите за България.
Опасностите, уважаеми дами и господа, са отвъд тази война. Те ще започнат веднага след войната, защото Балканите силно са дестабилизирани и защото Балканите ще бъдат върнати много далеч назад и много далеч от цивилизована, от модернизирана, от просперираща Европа, към която ние се стремим.
Защо не можем да приемем ние тази резолюция? Защото в нейната т. 1 с един доста неизяснен текст се предлага ние да се солидаризираме с това, което става сега в Югославия.
Аз съм съгласен, че ние като българска държава и като български парламент трябва да изразим солидарност с усилията на Европа, с усилията на Контактната група, с усилията на всички други, които до Рамбуйе се опитаха да намерят мирно решение. Но аз съм категоричен противник да се солидаризираме с позицията, която в момента напада Югославия.(Ръкопляскания от ДЛ.)Ние не можем да бъдем солидарни с атаката на Югославия. Ние не можем да бъдем солидарни с войната в Югославия.
Затова аз не мога да приема и съм сигурен, че и моите колеги няма да приемат точка 1 в този вид, в който тя е предложена.
Ние сме категорично „за“ точка 2. Ние нямаме никакви възражения. Аз дори предлагам точка 2 да се развие като основа на една единна, цялостна, приета с консенсус, позиция на българското Народно събрание.
И най-сетне, не смятам, че ние сега трябва да се занимаваме с въпроси, които не са предмет на днешния дебат, които не са в дневния ред на днешната ситуация. Не трябва да вкарвате в проекта си въпроси, които предполагат нашето разделяне. Вкарайте въпроси, които обединяват България. И аз смятам, че тогава Декларацията, която ще приеме парламентът на България, ще бъде и силна, ще бъде и авторитетна.
Разбира се, вие можете да я приемете сами. Вие може да живеете с мисълта, че ще изолирате БСП – Демократичната левица, но това е оптическа илюзия, уважаеми дами и господа. БСП този път няма да бъде изолирана. Вие ще бъдете изолирани, уважаеми дами и господа.(Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“, „Браво!“, „Браво!“ от ДЛ.)Защото агенциите, които ние не контролираме, направиха проучване и констатираха, че 67 на сто от българите не искат война. Аз не завиждам на онези, които ще гласуват.(Ръкопляскания от ДЛ. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Лилов.
Има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри! Днес, тук и сега, в българския парламент, наистина обсъждаме един изключително важен проблем, а именно изострянето на кризата в Косово.
Аз ще започна с думите, които каза господин Лилов и с които съм изцяло съгласен, наистина на Балканите с война не може да бъде решен нито един проблем. Това е така, господин Лилов, наистина на Балканите не може да бъде решен с военни средства нито един проблем и Вие предлагате диалога – да говорим, вместо да говорят оръдията и самолетите. Съгласни сме с това, но нали всички ние сме свидетели, че в продължение на една година се водиха мирни преговори с правителството на Сърбия и косовските албанци. В продължение на една година се търсеше мирното политическо решение. Намерили се? Не. За съжаление, не.
Какво да правим оттук нататък? Естествено е, че Европа също знае много добре, че едни дестабилизирани Балкани представляват една сериозна заплаха за мира не само в Югоизточна Европа, а за мира и сигурността като цяло и за развитието на Европа като цяло, че те ще дестабилизират процеса на европейска интеграция. И това е така.
Колеги, аз съм убеден, че всеки един от нас тук, независимо в коя част на пленарната зала се намира, искрено съжалява, че се стигна да се налага мир чрез военни действия. Това е така. И затова в декларацията, върху която работихме повече от 6 часа, съществува изречението, че за съжаление се стигна наистина до започване на военни действия от страна на НАТО.
Но от какво бяха предизвикани тези действия? Нима можеше Европа и евроатлантическата общност да стои и да наблюдава, да съзерцава като един наблюдател онези действия, които се извършваха на територията на Косово – флагрантно нарушаване на човешките права, политика на геноцид, която водеше правителството на Югославия срещу косовските албанци, принудителното изселване? Нима днес в края на XX-я век и началото на XXI-я век Европа може да наблюдава такова грубо нарушаване на човешките права? Разбира се, че не. Разбира се, че не. Аз съм убеден и в това, че Европа също си дава сметка, че започването на военни действия в Косово също не е най-правилният подход, но няма друг начин и когато няма друг начин, чрез военни действия трябва да се налага мирен процес.
А защо се стигна всъщност до започване на военните действия? Защото правителството на Югославия просто не пожела да подпише мирното споразумение в Рамбуйе. Ако беше подписано това мирно споразумение, нито щеше да има военни действия, които започнаха снощи в 20,55 ч., нито ние днес щяхме да дебатираме върху проект за декларация – една и втора декларация.
Колеги народни представители, аз мисля и заех своето място в тази работна група с убеждението, че по проекта за текст на декларация добре е да се получи консенсус с всички парламентарни групи, които се намират тук. Работата тръгна, но в процеса на работата се разбра, че всъщност колегите от Демократичната левица имат друг поглед, както каза и господин Лилов. И това е нормално, разбира се, в един плуралистичен парламент. В една плуралистична демокрация е нормално да има други възгледи, друг поглед към един проблем, който се дебатира тук в пленарна зала.
Но, господин Лилов, ще ми позволите с цялото си уважение към Вас да изкажа едно мое лично убеждение и дано да не съм прав. Убеден съм, че ако ще още дни наред да бъдем в диалог с Вас и да работим, няма да постигнем консенсус. Вярвайте ми, няма да постигнем консенсус.
Аз бях член на работната група, която изработи декларацията и не виждам защо Демократичната левица да не може да я подкрепи. Защо Вие не предложите например да бъде изменена т. 1, след като изцяло заставате зад т. 2 и т. 3. Ние днес наистина мислим като истински държавници, които единствено изхождат от националните интереси на Република България.
Какъв е националният интерес? Час по-скоро да спрат военните действия в Югославия. България да не участва нито пряко, нито косвено във военните действия. Значи дотук всичко е ясно. Защо да не кажем, че ние сме солидарни със северноатлантическите държави? Нима това не е така? Нима това не е приоритет на външната политика на нашата държава? Така е и аз мисля, че няма нищо лошо в това.
Аз също прегледах текста на колегите от Демократичната левица. Наистина там също има добри идеи. Но аз мисля, че самият факт, че вече има две декларации, колеги, пак повтарям, трудно ще стигнем до пълен консенсус по текста на проектодекларацията.
И накрая, позволете ми да изразя убеждението на моята парламентарна група, че ние ще се присъединим в подкрепата на декларацията, в която работна група бях член, с убеждението, че тя изразява наистина една националноотговорна позиция на Република България по този изключително важен, изключително кризисен проблем, а именно кризата в Косово. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Лютфи.
За реплика думата има господин Стефан Гайтанджиев.
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ):Уважаеми колеги, уважаеми господин Лютфи! Има няколко пункта, по които струва ми се, че или се заблуждавате, или така Ви е по-лесно да го кажете.
Сега, геноцид ли има спрямо албанското малцинство? Няма такова нещо. (Реакция от мнозинството.) Има престрелки. Може човек да спори: имат ли право те да искат свобода, независимост. Но те се ползват от права – те могат да говорят своя език, могат да изповядват своята религия, могат да пътуват, където искат. Друг е проблемът дали да приемем те да формират своя държава. И в този смисъл това, че някои са решили на своя глава да се борят за собствена държава, можем да ги осъждаме, можем да ги хвалим, но това не е геноцид. Това са хора, които съзнателно си слагат главата…
Второ, казвате, че нямате нищо против да бъдем солидарни с евроатлантическата общност. Не е вярно. На всички езици това, което НАТО извърши, се нарича агресия. Всеки юрист в тази зала ще го каже: НАТО е една агресивна организация и тази война, която започна, е осъдена предварително от международното право. Ако трябва да диктуваме само от позиция на силата, е едно. Но когато трябва да съдим по морал, а вие трябва да сте особено чувствителни към моралните принципи.
Смятам, че действително по тези проблеми не трябва да бъде заблуждаван и българският народ, не трябва да бъде заблуждавано и народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Гайтанджиев.
За втора реплика думата има господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Един момент в изказването на господин Лютфи ме провокира. Общо взето, слушам отстрани дискусията без намерение да вземам участие. Вие казахте изрично, че това не е най-добрият начин, който сега се прилага спрямо Югославия.
Щом не е най-добрият, защо го подкрепяте?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС,от място):Защото сме задължени.
СТЕФАН СТОИЛОВ:В т. 1 го подкрепяте. Във Вашата теза като дипломат трябва да има една последователна логика. За лаика е допустимо, но при Вас е недопустимо. И тъкмо поради това голямата част от българската общественост не подкрепя този начин на решаване на проблемите, възникнали на територията на Съюзна република Югославия.
И още нещо, уважаеми господа. Не се напомпвайте с толкова голямо самочувствие при подкрепата на това, което се прави, като смятате, че то се подкрепя от цивилизования свят, от по-голямата част от света. За Вас такива страни, които влизат в XXI век мощно, много по-забележимо, отколкото такива като нас и подобните на нас, като Китай, като нова Русия, са какво – трета, четвърта, пета категория държави?(Шум и реплики в блока на СДС.)
Давайте си сметка за тези неща, иначе ставате смешни.(Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Стоилов.
Трета реплика, господин Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ОНС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин Лютфи! Навремето, когато комунистите ни сменяха имената, мюсюлманските имена със славянски, биеха нашите хора и по главите, и където сварят. Тогава нямаше кой да удря по главите тези комунисти.(Ръкопляскания в блока на СДС.)Сега НАТО удря по режима на Милошевич.
Репликата ми към Вас, господин Лютфи: има ли морално право БСП да защитава Милошевич тук, от трибуната на българския парламент?(Шум и реплики в блока на ДЛ.)Има ли моралното право да говори от името на болшинството на българското общество? Благодаря.(Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Кемал Еюп.
За дуплика има думата господин Юнал Лютфи.(Шум и реплики в залата.)
Моля, тишина!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС):Господин Гайтанджиев, аз 9 години съм в този парламент, в четири парламента последователно, и мога да различавам що е геноцид, що е репресия, какво е затвор, какво е концентрационен лагер. Всичко това много добре ми е ясно.
Не съм се объркал, господин Гайтанджиев, само ще Ви дам един пример. Общият гроб, намерен при с. Рачак, където са били зверски убити невъоръжени косовски граждани, това го доказа независимата аутопсия на финландски лекари, какво е това, господин Гайтанджиев? Четиридесет невинни граждани, между които старци и деца! Това, ако не е геноцид, нямам какво повече да говоря.
Това, че през 1989 г. след произнасяне на една националистическа реч Милошевич премахна автономията на Косово и въведе един едноличен режим наистина на геноцид и на репресия, е вярно. Това е вярно!
Така че много добре знам това, което говоря. Просто годините и опитът не ми дават право да бъркам. Разбира се, човешко е да сбърка, но тук знам много добре за какво става дума.
Що се касае до НАТО, НАТО е отбранителна организация. Тя е отбранителна организация!(Реплика от блока на ДЛ: „Защо напада тогава? Това отбрана ли е?)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля, тишина!
ЮНАЛ ЛЮТФИ:Вижте всички документи на Северноатлантическия договор и ще видите, че тя е отбранителна организация.(Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
Господин Стоилов, аз не виждам никакво противоречие в това, което съм казал,…(Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина в залата!
ЮНАЛ ЛЮТФИ:… и това, което е записано в чл. 1. Напротив, има голяма логика.
Господин Еюп, на Вас ще отговоря съвсем кратко и ясно. БСП няма морално прав, впрочем БСП има право да защитава режима на Милошевич.(Смях и оживление в блока на СДС.)Той просто остана един, който има такъв режим в Югоизточна Европа. Друг няма! Така че аз не се учудвам защо те подкрепят режима на Милошевич. Благодаря Ви.(Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Лютфи.
Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес народното събрание решава един изключително важен въпрос – въпроса страната ни да изрази своята политическа воля за това, което се случва при нашите съседи. Всъщност ние имаме да отговорим на няколко въпроса и да формираме политическа воля, политическа воля на страната си. И именно защото искахме да формираме политическа воля на страната си в целия днешен ден се провеждаха консултации между парламентарните групи, за да можем да стигнем колкото може по-близо и да направим обща позицията, която ще бъде гласувана от Народното събрание.
За мен е лош знак, че започнахме заседанието на тази тема с две декларации.(Шум и реплики в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля, тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:Цял ден работиха представители на всички парламентарни групи, в това число и на вас, колеги от БСП, за да стигнем до една декларация, макар и да има различия може би в част от позициите.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ:Ами, оттеглете си я!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:Дали да я оттеглим? Ами, вижте, тази, която е внесена, основната, върху която дебатираме, тя не е декларация, изработена от нашата парламентарна група, нито от Парламентарната група на Народен съюз, които са наш коалиционен партньор. Това е декларация, изработена заедно с нашите колеги от Обединението за национално спасение, заедно с колегите ни от българската Евролевица. Тоест това е декларация, подписана от голямото мнозинство в българския парламент.(Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)
И аз ви моля наистина да проявим отговорност в този момент. Да проявим отговорност дори и в думите, с които говорим, защото днес, а и вчера, а и всички политици от всички разцветки казват: България трябва да е и е остров на стабилността на Балканите.
Но, уважаеми колеги, България е остров на стабилността и в зависимост от това как говорим. Именно затова важно е и с думите, с които говорим днес, да потвърдим, че сме остров на стабилността и да не развихряме страстите, защото това е много лесно.
Именно затова аз взех думата, за да изразя общо позицията, която ние, в нашата парламентарна група, поддържаме – за да не превръщаме дебата в едно безкрайно повтаряне на тези, които всички ние знаем, а да намерим тезите, които могат да ни сближат. И затова ние ще сме много пестеливи в изказванията си, защото това също е знак за стабилност, знак, който даваме към българската общественост, знак, който даваме и навън.
Но какво значи стабилност? Това означава стабилност не само в страната ни, защото много говорим, особено в последно време, кои са българските национални интереси. Да, България да бъде една стабилна страна. Но, за да бъде България стабилна страна, трябва да бъде страна в един стабилен регион. А България не е страна в стабилен регион и не беше страна в стабилен регион. Не беше! Не беше, защото само на 100 км. от нас имаше гражданска война. Защото – прав е господин Лютфи – има геноцид в Косово, има етническо прочистване, има агресия, там се убиват хора. И това не може да бъде стабилност в региона, когато това се случва в този наш регион. А за стане стабилен той трябва да бъде мирен.
Не 67 на сто, господин Лилов, 100 на сто от българския народ иска мир! (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) Сто на сто! Само че има ли мир в Косово? Има ли мир в Косово? (Реплики от ДЛ.) Няма мир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:Една година се водят преговори, за да се постигне мир. И не се постигна мир, защото не отстъпи една от страните. Кой не отстъпи? Не отстъпи Милошевич. Една година се водят преговори, за да стигнем до мирно решение. Фактът, че търсим мирно решение, признаваме всички, дори и който не иска да го каже признава, че там има война. И няма нужда да се правим, че това не е факт. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:Разбира се, всички съжаляваме за това, че не се намери мирно решение. Но след като не се намери мирно решение, наистина трябва да мир, макар и с тежки действия. И тук е мястото, където ние трябва да кажем именно политическата воля дали сме за това, макар и с действия, които водят до унищожаване на военни обекти, ще бъде наложен мир, дали се солидаризираме с демократичната общност или се солидаризираме с тези, които искат война, които убиваха и до този момент. (Реплики от ДЛ.) Това е проблемът, който имаме в момента в България – дали ще застанем на страната на убийци, на хора, които унищожаваха села, хора, или ще застанем на страната на тези, които искат да има мир.
Разбира се, ако може веднага да се подпише споразумението, това е най-доброто. И именно заради това в декларацията, която предлагаме, ние настояваме за това. Нещата могат много бързо да тръгнат в преговори, но трябва сръбските власти да подпишат споразумението. Настояваме за това. И това е нашата политическа воля за това, че искаме мир. Разбира се, че всички искаме мир. Искаме стабилни Балкани. Искаме демократични Балкани, защото няма как да се развиваме нормално в регион, в който страните са на различно положение, различно са се развили в демократичните процеси. Това е големият проблем на Балканите. И се надявам, че все повече ще стават страните, които разбират това и ще търсят наистина демократичните решения, а не силата, за да налагат своята политическа воля.
Затова аз искам да заявя, че ние ще подкрепим декларацията, която е изработена от контактната група. Приемам аргумента на господин Томов и мисля, че това е нещо, което можем да направим – да направим размяната на точки 1 и 2. Съгласна съм, че може би първото нещо, което трябва да звънне, е това, че Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. Да, това е нещо, което мисля, че не създава проблем, нито променя смисъла на тази декларация, която изготвихме.
Второто предложение на господин Томов обаче аз искам да кажа, че не можем да го приемем и ще се аргументирам защо. Защото то е технология. То не е политическа воля. Дали контактната група ще започне да заседава или не, или ще бъде друго решението, което ще се предложи – нека това предложение, нека това решение да бъде изработено от участниците. Това е технология, това не е политическата воля. Политическата воля ние сме я изразили в декларацията, тоест желанието да се подпише споразумението. С това сме казали нашето намерение. Но нека да не влизаме в една декларация, която има съвсем друг смисъл, във формите, които може да доведат до това решение. Не е част от идеята да има такава декларация. Затова аз смятам, че е неприемливо това да залегне като текст и се надявам, че господин Томов ще разбере аргументите, които в момента казах и застъпвам, защото това е текст, който няма да ни помогне, няма да допринесе с нещо повече.
На финала това, което искам да кажа. Колеги от Демократичната левица, аз се надявам, все още се надявам, че наистина можем да постигнем съгласие, че вие бихте могли да подкрепите тази декларация, която ви предлагаме. (Реплики от ДЛ.) Която ви предлага мнозинството в българския парламент. Смятаме, че има възможност да я подкрепите. Смятаме, че не предлагаме нещо повече от това, което е казвано до този момент от Народното събрание. Всъщност ние препотвърждаваме волята, която е имало това Народно събрание. Тоест стъпките са извървени и ние още един път потвърждаваме своята политическа воля. Тоест крачката, която правим, е направена и бихте могли съвсем спокойно да се присъедините. И въпросът не е да ви изолираме. Проблемът е дали вие ще се изолирате, дали вие ще се изолирате в този диалог, в диалога и с европейската демократична общност, и със световната демократична общност. Защото, заставайки срещу Евроатлантическата общност или срещу Европейската общност, практически вие заставате дори и срещу партии, към които вие идеологически се стремите. (Реплики от ДЛ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ,от място):Това е национален въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:Национален въпрос е, разбира се. Разбира се, че е национален. И именно затова, защото е национален, аз ви призовавам: подкрепете тази декларация, защото тя е националноотговорна, тя работи за България, за защита на националните интереси на България. Подкрепете я, защото най-доброто нещо, което можем да направим днес, е да излезем единни от тази зала. Това ще е най-добрият знак, който можем да дадем. Решението остава във вас – дали ще излезем всички заедно или вие ще останете сами. Аз продължавам да вярвам, че ще намерите сили да не се изолирате и да дадете добър знак към българската общност. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.
За първа реплика, господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ):Уважаеми колеги, този призив на госпожа Михайлова го сметнах за призив, оправен и към мен самия, поради което си позволявам да взема отношение към него.
Искам да Ви попитам, госпожо Михайлова, как смятате Вие да се обединим около тази декларация в която има един пункт, който изобщо няма отношение към проблема – проблема за НАТО. Ето, четвърти пункт: „Република България потвърждава цивилизования си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО“. Много добре знаете, че ние не можем да подкрепим тази теза. Аз лично не мога да я подкрепя. Тогава защо включвате в своята проектодекларация такъв пункт, очевидно неспособен да ни обедини? Напротив, способен рязко да ни разграничи.
И на второ място Ви питам, госпожо Михайлова, след като толкова много внимание се отделя на НАТО, бихте ли ми казали къде е мястото на Организацията на обединените нации в този конфликт? Защо смятате, че една регионална организация трябва да има правото да решава проблеми на държави, извън нея? На какво основание тази организация ще се меси в решаването на проблеми, които стоят извън нейните граници? Не е ли това всъщност една брутална, флагрантна агресия срещу международното право всъщност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Вълканов.
За втора реплика, госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ):Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми дами и господа! Понеже стана дума за морално право, считам за нужно дори в процесуалната форма на реплика да кажа, че всички депутати на българския парламент са не само в моралното си право, а и в моралното и юридическото си задължение да се занимават с проблемите, които са важни за страната, независимо от нейната история и партийна, етническа, професионална или друга принадлежност.
Още по-морално е да се ориентираме този път в правилния влак, защото в последния век ние сме една изключителна страна, която все е избрала най-хубавия влак, най-печелившия, най-сигурния и най-гарантирания и накрая, както каза френският посланик преди една седмица: „Вие все се оказвате на грешната гара и на грешното място…“.
Що се отнася до това къде се намира правилният влак, искам да направя ваше достояние изявленията на един известен „комунист“ Хенри Кисинджър – бивш държавен секретар на САЩ, който от няколко дни прави следните изявления и е изключително притеснен от военната намеса на САЩ в Югославия:
„Изучавал съм историята на тоя район и знам, че това е една борба, продължила шестотин години. Не вярвам, че може само с една военна операция да се решат всички проблеми на района.“ Кисинджър се отнася с голямо предубеждение към доктрината, съгласно която НАТО решава какво да бъде вътрешното устройство на държавите – нечленуващи в Алианса. Според него, споразумението от Рамбуйе е неизпълнимо и може да доведе до изпращане на американски сухопътни войски в Косово. Документът предвижда разоръжаване за албанците в Косово, което никога няма да стане – добавя бившият американски дипломат.
И ви казвам в заключение онова, което е казал той: „Ние, Америка, ще спечелим първия рунд, но аз с ужас си мисля какво ще стане по-нататък“.(Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на госпожа Дончева.
За трета реплика – господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС):Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, някои помислиха, че ще направя забележка на колежката. Аз искам да попитам госпожица Михайлова:
Госпожице Михайлова, как може да измените съзнанието на бивши членове на Централния комитет на Българската комунистическа партия(ръкопляскания от СДС),които се изказват от тази трибуна за националните интереси? Къде бяха те, когато Чаушеску направи геноцид в Румъния спрямо унгарското малцинство? Къде бяха те, когато Тодор Живков направи геноцид в Балтин, Корница, Ябланово, Тодор Икономово, Каолиново, село Бенковски, град Момчилград, Джебел, Груево?
Аз искам да разбера от лявата част на залата защо вие във вашата идеология имате като девизи „Интернационализъм“, „Човек за човека е брат“? А защо досега не направихте една декларация в подкрепа на тези албанци, които ги избиват? Благодаря ви.(Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Ахмед Юсеин.
За дуплика има думата госпожица Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС):Благодаря Ви, господин председател.
На господин Вълканов искам да кажа, че текстът на т. 4 е нещо, което вече много пъти е заявявано от българския парламент и не е нещо ново. Ние препотвърждаваме нещо, което е казано, тоест не виждам притеснение и това не може да бъде разделителна линия според мен, защото волята е изразена до тоя момент.
Относно това кой има право и кой няма право да говори, аз не съм казала кой има право и кой няма, кой е правилният влак. Това го казваше Българската комунистическа партия.(Смях от СДС.)Тя казваше кой има право да говори, кое е вярното и кой е правилният влак. И друг влак въобще не можеше да има, освен най-хубавия влак на Комунистическата партия.(Единични ръкопляскания от мнозинството.)Така че не приписвайте тоя тип мислене на нас. На никого не съм казала, че няма право да говори. Всеки има право да говори и да изразява мнение. Разбира се, обаче, когато говорим по такава тема – това е мое лично мнение – трябва да внимаваме дори и с думите, които говорим.(Оживление.)
Господин Юсеин(смее се), Вие ми задавате въпрос, на който ми е трудно да Ви отговоря, защото Вие сам знаете отговора. И понеже имаше и въпрос от господин Вълканов дали се нарушават норми на правото: човешкият живот е над нормите и на правото, макар че сме юристи, господин Вълканов.
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ,от място):Стига с тоя цирк!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:И аз съм убедена, че вие споделяте тоя тип мислене. Благодаря ви.(Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин Жорж Ганчев.(Оживление.)Моля за тишина!
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим):Благодаря Ви много, господин председател.
Господин министър-председател, министри, колеги! Кой има право да говори? Двадесет и четири месеца вие плюете в лицето на 270 хиляди български избиратели, отнемайки ни правото да говорим.(Силен шум и реплики.)Двадесет и четири месеца вие не ни каните на никакви консултации за подобни кризи в нашия регион. Кой има според вас право да говори, господин министър-председател?(Силен шум и реплики.)
Аз съм втрещен. Аз направо съм втрещен от бивши ченгета и от бивши комунисти и във вашите редове, и в тези отляво, които имат дързостта да се крият зад защита на националните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Сега не започвайте с обидите само…
ЖОРЖ ГАНЧЕВ:Господин председател, най-дългата българска дума е непротивоконституциоснователствувайте… Вие го правите всеки ден!(Шум, смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Сбъркахте думата.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ:Тази декларация, вашата декларация – аз съм втрещен от Евролевицата. Бившите комунисти наричат другите чугунени глави до мен.(Силен смях в залата.)Аз съм втрещен!
Чета т. 1: Република България, споделяйки принципите… заявява своята солидарност с Евроатлантическата общност и за да се предотврати по-нататъшно задълбочаване на кризата в Косово призовава към нова политика на устойчиво развитие на Югоизточна Европа…
Кои сме ние да даваме тези предложения на наши съседи, когато не членуваме в НАТО?… Ще ви шибнат два шамара във Вашингтон много скоро, ще видите. Ще ви използват дотогава. Аз, пронатовецът от Либералдемократичната партия Български бизнесблок, ви казвам, че ние трябва да бъдем внимателни със съседа, защото само господ избира съседа. Деца и правнуци ще живеят с него.(Шум и реплики.)
Оттук чета някаква абсурдна т. 3: Република България призовава правителството на СРЮ да подпише споразумението за мир и с това да се предотвратят нови човешки жертви и разрушения…
Кои сме ние да даваме тези съвети на суверенна държава, избрана с демократични избори? Питам!(Ръкопляскания от ДЛ.)
Как бяхте Вие избран, господин Костов? С палежи на парламента, с платени барикади! Как бяхте избран Вие? Питам!(„Браво!“ и ръкопляскания от ДЛ.)
Милошевич бил лошият – това е причината аз да не се срещна с него и жена му в понеделник.(Силен смях.)Това е причината, но когато Милошевич е лошият, господата от цивилизованите нации вместо да влизат в територията на една суверенна държава, вместо да питат Обединените нации и Съветът за сигурност разрешава ли им, тези господа стават жандарм номер едно в света и ние ги поддържаме!? Срещу наш съсед! Това е агресия и това е неприемливо.(Шум и реплики от СДС.)
Аз бленувам за балкански парламент. Бленувам турци, гърци, българи, македонци, сърби, румъни и да се съберат и да видят що е то балканска гордост, балкански качества, балкански приоритети, балканска култура, наша религия – и мюсюлманска, и християнска. Аз бленувам за този момент и преди две години и половина говорих и с Георгиос Папандреу, и в Белград, и в Македония. Тази идея рано или късно – може би не в моя живот – ще дойде и ще бъде реалност.
Цитирам и господин Агов: „Ирландия не била натовска държава“. Контеса Дероден – най-богатата ирландка в момента е тук. В Пернишкия театър утре се открива нейната пиеса с Васил Михайлов. Аз я доведох тук. И тя снощи щеше да повърне, като чу тази посредствена реч на някакво провинциално геройче, неспособно да контролира ципа си и другия в Лондон. Тя просто беше унижена от тези речи на тези посредствени, агресивни политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето изтече.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ:Благодаря Ви, господин председател, за двете секунди екстра, които ми позволихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Има защо да благодарите.
(Скандирания от СДС: „КГБ!“) Има думата народният представител господин Иван Генов.
Моля за тишина!
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! След въздушните удари на НАТО срещу суверенна Съюзна република Югославия светът вече не е същият. При това не е станал по-добър, а е по-опасен. В тези драматични дни на политическия кантар се определя цената – както националната, така и международната – на всяка една партия и държавна институция. Определя се мъдростта и отговорността, моралът и ценностите. Днес всеки трябва да направи своя голям избор, избор между универсалната система за международен мир и сигурност на Организацията на Обединените нации, нейния Устав и основните принципи на международното право, от една страна, и НАТО с неговата нова стратегическа концепция, от друга страна. Концепция, която присвоява функции на Съвета за сигурност, функции на световната организация и използва силата като аргумент в преговорите, а след това и като наказание, подавяне на едната или на всички конфликтуващи субекти.
Демократичната левица прави своя категоричен избор в полза на Организацията на Обединените нации и международното право. Това са върховни международни ценности. Очевидно мнозинството прави друг избор, като изхожда не от членството на България в Организацията на Обединените нации, а от кандидатчленството си в НАТО. СДС подкрепя неистово операцията „Решителен удар“, която руши световната система за мир и сигурност и ще има мегапоследици за глобалните международни отношения. Неуместно и аморално е да се игнорира съседският статус на страната ни и да се следят със задоволство бомбардировките до нас.
Обръщам се към господин президента. Господин президент, нищо не струва ценностната Ви система, ако тя включва войната, ракетите, смъртта и страданието. Вие принизихте положението на българския държавен глава до обикновен, безотговорен партиец. След днешното Ви изявление Република България се лиши от отговорен президент. Тежко на всяка страна, чиито официални институции работят срещу нейната национална сигурност.
Обръщам се и към министър-председателя. Уважаеми господин премиер, за България е еднакво опасно както участието на Българската армия във войната, така и участието на българското правителство във войната по пътя на т.нар. атлантическа солидарност. Не превръщайте България под каквато и да е форма в съвоюваща страна. Проявява се престъпна самонадеяност. Има опасни луфтове във Вашата позиция. Като че ли кабинетът търси най-неудачния път да получи алиби за провала в своята вътрешна политика. Господин министър-председател, не използвайте милитаризма като последно убежище на властта. Мирът за българските граждани е по-важен от Вашата власт.
Не споделяме виждането за изчерпаност на мирните политически средства. По дефиниция дипломатическият арсенал е неизчерпаем. Затова е нужно веднага да се възстановят в пълен обем правомощията на Съвета за сигурност на ООН, посредническата роля на Контактната група, да се мотивират с по-голяма и конструктивна воля непосредствените участници в конфликта.
Парламентарната група на Демократичната левица е категорична, че всякакви военни операции срещу суверенна държава, без санкциите на Съвета за сигурност, са незаконни и няма да доведат до трайно решение. Няма съмнение, че от момента на ракетния обстрел срещу Съюзна република Югославия огромна негативна отговорност се стоварва върху НАТО, върху неговите опити с военни средства да се решават политически и хуманитарни проблеми. Такъв подход не работи за новото разбиране на алианса, за неговата роля за общоевропейската сигурност.
Парламентарната група на Демократичната левица продължава да счита, че Косовската криза няма и не може да има военно решение. Поради това България следва да бъде само и единствено част от неговото мирно уреждане.
Ето защо е нужна корекция в действията и в намеренията на правителството в посока на абсолютна привързаност към принципите на Декларацията на Народното събрание от месец април 1993 г. за ненамеса във военни действия в бивша Югославия под каквато и да е форма, нито пряко, нито косвено, включително и под егидата на Организацията на Обединените нации и още по-малко под ръководството на НАТО. В международен план парламентарната ни група е за незабавно спиране на военновъздушните удари срещу Съюзна република Югославия, за незабавно спиране на военните действия в Косово от двете конфликтуващи страни, за пълна ненамеса на съседните държави.
И накрая, ние призоваваме мнозинството да се вслуша в настроенията и очакванията на българския народ, да не бъде въвлечено от своите управници в съседен конфликт. В противен случай цялата отговорност, при това не само политическа, за раните на страната, ще понесе правителството на СДС и неговите сателити.
Демократичната левица не се притеснява от своята самота в Народното събрание. Вие, господа, трябва да се страхувате от своята самота в обществото.(Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Генов.
За реплика има думата Борислав Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС):Господин Генов, позволявам си един въпрос към Вас, тъй като Вие сте дългогодишен дипломат в бившия Съветски съюз.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ,от място):И сега там има дипломати.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ:Но и господин Генов е бил.
Днес в пресата чета, че НАТО обявява война на управляващите в Югославия, а не на сръбския народ. Иска им се да спасят сръбския народ и самата Югославия от нейното разпадане.
Моят въпрос е следният: когато на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на България в нотата беше казано: „Ние не обявяваме война на българския народ, а на българското правителство.“ Вие много добре знаете какво правителство имаше през септември месец 1944 г. Моят въпрос към Вас е следният: Вие приемате ли тогавашната Съветска армия като освободител на българския народ или като агресор или сега приемате НАТО като агресор или като освободител?
И още един въпрос имам към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина!
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ:Добре, свършвам дотук, тъй като времето изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Имате време.
За втора реплика има думата господин Иван Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ (СДС):Благодаря, господин председател. Уважаеми колега Генов! България е извеждала свои войски и е вкарвала свои войски в чужда държава по времето на режима, на който Вие сте върл привърженик – това е през 1968 г. в Чехословакия.
И е редно, когато се застане на трибуната на Народното събрание и се отправят препоръки пред българско правителство, ясно заявило, че няма никакво намерение да участва във военните действия в съседна страна нито пряко, нито косвено, да се говори на база на фактите и да престанете да слушате вътрешните си гласове. Парламентарната трибуна не е място за избиване на комплекси, господин Генов и уважаеми колеги отляво. Тук се говори с факти. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.
За трета реплика има думата господин Драгомир Драганов.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ):Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър! Господин Генов, аз мисля, че Вие сте сбъркали две неща в своето изказване – първо, мястото и после, времето. Това е пленарна зала, не е селски мегдан. И освен това ние не сме в предизборна кампания, а обсъждаме декларация за позицията на България спрямо кризата в една съседна държава. Просто е срамно и недостойно да се говори за морал или за някакви морални аспекти в момент, в който Вие, а и не само Вие, за съжаление и преждеговорившите, абсолютно безскрупулно спекулират по чисто партийни интереси от тази трибуна.
Два дни българската общественост чака да чуе нещо ясно и точно от този парламент – че България няма да се ангажира нито пряко, нито косвено в конфликта в съседната страна. Кажете: съгласни ли сте с това или не сте съгласни? Не ни карайте да присъстваме на един наистина недостоен, непочтен партиен митинг. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Драганов.
За дуплика има думата господин Генов. (Шум и реплики в залата.)Моля за тишина.
ИВАН ГЕНОВ (ДЛ):Ще се опитам, уважаеми колеги, за кратко време да се принизя до равнището на репликите.
Господин Драганов, човек, който е служил на различни вери, нека да не ми чете морал. (Ръкопляскания от ДЛ.)Онези колеги, които избиват комплекси от агентурното си минало – също. (Ръкопляскания от ДЛ.) За трети, като господин Агов, който ни учеше преди години, че САЩ – цитирам – „са жандарм в петролните полета на Персийския залив (шум и оживление в блока на ДЛ),че американският империализъм и американските кроежи рушат Афганистан…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Господин Генов, господин Агов не Ви е правил реплика.
ИВАН ГЕНОВ:… и че шахът на Иран изпълнява ролята на жандарм на американските интереси в района на Персийския залив“, нека да замълчат поне днес.
Ще ви кажа само две неща.
Първо, по повод на така нареченото споразумение. Много се говори тук защо едната страна не приемала споразумението. Господа, споразумението по определение е съгласуване волята на съответните страни. Нито в Рамбуйе, нито в Париж имаше съгласуване на волята нито на албанската общност, нито на сръбската страна. Това беше един ултимативен текст, предоставен на двете страни. При това във втората част на преговорите текстът беше подменен. И в сегашния вариант не се решава окончателно съдбата на Косово, не се затваря пътят към независима държава там. Затова другата страна не приема такъв документ. И това трябва да го разберете.
Що се отнася до военен контингент за изпълнение на подобно споразумение, доколкото разбирам, едната страна е готова да го приеме, но той да не бъде натовски. Трябва да има право една суверенна държава да избира как да се изпълнява едно или друго споразумение.
И накрая – за международната общност. Ако считате, че половината Конгрес или половината Сенат, или обществеността в почти всички европейски страни, особената позиция на Гърция, на Италия, всичките тези позиции против военни удари са в защита на режима на Милошевич, то тогава аз съм съгласен с тази теза и на половината конгресмени, и на половината сенатори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Генов.
Има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, господа народни представители! Аз искам да започна моето изказване с част от думите на господин министър-председателя, където той цитира, че всъщност югославският посланик изразил благодарност за позицията на България, за нейната сдържаност, нещо, което е вярно. Защо те са го направили – това е друг въпрос. Ако остане време, може по-нататък и по това да взема отношение. Но аз искам да подчертая факта, че за да се стигне до този начин на изразяване на един посланик на една държава, имат заслуги и тези народни представители, включително и ние от Зелената партия, които направихме посещение до Белград, без да се стараем да налагаме нечия позиция, била тя от ляво или от дясно или от средата, а единствено с желанието да демонстрираме добросъседство, търсене на някакъв диалог и всичко това, което е необходимо на две съседни държави.
Давам този пример не за друго, макар че в средствата за масова информация бяха естествено изопачени моите думи, а защото мисля, че една разумна власт, независимо коя е тя, трябва да търси в случаите като нашия да използва полезното за държавата от противоположните позиции, полезното за държавата от позициите на БСП, ако трябва, от позициите на СДС, от позициите на Зелената партия и на която и да е друга партия. Защото в крайна сметка тук вече не опира до отделни партийни интереси. Но едновременно с това ние не можем да очакваме, че те ще бъдат премахнати само с призива на някой си партиен водач, който в момента е на власт.
Възниква един въпрос: в крайна сметка каква позиция ние търсим като държава? Господин Костов каза, че за нас е бил разигран или по-точно се е разиграл поради добро стечение на обстоятелствата добрият вариант. Сърбия засега не ни е визирала като пряк противник и надяваме се, че няма намерение да действа по съответния начин. Добре, прекрасно, ние много се радваме. Възниква въпросът: а ако беше все пак, какво щяхме да правим? Имаме ли такава позиция, имаме ли яснота какво ще правим?
Това, което всъщност тревожи нас от Зелената партия – и аз искам да подчертая тук, че се изказвам наистина от името на партията, а не от името на парламентарната група, ние имаме известни различия, но това е нормално в една демократична коалиция, – е това, че всъщност в България разиграваме една външнополитическа доктрина, която е изключително опасна за страната. За съжаление тя е отражение на българския манталитет и най-вече на неговата политическа класа. Както навремето се прегръщахме и бяхме най-близките до Съветския съюз, бяхме най-верните във Варшавския договор, сега се опитваме да станем най-верните на един договор, в който даже не участваме.
В крайна сметка не може да бъде основа на една външнополитическа доктрина НАТО в името на всичко. Всичко за НАТО, всичко в неговото име – това не може да бъде.
Защо казвам това. Казвам го като човек и като партиен представител, който не счита, че НАТО е най-добрият избор за България. Нещо повече, нашата партийна позиция е, че най-добре е той да бъде разпуснат. Но ние живеем в реален свят. Щом сме тръгнали и считаме като нация, че това може би е по-добрият избор за момента, дайте да го използваме по разумен начин и да видим кои са нашите приоритети. Защото наивник е този – и аз мисля, че поне в тази зала няма такива наивници, но не е честно към българския народ, ако крием това, – който счита, че НАТО се ориентира по общохуманни и общочовешки ценности.
Аз не вярвам, че в тази зала има такъв наивник, но много е некоректно, когато се опитва да се излиза за една политическа позиция с такава теза. Това е една самозаблуда, която може да ни струва изключително много.
Естествено е, че НАТО изразява интересите на определени държави и най-вече на Съединените щати и много добре знаем, че в много случаи се борави с двойни стандарти, с тройни. Да ви давам ли пример за други места, където има същите проблеми, обаче там не се намесва НАТО?
В крайна сметка, даже тази дума „цивилизационен избор“ е известен абсурд. Не може цивилизационен избор да бъде един военен блок. Цивилизационният избор може да бъде пазарно стопанство, може да бъде права на човека вътре в държавата, а изборът на един политически или военен блок може да бъде само от гледна точка на интересите на държавата. И тук аз мисля, че нито един български политик не трябва да страда от комплекси за каквото и да било минало – агентурно, червено или не знам какво друго. Това са интересите на България. Но ние трябва да си даваме много добра сметка, че България не е в центъра на интересите на НАТО. Тя вероятно даже не е и в перифериите. Тя е интерес на НАТО, доколкото може да служи оръдие за достигане на някакви цели на Балканите. (Ръкопляскания от ДЛ.) Това е така и те си го знаят. Въпросът е ние знаем ли какво искаме.
Нека да калкулираме всъщност в крайна сметка какво ще получим от една позиция, която очевидно ярко, както се прави в последната половин година, макар че, веднага отварям една скоба, забелязвам едно омекотяване на позицията у правителството, което вдъхва известна надежда, поне за мен, но все пак едно ярко заставане на позициите на НАТО и демонстриране на всякаква готовност за подпомагане действията в Косово какво може да ни даде като полза.
Ще станем ли членове на НАТО от това? В близките десет години, всеки от вас много добре знае, че няма такъв шанс. Това е казано и от официални лица. Не знам за какво се заблуждаваме ние.
Гаранции за нашата сигурност. Нима писмо на един или друг ръководител – и то много двусмислено писмо – може да бъде гаранция?
В лицето на Югославия какви ще бъдем ние – в мислите, в тяхното виждане? Ние ще бъдем един потенциален враг. И няма защо да се лъжем, ако те сега не го обявиха, това показва, че те са малко по-гъвкави по отношение на собствените си интереси. Естествено, че няма да искат да откриват един втори фронт срещу България, при положение, че има достатъчно срещу други страни. Но ние ще останем в тяхното разбиране като един потенциален враг в продължение на десетилетия. Да не говорим, че същото ще бъде и за Русия, в която имаме огромни икономически интереси.
Дали тези загуби ще ни бъдат компенсирани от Международния валутен фонд? Естествено, че няма. Да ви дам ли примера за Ирак – колко се пънахме там? Югоембаргото – колко се пънахме? Какво получихме? Засега само отрицателни цифри и то големи, в милиарди и то в долари.
В крайна сметка, и най-лошата калкулация от всичко това е, че всъщност ние спомагаме за налагането на един модел на решаване на проблемите на Балканите, един модел, който е изключително опасен преди всичко за нас като държава, модел, при който каквото каже НАТО, това ще стане на Балканите.
Не искам да ви давам примери за неща, които знаете и които ги имаше в пресата – за това как определени центрове в същата тази държава, която ръководи на практика НАТО, се изказаха по въпроса какво е в България, какви малцинства имало. И може би какво трябва да правим с тях! … Макар че твърдя, че ние сме най-демократичната държава в това отношение на Балканския полуостров.
В крайна сметка, ако това е отрицателната калкулация, положителната е само една – че евентуално нас може да ни потупат по гърба, евентуално нас може да ни запишат на десета или петнадесета, или на стотната страница на някой отчет, където ще кажат, че България е била на еди каква си позиция. Е, нека да сложим на везните двете неща и да не говорим тук кой е от БСП, кой е от СДС, кой е от някоя друга партия. Не в това е проблемът. Аз изразявам едно мое мнение, вие може да не го приемете, но ние трябва да го знаем това.
В крайна сметка, има една подмяна на приоритетите във външната ни политика. Приоритетът, който споменах и който се налага вече в продължение на години в нашата държава, е: НАТО в името на всичко. Според нас единственото, което може да бъде приоритет във външната ни политика, е преди всичко добросъседските отношения на Балканите със страните, с които ние имаме обща граница преди всичко. Вторият приоритет вече може да бъде НАТО, но като оръдие – като оръдие за постигане на първата цел. При нас всичко е обърнато надолу с главата.
В крайна сметка нека, и аз към това ви призовавам, може даже да гласувате тази декларация. Ние лично, поне Зелената партия, няма да я гласуваме не за друго, а защото тя е двусмислена. Тя е двусмислена и ако питате мен, най-разумният начин би бил да се обединят двете декларации, които имат допирни точки. Но очевидно по чисто политически прения, които ние имаме навика да правим, без да мислим даже за нашата национална сигурност, няма да се стигне до това.
Така че ние не можем да подкрепим декларация, в която има двусмисленост по отношение на една съседна държава.
В крайна сметка, това, което е в наш интерес – и ние ви призоваваме, ако не сега, то по-късно да стигнем до него – е, че ние не трябва да допускаме никаква пряка, косвена или каквато и да е друга намеса и участие в намеса по отношение на суверенна държава, граничеща с нас.
Второто, което би трябвало да бъде наша цел, е да потърсим всякакви начини за подобряване на отношенията с Югославия, даже неформални. Именно затова в Зелената партия работим, за да отидат депутати отново до Белград, даже докато вървят тези военни действия. Защото тогава ще бъде оценен този жест, независимо че той е направен от опозицията или от някой друг.
Аз пак повтарям: ние трябва като нация да търсим даже противоположностите, ползата от тях, когато се касае до интересите на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата за реплика господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (НС):Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Времето тече неуморимо, но след като чух, че има една партия в България – Зелената партия, която е за разпускане на НАТО (смях от мнозинството),докато всички ние се надяваме … (Неясна реплика от място на господин Александър Каракачанов.)
Моля? (Смях в блока на мнозинството.) Вие, Зелената партия, сте за разпускане на НАТО, както разбрах. То е записано. Но аз мога да Ви кажа едно: има една голяма надежда за България – това е, че Зелената партия ще узрее. (Силен смях и ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Благодаря на господин Савов.
За дуплика има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС):Господин Савов, аз се радвам, че Вие се опитвате да го избиете на хумор, защото щеше да бъде по-тъжно, ако продължавахме тази линия, която беше в началото на заседанието – да поставяме етнически проблеми, да разискваме какъв бил режимът на съседната ни държава – и всичко това от трибуната на Народното събрание. Така че приветствам това, че Вие се опитвате да търсите хумора в цялата история, макар че е много тъжно. Но чуйте едни мои думи, може да Ви прозвучат също смешно. Така навремето се смееха на Соломон Паси, който предложи да влизаме в НАТО. И той беше от Зелената партия, ако си спомняте, и то дълго време беше. Напусна я не защото беше предложил това нещо, а по други причини. Така че тогава се смееха комунистите, тогавашните комунисти. Хайде, „БСП“ се наричаха, няма значение. Сега се смеете Вие.
Аз ви казвам следното: това, което става в Косово, е една огромна клопка за НАТО. И аз се надявам, че може би това ще бъде началото на края на НАТО, защото провалът в Косово, който между другото може да струва много кръв и на България, се надявам, че ще промени начина на мислене на една имперска структура, която, дълги години прислужваше на друга имперска структура, която слава Богу, се разпадна. Но имперското мислене на тая структура е останало и ако вие това не го разбирате, много страшно за България. Време е Вие да узреете, господин Савов! (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Благодаря на господин Каракачанов.
Има думата господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС):Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги!
Снощи въоръжени сили на НАТО нанесоха масиран удар върху военни, инфраструктурни и стопански обекти в Съюзна република Югославия.
Днес вече по банките в тази зала има извънредното издание на някои вестници, където има с големи, мрачни букви думата „Война!“. Стигнахме дотам!
От тази трибуна се запита колко да се чака в името на мира, не е дори лошият мир по-добър от войната. Наистина това, което стана снощи – а ние по това време още се питахме дали всъщност наистина ще се стигне дотам, дали Милошевич в края на краищата няма да отстъпи. Просветени хора, опитни в политиката, изказаха противоположни мнения, вероятно в зависимост от нагласата си, от темперамента, но от снощи най-мрачните очаквания са един неумолим факт. Чухме, че днес ударите продължават.
Мир ли беше нарушен обаче в Югославия снощи? В тази страна от 10 години почти се води война и единият воюващ е като че ли все един и същ – срещу този, срещу онзи, на етническа, на верска, на национална основа. Но онази война започва не така предизвестено, не с такова привлечено внимание на медиите, на международната общност. Тук-там отива войскова част или полицейско съединение, изваждат няколко души, пък след известно време се чува, че май няколко от тях били разстреляни, пък там пуши къща, пък пожар…
Наистина, войната която започна снощи е драматична, явна. Униформени военни от двете страни воюват един срещу друг.
Но, колеги, нека не се заблуждаваме – в авторитарните страни, а такива на Балканите имаше много, включително и тази, често режимът воюва срещу отделни групи от собствения си народ. На това бяхме свидетели в Югославия и през последните десет години.
Аз съм дълбоко убеден и нашата Парламентарна група, че това, което започна вчера в Югославия, е войната, която ще сложи край на войната в Югославия! (Неодобрителни реплики от ляво.)Защото Югославия сама не успя да направи това. Цялата световна общност със своите миролюбиви усилия не успя да направи това.
Любим лозунг беше в нашето детство: „Мирът ще победи войната!“, но ето, че мирът не успя да победи чрез мирните си цели, но мирът – силният мир, добрият мир, трябва да бъде въоръжен. Този мир действа от вчера в Югославия!
Правят се интересни паралели. Вярвам, че е от загриженост. В България имало етнически, верски групи, сходни с тези в Съюзна република Югославия. Не било ли твърде опасно в България да стават подобни неща, да тръгнат подобни процеси.
Къде избухнаха конфликти на Балканите на верска или на етническа база? В авторитарните общества. Това стана и в България преди 15-тина години, не зная точно колко, във втората половина на 80-те години, но в една страна, каквато днес е България, в която по демократичен, балансиран път са гарантирани достойнството, правата на отделните верски, етнически, културни групи, подобно нещо е невъзможно. Нека не си създаваме изкуствени плашила – в България това е невъзможно! Световната общественост знае това и България с основание се гордее, че е алтернативният модел на балканско развитие. Да, има аналог в нашата структура етническа, верска и културна, но ние сме доказателствата, че в този състав може да се живее цивилизовано и в мир.
Убедено подканям всички да се присъединят към тази декларация. Аз лично се гордея, че под нея стоят подписите на представители на четири от парламентарните групи, представени в този парламент и се надявам, че представителите на онази група, чийто подпис не фигурира тук, ще намерят достатъчно основание да подкрепят значителна част от точките в нея. Благодаря.(Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:Благодаря на господин Стефанов.
Господин Веселин Бончев има думата.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим):Уважаеми господин председател, господа министри, драги колеги народни представители! В този момент до България се водят военни действия. Жалко, че преди няколко минути започнаха партийни пристрастия, когато моментът за България е много тежък, а не само за България, за целия Балкански полуостров.
В точка четвърта в декларацията е написано да се призове Югославия да спази мирното споразумение. Да, нямам нищо против, но трябва да призовем и НАТО да спре тези бомбардировки, където загиват мирни хора.
Да не си правим илюзия, уважаеми колеги, България е много близо до границата, където се водят военни действия и никой – нито в тази зала, нито извън тази зала може да каже, когато напада НАТО или когато се отбранява Югославия, ракетите, бомбите, снарядите къде ще паднат. Нека да не забравяме, че само от военните обекти на Югославия Атомната централа в Козлодуй се намира на 150 км. по въздуха.
СТЕФАН САВОВ (НС,от място):Стига сте плашили!…
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ:Точка четвърта – България потвърждава избора за пълноправно членство в НАТО – да, но в този момент този съюз НАТО върши варварство, лее се кръв, и се избиват мирни хора на Балканския полуостров с опасност тази война да се разшири. И нека да не забравяме, че така започна през 1939-1945 г. когато загинаха 80 милиона невинни хора.
България загуби 8 млрд. от ембаргото от 1991-1995 г. във връзка с кризата в Босна. Нито Организацията на обединените нации, нито НАТО, нито Европейския съюз направиха един цент компенсация. Напротив, те се изгавриха с България!
В пресата казват, че ние сме готови да поемем 5000 души бежанци. Те ще бъдат повече, ако продължи войната и в тази финансова криза, когато трябват лекарства, медикаменти, храна, дрехи, България не е способна да го направи това, защото нейните граждани в момента ровят в кофите за боклук, за да се изхранят!
Не забравяйте, че тази война, ако продължи, България ще понесе огромни загуби. Само един пример да вземем – сухопътния, железопътния, въздушния и транспорта по Дунава – това са огромни загуби за българските стоки за Западна Европа.
Уважаеми колеги, много се страхувам и никак няма да е чудно, че това, което става в Косово, а ние така, с лека ръка го партизираме, няма да е чудно, ако утре стане и в Кърджали. Тогава кой ще ни спаси? (Шум и реплики в залата.)
Действията, до границата, на НАТО, не забравяйте и друго, четете пресата, вече отблъснаха и продължават да отблъскват тези военни действия инвеститорите, които чакаме да дойдат в България. Да не говорим за туристическия поток.
Днес в пресата се появи част от речта на Клинтън пред Конгреса. Клинтън говори, че го питали конгресмени къде се намира Косово. Аз няма да се учудя, ако тези конгресмени утре попитат Клинтън къде се намира България.
Второ, Клинтън говори, че в Косово се срещнаха и влязоха в конфликт, цитирам дословно: „славянската цивилизация и европейските мюсюлмани“. Може би това е била целта на тези, които искат да няма мир на Балканите. Това за мен, уважаеми дами и господа, е цинизъм. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Бончев.
За първа реплика думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС):Уважаеми господин Бончев, вярно е и за най-голямо съжаление в момента наистина умират невинни хора. Но човешкият живот няма цена и не е съизмерим. Това става, защото не се подписа споразумението, което искаше да прекрати умирането на други невинни хора. И за да бъде прекратено загиването на едни невинни хора, за съжаление в момента загиват други невинни хора. Но няма друг начин. Другият начин е да се подпише споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Китов.
За дуплика, ако желае, има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим):Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Китов, приемете моите уважения като лекар и то хирург, но не забравяйте, че тези жертви можеха да бъдат избегнати. Защото Вие знаете колко огнища в света бяха с напрежение и можеше този диалог на дипломацията и на мирното решаване да продължи. Защо НАТО не го продължи, а реши да избива мирни хора – това питам аз? (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Близо денонощие след първите бомбени удари, когато се потвърждават сведенията за разрушените обекти, включително и граждански, когато знаем и жертвите, първото, което трябва да направим, е да изразим своето съжаление за провала на преговорите и своето съчувствие чисто по човешки, по съседски към пострадалите и сърби, и албанци, и представители на други етнически общности. Смятам, че ние сме морално задължени да изразим и своята готовност за хуманитарна помощ от страна на България след спирането на ударите. Заедно с това ние трябва най-сетне, казвам най-сетне, защото го предлагаме повече от година, не просто да приемем декларация, а да формираме държавническа позиция, позиция, основана на добре осъзнатия национален интерес.
След нанесените удари, след заявените позиции и предприетите действия на съседни и на великите страни стана ясно, че конфликтът трудно може да бъде ограничен. По-вероятно е той да се разшири, да се разлее и към други съседни територии с не по-малко сложни етнически и междунационални отношения.
Мирът, уважаеми дами и господа, не може да дойде на върха на ракетите и с тежкия товар на свръхмодерните самолети. Наивно, ако не демагогско, е внушението, че подобна акция ще стабилизира Балканите. Много се опасяваме, че тя по-скоро може да бъде катализатор на сепаратистки етнически тежнения, онзи детонатор, който може да взриви прословутото балканско барутно буре.
Както през цялата изтекла година, така и сега ние тревожно предупреждаваме, че военните операции, че тежките военни действия не могат да донесат трайно решаване на проблемите в Косово. Намирам за цинични твърденията, че така може да се предотврати хуманитарната катастрофа. За нас, чиито корени са тук, на Балканите, е пределно ясно, че всъщност голямата трагедия сега започва.
Парламентарната група на Демократичната левица настоява за прекратяване на военните действия срещу Съюзна република Югославия. Въздушните удари, които вече достигат до любимите ни Западни покрайнини, предприети без санкции на ООН, представляват грубо нарушение на принципите на международното право и ред. Ситуацията изисква Съветът за сигурност на ООН да поеме своята роля на основен фактор за намиране на мирно решение за кризата в Косово. Ние сме за това страните в конфликта незабавно да спрат военните действия в тази провинция и да избегнат разрастването на човешката трагедия.
Задълбочаването на военния конфликт създава пряка заплаха за националната сигурност на Република България. Българската социалистическа партия смята, че потенциалните рискове за нас са следствие от небалансираната, бездейна и на моменти безпомощна политика на правителството на СДС по отношение на цялостното развитие на конфликта. Правителството непрекъснато повтаря в чисто декларативна форма, без необходимите и чакани от всички българи доказателства, че заплаха за националната сигурност няма. Аз ще ви цитирам един текст: „Българското правителство констатира, че евентуални военни действия ще създадат пряка заплаха за националната ни сигурност и т.н., като се предлагат консултации с НАТО за предотвратяване, защита и компенсации на последиците от вероятните рискове и заплахи за националната сигурност“. Край на цитата, както казва един колега.
Аз питам: познавате ли този текст, господа министри – съжалявам, че го няма господин министър-председателят, – изпратен на един познат адрес в Брюксел? Не твърдяхте ли и тогава, а това беше октомври 1998 г., публично включително и от тази трибуна, че пряка заплаха за България няма? Кога сте казвали истината – питаме ние – дали тогава, когато обстановката беше по-спокойна или сега, когато въздушните атаки, разрушенията и жертвите вече са факт?
Въпросите, свързани със сигурността на страната, са много. Ако е вярно, че заплахи няма, дали то е защото имате информация от сръбска страна, че няма да предприемат нищо срещу България? Или, че НАТО дава сигурни, категорични гаранции? Ако беше така, нямаше настойчиво да ги искате по всеки повод. Или най-сетне, че нашата славна армия е в състояние, което позволява да парира всеки ответен удар? Армията, която вие незнайно защо точно сега, в този момент свеждате до числения й състав, а може би и до състоянието й от времето на Ньойския договор. Случаен ли е фактът, че точно сега вие решихте да създавате нова армия? Защото това е смисълът на военната реформа, която приемате и доктрината, която предстои да се гледа в Народното събрание.
Непрекъснато се повтаря, че НАТО не е отправяло искане към нас за конкретен ангажимент. Въпреки нашите настойчиви питания предварително точно и политически действено да обсъдим всички варианти, включително и най-неблагоприятните – да не дава Господ да се реализират, – правителството упорито отказва да дебатира. Но и днес ние питаме: ако ни бъде поискано не само въздушно, но и териториално пространство, какъв ще бъде отговорът? Не е ли най-добре ние предварително ясно и категорично да обявим, че не можем да участваме в подобна акция, че не можем да предоставим нито въздушни, нито териториални коридори (ръкопляскания от ДЛ), че нашата територия не може, няма да бъде източник на заплахи за нашите съседи? Аз питам, изразявайки мнението на моите колеги: защо мнозинството отказва да запишем изрично този текст в декларацията, която ни предстои да приемем? Не означава ли това зле прикрита отговорност да се предостави и коридор, и пространство като цяло, и въздушно, а може би и териториално пространство – така, както впрочем е записано в Рамковото споразумение, което се подготвяше дълго време, което правителството одобри, а след това незнайно къде скри?
И най-сетне, Българската социалистическа партия, уважаеми дами и господа, подкрепя цялостната евроинтеграция на България, включително и военнополитическата, с разбирането, че НАТО може да бъде елемент от една бъдеща система за колективна общоевропейска сигурност. Впрочем на онези, които весело подвикват сега в залата, вероятно това са най-горещите привърженици на атлантическата идея, аз трябва да кажа, че тази идея никога не е била ерозирана толкова, колкото след ударите от тази нощ.
Когато изразявам тази подкрепа, аз съм длъжен да възразя остро и категорично срещу опитите днешният дебат да бъде подведен под знаменателя на отношението ни към НАТО, тон за което даде за съжаление и държавният ни глава. Бъдещото ни приобщаване към НАТО не може да бъде цена за сигурността на нацията, на отделния българин днес, в този момент. Нека мислим повече за отечеството си, дами и господа!(Ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Първанов.
За първа реплика има думата заместник-председателят господин Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС):Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Първанов, правя Ви реплика, защото Ви уважавам като сериозен политик, като човек, който не говори тук празни приказки. Репликата ми е преди всичко за това, че много често във Вашето изказване звучаха думите „заплаха за националната сигурност“. Тези страхове, че Югославия, Милошевич или който и да е ще удари България най-малкото Вие трябва да знаете, че са неоснователни. Затова защото Милошевич също е човек, също може да си направи преценката. И ако някой тук, в тази зала, и то в тази половина допуска, че Югославия или югославските социалисти ще ударят България, значи той просто не си познава партньорите в съседната страна.
Или пък другото, което също прозвуча от ваши съпартийци, за Кърджали например. Ама, чакайте сега, вие какво смятате, че господин Юсеин и господин Местан са сепаратисти? Че ще правят друга държава? Няма такова нещо! Вие наистина не го казахте това, но то звучеше и ето ги в момента подвикват вашите съпартийци.(Шум и реплики в Демократичната левица.)
Има наистина една опасност за националната сигурност в България, една: и тя е във вашата партия, господин Първанов! И винаги тя е била опасност за България!(Ръкопляскания в мнозинството. Смях и реплики в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Куртев.
За втора реплика има думата господин Георги Манов.
ГЕОРГИ МАНОВ (НС):Уважаеми господин Първанов, аз нямах намерение да вземам думата, но Вие направихте една аналогия с армията и с Ньойския мирен договор. Е, разбира се, силно преувеличена по отношение на числеността. Но като историк искам просто да Ви припомня, нали Вие сте един историк, който добре познава историята, кой ни докара до подписването на Ньойския мирен договор и при какви условия.(Викове и реплики в Демократичната левица: „Комунистите!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля, тишина!
ГЕОРГИ МАНОВ:Не, уважаема госпожа Дончева, докараха ни управници от типа на Милошевич. Точно това искам да ви припомня. Защото Ньойският мирен договор беше подписан без алтернатива и беше подписан от отговорен български държавник, а до Ньойския мирен договор стигнахме благодарение на ината и твърдоглавието в една война, предварително загубена от управници тип Милошевич.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ:Кои са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.
Господин Първанов има думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Куртев, аз, откровено казано, не бих коментирал Вашите добри думи за Милошевич. Това показва, че негови привърженици има във всички страни на залата. Що се отнася обаче до въпроса за заплахите, аз просто Ви цитирах текст от писмо на правителството, в което изрично се признава наличието на потенциална заплаха за нашата национална сигурност. Нито повече, нито по-малко!
На второ място, колкото и да сме уверени в добрата воля на нашите съседи, нещо, което аз не поставям под съмнение, нека да се опитаме да си представим варианта, в който ние предоставяме своето въздушно и териториално пространство и ставаме част от театъра на военните действия. Аз питам: и тогава ли ще твърдите, че няма заплаха за нашата национална сигурност?
Що се отнася до сепаратизма, не можах да разбера въпроса Ви, но тук отново ще повторя онова, което съм казвал пред своите избиратели. Аз приветствам идейно-политическото развитие на Движението за права и свободи в посока към либералната идея и изразявам нашата обща оценка, че със своите действия, със своите инициативи ръководството на движението в последните години наистина допринесе много за запазването на социалния и етническия мир в страната.(Ръкопляскания в Демократичната левица.)
Така че, подобни аналогии моля да не правите!
А на господин Манов бих казал, че наистина може би беше по-добре да не взема думата, защото, господин Манов, първата и втората национална катастрофа, което Вие добре знаете, защото това го учихме в учебниците, в които историческата истина присъстваше, не в сегашните, бяха доведени от партии Либерална, Демократическа и други, чиито наследници са днес тук в залата и са в пространството, което заемате вие. Благодаря ви.(Ръкопляскания и реплики: „Браво!“ в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Първанов.
Има думата господин Христо Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим):Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаемо ръководство на изпълнителната власт, уважаеми колеги народни представители! Без да щем, всички днес влизаме в историята, което не е кой знае какво постижение. Лично аз смятам, че да си историческа личност е много неудобно, понеже историята е пълна и с дребни души, и с кървави драми, някои от които на Балканите се инфектират и рецидивират.
Ето защо без претенции за историчност аз искам да кажа, че България като част от Европа, Европа като част от света е в навечерието на голям катаклизъм. И този катаклизъм е от геополитически характер. Тук нашите политически противоречия малко могат да помогнат, но могат да навредят на България. Геополитическата криза, свързана с новия световен ред, заплашва да разруши стария, без да е създала нещо ново. Аз се чудя защо всеки път, когато се заговори за нов световен ред, нещата минават през война до следващата война. Справка: спомнете си кой говореше за нов световен ред преди сега този термин да влезе в употреба.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ:Хитлер.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ:Аз искам да поставя въпроса така. Нас естествено ни интересуват хуманитарните проблеми и предотвратяването на хуманитарна катастрофа. Ние сме хора, които освен патриотизма си имаме и човещина. Нас естествено ни интересуват и добросъседските отношения. Ние живеем на една прокълната и благословена територия, наречена Балкани. Нас обаче трябва и ни интересува, убеден съм, преди всичко съдбата на България на фона на този конфликт, развитието на нашите процеси и проблеми. Ето защо аз искам да изразя моето безпокойство, искам да го освободя от партийно-политическо пристрастие, но искам да ви призова да направите същото, защото историческият момент е много тягостен.
Нещата се инфектират, подчертавам, от това, че според теорията на конфликтите с ниска степен на интензивност, тези конфликти могат, пак подчертавам, да се инфектират и да повишават степента си на интензивност. Те могат да се пренасят отвън. И когато тук се говори за сепаратизъм, ние нямаме предвид нашите съотечественици от друг етнически произход. Ние мислим и за техните интереси, да не стават те пушечно месо, както някои други. Трябва да защитим и тях, и себе си от това отвън да бъде привнесен вирусът на сепаратизма. И когато става дума за гаранции, които господин Солана, респективно госпожа Олбрайт дава, аз бих ви помолил да поставите вие, господа от управляващото мнозинство, следния проблем.
На България са нужни гаранции не за това, че, видите ли, Милошевич може да ни удари. Ние ще си го върнем. Ние не се страхуваме от Милошевич. Моля да обърнете внимание. Българската армия, която аз познавам добре – бил съм секретар на Министерството на отбраната и мога да кажа, че тя все още е боеспособна, все още е мотивирана и моля, съобразете се с нея, с нейните победи и боен дух. Тя може да защитава границите на нашата страна.
Проблемът е може ли НАТО, може ли евроатлантическата общност да ни даде гаранции, че в границите на България, на територията на тази суверенна страна няма да бъдат индуцирани подобни конфликти за в бъдеще? Мисля, че ако ние воюваме за такъв род гаранции, ще направим една голяма добрина за България и за българския народ в единственото на неговите различни по етнически, по религиозен, по културен принцип компоненти – български граждани. Защото след човещината, подчертавам, идва и този патриотизъм, който трябва да е спасителната нишка, която да ни отведе към някакъв изход. Този погребан, но жив, жив погребан български патриотизъм, който никога не е бил агресивен, подчертавам, но който се задейства, когато ножът опре до кокала.
Уважаеми дами и господа, ситуацията е такава, че, според мен, в руините на стария световен ред, когато Съветът за сигурност и ООН се оказват или неуважени, или неспособни да запазят стария мир…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето Ви изтече.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ:… когато организации като НАТО, които са били отбранителни, изведнъж престават да бъдат отбранителни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето Ви изтече, господин Смоленов.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ:… в руините на стария световен ред ние не можем и не бива да погребем България.
Затова призовавам за единство в такива сюблимни моменти. Да забравим партийно-политическото противопоставяне!
Правя конкретно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето Ви изтече отдавна. Трети път Ви казвам.
ХРИСТО СМОЛЕНОВ:Добре, след това искам думата за процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (независим):Уважаеми господин председател, дами и господа министри, колеги! За упражняване на сила в случай, че преговорите в Косово не доведат до мирно разрешение на конфликта се обявиха правителствата на европейските държави, като особено недвусмислена беше позицията на Германия, Англия и Франция. Свиканото постфактум заседание на Съвета за сигурност на ООН очерта още в началото предварително известни позиции. Русия е против военната намеса в Косово, а с изявлението на господин Анан се обобщи мнението на мнозинството, а именно – понякога се налага демокрацията и човешките права да се защитават с оръжие – перифраза на известната фраза на Сервантес.
След периода на студената война очевидно е налице една променена международна обстановка. Една част от бившите членки на Варшавския договор са вече в НАТО, а други се подготвят за присъединяването. От другата страна стои Русия, изтощена и с ръка, протегната за помощ към същите страни, които стовариха удари срещу Милошевич. Разбира се, няма нищо по-добро от една обединена световна система за сигурност, която да бди над мира и човешките права и да раздава справедливост въз основа на ясни правни и морални критерии. Такава световна система за колективна сигурност все още не е изградена. И ООН, и НАТО са в процес на трансформация, която трябва да даде приоритет на политическия инструментариум при решаването на регионалните конфликти.
Трябва да признаем, че в международноправен аспект Уставът на ООН остави известни съмнения относно правомощията на НАТО за взимане на самостоятелни решения за военна намеса в конфликтни ситуации. Но не трябва да забравяме и единната политическа и морална позиция на страните-членки на Съвета за сигурност от октомври 1998 г. Резолюция № 1199 гласи категорично: „Положението в Косово представлява заплаха за мира и сигурността в региона“. Към това ние като българи бихме могли да прибавим: „Кризата в Косово ощетява икономическите интереси на България. Тя бърка в джоба на всеки българин“.
Уважаеми колеги, всяка война е трагедия. Трагедия е, че на прага на XXI век се води война, при това на Балканите. Лесно е да бъдат идентифицирани диктаторите и политическите авантюристи, но дори лазерно управляемите ракети не могат да разграничат невинни граждани от военни части.
Отговорността на парламента днес е да оцени две неща – първо, икономическите загуби, които търпим поради спадналото доверие в Балканите като зона на риска и здрача и, второ, да оценим досегашната и трасираме бъдещата позиция на България относно косовската криза. Днес не е на дневен ред дискусията „за“ или „против“ НАТО.
Каква беше досегашната българска позиция? За мен са важни 5 нейни опорни точки.
1. Настояването за мирно решаване на конфликта.
2. Международните и регионалните дипломатически инициативи за постигане на споразумение.
3. Ясната позиция за запазване на териториалната цялост на Югославия.
4. Противопоставянето на екстремистки и радикализиращи се искания на албанците.
5. Отказът от пряко и косвено участие във военни действия.
Тези принципи трябва да са в основата и на днешната българска позиция. За България е от жизнена важност как военните операции на НАТО ще инспирират адекватни политически разрешения на кризата. Това днес не е ясно.
Позицията на заложници на пожарите в бившата Федеративна Югославия ни ощетяват икономически ежедневно. Постигането на бързо и трайно решение е от първостепенно значение за българската икономика и социалния мир в страната. В тази посока трябва да се насочат външнополитическите ни усилия.
Имайки предвид продължението на петте основни принципа, заложени в досегашната българска позиция, аз, стъпвайки върху декларацията, изготвена от контактната група, имам пет конкретни предложения.
Първо, споделям виждането на колегите, че т. 2 трябва да бъде изведена в началото на основния текст на декларацията, като под „неучастие косвено във военни действия“ аз имплицирам и фактът да не бъдат предоставени територия, акватория и въздушно пространство за действия срещу Югославия.
Следващото ми предложение се отнася към т. 1. Предлагам след изречението, което завършва с „… й да се предотврати по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово…“, т.е., то не завършва там, предлагам след думите „кризата в Косово“ да се сложи точка и вместо остатъкът от изречението, да се прибави следното ново изречение: „Република България призовава към търсене на трайно и стабилно политическо разрешение на кризата, към нова политика за устойчиво развитие на Югоизточна Европа“.
Към т. 4 имам разбиране, което споделиха и колеги от почти всички парламентарни групи. Смятам, че тази точка трябва да отпадне, не защото това не е позиция на българския парламент, а защото тя звучи изолирано от контекста и без нея декларацията ни ще звучи по-суверенно.
И две по-малки предложения за поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето Ви изтече.
ХРИСТО ИВАНОВ:Не приемам комбинацията „хуманитарна трагедия“. Според мен, това е недопустимо словосъчетание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Господин Иванов, времето Ви изтече.
ХРИСТО ИВАНОВ:И вместо думите „изразява задоволство“, предлагам да се замени с „изразява удовлетворение“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо министър, уважаеми господин министър! Независимо от това колко ще продължи във времето операция „Решителна сила“, най-важният извод, бих казал, историческият урок вече е ясен. Въпросът за правата и свободите на човека, на гражданите не е въпрос само и единствено на отделните държави. Универсалният характер на тези права и свободи превръща тяхното погазване в проблем на цялата международна общност и поставя под съмнение суверенното право на отделната държава. Защото, уважаеми госпожи и господа, никой суверен няма право да убива невинни жени и деца. Точно това прави в Косово режимът на Милошевич.
Реакцията на НАТО в този смисъл е закономерна и не може да се определи като агресия. НАТО защитава основополагащи за демокрацията ценности – човешките права, правото на самоопределение и преди всичко правото на живот.
Ето защо не съм съгласен с изказалите се преди мен колеги, които оспорват необходимостта от т. 4 в проекта за декларация, предложен от контактната група, чрез която се препотвърждава стратегическият избор на България за членство в НАТО, като цивилизационен избор. Защото този избор е именно и преди всичко цивилизационен, защото НАТО е не просто военна организация, а носител и защитник на определена ценностна система – тази на демокрацията.
Изкушен съм да коментирам и две метафори, които днес влязоха в активно обръщение – България е остров на сигурността и спокойствието. Да, и това е онзи факт, който ние с общи усилия по пътя си към НАТО трябва да се опитаме да превърнем в най-важния ни коз.
Възниква обаче въпросът: защо все пак България е остров на спокойствието? 1989 г. тя наследи от комунистическия режим не по-малко тежки етнически проблеми. И може би няма по-подходящ момент от днешния дебат, в който аз още веднъж искам с гордост да заявя, че това е резултат и от усилията на тази политическа сила, на която принадлежа, и част от която е тук, в тази зала, че ние успяхме, разбира се, с общи усилия да превърнем болката от погазените ни права по време най-вече на „възродителния процес“ във воля за обща държавност и тази политика продължава и днес.
А що се отнася до втората метафора – тази за влака, аз съм убеден, че влакът на Милошевич се движи назад към XIX век. Този, в който правим опит да се качим, се движи в правилната посока – към XXI. Призовавам ви да се качите и вие. Благодаря ви.(Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Местан.
Има думата министър Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА:Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа депутати, господин министър! Очаквах, че днес ще има един дебат наистина за съдбата на България. За съжаление обаче, партийният патос отново взе връх. Направиха се всякакви интерпретации, размахаха се всякакви спекулации и заплахи, изля се дори и политическа злоба и всичко това може би в името на народа – онзи народ, който в момента ни чака да види какво ще кажем и как ще реагираме.
Защото хората действително очакват от нас аргументи, очакват да чуят политическият елит в тази страна какви мерки взима или е взел за гарантиране на националната сигурност на България. Но казват, че и пътят към ада е постлан винаги с добри намерения. Големият въпрос действително днес е: кога всъщност започна войната в Косово и каква е била, и каква е позицията на България?
Уважаеми господин Лилов, политизирам с Вас, защото Вие действително сериозно поставихте въпроса. Войната наистина започна много отдавна, преди повече от една година в Косово, но много отдавна на територията на Съюзна република Югославия и то не, забележете, от ракетите „Томахок“, а от липсата на етническа толерантност и от незачитане на човешките права от едно правителство, което за съжаление вече всички печално познаваме. Повече от една година на запад от нас гори. Загинаха над 2 хил. души и стотици хиляди останаха без подслон. И всички загинали, забележете – и сърби, и албанци, са югославски граждани. Един народ, противопоставен на самия себе си. Защото в танковете срещу косовските албанци има момчета, чиито сръбски майки ги изпращат да се бият срещу свои близки.
Кому беше нужно всичко това? Целият този абсурд, който днес във вестниците излиза с големите и тревожни заглавия „Война!“ и „Огън!“ и логично е да се постави въпросът: къде е и какъв е българският национален интерес?
Искам да подчертая, защото се говориха много неща, че българската позиция по конфликта от самото начало беше принципна, последователна и откровена, и ясна, и затова тя получи одобрението и подкрепата не само от международната общност, от Европейския съюз и контактната група, но и от региона, и, забележете, дори от Съюзна република Югославия. А тя е така, както беше посочено и тук, настояване за мирно и трайно уреждане на косовския конфликт. Защото съседните държави в най-голяма степен са заинтересовани от дълготрайно и мирно уреждане на конфликта. Аргументите в подкрепа на това са добре известни на всички ви – позиция за съхраняване на териториалната цялост на Съюзна република Югославия и непроменимост на границите на Балканите, позиция на противопоставяне на икономическото ембарго върху Белград, което би ощетило хората в Югославия, и би поставило региона заложник отново на поредния конфликт на територията на Съюзна република Югославия. И, разбира се, защитата на човешките права, независимо от верската и етническата принадлежност, защото те всички са хора.
Защо това е българският национален интерес? Не заради НАТО, господин Каракачанов. Защото това е единственият начин да се гарантира стабилността на региона, а от него, от тази стабилност е функция и българската стабилност и съответно българският национален интерес.
И аз ви питам, наистина тук се коментираше колко били големи гаранциите от НАТО, какви са и кой ги е дал, а кои са другите гаранции за България в случай на преразпределяне на териториите, в случай на бежански потоци, които ще заплашат със своята сила всички съседни на Югославия държави и ще поставят на риск отново сигурността и стабилността на целия регион.
Каква трябва да бъде според вас позицията на българската политическа класа? И няма нищо случайно, нищо изненадващо в това, че всички балкански министри на външните работи, че всички правителства на балканските държави изразиха своята единна воля, независимо от различията, от проблемите, от спорните въпроси, независимо от етническата си разлика, от верската си разлика. Това показва наистина мъдростта на Балканите, което действително е един залог и за това, че нещата тук все пак имат надежда да се развият и към добро.
И накрая, уважаеми дами и господа, когато става дума за човешките права, за предотвратяване на хуманитарна катастрофа, за смъртта на невинни граждани, Европа, към която вие всички сте заявявали, че се стремим, е винаги била единна. Нима българите, които заложихме като светъл момент в своята история солидарността на цивилизована Европа с жертвите на баташките кланета, ще отречем солидарността на същата тази Европа с жертвите на кланетата в Косово.
Единна е и днес Европа, както личи от вчерашната декларация на Европейския съюз, и социалдемократи, и християндемократи. Защото в защитата на принципите на европейската демокрация наистина не може и не би трябвало да има цвят. Подкрепа, разбира се, беше оказана от някои партии. Разбрахме, че Зюганов днес е свикал митинг, разбрахме, че Грегор Гизи е внесъл искане в Конституционния съд, осъждащ решението на германското правителство. Разбира се, това са фактите. Историята ще ги оцени. Това, което обаче очаква според мен от нас демократичната общественост не само в България, но и в целия свят, е не етническа или верска позиция, а европейска позиция, позиция в защита на националните интереси на България.
И аз вярвам, че в българския парламент има европейско мнозинство, което подкрепи, забележете, Конвенцията за националните малцинства, с което даде пример за етническа толерантност и именно тази етническа толерантност е залог за това, че никога български граждани няма да бъдат изправени срещу други български граждани.
Аз Ви питам, господин Първанов: ако в България имаше президент или лидер, който води война на една част от територията на страната, щяхте ли да го подкрепите?
И затова, пак повтарям, ние правим тази политика и защитаваме тази позиция не заради НАТО, не заради Европейския съюз дори, а заради защитата и гаранцията на собствените ни, български национални интереси. Благодаря ви.(Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на министър Михайлова.
Има думата господин Георги Пирински. Имате четири минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ДЛ):Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Каквито и гаранции да търсим, има една гаранция, която е незаменима и която е най-важна. А тя е единството на нацията, единството на обществото в случай на върховна опасност за държавата. Днешният дебат, за съжаление, не ни води към една единна позиция. Аз съм убеден, че ние днес можехме и все още можем да стигнем до позиция, която всички да споделим по три безспорни точки.
Първата, че България не бива – нито пряко, нито косвено, да участва във военни действия, свързани с кризата в Косово, и от територията й да произтичат каквито и да било военни заплахи – преки или косвени, за която и да е съседна страна.
Вярвам, че по тази точка може да има съгласие в този парламент.
Второ, че ние категорично се обявяваме против по-нататъшното разрастване на хуманитарната трагедия на територията на Косово и Югославия. И затова настояваме за незабавно прекратяване на всякакъв род военни действия – и с крилати ракети, и с бронетехника, и незабавно възстановяване на елементарния контакт между противостоящите страни, с оглед да се предотврати загубата на още един човешки живот и да се предотврати онова, което и за нас, уважаеми дами и господа, е заплаха за нашата национална сигурност – бежански поток, който да се излее в Македония, да се стигне до дестабилизация на района, с всички последици за нашата национална сигурност. И по този пункт можем да се съгласим.
Недейте да създавате впечатлението, че някой в тази зала, и то от лявата страна, има каквото и да е съмнение, че трябва да бъдат уважени всички законни права на всеки един гражданин – и на Югославия, и на всяка друга страна.
И третият момент, ние имаме всичкото основание да се съгласим по необходимостта от регионална политика, която да гарантира свободни, демократични, стабилни Балкани, стабилен мир, който, както се каза от ръководителите на някои водещи западни държави, не може да е друг, ако е стабилен, освен справедлив.
Ето защо моят апел и към госпожа Михайлова, и към господин Костов, и към Вас, господин председателю, е да не бързате да поставяте този текст, който имате намерение сега да поставите, на гласуване. Да дадете още един шанс за единна позиция.(Шум и реплики в блока на мнозинството.)Възможно е, защото, както видяхме в случая, да речем с въпроса за ядрената енергетика, когато търсим възможната обединителна позиция, ние я постигаме. И в резултат на това България стои пред международните си партньори изключително сериозно и стабилно. Вземете днешния доклад на господин Алън или цитираните от него позиции – че той е готов да отиде на преразглеждане на сроковете.
Защо имаме нужда от единна позиция днес? За да може България и утре, и вдругиден наистина да бъде стабилизиращ фактор, генериращ стабилност на Балканите.
И ако мен нещо ме безпокои в сегашната т. 1, то е, госпожо министър, че с нея ние си затваряме пътя към развитието на онова, което влезе в международната дипломация като „Софийската инициатива“.
През юли 1996 г. …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето изтече, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:… в София се състоя балканска конференция, в която участваха всички страни от Контактната група. Това е залогът за стабилност на Балканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:Ако Вие го поставите на гласуване, господин председателю, специално по т. 1 аз ще гласувам „против“, наред с всички тези причини, и защото излизаме разединени…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето изтече. Имате право да гласувате, както искате.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:… но, обърнете внимание и Вие, и колегите в пленарната зала, че с този текст ние ще нарушим чл. 24, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гласи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Господин Пирински, винаги си просрочвате времето и колкото пъти Ви се прави бележка, продължавате да си говорите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:“Външната политика на Република България се …“(Председателят изключва микрофоните, силен шум и възгласи в блока на ДЛ, Георги Пирински продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Е-е-е! Какво „Е-е-е!“?(Шум в блока на ДЛ, Георги Пирински завършва изказването си при изключени микрофони, ръкопляскания от блока на ДЛ.)
Има думата господин Асен Агов. Моля, тишина в залата!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ,от място):Как ще се гласуват декларациите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:По възможния най-прост начин ще се гласуват декларациите.
АСЕН АГОВ (СДС):Господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Дали чувам глас на разум току-що? Дали чувам глас, който наистина ни тласка към едно съгласие? Или чувам просто риторика, с която в момента се прави опит да се скрие нежеланието за съгласие?(Силен шум в блока на ДЛ, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля, тишина!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ,от място):Те са в нашата декларация.
АСЕН АГОВ:Ето сега трите пункта, които току-що бяха изложени. И аз в тях чувам наистина гласа на разума. България не бива пряко и косвено да предоставя своята територия.
Ето какво гласи текстът, който предлагаме на вашето внимание в резултат на работата на Контактната група:
„Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия“.
На второ място: „Република България призовава правителството на Съюзна република Югославия да подпише Споразумението за мир и с това да се предотвратят нови човешки жертви и разрушения“.
Ето отговор и на втория въпрос.
Именно чрез тези действия може да се постигне справедлив мир, ако наистина се прекратят действията. И ако чуваме този глас на разум, тогава моля наистина Парламентарната група на Демократичната левица: подкрепете тази Декларация, защото аз също вярвам, че единната позиция на България е крайно нужна на българското общество сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Агов.
Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание на едно обяснение, което беше поискано тук от господин Георги Първанов. Той попита защо българското правителство през април се е обърнало към Брюксел с писмо, в което е казало, че ще съществува пряка заплаха.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ,от място):През октомври.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Да, през октомври миналата година. Отговорът е много прост и аз просто се удивлявам как Ви убягва, господин Първанов. Тогава имаше поискан въздушен коридор, транспортни коридори. Имаше молба за логистична подкрепа. Сега, ако Вие не правите разлика в сегашната ситуация, когато не е поискан такъв коридор и онова време, значи Вие не можете да си обясните защо тогава правителството е твърдяло, че ще произтече пряка заплаха, а сега не произтича пряка заплаха. Тези неща са логически свързани.
От друга страна, Вие питате има ли гаранция България от страна на Съюзна Република Югославия. Аз ви говорих сутринта какво знаем от контакта си с временно изпълняващия длъжността представител на Съюзна република Югославия. Но Вие погледнете днешните медии и ще видите какво е отношението на Югославия към страните, през които влизат самолетите на нейната територия и вижте какво е отношението към България. И веднага ще си отговорите на въпроса защо в единия случай правителствата са в правото си да се опасяват, че възниква пряка заплаха и защо ние в момента не се опасяваме. Аз си мисля, че това са много ясни неща и просто се удивлявам как те не могат да бъдат видяни. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Това са логически свързани явления и човек трябва да може да се ориентира в тези взаимовръзки. Иначе въобще не можете да се ориентирате в ситуацията, камо ли да я коментирате, ако не можете да правите тези елементарни разсъждения. Извинявам се за това, че Ви обръщам внимание, но аз бях убеден, че на Вас това нещо Ви е ясно. Оказва се, че не Ви е ясно. (Реплики от ДЛ.)Щом сте станали тук да питате – аз съм убеден, че Вие не сте популист, не се опитвате да вадите някакви евтини дивиденти – значи явно нещо недоразбирате в позицията на българското правителство. (Весело оживление в СДС.) Не го казвам с лошо чувство. Аз просто се опитвам да Ви обясня. Но от Вашето недоразумение, от това недоразумение, което съществува във Вашата глава, могат да произтекат маса недоразумения в това Народно събрание, а и недоразумения отвън каква е позицията и от какво е мотивирана на българското правителство.
Аз обаче съм много сериозно мотивиран да се изкажа от позицията, която тук чух от господин Александър Лилов, защото това беше честна позиция, споделена с голямо вълнение и очевидно позиция, която има за основата си едно виждане за българския национален интерес, който аз споделям. И съм абсолютно убеден, че ако позициите на всички ни по отношение на българската кауза бяха еднакви, след честна и достатъчно продължителна дискусия ние непременно щяхме да достигнем до съгласие и по този въпрос.
За съжаление трябва да констатирам, че или ние не сме имали време за достатъчна дискусия, или не сме се отнесли достатъчно отговорно към дискусията, или ние имаме различна представа за българската национална идентичност в този момент. На мен ми се ще да не е последното, защото това е най-драматичното нещо – в една страна по различен начин хората да си представят защо са българи. Това ще бъде много лошо, ако е така. Но тъй като аз виждам идентичност във възгледа си с този на господин Лилов, искам да му обърна внимание не върху друго, а върху реч, която аз произнесох тук, в това Народно събрание, на 16 март. И аз съм абсолютно убеден, че ако той я е слушал, той щеше да види там думи, които не може да не сподели и не може да не разпознае своята собствена тревога в тревогата, която изразих аз тук пред Народното събрание. Не искам да цитирам части от тази реч, но все пак ще се изкуша. Тук има един извод, без който аз просто не мога да продължа нататък.
Ето какво казах: „С настояването косовските албанци да се откажат от радикалните си искания, които биха могли да станат пречка за започване на преговори, България изигра важна роля за постигане на тази балансирана и общоприемлива позиция, която беше постигната в Анталия“.
Още: „Посланието ни към Белград“ – когато пътува госпожа Надежда Михайлова там, преди те да вземат решение за участието си в преговорите в Рамбуйе – „бе мотивирано от убеждението, че резултатите от тези преговори могат да утвърдят суверенитета на Съюзна република Югославия над Косово и да лишат от шансове за придобиване на международна легитимност тези сили, които прибягват до сепаратизъм“. Мигар не сте съгласен с тези думи?
И след това: „Очакваме решение, което да утвърди такъв модел на междуетнически отношения в Югославия, който да върне тази страна на картата на Европа и благодарение на който обществените процеси в съседните страни да престанат да бъдат заложници на сегашния климат в региона“. Мигар не е това националният интерес на България?
И още: „От самото начало на кризата“ – това е честната българска позиция – „ние смятаме, че е по-добре да се инвестира в балканските демокрации и в подкрепа на радикалните социално-икономически реформи, отколкото в умиротворителни и мироопазващи сили, както става сега. Ние сме за политическо решение на конфликта в Косово, което единствено запазва териториалната цялост на Съюзна република Югославия.“
Къде Вие виждате разминаване в тази позиция, която наистина е националноотговорна? Ние чувстваме тази опасност, за която Вие говорихте тук. (Реплики от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ,от място):В декларацията ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Сега ще се върна на декларацията.
Ние чувстваме тази опасност, заради това сме заели тази позиция. Едновременно с това обаче аз не мога да не се съглася с това, което каза Димитър Стефанов тук. Не бива да се прави евтин паралел между Република България – демократична, европейска, стремяща се да се интегрира в Европейския съюз страна, и Съюзна република Югославия, която е на прага на тези процеси. Тя още не е стартирала даже. (Реплики от ДЛ.) Не може да се твърди, че в България има такава опасност. Не може да се твърди, че българският президент ще започне война срещу част от своята собствена територия и Българската армия е способна да нанася такива удари, да извършва етническо прочистване. Може ли някой сериозно тук, в тази зала, да твърди такова нещо? Разбира се, това е абсурд.
И ако питате къде е гаранцията за това тези процеси, защото това са опасни процеси, етническият екстремизъм разбира се е опасно явление, къде е гаранцията? Една от гаранциите е, че България е друга страна. Една от гаранциите е, че има този парламент. Една от гаранциите е, че този парламент има едно много внушително европейско мнозинство, което ратифицира Рамковата конвенция за правата на националните малцинства, защото това е сърцето на раздора. И същото това европейско мнозинство аз очаквам, че ще подкрепи и сегашната декларация. Това е гаранцията, според мен, ако питате къде е гаранцията. Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на министър-председателя господин Иван Костов.
За процедура има думата господин Александър Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Всички тук декларирахме, поне на думи, че търсим общото в нашите позиции в интерес на България. Нека да не опитваме да убеждаваме кой не е прав и кой е прав, а да опитаме да намерим поне минималното обединение около тези позиции. И по причина, че времето наистина е недостатъчно и очевидно няма да имаме време за нови дебати, както се предложи от левицата, аз предлагам поне да направим най-простото – нека да гласуваме декларацията, внесена от съответните вносители пункт по пункт, защото в нея има пунктове, по които аз съм сигурен, че ще обединим сто на сто в тази зала. Нека поне направим това минимално, което мисля, че ще бъде и в интерес на всички и най-вече на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Сега започваме по реда на постъпването на предложенията към декларацията, внесена от контактната група.
Вносителите приемат ли предложението на господин Александър Томов т. 2 да стане т. 1, за да не гласуваме? Да, приема се.
Има предложение също от господин Александър Томов да се създаде нова т. 4 със следното съдържание: „Република България се обявява за свикване на контактната група с оглед постигане на мирен изход от кризата“, а сегашната т. 4 да стане т. 5.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 23, против 93, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Иванов в т. 1 на декларацията да се добавят думи, които не успях да запиша (смях)и не са дадени писмено. (Господин Христо Иванов дава писменото си предложение на председателя.)
В т. 1 след думата „Косово“ да се добави: „Република България призовава към търсене на трайно и стабилно политическо разрешение на кризата, към нова политика за устойчиво развитие на Югоизточна Европа“.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 15, против 74, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Иванов т. 4 в същата декларация да отпадне.
Гласували 192 народни представители: за 32, против 147, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Чета текста на декларацията:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
ОТНОСНО: изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност
ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО
се съобразява с декларациите на Народното събрание от 29 април 1993 г. и 23 октомври 1998 г.;
се солидаризира с позицията по кризата в Косово, изразена от Съвета на Европейския съюз от 24 март 1999 г. в Берлин;
изразява дълбоко съжаление, че дипломатическите усилия не доведоха до мирното решаване на кризата в Косово;
съжалява за огромната хуманитарна и човешка трагедия, съпътстваща кризата в Косово във всичките й етапи;
одобрява действията на българските държавни институции чрез активно участие в усилията за намиране на мирно решаване на кризата да се защити българският национален интерес;
потвърждава, че благодарение на тези действия са избегнати политическите и военните рискове за България;
изразява задоволство от заявената от генералния секретар на НАТО в писмото му от 24 март 1999 г. гаранция, че сигурността на всички страни – членки на НАТО е неразривно свързана със сигурността на всички страни-партньори и сигурността на България е пряка и съществена грижа на Алианса,
ЗАЯВЯВА:
1. Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия.
2. Република България, споделяйки принципите на демокрацията, правовата държава, защитата на човешките права, хуманитарните ценности и идеали, изразява своята солидарност с Евроатлантическата общност в усилията й да се предотврати по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово и призовава към нова политика на устойчиво развитие на Югоизточна Европа.
3. Република България призовава правителството на Съюзна република Югославия да подпише споразумението за мир и с това да се предотвратят нови човешки жертви и разрушения.
4. Република България потвърждава цивилизационния си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО.“
Моля, гласувайте декларацията.
Гласували 222 народни представители: за 161, против 57, въздържали се 4.
Декларацията е приета. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За процедура има думата господин Стефан Савов. (Недоволство от ДЛ – иска се думата за отрицателен вот.)
Чакайте, спокойно. Никак не сте спокойни. (Шум и реплики от ДЛ.)
Сега ще видим за какво иска думата господин Савов. Като шумите, аз не мога оттук да разбера кой какво ми говори от място. Вдигна ръка пръв господин Стефан Савов, ще чуем за какво е и ако не е за отрицателен вот или за прегласуване, ще Ви дам на Вас думата.
СТЕФАН САВОВ (НС):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Това е въпрос за прегласуване, който аз повдигам, тъй като тук излезе на таблото, че пет души от Народен съюз са гласували „за“ тази декларация, а това не отговаря на истината. Точно така. Моля ви се, нито говоря против левицата, нито нищо. Защото тук, според мен неправилно, вносителите се съгласяват и не се съгласяват. Вносителите не могат да се съгласяват или да не се съгласяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Те са вносители, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ:Те са вносители, но само парламентът може да реши този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Кой въпрос?
СТЕФАН САВОВ:Въпросът за смяната от първо на второ място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Е, как? Вносителите имат право да се съгласят.
СТЕФАН САВОВ:Господин Соколов, мисля че грешите. Вносителите могат преди, обаче не когато се гласува. Нашите вносители не са съгласни. Извинявайте, но това не е начинът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Аз съвсем коректно попитах вносителите съгласни ли са, за да не се гласува. Беше ми отговорено, че са съгласни. Сега, ако има вносител, който не е съгласен, да стане и да го заяви.
СТЕФАН САВОВ:Господин председател, прочетете правилника и ще видите, че вносителите нямат никакви права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Нямат права?
СТЕФАН САВОВ:Нямат права при гласуването, когато вече парламентът си казва думата. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Добре, поставям на прегласуване същата декларация.
Има направено предложение за прегласуване. Моля, прегласувайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място):Как, сега против ли ще гласуват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Гласували 230 народни представители: за 167, против 58, въздържали се 5.
Декларацията е приета.
Има още една декларация.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Евгени Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (ДЛ):Благодаря, уважаеми господин председател! Гласувах „против“ и не искам да бъда емоционален, както обикновено накрая завършват нашите заседания. Искам много повече за нашите слушатели и зрители, отколкото за колегите тук, за които много неща са достатъчно ясни, да заявя причините за това.
Основното, по което ние днес се различавахме, въпреки океана от думи, който се изля, въпреки опитите дискусията да се насочи „за“ или „против“ НАТО и т.н., е следното: в решението, което се взима, в Декларацията е записано: „Република България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия“. Не във военни действия, насочени срещу Съюзна република Югославия. Ние искахме да бъдем абсолютно ясни. Нашето предложение беше: „Българските власти няма да допуснат въвличане на България в конфликта чрез предоставяне на нейната територия и въздушно пространство за военни действия“. Това трябва да стане ясно като основното ни различие днес. Ние чухме последните дни редица изявления, в които правителството говореше, че все още не е пристигнало искане за въздушен коридор. Чухме други изявления… Не очакваме такова искане за въздушен коридор. Но никой тук не се съгласи да прогласува една позиция, в която да се каже, че поради това, че сме съседна страна, ние не желаем да предоставяме територия или коридори, поради нашата ситуация. С такава ситуация биха се съобразили даже ако сме страна-членка на НАТО. За съжаление днес се изляха, както казах, много думи. Аз мисля, че има една липса на политическа доблест, на една нормална доблест и искреност към хората, които ни слушаха. Това е основната разлика. Защо тя се прави, аз мога да гадая? Може би прекалено много се страхуваме, че няма да ни споменат през април месец т.г. във Вашингтон. Интересите на България налагат това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Обяснение за втори отрицателен вот – на Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ):Ще изложа само няколко юридически и само юридически аргументи защо гласувах „против“.
Тази Декларация, която преди малко мнозинството прие, не е в унисон с чл. 24, ал. 1 от Конституцията. А той именно гласи: „Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.“ Повтарям: „на международното право“. И питам тези, които подкрепиха тази декларация: въз основа на кой международен договор или някаква конвенция се бомбардира една суверенна държава? Известно ли е на тези, които подкрепиха тази декларация, основно в т. 1, че има чл. 39 от Устава на Организацията на Обединените нации, където ясно и категорично е казано що е агресия? И когато се напада една суверенна държава без съгласието й, без санкцията на Съвета за сигурност към Организацията на Обединените нации, както повелява чл. 42 от Устава на Организацията на Обединените нации, това се квалифицира като агресия! Известно ли е също на тези, които подкрепиха тази декларация, че Съюзна република Югославия е член на Организацията на Обединените нации, а не на НАТО?
И приключвам. С тази декларация, особено в т. 1, означава, че ние одобряваме агресията, извършена спрямо Съюзна република Югославия. Но не само агресия спрямо Югославия. Това е и агресия към международния правов ред и Устава на Организацията на Обединените нации.(Ръкопляскания от Демократичната левица.)Справедливостта и моралът изискват да подкрепим храбрия сръбски народ. Поне аз го подкрепям. Благодаря. (Викове: „У-у-у!“ от СДС. Ръкопляскания от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Корнезов.
Обяснение за трети отрицателен вот. Господин Башикаров има думата.
Моля за тишина и още малко търпение!
ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“ Декларацията на следните кратки основания.
По т. 1 – гласувах „против“, защото не мога да изразя солидарност с усилията на НАТО, тъй като не мога да приема, че крилатите ракети гарантират сигурността на гражданите. Ракети, които носят унищожение и смърт както за младите хора в униформа, така и за беззащитните мирни хора, жени и деца.
По т. 3. Смятам, че е недопустима намесата във вътрешните работи на суверенна държава и текстът противоречи както на принципите на международната законност, така и на принципите на добросъседските отношения.
И по т. 4. Гласувах против, тъй като не мога да приема за цивилизован акт въздушните удари на НАТО върху суверенна европейска страна без санкцията на Съвета за сигурност на ООН. За мен това е безсилие на международната общност, водена от Съединените американски щати, да създаде условия за мирното уреждане на конфликта. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Башикаров.
Чета текста на втората декларация:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
Народното събрание, като:
– се съобразява с позициите на България, изразени в декларациите на Народното събрание от 29 април 1993 г. и 23 октомври 1998 г.;
– взема предвид позицията по кризата в Косово, изразена от Съвета на Европейския съюз от 24 март 1999 г. в Берлин;
– изразява дълбоко съжаление, че дипломатическите усилия не доведоха до разрешаване на кризата в Косово;
– изразява съжаление за огромната хуманитарна и човешка трагедия, съпътстваща кризата в Косово във всичките й етапи;
– изразява голяма тревога от увеличаващите се рискове за стабилността и мира на Балканския регион,
ЗАЯВЯВА:
1. Република България няма да участва под каквато и да е форма – нито пряко, нито косвено, във военни действия в Съюзна република Югославия.
2. Българските власти няма да допуснат въвличане на България в конфликта чрез предоставяне на нейната територия и въздушно пространство за военни действия.
3. Призовава към незабавно прекратяване на военните удари върху Съюзна република Югославия и подновяване на усилията за мирно решаване на кризата в Косово.“
Моля, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 61, против 131, въздържали се 30.
Декларацията не се приема.
За лично обяснение има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ):Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Вземам думата за лично обяснение, защото това е единствената възможна парламентарна процедура да отговоря на министър-председателя.
В своето заключително слово той изведе на преден план претенцията за честност в позицията и в политиката, но за съжаление представи крайно недобросъвестно и коментира онова, което прозвуча в моето слово. Може би защото, както обикновено, той отсъстваше от залата.
Господин министър-председател, аз не съм коментирал толкова разликата във Вашата позиция октомври миналата година и сега, а различията, които имаше във Вашата позиция през есента на миналата година. Подчертавам още веднъж – по едно и също време, във времето, в което Вие пишехте писмото, този вопъл до Брюксел, в което се твърди, че има заплаха за нашата национална сигурност, тук, от тази трибуна публично в печата се твърдеше, че заплаха за нашата национална сигурност няма. Значи в един от двата случая Вие сте лъгали. Това – първо.
Второ, искам да припомня, че по това време, по което Вие сте написали този текст, сътворихте Вашата гордост – Концепцията за национална сигурност, в която изписахте изрично същата тази постановка, която впрочем днес е в основата на вашата военна доктрина и която е мотото във всичките изявления на представителите на Министерството на отбраната.
Но има нещо, което е особено важно като признание от Ваша страна днес. Днес Вие признахте, че миналата година през октомври, предоставяйки въздушен коридор за НАТО, сте създали заплаха за нашата национална сигурност. (Ръкопляскания от ДЛ, възгласи: „Браво!“)Това го казахте директно. И проблемът не е в това, че подвеждате народните представители. Проблемът е в това, че очевидно Вие не сте наясно с нещата. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Моля за тишина. Хубаво е наистина да се знае Конституцията и кой предоставя коридори, господин Първанов.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 19,51 ч.)Председател:Йордан СоколовЗаместник-председател:Иван КуртевСекретари:Илия ПетровКалчо ЧукаровВъзможни са технически грешки, допуснати в интерес на бързината !!!
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИЕ ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ИЗОСТРЯНЕТО НА КРИЗАТА В КОСОВО И НАМЕСАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ
На 25 март 1999 г. Народното събрание прие със 167 гласа „за“, 58 – „против“ и 5 – „въздържали се“
ДЕКЛАРАЦИЯ
ОТНОСНО: Изострянето на кризата в Косово и намесата на международната общност
ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО
се съобразява с декларациите на Народното събрание от 29
април 1993 година и 23 октомври 1998 година;
се солидаризира с позицията по кризата в Косово, изразена от
Съвета на Европейския съюз от 24 март 1999 година в Берлин;
изразява дълбоко съжаление, че дипломатическите усилия не
доведоха до мирното решаване на кризата в Косово;
съжалява за огромната хуманитарна и човешка трагедия,
съпътстваща кризата в Косово във всичките й етапи;
одобрява действията на българските държавни институции чрез
активно участие в усилията за намиране на мирно решаване на
кризата да се защити българския национален интерес;
потвърждава, че благодарение на тези действия са избегнати
политическите и военните рискове за България;
изразява задоволство от заявената от генералния секретар на
НАТО в писмото му от 24 март 1999 година гаранция, че
сигурността на всички страни-членки на НАТО е неразривно
свързана със сигурността на всички страни-партньори и
сигурността на България е пряка и съществена грижа на алианса,
ЗАЯВЯВА:
1. Република България няма да участва пряко или косвено във
военни действия в Съюзна Република Югославия.
2. Република България, споделяйки принципите на
демокрацията, правовата държава, защитата на човешките права,
хуманитарните ценности и идеали, изразява своята солидарност с
Евроатлантическата общност в усилията й да се предотврати
по-нататъшното задълбочаване и разрастване на кризата в Косово и
призовава към нова политика на устойчиво развитие на Югоизточна
Европа.
3. Република България призовава правителството на СРЮ да
подпише споразумението за мир и с това да се предотвратят нови
човешки жертви и разрушения.
4. Република България потвърждава цивилизационния си
стратегически избор за пълноправно членство в НАТО.
25 март 1999 г.