Финансово право (пищови)

Въпрос #01

Публични финанси. Понятие. Правната концепция за финансите

Публични финанси – за да се определят правилно правата на регулиране на ФП трябва преди всичко публични финанси. В западната теория това понятие е общо прието да се определя както предмета на финансовата наука така и спец. сфера на публично-правното регулиране. Учението на публичните финанси се основава на известното класическо разграничение между индивидуалните и колективните потребности. Колективните потребности на обществото се задоволяват от д-та и другите публично-правни дела. Необходимите за тази цел парични средства съставляват материалният субстрат. на фин. стоп. това са публични финанси. Различните обяснения за обл. на финансите могат да бъдат сведени до 3 варианта:

1)мат. разкрива икономическото въздействие на публичните финанси при условията на пазарно стопанство финансите са средство за икономическо въздействие. Как въздействат финансите? – чрез данъците; чрез лихвения процент; по пътя на финансирането от бюджета.

2)Приема равностойното значение на двата компонента – материално съдържание и властническата организация. Пред. съдържание се изразява в натрупване и разпределение на парични средства необходими за задоволяване на потребностите. Субект на публичните финанси е дейността или друго публично-правно тяло, без функционирането на които не е възможно задоволяването на тези потребности. Държавата респективно др. публично-правно тяло е активен субект на публичните финанси. Всички други субекти, от които се взима част от доходите са пасивни субекти.

3)Категорично е подчертан техният публично-правен характер.

Х-на на съвременните финанси е тяхната дан. същност. Най-значителен приход на съвременната държава е този, които произтича от нейната власт. Държавата получава парични средства чрез своя инфериум над лицата и говорим за финансов суверенитет на държавата.

Правна концепция за финансите

Свежда се до следните тезисни положения:

1)Финансите се регламентират от държавната система от парични отношения. Ако от фин.полож. се отнеме всичко онова, което е регламентирано от държавата ще остане само необходимостта от такива отношения, чрез които част от приходите и разходите се централизират в бюджета. Те са обективна необходимост, но не могат реално да възникнат в и независимо от държавната регламентация. Така пр. регламентира с въведен в конституцията белег на финансовите отношения. Пр. критики търпи белег на две основания:1)Непреодолян постулата, че финансите са обективна икономическа категория. Този постулат не е съчетаем с вярната констатация, че финансовите отношения са регламентирани от д-т чрез вл. метод. 2)Концепцията не се провежда последователно, когато трябва в конкретни хипотези да се отграничат финансовите от други парични отношения. Неправилно като финансови се представят отношенията по заплащането на труда и отношенията между фирми при заплащането на сметки между тях. Това са трудово правни и търговско-правни отношения. 3)Устройство на финансовата администрация – Оперативното ръководство на дейностите в сферата на финансите е възложено на МФ. Ст-ра и основните функции на МФ са регламентирани в пост. на МС №29/91г.

Основни структурни единици са: главно управление данъчна администрация; главно управление бюджет; главно управление митници; главно управление държавен финансов контрол.

Основните функции и задачи са следните: МФ разработва проекти на държавния бюджет. Анализира и контролира изпълнението на бюджета и при необходимост прави предложения за изпълнение. Няколко са правомощията в областта на данъците – анализира и провежда системен анализ на дан.практика, организира и осъществява облагателна дейност и събира приходи на държавния бюджет. Прави предложения в данъчната политика и подготвя нови нормативни актове, включително подготвя международни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. МФ организира и контролиране на дейността по емисията и изплащанията на държавни ценни книжа, организира отчетността и упр. на държавния дълг. Структура и правомощия на държавната администрация – съгласувана е в Закона за държавната администрация от 1993г., структурата й е следната: – Главно управление, териториално управление и данъчни служби. Към данъчните служби могат да се изградят и данъчни бюра. Главното управление осъществява ръководство и контрол на териториално-данъчните управления и служби, дава методически указания, обобщава и прогнозира приходи за бюджета. Териториално-данъчното управление ръководи и контролира дейността на държавните служби и бюра, осигурява и обслужване на главното управление и държавните служби, осъществява контрол върху определяне и събиране на държавни вземания. Данъчната служба извършва данъчна регистрация на данъчни субекти, определя конкретни размери на данъчните сделки, приема данъчни декларации, събира и отчита определени данъци, извършва данъчни проверки и ревизии.

Данъчните органи имат следните правомощия: – да изискват данъци, справки, сведения и др. носители на информация от контролните лица, имат право на свободен достъп да подлагат на контрол обекти, да изискват от ЕТ и търговските дружества при данъчни проверки и ревизии да декларират банкови сметки в страната и чужбина, да проверяват отчетността на контролни обекти, включително да установяват притежавани парични средства, материалните ценности и ценни книжа, да осъществява предвидени в закона действия по обезпечаване на документацията, включително да запечатват каси, складове, офиси и др. както и да налагат запор и възбр. за обезпечаване на държавните вземания. Да извършват насрещни проверки, да изискват от трети лица сведения и да изискват обяснения от проверени лица, да назначават вещи лица. При осъществяване на своите правомощия данъчните органи могат да изискват съдействие от МВР, а другите държавни органи и длъжностни лица са длъжни да им оказват съдействие.

Митническата администрация съгласно новия закон за митниците от ‘98г. митническата администрация е централна система и включва следните митнически учреждения: 1)Главно управление митници; 2)Районни митнически управления; 3)Митници; 4)Митнически бюра и митнически пунктове към митниците.

МФ осъществява общото ръководство и контрол върху митническата администрация. Главно управление митници(ГУМ) е стр-но звено към МФ и е ЮЛ(юридическо лице) със самостоятелен бюджет. То организира ръководи и контролира дейността на митническите учреждения, консултативни и учебни центрове, лаборатории и други звена необходими за тяхната дейност. Районни митнически управления са на пряко подчинение на ГУМ. Те организират, ръководят и контролират дейността в тяхната структура – митница, митнически бюра и пунктове извършват митническа дейност и осигуряват информационно обслужване на митниците и ГУМ. Митниците организират и ръководят дейността на митническите бюра и пунктове и заедно са основани. Изпълнители на митническия надзор и контрол. Митническата администрация участва в разработването и реализиране на митническата политика на държавата. Участва в разработване и изпълнение на международни договори и осъществяване на международни митнически връзки. Събира, анализира и съхранява информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Митническите органи осъществяват надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на ГКПП и на цялата митническа територия на страната. Те защитават икономическите интереси на страната. Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконен трафик на наркотични вещества, осъществяване на валутен контрол.

Правомощия на митническите органи: – да извършва проверки свързани с митническия контрол и надзор върху стоки, превозни средства и лица на граничните пунктове и на цялата митническа територия на страната. Да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения, свързани с митническия контрол и надзор, да изискват писмени или устни обяснения, да събират митнически сборове за внос и износ на стоки, да изискват заплащане равностойността на отнош. в полза на държ. стоки, когато липсват или са отчуждени, определят и събират ДДС и акцизи за вносни стоки, да налагат запор и възбрана за обезпечаване на недължими митнически сборове, правото да извършват личен преглед на лицата преминаващи държавната граница. В теорията се поддържа, че не лицата, а носените от тях стоки са обект на контролно правомощие. Закона за митниците задължава митническите органи да опазват имуществото, правата и свободите на лицата, да не разгласяват обстоятелства и факти станали или известни при изпълнение на служебните им задължения съгласно закона за държавния и финансов контрол към МФ се създава главно управление данъчно-финансов контрол, то е единно стойностно звено, юридическа личност със самостоятелен бюджет и се състои от главно управление и контролира цялостната дейност на данъчно-финансовия контрол, провежда единна ревизионна политика, извършва финансови ревизии на обекти определени от министъра на финансите, анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им.

Въпрос #02

Финансова система. Финансов мениджмънт

Финансова система – термините финансово стопанство, публично-финансова дейност, публични финанси по същество определят финансовата система в нейните основни подразделения – бюджет, финансиране на фирмите, банкова система. В теорията се под. различни становища относно структура на финансовата система. Според някои тя се състои от 2 звена, според други от 8 и според трети от 13. Всички становища от структура на финансовата система могат да се разделят в 2 групи:

1)Представят финансовата система като икономическо явление;

2)Представят я като организационно-институционен механизъм.

Финансовата система се свързва пряко с дейността на държавата. Според А.Ангелов финансовата система се състои от 5 звена: 1)фин. на предприятията; 2)бюджет; 3)задължително застраховане; 4)спестовно дело; 5)кредит.

Като изходно положение, чрез което се определя ст-ра на финансовата система се използва постулата “Държавният бюджет е основно звено във финансовата система”. В бюджета са формирани финанси, в рамките на които се използват средства. Състава на държавния бюджет се покрива от общата сума на приходи и разходи. Следващо звено са банките, неправилно е това звено да се нарича кредит. Невъзможно е като кредит да се определя дейността на банките като касов и емисионен орган.

Според някои автори няма основание да се обособява като самостоятелно звено спестовността. Това е традиционна и типична банкова дейност.

Следващо звено на финансовата система са децентрализираните финанси – финансите на търговските дружества. Има се предвид търговските дружества с държавно или общинско участие.

Следващо е задължителните застраховки – от съв.общ. продукт трябва да се правят отчисления за резервен фонд за застраховане от стихийни бедствия.

В рамките на ЕС е приета 3 директива от 93г. за задължителното застраховане на пътници в рамките на общността.

Някои автори разглеждат застраховането като финансова дейност.

Финансов мениджмънт – това е финансовото управление на фирмата. Предмета му се определя чрез отговора на 3 въпроса:

1)Каква е общата маса на капиталите, които трябва да бъдат инвестирани във фирмата?

2)Каква структура трябва да има актива на баланса?

3)Как трябва да бъдат набирани необходимите капитали?

Въпрос #04

Предмет и метод на финансовото право(ФП)

Финансовото право изучава механизма на финансовите операции, изследва правилата в съответствие с които се определят и събират бюджетните приходи, определят се правата и задълженията на финансовите субекти, контрола над операциите свързани с пуб. разходи, способностите за разграничаване на отговорност във финансовата система, едновременно финансова, бюджетна и данъчна политика. ФП е наука за управлението на публичните финанси и се характеризира преди всичко през кръга обществени отношения, които регулира. Мат. предмет на регулиране от ФП са отношенията на разпределение и използване на съвременният общ. продукт, в резултат на който се акумулират фондове на публичните парични средства. Предмет на регулиране са следните фин-те. Обективни предпоставки, които съставят икономическата база на финансите са: 1)фин. със стойностна категория, която е резултат от наличието на стоково-парични отношения; 2)чрез механизма на финансовото отношение се образуват и използват централни и децентрални парични фондове.

Метод на правно регулиране – анализът на правната регламентация в сферата на финансовото отношение, разкрива, че за тяхното адекватно уреждане трябва да се приложи власт. метод. В теорията съществуват две крайни разбирания относно регламентираните методи: – за съществуването на единен метод на правната регламентация; – и правен отрасъл, който има собствен метод на регулиране.

Методът във финансовото право е административно правен метод, но той разкрива особености в три насоки:

1)Относно правната уредба на право-пораждащи факти относно финансовите актове. Иманентен момент на понятието администрация е опер. самост. Във финансовото право опер. самост. е принципно несъвместима с властническия метод. Финансовите органи действат при обвързана компетентност. Оперативната самостоятелност тук е изключителна, защото финансовият орган не може да преценява нито предпоставки за извършване на финансовия дълг, нито размера му, кръга на задължителните субекти и права. Всичко това е предмет на изчерпателна нормативна уредба, която не оставя място за преценки за целесъобразност. Съществени особености в метода се разкриват спрямо финансовите актове. Те са израз на обвързана компетентност.

2)В производството по изпълнение на задълженията финансовото право се определя от административното право. Фин.изпъл. процес се доближава до гражданския процес.

Въпрос #05

Разграничение на финансовото право от другите отрасли на правото

1)Финансовото право и КП.

2)ФП и АП – с оглед на метода има трудност за различните финансови права регулиращи парично-имуществените отношения.

3)ФП и ГП – тук съотношението е обратно, и двата отрасъла регулират парично-имуществените отношения. Финансовото право регулира отношенията, които имат без еквивалентен характер.

Въпрос #06

Понятие и видове източници на финансовото право. Тълкуване на финансовия закон

Понятие за източник на ФП.

1)Според някои западни автори доктрината е източник на правото. Това становище е неприемливо, защото в теорията се срещат различни становища, от които взаимно изключващи се – това би поставило правоприложителя в затруднение. Доктрината може да тълкува източниците на правото, но самата тя не е източник. ЗНА посочва кои са източниците.

2)В някои отрасли за правото предимно в гражданското право обичаят макар с ограничено значение е източник на право. Във ФП обичая не може да бъде източник. Тук естеството на регулираната материя налага установяването и спазването на строг ред и отчетност във финансовата система. Безусловно спазване на законността, както от финансовата администрация така и от финансово задължените лица.

3)Не може да се признае за източник на ФП – фин.дан. практика не може нито да се създаде, нито да измени съществуващото финансово право.

4)Източник на ФП се предоставят във формата на финансовото законодателство. Това понятие обхваща, както законите така и подзаконовите нормативни актове.

Видове източници на ФП – в основите на ФП стоят разпоредбите на Конституцията. Приемането на новата Конституция създаде юридическа и определи основните насоки за усъвършенстването на финансов закон – во. чл.48, т.2(К) НС приема държавния бюджет и отчета за изпълнението, а чл.84 т.3 НС установява данъците и определя техния размер. Президента на РБ съгласно чл.98, т.12 опрощава несъбираеми държавни вземания. Чл.106 МС ръководи изпълнението на държавния бюджет. Конституцията определя и структурата на финансовата система като предвижда, че общините имат самостоятелен бюджет Чл.141. Тя установява някои основни принципи в сферата на ФП. Например принципа законоустановеност на данъците и принципа за съразмеряване на данъчно облагане със стопанското положение на гражданите чл.84, т.3 във връзка с чл.60.

Източник – международни д-ри – КС с решение №7 от 1992г. е постановил, че за да бъде източник международният д-р трябва да са налице следните три изисквания: 1)д-ра да бъде ратифициран; 2)да бъде обнародван в ДВ; 3)да е влязъл в сила.

Въпрос #07

Кодификация на финансовото законодателство – същност, варианти

Във връзка с осъществяването на реформата на финансовото законодателство актуален е въпроса за възможностите за неговата кодификация. По-съществените възражения по кодификацията на ФП излизат от практиката, поддържа се, че кодификацията е невъзможна поради спецификацията на финансово-правното регулиране. Като най-съществена причина за тази невъзможност се посочва обстоятелството, че честите промени в системата на държавното управление и на икономиката изискват гъвкавост в действието на финансовото право и постоянни промени. С оглед стимулиране стопанските и социалните реформи кодификацията и стабилизацията на ФП може да се окажат пречка за това. Освен това ФП обслужва решаването на актуални задачи на държавната политика, защото всяка нова задача се нуждае от ангажирането на финансови ресурси. Кодификацията би затруднила необходимата подвижност и приспособимостта на финансовите нормативни актове към тези актуални задачи. По-съществени практически затруднения произтичат от сегашното състояние на нашето финансово законодателство. ФП се характеризира с голям брой подзаконови актове от типа на инструкциите и окръжните издават от финансовата администрация. Голяма част от тези актове не се обнародват в ДВ. Във връзка с тези актове се поставят следните въпроси:

1)Т.нар. окръжни не са предвидени в ЗНА като източник на правото?

2)След като не са обнародвани в ДВ кога влизат в сила?

3)Може ли с такива подзаконови актове да се урежда данъчна материя? Конституцията изисква данъците да се установяват със закон.

Решение на КС №19/39 от 95г. на IIIгр. отделение на ВС – ВС е постановил – указанията на МФ не са задължителни за съда следователно ВС не ги признава за източник на правото. С такива актове могат да се дават само вътрешни служебни указания. Не и да се уреждат и финансови задължения на фирми и на граждани. В теорията се поставя въпроса – Възможно ли е да се създаде финансов акт като кодифициращ кодекс, който принципно да обхване финансовата система и да бъде структуриран в съответствие с нея. Този финансов кодекс ще представлява такава организация на финансово правната материя, каквато е постигната от НП от НК или НПроцес, НПК. Според проф.Костов такова нормативно решение е невъзможно. Основните практически съображения са, че финансовата система е представена като реално формирана цялостност главно от икономическа гледна точка. Държ.-организ. х-ки на системата са взети предвид най-общи линии. Не са взети предвид диференцираните методи, чрез които се натрупват и използват средства в звената на финансовата система. При най-общо описание на методите и формите, които се използват за движението на финансовите средства се прави разграничение между финансиране и кредитиране. Разликата е, че финансирането означава окончателна разпределение на националният доход, окончателно формиране на приходи и разходи, докато при кредитирането движението на средства позволява временното им използване и включва задължението за връщането им. Открояват се двата принципно различни механизма на правното регулиране. При финансирането господства властващия метод, а кредитирането функционира чрез гражданския договор за заем. Не е възможно финансовия кодекс да съдържа пр. уредба на д-ра за банков заем и на застрахователния д-р, на това основание, че чрез механизъм се набират средства в звена на финансовата система. Следователно целостността на финансовата система не може да бъде пренесена в сферата на финансовото законодателство. Това няма да бъде кодификация на финансово правната норма, а механично инкорпориране в един нормативен акт на друга правна материя.

Въпрос #08

Финансово-правни норми – понятие, видове, действие

Същност и видове финансово-правни норми – те се характеризират с два основни белега:

1)Откъм предметно съдържание за тях е характерно това, че се отнася до формирането и организацията на финансите следователно видовата отлика на финансово правните норми се разкрива с помощта на финансовата система. Проф. Ангелов пише – спецификата на финансовата норма произтича от предмета на регулиране(А.Ангелов, а не Ив.Ангелов)(проф.Златарев ФП – 83г. И.Стоянов – Данъчен процес от 92г. – монография).

2)Откъм метод на регулиране финансово-правните норми се отличават със своя императивен характер. Например ясно личи императивния характер на нормите, с които се установяват финансови задължения. Финансовата норма е форма за изразяване на империума.

Видове финансови норми

Основната категория норми са тези, чрез които пряко се осъществяват финансовите процеси. Това са данъчните, бюджетните норми. Другата категория са финансово-организационните норми. Те установяват организационни положения, регулират устройството и компетентността на финансовите органи, възлагат съответни контролни правомощия. Такива норми се съдържат в Закона за данъчното производство, в Закона за данъчната администрация, в зависимост от предписанието на страните финансово-правните норми се разграничават на: 1)Задължаващи – онези финансови норми, които предписват на субектите да не извършват определени действия. Това са дан.митнич. норми. Например задължението лицата да се регистрират в данъчна служба. 2)Забраняващи – онези норми, които предписват на субектите да не извършват определени действия. Такива са нормите в закона за държавния бюджет, в новия валутен закон. 3)Упълномощаващи – онези, които съдържат предписание за определен орган да конкретизира съдържанието на дадена правна норма. Така според чл.28 от Закона за митниците МС може да определи по-благоприятно тарифно третиране при вноса на някои стоки в зависимост от техния вид и предназначение чрез намаляване или необлагане с вносни митни сборове. Митен сбор – по стария закон за митниците, означаваше мита, данъци и такси събирани от митниците. По новия закон това са митата и таксите. 4)Т.нар. технико-юридически норми. Например колко струва поддръжката на един войник, студент? Въз основа на тези норми се определя годишна издръжка и така се предвиждат в бюджета. 5)Мат.пр. и проц.пр. норми – проц.пр. се съдържат в Закона за устройството на държавния бюджет, в Закона за данъчното производство. Те установяват реда за съставяне на държавния бюджет, производството по облагане с данъци и др. норми.

Действие на финансово-правните норми

Нормите влизат в сила три дни от обнародването, ако не е установено друго. Действат на територията на цялата страна. Изключение прави данъка, за различните райони той е различен. Във връзка с териториалното действие в международните пр.елем. финан.пр.норми могат да възникват сложни практически ситуации. Например достатъчно е нашата страна да обложи един български гражданин в чужбина и в същото време държавата, в която са придобити тези доходи да ги обложи на свой ред със същия данък, за да се стигне до конфликтна ситуация известна като двойно данъчно облагане. Избягването на тези ситуации се постига като се използват различни средства – сключване на международни или едностранни спогодби по линия на т.нар. екстериториалност.

Същност на двойното данъчно облагане. То се характеризира със следните моменти: 1)Идентичност на субекта на облагане – юридически и физически лица; 2)Идентичност на обекта на облаганите доходи, печалба и имущество; 3)Подчиненост на тези обекти и субекти на облагане на данъчната юрисдикция на различни страни; 4)Идентичност на събираните данъци(косвените данъци влизат в обхвата на спогодбите – не влизат). Международната практика е приела, че вносните стоки се облагат с косвени данъци само в страната на вносителя, защото косвените данъци се включват в цената и се внасят от потребителя; 5)Облагането да бъде за един и същи период; 6)По-високо данъчно облагане, отколкото при подчинение на данъчната юрисдикция само на една от страните.

Модел на данъчните спогодби.

Първия модел на конвенция относно двойното облагане е изработено в данъчния комитет на организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 1963г. Сега този комитет се нарича комитет по данъчните дела. Всяка спогодба за избягване на двойното данъчно облагане трябва да реши три основни въпроса:

1)Спогодбата трябва да определи персоналния обхват на действие. В модела за спогодба този въпрос е решен въз основа на универсално приетия принцип на т.нар. икономическо поданство. Целта на фиска е(фиск – държавна хазна) да се премахне разликата между гражданите на държавата и чужденците за всички доходи независимо от това дали те имат местен или извън териториален източник.

2)За избягване на двойното данъчно облагане на печалбата. В модела за спогодба този въпрос е решен чрез понятието място за стопанска дейност. В положителен смисъл се приема за място на стопанска дейност седалището на управлението, клон, филиал, бюро, фабрика, ателие, мини, петролно, газово находище и др. Не се счита за място на стопанска дейност мястото, което се използва изключително за складиране, изложба, дейност, която има самостоятелен или подготвителен характер.

Въпрос #09

Юридически факти във финансите. Понятие. Смесени фактически състави. Заобикаляне на финансовия закон

Юридически факти(ЮФ). Смесени фактически състави.

Основна категория ЮФ във финансовото право(ФП) са финансово-правните актове. Пр. за смесен фактически състав: за да породи задължение за плащане на данъка върху наследството е необходимо да се проявят следните елементи на смесени фактически състави:

1)Настъпването на смърт(юридическо събитие).

2)Волеизявление за приемане на наследството(елемент от гражд. пр-во, защото наследодателя става собственик на наследеното имущество).

3)Издаване на данъчно-облагателен акт, с който се характеризира размера на данъка. За да се породи имуществено отчетническа отговорност е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: -вреда на публично имущество; -противоправност на делението; -причинна връзка между тези двете; -наличие на вина. Във връзка със смесените състави важно значение има въпроса – Как промените в гражданското правоотношение се отразяват във ФП? Например извършено е било облагане във връзка с дадена сделка в последствие обаче сделката може да бъде унищожена. Въпроса е следният – тези промени в гражданското правоотношение да доведат до изменения и във финансово отношение? С други думи въпросът е следният да се върне данъка? Отговорът е: В ДП на развитите страни преобладава схващането, че данъчните задължения се определят към даден момент от развитието на гражданското правоотношение и то според документалното положение на нещата. Промените настъпили след това нямат значение. Проф.Ангелов като се основава на необходимостта от съответствие между данъчното облагане и фак.стоп. положение на обложените лица възприема възможността за най-пълно съобразяване на финансовото отношение с развитието на гражданското правоотношение. Например ако един наследствен имот не се присъди на лицето, което е платило данък за него, внесения данък трябва да се върне. Съдебната практика е потвърдила този принцип.

Заобикаляне на финансовия закон.

Първа хипотеза – като пример се посочва хипотезата за заобикаляне на финансовия закон, когато приживе наследодателя разпредели наследственото имущество между наследниците като извършва фактически една дялба на наследството. За в бъдеще наследниците няма да плащат данък върху наследството.

Втора хипотеза – когато наследодателя регистрира акционерно дружество, в което внесе апорт насл. маса и разпредели акциите между наследниците. По такъв начин наследниците стават собственици на насл. маса и се избягва данъка върху наследството.

Трета хипотеза – когато дарение се прикрива с покупко-продажба следователно при тази хипотеза няма интерес от заобикаляне. Интерес има само върху лицата, при които няма роднинска връзка. При тази хипотеза данъка върху дарението е 5% и тук тази възможност за заобикаляне се запазва.

Четвърта хипотеза – т.нар. фиктивен износ. Внасяните стоки се декларират на ниски цени. По този начин пада размера на дължимото ДДС и дължимият митен сбор.

Пета хипотеза – когато регистрационния праг беше вдигнат на 75млн.лв. фирми, които не желаеха да плащат ДДС се раздробяват на няколко по-малки фирми, пада облагаемия оборот, пада и задължението за регистрация.

Шеста хипотеза – продавача е начислил ДДС, но когато купувача се опита да си възстанови данъка се оказва, че такава фирма не е регистрирана(фирми фантоми).

Седма хипотеза – продавача издава данъчна фактура, но не подава справка-декларация и не се разчита с бюджета.

Осма хипотеза – възможно е сключването на договор за изграждането на жилища при по-ниска цена от общоприетите цени. Изгодно е и за двете страни(за купувача щом падне цена, ще падне размера на дължимия ДДС, за строителната фирма щом падне цената пада ДДС и данъка върху печалбата.

9 хипотеза – документиране на т.нар. кухи обороти при фирми, които са регистрирани по ДДС. Първи вариант – фирмата има нужда от приходи, за да достигне необходимия минимум на облагаеми обороти за регистрация. При фирма Е, която е регистрирана по ДДС този проблем не съществува. Между двете фирми се постига договореност. Определено количество от необходимите материали на фирмата Е фиктивно да бъдат закупени и доставени от фирма Д т.е. сделките да минат през нея. По този начин фирма Д регистрира необходимите приходи, достига необходим оборот и се регистрира по ДДС. Втори вариант – регистрирани по ДДС фирми Д и Е желаят да запазят регистрацията си, но облагаемите им обороти за последните 12 месеца са под необходимия минимум. Тогава фирма Д издава фактура на Фирма Е за извършени довършителни работи за определена сума, а фирма Е издава фактура за маркетингово проучване. Предимството е по-лесното изпълнение понеже и двете фирми са заинтересовани.

10 хипотеза – често пъти към дадена фирма, която е регистрирана по ДДС съществува и по 1 нерегистрирана фирма, основната изгода в такъв случай е сделките с граждани и с нерегистрирани по ДДС фирми да се поемат от сателитната фирма, за да не се дължи ДДС за тези обороти.

11 хипотеза – при патентния данък има определени зони. За да се плати по-нисък патентен данък дейността се регистрира в район с по-нисък данък.

12 хипотеза – лице, което плаща патентен данък издава фактура на др. лице. За лицето, което плаща патентния данък това е без значение, тъй като патента е в твърди размери, но за насрещната страна се нарастват извършените разходи респективно и намалява облагаемият доход.

13 хипотеза – често пъти не се издават първични счетоводни документи, като др. х-за е водене на двойно счетоводство.

Въпрос #10

Финансово-правни актове – понятие

Същност и юридически характеристики на финансовите актове.

Изходната теза е: финансовият акт е административен акт. В единият и другият случай се касае за юридически израз на изпълнителна дейност. Акад.Стайнов пише: Трябва да се държи сметка за особеностите присъстващи на актовете от определена група, за особеностите на отделните правни отрасли. Ако особеностите на финансово-правните институции не бъдат обосновани не бихме могли да освободим финансовото право от опеката на административното право. Разликата между финансово-административните актове се проявяват в почти всички юридически характеристики. Някои автори между характеристиките на данъчният акт отнасят обжалването и изпълнението. За да се изпълни или обжалва трябва вече да има завършен акт. На практика може да не се стигне до обжалване или до изпълнение.

А)Специфика на съдържанието и функциите на финансовите актове. В теорията се отбелязва, че финансовите актове се различават от обикновените административни актове преди всичко с предмета, с финансовото съдържание. Финансовите актове се издават в процеса на разпределение и използване на съвкупния общ продукт. Този критерии е доста ясен и определен и дава възможност да се отграничат тези актове от административните актове. Необходимостта от разпределение на съвкупният обществен продукт произтичат от системата на държавата и осъществяването на нейните функции. Тази необходимост не може да се реализира докато държавата не установи конкретна форма на плащане, задължителни субекти, обекти на облагане, срокове за изпълнение. Всичко това държавата установява чрез механизма на финансовите актове. Чрез тях се осъществява разпределението и използването на националният доход и в това е тяхната ценност. Тази функция е типична за финансовите актове. За да можем да се ориентираме в операциите с държавни финансови средства трябва да се познават тези механизми, които ги привеждат в движение.

Б)Властническият характер на финансовите актове.

Властническият елемент на актовете на държавното управление е изразен в – голяма степен. Властническият метод е иманентен белег на финансовите актове. Липсата на този белег преобразува финансовите актове в гражданско-правно действие на разпореждане с юридически средства между равноправни субекти. Например възможно е да има бюджетен приход, който няма властнически произход(дарение, наследство, за които няма наследници). Една от особеностите на властническият метод във финансовото право са опрощаването и финансовата амнистия. Тези властнически актове не се използват като погасителни способи в административното право.

В)Декоративният характер на финансовите актове.

Административните актове имат конститутивно действие. Обратно финансовият акт има деклар. действие. Финансовият акт не поражда финансови задължения. Той възниква по силата на закона(ехвде). Финансовият акт само конкретизира неговият размер. Прави го ликвидно и изискуемо определяне на задължението по основание, по размер и срок за изпълнение. Понякога в теорията се допуска несъответствие. От една страна се поддържа, че данъчното право се поражда въз основа на данъчно-облагателен акт, а от друга страна се твърди, че данъчното задължение възниква ехвде. Ако финансовият акт имаше конститутивно действие би трябвало да се издава винаги, за да породи финансов дълг. В някои случаи е възможно финансовият акт изобщо да не се издаде. Съгласно чл.50 от Закона за облагане на доходите на физическите лица данъка за доходите се внася от работодателя едновременно с тегленето на сумите на заплатите и др. възнаграждения. Сумата за данъка изобщо не постъпва при работодателя за да е необходимо издаването на данъчен акт за определяне на данъка. Това са т.нар. случаи на финансов автоматизъм.

Г)Подзаконовият характер на финансовият акт.

Административният акт се издава въз основа и в изпълнение на закона формулата въз основа на закона означава, че акта се издава като се излиза от една основа установена изобщо. От законите в страната. Това понятие води до възможностите за автора на акта следователно посоката очертана от законността да прояви известна оперативна самостоятелност. В този случай органа, който издава акта не се опира на пряко предписание на закона. Приложима ли е тази форма спрямо финансовите актове? Не. Финансовият акт се издава в изпълнение на пряко предписание на закона. Не може финансовото задължение да се определя като се излиза от една основа установена изобщо от законите на страната. Този извод се налага не само от положението, че финансовият акт е израз на обвързана компетентност. Той следва от конституционния принцип за законноустановеността на данъчните задължения. Чл.60 във връзка чл.84, т.3 от Конституцията.

Д)Правото по издаване на финансови актове – административното право съдържа като необходим стадии издаването на административен акт(гл.2 от ЗАП). Административен акт трябва следователно да се издаде. В сферата на финансово-правното регулиране е възможно в някои случаи финансовият акт изобщо да не се издаде. Това са посочените случаи на финансов автоматизъм.

Въпрос #11

Видове финансово-правни актове. Сфера на приложение

Видове финансови актове.

В зависимост от посоката на движение на финансовите средства можем да разграничим финансови актове свързани с акумулирането на публични средства и актове въз основа, на които се извършва разходването на тези средства. Финансовите средства се характеризират с разнообразие на формите и начините на движение. Независимо от това операциите с финансови средства винаги се свеждат до акумулирането, респективно разходването на тези средства. Тази класификация има практическо значение с оглед на способите за обезпечаване законността на финансовите актове. По отношение на актовете, с които се определя размера на бюджетните приходи намира приложение право-раздавателният контрол. Този контрол не може да се препоръча по отношение на актовете, с които се откриват и разпределят бюджетни кредити.

В зависимост от съдържанието на финансовите актове те се подразделят на: -престационни и облалоприятстващи.

Престационните – с тях се определя размера на дължимите данъци, мита, такси.

Облагоприятстващи – с които се извършват разходите от бюджета(за откриване и разпределяне на кредитите, социалните помощи).

Организационни финансови актове. Тяхното предназначение не е непосредствено определяне на финансови права и задължения, а да съдействат за тяхното осъществяване. Решението на компетентен финансов орган за разсрочване респективно отсрочване на финансови задължения не определя нито размера, нито субекта на тези задължения. То само отлага изцяло при отсрочване или частично при разсрочване изпълнението на финансовият дълг. Финансовите актове в зависимост от органите, които ги издават – такива актове издава НС. Пример: решението, с което парламента приема ежегодните отчети на правителството по изпълнение на държавния бюджет. Съгласно чл.98, т.12(К) президента опрощава несъбираеми дългове към държавата. Това става с индивидуален указ на президента.

За да постанови такъв указ е необходимо: задължението да бъде спрямо държавата; вземането трябва да бъде несъбираемо. Индивидуални актове издава и МС. Например: чл.35 от Закона за устройство на държавният бюджет акта, с който се одобряват допълнителните бюджетни кредити от резерва при неотложни, непредвидени разходи…

Актове издават министрите и ръководителите на ведомства.

Най-многобройни са актовете издаваните от данъчните и митническите органи – данъчно-облагателни актове, ЕАД. В зависимост от това под чия инициатива финансовите актове издавани по молба на заинтересовани граждани и организации за отпускане на социални помощи, субсидии и др.; финансови актове издавани служебно от финансовите органи(данъчно митнически актове).

Сфера на приложение на финансовите актове.

Тук имаме предвид индивидуалните финансови актове. В теорията се среща становището, че финансовите актове възлагат з-ния и санкции. С финансовите актове не се налагат санкции. За да се издаде финансов акт не е необходима да е налице правонарушение, вина и пр.

А)Данъчни актове – в сферата на управлението на данъците най-ясно е изразена същността на финансовите актове като власт. актове на фин.органи. Това особено се разкрива, когато се има предвид същността на данъка. В своя исторически произход данъка е символ на властта. Държавата едностранно създава задължения за плащане на данък. Тя има право да получава данъка безвъзмездно. В западната теория данъка се определя като задължителна вноска, която няма пряк еквивалент. Данъка като типична проява на власт, върховенство на държавата най-пълно изразява общата характеристика на финансовите взаимоотношения между гражданите и държавата. Като пример за държавна власт акт в пр-та литература се посочва данъчно-облагателният акт. По закона за облагане доходите на физическите лица данъчният акт се издава при облагане на граждани и ЕТ, за доходите от свободни професии, и за доходите от граждански д-р. При местните данъци облагателният акт се издава при определяне на данъка върху недвижимите имоти и при определяне размера на данъка върху наследството.

-Хипотеза – по Закона за данъчно право когато се установи, че данъчното задължение е било определено по-нисък размер за разликата се издава данъчно-облагателен акт.

-Хипотеза – новият Закон за ДДС – при прекратяване на регистрацията данъчните органи начисляват дължимият данък. Закона не казва изрично, че се издава данъчен акт.

-Хипотеза – по Закона за акцизите – при прекратяване на регистрацията данъчната служба извършва проверка и издава данъчно-облагателен акт. Според някои автори данъчно-облагателният акт е нов принципен инструмент въведен за първи път със Закона за ДП. Това твърдение е неточно, данъчни актове се издават и преди приемането на ЗДП.

Б)Финансовите актове в сферата на управление на бюджета – тези актове може да разделим на две основни групи: – актове, с които министерство на финансите открива бюджетни кредити на министерства и ведомства. Към тази група е и заповедта на кмета на общината за изпълнение размера на бюджетните кредити или за прехвърляне на кредити от една дейност в друга. С обратно съдържание ще бъде акта за закриване на кредита. Така например съгласно чл.28, ал.2 от Закона за общинските бюджети кмета на общината ограничава или спира финансирането на бюджетните дисциплини – действия, които създават опасност за незаконосъобразни разходи от първостепенните разпоредители с кредити, председателя на сметната палата подава разпореждане за спирането им. Аналогични правомощия имат и директорите на териториалните поделения.

-свързани с ефективното разходване на бюджетни средства. Например акт за отпускане на пенсия, социална помощ, заповедта на кмета на общината за разпореждане с резервния бюджетен кредит.

В)Финансовите актове при управление на митническата система. Актуалността на митническото облагане се дължи не толкова на фискалното задължение на митата. Митата са важен икономически механизъм. Те са инструмент за управление на външните отношения. Случаите, при които се издават митнически актове можем да обособим в две групи:

-актове, с които се определя размера на дължимите сборове. Основно значение тук има разпоредбата, че стоките пренасяни през държавната граница се облагат с мита, които се определят от министерския съвет. Обмитяването се състои от преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно. Митническият акт се извършва с единният административен документ(ЕАД). Това е всъщност митническа декларация.

Въпрос #12

Изисквания за законосъобразност на финансовите актове

Въпрос #14

Финансови правни отношения

1.Финансовите отношения основна категория на финансовото право – всяка правна наука поставя като основна категория учението за съответните правни отношения. Към това учение се отнасят проблемите за право пораждащите факти, за право субектността, за отговорностите и правата. Финансовите правоотношения се характеризират с три основни белега: а)откъм предметно съдържание то е парично-имуществено отношение. Но има обект – парите; б)откъм метод – присъщ е властническият метод с присъщите особености; в)откъм субекти – винаги единия от субектите е държавата в лицето на компетентният орган. Финансови отношения между граждани и търговски дружества не могат да съществуват.

2.Същност на парите като предметно съдържание на финансовите отношения: произхода на парите се свързва от различните автори с три основни фактори: 1)държавата, която се смята за “творец” на парите, доколкото е приета в теорията, че както парите, така и данъка са творение на държавната власт. 2)Изискванията и закономерностите на стоковото производство и обръщение, които неизбежно са довели до всеобщият еквивалент, каквито се явяват парите. 3)Техническите трудности, които поражда натуралната размяна са бариера. Има няколко теории за същността на парите: *металическата теория за парите, чиито представители са маркантелистите. *теорията за парите като техническо средство, чиито представител е Адам Смит. *номиналистическа теория за парите. *количествена теория за парите с представители Монтескьо и Рикардо. *трудовата теория за стойността на парите на Маркс.

По своята същност парите са стока, която стихийно се е отделила от останалия стоков свят, превърнала се е във всеобщ еквивалент и изпълнява следните функции: -парите са сметна единица, защото имат, както всички останали стоки стойност. Функцията на сметна единица парите изпълняват чрез цените, които показват пазарната оценка на стоките. Доколкото непосредствено се разменят срещу всички останали стоки. Обръщението или продажбата на стоките може да се извърши на кредит. Кредитните сделки винаги имат фиксиран ликвиден срок и изтичането на този срок или падежа купувача заплаща получената преди това стока на кредит. В подобни случаи парите изпълняват функцията на платежно средство.

3.Ролята на правната норма за формулиране на финансовите отношения. Те не могат да съществуват вън и независимо то държавите организации и правното регулиране. Според някои автори в основата на финансовото право стоят фактически финансови отношения. Други автори пък пишат данък дефакто. Няма ли закон няма и данък. Правната норма трябва да формулира идеалният модел на финансовите отношения, което ще се породи по необходимост в юридическа форма. Това се разкрива при такива традиционни финансови институции като бюджета и данъците.

4.Организационни финансови правни отношения.

По принцип финансовите отношения, чрез механизма на които се осъществява разпределението на процеси имат обект – това са паричните средства, но под регулативното въздействие на финансово законодателство се формулират и финансовите отношения, които нямат за обект паричните средства. Финансовата система не е само функционално, но и институционално понятие. Във финансовото право все по-голямо значение придобиват процедурните правила, които регулират правоотношенията на безспорни производства предхождащи, възникването на финансово-парични отношения, а така също и правоотношения от контролно юрисдикционно естество. Критериите за отграничаване на тази категория финансови отношения е, че те са безобектни отношения, защото пряко не обслужват движението на паричните средства. Това са организационните финансови отношения. Те имат подчинено положение спрямо основната концепция финансови отношения, защото създават организационни предпоставки за възникване на последните. Подготвят пораждането им или осигуряват законосъобразното им развитие. Организационно финансовите отношения се подразделят в три групи: а)отношения, чрез които се установяват, изменят или отменят устройствени отношения във финансовата система. Чрез тя е формират органите на финансовата система. Определят се статутът и правомощията им. Това са органите на финансовата администрация в лицето на Министерство на финансите; б)финансово-планови отношения – всяка операция по набиране и разходване на публични средства е планово обусловена, т.е. е включена в бюджета; в)процедурните финансови отношения – тук спадат преди всичко механизмите на безспорните права. Това са законоустановени процедури, чиято цел е да предадат на финансовия дълг ликвидност и изискуемост. Такива са финансовите отношения по декларирането и облагане на доходите и имуществото. Тук се отнасят и организационни отношения на контролно юрисдикционните права, чието предназначение е да осигурят законосъобразното въздействие и изпълнение на финансовите задължения. Тези отношения могат да се развият в рамките на финансовата администрация, но и във форма на съдебен процес.

5.Усложнения в структурата на финансовите отношения.

Тук се поставят два въпроса:

А)двустранен или тристранен характер на финансовите отношения. Съгласно традиционната схема, която е изведена от модела по определяне и плащане на данъчни финансови отношения има двустранен характер. По аналогия на облигационната връзка и финансовите отношения възникват между кредитора това е държавата и финансовия длъжник. Финансовият орган, който е компетентен да определи размерът на финансовият дълг е правен субект, който същевременно е овластен да получи плащането на държавното вземане. В някои случаи обаче може да се установи тристранна субектна организация на финансовите отношения. Например при откриване и разпределяне на бюджетните кредити. Тристранен характер на правоотношенията в тези случаи се основава на принципа, върху който се изгражда бюджетното издължение. Разделеност между органите, които се разпореждат с кредитите и касовите органи, банките. Тристранна конструкция при откриване на кредита е първата страна МФ, която открива кредита, втората страна главният разпоредител с кредита, на който се открива кредита и трета страна банковият орган, който извършва финансирането в рамките на откритият кредит. При разпределение на кредитите тристранната конструкция аналогично се повтаря.

Въпрос #15

Субектна организация на финансовите отношения

Въпрос #16

Финансова правосубектност – компетентност и правоспособност

В теорията се има в предвид онова понятие, което е аналогично с правоспособността и съдържа основната характеристика на правния субект. Понятието за финансова правосубектност се отнася, както за компетентните финансови органи, както и до правоспособните пасивни субекти на финансовото правоотношение. За правилното субектно структуриране на финансовото правоотношение е важно да се определи правосубективността на всеки участник като овластен с компетентен държавен орган или като правоспособно физическо или юридическо лице. Държавата като властническа организация не може да се прояви и да действа по друга начин освен чрез свой орган. Правосуб. на държавният орган в качеството му на носител на държавническа власт се проявява в компетентността. Понеже финансите са сфера на държавна дейност, които проникват във всички управленски отрасли финансовата правосубективност притежават всички органи, които получават и разходват финансови средства необходими за дейността на съответната служба. Същностна особеност на финансовата правосубектност е нейната вторична реализация. Не приемливо е становището на проф.Стоянов, че гражданската правоспособност не е предпоставка за данъчна правоспособност.

Въпрос #17

Държавни финансови вземания

Понятие – прилагането на финансово-правни норми възниква и развитието на финансови правоотношения има за цел да бъде конкретизирано правото на държавата да получи определена сума пари и задължението на пасивният субект е да я заплати. В този смисъл държавните вземания представлява крайният резултат на финансово правоотношение.

Развиваната държавно-финансова дейност се изразява във точното прилагане на финансовото законодателство. За определяне обекта на облагане и размера на държавните вземания. По същество това са действия, с които на практика се извършват процеси на разпределяне и използване на съвкупният обществен продукт.

Първа група държавни вземания – ЗСДВ. В бюджета на държавата постъпват средства, които се характеризират със своята постоянност и стабилност. Това са данъците.

Втора група – произхождат от вреди на публичното имущество.

Трета група – произхождат от глоби и парични конфискации.

За да възникнат и трите групи вземания е необходимо преди всичко да се упражнява държавна дейност. В мат.правоотношения държавата винаги е носител на правото да получи вземането. Друга класификация на държавните вземания е: данъчни и не данъчни; съдебни и не съдебни.

Въпрос #19

Принудително изпълнение на финансовите задължения

Данъчно изпълнителният процес е част от цялостният изпълнителен процес.

Цялостен изпълнителен процес няма, има отделни изпълнителни производства. Изпълнението е доброволно и принудително. Когато финансовото задължение не е изпълнено доброволно влиза в действие държавна принуда. Административна принуда се проявява под формата на мерки и действия по физ. съставяне, които се развиват от държавни органи, за да обезпечат сами без да прибягват до съд изпълнението на издадените от тях актове. Изпълнителният процес е предназначен да наложи санкция поради липсата на предоставени средства за доставки на държавата, дължимото чрез принуда упр. спрямо длъжника. За това се приема, че изпълнителният процес е наказание на липсващо доброволно изпълнение. Резултатът от принудително изпълнение е същия както и при доброволното изпълнение. Взискателя се удовлетворява и изпълнителният процес е постигнал своята цел. За да се пристъпи към изпълнителни действия е необходима да е налице и изпълнителен титул. В случая тази роля изпълнява финансовият акт. Събирането на държавни вземания се извършва въз основа на влезли в сила актове на компетентните органи освен ако от закона е установено друго. За да се предизвикат правни последици един юридически акт трябва да е влязъл в законна сила. Финансовият акт е придобил формална законна сила, когато законният срок не е бил обжалван или когато е обжалван, е потвърден от горестоящия орган респективно от съда. По принцип подлежат на изпълнение влезлите в сила актове, но закона допуска изключение. Съгласно чл.29, ал.2 ЗДП обжалването на данъчно-облагателен акт не спира принудителното изпълнение. Т.е. допуска се предварително изпълнение на акта. Принудително изпълнение на финансовото задължение се осъществява чрез запор върху вземанията на длъжника, опис на движими и недвижими вещи и възбрана върху недвижим имот. Държавни вземания се събират принудително от данъчните органи обособени структурно в системата на данъчната администрация. Когато държавното вземане не бъде платено в срок финансовият акт се изпраща на данъчният орган за образуване на изпълнително производство по местоживеене или седалище на длъжника. Преди да пристъпи към принудително събиране данъчният орган е длъжен да изпрати писмено съобщение, с което да покани длъжника в седем дневен срок доброволно да изпълни задължението си. Неплатеното в срок финансово вземане може да бъде събрано принудително чрез налагане на запор по сметки на длъжника като се изпраща запорно съобщение до банките. Банката е длъжна в седем дневен срок от получаване на нареждането на изпълнение на запора да уведоми данъчният орган за извършеният превод. Когато изпълнител. насочено върху трудовото възнаграждение и върху пенсия месечно се удържа само сумата над размера на минимална работна заплата. Не се допуска принудително изплащане върху вземания за издръжка. Запора върху вземането на длъжника се смята наложено спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. И по отношение на банката също от деня на връчване на съобщението. От налагането на запора длъжника съот. трето задъл. лицето се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с веща. Следващият способ за принудително изпълнение е опис на имуществото на длъжника. Данъчният орган не може да насочи изпълнението върху следните вещи и права на длъжника: 1)Вещи за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и предмети за упражняване на занятие. 2)Жилището на длъжника, ако той или член на семейството му нямат друго жилище. Сумите по сметка в банки в размер на три минимални месечни работни заплати за всеки член от семейството. 4)Земеделски земи обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство в размер до 30дка.

Въпрос #20

Други способи за погасяване на финансовите задължения. Финансова амнистия, опрощаване, прихващане, давност и преклузивни срокове

1.Финансова амнистия и опрощаване финансови задължения.

А)Финансова амнистия – тя представлява способ за премахване дължимостта на определена категория финансови задължения. Например данъчни задължени, митнически задължения, задължения за плащане на такси. Тя заличава финансовите задължения без да премахва фактическите състави, от които са възникнали тези задължения и следователно когато други правни норми установят други финансови задължения за лицата въз основа на съществуващ фактически състави т.е. ще са валидни независимо от амнистията. Правото да дава амнистия в това число и финансова амнистия е предоставено на Народното събрание. Амнистията се постановява със закон. Финансовата амнистия може да бъде цялостна т.е. заличават се задълженията от дадена категория заедно с лихвите и глобите. Амнистията може да бъде и частична, т.е. заличават се глобите и лихвите, но без главницата.

Б)опрощаване на държавните вземания – президента постановява опрощаване. Опрощаването се отличава от амнистията по това, че има за предмет заличаване на конкретни задължения. Съгласно чл.216, ал.2 от Закона за митниците: “Възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след съответно писмено искане пред съответните митнически учреждения чл.218 от Закона за митниците: в правилника може да бъде определен минималният размер на вносни или износни митнически сборове, който не разрешава възстановяване или опрощаване”. Конституцията не поставя такова ограничение. Не може с правилник да се ограничат конституционните правомощия на президента. Конституцията поставя само едно условие – вземането да бъде несъбираемо.

2.Компенсация или прихващане на не дължимо платени държавни вземания. Случаите на не дължимо платени държавни вземания могат да се обединят в две групи: -първоначална липса на правно основание, на което е направено плащането или отпадане на правно основание в последствие. Най-често ще се касае за не дължимо платени данъци. Случаите могат да бъдат различни. Липса въобще на данъчно задължение, плащане в повече от колкото се дължи, начислени не дължими лихви, платен по грешка два пъти данък, амнистирано или опростено данъчно задължение, покрито с давност задължение. С най-голямо практическо значение ще бъдат случаите, при които финансовото задължение се оказва не дължимо платено, защото финансовият акт е бил изцяло или частично отменен. Режимът на компенсация е уреден в чл.20 от ЗДП, чл.21, ал.2 ЗСДВ и чл.208 от Закона за митниците. Компенсацията или прихващането на насрещни задължения е способ за погасяване на тези задължения, до размера на по-малкото от тях. Прихващането на задължението на един от солидарните длъжници действа и по отношение на останалите длъжници. Условия, при които прихващането е допустимо: а)две насрещни вземания да са между едни и същи лица; б)насрещните вземания трябва да бъдат еднородни и заместими, такива са паричните задължения; в)двете насрещни задължения трябва да бъдат ликвидни и изискуеми; г)прихващането се извършва с едностранно волеизявление отправено от единия към другия кредитор. Единствено данъчен орган може да направи волеизявление за прихващане. Направеното волеизявление не може да се оттегли. От волеизявлението за компенсация следват важни последици: *От момента на погасяване на насрещните задължения двете страни не си дължат лихви по тях, а ако такива са платени те трябва да се върнат. *Изпълнение на погасените задължения не може да се иска, ако такова бъде направено престира се без правно основание и трябва да бъде върнато. *Погасителното действие на волеизявлението на данъчен орган не може да бъде изменяно от длъжника. Той не може да посочи др. з-ние, което да бъде прихванато различно от това, което данъчният орган е прихванал.

Нов момент във връзка с прихващането въведен с чл.20 ЗПД е, че връщането на над внесения данък става заедно с лихвите на изтеклия период.

3.Давност и преклузивни срокове.

Погасителна давност е срок на бездействие на носителя на субектното право. Давността не се прилага служебно, което означава, че обикновеното изтичане на срока не е достатъчно за погасяването на дълга. Необходимо е волеизявление на длъжника, които да се позове на давността. Това се прави чрез възражение. Погасителната давност на данъчното задължение е 5 години. Погасителната давност на митническите сборове е също 5 години.

Преклузивни срокове – белезите им са следните: 1)Погасяване на самото субективно право; 2)Започнат ли да текат те не се спират и не прекъсват; 3)недопустим е отказ от тях; 4)те се прилагат служебно от всички държавни органи.

4.Способи за погасяване по Закона за митничите.

Въпрос #22

Производството по издаване на финансови актове, като превантивен способ за обезпечаване законността във финансово-кредитната система

Основен принцип на финансовата система е законността. Необходимостта от реално обезпечаване на законността поставя въпроса за границите. Във финансовата система намират приложение граници от организационно правен характер. При тях се осъществява надлежна организационно държавна дейност на контрол и проверка на изпълнението, вземат се юридически мерки за спазването режима за възстановяване на нарушената отговорност. Организационно правните гаранции се разглеждат на: превантивни или последващи според времето когато се осъщест. и начина, по който упражняват въздействието си. При възникване на определени предпоставки се дължи плащането на данъци, мита, такси. По какъв ред, с какъв акт, кой орган да издаде акта, в какъв срок и по какъв ред трябва да се плати финансовото задължение на всички тези въпроси отговор трябва да даде финансово процесуалното законодателство. В правната литература процесуалните изисквания се разглеждат като гаранция за спазването на законността. Създаването на един ефикасен режим за издаването на финансови актове, за компетентността на управомощените органи, за формата, срока за издаване има също превантивна роля, това е първият стадии на процеса и ако той е достатъчна ефикасен в редица случаи не би се стигнало да обжалване. А процесуалната икономия в сферата на финансите е особено необходима с оглед на своевременното набиране на бюджетните средства. Финансовото законодателство не установи единен правен режим относно производството издаване на финансови актове, но то съдържа редица особени изисквания, които липсват в ЗАП. Издаването на данъчно облагателен акт или на митнически акт се предхожда от издирването на субектите и обектите на облагане респективно обмитяване. Установяване на облагаемия доход става по предвидения от закона начин, като се приспадат необходимо присъщите разходи, съгласно закона за облагане на доходите на физическите лица. За да се издаде митническо облагателен акт също са необходими строго определени действия – деклариране, описване, оценяване, тарифиране на стоките, изчисляване, обезпечаване и плащане на митническите сборове и данъците. В посочените случаи издаването на финансов акт се предхожда от един установителен етап. За да се определи размера на финансовия дълг необходимо е преди това да се установят субектите и обектите подлежащи на облагане съответно обмитяване. Без установяване на тези елементи е невъзможно издаването на финансов акт. Установяването на елементите на фактическия състав се извършва чрез: 1)Данъчна регистрация. 2)Подаване на респективно митнически декларации. 3)Извършване на ревизии и проверки и издаване на актове за констатация.

Въпрос #23

Съотношение между финансовото и административното производство

Принципната постановка е: съотношението между финансовото право, правото по ЗАП е съотношението между специален режим по ЗДП и Закона за митниците и общия режим по ЗАП. Това становище намира основа и в нормативната уредба съгласно параграф 1а от ЗДП, доколкото в този закон не са предвидени особени правила се прилагат със разпоредби на ЗАП, а за принудителното изпълнение на данъчното задължение ЗСД.

А)Субектен състав на финансовото право. За разлика от участниците в административното право, броя във финансовото право е по-ограничен. В правото по ЗАП освен страна могат да участват прокурора и други субекти. Във финансовите закони липсват подобни разпоредби. Наистина чл.28а от ЗДП предвижда данъчни задължения определени с влязъл в сила ДАО, може да се измени по инициатива на данъчния орган или по предложение на прокурора, но в случая има влязъл в сила ДАО, т.е. производството е приключило. Водещ в пр-во субект е данъчен орган. Той осъществява производството самостоятелно. Закона за митниците също не предвижда участие на прокурора при издаване на мит.обл.акт. участниците в мит.пр-во са вносителя, износителя и митническия орган. По начало участниците във финансовото право се ограничават до страните в това производство. Може да се постави следния въпрос: Дали стр. На мат. и процес. фин. отнош. са едни и същи? Единият от субектите на финансовите отношения е винаги държавата в лицето на компетентния орган. За да се конкретизира размера на фин.дълг.комп. орган трябва да издаде съответният финансов акт следователно държавният орган се явява активен субект не само в мат.фин.отношения, но и в производството по издаване на финансовият акт. Пасивни субекти във финансовите отношения са адресатите на властническите правомощия. Това властническо правомощие се материализира в съответният финансов акт следователно пасивните субекти фин.производство са адресатите на финансовият акт. Пасивната страна във финансовото производство съвпада с пасивната страна в мат.фин.отношение. Във връзка със субекта следва да посочим, че в някои случаи финансовите закони предвиждат солидарна отговорност. ЗАП не предвижда подобна хипотеза. От друга страна ЗАП допуска възможността административният акт да има за адресат лица с неизвестен адрес. При финансовите актове такава процедура не може да следва финансови актове не могат да се издават без адресат да е строго и поименно опр. В някои случаи закона не посочва точно кои органи участват във финансовото право. Например закона за митниците не посочва кой орган издава митнически акт. Неприемливо е определението на компетентността на данъчните органи и в закона за данъчната администрация. Съгласно чл.11, т.3 от този закон, данъчните служби определя конкретни размери на данъчните задължения. Нормата трябва да сочи органа, а не организационната единица, която той води или след, която функционира. В чл.16 ЗДП е предвидено, че ДОН се издава от началника на данъчната служба.

Б)Други различия между финансовото и административното производство.

1)Съгласно чл.17 от ЗАП производството по издаване на административен акт започва по инициатива на административният орган, по молба на гражданин или организация или по предложение на прокурора. Производството по издаване на финансов акт започва винаги служебно. Диспозитивното начало, за различните от ЗАП е изключено. Съставът на финансовото право, ако употребим газгр. на проф.Сталев, включват предимно дължими процесуални действия. В производството по издаване на финансов акт липсва участник със статут на молител.

2)Предвидените по ЗАП случаи на удължени срокове са неприложими по издаването на финансови актове. Тези актове се издават от едноличен, а не от колективен орган и за издаването им е необходимо съгласието или мнението на друг орган.

3)Административното производство съдържа като необходим стадии издаването на административен акт, гл.2 ЗАП. Издаването на акта в първа фаза на административния процес, без нея процеса е невъзможен. Административният акт трябва да се издаде. Механизма на управление на финансите позволява в някои случаи финансовият акт да не се издава. Така на пример данъка за доходите от трудови правоотношения се внася от работодателя едновременно с тегленето на сумите за заплати от банковата сметка на работодателя. Сумата за дължимия данък изобщо не постъпва при работника или служителя, за да е необходимо издаването на ДАО. Както в нашата така и в чуждестранната теория това явление се нарича финансов автоматизъм. Касае се за особеност в производствения механизъм, възниква пряко на правните норми, без издаването на финансов акт. В тези случаи финансовото задължение произтича “ех вде”.

4)В административното нормативно законодателство са обособени производство по издаване на административни актове и производство по налагане на административни наказания. Естеството на финансовото задължение позволява в някои случаи санкциите да се определят в съотношение към самия финансов дълг. Чл.135 от ЗДДС, чл.15 от Закона за акцизите, чл.233 от Закона за митниците.

5)Съгласно чл.16 от ЗАП, когато се налага в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение. Необходимостта от включване на подобна клауза се обяснява със суспензивния ефект на жалбата. Обратно подадената жалба не спира изпълнението на финансовия акт чл.29(2) от ЗДП “Плати и обжалвай” – принцип в Данъчното право. Поставя се въпрос: дали да не се възприеме суспензивното действие на жалбата срещу данъчните актове – тук се касае до бюджетни приходи. Нещата трябва да се разглеждат с оглед гарантиране интересите на бюджета, забавяне на крупните по размер от юридически лица може да се окаже неблагоприятно на ритмичната дейност на държавата. Неприемливо е жалбата от организ. друж. да спира финансирането.

Въпрос #26

Понятие и видове финансов контрол. Съотношение с одиторския контрол и контролът, упражняван от сметната палата

1.Понятие за финансов контрол.

(Решение №50/40 1998г. I отделение на ВАС “указанията, които органите на финансов контрол дават при отстраняване на констатирани нарушения при финансови ревизии не подлежат на обжалване по реда на административното съдопроизводство. Трябва да се разбират и указания за внасяне на данъци в бюджета”).

В теорията финансовият контрол се определя като к-л за законността, целесъобразността на действията осъществяващи процеса на набирането, разпределянето и използването на публичните парични средства. Чл.4(1) т.1 ЗДФК “При финансова ревизия органите на ДФК поверяват целесъобразността(само за държавни или общински имущества над 50%). Чл.2(1) т.1 Закона за сметната палата“. “Сметната палата провежда законосъобразното е целесъобразно изпълнение на държавният бюджет, бюджета на общините и т.н.”. Изходно положение при изясняване същността на финансовия контрол е, че той е вид контрол върху изпълнението. Чрез него се установява фактическото положение възникнало при функционирането на контролираните обекти. Контролното правомощие включва два съществени елемента: Проверка на изпълнението и възможност за въздействие на контролният орган върху подконтролният обект. Въздействието върху отговорното лице може да се изрази в следното: а)предложение да се наложи дисциплинарно наказание за нарушаване на финансовата дисциплина(налага се от съответният ръководител); б)налагане на административно наказание – глоба – за нарушение на платежната кредитна дисциплина; в)сезиране на прокуратурата при наличие на данни за престъплението повреждане на публичната собственост; г)предложение да се постави вход имуществено отчетна отговорност.

2.Видове финансов контрол.

В зависимост от критерия – момент на извършване финансовият контрол се разграничава на: превантивен, текущ и последващ.

Критерият – принадлежност на контролният орган към схема контролираният обект обуславя разграничаване на вътрешно ведомствени и външно ведомствен финансов контрол. Закона за счетоводството възлага на главният счетоводител извършването на цялостен вътрешно финансов контрол. Одиторският контрол се упражнява от т.нар. експерт счетоводители и се изразява в с/ка на баланса в края на годината.

Контрол упражняван от сметната палата.

Въпрос #27

Финансово-ревизионно производство. Ревизионни документи

Финансово-ревизионно производство.

В теорията се приема, че най-успешно задачите на финансовия контрол се осъществяват от последващия контрол чрез ревизии. Основната характеристика на ревизионното производство е неговият установен характер. При извършването на ревизията контролният орган трябва да установи дали в под контролният обект е опазена публична собственост и дали е запазена финансовата дисциплина. Ревизията се извършва въз основа на заповед на упр.контрол ръководител. Тази заповед представлява индивидуален административен акт. От този момент възникват финансово организационни правни отношения между контролният орган и под контролното лице. Ръководното начало при извършване на ревизиите е, че те се основават на съпоставяне на установената фактически наличност с необходимата наличност. Прилага се следователно т.нар. сравнителен метод на работа. В ревизионното производство могат да се използват следните доказателства: Писмени; свидетелски показания; заключения на вещи лица; обяснения на ревизионните лица.

Ревизионни документи.

Въпрос #28

Имуществена отчетническа отговорност – същност, субекти на отговорността

Същност.

В правната литература има две становища за съществуването на имуществена отговорност: 1)Че задължение на работника или служителя да опазва публичното имущество произтича от трудовия договор или имуществената отговорност за нарушаването му е договорена отг. 2)Че отговорността на работника или служителя респективно на отчетника е гражданска деликатна отговорност. Тя се поражда от непозволено увреждане. Това е изходната теза на ВС. В практиката по начетни дела.

Субекти на имуществената отговорност.

Въпрос #29

Предпоставки за възникване на имущественото отчетническа отговорност

Предпоставки за възникване на имуществена отговорност.

Вредата – тя е най-важната материална предпоставка за възникване на имуществена отговорност. Стария закон употребяваше понятието щета. Има ли различие? Да. 1)Вредата по ЗДФК е винаги материална. Не се носи имуществена отговорност за нанесените материални щети. 2)Вредата обхваща претърпените загуби, и пропуснатите ползи. Това е гражданско правно понятие. В практиката се търси само нанесените щети, не и пропуснатите ползи. Целта е да се установи реалната щета.

Проявявани форми на вредата – липсата е най-тежката и реална форма на вредата. Според ВС липса има тогава, когато стоката не е на лице и не може да се установи причината за тази липса. Липсата може да се дължи на различни причини – счетоводна грешка, неправилно вписване и др. Най-често тя се дължи на престъпление, обикновено на присвояване. Повредата и унищожаването са друга форма на вредата.

Противопр. на деянието – вредата, за която отговарят отчетниците трябва да бъде причинена от тяхното противоправно действие или бездействие.

Вината на отчетника се предполага тя не подлежи на доказване по силата на чл.45 ал.2 на ЗЗД. Върху отчетника лежи отговорността да докаже, че няма вина за настъпването на вредностният резултат и следователно да бъде освободен от отговорност. Основания изключващи вината: -непреодолима сила(земетресение, пожар); -фира – промени, настройки, материални ценности дължащи се на тяхното естество и на размервания при манипулиране с тях; -производствено-стопански риск – чл.204 от кодекса на труда. Причинна връзка между противоправни деяния и настъпилата вреда. ВС приема, че простият факт на кражбата не е достатъчен за да се изключи отговорността на отчетника.

Въпрос #30

Производство по осъществяване на имуществено отчетническа отговорност

Според някои автори имуществената отговорност на отчетниците може да бъде осъществена от органите на съда и финансовата юрисдикция. Кои са тези финансови юрисдикции? Няма такива. Имуществената отговорност на отчетниците се осъществява пред граждански съд. Производство за финансови начети започва на основание на акта за начет, който заедно със съпроводителното писмо замества исковата молба.

Акта за начет и писмото определят предмета, основание и структура на начетното производство. Според някои автори сезиращата ф-я на акта за начет надхвърля ефекта на обикновената искова молба. Ефекта е същия – сезира се съда.

Въпрос #31

Административни нарушения и наказания във финансовото право

1.Административни нарушения и наказания в данъчното законодателство.

Тези нарушения могат да бъдат систематизирани в две групи – нарушения свързани с установяване на данъка и нарушения свързани с изпълнение на данъчните изпълнения. Основните хар-я свързани с установяване на данъка могат да се изразят в не оказване на дължимото съдействие на данъчните органи. Съдействието може да се прояви в две основни форми. З-ние за данъчна регистрация и з-ние за подаване на данъчна декларация.

А)За не подаване в срок на декларация за данъчна регистрация лице се наказва с глоба. Състава за нарушенията е в ЗДП, Закона за ДДС и закона за акцизите.

Б)Друг състав на административното нарушение е не подаване в срок на данъчна декларация. По закона за облагане на физическите лица – 500лв. глоба. Данък сгради глоба 400лв. и по закона за корпоративно подоходно облагане.

В)Някои от данъчните задължения предвиждат санкции за не плащане в срок на данъчните задължения. Чл.46 от Закона за корпоративно подоходно облагане. Имуществена санкция до 2000лв. По Закона за държавните такси, глобата е до троен размер от дължимата такса.

Г)Други нарушения и наказания. Освен данъчно задължените лица субекти на административно наказателна отговорност могат да бъдат и длъжностни лица. Например състав на административно нарушение по ЗДП, когато длъжностното лице не прекрати без уважителни причини жалба или протест до горестоящ орган или съда. Когато при писмено искане на данъчен орган съответното длъжностно лице от общината не представи в 7 дневен срок данни за вписани или регистрирани обстоятелства отнасящи се до дадено задължено лице.

2.Административно нарушение и наказание в митническата и валутната система. Закона за митниците предвижда следните наказания: -глоба – временно лишаване от права да се осъществи внос и износ на стоки от юридически лица(ЮЛ) и еднолични търговци(ЕТ); -имуществени санкции на ЮЛ и ЕТ в размер до 200% върху митническата стойност на стоките. ЕТ по закон са физически лица – би трябвало да се налага глоба. За маловажни случаи на митнически нарушения – митническите органи могат да налагат глоби по реда и размери установен в чл.39 от ЗАНН. При митническа контрабанда глобата е от 50 до 150% върху митническата стойност на стоката. Стоките, ако не бъдат декларирани от пътниците и бъдат открити на обичайни места се отнемат в полза на държавата без да се налага глоба. Новият валутен закон – ДВ бр.83 от 1999г. чл.18, който извърши нарушение по чл.3(текста изисква обменното бюро да се регистрира в 14 дневен срок), чл.11 изисква да се декларират суми над 5000лв. Лице, което извършва дейност като финансова къща без разрешение от БНБ глоба от 50 000 до 150 000лв. Съставянето на наказателно постановление се извършва по реда на ЗАНН.

3.Административно наказателна отговорност по закона за счетоводството. Закона съдържа множество състави на административни нарушения. Общата разпоредба на чл.5 гласи “Когато не се спазват принципите и изискванията на счетоводството при използването на първичните счетоводни документи без задължителните реквизити санкцията е глоба”. Почти във всички случаи на допуснати нарушения се налага и имуществена санкция на предприятието. Закона за държавен финансов контрол(ЗДФК) – чл.36 предвижда, че виновните длъжностни лица се наказват в следните случаи: а)За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово стопанска и отчетна дейност за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на което неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета, за не представяне в определените срокове сведения, справки, обяснения за възпрепятстване на органите на финансов контрол при упражняване на техните правомощия. Във всички тези случаи наказанието е глоба.

По ЗДФК е възможно административно наказателна отговорност да се комулира и имуществена отговорност. В правилника за прилагане на ЗДФК също се съдържа глава имуществено наказателна отговорност. ЗАНН изисква административните нарушения и наказания да се установяват със закон.

4.Установяване на нарушения и налагане на административни наказания.

А)Образуване на административно наказателно право. Според някои автори данъчно-наказателния процес е част от единният данъчен процес и същевременно се твърди, че той е едно самостоятелно производство. Производство за налагане на административно наказание във финансовото право се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В теорията безспорно се приема, че акта за установяване на дадено нарушение е един констативен акт. Той използва три функции: 1)С акта се повдига обвинение срещу извършителя на данъчно нарушение. 2)Акта констатира по официален ред извършеното нарушение. 3)С депозирането на акта се сезира компетентният орган да наложи административно наказание.

Съществените пороци на акта за установяване на данъчно нарушение са: не посочване на автора на акта; не подписване на акта; не оформяне на акта в писмен документ и др. Според някои автори при наличието на такива пороци наказателното постановление не може да се издаде дори ако нарушителя и нарушеното са установени по безспорен начин. Остава открит въпроса: Как нарушителят и нарушението могат да бъдат установени след като акта не е оформен в писмен вид?

Известна непоследователност се допуска като от една страна се приема, че при данъчно нарушение е приложима хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, т.е. ако трябва да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а от друга страна се предполага тази хипотеза да бъде отменена. Някои автори приемат, че в данъчно наказателното производство не е необходимо присъствието на свидетели. Така например ако не е подадена декларация, или ако не е водена необходимата по закона документация за отчетност, как в тези случаи ще се определи размера на данъка. А в някои случаи санкцията се определя в съотношение на дължимия данък. В чл.135, ал.1 от ЗДДС има и други хипотези.

Въпрос #32

Бюджетно право

Възникване на бюджетното право. Във феодалната държава се създава бюджет в съвременния смисъл на понятието. Липсва гласуването на бюджетните приходи и разходи в представителни учреждения. Няма разграничение между лично имущество на краля и държавно имущество. С доходите от своите владения кралят трябва да издържа не само своя двор, но и държавната администрация, армията т.е. казано на съвременен език да посреща всички публични разходи. Кралят не може да налага данъци без съгласието на данъкоплатците или на техните представители.

По време на формирането на бюджетното право господства договорената теория за бюджета. Бюджетът е договор, по силата на който данъкоплатците упълномощават управляващите да разполагат с публичните финанси в граници и при условия, предварително определени. В края на ХIХв. Се правят опити да се изгради модерна теория за бюджетното право като публично право и да се разглеждат бюджетните правомощия като проява на държавен суверинитет.

Бюджетът е правно задължително предвиждане и уравновесяване на приходите и разходите на публично правните тела за предстоящ финансов период. Неговата природа е двуяка. От една страна той е акт правно политически, а от друга – финансово стопански. Обектът на финасовостопанската дейност са колективните потребности. Съответствието между разходите и приходите се изразява във взаимното им уравновесяване. Балансът е същността на финансовото стопанство. Бюджетът е акт на предвиждане, упълномощаване и уравновесяване. В него са изчислени всички разходи, които ще се осъществят и всички приходи.

Общите актове, какъвто е и бюджета, не са нормативни актове.

Правната норма е общо и абстрактно правило за поведение.

Правната норма е общо правило защото се отнася до неопределен кръг адресати, но тя е и абстрактно правило за поведение. Това означава две неща:

1.Нейното действие е разчетено за многократно приложение.

2.Спрямо неопределен брой еднородни фактически състави.

За разлика от правната норма общите актове са винаги конкретни. Еднократно им изпълнение изчерпва тяхното съдържание.

Дефицитът може да се появи или защото е настъпило намаление на приходите или защото са се увеличили разходите през съответния бюджетен период. Касовите дефицити са на лице, когато през бюджетната година в държавната хазна се окажат по-малко постъпления отколкото необходимо за разходите.

Бюджетния дефицит се покрива чрез:

1.Сключване на нови държавни заеми;

2.Парична емисия;

3.Увеличение на данъците и тяхната събираемост;

Въпрос #33

Бюджетен процес – съставяне, гласуване, изпълнение и отчитане на бюджета.

Министерството на финансите съставя бюджетна прогноза за следващите три годни. Министърът на финансите на базата на бюджетната прогноза изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на проект на годишен бюджет. Сметната палата и ЕСС съставят проекти за бюджети, които представят на МФ. Разногласията по проектите на бюджетите между МФ и първостепенните разпоредители с кредити се решават от МС заедно с мотивиран доклад. МС разглежда проекта на държавен бюджет и при необходимост извършва промени в него.

МС няма право да извършва промени в проектобюджетите на съдебната власт и на Сметната палата и ги внася в НС във вида, в който са му представени МС внася проекта на държавния бюджет в НС не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година. Законопроектът за държавния бюджет се разглежда по реда установен с Правилника за организацията и дейността на НС. Комисията, която отговаря за бюджета обобщава становищата на постоянните комисии и предложенията на народните представители и се произнася по тях.

Държавния бюджет се приема със закон по съставни бюджети. МС приема постановление за изпълнението на държавния бюджет. Бюджетната класификация е групиране на приходите и разходите на бюджета в определени подразделения – групи, раздели, мероприятия и параграфи.

Въпрос #34

Бюджетни разходи

В Закона за държавния бюджет за 1998г. бюджетните разходи са разпределени както следва:

1.първото направление е текущи разходи. Тук влизат работната заплата, социалното осигуряване, стипендиите, учебните и научно – изследователските разходи.

2.Второто направление е капиталови разходи – основен ремонт, придобиване на дълготрайни активи.

3.Третото направление е разходи за структурната реформа.

4.Четвъртото направление са трансфери – субсидия за ТПК, за бюджета на съдебната власт, за общините.

За изпълнение на държавния бюджет е прието МПС № 35 от 1998г.

Класификация на разходите в теорията:

1.Административна класификация:

А)Класификация по министерства. Това е най-традиционната класификация.

Б)Класификация по функционален признак – това е по-нова класификация и произтича от съвременната концепция за държавните финанси, в съответствие с която държавните средства се разглеждат като инструмент на политиката на правителството. Средствата се разглеждат в зависимост от различните функции на държавата, а именно: А)образование и култура; Б)социални разходи; В)здравеопазване; Г)селско стопанство; Д)транспорт; Е)охрана и национална сигурност;

2.Класификация по целите: а)политически; б)социални цели; в)икономически цели; г)допълнителни цели;

3.Класификация по икономически признаци: а)разходи за капитални вложения; б)административни разходи;

Въпрос #35/36

Бюджетни приходи – понятие и видове. Приходи от данъци

I.Понятие за данък.

Данъкът е парично невъзвращаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата. Данъкът е редовен бюджетен приход, който наред с другите бюджетни приходи отива за посрещане на публичните потребности. Данъкът е невъзвращаем в смисъл, че се плаща без да възникне задължение за държавата за връщането му(ако данъкът е надвзет логично е да се върне). Когато казваме, че данъкът е невъзвращаем имаме в предвид неговото законосъобразно определяне. Безвъзмездността на данъчното плащане се състои в това, че срещу него не се получава пряк насрещен еквивалент, за разлика от таксите. Най-новите теоретични изследвания определят данъка като средство за разпределяне на бюджетните задължения между индивидите според техните данъчни възможности. Според други определения данъкът е облигационна парична престация определена окончателно и внесена от данъкоплатеца, срещу която не се получава контрапрестация. Определение на проф.Петко Стоянов данъците са плащания за посрещане но общите плащания, с които държавата и другите публично-правни тела обременяват лицата върху платежните възможности на които могат да се разпореждат, въз основа на властта и по начин, който те установяват еднолично.

Законоустановеността на данъците е регламентирана в чл.84, т.3 във връзка с чл.60 от Конституцията. Народното събрание установява данъците и определя техния размер със закон. Принципа за законоустановеност на данъците е установен за първи път в Англия като основен закон. Негов първоизточник е правителството “Не може да се облага с данъци без съгласието на парламента”.

Видове данъци.

В зависимост от обекта на облагане данъците биват имуществени и подоходни. Това е залегнало в чл.60 от Конституцията.

В зависимост от това в кой бюджет постъпват данъците те биват републикански и местни.

В зависимост от данъчната ставка данъците се делят на пропорционални и прогресивни.

Въпрос #37

Митни сборове

Въпрос #39

Банково дело

Има възможни три варианта за това към кой отрасъл се отнася банковото дело:

1.Към финансовото право

2.Към търговското право

3.Да се обособи като самостоятелен отрасъл.

Съвременните банки възникват в Северна Италия. Още през ХII в. група венециански търговци образуват асоциация за кредитиране на морската. Това е първата банкоподабна институция от съвременен тип. Обикновено същността на банките се свежда до следните три определения:

1.Посредник при извършването на операции с пари и капитали.

2.Превръща парите в капитала.

3.Специфично стопанско предприятие, което предлага на пазара парично кредитни услуги.

Има пет основни фактора, от които зависи ефективността и бъдещето на търговските банки – технология, регулация, иновации, клиенти и капитал.

Важна стопанска дейност на съвременните банки е капиталообразуването. Най-общо тази дейност се характеризира с това, че банките превръщат спестяванията в капитал за кредитиране и инвестиране на отрасли и икономиката.

Търговските банки се различават по следните признаци:

1.В зависимост от формата на собственост те биват публично правни и частно правни.

2.В зависимост от организационната структура те биват еднолични банки и акционерни дружества. По нашия закон банките могат да бъдат само акционерни дружества. Търговските банки, които се учредяват като акционерни дружества съчетават три групи субекти:

а)собственици на банката – акционерите;

б)банков персонал – мениджъри и изпълнителски кадри;

в)банкови клиенти.

3.Според величината на капитала банките биват малки, средни и големи.

4.Според така наречените други критерии банките биват локални, регионални и банки с международно значение.

5.Специални и универсални банки. Към универсалните банки се отнасят кредитните банки, кооперативните банки.

Банковите услуги се представят в няколко основни групи. Към същинските банкови услуги се отнасят кредитирането, влоговите сделки, сделките с ценни книжа, разплащанията и така нареченият кешмениджмънт – това е нова технология развита през последните години, тя има за цел смекчаване на противоречията между ликвидността и рентабилността, като отчита влиянието на макро параметрите. Макро параметрите са лихвените проценти, темпа на инфлацията, валутните курсове, бюджетния дефицит.

Към банковите второстепенни услуги се отнасят депозитарните сделки, управлението на имуществото и търговията с благородни метали.

Следващата група са неутралните услуги. Тук спадат посредничество при застраховане, консултации на деловия бизнес, обработката на данни и др.

Валута на плащането т.е. паричната единица, в която ще се извърши погасяването на дълг.

Конвертируема валута т.е. валутата, която може да се разменя свободно без да е необходимо разрешение от компетентния орган.

Терминът “валута” по начало означава стойност. Той се свързва със стойността на един специфичен вид стока – парите. Решаваща предпоставка за възникването на валутата възниква когато вследствие на международния обмен тя премине границите на вътрешното си обръщение. Според едно общо разбиране валутата това е паричната единици на дадена страна. Според друго по широко разбиране валутата това е:

1.Вид парична система на дадена страна;

2.Парична единица на дадена страна;

3.Чуждестранни парични знаци, а също кредитни платежни документи прилагани в международните разплащания.

Паричната единица на дадена страна се явява нейна валута при съотношението й спрямо паричните единици на други страни.

Валутни ценности. По смисъла на закона валутни ценности са:

1.Чуждестранни банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужбина.

2.Чекове, менителници, записи на заповед, акредитиви (нареждане до банката да плати). Всички те издадена в чуждестранна валута.

3.Чуждестранни ценни книжа, акции, облигации.

4.Злато, сребро, платина и скъпоценни камъни.

Въпроси #48

Международно валутно право

Сред междудържавните актове на развитите страни, регулиращи създаването и дейността на международните организации трябва да се посочи Спогодбата за учредяване на Международния валутен фонд. Това е най-трупната междудържавна валутно – кредитна организация и е създадена със спогодба подписана в САЩ през юли 1944г. и влязла в сила от декември 1945г. На сесия на Фонда през септември 1966г. бяха създадени специалните права на тираж (СПТ) Характеристики на СПТ в качеството им на световни пари са:

1.СПТ са международни парични средства, създадени в рамките на Фонда.

2.Фондът разпределя установената сума СПТ между страни участнички пропорционално на тяхната квота в капитала на Фонда.

3.Предоставеният лимит от СПТ на страните членки им дава право в неговите размери да получава от друга страна , която се определя от Фонда на конвентирауема валута срещу СПТ.

Въпрос #49

Финансови пазари

Финансовите пазари са неотменима част от пазарната икономика. При стопанския оборот в определен момент стоките неизбежно се превръщат в пари. При цикъла стоки – пари – стоки във фазата пари се развиват своеобразни парични отношения. Тези пари могат да се проявят в различна форма – налични пари, ценни книжа и валутни средства. За всяко от тези парични състояния са се развили пазари – парични, капиталови, валутен. На всеки от тези пазари се прилагат съответните цени-лихви на паричните пазари, курсове на ценните книжа на капиталовите пазари и курсове на валутите на валутните пазари. Тези пазари се обобщават под наименованието финансови пазари. Капиталовият пазар се разпада на две съставки – първичен пазар, при емисиите на акции и сродните им ценни книжа, когато те за първи път попадат в ръцете на техния притежател – акционера, вторичен пазар когато вече имитираните ценни книжа навлизат в стопанския оборот, като сменят собствениците си на фондовата борса.

Акцията на първия капиталов пазар. Акцията е ценна книга, която от гледна точка на акционерното дружество материализира част от неговия капитал. От гледна точка на акционера материализира неговите права и задължения, като съсобственик на дружеството. От гледна точка на финансовия сектор на икономиката представлява обект на покупко-продажба на фондовите борси.

Акциите биват поименни и на приносител, превилигировани акции.

Борсата съдържа следните елементи:

1.Борсата е организиран пазар с установени от закона принципи и правила за работа.

2.На борсата се търгува с предварително известни и взаимозаменяеми ценности.