ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ИВАН КОСТОВ ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ СЛЕД КРАЯ НА ВОЙНАТА В КОСОВО
ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ПЕТДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 22 юни 1999 г.
Открито в 15,06 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни):
Откривам извънредното заседание на Народното събрание с приетия дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд „Републиканска пътна мрежа“ и за Националния фонд за опазване на околната среда.
2. Второ четене на законопроекта за гражданската регистрация.
3. Второ четене на законопроекта за енергетиката и енергийните ресурси.
Господин министър-председател, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Дойде краят на гражданската война в Косово и на въздушните удари върху Съюзна република Югославия.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ:
Тепърва започва.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:
Край, който ние очаквахме много дълго. Край, който дойде и в резултат на една правилна и полезна българска позиция.
Сега е време да кажем и сега особено ясно се вижда, че тази българска позиция не беше заради чуждопоклонничество, не беше внушена отвън; че тази българска позиция не беше и заради някакво бъдещо членство в НАТО. Тя не е и заради икономически изгоди от бъдещия мир.
Българската позиция беше продиктувана от българските интереси, а именно да се стигне до бърз и справедлив мир. Вторият интерес на България, който продиктува формирането на тази позиция, бе, че ние сме категорично против националният суверенитет на една страна да бъде оправдание за етнически геноцид. И накрая, защото не можехме да приемем мащабно променящо етническия състав на Балканите етническо прочистване.
Създаването и отстояването на тази българска позиция бе голямо предизвикателство за българското общество и за българските институции. Първият извод, който следва да направим, е, че издържахме успешно едно от най-големите изпитания, пред които е била изправена нашата страна. Казвам това не само, защото българската позиция се оказа абсолютно правилна и това ни дава днес нов, непознат досега авторитет като държава. Казвам го заради това, че изработването и отстояването на нашата позиция демонстрира по един убедителен начин достойнствата на българската демокрация.
Най-трудното решение бе взето след обществен и политически дебат с участието на всички отговорни за това държавни институции – президент, Конституционен съд, Народно събрание, Министерски съвет. При това решението за предоставяне на въздушно пространство за въздушните операции бе взето не в съответствие със страха на обществото, а в съответствие с разумния европейски избор.
Наистина не е добър атестат за страната ни, че Българската социалистическа партия и българската Евролевица останаха пленници на страха и не издържаха европейския политически изпит. (Оживление сред левицата.) Но за сметка на това всички български институции и всички сериозни медии разбираха и поддържаха тази силна българска позиция. Точно заради достойнствата на българската демокрация отвън започнаха да виждат и да уважават нашата страна. Точно затова имаме всички основания сега да твърдим, че сме модел за подражание на всички свои съседи. От кризата излизаме с по-силна и вече без съмнение с една европейска България! (Ръкопляскания от СДС, НС и ДПС.)
След тези окуражителни изводи веднага трябва да кажа, че не сме излезли от черните сценарии за бъдещето на Югоизточна Европа. Българските интереси не са реализирани. Ние искаме демократични, благоденстващи и стабилни съседи. За съжаление, сме още много далеч от това. (Реплики от ДЛ.) Продължава да тегне рискът от по-нататъшно разпадане на Съюзна република Югославия. Неясно е нейното демократично бъдеще. Продължава опасността от дестабилизация на Република Македония и Албания.
Ето защо ние всички трябва да разбираме, че пред нас са нови нелеки изпитания. Затова трябва да отговорим на въпроса каква е нашата политика днес:
Първата цел на нашата политика е бързото връщане на депортираните косовски албанци по домовете им. Тревожи ни, че няма план за това връщане. Тази огромна маса от хора няма физическа възможност бързо, до зимата да се завърне в Косово. Косовските албанци имат много причини да искат в краткосрочно бъдеще да имат хуманитарната подкрепа на международната общественост. Те нямат силни мотиви да се завърнат и само присъствието на международните сили за сигурност не създава тази мотивация. Хората трябва да имат лична битова сигурност. Днес няма яснота как ще бъдат транспортирани, кой ще се грижи на първо време за здравето и изхранването им, как ще бъдат възстановени разрушените им къщи, кой ще плати тази мащабна акция.
И тук искам да кажа, че България трябва да е готова да поеме конкретни задължения за реализиране на такъв план за връщане на депортираните косовски албанци по домовете им.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ:
Бежанците ли ще връщате?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:
Второ, ние сме категорично против – ние сме категорично против задаващото се прогонване на сръбско население от Косово. С тревога следим информациите за нападения на сръбски села, за насилие над сърбите.
Тук е мястото отново да потвърдя, че ние никога не сме подкрепяли идеята за ревизия на балканските граници. Винаги сме настоявали за целостта на Съюзна република Югославия. Албанско „етнически чисто“ Косово, ще бъде причина за нови конфликти и дестабилизация на Югоизточна Европа. Това не отговаря на нашите ценности за създаване на демократични съседни на България държави, в които на първо място мирно ще съжителстват различни етноси и ще бъдат уважавани правата на малцинствата.
КФОР следва да изпълнява своята мисия да гарантира военна и гражданска сигурност за всички. Виновниците за насилието и от двете страни трябва да бъдат заловени, да бъдат изолирани от обществото и да получат своите присъди. Само така ще бъдат поставени основите на справедлив мир и на силни демократични институции. Именно за такива международни сили за сигурност българското правителство ще предложи на Народното събрание да разреши да преминат през нашата територия.
На трето място. Ние подкрепяме като крайно необходимо пълното разоръжаване на Армията за освобождение на Косово и на другите военни формации на косовските албанци. Едновременно с това сме длъжни да предупредим, че 90-дневен срок за разоръжаване крие много рискове. Много рискове се съдържат и в неизвестните засега клаузи на Споразумението за разоръжаването на Армията за освобождение на Косово.
Няма сигурна гаранция за разоръжаване на другите въоръжени косовски формации, като Въоръжените сили на Република Косово на Буер Букуш.
В какво конкретно виждаме заплахите?
Първо. Във възможността да бъде осъществено успешно прогонване на сърбите от Косово.
Второ. В това вакуумът във властта да бъде зает от нелегитимни, при това въоръжени сили.
Трето. Налице е вероятност от междуособици между различните въоръжени формации, тоест има заплаха от авганизация на Съюзна република Югославия.
Четвърто. Реална е опасността автономната власт в Косово да не бъде избрана по демократичен начин. Това ще стане, когато е налице оръжие у част от претендентите за доверието на избирателите. Бъдещите косовски сили за гражданска сигурност трябва да получат оръжие от овластените с доверието на хората институции. Противното означава оръжието да взема властта в Косово, а това пък означава, че там няма да има демокрация и сигурност.
Пето. Несигурно, недемократично и „независимо“ Косово ще дестабилизира Югоизточна Европа. Това означава, че ще влезем в най-нежеланите и опасни за България сценарии. От протекторат под управлението на Организацията на Обединените нации, Косово трябва да се превърне в демократична, многоетническа област с широка автономия и силно самоуправление в рамките на Съюзна република Югославия, където са гарантирани сигурността и благосъстоянието на всички граждани. Само такова Косово трябва да има подкрепата на международната общност и ще има подкрепата на България.
Това беше от самото начало принципната българска позиция. Ние никога не сме били против сърбите и за албанците в Косово. Всичките ги мерим с една мярка. И смея да кажа пред вас, тази мярка се задава от европейската ни ценностна система. На всички желаем доброто и ще бъдем съчувстващи и помагащи съседи.
Точно за това българското правителство не изчака „да му кажат отгоре“, пак поставям тези думи в кавички – кога да премахне ембаргото върху износа на петролни продукти за Съюзна република Югославия. Направихме го бързо, защото знаем, че тези хора трябва да жънат, защото знаем, че добрият съсед се познава в беда. (Смях в опозицията и възгласи: „Е-е-е!“)
Шесто. Какво да очакваме от мира?
Във всички случаи не бива да очакваме преки безвъзмездни финансови компенсации за нанесените щети, вреди и пропуснати ползи. България ще получи безвъзмездно финансиране от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, което ще освободи вътрешен финансов ресурс за приоритетни дейности. Но той няма да бъде голям.
Ще получим и кредити от Европейския съюз, като допълнение към тези, които получаваме от Международния валутен фонд и Световната банка, в подкрепа на платежния ни баланс.
Очакваме да бъдат намалени митата и част от другите ограничения пред българския износ за страните от Европейския съюз.
Ще работим упорито да бъде ускорена реализацията на важните за нас инфраструктурни проекти.
Тук искам да подчертая, че ще настояваме за транспортни, енергийни, продуктови магистрали с общоевропейско значение, като в това число поставям и моста над Дунав между Видин и Калафат като част от Европейски път № 4.
Днес за нас най-важната цел на икономическата ни политика е да компенсираме фактора политически риск, който пречи на инвеститорите в България. Затова ще търсим на двустранна основа правителствени гаранции, както и гаранции от международните финансови институции.
Най-важното за нас днес е да ускорим инвестиционния процес с наши и чужди инвестиции, за да изведем с усилията на българите страната от днешните трудности.
Най-жалката поза е да застанем с паничка за помощи пред вратите на Европа или да се опитваме да изблъскваме с лакти нашите крайно нуждаещи се съседи. Защото тук трябва да признаем, че Съюзна република Югославия, Република Македония и Албания понесоха несравнимо по-големи щети от военните действия. Ще бъдем сигурни и ще се радваме на развитието си, ако съседите ни се възстановят колкото се може по-бързо и българската икономика вземе участие в това възстановяване. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ:
Благодаря Ви, господин министър-председател.