67 000 лева става минималната работна заплата от 1 юли
Министерски съвет одобри увеличение на минималната работна заплата и на заплатите в бюджетната сфера на заседанието си днес.
От 1 юли 1999 г. минималната работна заплата се увеличава от 61 000 лв. на 67 000 лв. или с 9,8 процента. Минималната почасова работна заплата става 389,53 лева.
Гарантираният минимален доход за социално подпомагане остава на ниво 37 300 лв. Така ще бъде установено приемливо съотношение между размера на най-ниската пенсия за изслужено време и старост, който от 1 юли 1999 г. ще възлиза на 38 850 лева, и размера на гарантирания минимален доход.
От 1 юли 1999 г. се увеличават със 7,5 % средните брутни работни заплати в бюджетната сфера, реши правителството.
Правителството прие правилата за образуване на цените на електроенергията, топлинната енергия за населението и брикети за населението
Наредба за определяне и прилагане на правилата за образуване на цените на електрическата енергия и на топлинната енергия и брикети за населението одобри с постановление Министерският съвет днес, 24 юни 1999 година.
Постановлението влиза в сила от 3 юли 1999 г. и е прието въз основа на чл. 59, ал.3 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. Според закона „Министерският съвет по изключение определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги“, каквито се явяват електроенергията, топлоенергията за населението и брикетите за населението.
Според наредбата цените на електроенергията ще се образуват от НЕК-ЕАД и ще се съгласуват с Комитета по енергетика. Цените на топлоенергията за населението и брикети за населението ще се образуват от Комитета по енергетика.
Новите цени на електроенергията, топлоенергията за битови нужди и брикетите за населението влизат в сила от 5 юли 1999 година.
Средната продажна цена на електроенергията за населението се увеличава с 10 процента, а средната продажна цена на електроенергията за стопанска и обществена дейност се увеличава с 1,1 процента. Ценовите равнища за електроенергията са съобразени с предвидените проценти на увеличение, съгласно Плана за действие за преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на търговските дружества в енергийния отрасъл за периода 1998-2001 г., приет с решение на Министерски съвет № 461 от 21 август 1998 година.
Цената на топлинната енергия за населението се увеличава с 12 на сто, вместо с 30 процента, предвидени в плана за действие. По-малкото от предвиденото увеличение се дължи на изпълнението на оздравителните и ремонтни програми на топлофикационните дружества, довели до намаляването на разходите за производство на топлинна енергия.
Въвежда се заплащане от страна на потребителите при пълно изключване на жилището от отопление в размер на 15 % от дължимата сума за нормалното отопление на съответното жилище. Ако една абонатна станция се откаже изцяло от отоплението, тогава тези 15 процента няма да се плащат.
Разчети на Комитета по енергетика показват, че ако една четвърт от сграда е изключена от отопление, сметките на хората, които не са се отказали от парно, се повишават с 13 процента, съобщи заместник-председателя на Комитета по енергетика Друми Друмев. При заплащане с отчитане на топломер в абонатните станции потребителите в съседство с отказалите се от отопление заплащат част от топлинната енергия, която е постъпила в апартаментите на изключилите се от отопление с парно техни съседи. Това е в резултат от топлообмена през стени, подове и тавани, както и от преминаващите през изключените апартаменти вертикални разпределителни тръби, наследство от остарелите проектни системи, които не позволяват отчитане на консумираната енергия по апартаменти.
Всички по-големи топлофикационни дружества вече имат разработени програми за индивидуално отчитане и измерване по радиатори на консумираната топлинна енергия, което ще избегне несъответствията в сметките. Например в Лозница 100 % са монтирани индивидуалните изпарители по радиаторите и термостатни вентили на всеки радиатор. В Разград вече започна провеждането на търг за снабдяването на всички радиатори с индивидуални изпарители и термостатни вентили.
Към първи януари тази година 13,94 % от общата отоплителна кубатура на страната са били напълно изключени, за София процентът е 13,2 на сто, каза Друмев.
С наредбата се либерализират цените на местните въглища за населението. Информацията от въгледобивните дружества показва, че при условията на пазарно формиране цените на лигнитните въглища едва ли ще се повишат, а кафявите въглища ще поскъпнат малко. Държавно регулирана остава цената на брикетите за населението, произвеждани от държавната „Брикетна фабрика“ ЕАД. Цената на тези брикети се увеличава с 30 на сто, процентът на увеличение е предвиден в плана за действие.
Новите цени на електрическата енергия, топлоенергията за населението и брикети за населението ще се обявяват в стари и нови левове. Сметките на потребителите се изчисляват по цени в нови левове, които са с три знака след десетичната точка. Дължимите суми се закръгляват до два знака след десетичната точка (до една стотинка).
Приети са правила за образуване и прилагане на цените на универсалните пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД
Наредба за определяне на правила за образуване и прилагане на цените на универсалните пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД при Министерският съвет днес, 24 юни 1999 година.
Съгласно чл.59, ал.3 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия „Министерският съвет по изключение определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги“.
Универсални пощенски услуги са услугите по приемането, пренасянето и доставянето на вътрешни и международни адресирани пощенски пратки и вътрешни парични преводи:
– писма с тегло до 2000 гр. – малки пакети до 2000 гр. – печатни произведения до 2000 гр. – пощенски карти и картички – секограми до 7000 гр. – колети до 10 кг. – пощенски записи за превод на суми
Услугите могат да бъдат обикновени, „до поискване“, с „препоръка“ (регистриране), с „известие за доставяне“ (обратна разписка), с „обявена стойност“.
Потребителят има право на обезщетение за загубена, ограбена или повредена пощенска пратка, за която има издаден документ (разписка) от пощенска служба, както и при неизплатена или неправилно изплатена сума по пощенски запис.
Цените на универсалните пощенски услуги се определят от „Български пощи“ ЕАД в съответствие с правилата от наредбата и се внасят за съгласуване в комитета по пощи и далекосъобщения един месец преди публикуването им. Цените на универсалните пощенски услуги могат да се изменят на период, не по-малък от 6 месеца.
Няма да има промяна в сега действащите цени на универсалните пощенски услуги, които ще бъдат утвърдени от Комитета по пощи и далекосъобщения съобразно изискванията на наредбата, съобщи заместник – председателя на комитета Иван Таушанов.
Целта на правилата в наредбата е:
– всички потребители да имат достъп до определени универсални пощенски услуги – цените на тези услуги да бъдат достъпни – цените да бъдат ориентирани към разходите – цените да бъдат прозрачни и недискриминационни
Правилата осигуряват необходимите условия потребителите да ползват универсални пощенски услуги с определено качество и с достъпни цени на територията на цялата страна.
Разходите за отпечатване на нови банкноти заради деноминацията са покрити от икономиите на БНБ за 1998 година
Имаме пълна готовност да стартираме успешно деноминацията на 5 юли, съобщи министър-председателят Иван Костов след заседанието на Съвета за валутна политика. Заседанието се проведе днес в Българска народна банка. На него е направен пълен преглед на подготовката за деноминацията на българския лев.
Разходите за отпечатването на новата емисия банкноти са покрити изцяло от икономиите, реализирани от банката през 1998 г., съобщи премиерът. Тази емисия ще обслужва паричното обръщение през следващите 3 години и през този период БНБ почти няма да има разходи за подмяна на банкноти, каза управителят на централната банка Светослав Гаврийски. Системата на парично обращение след деноминацията е много по-евтина.
При обмяната на парите няма да се искат никакви документи от гражданите, независимо от сумите за обмяна. Не е задължително обмяната да стане веднага, още на първия ден след деноминацията, но считаме, че старите банкноти ще излязат от обращение по-скоро, отколкото се очакваше, каза Иван Костов. При преводите и при обмяната на средства от една валута в друга ще се запазят и шестте числа на валутния курс, ще се закръглява крайната сметка.
Не виждаме никаква причина деноминацията да породи инфлация. Всички мрачни прокоби какви рискове крие този процес се оказаха силно преувеличени, добави министър-председателят.
В България еврото ще се въведе, когато влезем в Европейския съюз и европейския валутен съюз. И тогава процесът ще стане на двустранна, а не на едностранна основа. Така премиерът Иван Костов коментира идеите за въвеждане на еврото в страната още преди присъединяването на България към Европейския съюз. На Управителния съвет на БНБ тази сутрин всички бяхме единни, че сега не е времето и няма условия за въвеждане на еврото, каза и управителят на централната банка Светослав Гаврийски.
Двадесет и осем дела за нарушения на югоембаргото в периода 1993-96 година ще бъдат възобновени
Двадесет и осем дела за крупни нарушения на пълното търговско ембарго на Съюзна република Югославия през периода 1993-1996 година ще бъдат възобновени. Това стана ясно на заседание на Комисията за превантивни мерки и контрол над опитите за осъществяване на контрабанда, незаконна търговия и други престъпни практики за обогатяване и извличане на облаги от кризата в Косово и ембарговите мерки срещу СР Югославия, ръководена от заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков. Заседанието се състоя днес в Министерския съвет, като присъстваха всички членове на комисията. В него участваха също Главният прокурор на Република България Никола Филчев и Павел Павлов, завеждащ отдел „Ръководство и надзор на предварителното производство“ във Върховна касационна прокуратура.
Комисията разгледа доклад за ревизията по неприключени следствени дела, свързани с нарушаването на наложените санкции на ООН спрямо СР Югославия в периода 1993-96 година. Ревизията е извършена от екип от Върховна касационна прокуратура, който е проверил дейността на следствените и прокурорски органи по образуваните предварителни производства за нарушения на митническия режим по време на югоембаргото. Тя обхваща 28 случая на нарушение на санкциите на ООН. Следствените дела са на Специализираната следствена служба и окръжните следствени служби във Видин, Благоевград и Кюстендил. До две седмици окръжните прокуратури ще отменят постановленията за прекратяване и тези, с които са спрени предварителните производства, става ясно от доклада на Върховната касационна прокуратура.
На заседанието бе решено още вицепремиерът Александър Божков да подготви информация, която да предостави на парламентарната комисия „Антимафия“. След подготвянето й тази информация ще бъде публично огласена.
Министерството на транспорта, Министерството на търговията и туризма, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа със специализираните си звена за ветеринарен и фитосанитарен контрол, ГУ „Митници“ и Гранична полиция ще разработят система за бърз обмен на информация помежду си, реши комисията. Целта е да се подобри контролът на движението на стоки и товари през западната ни граница при сега действащия режим.
Комисията за превантивни мерки и контрол над опитите за осъществяване на контрабанда, незаконна търговия и други престъпни практики за обогатяване и извличане на облаги от кризата в Косово и ембарговите мерки срещу СР Югославия е създадена с решение на правителството № 329 от 17 май т.г.
Нейната задача е да направи преглед на установените от специализираните държавни органи случаи на крупна контрабанда, незаконна търговия и ощетяване на държавата, свързани с търговското ембарго на СР Югославия през периода 1993-96 година и да предложи мерки за ускоряване реализацията на отговорността на закононарушителите.
Комисията трябва да предложи и начини за ефикасна координация на действията на държавните органи и превенция и контрол над опитите за осъществяване на контрабанда и незаконна търговия за обогатяване и извличане на облаги от кризата в Косово.
Специалният режим на оздравителни мерки за търговските дружества от група А на списъците за финансово оздравяване се продължава и след 30 юни
Постановление, с което се продължава след 30 юни специалният режим на оздравителни мерки за търговските дружества от група А на списъците за финансово оздравяване, прие правителството на заседанието си днес, 24 юни 1999 година. Мерките са съгласувани със Световната банка и Международния валутен фонд.
С приетия в средата на 1996 година Закон за финансово оздравяване на държавните предприятия и правилника за неговото прилагане бяха определени 71 предприятия, разделени в две групи. 41 дружества от група Б бяха прехвърлени към Министерството на финансите. За тях до крайния срок на действие на закона – 30 юни 1999 година – се предвижда или ликвидация, или приватизация. В група А бяха включени 30 предприятия – топлофикационни дружества, въглищни мини, Българските държавни железници, Националната електрическа компания, компанията Софийски градски транспорт и други.
С приетото постановление на тези предприятия, с изключение на НЕК и БДЖ, се забранява да сключват договори за кредит. Те ще трябва да разработят програми за финансово оздравяване, които задължително ще трябва да получат одобрението на съответния отраслов министър или председател на комитет, а след това и от министъра на финансите. Към предприятията, за които важи специалният режим на оздравителни мерки се включва и „Арсенал“- Казанлък. В това дружество министърът на финансите упражнява правата на собственост на държавата.
Правителството препоръчва на Столичната община да прилага разпоредбите на постановлението за компаниите, които са общински – столичната топлофикация и столичния градски транспорт.
Списък на държавните предприятия – обект на специално наблюдение и контрол от страна на Министерството на финансите
1. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ – ЕАД 2. МИНИ БОБОВ ДОЛ – ЕАД 3. ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН – ЕАД 4. ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ – СЕВЕР – ЕАД 5. МИНИ МАРИШКИ БАСЕЙН – ЕАД 6. ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН – ЕАД 7. НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ – ЕАД 8. ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС – ЕАД 9. МИНА ПИРИН – ЕАД 10. МИНИ ПЕРНИК – ЕАД 11. БРИКЕТНА ФАБРИКА – ЕАД 12. ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ-ЮГ – ЕАД 13. ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК – ЕАД 14. ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН – ЕАД 15. ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВРАЦА – ЕАД 16. ТОПЛОФИКАЦИЯ ВАРНА – ЕАД 17. ТОПЛОФИКАЦИЯ КАЗАНЛЪК – ЕАД 18. МИНА ЧУКУРОВО – ЕАД 19. ТОПЛОФИКАЦИЯ ПРАВЕЦ – ЕАД 20. ТОПЛОФИКАЦИЯ ВЕЛИКО ТЪРНОВО – ЕАД 21. МИНИ МАРИЦА ИЗТОК – ЕАД 22. ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ – ЕАД 23. ТОПЛОФИКАЦИЯ ЛОЗНИЦА – ЕАД 24. ТОПЛОФИКАЦИЯ ЛОВЕЧ – ЕАД 25. ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД – ЕАД 26. ТЕЦ ГАБРОВО – ЕАД 27. ТОПЛОФИКАЦИЯ ЯМБОЛ – ЕАД 28. МИНА БЕЛИ БРЕГ – ЕАД 29. НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ 30. СКГТ АВТОТРАНСПОРТ – АД 31. СКГТ АВТОРЕМОНТ – АД 32. СКГТ ТРАНСРЕМОНТСТРОЙ – АД 33. СКГТ ТРАМКАР – АД 34. СКГТ ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ – АД 35. СКГТ ХОЛДИНГ-ЕАД 36. АРСЕНАЛ – ЕАД
„Винпром-Пловдив“АД – Перущица се включва в списъка за целева приватизация
„Винпром-Пловдив“АД – Перущица, се включва в списъка за целева приватизация, реши правителството. На заседанието си днес, 24 юни 1999 година, Министерският съвет допълни Решение №252 от 19 април 1999 г. за определяне на държавни предприятия, при приватизацията на които през 1999 г. не се допуска плащане с непарични средства. В раздел IX „Хранително-вкусова промишленост“ се добавя нова т.3 – „Винпром-Пловдив“, гр. Перущица.
Списък за целева приватизация е отворен и в него могат да бъдат допълвани предприятия, предложени от Агенцията за приватизация и отрасловите министерства. С добавянето на „Винпром-Пловдив“АД към списъка за целева приватизация предприятията, при раздържавяването на които договорената цена се плаща задължително в брой, стават 50.
България ще подпише новия Акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишления дизайн
Правителството определи българската делегация, която ще вземе участие в Дипломатическата конференция за приемане на нов Акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлен дизайн. Конференцията, която се свиква от Световната организация по интелектуална собственост, ще се състои от 16 юни до 6 юли т. г. в Женева. Министрите упълномощиха Мирчо Мирчев, председател на Патентното ведомство, да подпише от името на правителството на Република България Заключителния акт на конференцията и новия Акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлен дизайн.
Присъединяването на страната ни към новия Акт на Хагската спогодба ще разшири възможностите за защита на правата върху промишлени дизайни, създадени както от български, така и от чуждестранни физически и юридически лица.
България е една от 29-те страни, които са подписали Хагската спогодба от 1925 г. в редакцията й от 1960 г. и Допълнителния акт от Стокхолм от 1967 г. с допълненията от 1979 г. Като резултат от това много чуждестранни и все повече български заявители използват този международен път за получаване на закрила на своите дизайнерски решения в България, което гарантира техните инвестиции.
Новият Акт на Хагската спогодба е разработен след седем сесии на Комитета на експертите за усъвършенстване на спогодбата, началото на които започва през 1991 г. Той има за цел да адаптира системата за регистрация на промишления дизайн така, че да даде възможност за присъединяването на по-голям брой страни, членки на Световната организация за интелектуална собственост останали извън Хагския съюз като Япония, САЩ, Великобритания и др., чието законодателство изисква провеждането на експертизна процедура във връзка с предоставянето на права. Очаква се с приемането на новия Акт да се увеличи броят на страните по Хагската спогодба и да се разшири географският обхват на системата за регистрация на промишлените образци. Тя въвежда проста и бърза процедура за регистрация. Новият акт ще внесе промени в някои от основните дефиниции, понятия и структури на функциониране на системата. Това ще даде възможност за участие и на регионални международни организации като Европейския съюз.
Кредит от 150 млн. евро за реконструкция и електрификация на ж.п.линията Пловдив – Свиленград-турска/ гръцка граница одобри правителството
Решение за одобряване и упълномощаване подписването на проекто-договор между правителството на Република България и Европейска инвестиционна банка за съфинансиране реализацията на проекта „Реконструкция и електрификация на ж.п.линията Пловдив -Свиленград-турска/ гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч“ в размер на 150 млн. евро, прие на заседание Министерският съвет и предложи на Народното събрание да даде съгласие правителството да проведе преговори да сключи договора за заем. Съгласно общите условия на проектодоговора заемът трябва да бъде погасен за 20 години с 5 години гратисен период. Общата стойност на проекта, заложена в Националната инвестиционна програма е около 340 млн. евро. Предвид особената му важност Министерството на транспорта кандидатства за съфинансирането му от структурните фондове на ЕС /Програма ИСПА/ – 154 млн. евро. Предвидените средства от републиканския бюджет и собствени източници на БДЖ са 36 млн. евро за периода 1999 – 2001 г.
Железопътната линия Пловдив -Свиленград-турска/ гръцка граница е част от Транспортен коридор IV. Този проект е сред приоритетните проекти на Министерството на транспорта и неговото изпълнение е от особена важност за развитието на транспортния сектор в България. Основният аргумент за това е ролята на този проект за реализирането на трансевропейската мрежа на транспортните коридори. Железопътният участък събира потоците от четири коридора и ги свързва с направлението на Близкия изток, което ще се развие особено много след построяването на тунела под Босфора /прогнозният трафик за 2005 г. е 12 млн. тона годишно/.
Целта на проекта е цялостна реконструкция и оптимизация на трасето за 160 км/ч. Той е пряко свързан с други приоритетни инфраструктурни проекти, сред които са: повишаване на скоростта на междуградския пътнически трафик София – Пловдив, итермодалния терминал в София и др. Проектът е насочен към развитието и модернизирането на железопътната ни инфраструктура, повишаване на качеството на ж.п. обслужването и, като резултат, повишаване на конкурентно-способността на ж.п. транспорта в България като цяло. Реализацията на проекта би увеличила значително и заетостта на населението в региона.
Проектодоговор за заем от ЕИБ за финансиране пречистването на градски отпадъчни води одобри правителството
Проект на договор за заем между България и Европейска инвестиционна банка – Люксембург за финансиране на съвместен проект „Пречистване на градски отпадъчни води в басейна на р. Марица – Стара Загора, Димитровград и Хасково“ в размер на 28 милиона евро одобри днес Министерският съвет. Министрите предлагат на Народното събрание, съгласно Конституцията на България, да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да подпише договора.
Преговорите за заема ще се водят от заместник-министър – председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и министъра на околната среда и водите, а договорът ще бъде подписан от заместник – министър председателя и министър на регионалното развитие и министъра на околната среда.
Проектът включва пречистване на градски отпадъчни фекални води на население над 550 000 жители в градовете и районите около тях чрез използване на съвременни технологии, включващи механично и биологично пречистване – пълен цикъл.
Финансирането на проекта ще бъде осигурено със заем от ЕИБ – 28 милиона евро, безвъзмездна помощ от Програмата ИСПА на ЕС – 26 милиона евро и българско участие от Националния фонд за опазване на околната среда – 3 милиона евро.
Проектът ще се реализира за 4 години – от 2000 г. до края на 2004 година.
Правителството реши да се сключи споразумение между България и Нордик инвестмънт банк
Да се сключи споразумение между Република България и Нордик инвестмънт банк реши Министерският съвет днес, 24 юни 1999 година. Министърът на финансите е упълномощен да проведе преговорите и да подпише споразумението от името на България.
Нордик инвестмънт банк е съвместна международна финансова институция на скандинавските страни. Банката кредитира проекти в области като инфраструктура, опазване на околната среда, енергетика, транспорт, телекомуникации, индустрия и други. С подписването на споразумението, което има характер на рамков документ, ще се регламентира кредитирането от Нордик инвестмънт банк за частния сектор и ще се даде възможност на банката да финансира проекти от тези области в България. Не се предвижда поемане на финансови задължения за държавата.
Досега Нордик инвестмънт банк е подписала подобни споразумения с Полша, Чехия, Унгария и др.
Годишният доклад за състоянието на околната среда през 1997 г. прие Министерският съвет
Годишният доклад за състоянието на околната среда през 1997 г. – Зелена книга прие днес Министерският съвет в съответствие на чл. 4 от Закона за опазване на околната среда.
Зелената книга е изготвена от екип специалисти на Министерството на околната среда и водите, Националния център по околна среда и устойчиво развитие, като са използвани данни от Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ и Националния статистически институт.
В нея е отразена информацията за състоянието на екологичната обстановка и природните ресурси през 1997 г. Направена е оценка на въздействието на основните отрасли, причиняващи замърсявания и увреждания на околната среда.
Представено е и развитието на Националната система за екологичен мониторинг.
Основна цел на Зелената книга е на базата на тези данни да се оцени ефективността на прилаганата политика и на регулативните инструменти за управление на околната среда, на финансовото, кадровото и материално-техническото осигуряване на държавната екологична политика, състоянието на междуведомствената координация и интеграция и международното сътрудничество.
Национален доклад за изпълнение на решенията от Срещата на високо равнище по социално развитие – Копенхаген`95 одобри днес Министерският съвет
В доклада са представени конкретните действия на правителството в областта на заетостта, смекчаване на бедността и социалната интеграция на неравностойните групи от населението. В документа са отразени и новите закони от социалната сфера и тяхното хармонизиране с европейското законодателство.
Националният доклад ще бъде представен в Секретариата на ООН, във връзка с предстоящата през 2000-та година Специална сесия. На нея ще бъде направен преглед на изпълнението на Декларацията и Програмата за действие, приети на Срещата на високо равнище по социално развитие в Копенхаген през 1995 година. Докладът ще бъде публикуван на официалната страница на правителството – http://www.government.bg
Одобрен е проектозакон за приемане на декларация, съпътстваща Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации
Проектозакон за приемане на декларация по смисъла на член XI, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, одобрена през 1947 година, за разширяване на прилагане на конвенцията по отношения на някои специализирани организации прие правителството на заседанието си днес. Министрите предлагат на парламента да приеме законопроекта.
България се е присъединила към Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации на 13 юни 1968 година. Тогава в декларация в съответствие с член XI, раздел 43 от конвенцията страната ни заявява, че ще прилага разпоредбите й по отношение на 9 специализирани организации на ООН, в които България е членувала по това време.
В момента страната ни вече е член на 14 от общо 16 специализирани организации от системата на ООН. За да бъдат ефективно защитавани интересите на специализираните институции и за да може нашата страна пълноценно да участва в тяхната дейност, е необходимо те да бъдат включени в списъка на организациите, за които България декларира, че ще прилага разпоредбите на конвенцията.
В проектозакона, приет от правителството, се предлага да се разшири прилагането на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации на ООН по отношение на Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Световната организация за интелектуална собственост и Организацията на Обединените нации за промишлено развитие.
Първо заседание на българо-грузинската комисия за търговско-икономическо сътрудничество
Правителството днес одобри позицията и състава на българската делегация за първото заседание на междуправителствената българско-грузинска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Заседанието ще се проведе на 30 юни 1999 година в гр. Тбилиси.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус е съпредседател на комисията от българска страна. Той ще ръководи българската правителствена делегация, която ще участва на първото заседание на комисията. Другият съпредседател на комисията е министърът на транспорта на Грузия г-н Мераб Адеишвили.
Комисията е създадена в съответствие с подписаната през 1994 година междуправителствена спогодба за търговско-икономическо сътрудничество между България и Грузия.
На заседанието ще бъде утвърден и подписан статут на комисията. Ще се обсъждат въпроси на двустранното сътрудничество в областта на транспорта, търговията и туризма, промишлеността, инвестициите, селското стопанство, военно-техническото сътрудничество, както и други теми от взаимен интерес.
Комисия по ценните книжа и фондовите борси
Отнет е лицензът на още един инвестиционен посредник
Днес на редовно заседание Комисията по ценните книжа и фондовите борси разгледа шест проспекта за публично предлагане на ценни книжа и одобри три: на община Свищов, на „Труд и капитал холдинг“ АД и „Орел инвест холдинг“ АД от София.
Облигационната емисия на община Свищов е за 1 млрд. лв. под формата на 100 000 безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми облигации с номинална стойност 10 000 лева и емисионна стойност 10 500 лева. Срокът на погасяване е седем години с две години гратисен период и издължаване по 20 000 облигации на година, считано от третата година на заема до изтичане на пълния му срок. Лихвата е основният лихвен процент на БНБ плюс три пункта, която се изплаща два пъти годишно през шест месеца.
Предметът на дейност на „Орел инвест холдинг“ АД е: придобиване на акции от предприятия, предложени за приватизиране, управление и продажба на тези акции, инвестиране в ценни книжа на други емитенти, придобиване, управляване, оценка и продажба на дялови и акционерни участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, патенти и други. Размерът на емисията е 1 061 160 броя поименни, безналични акции с право на глас с номинална стойност 1000 лева и емисионна стойност 1300 лева.
„Труд и капитал холдинг“ АД – София, е с предмет на дейност придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, а така също на патенти и други. Размерът на капитала, предмет на публично предлагане, е 2 млрд. лева, разпределен в 2 млн. акции с номинал 1000 лева и емисионна стойност 1500 лева. Акциите на дружеството са допуснати до търговия на сегмент „Свободен пазар“ на „БФБ – София“.
Председателят на КЦКФБ доц. Радослав Цончев съобщи и за взетото решение да бъде отнето разрешението за извършване на дейност на още един инвестиционен посредник поради нарушената му капиталова адекватност. Допуснато е предварително изпълнение на решението, което не е влязло в законна сила и подлежи на обжалване. Уведомени са Централният депозитар, Центърът за масова приватизация и „Българска фондова борса – София“ АД с цел да не бъдат нарушени правата и да не бъдат нанесени вреди на акционерите.
На днешното заседание комисията разгледа и одобри постъпилите уведомления за промяна на лицата, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа от ИП „Фар“ АД -Бургас, ИП „Фининвест“ АД и „АБВ – Инвестиции“ ЕООД, промените в състава на Надзорния съвет на „БНБ – Дрезднер банк (България)“ АД и други. Вписан е и статутът на редовен член на „БФБ – София“ АД на ТБ „Росексимбанк“АД.
25 Юни 1999 г.
314 брой
ПРАВИТЕЛСТВЕН БЮЛЕТИН
Правитествена информационна служба
GIS@government.bg
Министерски съвет
Премиерът Иван Костов представи пред Народното събрание мерките, които правителството предприема за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово
Преките и косвени търговски загуби за България в резултат на конфликта в Косово вече са на стойност над 150 милиона долара и 300 милиона долара дефицит в платежния баланс на страната. Това съобщи днес в Народното събрание премиерът Иван Костов в отговор на депутатско питане. Според премиера реалните щети са значително по-големи. По предварителни оценки на МВФ и Световната банка се очаква притокът на преките чуждестранни инвестиции в България през следващите години да бъде намален с 200 – 400 милиона долара, каза Иван Костов. Данни за понесените преки загуби от българските фирми събира и анализира междуведомствената работна група, създадена към Министерството на търговията и туризма. В каталог се обобщава информацията за възможността български фирми да участват в търговете за доставка на стоки и услуги, организирани от международни институции. В Министерството на търговията и туризма се подготвят списъци на българските фирми, които желаят да участват във възстановителните работи в Косово. Предоставя се информация за обявените от международните донори търгове. Министерството на търговията и туризма събира и обобщава информация от браншовите асоциации, Българската търговско-промишлена палата и Българска стопанска камара за възможностите на българските фирми за предоставяне на стоки, услуги и участие във възстановителните процеси в СР Югославия. На донорите и посредниците по изпълнението на проектите за възстановяване ще бъде представен списък на български фирми, желаещи да участват във възстановителните работи в СР Югославия, каза българският министър-председател.
Максимално активна трябва да бъде позицията на българските фирми, те трябва да търсят пазара на възстановяването и правителството ще им помогне да излязат на него, каза Иван Костов. Този пазар още не е започнал да действа, добави той.
По инициатива на правителството на 23 април т.г. в София международна конференция обсъди отражението на кризата в Югоизточна Европа върху икономическото сътрудничество на страните от региона, припомни Иван Костов. Конференцията прие обръщение с искане международните финансови институции, ЕС, страните от Г-8 и ОИСР да окажат икономическа помощ на засегнатите от конфликта страни. На срещата на донорите в Брюксел на 21 април т.г. бе представена българската инициатива за създаване на нов финансов инструмент – „Специален регионален фонд за преференциално финансиране на проекти“, отбеляза г-н Костов. Той посочи българските инициативи за ограничаване на последиците от кризата, представени пред международните институции. На Европейската комисия България предлага създаването на нов предприсъединителен фонд, който да финансира проекти в социалната сфера с цел ускоряване на процеса на присъединяване на страната ни към европейските структури. България иска финансова помощ по програмата ФАР и други програми на ЕС за обучение и квалификация на специализирани кадри, които да бъдат пряко ангажирани в процеса на присъединяването. Българската страна настоява за приоритетно участие в търгове и конкурси за доставка на стоки в рамките на предоставената помощ за засегнатите от конфликта страни. България иска включване в доставките на продукти, горива и хранителни стоки за мироопазващите сили в Косово. Пред страните от ОИСР и ЕС се правят постъпки за увеличаване на българския износ чрез разширяване на прилаганата за България схема на преференции. Конфликтът в Косово безспорно изправи страната ни пред големи предизвикателства, но те са несравними с катастрофалните последствия, които би донесло продължаването на терора, насилието, етническото прочистване, войната и несигурността в региона, каза Иван Костов. Приемането на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа създава условия за стабилизиране на нашия регион, за икономически растеж, за развитие на демокрацията и гражданското общество, каза премиерът.
Отговор на министър-председателя Иван Костов в парламента за отношението на правителството относно даване на въздушен коридор за руските умиротворителни сили
Отношението на правителството относно даването на въздушен коридор за прехвърляне на руски умиротворителни сили в Косово е в пълно съответствие с досегашната ни политика за ефективна подкрепа на усилията на международната демократична общност за трайно разрешаване на кризата в Косово. Това означава България да допринася за реализирането на трудно постигнатите политически и военно-технически договорености за Косово и специално на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и военно – техническото споразумение между НАТО и СР Югославия.
Действията на правителството са напълно в духа на точка 7 на резолюцията, а също и на т. 4 от анекс 2, в която изрично се посочва, че „международното присъствие за сигурност … трябва да бъде развърнато под единно командване и контрол“. По смисъла на резолюцията и анекса към нея, на единното командване се гледа като на необходимо и основно условие за създаване на сигурност за всички общности в Косово и за завръщането на бежанците, което е наш национален приоритет.
Известно е, че именно по този въпрос между Русия и САЩ в Хелзинки протекоха интензивни преговори, които, както искрено се надявахме, завършиха с успех. С това беше предотвратен риска в Косово да се утвърдят различни подходи към процеса на завръщането на бежанците и в перспектива дори да се достигне до фактическо разделяне на областта. В този смисъл успехът на преговорите в Хелзинки е успех на политиката на международната общност за „запазване на териториалната цялост на Съюзна Република Югославия и на всички останали държави в района“, така както е отбелязано в абзац 10 от преамбюла на резолюцията. Считаме, че тези резултати са продължение на системно отстояваната позиция на България за ненарушимост на границите и против разделянето на Балканите на сфери и зони на влияние.
Позицията на правителството е ясна и категорична: предвид наличието между Русия и НАТО на споразумение по изпълнението на Резолюция 1244 на СС на ООН за осигуряването на единно командване и контрол на международните сили за сигурност, няма политически пречки за удовлетворяване на искането на Руската федерация за транспортирането през въздушното пространство на България на руски умиротворителни сили за Косово. Това може да стане след завършването на националните процедури по ратификацията на споразумението от Хелзинки както от Русия, така и от страните-членки на НАТО и влизането на споразумението в сила. Разбира се, това трябва да бъде осъществено в съответствие и при стриктно изпълнение на конституционните и други законови разпоредби на България, а именно чл. 84, т. 11 от Конституцията и чл. 9, т. 2 от „Наредбата за разрешенията за полетите на чуждестранни въздухоплавателни средства по гражданските въздушни трасета и летища на Република България“.
В чл.18 на резолюцията е записано, че всички страни от региона трябва да съдействат за изпълнение на резолюцията и България съдейства, като стриктно и точно я прилага на практика. Това е задължението на правителството на Република България, това е задължението по силата на международното право, по силата на участието ни в ООН.
Европейският и евроатлантически избор на България вече не е проблем в отношенията с Русия, каза министър-председателят Иван Костов в Народното събрание
Европейският и евроатлантически избор на България вече не е проблем в отношенията с Русия, каза премиерът Иван Костов днес в Народното събрание в отговор на актуален въпрос по повод посещението му в Москва от 6 до 8 юни тази година. Като обща той определи констатацията, че между България и Русия няма политически проблеми. Изборът на България не означава, че нашата страна подценява сътрудничеството с Русия, която разглеждаме като стратегически партньор както в сферата на търговско-икономическите, социалните и културните отношения, така и в борбата с трансграничната престъпност, каза Иван Костов. В това той е уверил руския си колега Сергей Степашин на срещата им в Москва.
Посещението си в Русия премиерът определи като резултат от успешно осъществяваната от правителството на ОДС политика за развитие на отношенията с Русия. Визитата отбеляза завършека на един период на лъкатушене на българо-руските отношения, коментира Иван Костов. Разговорите в Москва със Сергей Степашин допринесоха да се дооформи политическата рамка на българо-руските отношения в новите международни условия и при днешните реалности в двете страни, каза премиерът. Според него е постигнато съгласие по принципите за развитие на двустранните отношения – равнопоставеност, прагматизъм, отчитане на взаимния интерес и преодоляване на идеологическите наслоения от недалечното минало.
Подписаните 5 двустранни документа осъвременяват договорно-правната база на българо-руските отношения. Междуправителствената спогодба за сътрудничество в борбата с незаконните финансови операции ще окаже пряка помощ в борбата срещу навлизането и укрепването на криминалните структури в българо-руското търговско-икономическо сътрудничество, каза премиерът. Пряко отношение към усилията за улесняване достъпа на българските стоки до руския пазар имат подписаните по време на посещението Спогодби за сътрудничество в областта на метрологията и за сътрудничество в областта на взаимното признаване на резултатите от работата по сертификация.
Според министър-председателя Иван Костов съществено значение за развитието на българо-руските търговско-икономически връзки ще има потвърдената по време на преговорите взаимна заинтересованост от продължаване и разширяване на сътрудничеството в газово-енергийната сфера и по-конкретно в разширяването на мрежата за транзита на природен газ, в реконструкцията на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, в разширяването на енергийните мощности на България. Гарантирах пред г-н Степашин, че България ще осигури пренасянето по българската газопреносна мрежа на договорените количества руски природен газ за съседните страни и ще изпълни в договорените графици изграждането на обектите за нейното разширяване. Уверих го, че българското правителство гледа с интерес на участието на руските нефтени кампании в приватизацията на българските нефтени предприятия, стига кандидатите да са стратегически инвеститори, каза Иван Костов.
Много важно е, че както българското, така и руското правителство осъзнават ясно необходимостта от бързо преодоляване на негативните тенденции във взаимния стокообмен, отбеляза премиерът. В преговорите подчертах необходимостта да се ускори разработването на конкретни мерки за преодоляване на финансовите затруднения на фирмите-износители и вносители и отстраняване рисковете от неплащане. Отправих настойчива молба за оказване на съдействие за решаване на проблемите с износа на български цигари и тютюн за Русия. Потвърдих желанието ни да бъдат предприети бързи действия за реализиране на заявената от руска страна заинтересованост за покупка на български продоволствени стоки, каза г-н Костов. Той е получил уверение от министър-председателя на Руската федерация Сергей Степашин, че ще възложи да бъдат проучени най-задълбочено предложенията за внос в Русия на български вина, различни видове месо и други продоволствени стоки. Получихме подкрепата и на кмета на Москва Юрий Лужков за включването на България в продоволствената програма на руската столица, допълни Иван Костов.
Иван Костов потвърди, че никой от българска страна не се е съгласявал с руското искане изплащането на част от 100-милионния дълг към България да бъде обвързано с пререгистрацията на имотите на бившия СССР у нас на името на Русия. Пререгистрацията на имотите е въпрос на руско-украинските, а не на българо-руските или българо-украинските отношения, каза премиерът.
В заключение министър-председателят Иван Костов каза, че от съществено значение е категорично потвърдената оценка от премиера Степашин, че с външната си политика, която осъществява в региона, България се очерта като първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа и съдейства за стабилността на Балканите.
Добрият тон в българо-руския диалог и успешното посещение категорично отхвърлиха тезата, че само една от политическите сили в България има изключителен монопол върху българо-руските отношения, отбеляза Костов. Както българската, така и руската страна изведоха на преден план в двустранните отношения преди всичко прагматизма, равнопоставеността и взаимния интерес, добави той.
33 кредитни кооперации работят в България
33 кредитни кооперации функционират в момента в България, общия размер на обслужваните кредити е над 13 милиарда лева при една много добра възвращаемост. Това заяви днес в парламента министър-председателят Иван Костов в отговор на питане на депутата Христо Иванов относно бъдещето на финансово – кредитните кооперации.
През 1995г. тогавашното българско правителство и Делегацията на Комисията на Европейския съюз са дали началото на проекта „Схема на земеделски капиталов фонд“. От българска страна са предоставени средства на обща стойност над 3 млн. екю, а Делегацията на Комисията на Европейския съюз посредством програма ФАР е осигурила 7 млн. екю за възраждане дейността на влогово-кредитните кооперации, като механизъм за финансиране на българското земеделие. Финансовият меморандум е предвиждал кооперациите да извършват влогова и кредитна дейност, но съществуващото законодателство тогава не е позволявало да извършват влогова дейност, поради което меморандумът не е изпълнен от българска страна, припомни премиерът.
В началото на 1998г. е направена оценка на кредитните кооперации и е установено, че при отсъствието на законова възможност за влогонабиране съществува риск активите на тези кооперации да се обезценят във времето. С приемането на Закона за подпомагане на земеделските производители през 1998 г. се създава законова възможност и се отпускат 4 млрд. лева допълнителни средства в Държавен фонд „Земеделие“ за подпомагане дейността на кредитните кооперации. Средствата са използвани за финансиране на мероприятията от есенната и пролетната земеделска кампания.
Кредитно-спестовната дейност, осъществявана от кооперации, има дълги традиции в България, каза още министър-председателят. В периода след Освобождението на страната и до края на Втората световна война кооперативната форма за извършване на кредитно-спестовна дейност е доказала своята необходимост и ефективност. Съществуването на кредитно-спестовните кооперации е преустановено насилствено от социалистическата планова държава. Финансово-кредитната дейност, осъществявана от кооперации е механизъм за финансиране на земеделието, малкия и средния бизнес, който е доказал своята икономическа ефективност в страните-членки на Европейския съюз. Влогово-кредитните кооперации са елемент на инфраструктурата на селата, общините и малките градове и са от голямо значение за техния икономически живот.
Отговор на вицепремиера Александър Божков на парламентарно питане за изпълнение на програмата на Световната банка за подпомагане на страната
През седмицата българското правителство и мисия на Световната банка, водена от директора на банката за България и Румъния г-н Андрю Воркинк, извършихме преглед на проектите, по които Световната банка отпуска на страната ни заеми и безвъзмездни помощи.
Както е известно, до този момент цялото кредитиране на Световната банка за България включва 18 операции на обща сума 1144,2 млн. долара. През 1998 година имахме 11 действащи проекта, три от които съвсем нови.
Преди да ви запозная с конкретните резултати по съвместните проекти, обаче, искам да посоча само две изречения от заключението на Световната банка за работата ни през последната година. Цитирам:
„За първи път в България банката има портфейл, в който всички проекти са оценени като задоволителни.
Изпълнението на проектите осигури усвояването на 194 млн. долара през 1998 година – почти двойно повече, отколкото през 1997 година и три пъти повече, отколкото през 1995 и 1996 година взети заедно“.
Защо се спрях на тези две изречения? Освен че съдържат в себе си възможно най-краткия отговор на въпроса ви, тези две изречения са показателни и за друго.
За никого не е тайна, че при предишните правителства на Световната банка и международните финансови институции като цяло се гледаше като на „неизбежното зло“, което ни налага чужди за икономическата политика на страната и трудно изпълними задачи.
През последните две години за първи път, откакто съществуват проекти с банката, правителството изпълнява своята собствена програма. Проектите се изработват на основата на тази програма със съдействието на експертите на Световната банка и отразяват на първо място – политиката на българското правителство, а на второ – богатия опит на Световната банка в десетки страни. Затова и през тази година в доклада за годишния им преглед има много и много добри новини.
Съвместните проекти със Световната банка подпомагат структурните промени в енергетиката, телекомуникациите, железниците, реформите в социалното осигуряване и здравеопазването, опазването на околната среда.
Без да ви обременявам с цифри, искам да ви съобщя само няколко факта. С риск да се повторя, ще кажа, че за първи път тази година всички проекти без изключение са оценени като „задоволителни“ или „изключително задоволителни“ според системата за оценяване на банката. Само за сравнение, при прегледа през 1995 година от общо 6 инвестиционни проекта, четири бяха с оценка „незадоволителен“ за изпълнение, а други два – с оценка „незадоволителен“ по отношение на постигане на целите на развитието. Тоест нито един не беше оценен като задоволителен. Пак тогава едва 5 % от отпуснатите средства бяха усвоени.
Положението не беше по-различно и през 1996 година. На годишния преглед на проектите тогава е отчетено, че над половината от проектите са оценени като „незадоволителни“ (от общо 8 проекта – 5 са незадоволителни). Сред тях са и проектът за развитие на селското стопанство, проектът за частни инвестиции и експортно финансиране, проектът за преструктуриране на ВиК дружествата, известен като „водния заем“. Заради бездействието на правителството на Жан Виденов проектите за развитие на селското стопанство и за частни инвестиции и експортно финансиране на обща стойност 90 млн. долара, са прекратени. Днес можем да оценим колко е загубила България от прекратяването на проекти именно за селското стопанство, за частните предприемачи и за подкрепата на износа.
Пак по същата причина проектът за т.нар. воден заем е намален с 41 млн. долара по това време, докато ВиК дружествата изнемогваха от безпаричие.
Сравнението се налага от само себе си – тази година за първи път проектът за водния заем е оценен като задоволителен. Една четвърт от средствата по него са усвоени, в проекта успешно участват 12 дружества, в които значително са намалели загубите на вода и е подобрен работният режим.
И още едно сравнение – този път не със заем, а с усвояване на дарението от 9,9 млн. долара от „Глобалния екологичен фонд“. С това дарение под контрола на Световната банка се финансира проектът за премахване на веществата, които разрушават озоновия слой. Въпреки че проектът е от пролетта на 1996 година, на практика той започва да се изпълнява една година по-късно. Като основна причина за забавянето му Световната банка посочва жестоката банкова криза при управлението на социалистическото правителство. Към края на март тази година една трета от дарението вече е усвоено.
Успешният ход на тези определяни през миналите години като „проблемни“ или „рискови“ проекти е резултат както на отговорността и инициативността на българските екипи, така и на доброто сътрудничество със Световната банка.
Едни от най-добрите проекти за миналата година са свързаните със социалната сфера, които целят да намалят тежестта на реформата за хората. Сред тях, например, е проектът за социалното осигуряване, чрез който Националният осигурителен институт ще се превърне в модерна, финансово стабилна институция.
Успешно стартира и фондът за регионални инициативи, чиято цел е да намали социалната цена на структурните реформи, като създаде възможности за нови работни места. До момента са разгледани 1766 идеи за алтернативна заетост от различни региони, а 48 проекта вече са одобрени и са осигурени средства за осъществяването им.
Не на последно място ще спомена и проектът за преструктуриране на здравния сектор. Неговата цел е да подобри спешната медицинска помощ и да подпомогне центровете за кръвопреливане. Въпреки трудностите в началото, проектът набира скорост. В общото виждане на Световната банка той се свързва и с възможен нов проект, който да подпомогне системата на здравно осигуряване у нас.
Няма да се спирам на останалите проекти в областта на енергетиката, железниците, телекомуникациите. Няма да говоря и за заема FESAL-1 от 100 млн. долара, който българското правителство получи през изминалата година в подкрепа на структурните реформи у нас.
Както ви е известно, само преди два дни официално подписахме и заема за преструктуриране на аграрния сектор ASAL-1 в размер на близо 76 млн. долара. Първоначално сумата, за която водехме преговори, бе 50 млн. долара. Нейното увеличение означава за нас няколко неща:
От една страна – това е признание за последователната политика на правителството за развитие на селското стопанство.
От друга страна – увеличената сума показва желанието на Световната банка да подпомогне страната ни в преодоляване на последиците от кризата в Косово. Помощ от партньор, която ние високо ценим.
И не на последно място – тя е показателна за оценката на Световната банка, която гледа на България като на стабилизиращ фактор на Балканите. И е готова да изпраща това послание на чуждестранните инвеститори.
Какви са бъдещите възможности за сътрудничество със Световната банка?
Екипът ни работи упорито по подготовката на FESAL-2, който очакваме да получим до края на годината. Във възможно най-кратки срокове ще подпишем и споразумението за него.
Най-вероятно през лятото на следващата година Световната банка отново ще подпомогне реформата в аграрния сектор, като отпусне на страната ни втори заем ASAL.
Още през есента на тази година България ще получи 50 милиона долара за преодоляване на щетите от стари промишлени замърсявания в приватизирани предприятия. Това стана възможно благодарение на успешното изпълнение на пилотния проект на банката за ликвидиране на старите замърсявания на околната среда в МДК-Пирдоп. Още повече за първи път в своята практика Световната банка ще предостави средствата направо на правителството, при пълно доверие в Министерството на околната среда и водите, което ще разпределя постъпилите средства на инвеститорите съгласно своите абсолютно прозрачни процедури.
Подготвя се нов проект за подкрепа на реформата в образованието. Целта е да се оптимизира системата на средните училища, да се изгради национална система за професионално образование и обучение на възрастни, да се намерят най-добрите механизми за финансиране на висшето образование и за кредитиране на студентите.
В заключение ще се върна отново към изводите на Световната банка, направени при годишния преглед през изминалата седмица. А те са, че „стабилното управление и доброто изпълнение на структурните реформи създадоха благоприятна среда за проектите“.
Сега обаче не е разумно да се почива на лаврите. Нашето правителство е твърдо решено да запази високото равнище на постигнатите резултати, както и да ги доразвие. Имаме политическата воля да продължим и да завършим реформите, да се осъществи на практика оптимистичната стратегия на Световната банка за България. А тя е до 2001 година подкрепата на банката за страната ни да достигне нива над 700 млн. долара.
Има конкретни проекти за създаване на високотехнологични паркове в София, Стара Загора и Пловдив
Има конкретни проекти за създаване на високотехнологични паркове в София, Стара Загора и Пловдив. Това каза днес заместник-министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков в парламента в отговор на актуален въпрос на депутата Панайот Ляков.
Непрекъснато се водят разговори с международни организации и чужди фирми и се подготвя участието им във високотехнологичните паркове, както и перспективите за финансиране за развитие на високите технологии. В България има много технологични фирми, които получават подкрепа. До момента имаме инвестиции от Франция за 2 млн. долара и ще се инвестират още 3 млн. долара.
Правителството се ангажира с намирането на механизъм за насърчаване на високите технологии в България, защото именно високите технологии дават шанс на младите специалисти и на икономиката да стане конкурентноспособна и биха направили страната ни по-атрактивна за чуждите инвеститори.
Според вицепремиера Александър Божков благоприятен фактор за развитието на високите технологии в България е значителният интелектуален и научен потенциал, а също и много добрата ни образователна система.
Законопроектът за високите технологии е готов, чака се оценката на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, след което ще бъде внесен в Министерския съвет заедно с Националната стратегия за високите технологии. Проектът за Стратегия беше представен на общественото внимание чрез Интернет и на специално организирано обсъждане в Министерството на промишлеността. Двата документа са разработени от широк кръг специалисти.
В България до известна степен е съхранен технологичния капацитет в лабораторната и производствена база, каза вицепремиерът и министър на промишлеността. Съществуват множество малки частни фирми за производство и разпространение в областта на електрониката, информационните технологии, фармацията, биотехнологиите и т.н. Като неблагоприятни фактори се отчитат загубата на традиционни пазари, намалялото производство и влошеното състояние на предприятията, както и все още ниското равнище на чуждите инвестиции у нас.
Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа
Йордания проявява подчертан интерес към внос на българско месо и живи животни
Йордания проявява специален интерес към вноса на българско прясно охладено шилешко, телешко и агнешко месо, както и на живи животни от България. Това стана ясно след срещата на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов с премиера на Кралство Йордания Абдур Рауф Рауабде. Българските месни продукти не съдържат диоксини и са добре познати на арабските пазари, бе подчертано по време на разговорите в столицата Аман.
Кралство Йордания е първата спирка от шестдневното официално посещение на министър Венцислав Върбанов в три държави от Близкия Изток, сред които са още Сирийската Арабска Република и Република Ливан.
Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа на Република България и Министерството на земеделието на Кралство Йордания подписаха министър Върбанов и йорданският му колега Хашем Шбул. Два български проекта за сключване на споразумения в областта на фитосанитарната карантинна защита и във ветеринарно-медицинската дейност бяха връчени от наша страна. По време на разговорите бяха обсъдени и възможностите за сътрудничество в областта на съвместното производство в хранително-вкусовата промишленост, изкуственото напояване на обработваеми площи, водното стопанство, както и за използване опита на България в строителството на хидромелиоративни съоръжения и малки язовири.
Българската делегация посети изложение на селскостопанска продукция и техника, организирано от частни производители в Йордания. Отправени бяха покани за участие на йордански фирми в български изложения и панаири, включително в Пловдивския и в град Добрич, както и за участие на наши представители в постоянната селскостопанска изложба в Аман.
Министерство на търговията и туризма
Българското правителство предлага инициативи за възстановяване на Балканите
Пакет от инициативи за възстановяване на Балканите след прекратяването на военния конфликт в Югославия предложи на дунавските държави министърът на търговията и туризма Валентин Василев от името на българското правителство. Той е на посещение в Австрия за участие във втората конференция на страните от Дунавския район.
Създаването на специална организация за разчистването на река Дунав и прилежащата й територия е едно от българските предложения. Страната ни настоява още за ускорено изграждане на транспортната инфраструктура и участъците от транспортните коридори 4, 8 и 9 и подкрепа за втори мост на Дунав при Видин.
Сред българските предложения е разработване и финансиране на обща стратегия за развитието на туризма в дунавските държави, създаване на нов предприсъединителен фонд към Европейската комисия, който да финансира проекти в социалната сфера.
Пакетът от мерки, предложен от министър Василев включва още и създаване на специализирани възстановителни фондове с подкрепата на ЕС и общи инициативи на държавите за възстановяване и опазване на екологичното равновесие по поречието на Дунав.
Министерство на финансите
Текущо изпълнение на бюджета
Текущият излишък в централния републикански бюджет към 17 юни е 67 млрд. лева, а в републиканския бюджет – 255 млрд. лева.
Без ДФРР и фонд „Енергийни ресурси“ разходите на републиканския бюджет към 17 юни са 2.059 трилиона лева, а на централния републикански бюджет – 1.962 трилиона лева. Приходите за същия период са съответно 2. 314 трилиона лева и 2.029 трилиона лева. Ако се броят и средствата от закритите извънбюджетни фондове, общият баланс на централния републикански бюджет е положителен (излишък) – 664 млрд. лева, а на републиканския бюджет – 852 млрд. лева излишък.
Към 17 юни 1999 г. превишението на приходите над разходите по общинските бюджети е било 92 млрд. лева. Собствените приходи на общините са 647 млрд. лева, а нетните трансфери – 260 млрд. лева. Разходите на общините до 17 юни са били 815 млрд. лева.
По консолидираната фискална програма към 17 юни приходите са 4. 279 трилиона лева, разходите – 4. 098 трилиона лева, а излишъкът – 181 млрд. лева.
28 Юни 1999 г.
315 брой
ПРАВИТЕЛСТВЕН БЮЛЕТИН
Правитествена информационна служба
GIS@government.bg
Министерски съвет
Каталог на българските фирми ще информира за възможностите им да участват във възстановяването на региона
Каталог с информация за възможностите на българските фирми да участват в търговете за доставка на стоки и услуги за следвоенното възстановяване на региона подготвя междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово. Това съобщи днес пред журналисти министърът на търговията и туризма Валентин Василев. Валентин Василев и министърът на финансите Муравей Радев отчетоха изпълнените мерки от програмата за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово, приета от Министерския съвет на 9 април 1999 г., и представиха новите моменти в нея, свързани със следвоенното възстановяване на региона.
Във връзка с изготвянето на каталога вече е постъпила информация от десетки български фирми, които желаят да вземат участие в търговете, каза министър Василев. Каталогът ще бъде разпространен сред всички донори и посредници при изпълнението на проектите за възстановяване.
В министерството на търговията и туризма е създадена и организация за бързо разпространение на информацията за обявяваните търгове до фирмите, което е още една от новите мерки в програмата. Информацията се разпространява по линия на Българската стопанска камара, Българската търговско промишлена палата, чрез всички браншови съюзи, чрез медиите – по повече от 10 различни канали, което опровергава твърденията, че данните се предоставят само на „сини“ фирми, каза търговският министър. Досега е разпространена информация за 5 търга, обявени от Върховния комисариат за бежанците на ООН, за доставка на одеяла, брезенти, мушами, синтетични рула, кухненски комплекти, свещи, строителни и дърводелски инструменти, дограма и др.
Вече е създаден и механизъм, който улеснява регистрацията на заинтересованите български фирми в регистрите на международните организации и структури, които осигуряват доставки и провеждат търгове. Чрез Министерството на търговията и туризма, Българската търговско промишлена палата и Българската стопанска камара фирмите са получили и получават информация за адресите и контактите за връзка, за да се регистрират навреме в организациите, обявяващи търгове.
Съветът по регионално развитие да разгледа и одобри допълнителни проекти за финансиране от предприсъединителните фондове е друга от задачите, включена в програмата на заседанието на Министерския съвет на 24 юни 1999 година.
Изпълнена е още една от новите задачи, поставени в програмата – България, съвместно с Румъния е отправила предложение до Европейския съюз да се осигурят средства за кораб – чистач и апаратура за разширен мониторинг на чистотата на водите по долното течение на река Дунав.
Основна задача на българското правителство в момента е да оцени точно промените, които биха настъпили в макроикономическите показатели заради кризата в Косово, каза финансовият министър Муравей Радев. По думите на министър Радев до 10-15 юли корекциите ще бъдат уточнени заедно с мисията на Международния валутен фонд. Още отсега обаче може да се прогнозира, че няма да има рязък спад на основните показатели, който да създаде опасност пред финансовата и икономическата стабилност на България през тази година, каза финансовият министър. Увеличението на дефицита над планирания в бюджета за 1999 г. ще бъде покрит от трите донора – Световна банка, Международен валутен фонд и Европейска комисия. Позицията на българското правителство е да се иска само онова, което заедно с МВФ се оцени като крайно необходимо, за да не се увеличава необосновано външния дълг на страната ни, обясни финансовият министър.
България вече е предложила от наша страна да бъде излъчен съпредседател на кръглата маса по икономика – една от трите кръгли маси, които ще се създадат във връзка с Пакта за стабилност на Югоизточна Европа. Предложението ни е било прието добре от ръководството на Европейската комисия, защото България се превърна в пример за страните от бивша Югославия как може да стигнат до финансова и макроикономическа стабилност и да тръгнат по пътя на развитие, който да ги доведе до Европа, каза финансовият министър. Той още веднъж припомни за инициативата на България да се създаде инвестиционен фонд за възстановяване на Балканския регион.
Досега преките загуби за страната ни от кризата в Косово са около 143 млрд. лв., а пропуснатите ползи – 13 млрд. лв. Най-големи са загубите от транспорта, посочи търговският министър Валентин Василев.
Страната ни вече е представила своята инициатива, записана в програмата, да се създаде международна комисия за разчистване на река Дунав – и на двустранни разговори с всички дунавски страни, и на проведената в края на миналата седмица Дунавска конференция във Виена. Българската инициатива е включена в заключителния документ на Дунавската конференция. Становището на всички страни е, че проблемът с възстановяването на река Дунав като плавателен път зависи от вътрешнополитическата обстановка в Югославия, защото докато Милошевич е на власт, не е ясно с какви средства ще започне разчистването на реката.
Двамата министри представиха изпълнението и на други от задачите в програмата, записани още през април, сред които инициативите на страната ни за увеличаване на пазарния достъп на български стоки, категоричната ни позиция, изразена пред всички европейски и международни институции, за изграждане на втори мост между България и Румъния над река Дунав при Видин – Калафат и др. Това са същите мерки, които чак сега се оповестяват от опозицията като нейни инициативи, припомни министърът на финансите Муравей Радев. И допълни, че по времето, когато правителството вече е предприемало тези стъпки, опозицията е отричала всички действия на кабинета, което показва пълната й безпомощност.
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев посочи няколко важни цели, поставени от българското правителство с програмата за преодоляване на щетите от кризата в Косово:
– да се преведе България през военния период спокойно, разумно и с възможно най-малко загуби, – да не се допусне отклонение от пътя на реформите, – по време на всички тези събития България да повиши своя международен авторитет и с поведението си недвусмислено да докаже стремежа си към по-бързо присъединяване към ЕС и НАТО, – да започне подготовка за следвоенното възстановяване и развитие на региона, – да не се допусне дестабилизиране на Македония.
Правителството успя да преведе страната през кризата без трусове, без дефицити, дори без спад в туризма за разлика от други балкански страни. България наистина премина спокойно и разумно през този военен конфликт и днес политическата цена на страната е далеч по-висока, отколкото преди конфликта, обобщи министър Василев.
Министерство на външните работи
Представителството на ПРООН у нас ще координира дейността на организацията по следвоенното развитие на региона
Постоянното представителство на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в България и неговият ръководител ще бъдат координатори на дейностите на ПРООН по следвоенното развитие в Югоизточна Европа. Това съобщи днес на среща с министъра на външните работи Надежда Михайлова помощник-администраторът и директор на регионалното бюро на ПРООН за Европа и ОНД Антон Круидеринк.
Основание за този подход дава отличното сътрудничество на Програмата за развитие на ООН с правителството на България. Според Антон Круидеринк България е сред най-стабилните партньори на ПРООН. За специализираната организация на ООН днес е особено необходимо да се използват опитът и идеите на нашата страна за следвоенното развитие на региона. Специално внимание ще се отделя на сътрудничеството в рамките на Пакта за стабилност.
Министър Надежда Михайлова и Антон Круидеринк се съгласиха, че целите и дейностите на ПРООН в настоящия период са много подходящи и приложими за развитието и стабилността на Югоизточна Европа. Те разговаряха и за възможностите за разширяване на участието на български фирми и неправителствени организации в реализирането на проекти на специализираната организация на ООН в региона.
Министерство на околната среда и водите
Министерството на околната среда ще изпрати вербална нота до Югославия заради замърсяването на река Тимок
Министерството на околната среда и водите ще изпрати чрез Министерството на външните работи вербална нота до Югославия за изясняване на източника или източниците на замърсяване на река Тимок, причините, довели до замърсяването и мерките, които ще се предприемат за прекратяването му. Вербалната нота е във връзка със силното замърсяване на река Тимок в района на гр. Брегово. Данните от наблюденията на българските служби показват, че източникът на замърсяването не е на българска територия. Вероятно то е причинено от медните мини в района на гр. Бор, Югославия.
В 19.00 часа на 27 юни 1999 г. в Регионалната инспекция за околна среда и води /РИОСВ/ – Монтана бе получено съобщение от Гранична полиция за силно замърсяване на река Тимок в района на гр.Брегово и големи количества измряла риба. Специалисти от инспекцията взеха проби от реката. Днес директорът на РИОСВ-Монтана и експерти посетиха гр.Брегово, за да вземат допълнителни проби от река Тимок. Министерството на околната среда и водите нареди на директорите на регионалните инспекции в Монтана, Плевен, Велико Търново и Русе да извършат анализи на водите на река Дунав и да уведомят районните ВиК дружества и службите на ХЕИ за резултатите. Спешни проверки във връзка със сигнала за замърсяване на Тимок извършват и експерти от оперативния отдел на Министерството на околната среда и водите. Според резултатите от тях ще се вземат необходимите мерки за опазване на чистотата й.
Министерството на околната среда и водите ще изпрати писмо до румънския министър на горите, водите и околната среда Ромика Томеску с предложение за съвместен мониторинг на река Дунав и молба да бъдем уведомени за последните данни на румънската страна за замърсяването на Дунав.
Министерство на отбраната
През 2001 г. в НАТО вероятно ще започнат дебатите за нови покани за членство
Първите две години от изпълнението на План 2004 за организационното изграждане и структура на Българската армия ще са най-важните, защото вероятно през 2001 г. в НАТО ще започнат дебатите за нови покани за членство. Това заяви посланик Александър Вършбоу, постоянен представител на САЩ в НАТО, при срещата си с министъра на отбраната Георги Ананиев днес. Според Вършбоу българската стратегия за отбрана е в правилната посока и в съответствие с вижданията на НАТО.
Министър Ананиев информира посланик Вършбоу, че България държи на позицията си за бързо завръщане на косовските бежанци по домовете им, но не за сметка на нова бежанска вълна от сърби, както и на позицията си за ненарушимост на границите. Според Георги Ананиев в Косово трябва да се изградят истински демократични институции.
По повод предстоящото участие на България в операцията „Джойнт Гардиън“ министър Ананиев обясни, че в момента се водят разговори за участие на български взвод в състава на по-голямо чуждестранно формирование.
Предложеният на Вашингтонската среща План за действие за членство е знак на доверие и оценка на усилията на България за приобщаване към евроатлантическите ценности, каза днес министърът на отбраната пред участниците в Генералната асамблея на Атлантическата асоциация на младите политически лидери. Във връзка с това се подготвя Национална програма за изпълнение на плана, която очертава система от краткострочни, средносрочни и дългосрочни ориентири за постигане на изискванията за реално членство на България в Алианса.
В краткосрочен план ще трябва да се удовлетворят основните изисквания за оперативна съвместимост в критичните области на сътрудничество. Това трябва да стане чрез изпълнение на поетите цели по оперативна съвместимост и началните цели по партньорството в рамките на процеса на преглед и планиране по „Партньорство за мир“. В средносрочен план ще се осъществят мероприятия за постигане на необходимата степен на оперативна съвместимост в областта на планирането на отбраната, управлението на кризи, системата за командване, контрол, консултации и комуникации, ПВО и контрол на въздушното движение, военната инфраструктура и предвижда да завърши реорганизацията на въоръжените сили и да се пристъпи към последователна и пълна модернизация на въоръжението, бойната техника и екипировката.
Министър Ананиев отбеляза успешното петгодишно участие на България в програмата „Партньорство за мир“, както и положителното развитие на сътрудничеството на Балканския регион, израз на което е създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
Холандия е готова да продължи сътрудничеството си с България и в рамките на КФОР по модела на СФОР, стана ясно след днешната среща на министър Георги Ананиев с Йорис Воорхуве, депутат и член на постоянната комисия по външна политика на Холандия. Ананиев обсъди с Воорхуве, който доскоро беше министър на отбраната на Холандия, икономическото и политическото бъдеще на региона. Позицията на България по постконфликтното развитие на региона, както и необходимостта от координиране на действията на международните организации бе изложена от министърът на отбраната на срещата му с генералния секретар на Западноевропейския съюз Жозе Кутилейру. Георги Ананиев изрази становището, че държавите от региона, подкрепили НАТО, трябва да бъдат подпомогнати в усилията си за гарантиране на националната им сигурност. Жозе Кутилейру е оценил положително ролята на България за стабилизиране на региона.
Идентичните проблеми на България и Латвия в реформата и преструктурирането на армиите на двете страни бяха обсъдени от министър Ананиев и неговият латвийски колега Гиртс Кристовскис. Срещата се състоя в рамките на Генералната асамблея на Атлантическата асоциация на младите политически лидери. Предстои подписването на договор за двустранно сътрудничество във военната област между България и Латвия.
Агенция за приватизация
Ирландската компания „Nova Technology“ купи 67 процента от капитала на „Софарма“
Ирландската компания „Nova Technology“Co LTD е новият собственик на 67 % от капитала на софийското фармацевтично дружество „Софарма“АД. Цената на сделката е 32 млн. щатски долара, при цена на една акция 50,66 долара. Договорът бе подписан в Агенцията за приватизация.
Сумата от 32 млн. долара ще бъде платена изцяло в брой, тъй като „Софарма“ е включено в списъка за целева приватизация. 30 процента от цената се плащат в брой в деня на подписване на договора, а останалите 70 на сто – в срок от 45 дни. В срок от пет години новият собственик ще инвестира в дружеството 20 млн. долара, ще поддържа средна численост на персонала от 1300 души и ще запази предмета на дейност на „Софарма“.
„Софарма“АД – София, произвежда медикаменти и химикофармацевтични препарати, развива научно-изследователска дейност в областта на фитохимията, търгува с продукцията си в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е 942 717 000 лева, разпределени в 942 717 акции с номинал 1000 лева. 10 процента от акциите на дружеството са изкупени срещу бонове по време на първата вълна на масовата приватизация, 18 на сто са предназначени за продажба при преференциални условия на работниците и служителите, а 5 % са отделени за удовлетворяване на реституционни искове.
Купувачът Nova Technology Company LTD – гр. Дъблин, Ирландия, е създадена на 3 март 1998 година с цел да обедини усилията на американо-австралийска група в технологичното, научното и финансовото обслужване и реализиране на високоефективни проекти в областта на химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и екологията.
Основни акционери в Nova Technology Company са AAA Investment LTD и частната група от финансови компании Danbury Group. Компанията поддържа контакти с водещи фармацевтични компании и химически тръстове при осъществяването на съвместни и самостоятелни проекти. Тя изгражда заводи за синтетични смоли в Казахстан и Оман, участва в изграждането на завод за полимерни покрития в Мароко, заводи за производство на амбалаж за хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост в Италия и Индонезия. Nova Technology Company има инженерингова дейност в областта на екологията, като участва в проекта за пречистване на пристанищния залив в Сидни – Австралия. Тя се занимава и с изграждане на гъвкави специализирани структури за решаването на проблеми в здравеопазването. В тази сфера е проектът й за генерични лекарствени форми в Коста Рика и Доминиканската република. Едно от направленията на дейност на компанията е съчетаването на фитохимични продукти с продукти на органичния синтез.
Работническо-мениджърско дружество е новият собственик на 77 % от „Агротехника“ – Карлово
Работническо-мениджърско дружество „КТЗ“ АД със седалище в село Ведраре, Карловско, е новият собственик на 77 % от капитала на „Агротехника“ЕАД – Карлово. Приватизационната сделка бе подписана в Агенцията за приватизация.
Цената на пакета от 1 081 527 акции е левовата равностойност на 1,8 млн. долара. 10 процента от сумата се плащат в брой в деня на подписване на договора, 50 на сто – в срок до 90 дни чрез държавни дългосрочни облигации по външния или вътрешния дълг, инвестиционни бонове и/или други разрешени от закона платежни средства, останалите 40 % от цената – в брой на девет равни годишни вноски след едногодишен гратисен период.
„Агротехника“ЕАД произвежда трактори, малогабаритна селскостопанска техника, техника за планинско земеделие. 20 % от капитала на дружеството ще бъдат продадени при преференциални условия на работниците и служителите, а 3 на сто са предназначени за удовлетворяване на реституционни искове.
Според условията на договора новият собственик „КТЗ“ АД ще инвестира в дружеството 1 105 146 000 лева за пет години и ще уреди просрочените и неизплатени задължения на дружеството. Той трябва да запази основния предмет на дейност на дружеството до пълното изплащане на договорената по сделката цена, но за срок не по-малък от 3 години. За пет години „КТЗ“ АД ще намали работните места до 1180 души.
80 % от „Горубсо – Кърджали“са продадени за 161 300 щатски долара
Договор за продажбата на пакет от 131 137 акции, представляващи 80 % от капитала на „Горубсо – Кърджали“ ЕАД, бе подписан днес в Агенцията за приватизация. Купувач е „Галенит“ АД.
Цената на сделката е 161 300 щатски долара или 1,23 щатски долара за акция. 10 процента от цената се плаща в деня на подписването на договора. Останалите 90 на сто се изплащат за срок от 10 години с едногодишен гратисен период, на 9 равни годишни вноски. 50 процента от тази сума ще бъде платена в брой, а останалата половина – в държавни дългосрочни облигации по вътрешния или външния дълг и/или в други разрешени от закона платежни средства.
Купувачът се задължава да гарантира обслужването на всички задължения на дружеството, съществуващи към момента на подписването на договора. „Галенит“ АД се задължава също да запази предмета на дейност на „Горубсо – Кърджали“ за срок от 3 години и да инвестира 2 649 000 щатски долара до 2003 г. включително. Купувачът гарантира изпълнението от дружеството на оздравителна програма за ликвидиране на щетите от минали замърсявания от дейността на дружеството.
Предметът на дейност на „Горубсо – Кърджали“ ЕАД е добив и преработка на оловно-цинкова руда. Останалите 20 % от акциите на дружеството са предназначени за продажба при преференциални условия.
29 Юни 1999 г.
316 брой
ПРАВИТЕЛСТВЕН БЮЛЕТИН
Правитествена информационна служба
GIS@government.bg
Министерски съвет
Българското правителство приключи успешно програмата за изолация на фирмите от група Б, смята мисията на МВФ
Поздравявам българското правителство, че приключи успешно програмата за изолация на фирмите от списък Б, заяви ръководителят на мисията на МВФ за България Юха Каконен след срещата си със заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков. Разговорите, в които участваха министърът на финансите Муравей Радев, министърът на земеделието и аграрната реформа Венцислав Върбанов, председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, постоянният представител на МВФ за България Питър Стела и експерти от мисията на фонда, се състояха в Министерския съвет днес. Обсъдени бяха въпроси, свързани с програмата за изолация, приватизацията, реформата в енергетиката и аграрния сектор.
Според Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия и правилника за неговото прилагане 71 фирми в тежко финансово състояние бяха разделени в две групи. В група Б бяха включени 41 дружества, които в срок до 30 юни т.г. трябваше или да бъдат приватизирани, или ликвидирани. В хода на изпълнение на оздравителните програми ГОРУБСО бе разделено на 6 самостоятелни дружества, а „Оптикоелектрон“ – на 3 дружества. Така на практика общият брой на фирмите от група Б стана 48.
От тези 48 дружества – 32 са приватизирани, а 15 са обявени в процедура по ликвидация или несъстоятелност. За последното дружество – „Арсенал“-Казанлък, приватизационната процедура е в напреднал етап, стана ясно на срещата. Това означава, че програмата за изолация е изпълнена изцяло.
При разговорите с мисията на МВФ обсъдихме и хода на програмите за финансово оздравяване на 30-те дружества от група А, заяви след срещата вицепремиерът Божков. Той допълни, че мисията е получила подробна информация за сключените големи приватизационни сделки и за това какво предстои оттук нататък.
Тема на дискусиите бе и преструктурирането на икономиката като цяло, включително и на „Булгаргаз“, съобщи Юха Каконен. Той заяви, че е твърде рано да се дадат детайли за схемата за преструктуриране на газовото дружество, тъй като в момента текат разговори с експерти от Комитета по енергетика. Според вицепремиера Божков основното в схемата е отделянето на газоразпределителните дружества. Обсъждат се и идеи как да бъде решен въпросът с дълговете на „Булгаргаз“ към бюджета и доколко може да се приложи вариантът с увеличаване на капитала на дружеството. Друг аспект на разговорите е въпросът с дълговете на големите потребители към самия „Булгаргаз“.
На срещата на вицепремиера Александър Божков и Юха Каконен бе обсъдено и влизането на Държавен фонд „Земеделие“ като акционер с 35-процентно участие в Централната кооперативна банка. Аргументите на българската страна са, че участието на ДФ „Земеделие“ в ЦКБ ще стимулира и другите банки да отпускат кредити за аграрния сектор. Освен това самият фонд „Земеделие“ ще се преструктурира във финансова агенция – партньор на предприсъединителните фондове на ЕС по програмата САПАРД. Изискване на програмата САПАРД е да има механизъм, по който да минават паричните потоци, които ще подпомагат земеделието.
По-рано днес министърът на търговията и туризма Валентин Василев също разговаря с мисията на МВФ, ръководена от Юха Каконен. На срещата бе разгледано изпълнението на поетите задължения в областта на търговията и туризма. Обсъдена бе и влиянието на кризата в Косово върху икономиката на България и хода на структурните реформи.
Одобрен е приватизационният договор за 75 % от капитала на авиокомпания „Балкан“
Министерският съвет одобри приватизационния договор за продажба на 75% от капитала на Авиокомпания „Балкан“ ЕАД – София. Купувач на мажоритарния пакет от дружеството е Zeevi Group & Knafaim – Arkia Holdings Ltd. Покупната цена е 150 000 щатски долара. Купувачът се ангажира да инвестира в авиокомпанията 100 000 000 долара за срок от пет години.
Авиокомпания „Балкан“ е включена в списъка от предприятия към програмата за приватизация за 1999 година, за продажбата на които се изисква одобрение от Министерския съвет. Тя е и в списъка на фирмите от група Б по Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия и правилника за прилагането му. До 30 юни т.г фирмите от този списък трябва или да бъдат приватизирани, или ликвидирани.
Авиокомпания“Балкан“ извършва международни вътрешни пътнически и товарни въздушни превози и свързаните с тях услуги и дейности. Регистрираният капитал на дружеството е 3 011 927 000 лева, разпределен на 3 011 927 обикновени поименни акции, всяка с номинал 1 000 лева. „Балкан“ има регистрирани 50 представителства в 45 държави, като 5 от тях са регистрирани като клонове.
Според условията на приватизационния договор новият собственик Zeevi Group & Knafaim – Arkia Holdings Ltd. се ангажира с инвестиции в размер на 100 млн. щатски долара за срок от 5 години. Задължителният размер на инвестициите за първата година е в размер на 20 млн.долара. Преди прехвърлянето на собствеността върху акциите ще бъде предоставена банкова гаранция в размер на 6 млн. долара, усвоима в случай на неизпълнение на договорената инвестиционната програма до 31.12.2000 година.
Условия за влизане на договора в сила към 15 юли 1999 г. са:
– постигане споразумения с компетентните органи, свързани с дълга към Югославската държава, задълженията към държавния бюджет и ДФРР, съгласно писмо от Министерство на финансите с изх.№ 26-00-0028/22.06.99 г.;
– получаване становище от Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразността на придобиването на акциите;
– потвърждение във връзка със статута на национален превозвач (писмо от Министьра на транспорта с изх.№ 91 -00-144 от22.06.1999 г.);
– сключване на споразумение за откриване на доверителна сметка;
– свикване на Общото събрание на дружеството.
Купувачът гарантира погасяването на задълженията на дружеството чрез осигуряване на сума в размер на 30 000 000 щатски долара, както следва:
– депозиране 6 000 000 щатски долара в специална доверителна сметка;
– осигуряване на 2 400 000 щатски долара годишно за период от 10 години (през първите 3 години средствата ще бъдат обезпечени посредством едногодишни акредитиви, а през следващите – с поръчителство на купувачите в полза на дружеството).
Новият собственик ще запази регистрираното име за услуги „Балкан“ за срок от 5 години. Той се задължава да не предприема едностранно решение за ликвидиране на дружеството.
Купувачите се задължават при увеличение на капитала на дружеството да не намаляват дела си в него под 51 % за период от 5 години от влизането на договора в сила.
Получените в срок от 5 години средства при продажба на акциите на дружеството в SIТА или при продажба на недвижими имоти следва да бъдат използвани за погасяване задълженията на дружеството и осъществяване на инвестиционната програма.
„Бета 99“ АД ще е новият собственик на 75 % от акциите на „Бета“ЕАД – Червен бряг
Договор за продажбата на пакет от 807 696 акции, представляващи 75 % от капитала на „БЕТА“ ЕАД – Червен бряг, одобри правителството. Решението бе взето днес. Новият собственик е „БЕТА 99“ АД, като акционери в него са 743 работника.
„БЕТА“ЕАД е едно от най-крупните предприятия от отбранителната промишленост. То произвежда специална техника,пътно-строителни и дървообработващи машини. Според програмата за приватизация за 1999 година дружеството е в списъка от фирми, решенията или договорите за приватизация на които се одобряват от Министерския съвет.
Приватизационен агент по сделката е „БРИБАНК“ АД, като договорът с посредника е сключен в началото на септември миналата година. .
Цената за 75% от капитала на „БЕТА“ЕАД – Червен бряг, е 1 817 316 щатски долара, при цена на една акция – 2,25 долара. 50% от сумата се плаща чрез банков превод по сметка на АП, а останалите – чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства.
Сроковете за плащане на цената са следните:
-10 % в деня на подписване на договора (чрез прихващане от депозита);
– 50 % в едномесечен срок, след връщане на разликата между депозита и първоначалната вноска – чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства;
– 40 % в брой на 9 равни вноски с едногодишен гратисен период.
Според приватизационния договор купувачът ще инвестира 3 600 000 щатски долара за срок до 2002 година, съгласно предвидената инвестиционна програма.
Той ще поддържа средносписъчната численост на персонала, както следва:
– 1999 г,- 1220 души
– 2000 г. – 1050 души
– 2001 г. – 850 души
– 2002 г. – 850 души
Новият собственик ще изплати всички краткосрочни задължения на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999г., с изключение на лихвите по дългосрочните задължения. Изплащането ще стане в шестмесечен срок от датата на подписване на приватизационния договор;
Купувачът ще встъпи в дълг по реда на ЗЗД за дългосрочните задължения на „БЕТА“ ЕАД в рамките на шест месеца от датата на прехвърляне на правото на собственост върху акциите – предмет на приватизационния договор. Общата сума на задълженията на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999 г. е 37 059 987 000 лева..
„Бета 99″АД се задължава да осигури изпълнението на възложените на дружеството задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.
За обезпечаване изпълнението на задълженията на новия собственик за заплащане на дължимата продажна цена, погасяване на задълженията на дружеството и изпълнение на инвестиционната програма, ще бъде учреден залог върху акциите – предмет на продажба и залог върху дълготрайни материални активи – собственост на „БЕТА“ЕАД.
Работническо-мениджърско дружество купува 76 % от капитала на „Оптикоелектрон“ЕАД – Панагюрище
Министерският съвет одобри приватизационния договор за продажбата на пакет от 388 786 акции, представляващи 76 % от капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище. Решението бе взето днес. Новият собственик ще е работническо-мениджърското дружество „Оптикоелектрон -99“ АД – Панагюрище, в което акционери са 482 работници и служители в предприятието. Цената на сделката е 1,1 млн. долара.
„Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище е един от най-големите производители в страната на специализирани оптични и лазерни изделия, детайли и възли с военно и гражданско предназначение. Заедно с „Бунай“ЕООД – Панагюрище и „Оптикомеханичен завод“ЕООД – Стрелча, „Оптикоелектрон“ ЕАД е правоприемник на „Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище, преобразувано със Заповед № 12/15.01.1999 г. на Министъра на финансите.
Дружеството е включено в списъка от предприятия към програмата за приватизация за тази година, решенията или договорите за продажба на които се одобряват от правителството. Освен това дружеството е в група „Б“ на списъка предприятия за в изолация.
50 процента от договорената цена от 1 100 000 щатски долара ще бъдат платени чрез банков превод, а останалите – с всички разрешени от закона платежни средства.
Сроковете за плащане на цената са:
– 10 % в деня на подписване на договора (чрез прихващане от внесения депозит);
– 90 % за срок от 8 години с едногодишен гратисен период.
Като обезпечение на дължимия остатък от продажната цена до пълното й погасяване, купувачът предлага учредяване на залог на придобитите при сделката акции в полза на Агенцията за приватизация.
Според приватизационния договор, новият собственик поема следните задължения:
– да направи инвестиции в размер на 805 000 долара за срок до 2002 г., съгласно предвидената инвестиционна програма;
– да поддържа средносписъчната численост на персонала при редукция на работните места до 715 броя.
Купувачът е поел задължение да не намалява под 51% акционерното си участие в капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД за срок от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите.
Той се задължава да осигури изпълнението на възложените на дружеството задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.
Правителството реши да отпише 414,9 млн. лева и 79,9 млн. долара задължения на „Кремиковци“АД по ЗУНК
Министерският съвет одобри решение, с което се отписват задължения на „Кремиковци“АД – София, към държавата. Задълженията произтичат от необслужвани кредити, договорени до 31.12.1990 година. Решението е във връзка с подписания договор за приватизация на 71 % от капитала на „Кремиковци“.
Дружеството има натрупани задължения в размер на 414 981 982 лева (главница по левов кредит) и 79 991 000 щатски долара (главница по валутен кредит), за които има подписан договор по ЗУНК от 16 декември 1994 година. С писмо от май т.г. Министерството на финансите е дало принципното си съгласие за пълно отписване на натрупаните задължения – главница и лихви, към 30 април 1999 година, при условие, че купувачът поеме обслужването на задължението към австрийски банки в размер на 70 млн. долара по баланса на обявената в несъстоятелност Стопанска банка.
Според Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г., решенията за отписване на задължения на търговски дружества по този закон се вземат от Министерския съвет.
Решението на правителството от днес позволява пълното отписване на задълженията на „Кремиковци“АД към държавата, произтичащи от необслужвани кредити, договорени до 31.12.1990 г., както следва:
Главница в размер на 414 981 982 лева и неизплатените по нея лихви към 30.04.1999 година,
Главница в размер на 79 991 000 щатски долара и неизплатени редовни лихви към 30.04.1999 година.
Решението на Министерския съвет влиза в сила след сключване на приватизационната сделка. До влизане в сила на приватизационния договор „Кремиковци“ обслужва пълния размер на задълженията по ЗУНК. За обслужването на възникналите и непогасени задължения след 30 април 1999 година до влизането в сила на приватизационния договор се подписва допълнително споразумение.
Министерство на търговията и туризма
Около 144,1 млрд. лв. са загубите на България от кризата в Косово до момента, пропуснатите ползи са за 14,3 млрд. лева
Загубите за България в резултат от кризата в Косово до момента възлизат на около 144,1 млрд. лв., а пропуснатите ползи – на 14,3 млрд. лв. Това показват данните, изнесени на днешното заседание на междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово.
Към 17 юни 1999 г. изпълнението на бюджета продължава да е стабилно, приходите се изпълняват в съответствие със заложените разчети, без съществени отклонения от прогнозираните постъпления. По данни на Главно управление на митниците към 28 юни тази година не се отчитат съществени изменения в обема на вноса и износа на основните наблюдавани стоки.
Към 28 юни 1999 г. загубите, които отчита Министерство на транспорта и Главно управление на пътищата са 63,21 млрд. лв.,а пропуснатите ползи – 13,37 млрд.лв. Пак към същата дата загубите на дружествата, отчитани от Министерство на промишлеността, възлизат на 44,034 млрд. лева. Преките и косвени загуби за търговските фирми в сферата на земеделието са в размер на 4,789 млрд. лв. към днешна дата.
От началото на сезона до 15 юни 1999 година броят на българските и чуждестранните туристи се е увеличил с 16 % в сравнение със същия период на миналата година. Увеличението щеше да бъде още по голямо, ако не бяха отчетени загуби от туристическите фирми вследствие на войната в Косово. Наблюдава се единствено отлив на туристи от Русия в месеците преди най-активния сезон.
Агенция за чуждестранни инвестиции
Мисия на FIAS ще изготви доклад за насърчаване на чуждестранните инвестиции в България
В София е мисия от експерти от Службата за консултации във връзка с чуждестранните инвестиции /FIAS/. Организацията е създадена от Международната финансова корпорация /IFC/ и Световната банка. Посещението на мисията е по покана на Агенцията за чуждестранни инвестиции, Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие.
FIAS има богат опит в страните с правителствена политика за насърчаване на чуждестранните инвестиции. Целта на мисията е да подготви доклад с препоръки за опростяване на процедурите, за насърчаване на чуждестранните инвестиции и при необходимост – за промени в законодателството. Такива мисии са работили в Латвия и Чехия. Предвижда в бъдеще подобни изследвания да се правят в Словения, Полша и Унгария.
Експертите на организацията ще се срещнат с всички държавни институции, които имат регулиращи функции върху бизнеса в страната. Мисията ще проучи данъчния и митническия режим, изискванията при регистрацията на фирмите, проблемите със закупуването на земя и всички процедури за получаване на разрешителни. Нейните експерти ще се срещнат и с чуждестранни инвеститори в България.
30 Юни 1999 г.
317 брой
ПРАВИТЕЛСТВЕН БЮЛЕТИН
Правитествена информационна служба
GIS@government.bg
Министерски съвет
Изказване на заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков пред Народното събрание
Заставам днес тук пред вас, защото днес е 30 юни. За критиците на нашето правителството 30 юни трябваше да бъде денят на провала на структурната реформа. За нас 30 юни е ден за отчет. Защото свършва най-тежката част от структурната реформа, при това успешно – програмата за изолация е изпълнена.
41 предприятия, които бяха воденичните камъни върху крехкия врат на българската икономика, вече са с ясна съдба. При това за всеобщо облекчение съдбите на тези предприятия нямат и няма да имат нищо общо с черните предсказания за лавини от фалити и от безработни, които помитат правителството. Някои представители на опозицията със сигурност са разочаровани – прогнозите им, че в средата на тази година заради програмите за изолация и ликвидация икономиката ще рухне, а с нея и правителството, се провалиха. И този тежък праг на структурната реформа беше преодолян, и ги няма апокалиптичните метежи на уволнени стотици хиляди работници.
По всеобщо признание решаването на проблема с въпросните 41 предприятия беше най-болезнената част на реформата. В тази група са най-големите и най-губещи промишлени дружества – Кремиковци, Горубсо, заводите за тежко машиностроене в Русе и Радомир, Видахим, ДЗУ, а също и Авиокомпания „Балкан“. Във всеки от тези гиганти работят хиляди, в някои и десетки хиляди хора, и не случайно никое правителство преди не предприе съществени действия, за да реши проблема с нарастващите загуби. На нас се падна най-тежката задача, да се справим със заплетения от други Гордиев възел, като се постарахме да го разплетем, а не да го разсичаме. Така, въпреки лошото им финансово-икономическо състояние, доведохме до приватизация 29 от всичките 41 предприятия от групата. 29 от най-губещите и безнадеждни предприятия имат нови собственици Сред първите продадени бяха „Девня цимент“ и „Мраз“. В списъка на приватизираните вече се нареждат „Кремиковци“, ДЗУ и Авиокомпания Балкан. Към тях отсега можем да добавим и „Арсенал“, защото купувач със сигурност има. Отлагането на сделката с около месец, макар и да имахме право да я отложим чак до септември, се дължи само на желанието ни да изгладим всички технически подробности и да постигнем максимално успешна сделка. Същите причини ни накараха да не бързаме да обявяваме в ликвидация авиокомпания „Балкан“ или „Кремиковци“, дори когато шансовете им за приватизация изглеждаха съвсем нереалистични.
Днес можем да благодарим на екипите на Агенцията за приватизация, на Министерството на финансите и на отрасловите министерства за проявената настойчивост и гъвкавост в търсенето на инвеститори за тези дружества. Техният принос е още по-голям, като се има предвид,че приключихме най-тежката част от структурната реформа в особено трудна обстановка. Въпреки изключително неблагоприятната международна стопанска конюнктура и тежката политическа криза в Косово, през най-напрегнатите за региона месеци в България се намери политическа воля и експертна компетентност за успешните приватизационни сделки за едни от най-големите и важните и същевременно най-главоболни български предприятия.
Има нов собственик на „Балкан“ и така ликвидирахме не авиокомпанията, а опасността България да остане без национален въздушен превозвач.
Разочаровани бяха и онези, които стискаха палци да се провали приватизацията на „Кремиковци“. Тук искам да обърна внимание – никога не сравнявайте сделките за „Плама“ и „Кремиковци“, както някои обичат да правят. През 1996 година правителството на Виденов в рамките на 3-4 месеца вкара „Плама“ в списъка за ликвидация, после тайно организира светкавичната й приватизация и накрая я подари на „Евроенерджи холдинг“. Колкото до „Кремиковци“, цяла България беше свидетел, при пълна прозрачност, на това колко много усилия и време отне намирането на купувач и финализирането на сделката.
За някои от предприятията в изолационния списък се намериха външни инвеститори, като унгарския „Видеотон“, който влезе в ДЗУ – Стара Загора, германци взеха русенската корабостроителница, французи и испанци девненския циментов завод. За други като „Бета“ – Червен бряг, „Горубсо“ – Кърджали, и „ОМЗ“ работническо-мениджърски дружества поеха собствеността и отговорността да ги изправят напълно на крака.
Останалите 11 проблемни дружества от всички 41 бяха обявени в ликвидация или несъстоятелност, както повеляват законите. Въпреки това за повечето от тях също има добро бъдеще. Две предприятия са в процедури по несъстоятелност. Едното от тях, ЗММ – София, всъщност вече се приватизира – акциите му вече са прехвърлени на купувач, който е приел да изпълнява одобрената от съда оздравителна програма. В ликвидация са 9 фирми, като за повечето от тях процедурата по ликвидация с почти пълна сигурност ще премине в приватизация. Очакваме сделки за „Видахим“, „Чавдар“ – Ботевград, „Екоел“. Дружествата „Горубсо“ в Мадан, Рудозем, Златоград се продават като цели предприятия на дружества, създадени от миньорите, работещи в тях, подкрепени от външни инвеститори. „Агрополихим“ – Девня, също ще намери своя нов собственик и ще продължи да работи.
Изброявам изчерпателно всички тези данни, за да стане съвсем ясно колко много работа имаше за свършване, с какво предизвикателство се справиха ангажираните с този процес. И тук искам да подчертая двата основни резултата от усилията да спасим колкото може повече предприятия от спиране на машини и слагане на катинари – социалния и икономическия.
Първо, безработицата, като следствие на структурната реформа, не достигна чудовищните размери, които критично настроени „експерти“ и политици прогнозираха. А съвсем доскоро недоброжелатели продължаваха да вещаят надигане на армия от 200 000 до 1 милион съкратени работници и вълни от всенародно недоволство.
Каква е действителността? Както вече посочих, 11 дружества са в процедури по ликвидация или несъстоятелност. Техният персонал е общо 14 300 души. От тях до днес, 30 юни, съкратените са 7500. Всички те имат право да получат обезщетения в размер на 1 плюс 1 милион лева. След тази дата се очаква да бъдат освободени още 5600 души. Или общо броят на съкратените ще е около 13 100. За съжаление тези 13 хиляди българи са неизбежният суров данък, който трябва да платим за индустриалната мегаломания от времето на социализма, последвалото я разграбване на предприятията и нежеланието на предишните правителства да облекат обещанията за структурна реформа в действия.
Трябва да отбележа, че хората показват огромно разбиране и не се поддават на политиканстващи и псевдосиндикални подстрекателства. Въпреки че противниците на структурната реформа през последните две години не спряха да размахват плашила, лошите митове един по един рухват. Приватизацията не доведе до ограбване на предприятията и до взрив от безработни – напротив, престана прехвърлянето на проблеми от
„болната на здравата глава“, в немалко предприятия, смятани за безнадеждни, новите собственици намериха и развиха „здравото“, а в много фирми успешното производство и реализация доведоха до разкриване на нови работни места. Ликвидацията и несъстоятелността не загробиха българската икономика, а се наложиха като другите лица на приватизацията и сигурен начин за оздравяване на неефективни предприятия.
Правителството винаги се е ръководило от разбирането, че не е негова работа да превръща търговските дружества в клонове на социални грижи и да пази кухи работни места, а че работата му е да създава благоприятна среда за развитие на бизнеса. Това е правилният начин да се намери работа за всеки – и за предприемача, и за производителя, и за служителя, и за работника. Затова ще продължим да насърчаваме закриването на неефективни мощности в тромавите държавни предприятия и да поощряваме разкриването на модерни и гъвкави частни производства. През май 1999 година закритите работни места са нараснали с 35 000 в сравнение с май 1998 година. В същото време обаче от началото на годината броят на постъпилите на работа се увеличава всеки месец. Само през май заетите са се увеличили с 2215 души, а от началото на годината на нова работа са постъпили 90 000. Тези числа са най-сигурен белег за оздравяването на икономиката. Те показват нарастващата роля и място на частния сектор в България.
През 1998 година са създадени над 100 000 нови работни места в частния сектор. 65 % от БВП вече се произвежда от частния сектор. Закриването на неефективните държавни предприятия върви редом с отварянето, разрастването и множенето на гъвкави частни фирми. Увеличават се кредитите (това значи доверието) към частния сектор. През 1998 година са били предоставени два пъти повече заеми на частни предприятия, отколкото през 1997 година.
Неслучайно цитирам тези данни. Те доказват правилността на политиката, която не се опитва да тушира негативните следствия, а решително изкоренява причините за проблемите – като изтегля държавата от икономиката и дава свобода на частния собственик. Същевременно е ясно, че в тази тежка ситуация държавата не може да заема свръхлиберална позиция и да остави всичко на естественото развитие на пазарните отношения. Необходима е активна позиция за осигуряване на заетост.
Досега са стартирани 48 проекта на социалното министерство за алтернативна заетост. Водят се преговори с няколко мощни чуждестранни финансови институции за финансиране на наши проекти. Много оптимистични разговори имаме и с Американската агенция за икономическо развитие. Брюксел ще финансира два проекта за 13 милиона екю. Това са програми за заетост в района на Перник, Родопите, Бургас. Напредва работата по проекта „Красива България 2“. Оттам ще бъдат финансирани програми в 11 града. Скоро ще заработи и големият социално-инвестиционен фонд, който ще стане основен инструмент на правителството за финансиране на програми за заетост през следващата година. Инвестиционната програма на правителството с инфраструктурните проекти, които предвижда тя в цялата страна, ще осигури допълнителна заетост на още хиляди хора.
Тук искам да специално да опровергая още един негативен рефрен – приватизацията, която не вървяла. По данни на Агенцията за приватизация Програмата за приватизация за 1999 година ще бъде преизпълнена въпреки неблагоприятните икономически фактори. Само от началото на годината досега са сключени 452 сделки. Финансовият резултат от тях е около 1,5 трилиона лева. Вече са раздържавени над 40% от всички държавни активи, а ако отчитаме само тези, които подлежат на приватизация, процентът отдавна е над 50 на сто. Както е известно, 35% от държавните активи засега изобщо не подлежат на приватизация.
Въпреки кризата чуждестранните инвестиции у нас тази година се очаква да надминат 1 милиард долара. Според прогнозите на Агенцията за чуждестранни инвестиции в страната ни ще бъдат вложени около 350 милиона долара „на зелено“, около 750 милиона долара в приватизацията, около 70 милиона долара на капиталовия пазар и дори при начален старт на инвестиционната програма – най-малко 20 милиона в инфраструктурни проекти.
„Загряването“ на икономиката е част от реформата. Показател за увеличените обороти е и фактът, че през 1998 година България е усвоила 2 пъти повече средства от Световната банка спрямо 1997 година и 3 пъти повече в сравнение с 96-та и 95-а година взети заедно. През миналата година бяха усвоени 194 милиона долара от тази международна институция.
Трудностите по преструктурирането на икономиката, разбира се, щяха да са много по-малко, ако не беше кризата в Косово. По последни данни загубите на България заради конфликта се измерват със 143 милиарда лева. Пропуснатите ползи са над 13 милиарда лева. „За България последиците от войната ще продължат да се усещат, докато не бъдат възстановени транспортните връзки с Европа“, призна постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела. Директорът на Световната банка за България и Румъния Андрю Воркинк също отбеляза: „Войната се отрази на България по няколко начина – спад в търговията и чуждестранните инвестиции, спад в туризма, по-големи разходи за икономиката. Но вярвам, че чуждестранните инвеститори ще отчетат факта, че войната свърши и сега инвестиците в България са много навременни и подходящи, особено като се имат предвид добрите икономически резултати на страната и фактът, че тя е стабилизиращ фактор в тази част на Европа.“
Най-после, след толкова години лъкатушене, България има доверието на международните финансови институции. Затова техните представители у нас вече поеха ангажимента, че ще покрият дефицита в платежния ни баланс, предизвикан от кризата в Косово. На фона на трудностите сега е важно да не хленчим за помощи, а от активна позиция да лансираме разумни предложения за преодоляване на последствията от кризата. България сега е съинициатор за създаването на бъдещата агенция за възстановяване на Балканите, която ще координира международните действия. Агенцията по следвоенно възстановяване, която предстои да бъде създадена под егидата на ООН, вероятно ще има подразделения във всяка от засегнатите страни. Правим усилия да бъде създаден регионален инвестиционен фонд, който да фокусира средствата от различните източници на финансиране. Министерството на търговията и туризма изработва каталог на българските фирми. Той ще бъде представен на донорите, които ще финансират възстановителните действия в Косово. От Върховния комисариат по бежанците вече имаме оферти за участие на наши фирми в 5 търга.
Накрая искам да се върна пак на днешната дата – 30 юни. Тя не е повод за празник, нито за отпускане. Привършването на програмата за изолация е само още един прекрачен праг, още една отворена врата към достойното европейско бъдеще на България, към възвръщането на националното ни самочувствие. Още много път има да извървим, още много врати да затворим след себе си. Но имаме нужда от тези кратки мигове, за да погледнем назад, да видим какво е свършено и да се изпълним със увереност в силите на всички българи.
Благодаря ви за вниманието!
Министерство на отбраната
Информация от Пресцентъра на операция „Джойнт Гардиън“
Втората влакова композиция от 26 вагона със 160 военнослужещи, автомобилна техника и контейнери от полския контингент днес пристигна на граничния пункт Кулата. Предвижването по маршрута от Русе до Кулата е осъществено без произшествия. Общата численост на контингента от Полша, който ще участва в състава на умиротворителните сили в Косово КФОР, е към 900 души, които ще преминат през България със седем влакови композиции.
На 01. юли ще започне транзитирането по българските железници и на контингента от Чехия. Те ще преминават маршрута Русе – Кулата – Гърция – Македония – Косово. Очаква се да преминат около 800 военнослужещи и 144 броя автотехника и контейнери с оборудване.
Министерство на труда и социалната политика
Община Ловеч се включва в Проекта „Красива България – 2“
Под патронажа на министър Иван Нейков бе подписано споразумение за включването на община Ловеч в Проекта „Красива България – 2“. Документите за финансиране бяха подписани от Антонио Виджиланте – Постоянен представител на ПРООН в България, Н.Пр. Посланика на Испания у нас Хосе Кодерк и кмета на Ловеч – Пламен Еврев.
Проектът „Красив Ловеч“ е на обща стойност 600 000 щ.д., от които 500 000 щ.д. са осигурени от испанското правителство и 100 000 щ. д. от община Ловеч. Проектът е с продължителност 12 месеца и около 150-200 дългосрочно безработни ще бъдат обучени в специфични строително-монтажни умения.
Проектът „Красив Ловеч“ ще бъде насочен към запазване и обновяване на исторически, архитектурни и културни ценности в града. Сред обектите са: покритият мост, построен през 1872 г. от Колю Фичето, картинната галерия „Вароша“, разположена на брега на река Осъм, музея на Васил Левски , паметника му и парка към него.
Министерство на търговията и туризма
Две приватизационни сделки са сключени днес в отрасъл „Търговия“
Две приватизационни сделки в отрасъл „Търговия“се подписаха днес в Министерство на търговията и туризма. 70 % „Феникс Гама“ ЕООД, Хасково бе купено от „Феникс гама инвест“ Хасково за сумата от 375 387 щ.д. „Гарант М-98“ стана собственик на 20 % от „Гарант М“ ООД Пловдив за сумата от 6 706 щ.д.
В отрасъл „Туризъм“ 80 % „Алеко тур 99“ ЕАД бе купено от „Морени Тур“ АД София за сумата от 1 950 000 щ.д.
Министерство на финансите
Успешното приключване на програмата за изолация ще увеличи доверието на международните финансови институции и инвеститорите към България
Приключването на програмата за изолация е „един отлично издържан изпит“, който ще увеличи доверието на международните финансови институции и инвеститорите към България, заяви пред журналисти финансовият министър Муравей Радев днес.
В списък Б към Закона за финансово оздравяване и правилника за приложението му бяха включени 41 предприятия. От тях до момента 29 са приватизирани. За „Арсенал“ се очаква сделка до края на юли, с което броят на раздържавените дружества от списъка ще стане 30. Останалите предприятия са в процедура за несъстоятелност или ликвидация.
Не е лесно да вземеш решение за ликвидация, още по-трудно е при сложната външнополитическа ситуация да привлечеш стратегически инвеститори в декапитализирани предприятия, заяви министър Радев. Той подчерта, че месеци преди местните избори българското правителство е поставило държавните интереси над партийните, поемайки негативите от завършването на най-тежката част от структурната реформа.
С успешното завършване на програмата за изолация се слага край на одържавяването на загубите. Това е практика от миналото, подчерта министър Радев. Към 31 май загубите на фирмите от група Б са около 120 млрд. лева и са основно на „Кремиковци“, „Агрополихим“, авиокомпания „Балкан“ и „Лекоко“.
За да се привлекат стратегически инвеститори, при приватизацията на предприятията от списък Б правителството е използвало и схема за отписване на техни дългове към държавата. Схемата е: след приватизационна сделка Министерството на финансите превежда сума във фонд „Резервен“, с която предприятието се издължава към бюджета или към големите държавни дружества НЕК и Булгаргаз.
До този момент за уреждане на задължения на фирмите са преведени под 20 млрд. лева, съобщи финансовият министър. В бюджета фондът за структурната реформа, от който се вземат средствата, е от 240 млрд. лева. Министър Радев прогнозира, че почти всички средства от фонда ще бъдат използвани точно с тази цел.
Финансовият министър напомни, че предприятията от списък А са 30 и програмата за тяхното финансово оздравяване продължава. Сред тях са НЕК, БДЖ, топлофикационните дружества, мини. Чрез преструктурирането на тези дружества и изпълнението на актуализирани оздравителни програми ще се намалява постепенно държавната субсидия, която в момента покрива разликата между фиксираните цени на услугите и тяхната реална себестойност. В бюджета за тази година субсидията за предприятията от група А е около 180 млрд. лева.
Четири банки замениха дългосрочни облигации в долари за дългосрочни облигации в евро
Четири банкови институции замениха деноминирани в долари дългосрочни облигации по ЗУНК с номинал 26.666 млн. долара за деноминирани в евро дългосрочни облигации с номинал 25 729 453 евро. Официалният номер на емисията е BG 20 400 99 223.
Падежът на емисията е на 1 януари 2019 година. Те се погасяват на 20 равни погасителни вноски изплащани на 1 януари всяка година. Лихва по тях ще се плаща всяка година на 1 юли и 1 януари. Тя е равна на 6-месечния EURIBOR, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от министъра на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период.
Книжата от новата емисия деноминирана в евро имат същия статут като доларовите книжа по ЗУНК – т.е. могат да се използват като платежно средства в приватизационни сделки, с тях да се погасяват задължения по ЗУНК и др.
Агенция за приватизация
Работническо-мениджърско дружество купи „ГОРУБСО-Лъки“ЕАД за 115 143 долара
Работническо-мениджърското дружество „Лъки – инвест“АД купи 80 % от капитала на „ГОРУБСО – Лъки“ЕАД. Сделката бе подписана в Агенцията за приватизация днес. Цената на пакета от 460 571 акции е 115 143 долара.
„ГОРУБСО – Лъки“ЕАД добива и преработва оловно-цинкова руда, произвежда оловно-цинков концентрат, занимава се с минно строителство. Капиталът на дружеството е 575 714 000 лева, разпределен в 575 714 поименни акции с номинал 1000 лева. 20 % от акциите на дружеството ще бъдат продадени на работниците и служителите при преференциални условия.
10 процента от договорената цена от 115 143 долара се плаща в брой в деня на подписване на договора. Останалите 90 на сто от цената ще бъдат платени на 6 равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. Половината от тях се плащат в брой, а останалата половина – чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства.
Купувачът ще запази предмета на дейност на дружеството за срок от три години и ще инвестира не по-малко от 1,380 млн. долара за пет години. Новият собственик ще гарантира обслужването на всички задължения на „ГОРУБСО – Лъки“, съществуващи към момента на подписване на договора. Той ще намали плавно работните места до 600 за срок от три години. Купувачът ще изпълнява оздравителна програма за ликвидиране на щетите от минали замърсявания на околната среда.
Подписани са приватизационните сделки за „БЕТА“ ЕАД – Червен бряг, и“Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище,
Договорът за продажбата на пакет от 807 696 акции, представляващи 75 % от капитала на „БЕТА“ ЕАД – Червен бряг, бе подписан в Агенцията за приватизация днес. Приватизационен агент по продажбата е „БРИБАНК“ АД. Цената на сделката е 1 817 316 щатски долара, което означава, че една акция се продава за 2,25 долара. Новият собственик е дружеството „БЕТА 99“ АД, в което акционери са 743 работника.
50% от цената се плаща чрез банков превод по сметка на АП, а останалите – чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства. 10 на сто от цената се плащат в брой в деня на подписване на договора, 50 % – в едномесечен срок чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства. Останалите 40 процента – в брой на 9 равни вноски с едногодишен гратисен период. Първоначалната вноска по плащането на сделката, както и плащането с платежни инструменти ще бъдат финансирани от „Палфингер Продукционстехник“ – Австрия, която е дългогодишен търговски партньор на „БЕТА“ – Червен бряг.
Според приватизационния договор купувачът ще инвестира 3 600 000 щатски долара за срок до 2002 година. Той ще намали плавно работните места от 1220 души през тази година до 850 души през 2002 година. Новият собственик ще изплати всички краткосрочни задължения на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999г., с изключение на лихвите по дългосрочните задължения. Изплащането ще стане в шестмесечен срок от датата на подписване на приватизационния договор;
Купувачът ще встъпи в дълг по реда на ЗЗД за дългосрочните задължения на „БЕТА“ ЕАД в рамките на шест месеца от датата на прехвърляне на правото на собственост върху акциите – предмет на приватизационния договор. Общата сума на задълженията на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999 г. е 37 059 987 000 лева..
За обезпечаване изпълнението на задълженията на новия собственик за заплащане на дължимата продажна цена, погасяване на задълженията на дружеството и изпълнение на инвестиционната програма, ще бъде учреден залог върху акциите – предмет на продажба и залог върху дълготрайни материални активи – собственост на „БЕТА“ЕАД.
„БЕТА“ЕАД е едно от най-крупните предприятия от отбранителната промишленост. То произвежда специална техника,пътно-строителни и дървообработващи машини.
Също днес в Агенцията за приватизация бе сключен договорът за продажбата на пакет от 388 786 акции, представляващи 76 % от капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище. Новият собственик ще е работническо-мениджърското дружество „Оптикоелектрон -99“ АД – Панагюрище, в което акционери са 482 работници и служители в предприятието. Цената на сделката е 1,1 млн. долара.
„Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище е един от най-големите производители в страната на специализирани оптични и лазерни изделия, детайли и възли с военно и гражданско предназначение. Поради тежкото си финансово състояние дружеството е в група „Б“ на списъка предприятия в изолация.
Приватизационният договор предвижда 50 процента от договорената цена от 1 100 000 щатски долара ще бъдат платени чрез банков превод, а останалите – с всички разрешени от закона платежни средства. 10 % от сумата се плащат в брой в деня на подписване на договора, а останалите 90 на сто – за срок от 8 години с едногодишен гратисен период.
Като обезпечение на дължимия остатък от продажната цена до пълното й погасяване, купувачът предлага учредяване на залог на придобитите при сделката акции в полза на Агенцията за приватизация.
Според приватизационния договор, новият собственик ще инвестира 805 000 долара за срок до 2002 година. Той е поел задължение да не намалява под 51% акционерното си участие в капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД за срок от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите.
Новите собственици на „БЕТА“ и „Оптикоелектрон“ се задължават да осигурят изпълнението на възложените на дружествата задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.
Комитет по енергетика
КЕ и „Булгаргаз“ ЕАД одобриха действаща цена от 178 000 лв./хнм3с ДДС на природния газ от 1 юли 1999г
Днес КЕ разгледа основанията на „Булгаргаз“ ЕАД за промяна на цената на природния газ съгласно действащата наредба. Пределната обоснована цена е 179 300 лв/хнм3с ДДС. КЕ и „Булгаргаз“ ЕАД одобриха действаща цена от 178 000 лв./хнм3с ДДС на природния газ от 1 юли 1999г. След влизането в сила на Закона за деноминацията на лева, цената в нови левове ще е 178.00 лв/хнм3.
Увеличението спрямо цената от предходното тримесечие произтича от увеличението на продажната цена на алтернативните на природния газ горива – газьол и мазут, както и вследствие повишението курса на щатския долар. Действащата до този момент цена на природния газ е определена при курс 1 700 лв за щатски долар.