Governmental bulletin – part 4

Премиерът Иван Костов представи пред Народното събрание мерките, които правителството предприема за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово

Преките и косвени търговски загуби за България в резултат на конфликта в Косово вече са на стойност над 150 милиона долара и 300 милиона долара дефицит в платежния баланс на страната. Това съобщи днес в Народното събрание премиерът Иван Костов в отговор на депутатско питане. Според премиера реалните щети са значително по-големи. По предварителни оценки на МВФ и Световната банка се очаква притокът на преките чуждестранни инвестиции в България през следващите години да бъде намален с 200 – 400 милиона долара, каза Иван Костов. Данни за понесените преки загуби от българските фирми събира и анализира междуведомствената работна група, създадена към Министерството на търговията и туризма. В каталог се обобщава информацията за възможността български фирми да участват в търговете за доставка на стоки и услуги, организирани от международни институции. В Министерството на търговията и туризма се подготвят списъци на българските фирми, които желаят да участват във възстановителните работи в Косово. Предоставя се информация за обявените от международните донори търгове. Министерството на търговията и туризма събира и обобщава информация от браншовите асоциации, Българската търговско-промишлена палата и Българска стопанска камара за възможностите на българските фирми за предоставяне на стоки, услуги и участие във възстановителните процеси в СР Югославия. На донорите и посредниците по изпълнението на проектите за възстановяване ще бъде представен списък на български фирми, желаещи да участват във възстановителните работи в СР Югославия, каза българският министър-председател.

Максимално активна трябва да бъде позицията на българските фирми, те трябва да търсят пазара на възстановяването и правителството ще им помогне да излязат на него, каза Иван Костов. Този пазар още не е започнал да действа, добави той.

По инициатива на правителството на 23 април т.г. в София международна конференция обсъди отражението на кризата в Югоизточна Европа върху икономическото сътрудничество на страните от региона, припомни Иван Костов. Конференцията прие обръщение с искане международните финансови институции, ЕС, страните от Г-8 и ОИСР да окажат икономическа помощ на засегнатите от конфликта страни. На срещата на донорите в Брюксел на 21 април т.г. бе представена българската инициатива за създаване на нов финансов инструмент – „Специален регионален фонд за преференциално финансиране на проекти“, отбеляза г-н Костов. Той посочи българските инициативи за ограничаване на последиците от кризата, представени пред международните институции. На Европейската комисия България предлага създаването на нов предприсъединителен фонд, който да финансира проекти в социалната сфера с цел ускоряване на процеса на присъединяване на страната ни към европейските структури. България иска финансова помощ по програмата ФАР и други програми на ЕС за обучение и квалификация на специализирани кадри, които да бъдат пряко ангажирани в процеса на присъединяването. Българската страна настоява за приоритетно участие в търгове и конкурси за доставка на стоки в рамките на предоставената помощ за засегнатите от конфликта страни. България иска включване в доставките на продукти, горива и хранителни стоки за мироопазващите сили в Косово. Пред страните от ОИСР и ЕС се правят постъпки за увеличаване на българския износ чрез разширяване на прилаганата за България схема на преференции. Конфликтът в Косово безспорно изправи страната ни пред големи предизвикателства, но те са несравними с катастрофалните последствия, които би донесло продължаването на терора, насилието, етническото прочистване, войната и несигурността в региона, каза Иван Костов. Приемането на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа създава условия за стабилизиране на нашия регион, за икономически растеж, за развитие на демокрацията и гражданското общество, каза премиерът.

Отговор на министър-председателя Иван Костов в парламента за отношението на правителството относно даване на въздушен коридор за руските умиротворителни сили

Отношението на правителството относно даването на въздушен коридор за прехвърляне на руски умиротворителни сили в Косово е в пълно съответствие с досегашната ни политика за ефективна подкрепа на усилията на международната демократична общност за трайно разрешаване на кризата в Косово. Това означава България да допринася за реализирането на трудно постигнатите политически и военно-технически договорености за Косово и специално на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и военно – техническото споразумение между НАТО и СР Югославия.

Действията на правителството са напълно в духа на точка 7 на резолюцията, а също и на т. 4 от анекс 2, в която изрично се посочва, че „международното присъствие за сигурност … трябва да бъде развърнато под единно командване и контрол“. По смисъла на резолюцията и анекса към нея, на единното командване се гледа като на необходимо и основно условие за създаване на сигурност за всички общности в Косово и за завръщането на бежанците, което е наш национален приоритет.

Известно е, че именно по този въпрос между Русия и САЩ в Хелзинки протекоха интензивни преговори, които, както искрено се надявахме, завършиха с успех. С това беше предотвратен риска в Косово да се утвърдят различни подходи към процеса на завръщането на бежанците и в перспектива дори да се достигне до фактическо разделяне на областта. В този смисъл успехът на преговорите в Хелзинки е успех на политиката на международната общност за „запазване на териториалната цялост на Съюзна Република Югославия и на всички останали държави в района“, така както е отбелязано в абзац 10 от преамбюла на резолюцията. Считаме, че тези резултати са продължение на системно отстояваната позиция на България за ненарушимост на границите и против разделянето на Балканите на сфери и зони на влияние.

Позицията на правителството е ясна и категорична: предвид наличието между Русия и НАТО на споразумение по изпълнението на Резолюция 1244 на СС на ООН за осигуряването на единно командване и контрол на международните сили за сигурност, няма политически пречки за удовлетворяване на искането на Руската федерация за транспортирането през въздушното пространство на България на руски умиротворителни сили за Косово. Това може да стане след завършването на националните процедури по ратификацията на споразумението от Хелзинки както от Русия, така и от страните-членки на НАТО и влизането на споразумението в сила. Разбира се, това трябва да бъде осъществено в съответствие и при стриктно изпълнение на конституционните и други законови разпоредби на България, а именно чл. 84, т. 11 от Конституцията и чл. 9, т. 2 от „Наредбата за разрешенията за полетите на чуждестранни въздухоплавателни средства по гражданските въздушни трасета и летища на Република България“.

В чл.18 на резолюцията е записано, че всички страни от региона трябва да съдействат за изпълнение на резолюцията и България съдейства, като стриктно и точно я прилага на практика. Това е задължението на правителството на Република България, това е задължението по силата на международното право, по силата на участието ни в ООН.

Европейският и евроатлантически избор на България вече не е проблем в отношенията с Русия, каза министър-председателят Иван Костов в Народното събрание

Европейският и евроатлантически избор на България вече не е проблем в отношенията с Русия, каза премиерът Иван Костов днес в Народното събрание в отговор на актуален въпрос по повод посещението му в Москва от 6 до 8 юни тази година. Като обща той определи констатацията, че между България и Русия няма политически проблеми. Изборът на България не означава, че нашата страна подценява сътрудничеството с Русия, която разглеждаме като стратегически партньор както в сферата на търговско-икономическите, социалните и културните отношения, така и в борбата с трансграничната престъпност, каза Иван Костов. В това той е уверил руския си колега Сергей Степашин на срещата им в Москва.

Посещението си в Русия премиерът определи като резултат от успешно осъществяваната от правителството на ОДС политика за развитие на отношенията с Русия. Визитата отбеляза завършека на един период на лъкатушене на българо-руските отношения, коментира Иван Костов. Разговорите в Москва със Сергей Степашин допринесоха да се дооформи политическата рамка на българо-руските отношения в новите международни условия и при днешните реалности в двете страни, каза премиерът. Според него е постигнато съгласие по принципите за развитие на двустранните отношения – равнопоставеност, прагматизъм, отчитане на взаимния интерес и преодоляване на идеологическите наслоения от недалечното минало.

Подписаните 5 двустранни документа осъвременяват договорно-правната база на българо-руските отношения. Междуправителствената спогодба за сътрудничество в борбата с незаконните финансови операции ще окаже пряка помощ в борбата срещу навлизането и укрепването на криминалните структури в българо-руското търговско-икономическо сътрудничество, каза премиерът. Пряко отношение към усилията за улесняване достъпа на българските стоки до руския пазар имат подписаните по време на посещението Спогодби за сътрудничество в областта на метрологията и за сътрудничество в областта на взаимното признаване на резултатите от работата по сертификация.

Според министър-председателя Иван Костов съществено значение за развитието на българо-руските търговско-икономически връзки ще има потвърдената по време на преговорите взаимна заинтересованост от продължаване и разширяване на сътрудничеството в газово-енергийната сфера и по-конкретно в разширяването на мрежата за транзита на природен газ, в реконструкцията на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, в разширяването на енергийните мощности на България. Гарантирах пред г-н Степашин, че България ще осигури пренасянето по българската газопреносна мрежа на договорените количества руски природен газ за съседните страни и ще изпълни в договорените графици изграждането на обектите за нейното разширяване. Уверих го, че българското правителство гледа с интерес на участието на руските нефтени кампании в приватизацията на българските нефтени предприятия, стига кандидатите да са стратегически инвеститори, каза Иван Костов.

Много важно е, че както българското, така и руското правителство осъзнават ясно необходимостта от бързо преодоляване на негативните тенденции във взаимния стокообмен, отбеляза премиерът. В преговорите подчертах необходимостта да се ускори разработването на конкретни мерки за преодоляване на финансовите затруднения на фирмите-износители и вносители и отстраняване рисковете от неплащане. Отправих настойчива молба за оказване на съдействие за решаване на проблемите с износа на български цигари и тютюн за Русия. Потвърдих желанието ни да бъдат предприети бързи действия за реализиране на заявената от руска страна заинтересованост за покупка на български продоволствени стоки, каза г-н Костов. Той е получил уверение от министър-председателя на Руската федерация Сергей Степашин, че ще възложи да бъдат проучени най-задълбочено предложенията за внос в Русия на български вина, различни видове месо и други продоволствени стоки. Получихме подкрепата и на кмета на Москва Юрий Лужков за включването на България в продоволствената програма на руската столица, допълни Иван Костов.

Иван Костов потвърди, че никой от българска страна не се е съгласявал с руското искане изплащането на част от 100-милионния дълг към България да бъде обвързано с пререгистрацията на имотите на бившия СССР у нас на името на Русия. Пререгистрацията на имотите е въпрос на руско-украинските, а не на българо-руските или българо-украинските отношения, каза премиерът.

В заключение министър-председателят Иван Костов каза, че от съществено значение е категорично потвърдената оценка от премиера Степашин, че с външната си политика, която осъществява в региона, България се очерта като първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа и съдейства за стабилността на Балканите.

Добрият тон в българо-руския диалог и успешното посещение категорично отхвърлиха тезата, че само една от политическите сили в България има изключителен монопол върху българо-руските отношения, отбеляза Костов. Както българската, така и руската страна изведоха на преден план в двустранните отношения преди всичко прагматизма, равнопоставеността и взаимния интерес, добави той.

33 кредитни кооперации работят в България

33 кредитни кооперации функционират в момента в България, общия размер на обслужваните кредити е над 13 милиарда лева при една много добра възвращаемост. Това заяви днес в парламента министър-председателят Иван Костов в отговор на питане на депутата Христо Иванов относно бъдещето на финансово – кредитните кооперации.

През 1995г. тогавашното българско правителство и Делегацията на Комисията на Европейския съюз са дали началото на проекта „Схема на земеделски капиталов фонд“. От българска страна са предоставени средства на обща стойност над 3 млн. екю, а Делегацията на Комисията на Европейския съюз посредством програма ФАР е осигурила 7 млн. екю за възраждане дейността на влогово-кредитните кооперации, като механизъм за финансиране на българското земеделие. Финансовият меморандум е предвиждал кооперациите да извършват влогова и кредитна дейност, но съществуващото законодателство тогава не е позволявало да извършват влогова дейност, поради което меморандумът не е изпълнен от българска страна, припомни премиерът.

В началото на 1998г. е направена оценка на кредитните кооперации и е установено, че при отсъствието на законова възможност за влогонабиране съществува риск активите на тези кооперации да се обезценят във времето. С приемането на Закона за подпомагане на земеделските производители през 1998 г. се създава законова възможност и се отпускат 4 млрд. лева допълнителни средства в Държавен фонд „Земеделие“ за подпомагане дейността на кредитните кооперации. Средствата са използвани за финансиране на мероприятията от есенната и пролетната земеделска кампания.

Кредитно-спестовната дейност, осъществявана от кооперации, има дълги традиции в България, каза още министър-председателят. В периода след Освобождението на страната и до края на Втората световна война кооперативната форма за извършване на кредитно-спестовна дейност е доказала своята необходимост и ефективност. Съществуването на кредитно-спестовните кооперации е преустановено насилствено от социалистическата планова държава. Финансово-кредитната дейност, осъществявана от кооперации е механизъм за финансиране на земеделието, малкия и средния бизнес, който е доказал своята икономическа ефективност в страните-членки на Европейския съюз. Влогово-кредитните кооперации са елемент на инфраструктурата на селата, общините и малките градове и са от голямо значение за техния икономически живот.

Отговор на вицепремиера Александър Божков на парламентарно питане за изпълнение на програмата на Световната банка за подпомагане на страната

През седмицата българското правителство и мисия на Световната банка, водена от директора на банката за България и Румъния г-н Андрю Воркинк, извършихме преглед на проектите, по които Световната банка отпуска на страната ни заеми и безвъзмездни помощи.

Както е известно, до този момент цялото кредитиране на Световната банка за България включва 18 операции на обща сума 1144,2 млн. долара. През 1998 година имахме 11 действащи проекта, три от които съвсем нови.

Преди да ви запозная с конкретните резултати по съвместните проекти, обаче, искам да посоча само две изречения от заключението на Световната банка за работата ни през последната година. Цитирам:

„За първи път в България банката има портфейл, в който всички проекти са оценени като задоволителни.

Изпълнението на проектите осигури усвояването на 194 млн. долара през 1998 година – почти двойно повече, отколкото през 1997 година и три пъти повече, отколкото през 1995 и 1996 година взети заедно“.

Защо се спрях на тези две изречения? Освен че съдържат в себе си възможно най-краткия отговор на въпроса ви, тези две изречения са показателни и за друго.

За никого не е тайна, че при предишните правителства на Световната банка и международните финансови институции като цяло се гледаше като на „неизбежното зло“, което ни налага чужди за икономическата политика на страната и трудно изпълними задачи.

През последните две години за първи път, откакто съществуват проекти с банката, правителството изпълнява своята собствена програма. Проектите се изработват на основата на тази програма със съдействието на експертите на Световната банка и отразяват на първо място – политиката на българското правителство, а на второ – богатия опит на Световната банка в десетки страни. Затова и през тази година в доклада за годишния им преглед има много и много добри новини.

Съвместните проекти със Световната банка подпомагат структурните промени в енергетиката, телекомуникациите, железниците, реформите в социалното осигуряване и здравеопазването, опазването на околната среда.

Без да ви обременявам с цифри, искам да ви съобщя само няколко факта. С риск да се повторя, ще кажа, че за първи път тази година всички проекти без изключение са оценени като „задоволителни“ или „изключително задоволителни“ според системата за оценяване на банката. Само за сравнение, при прегледа през 1995 година от общо 6 инвестиционни проекта, четири бяха с оценка „незадоволителен“ за изпълнение, а други два – с оценка „незадоволителен“ по отношение на постигане на целите на развитието. Тоест нито един не беше оценен като задоволителен. Пак тогава едва 5 % от отпуснатите средства бяха усвоени.

Положението не беше по-различно и през 1996 година. На годишния преглед на проектите тогава е отчетено, че над половината от проектите са оценени като „незадоволителни“ (от общо 8 проекта – 5 са незадоволителни). Сред тях са и проектът за развитие на селското стопанство, проектът за частни инвестиции и експортно финансиране, проектът за преструктуриране на ВиК дружествата, известен като „водния заем“. Заради бездействието на правителството на Жан Виденов проектите за развитие на селското стопанство и за частни инвестиции и експортно финансиране на обща стойност 90 млн. долара, са прекратени. Днес можем да оценим колко е загубила България от прекратяването на проекти именно за селското стопанство, за частните предприемачи и за подкрепата на износа.

Пак по същата причина проектът за т.нар. воден заем е намален с 41 млн. долара по това време, докато ВиК дружествата изнемогваха от безпаричие.

Сравнението се налага от само себе си – тази година за първи път проектът за водния заем е оценен като задоволителен. Една четвърт от средствата по него са усвоени, в проекта успешно участват 12 дружества, в които значително са намалели загубите на вода и е подобрен работният режим.

И още едно сравнение – този път не със заем, а с усвояване на дарението от 9,9 млн. долара от „Глобалния екологичен фонд“. С това дарение под контрола на Световната банка се финансира проектът за премахване на веществата, които разрушават озоновия слой. Въпреки че проектът е от пролетта на 1996 година, на практика той започва да се изпълнява една година по-късно. Като основна причина за забавянето му Световната банка посочва жестоката банкова криза при управлението на социалистическото правителство. Към края на март тази година една трета от дарението вече е усвоено.

Успешният ход на тези определяни през миналите години като „проблемни“ или „рискови“ проекти е резултат както на отговорността и инициативността на българските екипи, така и на доброто сътрудничество със Световната банка.

Едни от най-добрите проекти за миналата година са свързаните със социалната сфера, които целят да намалят тежестта на реформата за хората. Сред тях, например, е проектът за социалното осигуряване, чрез който Националният осигурителен институт ще се превърне в модерна, финансово стабилна институция.

Успешно стартира и фондът за регионални инициативи, чиято цел е да намали социалната цена на структурните реформи, като създаде възможности за нови работни места. До момента са разгледани 1766 идеи за алтернативна заетост от различни региони, а 48 проекта вече са одобрени и са осигурени средства за осъществяването им.

Не на последно място ще спомена и проектът за преструктуриране на здравния сектор. Неговата цел е да подобри спешната медицинска помощ и да подпомогне центровете за кръвопреливане. Въпреки трудностите в началото, проектът набира скорост. В общото виждане на Световната банка той се свързва и с възможен нов проект, който да подпомогне системата на здравно осигуряване у нас.

Няма да се спирам на останалите проекти в областта на енергетиката, железниците, телекомуникациите. Няма да говоря и за заема FESAL-1 от 100 млн. долара, който българското правителство получи през изминалата година в подкрепа на структурните реформи у нас.

Както ви е известно, само преди два дни официално подписахме и заема за преструктуриране на аграрния сектор ASAL-1 в размер на близо 76 млн. долара. Първоначално сумата, за която водехме преговори, бе 50 млн. долара. Нейното увеличение означава за нас няколко неща:

От една страна – това е признание за последователната политика на правителството за развитие на селското стопанство.

От друга страна – увеличената сума показва желанието на Световната банка да подпомогне страната ни в преодоляване на последиците от кризата в Косово. Помощ от партньор, която ние високо ценим.

И не на последно място – тя е показателна за оценката на Световната банка, която гледа на България като на стабилизиращ фактор на Балканите. И е готова да изпраща това послание на чуждестранните инвеститори.

Какви са бъдещите възможности за сътрудничество със Световната банка?

Екипът ни работи упорито по подготовката на FESAL-2, който очакваме да получим до края на годината. Във възможно най-кратки срокове ще подпишем и споразумението за него.

Най-вероятно през лятото на следващата година Световната банка отново ще подпомогне реформата в аграрния сектор, като отпусне на страната ни втори заем ASAL.

Още през есента на тази година България ще получи 50 милиона долара за преодоляване на щетите от стари промишлени замърсявания в приватизирани предприятия. Това стана възможно благодарение на успешното изпълнение на пилотния проект на банката за ликвидиране на старите замърсявания на околната среда в МДК-Пирдоп. Още повече за първи път в своята практика Световната банка ще предостави средствата направо на правителството, при пълно доверие в Министерството на околната среда и водите, което ще разпределя постъпилите средства на инвеститорите съгласно своите абсолютно прозрачни процедури.

Подготвя се нов проект за подкрепа на реформата в образованието. Целта е да се оптимизира системата на средните училища, да се изгради национална система за професионално образование и обучение на възрастни, да се намерят най-добрите механизми за финансиране на висшето образование и за кредитиране на студентите.

В заключение ще се върна отново към изводите на Световната банка, направени при годишния преглед през изминалата седмица. А те са, че „стабилното управление и доброто изпълнение на структурните реформи създадоха благоприятна среда за проектите“.

Сега обаче не е разумно да се почива на лаврите. Нашето правителство е твърдо решено да запази високото равнище на постигнатите резултати, както и да ги доразвие. Имаме политическата воля да продължим и да завършим реформите, да се осъществи на практика оптимистичната стратегия на Световната банка за България. А тя е до 2001 година подкрепата на банката за страната ни да достигне нива над 700 млн. долара.

Има конкретни проекти за създаване на високотехнологични паркове в София, Стара Загора и Пловдив

Има конкретни проекти за създаване на високотехнологични паркове в София, Стара Загора и Пловдив. Това каза днес заместник-министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков в парламента в отговор на актуален въпрос на депутата Панайот Ляков.

Непрекъснато се водят разговори с международни организации и чужди фирми и се подготвя участието им във високотехнологичните паркове, както и перспективите за финансиране за развитие на високите технологии. В България има много технологични фирми, които получават подкрепа. До момента имаме инвестиции от Франция за 2 млн. долара и ще се инвестират още 3 млн. долара.

Правителството се ангажира с намирането на механизъм за насърчаване на високите технологии в България, защото именно високите технологии дават шанс на младите специалисти и на икономиката да стане конкурентноспособна и биха направили страната ни по-атрактивна за чуждите инвеститори.

Според вицепремиера Александър Божков благоприятен фактор за развитието на високите технологии в България е значителният интелектуален и научен потенциал, а също и много добрата ни образователна система.

Законопроектът за високите технологии е готов, чака се оценката на Министерството на финансите и на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, след което ще бъде внесен в Министерския съвет заедно с Националната стратегия за високите технологии. Проектът за Стратегия беше представен на общественото внимание чрез Интернет и на специално организирано обсъждане в Министерството на промишлеността. Двата документа са разработени от широк кръг специалисти.

В България до известна степен е съхранен технологичния капацитет в лабораторната и производствена база, каза вицепремиерът и министър на промишлеността. Съществуват множество малки частни фирми за производство и разпространение в областта на електрониката, информационните технологии, фармацията, биотехнологиите и т.н. Като неблагоприятни фактори се отчитат загубата на традиционни пазари, намалялото производство и влошеното състояние на предприятията, както и все още ниското равнище на чуждите инвестиции у нас.

Йордания проявява подчертан интерес към внос на българско месо и живи животни

Йордания проявява специален интерес към вноса на българско прясно охладено шилешко, телешко и агнешко месо, както и на живи животни от България. Това стана ясно след срещата на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов с премиера на Кралство Йордания Абдур Рауф Рауабде. Българските месни продукти не съдържат диоксини и са добре познати на арабските пазари, бе подчертано по време на разговорите в столицата Аман.

Кралство Йордания е първата спирка от шестдневното официално посещение на министър Венцислав Върбанов в три държави от Близкия Изток, сред които са още Сирийската Арабска Република и Република Ливан.

Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа на Република България и Министерството на земеделието на Кралство Йордания подписаха министър Върбанов и йорданският му колега Хашем Шбул. Два български проекта за сключване на споразумения в областта на фитосанитарната карантинна защита и във ветеринарно-медицинската дейност бяха връчени от наша страна. По време на разговорите бяха обсъдени и възможностите за сътрудничество в областта на съвместното производство в хранително-вкусовата промишленост, изкуственото напояване на обработваеми площи, водното стопанство, както и за използване опита на България в строителството на хидромелиоративни съоръжения и малки язовири.

Българската делегация посети изложение на селскостопанска продукция и техника, организирано от частни производители в Йордания. Отправени бяха покани за участие на йордански фирми в български изложения и панаири, включително в Пловдивския и в град Добрич, както и за участие на наши представители в постоянната селскостопанска изложба в Аман.

Българското правителство предлага инициативи за възстановяване на Балканите

Пакет от инициативи за възстановяване на Балканите след прекратяването на военния конфликт в Югославия предложи на дунавските държави министърът на търговията и туризма Валентин Василев от името на българското правителство. Той е на посещение в Австрия за участие във втората конференция на страните от Дунавския район.

Създаването на специална организация за разчистването на река Дунав и прилежащата й територия е едно от българските предложения. Страната ни настоява още за ускорено изграждане на транспортната инфраструктура и участъците от транспортните коридори 4, 8 и 9 и подкрепа за втори мост на Дунав при Видин.

Сред българските предложения е разработване и финансиране на обща стратегия за развитието на туризма в дунавските държави, създаване на нов предприсъединителен фонд към Европейската комисия, който да финансира проекти в социалната сфера.

Пакетът от мерки, предложен от министър Василев включва още и създаване на специализирани възстановителни фондове с подкрепата на ЕС и общи инициативи на държавите за възстановяване и опазване на екологичното равновесие по поречието на Дунав.

Текущо изпълнение на бюджета

Текущият излишък в централния републикански бюджет към 17 юни е 67 млрд. лева, а в републиканския бюджет – 255 млрд. лева.

Без ДФРР и фонд „Енергийни ресурси“ разходите на републиканския бюджет към 17 юни са 2.059 трилиона лева, а на централния републикански бюджет – 1.962 трилиона лева. Приходите за същия период са съответно 2. 314 трилиона лева и 2.029 трилиона лева. Ако се броят и средствата от закритите извънбюджетни фондове, общият баланс на централния републикански бюджет е положителен (излишък) – 664 млрд. лева, а на републиканския бюджет – 852 млрд. лева излишък.

Към 17 юни 1999 г. превишението на приходите над разходите по общинските бюджети е било 92 млрд. лева. Собствените приходи на общините са 647 млрд. лева, а нетните трансфери – 260 млрд. лева. Разходите на общините до 17 юни са били 815 млрд. лева.

По консолидираната фискална програма към 17 юни приходите са 4. 279 трилиона лева, разходите – 4. 098 трилиона лева, а излишъкът – 181 млрд. лева.

Каталог на българските фирми ще информира за възможностите им да участват във възстановяването на региона

Каталог с информация за възможностите на българските фирми да участват в търговете за доставка на стоки и услуги за следвоенното възстановяване на региона подготвя междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово. Това съобщи днес пред журналисти министърът на търговията и туризма Валентин Василев. Валентин Василев и министърът на финансите Муравей Радев отчетоха изпълнените мерки от програмата за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово, приета от Министерския съвет на 9 април 1999 г., и представиха новите моменти в нея, свързани със следвоенното възстановяване на региона.

Във връзка с изготвянето на каталога вече е постъпила информация от десетки български фирми, които желаят да вземат участие в търговете, каза министър Василев. Каталогът ще бъде разпространен сред всички донори и посредници при изпълнението на проектите за възстановяване.

В министерството на търговията и туризма е създадена и организация за бързо разпространение на информацията за обявяваните търгове до фирмите, което е още една от новите мерки в програмата. Информацията се разпространява по линия на Българската стопанска камара, Българската търговско промишлена палата, чрез всички браншови съюзи, чрез медиите – по повече от 10 различни канали, което опровергава твърденията, че данните се предоставят само на „сини“ фирми, каза търговският министър. Досега е разпространена информация за 5 търга, обявени от Върховния комисариат за бежанците на ООН, за доставка на одеяла, брезенти, мушами, синтетични рула, кухненски комплекти, свещи, строителни и дърводелски инструменти, дограма и др.

Вече е създаден и механизъм, който улеснява регистрацията на заинтересованите български фирми в регистрите на международните организации и структури, които осигуряват доставки и провеждат търгове. Чрез Министерството на търговията и туризма, Българската търговско промишлена палата и Българската стопанска камара фирмите са получили и получават информация за адресите и контактите за връзка, за да се регистрират навреме в организациите, обявяващи търгове.

Съветът по регионално развитие да разгледа и одобри допълнителни проекти за финансиране от предприсъединителните фондове е друга от задачите, включена в програмата на заседанието на Министерския съвет на 24 юни 1999 година.

Изпълнена е още една от новите задачи, поставени в програмата – България, съвместно с Румъния е отправила предложение до Европейския съюз да се осигурят средства за кораб – чистач и апаратура за разширен мониторинг на чистотата на водите по долното течение на река Дунав.

Основна задача на българското правителство в момента е да оцени точно промените, които биха настъпили в макроикономическите показатели заради кризата в Косово, каза финансовият министър Муравей Радев. По думите на министър Радев до 10-15 юли корекциите ще бъдат уточнени заедно с мисията на Международния валутен фонд. Още отсега обаче може да се прогнозира, че няма да има рязък спад на основните показатели, който да създаде опасност пред финансовата и икономическата стабилност на България през тази година, каза финансовият министър. Увеличението на дефицита над планирания в бюджета за 1999 г. ще бъде покрит от трите донора – Световна банка, Международен валутен фонд и Европейска комисия. Позицията на българското правителство е да се иска само онова, което заедно с МВФ се оцени като крайно необходимо, за да не се увеличава необосновано външния дълг на страната ни, обясни финансовият министър.

България вече е предложила от наша страна да бъде излъчен съпредседател на кръглата маса по икономика – една от трите кръгли маси, които ще се създадат във връзка с Пакта за стабилност на Югоизточна Европа. Предложението ни е било прието добре от ръководството на Европейската комисия, защото България се превърна в пример за страните от бивша Югославия как може да стигнат до финансова и макроикономическа стабилност и да тръгнат по пътя на развитие, който да ги доведе до Европа, каза финансовият министър. Той още веднъж припомни за инициативата на България да се създаде инвестиционен фонд за възстановяване на Балканския регион.

Досега преките загуби за страната ни от кризата в Косово са около 143 млрд. лв., а пропуснатите ползи – 13 млрд. лв. Най-големи са загубите от транспорта, посочи търговският министър Валентин Василев.

Страната ни вече е представила своята инициатива, записана в програмата, да се създаде международна комисия за разчистване на река Дунав – и на двустранни разговори с всички дунавски страни, и на проведената в края на миналата седмица Дунавска конференция във Виена. Българската инициатива е включена в заключителния документ на Дунавската конференция. Становището на всички страни е, че проблемът с възстановяването на река Дунав като плавателен път зависи от вътрешнополитическата обстановка в Югославия, защото докато Милошевич е на власт, не е ясно с какви средства ще започне разчистването на реката.

Двамата министри представиха изпълнението и на други от задачите в програмата, записани още през април, сред които инициативите на страната ни за увеличаване на пазарния достъп на български стоки, категоричната ни позиция, изразена пред всички европейски и международни институции, за изграждане на втори мост между България и Румъния над река Дунав при Видин – Калафат и др. Това са същите мерки, които чак сега се оповестяват от опозицията като нейни инициативи, припомни министърът на финансите Муравей Радев. И допълни, че по времето, когато правителството вече е предприемало тези стъпки, опозицията е отричала всички действия на кабинета, което показва пълната й безпомощност.

Министърът на търговията и туризма Валентин Василев посочи няколко важни цели, поставени от българското правителство с програмата за преодоляване на щетите от кризата в Косово:

– да се преведе България през военния период спокойно, разумно и с възможно най-малко загуби, – да не се допусне отклонение от пътя на реформите, – по време на всички тези събития България да повиши своя международен авторитет и с поведението си недвусмислено да докаже стремежа си към по-бързо присъединяване към ЕС и НАТО, – да започне подготовка за следвоенното възстановяване и развитие на региона, – да не се допусне дестабилизиране на Македония.

Правителството успя да преведе страната през кризата без трусове, без дефицити, дори без спад в туризма за разлика от други балкански страни. България наистина премина спокойно и разумно през този военен конфликт и днес политическата цена на страната е далеч по-висока, отколкото преди конфликта, обобщи министър Василев.

Представителството на ПРООН у нас ще координира дейността на организацията по следвоенното развитие на региона

Постоянното представителство на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в България и неговият ръководител ще бъдат координатори на дейностите на ПРООН по следвоенното развитие в Югоизточна Европа. Това съобщи днес на среща с министъра на външните работи Надежда Михайлова помощник-администраторът и директор на регионалното бюро на ПРООН за Европа и ОНД Антон Круидеринк.

Основание за този подход дава отличното сътрудничество на Програмата за развитие на ООН с правителството на България. Според Антон Круидеринк България е сред най-стабилните партньори на ПРООН. За специализираната организация на ООН днес е особено необходимо да се използват опитът и идеите на нашата страна за следвоенното развитие на региона. Специално внимание ще се отделя на сътрудничеството в рамките на Пакта за стабилност.

Министър Надежда Михайлова и Антон Круидеринк се съгласиха, че целите и дейностите на ПРООН в настоящия период са много подходящи и приложими за развитието и стабилността на Югоизточна Европа. Те разговаряха и за възможностите за разширяване на участието на български фирми и неправителствени организации в реализирането на проекти на специализираната организация на ООН в региона.

Министерството на околната среда ще изпрати вербална нота до Югославия заради замърсяването на река Тимок

Министерството на околната среда и водите ще изпрати чрез Министерството на външните работи вербална нота до Югославия за изясняване на източника или източниците на замърсяване на река Тимок, причините, довели до замърсяването и мерките, които ще се предприемат за прекратяването му. Вербалната нота е във връзка със силното замърсяване на река Тимок в района на гр. Брегово. Данните от наблюденията на българските служби показват, че източникът на замърсяването не е на българска територия. Вероятно то е причинено от медните мини в района на гр. Бор, Югославия.

В 19.00 часа на 27 юни 1999 г. в Регионалната инспекция за околна среда и води /РИОСВ/ – Монтана бе получено съобщение от Гранична полиция за силно замърсяване на река Тимок в района на гр.Брегово и големи количества измряла риба. Специалисти от инспекцията взеха проби от реката. Днес директорът на РИОСВ-Монтана и експерти посетиха гр.Брегово, за да вземат допълнителни проби от река Тимок. Министерството на околната среда и водите нареди на директорите на регионалните инспекции в Монтана, Плевен, Велико Търново и Русе да извършат анализи на водите на река Дунав и да уведомят районните ВиК дружества и службите на ХЕИ за резултатите. Спешни проверки във връзка със сигнала за замърсяване на Тимок извършват и експерти от оперативния отдел на Министерството на околната среда и водите. Според резултатите от тях ще се вземат необходимите мерки за опазване на чистотата й.

Министерството на околната среда и водите ще изпрати писмо до румънския министър на горите, водите и околната среда Ромика Томеску с предложение за съвместен мониторинг на река Дунав и молба да бъдем уведомени за последните данни на румънската страна за замърсяването на Дунав.

През 2001 г. в НАТО вероятно ще започнат дебатите за нови покани за членство

Първите две години от изпълнението на План 2004 за организационното изграждане и структура на Българската армия ще са най-важните, защото вероятно през 2001 г. в НАТО ще започнат дебатите за нови покани за членство. Това заяви посланик Александър Вършбоу, постоянен представител на САЩ в НАТО, при срещата си с министъра на отбраната Георги Ананиев днес. Според Вършбоу българската стратегия за отбрана е в правилната посока и в съответствие с вижданията на НАТО.

Министър Ананиев информира посланик Вършбоу, че България държи на позицията си за бързо завръщане на косовските бежанци по домовете им, но не за сметка на нова бежанска вълна от сърби, както и на позицията си за ненарушимост на границите. Според Георги Ананиев в Косово трябва да се изградят истински демократични институции.

По повод предстоящото участие на България в операцията „Джойнт Гардиън“ министър Ананиев обясни, че в момента се водят разговори за участие на български взвод в състава на по-голямо чуждестранно формирование.

Предложеният на Вашингтонската среща План за действие за членство е знак на доверие и оценка на усилията на България за приобщаване към евроатлантическите ценности, каза днес министърът на отбраната пред участниците в Генералната асамблея на Атлантическата асоциация на младите политически лидери. Във връзка с това се подготвя Национална програма за изпълнение на плана, която очертава система от краткострочни, средносрочни и дългосрочни ориентири за постигане на изискванията за реално членство на България в Алианса.

В краткосрочен план ще трябва да се удовлетворят основните изисквания за оперативна съвместимост в критичните области на сътрудничество. Това трябва да стане чрез изпълнение на поетите цели по оперативна съвместимост и началните цели по партньорството в рамките на процеса на преглед и планиране по „Партньорство за мир“. В средносрочен план ще се осъществят мероприятия за постигане на необходимата степен на оперативна съвместимост в областта на планирането на отбраната, управлението на кризи, системата за командване, контрол, консултации и комуникации, ПВО и контрол на въздушното движение, военната инфраструктура и предвижда да завърши реорганизацията на въоръжените сили и да се пристъпи към последователна и пълна модернизация на въоръжението, бойната техника и екипировката.

Министър Ананиев отбеляза успешното петгодишно участие на България в програмата „Партньорство за мир“, както и положителното развитие на сътрудничеството на Балканския регион, израз на което е създаването на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.

Холандия е готова да продължи сътрудничеството си с България и в рамките на КФОР по модела на СФОР, стана ясно след днешната среща на министър Георги Ананиев с Йорис Воорхуве, депутат и член на постоянната комисия по външна политика на Холандия. Ананиев обсъди с Воорхуве, който доскоро беше министър на отбраната на Холандия, икономическото и политическото бъдеще на региона. Позицията на България по постконфликтното развитие на региона, както и необходимостта от координиране на действията на международните организации бе изложена от министърът на отбраната на срещата му с генералния секретар на Западноевропейския съюз Жозе Кутилейру. Георги Ананиев изрази становището, че държавите от региона, подкрепили НАТО, трябва да бъдат подпомогнати в усилията си за гарантиране на националната им сигурност. Жозе Кутилейру е оценил положително ролята на България за стабилизиране на региона.

Идентичните проблеми на България и Латвия в реформата и преструктурирането на армиите на двете страни бяха обсъдени от министър Ананиев и неговият латвийски колега Гиртс Кристовскис. Срещата се състоя в рамките на Генералната асамблея на Атлантическата асоциация на младите политически лидери. Предстои подписването на договор за двустранно сътрудничество във военната област между България и Латвия.

Ирландската компания „Nova Technology“ купи 67 процента от капитала на „Софарма“

Ирландската компания „Nova Technology“Co LTD е новият собственик на 67 % от капитала на софийското фармацевтично дружество „Софарма“АД. Цената на сделката е 32 млн. щатски долара, при цена на една акция 50,66 долара. Договорът бе подписан в Агенцията за приватизация.

Сумата от 32 млн. долара ще бъде платена изцяло в брой, тъй като „Софарма“ е включено в списъка за целева приватизация. 30 процента от цената се плащат в брой в деня на подписване на договора, а останалите 70 на сто – в срок от 45 дни. В срок от пет години новият собственик ще инвестира в дружеството 20 млн. долара, ще поддържа средна численост на персонала от 1300 души и ще запази предмета на дейност на „Софарма“.

„Софарма“АД – София, произвежда медикаменти и химикофармацевтични препарати, развива научно-изследователска дейност в областта на фитохимията, търгува с продукцията си в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е 942 717 000 лева, разпределени в 942 717 акции с номинал 1000 лева. 10 процента от акциите на дружеството са изкупени срещу бонове по време на първата вълна на масовата приватизация, 18 на сто са предназначени за продажба при преференциални условия на работниците и служителите, а 5 % са отделени за удовлетворяване на реституционни искове.

Купувачът Nova Technology Company LTD – гр. Дъблин, Ирландия, е създадена на 3 март 1998 година с цел да обедини усилията на американо-австралийска група в технологичното, научното и финансовото обслужване и реализиране на високоефективни проекти в областта на химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и екологията.

Основни акционери в Nova Technology Company са AAA Investment LTD и частната група от финансови компании Danbury Group. Компанията поддържа контакти с водещи фармацевтични компании и химически тръстове при осъществяването на съвместни и самостоятелни проекти. Тя изгражда заводи за синтетични смоли в Казахстан и Оман, участва в изграждането на завод за полимерни покрития в Мароко, заводи за производство на амбалаж за хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост в Италия и Индонезия. Nova Technology Company има инженерингова дейност в областта на екологията, като участва в проекта за пречистване на пристанищния залив в Сидни – Австралия. Тя се занимава и с изграждане на гъвкави специализирани структури за решаването на проблеми в здравеопазването. В тази сфера е проектът й за генерични лекарствени форми в Коста Рика и Доминиканската република. Едно от направленията на дейност на компанията е съчетаването на фитохимични продукти с продукти на органичния синтез.

Работническо-мениджърско дружество е новият собственик на 77 % от „Агротехника“ – Карлово

Работническо-мениджърско дружество „КТЗ“ АД със седалище в село Ведраре, Карловско, е новият собственик на 77 % от капитала на „Агротехника“ЕАД – Карлово. Приватизационната сделка бе подписана в Агенцията за приватизация.

Цената на пакета от 1 081 527 акции е левовата равностойност на 1,8 млн. долара. 10 процента от сумата се плащат в брой в деня на подписване на договора, 50 на сто – в срок до 90 дни чрез държавни дългосрочни облигации по външния или вътрешния дълг, инвестиционни бонове и/или други разрешени от закона платежни средства, останалите 40 % от цената – в брой на девет равни годишни вноски след едногодишен гратисен период.

„Агротехника“ЕАД произвежда трактори, малогабаритна селскостопанска техника, техника за планинско земеделие. 20 % от капитала на дружеството ще бъдат продадени при преференциални условия на работниците и служителите, а 3 на сто са предназначени за удовлетворяване на реституционни искове.

Според условията на договора новият собственик „КТЗ“ АД ще инвестира в дружеството 1 105 146 000 лева за пет години и ще уреди просрочените и неизплатени задължения на дружеството. Той трябва да запази основния предмет на дейност на дружеството до пълното изплащане на договорената по сделката цена, но за срок не по-малък от 3 години. За пет години „КТЗ“ АД ще намали работните места до 1180 души.

80 % от „Горубсо – Кърджали“са продадени за 161 300 щатски долара

Договор за продажбата на пакет от 131 137 акции, представляващи 80 % от капитала на „Горубсо – Кърджали“ ЕАД, бе подписан днес в Агенцията за приватизация. Купувач е „Галенит“ АД.

Цената на сделката е 161 300 щатски долара или 1,23 щатски долара за акция. 10 процента от цената се плаща в деня на подписването на договора. Останалите 90 на сто се изплащат за срок от 10 години с едногодишен гратисен период, на 9 равни годишни вноски. 50 процента от тази сума ще бъде платена в брой, а останалата половина – в държавни дългосрочни облигации по вътрешния или външния дълг и/или в други разрешени от закона платежни средства.

Купувачът се задължава да гарантира обслужването на всички задължения на дружеството, съществуващи към момента на подписването на договора. „Галенит“ АД се задължава също да запази предмета на дейност на „Горубсо – Кърджали“ за срок от 3 години и да инвестира 2 649 000 щатски долара до 2003 г. включително. Купувачът гарантира изпълнението от дружеството на оздравителна програма за ликвидиране на щетите от минали замърсявания от дейността на дружеството.

Предметът на дейност на „Горубсо – Кърджали“ ЕАД е добив и преработка на оловно-цинкова руда. Останалите 20 % от акциите на дружеството са предназначени за продажба при преференциални условия.

Българското правителство приключи успешно програмата за изолация на фирмите от група Б, смята мисията на МВФ

Поздравявам българското правителство, че приключи успешно програмата за изолация на фирмите от списък Б, заяви ръководителят на мисията на МВФ за България Юха Каконен след срещата си със заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков. Разговорите, в които участваха министърът на финансите Муравей Радев, министърът на земеделието и аграрната реформа Венцислав Върбанов, председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, постоянният представител на МВФ за България Питър Стела и експерти от мисията на фонда, се състояха в Министерския съвет днес. Обсъдени бяха въпроси, свързани с програмата за изолация, приватизацията, реформата в енергетиката и аграрния сектор.

Според Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия и правилника за неговото прилагане 71 фирми в тежко финансово състояние бяха разделени в две групи. В група Б бяха включени 41 дружества, които в срок до 30 юни т.г. трябваше или да бъдат приватизирани, или ликвидирани. В хода на изпълнение на оздравителните програми ГОРУБСО бе разделено на 6 самостоятелни дружества, а „Оптикоелектрон“ – на 3 дружества. Така на практика общият брой на фирмите от група Б стана 48.

От тези 48 дружества – 32 са приватизирани, а 15 са обявени в процедура по ликвидация или несъстоятелност. За последното дружество – „Арсенал“-Казанлък, приватизационната процедура е в напреднал етап, стана ясно на срещата. Това означава, че програмата за изолация е изпълнена изцяло.

При разговорите с мисията на МВФ обсъдихме и хода на програмите за финансово оздравяване на 30-те дружества от група А, заяви след срещата вицепремиерът Божков. Той допълни, че мисията е получила подробна информация за сключените големи приватизационни сделки и за това какво предстои оттук нататък.

Тема на дискусиите бе и преструктурирането на икономиката като цяло, включително и на „Булгаргаз“, съобщи Юха Каконен. Той заяви, че е твърде рано да се дадат детайли за схемата за преструктуриране на газовото дружество, тъй като в момента текат разговори с експерти от Комитета по енергетика. Според вицепремиера Божков основното в схемата е отделянето на газоразпределителните дружества. Обсъждат се и идеи как да бъде решен въпросът с дълговете на „Булгаргаз“ към бюджета и доколко може да се приложи вариантът с увеличаване на капитала на дружеството. Друг аспект на разговорите е въпросът с дълговете на големите потребители към самия „Булгаргаз“.

На срещата на вицепремиера Александър Божков и Юха Каконен бе обсъдено и влизането на Държавен фонд „Земеделие“ като акционер с 35-процентно участие в Централната кооперативна банка. Аргументите на българската страна са, че участието на ДФ „Земеделие“ в ЦКБ ще стимулира и другите банки да отпускат кредити за аграрния сектор. Освен това самият фонд „Земеделие“ ще се преструктурира във финансова агенция – партньор на предприсъединителните фондове на ЕС по програмата САПАРД. Изискване на програмата САПАРД е да има механизъм, по който да минават паричните потоци, които ще подпомагат земеделието.

По-рано днес министърът на търговията и туризма Валентин Василев също разговаря с мисията на МВФ, ръководена от Юха Каконен. На срещата бе разгледано изпълнението на поетите задължения в областта на търговията и туризма. Обсъдена бе и влиянието на кризата в Косово върху икономиката на България и хода на структурните реформи.

Одобрен е приватизационният договор за 75 % от капитала на авиокомпания „Балкан“

Министерският съвет одобри приватизационния договор за продажба на 75% от капитала на Авиокомпания „Балкан“ ЕАД – София. Купувач на мажоритарния пакет от дружеството е Zeevi Group & Knafaim – Arkia Holdings Ltd. Покупната цена е 150 000 щатски долара. Купувачът се ангажира да инвестира в авиокомпанията 100 000 000 долара за срок от пет години.

Авиокомпания „Балкан“ е включена в списъка от предприятия към програмата за приватизация за 1999 година, за продажбата на които се изисква одобрение от Министерския съвет. Тя е и в списъка на фирмите от група Б по Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия и правилника за прилагането му. До 30 юни т.г фирмите от този списък трябва или да бъдат приватизирани, или ликвидирани.

Авиокомпания“Балкан“ извършва международни вътрешни пътнически и товарни въздушни превози и свързаните с тях услуги и дейности. Регистрираният капитал на дружеството е 3 011 927 000 лева, разпределен на 3 011 927 обикновени поименни акции, всяка с номинал 1 000 лева. „Балкан“ има регистрирани 50 представителства в 45 държави, като 5 от тях са регистрирани като клонове.

Според условията на приватизационния договор новият собственик Zeevi Group & Knafaim – Arkia Holdings Ltd. се ангажира с инвестиции в размер на 100 млн. щатски долара за срок от 5 години. Задължителният размер на инвестициите за първата година е в размер на 20 млн.долара. Преди прехвърлянето на собствеността върху акциите ще бъде предоставена банкова гаранция в размер на 6 млн. долара, усвоима в случай на неизпълнение на договорената инвестиционната програма до 31.12.2000 година.

Условия за влизане на договора в сила към 15 юли 1999 г. са:

– постигане споразумения с компетентните органи, свързани с дълга към Югославската държава, задълженията към държавния бюджет и ДФРР, съгласно писмо от Министерство на финансите с изх.№ 26-00-0028/22.06.99 г.;

– получаване становище от Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразността на придобиването на акциите;

– потвърждение във връзка със статута на национален превозвач (писмо от Министьра на транспорта с изх.№ 91 -00-144 от22.06.1999 г.);

– сключване на споразумение за откриване на доверителна сметка;

– свикване на Общото събрание на дружеството.

Купувачът гарантира погасяването на задълженията на дружеството чрез осигуряване на сума в размер на 30 000 000 щатски долара, както следва:

– депозиране 6 000 000 щатски долара в специална доверителна сметка;

– осигуряване на 2 400 000 щатски долара годишно за период от 10 години (през първите 3 години средствата ще бъдат обезпечени посредством едногодишни акредитиви, а през следващите – с поръчителство на купувачите в полза на дружеството).

Новият собственик ще запази регистрираното име за услуги „Балкан“ за срок от 5 години. Той се задължава да не предприема едностранно решение за ликвидиране на дружеството.

Купувачите се задължават при увеличение на капитала на дружеството да не намаляват дела си в него под 51 % за период от 5 години от влизането на договора в сила.

Получените в срок от 5 години средства при продажба на акциите на дружеството в SIТА или при продажба на недвижими имоти следва да бъдат използвани за погасяване задълженията на дружеството и осъществяване на инвестиционната програма.

„Бета 99“ АД ще е новият собственик на 75 % от акциите на „Бета“ЕАД – Червен бряг

Договор за продажбата на пакет от 807 696 акции, представляващи 75 % от капитала на „БЕТА“ ЕАД – Червен бряг, одобри правителството. Решението бе взето днес. Новият собственик е „БЕТА 99“ АД, като акционери в него са 743 работника.

„БЕТА“ЕАД е едно от най-крупните предприятия от отбранителната промишленост. То произвежда специална техника,пътно-строителни и дървообработващи машини. Според програмата за приватизация за 1999 година дружеството е в списъка от фирми, решенията или договорите за приватизация на които се одобряват от Министерския съвет.

Приватизационен агент по сделката е „БРИБАНК“ АД, като договорът с посредника е сключен в началото на септември миналата година. .

Цената за 75% от капитала на „БЕТА“ЕАД – Червен бряг, е 1 817 316 щатски долара, при цена на една акция – 2,25 долара. 50% от сумата се плаща чрез банков превод по сметка на АП, а останалите – чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства.

Сроковете за плащане на цената са следните:

-10 % в деня на подписване на договора (чрез прихващане от депозита);

– 50 % в едномесечен срок, след връщане на разликата между депозита и първоначалната вноска – чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства;

– 40 % в брой на 9 равни вноски с едногодишен гратисен период.

Според приватизационния договор купувачът ще инвестира 3 600 000 щатски долара за срок до 2002 година, съгласно предвидената инвестиционна програма.

Той ще поддържа средносписъчната численост на персонала, както следва:

– 1999 г,- 1220 души

– 2000 г. – 1050 души

– 2001 г. – 850 души

– 2002 г. – 850 души

Новият собственик ще изплати всички краткосрочни задължения на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999г., с изключение на лихвите по дългосрочните задължения. Изплащането ще стане в шестмесечен срок от датата на подписване на приватизационния договор;

Купувачът ще встъпи в дълг по реда на ЗЗД за дългосрочните задължения на „БЕТА“ ЕАД в рамките на шест месеца от датата на прехвърляне на правото на собственост върху акциите – предмет на приватизационния договор. Общата сума на задълженията на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999 г. е 37 059 987 000 лева..

„Бета 99″АД се задължава да осигури изпълнението на възложените на дружеството задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.

За обезпечаване изпълнението на задълженията на новия собственик за заплащане на дължимата продажна цена, погасяване на задълженията на дружеството и изпълнение на инвестиционната програма, ще бъде учреден залог върху акциите – предмет на продажба и залог върху дълготрайни материални активи – собственост на „БЕТА“ЕАД.

Работническо-мениджърско дружество купува 76 % от капитала на „Оптикоелектрон“ЕАД – Панагюрище

Министерският съвет одобри приватизационния договор за продажбата на пакет от 388 786 акции, представляващи 76 % от капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище. Решението бе взето днес. Новият собственик ще е работническо-мениджърското дружество „Оптикоелектрон -99“ АД – Панагюрище, в което акционери са 482 работници и служители в предприятието. Цената на сделката е 1,1 млн. долара.

„Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище е един от най-големите производители в страната на специализирани оптични и лазерни изделия, детайли и възли с военно и гражданско предназначение. Заедно с „Бунай“ЕООД – Панагюрище и „Оптикомеханичен завод“ЕООД – Стрелча, „Оптикоелектрон“ ЕАД е правоприемник на „Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище, преобразувано със Заповед № 12/15.01.1999 г. на Министъра на финансите.

Дружеството е включено в списъка от предприятия към програмата за приватизация за тази година, решенията или договорите за продажба на които се одобряват от правителството. Освен това дружеството е в група „Б“ на списъка предприятия за в изолация.

50 процента от договорената цена от 1 100 000 щатски долара ще бъдат платени чрез банков превод, а останалите – с всички разрешени от закона платежни средства.

Сроковете за плащане на цената са:

– 10 % в деня на подписване на договора (чрез прихващане от внесения депозит);

– 90 % за срок от 8 години с едногодишен гратисен период.

Като обезпечение на дължимия остатък от продажната цена до пълното й погасяване, купувачът предлага учредяване на залог на придобитите при сделката акции в полза на Агенцията за приватизация.

Според приватизационния договор, новият собственик поема следните задължения:

– да направи инвестиции в размер на 805 000 долара за срок до 2002 г., съгласно предвидената инвестиционна програма;

– да поддържа средносписъчната численост на персонала при редукция на работните места до 715 броя.

Купувачът е поел задължение да не намалява под 51% акционерното си участие в капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД за срок от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите.

Той се задължава да осигури изпълнението на възложените на дружеството задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.

Правителството реши да отпише 414,9 млн. лева и 79,9 млн. долара задължения на „Кремиковци“АД по ЗУНК

Министерският съвет одобри решение, с което се отписват задължения на „Кремиковци“АД – София, към държавата. Задълженията произтичат от необслужвани кредити, договорени до 31.12.1990 година. Решението е във връзка с подписания договор за приватизация на 71 % от капитала на „Кремиковци“.

Дружеството има натрупани задължения в размер на 414 981 982 лева (главница по левов кредит) и 79 991 000 щатски долара (главница по валутен кредит), за които има подписан договор по ЗУНК от 16 декември 1994 година. С писмо от май т.г. Министерството на финансите е дало принципното си съгласие за пълно отписване на натрупаните задължения – главница и лихви, към 30 април 1999 година, при условие, че купувачът поеме обслужването на задължението към австрийски банки в размер на 70 млн. долара по баланса на обявената в несъстоятелност Стопанска банка.

Според Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г., решенията за отписване на задължения на търговски дружества по този закон се вземат от Министерския съвет.

Решението на правителството от днес позволява пълното отписване на задълженията на „Кремиковци“АД към държавата, произтичащи от необслужвани кредити, договорени до 31.12.1990 г., както следва:

Главница в размер на 414 981 982 лева и неизплатените по нея лихви към 30.04.1999 година,

Главница в размер на 79 991 000 щатски долара и неизплатени редовни лихви към 30.04.1999 година.

Решението на Министерския съвет влиза в сила след сключване на приватизационната сделка. До влизане в сила на приватизационния договор „Кремиковци“ обслужва пълния размер на задълженията по ЗУНК. За обслужването на възникналите и непогасени задължения след 30 април 1999 година до влизането в сила на приватизационния договор се подписва допълнително споразумение.

Около 144,1 млрд. лв. са загубите на България от кризата в Косово до момента, пропуснатите ползи са за 14,3 млрд. лева

Загубите за България в резултат от кризата в Косово до момента възлизат на около 144,1 млрд. лв., а пропуснатите ползи – на 14,3 млрд. лв. Това показват данните, изнесени на днешното заседание на междуведомствената работна група за ограничаване и преодоляване на последиците от кризата в Косово.

Към 17 юни 1999 г. изпълнението на бюджета продължава да е стабилно, приходите се изпълняват в съответствие със заложените разчети, без съществени отклонения от прогнозираните постъпления. По данни на Главно управление на митниците към 28 юни тази година не се отчитат съществени изменения в обема на вноса и износа на основните наблюдавани стоки.

Към 28 юни 1999 г. загубите, които отчита Министерство на транспорта и Главно управление на пътищата са 63,21 млрд. лв.,а пропуснатите ползи – 13,37 млрд.лв. Пак към същата дата загубите на дружествата, отчитани от Министерство на промишлеността, възлизат на 44,034 млрд. лева. Преките и косвени загуби за търговските фирми в сферата на земеделието са в размер на 4,789 млрд. лв. към днешна дата.

От началото на сезона до 15 юни 1999 година броят на българските и чуждестранните туристи се е увеличил с 16 % в сравнение със същия период на миналата година. Увеличението щеше да бъде още по голямо, ако не бяха отчетени загуби от туристическите фирми вследствие на войната в Косово. Наблюдава се единствено отлив на туристи от Русия в месеците преди най-активния сезон.

Мисия на FIAS ще изготви доклад за насърчаване на чуждестранните инвестиции в България

В София е мисия от експерти от Службата за консултации във връзка с чуждестранните инвестиции /FIAS/. Организацията е създадена от Международната финансова корпорация /IFC/ и Световната банка. Посещението на мисията е по покана на Агенцията за чуждестранни инвестиции, Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие.

FIAS има богат опит в страните с правителствена политика за насърчаване на чуждестранните инвестиции. Целта на мисията е да подготви доклад с препоръки за опростяване на процедурите, за насърчаване на чуждестранните инвестиции и при необходимост – за промени в законодателството. Такива мисии са работили в Латвия и Чехия. Предвижда в бъдеще подобни изследвания да се правят в Словения, Полша и Унгария.

Експертите на организацията ще се срещнат с всички държавни институции, които имат регулиращи функции върху бизнеса в страната. Мисията ще проучи данъчния и митническия режим, изискванията при регистрацията на фирмите, проблемите със закупуването на земя и всички процедури за получаване на разрешителни. Нейните експерти ще се срещнат и с чуждестранни инвеститори в България.

Изказване на заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков пред Народното събрание

Заставам днес тук пред вас, защото днес е 30 юни. За критиците на нашето правителството 30 юни трябваше да бъде денят на провала на структурната реформа. За нас 30 юни е ден за отчет. Защото свършва най-тежката част от структурната реформа, при това успешно – програмата за изолация е изпълнена.

41 предприятия, които бяха воденичните камъни върху крехкия врат на българската икономика, вече са с ясна съдба. При това за всеобщо облекчение съдбите на тези предприятия нямат и няма да имат нищо общо с черните предсказания за лавини от фалити и от безработни, които помитат правителството. Някои представители на опозицията със сигурност са разочаровани – прогнозите им, че в средата на тази година заради програмите за изолация и ликвидация икономиката ще рухне, а с нея и правителството, се провалиха. И този тежък праг на структурната реформа беше преодолян, и ги няма апокалиптичните метежи на уволнени стотици хиляди работници.

По всеобщо признание решаването на проблема с въпросните 41 предприятия беше най-болезнената част на реформата. В тази група са най-големите и най-губещи промишлени дружества – Кремиковци, Горубсо, заводите за тежко машиностроене в Русе и Радомир, Видахим, ДЗУ, а също и Авиокомпания „Балкан“. Във всеки от тези гиганти работят хиляди, в някои и десетки хиляди хора, и не случайно никое правителство преди не предприе съществени действия, за да реши проблема с нарастващите загуби. На нас се падна най-тежката задача, да се справим със заплетения от други Гордиев възел, като се постарахме да го разплетем, а не да го разсичаме. Така, въпреки лошото им финансово-икономическо състояние, доведохме до приватизация 29 от всичките 41 предприятия от групата. 29 от най-губещите и безнадеждни предприятия имат нови собственици Сред първите продадени бяха „Девня цимент“ и „Мраз“. В списъка на приватизираните вече се нареждат „Кремиковци“, ДЗУ и Авиокомпания Балкан. Към тях отсега можем да добавим и „Арсенал“, защото купувач със сигурност има. Отлагането на сделката с около месец, макар и да имахме право да я отложим чак до септември, се дължи само на желанието ни да изгладим всички технически подробности и да постигнем максимално успешна сделка. Същите причини ни накараха да не бързаме да обявяваме в ликвидация авиокомпания „Балкан“ или „Кремиковци“, дори когато шансовете им за приватизация изглеждаха съвсем нереалистични.

Днес можем да благодарим на екипите на Агенцията за приватизация, на Министерството на финансите и на отрасловите министерства за проявената настойчивост и гъвкавост в търсенето на инвеститори за тези дружества. Техният принос е още по-голям, като се има предвид,че приключихме най-тежката част от структурната реформа в особено трудна обстановка. Въпреки изключително неблагоприятната международна стопанска конюнктура и тежката политическа криза в Косово, през най-напрегнатите за региона месеци в България се намери политическа воля и експертна компетентност за успешните приватизационни сделки за едни от най-големите и важните и същевременно най-главоболни български предприятия.

Има нов собственик на „Балкан“ и така ликвидирахме не авиокомпанията, а опасността България да остане без национален въздушен превозвач.

Разочаровани бяха и онези, които стискаха палци да се провали приватизацията на „Кремиковци“. Тук искам да обърна внимание – никога не сравнявайте сделките за „Плама“ и „Кремиковци“, както някои обичат да правят. През 1996 година правителството на Виденов в рамките на 3-4 месеца вкара „Плама“ в списъка за ликвидация, после тайно организира светкавичната й приватизация и накрая я подари на „Евроенерджи холдинг“. Колкото до „Кремиковци“, цяла България беше свидетел, при пълна прозрачност, на това колко много усилия и време отне намирането на купувач и финализирането на сделката.

За някои от предприятията в изолационния списък се намериха външни инвеститори, като унгарския „Видеотон“, който влезе в ДЗУ – Стара Загора, германци взеха русенската корабостроителница, французи и испанци девненския циментов завод. За други като „Бета“ – Червен бряг, „Горубсо“ – Кърджали, и „ОМЗ“ работническо-мениджърски дружества поеха собствеността и отговорността да ги изправят напълно на крака.

Останалите 11 проблемни дружества от всички 41 бяха обявени в ликвидация или несъстоятелност, както повеляват законите. Въпреки това за повечето от тях също има добро бъдеще. Две предприятия са в процедури по несъстоятелност. Едното от тях, ЗММ – София, всъщност вече се приватизира – акциите му вече са прехвърлени на купувач, който е приел да изпълнява одобрената от съда оздравителна програма. В ликвидация са 9 фирми, като за повечето от тях процедурата по ликвидация с почти пълна сигурност ще премине в приватизация. Очакваме сделки за „Видахим“, „Чавдар“ – Ботевград, „Екоел“. Дружествата „Горубсо“ в Мадан, Рудозем, Златоград се продават като цели предприятия на дружества, създадени от миньорите, работещи в тях, подкрепени от външни инвеститори. „Агрополихим“ – Девня, също ще намери своя нов собственик и ще продължи да работи.

Изброявам изчерпателно всички тези данни, за да стане съвсем ясно колко много работа имаше за свършване, с какво предизвикателство се справиха ангажираните с този процес. И тук искам да подчертая двата основни резултата от усилията да спасим колкото може повече предприятия от спиране на машини и слагане на катинари – социалния и икономическия.

Първо, безработицата, като следствие на структурната реформа, не достигна чудовищните размери, които критично настроени „експерти“ и политици прогнозираха. А съвсем доскоро недоброжелатели продължаваха да вещаят надигане на армия от 200 000 до 1 милион съкратени работници и вълни от всенародно недоволство.

Каква е действителността? Както вече посочих, 11 дружества са в процедури по ликвидация или несъстоятелност. Техният персонал е общо 14 300 души. От тях до днес, 30 юни, съкратените са 7500. Всички те имат право да получат обезщетения в размер на 1 плюс 1 милион лева. След тази дата се очаква да бъдат освободени още 5600 души. Или общо броят на съкратените ще е около 13 100. За съжаление тези 13 хиляди българи са неизбежният суров данък, който трябва да платим за индустриалната мегаломания от времето на социализма, последвалото я разграбване на предприятията и нежеланието на предишните правителства да облекат обещанията за структурна реформа в действия.

Трябва да отбележа, че хората показват огромно разбиране и не се поддават на политиканстващи и псевдосиндикални подстрекателства. Въпреки че противниците на структурната реформа през последните две години не спряха да размахват плашила, лошите митове един по един рухват. Приватизацията не доведе до ограбване на предприятията и до взрив от безработни – напротив, престана прехвърлянето на проблеми от

„болната на здравата глава“, в немалко предприятия, смятани за безнадеждни, новите собственици намериха и развиха „здравото“, а в много фирми успешното производство и реализация доведоха до разкриване на нови работни места. Ликвидацията и несъстоятелността не загробиха българската икономика, а се наложиха като другите лица на приватизацията и сигурен начин за оздравяване на неефективни предприятия.

Правителството винаги се е ръководило от разбирането, че не е негова работа да превръща търговските дружества в клонове на социални грижи и да пази кухи работни места, а че работата му е да създава благоприятна среда за развитие на бизнеса. Това е правилният начин да се намери работа за всеки – и за предприемача, и за производителя, и за служителя, и за работника. Затова ще продължим да насърчаваме закриването на неефективни мощности в тромавите държавни предприятия и да поощряваме разкриването на модерни и гъвкави частни производства. През май 1999 година закритите работни места са нараснали с 35 000 в сравнение с май 1998 година. В същото време обаче от началото на годината броят на постъпилите на работа се увеличава всеки месец. Само през май заетите са се увеличили с 2215 души, а от началото на годината на нова работа са постъпили 90 000. Тези числа са най-сигурен белег за оздравяването на икономиката. Те показват нарастващата роля и място на частния сектор в България.

През 1998 година са създадени над 100 000 нови работни места в частния сектор. 65 % от БВП вече се произвежда от частния сектор. Закриването на неефективните държавни предприятия върви редом с отварянето, разрастването и множенето на гъвкави частни фирми. Увеличават се кредитите (това значи доверието) към частния сектор. През 1998 година са били предоставени два пъти повече заеми на частни предприятия, отколкото през 1997 година.

Неслучайно цитирам тези данни. Те доказват правилността на политиката, която не се опитва да тушира негативните следствия, а решително изкоренява причините за проблемите – като изтегля държавата от икономиката и дава свобода на частния собственик. Същевременно е ясно, че в тази тежка ситуация държавата не може да заема свръхлиберална позиция и да остави всичко на естественото развитие на пазарните отношения. Необходима е активна позиция за осигуряване на заетост.

Досега са стартирани 48 проекта на социалното министерство за алтернативна заетост. Водят се преговори с няколко мощни чуждестранни финансови институции за финансиране на наши проекти. Много оптимистични разговори имаме и с Американската агенция за икономическо развитие. Брюксел ще финансира два проекта за 13 милиона екю. Това са програми за заетост в района на Перник, Родопите, Бургас. Напредва работата по проекта „Красива България 2“. Оттам ще бъдат финансирани програми в 11 града. Скоро ще заработи и големият социално-инвестиционен фонд, който ще стане основен инструмент на правителството за финансиране на програми за заетост през следващата година. Инвестиционната програма на правителството с инфраструктурните проекти, които предвижда тя в цялата страна, ще осигури допълнителна заетост на още хиляди хора.

Тук искам да специално да опровергая още един негативен рефрен – приватизацията, която не вървяла. По данни на Агенцията за приватизация Програмата за приватизация за 1999 година ще бъде преизпълнена въпреки неблагоприятните икономически фактори. Само от началото на годината досега са сключени 452 сделки. Финансовият резултат от тях е около 1,5 трилиона лева. Вече са раздържавени над 40% от всички държавни активи, а ако отчитаме само тези, които подлежат на приватизация, процентът отдавна е над 50 на сто. Както е известно, 35% от държавните активи засега изобщо не подлежат на приватизация.

Въпреки кризата чуждестранните инвестиции у нас тази година се очаква да надминат 1 милиард долара. Според прогнозите на Агенцията за чуждестранни инвестиции в страната ни ще бъдат вложени около 350 милиона долара „на зелено“, около 750 милиона долара в приватизацията, около 70 милиона долара на капиталовия пазар и дори при начален старт на инвестиционната програма – най-малко 20 милиона в инфраструктурни проекти.

„Загряването“ на икономиката е част от реформата. Показател за увеличените обороти е и фактът, че през 1998 година България е усвоила 2 пъти повече средства от Световната банка спрямо 1997 година и 3 пъти повече в сравнение с 96-та и 95-а година взети заедно. През миналата година бяха усвоени 194 милиона долара от тази международна институция.

Трудностите по преструктурирането на икономиката, разбира се, щяха да са много по-малко, ако не беше кризата в Косово. По последни данни загубите на България заради конфликта се измерват със 143 милиарда лева. Пропуснатите ползи са над 13 милиарда лева. „За България последиците от войната ще продължат да се усещат, докато не бъдат възстановени транспортните връзки с Европа“, призна постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела. Директорът на Световната банка за България и Румъния Андрю Воркинк също отбеляза: „Войната се отрази на България по няколко начина – спад в търговията и чуждестранните инвестиции, спад в туризма, по-големи разходи за икономиката. Но вярвам, че чуждестранните инвеститори ще отчетат факта, че войната свърши и сега инвестиците в България са много навременни и подходящи, особено като се имат предвид добрите икономически резултати на страната и фактът, че тя е стабилизиращ фактор в тази част на Европа.“

Най-после, след толкова години лъкатушене, България има доверието на международните финансови институции. Затова техните представители у нас вече поеха ангажимента, че ще покрият дефицита в платежния ни баланс, предизвикан от кризата в Косово. На фона на трудностите сега е важно да не хленчим за помощи, а от активна позиция да лансираме разумни предложения за преодоляване на последствията от кризата. България сега е съинициатор за създаването на бъдещата агенция за възстановяване на Балканите, която ще координира международните действия. Агенцията по следвоенно възстановяване, която предстои да бъде създадена под егидата на ООН, вероятно ще има подразделения във всяка от засегнатите страни. Правим усилия да бъде създаден регионален инвестиционен фонд, който да фокусира средствата от различните източници на финансиране. Министерството на търговията и туризма изработва каталог на българските фирми. Той ще бъде представен на донорите, които ще финансират възстановителните действия в Косово. От Върховния комисариат по бежанците вече имаме оферти за участие на наши фирми в 5 търга.

Накрая искам да се върна пак на днешната дата – 30 юни. Тя не е повод за празник, нито за отпускане. Привършването на програмата за изолация е само още един прекрачен праг, още една отворена врата към достойното европейско бъдеще на България, към възвръщането на националното ни самочувствие. Още много път има да извървим, още много врати да затворим след себе си. Но имаме нужда от тези кратки мигове, за да погледнем назад, да видим какво е свършено и да се изпълним със увереност в силите на всички българи.

Благодаря ви за вниманието!

Информация от Пресцентъра на операция „Джойнт Гардиън“

Втората влакова композиция от 26 вагона със 160 военнослужещи, автомобилна техника и контейнери от полския контингент днес пристигна на граничния пункт Кулата. Предвижването по маршрута от Русе до Кулата е осъществено без произшествия. Общата численост на контингента от Полша, който ще участва в състава на умиротворителните сили в Косово КФОР, е към 900 души, които ще преминат през България със седем влакови композиции.

На 01. юли ще започне транзитирането по българските железници и на контингента от Чехия. Те ще преминават маршрута Русе – Кулата – Гърция – Македония – Косово. Очаква се да преминат около 800 военнослужещи и 144 броя автотехника и контейнери с оборудване.

Община Ловеч се включва в Проекта „Красива България – 2“

Под патронажа на министър Иван Нейков бе подписано споразумение за включването на община Ловеч в Проекта „Красива България – 2“. Документите за финансиране бяха подписани от Антонио Виджиланте – Постоянен представител на ПРООН в България, Н.Пр. Посланика на Испания у нас Хосе Кодерк и кмета на Ловеч – Пламен Еврев.

Проектът „Красив Ловеч“ е на обща стойност 600 000 щ.д., от които 500 000 щ.д. са осигурени от испанското правителство и 100 000 щ. д. от община Ловеч. Проектът е с продължителност 12 месеца и около 150-200 дългосрочно безработни ще бъдат обучени в специфични строително-монтажни умения.

Проектът „Красив Ловеч“ ще бъде насочен към запазване и обновяване на исторически, архитектурни и културни ценности в града. Сред обектите са: покритият мост, построен през 1872 г. от Колю Фичето, картинната галерия „Вароша“, разположена на брега на река Осъм, музея на Васил Левски , паметника му и парка към него.

Две приватизационни сделки са сключени днес в отрасъл „Търговия“

Две приватизационни сделки в отрасъл „Търговия“се подписаха днес в Министерство на търговията и туризма. 70 % „Феникс Гама“ ЕООД, Хасково бе купено от „Феникс гама инвест“ Хасково за сумата от 375 387 щ.д. „Гарант М-98“ стана собственик на 20 % от „Гарант М“ ООД Пловдив за сумата от 6 706 щ.д.

В отрасъл „Туризъм“ 80 % „Алеко тур 99“ ЕАД бе купено от „Морени Тур“ АД София за сумата от 1 950 000 щ.д.

Успешното приключване на програмата за изолация ще увеличи доверието на международните финансови институции и инвеститорите към България

Приключването на програмата за изолация е „един отлично издържан изпит“, който ще увеличи доверието на международните финансови институции и инвеститорите към България, заяви пред журналисти финансовият министър Муравей Радев днес.

В списък Б към Закона за финансово оздравяване и правилника за приложението му бяха включени 41 предприятия. От тях до момента 29 са приватизирани. За „Арсенал“ се очаква сделка до края на юли, с което броят на раздържавените дружества от списъка ще стане 30. Останалите предприятия са в процедура за несъстоятелност или ликвидация.

Не е лесно да вземеш решение за ликвидация, още по-трудно е при сложната външнополитическа ситуация да привлечеш стратегически инвеститори в декапитализирани предприятия, заяви министър Радев. Той подчерта, че месеци преди местните избори българското правителство е поставило държавните интереси над партийните, поемайки негативите от завършването на най-тежката част от структурната реформа.

С успешното завършване на програмата за изолация се слага край на одържавяването на загубите. Това е практика от миналото, подчерта министър Радев. Към 31 май загубите на фирмите от група Б са около 120 млрд. лева и са основно на „Кремиковци“, „Агрополихим“, авиокомпания „Балкан“ и „Лекоко“.

За да се привлекат стратегически инвеститори, при приватизацията на предприятията от списък Б правителството е използвало и схема за отписване на техни дългове към държавата. Схемата е: след приватизационна сделка Министерството на финансите превежда сума във фонд „Резервен“, с която предприятието се издължава към бюджета или към големите държавни дружества НЕК и Булгаргаз.

До този момент за уреждане на задължения на фирмите са преведени под 20 млрд. лева, съобщи финансовият министър. В бюджета фондът за структурната реформа, от който се вземат средствата, е от 240 млрд. лева. Министър Радев прогнозира, че почти всички средства от фонда ще бъдат използвани точно с тази цел.

Финансовият министър напомни, че предприятията от списък А са 30 и програмата за тяхното финансово оздравяване продължава. Сред тях са НЕК, БДЖ, топлофикационните дружества, мини. Чрез преструктурирането на тези дружества и изпълнението на актуализирани оздравителни програми ще се намалява постепенно държавната субсидия, която в момента покрива разликата между фиксираните цени на услугите и тяхната реална себестойност. В бюджета за тази година субсидията за предприятията от група А е около 180 млрд. лева.

Четири банки замениха дългосрочни облигации в долари за дългосрочни облигации в евро

Четири банкови институции замениха деноминирани в долари дългосрочни облигации по ЗУНК с номинал 26.666 млн. долара за деноминирани в евро дългосрочни облигации с номинал 25 729 453 евро. Официалният номер на емисията е BG 20 400 99 223.

Падежът на емисията е на 1 януари 2019 година. Те се погасяват на 20 равни погасителни вноски изплащани на 1 януари всяка година. Лихва по тях ще се плаща всяка година на 1 юли и 1 януари. Тя е равна на 6-месечния EURIBOR, действащ за предходния лихвен период, като размерът на лихвения купон се обявява от министъра на финансите до три дни след началото на всеки лихвен период.

Книжата от новата емисия деноминирана в евро имат същия статут като доларовите книжа по ЗУНК – т.е. могат да се използват като платежно средства в приватизационни сделки, с тях да се погасяват задължения по ЗУНК и др.

Работническо-мениджърско дружество купи „ГОРУБСО-Лъки“ЕАД за 115 143 долара

Работническо-мениджърското дружество „Лъки – инвест“АД купи 80 % от капитала на „ГОРУБСО – Лъки“ЕАД. Сделката бе подписана в Агенцията за приватизация днес. Цената на пакета от 460 571 акции е 115 143 долара.

„ГОРУБСО – Лъки“ЕАД добива и преработва оловно-цинкова руда, произвежда оловно-цинков концентрат, занимава се с минно строителство. Капиталът на дружеството е 575 714 000 лева, разпределен в 575 714 поименни акции с номинал 1000 лева. 20 % от акциите на дружеството ще бъдат продадени на работниците и служителите при преференциални условия.

10 процента от договорената цена от 115 143 долара се плаща в брой в деня на подписване на договора. Останалите 90 на сто от цената ще бъдат платени на 6 равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. Половината от тях се плащат в брой, а останалата половина – чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства.

Купувачът ще запази предмета на дейност на дружеството за срок от три години и ще инвестира не по-малко от 1,380 млн. долара за пет години. Новият собственик ще гарантира обслужването на всички задължения на „ГОРУБСО – Лъки“, съществуващи към момента на подписване на договора. Той ще намали плавно работните места до 600 за срок от три години. Купувачът ще изпълнява оздравителна програма за ликвидиране на щетите от минали замърсявания на околната среда.

Подписани са приватизационните сделки за „БЕТА“ ЕАД – Червен бряг, и“Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище,

Договорът за продажбата на пакет от 807 696 акции, представляващи 75 % от капитала на „БЕТА“ ЕАД – Червен бряг, бе подписан в Агенцията за приватизация днес. Приватизационен агент по продажбата е „БРИБАНК“ АД. Цената на сделката е 1 817 316 щатски долара, което означава, че една акция се продава за 2,25 долара. Новият собственик е дружеството „БЕТА 99“ АД, в което акционери са 743 работника.

50% от цената се плаща чрез банков превод по сметка на АП, а останалите – чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства. 10 на сто от цената се плащат в брой в деня на подписване на договора, 50 % – в едномесечен срок чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг и/или други разрешени от закона платежни средства. Останалите 40 процента – в брой на 9 равни вноски с едногодишен гратисен период. Първоначалната вноска по плащането на сделката, както и плащането с платежни инструменти ще бъдат финансирани от „Палфингер Продукционстехник“ – Австрия, която е дългогодишен търговски партньор на „БЕТА“ – Червен бряг.

Според приватизационния договор купувачът ще инвестира 3 600 000 щатски долара за срок до 2002 година. Той ще намали плавно работните места от 1220 души през тази година до 850 души през 2002 година. Новият собственик ще изплати всички краткосрочни задължения на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999г., с изключение на лихвите по дългосрочните задължения. Изплащането ще стане в шестмесечен срок от датата на подписване на приватизационния договор;

Купувачът ще встъпи в дълг по реда на ЗЗД за дългосрочните задължения на „БЕТА“ ЕАД в рамките на шест месеца от датата на прехвърляне на правото на собственост върху акциите – предмет на приватизационния договор. Общата сума на задълженията на „БЕТА“ ЕАД към 31.05.1999 г. е 37 059 987 000 лева..

За обезпечаване изпълнението на задълженията на новия собственик за заплащане на дължимата продажна цена, погасяване на задълженията на дружеството и изпълнение на инвестиционната програма, ще бъде учреден залог върху акциите – предмет на продажба и залог върху дълготрайни материални активи – собственост на „БЕТА“ЕАД.

„БЕТА“ЕАД е едно от най-крупните предприятия от отбранителната промишленост. То произвежда специална техника,пътно-строителни и дървообработващи машини.

Също днес в Агенцията за приватизация бе сключен договорът за продажбата на пакет от 388 786 акции, представляващи 76 % от капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище. Новият собственик ще е работническо-мениджърското дружество „Оптикоелектрон -99“ АД – Панагюрище, в което акционери са 482 работници и служители в предприятието. Цената на сделката е 1,1 млн. долара.

„Оптикоелектрон“ ЕАД – Панагюрище е един от най-големите производители в страната на специализирани оптични и лазерни изделия, детайли и възли с военно и гражданско предназначение. Поради тежкото си финансово състояние дружеството е в група „Б“ на списъка предприятия в изолация.

Приватизационният договор предвижда 50 процента от договорената цена от 1 100 000 щатски долара ще бъдат платени чрез банков превод, а останалите – с всички разрешени от закона платежни средства. 10 % от сумата се плащат в брой в деня на подписване на договора, а останалите 90 на сто – за срок от 8 години с едногодишен гратисен период.

Като обезпечение на дължимия остатък от продажната цена до пълното й погасяване, купувачът предлага учредяване на залог на придобитите при сделката акции в полза на Агенцията за приватизация.

Според приватизационния договор, новият собственик ще инвестира 805 000 долара за срок до 2002 година. Той е поел задължение да не намалява под 51% акционерното си участие в капитала на „Оптикоелектрон“ ЕАД за срок от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите.

Новите собственици на „БЕТА“ и „Оптикоелектрон“ се задължават да осигурят изпълнението на възложените на дружествата задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.

КЕ и „Булгаргаз“ ЕАД одобриха действаща цена от 178 000 лв./хнм3с ДДС на природния газ от 1 юли 1999г

Днес КЕ разгледа основанията на „Булгаргаз“ ЕАД за промяна на цената на природния газ съгласно действащата наредба. Пределната обоснована цена е 179 300 лв/хнм3с ДДС. КЕ и „Булгаргаз“ ЕАД одобриха действаща цена от 178 000 лв./хнм3с ДДС на природния газ от 1 юли 1999г. След влизането в сила на Закона за деноминацията на лева, цената в нови левове ще е 178.00 лв/хнм3.

Увеличението спрямо цената от предходното тримесечие произтича от увеличението на продажната цена на алтернативните на природния газ горива – газьол и мазут, както и вследствие повишението курса на щатския долар. Действащата до този момент цена на природния газ е определена при курс 1 700 лв за щатски долар.