31 март 1999 г.
Днес министър-председателят Иван Костов информира народните представители за общата оценка на Съвета по сигурността към Министерския съвет относно кризата в Косово.
Следва стенограмата на днешното заседание с изказването на министър-председателя Иван Костов :
ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО АСЕДАНИЕ
София, сряда, 31 март 1999 г.
Открито в 9,05 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Васил Клявков и Камен Костадинов
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:
Уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се състоя Съвет по сигурността към Министерския съвет, който направи отново обща оценка на динамиката на рисковете и определени изводи, с които искам да ви запозная.
Първо, по отношение на военните рискове – няма военни рискове за България. Вместо да съчувстват обаче на сръбските и албански майки, че синовете им гинат в гражданската война, ние виждаме напълно неоснователни притеснения на български майки, които твърдят, че няма да изпратят синовете си да се бият срещу братския югославски народ.
В същото време недоумяваме защо същите тези български майки изглежда нямат нищо против – цитирам печата – синовете им да се записват доброволци, за да отстояват справедливата кауза на господин Милошевич. (Шум и реплики сред опозицията.) И то при положение, че сръбските учебници, например в географията за седми клас, българите се наричат „врагове“.
Правителството не кара майките да правят нито едното, нито другото. Позицията на България изключва каквато и да е пряка или косвена намеса във военните действия в Съюзна република Югославия и аз съветвам всички да не си хабят излишно нервите.
По отношение на икономическите рискове – икономическите рискове за България ескалират така, както беше предвидено. Страната ни понесе до 29 март включително икономически щети за 11 млрд. 417 млн. и 79 хил. лева от преки загуби на железопътния, автомобилния, въздушния и речния транспорт.
Днешното състояние на транспортната ни система с Европа е близко до състоянието, което беше по времето на югоембаргото. Спедитори и товародатели отказват маршрутите през Съюзна република Югославия и избират по-дълги северни маршрути.
Правителството увеличава усилията си да получи подкрепа от Европейския съюз и Европейската комисия и съгласие от Румъния за строителство на втори мост на Дунав при Видин – Калафат.
По отношение на хуманитарните рискове ще говоря във връзка с политическите рискове.
С безпокойство информирам Народното събрание, че страната ни е обект на агресивен психологически и пропаганден натиск за промяна на българската външнополитическа позиция по отношение на югославската криза. Прави се опит да се сплашат и дори да се дестабилизират българските институции. Това ескалира политически рискове за България. Натискът идва съгласувано отвътре и отвън.
Отвътре се експлоатира абсурдната представа, че България не действа по собствена воля, не защитава своите интереси, а изпълнява внушения от други страни. (Шумна реакция на опозицията.) С това се посяга на наша исконна ценност – името и авторитета на България като независима държава. (Реплики от опозицията.)
Дори тук, в Народното събрание, започна да се твърди, че нарастват заплахите за България. Но трябва да изясним от кого са, тъй като е абсурдно да се твърди, че НАТО заплашва България, остава че заплахите идват от западния ни съсед.
С асоциация от Втора световна война се прави опит да се насажда страхова психоза в българското общество и да се изтупват от прахта интернационалистически проюгославски лозунги с характерната им антибългарска същност. (Шум на неодобрение от опозицията, председателят неколкократно моли за тишина в залата по време на изложението на министър-председателя.)
Комунистическият интернационализъм ни се пробутва като псевдославянство и псевдоправославие. С етнически и религиозни геополитически оси се обслужват чужди великодържавни доктрини и се оправдава теорията и практиката на етническото прочистване. Тази съмнителна смес е предназначена да подмени ключови български национални интереси, първостепенното значение на България в Югоизточна Европа и сигурността и стабилността в региона. Спекулира се с естественото за всеки човек миролюбие, за да се внуши съпричастност на българския народ с политиката на Милошевич.
Инспирираната отвън и режисирана отвътре кампания цели да отклони общественото внимание в България от онези последствия от етническото прочистване в Косово, които дестабилизират Република Македония чрез насочване на бежанския поток към нейна територия и промяна на етническия й състав.
Стигаме до парадокса вместо да съчувстват на Македония, български медии да жалят за щетите, понесени от югославската военна машина.
Правителството констатира агресивна просръбска компания вътре в страната за дескредитиране на българската външна политика по конфликта в Косово.
Уважаеми господа народни представители! Оставям на вас да прецените случайно ли бе, че само броени дни след като от тази трибуна аз бях обвинен в лъжа и се твърдеше, че съм предоставил въздушното пространство на България за нападение срещу Югославия, югославското външно министерство направи опит да връчи протестна нота със същото съдържание, въпреки опроверженията на югославския генерален щаб и дори на вицепремиера на Съюзна република Югославия.
Ето това са измеренията на подстрекателството, за което аз говоря – подстрекателство, което не е нищо друго освен призив за разплата със собствената си страна.
Що се отнася до т.нар. масова солидарност с каузата на Милошевич, тя е всичко друго освен спонтанна. Не един и два са фактите, че декларациите, които се тиражират в подкрепа на справедливата сръбска кауза в Косово – цитирам – се пишат в югославското посолство. Аз не обвинявам югославското посолство, а наивниците, които обслужват политиката на Милошевич. Иначе югославските дипломати добре вършат своята работа и ние имаме добри контакти с тях на правителствено равнище.
Завидна е активността на посолството в участието при организирането на протестни демонстрации срещу външната политика на нашата страна, но аз пак не обвинявам тях в това, а тези, които доброволно приемат роли в този евтин сценарий.
Ето още няколко факта: още преди началото на операцията на НАТО в Югославия посолството на страната у нас е изпратило до мисиите на Франция, Великобритания, Русия, Германия, САЩ и Италия в София материали по косовския проблем, представени като обръщение на сърбите в България. Освен категорична подкрепа за политиката на Милошевич те целят да демонстрират съществуването на сръбско малцинство в Република България.
В новинарска емисия на Радио „Белград“, излъчена в 17 ч. на 28 март, цитираща ТАНЮНГ се съобщава, че над 200 българи, имащи звания на старши и висши офицери от армията и полицията са подписали декларация в подкрепа на правителството на Съюзна Република Югославия и провежданата от него политика.
На 29 март белградското радио „Новости“ съобщава за атака срещу Ниш на натовски самолети, влетели от българската територия. Последвалото опровержение на Генералния щаб на Югоармията е било оповестено от БТА, но не и от сръбските медии.
В град Пирот са разпространени слухове за евентуални бъдещи удари и за нападение от българска страна, което е породило крайно негативни настроения.
Вчера в Югославия е било съобщено, че град Враня е бил бомбардиран от самолети, отново влитащи от България.
В желанието си да обосноват политиката на Милошевич, югославските дипломати търсят всякакъв начин за тиражиране на измислена информация.
В резултат на това например напоследък бяха разпространени данни за български наемници, които са представени като доброволци от различни градове на страната. Установено е, че определен дипломат от Посолството на Съюзна република Югославия в София отговаря и участва в организацията на масови прояви в подкрепа на сръбската позиция. Служители от Посолството на Съюзна република Югославия са поискали от собственика на Нова телевизия Дарко Таминджич да бъдат спрени коментарите срещу режима на Милошевич и да не се излъчват репортажите на CNN, а само тези на сръбските медии. Посолството на Съюзна република Югославия е изготвило материал, предназначен за разпространение сред нашата общественост, който да бъде представен като апел на български интелектуалци в защита на сръбската кауза.
Един особено характерен случай: местната организация на Българската социалистическа партия в град Брегово инициира среща с ръководството на Социалистическата партия на Сърбия в град Неготин, на която връчва послание в подкрепа на сръбската политика от името на бреговската общественост. На практика един партиен документ се представя като документ на институцията на местната власт.
Въпреки че възприемаме всичко това като провокация към сдържаната ни политика, България запазва тази своя позиция и твърдото си намерение да следва своята политика за справедливо разрешаване на проблемите на запад от нашата граница.
Отново тук искам да призова Съюзна република Югославия да не прави опит да въвлича България и да провокира България с политически рискове. (Шум и реплики в Демократичната левица.)
И не на последно място искам да кажа, че в тази антибългарска кампания активно са се включили смачканите престъпни групировки, които, подкрепяйки тази политическа линия, се стремят към обществена легитимност отново, като разчитат, че в създаващата се почти ембаргова ситуация ще извлекат своите печалби и отново ще криминализират стопанските отношения в България. Декларирам, че правителството в никакъв случай няма да допусне да се повтори сценарият от 1992-1995 г.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството. Реплики и тропане по банките в опозицията.)