Доклад на Министър-председателя Иван Костов
пред Народното събрание на 9 юни 1999 г.
ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 9 юли 1999 г.
Открито в 9,03 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Петя Шопова
Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Средата на годината е подходящо време за междинен отчет на икономическите и финансовите показатели. Такъв отчет за изпълнението на най-трудната част на икономическата реформа бе направен от вицепремиерът Александър Божков на 30 юни пред Народното събрание. Днес ще отчета изпълнението на някои от най-важните финансови показатели на страната и ще направя произтичащите от това изводи.
Общо постъпилите приходи от началото на годината до 30 юни възлизат на 4 млрд. 170 млн. и 600 хил. нови лева или 50,6 на сто от записаното в Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г.
Извършени са разходи за 4 млрд. 103 млн. и 200 хил. лева, което е 46,2 на сто или малко повече от предвиденото в закона 90 на сто осъществяване на разходите и съобразно годишната програма гарантира изпълнението на всички предвидени разходи.
Реализиран е излишък в размер на 67 млн. и 400 хил. лева, при положение, че беше предвидено да имаме дефицит от 305 млн. и 700 хил. лева.
Фискалният резерв на правителството възлиза на 2 млрд. 49 млн. и 100 хил. лева, което е рекордно ниво за страната. Българските правителства досега не са имали въобще фискален резерв, а ние имаме такъв, който е достатъчен за посрещане на 10-12-месечно обслужване на външните плащания.
Продължава да се наблюдава положителната тенденция на много добро изпълнение на бюджета за 1999 г., при това независимо от военните действия в съседна Югославия, от прекъсването на транспортните коридори на България към Централна Европа, от надвишаващите вече 160 млн. лева преки и косвени загуби на външнотърговските фирми.
Много доброто изпълнение става, въпреки че не бе наблюдавана предвидената за полугодието 3,5 на сто инфлация. Вместо инфлация отчитаме 1,9 на сто дефлация на цените, което би трябвало да се отрази неблагоприятно на събирането на бюджетните приходи и да ни принуди да съкратим разходите. Това за радост не се получи. Сумарният ефект за полугодието е над 5 на сто по-голямо реално, подчертавам, реално нарастване както на постъпленията, така и на разходите на българския бюджет, което е значително повече от предвиденото.
Отчетът дава основание за следните изводи:
Първо, налице е положителен ефект в държавните финанси. През последните две години в България не само беше постигнато финансово оздравяване и стабилизация, но беше създадена здрава бюджетна и данъчно-административна конструкция, беше формиран значителен резерв. Точно те позволиха на страната да устои на външните сътресения.
Показателно е отразяването на ефекта от войната в Косово. Въпреки неблагоприятното й влияние върху нашата икономика, България за разлика от други страни в региона в ни най-малка степен не беше изведена от състояние на финансова стабилност и равновесие. Това ни позволи без повече отлагане да реализираме най-трудните задачи в програмата за структурната реформа. Това ни позволи също така със значително надвишаване да удовлетворим ключовите бюджетни критерии при сегашния преглед на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд и ни прави спокойни за пълното изпълнение на споразумението до 2001 г.
Второ, положителният ефект в държавните финанси наред с другото е свидетелство за непозната досега коректност на българските фирми и граждани. Само за две години приходите на държавния бюджет бяха възстановени като относителен дял и от 33 на сто достигат трайно 38 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
Показателни за коректността и активността на данъкоплатците са внесените към средата на годината близо 90 на сто от приходите от извънтрудовите правоотношения, почти 70 на сто от имуществените данъци, в това число сто на сто от данъка върху недвижимите имоти и над 40 на сто от патентния данък.
Като се има предвид възможността за издължаването на патента на три равни части в годината, това свидетелства за много положително отношение на едноличните данъкоплатци, на малките и семейни фирми към данъчните им задължения и държавната хазна.
Може да се каже с пълно основание, че българските фирми и граждани имат ново отношение към данъчните си задължения и оттам към държавата. Поведението на българския данъкоплатец при сегашните трудности няма нищо общо с Андрешковщината и заслужава признание. От името на правителството отдавам това дължимо признание на българските фирми и граждани (ръкопляскания от СДС и НС) заради прекия им принос за повишаване на финансовата сила и стабилността на България. Поведението на данъкоплатците е свидетелство и за подкрепата им на избраното от тях мнозинство, на което са гласували доверието да управлява държавните пари. (Бурни ръкопляскания от СДС и НС, реплики от ДЛ.) Тази подкрепа доказва много по-надеждно от всички социологически изследвания, че Обединените демократични сили продължават да имат доверието на избирателите. (Ръкопляскания от СДС и НС, смях и реплики от ДЛ.)
Основният въпрос, на който трябва да отговорим с бюджетния закон за 2000 г. е какво да предприемат изпълнителната и законодателната власти по отношение на реализацията на положителния ефект в държавните финанси. Възможен е избор между увеличаване на разходите за държавните програми и намаляване на данъчните тежести. Въпреки изкушението от бързия и лесен ефект от увеличаването на разходите, сериозният анализ показва, че стратегически правилно е намаляването на данъчната тежест. Това с особена сила се отнася до конкретното състояние на България. По-нататък ще изложа аргументите на правителството:
Първо, само за две години страната увеличи публичните си разходи с над 10 на сто от брутния вътрешен продукт. За този период не само беше възстановено финансирането на държавните и общинските услуги, но бяха изплатени всички наследени от предишните години задължения. На практика няма нови възможности за ефективно нарастване на разходите. Нещо по-лошо: продължаващото помпане на разходите при поддържане на високо данъчно изземване, заплашва да превърне държавните и местни финанси в основен потенциал на корупция, на който трудно може да се противодейства.
Второ, независимо от сериозните усилия на правителството и местните власти и наличието на финансови възможности, обобщената публична инвестиционна програма за 1998 г. бе реализирана малко над 92 на сто. Допуснати са редица познати в миналото грешки в планирането. Едва след приемането на Закона за обществените поръчки ще започне да се формира отговарящ на строгите европейски критерии инвестиционен процес, който няма да допуска разхищаването на държавните пари. Но приложението на законите за администрацията и за държавния служител, създаването на компетентна администрация за управление и контрол на инвестиционния процес и по-общо – на всички държавни разходи, няма да стане бързо. В тази и следващата година няма да имаме потенциал за усвояване на увеличени инвестиции и други разходи.
От друга страна, на всички ни е ясно каква нужда имат фирмите от обновяване на техните продукти и услуги, както и за въвеждане на нови технологии. Това е единственият път за увеличаване на българската конкурентоспособност. Освен това техните инвестиции ще бъдат печеливши, а не консумативни и ще създават работни места без това да струва нови допълнителни разходи на бюджета. Фирмите имат и това предимство, че могат да усвоят много по-бързо и много повече нови инвестиции, без да имат административни проблеми от това.
Трето, този избор се потвърждава и от анализа на доходите, защото поради дефлацията реалното им нарастване надвиши прогнозите ни и създаде напрежение в изпълнението на тригодишната програма. Напрежението е напълно обективно и идва от това, че не е съпроводено със съответно бързо нарастване на брутния вътрешен продукт на страната. Общият ефект от по-нататъшното изпреварване растежа на доходите над растежа на брутния вътрешен продукт ще бъде бързо спадане на конкурентността на българската икономика.
Ето кратък преглед на динамиката на доходите:
Средната работна заплата през май 1999 г. в сравнение с декември 1998 г. нарасна номинално с 9,7 и реално с близо 8 на сто, докато за средната заплата в бюджетната сфера номиналното увеличение е 10 на сто. Добрите бюджетни показатели ни позволиха да реализираме предвиденото увеличение от 1 юли. С него заплатите в бюджетната сфера нарастват с още 7,5 на сто и постигат общо номинално увеличение от над 18 на сто, а заедно с дефлацията на цените – 20 на сто в реално изражение.
Увеличението на минималната заплата бе с 14,1 на сто на 1 януари и с 10 на сто на 1 юли, така че общото номинално увеличение е около 25 на сто, а реалното обещава да е 27 на сто. Тя значително изпреварва по темпове останалите доходи.
Всички пенсии бяха увеличени с 5 на сто на 1 януари и средната пенсия – с още 10 на сто от 1 юли, което обещава реален растеж на средната пенсия с над 17 на сто. Подчертавам, че 500 хиляди самотни пенсионери ще получат значително по-голямо увеличение – в размер на 20 на сто от пенсията на починалия съпруг, което ще причини обаче увеличение на другите пенсии с индивидуален коефициент от средно 7 на сто.
Тук е важно да подчертая, че както изпреварващото увеличение на минималната заплата, значително по-голямото нарастване на дохода на самотните пенсионери и по-бързото нарастване на заплатите в бюджетната сфера, които бяха най-ниски през декември 1998 г., са реализация на принципа от Декларацията за национално съгласие на Народното събрание за справедливо разпределение на тежестите на реформата и ние очакваме да бъдат възприети с разбиране от хората.
Искам специално да подчертая в скоби, че нововъведената вноска за здравно осигуряване от 6 на сто няма да причини намаляване на доходите на заетите и работодателите общо за годината. Това се постигна благодарение на компенсиращо снижение на други техни плащания към държавата: първо, намаляват вноските за пенсионното осигуряване общо с 3,3 на сто: 2,3 на сто по-малко от работодателя и 1 на сто по-малко от заетите; второ, намаляват вноските за защита от безработица с 0,5 на сто: 0,1 на сто по-малко от работодателя и 0,4 на сто по-малко от заетите. Намаля данъкът върху доходите на физическите лица, при това още от 1 януари с 2,1 на сто.
Правителството предвижда въвеждането на здравноосигурителната вноска да повиши рязко финансовата дисциплина по отношение на издължаването към Националния осигурителен институт. Очакваме далновидност и солидарност от осигуряващите се сами граждани, очакваме заетите да упражнят натиск върху работодателите коректно да внасят всички дължими суми, защото в противен случай ще поставят под неприемлив риск опазването на тяхното здраве.
Накрая, в заключение, по въпросите за поведението на изпълнителната власт в условия на постигната фискална консолидация, т.е. на бюджетна стабилност и равновесие, има огромен брой проучвания. Те са почти единодушни в своите изводи: данъкоплатците и бизнесът като цяло свързват стабилния бюджет с очаквания за намаляване на данъчната тежест. Противно на популизма, те са скептично и дори критично настроени към увеличаването на публичните разходи при положение, че се свързват с висока данъчна тежест.
Ето защо непосредствените задачи пред правителствената администрация сега са:
Първо, прилагането на мерки за строг контрол върху нарастване на разходите и за подобряване на тяхната ефективност.
Второ, предложение през есента към Народното събрание за намаляване на някои данъци, разбира се след предпазлива оценка за възможностите за това, защото трябва да сме сигурни, че последиците от войната няма да влошат приходите на бюджета през втората част на годината.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания от СДС и НС.)