22nd юни 2017

Bulgarian parliament. Recorded Sessions – part 7

Публикации

ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 14 декември 1999 г.

Открито в 15,10 ч.

Председателствал: председателят Йордан Соколов

Секретари: Виктория Василева и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни):

Откривам извънредното заседание.

Позволете ми да приветствам с „Добре дошли!“ господин президента на Република България (депутатите от ОДС стават прави и приветстват с бурни и продължителни ръкопляскания президента Петър Стоянов), членовете на Конституционния съд (ръкопляскания), министър-председателя и членовете на правителството (ръкопляскания), членовете на Висшия съдебен съвет (ръкопляскания), техни превъзходителства – членовете на дипломатическото тяло (ръкопляскания) и всички присъстващи (ръкопляскания).

Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. (Ръкопляскания.)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:

Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми гости, уважаеми членове на Конституционния съд, дами и господа народни представители! България получи покана от Европейския съвет за започване на преговори за присъединяване за пълноправно членство към Европейския съюз на 10 декември в Хелзинки. Това е една постигната външнополитическа цел на пръв поглед, но това е нещо много повече за нашата страна. Ако трябва все пак съвсем накратко да кажа с какво аз го оприличавам, това е начало на един дълъг и труден път. Дълъг и труден, защото е и непознат път. На България й предстои да преодолее редица неизвестни места – ще отидем в територии, които не сме обитавали, ще трябва да постигнем неща, които не ни се е отдавало досега.

Искам да започна с това, че макар да направихме първата крачка, която е и най-трудна, все още не сме убедени, че ще стартираме достатъчно добре в тези преговори. А ние трябва да стартираме много убедително, за да финишираме убедително. Защото ходът на един състезател се познава по начина, по който тръгва на старта и по който поддържа темпото по време на състезанието. А вие всички знаете колко пъти тази преговорна процедура беше оприличавана със състезание и как всяка страна има своята писта и се движи по нея, и дори по нея има право да застига и да задминава другите, стартирали преди нея, държави.

Много важно е как ще стартира България в тези преговори и това, което е изцяло по нашите сили, да направим този старт сигурен, бърз, достатъчно динамичен и да си дадем надежди, че ще финишираме успешно. Най-силното средство, което познава това Народно събрание, това е постигането на национално съгласие по всички важни теми, по всички ключови въпроси. Това е решаващото условие да реализираме възможно най-добрата позиция за нашата страна.

Ето защо, оттук нататък въпросът за националното съгласие не е само въпрос за вътрешна политическа употреба, за вътрешен политически дебат или дискусии, а въпросът за съгласието стои и в сравнителен аспект – дали България ще бъде по-съгласна вътрешно да се движи бързо по пътя за европейската си интеграция и това ще означава, че ще можем евентуално да настигнем движещите се пред нас държави, дали ще постигаме съгласие така, както те го постигат помежду си, за да се интегрират в Европейския съюз, или при нас съгласието ще бъде много по-слабо.

Европейската практика познава най-различни ситуации. Вие знаете, че има богати държави и една богата държава, в която не се гласува за членство в Европейския съюз на референдум. Тоест, Европа познава всякаква практика в това отношение.

За страна като България обаче, която няма много други причини да се движи бързо напред към пълноправно членство, съгласието става решаващ инструмент в преговорите, вътрешното съгласие.

Кои са най-големите предизвикателства пред нашата страна? Аз бих ги групирал на две части и веднага искам да ги кажа, защото всички трябва да ги знаем още в самото начало. Това безспорно е пълното изпълнение на критериите от Копенхаген и Маастрихт. Началото на преговорите не изисква, както ви е известно, пълно изпълнение на критериите от Копенхаген. Изисква се удовлетворяване в определена степен на тези критерии. Още навремето, когато авторите им създаваха тези критерии в Копенхаген, за тях се считаше, че пълното изпълнение или удовлетворение на тези критерии е достатъчно една страна да стане пълноправен член на Европейския съюз. За нас има обективни критерии от тези, които са посочени в Копенхаген и Маастрихт, които ще бъдат сериозна трудност за преодоляване.

Кои са най-трудните изисквания, които предстои да преодолеем и които се поставят пряко или непряко, но във всички случаи така се наричат – критерии от Копенхаген и Маастрихт?

За нас много трудно ще бъде да дадем убедителни доказателства, че сме в състояние да уважаваме ядрената безопасност на останалите страни. Нарочно поставям този критерий на едно от първите места, защото той беше последното предварително условие, което България трябваше да преодолее преди да получи поканата за преговорите. България трябва да уважава желанията на своите съседи и на другите европейски страни в областта на ядрената безопасност. Това решение безусловно е трудно, защото означава в една перспектива закриването на част от българските ядрени мощности. И точно тук искам да отворя една скоба, поемайки риска да бъда упрекнат за ровене в миналото, но нека припомня, че този изключително труден процес на договаряне с Европейската комисия не беше разбран докрай, дори тук, в сградата на Народното събрание. Не беше подкрепен единодушно разширеният мандат, който стана предпоставка за постигане на споразумението, което на практика отвори вратата към получаването на покана от страна на България.

Нещо по-лошо, тук се чуха или се чуха впоследствие, когато се постигна споразумението, упреци в предателство едва ли не на българските национални интереси, което наистина е много силно обвинение. Чуваме по един или друг начин редактирани тези упреци и сега. Но точно заради това поставям тези изисквания на преден план, защото трябва да се разбира, че това е един процес, при който България не само отива към Европа, но тя отива там, давайки на европейците гаранции, че е в състояние да уважава техните ценности, техните изисквания, да им дава гаранции, че ще бъде един коректен партньор в Европейския съюз.

По-общо за нас ще бъдат трудно постижими, ще струват изключително скъпо изискванията за опазването на околната среда. Тук страната ще има нужда да осъществи сериозни технологически промени и да направи значителни инвестиции, за да гарантира опазване на природата, така както това отговаря на европейските стандарти.

За нас ще бъде много труден показателят намаляване на относителния дял на външния дълг в брутния вътрешен продукт на страната – един показател от Маастрихт, който обаче ще позволи на България да стане член на Европейския стопански и валутен съвет. За нас ще бъде трудно да приемем и тезата, защото съм чувал много пъти от народни представители от тази зала да атакуват валутния борд на страната, но оттук нататък поддържането на валутния борд трябва да се възприема като един от начините, и то решаващия начин България да стане член на Европейския стопански и валутен съвет и да удовлетвори определените изисквания там в съответната тема в преговорния процес с Европейската комисия.

Ще бъде голямо предизвикателство България да създаде конкурентна пазарна икономика, способна да издържи на натиска на конкуренцията в страните – членки на Европейския съюз. Това ще бъде трудно, защото и създаването на конкурентна индустрия ще изисква много и значителни инвестиции. И заради това решаващо условие ще бъде привличането на чуждестранни инвестиции в нашата страна.

И накрая, труден показател сигурно за България ще се окаже във времето и степента на икономическото развитие, оценявана като брутен вътрешен продукт на човек от населението в нашата страна. Ние в момента отстъпваме много значително на европейските страни по този показател – по степен на икономическо развитие. България трябва да преодолее това икономическо изоставане и то в една много краткосрочна перспектива. Това наистина са големи предизвикателства. Това са наистина много трудни изисквания пред нашата страна.

Какво означава състояние на преговори с Европейския съюз и колко време ще преговаря България? Искам да бъда напълно откровен пред залата на Народното събрание. Възприемането на останалите европейски норми и правила по определени теми и договарянето на преходните периоди, които са необходимост за решаването на по-трудните и сложни проблеми, всъщност е преговорният процес. Освен обективните критерии, за които говорих преди малко, адаптирането на българската правна система, на българските правила и норми към тези, които действат в Европейския съюз, възприемането на нормите, които регулират обществените отношения в Европейския съюз, това е задача, която ще решаваме заедно – ние – в правителството и вие – в тази зала. Предстои изпълнение на една значителна и напрегната програма за адаптиране и на българското законодателство. И аз вярвам, че в залата на Народното събрание винаги ще има достатъчно воля, за да се движим напред.

Веднага ще кажа в скоби, че за Европейския съюз по темите, по които се преговаря, няма малко значими, няма дребни теми, няма незначителни въпроси. Държи се абсолютно на всяка тема, държи се абсолютно на всеки детайл, който е договорен, защото това, което е договорено като европейско право, е струвало много скъпо на страните, които са го договаряли. И заради това те държат то да бъде възприето изцяло и да се спазва стриктно. При най-добро развитие на обстоятелствата ние можем да приключим преговорите на хоризонта на 2006 г. Разбира се, възможно е и тези преговори да продължат малко по-дълго при по-недобро стечение на обстоятелствата за България. Веднага обаче искам да кажа, че Европейската комисия си представя за България един по-бавен преговорен процес. И ние трябва да го знаем. Преди всичко поради убеждението, че ние в средносрочна перспектива трудно ще покрием напълно критериите от Копенхаген и то специално трудно ще развием такава конкурентоспособност на българската икономика, която да издържи на натиска на другите страни – членки на Европейския съюз. Ето защо Европейската комисия вероятно ще подходи по-предпазливо към преговорите с нашата страна. И тук е наистина въпросът на вярна преценка на силите – дали България е заинтересована да се хвърли в един преговорен процес в широк кръг от теми и да се стреми да ги приключва бързо, независимо какво ще й коства това във вътрешен план или ще подходи внимателно, ще развива потенциал за преговори и ще бъде един партньор, който се оставя да бъде воден от темпото на Европейската комисия.

Това са въпроси, които вероятно тепърва ще намерят своето решение. Аз искам да продължа тази тема с това какви са задачите, как аз си представям задачите на политическите фракции в парламента на нашата страна.

Вярно е, че България трябва да изработи преди всичко позиция на страната за воденето на преговори. Напълно неправилно ще бъде, правителството осъзнава това, ако тази позиция бъде изработена кабинетно, ако бъде оставена да бъде изработена само от администрацията и тази позиция да не премине през обществен дебат особено там, където има основа за обществен дебат по позицията на страната. Всъщност, когато се преговоря с Европейската комисия, трябва да се защитят интересите не на българското правителство, не на българското Народно събрание, най-малко на българската администрация, трябва да се защитава интересът на българските фирми, на производителите, на износителите, на вносителите, на земеделците, на транспортните фирми и т.н., и т.н. Трябва да се защитават интересите на българските граждани. Това ние ще направим най-добре, ако наистина създадем система за разработване на позициите на страната, в която се включват колкото се може повече заинтересовани структури на гражданското общество и български граждани. Ако позициите на страната са ясни и прозрачни, ако основните им пунктове се дебатират публично, това ще бъде добре за страната. Народното събрание може да бъде мястото, където да се води този дебат, тъй като тук започват и тук завършват политическите дебати на страната.

Това означава да има и прозрачност в процеса на преговорите. Разбира се, когато става въпрос за преговори, за прозрачност трябва да говорим в степента, в която това не нарушава самия преговорен процес и защитата на интересите на страната, както беше ясно, че ние не можехме предварително да обявим позициите, на които постигнахме съгласие, да речем за ядрената централа в Козлодуй, с Европейската комисия. Така предварително не могат да бъдат обявявани и тези позиции. Но аз мисля, че зрелост в това отношение ние вече имаме достатъчно.

Промените в Конституцията са безспорно една от големите теми, които Народното събрание трябва да решава в бъдеще. Вярно е, че промени в Конституцията са нещо изключително сложно, много отговорно, нещо, което трябва да се прави внимателно с отчитане на много интереси, с много широка дискусия. Вярно е, че ние трябва да чуем и по един много ясен начин какво от българската Конституция в момента не би удовлетворило едни критерии за присъединяване на страната към Европейския съюз. И това е вярно, разбира се. Но от хода на преговорите, които водят страните преди нас, ние вече виждаме къде се насочват изискванията на Европейската комисия и безусловно такива изисквания ще бъдат предявени и към България.

Аз ще посоча няколко теми, които бяха споделени на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Горе-долу това ще бъде кръгът от въпроси, който трябва да получи решение в Народното събрание. И то трябва да реши кога да го направи.

Първо, това е правото на чужденците да придобиват собственост върху земеделска земя, тъй като това е право, което прави равноправни европейците на територията на страната така, както ние ще бъдем признати като равноправни европейци на тяхна територия. Ние трябва да признаем същото право тук. Второ, това е правото на общините да определят местни данъци. Имунитетите на съдебната власт, на трето място. Правото на създаване на етнически партии и други възможни ограничения на суверенитета на страната.

В Хелзинки основните теми, които се дебатираха между страните, бяха две. Първата беше работата на Междуправителствената комисия за реформа на институциите на Европейския съюз – тема, която и аз поставих пред Консултативния съвет за национална сигурност. Искам да кажа, че това, което се дебатира, е създаването на механизъм, при който определен кръг от решения, засягащи важни въпроси за развитието на Европейския съюз, ще се решават с мнозинство, а не с консенсус, както е досега. Ще бъдат разпределени или по-точно преразпределени по друг начин отговорностите на отделните структури на Европейския съюз.

Това са теми, които по един доста определен начин засягат интересите на страната, защото Европейският съюз ще отвори вратите си за приемането на нови членове едва след като осъществи реформата на институциите вътре. Тоест, това, което в момента се реформира в Европейския съюз, ще бъде Европейският съюз, към който ние ще се присъединим. Искам да кажа, че Европейският съюз ще претърпи една значителна трансформация, ако осъществи реформата на институциите и България трябва да участва в дискусията, трябва да познава тази трансформация, трябва да има яснота за това към каква организация ние се присъединяваме.

И втората важна тема, която засяга въпросите на националната сигурност, това е общата европейска политика за сигурност и отбрана. В Хелзинки много сериозно се дискутираха всички решения по изработването на тази обща политика, създаването на общи сили на Европейския съюз. Това е тема, която ще бъде част от преговорите, които България ще води. Ние трябва да имаме ясна позиция по този въпрос – в каква степен тази нова система за европейска сигурност ще гарантира сигурност и тук, в Югоизточна Европа, в каква степен тази система ще изисква участие на България. България трябва да има позиция по тези въпроси, защото те ще бъдат и обект на преговори.

Аз имах възможност да говоря за преимуществата, които ще получи България още по време на преговорния процес или с напредъка на преговорния процес. Без да искам да поставям специален акцент върху тях, защото вече имах възможност да ги изложа публично, все пак искам да подчертая някои от тях.

За мен най-важното преимущество е необратимостта на ценностния ни избор, а именно изборът на човешките права и свободи, на демокрацията, на социалната пазарна икономика, на защитата на правата на малцинствата. Необратим ценностен избор, който прави България европейска страна. Ние трябва отлично да разбираме, че без този ценностен избор, доказателства за който ние дадохме неведнъж в последните години и в последните месеци бих казал аз, дори тази година, 1999 г., доказателствата, които дадохме ние, споделяйки отговорността и бидейки солидарни със страните – членки на Европейския съюз, в овладяването на кризисна ситуация на Балканите, на практика беше най-убедителното доказателство, че България е страна, която възприема европейските ценности, европейския морал и е способна да ги споделя и в бъдеще.

За нас няма по-сигурна гаранция на икономическата и финансова стабилност от започване на преговори с Европейския съюз и от успешното водене на тези преговори. Защото това означава, че страната няма да бъде поставена пред предизвикателствата, които изпитва една самотна или нямаща силни и сериозни партньори държава. Не че сме били напълно самотни в последните години, но факт е, че лодчицата на България се люшка много силно в развълнувания океан и че ние на няколко пъти бяхме пред потъване. Сега вече в новото семейство аз съм абсолютно убеден, че тези рискове са много по-малки, тъй като предпоставките, които създава поканата за преговори за икономически растеж и чуждестранни инвестиции, изобщо за инвестиции в България, са наистина много реални, много сигурно. Това са предпоставки, на които ние всички можем да разчитаме. Ние можем да очакваме един по-бърз икономически растеж на България. Ние можем да очакваме по-активен инвестиционен процес в нашата страна, привличане на чуждестранни инвестиции и във водещи технологични направления, а не само в най-елементарни производства, привличане и овладяване на модерни технологии и ноу-хау.

Аз очаквам, че в преговорите ще започне възстановяване цената на капитала в нашата страна, на имуществата и на земята. Нещата ще започнат да придобиват отново една достойна цена, разбира се, може би не първоначално и далеч от цената, която има, да речем, земята в Европейския съюз, но този процес е сигурен за мен. Българската земя, ако стане част от земята на Европейския съюз, няма да може да струва двадесет пъти по-евтино, отколкото струва в другите страни – членки на Европейския съюз. В това нещо аз съм абсолютно убеден. Така че аз очаквам възстановяване на цената на имуществата, на капитала и земята, възстановяване на цената на услугите от тях и това ще бъде един от асансьорите на развитието, който ще подобри състоянието в нашата страна.

За нас голямото предизвикателство е създаване на централна и местна администрация, които са в състояние да бъдат в услуга на гражданите и фирмите и в състояние да упражняват европейското законодателство, което утре ще стане доминиращо в България.

Много важни са… Тук ще прекъсна вътрешните преимущества и ще спомена само няколко от най-важните, според мен, международни преимущества на нашата страна, след като придобиваме статут на кандидат-член на Европейския съюз.

Аз съм убеден, че в състояние на кандидат-членство в Европейския съюз ние имаме повече гаранции за национална сигурност, че ние ще наблюдаваме постепенно увеличаване на свободното движение на хора, стоки и капитали от и за България; че България постепенно ще заеме мястото си на първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа и ще се превърне в образец на останалите балкански страни за успешно осъществен преход.

Всички вие познавате какво може да се очаква като финансова подкрепа от Европейския съюз, но въпреки всичко аз искам да набележа основните линии, по които ние ще очакваме финансова подкрепа от Европейския съюз.

На първо място, ще продължи подкрепата за платежния баланс на страната, каквато ние получавахме в миналите две-три години, получаваме и тази година. Европейският съюз ще се ангажира, според моето виждане, с изграждането на трансевропейски коридори през България, разглеждайки ги точно като част от европейската транспортна мрежа. Ние очакваме финансиране на важни инфраструктурни проекти в България и по-общо в региона, както от Европейския съюз по-общо, така и по-конкретно – по линията на Пакта за стабилност. Ние очакваме безвъзмездна подкрепа за преструктурирането на българската икономика. Очакваме достъп до европейските структурни и предприсъединителни фондове.

За мен едно от най-важните неща – аз вярвам, че колкото по-напредва България в преговорния процес с Европейския съюз, толкова повече българските фирми ще получават безпрепятствен достъп до евтини европейски кредити и по този начин ще могат да развиват своите собствени проекти за развитие на бизнеса в България.

Имаме готовност да започнем преговори през февруари месец т.г. и вероятно началото на преговорите ще бъде през м. февруари т.г. Нашата готовност е обявена по 15 от общо 31 теми. Останалите страни, които започнаха преговори преди две години, преговарят по 24 теми. Още не са открили 7 от темите, по които се води дискусията с Европейската комисия. Възможно е обаче Европейската комисия да има и друго предложение към България – да се открият по-малко теми като начало на преговорите. Аз не бих желал тук да обявявам наименованието на темите, защото бих желал да се даде една възможност този въпрос да се договори с Европейската комисия така, както каза и господин Романо Проди. Това ще бъде въпрос на уточняване между двете страни. По-важно е това кои са названията на темите, според мен, това е поддържане на обществения консенсус и постоянната подкрепа на преговорния процес.

Пътят наистина е дълъг и труден. Наистина изисква много упоритост, готовност за постоянни усилия, които винаги са били най-трудното за нас. Ние развиваме необикновена енергия, когато трябва, примерно, да получим покана за преговори, но досега не сме се проявили като много усърдни и постоянни работници, способни в продължение на години наред да копаят в една и съща проблематика и да напредват всеки ден, макар и с малко, да решават постепенно въпросите, които стоят пред тях. Това предстои да стане, това предстои да се случи.

Това, което аз искам да кажа накрая, най-силното нещо, което може да се каже в Европейския съюз е това, което аз казах в изказването си пред Европейския съвет около масата, на която бяха насядали всички европейски министър-председатели и външни министри.

Аз говоря тук от името на цяла България, защото преди това се срещнах с всички политически лидери и дискутирах въпросите, които се каня да поставя пред вас. Това са най-силните думи на всеки, който сега и в бъдеще ще води преговори с Европейския съюз.

Аз искрено вярвам, че в България вече има този политически потенциал, който е способен да защитава нашите интереси и да намира, и вярвам ще намери, най-прекия път за приобщаването на България към Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на министър-председателя.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място):

От името на парламентарна група!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Преди да дам думата от името на парламентарна група, всеки да вземе отношение, аз искам също от мое име да поздравя всички присъстващи с голямото събитие – поканата за започване на преговори с Европейския съюз. Искам да поздравя особено хората, които имат най-голям принос за това – президента на Република България – за неговата категорична позиция и подкрепа (ръкопляскания в залата), правителството на Република България, начело с министър-председателя, който има най-голямата заслуга за започването на тези преговори. (Ръкопляскания в залата без блока на Демократичната левица.)

Искам да поздравя не на последно място и всички народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание за техните усилия, за техния труд, за всеотдайността, с която всички ние тук, в тази зала, гласувахме необходимите закони в сроковете, които ни бяха посочени от Европейската комисия, без което нямаше да стане възможно получаването на тази покана.

Искам не само да ви поздравя, да ви благодаря за всичко това, защото благодарение на вас в момента България има водещо място в областта на законодателството сред всички страни – кандидатки за членство в Европейския съюз. (Ръкопляскания в залата, без блока на Демократичната левица.)

Занапред ще са необходими още по-големи усилия, още по-голям труд. Аз съм убеден, че няма народен представител, който да не е готов да го отдаде, затова защото по този въпрос има консенсус, затова защото нашето членство в Европейския съюз беше обявено с Декларацията за национално съгласие за основен приоритет на нашата политика.

Желая на всички вас успех в тази високоотговорна дейност, която ни предстои в името и в полза на България! (Ръкопляскания в залата без блока на Демократичната левица.)

А сега давам думата на председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили госпожа Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа! Наистина, преди няколко дни не само ние, но и обществеността определи датата 10 декември като исторически момент за България. И това не го направиха само политиците, направиха го и наблюдателите, направиха го и българските граждани, защото всички осъзнавахме какво означава поканата за започване на преговори с Европейския съюз. Осъзнавахме, че това, на първо място, е признание за това какво е направила България; за това, че е постигнала и външнополитически, и вътрешнополитически успех, постигнала е политическа стабилност, постигнала е функционираща демокрация, постигнала е реформи, които се движат в посока на това България да стане член на Европа.

Но за още нещо всъщност беше признание тази покана, която получихме. Тази покана беше признание, че България получи доверие. А знаете, че доверие се получава много трудно. Много години назад България се държеше като страна, на която не можеше много да се вярва. И не само не можеше да се вярва, ами даже се държеше като страна, която се е отказала от европейски ценности, която е обърнала посоката, която се луташе и не знаеше къде точно, с кого и дали е за добро.

Това, което се случи на 10-и, беше не само че българските граждани завоюваха позиции за това, че знаят кой е изборът на България, но беше признание на европейските страни, че България е вече страна, с която може да се говори, страна, с която може да се договаря, страна, която наистина е показала, че може да печели доверие.

Оттук нататък обаче, когато спечелиш доверие, става още по-трудно, защото доверието трябва да се запази, а и не само да се запази, трябва да се задържи и трябва да се умножи. И това е голямата отговорност, която предстои на нас, политическите сили, представени в този парламент, а и на тези в следващия парламент, как ще се развива страната ни.

Тук вече не става въпрос само за съгласие. Защото още в 1990 г. първата декларация, която се приема от Великото Народно събрание, говори за съгласие на политическите сили за ориентацията на България за присъединяване към Европейския съюз. От 1990 г. досега всяко Народно събрание по различни поводи е демонстрирало съгласието си за това България да стане член на Европейския съюз. Това съгласие ни помогна дотук. Но то няма да е достатъчно, ако остане само в рамките на декларации оттук нататък. Вече не е достатъчно декларативното съгласие. Не е достатъчно да твърдим, че има национално съгласие. Вече влизаме в нов цикъл на политически отношения, на развитие на страната ни, което означава осъзната политическа отговорност от всички политически сили за това какъв е пътят на България оттук нататък.

Вярно е, че основната отговорност пада на управляващите за управлението на една страна. Това е вярно. Но политическата отговорност в момента за това дали България ще стане и в какви срокове ще стане пълноправен член на Европейския съюз вече не е отговорност само на управляващите. Това е отговорност на всички политически сили, ако те наистина, както са заявявали до този момент, желаят присъединяването към Европейския съюз. Това означава плащане на политическа цена. И мисля, че днес е моментът да заявим от името на политическите си сили съвсем честно и откровено пред хората, които са ни изпратили тук, в Народното събрание, готови ли сме да плащаме тази политическа цена, готови ли сме да носим тази отговорност, защото тя не е лека, не е розова, не е свързана само с прекрасни неща.

Трябва честно и точно да кажем на хората, които са ни избрали, какво означава България да стане пълноправен член на Европейския съюз. Това означава не само, както се създава в някои впечатление, да вземаме, България сега ще започне да взема нещо от Европейския съюз. Не означава и само да даваме. Означава да преценим точно кои са нашите национални интереси и да се научим да договаряме, да преговаряме, да отстояваме националните си интереси, а в същото време да знаем, че част от националните ни интереси е това да станем пълноправни членове на Европейския съюз.

Говори се, и много преди да получим поканата, за това, че има отделни писти и всяка страна се състезава в тези писти. От момента, в който получихме покана, още по-силно важи това. Още по-силно трябва да разберем, че ние стъпихме на своята писта. Състезанието, което беше провеждано до този момент, беше състезание за подготовка. Оттук нататък обаче, след дългите тренировки, след изпитанията, след като се видя можем ли да издържим на трудностите, имаме ли куража да отстояваме европейската и евроатлантическата солидарност в трудни моменти, сега вече тази писта, в която сме стъпили, зависи само от нас, от никой друг. И в зависимост от това с какво темпо се движим, ще зависи колко по-бързо или по-бавно България ще стане пълноправен член на Европейския съюз. На тази писта вече сме останали ние, българите, и трябва да намерим куража именно там, политическите сили, всички – и управляващи, и опозиция, по тази писта, в това състезание, което не е състезание на 100 метра бързо бягане. Това е много дълго състезание и иска отстояване на интереси, иска воля, иска сила, иска издръжливост, иска търпение, иска толерантност.

Аз мога да заявя, че ние ще отстояваме тези интереси на България. И няма да се уморим да ги отстояваме! И не за нещо друго, а защото всъщност за какво става въпрос, става въпрос за това, че това е българският национален интерес. Български национален интерес е България, ние българите, да станем пълноправна част от Обединена Европа, да станем част от Обединена Европа така, че границите на Обединена Европа да са нашите граници. И тогава да се чувстваме наистина горди, че сме българи, със своята идентичност, със своето разнообразие. Защото Обединена Европа не е нищо друго освен територия, на която живеят много народности, много етноси, много култури, които години наред са воювали, но са намерили силата, толерантността, търпимостта да погледнат един към друг и вместо да воюват, да живеят заедно.

Затова аз мога още веднъж да кажа от името на политическата сила, която представлявам: ние поемаме своята политическа отговорност, така както никога не сме бягали от нея, и в бъдеще ще отстояваме интересите на България. Защото това са българските национални интереси, българските национални интереси като част от Обединена Европа! (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на госпожа Михайлова.

Давам думата на председателя на Парламентарната група на Демократичната левица.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, господин министър-председател, Ваши превъзходителства, дами и господа! България векове наред е била неразривна част от европейското пространство, от европейската територия. Българските граждани са се чувствали винаги европейци – исторически и културно, по дух и самочувствие. Затова ние гледаме на членството ни в Европейския съюз като на стратегически избор за България. За нас това е първостепенна задача, чието решаване е свързано с усилията за укрепването на националната сигурност и със създаване на благоприятни условия за развитието на реформата.

Отправената към България покана е необходима стъпка в процеса на приобщаването ни към Европейския съюз. Това наистина е събитие с важно, бих казал, историческо значение. Толкова повече, че то стана в период на сблъсък между две тенденции в Югоизточна Европа – на фрагментаризацията и на интеграцията. Поканата за преговори с Европейския съюз е резултат от дейността на всички български правителства и парламенти след 1990 г. Затова бих полемизирал с председателя Соколов: не правителството с главна буква и членувано, а всички български правителства след 1990 г. дадоха своя важен, необходим принос за приобщаването ни към Европейския съюз. (Оживление в мнозинството.)

Длъжен съм да припомня на господата отдясно, които се опитват да влязат в полемика, че официалната молба за пълноправното членство на България в Евросъюза беше подадена през декември 1995 г. През този период започнаха да действат и първите съвместни органи между България и Европейския съюз. Тогава беше създаден и първият национален механизъм по евроинтеграция, по-добър, по-ефикасен от настоящия.

Поканата е резултат от трайно установения политически и национален консенсус в България по въпроса за евроинтеграцията. За тази цел лобираха мнозина политици, държавници, дипломати. Видимо е съгласието както по общите подходи, така и по някои от болезнените въпроси в отношенията между България и Европейския съюз, като например визовия режим, по който управляващи и опозиция винаги са имали негативно отношение.

Този консенсус пролича ярко при дебата и при гласуването на многобройните закони, необходими за хармонизиране на българското и европейското законодателство.

Поканата, уважаеми дами и господа, е важен политически сигнал, израз на нарастващото разбиране, че проблемите на сигурността и просперитета на Европа са взаимно свързани и че нито един регион не може да бъде изключен от тези планове. Поканата към България е по-скоро израз на политическата воля на Европейския съюз, отколкото на реалното покриване на критериите за членство от наша страна. Новината от Хелзинки е повече средство за преодоляване на последиците от юговойната и не може да покрие факта на реалното ни, сериозното ни изоставане и отклонение от европейските норми и стандарти.

С една дума, поканата наистина е доверие, но бих казал, че това е доверие в аванс и тепърва ни предстоят общонационални усилия за покриването на критериите.

Какво да правим оттук нататък? Необходима е политика на, бих казал, партньорство за присъединяване между всички фактори в страната, от които зависи придвижването на България към Европейския съюз. Постигането на такава значима общонационална цел изисква мобилизирането на целия потенциал на нацията. Необходима е програма за присъединяване като резултат от широк публичен и професионален дебат, консенсусно приета в парламента, дефинираща ясно и отчетливо етапите и сроковете по пътя на пълноправното ни членство, с открояване на националните приоритети и интереси в различните сфери на преговорите. Към момента не само че няма подобна програма, няма и отговор на въпроса освен декларацията, която току-що чухме, каква е готовността на правителството за стартирането на преговорите, как ще се структурира националният механизъм за тяхното водене. И премиерът, и други министри нееднократно признаха неефективността на създадената по партиен признак държавна администрация. Ходът на преговорите през тази година потвърди това впечатление. И не можеше да бъде различно, след като с лека ръка беше разрушен професионално изграденият, работещ правителствен екип за европейска интеграция, след безпрецедентната чистка в администрацията, включително и в структурите, отговарящи за присъединяването ни към Европейския съюз.

Още преди да сме получили поканата беше започнат един диспут за промени в Конституцията. За пореден път управляващите са готови да кажат „да“ преди да е ясно какво точно ще се поиска, преди да има точен, експертен, професионален и политически анализ за необходимите промени. Доколкото темата обаче вече е поставена на общественото внимание, бих искал да кажа следното. Република България има една европейска по своя характер Конституция. Това разбиране би трябвало да бъде изходната точка на подобна дискусия. На второ място, Парламентарната група на Демократичната левица недвусмислено демонстрира и доказа своята воля за хармонизиране на българското и европейското законодателство, гласувайки за огромната част от законопроектите, които трасират пътя към присъединяването. Но нека да не започваме от частни или периферни проблеми, а да хванем същността. А тя е главно в това как ще влиза в сила законодателството на Европейския съюз, как в този процес на самоограничаване на суверенитета – нека да наречем нещата със собствените им имена – ще се отчитат и отстояват българските специфични национални интереси.

В тази ситуация в политически план има най-малко две опасности. Едната е управляващите да се опитат да наложат пълен монопол, при отсъствието на прозрачност в процеса на преговорите, както впрочем за последните две-три години. На второ място, изпълнителната власт да се опита да размие отговорността с присъщите й форми на имитиране на съгласие. Съгласието е една красива идея, опорочена обаче от тригодишното управление на Съюза на демократичните сили. Така че сега няма място да говорим за съгласие въобще, за съгласие априори. Ние, разбира се, сме готови да работим за консенсус конкретно по всички тези три десетки теми, част от които бяха споменати от министър-председателя.

Демократичната левица ще се противопостави на всеки опит да се изкористи темата за евроинтеграцията и тя да бъде превърната в предмет на теснопартийни игри и страсти. Но това не означава, че дебатът трябва да бъде снет от дневния ред на парламента и на обществото. И при предстоящите парламентарни дебати, и при бъдещото ангажиране с управлението на страната БСП ще бъде фактор на стабилността във външната политика на България, в това число и особено по темата за евроинтеграцията. Ние ще работим за по-добри европейски закони, ние ще търсим ефективния парламентарен контрол върху процеса. Ние ще работим отговорно за съзиждането на нашия етаж в общоевропейския дом по всички посоки – от икономическата реформа до проблемите на националната и европейската сигурност.

Необходим е пълноценен диалог между парламент, правителство, местна власт, граждански структури. Такъв до момента отсъства. Нещо повече, буквално в последните дни, в момента на получаването на поканата, в Боровец управляващите демонстрираха един неевропейски подход – министрите обучаваха само сините кметове за предприсъединителните фондове. (Смях и оживление в мнозинството.)

Когато структурираме работата си в парламента, уважаеми дами и господа, смятам, че е необходимо да помислим, а защо не и да решим въпроса в посока към създаването на една специализирана комисия на Народното събрание по проблемите на евроинтеграцията.

Добрият европейски тон не означава, уважаеми дами и господа, че трябва да си затваряме очите пред всичко онова, което става в страната. Удовлетворението от поканата в тези дни беше помрачено от факта, че за пореден път, може би използвайки именно този факт, се вдигнаха цените на електроенергията и на хляба до почти непосилни за обикновения човек равнища. Докато парламентът аплодираше в аванс новината, отвън протестираха военноинвалидите, които мнозинството с гласуването лиши от скромните им пенсии. В сянка останаха протестите на миньорите от „Бобов дол“, от ГОРУБСО, които продължават и в момента в Перник.

Процесът на присъединяване е условие и предпоставка за истински реформи, уважаеми дами и господа, за край на злоупотребата с това понятие. Поканата изисква друга икономическа политика, за да бъдем част от тази Европа на растежа и заетостта по израза на френския премиер Лионел Жоспен.

Правителството не постигна равнопоставеност в отношенията с Европейския съюз по проблемите на ядрената енергетика и затова е необходимо преосмисляне на ядрената ни стратегия. Началото на преговорите налагат обрат в отношението към социално слабите. По трудния път към Европейския съюз сме длъжни да победим безработицата, да се впише в европейския социален модел, който също бързо се развива. Необходимо е реално ангажиране на държавата с проблемите на етническите общности в страната. И проблемът не е в ограниченията, произтичащи от конституционния текст, за създаването на партии, а в това, че без активни инвестиции населението в етнически смесените райони ще продължи да живее на ръба на оцеляването. Нужна е нова политика за укрепване и разширяване правата на местната власт, противно на провежданата от СДС линия на централизация на властта, който ни отдалечава от европейските стандарти. Поканата е сигнал за война с корупцията – не абстрактно и не само до чиновническото ниво, но и с незабавно отстраняване на имената – символи в управляващото мнозинство.

Министър-председателят обеща структурни промени в кабинета с оглед на предстоящите преговори. Ясно е, че на него му трябва положителен мотив, за да предприеме някои неотложни промени в изпълнителната власт. Политическият проблем е, че в условията на изострящата се особено след местните избори криза на доверието към това правителство вече е ясно, че то не може да води пълноценни преговори, то не може да реализира тежките непопулярни мерки, които предстоят. На България е нужен не просто променен или друг екип, на България е нужна друга политика за сериозното, реалното изпълнение на критериите, стандартите и нормите на Европейския съюз, отстоявайки националния интерес.

Сега се изля много шампанско, разбирам, че предстои тържеството, не знам къде другаде в Европа шампанското се гърми на старта. Предлагам да го запазим за успешния финал. Надявам се то да не е много отлежало. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Първанов.

От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение давам думата на заместник-председателя господин Кемал Еюп.

КЕМАЛ ЕЮП (ОНС):

Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми гости, уважаеми дами и господа министри и народни представители! Изживяваме важен момент от нашата най-нова история. Поздравяваме българското гражданско общество за успеха му. Поздравяваме българското правителство за това, което направи. (Ръкопляскания от ОДС.)

Едновременно с това следва да отбележим, че става дума за работата на няколко правителства в тази насока, на няколко парламента (ръкопляскания от ДЛ) от времето на приемането ни за членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1992 г. до днес. В този смисъл качественият скок беше предшестван от поредица стъпки, които не бива да се забравят или омаловажат. Не по-малко са и заслугите на Тридесет и шестото, Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание. Защото в по-малка или по-голяма степен те подготвиха законодателно тези процеси. Без да се самоизтъкваме, ние, депутатите от ДПС, също сме горди, че имаме своя важен принос в това отношение. Неоспорим е приносът ни във формирането на българския модел за междуетнически отношения и решаване на етническите проблеми.

Ние смятаме, че е от особено важно значение и позицията ни, обоснована от господин Ахмед Доган пред парламента по времето на косовската криза. Точно позицията на ДПС и на другите демократични и политически сили изигра ключова роля за поканата. Ако имахме и по-адекватна реакция за бежанците от Косово, сигурно щяхме да имаме и по-добра стартова позиция днес.

Поканата за започване на разговорите по процеса на присъединяването ни към Европейския съюз е и признание за ролята на ДПС в създаването на гореспоменатия български етнически модел. Вече е очевидно, че точно този модел не е проклятие за България, а обратното, огромен успех, оценен от Европейския съюз. Впрочем, непосредствено преди приемането ни на 9 декември, председателят на Движението за права и свободи, в качеството си на председател на Либералнодемократичния съюз, беше поканен в Хелзинки на заседание на Либералния интернационал, на което либералите от Европейския съюз изразиха позитивното си отношение точно към този модел. В участието си в това заседание ние, българските либерали, подкрепихме кандидатурата ни за започване на преговори.

Посочвам това не за да изтъкна нашите заслуги, а за да подчертая положителната роля, която има и ще има ДПС в този процес, и особено важната роля на обществения и политическия консенсус на всички партии и на всички български граждани. Но това е началото. Започването на преговори е точно това, което значи – начало на дълги, сложни и трудни преговори, които ще настояват нашето законодателство да стане реципрочно на това от Европейския съюз, включително и в частта си за правата и свободите на малцинствата в България. И ако някой храни илюзии, че това може да стане с изолирането на ДПС, със създаването на дублиращи подопечни многото структури, значи той просто не желае успех на България в този процес.

Уважаеми господа, нека сме наясно, че трудното сега започва, защото сме бедни, а ще трябва още повече да стягаме коланите си. Защото в Европейския съюз няма място за просяци и милостиня. Така наречените предприсъединителни фондове подпомагат гражданското общество. Подобряване на инфраструктурите – да, но те не хранят. Сега най-важното е да се направят такива данъчни закони, които да отпушат реалната инициатива н малките и средни предприемачи, на малкия и средния бизнес и да се закрие мафията, облечена във власт. (Ръкопляскания от ДЛ.) Знам колко е трудно това, но господин Костов ще трябва да докаже мъжеството си точно с тези бързи и радикални кабинетни промени, които ще позволят това.

Нужно е, дами и господа, да се предпазим от още една опасност, да не превърнем решенията от 10 декември 1999 г. в теснопартийна пропаганда. Да се твърди, че само една партия, или само една коалиция, че само партийно верни хора, не професионалисти могат да осигурят верния път на България. По този начин да се монополизира самата европейска идея. Това не е така и по принцип, и поради фактическото положение, че най-малко две опозиционни партии са вече официално приети от демократични световни европейски политически организации.

Впрочем госпожа Екатерина Михайлова нарече присъединяването към Европейския съюз дълго бягане, дълго трудно бягане. Мисля, че още по-точно би било да се нарече „щафетно бягане“, при което щафетата се предава от едни партии и коалиции към други, но се постига една обща цел. (Ръкопляскания от Евролевицата.)

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място):

Един отбор.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ:

За Българската евролевица 10 декември е двоен празник. Ние се радваме за общия успех, но и заради това, че се потвърди тенденцията, заложена в нашето име, в нашата същност. Оттук нататък всяка политическа партия ще трябва постоянно да отстоява своя европейски път и да покрива своите европейски стандарти. Във връзка с това бих искал да поставя един въпрос, който засяга не управляващите, а опозицията. Опозицията също, както и управляващите, има своите европейски отговорности. Такава отговорност е цялата опозиция да приеме новите европейски реалности и да потвърди еднозначно, че присъединяването към Европа не може да стане само на един крак, че днес никой сериозен европейски политик не бива и не може да отдели европейската икономика от евроатлантическата политика на сигурност. Тези, които се опитват да разделят неразделимото, не само подкопават доверието към необратимостта на промените у нас, но и намаляват скоростта на присъединителния процес. Така че стартът на преговорите е изпитание за всички – за управляващите да нахранят народа, да ускорят и проправят реформите, да освободят страната от излишна бюрокрация и корупция; за опозицията – да не позволи нереалистични тези в областта на сигурността и евроскептицизъм, да не позволи всичко това да стане партийно изгодна пропаганда. Преди две години Българската евролевица предложи на президента на републиката един проект на доктрина за национално съгласие. В нея ние предложихме 4 – 5 ключови въпроса на националното развитие да бъдат забранени за партийно-политически пропаганди и за публично демонстриране на партийни различия. Правехме и правим това само от една гледна точка – една малка европейска страна да изглежда солидно, да изглежда здраво, да изглежда наистина в очите на европейци, на по-близки и по-далечни страни като страна, в която няма различия по големите фундаментални въпроси на деня. Става дума и за външната политика, и за националната сигурност, и за европейската евроатлантическа ориентация на страната. Сега, след началото на преговорите, всичко това става още по-актуално. Целта на подобен подход, дами и господа, е да гарантираме приемственост в геополитическата ориентация на страната, стабилност в нашия европейски избор. Вече е ясно, че ние сме част от Европа. Сега обаче трябва да докажем, че Европа е вътре в нас – в нашите сърца, в нашите мисли. И да докажем това на практика. Само по този начин ние можем да докажем своята национална идентичност, бидейки част от голямото европейско семейство.

На добър час, уважаеми дами и господа, по трудния, но необратим път към Европа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на господин Томов.

Давам думата на съпредседателката на Парламентарната група на Народен съюз госпожа Анастасия Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС):

Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател и министри, уважаеми членове на дипломатическия корпус и приятели на България! Поканата ни за започване на преговори с Европейския съюз е едно заслужено и изстрадано историческо събитие, но радостно историческо събитие! Ние с право можем да празнуваме възможността, че имаме отново шанс да заемем своето място в демократичната европейска общност. И аз не напразно казах изстрадана, защото тук искам да благодаря на господин президента за това, че в своето слово на този митинг по време на посещението на президента на Съединените американски щати той беше един от малкото, които споменаха, че България е започнала своята съпротива срещу тоталитаризма, срещу комунизма измежду първите страни, за да не каже и първата, и е понесла стотици хиляди жертви по лагери и затвори в името на този Европейски съюз и тази европейска солидарност и тази европейска демократична общност. (Ропот от блока на ДЛ.) Аз ставам, ако има още бележки, заповядайте!

Но днес нека да се съсредоточим върху сериозното предизвикателство, което представлява тази покана към България, предизвикателство, отправено особено към всички политици у нас. Въпросите около преговорите с Европейския съюз и присъединителната стратегия на страната поставят на коренно различна основа както формата на политическия диалог, така и съдържанието му.

За първи път нашата родина е изправена пред цел, която, надявам се, не предизвиква противоречиви мнения и отношения. За първи път всички политически сили би трябвало да говорят на един език. И това, само по себе си, е прекрасно. И дано продължи така.

От друга страна ние сме убедени, че преговорите с Европейския съюз ще внесат и ново съдържание в нашите политически дискусии, че ще съсредоточим добросъвестно, загърбвайки демагогията, вниманието си върху истински належащите проблеми, от чието решаване ще зависи перспективата за пълноправно членство. За никого не е тайна, така, както беше казано вече тук, че тази покана е един вид кредит, отпуснат на България. А кредитите се отпуска въз основа на създаденото доверие и на убедеността, че реформите в страната не само са достигнали определено ниво, но и твърдо ще продължат своето развитие.

Именно в това се състои и нашата работа като политици, отговорни за бъдещето на своята страна. Създаването на условията за получаване на този кредит на доверие в българската реформа отне не малко време и не малко градивни усилия от всички нас. Още по-трудно ще бъде връщането на този кредит с цената на още много, но абсолютно необходими реформи, които ще бъдат най-много в полза на всеки български гражданин.

Предстои огромна работа по прегледа и адаптирането на българското законодателство към стандартите на Европейския съюз. Работа, която пряко касае нас, народните представители. Освен това още по-тежка задача е сближаването на нашата икономика с тези на страните от Европа, достигането на равнището на доходи, заетост и икономическо развитие, характерни за страните от Европейския съюз. Но днес ние вече сме част от едно европейско семейство и ние знаем, че имаме там приятели, които ще ни помагат така, както ние сме помагали на други, макар и понякога това да не е било лесно.

За да постигнем всичко това ние разчитаме на изключителната помощ на страните от съюза както по отношение на увеличаване обема на преките чуждестранни инвестиции у нас, внасянето на нови технологии и съвременни производства, така и за отваряне на европейските пазари за наши стоки. Това особено важи за чувствителния сектор на земеделското производство, където нашата страна има чувствителни предимства и където с минимални инвестиции можем да постигнем много. И откъдето, според всички експерти – и наши, и чужди – ще дойдат най-бързите засега дивиденти.

В крайна сметка хубавото е, че тази покана дава посока на нашата страна, дава ни път на развитие и перспектива, за която много други народи не могат и да мечтаят. От нас българите зависи да оползотворим този шанс и да си спечелим мястото, което географски ни принадлежи. Само ако го получим заслужено, а не на кредит, ще имаме и максимална полза от него. Затова обаче е нужна много работа както тук в парламента, така и в изпълнителната власт, така и навсякъде, където се кове бъдещето на съвременна България. Нужни са отговорни хора, много отговорни хора, които да поемат тази огромна задача, защото ако поканата за преговори и преговорите са дело на нашето поколение, то трябва ясно да осъзнаем, че и бъдещото членство в Европейския съюз и неговата реализация ще бъде дело и на следващото поколение. Европа изгражда този Европейски съюз вече 45 години. Въпросът е, че те си поставиха една цел и я преследваха успешно. Нужно е от днес да намерим и да започнем да възпитаваме онези, които с гордост ще се наричат българи в обединена Европа. На това, уважаеми колеги, са отдадени нашите градивни усилия в Народен съюз – БЗНС, Демократическа партия, и ние ще отдадем своя политически и човешки потенциал за реализацията на тази идея в името на просперираща България.

Както казаха и преждеговорившите, и аз ще се позова на още един цитат: „Пътят е страшен, но славен“, но ние вярваме в неговата цел, в нейното върховенство и в успешния край. На добър час на всички европейци у нас! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:

Благодаря на госпожа Мозер.

Преди да дам почивка каня всички гости и народни представители на чаша шампанско в клуба на народния представител.

Искам да успокоя всички, че шампанско ще има и за финала на преговорите. (Весело оживление, ръкопляскания.)

Половин час почивка. (Звъни.)

ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 10 февруари 2000 г.

(Всички стават прави и с бурни и продължителни ръкопляскания посрещат генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор господин Джордж Робъртсън, придружен от председателя на Народното събрание господин Йордан Соколов. Преди да заеме мястото си господин Джордж Робъртсън се ръкува със заместник-председателите на Народното събрание.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, дами и господа!

Особено ми е приятно да приветствам в Народното събрание на Република България генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор Негово Превъзходителство лорд Робъртсън. (Бурни ръкопляскания.)

Разрешете ми да представя с няколко думи нашия изтъкнат гост.

Роден е през 1946 г. в Порт Елън, Шотландия. Джордж Робъртсън завършва в 1968 г. Университета в Дънди с магистърска степен по икономика. От 1968 до 1978 г. той работи в Съюза на производителите като отговорник за производството на шотландско уиски. (Весело оживление.)

Нашият именит гост има зад себе си 20-годишна бележита парламентарна кариера. От 1978 до 1999 г. той неизменно е член на Парламента от Хамилтън, като по това време е бил говорител на опозицията по въпросите на Шотландия и на външните работи и е заемал поста държавен секретар за Шотландия в опозиционния кабинет в сянка.

След изборите в 1997 г. той е държавен секретар на отбраната. В 1999 г. става пожизнен пер и получава титлата Лорд Робъртсън от Порт Елън. От м. октомври 1999 г. той встъпва в длъжността генерален секретар на НАТО.

Нашият гост е заемал редица видни обществени длъжности и е получавал високи отличия. Бил е председател на Шотландската лейбъристка партия, 9 години е бил заместник-председател на Британския съвет, 7 години е участвал в Съвета на Кралския институт за международни отношения в Чатъм Хаус. През 1997 г. е назначен за член на Личния съвет на Нейно Величество.

Уважаеми господин генерален секретар, Вие идвате в България в дни, когато нашата страна уверено крачи по своя труден, но необратим път към интегриране в Европейския съюз и в НАТО. Ние сме дълбоко убедени, че най-успешният отбранителен съюз в съвременния свят – НАТО, и най-ефективното интеграционно обединение – Европейският съюз, са два неразделни стожера на общочовешките ценности на демокрацията, свободата и мира. Доказателство за нашата привързаност към тези ценности беше решителната подкрепа, която България оказа на Северноатлантическия съюз при кризата в Косово.

Убедени сме, господин генерален секретар, че Вашето посещение ще заздрави още повече връзките на България с НАТО.

А сега ми разрешете да дам думата на Негово Превъзходителство лорд Робъртсън – генерален секретар на Северноатлантическия съюз. (Ръкопляскания.)

Заповядайте.

ДЖОРДЖ РОБЪРТСЪН:Господин председател на Народното събрание, господин президент, уважаеми дами и господа! Много съм щастлив да бъда в България и да съм сред вас. (Продължителни ръкопляскания.)

Както знаете, госпожи и господа, понеже съм шотландец, английският не е майчиният ми език.

Позволете ми най-напред да изкажа благодарност на българското Народно събрание за любезната покана. И ви благодаря, господин председател, за това, че ми обещахте да не поставите на гласуване онова, което смятам да кажа.

След 21 години, като член на Камарата на общините във Великобритания, би било странно да дойда тук и да се окаже, че опозицията не настоява на правото си на отговор.

Посещението ми днес тук обаче е още едно свидетелство за това, че връзките между България и НАТО никога не са били по-силни. Миналата година тези връзки бяха подложени на едно тежко изпитание. И както България, така и НАТО взеха своя изпит с отличие.

Нещо повече, миналата година, 1999 г., беше година на тежки изпитания за цяла Европа. Станахме свидетели на някои от най-страшните актове на варварство в континента от 1945 г. насам. Видяхме как отново тръгват ешалоните, депортирани. Видяхме как убиват хора, разкъсват се семейства, стотици хиляди бежанци, търсещи оцеляване срещу глада и студа. Станахме свидетели на неща, които смятахме, бяхме сложили край преди 50 години. Неща, които се надявахме никога да не ни се наложи отново да преживеем в живота си. Сякаш Европа се беше върнала в своите най-черни времена.

Сред тази трагедия обаче ние станахме свидетели и на нещо друго. Видяхме, че Европа може да каже: стига! Видяхме, че Европа може да се изправи срещу варварството. Видяхме как цялото европейско семейство се обединява в усилията си да сложи край на насилието и да обърне назад процеса на етническо прочистване. Видяхме една Европа, която не само говори за своите общи ценности, а е готова да ги защитава. Накратко, видяхме Европа, която израства в своето единство.

Обединеният отговор на Европа на косовската трагедия беше повече от изолирано явление.

Възправяйки се срещу етническото прочистване, Европа отбеляза действителният край на XX век като столетие на война, край на национализъм и етническа омраза. Станахме свидетели на едно ново начало в Европа – началото на Европа на XXI век, обединена, работеща заедно, за да постигне мир със самата себе си.

Очевидно, господин председател, все още много предстои да бъде направено, за да постигнем тази своя мечта. Нашият континент все още страда от старите разделения. Все още има разделение между благоденстващата Западна Европа и не така благоденстващата Източна Европа. Все още има разминаване между демократичните идеали и препятствията в реалността. Все още има разлика между нашите въжделения за една мирна Европа и жестоката реалност на конфликтите в нея. Тези разлики, тези разделения не могат да бъдат преодолени отведнъж.

Но, ако имаме компас, ако знаем посоката, то нашият път ще ни доведе до целта. А Косово показа, че ние имаме своя ориентир, своя компас. И това са нашите ценности. И нещо повече, разполагаме с инструментите да утвърждаваме и защитаваме тези ценности. Това е основание да сме изпълнени с надежда в началото на новия век.

Тази надежда обаче трябва да бъде съчетана с реализъм, тъй като утвърждаването на общите ни ценности изисква изключително упорита, търпелива работа и вяра в бъдещето. Това предизвикателство става още по-ясно след събитията в Косово, понеже изпитанията, пред които ни изправя Косово, са, накратко казано, огромни. Както Бернард Кошнер – представителят на ООН в Косово уместно описа обстановката: Косово в продължение на 40 години страда от комунизма, през последните десет години – от апартейд и най-сетне, през последната една година – от жестоки убийства и вълна на етническо прочистване.

На фона на тази история никой не би трябвало да храни илюзията, че помирението между етническите общности може да бъде постигнато за някакви си години, да не говорим за месеци, както някои се надяват. Ключът към проблема е да отстояваме своя курс. Босна и Херцеговина показват какво могат да постигнат търпеливите упорити усилия. В Босна беше постигнат действителен напредък от разполагането на силите на НАТО през 1995 г. Няма природен закон, който ще ни попречи да постигнем подобен напредък в Косово.

Нещо повече, ние вече наблюдаваме действителен напредък през няколкото месеца от разполагането на мироопазващите сили на НАТО в Косово. Повече от 850 хил. бежанци са се върнали по домовете си. Повече от 50 хил. жилища са възстановени с бясна скорост, благодарение на усилията на международната общност и на обикновените граждани в Косово. Световната програма по прехраната предоставя помощ на 650 хил. косовари. А върховният комисар на ООН за бежанците и други агенции предоставят подслон на близо 400 хил. души. Около 550 училища са разчистени от мините и други незадействали амуниции и 300 хил. деца се върнаха на училище миналата есен, за да бъдат обучавани на родния си език за първи път през последните десет години.

И това не е всичко. Армията за освобождение на Косово е разпусната и демилитаризирана от КФОР и е предала повече от 10 хиляди единици въоръжение. Създават се граждански организации, за да започнат да управляват едно действително многоетническо Косово.

Да, разбира се, все още има много насилие, твърде много омраза, твърде много отмъщение, но ние сме решени да променим всичко това. Решени сме да изградим основата за един устойчив мир там – точно така, както го правим в Босна. Народът на този изстрадал от войната регион заслужава нов шанс и ние ще му го дадем. И като казвам „ние ще им го дадем“, нямам предвид само НАТО. Това е едно общо усилие. Наред с 19-те страни от НАТО, 15 други държави участват в този процес – държави от Европа и от други части на света, и България е важен партньор в този процес. Двата взвода в Босна и инженерния взвод в рамките на КФОР, предоставени от вашата страна, са значим принос за стабилността на региона.

Позволете ми да кажа, господин председател, че ние дълбоко ценим този принос, тъй като той е още един знак, още един признак за действащата обединена Европа.

В началото на XX век балканският барутен погреб запали пожар в Европа, а днес, в началото на XXI век нациите от евроатлантическата общност действат заедно, заедно на страната на мира. В края на краищата, разбира се, трябва да отправим поглед отвъд Босна и Косово, трябва да погледнем към Югоизточна Европа в нейната цялост, да погледнем отвъд военно-политическите въпроси и да съсредоточим вниманието си върху един всеобхватен политически и икономически подход. Сега, когато мирът в Босна и Косово е възстановен, е дошло времето да създадем благоденствие за всички народи на Югоизточна Европа.

Сега е времето да върнем целия регион, народите на този регион обратно в руслото на европейския процес – там, където те отдавна имат своето място. Казах, че началото е обещаващо. Пактът за стабилност в рамките на Европейския съюз и инициативата за сътрудничеството в Югоизточна Европа на НАТО работят заедно и създават основа за напредък и сигурност. Това е логиката впрочем, която навремето беше в основата на плана „Маршал“ и на НАТО през края на 40-те години и същата логика би следвало сега да бъде приложена към Югоизточна Европа. НАТО е готов да откаже пълна подкрепа на тези усилия.

Ще се възползваме от своя консултативен форум по въпросите на сигурността в Югоизточна Европа, в който заседават съюзниците и 7 страни от региона, за да разработваме практически инициативи за сътрудничество. Ще работим в тясно сътрудничество също с партньорите в рамките на Евроатлантическия съвет за партньорство, за да разработваме допълнителни практически идеи за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа.

Може да си зададете въпроса, вашите избиратели могат да питат може ли всичко това действително да промени нещата? Моят отговор, който давам на вас и на тях, е съвсем категоричен: да, да, възможно е. Възможно е всички нации, всички институции да дадат най-доброто от себе си и стига страните от Югоизточна Европа сами да поведат процеса, да поемат своите отговорности за осъществяването на този исторически проект. За щастие това е налице в Югоизточна Европа. И един превъзходен пример за това е инициативата за преквалификация на военнослужещите, които са съкращавани в хода на реформата във Въоръжените сили. При един радикално нов подход България ще сътрудничи със Световната банка и НАТО в рамките на един експериментален проект по Пакта за стабилност. И ето ви един добър пример за практическо сътрудничество, добър пример за това, че е налице и творчески подход, и политическа воля да бъдат доведени нещата докрай.

Но успехът на тези три проекта – Босна и Херцеговина, Косово и Югоизточна Европа – и инициативата, свързана с нея, разбира се, зависи от тясното сътрудничество между НАТО и страните в района, включително, разбира се, и България. Успехът на това продължаващо сътрудничество е не само убедително доказателство за нашите споделени ценности, то е и ярко потвърждение на подхода към европейската сигурност, който се основава на сътрудничеството, подход, кристализирал в двата основни механизма, които НАТО изгради със своите партньори през последното десетилетие, а именно „Партньорство за мир“ и Евроатлантическия съвет за партньорство.

В „Партньорство за мир“ 25 държави от Ирландия до Швеция, от България до Румъния, чак до китайската граница с Киргистан и Казахстан, всички те работят съвместно с 19-те съюзници в НАТО в областта на военното сътрудничество, планирането на отбраната, съвместната подкрепа за омиротворяване, хуманитарни операции и планиране при извънредни ситуации.

В Евроатлантическия съвет за партньорство същите държави се консултират и сътрудничат на политическо равнище по въпросите на регионалната сигурност на Балканите, конверсията в отбранителната промишленост и създаването на здрави връзки между гражданските и военните кръгове.

Приносът на партньорите към СФОР и КФОР е най-ясен знак, че партньорството си заслужава усилията. Не е никакво преувеличение да се каже, че нашите операции в Босна и Косово никога нямаше да успеят без ангажимента на партньорите. Това е едно скъпоценно постижение, което ние сме длъжни да опазим.

Ето защо ние сме твърдо решени „Партньорство за мир“ и Евроатлантическият съвет за партньорство да станат още по-действени. Ролята на партньорите в подготовката и провеждането на съвместни операции ще расте. Целите в планирането на отбраната ще стават все по-амбициозни. Обхватът на нашите консултации ще се разширява все повече.

Освен това ще се погрижим политическият глас на нашите партньори да се чува високо и ясно. България участва в „Партньорство за мир“ от рано. България участва в редица военни учения, в процеса на планиране и преглед. Но на мен ми се иска България да стигне още по-напред, защото „Партньорство за мир“ предлага много повече възможности за сътрудничество, отколкото в момента ние използваме. Партньорството е двупосочен процес. България ще спечели като увеличи своята оперативна съвместимост с НАТО и като получи нов тласък за реформата в областта на отбраната. НАТО на свой ред ще спечели като има един по-силен партньор, който ще помогне за съвместното преодоляване на общите предизвикателства в сигурността.

Ето защо партньорството е предложение, от което печелят всички. Същата логика се отнася до друг важен елемент от Програмата на НАТО, а именно – процесът на разширяване. Както и при партньорството, разширяването укрепва сигурността както на НАТО, така и на новоприсъединяващите се страни – още една ситуация, от която всички печелят.

Ето защо НАТО запази своя ангажимент към процеса на разширяване. Съюзът винаги е прилагал политиката на отворени врати. Миналата година три държави вече влязоха, други ще ги последват.

Ето защо ние започнахме изпълнението на плана за действие, съгласно който страните-кандидатки представят индивидуални годишни национални програми за своята подготовка. Тези програми обхващат различни аспекти на политиката и икономиката, отбраната, ресурсите, сигурността и правото. Планът предвижда един механизъм за целенасочен и откровен обмен на становища по постигнатото.

Обратната връзка включва както политически, така и технически консултации – център за координиране на помощта от НАТО и държавите-кандидатки във военноотбранителната област. Разработват се общи съгласувани цели за страните-кандидатки. Обменя се информация за програмите за предоставяне на помощ, за да се определят правилно приоритетите и да се избегне дублирането. Целта ни е максимално да се предоставят ползите за страните-кандидатки. Чрез плана за действие във връзка с членството НАТО помага на партньорите да се подготвят за бъдещото членство в НАТО.

Но искам съвсем ясно да кажа нещо – в крайна сметка отговорността за задълбочената, цялостна подготовка, си остава отговорност на самите страни – кандидатки. Те трябва да бъдат готови да извършат необходимите реформи. Те трябва да се справят с толкова важните въпроси, като например реформата в отбраната без забавяне. Те не бива да се боят от това да вземат трудни, болезнени решения и да предоставят достатъчно ресурси за реформата. Прекрасните думи не са достатъчни. Те трябва да бъдат подкрепени и от дела. Само тогава можем уверено да се изправим и да кажем: „Ние сме готови за членство“. Тогава и само тогава новите членове ще направят НАТО още по-силна организация.

И нещо също толкова важно, което искам да кажа тъкмо пред парламентаристите. Тази позиция трябва да се основава на един консенсус между партиите. Реформата в областта на отбраната е просто прекалено важна, за да бъде арена на партизанщина. Само чрез широка подкрепа на всички основни политически партии държавата, народът могат да изпълнят успешно толкова трудните решения, които са необходими и да ги обезпечат.

Ето моето послание от човек, който е в политиката от 15-годишна възраст. Искам да ви кажа това, че в родината ми, в която 18 дълги години аз и партията ми бяхме в опозиция, ние научихме едно нещо – не заигравайте на политика в областта на отбраната. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Нямам никакво съмнение, че държавите – кандидатки за членство знаят за какво става дума. И аз нямам никакви съмнения, че те ще се справят. В контекста на плана за действие за членство България вече е разработила съществена програма за преструктуриране на въоръжените си сили. Заедно с военната доктрина от миналата година тази програма ще създаде здрава основа, така че въоръжените сили напълно да съответстват на изискванията за сигурността на днешния и утрешния ден. Тази реформа е ярко доказателство за желанието на България да продължи по пътя, който сама е избрала. И НАТО има пълно желание да подпомага България по този път!

Позволете ми да кажа нещо категорично: действията на България по време на Косовската криза сериозно засилиха вашата европейска репутация. Но ето – НАТО победи, тъй като можеше да разчита на активната и неотклонна подкрепа на своите партньори, сред които България беше на първо място. Отдавайки своята подкрепа на международните усилия, в това число даването на достъп на НАТО до българското въздушно пространство, вие поехте политически рискове и понесохте сериозни икономически жертви. И все пак вие не се отклонихте от пътя си. И когато решението за участието в КФОР беше поставено на гласуване, вие – българският парламент, ратифицирахте това решение с решително мнозинство. Отдавам чест на България за подкрепата, за куража. (Бурни и продължителни ръкопляскания.) Подкрепа, която беше повече от помощ в една критична ситуация, внушително отстояване на концепцията на Европа като на общо пространство на ценности, признак за това, че Европа действително става общо пространство на сигурност.

Твърдата позиция на България по време на Косовската криза не остана незабелязана. Най-малкото тя е едно допълнително доказателство за решимостта на вашата страна да постигне пълна интеграция в европейските структури. Днес европейското призвание на България е несъмнено. То е отразено в дългосрочното оценявано сътрудничество на България в рамките на Партньорство за мир, отразява се в решението на Европейския съюз да покани България да започне преговори за присъединяване. Отразява се в активната позиция на България в полза на регионалното сътрудничество и за установяване на добросъседски отношения в региона. Отразява се също така и в неуморните усилия да привлечете обществената подкрепа, която е необходима за всяка демократична политика в областта на сигурността.

ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ТЪРЖЕСТВЕНО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 19 април 2001 г.

Открито в 10,05 ч.

Председателствал: председателят Йордан Соколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Откривам последното тържествено заседание на Тридесет и осмото Народно събрание. (Звъни.)

(В залата звучи химнът на Република България. Всички стават прави.)

Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа конституционни съдии, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители!

Днес е последният ден на Тридесет и осмото Народно събрание на Република България, в който изтича неговият мандат. Зад нас остават 4 години на напрегната парламентарна дейност.

С какво ще се запомни Тридесет и осмото Народно събрание? Според някои може би това трябва да бъде гласуването с чужди карти или любимата тема на някои медии за депутатските кюфтета. Ние смятаме, че справедливостта изисква Тридесет и осмото Народно събрание да остане в българската история с много по-важни неща – с това, че то е първото Народно събрание след промяната от 1989 г., което завършва своя пълен мандат, (ръкопляскания) и второто Народно събрание след създаването на българския парламент през 1879 г., което изкарва пълен 4-годишен мандат. Това е резултат на съществуващото в този парламент мнозинство, което създаде политическата стабилност на парламента, на страната, довело от своя страна до икономическа и финансова стабилност и растеж. Това се дължи и на голямата дейност на опозицията, която никога не надхвърли рамките на коректния парламентаризъм и заедно с мнозинството спомогна за утвърждаване на парламентаризма у нас.

На второ място, това е огромната законодателна дейност – над 631 приети закона, 444 решения, 8 декларации, с което не само беше наваксано изоставането на българското законодателство в хармонизацията с европейското право, но България излезе на второ място сред страните-кандидатки за членство в Европейския съюз по този показател. Това до голяма степен позволи Европейският съюз да вземе решение за започване на преговори с България за членство в съюза, за успешното им провеждане, за историческото решение на срещата в Ница, за премахване на визовите ограничения за български граждани, наложени от Шенген.

Ние не можем да отминем и успешния парламентарен контрол. В 153 заседания беше отговаряно на 2328 актуални въпроса и 460 питания. Бяха проведени 13 разисквания, завършили с приемане на съответни решения.

Справедливостта изисква Тридесет и осмото Народно събрание да се запомни с приемането на всички необходими законови актове за извършване на закъснелите демократични промени във всички области на живота. Може да се каже, че в нито една област и в областта на икономиката, на администрацията, на здравеопазването, на общественото осигуряване, на данъчната сфера, на съдебната власт реформите не са били забавени или осуетени поради неприети закони.

И все пак, ако трябва да откроим особено значимите актове, приети от Тридесет и осмото Народно събрание, това според мен са: Декларацията за национално съгласие, с която беше постигнато съгласие между всички политически сили по основните въпроси на нашето развитие в трудните дни на 1997 г., което позволи България да излезе от кризата. Това е Законът за държавния герб. Това е Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е отмяната на смъртното наказание. Това е трудното и непопулярно за времето си решение по време на кризата в Косово, открило ни пътя към Европа и НАТО. И гласуваното вече накрая Споразумение с НАТО, прието с огромно мнозинство. Това са Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина.

Тридесет и осмото Народно събрание заслужава да се запомни с това, че при приемането на горните и всички други важни нормативни актове се постигаше широк консенсус и парламентарно представените политически сили съумяваха да поставят националните интереси над своите партийни интереси. Цялата тази успешна дейност не остана незабелязана. За първи път нашият парламент подписа Споразумение за сътрудничество с двете камари на белгийския парламент, което вече се осъществява успешно, със Сената на Италианската република, с Националното събрание на Френската република, с правителството на Съединените щати за съвместната програма „Студенти на стаж в парламента“.

Тридесет и осмото Народно събрание разви голяма международна дейност. Наши делегации участваха в сесиите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на черноморското икономическо сътрудничество, на НАТО, на Централноевропейската инициатива, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Западноевропейския съюз, в сесиите на Интерпарламентарния съюз, Парламентарната асамблея на франкофонията и Съвместния парламентарен комитет „България – Европейски съюз“. Участие в срещите на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните, участващи в процеса на разширяване на Европейския съюз, една от които се проведе в София. Искам да изкажа специална благодарност на всички депутати, участвали в тези международни парламентарни форуми и представили достойно там България и българското Народно събрание.

В резултат на излизане на България от международната изолация, в която беше изпаднала, и на нарасналия международен авторитет на нашия парламент бяха и разменените гостувания на парламентарни делегации. Осемдесет и една чужди парламентарни делегации посетиха България и 55 наши парламентарни делегации гостуваха в чужбина.

Тридесет и осмото Народно събрание трябва да се запомни с политиката на отвореност и прозрачност към обществото. Сградата беше отворена за посещения на граждани, желаещи да разгледат Народното събрание, да се запознаят с работата му. Беше отворен достъпът на граждани, желаещи да присъстват на заседания в пленарната зала. Беше отворена страница на Народното събрание в Интернет. Със съдействие на американската Агенция за международно развитие беше създаден Парламентарен информационен център, който получи статут на Европейски документационен център. Беше разширен достъпът на граждани до библиотеката.

За първи път от създаването на българския парламент беше издаден юбилеен албум, посветен на неговата 120-годишнина. По този повод бяха проведени съвместни прояви с неправителствени организации, беше издаден и почетен юбилеен медал.

Клубът на народния представител се превърна в средище на културен живот с открити в него над 160 изложби с повече от 400 участници.

Беше поставено външно осветление на парламента, което позволи да изпъкне красотата на сградата на Народното събрание. (Оживление сред ДЛ.)

На централния вход беше монтиран и новият герб на Република България.

За всичко това аз искам да изкажа благодарност към хората, които допринесоха за успешната дейност на Тридесет и осмото Народно събрание. Благодарност към президента на Република България за следенето на нашата парламентарна дейност, включително за върнатите закони, с което в много случаи позволи те да бъдат подобрени.

Благодарност към министър-председателя и към Министерския съвет, които са основен наш работодател, както и за доброто качество на внасяните законопроекти.

Благодарност към заместник-председателите на Народното събрание, които бяха винаги до мен при ръководенето на пленарните заседания. (Реплики от ДЛ.)

Благодарност към председателите на парламентарните групи за техните изявления по всички важни въпроси и заради участието им на председателските съвети, на които решенията обикновено бяха взимани единодушно.

Благодарност към председателите на постоянните комисии за трудната им дейност при разглеждане на законопроектите в тях, с което улесняваха работата в пленарната зала.

Благодарност към всички народни представители за това, че те усвоиха едно парламентарно поведение, което никога не надхвърли рамките на допустимите парламентарни реакции и за дейността им, с което допринесоха за утвърждаване на парламентаризма у нас.

Благодарност накрая към всички служители от администрацията на Народното събрание, без които то не можеше да провежда своята дейност. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания.)

Давам думата на президента на Република България господин Петър Стоянов.

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ (посрещнат с ръкопляскания):Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа министри, скъпи народни представители от Тридесет и осмото Народно събрание! Позволете ми най-напред да ви поздравя в този последен ден от вашия успешен пълен парламентарен мандат. Фактът, че това Народно събрание имаше един пълен парламентарен мандат, е забележителен не само за новата ни история – имам предвид последните 11 години на демократични промени, но изобщо за историята на България след Освобождението ни от османско владичество.

Разбира се, и политици, и историци, и журналисти ще се нуждаят от дистанцията на времето, за да дадат пълната и цялостна оценка за работата на Тридесет и осмото Народно събрание. Признавам, че за мен самия не е лесно да направя такава оценка, защото моята връзка с Тридесет и осмото Народно събрание, с вас – неговите народни представители, беше не само институционална. Тя беше и емоционална връзка, защото историята направи тъй, че целият мандат на Тридесет и осмото Народно събрание да съвпадне на практика с моя президентски мандат. Всъщност като президент на Република България аз подписах двата указа, с които маркирах вашия живот – живота на Тридесет и осмото Народно събрание: Указа за насрочване на изборите за това Народно събрание и Указа за насрочването на избори за следващото Тридесет и девето Народно събрание, чиито народни представители ще заемат вашите места само след няколко месеца.

Бих искал най-напред, разбира се, да ви поздравя за тази огромна дейност, с която вие се справихте по време на 4-годишния си мандат. Не искам да изброявам всички актове, които са от голямо значение не само за развиващата се българска демокрация, но които маркират по един забележителен начин перспективата на България оттук насетне.

Според мен е показателно, че в началото на вашия живот на Тридесет и осмото Народно събрание и в неговия край вие приехте с пълен консенсус или със забележително единодушие два акта, които според мен са много важни за България. Първият акт беше една декларация по отношение препоръка на Европейската комисия, а на практика декларация, която очертаваше параметрите на асоциираното членство на България в Европейския съюз. И малко преди края на това Народно събрание – Закона за ратификация на Споразумението с НАТО за преминаване на войскови части през България.

На мен ми се струва, че с тези два акта бе маркирана и ценностната система на Тридесет и осмото Народно събрание. Нещо повече, бе маркирана ценностната система на България оттук-насетне – стратегическото желание за членство на страната ни в Европейския съюз и НАТО.

Разбира се, между това с консенсус или с единодушие, почти близко до пълното, бяха приети и други много важни закони. Аз не искам да пропусна Декларацията за национално съгласие, с която започна това Народно събрание. Не искам да пропусна Декларацията за равноправни взаимноизгодни отношения с Руската Федерация, нито пък Декларацията за ситуацията в Югославия; нито пък Декларацията за инцидентите на границата между Македония и Югославия. Всичко това бяха извънредно важни политически документи, зад които по моему в по-голямата си част стоеше и българското обществено мнение.

Разбира се, по време на работата на Тридесет и осмото Народно събрание на вас не ви бяха спестени и много критики. Част от тях сигурно са били основателни. Друга част вероятно нямат своите дълбоки основания. Но аз не мисля, че това е най-важното и че разборът на критиките, отправени към Тридесет и осмото Народно събрание, е най-важното нещо в момента.

Според мен по-важното е друго – че независимо от отправените критики, независимо от ожесточените понякога дебати, които течаха в Народното събрание, независимо от поведението в отделни случаи на отделни народни представители, което сигурно не е било оценявано като блестящо от техните собствени избиратели, независимо от всичко това никой в България не може да поставя под съмнение значението, а не дай Боже, необходимостта от Народно събрание в този процес на демократизация и изобщо в българската Република.(Ръкопляскания.)

Затова, защото да се поставя под съмнение ролята и мястото на Народното събрание изобщо, означава да се поставя под съмнение ролята и значението на демокрацията за България като държава и за българското общество като общество.

Затова, защото, уважаеми госпожи и господа, демокрацията не е просто народовластие. Демокрацията означава и съществуване на институции, насочени против диктатурата, против всякаква диктатура – на една личност, на една партия, на една идеология. („Браво!“, ръкопляскания.)

И струва ми се, че точно това представлява духа на българската Конституция. Ако господин председателят ми услужи със своя екземпляр от Конституцията, аз ще цитирам дословно, за да не бъда голословен. Но това е Конституцията, върху която се гради днешната българска демокрация. Това е Конституцията, върху която се гради днешната българска държавност. (Ръкопляскания.)

И тази Конституция казва: „България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“ (Ръкопляскания.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз мисля, че огромната заслуга на това Народно събрание беше спазването на духа на Конституцията, спазването на духа на демокрацията по начина, по който българското общество иска тази демокрация да се реализира.

Разбира се, аз съм съпричастен в немалка степен към работата на Народното събрание, за това, защото нашите два мандата просто съвпаднаха. Затова, защото се изправях много пъти на тази трибуна – не само, когато трябваше да прочета мотивите за своето отлагателно вето. И в този смисъл се чувствам съпричастен и към законодателния процес, затова, защото всичките тези повече от 630 закона, които вие приехте, на практика са закони, в които и аз имам някакво участие, независимо от това, че в огромното мнозинство от случаи не налагах отлагателно вето, защото те бяха безукорни закони, които нямаха нужда от такова вето.

Но аз си спомням и много драматични моменти, когато бях заедно с вас тук, на тази трибуна: когато се откриваше Народното събрание; драматичния момент, когато трябваше да се вземе решение за българската позиция по отношение на кризата в Косово; в много други драматични моменти.

И затова искам да припомня още нещо – Народното събрание, без съмнение, е основната институция, стълбът на българската демокрация, но никога не трябва да забравяме, че демокрацията се прави заедно от всички институции. И аз искам да ви благодаря за това институционално съгласие, което демонстрирахме по време на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание, за това, че беше сложен край на войната между институциите, за това, че ние всички схванахме още нещо – демокрацията се реализира не само чрез своите избраници, чрез своите институции. Тя се реализира и чрез прякото участие на своите граждани, на гражданското общество, чрез свободата и достъпа до информация, чрез свободата на словото и печата. Убеден съм, че свободата предпазва от злоупотреби властта, но от друга страна пък силната държавност предпазва от злоупотреби с демокрация. И това е нещо, което е изключително важно за една начеваща демокрация. И това е нещо, което не се създава само със закони, затова защото законите са важни за основата на една демокрация, но по-важен от тях е духът на законност, който трябва да шества в едно гражданско общество. По-важно от духа на законност е чувството, че всички ние, живеещи в тази държава, отговаряме за нея, отговаряме за нейните успехи и за нейните неуспехи.

Уважаеми госпожи и господа, позволете ми в края още веднъж да благодаря за вашата работа като народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание, да ви пожелая много успех в личен план, в предстоящата предизборна кампания и нека да си пожелаем това, което вие посадихте, оттук насетне да дава още по-хубави плодове в следващите години на българската демокрация!

Благодаря ви още веднъж! (Ръкопляскания в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Давам думата на министър-председателя на Република България господин Иван Костов. (Ръкопляскания от мнозинството.)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ:Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, дами и господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми колеги, ваши превъзходителства!

От името на излъчения от Тридесет и осмото Народно събрание Министерски съвет на Република България поднасям приветствие към вас, депутатите, заради вашата успешна реформаторска и градивна работа за добруването на нашата страна.

Това Народно събрание ще остане в историята на България с това, че осъществи успешни стопанска, бюджетна, банкова и парична реформа, промени радикално структурата на собствеността, въведе строга бюджетна и парична дисциплина и постигна трайна и устойчива икономическа стабилизация на нашата страна.

Това Народно събрание ще остане в историята с реформата на администрацията, с поставянето началото на Здравноосигурителната каса, със смела реформа в сферата на пенсионното дело и социалното осигуряване.

Това бе направено с много силна политическа воля, с поемане на отговорност от страна на мнозинството.

Много важно е да се подчертае, че почти винаги това мнозинство бе подкрепяно и от други парламентарни групи по най-важните направления на реформата.

Тридесет и осмото Народно събрание започна с различна степен на политически консенсус около Декларацията за националното съгласие, но завърши с почти пълно единодушие по най-важните направления на националната политика. Изключително ценно сега и за в бъдеще е политическото единство по най-важните въпроси на националната сигурност и членството ни в НАТО.

Това Народно събрание прие единна национална политика по отношение на Русия с нарочна своя декларация и по този начин постави основата на равноправни и взаимноизгодни отношения между двете страни. Също така важно и изключително ценно е политическото единство за икономическата и финансова стабилност, по-основно защитени с подкрепата за валутния борд и разбирането, че това е единственият ни път за членство в Европейския съюз.

Народното събрание подкрепи с пълно единодушие позициите на България за преговори с Европейския съюз по общата външна политика и политиката на сигурност и с категоричната си подкрепа за членството в Европейския съюз допринесе в решаваща степен България да получи покана за започване на преговори в Хелзинки, за обнадеждаващото ни решение от Ница за мястото на нашата страна в европейските институции и за свалянето на шенгенските визи.

Тридесет и осмото Народно събрание подкрепи с почти пълно единодушие подкрепата на България за мултиетническото правителство на съседна Македония и по този начин, а и с много други свои актове участва в изработването на много важната стабилизираща роля на нашата страна в нестабилния регион на Югоизточна Европа.

Казано само с няколко думи – това Народно събрание успя да осъществи успешна европейска и евроатлантическа историческа ориентация на България, постави страната ни на верния път на добруването и икономическото развитие.

Разбира се, имаше и много остри, дори ожесточени политически дебати, но това грандиозно дело, което бе извършено, не може да е безболезнено, не може да бъде подкрепяно винаги и от всички. Най-важното е, че Тридесет и осмото Народно събрание бе много отговорно и остави зад гърба си всички най-трудни решения. То остави отлично наследство и оптимистични перспективи за следващото Тридесет и девето Народно събрание, а това се случва за първи път в последните единадесет години и е основа за нови надежди и очаквания за добро бъдеще, благосъстояние и сигурност на България.

На добър час, колеги! (Ръкопляскания в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на министър-председателя.

От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има думата госпожа Екатерина Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС):Уважаеми господин председател, господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, господа от Конституционния съд, ваши превъзходителства!

Днес приключва работата си Тридесет и осмото Народно събрание и на мен като председател на най-голямата парламентарна група в този парламент ми се ще да не давам оценка, защото оценката ще я дадат други.

Сигурно ние ще се опитаме в целия този период, който е зад нас и който е пред нас, непрекъснато да говорим за това какво сме направили и какво ще направим. Трудно е обаче точно ние да дадем вярната оценка, защото сме прекалено вътре в това, което се случи в тези четири години, и всяка една от оценките, която ще дадем, ще бъде много емоционална, защото всичките ние 240 народни представители се вълнувахме, спорехме, понякога и много ожесточено, но през цялото време се стремяхме да изпълняваме нашата отговорност и нашите задължения така, както сме се клели пред Конституцията на Република България, така както поемахме обещания пред своите избиратели.

Аз си спомням първото пленарно заседание на Тридесет и осмото Народно събрание и това, което каза тогава президентът Петър Стоянов на нас, народните представители, а то беше: „Бъдете реформатори, а не имитатори!“.

Струва ми се, че ние успяхме да изпълним тази препоръка, но тя е много актуална и днес.

Без да давам оценка не мога да не кажа този път вече емоционално, защото се вълнувам в края на този мандат, че ние извършихме реформа. Извършихме реформи и то в много сфери – и в политическата, и в икономическата, и в социалната, и в геополитическата. Стремяхме се да не бъдем имитатори и аз съм убедена, че ще платим цената за това, че не бяхме имитатори, а бяхме реформатори!

Но сега на края на Тридесет и осмото Народно събрание освен да правим отчет на дейността си, защото този отчет всеки един от нас ще го направи пред българските избиратели, ние трябва да изпратим и послание за това, което сме направили за следващия парламент, за тези, които ще заемат нашите места само след няколко месеца.

И това, с което аз искам днес да се обърна и към народните представители, и към институциите, и към българските граждани е, че България все още се нуждае от много воля, много смелост по пътя на реформите, а не от имитации, не от приказки, не от заблуди и не от лъжи. Има нужда от смелост, има нужда от кураж, има нужда от това да се застане да се говори истината и да се отстоява позицията, каквото и да коства това.

Аз искам да благодаря на моите колеги от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, искам да благодаря и на парламентарното мнозинство за това, че издържа, издържа четири години на предизвикателствата (ръкопляскания в мнозинството), на атаките, на хулите. Искам да благодаря и на българската опозиция, затова защото без опозиция няма парламент, няма парламентаризъм, няма спор, няма демокрация. И ние всички, и управляващи, и опозиция, имаме ангажимента във всеки един момент, независимо от това къде се намираме в пространството, дали сме управляващи или опозиция, да носим отговорността да съхраним демокрацията, да съхраним принципите, зад които сме застанали и за които са ни изпратили хората в българския парламент.

Накрая искам да кажа и още нещо – с какво ще бъде запомнен този парламент. Господин председателят започна с това – дали с лошото, дали с доброто, сигурно с всичко. С всичко ще бъдем запомнени – и с кюфтетата, и с кавгите, и с крамолите, и с предателствата, и със страха, с всичко.(Ръкопляскания в мнозинството.)

С всичко ще бъдем запомнени.

Но правейки равносметка, аз се надявам, че ще бъдем запомнени за това, че сложихме началото на нормална демокрация в България, сложихме началото на това България да стане наистина европейска, евроатлантическа държава, сложихме началото на верния път за България. (Ръкопляскания в мнозинството.) Бог да пази България! (Продължителни ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на госпожа Михайлова.

От името на Парламентарната група на Демократичната левица има думата Георги Първанов. (Ръкопляскания в опозицията.)

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ):Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин президент, господин министър-председател, господа министри! Ваши превъзходителства! Ние виждаме смисъла на това заключително заседание на парламента в усилията да се даде една политическа оценка за свършеното и несвършеното от нас, народните представители. Не в дребнотемното изреждане на детайлите, с което се започна, но не и в тронните слова, на които се наслушахме в последните няколко седмици.

Големият въпрос е за цената, която всеки един от нас плати за тези четири години на пълния мандат управление на СДС, цената, която беше платена от парламента, от институциите, от общините, от гражданите, от всички.

От тази гледна точка ние не можем да бъдем удовлетворени от работата на Тридесет и осмото Народно събрание, в това число и от нашата собствена дейност. Трябва да кажем, че за четирите години на мандата СДС не изневери нито за миг на своя стил на работа. Много бяха слабите и некачествените закони и решения, които мнозинството гласува, без да прозвучи нито една дума като аргументация отдясно. Много бяха случаите, в това число и в последните няколко дни по повод на исканата оставка на председателя Соколов, когато вие тръгнахте срещу собствения си правилник, господа отдясно, и отменихте, забранихте на практика дебатите. А парламентаризмът, според класическото му разбиране, тръгва от дебата. Когато все пак допускахте дискусии, вие също не хабяхте излишна енергия в търсенето на аргументи, просто дърпахте шалтера на радиото и телевизията и решавахте въпросите с гилотината на гласуването.

Причините за масовия обществен нихилизъм по отношение на парламента не се крият обаче само тук. По вина на управляващата десница Народното събрание работеше доста неравномерно, редуваха се периоди на бездействие с денонощен стахановски труд, в това число и в заключителните дни. Причината за това е, че тръгнахте към властта законодателно неподготвени и така не успяхте до последния ден да наваксате пропуснатото.

Този състав на Народното събрание произведе много некачествена продукция, това очевидно съзнават и колегите отдясно, защото никога не сме имали по-нестабилно, по-динамично променящо се законодателство. Например Наказателният кодекс беше променян 10 пъти, НПК – 4 пъти, Законът за приватизацията – 9 пъти, Законът за земеделските земи – 12 пъти. Това, уважаеми господин председател, прави големия обем от законодателна продукция, за който Вие говорихте в самото начало.

Даваме ли си сметка как изглеждаме в очите и на българския избирател, и на чуждия инвеститор с тези непрекъснато промени в основни закони? Оценка за некачественост и, което е по-лошо, за неконституционност, са и многобройните върнати от Конституционния съд и от президента закони. В стремежа си да обслужвате някаква политическа, конюнктурна цел, вие, законотворците от правителственото мнозинство, вкарвахте откровено антиконституционни елементи в много от законите.

Така се появиха законодателните постановки за един човек – анти-Татарчев, анти-Куцкова, анти-Рашков или про-Филчев, про-Красимир Стойчев, про-Емилия Миланова. Приети бяха много взаимноотричащи се закони, текстове от едните често противоречаха на текстове от други закони.

Основният проблем обаче е в това, че законодателството, което предлагаше мнозинството, за съжаление беше много далече от дневния ред на обществото, на всеки един от отделните граждани, от изискванията на реформите и фактически направи парламента един от елементите, обслужващи силовата авторитарна политика и укрепването на един тесен слой управляващи в икономическата власт.

Парламентът четири години беше един апендикс на изпълнителната власт. СДС показа, че за тях властта не е реално управление, а консумация на привилегии. И затова парламентът приемаше закони, които улесняваха корупцията и личното обогатяване. Така бяха решени въпросите и на приватизацията, и на концесиите, и за обществените поръчки.

СДС превърна корупцията в държавна политика. Цялата ви политическа философия, законодателна и управленска практика беше подчинена на идеята за лично и тяснопартийно облагодетелстване.

Парламентарният шеф, който оглави и така наречената Комисия „Антимафия“, здраво удържа фактически до последния ден политическия чадър над правителството и лично над премиера, отклонявайки десетки питания и актуални въпроси към тях. Под диктата на няколко души парламентът беше превърнат в инструмент за разправа с общините, за налагане на изпълнителната над съдебната власт.

За четири години вие, уважаеми господа и дами отдясно, лишавате последователно хората от едно от най-естествените им права – да информират и да бъдат информирани. В така наречената национална телевизия и радио се установява цензура, която е непозната за целия период на прехода.

Вие си приехте два закона – за далекосъобщенията и за радиото и телевизията, с които узаконихте пълния монопол на управляващите над информационното пространство, легитимирахте процеса на партизиране на националния ефир. Разправата с водещите журналисти… (Оживление и обаждания от мнозинството.) Разбирам, че това никак не ви е приятно. Полицейщината в Българското национално радио беше заложена, тя беше осигурена с приетите от управляващата десница закони.

Правителството въвлече парламента в политиката си на масови политически чистки и реваншизъм, на лустрация в държавната администрация. Още от самото начало беше осъществено пълно срастване на управляващата партия с държавата. И тук далеч не става дума за пренасянето на тъмносиньото Политбюро от „Раковски“ № 134 на „Дондуков“ № 1 (шум и реплики в блока на мнозинството), а за това, че от първия до последния ден вие отдясно налагахте философията на клиентелизма, формирахте един тежък, прекалено раздут държавен апарат, опитвайки се да го подчините изцяло на партийните, на котерийните интереси, с което практически оформихте една нова олигархия. Този парламент по вина на десницата обслужваше интересите именно на тази олигархия, а не на бедните и безработните, не на студентите и пенсионерите, не на бизнеса и интелектуалците.

Ето, това е, госпожи и господа, различната цена на мандата, която платихте вие и обикновените хора.

И Вие, господин президент, се примирихте, подкрепихте с участието си в партийни форуми утвърждаването на диктата на тази олигархия.

Затова е необходимо да се реабилитира управлението и държавата в очите на избирателите. Необходима е държава силна, не администрираща и потискаща, а регулираща и с изявени социални функции.

Силната държава е немислима със слаб парламент. Необходимо е ново управление, което да сложи край на концепцията за единството и неделимостта на властите.

На България са й необходими стабилно и реално взаимодействащи си институции, без постоянен конфликт между тях, както беше в началото на прехода, но и без единството на институциите да се разбира като подчиненост от изпълнителната власт.

Необходим е един парламент, който да не бъде безличен придатък на изпълнителната власт. Ние влязохме в Тридесет и осмото Народно събрание и тръгваме към изборите с ангажимента наистина да работим за нов тип парламент – на диалога и съгласието, за един парламент, който ще има друг тип отношения между управляващото мнозинство и опозицията, без силовите действия на управляващото мнозинство и без самоцелното противопоставяне, без обструкцията на опозицията.

Твърде късно, уважаема госпожо Михайлова, се сетихте за това, че само единството на мнозинството и опозицията прави парламента. Ние трябва да сложим край – не успяхме в този парламент, но със сигурност в следващия (шум и реплики в мнозинството) – на исторически негативно наслоените отношения между мнозинство и опозиция. Необходим е един нов парламент, който да бъде не заложник на идеологически конфликти, на остро политическо напрежение; един парламент, който да олицетворява политическата стабилност. Необходимо е едно ново управление, което да сложи край на политиката на конфронтация, която произвежда врагове непрекъснато и навсякъде.

Сигурен съм, че в следващия парламент ще се сложи край на това постоянно противоборство, на политическата мъст, която вече цяло десетилетие изчерпва силите на нацията. Нека в една толерантна кампания, уважаеми госпожи и господа, и в новия парламент да сложим край на политиката, която извежда в ранг на държавна политика враждата и омразата! Нека на тези избори да кажем: Сбогом на омразата!

И накрая, уважаеми госпожи и господа, позволявам си да благодаря на колегите от опозицията, не само от Демократичната левица, за професионализма, за морала, за отговорността в тяхната работа и в пленарните дебати, и в комисиите, и в дейността им по избирателни региони. За тези 4 години опозицията фактически печелеше дебатите…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето изтече, господин Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:… и само липсата на чуваемост в парламента не позволи да се реализират нейните законодателни идеи. (Шум и реплики в мнозинството.)

Искам да се извиня на избирателите за това, че невинаги… (Ръкопляскания в мнозинството, шум и реплики.)

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:… трябва да го направи някой от опозицията, след като вие в управляващото мнозинство нямате доблестта да го сторите, уважаеми управляващи. (Ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето изтече отдавна, господин Първанов!

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:Искам да се извиня на избирателите за това, че невинаги и докрай сме реализирали поетите от тях ангажименти – и за това не може да има никакво оправдание в създаваната от мнозинството обстановка – и да ги призова, избирателите… (Смях в мнозинството, ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Времето изтече, господин Първанов. Времето изтече. (Председателят господин Йордан Соколов изключва микрофоните. Господин Георги Първанов говори при изключени микрофони.)

Да, вярно и Вие на себе си не изневерихте. Тринадесет минути вече Ви слушаме. (Силен шум в залата.)

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:Няма регламент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Има регламент. (Силен шум в залата. Думкане по банките в блока на ДЛ.)

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:Имам ли думата?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Приключвайте. Имате думата.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:Мисля, че това е съвсем показателно.

Съвсем накрая, уважаеми госпожи и господа, искам да пожелая на всички колеги и от опозицията, и от управляващото в момента мнозинство, да проведем една честна, толерантна, коректна кампания, една кампания, в която да поведат по-добрите, по-професионалистите, хората с чисти ръце (шум в блока на мнозинството), за да можем да дадем на България един достоен парламент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.

От името на Парламентарната група на Обединението за национално спасение има думата господин Ахмед Доган. (Силен шум в залата.Ръкопляскания от мнозинството.)

АХМЕД ДОГАН (ОНС):Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Ваши Превъзходителства! Днес, със закриването на Тридесет и осмото Народно събрание, България затваря страницата на един труден етап от своето развитие и заедно с това полага основите на ново начало, което в повечето случаи ще бъде контрапункт на целия досегашен преходен период към демокрация и пазарна икономика.

Целият досегашен преходен етап е свързан със знака на противоборството и може да се изрази с въпроса: кой кого? Резултатът от това противопоставяне и партизанщина е в разочарованието от двуполюсния модел на страната, разочарованието от политическия елит изобщо, от всички партии; в липсата на перспектива за развитие на младежта и на интелектуалния потенциал на страната и търсенето им на изход в други краища на света; в отсъствието на стимули за развитие на малкия, средния и на големия бизнес, което има пряка връзка със забавените темпове на увеличаване на брутния вътрешен продукт, с унизителните заплати, пенсии и социални помощи, както и с грозното усещане на социалната дума на бедността и безработицата; в агресивното активизиране на престъпността и превръщането на корупцията в норма на държавната администрация; в ниския инвестиционен рейтинг на страната.

Накратко казано, няма друга страна от бившия Източен блок, която да е платила толкова висока цена за прехода, освен България. През последното десетилетие на XX век, което ще остане в историята с неудачния ни преход, имаше и неизбежни, но и избежни неща. Неизбежните са свързани предимно с цената на политическата и икономическата трансформация на системата, която трябваше да плати всяка страна с недемократичен режим. За тази цена в случая не става дума. Става въпрос за избежната цена на прехода, която можеше да се избегне и която представлява контролният пакет от причините, за които средният български гражданин плати с катастрофалното падане на жизнения си стандарт.

Избежно беше предимно това, че основните политически сили, които се изреждаха да бъдат на власт, не трябваше да го правят заради самата власт, сиреч, за да се справят с политическия си противник и да крадат от държавата, а да изпълнят една ясна програма за възхода на икономиката на държавата.

Избежни бяха и ниските цели, породени от даденостите на момента, да се заменят с високопоставени цели, които да отразят националната стратегия за развитие в контекста за евроинтеграцията и глобализацията на света, както и на стабилизиращата роля на България в региона.

Избежни бяха и крайните мерки на Международния валутен фонд за финансовата стабилизация на страната, защото що-годе такава стабилизация е налице, но страната тъпче на едно място, а икономическите субекти не виждат перспектива за развитие.

И накрая, избежни бяха и мащабността на бедността, корупцията и престъпността. Избежни бяха и дефицитът на политическия диалог, политическият консенсус и на политическото партньорство за приоритетите на страната. Избежно беше и предоставянето на съдбата на страната на волята на един или няколко души, което, междупрочем, е характерно за историята на България през последното столетие.

С други думи, цената, която плаща България за неудачния си преход, е следствие на погрешния политически и икономически подход, защото този модел, доколкото го има, е механичен и абстрактен, а преходът на всяка страна по дефиниция има уникален характер.

Уважаеми колеги, основният въпрос, който витае в тази пленарна зала и в цялото общество, е свързан с предстоящите парламентарни избори след два месеца. Нагласата и очакванията на голяма част от избирателите са свързани с разочарованието и с търсенето на алтернатива – алтернатива, която да реши проблемите на бедността и безработицата като превърне политиката на заетостта и на интензивния растеж на брутния вътрешен продукт в основен национален приоритет. Тази алтернатива е свързана с превръщането на България в атрактивна за младите хора и в поносима за пенсионерите и социално слабите. Тази алтернатива, на първо място, трябва да бъде алтернатива на двуполюсния модел. Коалиционността и консенсусният подход е пространството и инструментът за нейното материализиране в една ясна програма за интензивно развитие на страната и всичко, което е свързано с този основен национален приоритет.

Програмата за интензивно развитие, изразена в двуцифрени числа, предполага национален консенсус в същата степен, в каквато са и приоритетите за евроинтеграцията и НАТО. Тази програма за ускорен растеж трябва да си поставя достатъчно висока, но постижима цел за превръщането на България в регионален лидер, в продуцирането на политическа и икономическа стабилност в региона на Балканите.

Политическите измерения на тази програма трябва да заложи на преосмислянето и предефинирането на националния идеал, националните ценности, националните интереси и националната доктрина, която да включва националната стратегия за развитие през следващите 10-15 години в контекста на включването ни в Европейския съюз и НАТО, както и ролята на България като генератор на стабилност на Балканите главно с етническия си модел, който е ключов проблем в региона и от който по принцип зависи стабилността и сигурността на Югоизточна Европа.

Икономическите измерения на превръщането на България в регионален лидер са свързани с преобразуването на политиката на стабилизация в политика на ускорено развитие с ясно определени приоритети в тази област, които ще ни осигурят и необходимия скок в развитието. Тези приоритети във всички случаи трябва да включват превръщането на България в лидер на производството и експорта на електроенергия, превръщането на производството на биологично чисти продукти в национална индустрия, на билковите продукти и техните производни, туризма и информационните технологии, създаването на няколко свободни икономически зони и тяхното инвестиционно, банково, маркетингово обслужване.

Програмата за ускорено развитие трябва да осигури преференциално развитие на тези приоритети, включително и данъчни облекчения, данъчно-гратисни периоди при консумирането на инвестиционни кредити от външни и вътрешни икономически субекти. Необходимо е също така да има облекчен режим в потреблението на стоки и услуги, произведени и давани от национални икономически субекти.

Алтернативната програма за ускорено развитие, която има за цел да превърне страната в регионален лидер, задължително трябва да има и геополитически параметри.

Първо, България трябва да определи политическата и пазарна цена на географското си разположение като страна, определяща стабилността в региона на Балканите. Тя трябва да получи полагащия й се дял от ресурсите на Пакта за стабилност на Балканите.

Второ, крайно време е да се намери формула за преструктуриране на външния дълг и да се преосмисли механизма на неговото обслужване.

Трето, преобразуването на приоритетите от стабилизация в ускорен растеж водят до качествено изменение и на ролята на държавата – от наблюдател, надзирател и бирник държавата се превръща в мениджър на задаването и реализацията на основните икономически процеси. Трябва да ни е ясно, че последният етап на прехода е първата стъпка на развитието ни в евромакрорамка и има нужда от управленческо задаване и направляване на основните икономически процеси. Държавата трябва да запази мястото и ролята си на основен стратегически инвеститор не само на инфраструктурните проекти, но и в направленията, които осигуряват нетрадиционен растеж на страната и в създаването на икономически стабилитет в региона.

В този смисъл алтернативата се покрива с необходимостта от национално програмно управление, в което различните политически сили могат да имат място в програмното мнозинство в следващия парламент, само ако имат проектна готовност за ускорено развитие на страната.

Уважаеми колеги…

РЕПЛИКА ОТ СДС:Какъв колега си ни ти!

АХМЕД ДОГАН:Ще видим в следващия парламент. (Ръкопляскания от ДЛ.)

Съзнавам, че програмната идея, която изложих, е много предизвикателна към всички нас. Това направих с цел да провокирам вашите мисли и вашата енергия. Защото не виждам друг модел за развитие на страната освен модела за превръщането на България в регионален политически и икономически лидер. И най-важното е, че геополитическата ситуация работи за постигането на тази национална цел. А ние, представителите на политическите сили, нямаме друг изход, освен да реализираме този. И в случая трябва да има само един подход – всичко, което е говорено през последното десетилетие, сега трябва да го реализираме. Господ да ни е на помощ! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.

От името на Парламентарната група на Евролевицата има думата господин Александър Томов.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ):Уважаеми колеги през последните четири години, уважаеми господин председателю, господа министри, уважаеми конституционни съдии, ваши превъзходителства! Тридесет и осмото Народно събрание завършва своята работа. Позволете ми във връзка с това да започна с една метафора и моля да бъда извинен предварително за нея. През изминалите четири години нашият парламент много често ми приличаше на кошер, един наш типичен български кошер. В него имаше работни пчелички, имаше и търтеи. Докато пчеличките работеха и някои от тях изнемогваха от труд, търтеите се занимаваха със собствения си бизнес. Докато едните мислеха непрекъснато как да усъвършенстват законите на страната и как да помогнат, другите се занимаваха със свои собствени интереси. Докато едните мислеха как да помогнат на градове и села, другите така и не ги опознаха техните избиратели. Но както във всеки кошер, търтеите са по-малко от пчеличките. И струва ми се, че е справедливо да се каже, че Тридесет и осмото Народно събрание наред с многото си проблеми има и свои големи достойнства.

Ние в Евролевицата определяме като най-голямо достойнство на това Народно събрание, и вероятно с това достойнство то ще остане в бъдещата ни история, че то успя да изкара целия си мандат и по този начин осигури за първи път в последните години висока степен на политическа стабилност за всички граждани. Нека да кажа, дами и господа, че тази стабилност беше осигурена на фона на протичащите около нас драматични процеси. Тази стабилност и това достойнство се дължат на всички националноотговорни партии и политици, които направиха необходимото нашите общи цели да бъдат по-важни, отколкото това, което ни разединява.

Със законите, които прие Тридесет и осмото Народно събрание, то осигури и по-голяма финансова стабилност на фона на това, което имахме преди четири години, тласна напред реформите в стопанската и социалната област. Вън от съмнение е, че в пет области Тридесет и осмото Народно събрание очевидно постигна нещо, което ще остане и занапред. В областта на националната сигурност – защото то даде ясна геополитическа ориентация на страната. В областта на малцинствата – защото прие Рамковата конвенция. В областта на европейската интеграция – защото премахна нови бариери пред интеграцията ни в Европа. За членството ни в НАТО – тъй като за първи път постигна пълен парламентарен консенсус по въпросите на НАТО. И накрая, защото даде рамките на реформите. Смятам, че това не може да бъде нито отречено, нито вече отхвърлено.

От името на Парламентарната група на Българската евролевица искам да благодаря на всички колеги, които помогнаха, направиха със своя труд и своето себеотрицание това да стане възможно. Защото и ясната геополитическа ориентация, и националното съгласие по този най-важен въпрос очевидно станаха възможни благодарение на работата на всички парламентарни групи.

Нашият принос, дами и господа, през тези четири години, на нашата парламентарна група, е във внесените 47 нови законопроекта, в над 250-те допълнения и изменения към вече съществуващи закони, в над 1000-та изказвания от трибуната. Изкушавам се да кажа, че по активност на един депутат Парламентарната група на Евролевицата е била най-активната група. Изкушавам се също да кажа, че с това за първи път през тези четири години в парламента беше утвърдена самостоятелна социалдемократическа партия и самостоятелна социалдемократическа парламентарна група.

Главният положителен резултат от работата на Тридесет и осмия парламент е още в това, че сега страната е вече значително по-близка до ясния геополитически център, към който тя се стреми.

Но ние знаем, дами и господа, че наред с всичко това този парламент имаше и много слабости и за да бъдем честни пред бъдещето, трябва да ги назовем.

Мисля, че най-голямата слабост на мнозинството и тя трябва да бъде казана ясно, останаха социалните проблеми на хората, чувството, че обикновеният човек е извън реформите, че той не получава нищо пряко от тези реформи, че хората и техните проблеми не са в дневния ред на този парламент. Днес и заплатите, и пенсиите, и безработицата са едни от най-болните проблеми на това общество.

И още, че много от нещата, които се приемаха, бяха в интерес на отделни групи на българското общество, а не в интересите на целия народ. И когато днес казваме, дами и господа, че има 1 млн. безработни, 1 млн. души, които получават под унизителните 150 лева, когато казваме, че и днес ни гледат хора, които тъжат и не знаят как ще решат утрешните си проблеми, ние трябва да поискаме от тези хора прошка – естествена, нормална, християнска прошка. Защото това е не само задължение на депутати в Народното събрание, но и реалност, към която трябва да се отнесем.

Най-голямата слабост на опозицията остана това, че тя бе разединена, че остана разпокъсана през по-голямата част от това Народно събрание. Бавното приемане на новите геополитически реалности отчасти от опозицията, прескачането от една група в друга, интригите на двама-трима вечни предатели, партийният егоизъм направиха дейността на опозицията по-слабоефективна, отколкото можеше да бъде. И все пак тази опозиция не надхвърли рамките на това, което се нарича парламентарно поведение. Днес можем да говорим за това, че големи части от опозицията, отделни опозиционни партии направиха така, че да има националноотговорна българска политика. И това трябва да бъде признато.

И, позволете ми, дами и господа, да кажа за една обща най-голяма наша слабост, слабост на цялото Тридесет и осмо Народно събрание – това, че ние допуснахме институцията Народно събрание да бъде унижавана и обиждана много често не само незаслужено, но и като институция като цяло. Една стара мъдрост гласи: „Не давам един честен човек за хиляда лъжци“. Ние допуснахме малцина лъжци и слаби депутати да станат синоним на цялото Народно събрание. И това не беше честно не само пред депутатите в това Народно събрание, не беше честно пред нашите избиратели и пред целия български народ. Използвайки максимата на Бай Ганьо „Всички са маскари“, в обществото станаха нарицателни думите, че всички, без изключение в този парламент, са виновници за положението – депутатите, политиците. И аз се обръщам към всички, включително и към държавния глава, за това, че това по същество означава атака на институциите, а не на отделни депутати.

Стана неизбежно вследствие на тази продължаваща две години атака да се образува политически вакуум, който днес е най-голямото предизвикателство пред обществото. Ясно е, че моделът на противопоставянето няма да устои, ясно е, че старият двуполюсен, подчертавам, конфронтационен модел също няма да устои. Но ясно е също така, че не може този двуполюсен модел и този конфронтационен модел да бъде заменен с нищо, да бъде заменен с абстракции и с мълчание, че не може да бъде заменен с формации, които прекъсват реформи. Ще бъде ли прекъсната приемствеността в реформите? Ще бъде ли спряна тенденцията към стабилност и стабилизация? Ще бъде ли съхранена републиката? Това са въпроси, на които Тридесет и осмото Народно събрание в своя последен ден не може да не отговори. Защото, дами и господа, ние се нуждаем от алтернативна политика, от алтернативно управление и от преход към нова икономика и нова икономическа политика. Но заедно с това ние се нуждаем от ясност за тези реформи и това, което ще продължи.

Преди четири години през м. май в тази зала ние се заклехме в нашата Конституция. Аз апелирам към вас, уважаеми народни представители, вътре в себе си отново да се закълнем в нея. Защото тази Конституция и тази клетва ни направиха общност, четири години общност на един парламент. Днес като че ли тази общност е разединена. Днес отново трябва да повторим тази клетва и тази Конституция – че заветът на Левски за чиста и свята република е жив, че републиканската ни Конституция е не само прислужница на частни политически интереси, но и стратегически стълб за развитието на България, че няма да допуснем пълзяща реставрация на монархията, че ние сме граждани, а не поданици, че всичко това, което сме правили, в крайна сметка трябва да бъде завършено със същия апел, с който са завършвали много други народни събрания, един прост апел, една ясна и проста теза: „Да живее България!“, „Да живее Република България!“. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря.

От името на Парламентарната група на Народен съюз има думата господин Владимир Джаферов.

ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС):Уважаеми господин председател на Тридесет и осмото Народно събрание! Уважаеми господин президент! Уважаеми господин министър-председател! Дами и господа министри! Ваши превъзходителства!

Тридесет и осмото Народно събрание се роди от гнева и надеждата на българските граждани през страшната за България зима на 1997 г. Тридесет и осмото Народно събрание е вторият в историята на страната български парламент, изпълнил докрай своя мандат, и вторият с пълен мандат на министър-председателя. Това стана възможно, защото в лицето на Обединените демократични сили хората намериха ясен политически израз на своята воля за радикална политическа и икономическа промяна. Това стана възможно благодарение на законодателното осигуряване на реформата и подкрепата на правителството на Обединените демократични сили – фактори, без които всяко движение напред беше немислимо.

И тук няма да е пресилено, ако кажем, че именно поведението на Парламентарната група на Народен съюз – БЗНС, Народен съюз, Демократическа партия, позволиха нашите две партии да бъдат приети в обществото като едни от отговорните лидери за реформата. А Народен съюз – като основен партньор на Съюза на демократичните сили в Обединените демократични сили.

Всичко това нямаше да се случи, ако Обединените демократични сили не бяха поели ясно политическата и морална отговорност за промяната с всички произтичащи от това трудности. Защото и тогава, както много пъти в българската история, за кратко се появиха личности и партии, които след като предпазливо се огледаха, решиха да изчакат по-добри за себе си дни.

Изграждането и утвърждаването на многопартийната парламентарна демокрация и парламентаризмът като висш израз на народовластието е историческо и днешно задължение на партиите от коалицията „Народен съюз“ – БЗНС, Народен съюз и Демократическа партия. За нас партиите със своите демократични механизми и ясни правила за поемане на политическата отговорност са основни институции на демокрацията. Наред с това те са и гарант за върховенството на парламентаризма пред каквато и да е друга форма на управление.

Това наше разбиране ни кара с тревога да наблюдаваме непрекъснатата атака, подкопаваща доверието в институциите. Намираме, че това е удар срещу многопартийната парламентарна демокрация и в крайна сметка срещу стабилитета на държавността като цяло.

Уважаеми дами и господа, ясно е, че ние тук говорим колкото за Тридесет и осмото Народно събрание, още повече за Тридесет и деветото Народно събрание и предстоящите парламентарни избори. Всички избори си приличат и същевременно се различават. Различното на предстоящите избори от всички досегашни е, че за първи път не отделна политическа сила, но България като цяло има какво да губи. България може да загуби своето достойнство, своята стабилност, външно и вътрешно доверие като гарант, за което бяха и остават Обединените демократични сили – СДС и Народен съюз, БЗНС – Народен съюз, Демократическа партия. В този смисъл Обединените демократични сили са гарант не само за необратимия външнополитически курс на страната. Обединените демократични сили са гаранция, че общата стабилност на страната, утвърдена през последните четири години, е следващият етап на нашето управление, ще се превърне в индивидуална сигурност и личен просперитет за всеки български гражданин. Това е новото предизвикателство пред нас и ние сме готови достойно да го посрещнем.

Наивно и политически безотговорно ще бъде да твърдим, че сме постигнали всичко и винаги сме били безгрешни. Не бива да си затваряме очите пред наличието на разочаровани хора. Но и не бива да забравяме, че разочарованието е вечен и естествен спътник на голямата надежда. Не бива да допускаме като народ индивидуалното разочарование да се превърне в национално самосъжаление. Защото няма нищо по-тъжно от народ, отдал се на самооплакване и забравил за жизнените си и творчески сили. И ако някой за временна политическа изгода подхранва това чувство, то той върши престъпление срещу собствения си народ.

Четири години опозицията не се умори за щяло и нещяло да повтаря: глад, страх, престъпност. Сигурно това ще бъдат и нейните предизборни лозунги. Срещу това ние можем простичко да кажем: Хелзинки, Брюксел, Ница. (Смях от опозицията.)В тези три думи се крие не само ясното международно доверие към политиката на мнозинството и правителството. Зад тях стои нещо много по-голямо, това е доверието, което българските граждани вече имат към случващото се в България. Защото достойното понасяне на трудните реформи ги превърна в европейски достойни хора. И в това според нас е големият смисъл и истинското изпълнение на Декларацията за национално съгласие, с която започна работата си Тридесет и осмото Народно събрание.

Уважаеми дами и господа, ще завърша с думите на Петко Каравелов, които покойният председател на Демократическата партия и съпредседател на Народен съюз, БЗНС – Народен съюз, Демократическа партия господин Стефан Савов често повтаряше: „Ние вярвахме в народа. Бяхме с него във всички опасности и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме съда на историята.“

Благодаря ви за вниманието.(Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Джаферов.

От името на Парламентарната група за диалог и партньорство има думата господин Христо Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ПГДП):Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми конституционни съдии, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Наистина е трудно в днешния ден, когато все още сме народни представители, да дадем точната политическа оценка на това, което оставяме зад гърба си – работата на Тридесет и осмото Народно събрание. Трудно е, но това не означава, че нямаме мнение. Аз няма да се поколебая да изразя положителна оценка за това, което оставя в историята на България Тридесет и осмото Народно събрание. Не само обстоятелството, че то реализира един пълен мандат, но обстоятелството, че то реализира смела политика е една от оценките, която може да бъде дадена на Тридесет и осмото Народно събрание.

Разбира се, когато даваме положителната оценка, аз няма да спестя и оценката си, че това Народно събрание беше изтъкано и от много противоречия. Ние помним как то започна с Декларацията за национално съгласие. Но и помним как последните дни на Народното събрание 45 души с по три карти гласуваха за три дни 45 закона. Ние помним как правителствата в това Народно събрание получиха подкрепата на част от българската опозиция в лицето на Движението за права и свободи, но никога парламентарното мнозинство и тези правителства не се обърнаха към тази част от българската опозиция, която даде своята подкрепа. В края на краищата това Народно събрание започна с голям кредит на доверие, започна с реформаторско мнозинство, но за съжаление то не можа да превърне реформаторското мнозинство в нещо повече от това. Реформаторското мнозинство беше изчерпано. Това Народно събрание започна с 6 парламентарни групи, завършва пак с 6 парламентарни групи, не същите парламентарни групи. Това Народно събрание започна с голямо число от народни представители, които съставляват парламентарното мнозинство. Тази бройка беше намалена, но никога народните представители, които се отделиха от парламентарното мнозинство, не поставиха въпроса за властта и не поставяха под съмнение правото на мнозинството да реализира пълния си мандат както като парламентарно мнозинство, така и като изпълнителна власт.

Има много други противоречия, които бяха характерни за този парламент. И ако сега тук, от тази зала и след това те бъдат изтъквани, то е само поради една причина – това са нещата, които трябва да бъдат подобрени в следващия парламент. Защото верни са оценките, според които вече двуполюсният модел няма да възпроизвежда еднополюсно управление. Верни са оценките, че българският народ вече никога няма да даде властта на една партия. Верни са оценките, че бъдещото управление на тази държава ще зависи от възможността за толерантен диалог и толерантно партньорство, от възможността за все по-широк консенсус и от това, че съгласието ще бъде движещото в развитието на България. Защото само широкото съгласие може да гарантира успешния път. Защото България е на верния път и верният път може да бъде гарантиран и да бъде реализиран само с много по-широко съгласие.

Благодаря ви! Желая успех на всички ви!(Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:Благодаря на господин Бисеров.

Всички народни представители са поканени за обща снимка пред главния вход. След това всички присъстващи са поканени в Клуба на народния представител за по една чаша шампанско.

Закривам Тридесет и осмото Народно събрание.(Звъни.)

(Всички стават. Продължителни ръкопляскания.)

(Закрито в 11,25 ч.)Председател:Йордан Соколов