Bulgarian President. News – part 3

Президентът Петър Стоянов ще участва в икономическия форум в Давос

[2001-01-16 11:13:32|Президентът Петър Стоянов ще участва в три от шестте дни на годишната среща на Световния икономически форум, която ще се проведе в швейцарския курорт Давос от 25 до 30 януари. Темата на форума ще бъде „Поддържане на растежа и преодоляване на различията – рамка за нашето глобално развитие“.

Досега 12 правителствени ръководители и 24 държавни глави са потвърдили, че ще вземат участие в работата на форума в Давос. В българската делегация е вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев.

На 26 януари президентът Стоянов ще участва с доклад в основната дискусионна сесия на тема „Разширяването на Европейския съюз – формиране на бъдещето“. На сесията ще бъдат обсъдени темповете на разширяване на Европейския съюз и неговата структура след приемането на новите страни-членки. Участници в сесията са президентите на Полша Александър Квашневски, и на Унгария – Ференц Мадъл, както и турският вицепремиер Месут Йълмаз и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген.

На 28 януари българският държавен глава ще представи своите виждания по темата „Възстановяване и стабилност на Балканите“. Отделен доклад на тази сесия ще има вицепремиерът Петър Жотев. В сесията ще участват министър-председателят на Словения Янош Дърновшек, гръцкият външен министър Георгиос Папандреу, президентите на Македония – Борис Трайковски, на Югославия – Воислав Кощуница, на Албания – Реджеп Мейдани, и на Хърватия – Стипе Месич. Председател на сесията ще бъде специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Балканите Карл Билд. Българският президент ще има и редица двустранни срещи.

Българският държавен глава изпрати поздравителна телеграма до президента на Федерална Република Германия г-н Йоханес Рау по повод неговия седемдесети рожден ден

[2001-01-16 10:50:48|Ето и пълния текст на поздравителната телеграма:

„Уважаеми господин Президент,

Скъпи господин Рау,

Позволете ми от името на българския народ и лично от мое име да Ви поздравя по случай Вашия 70-годишен юбилей и да Ви пожелая от все сърце много здраве, сили и радост, както и нови успехи във Вашата високоотговорна работа.

По време на нашите срещи и разговори винаги съм бил дълбоко впечетлен от Вашата искрена ангажираност и съпричастност към бъдещето развитие на българо-германските отношения, от Вашата дълбока вяра в европейската идея.

Убеден съм, че моята страна и занапред ще може да разчита на приятелската подкрепа на Федерална Република Германия и на Вашата лична подкрепа в стремежа ни за окончателното приобщаване на България към демократичното европейско пространство – като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО.

Моля Ви, приемете, уважаеми господин Рау, моите най-сърдечни поздравления и благопожелания по случай рождения Ви ден, както и уверенията в моето дълбоко уважение и приятелски чувства към Вас. Използвам случая от мое име и от името на моята съпруга да поздравя и госпожа Рау с Вашия празник.

Искрено Ваш Петър Стоянов“

Българският Президент се срещна с Председателя на парламента на Словакия

[2001-01-15 16:45:00|Председателят на парламента на Словакия Йозеф Мигаш, който е на двудневно официално посещение у нас, изрази задоводство от проведените разговори, преди да отпътува от страната. Основното послание от тези разговори е повече конкретни действия и по-малко думи, каза Мигаш пред журналисти след срещата си с българския президент Петър Стоянов.

Тема на разговора с президента Петър Стоянов е бил и т.н. балкански синдром. Медиите са прави да бият тревога, а работата на политиците е да предстяват нещата каквито са, е казал президентът Стоянов по време на срещата. За щастие няма поразени български войници от обеднения уран, но това не означава, че проблемът може да се игнорира, казал Петър Стоянов. Според Мигаш отговорните структури на НАТО и балканските страни трябва да изяснят всички обстоятелства и да кажат какво е реалното положение.

Създателите на израелски документален филм за спасяването на евреите подариха лентата на Петър Стоянов като благодарност към българския народ

[2001-01-15 12:15:00|Създателите на израелския документален филм „Извън хватката на Хитлер“ – за спасяването на българските евреи, подариха филма на президента Петър Стоянов като благодарност към българския народ.

Това съобщи днес след срещата на „Дондуков“ 2 проф. Михаел Бар-Зоар, сценарист на филма и автор на едноименната книга.

Гостите и президентът Стоянов са решили да бъде създаден международен комитет за разпространението на филма и за насърчаване на толерантността в Европа и света. Режисьорът Ницан Авирам, Шуламит Шамир, председателка на Инициативния комитет в Израел, подпомогнал създаването на филма, останалите участници в екипа, посланиците на Израел и на България Емануел Зисман и Цанко Яблански и други съмишленици бяха сред гостите на държавния глава.

Петър Стоянов благодари на създателите на филма, че са го направили именно в момент когато в основата на много от балканските конфликти стоят етническата нетолерантност и дори агресивност. Според него филмът е много навременен, за да покаже, че в близкото минало на Балканите са се вършели и добри дела. Важно е това да се узнае сега, когато на много места по света се създава отрицателен образ на Балканите като място на войни, бруталност и агресия, смята държавният глава. По думите му филмът дава нова гледна точка към историята на българския народ и неговия характер днес, когато искаме да се върнем в европейската общност, където е естественото ни място и откъдето насила бяхме изтръгнати след Втората световна война.

Петър Стоянов предположи, че на премиерата на 17 януари в зала „Св. София“ продукцията ще има още по-голям успех, отколкото в седалището на ООН на 5 декември. Защото тук ще бъдат участници или свидетели на събитията, за които това не е просто история, а част от тяхната съдба, каза президентът. Той обеща да е сред първите зрители на филма.

Най-голямата тайна на Втората световна война нарече спасяването на българските евреи проф. Бар-Зоар. Той започнал да пише книгата си през 1995 г. след статия в „Ню Йорк таймс“ за спасяването на датските евреи. В свой материал авторът обяснил за жеста на България, но не му повярвали. След време публикували статията и от цял свят започнали да пристигат писма.

В българските учебници пише, че България е една от малкото страни, спасили своите евреи. Това не е вярно – България е единствената държава, направила този хуманен жест, но това не се знае, каза посланик Емануел Зисман. По думите му възможно е по политически причини да не е говорено за това през годините,тъй като различни слоеве от населението са участвали – църквата, царят, мнозинството в парламента. И комунистите са имали дял, но те не биха могли да го направят сами, отбеляза г-н Зисман.

Президентът Петър Стоянов изпрати поздравителна телеграма до участниците в Тържествения концерт по случай празника „Василица“ – Ромската Нова година

[2001-01-12 14:15:00|Ето пълния текст на телеграмата:

„Искрено съжалявам, че не мога да бъда сред вас на тържествения концерт по случай Василица.

Но в този празничен миг искам да ви поздравя от все сърце и да ви честитя

Новата година с пожелание тя да ви донесе много здраве и успехи!

Знам, че в деня на Свети Василий вие не само посрещате Новата година, но и призовавате всички добри сили да помагат в това, което ни предстои. С празничното си веселие вие отправяте предизвикателство към нелекото си всекидневие – знам колко ви е трудно днес, в годините на сложна трансформация в държавата, когато ромското население изпитва в най-голяма степен трудностите на днешния български бит.

Ето защо аз искам да ви благодаря за вашето разбиране и кураж, за вашия оптимизъм, за вашата сърцатост.

Вярвам, че както и досега, всеки един от вас ще свързва своите очаквания и надежди с вярата в успеха на България, за който всички трябва да се потрудим.

Желая ви от все сърце идващото време да бъде щедро към вас и да ви донесе благоденствие и щастие!

Петър Стоянов, Президент на Републиката“

Президентът и Върховен главнокомандващ взе участие в Оперативния сбор на висшия команден състав на Българската армия

[2001-01-09 12:15:00|До президента Петър Стоянов и началника на Генералния щаб на Българската армия Михо Михов не са стигали данни за предупреждения от НАТО за употребата и въздействието на боеприпаси с обеднен уран. Това заявиха самите те на брифинг днес след първото заседание на оперативния сбор на началника на ГЩ на БА с висшия команден състав на Българската армия на

Чаралица.

Президентът не е склонен да свиква Консултативния съвет за национална сигурност по въпроса за обеднения уран преди да се е запознал с всички факти.

Петър Стоянов смята, че част от интерпретациите за обеднения уран почиват върху погрешната основа, която сме възпитавали у себе си години наред – че военните винаги крият нещо от цивилните. НАТО освен структури има и морал, благодарение на който ще се стигне до истината според президента.

Още една причина за желанието на България за присъединяване към НАТО, посочи Стоянов, е че организацията не подмита под килима проблемите. Президентът припомни, че подобна практика съществуваше преди десет години във военната машина, която бе противовес на НАТО.

Ако изобщо се предвижда съкращаване на някакво оръжие, то ще бъде направено само с оглед на интересите на националната сигурност на България, след задълбочен съвместен анализ на политическото и на военното ръководство на страната, заяви президентът в отговор на въпрос дали се предвижда съкращаване на ракетно въоръжение. До такова съкращаване няма да се стигне в никакъв случай под чужд натиск, бе категоричен Стоянов и подчерта, че не е бил оказван натиск досега за съкращаване на този вид оръжие.

Петър Стоянов даде висока оценка на усилията и резултатите, които са постигнати по реформата от военното ръководство на Българската армия. Той подчерта, че 2001 година и първата половина на 2002 година ще бъдат решаващи за очакванията на България към конференцията на върха на НАТО за евентуално решение за втора вълна на разширяването на НАТО. Ако България е във втората вълна, до голяма степен заслугата ще е и на успехите в българската военна реформа, смята президентът. Той е убеден, че ако се наложи, ще има промяна в детайлите по изпълнението на „План 2004“, за да се помогне реализирането на крайната стратегическа цел.

Министърът на отбраната Бойко Ноев, който също участваше в брифинга, заяви, че според него не е необходимо да се свиква Съветът по сигурност към Министерския съвет, за да обсъжда въпроса за така наречения проблем за обеднения уран. Министър-председателят е, който преценява кога е необходимо събирането на съвета, припомни Ноев. Според него също трябва де се изчакат заключенията, до които стигнат съответните органи и комисии на НАТО и националните комисии на съответните държави, които са изпратили войски в КФОР.

Ние имаме пълно доверие на нашите германски и холандски колеги за здравето и средата, в която функционират нашите войници и никога не сме имали основания да се съмняваме в тях, каза военният министър. Бойко Ноев каза, че България има много добри военначалници, признати и от техните западни колеги.

Оперативният сбор на началника на Генералния щаб и другите сборове след него се осъществяват вече по модела за изработване на концепцията за използване на въоръжените сили на НАТО, каза пред журналистите генерал Михов. С това се постига една от целите за сближаване с НАТО. От всички останали цели, общо 82, вече са изпълнени 30 на сто. Останалите цели ще бъдат изпълнявани до 2006 г.

Фактът, че наши подразделения действат съвместно с натовски структури под егидата на ООН, подчерта началникът на ГЩ, наистина доказва практическа съвместимост.

Висшите военни и главнокомандващият Въоръжените сили следят отблизо ситуацията с българския контингент в Косово, увери президентът Петър Стоянов

[2001-01-06 12:15:00|Не само ръководствата на Българската армия и на Министерството на отбраната, но и президентът и главнокомандващ Въоръжените сили Петър Стоянов следят отблизо всичко, което се случва с българския контингент от мисията КейФОР в Косово. Това заяви самият Стоянов пред журналисти в отговор на въпрос, свързан със започналата вчера инспекция на нашия инженерен взвод в Косово от български военни медици и други специалисти.

„Няма да допуснем да бъдем изненадани във вреда на здравето на българските войници. Всички обаче са готови максимално да се отнесат спокойно и отговорно към всичко онова, което става“ – каза президентът Стоянов. „Винаги се обмислят всички варианти и се избира онзи, който е най-адекватен на ситуацията“ – каза Петър Стоянов в отговор на журналистически въпрос дали е възможно да бъде отзован целият български контингент от КейФОР.

Президентът присъства на традиционното освещаване на армейските знамена на Богоявление

[2001-01-06 11:30:00|Хубав празник на всички пожела на Богоявление президентът и главнокомандващ Въоръжените сили Петър Стоянов пред строя на представителни части от Българската армия – участници в традиционната церемония по освещаване на бойните знамена край ротондата „Св. Георги Победоносец“.

На ритуала присъстваха министърът на отбраната Бойко Ноев, началникът на Генералния щаб генерал Михо Михов, други висши военни, членове на военнопатриотични организации. „И никакви войни да не виждаме!“ – пожела пред главнокомандващия белокос ветеран.

Водосвети се отслужват във всички армейски гарнизони. В страните с източноправославно вероизповедание ритуалът е въведен през 652 година от византийския император Константин Погонат. За първи път у нас водосвет е отслужен преди битката при Ахелой през 917 година от цар Симеон Първи. След Освобождението традицията е възстановена от първия военен министър на Княжество

България генерал Паренсов и продължава до 1946 година. Ритуалът е възстановен през 1993 година.

След церемонията край ротондата президентът Стоянов, министри и висши военни поднесоха венци пред бюстовете на Христо Ботев и Васил Левски в Борисовата градина по случай 153-ата годишнина от рождението на Ботев. Представители на младежкото революционно движение „Че Гевара“ развяваха наблизо знамена с лика на патрона си и надписа „Натовците – вън!“, върху които имаше пречупен кръст. По този повод президентът Стоянов и министър Ноев заявиха пред журналисти, че е недопустимо в деня на Ботев да се случват подобни неща. Това е един от най-светлите дни за българската култура и история и не бива да бъде помрачаван, добави Ноев.

„България в никакъв случай не трябва да позволи проява на шепа хора да хвърлят сянка върху нейния образ“, заяви президентът Стоянов за електронното издание „Медиапул“

[2001-01-04 17:01:19|Ето пълният текст на позицията на Президента:

„Случката с нацисткото знаме в новогодишната нощ трябва да се възприема такава, каквато е. Без излишен драматизъм и пресилени изводи, че в България, не дай Боже, има среда за раждането и съществуването на групи с нацистка ориентация. Но също така – без снизходителното подминаване на този факт, защото то може да ни изграе много лоша шега. Българският народ никога не ще приеме хора или групи, проповядващи такава идеология. Неговата история и толерантност изключват това. Ето защо обществото, убеден съм, ще одобри всякакви мерки, които органите на реда предприемат срещу авторите на прояви, като тези в нощта срещу 1 януари тази година – още повече, че и Конституцията и законите на страна ги задължават да сторят това.

България в никакъв случай не трябва да позволи проява на шепа хора да хвърлят сянка върху нейния образ, граден не само през последните десет години на етнически конфликти в региона, но и през тежките години на Втората Световна война, заяви президентът Стоянов. Тогава българските граждани дадоха пример на много европейския народи със своята съпричастност и толерантност към преследваните евреи“.

Президентът Петър Стоянов поздрави с писма краля на Швеция Карл ХVI Густав и министър-председателя Йоран Першон по повод председателството на Швеция на Европейския съюз от 1 януари

[2001-01-02 18:26:23|Президентът Петър Стоянов поздрави с писма краля на Швеция Карл ХVI Густав и министър-председателя Йоран Першон по повод председателството на Швеция на Европейския съюз от 1 януари. България, която започна фактически преговори за членство със съюза на най-демократичните и развити държави в Европа, гледа с надежда на обявените от Швеция приоритети: разширяването на ЕС, увеличаването на заетостта и защитата на околната среда, пише президентът до шведския монарх.

В писмото си до шведския министър-председател Петър Стоянов подчертава, че без активната подкрепа на Швеция България нямаше да дочака новината, която българите обявяват за една от най-важните през последното столетие – изваждането на България от негативния визов списък. Фактическото вдигане на Желязната завеса за България предстои именно по време на шведското председателство през май тази година, припомня българският държавен глава.

Първата работна среща на президента Петър Стоянов за новата 2001 година беше с началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов.

[2001-01-02 13:42:13|Първата работна среща на президента Петър Стоянов за новата 2001 година беше с началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов. Реформата във войската и приемането на доктрините за трите вида въоръжени сили бяха темите във фокуса на срещата. Петър Стоянов и Михо Михов са разговаряли и за разписанието за оперативния сбор на началника на Генералния щаб и на висшия команден състав на армията. Оперативният сбор ще започне на 9 януари тази година.

Президентът награди 22-ма видни български интелектуалци с орден „Стара планина“ първа степен

[2000-12-28 10:50:00|22-ма български интелектуалци награди днес с най-високото отличие на страната – орден „Стара планина“ първа степен, президентът Петър Стоянов. Наградите се присъждат за изключителни заслуги към България по повод годишнини на отличените и настъпването на третото хилядолетие.

Сред новите кавалери на ордена са проф. Иван Киров, акад. Стефан Христов, Ружа Делчева, Валери Петров, Дучо Мундров, Борис Димовски, Георги Калоянчев, Иван Кондов, проф. Иван Матев, Лиляна Кошлукова, Никола Николов, проф. Николай Кауфман, проф. Владимир Шкодров, Георги Черкелов, Димитър Паница, Людмил Георгиев, Наум Шопов, Асен Игнатов, Емил Димитров. Посмъртно се награждават Георги Марков, Джон Атанасов, Илия Минев.

Едно обединява тези заслужили представители на нашата култура, наука, изкуство, каза при награждаването президентът Стоянов. Това е, че с постиженията си те дават допълнителен кураж и самочувствие на българската нация, внушават на народа, че любовта към работата и постоянството в труда винаги дават възможност целта да бъде постигната, добави държавният глава.

Наградените благодариха на президента, министъра на културата Емма Москова, която присъстваше на церемонията и организациите, които са ги предложили за награждаване. От името на неприсъствалите бяха прочетени благодарствени писма.

Президентът Петър Стоянов изпрати поздравителни телеграми до Воислав Кощуница и Зоран Джинджич

[2000-12-24 15:50:00|Президентът на Република България Петър Стоянов изпрати до президента на СР Югославия Воислав Кощуница поздравителна телеграма. „Честита победа на демократичните сили във Вашата страна!“, пише българският държавен глава. „Вярвам, че в лицето на демократична и обновяваща се Сърбия България ще има не само добър съсед, но и искрен приятел“.

„Нека Новата година и новият век донесат на Вашата страна много успехи, мир и добър живот за всички граждани на СР Югославия“, се казва в телеграмата на българския Президент.

В телеграма до бъдещия премиер Зоран Джинджич държавният ни глава пише:

„Поздравявам Ви с убедителната победа на последните избори. С последователното си поведение и борба за демократични преобразования в Сърбия и в Югославия Вие спечелихте доверието и симпатиите на българската демократична общност.

Желая Ви от сърце много успехи в трудната работа, която Ви предстои. Приемете моите най-сърдечни пожелания за една щастлива и успешна за Вас и Вашите граждани Нова година и честито Рождество Христово“.

Президентът Петър Стоянов назначи Бойка Янчева за член на Националния съвет за радио и телевизия

[2000-12-21 12:36:30|Президентът Петър Стоянов назначи днес с указ Бойка Стоянова Янчева за член на Националния съвет за радио и телевизия.

Бойка Янчева е юрист с 19-годишен стаж. От четири години работи като секретар по юридическите въпроси на президента Стоянов. Преди това е била съветник и старши съветник в отдел „Правен“ на Министерския съвет /от 1992 година/, главен специалист и старши юрисконсулт в община „Изгрев“ – София /от 1988 година/, специалист-юрист в Първи районен народен съвет – София /от 1982 година/.

Янчева е родена на 15 януари 1958 година в Благоевград, има 17-годишен син Никола. Завършила е право в Юридическия факултет на Софийския университет през 1981 година.

Ако Югославия продължава да се развива демократично, нямаме основания да поставяме въпроса за въвеждане на визи, заяви българският президент

[2000-12-20 19:28:09|Ако Югославия продължава да се развива демократично, с такива темпове и необратимо, нямаме основания да слагаме на масата за преговори въпроса за въвеждане на визи, каза Петър Стоянов на пресконференцията днес в Ниш след разговорите с югославския си колега Воислав Кощуница. И България, и Югославия са се запътили към един общ дом – Европейския съюз, където в един момент ще се срещнем, добави българският президент.

България води през тази година интензивен диалог с Европейския съюз, но ние осъзнаваме, че в пътя към членството трябва да имаме подкрепата на своите съседи, сред които важно място заема Югославия, каза Петър Стоянов.

Президентите на България и Югославия са обсъждали на днешните си разговори как двете страни по-бързо и по-лесно да се придвижат към Европейския съюз, съобщи Петър Стоянов. Те са разговаряли за това, че един от пътищата е да се работи интензивно за реализиране на инфраструктурните обекти, сред които и изграждането на отсечката Ниш – София, за разчистване на река Дунав за корабоплаване, за по-добър пропускателен режим за гражданите от двете страни на границата, за модернизиране на ГКПП Калотина.

Разговорите са ясен сигнал за институциите на двете държави, които трябва да се заемат с конкретното реализиране на идеите, посочи Петър Стоянов.

Обединена Европа е този модел за отношения между държави, които са воювали, който трябва да се пренесе на Балканите, каза югославският президент Воислав Кощуница. Балканите трябва да вземат опита на Европа за това как да се зачитат правата на гражданите и на националните общности, добави той.

Кощуница отбеляза, че сътрудничеството между България и Югославия се развива интензивно през последните месеци на различни нива и това е било потвърдено и в Ниш. Ниш е избран за място на днешната среща като символ на физическото и политическото сближаване, затова тя не не е нито в София, нито в Белград, а по средата, каза югославският държавен глава. Петър Стоянов оцени като символичен акта, че последната външнополитическа изява за България за тази година и за този век е срещата между президентите на България и Югославия.

Ще оставим в този век всички предразсъдъци, които съпътстваха нашите отношения през последните 70 години, каза българският президент. Искаме да видим в лицето на Югославия не само добър съсед, а добър приятел и партньор и сме готови да извървим този път. Тази позиция отговаря на националните интереси и на България, и на Югославия, добави той.

Югославският президент посочи, че ситуацията на Балканите е много променена. Промените, които станаха в Югославия през октомври и ноември, оказаха влияние не само в страната, а и в района. Тези промени са насочени към стабилност, мир и консолидиране и в тази насока много важни са и българско-югославските контакти, изтъкна Кощуница на пресконференцията. Двете държави пътуват в една посока – демократична Европа, макар и не с еднаква скорост, целта ни е обща, добави той.

Двамата президенти се разделиха пред Скупщината на Ниш. По-късно Петър Стоянов положи венец пред паметника на българските воини, загинали в Отечествената война за освобождението на Ниш. Петър Стоянов е първият български президент, който полага венец пред паметника.Почти две хиляди войници от Втора българска армия са загинали в битката за Ниш в боеве с елитните седма СС дивизия и дивизия „Принц Ойген“.

Петър Стоянов разговаря с Воислав Кощуница в Ниш

[2000-12-20 16:30:00|Президентът Петър Стоянов покани югославския си колега Воислав Кощунница да посети България през следващата година – през пролетта или есента.Българският държавен глава огласи поканата си на кратка пресконференция след днешните разговори между двамата президенти в Ниш.

На срещата си двамата президенти са разгледали възможностите за развитие на сътрудничеството между двете страни, каза Петър Стоянов пред журналистите.

България следи всичко, което става в Южна Сърбия, и прявява категоричнно неразбиране към дейността на албанските терористи и подкрепя хладнокръвието на управляващите в Югославия за решаване на ситуацията с мирни средства, посочи българският президент.

Воислав Кощуница съобщи, че в разговора си двамата президенти са анализирали ситуацията и в Южна Сърбия и в Косово.

Двамата президенти изразиха на пресконференцията подкрепа за приетата вчера от Съвета за сигурност на ООН резолюция, в която съветът осъди насилието на етнически албански екстремисти в южна Сърбия и призова групите им да бъдат разформировани и да напуснат района.

Днешната работна среща между Петър Стоянов и Воислав Кощуница е по инициатива на българския президент.

Петър Стоянов е първият действащ президент, който посещава Югославия и се среща с българите от Западните покрайнини. На път за Ниш по-рано днес държавният глава спря в центъра на Димитровград /Цариброд/, където се бяха събрали над 2000 души.

Петър Стоянов посрещнат от над 2000 души в Цариброд на път за Ниш

[2000-12-20 14:35:02|На път за Ниш президентът Петър Стоянов спря в центъра на Цариброд, където се бяха събрали над 2000 души. Българският държавен глава е бил приветстван от кмета на града. Петър Стоянов е говорил пред събралите се на площада граждани.

Пътувам за Ниш да изразя пред президента Кощуница много ясното желание на България и на българския народ да живеем заедно в мир и разбирателство, да си помагаме в трудните моменти, да споделяме едни и същи цели и идеали, е казал президентът в краткото си слово.

Петър Стоянов ще има днес в Ниш, Съюзна република Югославия, среща с югославския си колега Воислав Кощуница. Двамата ще разискват обстановката в Югославия и в района и двустранните отношения.

Сега е най-подходящият момент за съвместни проекти между България и Македония, смята президентът Петър Стоянов

[2000-12-20 11:45:00|Настоящият момент е много благоприятен за реализиране на българо-македонски проекти, защото двете страни могат да разчитат на финансиране от Западна Европа.

Това каза президентът Петър Стоянов при срещата си с македонския външен министър Сържан Керим, който е на официално посещение в България.

Изграждането на Коридор #8 и на Коридор #10, както и на на други инфраструктурни проекти, са били тема на разговорите между Петър Стоянов и Сържан Керим. Коридор #8 е гръбнакът на Балканите, отбеляза след срещата македонският външен министър.

Сържан Керим съобщи, че с българския президент са обсъдили строежа на железопътни линии между България и Македония, които по думите му могат значително да улеснят минаването през българо-македонската граница.

Петър Стоянов и Сържан Керим са дискутирали възможностите България и Македония като съседни държави да помагат за сигурността на Балканите, както и да работят за икономическия и политическия просперитет.

Събеседниците са обсъдили двустранните отношения, приближаването на България и на Македония към ЕС и към НАТО, сътрудничеството в региона, каза Сържан Керим.

Отпадането на визовия режим за България е плод на съвместните усилия на Франция и България, смята френският президент Жак Ширак

[2000-12-19 10:35:00|Отпадането на визовите ограничения за България е знаменателно със символичното си значение и с практическото си значение за българските граждани, този резултат беше постигнат с взаимните усилия на България и на Франция – това се казва в писмо на френския президент Жак Ширак до българския президент Петър Стоянов.

В писмото Жак Ширак изразява радостта си от решението на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на ЕС и от това, че то е било взето по време на френското председателство.

По време на своето председателство Франция направи доста усилия, за да се достигне до благоприятно за всички решение, се казва в писмото. В процеса на разширяване на ЕС България отбеляза нов успех, пише Жак Ширак до Петър Стоянов.

Президентът Петър Стоянов ще се срещне с югославския президент Воислав Кощуница в Ниш

[2000-12-18 18:45:00|Българският държавен глава ще посети град Ниш, Съюзна Република Югославия в сряда. Там президентът Петър Стоянов ще се срещне за втори път и ще разговаря с югославския президент Войслав Кощуница.

Стоянов и Кощуница ще обсъдят широк кръг въпроси, но във фокуса на разговорите ще бъде сътрудничеството между България и Югославия – особено в областта на общите транспортни проекти, подобряване възможностите за преминаване на български и югославски граждани през общата ни граница, както и положението в региона.

Тази среща беше предложена на г-н Кощуница от българския президент по време на първата среща между двамата държавни глави на 25 октомври в Скопие, където се състоя заседанието на държавните и правителствени ръководители на страните-участнички в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.

Президентът Петър Стоянов беше гост на университета „Паисий Хилендарски“ в Пловдив

[2000-12-15 15:05:42|„Началото на преговорите ни за членство в ЕС, падането на визовия режим и последните решения от срещата в Ница са неща, които не могат да не радват всеки българин“, заяви държавният глава пред студентите и преподавателите от Пловдив, които се бяха събрали в сградата на университета.

Президентът направи преглед на събитията след Втората световна война, довели до изолацията ни от голямото семейство на Европа. „Да – либерална демокрация, да – пазарна икономика, но не можем ли всичко това да го свършим сами. Не – не можем, би ни отнело много време, а ние го нямаме, трябва да бързаме“, заяви Президентът. „Човекът се различава от животните по това, че трупа историческа памет, че може да се възползва от опита на другите, които са свършили нещо преди него“, допълни г-н Стоянов.

„Либералната демокрация се отличава с това, че отговорностите в държавата са разхвърляни и че съществуват предпоставки за контрол на всички равнища. Критикувайте ни нас, политиците, критикувайте ни смело, особено сега когато сте млади и смели. По-късно ще ви бъде по-трудно защото ще бъдете, искайки или не, принудени да се съобразявате с повече условности – семейство, работа“, обърна се към студентите Президентът. Проблемът с досиетата беше един от първите въпроси, които му бяха зададени. „Имам собствено мнение по въпроса, но ще изчакам нещата да се подложат на разширен обществен дебат, преди да се стигне до законопроекта за отварянето им. Необходимо е да се действа много предпазливо, така че досиетата да бъдат отворени, без да се разруши агентурата на разузнаването. Не бива да се бърза, трябва да се проучи опитът на другите източноевропейски държави, които вече минаха по този път“, каза президентът.

Президентът Петър Стоянов се срещна с ръководствата на БСДС и НДПС

[2000-12-14 19:42:55|Българският социалдемократически съюз и Националното движение за права и свободи са за пряко гласуване за държавен глава. Това обявиха лидерите на двете партии Йордан Нихризов и Гюнер Тахир след последователните срещи на БСДС и НДПС с президента Петър Стоянов днес. Двете партии са представили пред президента Стоянов идеите си за избирателния закон във връзка с предстоящото му внасяне в парламента. БСДС смята, че трябва да бъде намалена бариерата за влизане в НС, каза Йордан Нихризов. НДПС подкрепя сегашната 4-процентна бариера, съобщи Гюнер Тахир. Според него евентуалното й понижаване с 1-1,5 на сто би било добро, защото ще даде възможност на повече политически партии да имат мандати в Народното събрание. Ръководството на БСДС е информирало президента за искането и за премахване на заплащането на бюлетините, което Йордан Нихризов определи като недемократично. Според НДПС бюлетините трябва да бъдат бели, с номер.

Заседание на обществените съвети по национално развитие и по културата при Президента на Републиката

[2000-12-13 12:15:35|Проблемът около второто четене на Закона за званията в областта на науката и изкуствата и образователната научна степен доктор е поставил днес президентът Петър Стоянов на заседанието на обществените съвети по националното развитие и по културата. Това съобщи след заседанието председателят на БАН акад. Иван Юхновски. Според него единодушно е било становището на представителите на двата съвета, че премахването на втората научна степен доктор е неприемливо. Акад. Юхновски смята, че докторската степен трябва да се запази, защото това е степента, която дава възможност за най-ярко изявяване на личните творчески способности.

Предложението за премахване на докторската научна степен е заложено в проектозакона за научните знания, приет от Народното събрание на първо четене през октомври т.г. В момента проектозаконът се гледа за второ четен в парламентарната комисия по образованието и науката.

Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Боян Биолчев изрази мнение, че свръхпроизводството на професори в България може да се превърне в „мина със закъснител“. Според проф. Биолчев лесното даване на професорско знание не е подходящо за нацията в този исторически момент. Професор Биолчев припомни, че в момента изключително актуален е проблемът акредитацията на висшите учебните заведения. Европа трудно ще ни приеме със 48 ВУЗ-а, допълни ректорът на СУ.

Темата на днешното заседание на двата обществени съвета при президента бе защитата и развитието на българската национална интелектуална собственост. Присъстващите са били запознати с целите и задачите на Националната асоциация за интелектуална собственост /НАИС/, която бе учредена на 7 ноември.

Представителят на НАИС/ Борислав Борисов се ангажира днес асоциацията да излезе с конкретни становище по всички въпроси поставени на днешното заседание.

Президентът и премиерът разговаряха тази сутрин

[2000-12-13 09:30:00|Президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов разговаряха тази сутрин. Президентът Стоянов заяви пред журналисти след срещата, че са били обсъдени по-координирани действия на българските институции сред решенията на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз в Ница.

България влиза в нов етап след решенията на ЕС в Ница, исках да поговорим точно за това, посочи президентът. В отговор на въпрос Стоянов каза, че на срещата му с премиера не е била обсъждана идеята на представители на Демократическата партия за промени в конституцията, според коите президентът ще се избира от парламента, а не както е сега- с пряко гласуване. Не сме говорили на тази тема, имахме много малко време, каза Стоянов. Според него това не е най-сериозното нещо, което трябва да се коментира в момента.

Pазговорът на президента и премиера е продължил близо половин час.

Президентът прие акредитивните писма на новоназначените посланици на Венецуела и на Ливан у нас

[2000-12-11 16:17:57|Президентът Петър Стоянов прие днес акредитивните писма на новоназначените посланици у нас на Венецуела – Боанерхес Салазар Муньос, и на Ливан – Нелхем Назри Мисту.

Новият посланик на Венецуела е завършил право, има магистърска степен по икономика и управление на петрола. Започва дипломатическата си кариера през 1975 г. Заемал е дипломатически постове в Колумбия и Мексико. В периода 1993 – 1996 г. е бил посланик в Ямайка, след което е генерален директор на Националната комисия за борба с наркотиците.

Новоназначеният посланик на Ливан у нас е завършил право и политически науки. Бил е посланик на страната си в Москва, Рим, Бон.

Петър Стоянов: Ако президентът се избира от парламента, а не пряко от хората, българската демокрация ще се превърне в партокрация

[2000-12-11 10:30:00|Ако президентът се избира от парламента, а не пряко от народа, това ще бъде изключително против интересите на младата българска демокрация и тя ще се превърне в партокрация. Така президентът Петър Стоянов коментира днес пред журналисти в Конституционния съд публикация с столичен вестник, според която идеята е залегнала в проект за промени в конституцията, огласен на заседание на Върховния съвет на Демократическата партия, чийто лидер е Александър Праматарски, министър без портфейл в правителството на ОДС.

Депутатите се избират от т.нар. пропорционални листи, т.е. хората не гласуват пряко за тях, президентът е единственият национален политик, за когото се гласува пряко, и това му дава кураж да казва онова, което мисли, да защитава национално отговорни тези, аргументира се президентът Стоянов и уточни, че не свързва въпроса със своята лична съдба.

Моят вече изострен политически нюх очакваше подобно предложение, защото повечето българските политически партии в последните месеци се надпреварваха да окайват президента, че има малко правомощия, че тези малки правомощия не го правят ефикасен първи човек в държавата, коментира Стоянов.

Според него правомощията на президента никак не са малко, когато става въпрос за съдбоносни за България политически решения. Ако пък са малко, увеличете ги, призова партиите Стоянов.

80 процента от студентите смятат, че президентът Петър Стоянов се интересува в най-голяма степен от техните проблеми

[2000-12-08 15:08:40|80 на сто от студентите смятат, че президентът Петър Стоянов се интересува в най-голяма степен от проблемите на студентите. Националният център за изучаване на общественото мнение /НЦИОМ/ направи в Деня на отворените врати анкета сред над 1700 студентите, дошли на традиционния осмодекемврийски купон,организиран от президента.

Студентите трябваше да отговорят на въпроси за студентския живот, за бъдещите си очаквания след завършване на образованието си, за мечтата си в навечерието на новото хилядолетие, за личните си очаквания по повод падането на визите за Европейския съюз. Анкетата беше обработена от експертите от НЦИОМ.

В класацията на най-популярните политици сред студентите следват Иван Костов /21 %/, Стефан Софиянски /17 %/, Надежда Михайлова /13 %/, Димитър Димитров /3 %/, Любен Дилов-син /2 %/, Красимир Каракачанов /2 %/, Ж.Ганчев, Венцислав Димитров и Йордан Соколов с по 1%. 10% от студентите са на мнение, че няма политик, който да се интересува от проблемите на хора като тях.

В навечерието на новото хилядолетие 19 % от българските студенти мечтаят за професионална реализация, други 15 % свързват мечтите си с това България да стъпи на краката си и хората да живеят по-добре. Повече любов и човечност между хората, по-малко злоба и завист си пожелават 12 %. 7 % биха желали да живеят в свят без войни, свят на любов и щастие. 7 % мечтаят за висок стандарт, 6 % си пожелават да могат да се реализират в България, да не им се налага да напускат родината си, са изводите от изследването. Студентите с по-висок материален стандарт мечтаят преди всичко да се реализират професионално. България да се оправи и хората да заживеят по-добре е мечта както на по-бедните, така и на по-заможните студенти.

За последните две години леко намалява делът на студентите, които прекарват свободното си време с приятели /от 57 % на 50 %/. Намаляват също така дяловете на посещаващите заведения и гледащите телевизия в свободното си време.

С 14 % расте делът на студентите, които слушат музика в свободното си време, с 8 % повече са онези, които посещават театри, концерти и изложби. Студентите днес в по-голяма степен се стремят да посвещават свободното си време на дейности, които помагат за личностното из развитие: спорт, четене на книги, общуване с приятели, според изследването. Важно е обаче уточнението, че повечето от тези дейности се практикуват от по-заможните студенти. Младите живеят със съзнанието според изследването, че външният им вид и това да имат пари допринася за проспериране, но не абсолютизират тези ценности, а по-скоро ги поставят във второстепенна позиция. Професиите, които според студентите дават най-голяма възможност зав кариера в България са : юрист /26 %/, политик /13.5 %/, икономист /12 %/, програмист /9 %/, лекар /5 %/, бизнесмен /3 %/. Най-голяма възможност за кариера в чужбина според студентите дават компютърен специалист /39 %/, лекар /8 %/, юрист /6 %/, икономист /7 %/ и дипломат /6 %/. Според студентите най-ценните качества на младите хора днес са интелигентност /68 %/, отговорност /35 %/, честност /30 %/, амбициозност /23 %/, широкомислие /21 %/, предприемчивост /21 %/. Най-голям ръст за последните две години има преценката за важността на отговорността като ценно качество на младите хора /ръст с 11 %/. С 6 % са повече ценящите амбициозността. Със 7 % расте делът на респондентите, които ценят високо интелигентността. Същевременно с 10% намаляват хората, за които честността е ценно качество. Отговорността се цени в по-малка степен от хората, които живеят добре. Бедните пък ценят в най-голяма степен интелигентността. Най-често студентите дават подкуп за вземане на изпит /81 %/. Следва даването на рушвет за настаняване в общежитие /63 %/. За последните две години този дял е нараснал с 20 пункта. Със 7 % пункта е нараснал делът и на онези, които плащат за прехвърляне в друга специалност.

Студентите свързват присъединяването на България към ЕС преди всичко с това да могат да пътуват където си поискат /80 %/. Лично за себе си те очакват също така и да работят много повече, но и да получават значително повече пари /75 %/. 63 % гледат на евроинтеграцията на България като на възможност да повишат значително личното си самочувствие. Повече от половината от анкетираните биха желали да влезем в ЕС, за да могат да планират бъдещето си и в частност обучението си в чужбина. В тази картина се вписва и делът на 49 %, които очакват след влизането ни в ЕС да работят в страната, в която желаят. Младежите, които биха имали затруднения с адаптацията към европейския начин на живот са 4 %.

Повече от 2 500 студенти се отзоваха на поканата да отпразнуват 8 декември с президента Петър Стоянов

[2000-12-08 14:49:59|Петокурсничката от факултет „Българска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ Ина Тодорова стана победителка в конкурса „Моята президентска реч“. Тя бе избрана сред петимата кандидати, които говориха днес в деня на отворени врати на „Дондуков“ 2 по темата „Безвизовият режим – по-добрият начин да живеем в България“. „Признавам, че темата е малко парадоксална, в същото време тя е съвсем истинска затова, защото в изказванията чух онова, което ухото ми отдавна искаше да улови“, каза президента Стоянов. „А то е, че вдигането на визовия режим, възможността за свободно пътуване ще бъде стимул на младите българи да пътуват, да учат, да разглеждат, да работят, да следват навън и пак да се връщат в България, там където камъкът най-много си тежи на мястото“, допълни той. „Според мен парадоксът на темата „Безвизовият режим по-добрият начин на живеем в България“ е дебелото въже, което ни тегли към България, което ни прави българи. Това въже ни опъва по-силно и котвата влиза по-дълбоко в българска земя, когато напуснете границите на България“, каза президентът.

Наградата на победителя е да пътува следващата година до Рим заедно с българската делегация за 24 май. Поощрителни награди получиха и останалите участници в конкурса.

Малко след девет часа президентът Петър Стоянов посрещна първите студенти – над 1000, които дойдоха на Дондуков 2 в „Деня на отворените врати“. За четвърти пореден път държавният глава кани всички студенти забавляват, да пеят и танцуват с едни от най-известните български изпълнители.

Държавният глава показа на студентите Гербовата и Заседателната зала, Залата за срещи на четири очи и своя кабинет, където всички желаещи имаха възможност да седнат в стола на президента.

След конкурса студентът от Художествената академия Кирил Гергов подари на президента изработената от него герб от орехово дърво с месингови орнаменти.

Под звуците на „О, дарлинг“ – един от хитовете на Бийтълс Петър Стоянов танцува с победителката в конкурса „Моята президентска реч“. Една от изненадите на купона бе появата на алтернативния президент – в изпълнение на актьора Христо Мутафчиев/известен на българския зрител като доктор Томасян от сериала на БНТ „Болница на третия етаж“.

Завърши официалното посещение на президента Петър Стоянов в Република Гърция

[2000-12-05 18:39:05|Президентът Петър Стоянов смята, че отношенията между България и Гърция са в такава фаза, когато драматични новини не могат да се очакват. Българският държавен глава заяви това днес при връщането си от двудневно официално посещение в Гърция.

Според Петър Стоянов контактите между България и Гърция са типични за две европейски държави – чести, делови и прагматични. Президентът определи отношенията между България и Гърция като балансирани, канализирани, приятелски и открити. Никога не забравяме, че Гърция е единствената ни съседна държава, която е член на Европейския съюз и НАТО, и това определи отношенията ни с Гърция като стратегически, каза Петър Стоянов.

От неговите разговори с гръцките му събеседници президентът акцентира върху гръцкия национален план за възстановяване на Югоизточна Европа и възможностите са финансиране на съвместните инфраструктурни проекти. Говорихме за възможностите този план и Пактът за стабилност да се не застъпват, да можем по най-добрия начин да реализираме своите националните интереси и интересите на района, каза Петър Стоянов.

Петър Стоянов: „Няма открити въпроси по отношение на реализацията на двустранните проекти с Гърция“

[2000-12-05 11:30:00|„Няма открити въпроси по отношение на реализацията на двустранните проекти с Гърция, налице е политическа воля, другото е въпрос на детайли“, заяви българският президент Петър Стоянов, който е на официално посещение в Гърция.

Днес българският държавен глава посети древния Коринт, където радушно бе посрещнат от префекта и кмета на града. Президентът Стоянов олицетворява решимостта за промяна на региона, изтъкнаха при посрещането домакините. Те подариха на президента копия от съдове от Коринтския музей, единият от които с изображение на Херкулес.

Пред журналисти Стоянов каза, че България високо цени гръцкия план за възстановяване на Балканите. Той смята, че трябва да се помисли как най-рационално да бъдат финансирани програмите по изпълнение на този план.

Стоянов посочи, че гръцките му събеседници не са изразявали никакви притеснения от изваждането на България от шенгенския списък. Той обаче смята, че големият проблем за България е ниският жизнен стандарт, който кара хората да губят чувството си за перспектива, но вярва, че това ще бъде преодоляно.

Визитата на президента приключва днес.

„Произвеждали сме история, да произвеждаме и блага“, призовава Петър Стоянов в интервю за Елефтеротипия

[2000-12-05 07:12:00|„Произвеждали сме история, да произвеждаме и блага“ – под това заглавие атинският вестник Елефтеротипия помества обширно интервю с българския президент Петър Стоянов, който е на официално посещение в Гърция.

В интервюто Петър Стоянов се спира на различните инфраструктурни проекти и по-специално на изграждането на гранични обекти, пътни връзки и нефтопровода

Бургас-Александруполис. Той изтъква забавянето на реализацията на проекта Бургас-Александруполис и посочва, че в края на декември ще бъде направен преглед на постигнатите договорености относно изпълнението на проекта.

„Нямаме амбиции да играем никаква роля между Гърция и Турция“, пояснява по-нататък в интервюто президентът. Той се спира на въпроса за мюсюлманското малцинство в България, като подчертава, че „вътрешните разногласия не бива да се превръщат в разногласия между различните националтности“.

По въпроса за Балканите президентът Стоянов отбелязва, че „общият интерес ще ни обедини“. „Произвеждали сме история, време е да произвеждаме и блага“, посочва Петър Стоянов. За отношенията на България с Македония българският президент посочва, че те ще бъдат оценени от историята.

На въпрос дали има българско малцинство на Балканите и в кои части на района, Петър Стоянов посочва, че в източна Сърбия има българско малцинство и че зачитането на правата на това малцинство е изключително важно.

„Отдавам голямо значение на срещите си с президента Константинос Стефанопулос и с премиера Костас Симитис. Обсъдихме широк спектър от въпроси на двустранните и европейски отношения. Това са срещи между хора, които се познават и чиито възгледи по определени въпроси съвпадат“, казва президентът Стоянов.

Той подчертава, че от голямо значение за Гърция и България е демократичното развитие на региона без военни конфликти. „По-нататъшната демократизация на Балканите може да настъпи чрез икономическо развитие. Нашите страни могат да играят голяма роля за развитието и реализацията на големите обекти на

Балканите“, изтъква българският президент.

Вестникът припомня, че президентът Стоянов е избран през 1997 г. с голямо мнозинство. Елефтеротипия го представя като надпартиен, реформатор, динамичен и отбелязва, че преизбирането му се смята за сигурно.

Визитата на българския президент в Гърция е сред външнополитическите акценти на днешните атински вестници

[2000-12-05 06:30:00|Визитата на българския президент Петър Стоянов в Гърция е сред външнополитическите акценти на всички сутрешни атински вестници. Атина и София превъзмогнаха трудностите около петролопровода Бургас-Александруполис – под това заглавие вестник Катимерини информира за посещението на българския държавен глава в Гърция, за разговорите с гръцкия му колега Константинос Стефанопулос и премиера Костас Симитис с оценката, че двете страни са постигнали договореност по въпроса за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис. Катимерини цитира Симитис, че са преодолени всички съмнения относно необходимото количество петрол, който ще се транзитира от Русия.

Вестникът изтъква, че въпросът за визите за български граждани вероятно ще бъде разрешен през месец март, когато се очаква Европейската комисия да издаде регламент за прилагане на изискванията в рамките на Шенгенските договорености. Посочва се, че министрите на обществения ред и на вътрешните работи на двете страни ще се срещнат, за да уредят детайлите по въпроса.

Катимерини отбелязва, че на разговорите Стоянов-Симитис са били засегнати въпроси във връзка с изграждането на различни инфраструктурни проекти и по-специално откриването на новите контролно-пропускателни пунктове, моста между Промахон и Кулата и автомагистрала Струма. Изтъква се, че разговорите са засегнали и обстановката в Югославия и Косово и че двете страни са се съгласили, че демократизирането на Югославия е предпоставка за мира и стабилността в района.

Вестник Експрес от своя страна акцентира на финансовата подкрепа, която Гърция ще окаже на България за изграждането на инфраструктурни проекти. Вестникът пише, че първата позиция на Гърция в Европейския съюз за изваждане на България от негативния визов списък е изиграла определяща роля.

Вестник Ексусия извежда в заглавие гръцката финансова помощ за България, като припомня, че тя възлиза на 60 милиона долара и е по линия на гръцкия план за възстановяване на Балканите. Вестникът отбелязва също, че на разговорите на българския президент в Атина е било постигнато сходство в становищата, че е необходимо да бъде ускорено реализирането на инфраструктурните проекти.

Вестник Имерисиа се спира също на въпроса за петролопровода Бургас-Александруполис като изтъква констатацията на Стоянов и Симитис, че този обект е от голямо значение за двете страни и въпреки трудностите може да бъде реализиран. Цитират се думите на българския президент, че всички, които участват в този обект, могат да спечелят от него и че това е най-добрата гаранция, че обектът ще се реализира.

Информации за визитата на Стоянов публикуват и останалите сутрешни вестници – Вима, Нафтемборики и Авги, като поместват и снимки на президента със Стефанопулос и Симитис и акцентират върху приятелската и сърдечна атмосфера, при която протичат разговорите на българския държавен глава.

Вчера Стоянов е дал изявления за Елефтеротипия и интервю за частния телевизионен канал Антена.

Петър Стоянов разговаря и с гръцкия премиер Симитис по време на официалната си визита в южната ни съседка

[2000-12-04 14:50:00|Планира се министрите на вътрешните работи на България и Гърция да се срещнат, за да обсъдят въпроси, свързани с изваждането на България от негативния визов списък на ЕС, съобщи гръцкият премиер Костас Симитис на пресконференция след разговора си днес в Атина с българския президент Петър Стоянов. Той каза също, че през март Европейският съюз ще представи регламент за окончателното уреждане на визовия въпрос.

Българският президент е на официално посещение в Гърция. Това е първата му визита в страна от ЕС след решението за отпадане на визите за български граждани. Петър Стоянов благодари за ясната позиция на Гърция по този въпрос. Решението за визите е особено важно за България в социален смисъл и съм убеден, че то ще улесни занапред отношенията между нашите две страни в областта на бизнеса, каза Стоянов.

Гърция не се опасява от премахването на визи за българите, защото, ако се страхуваше, нямаше да се присъедини към решението за отпадането на визовите ограничения, заяви гръцкият премиер в отговор на журналистически въпрос.

Инфраструктурни проекти и обстановката в Югославия и Косово бяха основните теми на разговорите на президента Петър Стоянов с гръцкия премиер Костас Симитис.

Обща е позицията ни, че демократизацията в Югославия трябва да продължи и че резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово е рамката, която трябва да се приложи за разрешаване на проблема, каза Симитис на пресконференцията. Петър Стоянов приветства започналите процеси на демократизация в Югославия и изрази надежда, че този процес ще продължи, тъй като това е благоприятно за стабилността в региона.

Гръцкият премиер отбеляза, че днешната му среща е втора с Петър Стоянов в Гърция, което показва, че отношенията между двете страни се развиват нормално и приятелски. Българският президент и гръцкият премиер са обсъдили днес въпроси на двустранното сътрудничество, Пакта за стабилност, въпроси, свързани с гръцкото финансиране за реализиране на проекти в България по линия на гръцкия план за възстановяване на Балканите, съобщи Костас Симитис. Гърция отпуска 60 милиона долара на България за реализиране на такива проекти. Симитис изрази надежда, че до края на декември ще бъдат определени програмите, които ще се финансират.

Високо ценим гръцкия план за възстановяване на Балканите, който включва проекти, финансирани от Гърция, по линия на Пакта за стабилност и съвместно финансирани, каза Петър Стоянов. От инфраструктурните проекти двамата са обсъдили нефтопровода Бургас-Александруполис, работата по пункта Кулата –

Промахонас и автомагистралите Струма и Люлин. Те са приветствали напредъка, постигнат досега за реализация на проекта за нефотопровода и смятат, че са отпаднали съмненията дали Русия ще може да осигури достатъчно количество нефт.

Петър Стоянов изрази убеждение, че инфраструктурните проекти имат голямо значение за двете страни и каза, че реализацията им е въпрос на технология.

Няма съмнение, че всички, които участват в реализирането на проекта Бургас – Александруполис, ще спечелят, каза Стоянов. В разговорите са били засегнати също въпроси за изграждане на три ГКПП по общата ни граница.

По-рано днес Петър Стоянов разговаря с гръцкия си колега Константинос Стефанопулос.

Между България и Гърция няма политически проблеми, двете страни искат да бъде ускорено реализирането на инфраструктурните обекти от взаимен интерес

[2000-12-04 13:15:00|Между България и Гърция няма политически проблеми. Двете страни искат да бъде ускорено реализирането на инфраструктурните обекти от взаимен интерес. Това заявиха президентите на България и Гърция Петър Стоянов и Константинос Стефанопулос на пресконференция след срещата си в Атина тази сутрин.

Петър Стоянов е на официално посещение в Гърция. Това е първа визита на българския президент в страна от ЕС след решението за отпадане на визите за български граждани. На разговора си със Стефанопулос Петър Стоянов благодари за ясната и категорична позиция на Гърция по този въпрос. Колкото по-скоро приключи процедурата за отпадане на визите, толкова повече полза ще имат и двете страни, каза на пресконференцията Петър Стоянов. Нашите гледни точки за ситуацията в района съвпадат и това може да способства за реализирането на политиката на ЕС на Балканите, добави президентът.

На журналистически въпрос опасява ли се Гърция от изваждането на България от визовия списък, гръцкият президент каза, че това е мярка, която ще улесни българите в контактите им с ЕС. Що се отнася до опасението от наплив на българи в Гърция, той смята, че този въпрос ще се уреди с новия законопроект, внесен от правителството в парламента, по който се води дебат. Този въпрос ще бъде уреден в духа на тясното сътрудничество между двете страни, посочи гръцкият държавен глава.

България и Гърция вярват, че техните отношения представляват основа за укрепване на стабилността в региона, каза също гръцкият президент. Той съобщи, че на срещата си днес двамата президенти са обсъдили обстановката в Югославия и Косово и мненията им съвпадат напълно относно политиката, която трябва да се води в района. Политиката на оси на Балканите е безвъзвратно отминала, подчерта Стефанопулос, който изрази надежда, че сътрудничеството между България и Гърция ще обхване и другите страни в региона.

На срещата днес са били обсъдени въпроси на двустранното сътрудничество от взаимен интерес, като специално място е било отделено на желанието за ускоряване на реализацията на инфраструктурните проекти. Забавянето им се дължи преди всичко на бюрократични и процедурни трудности, според Стефанопулос.

Петър Стоянов съобщи, че предстоят срещи на експерти, които ще разискват подробностите за ускоряване на инфраструктурните обекти. Българският президент благодари за гръцката подкрепа за инфраструктурните обекти, отнасящи се до България, по линия на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и в рамките на гръцкия план за възстановяване на района. Констатирахме, че реализацията на тези обекти зависи от политическата воля и от ситуацията в района, добави той. Петър Стоянов съобщи, че сред обсъжданите въпроси са били петролопроводът Бургас – Александруполис и водите на река Места – въпроси, които спадат към най-актуалната част на сътрудничеството между двете страни. Той отбеляза, че има воля тези въпроси да бъдат решени.

На пресконференцията Петър Стоянов пожела успех на Олимпийските игри, които ще се организират в Атина през 2004 година.

Петър Стоянов пристигна на двудневно официално посещение в Гърция

[2000-12-04 10:45:00|Българският президент Петър Стоянов бе посрещнат днес пред президентския дворец в центъра на Атина от гръцкия си колега Константинос Стефанопулос. На специална тържествена церемония, на която войници от националната гвардия отдадоха почести на държавен глава, президентът Стоянов бе представен на държавното, правителственото и военното ръководство на Гърция.

Петър Стоянов пристигна днес на двудневно официално посещение в Република Гърция по покана на гръцкия президент Константинос Стефанопулос.

Програмата от днешния ден на посещението включва разговори на президента Стоянов с гръцкия му колега Стефанопулос, с премиера Костас Симитис, с председателя на парламента Апостолос Какламанис, с кмета на Атина Димитрис Аврамопулос и с лидера на главната опозиционна партия Нова демокрация Константинос Караманлис. Петър Стоянов ще присъства и на среща на производителите на вина и на представители на български курорти и туроператорски фирми в гръцката търговска камара. Очаква се разговорите да обхванат широк кръг от въпроси, свързани с настъпилите промени на Балканите и в частност в Югославия, отношенията на страните от региона с ЕС и НАТО, както и въпроси на двустранното сътрудничество по реализацията на различни регионални проекти, като по-нататъшното изграждане на трите КПП-та по общата ни граница, петролопровода Бургас-Александруполис, изпълнението на Пакта за стабилност и други.

Визитата на президента Стоянов се осъществява след решението на Брюксел за изваждане на България от Шенгенския негативен списък. Вероятно тя ще бъде повод Гърция да препотвърди нееднократно изразяваната от нея подкрепа за присъединяване на България към евроатлантическите структури. В рамките на посещението министърът на регионалното развитие Евгени Чачев ще има срещи с гръцките министри на околната среда, на вътрешните работи, на икономиката и за

Македония и Тракия, с които ще разисква инфраструктурни проекти от взаимен интерес.

През втория ден на пребиваването си в Гърция Петър Стоянов и придружаващите го лица ще посетят древния Коринт. Гръцките медии окачествяват визитата на българския президент в Атина като поредна важна стъпка към укрепване на традиционно добрите българо-гръцки отношения. В днешния печат се цитират и дадените от Петър Стоянов изявления за гръцката агенция АНА, в които той придава голяма значение на визитата си в съседна Гърция. България в Шенгенското пространство – с тази оценка изданията припомнят още и за решението на министрите на вътрешните работи и на правосъдието от ЕС за отпадане на визите за българските граждани, пътуващи в страни от ЕС.

„За българските граждани всъщност Берлинската стена пада днес“, заяви президентът Петър Стоянов в реч пред парламента по повод решението на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на Европейския съюз България да бъде извадена от негативния визов списък.

[2000-12-01 16:02:59|Според президента Петър Стоянов за българските граждани Берлинската стена пада днес. Той заяви това пред депутатите в парламента в изявлението си по повод решението на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на Европейския съюз България да бъде извадена от негативния визов списък. „За мнозинството от българския народ, лишен от много други права и най-осезаемо от правото си да пътува зад граница, свободата – рухването на комунизма, вдигането на желязната завеса, реализирането на европейската идея беше свързано със свободното и безпрепятствено пътуване по света“, каза държавният глава. „За голяма част от българите възможността, не дори реализирането на тази възможност, а абстрактната възможност да пътуваш свободно по света, беше олицетворение на свободата на човешката личност и нейното достойнство“, смята още президентът. „Ето защо решението на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на ЕС бележи краят на един важен исторически период от най-новата ни история“, каза президентът.

Според него днешното решение за премахването на визита има изключително важно психологическо значение за българския народ, за българските граждани и за българските политически сили. „Това показва, че посоката, по която сме тръгнали, е правилната посока“, каза Петър Стоянов. „Трябва да признаем, че ако има нещо, което е заседнало най-трайно в българска народопсихология в последните 50-60 години, е синдромът на сбъркания път“, допълни той.

„Уважаеми граждани на България, този път пътят не е сбъркат – това е пътят, по който трябва да върви България“, заяви президентът. „Вдигането на шенгенската визова завеса има в психологически план и още едно важно значение, а то е, че големите цели могат да се постигат, само когато има разбирателство и съгласие между основните политически сили в България“, каза държавният глава.

Президентът смята, че е абсолютно недопустимо и нерегламентирано да бъде подслушван който и да е български гражданин, още по-малко действащи политици и магистрати.

[2000-11-29 15:24:15|Президентът смята, че е абсолютно недопустимо нерегламентирано да бъде подслушван който и да е български гражданин, още по-малко действащи политици и магистрати. „За да насроча консултативен съвет по национална сигурност трябва да бъда убеден, че това, което казва г-н Чирипов“, е самата истина, заяви Петър Стоянов.

„Ако е истина, че в България се подслушват магистрат, или обикновени граждани по начин, който не е регламентиран в закона, незабавно ще свикам Консултативния съвет по национална сигурност“, каза Петър Стоянов. Според него да свика съветът без да разполага с доказателства, би означавало да участва в една предизборна кампания – нещо, което той не желае да прави.

Президентът би искал в Народното събрание и в парламентарната Комисия по национална сигурност да започне дебат с главно действащо лице прокурорът Чирипов. Според Петър Стоянов ако един прокурор, който стои толкова високо в йерархията, каже подобно нещо, то наистина заслужава тревогата на всички. „Но нещата не трябва да бъдат просто казани, те трябва да бъдат доказани“, каза президентът.

Президентът Петър Стоянов ще свика Консултативния съвет по национална сигурност по въпросите на външната политика на България

[2000-11-29 14:36:34|Президентът Петър Стоянов ще свика Консултативния съвет по национална сигурност по въпросите на външната политика на България. Държавният глава съобщи това след срещата си с ръководството на ВМРО, които му предложиха тази инициатива. Според лидера на организацията Красимир Каракачанов президентът е бил помолен да насрочи заседание на Консултативния съвет по национална сигурност по въпросите за външната политика на България и по-специално за нейната балканска политика.

Според г-н Каракачанов не са разумни тезите които напоследък се чуват, че България трябва да загърби регионалните инициативи и да насочи своето внимание към връзките и контактите, свързани единствено и само с Европейския съюз.

Срещи на президента Петър Стоянов във връзка с твърдения за нерегламентирано подслушване

[2000-11-27 14:45:00|Президентът Петър Стоянов се срещна с министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов, а също така с главния прокурор Никола Филчев и прокурора Николай Чирипов. Държавният глава винаги е подчертавал, че е абсолютно недопустимо в една демократична страна да има нерегламентирано подслушване на граждани и отхвърля категорично твърденията на политици, които внушават, че президентът би могъл да има нещо общо с подобна дейност. Петър Стоянов е убеден, че изпълнителната и съдебната власт трябва в много кратък срок да изяснят отношенията си, свързани с изявленията на г-н Чирипов, защото случаи като този подкопават доверието в българските институции.

Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов е уведомил държавния глава за становището на МВР по случая. МВР не подслушва политици, това е становището на вътрешното ведомство, каза министър Йорданов.

Президентът Стоянов и вътрешният министър са разговаряли за интервютата на Николай Чирипов пред в.“Труд“, съобщи Емануил Йорданов. Той определи, като „абсолютно несериозно“ твърдението на прокурора Чирипов, че МВР подслушвало политици. Мисля, че президентът е наясно със всичко, което се случва, каза вътрешният министър. Президентът поиска информация от главния прокурор относно твърденията на завеждащия отдел във Върховната административна прокуратура Николай Чирипов, че „МВР подслушва политици“. На срещата президентът изрази загрижеността си за стабилността на държавните институции и изтъкна нуждата от укрепване на законността в страната, което е свързано пряко с приобщаването на България към общоевропейските ценности.

Президентът Стоянов не изключва възможността визовият въпрос да бъде решен по най-оптимистичния за България начин

[2000-11-24 11:45:00|Президентът Петър Стоянов не изключва възможността визовият въпрос да бъде решен по най-оптимистичния за България начин. При посещението си в Етрополе днес по повод 123-ата годишнина от освобождението на града по време на Руско-турската освободителна война президентът Стоянов изрази мнение, че на 30 ноември, на срещата министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС, България може да бъде извадена от негативния визов списък безусловно – без да е необходимо да отговаря на каквито и да е въпроси.

Според държавния глава снощната новина от Брюксел, според която представители на Европейския съюз са препоръчали България да бъде извадена от негативния визов списък, може да стане реалност.

„Смятам, че каквото трябваше да бъде направено е направено и въпросът не е в последния български щурм, каза президентът. Не искам българските граждани да останат с впечатлението, че големите цели се постигат за един ден или за един месец“, допълни той.

По повод днешни публикации в печата за подслушване на главни редактори и партийни централи държавният глава съобщи, че ще се срещне и разговаря с министъра на вътрешните работи, за да разбере точно как стоят нещата. Не искам българското общество да бъде занимавано с неща, които на пръв поглед изглеждат доста зловещи, каза Петър Стоянов.

В отговор на журналистически въпрос Петър Стоянов каза, че не е сигурен дали ще се срещне със Симеон Втори по време на сегашното му посещение в България.

Помолен да коментира обстановката в Южна Сърбия президентът каза, че не смята ситуацията там за тревожна. Според него обстановката там не трябва да се драматизира

Малките градове съхраняват в най-голяма степен българските традиции, каза президентът Стоянов

[2000-11-24 10:45:00|Малките градове съхраняват в най-голяма степен духа на Българското възраждане и на българските традиции, каза президентът Петър Стоянов днес в Етрополе. Той пристигна в града по случай 123 годишнината от освобождаването на Етрополе от турско робство. Според президента жителите на малките градове като Етрополе нямат никакви основания да се комплексират пред по-големите селища. Впечатленията на Петър Стоянов са, че етрополци имат дух и са готови да работят за благоденствието на България.

Президентът присъства на тържествения молебен в църквата „Свети Архангел Михаил“. Такъв молебен е бил отслужен и преди 123 години при посрещането на войските на генерал Гурко в града. Петър Стоянов посети и местния Историческия музей.

Чрез президента фирмата за обувки „Пексим“, фирмата за лекарства „Софарма“ и БЧК са изпратили дарения за двата интерната за бездомни деца в етрополските села Лупян и Брусен.

Президентът Стоянов обеща съдействие на работниците от „Микропроцесорни системи“ в Правец

[2000-11-24 09:30:00|Своевременно изплащане на дължимите по закон обезщетения и съдействие за бърза и ефективна продажба на „Микропроцесорни системи“ ЕАД в Правец са сред исканията в обръщението, което работниците от предприятието връчиха днес на президента Петър Стоянов. Тази сутрин президентът пристигна в Правец, за да се срещне със служителите на комбината, които протестират от 8 ноември за неизплатените им близо година и половина заплати и обезщетения.

Не мога да поема никакви конкретни ангажименти, освен да направя всичко възможно да ви помогна за тези искания, които сте написали в обръщението, каза президентът на срещата си с работниците. Това, че съм тук, говори че имам конкретно отношение към този проблем, добави Петър Стоянов. Той уточни, че е запознат с исканията на работниците, посочени в обръщението.

Служителите на комбината го информираха за потенциалния купувач на „Микропроцесорни системи“ – Жорж Гетов, българин, емигрирал в Америка преди 28 години. Предприятието беше обявено в несъстоятелност през октомври т.г. Работниците имат да получават между хиляда и две хиляди лева.

Европейската ориентация е защитавана със страданията на хората по лагерите и затворите след 9 септември 1944 година, смята президентът Петър Стоянов

[2000-11-21 11:30:00|ъКато президент днес мога да кажа не е вярно, че България се определя като най-верният сателит на Съветския съюз и че българският народ едва ли не по своя воля влезе в съветската болшевишка орбита, каза Петър Стоянов. Истината е, че комунизмът в България беше наложен с много страдания и мъки, допълни той.

По думите на президента Съюзът на репресираните трябва да бъде морален коректив на всичко онова, което става в България.

Според председателят на Съюза Иван Станчев Съюзът на репресираните, който винаги е подкрепят СДС и ОДС, иска не само да гласува за СДС, но и да бъде избиран. По думите на Иван Станчев репресираните в България след 9 септември 1944 г. са 800 000 души. Съюзът на репресираните застава зад предложението за промени в Закона за досиетата, каза Иван Станчев.

Президентът Петър Стоянов посети Института за спешна медицинска помощ „Н.И. Пирогов“ по случай 100-годишния му юбилей

[2000-11-21 10:40:00|Да бъде все така всеотдаен пожела президентът Петър Стоянов на колектива на Института да спешна медицинска помощ /ИСМП/ „Н.И.Пирогов“. Държавният глава посети днес института по повод неговия 100-годишен юбилей.

Президентът Петър Стоянов откри и паметната плоча в чест на 100-годишния юбилей на Института.

Точно преди 100 години през ноември 1900 г. в София се открива болницата „Червен кръст“. Първоначалната й цел е да служи за база за практическото обучение на възпитаничките на Училището за милосърдни сестри на БЧК. Болницата има само 6 легла. Девет години по-късно е завършена специално построената изключително модерна за времето си сграда с две отделения – вътрешно и хирургическо. В него работят най-добрите лекари. Лечението е предимно платено, но около 30 процента от пациентите се лекуват безплатно, като тяхната издръжка е поета от БЧК. През 1936 г. БЧК създава „Бърза медицинска помощ“, а през 1951 г. болницата „Червен кръст“ става Институт за спешна медицинска помощ „Н.И.Пирогов“. Болницата носи името на изключителния руски хирург, експериментатор и новатор в областта на медицинската помощ Николай Иванович Пирогов, известен в България от времето на руско-турската война.

Президентът Петър Стоянов се срещна с представителите на Движение „Гергьовден“ по тяхна молба

[2000-11-20 18:30:00|Президентът Петър Стоянов се срещна с представителите на Движение „Гергьовден“ по тяхна молба. На срещата от страна на „Гергьовден“ присъстваха Любен Дилов-син и Петър Курумбашев.Гостите запознаха държавния глава с резултатите изследването на Движение „Гергьовден“ за престъпността и корупцията у нас, както и със своите виждания за възможните форми на противодействие на държавата срещу тях.

Политиците не успяха да внушат на хората, че сме тръгнали по правилния път, каза президентът Стоянов в интервю за bTV

[2000-11-19 11:30:00|И след 10 ноември 1989 година, и след 4 февруари 1997 година българските политици не успяха да внушат на обществото, че пътят, по който България е тръгнала, е съвършено правилен. Затова сега срещаме неразбиране на реформата и недоволство от нея. Това каза днес президентът Петър Стоянов в интервю за предаването „В десятката“ на Би Ти Ви“, водено от Иво Инджев.

Демокрацията не трябва да се приема само като набор от определени демократични ценности, но и като стандарт на живот, каза Петър Стоянов и според него хората са прави да го искат.

Президентът отказа да коментира изявленията на български политици по отношение на участието на България в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и визовия режим, докато не бъде взето решението по визовия въпрос. Искам да се отнеса отговорно към проблема, който засяга толкова много българи, каза Петър Стоянов. По думите му би било глупаво България да се конфронтира с Европейския съюз или с държави от ЕС, защото това ще бъде израз на незряла политика. България е направила твърде много, за да бъде вдигнат визовият режим, но трябва подобри и икономическия стандарт на гражданите си. Българите са трудолюбиви, но искат да знаят, че техните усилия ще бъдат увенчани с успех, каза Петър Стоянов.

По думите му усилията на всички институции за положително решаване на въпроса са насочени към повишаване на доверието на западноевропейските партньори на България и не трябва да се възприемат като щурм, а като последователна политика.

Идеята, че аз съм въведен в правото като заместник-министър и в политиката от г-н Светослав Лучников, е съвършена неистина. Тя е от тези твърдения, за които се казва, че са абсолютна лъжа, каза Петър Стоянов по повод изявление на депутата от СДС Светослав Лучников в пресата, че е политически баща на Петър Стоянов.

По думите му той се е запознал със Светослав Лучников през 1992 година, един ден след като е бил назначен от тогавашния премиер Филип Димитров за заместник-министър на правосъдието. По това време Светослав Лучников е бил министър на правосъдието. След падането на правителството Филип Димитров Лучников остана извън политическия живот, защото не беше член на нито една партия в СДС, а беше експерт в Радикалдемократическата партия, каза президентът. По думите му на първото събрание на Националните клубове за демокрация /НКД/ след това, на които тогава той е заместник-председател, Петър Стоянов не приема предложеното му председателско място, а предлага за поста поканения за член на НКД Светослав Лучников.

Президентът Петър Стоянов поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин по случай Празника на Българските Сухопътни войски

[2000-11-17 13:35:11|„Войската е празнувала и в далеч по-тежки години, след война, когато България е била поделена, опожарена, опустошена, с ниско национално самочувствие – не виждам смут войската да празнува днес, когато е в процес на една солидна реформа“ – така Петър Стоянов коментира днес пред журналисти празника на Сухопътните войски 19 ноември. Петър Стоянов поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин.“Реформата в армията е тежка, но се приема от всички и ще завърши така, както е планирана“, добави главнокомандващият.

Тържествата по повод празника, възстановен през 1992 година, продължават. На 19 ноември се навършват 115 години от победата на младата българска войска при Сливница в Сръбско-българската война. Програмата предвижда срещи с бивши командващи войските, награждаване на отличили се военнослужещи и цивилни лица от СуВ, кулинарна изложба, празнични илюминации в гарнизоните София, Пловдив и Сливен. На площада в град Сливница след обяд ще се състои ритуал по връчването на представителното знаме на Сухопътните войски.

Президентът Петър Стоянов призова към пълна мобилизация и синхрон между всички органи, които се борят срещу престъпността

[2000-11-16 14:09:44|Президентът Петър Стоянов призова към пълна мобилизация и синхрон между всички органи, които се борят срещу престъпността. Държавният глава заяви това пред журналисти, помолен да коментира вчерашният трагичен инцидент в хотел „Амбасадор“. Петър Стоянов присъства на полагането на клетва на новия конституционен съдия Живан Белчев Димитров. Президентът съобщи, че е в постоянна връзка с органите за сигурност, а от снощи от негово име на мястото на инцидента се намира генерал Тотомиров. Според Петър Стоянов е рано да се направят хипотези и предположение, за това кой е е отговорен за взрива. По думите на президентът още няма окончателни данни за самоличността на двамата убити. Запитан как тълкува призивите за предприемане на крути мерки, Петър Стоянов отговори: „Крути мерки не е нищо друго освен максимално използване на рамките, които дава законът. Под крути мерки едва ли някой е имал предвид да бъдат прекрачени законовите граници. „Схващам много добре притесненията на българското общество“, каза президентът. Той информира, че всеки месец получава справка от директорът на полицията генерал Васил Василев за престъпността. Според Петър Стоянов увеличаващият се драматизъм на това, което става в момента в България, е достатъчно да стресне всеки българин. Петър Стоянов смята, че българите искат много сериозни мерки и взаимодействие между всички органи, които се борят срещу престъпността. Според президентът това е така, защото съдопроизводството трябва да бъде финализирано с присъди. „Обществото остава с впечатлението, че не се стига лесно до осъдителни присъди за случаи, които в неговите очи изглеждат общо взето ясни“, каза Петър Стоянов. Той разбра от журналистите, че днес има взрив в квартал Бояна, при който е загинал човек. Президентът съобщи, че ще има среща с на органите на МВР и следствието.

„Много важно е всички големи субекти в българския политически живот да поддържат диалог до предстоящите парламентарни избори“, заяви президентът Петър Стоянов след среща с ръководството на Движението за права и свободи

[2000-11-15 15:52:21|„Много важно е всички големи субекти в българския политически живот да поддържат диалог до предстоящите парламентарни избори“, заяви президентът Петър Стоянов след среща с ръководството на Движението за права и свободи, която продължи повече от два часа. Това беше последната от поредицата срещи на президента с парламентарно представените сили. „Не излизам от тази среща с формула за бъдещо коалиционно правителство“, заяви Петър Стоянов. „Не съм имал за задача да бъда политическа сваха и да правя политически годежи преди изборите“, каза той. Според него това е извън дейността и визията на българския президент. „Бих искал да има диалог и преди изборите“, каза Петър Стоянов. „Много бих искал заради предизборната тактика, България да не пропусне голямата стратегия“, каза той.

„При липса на политически диалог между основните политически сили, всяка среща с президента се превръща в голямо политическо събитие“, каза след срещата лидерът на ДПС Ахмед Доган. „За нас е важно да има политически диалог и президентската институция да бъде гарант за този диалог и за очертаване полето на съгласието по отделните приоритети на страната“, допълни той. „ДПС се присъединява към усилията на президента да гарантира след изборите основните приоритети на страната да останат непроменени“, каза Ахмед Доган. Лидерът на ДПС изрази предположението, че предстоящите парламентарни избори за първи път от десет години ще дадат тон на нова коалиционна култура и политика, на нов тип обвързване между основните политически сили. „Изяснихме си много важен въпрос- целта на моята среща не е да възстановявам коалицията, която ме е подкрепила в президентските избори, още по-малко да я възстановявам в своя полза при едни бъдещи президентски избори“, каза президентът в отговор на журналистически въпрос. „Посоката на президентските усилия е насочена днес към нормалното провеждане на изборите и към резултат, който да осигури бъдещо стабилно и демократично развитие на България“, каза Петър Стоянов.

Президентът Петър Стоянов се срещна на „Дондуков“ 2 с шведския министър на външните работи Ана Линд

[2000-11-15 15:43:32|Президентът Петър Стоянов се срещна на „Дондуков“ 2 с шведския министър на външните работи Ана Линд, която е на посещение у нас в рамките на обиколката си из страните-кандидатки за членство в съюза. „Приоритет по време на шведското председателство ще бъде разширяването на Европейския съюз“, потвърди пред президента Петър Стоянов шведският външен министър. „Бихме искали да потвърдим реалистичните ни очаквания за това, което предстои“, каза след срещата си с Петър Стоянов, шведският външен министър. Според нея очевидно е, че всички страни кандидатки трябва да станат членки на Европейския съюз. „Членството на България в ЕС не е политическа емоция, а въпрос на изпълнение на критерии“, каза от своя страна президентът Петър Стоянов. Събеседниците са обсъдили и процесите на правната реформа в България. По въпроса за изваждането на България от негативния визов списък г-жа Линд е посочила, че Швеция е оптимистично настроена, че проблемът ще се реши положително за страната ни. Г-жа Линд съобщи, че със своя български колега Надежда Михайлова ще обсъжда по-конкретно кои глави България би искала да отвори по време на шведското председателство.

Президентът Петър Стоянов изпрати съболезнователна телеграма до австрийския президент Томас Клестил по повод катастрофата в тунела Кицщайнхорн

[2000-11-13 10:01:00|Президентът Петър Стоянов изпрати днес съболезнователна телеграма до федералния президент на Австрия Томас Клестил по повод катастрофата в тунела Кицщайнхорн.

„Уважаеми г-н президент, моля Ви да приемете моите и на моя народ най-дълбоки съболезнования за най-голямата трагедия в историята на Австрия – катастрофата в тунела Кицщайнхорн. Като си даваме сметка за големината на Вашата и на австрийския народ болка, ние бихме искали да знаете, че скърбим заедно с Вас“, се казва в съболезнователната телеграма на Петър Стоянов до австрийския президент.

Професия е много модерна дума за крал, каза Карл ХVI Густав на среща с журналисти

[2000-11-10 18:43:09|Професия е много модерна дума за крал, каза шведският крал Карл ХVI Густав на среща с журналисти в СУ „Св. Климент Охридски“ в отговор на въпрос дали смята, че крал е професия. Според него точната дума за един крал е отдаденост, защото, за да бъдеш крал, се изисква да бъдеш такъв 24 часа в денонощието.

България има много приятели в Швеция, които внимателно следят процесите на развитие във вашата страна и са готови да ви помогнат по всякакъв начин, каза Карл ХVI Густав, запитан какво иска българите да знаят за страната му.

Кралят изрази очакванията си след българо-шведския бизнесфорум в столицата, на който беше гост заедно с президентът Петър Стоянов, шведските инвестиции у нас значително да се увеличат. Помолен да коментира участието на студентите в политическия живот по света, шведският крал изрази мнение, че то е на „приливи и отливи“. Според него в момента в Европа студентите не се интересуват толкова от политика, както през 60-те години. Като чисто любопитство определи той вчерашния си интерес към правомощията на президентската институция в България, по време на разговора си с председателя на Народното събрание

Бизнесмени очакват посещението на краля на Швеция у нас да стане катализатор за двустранните икономически отношения

[2000-11-10 18:41:14|Президентът Петър Стоянов и кралят на Швеция Карл ХVI Густав присъстваха на заключителната част на българо-шведски бизнесфорум, организиран днес от Българската търговско- промишлена палата. Идвам тук след среща със 75 български студенти, изучаващи скандинавистика, и се надявам да използвате добре техните възможности, каза шведският крал. Той оцени високо тяхната добра подготовка и изрази надежда те да са новите посланици на Швеция у нас.

Подготвяме ги в очакване на мирната експанзия на шведския капитал в България, каза в отговор президентът Стоянов. Той отбеляза, че визитата на шведската кралска двойка е потвърждение, че страната ни е на прав път в извършването на реформи. В срещата участваха представители на 16 български и 10 шведски компании.

Българската бизнесделегация се ръководи от председателя на БТПП Божидар Божинов, а шведската – от президента на Търговския Съвет на Швеция Улф Динкеншпил.

Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев, заместник-министърът на икономиката Христо Михайловски и шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков очертаха пред шведските бизнесмени възможностите за сътрудничество. Подкрепата на Швеция за членството на България в ЕС ще има голямо значение за сключването на дългосрочно споразумение за износ на българско вино на европейските пазари, каза Петър Жотев. Телекомуникациите, енергетиката, промишлеността са според него сферите, в приватизацията на които шведски компании могат да участват.

Г-н Улф Динкеншпил посочи, че в момента 60 шведски фирми са представени в България и изрази очакване броят им да се увеличи. Той изрази надежда кралската визита да стане катализатор за развитието на икономическите контакти.

Като подкрепа за развитието на българо-шведския бизнес оцени визитата Божидар Божинов. Вицепрезидентът на Ериксон отбеляза интереса на компанията си към лиценза за втори GSM-оператор в България и изрази мнение, че България е перспективен пазар.

1,9 млн. литра българско вино се продават годишно в Швеция, съобщи президентът на System Bolaget Анитра Стийн. България е на девето място по продажби на вино на шведския пазар. По нейни думи са представени вина от всички ценови категории. Най-големи са предпочитанията на шведите към червено вино, каза тя.

През 1999 г. Швеция заема около 1,04 на сто от общия стокообмен на България и 1,4 на сто от вноса и 0,5 от износа на страната.

Двете страни през миналата година са разменили стоки за 95,7 млн. щатски долара, което е най-високата стойност в двустранния стокообмен. Нарастването в сравнение с предходната година е с 25 на сто и повече от четири пъти в сравнение с 1992 г. Същевременно отрицателното салдо за България се е увеличило с 60,7 на сто в сравнение с 1998 г. и е било 54,5 млн. долара.

Износът за Швеция през 1999 г. възлиза на 18,8 млн. щатски, долара. Увеличението е с 8 на сто. Вносът нараства с около 30 на сто в сравнение с предходната година и достига 75,1 млн долара.

България изнася за Швеция най-много вина – 16,1 на сто, столове и седалки – 8,6 на сто, електрически трансформатори – 7,8 на сто, обувки – 7,7 на сто и др.

От Швеция се внасят железни руди и концентрати – 9,2 на сто, предавателни апарати – 8,7 на сто, телефонни апарати – 7,6 на сто, пътнически автомобили – 6,9 на сто и др.

Студентите по скандинавистика са посланиците на Швеция в българия, каза кралят на Швеция Карл ХVI Густав

[2000-11-10 18:37:44|Студентите по скандинавистика са посланиците на Швеция в България. Това каза кралят на Швеция Карл ХVI Густав след срещата си в СУ „Св. Климент Охридски“ със студенти и преподаватели от Факултета по класически и нови филологии и специално от специалността „Скандинавистика“.

Шведският крал и съпругата му Силвия бяха поздравени от ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев. Това е най-старото висше училище в България, в което и до днес остава духовното лице на България, каза в словото си ректорът на СУ.

Специалността „Скандинавистика“ съществува от учебната 1992-1993 г. в отговор на интереса на българските младежи към скандинавските страни, каза доцент Богдан Мирчев – ръководител на катедрата. По традиция и поради повече подготвени преподаватели основен език през целия курс на обучение е шведският, допълни той. В момента в специалността има около 55 студенти и 15 преподаватели, двама от които са шведи и 1 – датчанин.

Ректорът на СУ подари на краля на Швеция фототипно издание на „История славянобългарска“ в обков, изработен от тревнеската дърворезбарска школа и инкрустиран с камъни.

Крал Карл ХVI Густав връчи наградата „Артур Лундквист“ на шведския преводач от български Бу Лундгрен, превел романа „Под Игото“.

Кралската двойка разгледа изложбата за връзките между България и Швеция, подредена в тяхна чест в централното фоайе на университета.

Кралят на Швеция Карл ХVI Густав и съпругата му кралица Силвия посетиха Пловдив

[2000-11-10 15:06:59|През втория ден от официалното държавно посещение у нас кралят на Щвеция Карл ХVI Густав и съпругата му кралица Силвия посетиха Пловдив. Шведското кралско семейство бе посрещнато от президента Петър Стоянов и съпругата му Антонина Стоянова, които ги поканиха в една от най-интересните старинни сгради – Балабановата къща. С подчертан интерес Техни Величества и придружаващите ги официални лица разгледаха къщата на търговеца Степан Хиндлиян. На един от стенописите в тази красива къща е изрисуван Стокхолм, един от градовете, в които богатият пловдивски търговец е развивал успешен бизнес.

Шведската кралска двойка посети църквата „Св. св. Константин и Елена“ и разгледа един от символите на Пловдив – Античния театър. С фолклорно изпълнение на ансамбъл „Тракия“ Техни Величества бяха посрещнати в известната къща „Ритора“, където дегустираха български вина.

В Антовата къща в Стария град българският държавен глава даде официален обяд в чест на шведския крал Карл ХVI Густав и съпругата му кралица Силвия.

Разширяването на Изток ще бъде приоритет на Швеция по време на председателството й на Европейския съюз през 2001 година, каза кралят на Швеция

[2000-11-09 21:36:00|Президентът Петър Стоянов изрази убеденост, че България и Швеция ще помогнат за сплотеността на голямото европейско семейство. Държавният глава заяви това в тоста си на официалната вечеря в чест на краля и кралицата на Швеция, които от днес са на тридневно държавно посещение у нас. Визитата не бе отменена, въпреки траура на кралското семейство във връзка с кончината на датската кралица-майка Ингрид.

Президентът посочи, че визитата е в момент, когато в официални отношения между България и Швеция се отбелязват важни годишнини: 150 години от откриването на първото вицеконсулство на Швеция във Варна, 100 години от подписването на първото търговско споразумение и 86 години от установяването на дипломатически отношения. Той определи първото в историята на двете държави посещение на шведски държавен глава у нас като признание за постигнатото от България през последните години по пътя към демокрация и свободно пазарно стопанство.

Петър Стоянов определи визитата като историческа и пожела на Швеция успех в първото й председателство на Европейския съюз, което започва в началото на 2001 година. Президентът изтъкна приноса на Швеция за развитието на най-значителните области на човешкия прогрес и приветства инициативата на Швеция през януари 2001 г. да бъде домакин на Международен форум за борба срещу нетолерантността. Петър Стоянов припомни малко известния исторически факт, свързан с пребиваването на шведския крал Карл ХII по българските земи по време на османската управление в началото на 18 век, когато охраната на краля била поверена на българина Маринчо Бимбелов, прочут с войнската си сила.

Да поощрим разширяването на Европейския съюз на Изток ще бъде наш главен приоритет, когато Швеция поеме председателството на ЕС през първата половина на 2001 година, каза шведският крал Карл ХVI Густав в тоста си. България даде активен принос за разведряването и сътрудничеството на раздирания от конфликти

Балкански полуостров, допълни той. В много отношения според него страната ни е образец за толерантност и мирно съвместно съществуване в тази част на Европа.

Преговорите за присъединяването на България към ЕС са важна крачка към по-добри условия на живот на българите, каза кралят и допълни, че е силно впечатлен от това как България е осъществила преход от комунизъм към демокрация.

Според шведския крал преговорите с ЕС ще помогнат за укрепване на връзките с Европа, от която България е била изолирана през столетията на османското управление и впоследствие – на комунистическото.

Той се спря на двустранните икономически отношения и подчерта, че е придружаван от бизнесделегация, в която влизат представители на най-важните шведски предприятия. Кралят изрази надежда, че това ще помогна за разширяване на икономическото сътрудничество между двете страни. Особено перспективно според него е сътрудничество в информационните технологии и телекомуникациите, масмесидиите, екотехнологиите и енергетиката, мебелната и леката промишленост и туризма. България има голям потенциал като пазар за чуждестранните инвестиции, каза кралят.

Вечерята на шведската кралска двойка за първи път бе в Гербовата зала на „Дондуков“ 2.

Петър Стоянов: посещението на краля на Швеция е обнадеждващ знак за България

[2000-11-09 15:21:54|Посещението на краля на Швеция Карл ХVI Густав и кралица Силвия е важен, обнадеждващ знак за България и българите в момент, когато страната полага големи усилия за членство в Европейския съюз и малко преди Швеция да поеме председателството на ЕС в началото на следващата година. Това каза президентът Петър Стоянов днес след среща с краля на Швеция, който пристигна у нас на тридневно държавно посещение.

Много се надявам това посещение ще даде нов прочит на българо-шведските отношения, както в областта на икономиката и бизнеса, така и в областта на културата, каза Петър Стоянов. Държавният глава очерта две основни области за сътрудничество между България и Швеция: екологията и модерните информационни технологии. Той изрази надежда срещата да бъде стимул за развитието на още една сфера – туризма и по-специално културния туризъм. Много се надявам България да бъде позната не само с природните си дадености, но и със своята богата история, каза президентът. Той изрази надежда, че това посещение ще даде възможност България да бъде видяна от шведските политици и бизнесмени такава, каквато е – държава с хилядолетна история и култура, държава, която е твърдо решена да се пребори с всички предизвикателства на посткомунистическия преход и да се върне там, откъдето беше насила откъсната след Втората световна война – в семейството на една голяма обединена Европа.

Веднага след срещата си с президента Стоянов шведската кралска двойка се отправи към хотел „Кемпински-Зографски“, където министър-председателят Иван Костов дава обяд в тяхна чест.

Започна държавното посещение на краля на Швеция Карл ХVI Густав и съпругата му Силвия у нас

[2000-11-09 12:30:00|По покана на българския президент Петър Стоянов на тридневно държавното посещение у нас пристигнаха Кралят на Швеция Карл ХVI Густав и съпругата му кралица Силвия. Това е първата официална визита на шведски крал в България в 86-годищната дипломатическа история на двете страни.

Техни Величества кацнаха на летище София в 12,10 със самолет „Гълфстрийм“. Бяха посрещнати от главния административен секретар на президента Румен Христов и от главния преговарящ на България с ЕС и заместник-външен министър Владимир Кисьов и посланиците на двете страни.

Веднага след пристигането си кралската двойка се отправи към паметника на Незнайния войн, където ще се състои официалната церемонията по посрещането.

Президентът Петър Стоянов покани шведския крал да посети България по време на участието му в Международния форум за Холокоста през януари тази година в Швеция. През тази година това е единствената визита на кралската двойка в чужбина.

България е избрана измежду много други покани за посещения. Една от причините за това е, че кралят е бил много впечатлен от президента Стоянов по време на визитата в Стокхолм тази година, поясни посланикът на Швеция в навечерието на посещението.

Това е четвърта среща между двамата държавни глави след посещенията на президента Стоянов в Швеция през 1997 година и 2000 година и срещата им в Сидни по време на Олимпийските игри тази година. Посещението е във важен за България момент – в навечерието на срещата на върха на ЕС в Ница и поемането на председателството на Евросъюза от страна на Швеция от 1 януари 2001 година.

Кралят на Швеция се придружава от делегация, в която е включен министърът в министерството на финансите Ларс-Ерик Льовден, посланикът на Швеция Стен Аск, заместник-генералният директор и началник на управление „Централна и Източна Европа в министерството на външните работи посланик Ханс Магнусон, съветници, както и от многобройна бизнес-делегация.

В програмата на Негово Величество Карл ХVI Густав е предвидено разглеждане на катедралния храм „Св.Александър Невски“ и църквата „Св. София“, посещение на стария Пловдив, на Рилския манастир и на Боянската църква. Кралят на Швеция ще се срещне със студенти от специалност „Скандинавистика“ на СУ „Климент Охридски“ и ще бъде приветстван от ректора на университета проф.Боян Биолчев.

Кралица Силвия ще посети софийския център за безнадзорни деца в квартал Надежда.

Предвиден е и бизнес-форум за представители на шведските делови кръгове, организиран от Българската търговско-промишлена палата. Крал Карл ХVI Густав и президентът Петър Стоянов ще присъстват на заключителната част на форума и ще бъдат запознати с резултатите от проведените разговори. От шведска страна ще участват представители на най-големите компании – Волво, Скания, Хускварна, АББ, ИКЕА и др., които искат да разширят своето присъствие в България.

Според президента Петър Стоянов никой не трябва да посяга не само срещу журналистите, но срещу когото и да било

[2000-11-07 12:35:27|Според президентът Петър Стоянов никой не трябва да посяга не само срещи журналистите, но срещу когото и да било. Държавният глава каза това пред журналисти днес след срещата си със студенти от УНСС.

Би било проява на лош тон да коментирам поведението на министъра на правосъдието Теодоси Симеонов, преди това да е направил министър-председателят, който е и негов пряк началник, заяви Петър Стоянов.

Помолен на коментира острата реакция на президента на Румъния Емил Константинеску, че България не иска да бъде разглеждана заедно с Румъния Петър Стоянов каза, че България не трябва заради тактиката да жертва стратегията си.

Стратегическите цели на България са не само членството в ЕС, но и поддържане на добри и приятелски отношения със съседните държави, включително и Румъния, каза президентът. Той напомни да не се забравя подкрепата на Румъния, когато страната ни трябваше да стане член на ЦЕФТА.

Президентът Стоянов се срещна със студенти от Университета за национално и световно стопанство

[2000-11-07 12:30:54|Президентът Петър Стоянов се срещна днес със студентите от Университета за национално и световно стопанство в София. Повече от час държавният глава и студентите разговаряха за реформите в България и перспективите за реализация на българските младежи.

Не знам какво ще стане ако парламентът гласува промяна на Конституцията, за да има президентът право на законодателна инициатива, каза в отговор на въпрос по време на дискусията Петър Стоянов. Във всеки случай това няма да означава, че оттук нататък президентът ще управлява България, допълни той.

Президентът изрази личното си мнение, че българските политици в момента не са готови да се справят с една институционална реформа. Според него този проблем трябва да бъде решаван след много сериозен, смислен и отговорен дебат. Мисля, че в момента има много по-важни предизвикателства, с които трябва да се справя страната, отколкото да оправя своя институционален модел, каза Петър Стоянов. Политическата класа у нас не е готова да се захване с подобно предизвикателство, заяви той.

Според Петър Стоянов, ако мнозинството в Народното събрание не приеме законопроектите на президента, или ги сметне за неадекватни на политиката, която следва, държавният глава може много лесно да бъде бламиран. Не бих искал да съм в ролята на президент, чиито законопроекти редовно се бламират от Народното събрание, каза той.

По пътя на своята европейска интеграция България може да участва в търговския обмен с високотехнологични продукти, каза президентът Стоянов

[2000-11-07 10:45:26|По пътя на своята европейска интеграция България по-лесно може да участва в един търговски обмен на високотехнологични продукти или дори на идеи. Това заяви президентът Петър Стоянов на учредителната конференция на Националната асоциация по интелектуална собственост, на която присъства днес в УНСС.

Държавният глава подчерта, че защитата на интелектуалната собственост трябва да се превърне в алфата и омегата на едно общество, което иска да черпи дивиденти и да се възползва от предимствата на революцията във високите технологии.

През юни в Женева Петър Стоянов стана единствения източноевропеец член на политическия съвет на Световната организация за интелектуална собственост. Убеден съм, че създаването на вашата асоциация ще спомогне за нашето сътрудничество със Световната организация за интелектуална собственост и то ще добие още по-конкретни размери, каза президентът. Той съобщи, че по време на посещението си през тази година на генералния секретар на Световната организация за интелектуална собственост Камил Идрис е било договорено в средата на 2001 г. България да бъде домакин на конференция, посветена на проблемите на интелектуалната собственост, а патронажа на форума е поел президентът Петър Стоянов. Държавният глава подчерта, че сътрудничеството на България със Световната организация за интелектуална собственост може да е от голяма практическа полза за България.

Президентът Петър Стоянов: България трябва да убеди ЕС, че е готова за изваждане от негативния визов списък

[2000-11-06 11:50:00|Няма никаква категоричност относно бъдещото решение и никой не би могъл да каже със сигурност дали България ще излезе от негативния визов списък. Това каза днес президентът Петър Стоянов след среща с посланици на страните-членки на Европейския съюз, акредитирани у нас. Държавният глава покани посланиците миналата седмица на среща, за да ги запознае „с тревогата на българското общество, българските политически партии и институции, свързана с евентуалното оставане на България в негативния визов списък“.

Според президента липсата на окончателен вариант не трябва да се разглежда песимистично. Това значи, че все още имаме възможност да работим за сбъдването на този вариант, който е най-добър за нас българите, каза той.

Петър Стоянов призова всички институции да се мобилизират и до края на месеца да използват целия си ресурс, за да може проблемът с визите да бъде решен в наша полза. Разчитам много на посланиците на страните-членки на ЕС да съобщават на своите правителства, на своите държавни глава за всички успехи на България, каза президентът Стоянов. Преговорите за присъединяване към ЕС, както и изваждането на България от негативния списък са процеси, в които се дават аргументи, допълни Петър Стоянов. Според него понятия като борба, натиск или заплаха трябва да напуснат българския политически речник. По думите на президента България трябва да убеди ЕС, че вдигането на визовия режим няма да застраши западноевропейците, то ще бъде от полза и за България, и за Западна Европа, и за общия интеграционен процес. Около 30 ноември може да се случи всичко, включително и най-радостното, тоест България да излезе от този списък, но е твърде възможно решението да не е толкова оптимистично, каза Петър Стоянов.

Очаквам все пак едно добро решение, което ще извади България от негативния визов списък и ще позволи на българските граждани да пътуват свободно без визовия ограничения в държавите от Шенген, каза държавният глава.

Въпросът е не дали, а кога България ще излезе от негативния визов списък, каза пред журналисти след срещата посланикът на Франция Доминик Шасар. От името на посланиците на страните-членки на ЕС, тъй като Франция в момента председателства ЕС, френският посланик се ангажира да направи възможно най-доброто за решаването на този проблем. 2003 година не е дата, свързана с това решение, каза посланик Шасар. Според него това е срокът за промяна на механизма за взимане на решенията от страните-членки на ЕС. Възможни са всякакви варианти, въпросът с мониторинга, е само един от тях, каза посланик Шасар в отговор на въпрос, какво да очаква България.

Президентът Петър Стоянов издаде указ, с който назначи Живан Белчев Димитров за конституционен съдия

[2000-11-02 13:38:13|Президентът Петър Стоянов издаде указ, с който назначава Живан Белчев Димитров за конституционен съдия. Живан Белчев Димитров е роден през 1939 година в Бургас. Той има 33 годишен непрекъснат съдийски стаж. Започва кариерата си като младши съдия в Перник през 1967 година. От 1973 година е съдия в Софийски районен съд, а от 1981 година в Софийски градски съд.

От 1986 година до днес Живан Белчев е съдия във Върховния касационен съд.

Президентът Петър Стоянов: Всички трябва да работим за изваждането на България от визовия списък, а не от Пакта за стабилност

[2000-11-01 11:12:10|Всички трябва да работим за изваждането на България от визовия списък, а не от Пакта за стабилност, каза днес президентът Петър Стоянов пред журналисти по време на посещението му в Самоков. Според държавния глава нужният дебат в момента е как се обединят усилията, за да могат българите да не пътуват при тези унизителни визови ограничения. Това е тревога, която споделям напълно, каза Петър Стоянов.

След като българското общество е единодушно в мнението си, че българите не бива да пътуват повече с визи, след като всички български политически партии го искат, по-добре е да бъдат канализирани усилията, вместо отново визовият въпрос да стане терен за политически нападки, заяви президентът. По думите му след като 10 години българското общество е полагало неимоверни усилия да изпълни критериите за членство в ЕС, този стремеж на българите трябва да бъде зачетен.

След като България беше лоялен партньор на Западна Европа през всичките тези години, в политиката трябва да има и почтеност, каза Петър Стоянов.

Запитан какво трябва да се направи, ако България не бъде извадена от негативния визов списък, Петър Стоянов отговори, че трябва да продължаваме да изтъкваме нашите аргументи. Не съм привърженик на крайни действия – няма кого да изплашим, каза президентът. Според мен всички тези шумотевици около Пакта за стабилност не са стрелба с десятката, допълни той. Петър Стоянов препоръча на председателски съвет в парламента да се обсъди как всяка българска политическа партия чрез своето влияние в Западна Европа да помогне на българската кауза. Не разбирам защо няма единодушие сега, а се се търсят евтини вътрешнополитически дивиденти, посочи държавният глава.

Коментирайки изявлението на комисаря по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген, който обвърза България с Румъния, президентът изрази мнение, че не трябва заради визовия проблем, колкото и той да е важен за нас, да жертваме стратегически цели на България – интегрирането в ЕС и поддържането на приятелски отношения с всички съседи.

Президентът Петър Стоянов ще се срещне с посланиците на страните от Европейския съюз

[2000-11-01 11:10:00|Президентът Петър Стоянов е поканил посланиците на страните членки на ЕС в понеделник. Това съобщи той днес пред журналисти по време на посещението си в Самоков, където бе за честването на Деня на народните будители.

Срещата ще бъде посветена на тревогата на българското общество, българските политически партии и институции, свързана с евентуалното оставане на България в негативния визов списък, поясни държавният глава.

Много бих искал българското управление след изборите да бъде на по-широка основа и да има по-широко споделени отговорности, каза президентът Стоянов

[2000-11-01 11:10:00|Много бих искал българското управление след изборите да бъде на една по-широка основа, да има по-широко споделени отговорности и да не се измени досега водената генерална стратегическа политика, каза държавния глава пред журналисти в Самоков. Помолен отново да коментира позицията на НИС на СДС за коалиционната политика на партията, президентът каза, че избягва да дава обяснение на термина нова коалиционна политика. Според Петър Стоянов този термин поражда много въпросителни. Една от тях е по отношение ролята на Народен съюз – какво значи нова коалиционна политика при положение, че и сега СДС си има коалиционен партньор, каза държавният глава. Не бих могъл да давам рецепти, каква да бъда тази коалиционна политика, допълни той.

Моята цел не е да правя предизборни или следизборни коалиции, каза президентът.

Той посочи, че единственото притеснение, което има, е след парламентарните избори България да не спре своя ход. Петър Стоянов каза, че за това разчита на политическия разум и на чувството за политическа отговорност на партиите.

Президентът Петър Стоянов посети Самоков за Деня на народните будители

[2000-11-01 10:15:00|Винаги ще има място за народни будители – дотогава, докато има България, каза президентът Петър Стоянов днес в спортното училище „Отец Паисий“ в Самоков на тържеството послучай Деня на народните будители и 30-годишнината от създаването на училището. Богатството на България е в нашите младежи, добави той. Периодът, в който живеем, никак не е лесен, но ние можем да го направим по-лесен – с търпимост, толерантност и с взаимопомощ, смята президентът. По неговите думи интересите на България са много важни и ако днес ние й дадем достатъчно, тя утре ще ни се отплати. Никога не забравяйте това и бъдете като истински народни будители, завърши Петър Стоянов.

В програмата на тържеството бяха изпълнения на 9-годишния пианист Бенито Димитров и на училищната вокална група, а десетокласничката Мая Мишкова подари на Петър Стоянов своя рисунка, изобразяваща скиор. Училището е известно като първото ски-училище в България.

Президентът остави на училищната библиотека 120 тома, сред които произведения на Иван Вазов, Йордан Йовков, Асен Разцветников, Ивайло Петров. Книгите са дарени от няколко български издателства.

Преди празника в училището, Петър Стоянов се срещна с деца от самоковската Школа по изкуствата. Той обясни, че е избрал Самоков за посещението си неслучайно и припомни, че в града са родени много народни будители, сред които издателят на първото българско списание „Любословие“ Константин Фотинов, един от първите книгопечатари и издатели Никола Карастоянов и известният иконописец Захари Зограф.

Петър Стоянов изслуша и представители на ромската общност в града. По този повод президентът отбеляза, че ромското малцинство живее по-лошо от останалата част от българските граждани. Той изрази мнение, че трябва да се работи за интеграцията на ромите към българското общество, защото без нея няма да се интегрираме към Европа.