Governmental bulletin – part 2

Изказване на министър-председателя Иван Костов на Втората кръгла маса с правителството на България, организирана от сп. „Икономист“

Уважаеми дами и господа, уважаеми гости!

За мен ще бъде много трудно да говоря и за изминалите две години, и за оставащите две от мандата на правителството. Освен това считам, че не е и необходимо, тъй като около тази, втора кръгла маса на сп. „Икономист“ са се събрали хора, които познават направеното от нас, а и ние сме убедени, че това, което ние направихме вече е доста широко известно.

Искам да отбележа, че в последните седмици стореното от България в последните две години привлече особен интерес. Преди всичко защото в пактовете за стабилност или в плановете за възстановяване, отваряне и развитие на страните от региона на Югоизточна Европа все по-често се споменават идеи, споменават се неща, които България успя да направи или да материализира на практика. Искам само да напомня примерно идеята за въвеждане на валутни бордове в някои от страните от Западните Балкани. Идеята за скорошно присъединяване на тези страни към използването на европейската валута на Европа. Искам с удоволствие да подчертая, че България действително извървя за тези две години един огромен път, който може да бъде пример за подражание.

Освен това, искам да кажа и една важна политическа, извлечена от опита истина: В България имаше етнически геноцид през 80-те години. 350 хиляди български турци бяха насилствено прогонени от нашата страна. Имаше остра политическа конфронтация и заплаха за етническия мир в края на 1989 година. Но тогава се създаде модел, който позволи в следващите години хората да живеят заедно и да забравят тази омраза и тази, изкопана между тях пропаст.

Този пример, а и примерът на това, което ние направихме през тези две години считаме, че сега стават изключително ценни на Балканите. Това ни дава основание да говорим за съществуването на български модел, който може да бъде следван от нашите съседи. Български модел – преди всичко в политическата, но и в много голяма степен в икономическата сфера. Тъй като в тези две години трябваше да се вземат много нестандартни решения.

Например ние много силно се убедихме от своя опит във връзката между финансовата стабилност и пречупване гръбнака на организираната престъпност. Имаше такива спорове през 1995-1996 г.: „Коя престъпност е обект на внимание и срещу коя трябва да се концентрира правителството?“. И си спомняме, че предишното правителство твърдеше, че това са масовите престъпления, че това е престъплението срещу личността и едва някъде на четвърто-пето място е организираната престъпност. Ние поставихме точно обратно приоритетите. И докато прекършвахме гръбнака на организираната престъпност се оказа, че автоматически се пълни бюджетът на страната, че се затварят каналите за контрабанда, че се респектират хората да плащат данъци и да съблюдават законите. Една връзка, която според мен е изключително важна и ще бъде много полезна за поразените от престъпност, и в частност от организираната престъпност, страни и области в региона на Западните Балкани.

Ето и това е един момент от българския модел, който мимоходом искам да засегна преди да говоря преди всичко за бъдещите ни намерения. Защото не ми се иска да обръщам само поглед в миналото и да подсказвам какво би могло да се направи в плановете за възстановяване, отваряне и развитие на страните от региона. Тъй като ние вярваме, че позициите на българските експерти, специалисти и на българското правителство ще бъдат взети предвид, че ние ще участваме при изработването на тези планове и ще дадем много, за да бъдат те достатъчно добри.

Ще започна с това, което остава, и с проблемите.

Пред нас остава, може би, най-тежката година. Макар че така считахме за първата година – че е най-тежката; след това във втората твърдяхме, че тя е най-тежката; сега, влизайки в третата отново се убеждаваме като че ли, че тя ще бъде най-тежката; сигурно най-тежката ще бъде догодина, четвъртата година.

С какво е тежка третата година и какво ни остава да извършим?

За две години ние сме привлекли над милиард и двеста милиона долара чуждестранни инвестиции, които са над 60% от всички привлечени за целия период от десет години. Но това няма да ми попречи да направя извода, че все още не сме постигнали прелома в убеждаването на инвеститорите, и преди всичко на чуждестранните, да вложат парите си в България. И ако войната нанесе големи щети, които трудно ще бъдат компенсирани, те са преди всичко в тази област. Това доверие, което очаквахме да се възстанови към България, към бизнеса в България, се забави от конфликта в Югославия.

С голямо възмущение четем как в Европа и в Русия се нарича войната в Югославия. Наричат я „война на Балканите“. И аз в прав текст попитах в Русия журналистите, които ме интервюираха на живо „Давате ли си сметка, че като кажете „война на Балканите“ руснакът, който е тръгнал със семейството си в България ще откаже резервацията?“. Но това, че войната е в Югославия някак си се губи на далечния наблюдател. От Москва се вижда като, че ли е на Балканите. Така сигурно се вижда и от Брюксел.

Ето този възглед, който вкарва някак си словесно България в зоната на конфликта създаде тези сериозни трудности към възвръщането на доверието и създаване дори на ново доверие в България. А ни предстоят едни от най-сериозните сделки. Предстоят ни най-големите предизвикателства в приватизацията. Принципната воля на правителството няма да отслабне, ние ще направим тези сделки, няма да забавим темпото, защото добре съзнаваме какво означава това. Независимо от това тези сделки никак няма да бъдат лесни.

Какво според нас пречи все още и какъв риск се появи, който трябва да бъде неутрализиран?

Това е преди всичко политическият риск за инвестициите. И ние считаме, че, ако трябва да се подкрепя регионът, ако трябва да се подкрепя България, на България може да й се окаже помощ по един много прост начин – като се излъчат ясни сигнали, които да намалят политическия риск. Как ще убедим чуждестранните инвеститори, че няма политически риск в България, когато те знаят, че техните партньори от България трябва да се редят за визи, за да преминат Шенгенската бариера? Как да ги уверим, че страната е спокойна, че престъпността е сведена до такива ниски граници, които са непознати за огромния брой от европейските страни, че България няма вече организирана престъпност, като те казват „Да, но, ако е така, защо сте отвъд завесата на Шенген!? Значи вие може да напредвате, но не чак толкова много, че да уверите министрите, че напредъкът ви заслужава страната ви да бъде извадена от този списък за визите!“

Другият сигнал, който може да бъде изтълкуван само еднозначно като намаляване на политическите рискове за инвеститорите, е българският напредък да бъде оценен, като изключително сериозен и значим – на срещата в Хелзинки на Европейския съюз и да се вземе решение да се стартират преговорите за пълноправно членство. Много прост политически сигнал! Ако България е направила сериозен напредък и ако продължава да прави напредък ще напредва и в преговорите! Ако не прави напредък, ще тъпче на едно място в преговорите! Но това ще бъде изключително силен знак за всички инвеститори. И това ще създаде доверието към нашата страна.

Разбира се има и механизми, които ние бихме желали да бъдат използвани в максимална степен. Това са механизмите на държавно гарантиране на чуждестранни инвестиции в страни, които се считат за рискови. Знаете, че страните с новопоявили се пазари, както и България, получават определена оценка за политическите рискове от самите държавни администрации. Тези оценки – примерно за България сега – в която и да е европейска страна се базират на данните от 1997 година. Те не се актуализират толкова бързо. И продължава да се оценяват като изключително високи политическите рискове. Сега, поради друга причина може би това е вярно. Но точно с навлизането на следвоенния, мирния период може да бъде подкрепена България като специално за България се оценят реалистично рисковете като неголеми. Като позволяващи на специализираните държавни институции да застраховат за политически рискове и по този начин да намаляват и икономическите рискове на чуждестранните инвеститори.

Всъщност, ако говорим за това какво може да помогне на България да продължи нататък, това са ето тези няколко прости усилия, неструващи почти никакви финансови средства.

Не е необходимо на българското правителство да се дават финансови средства. Не е необходимо! Правителството не желае допълнително финансиране. Правителството много добре разбира, че, ако то получи такова финансиране, то ще бъде разпределено между различните крайни нужди на държавата. На първо място в тези крайни нужди са осъществяването на социалната реформа, социалното подпомагане, регулирането на доходите, в частност повишаването на заплатите, които са крайно ниски и т.н. И едва някъде накрая ще стигнат средства, за да се разпределят за така нужните инвестиции. И след това – държавата ли да ги прави тези инвестиции? Българската държава 50 години е правила инвестиции, които в момента се чудим на кого да продадем! Държавата няма нужда от такива проекти. И няма нужда да бъде подкрепяна с пари.

Тук може би е мястото да кажа, че още по-малка нужда от пари имат слабите държавни образувания в региона. Не бих ги нарекъл дори държави, защото има страни и области, в които няма държавни институции. Как ще бъде подкрепена една страна, в която няма държавни институции? Къде ще отидат средствата? Или как ще бъде подкрепена една държава, в която няма демокрация? Ами всички знаете какво ще стане с тези финансирания!

На следващо място. Не е необходимо България да бъде карана да взема допълнителни кредити. Не е необходимо да се обременяват тежестите на дълга върху страната. Ние с огромни усилия и със смели операции успяхме да намалим абсолютния размер на външния дълг на страната, изкупувайки близо един милиард щатски долара задължения на България към две бивши банки на СИВ. Това ни позволи да намалим бремето на дълга. Но ние не сме намалили това бреме, за да го повишим отново, защото отново върху страната ще легне това непосилно бреме за обслужването на задълженията.

България няма нужда правителството да бъде товарено с дългово бреме, за да бъде карано след това да си увеличава данъците, за да спира бизнеса. Това е един порочен кръг! Това е най-лесният начин да се подходи към решаването на въпросите – „Ето тук има едни пари, ето тук има едно отговорно правителство – я то да се оправи с тях, разбира се под контрола на международните финансови институции!“ И винаги тук трябва да си задаваме въпроса „А какво след това?“ След това тежки спорове със същите международни финансови институции за всеки процент на намаляване на данъчното бреме.

Ето, ние искахме още по-смело намаляване на данъчното бреме, като твърдяхме, че то е напълно допустимо. И темпото, с което се събират бюджетните приходи обещаваше едно значително преизпълнение в края на годината, ако я нямаше войната. Може би в порядъка на 20-25% – отново, както и миналата година. Значи не е имало нужда да се слагат тези тежки данъци! Сега, обаче, заради войната, силно консервативно съставеният бюджет вече пък ни гарантира от такива тежки сривове. Но все пак това не е оправдание, за да се превърне този кръг, който аз бих наречен порочен, в постоянна политика. И правителството не желае да води такава политика.

Но много важно за нас е реализирането на проекти, които – искам много дебело да подчертая – не са български проекти, но които са на границата на България или преминават през България. Например не мога да разбера позиция да не се иска да се изгради мост на път № 4! Това е Трансевропейска магистрала № 4, това не е българско шосе между Лом и Видим. Това не е вътрешен път! Това не е някаква комуникация между България и Румъния! Това е Трансевропейска магистрала № 4! Чия е грижата да се построи тази трансевропейска магистрала? Би трябвало да е на Европа – така поне ние считаме. Освен това от такава функционираща магистрала сега, практиката показа, че имат остра нужда държавите, които се намират в изолация след разрушаването на комуникациите през Съюзна република Югославия. Ами това българска грижа ли е? И защо този проект да се нарича български!? Че това колкото е българска грижа, толкова е и грижа на германските вносители, които всъщност си оскъпяват също продукцията, за да я продават в Турция, в България, в Македония! Това не е наша грижа само!

Същото е положението с другия голям – пак според мен – регионален проект. Това е път № 8. Република Македония е буквално арестувана държава в момента, защото, за да изнесе продукция за централноевропейските пазари, трябва да я товари на камиони и по едни заобиколни маршрути, по лоши пътища след много време да я доставя в Централна Европа. Но това са преди всичко нетрайни стоки. Няма една функционираща железопътна връзка между България и Македония! По трасето на път № 8 няма жп комуникация. Това означава, че България няма пряк достъп до Адриатическо море и не може да скъси разстоянието с най-добрия си партньор. А за България най-големият партньор е Италия, защото най-голямата част от износа отива за Италия. Значи този износ не може да мине директно и да влезе в Италия по тази магистрала и обратно – икономиките на всички страни по трасето на пътя не могат да функционират, защото нямат достъп. Но това пак не е български интерес. Това е нещо, което би трябвало да е европейски интерес.

Това, което ние бихме желали, е на тези проекти да се гледа със сериозно око. Тези проекти да бъдат стартирани. Тези проекти могат да бъдат реализирани – път № 4 – преди възстановяването на мостовете на река Дунав в Югославия. Защото, аз съм убеден, никой не може да даде отговор на въпроса „Кога Милошевич ще си отиде, за да получи подкрепа Югославия с едно ново демократично правителство, пък тази подкрепа да стигне до там, че да задоволи всички крайни нужди на Югославия и парите да отидат за мостовете?“ Докато тук има един готов проект за един паралелен път.

Ето така практично гледаме на тези неща.

Нашето желание – накрая искам да кажа няколко думи за философията ни в този оставащ период – е да завършим реформата. През юни окончателно ще решим съдбата на предприятията в изолация, т.е. ще минем най-тежката част на структурната реформа. Ние ще завършим в тези мащаби, в които това е планирано, и приватизацията. Няма да забавяме темпото.

Но ние бихме желали да насърчим бизнеса по единствения познат и сигурен начин. А това е да го насърчим да инвестира. В момента ние не насърчаваме българския бизнес, не насърчаваме в достатъчна степен и чуждестранния бизнес да инвестира в България. Ние не желаем да влизаме в схеми на публично инвестиране, въпреки че имаме публична инвестиционна програма. Тя е преди всичко за инфраструктурни проекти. Има много неща в България, които трябва да бъдат направени – да се подновят водоснабдителни системи, да се построят автомагистрали – има голяма нужда от такива неща. Това държавата може да направи и няма нужда от кой знае каква помощ.

Ние обаче имаме нужда да създадем сигурни механизми и да изпратим мощни сигнали към бизнеса. Бизнесът, който влиза в установения от държавата ред, трябва да възприеме този ред като справедлив. А той ще възприеме този ред като справедлив само тогава, когато може да инвестира и може да възстановява инвестираните средства.

Не е много трудно да се създаде такъв модел за България. И аз ви уверявам – ние точно такова нещо искаме да направим.

Затова в тригодишната програма, ако все пак щетите върху бюджета и върху платежния баланс не са толкова големи, ние ще продължим да настояваме в края на тази година за намаляване на данъците. Или за намиране на специални насърчения поне за малкия и средния частен бизнес. Защото навсякъде, дори и там, където са постигнати големи резултати, дават една и съща рецепта. Рецептата е „Няма бъдеще в големите предприятия, но бъдещето идва от бързото развитие на частния бизнес“.

Вчера имах среща с московския кмет Лужков в Москва – един изключително динамичен град. И той казва: „Дребните фирми в Москва дават повече от 50% от приходите на бюджета на града!“ Дребните, малките фирми в огромната Москва!? А Москва е девет милиона човека. Т.е. колкото цяла България и малко по-голяма. Но, за да заработят тези дребни фирми – 270 хиляди добре функциониращи дребни фирми – там са създадени определени условия.

Ето това вероятно ще бъде и отговорът от каква рецепта се нуждае България. Защото противното наистина не е известно как ще свърши. Не е известно в каква степен държавата ще съумее да стимулира растежа със собствено инвестиране.

Аз лично не съм от тези, които дълбоко вярват в кенсианската максима, че когато има криза държавата трябва да харчи пари и нещата да вървят. Да – държавата ще харчи пари, ще се опитва да заделя значителна част за инвестиции, но това не са инвестициите, които ще направят растежа на българската икономика. Това не са инвестициите, които ще открият нишите, ще открият пазарите, ще заемат тези пазари. Тези инвестиции ще решат някакви общи проблеми от типа на това да има автомагистрала или да няма; да се построи някакъв мост или да се направи някаква система, от която всички имат полза. Но не са в състояние да създадат икономически подем.

Благодаря ви за вниманието!

С успешните си реформи и етнически модел България е сериозен стабилизиращ фактор на Балканите

Три са сериозните политически послания от посещението ми в Москва, заяви премиерът Иван Костов при завръщането си от Руската федерация. Първото от тях е, че между България и Русия няма политически проблеми и това ясно бе посочено от руския премиер Сергей Степашин. Това дава възможност да се пристъпи към решаването на многобройните конкретни „чакащи“ въпроси. Другото е признанието за водещата роля на България в следвоенното възстановяване на региона. И за Русия България с етническия си модел и с успешните си реформи е сериозен стабилизиращ фактор на Балканите, подчерта министър-председателят. Иван Костов посочи като важен резултат от срещите „горещата връзка“ с премиера Степашин, която е показателна за доброто взаимно разбиране и дава възможност възникващите въпроси да се решават веднага и така да се защитават българските интереси.

Няма тайно споразумение между българския президент Петър Стоянов, от една страна, и руския президент Борис Елцин и бившия премиер Евгений Примаков – от друга, да се обвърже уреждането на дълга на Русия към България с доставката части за военната авиация с пререгистрацията на имотите на бившия СССР, каза премиерът Костов по повод на твърдения в медиите. Има руско искане, а не българско съгласие, уточни премиерът и допълни, че е бил изненадан от обвързването на двата въпроса, което руската страна е направила. Ще разчитаме и на посещението на президента в Украйна, за да получим подкрепа от украинската страна за едно разумно решение по този въпрос, заяви Иван Костов.

Българската позиция по решаване на косовската криза съвпада с руската в частта, в която се поддържа мирният план на Г-7 и Русия като основа за постигане на споразумение. Но има два нюанса – руската страна винаги е твърдяла, че трябва да бъдат спрени незабавно бомбардировките, а българската позиция е, че в пакта за стабилност трябва да има план за връщане на депортираните косовски албанци по родните им места , заяви министър-председателят. Той изрази удовлетвореност, че е имал възможността да запознае руското общество с тази българска позиция чрез интервютата си за руски медии.

Пълен текст на съвместната пресконференция на министър-председателите на Република България и Руската федерация Иван Костов и Сергей Степашин 07.06.1999 г., Дом на правителството, Москва

Министър-председателят на Република България Иван Костов:

„От името на българската делегация, искам да изразя благодарност за гостоприемството при това проведено посещение. Първото нещо, което искам да кажа е, че нашата констатация е, че между България и Русия няма политически проблеми. Това посещение завършва един цикъл на лъкатушене във взаимните ни отношения, но днес ние виждаме, че са останали за решаване търговски, икономически и други проблеми, които обаче в никакъв случай нямат своята политическа проекция. Нещо повече, във всички тези области ние разглеждаме Русия като стратегически партньор на България. Не само като търговско-икономически партньор – вие знаете, една значителна част от външния стокообмен на България е с Русия, а в различните социални, политически и културни области. Например аз бях щастлив днес да поднеса цветя на паметника на Пушкин и изразявам сега своето съжаление, че снощи не сме присъствали на това огромно културно честване, но вярвам, че българските журналисти, поне някои от тях, са били там. Ние направихме пълен преглед на търговско-икономическите отношения и виждаме възможности за решаване на оставащите проблеми, преди всичко чрез намиране на нови форми за сътрудничество, каквито от името на българската делегация аз предложих по времето на пленарната сесия, така и по пътя на намирането на такива механизми, които да доведат политическата воля за развитие на търговско-икономическите отношения до конкретна реализация от всички в държавните администрации и на двете страни. Разбира се, ние разменихме мнения и за кризата в Югославия.

Аз изразих отново позицията, която е известна на българските медии и на българското общество. Искам да използвам тук случая да повторя отново – България подкрепя пакт за стабилност, ако в него е включен план за връщане на депортираните косовски албанци по домовете им. Ключът към стабилизацията и сигурността в региона е връщането на тези хора обратно в техните родни места. Това означава, че източникът на конфликта ще бъде погасен напълно. Ние очакваме скорошния мир с надежда и с оптимизъм и оценяваме изключително високо ролята, която руската делегация имаше по времето на стигането да този мир, предложен от Г-7 плюс Русия. След приемането му от югославската Скупщина считаме, че върху него ще се гради и бъдещият траен мир в региона. Отправих покана към моя колега да посети България на официална визита и той я прие. Може би пред вас ще каже кога ще дойде. И накрая, много високо ценя това договаряне помежду ни да се свързваме пряко по телефонната линия, когато възникват проблеми или когато един проблем изисква нашето лично вмешателство, за да решим с лично участие част от чакащите въпроси в българо-руските отношения. Искам да кажа, че независимо от европейския и евроатлантическия избор на България и даже точно заради този избор, в частност желанието на България за пълноправно членство в ЕС и в НАТО, в никакъв случай не създава и не е предназначено да създава заплахи срещу Русия. Ние вярваме в това, че Русия ще има своите отлични отношения както с ЕС, така и с Организацията на северноатлантическия договор, защото знаем от многобройните си контакти със западните лидери, че Русия е интерес № 1 на всички европейски страни, стратегически партньор не само на България, а и на страните членки на НАТО и на ЕС.“

Министър-председателят на Руската федерация Сергей Степашин:

„Аз също благодаря на своя колега г-н Костов за това, че дойде в Москва. В развитието на руско-българските отношения аз съм напълно съгласен с оценката на министър-председателя на България, че няма никакви политически противоречия, безусловно. Радвам се, че моят български колега още веднъж потвърди, че България и Русия са не само приятелски страни с обща култура, огромни исторически традиции, но те са и стратегически партньори и това е факт. Затова днешното посещение, нашите преговори потвърдиха необходимостта от фиксиране на позицията на стратегическо партньорство и близост на позициите и е време да преминем към работа, към реализацията на конкретни икономически проекти, снемане на тези несъществени противоречия, спорове, които по две-три години чиновниците както от руското, така и от българското правителство не решават. Договорихме се с българския министър-председател за телефонната връзка. Имаме много интереси да работим по линия на реализацията на Ямбургската спогодба, по въпросите за развитието на сътрудничеството в областта на селското стопанство, помните прекрасните наши стари отношения, сега е нужно да ги възстановим в този план. По-голяма част от автомобилния пазар днес в България заемат нашите руски автомобили Тук има възможност не само за тяхната продажба, но и за тяхното обслужване. Договорихме се и за сътрудничество във военно-технически аспекти, което е немаловажно, независимо от това че България е взела решение и това е нейно право да се присъедини в перспектива към Северноатлантическия договор. Общо има и в нашите позиции към Югославия. То се състои се в това, че трябва безусловно да се прекратят бомбардировките, и в това, че ние в европейския дом сме длъжни да заемаме по-активна външна политика при разрешаване на различни спорни проблеми. Защото завръщането на бежанците чрез бомбардировки е повече проблематично, отколкото преди, и сега е нужно това прекрасно да се разбере.

Освен всичко аз бих искал да отбележа особената ролята на България днес по въпросите за укрепване на стабилността в Югоизточна Европа. България измина след Втората световна война сложен и различен път и днес нейният принос, нейната дума във външнополитическите аспекти са много важни.

И накрая, последното , на което искам да обърна внимание, за мен това е принципно важно, днес ние трябва да отбележим много доброто взаимодействие, професионалното, оперативното сътрудничество на нашите правозащитните органи и задържането на ред престъпници по последните големи убийства е свидетелство за това, че правителството на България е решено да се бори мафиотските групировки, независимо от географските принадлежности. И в този план дейността на нашите правозащитни органи може да се смята и за професионална, и в личен план много ефективна.“

Въпрос:„Установиха ли се близки, добри отношения между двамата министър-председатели и ще се развиват ли в бъдеще двустранните отношения на основата на личните отношения?“

Отговор на министър-председателя на Руската федерация Сергей Степашин:

„Да. Аз за втори път се срещам с министър-председателя Иван Костов. Първият път бях министър на вътрешните работи, това беше моето официално посещение в България в качеството ми на министър на вътрешните работи. Описваха ми г-н Костов като много конкретен, прагматичен човек, с потресаваща работоспособност и феноменална памет. Аз се убедих в това днес и мисля, че личните контакти между нас се установиха и в професионален, и в човешки план. Още повече аз смятам, че те могат много да предопределят сериозното придвижване напред. Трябва да има споразумения. Те трябва да бъдат безусловно изпълними, а за това как те се изпълняват много зависи от личната воля и контактите. В този план имаме пълно съвпадение на позициите с г-н Костов.

Отговор на министър-председателя на Република България Иван Костов:

„Това, което мога да кажа е, че наистина имам респект, имам доверие в г-н Степашин, особено във връзка с успешното установяване на взаимодействията между правозащитните органи на двете страни. Нашата съвместна работа през 1998 г. даде много добри резултати и сега се надяваме, че в новите си отговорности той ще бъде също така ефективен. От друга страна обаче искам да кажа, че нашата воля е да направим така, че взаимоотношенията между България и Русия да не зависят от личностите, които стоят начело на двете страни. Отношенията ни трябва да зависят от интересите на двете държави и да не зависят от това кой конкретно управлява в София, а общата воля поне на българската политическа класа е да се развива това стратегическо партньорство. Според мен правилата и традицията в това отношение са по-важни. Особено след тези 10 години, те показаха, какво означава обратното.“

Въпрос:„Приема ли Русия България в качеството на първостепенен политически фактор на Балканите?“

Отговор на министър-председателя на Руската федерация Сергей Степашин:„Безусловно. Безусловно ролята и мястото на България, в това число в регулирането на балканските кризи, трябва да бъде по-значима, тя и днес е значима. Вече говорихме с министър-председателя, може би ще се повторя малко, в своя дом е най-добре да се разбираме сами. Това е по-ефективно, повярвайте ми и по-малко болезнено.“

Среща на министрите на здравеопазването в Люксембург

Среща на министрите на здравеопазването на държавите – членки на Европейския съюз с колегите им от страните – кандидатки за членство се състоя днес в Люксембург. Българската делегация бе ръководена от министър Петър Бояджиев. Обсъдени бяха възможностите за оптимизиране на използването на средствата по програма ФАР за развитие на здравеопазването, както и възможностите за разрешаване на проблемите в рамките на предприсъединителната стратегия и съответните програми на Европейския съюз.

Единодушно бе мнението, че програма ФАР отново ще насочи вниманието си към здравеопазването. Необходимо е всички страни – както членките на евросъюза, така и кандидатките – да разработят общи рамкови проекти. Те трябва да уеднаквят първичната медицинска помощ, която да се превърне в база на единно европейско здравеопазване.

Министър Нейков е избран за член на ръководството на Международната организация на труда

Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков бе избран днес за член на ръководството на Административния съвет на Международната организация на труда (МОТ). Изборът стана по време на провеждащата се в Женева 87-ма сесия на организацията.

Административният съвет е висшият ръководен орган на МОТ. Изборът на министър Нейков е признание за ролята на нашата страна за утвърждаване на международните трудови норми и стандарти.

В работата на 87-та сесия на МОТ участват представители на българските организации на работодателите и синдикатите. Сред обсъжданите теми са проблемите с детския труд, защитата на майчинството при работа. В навечерието на новото хилядолетие МОТ си поставя четири стратегически задачи – основните права на човека в труда, създаването на по-голяма заетост, социалната защита и тристранното сътрудничество.

136,3 млрд. лева са загубите на България от кризата в Косово

Загубите за България от кризата в Косово са около 136,3 млрд. лева, а пропуснатите ползи – 11,9 млрд. лева, според данните, постъпили в Междуведомствената работна група до момента.

Министерство на финансите отчита стабилно изпълнение на бюджета. Малко вероятни са сътресения в краткосрочен план или поне до края на първото полугодие. Приходите се изпълняват в съответствие със заложените в Закона за държавния бюджет за 1999 г. разчети, без съществени отклонения от прогнозираните темпове на постъпления. Увеличението на приходите към 31 май 1999 г.спрямо 17 май 1999 г. е 10,19%, като най-съществено е увеличението на приходите от акцизи – 24,04 процента. Разходите се извършват в рамките на одобрените размери на централния републикански бюджет и бюджетите на държавните органи – министерства и ведомства. Увеличението на разходите към 31 май 1999 г. спрямо разходите към 17 май 1999 г. е 11,97 на сто.

Според Главно управление „Митници“ към 7 юни 1999 г. не се забелязват съществени изменения в обема на вноса и износа за основните наблюдавани стоки. През първата седмица на месец юни продължава тенденцията на намаление и дори преустановяване на износа на основните наблюдавани стоки. Не е регистриран износ на пшеница, дизелово гориво и захар. В сравнение с месец април т. г., през месец май износът на пшеница е намалял над 6 пъти, а на дизелово гориво около 7 пъти и през последните три седмици не е регистриран износ на тази стока.

По данни на Министерство на промишлеността към 7 юни 1999 г. загубите на дружествата в резултат на кризата в Косово възлизат на 43,820 млрд. лева.

Към 7 юни 1999 г., преките и косвени загуби за търговските фирми в сферата на земеделието са 4,022 млрд. лева.

В областта на търговията се наблюдава тенденцията на намаляване цените на млечните изделия и по-специално на кашкавала и сиренето, които намаляват съответно с 30.1%, и 25.5%. С 15.7% намалява и цената на захарта. Незначително – с 5.7%, намалява цената на рафинираното слънчогледово масло. В сравнение с предходната седмица незначително се покачва цената на брашното. Средната цена на пшеницата нараства с 2.8%. Данните за периода от 1 юни 1999 г. до 6 юни 1999 г. показват засилен износ на слънчогледово масло в сравнение със периода 1 април – 31 май 1999 г. Осъществен е и износ на бяло саламурено сирене и кашкавал.

Туристическия сезон в големите туристически комплекси протича нормално, като в наблюдаваните от МТТ черноморски курорти са преминали 58 000 туристи (+23,1% спрямо същия период на 1998 г.). Чуждестранните туристи са над 25 500 (+16,2%), а българските туристи над 32 600 (+29,1%).

Към 6 юни загубите на фирмите към Министерство на транспорта възлизат на 59,45 млрд.лева. Пропуснатите ползи са 10,95 млрд.лева.

Министър Муравей Радев и еврокомисарят Ив Тибо де Силги подписаха Съвместната оценка за средносрочните икономически приоритети на България

Днес в Брюксел министърът на финансите Муравей Радев и еврокомисарят Ив Тибо де Силги, който отговаря за икономическите валутните и финансовите въпроси, подписаха Съвместната оценка на средносрочните икономически приоритети на България.

В разпространеното от Европейската комисия съобщение за медиите се казва: „този документ е един от приоритетите в Партньорството за присъединяване между България и ЕС. Той представя приоритетите в икономическата политика в средносрочен план, установени от българските власти и съвместно оценени и одобрени заедно с Европейската комисия. Успешното прилагане на описаните реформи ще приближи българската икономика към изпълнението на критериите за присъединяване към Европейския съюз.“

При подписването министър Радев и комисарят де Силги отбелязаха, че Съвместната оценка поставя амбициозен график на реформите. Те заявиха, че прилагането на посочената в документа икономическа политика е жизнено важна за увеличаване конкурентността на българската икономика, за постигане на устойчив растеж и за подобряване на перспективите за ранно членство в ЕС. Двамата подчертаха също, че от гледна точка на негативния ефект от кризата в Косово върху българската икономика, е жизненоважно да има решително продължаване на реформите.

Преведени са 8,74 млрд. лева субсидии на общините

Министерството на финансите днес преведе 8.740 млрд. лева субсидии на общините. Всичките средства са за обща субсидия. До момента на общините са отпуснати 250 млрд. лева субсидии.

Среща на министър-председателя Иван Костов с посланиците на страните – членки на ЕС

Министър-председателят Иван Костов днес запозна посланиците на страните-членки на Европейския съюз с конкретните действия, предприети от българското правителство за подготовката на страната ни за преговори за членство в ЕС, както и възможностите България да получи покана за преговори за присъединяване в края на тази година на срещата на Европейския съвет в Хелзинки.

Това стана на работен обяд, чиито домакин беше посланика на Федерална Република Германия у нас Петер Мецгер, чиято страна в момента председателства ЕС. Другата основна тема на разговора беше позицията на българското правителство по отношение на Пакта за стабилност на Балканите .

От юни 1998 г. премиерът Костов се среща на работен обяд с посланиците на страните от ЕС , като домакин на обяда е посланикът на страната, която приключва шестмесечния срок на председателството на ЕС.

Из доклада на заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков на Втората кръгла маса с правителството на България, организирана от сп. Икономист“

Преди няколко месеца информирахме обществото за способността си да приключим ликвидацията на 30 от предприятията в критично състояние. Тогава и оптимистите не ни повярваха, особено имайки предвид предстоящите местни избори. Ето че ние почти приключихме тази задача. Това е добър изходен пункт към предстоящото.

Искам специално да отбележа, че едва ли друго правителство в региона си е позволило да покаже подробно по Интернет споразумението си с МВФ със съответните стъпки и срокове, както и условията, подлежащи на контрол от фонда. Това са прозрачност и публичност, които показват увереността ни, че ще си свършим работата.

Самото редовно постъпване на траншовете е показателно като оценка за способността ни да изпълняваме програмите си. Наистина очакванията винаги са по-големи от реалните възможности, но цифрите показват, че е отхвърлена много работа.

За първите две години от мандата приключихме рекордно много приватизационни сделки. Продадени са 1123 цели предприятия. Това е 67% от общия брой.

В Министерството на промишлеността сме стигнали темпо от 3 до 5 сделки дневно. Това е пределна граница.

Спокойно мога да заявява: въпреки всички обективни трудности приватизацията не изостава.

Как е протичала тя по години, е много симптоматично. През 1996 година е незначителна. През 1997 г. бяха продадени само привлекателните дружества. Те инкасираха добри пари и затова графиките сочат голям скок, но ресурсите не са вечни. През 1998 г. приватизирахме повече предприятия, но не привлякохме голям обем инвестиции. За петте месеца на 1999 година темпото се увеличи, но имаме неколкостотин фирми, за които липсва търсене.

Сега преразпределихме ресурсите. Министерствата поеха част от предприятията от Агенцията за приватизация – за да преговаряме по-гъвкаво, да обогатим инструментите или за да ги ликвидираме. 10 години след началото на промените каквото е представлявало интерес в Централна и Източна Европа, вече е приватизирано. През 1999 г. зрелищни сделки не могат да се очакват.

Плановете са до края на годината да завършим приватизацията на повечето компании. Според последната информация всичко вече е на сергията – нови процедури няма да се откриват. Като предлагане сме направили всичко, но като търсене нещата често са извън нас, особено след войната в региона.

Акциите на българските предприятия падат очевидно. Онзи ден бе последен срок за подаване на оферти за „Нефтохим“ Резултатите показват, че крупните играчи в момента са извън играта, предпазливи са. А тези, които обичат да ловят риба в мътна вода, са наяве. Това е типичната картина за момента.

Какво още ни остава? Остава да минем през правната страна и да се отправим към преструктуриране на монополите си. Законът за енергетиката очертава в близка перспектива да започне активна работа по намиране на купувачи на НЕК. По-сложно е за газовата компания . Пречка е не само нашият монопол, на „Булгаргаз“, но и отсрещният, на „Газпром“, който ни налага да запазим и ние монопола си.

Очертах черна картина, но идват две тежки години. Нещата не стават по-лесни, но и ние не бавим темпото. Нужна ни е подкрепа, за да запазим темпото и да стигнем бягащата мишена ЕС.

Имаме и вътрешнополитическо основание – изборите. Така че не бива да изоставаме, защото трудно ще рестартираме този процес.

Ние мислим оттук – нататък да заложим на инвестициите на зелено. Доброто ситуиране свързваме с времето след войната.

Създадохме успешна данъчна система с добра събираемост . Министерският съвет изразява твърдо мнение, че няма да променяме данъчното законодателство до края на втория мандат, и ако има промени, те ще са единствено в посока на намаляване на данъците.

Ние сме тук, за да останем задълго. Политическият и икономическият климат няма да се влошават, а ще се подобряват. През първата половина на мандата си ние приключихме с най-непопулярните мерки и въпреки това съхранихме подкрепа на обществото, по-голяма от тази на опозицията. Ние доказахме, че можем, а всички други алтернативи се провалиха.

Така че на следващата кръгла маса на „Икономист“ ние ще бъдем отново с вас.

Никой от ръководителите на България не е поемал ангажименти за обвързване на руския дълг с имотите на СССР

Никой от ръководителите на България не е поемал ангажименти към руската страна за обвързване на пререгистрацията на имотите в България, принадлежали на бившия СССР, с изплащането на руския дълг към страната ни. Това заяви на брифинг говорителят на МВнР Радко Влайков.

Руската позиция по въпроса е добре известна, но тя е обект на преговори и не е приемлива за България, посочи Радко Влайков.

В този смисъл е и изненадата по време на визитата на премиера Иван Костов в Москва – още веднъж руската страна е поставила този въпрос, след като българската позиция е добре известна, припомни той.

Всички институции в България имат еднаква позиция и еднакъв подход по този въпрос, по един от аспектите на българо-руските отношения. България по никакъв начин не би могла да бъде арбитър в отношения между Русия и Украйна.

Без да се усложняват отношенията с едната или другата страна, българската дипломация винаги е готова да съдейства за търсене на компромис между тях, посочи Радко Влайков.

Седем приватизационни сделки сключи МТТ

Договорите за 7 приватизационни сделки подписа днес министърът на търговията и туризма Валентин Василев.

Хотел „Мургавец“, обособена част от „Пампорово“АД, стана собственост на „Роял Холидей“АД , гр.Девин, при цена на сделката 1 006 хил. щ.долара.

70% от „Книга“ ЕООД, Габрово, станаха собственост на „Книга- 99“ ООД, Габрово, при цена на сделката 384 386 щ.д.

80% от „Плира“ ЕООД, Плевен, стана собственост на „Плира 99-1″ООД, Плевен, при цена на сделката 125 777 щ.д.

Магазин 5010, Поморие, стана собственост на „Манц“ ЕООД, Поморие, при цена на сделката 6700 щ.д., платими в деня на сделката.Магазин 5012, Поморие, стана собственост на „Манц“ ЕООД, Поморие, при цена на сделката 4700 щ.д., платими в деня на сделката.

Телевизионен сервиз, дял втори, В.Търново, стана собственост на ЕТ „Сатурн-ТВ-Ив.Иванов“ при цена на сделката 39 856 щ.д.

База №1, обособена част от „Феникс Бдин“ ЕООД, Враца, стана собственост на ЕТ „ТОМТИТ- Илиан Синигерски“, Враца, при цена на сделката 12 300 щ.д.

Задълбочават се търговските връзки с Молдова

Увеличаване на стокообмена между България и Молдова, беше темата на среща между министърът на търговията и туризма Валентин Василев с молдовска делегация, водена от Николае Андроник, първи зам.министър-председател.

Министър Василев увери молдовските гости, че България ще подкрепи кандидатурата на Молдова за СТО. Бяха договорени и възможностите за развитие на съвместни производства на замразени храни, цигари, опаковки и други.

Стокообменът между двете страни за 1998 г. е 49,8 млн. щ.д. България изнася основно тютюн, медна тел, хартиен амбалаж, а внася месо от едър рогат добитък, вълна, медни лостове и ленти. Двете страни ще използват и възможностите, които предлага свободната икономическа зона в Твардица, Молдова.

От българска страна беше предложено Центърът за насърчаване на износа към МТТ да осъществява контактите с молдовски фирми. Министър Василев изрази заинтересоваността на България от ратифицирането на спогодбата за превоз на ядрено гориво от Русия до България през Молдова.

Бордът на МВФ отпусна поредния четвърти транш от тригодишното споразумение с България в размер на 72 млн. долара

Бордът на директорите на Международния валутен фонд днес реши да отпусне поредния четвърти транш от тригодишното споразумение с България в размер на 52.3 млн. специални права на тираж (около 72 млн. долара).

Директорите са похвалили изпълнението на бюджета и мерките, които българското правителство предприема за преодоляване негативните последици от кризата в Косово за икономиката ни и по-специално за платежния баланс. Този проблем според тях ще трябва да се решава с помощта на общността на донорите. Директорите са препоръчали още по-стриктно спазване на финансовата дисциплина на предприятията и допълнително ускоряване на приватизацията. Те са изразили мнение, че допълнителното подобряване на инвестиционния климат за чуждите инвестиции може да бъде форма за намаляване на проблемите по платежния баланс.

Инвестиционните посредници вероятно ще са с два по-малко

Комисията по ценните книжа и фондовите борси отне разрешенията за извършване на дейност на два инвестиционни посредника.

Допуснато е предварително изпълнение на решенията. Решенията не са влезли в законна сила и подлежат на обжалване.

Днес на редовното заседание бяха разгледани четири заявления за издаване на потвърждение на проспект за публично предлагане на ценни книжа. Комисията потвърди проспекта на „Велбъжд“ АД – Кюстендил. Дружеството има предмет на дейност: производство и търговия в страната и чужбина на вълнени и тип вълнени прежди и изделия от тях. Акциите на емитента се търгуват на свободна пазар на „Българска фондова борса – София“. Капиталът му е 380 319 000 лева, разпределен в 380 319 безналични поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка от тях.

КЦКФБ реши да впише в регистъра на емитентите съгласно чл. 83 а, ал. 1, от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества „Златни пясъци“ АД – Варна, и „Ямболен“ ДД – Ямбол.

„Златни пясъци“ АД – Варна, е с предмет на дейност хотелиерство, ресторантьорство, продажба на вносни и местни стоки, външноикономическа дейност, организиране и провеждане на музикално-артистичиа дейност, организиране на екскурзии в страната и чужбина, предоставяне на транспортни, информационни, комунално-битови, рекламни, спортни, анимационни, културни и други видове допълнителни услуги, свързани с международния и вътрешния туризъм, организиране и провеждане на курсове за обучение, квалификация и преквалификация на кадри; отдаване под наем на предоставени и придобити недвижими имоти; извършване на сделки с интелектуална собственост; строителна и инвеститорска дейност; охрана на имущество и лица; представителство на местни и чуждестранни (юридически лица и други. Дружеството е с капитал 6 493 577 000 лева, разпределен в 6 493 577 поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка.

„Ямболен“ АД – Ямбол, произвежда полиестерни влакна и полиестерна коприна. Капиталът му е 1 222 299 000 лева, разпределен в 1 222 299 акции с номинална стойност 1000 лева всяка от тях.

Комисията разгледа и одобри и постъпилите уведомления за промяна на лицата, които непосредствено извършват сделките с ценни книжа, от „Булекс Инвест“ АД – София, „Обединена българска банка“ АД – София, и „Юг Маркет“ АД – Пловдив.

Законопроект за достъп до обществена информация прие кабинетът

Около 5 000 души са участвали в дискусията около проекта на закон за достъп до обществена информация, който кабинетът разпространи чрез Интернет. Това съобщи министърът на държавната администрация Марио Тагарински, след като правителството одобри проекта и го изпрати в парламента. Голяма част от препоръките, които са отправени по време на дискусията, са влезнали в законопроекта, каза Марио Тагарински. Проектът е изпратен за становище и до президента Петър Стоянов, председателя на НС Йордан Соколов, представители на неправителствени организации и др.

Законът за достъп до обществена информация регламентира реда и условията, при които гражданите могат да получават информация от органите на държавна власт и местно самоуправление, както и от други субекти, чиято дейност има обществен характер.

Законът е насочен към осъществяването на конституционното право на гражданите да търсят и получават информация за обществения живот в страната.

Законът за достъп до обществена информация е първият от пакета от три закона. Вторият ще регламентира защитата на личната информация, а третият закон ще определи съдържанието, обхвата, реда и условията за създаване и за работата със защитена информация.

Законът за достъп до обществена информация ще бъде един от основните механизми за реализиране на правителствената политика и по конкретно на приетата от Министерския съвет Стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България. Чрез него се реализира принципът на Закона за администрацията за откритост в нейната дейност.

Правните основания за обхвата и съдържанието на закона са българската Конституция, както и редица международни документи, по които България е страна. Сред тях са Всеобщата декларация за правата на човека, Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа №R /81/ 19 за достъпа до информация, която се държи от публичните власти, Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа № R /94/ 13 за осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация.

В закона обществената информация е определена като всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. Тези субекти са органите на държавна власт и местно самоуправление и други публичноправни субекти, когато това е предвидено в закон. Законът ще се прилага и за достъп на гражданите до обществена информация за обществени услуги, финансирани с бюджетни или извънбюджетни средства, както и до обществена информация, осигуряваща прозрачност на средствата за масово осведомяване.

За разлика от сходните закони в други държави, които регламентират достъпа само до официална информация от органите на държавна власт, този закон дава възможност за достъп и до служебна информация от държавните органи.

За осигуряване на прозрачност на администрацията законът задължава всички ръководители на административни структури в изпълнителната власт периодично да публикуват определена информация. Това са сведения за правомощията, функциите и отговорностите на съответната структура, за издадените актове, информационните ресурси, с които разполага ведомството и къде се приемат заявления за предоставяне на достъп до информация. Ръководителите на съответните администрации се задължават да публикуват годишни отчети за постъпилите искания и за информацията, която са предоставили.

Министърът на държавната администрация ще публикува всяка година обобщена информация за дейността на държавните органи и за прилагането на този закон. Тази информация трябва да е на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.

Изчерпателно е регламентиран редът за предоставяне на информация при поискване от гражданите- след устно запитване или писмено, включително и по електронен път. В процедурите за предоставяне на информация са предвидени срокове, възможности за обжалване на отказа по съдебен път, и санкции от 50 хиляди до 200 хиляди лева за държавни служители, които неправомерно са забавили предоставянето или са казали достъп./в текстовете са записани сумите от 50 до 200 лева, защото законът ще влезе в сила след деноминацията/.

При достъпът до друга обществена информация – например за обществени услуги, извършвани с бюджетни или извънбюджетни средства, са предвидени някои ограничения . Целта е защитата на търговската тайна и предотвратяването на нелоялна конкуренция.

Съгласно Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа № R /94/ 13 за осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация законът предвижда възможност гражданите да получават определен кръг данни за средствата за масово осведомяване. Това ще им позволява да си съставят собствено мнение за разпространяваната информация. При очертаването на кръга от данни са следвани текстовете в препоръката на Съвета на Европа. Достъпът до тази информация се осъществява при спазване на принципите за икономическа свобода, защита на личната информация, на търговската тайна и на тайната на източниците на медиите, пожелали анонимност, е записано в проектозакона.

Правителството одобри договора за приватизацията на 71 % от капитала на „Кремиковци“АД – София, купувачът е „Дару металс“ – България

Правителството одобри договора за приватизацията на 71 % от акциите на „Кремиковци“АД – София, на заседанието си днес, 10 юни 1999 година. Купувачът е „Дару металс“АД – България.

В програмата за приватизация за тази година „Кремиковци“ е включено в списъка от предприятия, за продажбата на които се изисква одобрение на Министерския съвет. Дружеството е в изолация и изпълнява програма за финансово оздравяване, чийто срок изтича на 30 юни т.г. След този срок трябва да се предприемат действия за прекратяване на дружеството. Мажоритарен собственик в дружеството с 96,29 на сто от акциите е държавата, като правата й се упражняват от министъра на финансите.

Процедурата за приватизация на „Кремиковци“ е открита от Агенцията за приватизация на 8 декември 1997 година (Решение №653). С него АП упълномощава WS Atkins International Ltd – Великобритания, в консорциум с Raiffeisen Investment A.G. – Австрия, и Райфайзен инвестмънт България ЕООД, да подготви приватизационната сделка до етап на сключване на договор за раздържавяване на дружеството. Срокът на договора, подписан с приватизационния посредник, изтича на 29 юни 1999 година.

На 1 юни т.г. проектът на приватизационен договор за продажба на мажоритарен пакет от 71 % от акциите на „Кремиковци“АД бе парафиран от представители на ексклузивния купувач „Дару металс“АД, представители на Агенцията за приватизация и представители на посредника WS Atkins – Raiffeisen Investment. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри парафирания договор на 2 юни 1999 година.

Параметри на приватизационния договор:

1. Купувач ia 71 % от акциите на „Кремиковци“АД е „Дару металс“АД – България. Офертата на „Дару металс“ се доближи най-много до рамката, предложена от правителството, за обслужване и уреждане на задълженията на „Кремиковци“. Гаранции за изпълнение на поетите ангажименти даде и дългосрочният партньор на „Дару металс“ – италианската фирма Marcegaglia S.p.A. – гр.Мантуа, която е голям европейски производител на стоманени тръби

2. Покупната цена е 1 щатски долар

3. Купувачът се ангажира с инвестиции в размер общо 300 000 000 щатски долара за период от 2000 до 2005 година. За обезпечаване на това задължение „Дару металс“ и Marcegaglia S.p.A се задължават да сключат ежегодни договори за поръчителство общо на стойност 25 000 000 щатски долара годишно, както и да издават ежегодни записи на заповед общо за 10 000 000 долара годишно

4. Поемане и обслужване на задълженията

Според баланса на „Кремиковци“ към 30 април 1999 година задълженията на дружеството са общо 645 051 202 000 лева, като от тях: – към държавния бюджет – 17 755 467 000 лева, – към социалното осигуряване – 33 124 067 лева, – към персонала – 4 719 340 000 лева, – към доставчици – 235 762 051 000 лева, – към банки – 15 268 397 000 лева, – получени аванси – 6 709 788 000 лева, – други – 118 604 503 000 лева.

Държавата поема дълговете на дружеството към НЕК, Булгаргаз, държавния и общински бюджети, а също и за неплатени мита и данъци в размер на 183 000 000 000 лева.

Купувачът осигурява: – обслужването на задълженията (към 30 април 1999г.) на „Кремиковци“ към Булгаргаз, НЕК, НОИ за социално осигуряване и данъци над сумата от 183 млрд. лева, но не повече от 93,688 млрд. лева, – обслужването на дълговете към държавата – ЗУНК (заместен от дълг към Контролбанк – Австрия, в размер на 70 млн. щатски долара) и ДФРР (35 млн. щатски долара) – обслужването на другите задължения към доставчици и търговски банки.

5. Инвестиции за екология: Купувачът ще плати до 30 % от средствата, предвидени за инвестиции за възстановяване на минали екологични замърсявания

6. Трудова заетост: „Дару металс“ се задължава да осигури поддържането на годишна средносписъчна численост на персонала в основното производство на „Кремиковци“АД по трудов договор и съгласно програмата за трудова заетост за 1999 година – 8708 души. Купувачът предвижда създаването на нови частни дружества на базата на спомагателните дейности на „Кремиковци“АД. В тези нови дружества ще бъдат заети останалите работници и служители, които понастоящем работят в „Кремиковци“.

Правителството одобри промяна в договора за приватизация на „Асарел-Медет“ЕАД – Панагюрище

Изменение в приватизационния договор за продажба на 75% от капитала на „Асарел-Медет“ ЕАД – Панагюрище, одобри правителството на заседанието си днес, 10 юни 1999 година.

Според програмата за приватизация за тази година дружеството е в списъка от предприятия, за продажбата на които се изисква одобрение на Министерския съвет. Приватизационният договор за 75 % от капитала на „Асарел-Медет“ЕАД бе одобрен от правителството с решение №48 от 5 февруари 1999 година.

Промяната в проектодоговора за продажба се отнася до участието на VOEST ALPINE INTERTRADING AG – Австрия като акционер в дружество „Асарел-Инвест“ АД, което е купувач на „Асарел-Медет“ ЕАД – Панагюрище. Фирма VOEST ALPINE INTERTRADING AG – Австрия има практика да не инвестира пряко, а чрез дружества, които контролира. За целта е регистрирала офшорна компания VA COOPER INVEST Ltd., която е 100% нейна собственост. Същата фирма ще стане основен акционер в „Асарел-Инвест“ АД.

Купувачът декларира, че ще обезпечи изпълнението на задълженията по приватизационния договор чрез привличането на VA COOPER INVEST Ltd. като основен акционер в „Асарел-Инвест“ АД. Към датата на подписване на приватизационния договор ще бъде представен и договор, чрез който VA COOPER INVEST Ltd. придобива част от акциите на „Асарел-Инвест“ АД.

Според приватизационния договор, одобрен от правителството през февруари, купувач на „Асарел-Медет“ ЕАД, Панагюрище е „Асарел-Инвест“АД, работническо мениджерско дружество, създадено и регистрирано за участие в приватизацията. В него участват 2787 акционери – работници и служители в предприятието. Дружеството не ползва преференциите, предвидени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, за този вид дружества. Към датата на подписване на приватизационния договор се предвижда като основен акционер в „Асарел-Инвест“АД да бъде привлечен VOEST ALPINE INTERTRADING AG – Austria. Условие австрийската фирма да закупи мажоритарен пакет акции от „Асарел-Инвест“АД е дружеството да бъде избрано за купувач на пакета акции от капитала на „Асарел-Медет“ ЕАД. След днешното решение на правителството като акционер в „Асарел-Инвест“АД ще бъде привлечено дружеството VA COOPER INVEST Ltd., което е 100% собственост на VOEST ALPINE INTERTRADING AG – Austria.

Цената за 75% от капитала на „Асарел-Медет“ЕАД е 1 430 000 щатски долара, при цена на една акция – 0.474 щ. д. Начин на плащане: – 30 % от цената се заплаща в брой; – 70 % от цената – с разрешените от законодателството платежни средства.

Сроковете за плащане на цената са: – 300 000 щ. д в брой в деня на подписване на договора; – 129 000 щ. д. в брой в 14 дневен срок от деня на подписване на договора; – 1 001 000 щ. д в срок до 30 дни от деня на подписване на договора, платима чрез компесаторни записи или държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България;

Съгласно приватизационния договор за срок до 2003 г., купувачът поема задължението: – да направи инвестиции в размер на 40 660 000 щ. д. – задължение на „Асарел-Медет“ЕАД съгласно предвидената инвестиционна програма в концесионния договор; – да инвестира други 2 035 000 щ. д. в съответствие с инвестиционната програма; – да вложи 10 063 000 щ. д инвестиции, свързани с екологията. Тази сума се намалява с разходите за ликвидиране на старите замърсявания, което е задължение на държавата.

Купувачът се е задължил да осигури запазване на постигнатите в „Асарел-Медет“ ЕАД договорености със синдикатите съгласно Колективния трудов договор. Купувачът е поел задължение да не намалява придобитото по силата на приватизационния договор 75 % участие в капитала на Асарел-Медет“ЕАД за срок от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите.

„Асарел-Медет“ЕАД, гр. Панагюрище е един от най-големите минно-обогатителни комбинати в България с предмет на дейност добив и обогатяване на медни и медно-пиритни руди и биохимично извличане на мед. Основният продукт, произвеждан в „Асарел-Медет“ЕАД е медния флотационен и медния циментационен концентрат. В „Асарел-Медет“ЕАД се произвежда 45% от медния концентрат в България. 90% от продукцията на дружеството се продава на металургичния комбинат за цветни метали МДК в Пирдоп, а 10% от продукцията се продава на международния пазар.

В изпълнение на Решение№545 от 12.10.1998г. на Министерски съвет, „Асарел-Медет“ЕАД сключи договор за концесия за подземни природни богатства чрез добив от находище „Асарел“.

Правителството реши да отпусне 2,045 млрд. лева възмездно финансиране на „Дискови запаметяващи устройства“ АД – Стара Загора

Министерският съвет реши да отпусне 2,045 млрд. лева възмездно финансиране на „Дискови запаметяващи устройства“ АД – Стара Загора. Решението бе взето на заседанието днес, 10 юни 1999 година. Парите са от специалния резерв за неотложни нужди и непредвидени разходи за структурна реформа, предвиден в държавния бюджет за 1999 година.

С операцията ще се преструктурират задълженията на ДЗУ към републиканския и общинския бюджет и към фонд ПКБ, като така ще се ускори приватизацията на дружеството. За продажба са обявени 48% от акциите на дружеството, за които има един единствен купувач -унгарската фирма „Видеотон“. Сумата от 2,045 млрд. лева ще бъде отпусната по ред, определен от министъра на финансите и при условие, че има подписан приватизационен договор.

Ако ДЗУ не бъде продадено, тъй като е в група Б на списъците за финансово оздравяване, то ще трябва да бъде ликвидирано до края на юни.

В момента в ДЗУ работят 1600 души. Към края на първото тримесечие на тази година загубата на предприятието е 9,9 млрд. лева, а задълженията – близо 120 млрд. лева.

Създава се Междуведомствена група за подкрепа на приоритетен инвестиционен проект на консорциум, учреден от „Солвей Соди“, ЕБВР и „Шишеджам“

Да се създаде Междуведомствена група за институционална подкрепа на приоритетен инвестиционен проект на консорциум, учреден от „Солвей Соди“АД, „Европейска банка за възстановяване и развитие“АД и „Шишеджам“АД, реши правителството на заседанието си днес. Групата ще се ръководи от заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков. Решението си Министерският съвет взе на основание чл. 21 от Закона за чуждестранните инвестиции

След приватизацията на „Соди“ през 1997 г. „Солвей“, ЕБВР и „Шишеджам“ изпълняват петгодишна инвестиционна програма за 67 млн. долара. Първата фаза на тази програма вече е осъществена. Въведена е в експлоатация нова линия за тежка сода и е построен нов силоз за тежка сода. За двете големи инвестиции са изразходвани 37,5 млрд. лв.

„Солвей Соди“ многократно е декларирал интереса си за участие в приватизацията на предприятия, осигуряващи суровините му. При успешно приключване на пакетна сделка за приватизация на „ТЕЦ Девня“ ЕАД, „Геосол“ ЕАД-Провадия и „Завод за добив на варовик“ ЕАД- с. Чернево, консорциумът ще инвестира 300 милиона германски марки в изграждането на инсталация за когенерация-екологически чист процес за производство на електрическа енергия, препоръчван и подкрепян от Европейската комисия.

Целта на Междуведомствената група е да координира съдействието на съответните компетентни държавни органи за реализацията на проекта, свързан с инвестиране в обекти за енергоснабдяване, добив на суровини и инфраструктура.

За оказване на необходимото съдействие на местно ниво се предвижда в Междуведомствената група да вземат участие и представители на Областната администрация в гр. Варна.

Одобрен е проект на Спогодба между България и Македония за откриване на два нови ГКПП

Проект на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Македония за откриване на два нови Гранично-пропускателни пункта и пътни връзки между двете страни, одобри на заседание Министерският съвет. Предвижда се новите ГКПП-та да бъдат по направленията Симитли – Пахчево и Струмяни – Берово. Тяхното пускане ще бъде осъществено до 2002 г. Около 12 – 15 млн. щатски долара ще струва изграждането им, като средствата за това ще бъдат осигурени от двете страни, както и по линия на програмите на ФАР за трансгранично сътрудничество.

Правителството одобри и участието на България в разработването на Програма за трансгранично сътрудничество и развитие с Република Македония, както и постоянния състав на българската част на Смесения българо-македонски комитет. За оторизиращ програмата бе определен вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев. За постоянни членове са определени заместник-министри на регионалното развитие и благоустройството, транспорта, околната среда и водите, финансите, земеделието, търговията и туризма, промишлеността и здравеопазването, началника на Служба „Гранична полиция“, областните управители на Кюстендилска и Благоевградска област и председателят на Комитета по стандартизация и метрология.

Министерският съвет днес одобри и проект на Спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област между правителството на Република България и правителството на Република Македония. Спогодбата ще създаде договорно-правната рамка и ще стимулира сътрудничеството между двете държави в митническата област. Тя регламентира оказването на помощ между митническите администрации на двете страни за предотвратяване, разследване и ограничаване на митническите нарушения, както и сътрудничество при развитието и прилагането на нови митнически методи, при обучението на служители и др. Според текстовете на спогодбата митническите администрации на двете страни ще предприемат мерки за хармонизиране на митническите процедури с цел улесняване и ускоряване на движението на стоки между двете страни.

В понеделник, 14 юни 1999 г., българска правителствена делегация, ръководена от вицепремиера Евгений Бакърджиев, ще посети Република Македония. По време на посещението ще бъдат подписани одобрените днес две спогодби. Г-н Бакърджиев ще се срещне със своя колега министър Кадиевски, с когото ще разгледат селището, което ще бъде изградено с помощта на нашата страна. Ще бъдат дискутирани и въпроси, свързани със следвоенното възстановяване на региона, както и възможностите за изработването на съвместни програми и сътрудничество между двете страни. По време на посещението ще бъде доставена допълнителна хуманитарна помощ за българския лагер в Радуша.

Ще ползваме 60 млн. екю заем от Европейската инвестиционна банка за проекта „България – Транзитни пътища III“

Днес, 10 юни 1999 г., Министерският съвет одобри предложение до Народното събрание за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка / проект „България -Транзитни пътища ПI“ /.

Договорът за заем е подписан на 23.09.1998 г. в Люксембург и е в размер на 60 милиона екю.

С решение № 384 от 30.07.1998г. Министерският съвет прие проект „България – Транзитни пътища III“ да се реализира по финансова схема за общо 133 милиона екю, осигурени от следните източници: – 60 милиона екю – заем от Европейската инвестиционна банка – 30 милиона екю – финансова помощ от ФАР / ISРА / – 43 милиона екю – собствени средства.

Финансовите условия по договора са: – срок на заема – 20 години – погасяване на равни полугодишни вноски в продължение на 15 години – гратисен период 5 години – лихвен процент, равен на лихвения процент на банката в деня на отпускане на съответния транш.

Заемът ще се погасява със средства от фонд „Републиканска пътна мрежа“ по Закона за таксите върху течните горива.

Проект „България – Транзитни пътища III“ обхваща доизграждането и рехабилитирането на около 600 километра първокласни пътища, магистрали и ремонт на част от виадуктите по автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“ Той е включен в средносрочната инвестиционна програма 1999 -2001 г. на правителството, съгласувана с Международния валутен фонд.

Смесеният комитет на ЦЕФТА ще приеме нови процедурни правила

Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще участва в редовното заседание на Смесения комитет на ЦЕФТА, което ще се състои на 18 юни 1999 г. в Будапеща, реши днес Министерският съвет. Страните от ЦЕФТА се представляват в Смесения комитет от министрите, отговарящи по въпросите на външната търговия.

На предстоящото редовно заседание на Смесения комитет ще бъдат обсъдени следните въпроси: – Развитието на сътрудничеството в рамките на ЦЕФТА през 1999 г.; – Ходът на преговорите по сключване на споразумение за взаимно признаване на сертификати и тестове за изпитвания за промишлените и селскостопанските стоки между страните от ЦЕФТА; – Изпълнението от страните от ЦЕФТА на задълженията им по Споразумението, свързани с държавните помощи, държавните поръчки и интелектуалната собственост.

На това заседание Смесеният комитет ще приеме и нови Процедурни правила за своята работа, тъй като действащите не отчитат присъединяването на нови страни към ЦЕФТА. В настоящия момент продължават да действат Процедурните правила на Смесения комитет, приети от четирите страни от ЦЕФТА – Чехия, Словакия, Полша и Унгария след влизане в сила на Споразумението. Приемането на нови Процедурни правила на Смесения комитет на ЦЕФТА се обосновава от присъединяването на нови страни към ЦЕФТА, както и от необходимостта от по-добра конкретизация на процедурите по свикване и организиране на заседанията на Смесения комитет, съгласуване на дневния ред, начина на приемане на решение от Смесения комитет и др.

Смесеният комитет ще приеме и решение за създаване на Подкомитет по търговията със селскостопански стоки. В подписаната през месец септември 1998 г. декларация на министър-председателите на ЦЕФТА е скрепена волята на страните за проучване на възможностите за създаване на Подкомитет по търговията със селскостопански стоки. Подкомитетът ще изготвя проекти на решения, препоръки и предложения до Смесения комитет по търговията със селскостопански стоки и ще представя годишен доклад за дейността си на редовните заседание на Смесения комитет.

Подкомитетьт ще разглежда всеки въпрос, от интерес на страните от ЦЕФТА, свързан с търговията със селскостопански стоки включително:

обмен на информация и виждания относно търговията със селскостопански стоки между страните от ЦЕФТА, мерките на селскостопанската политика свързани с търговията, процеса на сближаване на законодателството с Общата селскостопанска политика на ЕС;

преглед на същността и функционирането на настоящите концесии, пречките в търговията със селскостопански стоки и тяхното въздействие върху търговията в ЦЕФТА и пътищата за развитие на търговията със селскостопански стоки между страните от ЦЕФТА;

изследване и насърчаване на двустранните и многостранни консултации относно защитните мерки, подготовката на ветеринарни и фитосанитарни конвенции.

Приети са тарифи и наредба по Закона за подземните богатства

Две тарифи и наредба, свързани с прилагането на Закона за подземните богатства, прие днес правителството.

Първата тарифа определя таксите при подаване на заявления за издаване на разрешения за търсене и/или проучване и на заявления за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства.

Втората тарифа е за годишните такси за площ, дължими от титулярите на разрешения за тьрсене и/или проучване на подземни богатства.

В постановлението е записано, че от 5 юли тази година таксите се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове.

С постановление бе приета и Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства.

В Наредбата е дадено определение за концесионно възнаграждение – цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното му право на добив от находището на подземни богатства.

Основните принципи за определяне на концесионното възнаграждение са: – концесионното възнаграждение зависи от икономическата изгода, която концесионерът получава от добитото подземно богатство; – обща формула при определяне на концесионното възнаграждение за видовете подземни богатства; – процентният размер на концесионното възнаграждение е в зависимост от вида на подземните богатства и специфичните условия за осъществяване на добива; – определяне на минимален и максимален размер на концесионното възнаграждение.

Постановленията са приети на основание чл. 59 ал.3, чл.60, ал.3 и чл.61, ал.2 от Закона за подземните богатства в регламентирания по параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби срок.

Правителството одобри Тарифа за таксите, които се заплащат за разрешените ползвания в защитените територии

Тарифа за таксите, които се заплащат за разрешените ползвания в защитените територии, изключителна държавна собственост, одобри на заседание Министерският съвет. С постановление се изменя ПМС № 266 от 1998 год. за Тарифите за таксите, които, приложение №3, I.

Таксите се внасят в Националния фонд „Българска гора“ и се заплащат, когато събирането на билки, горски плодове, гъби, охлюви и др. представлява стопанска дейност, а не когато те са предназначени за лични нужди. Размерът им е определен като процент от средните износни цени на съответните продукти от България през последните няколко години, като е взето под внимание и състоянието на ресурсите.

Запазва се висок размерът на таксите при събиране на корени, коренища и грудки, тъй като това води до унищожаване на растенията и предизвиква ерозия на почвата. Непроменени са и действащите досега такси за билките, получавани от лечебни растения с ограничени ресурси. Намалени са таксите за широкоразпространените видове лечебни растения – коприва, троскот, бъзак, гръмотрън врабчови чревца, хвощ и други, както и за гъбите и охлювите.

Приемането на новите тарифи за такси има за цел:

определяне на такси за разрешените ползвания в защитените територии, изключителна държавна собственост, според изискванията на Закона за защитените територии;

уеднаквяване на размера на таксите, които се заплащат за ползване с търговска цел на диворастящи билки, горски плодове и гъби от държавния горски фонд и от защитени територии, изключителна държавна собственост;

промяна в размерите на някои такси, заплащани по ПМС № 266 от 1998г. (за таксите, които се внасят в Националния фонд „Българска гора“).

С приемането на новите тарифи за такси се очакват следните резултати: – акумулиране на приходи в Националния фонд по опазване на околната среда и Националния фонд „Българска гора“, които ще бъдат използвани за финансиране на дейности, свързани пряко или косвено с опазване на диворастящите лечебни растения, гъби, горски плодове и поддържане на условията в техните местообитания; – балансиране на интересите на обществото за опазване на възобновимите природни ресурси с тези на техните ползватели – берачи, заготвители и износители; – България да запази на международните пазари утвърдените си позиции на голям износител на билки и гъби; – създаване на възможности за поминък на част от населението, особено в райони с висока безработица.

Приети са промени в Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми

Промени в Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми прие на заседание Министерският съвет. С промените се прекратява зависимостта на размера на санкциите от минималната работна заплата. Всички изчисления на размери на санкции ще се извършват в твърди суми, а не в процент от минималната работна заплата. Единичните размери на санкциите са преизчислени на база на минималната работна заплата, като са отчетени прогнозите за нарастването й през годината и са съобразени с бъдещата деноминация на лева.

Освен това с промените се осъвременява Наредбата по отношение на приватизирани обекти с оглед разграничаване отговорността на държавата за щети от стари замърсявания от отговорността на новия собственик за допуснато увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми.

Конвенцията за опазване на мигриращите видове животни да бъде предложена за ратификация на Народното събрание реши Министерският съвет

Днес, 10 юни 1999 г., Министерският съвет на Република България взе решение да предложи на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, приета в Бон, Германия на 23 юни 1979 г. и одобрена от Министерския съвет.

Конвенцията предвижда международно сътрудничество в следните сфери: – опазване и ефективно управление на мигриращите видове диви животни; – предприемане на конкретни мерки за опазване и възстановяване на застрашени мигриращи видове и на техните местообитания; – отстраняване или компенсиране на неблагоприятни ефекти от дейности, които сериозно затрудняват или възпрепятстват миграцията на тези видове; – изследвания и мониторинг на мигриращите видове; – осведомяване на обществеността за тяхното значение; – сключване на международни споразумения за опазване и управление на мигриращите видове.

Ратифицирането на Конвенцията ще даде възможност, за развитие на съответни институции; осъществяване на информационен, образователен и научен обмен с останалите държави, членуващи в Конвенцията; осигуряване на международна финансова подкрепа за проекти, свързани с опазването на мигриращите видове; ще се увеличат законодателните и техническите възможности за устойчиво използване на природните ресурси.

Министерският съвет одобри и три споразумения към Конвенцията – Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан, Споразумение за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия и Споразумение за опазване на прилепите в Европа.

Невоенните рискове и предизвикателства за сигурността в Югоизточна Европа обсъдени на семинар в София

От 7 до 9 юни нашата страна бе домакин на семинар на тема „Регионалното сътрудничество по отношение на невоенните и други възникващи рискове и предизвикателства за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа“. Форумът, който се осъществи по българска инициатива бе организиран от МВнР, МВР и МО в сътрудничество с Политическата дирекция на НАТО. Семинарът се проведе под егидата на Евроатлантическия съвет за партньорство /ЕАСП/ и е включен в Плана за действие на Съвета за периода 1998-2000 г.

На срещата представители на 21 държави, от страни-членки на НАТО и от страни-участнички в Програмата „Партньорство за мир“, обсъдиха и обмениха своя опит в решаването на нови и нетрадиционни проблеми на сигурността в ЮИЕ, като международния тероризъм, незаконния трансфер на малокалибрени и лекострелкови оръжия, неразпространението на оръжия за масово унищожение и др. Особено внимание бе обърнато както на съществуващите двустранни и многостранни механизми за сътрудничество между държавите в региона, така и на възможностите за обсъждане на проблематиката в рамките на ЕАСП.

Мерки на правителството за борба с организираната престъпност и корупцията Отговор на министър-председателя Иван Костов на питане на народния представител Драгомир Драганов пред парламента

Правителството на демократичните сили пое управлението на страната в условията на дълбока икономическа и финансова криза, когато мащабите на престъпността практически застрашаваха националното стопанство и сигурността на държавата. В момент, когато на въпроса кои са десетте най-големи проблема българинът отговаряше: на първо място престъпността.

В икономическата, банковата и финансовата сфера се реализираха престъпни механизми за незаконно преливане на капитали от държавни структури и влогове на населението към паралелни частни фирми. Под формата на кредити от банките бяха раздадени огромни парични средства без обезпечение, с което банковата система бе поставена в условията на колапс. Силно принизеният и избирателно провеждан данъчен контрол създаваше предпоставки за прикриване на финансови резултати и избягване на данъчно облагане.

Неефективният граничен и митнически контрол способстваха за осъществяване на мащабни контрабандни операции в ущърб на интересите на държавата и обществото.

Корупцията, проникнала дълбоко в държавните, общинските и правозащитните институции сериозно препятстваше държавата в осъществяване на нейните регулативни и контролни функции.

В тези условия правителството изведе борбата срещу организираната престъпност и корупцията като ключов елемент в своята политика и основна приоритетна задача.

В периода 1997/98 година бяха осъществени комплекс от законодателни, икономически и управленски мерки за изтощаване на икономическите възможности на организираните престъпни групировки и разбиване на тяхната организационна структура, за пресичане на опитите им да извличат печалба от националното стопанство чрез използване на престъпни механизми и корумпиране на служители от централната и местна администрация.

За успешното противодействие на престъпността правителството реализира своята законодателна инициатива в две посоки:

– Бързи законодателни промени, както в областта на наказателното право и процес, така и в икономическата сфера, в които поради липсата на подробна нормативна регламентация, организираната престъпност бе намерила своите финансови източници .

– Институционално укрепване на държавните органи, изпълняващи функции по противодействие на престъпността.

В края на 1997 година Народното събрание прие решение за мерки в борбата с престъпността и корупцията. В изпълнение на задълженията си по това решение на 16 юли 1998 година правителството прие Единна национална стратегия за противодействие на престъпността.

Приети са 14 закона, които имат пряко отношение към борбата с организираната престъпност и корупцията. Правителството подготви проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание през месец август 1997 година.

С този закон наред с увеличение на санкциите за някои типични за прехода престъпления, за пръв път бяха дефинирани и свързани с по-тежко наказание такива престъпления като „рекет“ и „изпиране на пари“. Бяха дефинирани особени случаи на престъпления в данъчната и финансовата система, незаконен трафик на наркотици, хора и оръжие, тероризъм, престъпления срещу интелектуалната собственост. За първи път бе дефинирано понятието мафиотска организация и се предвиди наказание при организирането и членуването в такива структури. С премахването на института на продължаваното престъпление се създадоха възможности за ускоряване на наказателното преследване.

Заедно със измененията на Наказателния кодекс по инициатива на правителството се приеха изменения и допълнения на Закона в застраховането, с което се нанесе сериозен удар върху икономическите позиции на силовите престъпни групировки.

Изменението на Наказателния кодекс от 1999 година, въведе наказателна отговорност за специфични случаи на корупция, съобразени с Конвенцията за борба с подкупването в международния търговски обмен. По инициатива на правителството Народното събрание прие Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и пакет от закони за противодействие на престъпността във финансово кредитната, данъчната, митническата системи, срещу корупцията и хазарта.

Имаме нов Закон за митниците и правилник за неговото приложение, с които се осъществи една качествено нова крачка напред в защита границите на страната. Правителството предложи на вашето внимание и Данъчен процесуален кодекс на страната, с приемането на който ще се създаде и окончателно системата на данъците, данъчната администрация и данъчния процес.

Едновременно с всичко това, бяха взети мерки за институционалното укрепване на всички органи, изпълняващи функции по противодействие на престъпността. В МВР се оптимизираха структурите и функциите на службите и се усъвършенствува координацията и взаимодействието между тях. Осъществи се структурна и функционална реорганизация на Националната служба „Борба с организираната престъпност“, с което се прецизираха функциите и се елиминира дублирането на задачи и дейности с други служби на МВР. Националната служба „Гранични войски“ се реорганизира в специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба, за охрана на държавната граница и контрол по спазването на граничния режим.

В изпълнение на договореностите по споразумението за асоцииране в областта на вътрешните работи се разви активно международно сътрудничество за интегриране и взаимодействие с международните структури за борба с трансграничната престъпност и правоохранителните органи на държавите от Европейския съюз.

Двустранни и многостранни спогодби, споразумения и протоколи за сътрудничество за противодействие на престъпността, са сключени със САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Испания, Австрия, Китай, Индия, Русия, Македония и други държави. Разширено е сътрудничеството със страните от Балканския регион. Подписани са междуправителствена спогодба с Турция и Румъния и Протокол за тристранно сътрудничество с Гърция и Румъния за противодействие на организираната и трансгранична престъпност.

След влизане в сила на новото митническо законодателство, регламентиращо митническите режими и процедури и със засилване на контрола, съществено бяха ограничени възможностите за корупция и незаконни действия. За последните две години са санкционирани 81 служители от митническата администрация.

Най-големи затруднения правителството изпита при провеждане на реформата в съдебната система. За всекиго е ясно, че не може да съществува ефикасно противодействие на престъпността без силна съдебна власт, която да осъществява последователна и безкомпромисна наказателна политика. През лятото на 1998 г. в Народното събрание беше внесен проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с единствената цел да приведе структурата на съдебната система в съответствие с Конституцията на Република България и европейските стандарти. Въпреки общото становище, че несъвършената структура на съдебната система, проблемите в работата й с кадрите, тяхната професионална квалификация и морал пречат на ефективността на противодействието на престъпността, опозицията и в частност парламентарната група на Евролевицата приеха проекта като опит за грубо вмешателство на изпълнителната в съдебната власт.

Така в заседание на 16 юли 1998 година Иван Бойков прочете декларация от името на Парламентарна група на Евролевицата, че няма да участвува в гласуването на закона. И наистина Евролевицата не взе участие при гласуването. Като се има предвид изразеното единомислие към необходимостта от реформа на съдебната система, тази позиция породи недоумение.

Независимо от противопоставянето, реформата в съдебната система бе проведена. С измененията в закона Прокуратурата се приведе в съответствие с Конституцията и съвременните изисквания за правосъдие. Разделиха се функциите по обвинението и разследването. Според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи правомощията на прокуратурата да прекратява и спира наказателните производства са поставени под контрола на съда. Усъвършенства се системата от следствени органи. Следствените служби бяха освободени от централното им ръководство, като по този начин се гарантира и тяхната независимост. Чрез тази децентрализация се въведе непосредствено наблюдение на престъпността по места и по-ефикасно противодействие срещу нея. Създаде се Специализирана следствена служба, чийто служители с богат следователски опит се насочват в разследването на особено тежки престъпления и престъпления, извършени от организираната престъпност.

С измененията и допълненията на Закона за съдебната власт от края на 1998 година се усъвършенства и процедурата за дисциплинарната отговорност. Предоставиха се правомощия на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да прави предложения за възбуждане на дисциплинарни производства срещу съдии, прокурори и следователи, както и при определени условия да обръща внимание на магистратите за допуснати нарушения и слабости.

Всички тези промени бяха в пълно съответствие с Конституцията и европейските стандарти, което се потвърди по-късно от Конституционния съд и Венецианската комисия.

Когато заработи новият Висш съдебен съвет и когато новоназначеният Главен прокурор пое функциите си, обществото разбра защо опозицията се противопоставяше най-ожесточено на реформата в съдебната власт. Защото без извършените промени, тази власт създаваше възможности много престъпления да се прикрият и да останат ненаказани.

Запознат съм с доклада за резултатите от извършената ревизия във Върховна касационна прокуратура и с доклада за извършената проверка по движението на делата в бившата Национална следствена служба. Стотици дела за тежки престъпления са без движение, а 67 преписки в прокуратурата направо липсват. Как при това състояние може да се провежда една наистина ефективна борба с престъпността?

Нещо повече! Оказа се, че така яростно защитаваният от Евролевицата шеф на следствието е излъгал в доклада за полицейското насилие. В същото време е осуетявал работата по наказателни дела срещу негови приятели или е принуждавал подчинените си да повдигат неоснователни обвинения. Може би сте знаели, че са водени поръчкови следствия, но сте си мълчали.

В изпълнение на правомощията си, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е внесъл във Висшия съдебен съвет информация за резултатите от проверката на Специализираната следствена служба. Ръководството на тази служба не е направило необходимото за привеждането й в организационно и функционално съответствие, за преодоляване на недостатъците, които са били характерни за работата на бившата Национална следствена служба. Това е дало основание на министъра да поиска от Висшия съдебен съвет понижаването на ръководителя на Специализираната следствена служба от длъжността “ директор “ на службата в длъжност следовател.

Активизира се работата на прокуратурата. Искрено се надяваме, Главният прокурор да даде ход на всички дела и да продължи производството по такива нашумели дела като това за нарколабораторията в „Опицвет“, за бартера „жито-петрол“ и др. Това също не беше желано от опозицията и за това тя не беше съгласна с реформата.

Проверяват се сигнали за рекет от страна на депутати от Евролевицата, и участие в организирана мрежа за кражби и изкупуване на черни и цветни метали. Събрани са доказателства за участието на депутат от левицата в издаването на „болничния лист“ на прокурора Михаил Дойчев.

Проверява се и отношението, лично на Вас, господин Драганов, към приватизационни фондове и особено интересите Ви в приватизацията на курортния комплекс „Елените“.

Очевидно Вашето отношение към корупцията може да се дефинира така: Вие сте против далаверата, в която не участвате. И категорично против корупцията, в която не сте включени!

Реалността е, че мерките на правителството доведоха до осезаеми резултати в противодействието на престъпността.

Значително е ограничена активността на престъпните групировки, възникнали в периода 1990-96 година. Постигнати са осезаеми резултати в ограничаване на „сенчестата икономика“, контролирана от структурите на организираната престъпност. Пресечени са и са разрушени престъпните механизми и канали, използувани за контрабанда и незаконни сделки с етилов алкохол, горива, захар, пиратски компактдискове, през които основно преминаваше престъпният бизнес. През 1998 година в страната практически бе ликвидирано незаконното производство на компактдискове, за което България бе извадена от списък „специален 301“ на страните, нарушаващи авторските права.

Пресечен е рекетът, упражняван от престъпните групировки върху средния и дребен бизнес. Практически е ликвидирано принудителното налагане на договори за охрана. Застрахователните компании, възникнали в резултат на трансформиране на капитал от престъпна дейност, са елиминирани от застрахователния пазар. Ограничени са в значителна степен възможностите на престъпните групировки да извличат и натрупват печалби от контрола върху сенчестата икономика, наркоразпространението, хазарта и нелегалната миграция, както и за съвместни действия с транснационалната организирана престъпност.

Рязко е ограничена и снижена криминалната престъпност. През 1998 година регистрираните криминални престъпления в страната са намалели с 34,5 на сто в сравнение с 1997 година. Повишена е и разкриваемостта на престъпленията, която е 56,9 на сто за 1998 година. при 45,6 на сто за 1997 година.

Тенденцията на намаляване на криминалната престъпност продължава и през тази година. За първите пет месеца престъпността е намаляла с 18,3 на сто, а разкриваемостта е повишена с 9,6 пункта.

Не мога да не отбележа постигнатите резултати по разследването на делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов. Задържаните лица и действията по разследването, с което е ангажиран и новият главен прокурор, ни дават основание да вярваме, че в скоро време ще бъдат изправени пред съда както извършителите, така и поръчителите на това убийство.

Ефикасното противодействие на престъпността изисква не само разкриване на престъпниците, но и бързото им наказване. Правителство внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс. Тези изменения са пряко насочени към съкращаване на срока „престъпление – наказание“ и към максимално гарантиране правата на гражданите в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека.

На всички трябва да ни е ясно, че ефикасността на противодействието на престъпността зависи в много голяма степен от това доколко е ефективна работата на съдебната система. За да има резултат от мерките на правителството трябва престъпниците и корумпираните да бъдат наказвани. След създаване на законовите предпоставки за институционалното укрепване на съдебната власт, нашите очаквания са, че тя по най-бърз начин ще се реформира практически, ще се освободи от всякакви форми на непрофесионализъм и корупция, което е условие за повишаване на общественото доверие към нея. Само общите усилия на законодателна, изпълнителна и съдебна власт могат да ни доведат до успех в борбата с престъпността и корупцията.

Казаното ни най-малко не означава, че правителството е приключило своята работа по противодействие на престъпността и прехвърля по-нататъшната отговорност на съдебната власт. То ще продължи прилагането на целия комплекс от мерки за ограничаване на всички форми на престъпност, предвидени в Единната стратегия. Тук влизат всички социални и икономически мерки за превенция на конвенционалната престъпност и в частност на престъпността сред малолетни и непълнолетни. Ще продължи и работата по пресичане на корупцията във всички сфери на обществения живот.

Създават се и условия за успешно стартиране на полицейското разследване по прилагане на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс. Приоритет на правителството е изграждането на професионална и компетентна полиция по европейски модел, „отворена“ към обществото и неговите проблеми.

Предстои работа по изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, по създаването на публичен регистър за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Необходимо е да се ускори процедурата по създаване на Закон за противодействие на финансовите престъпления и нарушения, чрез който по един ефикасен начин да бъдат санкционирани лицата, натрупали доходи по незаконен път.

Правителството вижда опасността от опити за възстановяване на контрабандни канали и други възможни престъпни действия за извличане на лесни и бързи печалби от кризата в Косово и ембарговите мерки срещу СР Югославия, но са взети незабавни и твърди мерки за тяхното предотвратяване.

И накрая искам да подчертая, че независимо от пречките, които опозицията създаваше, правителството със същата упоритост ще продължи да работи до края на своя мандат за окончателно спечелване на войната с престъпността. А за извършеното до тук най-показателни са оценките на международните институции. Отново искам да припомня оценката в доклада на Европейската комисия в края на 1998 година за постигнатото от Република България в областта на правосъдието и вътрешните работи: „България е направила заслужаващ овации напредък в изпълнение на краткосрочните приоритети на „Партньорство за присъединяване“.

Мостът между Видин и Калафат е включен в разработките на програма ТИНА за асоциираните страни на Европейския съюз

Мостът на река Дунав между Видин и Калафат като част от трансевропейска магистрала № 4 е включен в разработките на програма ТИНА – програмата за оценка на потребностите от транспортна инфраструктура, която е за асоциираните страни на Европейския съюз. Програмата ТИНА със седалище във Виена вече е приела архитектурата на транспортната мрежа, съставена от трансевропейските магистрали. Това заяви министър-председателят Иван Костов в парламента в отговор на питане на депутата Руси Статков.

В тази програма вариантът за изграждане на мост над Дунав между Лом и Расту не съществува. Преди декември 1998 г. е съществувал алтернативен вариант за мост Лом – Расту, но след като секретариатът на ТИНА е изготвил картите на трансевропейската пътна мрежа, вариантът е отпаднал. Това е прието от всички транспортни министри на тяхна конференция. Резултатът е подписан и от румънския транспортен министър.

Два фактора определят ефективността на избора за мястото на втория мост над река Дунав, каза премиерът. Съществува ограничението, че в момента няма достатъчно като обем товари, които да направят ефективна експлоатацията на мостове по река Дунав. От тази гледна точка желанието на българското правителство да гарантира финансирането на проучването и строителството на моста трябва да се оцени изключително високо. По този начин аз искам да отговоря на това, което медиите изнесоха като становище на румънския президент, каза министър-председателят. Според него за българското правителство това становище не е отговорът на румънското правителство. Ние сме задали писмено своята позиция и чакаме писмен отговор, каза Иван Костов.

Вторият фактор, който определя избора, е докога ще бъде затворен пътният и железопътен коридор през Югославия. Ако се допусне, че маршрутът през Югославия няма да се ползва пълноценно през следващите 35 години, тогава мостът при Лом-Расту има най-благоприятно положение. Ако обаче Югославия бъде отворена за транспорт преди 2006 г., тогава трябва да се предпочете вариантът с най-малките разходи, а това е мост при Видин-Калафат.

Българското правителство е осигурило схемата за финансиране на този мост, независимо, че сега той изглежда неефективно начинание. Основната причина е в оптимизма, че потоците от стоки от Централна и от Северна Европа към Югоизточна Европа ще се увеличават. В момента Югоизточна Европа е в изключително трудно икономическо състояние, затова и търговията със Северната и със Западната част на Европа, дори и с Централната част, е слаба. Маршрутът на трансевропейски коридор №4 обслужва като алтернативен централноевропейски и северноевропейски маршрути. Правителството очаква да се развият динамично икономиките на страните, които вече излизат от състояние на преход. А това означава увеличаване на стоковите потоци. Особено след бързия край на войната в Косово ние считаме, че нещата ще тръгнат в положителна насока, каза премиерът Иван Костов.

Българското правителство гледа на моста при Видин – Калафат като част от трансевропейска пътна мрежа, а не като част от вътрешен път на България. Затова и апелът, който се отправя в момента, е към всички страни от Централна, Западна и Северна Европа и се търси подкрепа за тази идея. От изказванията на водещите европейски политици е ясно, че за Югославия ще има икономическа подкрепа за възстановяването, след като си отиде Милошевич, каза премиерът. Но Милошевич ще бъде президент на Югославия още почти 2 години, което означава, че едва след две години има вероятност той да си отиде и да започне да се подпомага възстановяването на Югославия. В частност възстановяването и на мостовете по пътните и железопътните артерии, които България ползваше преди войната. Самото възстановяване на мостовете изисква още поне 2 години. Следователно минимум 4, а може би 5 и повече години няма да има възможност да ползваме трасето, което минава през Югославия, каза Иван Костов. Затова и българското правителство представя своето предложение за мост при Видин – Калафат вече не като интерес само на България и Румъния, а като интерес на всички страни от Югоизточна Европа и като интерес на страните от Централна Европа. Мостът може да се построи за 2 години, което означава 2 години в повече за ползването на пряка връзка. Трансевропейската магистрала № 4 и мостът при Видин – Калафат са почти алтернативни на това, което е използвано преди войната и много товари ще се насочат по това направление. Ето защо нашето намерение е сериозно, записали сме го като инвестиционен обект и имаме желание да го завършим, каза министър-председателят.

На българското правителство са известни изключителните трудности на община Лом, в която социалните проблеми са изключително остри, каза още Иван Костов. Заедно с местните депутати и местната власт сме готови да търсим и намираме съвместни решения за проблемите на общината, каза министър-председателят.

Споразумението между България и НАТО ускори реализирането на стратегическите ни приоритети във външната политика и националната сигурност.

Очевиден, еднозначен и ясен за всеки непредубеден български гражданин е отговорът на въпроса какво е отражението, което споразумението на България с НАТО има върху възможностите и перспективите за водене на успешна външна политика от Република България. Това въздействие е изключително благоприятно, каза министър-председателят Иван Костов в парламента в отговор на въпрос на народния представител Иван Генов.

Сключването на споразумението ускори в значителна степен процеса на реализиране на стратегическите приоритети на страната в областта на външната политика и националната сигурност. То спомогна за издигане на авторитета на страната ни в международен план, особено сред държавите от евроатлантическата общност. Потвърди на дело по най-убедителен начин привързаността ни към ценностите на демокрацията, хуманизма, човешкото достойнство и свобода. По най-категоричен и конкретен начин бе потвърдена солидарността ни с евроатлантическата общност, както и с жертвите на бруталната репресия, прилагана от последния тоталитарен режим от Централна и Източна Европа спрямо собственото му население. Режим, който наскоро бе обявен за престъпен от авторитетна независима международна съдебна инстанция.

Последователната и принципна политика, провеждана от българското правителство по отношение на кризата в Косово, получи много високо международно признание. Тя допринесе до преосмисляне от страна на международната общност на стратегическата роля на България за възстановяване на мира и гарантиране на сигурността и стабилността в нашия регион. Днес на България се гледа не само като на желан, но и необходим партньор и бъдещ член на Европейския съюз и НАТО. За това свидетелстват:

– многобройните и еднозначно положителни реакции на висши ръководители на НАТО и на страни – членки на Алианса и на Европейския съюз,

– безпрецедентната серия от посещения и контакти на най-високо държавно и правителствено равнище с важни страни от НАТО и Европейския съюз като Великобритания, Германия, Италия, САЩ, Австрия и други,

– успешното посещение в Русия, което доказа, че спекулациите за някакво негативно отражение на нашата политика по Косово върху двустранните българо-руски отношения са абсолютно безпочвени,

– еднозначната подкрепа и съгласие с нашата позиция практически на всички страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в Европейския съюз и НАТО, които действат в същата посока като България,

– положителните тенденции по отношение на включване на България в стратегията на международната общност за Югоизточна Европа – мястото, което ни се отрежда в Пакта за стабилност, иницииран от ЕС, Форума на НАТО за Югоизточна Европа и други.

Показателно е, че в крайна сметка бяха преодолени основните различия в позициите на страните, които по една или друга причина имат известни разногласия с НАТО по действията за постигане на решение на кризата. Така стана възможно излизането с обща платформа пред СР Югославия и се откри реален шанс за прекратяване на конфликта и мир. Този шанс се откри едва след като режимът на Белград окончателно се убеди, че няма да разбие оформящото се единство на международната общност. България категорично даде своя принос за тази тенденция – главно благодарение на солидарността си с усилията на демократичната международна общност. Тази солидарност бе изразена ясно чрез сключване на споразумението с НАТО за транзитно преминаване през въздушното ни пространство. Водещият мотив за нас беше и продължава да бъде стремежът към най-бързо, трайно и справедливо решение на кризата, както и ускоряването на процесите на интеграция на България в НАТО и Европейския съюз. В този смисъл, единственото правилно решение по въпроса за транзитното преминаване през въздушното пространство на Република България беше именно решението, взето от парламента и правителството. От подобни решения страната ни само печели и българското правителство ще продължи и занапред решително и последователно да се придържа към тази политика.

Времето показа, че тезата – България се въвлича във война с Югославия, е лъжа. Времето показа, че каузата, зад която стои българското правителство, е правилната кауза, защото тя беше приета с решение от югославската скупщина.

Богомил Бонев: Годините бездействие на правозащитната система родиха мита за Ганеца

Годините на бездействие на правозащитната система създадоха чувство за безнаказаност у извършителите на престъпления и са една от причините да се митологизира в обществото образът на Ганчо Петров Въчков, известен като Ганеца.

Това каза от парламентарната трибуна министърът на вътрешните работи Богомил Бонев, в отговор на питане от народния представител Татяна Дончева.

През периода 1995-1997 г. на практика не е направено нищо за издирването и задържането на опасния престъпник, заяви министър Бонев.

След 1997 г. е установено, че Ганчо Въчков и неговата група с основни членове Николай Зарев /Данкина/, Красимир Христов /Баката/ и Огнян Борисов /Гангстера/, са извършители на множество тежки криминални престъпления и въоръжени грабежи, предимно на луксозни автомобили и джипове, с особена бруталност и висока степен на обществена опасност, застрашаваща живота и здравето на случайни граждани и служители на МВР. Кратката равносметка на част от изброените и безспорно доказани случаи само до тук показва 19 въоръжени грабежа, от които пет с опит за убийство и едно убийство, извършено по особено жесток и мъчителен начин.

През месец септември 1998 г. Ганеца, Данкина, Баката, Гангстера и бандата им празнуват в известен ни столичен ресторант в София 150-ия си въоръжен грабеж, без да бъдат заловени.

До момента са получени данни, че групата начело с Въчков е съпричастна и към извършването на още две убийства и два опита за убийство.

Събраните доказателства дават възможност да се направи основателното предположение, че става дума за поръчкови убийци, каза още министър Бонев.

Митологизирането на подобни лица не само не е в услуга на обществото, но води и до стремеж към подражание. Всички служители на МВР чувстват огромно огорчение от това, че беше направен опит саможертвата им да бъде третирана като престъпление, а престъплението едва ли не като саможертва в името на обществото, каза още министърът на вътрешните работи.

Зенитно-ракетните комплекси разположени за прикритие на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат включени при заплаха за централата

Зенитно-ракетните комплекси, разположени за прикритие на АЕЦ „Козлодуй“, не работят в режим на излъчване и не могат да бъдат обект на удар от ракетите „Харм“. Те ще бъдат включени само при непосредствена реална заплаха за атомната електроцентрала от влитащи въздухоплавателни средства от Съюзна Република Югославия. Това заяви днес министър Георги Ананиев в парламента в отговор на актуален въпрос на депутата Христо Смоленов.

Нашите зенитно-ракетни комплекси получават радиолокационна информация за въздушната обстановка от радиолокационни станции, които са разположени извън обсега на действие на този тип ракети, обясни министър Ананиев. Такъв подход в използване на радарните установки на Българската армия дава възможност да се осигури необходимата информация за нуждите на противовъздушната ни отбрана и да се ограничават възможностите на изстреляни ракети от сръбски радари да се самонасочат по наши радиолокацконни станции.

С цел намаляване на вероятността от допускане на инциденти от подобен характер, беше забранена работата на радиолокационните станции, но само от сантиметровия диапазон, в част от подразделенията, разположени на разстояние 40-70 км източно от държавната ни граница със Съюзна Република Югославия, съобщи Ананиев. Сега радиолокационното разузнаване се води с радиолокационни станции, работещи в метровия диапазон.

Промени в законите за местните избори и местното самоуправление предлага правителството

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори и законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация прие на извънредно заседание Министерският съвет.

Основните изменения, които се съдържат в предложените законопроекти, са логически свързани и взаимно преплетени, каза вицепремиерът Евгений Бакърджиев пред журналисти след приключване на заседанието. От 1991 г. имаме законодателство по въпросите на местното самоуправление. Оттогава различни правителства го променят, като най-големи щети бяха нанесени през 1995 г., когато са въведени измислени структури и схеми, които препятстваха работата на местното самоуправление, вместо да я подпомагат, каза той. Според него с предложените промени правителството възстановява това, което е било работещо като текстове.

На първо място, предлага се премахване на районните съвети в градовете с районно деление – София, Варна и Пловдив. Районните съвети бяха създадени без да имат пълноценни функции, права и задължения и на практика са изкуствена структура без възможност да въздействат върху вземаните управленски решения. В съответните райони ще има районни кметове, които ще се избират от Общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този начин искаме да създадем възможност за по-добро администриране в трите най-големи града в България, каза г-н Бакърджиев.

Вторият елемент в предложените промени е прецизирането на броя на общинските съветници в страната. В досегашния закон общините бяха разделени в групи до 5 хил., 10 хил., 20 хил., 30 хил., 50 хил., 100 хил. и над 100 хил. жители. Всички градове над 100 000 жители бяха приравнени в една и съща група и имаха един и същ брой – 51, общински съветници, независимо от това че имаха 3, 4 или 5 пъти разлика в броя на населението, съответно на проблемите и нуждата от това да се формират работещи комисии на общинските съвети. Затова с настоящите промени се въвежда допълнително разделение на общините – население на общини до 75 хил.жители, от 100 хил. до 160 хил. и над 160 хил. жители. При това положение съответно се намалява и броя на общинските съветници пропорционално в съответните категории общини като общата редукция е около 30%, заяви вицепремиерът Бакърджиев.

Друг важен момент в предлаганите промени е разширяването на кръга на изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за кметове и общински съветници. Лице, което като пълнолетно е било осъждано на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, няма да има право да се кандидатира за кмет. Аналогично ограничение съществува в Закона за Сметната палата, в Закона за адвокатурата, Закона за защита на конкуренцията и в други действащи нормативни актове. Като условие за регистрация на кандидатите за кметове се предвижда и предоставянето на писмено удостоверение за извършена проверка по реда на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Нормално е да се даде възможност на хората, които с доверието си предоставят на кандидата за кмет широки правомощия и възможност да управлява и да защитава техните интереси, да имат право на морален избор и да знаят за кого гласуват всъщност, отбеляза вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Става дума за информация, а не за ограничение и забрана за регистриране на кандидатите за кмет, обясни той.

Една от най-важните промени е премахването на трилотажа, който бе въведен през 1995 г., и възстановяването на балотажа, при който ако няма победител на първия тур на изборите, то на втория тур се явяват първите двама кандидати, получили най-много гласове.

С цел да се постигне оптимално ниво на ефективно управление в населените места с население до 500 жители – в съответствие със Закона за териториално-селищното устройство, общинските съвети ще определят наличността на кметства, а съответните служби и ръководители в тях ще бъдат назначавани от кмета на общината.

Друг основен момент е предложената промяна на вида на бюлетината, с която се гласува за кметове на общини. Искаме да въведем европейската и световна практика да се гласува с една бяла бюлетина, в която ще бъдат подредени имената на всички кандидати за кметове, съответно с индикации за тяхната политическа принадлежност или начина им на издигане, заяви Евгений Бакърджиев. Бюлетините няма да бъдат в секциите безразборно, те ще бъдат при комисията, която ще дава на всеки гласоподавател бюлетина. Всеки гласоподавател от своя страна ще определя своя избор със задраскване на съответното квадратче, стоящо пред името на избрания кандидат. Според г-н Бакърджиев това ще облекчи значително самия изборен процес. Освен единната бюлетина за кандидатите за кметове ще има отделна бюлетина за всяка една от пропорционалните листи с кандидати за общински съветници, излъчени от коалициите или партиите.

Правителството предлага също Централната избирателна комисия, която действа в момента, да получи правомощията по провеждане и на местните избори. Според вицепремиера Бакърджиев целта е да не се създават отново нови органи и да се политизира изборния процес. Смятаме, че оттук насетне може една централна избирателна комисия да отговаря за изборите и за парламент, и за местни органи на управление, каза той.

Промените не са много, малко текстове са коригирани, но за сметка на това сме се опитали да наблегнем на качеството и да облекчим работата на избирателните комисии, заяви в заключение Евгений Бакърджиев.

Валентин Цветанов ще е новият представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР

Валентин Цветанов ще е новият представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие, реши правителството на заседанието си днес. На този пост той ще замени Божидар Кабакчиев, който преминава на друга работа.

В момента Валентин Цветанов е подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“. В периода 1995 – 1997 година Цветанов е бил изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания. Преди това е директор на Обединена българска банка – „Стройбанк“. Във времето от 1985 до 1992 година Валентин Цветанов е работил в Министерството на финансите, Министерството на планирането, Института по икономика и управление при Държавната планова комисия.

Валентин Цветанов е завършил УНСС, специалност „Социално-икономическо планиране“. Владее английски и руски език. Женен е и има едно дете.

Изявление на министъра на външните работи на България Надежда Михайлова на Конференцията на министрите за Пакта за стабилност за Югоизточна Европа (Кьолн, 10 юни 1999)

Дами и господа,

Поставянето на началото на Пакта за стабилност е събитие, което се приветства. То идва по време, когато имаме всички причини за оптимизъм, че политическият изход от Югославската криза е близо. Въпросът е – каква ще бъде ролята на Пакта, както на следващия ден след победа над политиката на Милошевич, така и след години, когато най-накрая дебалканизираме Югоизточна Европа.

Първо, участниците в Пакта, както и всички съдействащи държави и организации трябва да помогнат за бързото и ефективно осъществяване на решенията на Съвета за сигурност за политическо разрешаване на кризата в Косово. Реализирането на Пакта трябва да препотвърди ключовата роля на НАТО за дългосрочна сигурност и стабилност на ЮИЕ. Алиансът успя в създаването на предпоставки за политическо решаване на Косовската криза. Ролята на НАТО като ядро на международното присъствие за сигурност в Косово е решаваща за осъществяването на всякакви следващи действия в контекста на Пакта за стабилност.

Ключов елемент на следвоенната стратегия трябва да бъде незабавното реализиране на План за действие за защита и завръщане на бежанците и изселените лица по домовете им. България вече предложи на Албания и Македония да се предприемат общи практически мерки за ускоряване на процеса, в тясно сътрудничество със съответните международни организации.

Пактът трябва пряко да допринесе за по-нататъшната демократизация на Западните Балкани. Той трябва конкретно да помогне за изграждането на демократично и многоетническо Косово, както и за бърз преход на СРЮ към демокрация.

Но нека да изясня едно нещо. В момента е разпространено виждането, че ако няма достоверни доказателства за радикална демократична промяна в Белград, няма да може да се осъществи основна регионална стратегия за съдействие и инвестиции в Югоизточна Европа. Аз бих заела малко по-различна позиция по този въпрос. Да, бързата демократизация на Югославия е задължителна и ние трябва да помогнем, по всички законни начини, на сръбския народ да направи такава радикална промяна. Успоредно с това, обаче, Пактът трябва да мобилизира незабавно всички възможни финансови и политически средства за да се даде тласък на растежа и инвестициите в така наречените фронтови държави, включително България. Сръбският народ трябва ясно да види, че страните, които представляват демократична алтернатива на режима в Белград са възнаградени и допълнително насърчавани за своето цивилизовано развитие и поведение. Под закрилата на Пакта за стабилност, съседните държави трябва да започнат да се превръщат от бедни демокрации в демокрации на благосъстоянието, породено от солидарността. Това е най-добрият импулс за Сръбския народ да направи промените, които ние всички очакваме.

Дами и господа,

Проектите, генерирани от Пакта трябва да изведат всички страни в региона към ясната перспектива за членство в ЕС. В тази връзка, като напълно отчитаме индивидуалната ситуация в страните асоциирани членове от ЮИЕ, ние призоваваме ЕС да започне преговори за присъединяване с България и Румъния в края на 1999, когато е срещата на върха. В същото време, Съюзът трябва да влезе в нови преговорни взаимоотношения със страните от региона, които не са асоциирани членове. Така ще се поддържа прогресивния, динамичен принцип и този за индивидуалния път на всяка страна към разширяване на Съюза. По този начин ще постигнем целта за поетапна цялостна европеизация на Балканите.

Но, дами и господа, европеизацията на Балканите няма да се постигне само чрез доклади за страните и правни документи. Необходима е промяна на политическия манталитет.

В края на хилядолетието, ние се изправяме пред предизвикателството да осъществим мечтата за обединена и просперираща Европа. Това, от което имаме нужда днес е траен мир, а не само прекратяване на военните действия. Това е крайната цел на Пакта за стабилност и това е мисията, която ние ще започнем заедно.

Възможности и процедури за участие на български фирми в доставките на стоки и предмети от първа необходимост за бежанците от Косово

Според постигнатата договореност за получаването на постоянна информация от Комисията за бежанци към ООН за търгове за различни стоки и услуги, които организацията ползва в своите мисии и в които могат да участват и сериозни български фирми в Агенцията за чуждестранни инвестиции се получи следната информация:

1.За да участват в ограничения търг, който се организира по спешност, фирмите трябва да бъдат в регистъра на Върховния комисариат по бежанците /UNHCR/. Всички български фирми, проявяващи интерес към търгове за доставки за UNHCR (по всички кризи), могат незабавно да се регистрират. Формулярът за регистрация може да се изтегли от адрес http://uncsd.org. Регистрирането на фирмите автоматично им дава достъп до цялата информация за търговете (без да има специфични условия за регистрацията). Доставките, които представляват интерес за координационната служба между различите агенции на ООН, както и резултатите от търговете, се обявяват на адрес http://www.iapso.org. При спешна покупка на ограничен брой позиции ВКБ се обръща към търговци на едро, като в момента най-активно се работи с холандската фирма IDA. Регистрираните български фирми, които желаят да участват в доставките, трябва да се свържат с mr.Martin Halland, Chief of Supply Section UNHCR, 94 Rue de Montbrillant, CH – 1202 Geneva tel. 41 22 739 80 17, fax 41 22 739 73 06, e-mail: Halland@unhcr.ch. Засега се търсят строителни материали, свързани с реконструкциите на къщи – пирони, тухли и др.

2.Бюрото за координация на хуманитарните операции (ОСНА) съобщава, че в случай на необходимост от спешна покупка на материали се организират търгове за регистрираните фирми, които са в регистъра на ВКБ. Фирмите се финансират от извънбюджетни средства. Препоръчва се контакт с г-н Кондрашов – тел 41 22 917 28 31, факс 41 22 917 00 13, който е Chief of Contract Section на ООН (Purchase and Transport Division). Подробности могат да се открият чрез http://www.unog.ch.

3.Международният комитет на Червения кръст и червения полумесец /МКЧК/ организира покупки на стоки според нуждите, които се обявяват в неговите апели. Препоръчва се контакт с mrs.Feena May, ръководител на секцията за доставките. За покупките на хранителни продукти отговаря mr.Hautle, а на лекарства – mr.Olle. Заявките на български фирми и техните конкретни оферти следва да се изпращат на факс 41 22 730 2876, като телефонът за контакти е 41 22 730 21 43.

На страницата на АЧИ в Интернет – www.bfia. org – може да се намери постоянна информация за търгове и конкретни апели, получени от МКЧК.

В телефонен разговор с премиера Костов президентът Клинтън потвърди ангажимента на САЩ към възстановяването на Балканите

Президентът на САЩ Бил Клинтън благодари на министър-председателя Иван Костов за съдействието от страна на България за намирането на успешен изход от кризата в Косово. Това стана в телефонен разговор между президента Клинтън и премиера Костов днес в 18.40 часа, по инициатива на американския президент.

Бил Клинтън увери Иван Костов, че САЩ продължават да стоят зад ангажиментите за дългосрочна подкрепа за възстановяване и стабилизация на региона, поети на срещата на върха във Вашингтон и изразени и пред президента Петър Стоянов. Американският президент изрази увереност, че събитията в региона ще се развиват в благоприятен план.

Президентът Клинтън информира премиера Костов, че проведеният днес разговор с руския президент Елцин му дава основания да очаква, че в близките дни ще се намери удовлетворително решение за механизма на участие на Русия в международните сили за сигурност в Косово. Иван Костов увери, че България ще се придържа стриктно към Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН.

Премиерът Иван Костов постави пред президента Бил Клинтън въпроса за политическите гаранции от страна на правителството на САЩ, както и от международните финансови институции за успешното приключване на 4-те най-големи приватизационни сделки в България. Президентът Клинтън изрази готовността на САЩ да се стимулира инвестиционен процес, изгоден за целия регион. По тази тема ще бъде проведен още един разговор между президента Клинтън и премиера Костов.

Среща на министър-председателя Иван Костов с президента на република Черна гора Мило Джуканович

За нас Черна гора е пример за развитие на демократични институции и практики в рамките на СР Югославия, каза министър-председателят Иван Костов по време на срещата си с президента на Република Черна гора Мило Джуканович. Провеждането на свободни демократични избори и наличието на етническа търпимост в републиката могат да служат за модел за демократизацията на Югославия, добави още премиерът Костов. Той увери своя гост, че българското правителство отчита позицията Черна гора в трудните месеци на косовската криза като силна и аргументирана. България е готова да сподели с Черна гора натрупания опит в областта на политическите и икономическите реформи, каза премиерът Костов.

Президентът Мило Джуканович заяви, че поради десетгодишните конфликти Югославия е сред най-изостаналите страни в региона. Косовският конфликт не беше нещо специфично, неговата ескалация е последица от генерално погрешна държавна политика. Ако имаше демократична алтернатива на тази политика, конфликтите щяха да бъдат избегнати, според оценката на Мило Джуканович.

Министър-председателят Иван Костов и президентът Мило Джуканович обсъдиха възможностите за сътрудничество в регионалната политика и по- конкретно за прилагането на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа.

Получих пълната подкрепа от страна на г-н Костов за осъществяването на демократичните реформи в република Черна Гора, заяви пред журналисти г-н Джуканович. И двамата изразихме надежда, че скоро такива демократични процеси ще започнат да се осъществяват и в Югославия и тя ще се превърне във фактор за стабилност на региона , каза още г-н Джуканович.

Приватизираните предприятия работят добре, но не смеят да рискуват

Приватизираните предприятия работят по-добре от държавните, но бавно се освобождават от излишните активи, заяви в Ловеч вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Там той участва в организираната от Правителствената информационна служба със съдействието на Българска стопанска камара и Програма ФАР регионална среща „Икономическата реформа в България – реалности и предизвикателства“. Вицепремиерът цитира данни от изследване, проведено в приватизирани предприятия, което показва, че новите собственици се страхуват да разпродават това, от което нямат нужда, макар че така ще си осигурят ресурс за инвестиции.

Г-н Божков отбеляза и възможността дружествата да не запазват предмета си на дейност, когато не са свързани директно с производство в друго предприятие и това не е задължително условие в приватизационния договор.

Според вицепремиера Александър Божков не се ползват достатъчно консултантски услуги за въвеждане на нови производствени и маркетингови стратегии. Няма и достатъчно млади специалисти в мениджърските екипи. Той отбеляза и страха от вземането на нови съдружници в дружествата.

Липсата на финансови ресурси за преструктуриране ще се промени след приватизацията на банките, очаква г-н Божков. Според него темпото на започналата реформа няма да се забави заради последствията от войната.

В своите изказвания на срещата с ловешките бизнесмени изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия Ирен Петрунова и председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев подчертаха неумението на българските предприемачи да представят добре написани проекти за финансиране от наши и чужди донори. Затова те препоръчаха на фирмите да ползват помощта на техните консултанти.

Министърът на земеделието и аграрната реформа Венцислав Върбанов съобщи, че фонд „Земеделие“ е открил клонове във всички области и там има консултанти, които да помагат при отпускането на средства.

Утре ще се проведе поредната регионална среща с биснессредите и медиите в град Варна.

Подписан бе приватизационният договор за 71 % от капитала на „Кремиковци“, новият собственик е „Дару металс“ – България

Агенцията за приватизация и „Дару металс“АД подписаха приватизационния договор за продажбата на 71 % от капитала на „Кремиковци“АД – София, малко след 16.00 часа днес.

Купувач на мажоритарния пакет от акциите на стоманодобивния комбинат е „Дару металс“АД – България. Офертата на дружеството се доближи най-много до рамката за обслужване и уреждане на задълженията на „Кремиковци“, предложена от правителството. Гаранции за изпълнение на поетите ангажименти даде и дългосрочният партньор на „Дару металс“ – италианската фирма Marcegaglia S.p.A. – гр.Мантуа, която е голям европейски производител на стоманени тръби.

Цената за 71 % от акциите на „Кремиковци“ е 1 щатски долар, като новият собственик ще инвестира в стоманодобивния комбинат 300 млн. щатски долара за период от 2000 до 2005 година. За обезпечаване на това задължение „Дару металс“ и Marcegaglia S.p.A се задължават да сключат ежегодни договори за поръчителство общо на стойност 25 000 000 щатски долара годишно, както и да издават ежегодни записи на заповед общо за 10 000 000 долара годишно.

Според баланса на „Кремиковци“ към 30 април 1999 година задълженията на дружеството са общо 645 051 202 000 лева. От тях задълженията към държавния бюджет са 17 755 467 000 лева, към социалното осигуряване – 33 124 067 лева, към персонала – 4 719 340 000 лева, към доставчици – 235 762 051 000 лева, към банки – 15 268 397 000 лева, получени аванси – 6 709 788 000 лева, други – 118 604 503 000 лева.

Държавата поема дълговете на дружеството към НЕК, Булгаргаз, държавния и общински бюджети, а също и за неплатени мита и данъци в размер на 183 млрд. лева.

Според приватизационния договор купувачът ще осигури обслужването на задълженията (към 30 април 1999г.) на „Кремиковци“ към Булгаргаз, НЕК, НОИ за социално осигуряване и данъци над сумата от 183 млрд. лева, но не повече от 93,688 млрд. лева. „Дару металс“ ще обслужва дълговете към държавата – ЗУНК (заместен от дълг към Контролбанк – Австрия, в размер на 70 млн. щатски долара) и ДФРР (35 млн. щатски долара). Новият собственик ще покрие и другите задължения към доставчици и търговски банки.

Освен това купувачът ще плати до 30 % от средствата, предвидени за инвестиции за възстановяване на минали екологични замърсявания

„Дару металс“ се задължава да осигури поддържането на годишна средносписъчна численост на персонала в основното производство на „Кремиковци“АД по трудов договор и съгласно програмата за трудова заетост за 1999 година – 8708 души. Купувачът предвижда създаването на нови частни дружества на базата на спомагателните дейности на „Кремиковци“АД. В тези нови дружества ще бъдат заети останалите работници и служители, които понастоящем работят в „Кремиковци“.

„Кремиковци“ е в изолация и изпълнява програма за финансово оздравяване, чийто срок изтича на 30 юни т.г. До сключването на приватизационната сделка мажоритарен собственик в дружеството с 96,29 на сто от акциите е държавата, като правата й се упражняват от министъра на финансите.

Процедурата за приватизация на „Кремиковци“ е открита от Агенцията за приватизация на 8 декември 1997 година (Решение №653). С него АП упълномощава WS Atkins International Ltd – Великобритания, в консорциум с Raiffeisen Investment A.G. – Австрия, и Райфайзен инвестмънт България ЕООД, да подготви приватизационната сделка до етап на сключване на договор за раздържавяване на дружеството. Срокът на договора, подписан с приватизационния посредник, изтича на 29 юни 1999 година.

На 1 юни т.г. проектът на приватизационен договор за продажба на мажоритарен пакет от 71 % от акциите на „Кремиковци“АД бе парафиран от представители на ексклузивния купувач „Дару металс“АД, представители на Агенцията за приватизация и представители на посредника WS Atkins – Raiffeisen Investment. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри парафирания договор на 2 юни 1999 година. Договорът бе одобрен от правителството на 10 юни 1999 година, тъй като в програмата за приватизация за тази година „Кремиковци“ е включено в списъка от предприятия, за продажбата на които се изисква решение на Министерския съвет.

58 % от капитала на „Мак турс“ – Благоевград, продадени за 1,812 млн.долара

Агенцията за приватизация подписа приватизационния договор за „Мак турс“ – Благоевград. Купувач на 58 % от капитала на дружеството, към когото спадат и няколко туристически бази около града, е ЕТ“Кейт континентъл – Катя Калъмбова“. Цената на сделката е 1,812 млн. долара, което означава, че една акция се продава за 16,76 щатски долара. Половината от цената се плаща в брой в деня на подписване на договора, а останалите 50 на сто в срок от 45 дни. Новият собственик ще инвестира 1,2 млн. долара за срок от пет години.

Печалбата на „Мак турс“ за 1998 г. е 32 млн. лева, задълженията на дружеството са само краткосрочни и са в размер на 115 млн. лева. В дружеството работят 176 души, като купувачът поема ангажимент три години да не променя броя на служителите. За същият период купувачът няма право да прехвърля акциите над дружеството и да продава дълготрайни материални активи.

Трудовите злополуки през миналата година са намалели със 6 на сто

Общият брой на трудовите злополуки през миналата година е 10 300, като от тях 8827 са производствени. В сравнение с 1997 трудовите злополуки в страната са с 6 процента по-малко, а производствените са намалели с 9 на сто. Това показват данните от отчета за работата на Главната инспекция по труда през 1998 година. Те бяха представени на национално съвещание с участието на началниците на 28-те районни инспекции по труда, представители на Министерството на труда и социалните грижи и Международната организация на труда, което се проведе в курорта „Златни пясъци“.

През 1998 година при трудови злополуки са загинали 104 души. По-голямата част от тези злополуки са станали в строителството, селското стопанство, производството на електро и топлоенергия, рудодобива. Основните причини за нещастните случаи са невнимание, работа с необезопасени машини и съоръжения или работните места, работа без лични предпазни средства, защото не са осигурени от работодателите или защото не се използват от работниците, нарушение на технологичния процес.

През 1998 година Главната инспекция по труда е организирала и извършила общо 20 251 проверки, констатирани са общо 95 059 нарушения на различни правила и норми на трудовото законодателство. За тяхното отстраняване са дадени 94 051 задължителни предписания с фиксиран срок. Последвалите проверки показват, че 89% от тях са изпълнени в дадения срок.

По време на проверките са спрени от работа до отстраняване на констатираните нарушения общо 1 816 машини, съоръжения и работни места, 120 цехове, участъци и технологични линии и 26 предприятия или обособени производствени обекти.

За допуснати нарушения на трудовото законодателство контролните органи по труда са съставили общо 2 015 акта на работодатели, длъжностни лица и изпълнителски кадри. Издадени са 1 913 наказателни постановления, като общата сума на глобите се равнява на 215 422 930 лева.

Тежестта на административно-наказателната отговорност е насочена към работодателите, които носят цялата отговорност по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и по прилагането на трудовото законодателство. На тях се падат 56% от общия брой на актовете и най-висок среден размер на наложените глоби.

В областта на трудовите правоотношения най-често срещаните нарушения са: неизплащане на трудовите и допълнителните трудови възнаграждения ( за продължителна работа, за извънреден труд, за нощен труд, за лоши условия на труд), неправомерно задържане на трудови книжки при прекратяване на трудовото правоотношение, в частни и в държавни фирми се полага извънреден труд без заповед на работодателя и в размери по-големи от допустимите, не се актуализира своевременно работната заплата в съответствие с определената минимална работна заплата, масово не се изплаща положения извънреден труд в частните фирми и т.н.

Регистрираните през 1998 година колективни трудови договори са 3071 или с 45,5% повече от тези през 1997 година. Дадени са 3474 разрешения за работа на лица под 18 година. Издадени са 1684 трудови книжки.

139,47 млрд. лева са загубите на България от кризата в Косово

Загубите на България в резултат от кризата в Косово са около 139,47 млрд. лева, а пропуснатите ползи – 12,75 млрд.лева, показват данните, постъпили до момента в Междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово.

Няма съществени отклонения от предвидените темпове на постъпления в държавния бюджет. Съотношение лев/долар към 14 юни е 1873,94, което представлява промяна на курса с 4,7% от началото на кризата. Министерството на промишлеността отчита загуби към 14 юни от 43,935 млрд.лева.

По отношение на обема на вноса и износа на основните наблюдавани стоки, не се наблюдават съществени изменения, с изключение на изнесената през изтеклата седмица 21, 6 хиляди тона хлебна пшеница.